Глава 1. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1
С наредбата се уреждат:
1. условията и редът за управление и отдаване под наем на недвижими имоти – частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на Министерството на вътрешните работи (МВР);
2. условията и редът за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи – частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР.
Чл. 2
Ведомственият жилищен фонд на МВР се образува от налични, новопостроени и придобити по друг ред жилища, ателиета и гаражи.
Чл. 3
Ведомственият жилищен фонд на МВР служи за задоволяване на жилищните, професионалните и здравните нужди на служителите на МВР и на семействата на служители, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения.
Чл. 4
(1) Жилищата от ведомствения жилищен фонд на МВР по своето предназначение са:
1. жилища за отдаване под наем;
2. жилища за продажба (замяна);
3. служебни;
4. резервни жилища;
5. общежития.
(2) Министърът на вътрешните работи по предложение на директора на дирекция „Материално-техническо осигуряване и социално обслужване“ (МТОСО) на МВР утвърждава със заповед статута на жилищата.
(3) В жилищата за отдаване под наем се настаняват служители, които са в служебни или трудови правоотношения с МВР, и техните семейства с установена по реда на наредбата жилищна нужда. Наемната цена се определя по реда на глава четвърта от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), приет с Постановление № 253 на Министерския съвет от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 82 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 8, 24, 45 и 62 от 1997 г., бр. 2, 29, 58 и 90 от 1998 г. и бр. 13 от 1999 г.).
(4) Служебните жилища служат за временно решаване на жилищната нужда на отговорни служители от МВР във връзка със заеманите от тях длъжности. Със заповед на министъра на вътрешните работи се определят длъжностите на лицата, които се настаняват в тези жилища. Служебните жилища се изграждат и оборудват със средства от бюджета на МВР.
(5) В резервните жилища временно се настаняват:
1. служители в служебни или трудови правоотношения с МВР, чиито жилища са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия или на други изключителни обстоятелства;
2. наематели на жилища, които са засегнати от разрешено по съответния ред ново строителство, надстрояване или пристрояване;
3. ръководни служители в МВР;
4. семейства с жилищна нужда на загинали служители при или по повод изпълнение на служебните си задължения;
5. по изключение в резервните жилища могат да бъдат настанявани и некартотекирани правоимащи, ако отговарят на условията на Закона за държавната собственост (ЗДС), ППЗДС и наредбата.
(6) Консумативните разходи и наемът за ползването на служебните и резервните жилища се заплащат от наемателите по реда на глава четвърта от ППЗДС.
(7) Служебните и резервните жилища не могат да бъдат продавани или заменяни с жилища на други ведомства, организации и физически лица.
(8) Общежитията са предназначени за временно ползване от служители в служебни или трудови правоотношения с МВР, които не са осигурени с други жилища. Наемната цена на жилищните помещения в общежитията се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
Чл. 5
(1) Имотите, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР, се управляват от дирекция „МТОСО“, регионалните дирекции на вътрешните работи (РДВР), Национална служба „Гранична полиция“ (НСГП), Национална служба „Жандармерия“ (НСЖ) и от Висшия институт за подготовка на офицери и научна дейност (ВИПОНД) на МВР.
(2) дирекция „МТОСО“ осъществява дейността по наредбата чрез сектор „Държавна собственост и търговски дружества“.
(3) В РДВР, ВИПОНД, НСГП и НСЖ дейностите по наредбата се осъществяват чрез звената по МТОСО.
Чл. 6
Разпореждането с жилища, ателиета и гаражи се осъществява от министъра на вътрешните работи.
Чл. 7
(1) В дирекция „МТОСО“ се съхраняват екземпляри от актовете за държавна собственост на имотите, включени във ведомствения фонд, които се управляват от МВР.
(2) В дирекция „МТОСО“ и в звената по чл. 5, ал. 3 се водят досиета, които съдържат копие от акта за собственост и документите, удостоверяващи извършените действия по управлението и разпореждането с имота.
Глава 2. УПРАВЛЕНИЕ НА ИМОТИТЕ ОТ ВЕДОМСТВЕНИЯ ЖИЛИЩЕН ФОНД НА МВР
Раздел 1. Поддържане и ремонт
Чл. 8
(1) Ведомствените жилища, ателиета и гаражи се ползват съобразно предназначението им и се стопанисват с грижата на добър стопанин.
(2) Сумите за наем се събират от структурните звена по чл. 5, ал. 1.
Чл. 9
(1) Поддържането и текущите ремонти на имотите се уреждат с договора за наем или ползване и са за сметка на наемателите или ползвателите.
(2) В договора по ал. 1 може да се уговори основен ремонт да се извършва от наемателите или ползвателите.
Чл. 10
Разходите за ремонт на жилищните сгради, в които има съсобственост между МВР и физически или юридически лица, се разпределят съобразно дяловете им в съсобствеността.
Чл. 11
(1) Основен ремонт на имот от ведомствения фонд на МВР се извършва от дирекция „МТОСО“ и от звената по чл. 5, ал. 3 след съставяне на протокол за състоянието на имота. За извършване на ремонта се сключва договор с физически или юридически лица.
(2) Основен ремонт на сградите е цялостното или частичното заменяне или възстановяване на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации.
Раздел 2. Отдаване под наем на жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МВР
Чл. 12
Дейността по този раздел се осъществява от:
1. Централната жилищна комисия (ЦЖК) и дирекция „МТОСО“;
2. жилищни комисии към структурните звена на министерството по чл. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Чл. 13
(1) Министърът на вътрешните работи със заповед назначава ЦЖК. Неин председател е заместник-министърът на МВР, отговарящ за дейността на дирекция „МТОСО“.
(2) В състава на ЦЖК се включват по един представител на жилищните комисии по чл. 14
и по един представител на синдикалните организации съгласно чл. 265 ЗМВР.
(3) Централната жилищна комисия:
1. разпределя имотите за отдаване под наем между структурните звена на територията на София и между РДВР, НСГП и НСЖ за страната;
2. обобщава ежегодно практиката на жилищните комисии и дава указания по възникнали проблеми.
(4) Централната жилищна комисия заседава при кворум 2/3 от състава си и взема решенията си с обикновено мнозинство.
Чл. 14
(1) Жилищните комисии се назначават със заповед на ръководителите на звената по чл. 9 ЗМВР.
(2) Жилищните комисии се състоят най-малко от трима членове, като в състава им по възможност се включва служител с юридическо образование. Комисиите вземат решения с обикновено мнозинство.
(3) Жилищните комисии:
1. завеждат и съхраняват подадените молби с приложени към тях документи и декларации на нуждаещите се служители;
2. извършват проверки на жилищните условия на нуждаещите се;
3. определят степента на жилищната нужда и актуализират ежегодно картотеките на нуждаещите се служители;
4. изготвят проект за разпределяне на жилищата при спазване на установените жилищни норми съгласно чл. 31 ППЗДС.
Чл. 15
дирекция „МТОСО“ чрез сектор „Държавна собственост и търговски дружества“:
1. оказва методическа помощ на жилищните комисии по чл. 14;
2. съхранява един екземпляр от молбите и декларациите на нуждаещите се от жилища на територията на София;
3. проверява определената степен на жилищна нужда и дава препоръки на жилищните комисии на територията на София за подобряване на дейността им;
4. въвежда във владение наемателите и обезщетените собственици след приемане на новопостроените жилищни блокове;
5. събира наемите на отдадените под наем жилища.
Чл. 16
Картотекирането се извършва въз основа на писмена молба-декларация, която се подава от служителя до съответната жилищна комисия.
