Устройствен правилник на Министерството на правосъдието

Чл. 1

С правилника се определят организацията, дейността, функциите и числеността на персонала на Министерството на правосъдието, наричано по-нататък „министерството“, и на неговите организационни структури и административни звена.

Чл. 2

(1) Министерството на правосъдието е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и адрес ул. Славянска 1.

(2) Министерството на правосъдието е администрация, организирана в дирекции, която подпомага министъра на правосъдието при осъществяване на правомощията му, осигурява технически дейността му и извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Чл. 3

(1) Министърът на правосъдието, наричан по-нататък „министъра“, е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на правосъдието.

(2) Министърът на правосъдието ръководи и представлява Министерството на правосъдието.

Чл. 4

(1) При осъществяване на политическата програма на правителството, при разработването на проекти на нормативни актове и при изпълнението на правомощията си министърът на правосъдието се подпомага от четирима заместник-министри.

(2) Министърът на правосъдието делегира със заповед правомощия на заместник-министрите, като определя и техните функции.

(3) Функциите на министъра в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск се изпълняват от определен за всеки конкретен случай заместник-министър.

Чл. 5

Министърът на правосъдието:

1. упражнява правомощията, които са му определени в Закона за съдебната власт;

2. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;

3. управлява имуществото на съдебната власт;

4. предприема действия за усъвършенстване организацията на работата в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища и прокуратури, както и в Националната следствена служба и в окръжните следствени служби;

5. съдейства за повишаване квалификацията на кадрите в съдебната система;

6. осигурява изработването на проекти на закони и на подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на неговите правомощия;

7. организира изработването на становища по законопроекти и по проекти на подзаконови нормативни актове, изготвени от други централни органи на изпълнителната власт;

8. организира подготовката на проекти на международни договори в правната област и следи за изпълнението им;

9. представлява Република България на заседанията на Съвета на Европейския съюз “Правосъдие и вътрешни работи” в частта “Правосъдие”;

10. ръководи и контролира подготовката на материали от негова компетентност, които се представят пред институциите на Европейския съюз;

11. осъществява правната евроинтеграция чрез сближаване на законодателството на Република България с достиженията на правото на Европейската общност в областите от неговата компетентност;

12. осъществява международното правно сътрудничество и международната правна помощ по въпроси от неговата компетентност;

13. участва в работата на Съвета по европейска интеграция (СЕИ);

14. организира изпълнението на процедурите, свързани с българското гражданство и с осиновяването на български граждани от чужденци, и осъществява функции по Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 31 януари 2002 г., ДВ, бр. 78 от 2002 г.);

15. упражнява правомощията, които са му определени в Закона за държавния печат и националното знаме на Република България;

16. осъществява дейност по ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода и контролира режима в тях;

17. осъществява дейност по ръководство и контрол на следствените арести и контролира режима в тях;

18. създава и преобразува местата за лишаване от свобода – затвори, поправителни домове, затворнически общежития и следствени арести;

19. осъществява дейността по охрана на органите на съдебната власт;

20. организира инвестициите в съдебната система и в местата за лишаване от свобода и в следствените арести;

21. организира дейността по вписването на особените залози;

22. упражнява правомощията, които са му определени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и организира дейността на Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;

23. създава и поддържа Единен регистър на медиаторите;

24. ръководи дейностите по управление при кризи и отбранително-мобилизационната подготовка, утвърждава и упражнява контрол при разработването на плановете за работа във военно време и за управление при кризи в министерството;

25. създава работни групи за изработване проекти на актове или за предлагане на решения на конкретен проблем, който е в рамките на неговите правомощия;

26. утвърждава Правила за документооборота в министерството;

27. упражнява правомощията, които са му определени в Закона за кадастъра и имотния регистър,;

28. дава становище, изразява съгласие, съответно несъгласие, от името на Република България, когато такова е поискано за приемане на други държави за членове на международни органи и организации или за присъединяване на държави към международни актове, когато Министерството на правосъдието е посочено за централен орган по силата на устройствените актове на международните органи или организации или по силата на разпоредби на международните актове;

29. определя критериите и процедурата за провеждане на избора на кандидатите за съдия в Европейския съд по правата на човека в съответствие с чл. 21 и 23 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и съответните актове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и организира провеждането му; обявлението за провеждане на избора се обнародва в неофициалния раздел на “Държавен вестник”;

30. изпълнява други функции, определени със закон или с постановление на Министерския съвет.

