Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
С наредбата се определят изискванията за етикетирането и представянето, включително рекламирането на храните с цел защита на потребителите срещу невярна и подвеждаща информация.
Чл. 2
(1) Наредбата се прилага за:
1. храните, които се предлагат като такива на крайния потребител;
2. храните, предназначени за доставка в ресторанти, болници, столове и други подобни заведения за обществено хранене.
(2) Разпоредбите по чл. 6, ал. 1, т. 12 и чл. 31 се прилагат за всички храни по цялата хранителна верига.
Чл. 3
Наредбата не се прилага за:
1.
2. изискванията за предоставяне на информация за съдържанието на енергия и хранителни вещества;
3. продукти, предназначени за износ.
Раздел 2. Общи изисквания при етикетиране и представяне на храните
Чл. 4
Етикетирането на храни и използваните за целта методи не трябва:
1. да водят до заблуда на потребителя по отношение на:
2. да приписват свойства на храната да предпазва, лекува или да излекува от заболявания, или да насочва към такива свойства освен в случаите на приложими изисквания на Общността за натурални минерални води и за храни със специално предназначение.
Чл. 5
При представяне, включително рекламиране на храните се спазват изискванията по чл. 4 спрямо формата, външния вид, опаковката или материала, използван за опаковка, по отношение на начина на подреждане спрямо останалите стоки и обстановката, в която са изложени храните.
Чл. 6
(1) При етикетирането на храните задължително се обявяват следните данни, написани на български език:
1. наименование, под което продуктът се продава;
2. списък на съставките на храната;
3. количеството на определени съставки или категории съставки в случаите по чл. 23;
4.
5. минимален срок на трайност или обозначението “ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ”, последвано от конкретна дата, когато храни от микробиологична гледна точка подлежат на бърза развала;
6. специални условия за съхранение и условия за употреба на храната;
7. нетно количество - в случай на предварително опаковани храни;
8. името или търговското наименование и адресът на производителя или на лицето, което опакова храната, или на продавача, установен в рамките на Общността;
9. подробности за мястото на произхода или за мястото, от което идва храната, когато липсата на подобна информация може да заблуди потребителя относно истинския произход на храната или мястото, от което идва тя;
10. при храни от внос се посочва държавата производител, а когато в друга държава храната е претърпяла преработка, която води до промяна в естеството ѝ, върху етикета като страна на произход се обявява страната, в която е извършена преработката;
11. указание за употреба, в случай че потребителят не би могъл да ползва храната без него;
12. маркировка, позволяваща идентифициране на партидата, към която принадлежи храната;
13. действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, съдържащи повече от 1,2 % vol. алкохол;
(2) Указанието за употреба по ал. 1, т. 11 се посочва по начин, който да позволява правилната употреба на храната.
(3) Допуска се данните по чл. 6, ал. 1 освен на български език да бъдат обявени и на други езици.
Чл. 6а
(1) При етикетирането се обявява алкохолно съдържание на напитките по чл. 6, ал. 1, т. 13, различни от тези, класифицирани под позиции № 22.04 и 22.05 от Общата митническа тарифа (Регламент (ЕИО) № 2658/87 относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ, L 256 от 7.09.1987 г.), последно изменен с Регламент (ЕО) № 275/2008 (ОВ, L 85 от 27.03.2008 г.), определено при 20° С.
(2) Числото за съдържанието на алкохол се представя с точност до не повече от една цифра след десетичната запетая. То е следвано от символа “% vol.” и може да бъде предшествано от думата “алкохол” или от съкращението “алк.”.
(3) Допустимото отклонение по отношение на посочване на обявеното алкохолно съдържание, изразено чрез абсолютни стойности, е:
1. за бири с алкохолно съдържание не по-голямо от 5,5 % vol., и напитки, класифицирани под позиция № 22.07 В II от Общата митническа тарифа и произведени от грозде - ± 0,5 % vol.;
2. за бири с алкохолно съдържание, по-голямо от 5,5 % vol., и за напитки, класифицирани под позиция № 22.07 В I от Общата митническа тарифа и приготвени от грозде, за ябълкови вина, крушови вина, плодови вина и подобни, получени от плодове, различни от грозде, независимо дали са или не са искрящи или пенливи, както и за напитките на базата на ферментирал мед - ± 1 % vol.;
3. за напитки по ал. 1, съдържащи накиснати плодове или части от растения - ± 1,5 % vol.;
4. за напитки по ал. 1, различни от напитките по т. 1 - 3 - ± 0,3 % vol.
(4) Отклоненията по ал. 3 се прилагат независимо от отклоненията, произтичащи от метода за анализ, използван при определяне на алкохолното съдържание.
Чл. 7
(1) Данните по чл. 6 трябва да са написани по ясен и разбираем за потребителя начин, да са разположени на място, лесно за виждане, да не се изтриват при манипулиране, употреба и съхранение на храната. Те не трябва да са покрити или разделени с друг текст или картинно изображение.
(2) Данните по чл. 6, т. 1, 5, по чл. 7 и 13 трябва да са разположени на едно зрително поле.
(3) Изискването по ал. 2 не се прилага при стъклени бутилки за повторна употреба, при които някои от данните са трайно маркирани.
(4) Допуска се при стъклени бутилки за повторна употреба, на които не се поставя етикет, а са трайно маркирани, както и при опаковки с площ по-малка от 10 cm2, на етикета да се обявят само данните по чл. 6, т. 1, 5 и 7.