Чл. 17
(1) Право да кандидатстват за настаняване под наем във ведомствените жилища на МВР имат служителите, които са в служебни или трудови правоотношения с министерството, ако те и членовете на техните семейства отговарят на следните условия:
1. да имат определена по реда на наредбата жилищна нужда в населеното място, където работят и живеят постоянно;
2. да не притежават в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване;
3. да не са прехвърляли жилищен имот на други лица след 13 март 1990 г. освен на държавата или на община или при прекратяване на съсобственост.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 се установяват от съответната жилищна комисия, а по ал. 1, т. 2 и 3 – с декларация от служителя.
(3) Служителите от НСЖ и НСГП, прослужили повече от 10 години, могат да бъдат настанявани под наем във ведомствено жилище в посочено от тях населено място.
Чл. 18
(1) При определяне и степенуване на жилищните нужди служителите се подреждат в следните групи:
1. незаемащи жилищна площ или ползващи за жилища нежилищни помещения;
2. осъдени да освободят заеманото жилище, собствеността върху което е възстановена по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и по други закони за възстановяване на собствеността;
3. наематели на свободно договаряне;
4. заемащи недостатъчна жилищна площ съгласно нормите за жилищно задоволяване.
(2) При подреждане на служителите и техните семейства в една и съща група предимство се дава на:
1. висококвалифицирани специалисти и служители с по-голям трудов стаж в министерството;
2. получили тежка телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, както и семейства на загинали служители при или по повод изпълнение на служебните си задължения;
3. когато и двамата съпрузи са служители на МВР;
4. семейства с две и повече деца;
5. самотни родители на непълнолетни деца;
6. млади семейства;
7. семейства, които са живели по-дълго време при тежки условия.
Чл. 19
При настаняване под наем в жилища от ведомствения фонд на МВР се спазват установените в чл. 31 ППЗДС норми на жилищно задоволяване.
Чл. 20
(1) Жилищните комисии изготвят проект за разпределяне на предоставените им жилища между картотекираните служители и го предлагат за утвърждаване от министъра на вътрешните работи.
(2) Проектът по ал. 1 се обявява на определеното за целта място в съответното структурно звено. В 14-дневен срок от обявяването подалите молби за настаняване могат да правят възражения по обявения проект.
(3) Постъпилите възражения се разглеждат от министъра на вътрешните работи в едномесечен срок. Утвърденият от министъра на вътрешните работи списък е окончателен и не подлежи на обжалване.
Чл. 21
Настаняването в разпределените от комисиите жилища се извършва със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на:
1. директора на дирекция „МТОСО“ – за жилищата на територията на София;
2. директорите на РДВР – за разпределените на съответната дирекция жилища;
3. директорите на НСГП и НСЖ – за населените места, където имат регионални структурни звена.
Чл. 22
(1) Въз основа на настанителната заповед се сключва писмен договор за наем между длъжностните лица по чл. 21, т. 1, 2 и 3 и наемателя.
(2) С договора за наем по ал. 1 се определят: редът за предаване и приемане на имота; правата и задълженията на наемодателя и на наемателя; наемната цена; срокът; отговорността при неизпълнение; поддържането му и други условия по наемното правоотношение – текущи и основни ремонти и др.
Чл. 23
(1) Право на настаняване под наем в ателиета за индивидуална творческа дейност имат служители, които:
1. са хабилитирани научни работници в област, свързана с функциите на структурното звено, в която работят;
2. не притежават ателие или кабинет за творчески нужди или не са получавали допълнителна жилищна площ по чл. 31, ал. 3, т. 1 ППЗДС;
3. не притежават вила, годна за постоянно обитаване;
4. не са закупували ателие от държавата или от община;
5. не са прехвърляли жилищен или вилен имот или ателие на трети лица след 13 март 1990 г. освен на държавата или на община.
(2) Картотекирането, настаняването и освобождаването на ателиета се извършват при условията и по реда, предвидени за ведомствените жилища.
Чл. 24
Гаражи от ведомствения фонд на МВР могат да бъдат отдавани под наем на лица, които са в служебни или трудови правоотношения с МВР, офицери и сержанти, освободени от служба на основание чл. 253, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 9 ЗМВР, държавни служители – граждански лица, чието служебно правоотношение е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 и чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, и лица, работили по трудово правоотношение в МВР, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, ако са собственици или наематели в същата жилищна сграда, притежават лек автомобил и не притежават гараж в същото населено място.
Чл. 25
След изчерпване на кандидатите по чл. 24 свободните гаражи се отдават под наем на служители, които не са собственици или наематели в същата жилищна сграда, ако отговарят на останалите условия по чл. 24, а когато няма и такива, се обявява търг.
Чл. 26
Настаняването и освобождаването на гаражи се извършват при условията и по реда, предвидени за ведомствените жилища.
Раздел 3. Промени в наемния договор и прекратяване на наемните правоотношения
Чл. 27
(1) При промяна на жилищната нужда органите, издали настанителната заповед, могат да пренастаняват наемателите в друго жилище, отговарящо на нормите по чл. 31 ППЗДС, при условията и по реда на наредбата.
(2) При смърт на лицето, на чието име е издадена заповедта за настаняване, наемните отношения се прекратяват, ако останалите членове на семейството не отговарят на условията и нормите за настаняване. Ако заеманото жилище е по-голямо от полагащото им се, те се настаняват в друго жилище съобразно жилищната им нужда, като се издава нова настанителна заповед и се сключва нов наемен договор.
Чл. 28
Наемните правоотношения се прекратяват по реда на чл. 30 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.
Глава 3. УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРОДАЖБА И ЗАМЯНА НА ЖИЛИЩА, АТЕЛИЕТА И ГАРАЖИ ОТ ВЕДОМСТВЕНИЯ ЖИЛИЩЕН ФОНД НА МВР
Чл. 29
(1) Разпореждането с жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МВР се осъществява от министъра на вътрешните работи.
(2) Министърът на вътрешните работи се подпомага от:
1. жилищните комисии по чл. 14;
2. комисия по разпореждане с ведомствените недвижими имоти към дирекция „МТОСО“, назначена с негова заповед.
Чл. 30
(1) Право на закупуване на жилища от ведомствения жилищен фонд на МВР имат настанени в тях:
1. държавни служители, работили не помалко от 5 години в системата на МВР;
2. лица по трудово правоотношение, работили не по-малко от 10 години в системата на МВР;
3. членове на семейства на държавни служители, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения;
4. офицери и сержанти, освободени от служба на основание чл. 253, ал. 1, т. 3 ЗМВР;
5. членове на семейството на починал държавен служител или на починало лице, работило по трудово правоотношение, ако са живели в жилището на правно основание не по-малко от 10 години;
6. офицери и сержанти, освободени от служба на основание чл. 253, ал. 1, т. 2 и 9 ЗМВР, ако са работили не по-малко от 5 години в системата на МВР;
7. държавни служители – граждански лица, чието служебно правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, ако са работили не помалко от 5 години в системата на МВР;
8. държавни служители – граждански лица, чието служебно правоотношение е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител;
9. лица, работили по трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, ако са работили не помалко от 10 години в системата на МВР.
(2) Служителите по ал. 1, т. 1 и 2 могат да закупят само едно жилище от ведомствения
жилищен фонд на МВР през целия срок на служба в министерството.
(3) Лицата по ал. 1, т. 3 – 9 имат право да закупят жилище, ако по време на службата в МВР служителят не е закупувал друго жилище от фонда на министерството.
Чл. 31
(1) Продажбата на ведомствени жилища се извършва на лицата по чл. 30, ако отговарят на условията по чл. 78 ППЗДС.
(2) Когато кандидатите за закупуване не отговарят на някои от условията по ал. 1, продажбата може да се извърши при условията на чл. 79 ППЗДС.
Чл. 32
Продажба на ателиета от ведомствения фонд на МВР се извършва на настанени в тях служители на МВР, прослужили в системата не по-малко от 5 години, ако към датата на подаване на молбата за закупуване отговарят на условията на чл. 34, ал. 1 ППЗДС.