Чл. 6

При осъществяване на правомощията по чл. 5 министърът:

1. отговаря за дейността си пред Народното събрание в рамките на процедурата за парламентарен контрол;

2. участва в пленарните заседания на Народното събрание и в заседанията на парламентарните комисии;

3. подпомага Президента на Република България при изпълнение на правомощията му, свързани с българското гражданство;

4. участва в работата на Министерския съвет;

5. осъществява контакти и взаимодейства с другите органи на изпълнителната власт;

6. осигурява съгласувани действия с Министерството на вътрешните работи и със съдебната система в борбата с организираната престъпност, наркотрафика и корупцията;

7. председателства Висшия съдебен съвет;

8. изготвя ежегодно обобщен доклад за дейността на органите на съдебната власт и го внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет, а след одобрението му – в Народното събрание;

9. внася в Народното събрание ежегодно доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както и за взетите мерки;

10.

11. осъществява контакти със съсловни и неправителствени организации по повод упражняването на възложените му правомощия.

12. осъществява контакти и сътрудничи с държавни органи и с неправителствени организации в други държави, както и с международни организации и институции;

13. представя пред Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на Министерството на правосъдието.

Чл. 7

(1) Министърът формира и провежда информационната стратегия и политика, които при спазване разпоредбите на Конституцията и на законите гарантират откритост и достъпност на дейността на ръководената от него администрация.

(2) Министърът организира предоставянето на редовна и изчерпателна информация на средствата за масово осведомяване и на правителствената информационна служба за работата на Министерството на правосъдието.

Чл. 8

(1) Министърът на правосъдието може да създава съвети като консултативни звена, състоящи се от нещатни сътрудници, за изпълнение на специфични или неотложни задачи или проекти.

(2) Съставът на съветите се определя от министъра със заповед.

(3) Условията, при които експертите – членове на съветите, участват в изпълнението на задачите и проектите, се определят в договори с министъра.

Чл. 9

(1) Политическият кабинет е организационна структура със съвещателни и информационно-аналитични функции, която включва заместник-министрите, началника на кабинета, парламентарния секретар и ръководителя на звеното за връзки с обществеността.

(2) Политическият кабинет е на пряко подчинение на министъра и подпомага неговата дейност при формулиране и разработване на конкретни решения за провеждане на правителствената политика в областта на правосъдието и правната евроинтеграция, както и при представянето на тази политика пред обществото, като:

1. периодично събира, обобщава и анализира информацията, необходима за разработване на конкретни решения за изпълнение на програмата на правителството;

2. поддържа постоянна връзка с политическия кабинет на министър-председателя;

3. обменя информация с политическите кабинети на останалите членове на Министерския съвет;

4. разработва прогнози и стратегии в областта на правосъдието и правната евроинтеграция;

5. съставя и изпълнява информационната стратегия и политика на министерството в краткосрочен и дългосрочен план;

6. анализира обществените настроения и оценки, свързани с дейността на министерството;

7. подготвя проект на работна програма на министъра, която включва предстоящите задачи за съответния период, сроковете и отговорните за изпълнението им лица.

Чл. 10

Началникът на политическия кабинет:

1. организира подготовката и следи за хода на изпълнението на работната програма на министерството, разработена на основата на правителствената програма, като обобщава и предложенията на членовете на кабинета за допълване и актуализиране на тази програма;

2. информира министъра за хода на ежедневната работа в министерството;

3. изготвя седмична работна програма на министъра по повод на негови посещения, срещи и пътувания и координира подготовката на докладите, становищата и позициите относно двустранното и многостранното международно сътрудничество в областта на правосъдието и необходимите материали за срещите и международните участия на министъра, самостоятелно или съвместно с другите членове на правителството;

4. организира и контролира работата на експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет;

5. осъществява връзките с другите членове на Министерския съвет, с представителите на държавните органи и с органите на местното самоуправление, с политическите и обществените организации, както и с гражданите.

6. възлага и контролира изпълнението на задачи, насочени към него от министъра.

Чл. 11

Началникът на звеното за връзки с обществеността:

1. планира дългосрочната медийна политика на министъра;

2. възлага проучвания на общественото мнение с цел планиране на адекватна медийна политика по дадена проблематика;

3. координира организирането на семинари, дискусии и кръгли маси;

4. координира връзките с медиите с цел редовно осигуряване на информация за дейността на министерството в публичното пространство;

5. координира медийното покритие на изявите, свързани с дейността на министерството, министъра, неговите заместници и на служителите във ведомството;

6. участва в организирането на срещи и посещения на министъра и на неговите заместници в страната и в чужбина и в отразяването им от медиите;

7. участва в подготовката на отговорите на министъра по повод парламентарния контрол;

8. координира дейността на служителите в звеното за връзки с обществеността и разпределя оперативните задачи;

9. координира постъпването на информация в страницата на министерството в Интернет.