(5) Не се изисква обозначение по чл. 6, т. 4, когато храната или определената нейна съставка не съдържа белтък или дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) като продукт на генетичната модификация.
(6) Разпоредбата на ал. 2 може да се приложи и за данните по чл. 10, ал. 1 и чл. 11.
Чл. 8
(1) Всяка опакована храна, предназначена за продажба на краен потребител, се етикетира чрез нанасянето на данните по чл. 6, ал. 1 директно върху опаковката или под формата на етикет, пръстен или капак, поставен върху нея.
(2) Етикетите се поставят по начин, който не позволява отделянето им от опаковката.
Чл. 8а
(1) Допуска се данните по чл. 6, ал. 1, т. 10 и 11 да бъдат нанесени само в търговските документи при етикетирането на предварително опакованите храни, които са предназначени за:
1. крайния потребител, но се продават на етап, предхождащ продажбата на крайния потребител, както и когато този етап не е продажба на места за обществено хранене; 2.доставка на места за обществено хранене, за да бъдат приготвени, преработени, разделяни или нарязани.
(2) Търговските документи по ал. 1, съдържащи всички данни на етикетирането, трябва да придружават храните, за които се отнасят, или да са изпратени преди доставката или едновременно с нея.
(3) В случаите по ал. 1 данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5 и 8 се нанасят и на външната опаковка, в която храните се представят за продажба, като данните относно срока на минимална трайност, а при бързоразвалящите се храни-относно срока на трайност, се посочват в съответствие с чл. 28, ал.2 и 3 и чл. 29.
Чл. 9
(1) Етикетирането на храните не е задължително, когато:
1. тяхното количество се измерва в присъствието на потребителя;
2. не са предварително опаковани в потребителска опаковка;
3. са предназначени за снабдяване на местата за обществено хранене.
(2) В случаите по ал. 1:
1. в документите, които придружават храната до мястото на продажбата ѝ, се посочват данните по чл. 6;
2. върху транспортната опаковка се маркират данните по чл. 6, т. 1, 5, 8 и 12;
3. на мястото на предлагането на храната се обявяват данните по чл. 6, т. 1 и 8.
Чл. 10
(1) Освен данните по чл. 6, ал. 1 при етикетирането на храните се обявяват и данните съгласно приложение №1.
(2) Алинея 1 не се прилага за напитки, на базата на кафе, чай, екстракт от кафе или екстракт от чай, когато наименованието, под което се продават, включва термина „кафе" или „чай".
Чл. 11
(1) При етикетирането на храните се допуска обявяване на допълнителна информация чрез текст, картинно или графично изобразяване, ако тя не е в противоречие с данните по чл. 6, ал. 1 и чл. 10.
(2) В допълнение към изискванията по чл. 6, ал. 1, т.2 и 5 е допустимо въвеждане и на други задължителни обозначения в съответствие с наредбите по чл. 4 от Закона за храните само ако не водят до заблуда на потребителя.
(3) При обявяване на действителното обемно алкохолно съдържание за напитките по чл. 6, ал. 1, т. 13 числото и символът могат да се предшестват от думата „алкохол" или от съкращението „алк.".
Раздел 3. Специфични изисквания при етикетирането на храните
Чл. 12
(1) Наименование на храна, за която съществува определение в нормативен акт, може да се използва при етикетирането, ако храната отговаря на посочените в нормативния акт изисквания.
(2) Наименованието на храна от внос е това наименование, под което тя се произвежда и продава в държавата производител.
(3) В случай че наименованието на храната не дава възможност на потребителя да определи нейния вид и да я отличи от други подобни храни, то трябва задължително да бъде съпроводено с описание на храната.
(4) Наименованието, под което храна от внос се разпространява на територията на страната, може да се различава от наименованието в страната производител, при условие че съществува българска храна, за която традиционно се използва същото наименование, и тя се различава напълно по състав и начин на производство.
Чл. 13
Името на производителя, търговската марка или друго име, различно от наименованието на храната, могат да съпровождат наименованието на храната върху етикета, но не и да го заменят.
Чл. 14
Наименованието на храната съдържа или се допълва с данни за физическото състояние на храната или особената обработка, на която е била подложена, когато липсата на такива данни би довела до заблуда на потребителя.
Чл. 15
(1) Всяка храна, която е била облъчена с йонизиращо лъчение, в близост до наименованието си трябва да носи означението „облъчено“ или „обработено с йонизиращо лъчение“.
(2) Когато при етикетирането се използва и някой от езиците на Европейската общност, означението по ал. 1 трябва да е в съответствие с приложение № 1а.
Чл. 16
(1) Списъкът на съставките на храната трябва да започва с термина „състав“ или друг еднозначен термин или израз.
(2) Съставките се изброяват в низходящ ред съобразно тяхното количество, използвано към момента на производството на храната.
(3) Съставките в сгъстен или изсушен вид, които се използват при производството на храната след довеждане до началното им състояние, се изброяват в последователност според относителния дял на своята маса или обем преди сгъстяването или изсушаването им.
(4) Съставките на концентрираните и изсушените храни, които се консумират след добавяне на вода, се изброяват в последователност съобразно относителния дял на масата или обема на съставките във възстановената храна. В тези случаи списъкът на съставките започва с израза „съставки на възстановения продукт“ или „съставки на готовия за консумация продукт“.