Чл. 33
Продажба на гаражи от ведомствения жилищен фонд на МВР се извършва на настанени в тях наематели, прослужили в системата не по-малко от 5 години, ако към датата на подаване на молбата за закупуване отговарят на условията на чл. 35, ал. 1, т. 1 – 4 ППЗДС.
Чл. 34
(1) Замяна на ведомствени жилища, ателиета и гаражи с имоти – собственост на служители на МВР, се извършва по реда на чл. 40 и 41.
(2) По изключение по реда на чл. 91, 92 и 93 ППЗДС може да се извърши замяна на ведомствени жилища, ателиета и гаражи с такива – собственост на граждани или юридически лица, когато това е необходимо за служебни нужди.
Чл. 35
(1) Процедурата за продажба на жилища, ателиета и гаражи започва с молба за закупуване, подадена от лицата, отговарящи на условията по чл. 30, 32 и 33. Те подават молба чрез жилищните комисии по чл. 14 до министъра на вътрешните работи.
(2) Към молбата по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. заповед за настаняване;
2. удостоверение за прослужено време и трудов стаж в МВР, издадено от дирекция „Човешки ресурси“;
3. декларация за гражданско, семейно и имотно състояние;
4. декларация за обстоятелствата по чл. 34, 35 и 78 ППЗДС и чл. 31 от наредбата.
(3) Подадените молби заедно с приложените документи се изпращат в комисията по чл. 29, ал. 2, т. 2.
Чл. 36
(1) Постъпилите молби се разглеждат от комисията по чл. 29, ал. 2, т. 2 в едномесечен срок. Комисията дава становище по тяхната законосъобразност.
(2) Въз основа на становището на комисията министърът на вътрешните работи издава заповед за извършване на продажбата. В заповедта се посочват купувачът, описание на имота, припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, цената и други дължими плащания и допълнителни условия.
(3) Заповедта се връчва на купувача по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Чл. 37
(1) След връчване на заповедта купувачът е длъжен в едномесечен срок да извърши плащанията.
(2) Ако в посочения по ал. 1 срок не се извърши плащането и не са изпълнени допълнителните условия, се счита, че купувачът се е отказал и преписката се прекратява.
(3) Когато цената на имота се покрива със заемни средства от кредитна институция, купувачът е длъжен в 7-дневен срок от връчването на заповедта да уведоми писмено дирекция „МТОСО“, която изпраща на кредитната институция необходимите документи за сключване на договор за кредит.
Чл. 38
(1) Въз основа на представените от купувача документи за извършено плащане от структурните звена по чл. 5, ал. 1 в едномесечен срок се изготвя договор за покупко-продажба в 3 екземпляра, който се подписва от министъра на вътрешните работи и от купувача.
(2) Договорът по ал. 1 влиза в сила от датата на последното извършено плащане.
(3) Договорът за покупко-продажба се представя от купувача за вписване в службата по вписванията по местонахождението на имота. Един екземпляр от нотариално вписаните договори се представя в управление „Държавна собственост“ при областния управител за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост.
Чл. 39
Замяна на ведомствени жилища, ателиета и гаражи с имоти – собственост на служители на МВР, се извършва по взаимно договаряне и на цени не по-ниски от определените в глава седма от ППЗДС.
Чл. 40
(1) Процедурата по замяна започва въз основа на молба, подадена от заинтересуваните лица чрез директора на дирекция „МТОСО“ до министъра на вътрешните работи.
(2) Към молбата по ал. 1 се прилагат:
1. документ за собственост;
2. удостоверение за прослужено време и трудов стаж, издадено от дирекция „Човешки ресурси“;
3. удостоверение от службата по вписванията по местонахождението на имота на служителя, че той не е обременен с тежести.
(3) Молбата се разглежда от комисията по чл. 29, ал. 2, т. 2, която изготвя становище до министъра на вътрешните работи по законосъобразността на предлаганата замяна и изготвя проект на заповед за замяна.
(4) При необходимост комисията може да изисква допълнителни документи.
Чл. 41
(1) Когато не са налице законови пречки, министърът на вътрешните работи преценява целесъобразността на предложената замяна и подписва проекта на заповед или отказва извършването на замяната. В заповедта се посочват: другият заменител; описание на имотите и документите, удостоверяващи правото на собственост; цените и разликата в стойността на имотите; начинът на плащанията; размерът на дължимите данъци и режийни разноски.
(2) Заповедта по ал. 1 се връчва на другия заменител по реда на ГПК.
(3) Всички дължими плащания, в това число и разликата в цената, се плащат в едномесечен срок. Когато цената на ведомственото жилище е по-ниска, разликата се изплаща на другия заменител по банков път.
(4) Въз основа на заповедта и представените документи за извършени плащания се сключва договор за замяна по реда на чл. 38.
(5) Договорът за замяна се представя от съответния заменител за вписване пред съдията по вписванията по местонахождението на новопридобития недвижим имот.
Чл. 42
Доброволна делба на съсобствени жилища, ателиета и гаражи между министерството, от една страна, и служители и други физически или юридически лица, от друга страна, се извършва с договор за делба. Този договор се сключва от министъра на вътрешните работи и от другите съсобственици. Правилата за замяна се прилагат и при извършване на доброволна делба.
Чл. 43
(1) Оценка на имотите при продажба, замяна и делба се извършва в едномесечен срок от подаването на молбата от служители в дирекция „МТОСО“ – сектор „Държавна собственост и търговски дружества“, при условията и по реда на глава седма от ППЗДС.
(2) Цената на продаваните или заменяните имоти се определя с протокол.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1
Наредбата се издава на основание чл. 22 и 53 от Закона за държавната собственост.
§ 2
Незавършените производства по продажба и замяна на жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МВР, за които до 1 октомври 1996 г. включително има подадена по съответния ред молба и е извършено плащане, се приключват в 3-месечен срок по реда, установен в Наредба № 8 от 15 март 1996 г. за стопанисване, поддържане, отдаване под наем и продажба на жилищния фонд на Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 24 от 1996 г.), като договорите се сключват от датата на извършеното плащане.
§ 3
Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на главния секретар на Министерството на вътрешните работи.
МИНИСТЕРСТВА
И ДРУГИ ВЕДОМСТВА
МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ
между Република България и Украйна
(Ратифицирана със закон, приет от XXXVIII
Народно събрание на 17 септември 1997 г. – ДВ,
бр. 85 от 1997 г. В сила от 2 април 1999 г.)
Република България и Украйна (наричани
„договарящи страни“),
стремейки се да съдействат за укрепването
на приятелските връзки и задълбочаването на
взаимноизгодното сътрудничество,
ръководени от желанието да регулират и
развиват консулските отношения с цел да защитават по-ефективно правата и интересите на
двете държави, на техните юридически лица и
граждани,
изразявайки волята си да допълнят и развият разпоредбите на Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г.,
потвърждавайки, че по въпросите, които не
са уредени в тази конвенция, ще се прилагат
нормите на международното обичайно право и
на многостранните международни договори,
които са в сила и за двете договарящи страни,
се споразумяха за следното:
Член 1
Определения
В тази конвенция употребените по-долу изрази имат следното значение:
1. „консулство“ означава всяко генерално
консулство, консулство, вицеконсулство или
консулско агентство;
2. „консулски окръг“ означава района, определен на консулството за изпълнение на консулските функции;
3. „шеф на консулство“ означава лицето, на
което е възложено да действа в това качество;
4. „консулско длъжностно лице“ означава
всяко лице, включително шефа на консулството, натоварено в това му качество да изпълнява
консулски функции;
5. „консулски служител“ означава всяко лице,
заето в административните и техническите
служби на консулството;
6. „член на обслужващия персонал“ означава всяко лице, заето в домакинската служба на
консулството;
7. „членове на консулството“ означава консулските длъжностни лица, консулските служители и членовете на обслужващия персонал;
8. „член на семейството“ означава съпруга или
съпруг на член на консулството, неговите деца и
родители, при условие че живеят заедно с него и
са на издръжката на члена на консулството;
9. „член на частния персонал“ означава лице,
заето изключително в частното обслужване на
член на консулството;
10. „консулски помещения“ означава сградите или част от сградите и принадлежащия
терен, включително резиденцията на шефа на
консулство, които, независимо от това кой е
техният собственик, се използват изключително за целите на консулството;
11. „консулски архив“ означава всички книжа, документи, кореспонденция, книги, филми, технически средства за натрупване, съхраняване и ползване на информация, регистри на консулството, както и материалите на
шифъра и кодовете, картотеките и мебелите,
предназначени да ги предпазят и съхраняват;
12. „кораб“ означава всеки граждански плавателен съд, който има право да плава под национално знаме на изпращащата държава;
13. „въздухоплавателно средство“ означава
всяко гражданско въздухоплавателно средство,
което има право да носи опознавателните знаци на изпращащата държава.