Чл. 12

Парламентарният секретар:

1. организира връзките на министерството с парламентарните групи и комисиите на Народното събрание и при необходимост представлява ведомството пред тях;

2. осигурява всички материали от дейността на Народното събрание и неговите комисии;

3. участва в разработването на проекта на законодателната програма на министерството и контролира нейното изпълнение;

4. информира министъра за предложените промени във внесените проекти на закони, които са в сферата на неговите правомощия;

5. периодично информира за дебатите, повдигнатите въпроси и приетите решения от парламентарните комисии;

6. предоставя периодична информация относно приетите закони и решения и я предоставя за анализ и оценка на началника на политическия кабинет;

7. координира изработването на отговори на актуални въпроси и питания от депутати, поддържа актуална информация за състоянието на законопроектите от внасянето им за разглеждане в Министерския съвет до обнародването им в „Държавен вестник“;

8. участва с парламентарните секретари на другите министерства в заседанията по въпроси на общата координация и планиране, организирани от парламентарния секретар на Министерския съвет.

Чл. 13

(1) Министерството на правосъдието е организирано в 12 дирекции, две главни дирекции, инспекторат по чл. 46 от Закона за администрацията,, звено „Сигурност на информацията" и звено “Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека”.

(2) В структурата на министерството са включени и инспекторатът и Съветът за криминоло-гични изследвания по Закона за съдебната власт.

(3) Общата численост на персонала в организационните структури и административните звена на Министерството на правосъдието е 6702 щатни бройки.

(4) Числеността на отделните организационни структури и административни звена в министерството е посочена в приложението.

Чл. 14

(1) Министърът на правосъдието създава отдели и сектори в дирекциите.

(2) Министърът на правосъдието утвърждава структурата на административните звена и щатните разписания по предложение на главния секретар.

(3) Министърът на правосъдието назначава държавните служители и сключва договори с другите служители в администрацията на министерството.

(4) Министърът на правосъдието може да възложи на главния секретар отделни свои правомощия:

1. по служебни правоотношения, с изключение на назначаването и прекратяването на правоотношенията, както и налагането на дисциплинарни наказания;

2. по сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служители в министерството.

Чл. 15

(1) Главният секретар осъществява административното ръководство на администрацията на министерството в изпълнение на законите.

(2) Главният секретар ръководи, координира и контролира функционирането на администрацията, като:

1. представлява министерството в случаите, когато е упълномощен изрично от министъра;

2. осигурява организационната връзка между политическия кабинет и административните звена в министерството;

3. организира разпределението на задачите за изпълнение между административните звена на министерството;

4. създава условия за нормална и ефективна работа на звената в министерството;

5. осъществява общия контрол за изпълнението на възложените задачи;

6. контролира и отговаря за работата с документите, съхраняването им и опазването на служебната тайна;

7. ръководи, координира и контролира подготовката на становища на министъра по материали за заседания на Министерския съвет и отговаря за архивирането им;

8. изпълнява и други задачи, възложени му от министъра.

(3)

(4) Главният секретар изготвя ежегоден доклад за състоянието на администрацията и го представя пред министъра.

Чл. 15а

(1) Дирекция “Вътрешен одит” е на пряко подчинение на министъра и осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

(2) Дирекцията по ал. 1 осъществява дейността по вътрешен одит на всички структури, програми, дейности и процеси в министерството, включително на разпоредителите със средства на Европейския съюз и на разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен към министъра, в съответствие с чл. 13 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

(3) Дирекцията по ал. 1 докладва директно на министъра.

(4) Дирекцията по ал. 1:

1. планира, извършва и докладва дейността по вътрешен одит в съответствие с изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, стандартите за вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, статута на вътрешния одит и утвърдената от министъра на финансите методология за вътрешен одит в публичния сектор;

2. изготвя на базата на оценка на риска тригодишен стратегически план и годишен план за дейността си, които се утвърждават от министъра;

3. изготвя одитен план за всеки одитен ангажимент, който съдържа обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и техники, вида и обема на проверките;

4. дава на министъра независима и обективна оценка за състоянието на одитираните системи за финансово управление и контрол;

5. оценява процесите за идентифициране, оценяване и управление на риска, въведени от министъра;

6. проверява и оценява: съответствието на дейностите със законодателството, вътрешните актове и договори; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията; ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите; изпълнението на задачите, договорите, поетите ангажименти и постигането на целите;

7. консултира министъра по негово искане, като дава съвети, мнение, обучение и др. с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контролът, без да поема управленска отговорност за това;

8. докладва и обсъжда с министъра и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и представя одитен доклад;

9. дава препоръки в одитните доклади за подобряване на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол, подпомага министъра при изготвянето на план за действие и извършва проверки за проследяване изпълнението на препоръките;

10. изготвя и представя на министъра годишен доклад за дейността по вътрешен одит в съответствие с чл. 40 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор;

11. осигурява повишаването на професионалната квалификация на вътрешните одитори и осъществява контакти с другите звена за вътрешен одит от организациите от публичния сектор с цел обмяна на добри практики.