(5) Когато плодове, зеленчуци или гъби, без който и да било от подвидовете да преобладава значително по отношение на масата му, се използват в променливи пропорции в смес, която е съставка на храна, те могат да бъдат упоменати в списъка на съставките чрез обозначенията “плодове”, “зеленчуци” или “гъби”, следвани от думите “в променливо съотношение”, последван непосредствено от списък на включените в сместа плодове, зеленчуци или гъби. В такива случаи сместа се включва в списъка на съставките в съответствие с чл. 16, ал. 2 въз основа на общата маса на съдържащите се плодове, зеленчуци или гъби.
(6) Когато съставка на храна съдържа няколко компонента, те се считат за съставки на тази храна.
(7) Съставките се обявяват в съответствие с приложения № 1 - 4 при спазване на изключенията, определени в тях.
(8)
(9) При етикетиране на напитки, различни от напитките, произведени от грозде и съдържащи повече от 1,2 % vol., но не повече от 15 % vol. алкохол, се обозначават съставките, определени в приложение № 4, ако тези съставки са част от състава на напитките. Обозначението се извършва чрез думата “съдържа”, последвана от наименованието (ята) на съответната (ите) съставка (и).
(10) Съставки, представляващи по-малко от 2 на сто от крайния продукт, могат да се обявяват след другите съставки в произволна последователност.
(11) Когато подобни или взаимозаменяеми съставки се използват в производството или подготовката на храна, без да променят нейните състав, естество или стойност, и представляват по-малко от 2 на сто от крайния продукт, който съдържа поне една от тези два вида съставки, те могат да се обозначат в списъка на съставките чрез думите “съдържа... и/или...”.
(12) Разпоредбата на ал. 10 не се прилага за добавки в храни или съставки, определени в приложение № 4.
Чл. 17
Не се изисква изброяване на съставките на храната при:
1. пресни плодове и зеленчуци (включително картофи), които не са белени, рязани или обработени по друг начин;
2. газирана вода, в чието наименование е посочено, че е газирана;
3. оцет, получен на базата на ферментация от една изходна суровина, без добавени допълнителни съставки;
4. сирене; кашкавал; масло; кисело мляко и сметана, получени чрез млечнокисела ферментация, когато при производството им са използвани само съставките: мляко, ензими, култури от микроорганизми и готварска сол;
5. храни, съдържащи само една съставка, в случай че:
Чл. 18
Не са съставки на храната:
1. компонентите на дадена съставка, които временно са отстранени по време на производството, а след това са добавени отново към храната, но без да се превишава първоначалното им съдържание;
2. добавките, които не са използвани с определена технологична цел при производството на храната, но се съдържат в нея като съставна част на една или повече от съставките ѝ;
3. технологичните средства, които се използват като спомагателни вещества при производството на храната и не присъстват в крайния продукт;
4. веществата, използвани само като разтворители на добавки и аромати.
5. вещества, които не са добавки в храната, но се използват по същия начин и със същата цел както технологичните средства, влагани като спомагателни вещества при производството на храната, и които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма.
Чл. 19
(1) Водата и летливите вещества се включват в списъка на съставките, когато тяхното количество е над 5 на сто от количеството на храната. Количеството на водата се определя като разлика между общото тегло на храната и количеството на останалите съставки.
(2) Водата не се включва в списъка на съставките на храната, когато се използва:
1. само за довеждане на съставки в концентриран или изсушен вид до началното им състояние;
2. като течна среда, която не се консумира.
Чл. 20
(1) Съставките на храната се обявяват със своите наименования.
(2) Съставките на храната, които спадат към някоя от категориите по приложение № 2, се обявяват само с наименованието на съответната категория.
(3) Съставки на храната, спадащи към някоя от категориите по приложение № 3, се обявяват в следната последователност: наименование на категорията, наименование на съставката или нейния Е-номер. Ако съставката спада към повече от една категория, тя носи наименованието на тази категория, която съответства на основното ѝ предназначение в съответната храна.
(4) Хининът и/или кофеинът, използвани като овкусители при производството или приготвянето на дадена храна, се посочват поименно в списъка на съставките по чл. 6, ал. 1, т. 2 непосредствено след наименованието „ароматизант".
Чл. 20а
(1) Върху етикета се нанася точното наименование на:
1. всяка съставка, определена в приложение № 4, използвана при производството на дадена храна, която присъства като такава в крайния продукт, макар и в променена форма;
2. всяка съставка, произхождаща от съставка, определена в приложение № 4.
(2) Изискването по ал. 1 не е задължително, когато наименованието, под което се продава съответната храна, включва и наименованието на съставката, определена в приложение № 4.
(3) Вещество, което се използва при производството на храна и произхожда от съставки, определени в приложение № 4, и което присъства в крайния продукт, дори и в променена форма, се счита за съставка и се означава върху етикета чрез наименованието на съставката, от която то произхожда.
Чл. 21
(1) Ароматичните продукти се обявяват в списъка на съставките с термина „аромат/аромати", с наименованието на веществото или с описанието му.
(2) Терминът „натурален" или друг еднозначен термин може да се добави към наименованието на съставка, която представлява натурално ароматично съединение, и/или на ароматични продукти съгласно Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използването на ароматичните продукти (ДВ, бр. 70 от 2002 г.).
(3) Когато наименованието на ароматичния продукт съдържа препратка към растително или животинско естество или произход на използваните продукти, терминът „натурален", както и всеки друг еднозначен термин може да се използва ако ароматната част е изолирана чрез подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси, както и чрез традиционните методи за приготвяне на храни, изцяло или почти изцяло от храната или от източника на съответния ароматичен продукт.