Глава 1. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА КОНСУЛСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ Член 2 Откриване на консулство 1. Консулство може да бъде открито на територията на приемащата държава само със съгласието на тази държава. 2. Седалището на консулството, неговият клас, консулският му окръг, както и всички изменения в това отношение се определят само по споразумение между изпращащата и приемащата държава. Член 3 Назначаване и допускане на шефа на консулството 1. Преди назначаването на шефа на консулството изпращащата държава трябва да се убеди по дипломатически път, че приемащата държава ще допусне съответното лице да изпълнява своите функции в качеството му на шеф на консулството. Приемащата държава не е длъжна да съобщава на изпращащата държава мотивите за своя отказ да даде такова съгласие. 2. След получаване на съгласието на приемащата държава изпращащата държава предава на Министерството на външните работи на приемащата държава консулски патент за назначаването на шефа на консулството. В консулския патент се посочват пълното име на шефа на консулството, неговият клас, консулският окръг и седалището на консулството. 3. След получаването на консулския патент за назначаването на шефа на консулството приемащата държава му издава в най-кратък срок екзекватура. 4. До издаването на екзекватурата шефът на консулството може временно да бъде допуснат от приемащата държава да изпълнява своите функции. 5. Веднага след като шефът на консулството е допуснат, дори временно, да изпълнява своите функции, приемащата държава незабавно уведомява за това компетентните органи на консулския окръг и предприема всички необходими мерки, за да може шефът на консулството да изпълнява задълженията на своята длъжност и да се ползва от всички улеснения, привилегии и имунитети, произтичащи от тази конвенция. Член 4 Временно изпълняване функциите на шеф на консулство 1. Ако шефът на консулството поради някаква причина не може да изпълнява своите функции или ако длъжността шеф на консулството е вакантна, изпращащата държава може да възложи на консулско длъжностно лице от същото консулство или от друго свое консулство в приемащата държава или на член на дипломатическия персонал на своето дипломатическо представителство в приемащата държава временно да изпълнява длъжността шеф на консулството. 2. Пълното име и рангът на временно изпълняващия длъжността шеф на консулството се съобщават в писмена форма на Министерството на външните работи на приемащата държава от дипломатическото представителство или от шефа на консулство на изпращащата държава. Като правило това уведомление се прави предварително. 3. Компетентните органи на приемащата държава оказват помощ и закрила на временно изпълняващия длъжността шеф на консулството. Докато той изпълнява това задължение, върху него се разпростират разпоредбите на тази конвенция на същото основание както за шефа на това консулство. Член 5 Уведомяване на приемащата държава за назначаване, пристигане и отпътуване 1. Изпращащата държава съобщава предварително в писмена форма на Министерството на външните работи на приемащата държава следното: 1.1. пълното име, гражданството, ранга и длъжността на назначените членове на консулството, датата на тяхното пристигане след назначаването им, окончателното им заминаване или прекратяването на техните функции, както и всички други изменения, засягащи техния статут, които могат да възникнат по време на службата им в консулството; 1.2. пълното име, гражданството, датата на пристигането и окончателното заминаване на членовете на семейството на членовете на консулството, както и за случаите, че дадено лице става или престава да бъде член на семейството; 1.3. за пристигането и окончателното заминаване на членове на частния персонал и в съответните случаи за прекратяване на тяхната служба като такива. 2. Приемащата държава издава безплатно удостоверения за самоличност на членовете на консулството и на членовете на техните семейства, с изключение на тези, които са граждани на приемащата държава или постоянно живеят в нея. Член 6 Гражданство на консулските длъжностни лица Консулските длъжностни лица могат да бъдат само граждани на изпращащата държава. Член 7 Лица, обявени за „persona non grata“ или за неприемливи Приемащата държава може по всяко време да уведоми изпращащата държава по дипломатически път, че което и да е консулско длъжностно лице се смята за „persona non grata“ или който и да е консулски служител или член на обслужващия персонал е неприемлив, без да е длъжна да мотивира решението си. В такъв случай изпращащата държава е длъжна съответно да отзове това лице или да прекрати неговите функции. Ако изпращащата държава не изпълни в течение на разумен срок това свое задължение, приемащата държава може да откаже да признава даденото лице за член на консулството. Член 8 Почетни консулски длъжностни лица Всяка от договарящите страни сама решава дали да назначи, или да приеме почетни консулски длъжностни лица. Въпросът за назначаването на почетно консулско длъжностно лице, определянето на неговия статут и кръга на неговите функции се решават от договарящите страни по дипломатически път в съответствие с разпоредбите на Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г. и нормите на международно обичайното право.