Чл. 16

(1) Инспекторатът по чл. 46 от Закона за администрацията осъществява контрол върху дейността на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към него. Инспекторатът е пряко подчинен на министъра на правосъдието.

(2) Организацията на дейността, условията и редът за осъществяване на функциите на инспектората се определят от министъра на правосъдието.

(3) Инспекторатът изпълнява следните функции:

1. проверява за спазването на вътрешните правила за организацията на работа в министерството и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на правосъдието;

2. проверява за изпълнението на актове на министъра на правосъдието и на ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

3. проверява за спазването на указания, препоръки и предписания, дадени от компетентни органи при извършени от тях проверки в министерството и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, включително предписания на органите, които упражняват държавен контрол върху дейността по здравното обслужване в местата за лишаване от свобода;

4. проверява за изпълнението на индивидуални административни актове на министъра и на ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити относно изпълнението на задължителни указания за отстраняване на допуснати нарушения и за налагане на дисциплинарна, ограничена или пълна имуществена отговорност по Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за изпълнение на наказанията и по Закона за Министерството на вътрешните работи;

5. извършва проверки по предотвратяване и борба с корупцията, конфликт на интереси и други нарушения на служебните задължения в министерството и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

6. извършва проверки по сигнали и жалби на граждани и организации срещу служители на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по ред, установен от министъра на правосъдието;

7. извършва последващи проверки за изпълнението на дадените задължителни указания от извършените проверки;

8. участва при осъществяване на съвместни проверки и проекти за прилагане и адаптиране към българските условия на успешните антикорупционни практики и инструменти, прилагани в страните - членки на Европейския съюз;

9. подава информация в оперативен порядък на дирекция “Главен инспекторат” на Министерския съвет;

10. осъществява контрол и съгласува резултатите от направени проверки от главните дирекции, дирекциите и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.

(4) Инспекторатът изпълнява следните функции:

1. проверява за спазването на вътрешните правила за организацията на работа в министерството и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на правосъдието;

2. проверява за изпълнението на актове на министъра на правосъдието и на ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

3. проверява за спазването на указания, препоръки и предписания, дадени от компетентни органи при извършени от тях проверки в министерството и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, включително предписания на органите, които упражняват държавен контрол върху дейността по здравното обслужване в местата за лишаване от свобода;

4. проверява за изпълнението на индивидуални административни актове на министъра и на ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити относно изпълнението на задължителни указания за отстраняване на допуснати нарушения и за налагане на дисциплинарна, ограничена или пълна имуществена отговорност по Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за изпълнение на наказанията и по Закона за Министерството на вътрешните работи;

5. извършва проверки по предотвратяване и борба с корупцията, конфликт на интереси и други нарушения на служебните задължения в министерството и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

6. извършва проверки по сигнали и жалби на граждани и организации срещу служители на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по ред, установен от министъра на правосъдието;

7. извършва последващи проверки за изпълнението на дадените задължителни указания от извършените проверки;

8. участва при осъществяване на съвместни проверки и проекти за прилагане и адаптиране към българските условия на успешните антикорупционни практики и инструменти, прилагани в страните - членки на Европейския съюз;

9. подава информация в оперативен порядък на дирекция “Главен инспекторат” на Министерския съвет;

10. осъществява контрол и съгласува резултатите от направени проверки от главните дирекции, дирекциите и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.

(5) В резултат на извършените проверки инспекторите представят доклад до министъра, който съдържа констатации и дава предложения за:

1. издаване на задължителни указания за отстраняване на допуснати нарушения;

2. налагане на дисциплинарна и на ограничена имуществена отговорност на виновните длъжностни лица по Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за изпълнение на наказанията и по Закона за Министерството на вътрешните работи;

3. търсене на пълна имуществена отговорност по Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за изпълнение на наказанията и по Закона за Министерството на вътрешните работи по общия исков ред от виновните длъжностни лица;

4. налагане на административнонаказателна отговорност, предвидена в нормативен акт.

Чл. 17

(1) Инспекторатът по Закона за съдебната власт:

1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби;

2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела;

3. анализира и обобщава свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите;

4. проверява организацията по образуването и движението на изпълнителните дела и на делата по вписванията;

5. предоставя на Висшия съдебен съвет информация за констатациите и оценка на организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела;

6. подготвя при необходимост проекти на предложения до общите събрания на съответните колегии на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения, както и проекти на становища по направени предложения за издаване на тълкувателни решения;

7. в рамките на своята компетентност изпълнява и други задачи, възложени от министъра, свързани с дейността на органите на съдебната власт.

(2) Организацията на дейността, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им се определят от министъра на правосъдието.

Чл. 18

(отменен)

Звено „Държавен печат“ във връзка с полагането на държавния печат:

1. проверява постъпващите документи с оглед изискванията на Закона за държавния печат и националното знаме;

2. вписва документите по реда на тяхното постъпване в специален регистър, който се въвежда и на електронен носител;

3. изпраща оригиналите на документите, върху които се полага държавният печат;

4. подрежда и съхранява заверените копия по видове документи в специални класъори;

5. заверява преписи от документи, върху които е положен държавният печат.

Чл. 18в

(1) Звеното “Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека” е организирано в отдел на пряко подчинение на министъра на правосъдието, който чрез правителствените агенти:

1. подготвя и защитава позицията на Република България по всяко дело, по което тя е страна;

2. води преговори за постигане на приятелски споразумения с насрещната страна и подготвя проекти на спогодби, които подлежат на одобряване от Министерския съвет на Република България;

3. осъществява необходимите действия, свързани с изпълнението на влезлите в сила решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и резолюциите на Комитета на министрите на Съвета на Европа, по изпълнението на решенията на ЕСПЧ по дела, по които Република България е страна;

4. обобщава и анализира установените нарушения на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и изготвя предложения за предприемане на конкретни мерки, в т. ч. законодателни, имащи за цел преустановяване или предотвратяване на тези нарушения;

5. проучва, анализира и обобщава практиката на ЕСПЧ по прилагане на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, като съдейства за разпространяването на тази практика.

(2) За правителствени агенти се назначават лица, завършили висше юридическо образование и придобили юридическа правоспособност, притежаващи необходимите професионални качества и професионален опит в съдебната система или адвокатурата, с широки познания в областта “Права на човека”, които трябва да владеят писмено и говоримо поне един от двата официални езика на ЕСПЧ и имат познания по другия.

(3) За сътрудници на правителствените агенти се назначават лица, завършили висше юридическо образование и придобили юридическа правоспособност, които трябва да владеят писмено и говоримо поне един от двата официални езика на ЕСПЧ.

Чл. 19

Общата администрация е организирана във:

1. дирекция “Административно-правно обслужване и човешки ресурси”;

2. дирекция “Финансово-счетоводна дейност, планиране и прогнозиране;”

3. дирекция “Инвестиции, обществени поръчки, управление на собствеността и стопанските дейности”.

4. дирекция „Информационно обслужване и технологии“;

5. дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.

Чл. 20

Дирекция “Административно-правно обслужване и човешки ресурси”:

1. в областта на административно-правното обслужване:

2. в областта на човешките ресурси:

3. в областта на деловодната дейност:

4. във връзка с полагането на държавния печат:

5. подпомага министъра при осъществяване на правомощията му по чл. 5, т. 29.

Чл. 21

Дирекция “Финансово-счетоводна дейност, планиране и прогнозиране”:

1. във връзка с финансово-счетоводната дейност:

2. във връзка с планирането и прогнозирането:

Чл. 21а

(1) Дирекция “Инвестиции, обществени поръчки, управление на собствеността и стопанските дейности”:

1. във връзка с инвестиционната дейност:

2. в) подготвя и провежда процедурите за възлагане на обществените поръчки и концесиите за нуждите на министерството;

3. във връзка с управлението на собствеността:

4. във връзка със стопанските дейности:

(2) Административните звена в общата и специализираната администрация на министерството в съответствие с функционалната си компетентност подпомагат дейността на дирекцията при подготовката на документацията и процедурите за възлагане на обществените поръчки.

Чл. 22

Дирекция „Информационно обслужване и технологии":

1. във връзка с оказване на методологична помощ при осъществяване дейностите по разработване, внедряване и поддържане на Единна информационна система на правосъдната система, в това число Единната информационна система за противодействие на престъпността(ЕИСПП):

2. във връзка с разработване, внедряване и поддръжка на приложни софтуерни продукти за нуждите на правораздавателните органи на Република България, в това число ЕИСПП:

3. във връзка с разработване, внедряване и поддържане на информационна инфраструктура на правораздавателните органи, в това число ЕИСПП:

4. във връзка с осигуряване и поддържане на автоматизирана информационна инфраструктура на министерството:

Чл. 23

Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“:

1. по отношение на връзките с обществеността и работата с предложенията, сигналите, жалбите и молбите:

2. по отношение на протокола:

3. по отношение на управлението при кризи и отбранително-мобилизационната подготовка:

4. подпомага министъра при осъществяване на правомощията му по чл. 5, т. 29.

Чл. 24

Специализираната администрация е организирана във:

1. дирекция „Съдебна дейност“;

2. дирекция „Съвет по законодателството“;

3.

3. Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”

4. дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция;”.

5. дирекция „Българско гражданство “;

6. дирекция „Охрана“.

7. дирекция „Международни осиновявания".

8. дирекция “Осигуряване на религиозните потребности на лишените от свобода.”

Чл. 25

Дирекция „Съдебна дейност":

1. по отношение на съдебните кадри:

2. по отношение на дейността на централно бюро „Съдимост":

3. по отношение на дейността на Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност:

4. по отношение на съдебната статистика:

5. подпомага министъра във връзка с председателстването на заседанията на Висшия съдебен съвет;

6. подпомага министъра при провеждането и изпълнението на съдебната реформа;

7. изпълнява и други задачи, възложени от министъра, свързани с дейността на органите на съдебната власт.

8. поддържа и води Единния регистър на медиаторите;

9. подпомага министъра при осъществяване на правомощията му по Закона за частните съдебни изпълнители.

Чл. 26

(1) Дирекция „Съвет по законодателството“:

1. изработва проекти на закони и подзаконови нормативни актове, възложени от Министерския съвет или от министъра на правосъдието;

2. участва със свои представители в работни групи, формирани от централни органи на изпълнителната власт, за изработване на нормативни актове;

3. подготвя становища относно конституционността и законосъобразността на проектите на закони и подзаконови нормативни актове преди внасянето им за разглеждане от Министерския съвет;

4. подготвя по искане на председателя на съответната водеща комисия в Народното събрание становища за законопроекти, внесени от народни представители;

5. участва със свои представители в работните групи към Съвета за координация и мониторинг към СЕИ;

6. прави предложения за изменения и систематизиране на законодателството в съответствие с Конституцията и изискванията на гражданското общество и пазарното стопанство;

7. дава мнение за промените, които трябва да се извършат в законодателството в резултат на присъединяването на Република България към международни конвенции;

8. изготвя и участва в изготвянето на становища, свързани със сближаването на българското законодателство с достиженията на правото на Европейската общност;

9.

9. подпомага министъра при осъществяване на правомощията му по чл. 5, т. 29;

10. подготвя становища по конституционни дела, по които страна е министърът на правосъдието, освен в случаите, в които министърът изрично е възложил подготовката на друга дирекция;

11.

(2) За държавни служители в дирекция „Съвет по законодателството“ могат да бъдат назначавани лица с най-малко 12 години юридически стаж, които владеят писмено и говоримо поне английски или френски език.

Чл. 27

(отменен)

(1) Дирекция „Правна евроинтеграция“:

1. във връзка с правната евроинтеграция:

2. по отношение на международните програми:

1. във връзка с режимната и надзорно-охранителната дейност на местата за лишаване от свобода:

2. във връзка с възпитателната дейност в местата за лишаване от свобода:

3. във връзка с извършването на спомагателни дейности по финансово-ресурсното осигуряване на местата за лишаване от свобода и пробационните служби:

4. по отношение на човешките ресурси:

5. по отношение на правното обслужване:

6. във връзка с пенитенциарната политика:

(2) Държавните служители в дирекция „Правна евроинтеграция“ трябва да владеят най-малко един западен език.

Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”:

Чл. 27

Чл. 28

(1) Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”:

1. по отношение на международното правно сътрудничество и европейската интеграция:

2. по отношение на международната правна помощ:

3. по отношение на международните програми:

4. подпомага министъра при осъществяване на правомощията му по чл. 5, т. 29.

(2) Държавните служители в дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция” трябва да владеят писмено и говоримо поне английски или френски език.

(3)

(4)

Чл. 29

Дирекция “Българско гражданство”:

1. извършва проверка на всички документи с оглед спазването на изискванията на Закона за българското гражданство (ЗБГ) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

2. образува преписки по редовните молби и предложения;

3. изготвя заповеди за връщане на нередовните молби и предложения;

4. съгласува с Министерството на вътрешните работи образуваните преписки;

5. подготвя заседанията на Съвета по гражданството и проектите на протоколи;

6. изготвя окончателен протокол с мнението на Съвета по гражданството по всяка преписка и го представя на министъра на правосъдието;

7. изготвя проекти на предложения до Президента на Република България за издаване или неиздаване на укази във връзка с българското гражданство, както и проекти на укази;

8. обявява номерата на преписките, приключили с издаване на указ или с отказ за издаване на указ, на таблото за съобщения на дирекция “Българско гражданство” и на страницата на министерството в интернет;

9. изготвя удостоверенията, предвидени в ЗБГ;

10. изготвя съобщенията по чл. 37, ал. 2 ЗБГ;

11. води дневника и регистрите по чл. 38 ЗБГ на хартиен и електронен носител;

12. подготвя отговори и дава мнения по постъпили молби, жалби и предложения, свързани с българското гражданство.

13. осъществява и други дейности, възложени от министъра, свързани с българското гражданство.

Чл. 29а

(1) Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания":

1. подготвя за разглеждане молби за даване на съгласие от министъра за осиновяване на български граждани от чужденци и образува преписки по тях;

2. води регистри на лицата, свързани с международните осиновявания;

3. осъществява помощна дейност на Министерството на правосъдието при кореспонденцията и сътрудничеството със съответните централни органи на държавите-страни по Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване;

4. изготвя доклади за деца-български граждани, които могат да бъдат осиновени от чужденци;

5. извършва проверка на всички документи с оглед спазването на изискванията на Семейния кодекс и подзаконовите нормативни актове относно международните осиновявания;

6. извършва проучване и изготвя предложения до министъра на правосъдието относно акредитацията на организации за посредничество при международните осиновявания, взаимодейства с тях и следи за изпълнение на възложените им съгласно нормативните актове компетенции;

7. изготвя писмена справка по всяка преписка;

8. изготвя проекти на писмени съгласия на министъра за осиновяване; 9.изготвя документи относно международните осиновявания до съответните държавни органи и институции;

10. удостоверява в предвидените с нормативните актове случаи, че осиновяването е извършено в съответствие с изискванията на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване;

11. подготвя за изпращане до чуждестранните компетентни органи и организации молбите на българските граждани, които желаят да осиновят дете-чужд гражданин;

12. изготвя становища по проекти на международни договори и на нормативни актове, свързани с осиновяванията, и разменя информация с централните органите на страните по Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване за законодателството в областта на осиновяването в сътрудничество с Министерството на външните работи съгласно Закона за международните договори на Република България;

13. осъществява консултации и обучение при и по повод международните осиновявания в сътрудничество с Министерството на външните работи съгласно Закона за международните договори на Република България;

14. взаимодейства с чуждестранни органи и организации във връзка с международните осиновявания;

15. подготвя отговори и дава мнения по постъпили молби, жалби и предложения, свързани с международните осиновявания;

16. осъществява и други дейности, възложени от министъра на правосъдието, свързани с международните осиновявания.

16. упражнява дейностите, възложени на Министерството на правосъдието като централен орган по изпълнение на международните актове, съдържащи правни норми за закрила на интересите на децата при упражняване на родителските права и правото на лични отношения, при настъпване на правните последици, свързани с прекратяване на брака, при учредяване на настойничество и попечителство и други отношения във връзка с интересите на децата;

(2) Държавните служители в дирекция “Международна правна закрила на детето и международни осиновявания” трябва да владеят писмено и говоримо поне английски или френски език.

Чл. 30

(1) Дирекция „Охрана“:

1. организира и осъществява охраната на всички съдебни сгради;

2. осигурява реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;

3. организира и осъществява охраната на съдии, прокурори, следователи и свидетели при необходимост от това;

4. съдейства на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение;

5. принудително довежда лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт;

6. конвоира обвиняеми и подсъдими с мярка за неотклонение „задържане под стража“ или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт;

7. осигурява охрана на следствените арести.

8. по отношение на човешките ресурси:

(2) По отношение личния състав на охраната се прилагат разпоредбите на чл. 20 – 20д от Закона за изпълнение на наказанията.

Чл. 30а

Дирекция “Осигуряване на религиозните потребности на лишените от свобода”:

1. координира политиката на Министерството на правосъдието с регистрираните вероизповедания, осъществяващи богослужебни дейности в местата за лишаване от свобода, както и с другите регистрирани вероизповедания, желаещи да извършват благотворителни социални и образователни дейности в местата за лишаване от свобода;

2. подпомага министъра на правосъдието при осъществяване държавната политика на търпимост и уважение между различните вероизповедания;

3. съгласува пропускателно-регистрационния режим на представителите на вероизповеданията - издаването на документи за влизане на духовни лица и свещенослужители в местата за лишаване от свобода;

4. съгласува времето за провеждане на богослужебни дейности в местата за лишаване от свобода заедно с ръководството на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и териториалните й звена и представители на религиозните общности, регистрирани в Република България;

5. извършва проверка и контрол в местата за лишаване от свобода по отношение спазването на религиозните права на лишените от свобода, както и осигуряване от страна на администрацията на подходящо помещение и време за богослужебни дейности, в т. ч. служби, лични разговори (изповеди) и проповеди;

6. изготвя мнения и становища и участва в специализирани комисии по предложение на министъра на правосъдието, когато това е предвидено в нормативен акт;

7. координира отношенията с неправителствените организации в страната и в чужбина, имащи отношение към служенията в местата за лишаване от свобода;

8. проверява жалби и сигнали от страна на лишените от свобода за нарушаване на техните религиозни права;

9. съблюдава спазването на религиозните права и свободи от задължените длъжностни лица.