Чл. 21а
При етикетирането на храни и съставки на храни с добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли и/или фитостанолови естери се спазват и изискванията на Регламент на Комисията (ЕК) № 608/2004 относно етикетирането на храни и съставки на храни с добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли и/или фитостанолови естери (ОВ, L 97 от 1.04.2004 г.).
Чл. 21б
(1) При етикетирането на храни, съдържащи оцветителите сънсет жълто (E 110), хинолиново жълто (E 104), кармоазин (E 122), червен алура (E 129), тартразин (E 102) и понсо 4R (E 124), определени в приложение V към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (ОВ, L 354, 31.12.2008 г.), след наименованието или Е-номера на оцветителя/ите се включва допълнителна информация: „може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата“.
(2) Алинея 1 не се прилага за:
1. храните, при които оцветителят/ите е/са използван/и за целите на здравна или друга маркировка на месни продукти, за поставяне на печат върху яйца или за декоративно оцветяване на яйца, и
2. напитките със съдържание на алкохол повече от 1,2 обемни процента.
Чл. 22
(1) Когато съставка на храна съдържа няколко компонента, тя може да се включи в списъка на съставките със специфичното си наименование в зависимост от цялостната й маса, при условие че непосредствено след него следва списък на нейните компоненти.
(2) Не е задължително изброяване на компонентите на съставка на храна, когато:
1. съставът й е определен в нормативен акт и количеството й в храната е под 2 на сто от крайния продукт;
2. представлява смес от подправки и/или билки и количеството й в храната е под 2 на сто от крайния продукт;
3. представлява храна, за която не се изисква списък на съставките.
(3) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 и 2 не се отнася за добавките по чл. 18.
Чл. 23
(1) Количеството на съставките или категориите на съставките на храната се обявяват задължително върху етикета, когато:
1. наименованието на определена съставка или категория съставки се съдържа в наименованието на храната;
2. се подчертава наличието на дадена съставка или категория съставки в храната чрез текст или чрез картинно или графично изображение върху етикета; 3.наличието на дадена съставка или категория съставки е съществено за характеризиране на храната и отличаването й от други подобни по наименование или по външен вид храни.
(2) Количеството на съставката или на категорията съставки се обявява в проценти непосредствено до наименованието им. Посочва се количеството им в момента на производството на храната.
(3) Изискванията по ал. 1 не се прилагат за съставка или за категория съставки, когато е налице някое от следните условия:
1. нетното количество на съставката или на категорията съставки след отцеждане е обявено в съответствие с чл. 25, ал. 3;
2. количеството на съставката или на категорията съставки се изисква да бъде обявено на етикета съгласно наредби по чл. 4 от Закона за храните;
3. съставката или категорията съставки се използват в малки количества за ароматизиране;
4. съставката или категорията съставки, въпреки че фигурират в търговското наименование на храната, не могат да ръководят избора на потребителя, тъй като промените в количеството не са съществени за характеризирането на храната или не я отличават от подобни храни;
5. в случаите по чл. 17, т. 5.
Чл. 24
При етикетирането на нови храни и хранителни съставки се спазват и изискванията на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета относно нови храни и нови хранителни съставки (ОВ, L 43 от 14.02.1997 г.).
Чл. 24а
При етикетирането на храни и хранителни съставки, които съдържат или са съставени от ГМО, или са произведени, или съдържат съставки, произведени от ГМО, се спазват и изискванията на чл. 12 и 13 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ, L 268 от 18.10.2003 г.).
Чл. 24б
(отменен)
(1) Разпоредбите на чл. 24а не се прилагат за храни, съдържащи, състоящи се или произведени от ГМО в количества, по-малки от 0,9 на сто от съставките на храната, отчитани самостоятелно, или 0,9 на сто от количеството на храната, състояща се от една съставка, и при условие че наличието на тези количества е случайно или технически неизбежно.
(2) Икономическите оператори са длъжни да представят пред органите на Министерството на здравеопазването доказателства, че са предприети съответни мерки да не се допусне присъствието на ГМО и че такова присъствие е случайно или технически неизбежно.
Чл. 24в
(1) При етикетирането, представянето и рекламирането на храни, предназначени за хора, които имат непоносимост към глутен, се спазват и изискванията на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 41/2009 на Комисията от 20 януари 2009 г. относно състава и етикетирането на храни, подходящи за употреба от хора, които имат непоносимост към глутен (ОВ, L 16, 21.01.2009 г.).
(2) При етикетирането, представянето и рекламирането на храни, посочени в чл. 4 от Регламент (ЕО) № 41/2009, които, макар и да не са предназначени за хора с непоносимост към глутен, но са подходящи за консумация от тях, се спазват изискванията за обозначаване и условията за съдържание на глутен, определени в същия член на Регламент (ЕО) № 41/2009.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за храни за кърмачета и преходни храни, попадащи в обхвата на Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни (ДВ, бр. 110 от 2007 г.).
Чл. 25
(1) Нетното количество на предварително опакованите храни се изразява във:
1. единици за обем — литър, сантилитър или милилитър — при течности;
2. единици за маса—килограм или грам— при останалите храни.
(2) Нетното тегло се обозначава на латиница по системата „СИ“ и се определя в единици за:
1. обем (литър, сантилитър или милилитър) – при течните храни;
2. маса (килограм или грам) – при останалите храни;
3. маса или обем – при полутвърди или вискозни храни.
(3) Когато храна в твърдо състояние се предлага в течна среда, на етикета се обявява и отцеденото нетно тегло на храната.