Глава 2. КОНСУЛСКИ ФУНКЦИИ Член 9 Функция по защита на правата и интересите на изпращащата държава, на нейните юридически лица и граждани Консулското длъжностно лице защитава в приемащата държава правата и интересите на изпращащата държава, на нейните юридически лица и граждани, а така също оказва помощ на нейните юридически лица и граждани. Член 10 Функция на съдействие за развитието на сътрудничеството между изпращащата и приемащата държава Консулското длъжностно лице съдейства за развитието на търговските, икономическите, правните, туристическите, екологическите, научно-техническите, информационните, културните, хуманитарните, в областта на просветата и други връзки между изпращащата и приемащата държава, както и за развитието по друг начин на приятелските отношения между тях в съответствие с разпоредбите на тази конвенция. Член 11 Информационна функция Консулското длъжностно лице може да изяснява с всички законни средства условията и развитието на търговския, икономическия, културния и научния живот в приемащата държава и да информира за тях правителството на изпращащата държава. Член 12 Функции по въпросите на гражданството и гражданското състояние 1. Консулското длъжностно лице има право в съответствие със законите и правилниците на изпращащата държава: 1.1. да регистрира граждани на изпращащата държава; 1.2. да приема молби по въпросите на гражданството на изпращащата държава; 1.3. да получава съобщения за раждане и смърт и да съставя актове за раждане и смърт на граждани на изпращащата държава; да получава съобщения за сключен брак на граждани на изпращащата държава и да ги регистрира, както и да съставя актове за граждански брак, при условие че и двете встъпващи в брак лица са граждани на изпращащата държава, включително и да получава и регистрира документи за изменение на семейното положение на такива граждани; 1.4. да разтрогва бракове между граждани на изпращащата държава, доколкото е упълномощено за това от нейното законодателство и при спазване на законодателството на приемащата държава. 2. Разпоредбите на т. 1 на този член не освобождават заинтересуваните лица от задължението да спазват законите и правилниците на приемащата държава. Член 13 Функции относно паспорти и визи Консулското длъжностно лице има право: 1. Да издава и да анулира паспорти на граждани на изпращащата държава, да продължава срока на тяхната валидност, да нанася в тях необходимите бележки, както и да издава на тези граждани други документи за пътуване в чужбина. 2. Да издава, продължава и анулира визи за влизане и преминаване през територията на изпращащата държава. Член 14 Изпълняване на нотариални и други функции 1. В съответствие със законите и правилниците на изпращащата държава консулското длъжностно лице има право: 1.1. да удостоверява подписи върху документи на граждани на изпращащата държава; 1.2. да съставя, удостоверява, регистрира и приема за пазене завещания на граждани на изпращащата държава; 1.3. да съставя, регистрира и удостоверява сделки, сключени между граждани на изпращащата държава, ако тези сделки не противоречат на законите и правилниците на приемащата държава. Консулското длъжностно лице не може да съставя такива сделки, с които се учредяват, прехвърлят или погасяват вещни права върху недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата държава; 1.4. да прави и удостоверява верността на копия и извлечения от документи, издадени от органи на изпращащата държава; 1.5. да изпълнява и други нотариални функции, възложени му от изпращащата държава, при условие че не противоречат на законите и правилниците на приемащата държава и тя не възразява; 1.6. да легализира документи, издадени от компетентните органи на изпращащата държава или на приемащата държава, да извършва преводи и да удостоверява верността на преводите; 1.7. да приема и регистрира молби на граждани на изпращащата държава; 1.8. да приема на съхранение документи, пари и други вещи от граждани на изпращащата държава или за тези граждани, доколкото това не противоречи на законите и правилниците на приемащата държава. 2. Документите, изготвени, заверени или преведени от консулското длъжностно лице в съответствие с т. 1 на този член, имат в приемащата държава същата валидност и доказателствена сила както документите, изготвени, заверени или преведени от компетентните органи на приемащата държава, при условие че не противоречат на законите и правилниците на приемащата държава. Член 15 Предаване на съдебни и несъдебни документи, изпълнение на съдебни поръчки Консулското длъжностно лице има право да предава на граждани на изпращащата държава съдебни и несъдебни документи и да извършва други действия в съответствие с действащите международни договори, в които участват двете договарящи страни. Член 16 Уведомяване за задържане, арест или друга форма на ограничаване на свободата и посещения 1. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват консулското длъжностно лице незабавно, но не по-късно от три дни, за задържането, арестуването или за каквато и да е друга форма на ограничаване свободата на гражданин на изпращащата държава в границите на консулския окръг. Едновременно компетентните органи на приемащата държава предават незабавно всяко съобщение, отправено до консулството на изпращащата държава, от такъв гражданин. 2. Консулското длъжностно лице има право да посети гражданин на изпращащата държава, който е задържан, арестуван или неговата свобода е ограничена под каквато и да е друга форма, както и да му оказва правна помощ. Компетентните органи на приемащата държава са длъжни във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три дни от деня на молбата, отправена към тях устно или в писмена форма, да огранизират среща на консулското длъжностно лице с такъв гражданин на изпращащата държава. 3. Компетентните органи на приемащата държава са длъжни незабавно да уведомят задържания, арестувания или чиято свобода е ограничена под каквато и да е друга форма гражданин на изпращащата държава за съдържанието на разпоредбите на т. 1 и 2 на този член. 4. Правата, предвидени в този член, се упражняват съгласно законите и правилниците на приемащата държава, при условие че тези закони и правилници позволяват пълното осъществяване на целите, за които са предназначени тези права. Член 17 Оказване на помощ на граждани на изпращащата държава 1. Консулското длъжностно лице има право: 1.1. да се свързва и да се среща с граждани на изпращащата държава, да им дава съвети, да им оказва всякаква помощ, включително да им оказва или предприема мерки за оказване на правна помощ. Приемащата държава по никакъв начин не ограничава контактите на граждани на изпращащата държава с консулското длъжностно лице, както и достъпа им в консулството; 1.2. да се обръща към компетентните органи на приемащата държава с молба да му предоставят информация за всяка злополука или произшествие с участието на граждани на изпращащата държава; 1.3. да се обръща към компетентните органи на приемащата държава за съдействие при издирване на безследно изчезнали граждани на изпращащата държава. 2. В случай че гражданин на изпращащата държава не може да защитава своите права и интереси поради уважителни причини, консулското длъжностно лице има право без специално пълномощно да го представлява пред съдилищата и другите компетентни органи на приемащата държава или да осигури неговото представителство, докато това лице назначи свой пълномощник или лично поеме защитата на своите права и интереси. Член 18 Настойничество и попечителство 1. Компетентните органи на приемащата държава при наличие на информация незабавно уведомяват консулското длъжностно лице за необходимостта от назначаването на настойник или попечител на гражданин на изпращащата държава. 2. Консулското длъжностно лице има право да предлага на компетентните органи на приемащата държава лица за настойници или попечители на граждани на изпращащата държава. 3. В случай че съдът или друг компетентен орган на приемащата държава намери, че предложеното лице по някаква причина е неприемливо да бъде настойник или попечител, консулското длъжностно лице може да предложи друга кандидатура. Член 19 Уведомяване в случай на смърт на гражданин на изпращащата държава 1. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулството за смъртта на гражданин на изпращащата държава и предават безплатно препис от акта за смърт или други документи, потвърждаващи смъртта. 2. В случай че консулското длъжностно лице първо узнае за смъртта на гражданин на изпращащата държава в приемащата държава, то уведомява за това компетентните органи на приемащата държава. Член 20 Функции по отношение на наследство 1. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулското длъжностно лице за откриване на наследство, ако починалият е гражданин на изпращащата държава, както и за откриване на наследство независимо от гражданството на починалото лице, ако гражданин на изпращащата държава се явява наследник, заветник или предявява претенции към наследството с оглед на други основания, както и ако е определен за управител на наследството. 