Чл. 30б

Административните звена в министерството в изпълнение на своите функции и възложените им задачи изготвят становища, отчети, доклади, докладни записки, анализи, програми, концепции, позиции, информации, паметни бележки, проекти на решения по конкретни въпроси, проекти на вътрешни административни актове и проекти на административни актове на Министерския съвет, когато вносител на проекта е министърът на правосъдието.

Чл. 31

(1) Документите, изпратени до министерството от държавни органи, от юридически лица или от физически лица, се завеждат в регистратурата във входящ регистър, като се отбелязват датата и часът на получаването.

(2) При завеждането на документите се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени в тях, и се образува служебна преписка.

(3) Организацията, редът и начинът на движение на служебните преписки се определят от Правила за документооборота, утвърдени от министъра.

(4) За формата на документите и циркулярните писма в структурата на министерството се издава инструкция по предложение на главния секретар, утвърдена от министъра.

Чл. 32

На всички молби и жалби се отговаря писмено в едномесечен срок от получаването им, освен ако в закон е установен друг срок. В тези случаи срокът може да бъде удължаван, но за не повече от 2 месеца, ако се налага извършване на проверка.

Чл. 33

Изходящите от министерството документи се съставят в два екземпляра. Вторият екземпляр съдържа инициалите и подписа на служителя, който е изготвил документа, и на ръководителя на съответното административно звено, като се посочва и датата.

Чл. 34

Ръководителите на съответните структурни звена докладват на главния секретар всички въпроси, по които е нужно да се организира обща координация.

Чл. 35

(1) Служителите в министерството могат да бъдат награждавани с отличия и награди за образцово изпълнение на служебните задължения.

(2) Видът на наградата се определя в заповедта на министъра, с която се награждава служителят.

Чл. 36

(1) Работното време на администрацията е от 9 ч. до 17 ч. и 30 мин. с обедна почивка 30 минути между 12 и 14 ч.

(2) Работното време на дежурните се определя с график, утвърден от главния секретар, за службите и звената, които дават дежурства, или за служителите, които работят на смени.

Чл. 37

(1) Гражданите, желаещи да се срещнат с министъра, правят писмена или устна молба за това до началника на кабинета чрез звеното за работата с предложенията, сигналите, жалбите и молбите.

(2) Началникът на кабинета съставя график за срещите на министъра с граждани само за приемното му време.

Чл. 38

(1) Достъпът на външни лица в сградите на министерството се разрешава след издаване на пропуск от охраната или след представяне на документ, разрешаващ влизането.

(2) Пропускът съдържа трите имена на лицето, при кого отива и часа на влизане. След приключване на посещението служителят, провел срещата, разписва пропуска и вписва часа на излизане.

§ 1

Изискванията на чл. 26, ал. 2 не се прилагат за държавните служители, назначени до влизането в сила на правилника.

§ 2

Правилникът се приема на основание чл. 42, ал. 4 от Закона за администрацията.

Приложение 1 Приложение към чл. 13, ал. 4

Приложение към чл. 13, ал. 4 Численост на персонала в организационните структури и административните звена в Министерството на правосъдието - 6702 щатни бройки Политически кабинет 8 в т. ч. експертни и технически сътрудници Главен секретар 1 Инспекторат по чл. 46 от Закона за администрацията 7 Инспекторат по Закона за съдебната власт 25 Съвет за криминологични изследвания 5 звено “Сигурност на информацията” 2 звено “Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека” 6 Обща администрация, в т. ч.: дирекция “Административно-правнообслужване и човешки ресурси” 33 дирекция “Финансово-счетоводна дейност,планиране и прогнозиране” 26 дирекция “Инвестиции, общественипоръчки, управление на собствеността и стопанските дейности” 36 дирекция “Информационно обслужванеи технологии” 14 дирекция “Връзки с обществеността ипротокол” 10 Специализирана администрация, в т. ч.: дирекция “Съдебна дейност” 23 дирекция “Съвет по законодателство” 16 Главна дирекция “Изпълнениена наказанията” 4889 в т. ч. териториалните звена на Главна дирекция “Изпълнениена наказанията” 4781 дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция” 34 дирекция “Българско гражданство” 14 дирекция “Международна правна закрила на детето и международни осиновявания” 15 Главна дирекция “Охрана” 1424 в т. ч. териториалните звена на Главна дирекция “Охрана” 1316 дирекция “Осигуряване нарелигиозните потребности на лишените от свобода” 11