Чл. 26
(1) Когато няколко единични опаковки са поставени в групови или транспортни опаковки, върху последните се обявяват данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5, 6, 8 и 12, както и нетното тегло и броят на единичните опаковки.
(2) Броят на единичните опаковки и нетното им тегло може да не се посочва, в случай че груповата опаковка позволява те да бъдат установени отвън, както и в случай че единичните опаковки се продават поотделно.
(3) При етикетиране на групова опаковка, съставена от единични опаковки, които не се продават поотделно, се обявява нетното тегло на груповата опаковка, както и общият брой на единичните опаковки.
(4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато отвън може:
1. ясно да се види и лесно да се преброи общият брой на единичните опаковки;
2. да се види поне едно обозначение на нетното количество, което се съдържа във всяка отделна опаковка.
Чл. 27
Не се изисква посочване на нетното тегло на храната, когато:
1. обемът и масата ѝ могат да претърпят значителни загуби при съхранението ѝ;
2. храната се продава на бройка или се измерва в присъствието на купувача;
3. храната се продава на бройка или се измерва в присъствието на купувача;
Чл. 28
(1) Срокът на минимална трайност на храната се обявява с думите „най-добър до“ или „най-добър до края на“, следвани от указване на датата или мястото върху опаковката, където тя е посочена, и условията на съхранение на храната.
(2) Срокът на минимална трайност трябва да съдържа в хронологичен ред:
1. датата и месеца – за храни с трайност не повече от 3 месеца;
2. месеца и годината – за храни с трайност повече от 3 месеца, но не повече от 18 месеца;
3. годината – за храни с трайност над 18 месеца.
(3) Срокът на трайност на бързоразвалящите се храни се обявява с думите “използвай преди”, следвани от указване на датата или мястото върху опаковката, където тя е посочена. След срока на трайност, който съдържа най-малко деня и месеца, посочени в тази последователност, се описват условията за съхраняване на храната.
(4) Когато при етикетирането се използва и някой от езиците на Европейската общност, означението по ал. 3 трябва да е в съответствие с приложение № 6.
Чл. 29
Срокът на минимална трайност и срокът на трайност се обявяват в некодиран вид.
Чл. 30
(1) Не се изисква обявяване на срока на минимална трайност за:
1. пресни плодове и зеленчуци (включително картофи), които не са белени, нарязани или обработени по друг начин;
2. безалкохолни напитки, напитки от плодове и напитките по чл. 6, ал. 1, т. 13 в опаковки с обем, по-голям от 5 l, когато върху опаковката изрично е посочено, че са предназначени за местата за обществено хранене; 3.напитки, съдържащи над 10 % vol., но не повече от 15 % vol. алкохол и непроизведени от грозде;
4. тестени и сладкарски изделия, които трябва да се консумират до 24 часа от производството им;
5. оцет;
6. готварска сол;
7. захар;
8. захарни изделия, състоящи се основно от ароматизирани и/или оцветени захари;
9. дъвка и подобни дъвчащи продукти; 10. индивидуални порции сладолед.
(2) Изискването по ал. 1, т. 1 не се отнася до покълнали семена и подобни продукти като бобови кълнове.
Чл. 31
Чл. 31 (1) Партидата на дадена храна се определя във всеки отделен случай от производителя или от лицето, което опакова тази храна, или от първия продавач, установен в рамките на Общността. Маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 се определя и обозначава съгласно задължението на един или друг от тези оператори. (2) Маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 на храната се предхожда от изписването на латинската буква “L” освен в случаите, когато тя е ясно различима от другите означения на етикета. (3) При групови опаковки, които съдържат индивидуални порции сладолед, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 се поставя на груповите опаковки. (4) Когато храната е предварително опакована, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и където е приложимо, буквата “L” се поставят върху предварителната опаковка или върху прикрепен към нея етикет. (5) Когато храната не е предварително опакована, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и където е приложимо, буквата “L” се поставят върху опаковката или контейнера или ако това не стане - в съответните търговски документи. (6) В случаите по ал. 4 и 5 маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и буквата “L” трябва да са нанесени по такъв начин, че да са лесновидими, ясно четливи и неизтриваеми. (7) Не се изисква означаване на партидата на храната: 1. при земеделски продукти, които след напускане на полето: а) се продават или доставят в пунктове за временно складиране, обработка или опаковане; б) подлежат на транспортиране до предприятия за производство на храни; в) подлежат на незабавна преработка в предприятието производител; 2. когато при продажба на крайния потребител храните не са опаковани или са опаковани по желание на купувача, или са опаковани предварително за непосредствена употреба; 3. върху опаковки или контейнери, чиято най-голяма страна е с площ до 10 cm2; 4. индивидуални порции сладолед. (8) Когато на етикета е поставен срокът на минимална трайност или обозначението “ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ”, последвано от конкретна дата, не се изисква поставяне на маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12, при условие че датата съдържа поне некодирано означение на деня и месеца в този ред.
Чл. 32
(1) При етикетирането, представянето и рекламирането на храни се забраняват:
1. използването на думите „диетична" или „диета" самостоятелно или в съчетание с други думи, определящи тези храни;
2. всички други означения или всяко представяне, които създават впечатление, че храната е със специално предназначение.
(2) Допуска се храни, чиито състав и характеристики ги правят подходящи за храни със специално предназначение, да бъдат обозначавани като „диетични".
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на наредбата:
1. „Етикет“ е напечатан, маркиран, шаблониран, щампован, залепен или прикрепен по друг начин текст, графично или картинно обозначение върху опаковката на храната.
1а. “Етикетиране” са всички текстове, данни, марки на производителя и търговски марки, изображения или знаци, свързани с дадена храна и нанесени върху опаковка, документ, надпис, етикет, пръстен или яка, които придружават или се отнасят до такава храна.
2. “Предварително опакована храна” е всяка единица за представяне като такава на крайния потребител и на местата за обществено хранене, която се състои от храна и опаковка, в която храната е изцяло или частично обвита преди предлагането й за продажба, но при всички случаи по начин, изключващ промяната на съдържанието, без отваряне или изменения в опаковката.
3. „Опаковка“ е материал, който се използва за частично или пълно обвиване на храната, в резултат на което тя е във вид за предлагане на потребителя като единица.
4. „Групова опаковка“ е опаковка, която обхваща няколко единични опаковки или няколко единици неопакована храна, които се продават поединично или групово на потребителя и на заведенията за обществено хранене.
5. „Транспортна опаковка“ е опаковката, която обвива опакована или неопакована храна за предпазването ѝ от замърсяване и увреждане при транспортирането ѝ.
6. „Съставка“ е всяко вещество, включително и добавките, използвани при производството и приготвянето на храната, което присъства в крайния продукт, макар и в променена форма.
7. „Компонент“ е всяко вещество, включително и добавките за храни, което влиза в състава на съставките на храната и което присъства в крайния продукт, макар и в променена форма.
8. „Спомагателно вещество“ е вещество, което не се използва самостоятелно като храна, но се използва за постигането на определени технологични цели при обработката на изходните хранителните суровини, храните и хранителните съставки, като неговите остатъчни количества или количеството на производните му в крайния хранителен продукт не крият риск за здравето на човека и нямат технологичен ефект върху продукта.
9. „Дата на опаковане“ е датата, на която храната се поставя в опаковката, в която ще бъде продадена.
10. „Срок на минимална трайност“ е срокът, до който храната гарантирано запазва специфичните си характеристики и качества при подходящо съхранение, независимо че и след този период храната все още може да е с добри характеристики.
11. “Срок на трайност” е срокът, до който храната може да се съхранява и консумира, след изтичането на който тя не трябва да се продава, тъй като може да създаде непосредствена опасност за здравето на потребителя.
12. „Е-номер“ е номерът на добавките по класификацията на Европейския съюз.
13. „Бързо разваляща се храна“ е храна, която, ако не се съхранява правилно, при специфични условия, може да се развали и да предизвика хранителни заболявания при лицата, които са я консумирали, поради размножаване на микроорганизми или настъпване на биохимични промени в нея.
14. “Партида” е група единици за продажба от дадена храна, произведени или опаковани при практически едни и същи условия.
15.
16.
16. „На едно зрително поле“ е такова разположение на данните при етикетирането на храната, което дава възможност за едновременното им възприемане.
17. „Течна среда" са: вода, водни разтвори на соли, саламура, водни разтвори на хранителни киселини, оцет, захарен разтвор, водни разтвори на други подслаждащи вещества, сокове от плодове и зеленчуци при плодовете и зеленчуците, както и смеси между изброените продукти, включително когато са в замразено състояние, доколкото течността е само допълнение към основните елементи на рецептурата на дадена храна и не е от решаващо значение за потребителя.
§ 1а
С наредбата се въвеждат разпоредбите на:
1. Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (ОВ, L 109 от 6.05.2000 г.), последно изменена с Регламент (ЕО) № 596/2009 (OB, L 188, 18.07.2009 г.);
2. Директива 87/250/ЕИО на Комисията от 15 април 1987 г. относно посочването на обемното съдържание на алкохол при етикетирането на алкохолни напитки, предназначени за крайна употреба (ОВ, L 113 oт 30.04.1987 г.);
3. Директива 89/396/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (ОВ, L 186 от 30.06.1989 г.), последно изменена с Директива 92/11/ЕИО (ОВ, L 65 от 11.03.1992 г.);
4. Директива 1999/10/ЕО на Комисията от 8 март 1999 г. относно предвиждане на дерогации от разпоредбите на член 7 от Директива 79/112/EИО на Съвета по отношение на етикетирането на храни (ОВ, L 69 от 16.03.1999 г.);
5. Директива 2002/67/ЕО на Комисията от 18 юли 2002 г. относно етикетирането на храни, съдържащи хинин, и на храни, съдържащи кофеин (ОВ, L 191 от 19.07.2002 г.);
6. Директива 2006/107/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г. за адаптиране на Директива 89/108/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно дълбоко замразените храни за консумация от човека (ОВ, L 363 от 20.12.2006 г.) и Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните по повод присъединяването на България и Румъния;
7. Директива 2008/5/ЕО на Комисията от 30 януари 2008 г. относно задължителното обозначаване върху етикета на някои храни на сведения, различни от тези, предвидени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 27 от 31.01.2008 г.).
8. Част А от приложението на Директива 2013/20/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. за адаптиране на някои директиви в областта на безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика поради присъединяването на Хърватия (ОВ, L 158, 10.06.2013 г.).
§ 1б
С наредбата се осигурява прилагането на:
а) Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията от 31 март 2004 г. относно етикетирането на храни и съставки на храни с добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли и/или фитостанолови естери (ОВ, L 97, 1.04.2004 г.);
б) Регламент (ЕО) № 41/2009 на Комисията от 20 януари 2009 г. относно състава и етикетирането на храни, подходящи за употреба от хора, които имат непоносимост към глутен (ОВ, L 16, 21.01.2009 г.);
в) Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (ОВ, L 354, 31.12.2008 г.);
г) Регламент (ЕС) № 238/2010 на Комисията от 22 март 2010 г. за изменение на приложение V към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно изискването за етикетиране на напитки, съдържащи повече от 1,2 обемни процента алкохол и някои оцветители за храни (ОВ, L 75, 23.03.2010 г.).
§ 1в
За целите на наредбата се прилагат и определенията по чл. 2 от Регламент (ЕО) № 41/2009.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
Наредбата влиза в сила една година след обнародването ѝ в „Държавен вестник“.
§ 3
Храните, които се намират в търговската мрежа към момента на влизането в сила на наредбата и не са етикетирани съгласно изискванията ѝ, могат да се продават до изчерпването им от пазара.
§ 4
(1) Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от органите на официалния контрол по Закона за храните.
(2)
§ 5
Наредбата се приема на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за храните.
Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 10
Категории храни и задължителните данни, които се включват при тяхното етикетиране в допълнение към данните по чл. 6, ал. 1 Категория на храната Задължителни данни Храна, съдържаща подсладител(и) „с подсладител (и)“ Това обозначение трябва да съпровожда наименованието, под което се продава храната. Храна, съдържаща добавени захар(и) и подсладител(и) „със захар(и) и подсладител(и)“ Това обозначение трябва да съпровожда наименованието, под което се продава храната. Храна, съдържаща аспартам „съдържа източник на фенилаланин“ Храна, съдържаща повече от 10 на сто добавени полиоли „високата консумация може да предизвика разслабително действие“ Храни, чиято трайност е удължена поради използването на опаковъчни газове „опаковано в защитна атмосфера“
Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 20, ал. 2
Списък на съставките, които могат да се обявяват само с наименованието на съответната категория Наименование на съставката Наименование на категорията 1 2 Рафинирани масла, различни от маслиненото масло „Масло“ Наименованието на категорията може да се допълни със: – „растително“ или „животинско“; – обозначаване на региона на произход на растителните или животинските масла. Терминът „втърдено“ („хидрогенирано“) задължително съпровожда наименованието на втърденото масло. Рафинирани мазнини „Мазнина“ Наименованието на категорията може да се допълни със: 1 2 – „растителна“ или „животинска“; – обозначаване на региона на произход на растителните или животинските мазнини. Терминът „втърдена“ („хидрогенирана“) задължително съпровожда наименованието на втърдената мазнина. Смеси от брашна, получени от два или повече вида зърно „Брашно“ Изброяват се и видовете зърно, от които е произведено, със своя тегловен дял в низходящ порядък. Естествени нишестета и модифицирани по физически или ензимен път нишестета „Нишесте“ Наименованието винаги се съпровожда с обозначаване на растителния произход на нишестето, когато съставката може да съдържа глутен. Всички видове риба, когато са като съставки на храна, опаковката и обозначаването на която не са свързани с определен вид риба „Риба“ Всички видове сирене, когато са като съставки на храна, опаковката и обозначаването на която не са свързани с определен вид сирене „Сирене“ Подправки, които са количество не по-вече от 2 на сто от количеството на храната „Подправка(и)“ или „Смес от подправки“ Билки или части от билки, които са в количество не повече от 2 на сто от количеството на храната „Билка(и)“ или „Смес от билки“ Всички видове материали, които се използват за производството на масата за дъвчене на дъвките „База за дъвки“ Брашно от какъвто и да е произход, предназначено за паниране „Брашно за паниране“ Захароза от всякакъв вид продукти „Захар“ Безводна декстроза или декстроза Монохидрат „Декстроза“ Глюкозен сироп и безводен глюкозен сироп „Глюкозен сироп“ Всички видове млечни белтъци (казеин, казеинати и серумни белтъци) и смеси от тях „Млечен белтък“ Какаово масло като извлек или в пресован или рафиниран вид „Какаово масло“ 1 2 Захаросани плодове, ненадвишаващи 10 на сто от количеството на храната „Захаросани плодове“ Смеси от зеленчуци, ненадвишаващи 10 на сто от количеството на храната „Зеленчуци“
Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 20, ал. 3
Наименование на категориите, с които трябва да се обозначат съставки на храната, спадащи към тях Оцветител Консервант Антиоксидант Емулгатор Сгъстител Желиращ агент Стабилизатор Овкусител Киселина Регулатор на киселинността Антислепващ агент Модифицирано нишесте * Подсладител Набухвател Антипенител Глазиращ агент Емулгаторна сол Агент за обработка на брашна Влагозадържащ агент Пълнител Втвърдител Опаковъчен газ * Наименованието „модифицирано нишесте“ трябва да е съпроводено с обозначение на неговия специфичен растителен произход, когато тази съставка може да съдържа глутен.
Приложение 4
Приложение № 4 към чл. 16, ал. 7 Списък на съставките на храни, които могат да предизвикат неблагоприятни реакции приподатливи индивиди 1. Зърнени храни, съдържащи глутен (например пшеница, ръж, ечемик, овес, шпелта (вид пшеница), камут (вид едра твърда пшеница) или техните хибридни сортове) и продукти от тях, с изключение на: а) глюкозни сиропи на база пшеница, включително декстроза (1); б) малтодекстрини на база пшеница (1); в) глюкозни сиропи на база ечемик; г) зърнени храни, използвани за направата на дестилати или етилов алкохол от земеделски произход за спиртни и други алкохолни напитки. 2. Ракообразни и продукти от тях. 3. Яйца и яйчни продукти. 4. Риба и рибни продукти с изключение на: а) рибен желатин, използван като носител на витамини или каротeноидни препарати; б) рибен желатин или рибен клей, използван като избистрящ агент в бира и вино. 5. Фъстъци и фъстъчени продукти. 6. Соя и соеви продукти с изключение на: а) напълно пречистени соево масло и мазнина (1); б) натурални смесени токофероли (E 306), натурален D-алфа токоферол, натурален D-алфа токоферол ацетат, натурален D-алфа токоферол сукцинат от соеви източници; в) фитостероли, добити от растителни масла, и фитостеролни естери от соеви източници; г) растителен станол естер, произведен от стероли на растителни масла от соеви източници. 7. Мляко и млечни продукти (включително лактоза) с изключение на: а) суроватка, използвана за направата на дестилати или етилов алкохол от земеделски произход за спиртни и други алкохолни напитки; б) лактитол. 8. Ядки, например бадеми (Amygdalus communis L.), лешници (Corylus avellana), орехи (Juglans regia), кашу (Anacardium occidentale), северноамерикански орех (Carya illinoiesis (Wangenh). K. Koch), бразилски орех (Bertholletia excelsa), шамфъстък (Pistacia vera), орех Макадамия и куинслендски орех (Macadamia ternifolia) и продукти от тях с изключение на ядки, използвани за направата на дестилати или етилов алкохол от земеделски произход за спиртни и други алкохолни напитки. 9. Целина и продукти от нея. 10. Синап и продукти от него. 11. Сусамово семе и продукти от него. 12. Серен диоксид и сулфити с концентрация над 10 mg/kg или 10 mg/l, изразени като SO2. 13. Лупина и продукти от нея. 14. Мекотели и продукти от мекотели. (1) И продукти от тях дотолкова, доколкото процесът, на който те са били подложени, не е повишил нивото им на алергенност, оценено от EFSA за съответния продукт, от който те произхождат.
Приложение 5
(отменен)
Приложение 1а
Приложение № 1а към чл. 15, ал. 2 Означения, които се ползват като еквивалент на означението “облъчено” или “обработено с йонизиращо лъчение” на други езици на Европейската общност: 1. на испански “irradiado” или “tratado con radiación ionizante”; 2. на чешки “ozáreno” или “ošetreno ionizujícím zárením”; 3. на датски “bestrålet/...” или “strålekonserveret”, или “behandlet med ioniserende stråling”, или “konserveret med ioniserende stråling”; 4. на немски “bestrahlt” или “mit ionisierenden Strahlen behandelt”; 5. на естонски “kiiritatud” или “töödeldud ioniseeriva kiirgusega”; 6. на гръцки “επεξεργασμ?νο με ιου?ζουσα ακτινοβολ?α” или “ακτινοβολημ?νο”; 7. на английски “irradiated” или “treated with ionizing radiation”; 8. на френски “traité par rayonnements ionisants” или “traitй par ionization”; 9. на италиански “irradiato” или “trattato con radiazioni ionizzanti”; 10. на латвийски “apstarots” или “apstradats ar jonizejošo starojumu”; 11. на литовски “apšvitinta” или “apdorota jonizuojanciaja spinduliuote”; 12. на унгарски “sugárkezelt” или “ionizáló energiával kezelt”; 13. на малтийски “ittrattat bir-radjazzjoni” или “ittrattat b’radjazzjoni jonizzanti”; 14. на холандски “doorstraald” или “door bestraling behandeld”, или “met ioniserende stralen behandeld”; 15. на полски “napromieniony” или “poddany dzialaniu promieniowania jonizujacego”; 16. на португалски “irradiado” или “tratado por irradiaçao”, или “tratado por radiaçao ionizante”; 17. на румънски “iradiate” или “tratate cu radiatii ionizate”; 18. на словашки “ošetrené ionizujúcim ziarením”; 19. на словенски “obsevano” или “obdelano z ionizirajocim sevanjem”; 20. на фински “säteilytetty” или “käsitelty ionisoivalla säteilyllä”; 21. на шведски “bestrеlad” или “behandlad med joniserande strålning”.
9. на хърватски „konzervirano zracenjem“ или „podvrgnuto ionizirajucem zracenju“;
Приложение 6
Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 Означения, които могат да се ползват като еквивалент на означението “използвай преди” на други езици на Европейската общност: 1. на испански “fecha de caducidad”; 2. на чешки “spotrebujte do”; 3. на датски “sidste anvendelsesdato”; 4. на немски “verbrauchen bis”; 5. на естонски “kõlblik kuni”; 6. на гръцки “αυ?λωση μ?χρ?”; 7. на английски “use by”; 8. на френски “а consommer jusqu’au”; 9. на италиански “da consumare entro”; 10. на латвийски “izlietot lпdz”; 11. на литовски “tinka vartoti iki”; 12. на унгарски “fogyasztható”; 13. на малтийски “uza sa”; 14. на холандски “te gebruiken tot”; 15. на полски “nalezy spozyc do”; 16. на португалски “a consumer até”; 17. на румънски “expira la data de”; 18. на словашки “spotrebujte do”; 19. на словенски “porabiti do”; 20. на фински “viimeinen käyttöajankohta”; 21. на шведски “sista förbrukningsdag”.
9. на хърватски „upotrijebiti do“;