2. Компетентните органи на приемащата държава предприемат съответните мерки, предвидени от законите и правилниците на тази държава, за запазване целостта на наследственото имущество, както и предават на консулското длъжностно лице препис от завещанието, ако такова е направено, и цялата информация, отнасяща се до наследството, местопребиваването на наследниците, стойността и съставните части на наследственото имущество. 3. Консулското длъжностно лице може, без да е необходимо да притежава специално пълномощно, да представлява непосредствено или чрез свой представител пред съдилищата и другите компетентни органи на приемащата държава гражданин на изпращащата държава, който има право върху наследство или претендира за права върху наследство, открито в приемащата държава, ако такова лице отсъства или не е определило своя пълномощник. 4. Консулското длъжностно лице има право от името на гражданин на изпращащата държава, който постоянно не живее в приемащата държава, да получи, за да предаде на такъв гражданин, движимото наследствено имущество или получените от продажбата на движимо или недвижимо наследствено имущество парични суми, които му принадлежат. 5. В случай че гражданин на изпращащата държава, който не живее постоянно в приемащата държава, е починал по време на престоя си в тази държава, неговото лично имущество, пари и документи се предават от компетентните органи на приемащата държава без специално производство на консулското длъжностно лице. Консулското длъжностно лице препраща тези документи, пари и лично имущество на наследниците на починалото лице или на техните представители. 6. Консулското длъжностно лице може да получи от съда или от други компетентни органи с цел да предаде на лицата, притежаващи това право, части от наследственото или завещаното имущество във вид на парични суми, полагащи се на граждани на изпращащата държава, които не живеят постоянно в приемащата държава, във връзка с обезщетения, пенсии, неполучени навреме възнаграждения и плащания по застрахователни полици. 7. Препращането на имуществото и паричните суми в изпращащата държава съгласно разпоредбите на т. 5 и 6 на този член може да бъде извършено изключително при спазване на законите и правилниците на приемащата държава. Член 21 Оказване помощ на кораб на изпращащата държава 1. Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския окръг да оказва всякаква помощ на кораб на изпращащата държава. ва, намиращ се в териториалното море или във вътрешните води на приемащата държава, както и на капитана, и на членовете на екипажа на кораба, както следва: 1.1. да се качва на борда на кораба на изпращащата държава, да изслушва информация на капитана и на всеки друг член на екипажа на кораба за неговия товар и условията на плаването; 1.2. без да накърнява правата на компетентните органи на приемащата държава, да разследва всички произшествия, станали по време на плаването на кораба или на престоя му; 1.3. без да накърнява правата на компетентните органи на приемащата държава, да разрешава, в съответствие със законите и правилниците на изпращащата държава, спорове между капитана и членовете на екипажа, включително спорове относно работната заплата и наемния договор, както и да предприема мерки за осигуряване на безопасността на кораба; 1.4. в случай на необходимост да предприема съответните мерки за осигуряване на болнично лечение и репатриране на капитана или на членове на екипажа; 1.5. да получава, да проверява, да издава и да заверява документи относно кораба и неговия товар, предвидени от законите и правилниците на изпращащата държава; 1.6. да извършва и други действия, предвидени в законите и правилниците на изпращащата държава, по отношение на неин кораб. 2. Без да нарушават законите и правилниците на приемащата държава, капитанът и членовете на екипажа имат право да се свързват непосредствено с консулското длъжностно лице. Член 22 Защита на интересите в случай на принудителни действия по отношение на кораб на изпращащата държава 1. В случай че съдилищата или други компетентни органи на приемащата държава имат намерение да предприемат принудителни действия по отношение на кораб на изпращащата държава или да проведат разследване на борда на кораба, те предварително уведомяват консулството, за да може консулското длъжностно лице или негов представител да присъства при предприемане на тези действия. Ако предварителното уведомяване на консулството е невъзможно поради липса на време с оглед необходимостта от незабавни действия, компетентните органи на приемащата държава уведомяват консулството веднага след предприемането им и по молба на консулското длъжностно лице информират за резултата от тяхното предприемане. 2. Разпоредбите на т. 1 на този член се прилагат и за действия на компетентните органи на приемащата държава, предприети на брега по отношение на капитана или някои от членовете на екипажа. 3. Разпоредбите на т. 1 и 2 на този член не се прилагат спрямо обикновения граничен, митнически и санитарен контрол, осъществяван от компетентните органи на приемащата държава, а така също и за предприетите от тях мерки за осигуряване на безопасно плаване или за предотвратяване замърсяването на водите. 4. С изключение на случаите, когато това става по молба или с разрешение на консулското длъжностно лице или на капитана на кораба, съдилищата и другите компетентни органи на приемащата държава не могат да се намесват във вътрешния ред на кораба на изпращащата държава, освен ако не се нарушават спокойствието, сигурността и общественият ред в приемащата държава. Член 23 Помощ в случай на повреда на кораб на изпращащата държава 1. Ако кораб на изпращащата държава се е разбил, заседнал или е претърпял друго бедствие във вътрешните води или териториалното море на приемащата държава, компетентните органи на приемащата държава във възможно най-кратък срок уведомяват за това консулското длъжностно лице и го информират за мерките, предприети за спасяването на пътниците, екипажа, кораба и неговия товар. 2. Консулското длъжностно лице има право да оказва всякаква помощ на претърпелия бедствие кораб, на пътниците, на капитана и членовете на екипажа или да се обръща за помощ към компетентните органи на приемащата държава. 3. Ако претърпелият бедствие кораб на изпращащата държава или част от неговото оборудване или товар, или какъвто и да е предмет, принадлежащ към този кораб, бъде намерен на брега или близо до брега на приемащата държава или бъде предаден в пристанището на тази държава и нито капитанът, корабопритежателят или собственикът на товара, корабният или застрахователният агент не са в състояние да предприемат мерки за опазване на това имущество или да се разпоредят с него, компетентните органи на приемащата държава уведомяват във възможно най-кратък срок за това консулството. В тези случаи се приема, че консулското длъжностно лице има право да предприеме такива действия, каквито би предприел корабопритежателят или собственикът на товара за запазването или разпореждането с претърпелия бедствие кораб и с имуществото, отделило се от него. 4. Ако кораб на изпращащата държава, претърпял бедствие, както и неговият товар, оборудване и продоволствени запаси са били доставени не за продажба или използване в приемащата държава, то те се освобождават от мита, данъци и такси. Член 24 Функции по отношение на въздухоплавателните средства Разпоредбите на тази конвенция относно кораби на изпращащата държава се прилагат съответно и по отношение на въздухоплавателните средства на изпращащата държава, при условие че прилагането им не противоречи на която и да е международна спогодба в областта на гражданското въздухоплаване, която е в сила за договарящите страни. Член 25 Изпълнение на консулски функции в консулския окръг и извън него 1. Консулското длъжностно лице изпълнява в границите на окръг консулските функции, определени в тази конвенция. 2. Консулското длъжностно лице може да изпълнява и други официални функции, ако те не са в противоречие със законите и правилниците на приемащата държава. 3. Със съгласието на приемащата държава консулското длъжностно лице може да изпълнява консулски функции и извън границите на консулския окръг. Член 26 Връзки с органите на приемащата държава При изпълнение на консулските функции консулското длъжностно лице може да се обръща към компетентните органи на консулския окръг, както и към централните органи на приемащата държава в степен, допустима от законите, правилниците и обичаите на приемащата държава. Член 27 Уведомяване за измененията в законодателството на приемащата държава Приемащата държава уведомява консулството за измененията в своето законодателство по отношение на правата и интересите на гражданите на изпращащата държава. Член 28 Изпълнение на консулски функции в трета държава Изпращащата държава може след уведомяване на заинтересуваните държави и при положение че една от тях не се противопостави изрично, да възложи на консулство в приемащата държава да изпълнява консулски функции в трета държава. Член 29 Изпълнение на консулски функции от името на трета държава След съответно уведомление до приемащата държава консулството може, ако приемащата държава не се противопостави, да изпълнява консулски функции в приемащата държава от името на трета държава.
Глава 3. УЛЕСНЕНИЯ, ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ Член 30 Улеснения за изпълнение на функциите на консулството и на членовете на консулството 1. Приемащата държава предоставя всички улеснения на консулството за успешно изпълнение на неговите функции. 2. Приемащата държава се отнася към членовете на консулството с дължимото им уважение и предприема всички необходими мерки, за да могат те да изпълняват своите функции и да се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция. Член 31 Консулски помещения и жилища 1. Изпращащата държава е длъжна в съответствие със своите закони и правилници да окаже помощ на изпращащата държава за придобиване в собственост или получаване по друг начин на консулски помещения. 2. Приемащата държава съдейства, в случай на необходимост, на изпращащата държава за получаване на подходящи жилища за членовете на консулството. 3. Нито една от разпоредбите на този член не следва да се тълкува като освобождаване на изпращащата държава от задължението ѝ да спазва законите и правилниците на приемащата държава по отношение разположението и конструкцията на сградите, градоустройството и районирането. Член 32 Ползване на националното знаме и герб 1. Изпращащата държава има право да постави на сградата, заемана от консулството, държавния си герб и табела с наименованието на консулството на езика на изпращащата и приемащата държава. 2. Изпращащата държава има право да окачи своето национално знаме на сградата, заемана от консулството, на резиденцията на шефа на консулството и на превозните средства, когато те се използват от него за служебни цели. Член 33 Неприкосновеност на консулските помещения и жилищата на членовете на консулството 1. Консулските помещения и жилищата на консулските длъжностни лица са неприкосновени. Органите на приемащата държава не могат да влизат в консулските помещения и в жилищата на консулските длъжностни лица без съгласие на шефа на консулството или шефа на дипломатическото представителство на изпращащата държава в приемащата държава или на лице, определено от един от тях. 2. Приемащата държава има специалното задължение да взема всички необходими мерки, за да попречи консулските помещения и жилищата на консулските длъжностни лица да бъдат нападнати или да им бъдат нанасяни щети и да се предотврати каквото и да е нарушение на спокойствието на консулството или накърняване на неговото достойнство. 3. Консулските помещения, тяхната мебелировка и имуществото на консулството, както и превозните средства не могат да бъдат обект на каквато и да е форма на реквизиция за целите на националната отбрана или за обществени нужди. Член 34 Неприкосновеност на консулския архив и консулските документи Консулският архив и консулските документи са неприкосновени по всяко време и независимо от мястото, където се намират. Член 35 Свобода на движение Като спазва своите закони и правилници относно зоните, достъпът до които е забранен или се регулира по съображения за национална сигурност, приемащата държава осигурява на всички членове на консулството свобода на движение и пътуване на нейната територия. Член 36 Свобода на съобщенията 1. Приемащата държава разрешава и закриля свободата на съобщенията на консулството за всякакви официални цели. При влизане във връзка с правителството, с дипломатически представителства и други консулства на изпращащата държава, където и да се намират те, консулството може да ползва всички подходящи средства за съобщения, включително кодирани или шифровани съобщения, дипломатически или консулски куриери, дипломатическа или консулска поща. При използването на обичайните средства за съобщения по отношение на консулството се прилагат същите тарифи, както и за дипломатическото представителство. Но консулството може да инсталира и ползва радиопредавател само със съгласието на приемащата държава. 2. Официалната кореспонденция на консулството е неприкосновена. Изразът „официална кореспонденция“ означава цялата кореспонденция, отнасяща се до консулството и неговите функции. 3. Консулската поща не може да бъде нито отваряна, нито задържана. Пакетите, съставляващи консулската поща, трябва да носят видими външни знаци, посочващи техния характер, и могат да съдържат само официална кореспонденция, както и документи или предмети, предназначени изключително за официално ползване от консулството. 4. Консулският куриер може да бъде само гражданин на изпращащата държава, който не живее постоянно в приемащата държава. Консулският куриер трябва да бъде снабден с официален документ, в който се посочват неговият статут и броят на пакетите, съставляващи консулската поща. На територията на приемащата държава консулският куриер се ползва със същите улеснения, привилегии и имунитети, както и дипломатическите куриери. 5. Изпращащата държава, нейното дипломатическо представителство и нейните консулства могат да назначават консулски куриери ad hoc. В тези случаи също се прилагат разпоредбите на т. 4 на този член с резервата, че посочените в нея имунитети се прекратяват от момента, когато такъв куриер предаде по предназначение поверената му консулска поща. 6. Консулската поща може да бъде поверена на капитана на кораб или на командира на въздухоплавателно средство на изпращащата държава. Този капитан или командир трябва да притежава официален документ, посочващ броя на пакетите, съставляващи консулската поща, но той не се смята за консулски куриер. Членовете на консулството могат непосредствено и безпрепятствено да вземат или да предадат консулска поща лично на капитана на кораба или на командира на въздухоплавателното средство. Член 37 Консулски такси 1. Консулството може да събира на територията на приемащата държава предвидените от законите и правилниците на изпращащата държава такси за извършени консулски услуги. 2. Събираните суми от такси, посочени в т. 1 на този член, се освобождават от всякакви данъци и такси на приемащата държава. Член 38 Лична неприкосновеност на консулските длъжностни лица Консулските длъжностни лица се ползват с лична неприкосновеност. Те не могат да бъдат арестувани или задържани в каквато и да е форма. Приемащата държава е длъжна да вземе всички необходими мерки, за да попречи на каквото и да е посегателство върху тяхната личност, свобода и достойнство. Член 39 Имунитет от юрисдикция 1. Консулските длъжностни лица се ползват с имунитет от юрисдикцията на приемащата държава с изключенията, предвидени в разпоредбите на букви „a“, „b“ и „c“ на т. 1 и в т. 3 на чл. 31 на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г. 2. Консулските служители и членовете на обслужващия персонал се ползват с имунитета, посочен в т. 1 на този член, с това изключение, че имунитетът от гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава не се разпростира върху действия, извършени от тях извън изпълнението на техните задължения. 3. Разпоредбите на т. 2 на този член не се прилагат по отношение на граждански иск: 3.1. произтичащ от договор, сключен от консулски служител или от член на обслужващия персонал на консулството, по който той не е поел изрично или по подразбиране задължение като представител на изпращащата държава; 3.2. от трето лице за вреда, причинена в приемащата държава от сухопътно превозно средство, кораб или въздухоплавателно средство. Член 40 Освобождаване от даване на свидетелски показания 1. Консулските длъжностни лица не са длъжни да дават показания като свидетели. 2. Консулските служители и членовете на обслужващия персонал могат да бъдат призовани като свидетели по съдебни или административни производства в приемащата държава. С изключение на случаите, посочени в т. 3 на този член, те не могат да отказват да дават показания. 3. Консулските служители и членовете на обслужващия персонал не са длъжни да дават показания за обстоятелствата, отнасящи се до служебните им функции, и да представят отнасящите се към техните функции официална кореспонденция и документи. Те имат също така право да отказват да свидетелстват в качеството на експерти по законодателството на изпращащата държава. 4. Органът, който изисква свидетелски показания от консулски служител или от член на обслужващия персонал, трябва да избягва да възпрепятства това лице при изпълнението на неговите функции. Той може, когато това е възможно, да вземе неговите показания в жилището му или в консулските помещения или да приеме писмените му показания. Член 41 Освобождаване от лични повинности Приемащата държава е длъжна да освобождава членовете на консулството от всякакви лични повинности и от всякакви обществени задължения, независимо от техния характер, а също така от военни задължения. Те се освобождават от всички задължения, предвидени от законите и правилниците на приемащата държава във връзка с регистрацията на чужденци, разрешението за престой и за работа, както от други подобни задължения, предвидени от законите и правилниците на приемащата държава по отношение на чужденците. Член 42 Освобождаване от данъци и такси 1. Приемащата държава освобождава от всякакви данъци и такси: 1.1. консулските помещения и жилищата на членовете на консулството, чийто собственик или наемател е изпращащата държава или всяко лице, действащо от нейно име, както договорите и другите актове, свързани с придобиването на собствеността или наемането на това недвижимо имущество; 1.2. движимото имущество и превозните средства, придобити от консулството за официални цели, както и актовете за придобиване на тяхната собственост, владеене или ползване. 2. Разпоредбите на т. 1 на този член не се прилагат по отношение на: 2.1. данъците и таксите, събирани като възнаграждение за оказани конкретни услуги; 2.2. данъците и таксите, с които съгласно законите и правилниците на приемащата държава се облага лицето, сключило договор с изпращащата държава или с лице, действащо от нейно име. Член 43 Освобождаване на членовете на консулството от данъци и такси 1. Членовете на консулството и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, се освобождават от всички данъци и такси, лични или имуществени, държавни, районни и общински, с изключение на: 1.1. косвени данъци, които обикновено са включени в цената на стоките или на услугите; 1.2. данъци и такси върху частните недвижими имоти, разположени на територията на приемащата държава, с изключенията, предвидени в разпоредбите на чл. 42 на тази конвенция; 1.3. данъци върху наследство или такси за прехвърляне на имоти, събирани от приемащата държава, с изключенията, предвидени от разпоредбите на т. 2 на чл. 47 на тази конвенция; 1.4. данъци и такси върху частните доходи, включително лихва от капитал, източникът на който се намира в приемащата държава, и данъци върху прихода от капиталовложенията в търговски и финансови предприятия, разположени в приемащата държава; 1.5. данъци и такси, събирани за конкретен вид услуги, такси за регистриране, съдебни такси, ипотечни такси и марки, с изключенията, предвидени в разпоредбите на чл. 42 на тази конвенция. 2. Членовете на консулството се освобождават от данъци и такси върху работната заплата за извършваната от тях работа за изпращащата държава. 3. Членовете на консулството, които ползват лица, заплатата на които не се освобождава от данък върху дохода в приемащата държава, трябва да спазват задълженията, които законите и правилниците на тази държава налагат на работодателя по отношение на събирането на данък върху дохода. Член 44 Освобождаване от митнически сборове и митнически преглед 1. Приемащата държава в съответствие с приетите от нея закони и правилници разрешава да се внасят и освобождава от всякакви митнически сборове, такси и други подобни облагания, с изключение на разноски за склад, превоз и други подобни услуги: 1.1. предметите, предназначени за официално ползване от консулството, включително неговите превозни средства; 1.2. предметите, предназначени за лично ползване от консулското длъжностно лице, включително и предметите за неговото обзавеждане; 1.3. предметите за лично ползване, включително предметите, внесени по време на първоначалното обзавеждане на консулските служители и членовете на обслужващия персонал. 2. Количеството на потребителните стоки не трябва да превишава количеството, необходимо за непосредствена употреба от съответното лице. 3. Личният багаж на консулското длъжностно лице се освобождава от митнически преглед. Той може да бъде подложен на митнически преглед само ако има сериозни основания да се предполага, че съдържа предмети, различни от посочените в т. 1.2 на този член, или предмети, чийто внос и износ е забранен от законите и правилниците на приемащата държава или които попадат под нейните карантинни закони и правилници. Този преглед трябва да се извършва в присъствието на съответното консулско длъжностно лице или на негов упълномощен представител. Член 45 Привилегии и имунитети на членовете на семейството на членовете на консулството 1. Членовете на семейството на консулските длъжностни лица, на консулските служители и на членовете на обслужващия персонал се ползват съответно от привилегиите и имунитетите, от които се ползват консулските длъжностни лица, консулските служители и членовете на обслужващия персонал в съответствие с разпоредбите на тази конвенция. 2. Разпоредбите на т. 1 на този член не се разпростират върху членовете на семейството на член на консулството, които са граждани на приемащата държава или се занимават с професионална или търговска дейност с цел получаване на доходи в приемащата държава. Член 46 Лица, които не се ползват с привилегии и имунитети 1. Консулските служители и членовете на обслужващия персонал не се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени от разпоредбите на тази конвенция, ако те са граждани на приемащата държава или постоянно живеят в нея, с изключение на разпоредбата на т. 3 на чл. 40 на тази конвенция. 2. Членовете на семейството на член на консулството, посочен в т. 1 на този член, не се ползват от никакви привилегии и имунитети, предвидени в тази конвенция. 3. Приемащата държава осъществява своята юрисдикция по отношение на лицата, посочени в т. 1 и 2 на този член, по такъв начин, че да не възпрепятства нормалното протичане на дейността на консулството. Член 47 Наследство на член на консулството или на член на неговото семейство В случай на смърт на член на консулството или на член на неговото семейство приемащата държава: 1. разрешава изнасянето на движимото имущество на починалия с изключение на имуществото, което е придобито в приемащата държава и което е обект на забрана за износ в момента на смъртта; 2. не събира никакви държавни, районни или общински данъци и такси върху наследството или за прехвърляне на движимо имущество, което се намира в приемащата държава единствено поради пребиваването в тази държава на починалото лице като член на консулството или член на семейството на член на консулството. Член 48 Начало и край на консулските привилегии и имунитети 1. Всеки член на консулството се ползва от привилегиите и имунитетите, предвидени от тази конвенция, от момента на влизането му на територията на приемащата държава, пътувайки, за да заеме своя пост, или ако той вече се намира на тази територия, от момента, когато той е пристъпил към изпълняване на длъжността си в консулството. 2. Членовете на семейството на член на консулството, както и членовете на неговия частен персонал се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени от тази конвенция, от момента на предоставянето на члена на консулството на привилегии и имунитети в съответствие с т. 1 на този член или от момента на влизането им на територията на приемащата държава, или от момента, когато те са станали членове на неговото семейство или на неговия частен персонал в зависимост от това, кое е станало по-късно. 3. Когато функциите на член на консулството се прекратят, неговите привилегии и имунитети, а също така привилегиите и имунитетите на членовете на неговото семейство или на членовете на частния му персонал се прекратяват обикновено в момента, когато даденото лице напуска приемащата държава или след изтичането на разумен срок, за да направи това, в зависимост кой от тези моменти ще настъпи по-рано, но до това време те продължават да съществуват. Що се отнася до лицата, посочени в т. 2 на този член, техните привилегии и имунитети се прекратяват, когато те престанат да бъдат членове на семейството на член на консулството или напуснат работата си при него с уговорката обаче, че ако такива лица имат намерение да напуснат приемащата държава в течение на разумен срок, техните привилегии и имунитети се запазват до момента на тяхното заминаване. 4. В случай на смърт на член на консулството членовете на неговото семейство продължават да се ползват от предоставените им привилегии и имунитети до момента на напускането от тях на приемащата държава или до изтичането на разумен срок за напускане на приемащата държава в зависимост кой от тези моменти ще настъпи по-рано. Член 49 Отказ от имунитети и привилегии 1. Изпращащата държава може да се откаже по отношение на член на консулството от имунитетите и привилегиите, посочени в чл. 38, 39 и 40 от тази конвенция. 2. С изключение на случая, предвиден в т. 3 на този член, отказът винаги трябва да бъде изричен и за него трябва да бъде съобщено на приемащата държава в писмена форма. 3. Завеждане на дело от член на консулството, когато той би могъл да се възползва от съдебния имунитет съгласно чл. 39 на тази конвенция, го лишава от правото да се позовава на съдебния имунитет по отношение на който и да е насрещен иск, непосредствено свързан с основния иск. 4. Отказът от съдебен имунитет при гражданско или административно дело не означава отказ от имунитета по отношение на изпълнение на съдебно решение, за което се изисква отделен отказ в писмена форма. Член 50 Изпълнение на консулски функции от дипломатическото представителство 1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат, доколкото контекстът позволява това, и в случаите на изпълнение на консулски функции от дипломатическото представителство. 2. Пълните имена на членовете на дипломатическото представителство, които са натоварени с изпълнението на консулските функции на представителството, се съобщават на Министерството на външните работи на приемащата държава или на органа, посочен от това министерство. 3. При изпълнението на консулските функции дипломатическото представителство може да се обръща: 3.1. към местните органи на консулския окръг; 3.2. към централните органи на приемащата държава, ако това не противоречи на законите, правилниците и обичаите на приемащата държава или на съответните международни споразумения. 4. Привилегиите и имунитетите на членовете на дипломатическото представителство, посочени в т. 2 на този член, продължават да се регулират от нормите на международното право относно дипломатическите отношения.
Глава 4. Член 51 Уважаване на законите и правилниците на приемащата държава 1. Всички лица, на които в съответствие с тази конвенция се предоставят привилегии и имунитети, са длъжни, без да се накърняват техните привилегии и имунитети, да уважават законите и правилниците на приемащата държава, включително законите и правилниците, регулиращи пътното движение. Те са длъжни да се въздържат от намеса във вътрешните работи на приемащата държава. 2. Консулските помещения не могат да се използват за цели, несъвместими с изпълнението на консулските функции. 3. Консулството, членовете на консулството и членовете на техните семейства са задължени да спазват законите и правилниците на приемащата държава по отношение на застраховането на превозните средства. 4. Членовете на консулството на изпращащата държава не могат да осъществяват професионална или търговска дейност с цел получаване на лични доходи в приемащата държава с изключение на тази, която е свързана с изпълнението на официални функции.
Глава 5
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА