Раздел 1. Общи разпоредби
Чл. 1
(1) Тази наредба урежда специфичните въпроси за работното време и почивките на ръководния и изпълнителския персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари в железопътния транспорт, които не са уредени в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане или с оглед спецификата в дейността на железопътния транспорт се налага да бъдат уредени различно от общото трудово законодателство.
(2) Наредбата се прилага от работодателите - управители на инфраструктурата и железопътни превозвачи.
(3)
Чл. 2
В зависимост от характера и условията на работата работодателите прилагат:
1. работно време с нормална продължителност, която е 8 часа през деня и 7 часа през нощта;
2. намалено работно време;
3. непълно работно време;
4. ненормиран работен ден;
5. работа на смени с нормална продължителност на работното време;
6. работа на смени с продължителност на работното време над нормалната, установена в т. 1, или повеска (при обслужване на влак или возило – с променливо начало и различна продължителност на работното време), при които се прилага сумирано изчисляване на работното време;
7. работен ден, разделен на две или три части;
8. работно време с променливи граници;
9. работа под формата на дежурство;
10. задължение за работника или служителя да бъде на разположение на работодателя в място, уговорено между работника или служителя и работодателя.
Чл. 3
(1) За работно време се счита и:
1. времето за предпътен и предсменен медицински преглед;
2. времето за инструктаж преди работа и за доклад и анализ след работа;
3. времето за придвижване от мястото на явяване за работа до работното място или до влака или возилото и обратно, ако след завършване на работата работникът или служителят трябва да се върне в мястото на явяване;
4. времето за приемане и предаване на влака или возилото, съоръженията и дежурството;
5. времето за пътуване без служба;
6. времето за провеждане на служебни съвещания или други подобни мероприятия със задължителен характер, определени от работодателите;
7. времето за периодично медицинско преосвидетелстване, което се удостоверява с документ, издаден от медицинските органи, извършили медицинското преосвидетелстване;
8. времето за психологическо преосвидетелстване, което се удостоверява с документ, издаден от специализираните органи, извършили психологическото преосвидетелстване.
(2) Продължителността на работното време по смисъла на ал. 1 се определя от работодателя.
Раздел 2. Разпределение и изчисляване на работното време
Чл. 4
Разпределението на работното време се установява в правилниците за вътрешния трудов ред на управители на инфраструктурата и железопътните превозвачи.
Чл. 5
Работодателите утвърждават списъци на длъжностите, за които може да се установява работно време с променливи граници по условията на чл. 139, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 5 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (ДВ, бр. 6 от 1987 г.).
Чл. 6
(1) За някои работници и служители поради особения характер на работата им работодателите установяват ненормиран работен ден по условията на чл. 139а от Кодекса на труда.
(2)
Чл. 7
Работодателите изготвят списъци на длъжностите и работните места, за които е установено и се прилага намалено работно време съгласно действащото законодателство.
Чл. 8
(1) Работен ден (смяна), разделен(а) на части, се установява за работници и служители, работата на които не се извършва непрекъснато и позволява предварително определяне на броя и продължителността на прекъсванията.
(2) Прекъсванията на работния ден и на смяната, без времето за хранене, могат да бъдат най-много две, а продължителността на всяко прекъсване, с изключение на прекъсването за хранене, не може да бъде по-малка от един час. Когато времето за хранене е не по-малко от един час, то се счита за прекъсване. Броят и продължителността на прекъсванията се установяват предварително в графика за работното време. Работодателите утвърждават списък на работните места и длъжностите, на които се осигурява време за хранене през работно време съгласно чл. 151, ал. 3 от Кодекса на труда.
(3) Времето на прекъсването не се счита за работно време.
Чл. 9
(1) За някои работници и служители поради особения характер на работата им се установява задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време на денонощието съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда и Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя на министъра на труда и социалните грижи (ДВ, бр. 38 от 1994 г.).
(2) Списъкът на длъжностите и работните места, за които работата е организирана под формата на дежурство, се изготвя от работодателите и се утвърждава от министъра на труда и социалната политика. За дежурство се счита и:
1. времето в очакване пристигането на закъснял влак;
2. времето, употребено за отиване без служба от местослуженето до поемането на влака или возилото в пункта, където се намира, както и времето за връщане без служба след освобождаването от пункта, където е оставен влакът или возилото, до местослуженето, като пътуването се извършва с първия подходящ влак, с моторно превозно средство, определено за превоз на работниците и служителите, или с обществен транспорт;
3. времето на стоене в „резерв“ по график;
4. времето по чл. 17, ал. 5, както и времето по чл. 17, ал. 7, когато то не се счита за почивка;
5. времето, през което аварийно-ремонтни групи и работници, обслужващи възстановителни средства, очакват в готовност за отстраняване на повреди и ликвидиране на последствията от произшествия и природни бедствия.
(3) Списъкът на длъжностите, за които се установява задължение да бъдат на разположение на работодателя, се утвърждава от работодателите.
(4) Лицата, които съгласно утвърден месечен график за определен период са на разположение на работодателя в място, уговорено между тях, през този период са длъжни:
1. да бъдат неотлъчно на уговореното място;
2. да не употребяват алкохол или други упойващи вещества;
3. да имат пълна готовност за участие в отстраняването на възникнали повреди по съоръженията, ликвидиране на последствията от произшествия и природни бедствия или извършването на други неотложни работи, свързани с осигуряване на дейностите в железопътния транспорт;
4. при настъпване на събития, които правят невъзможно участието им в работите по т. 3, да уведомят веднага съответните длъжностни лица (ръководителя на поделението или звеното, диспечер или други, определени със заповед на длъжностното лице, утвърдило месечния график за изпълнение на задължението за разположение).
Чл. 10
Работодателите утвърждават списък на длъжностите и работните места, на които работата се организира на смени по условията на чл. 141 от Кодекса на труда, и списък на длъжностите и групите работници и служители, за които се установява сумирано изчисляване на работното време, включително календарния период на изчисляване, съгласно чл. 142, ал. 2 КТ.
Чл. 11
Работодателите утвърждават списък на длъжностите и на работните места, на които работниците и служителите не могат да прекратяват работата си и да напускат работното си място, включително влак или возило и съоръжение, до идването на сменящите ги работници или служители без разрешение на непосредствения ръководител, съгласно чл. 141, ал. 6 КТ.
Чл. 12
Работното време с нормална или с намалена продължителност може да бъде удължавано по условията на чл. 136а от Кодекса на труда и съгласно уговореното в колективния трудов договор.
Чл. 13
(1) Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време е 12 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – 1 час над намаленото им работно време. Времето на работната смяна е времето на реалното изпълнение на функционалните задължения и не включва работното време по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2.
(2) Работното време по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се сумира и се отчита заедно с отработеното време през месеца.
Чл. 14
(1) В случаи, свързани със сигурността или графика на движението, или такива, които биха довели до утежняване на експлоатационната обстановка, максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде увеличена с до два часа с телефонограма от работодателя или упълномощени от него лица.
(2) В срок до два дни ръководителят на поделението, в чийто щат са работниците и служителите, работното време на които е било удължено съгласно ал. 1, оформя с писмена заповед удължаването на работното време след предварително проучване на причините и основателността на удължаването.
Чл. 15
(1) При работа на смени се прилагат графици за работното време съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда, които се утвърждават от работодателя или упълномощено от него лице и се обявяват на видно място най-късно 3 дни преди началото на периода, за който се отнасят. Измененията в тях се довеждат до знанието на заинтересованите работници и служители най-късно 24 часа преди началото на работната смяна.
(2) Локомотивните и превозните бригади се назначават за обслужване на влаковете или возилата (за повеска) с денонощно разписание (наряд), което се известява на работниците и служителите, за които се отнасят, най-късно 8 часа преди началото на денонощието, за което се отнасят.
(3) При работни смени с увеличена продължителност на работното време или при повески се допускат по изключение най-много две последователни нощни смени или повески.
Чл. 16
Между две работни смени се осигурява почивка, която не може да е по-малка от 12 часа.
Чл. 16а
(1) За мобилни работници, участващи в интероперативни гранични превози, се осигурява ежедневна почивка в обичайното местоживеене от минимум 12 последователни часа за 24-часов период.
(2) Почивката по ал. 1 може да бъде намалена до 9 h веднъж на 7-дневен период, като в този случай часовете, съответстващи на разликата между намалената почивка и минималната почивка по ал. 1, се прибавят към следващата минимална почивка по ал. 1.
(3) За мобилни работници, участващи в интероперативни гранични превози, минималната дневна почивка извън дома е 8 последователни часа за период 24 h.
(4) Разпоредбата по ал. 2 не се прилага, когато почивката по ал. 1 се ползва между две почивки извън дома.
(5) Всяка почивка извън дома трябва да бъде последвана от почивка в обичайното местоживеене.
(6) Втора последователна почивка извън дома, както и компенсации за нея, могат да бъдат договорени след консултации между работодателя и синдикалните организации в предприятието.
Чл. 17
(1) На пътуващия персонал в оборотния (крайния) пункт при работно време на отиване повече от 6 часа се осигурява почивка не по-малка от неговата продължителност, като почивката може да бъде намалена най-много с 25 на сто. След тази почивка персоналът се назначава на работа за обслужване на влак в обратно направление на общо основание. Когато общото работно време на отиване и връщане не е повече от 12 часа, почивката в оборотния пункт може да не отговаря на условието в първото изречение. Когато общото време за отиване и връщане, включително престоя в оборотния пункт, не превишава 12 часа, почивка може да не се осигурява в оборотния пункт.
(2) След работно време (отиване и връщане) с продължителност повече от 6 часа на пътуващите работници и служители се осигурява почивка най-малко 12 часа в местослуженето.
(3) Когато в оборотния (крайния) пункт на пътуващия персонал не е осигурена стая с условия за почивка или за придружителите на спални вагони, кушет вагони и хладилни композиции не са създадени условия за почивка в самите превозни средства, общото работно време, включващо време за отиване и връщане (в т.ч. и без служба) и престоя в оборотния (крайния) пункт, не може да е повече от 12 h или 14 h в случаите по чл. 14.
(4) Когато при една повеска пътуващият персонал пътува повече от един път до оборотния (крайния) пункт, в основния и в оборотния (крайния) пункт може да се ползват повече от една почивка без да се спазва разпоредбата на ал. 1.
(5) Когато в основния пункт заминаването на влака или возилото бъде отложено или отменено и обслужващите го работници и служители бъдат освободени, времето до освобождаването им се счита за работно време.
(6) На работниците и служителите, освободени по ал. 5, може да се възлага работа не порано от 4 часа от освобождаването им.
(7) Когато в оборотния (крайния) пункт на пътуващия персонал е предоставена стая с условия за почивка, престоят (без времето, определено за предаване, подготовка и приемане на подвижния състав) до два часа се счита за работно време, а когато е над два часа - се осигурява почивка при условията на ал. 1 или ал. 4. За придружителите на спални вагони, кушет вагони и хладилни композиции почивката може да се осигурява в самите превозни средства, в които са създадени условия за това.
Чл. 17а
(1) Машинисти, участващи в интероперативни гранични превози, ползват следните почивки през работното време:
1. най-малко 45 min, когато работното време на машиниста е по-дълго от 8 h;
2. най-малко 30 min, когато работното време е между 6 и 8 h.
(2) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага, когато за управлението на локомотива е определен втори машинист.
(3) Влаков персонал, различен от този по ал. 1, участващ в интероперативни гранични превози, ползва почивка от най-малко 30 min, когато работното време е по-дълго от 6 h.
(4) Ползването на почивките по ал. 1 и 3 се определя съобразно графика за движение на влаковете, като част от почивката по ал. 1 се ползва между третия и шестия работен час. В случай на закъснения на влаковете времето за ползване на почивките се променя в зависимост от закъснението.
Чл. 17б
(1) Мобилните работници, участващи в интероперативни гранични превози, ползват минимална непрекъсната седмична почивка 24 h плюс ежедневната почивка по чл. 16а, ал. 1.
(2) За период една календарна година на мобилните работници, участващи в интероперативни гранични превози, се осигуряват 104 почивки по 24 h, включително 24-часовите почивки от 52-те седмични почивки.
(3) В годишните 104 почивки по ал. 2 се включват задължително:
1. дванадесет двойни седмични почивки (48 h плюс ежедневната почивка по чл. 16а, ал. 1), които включват събота и неделя;
2. дванадесет двойни седмични почивки (48 h плюс ежедневната почивка по чл. 16а, ал. 1), които могат да не включват събота и неделя.
Чл. 18
Работодателите утвърждават списъци по поделения и за длъжности, за които може да се въвеждат служебни дежурства в празнични и почивни дни за упражняване на контрол и съдействие по изпълнение на задачи, свързани с експлоатационната дейност и безопасността на движението. Задължението за дежурство се установява съгласно чл. 9. Дните на дежурство и почивка се определят с месечен график. Всяко дежурство се довежда до знанието на заинтересованите работници и служители не по-късно от 24 часа преди началото му.
Раздел 3. Отчитане на работното време
Чл. 19
(1) Работното време на работниците и служителите се регистрира и отчита в специални образци (лични сметки, присъствени книги, форми за отчитане на труда).
(2) За мобилните работници, участващи в интероперативни гранични превози, се води дневник, в който се записват ежедневните работни часове и почивките.
(3) Дневникът по ал. 2 се съхранява най-малко една година и е на разположение за проверка от контролните органи.
Чл. 20
(1) Месечната норма работно време в часове на работниците и служителите при сумирано изчисляване на работното време се определя като произведение от броя на работните дни в съответния месец и нормалната или намалената продължителност на работното време през деня.
(2) Работодателите прилагат различни периоди на сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда, в зависимост от характера и особеностите на работата.
(3) Отработените часове над нормата за съответния период на сумирано изчисляване на работното време са извънреден труд и за тях се прилага Кодексът на труда, доколкото в колективния трудов договор не е уговорено друго.
(4) Времето на управление от машинист, участващ в интероперативни гранични превози, не трябва да превишава 9 h при дневна смяна и 8 h при нощна смяна между две ежедневни почивки, като максималното време на управление за две седмици не може да бъде повече от 80 h.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. „Повеска“ е работна смяна на пътуващия персонал, която включва обслужване на влак или возило на отиване, престой или почивка в оборотния пункт (ако има такива) и обслужване на влак или возило на връщане към основния пункт и обхваща времето от началото на работата в основния пункт до освобождаването от работа по съответния ред в същия пункт.
2. „Основен пункт“ е мястото (гара, депо, населено място), където се намира седалището на поделението или звеното, в поименното щатно разписание на което се числи работникът или служителят, или мястото, където със заповед е определено работникът или служителят да се явява за започване на повеската.
3. „Оборотен пункт“ е мястото (гара, депо, населено място), където приключва обслужването на влак или возило на отиване (след тръгване от основния пункт).
4. „Местослужене“ за работника и служителя е основият пункт по смисъла на тази наредба.
Заключителни разпоредби
§ 2
Настоящата наредба се издава на основание чл. 29, ал. 2 и чл. 115 от Закона за железопътния транспорт (ДВ, бр. 97 от 2000 г.).
§ 3
Всички списъци, предвидени в наредбата, се изготвят и утвърждават от работодателите в срок до 1.III.2002 г.
§ 4
Указания по приложението на тази наредба дава изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“.
§ 5
Наредбата влиза в сила от 1 януари 2002 г. Министър: Пл. Петров НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ ДЪРЖАВНИ ВЕДОМСТВА, УЧРЕЖДЕНИЯ И ОБЩИНИ МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА ЗАПОВЕД № РД-Т-21-01 от 8 януари 2002 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗППДОБП във връзка с чл. 2, ал. 1 от ПМС № 155 от 1992 г. за приемане на Наредба за конкурсите и за определяне на органа по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия нареждам:
1. Отменям: 1.1. Заповед № РД-Т-21-234 от 19.XI.2001 г. на министъра на икономиката за продажба чрез публично оповестен конкурс на 80 на сто от капитала на „Промсток“ – ЕООД, Враца (ДВ, бр. 105 от 2001 г.). 1.2. Заповед № РД-Т-21-246 от 6.XII.2001 г. на министъра на икономиката за продажба чрез публично оповестен конкурс на 75 на сто от капитала на „Агрокомплект“ – ЕАД, София (ДВ, бр. 110 от 2001 г.). 1.3. Заповед № РД-Т-21-127 от 19.XI.2001 г. на министъра на икономиката за продажба чрез публично оповестен конкурс на 80 на сто от капитала на „Булгарконтрола“ – ЕАД, София (ДВ, бр. 105 от 2001 г.). 1.4. Заповед № РД-Т-21-238 от 19.XI.2001 г. на министъра на икономиката за продажба чрез публично оповестен конкурс на 80 на сто от капитала на „Винимпекс“ – ЕАД, София (ДВ, бр. 105 от 2001 г.). 1.5. Заповед № РД-Т-21-249 от 7.XII.2001 г. на министъра на икономиката за продажба чрез конкурс на „База Текстил“, Пловдив, обособена част от „Тракия Ресурс“ – ЕООД, Пловдив (ДВ, бр. 110 от 2001 г.). 1.6. Заповед № РД-Т-21-253 от 7.XII.2001 г. на министъра на икономиката за продажба чрез публично оповестен конкурс на 80 на сто от капитала на „Феникс Бдин“ – ЕООД, Видин (ДВ, бр. 110 от 2001 г.). 1.7. Заповед № РД-Т-21-247 от 7.XII.2001 г. на министъра на икономиката за продажба чрез публично оповестен конкурс на 75 на сто от капитала на „Автогарант – С“ – ЕООД, Пазарджик (ДВ, бр. 110 от 2001 г.).
2. Внесените суми за закупуване на документация за участие в отменените продажби за обектите по т. 1 да се възстановят на лицата, закупили такава.
3. Да се възстановят внесените депозити за участие в процедурите по отменените продажби за обектите по т. 1. Министър: Н. Василев 1417 МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ЗАПОВЕД № 16 от 3 януари 2002 г. На основание чл. 61, чл. 54, ал. 1 и чл. 61 в от Закона за местните данъци и такси утвърждавам образец на данъчна декларация по чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси за притежаван лек автомобил и образец на данъчна декларация по чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси за притежавано пътно превозно средство, без леки автомобили, съгласно приложението. Министър: М. Велчев ТДД ..... ДП ..... вх. № ..... / ..... 20... г. ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежаван лек автомобил В кои случаи се подава – Декларация за притежаваните леки автомобили се подава при придобиване на лек автомобил. От кого се подава – Декларацията се подава от собствениците на леки автомобили, регистрирани или подлежащи на регистрация за движение по пътната мрежа в Република България. Когато лекият автомобил принадлежи на няколко лица, декларация може да се подаде от единия от съсобствениците, като се впишат данните на другите собственици. Срок за подаване – Декларацията се подава в едномесечен срок от придобиването на лекия автомобил. Къде се подава – Декларацията се подава в подразделението на ТДД по постоянния адрес, съответно седалището на собственика. Когато собственикът няма постоянен адрес или седалище на територията на страната, декларацията се подава пред ТДД по регистрацията на превозното средство. Внимание! Дължимите за 2002 г. данък върху превозните средства и пътен данък се заплащат на две равни вноски в следните срокове: от 1 май до 31 юли и до 31 октомври. На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 10 на сто. ДЕКЛАРАЦИЯ
1-dup. от ..... (собствено, бащино и фамилно име на лицето; наименование на предприятието) ЕГН (ЛНЧ или осигурителен номер за чужд гражданин) ..... дан. № (БУЛСТАТ) ..... № от НДР ..... постоянен адрес/седалище ..... данъчен адрес ..... л.к. № ....., издадена на ....., от ..... притежаващ/о ..... идеални части от декларирания лек автомобил.
2-dup. чрез ..... (собствено, бащино и фамилно име на представителя или пълномощника) ЕГН (ЛНЧ или осигур. № за чужд гражданин) ..... постоянен адрес: ..... л.к. № ....., издадена на ....., от ..... пълномощно: № ....., заверено на ..... от ..... (нотариус)
3-dup. Декларираният лек автомобил притежавам/ предприятието притежава в съсобственост със следните лица и в следните идеални части: 3.1. ..... (собствено, бащино и фамилно име на лицето; наименование на предприятието) ЕГН (ЛНЧ или осигур. № за чужд гражданин) ..... дан. № (БУЛСТАТ) ..... № от НДР ..... постоянен адрес/седалище ..... данъчен адрес ..... л.к. № ....., издадена на ....., от ..... притежаващо ..... идеални части. 3.2. ..... (собствено, бащино и фамилно име на лицето; наименование на предприятието) ЕГН (ЛНЧ или осигур. № за чужд гражданин) ..... дан. № (БУЛСТАТ) ..... № от НДР ..... постоянен адрес/седалище ..... данъчен адрес ..... л.к. № ....., издадена на ....., от ..... притежаващо ..... идеални части.
4. Декларирам, че притежавам/представляваното от мен предприятие притежава лек автомобил със следните характеристики: марка ....., модел ....., модификация ....., вид гориво ....., обем на двигателя ..... куб. см, мощност к. с. (kw) ..... (.....), година на произв. ...., общо тегло ....., Забележка. Когато липсват данни за годината на производство на автомобила, за „година на производство“ се попълва годината на първата му регистрация. регистриран в „КАТ – ПП“ при РДВР – гр. ...., регистр. № ....., № на шаси ....., № на двигателя ....., начин на придобиване ....., дата на придобиване ....., № и дата на митнич. декларация ....., вид, № и дата на документа за придобиване .....
5. Декларирам, че е налице следното основание за освобождаване от данък върху превозните средства и от пътен данък за този лек автомобил (отбележете с „x“): представлява линейка собственост е на инвалид (ЕГН) ..... съгласно решение на ..... № ..... от ..... г. собственост е на държавен или общински орган или организация на бюджетна издръжка и има специален режим на движение собственост е на дипломатическо или консулско представителство (освобождаване при условията на взаимност) собственост е на БЧК и се използва за целите на организацията
6. Декларирам, че автомобилът ..... (притежава, не притежава) действащо катализаторно у-во.
7. Декларирам, че е налице следното основание за освобождаване от пътен данък: автомобилът е спрян от движение считано от ..... (месец и година).
8. Декларираният лек автомобил съм придобил от ..... (трите имена и ЕГН на лицето/ата, наименование и дан. № на предприятието)
9. Данъкът върху превозните средства за автомобила е платен от предишния/те ..... собственик/ци до ..... г. вкл. (посочват се месец и година).
10. Пътният данък за автомобила е платен от предишния/те собственик/ци до ..... вкл. Дата: ..... Декларатор/и: 1 ..... 2 ..... За деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 255 и 313 НК. ТДД ..... ДП ..... вх. № ..... / ..... 20.. г. ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство, без леки автомобили В кои случаи се подава – Декларацията се подава при придобиване на пътни превозни средства, с изключение на леки автомобили. От кого се подава – Декларацията се подава от собствениците на пътни превозни средства, регистрирани или подлежащи на регистрация за движение по пътната мрежа в Република България. Когато пътното превозно средство принадлежи на няколко лица, декларация може да се подаде от единия от съсобствениците, като задължително се вписват данните на другите собственици. Срок на подаване – Подава се в едномесечен срок от придобиването на пътното превозно средство. Къде се подава – Декларацията се подава в подразделението на териториалната данъчна дирекция по постоянния адрес, съответно седалището на собственика. Когато собственикът няма постоянен адрес или седалище на територията на страната, декларацията се подава пред ТДД по регистрацията на превозното средство. Внимание! Дължимите за 2002 г. данък върху превозните средства и пътен данък се заплащат на две равни вноски в следните срокове: от 1 май до 31 юли и до 31 октомври. На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 10 на сто. ДЕКЛАРАЦИЯ
1-dup2. от ..... (собствено, бащино и фамилно име на лицето; наименование на предприятието) ЕГН (ЛНЧ или осигурителен номер за чужд гражданин) ..... дан. № (БУЛСТАТ) ..... № от НДР ..... постоянен адрес/седалище ..... данъчен адрес ..... л.к. № ....., издадена на ....., от ..... притежаващ/о ..... идеални части от декларираното превозно средство.
2-dup2. чрез ..... (собствено, бащино и фамилно име на представителя или пълномощника) ЕГН (ЛНЧ или осигур. № за чужд гражданин) ..... постоянен адрес: ..... л.к. № ....., издадена на ....., от ..... пълномощно: № ....., заверено на ..... от ..... (нотариус)
3-dup2. Декларираното превозно средство притежавам/предприятието притежава в съсобственост със следните лица и в следните идеални части: (собствено, бащино и фамилно име на лицето/ наименование на предприятието) ЕГН (ЛНЧ или осигур. № за чужд гражданин) ..... дан. № (БУЛСТАТ) ..... № от НДР ..... постоянен адрес/седалище ..... л.к. № ....., издадена на ....., от ..... притежаващо ..... идеални части от превозното средство.
4-dup. Декларирам, че притежавам/представляваното от мен предприятие притежава следното пътно превозно средство: вид ..... (мотоциклет, мотопед, автобус, товарен автомобил, обикновен или седлови влекач, товарно или къмпинг ремарке към лек автомобил, ремарке или полуремарке, моторна шейна, бетоновоз, бетонпомпа, автокран, трактор, други самоходни машини и др.) марка ....., модел ....., модификация ....., вид гориво ....., обем на двигателя ..... куб. см, мощност к. с. (kw) ..... ..... (.....), година на произв. ...., общо тегло ....., товароносимост (за ремарке и полуремарке) ....., товароподемност ....., регистрирано в „КАТ – ПП“ при РДВР – гр. ...., регистр. № ....., № на шаси ....., № на двигателя ....., начин на придобиване ....., дата на придобиване ....., дата на придобиване ....., № и дата на митн. декларация ....., вид, № и дата на документа за придобиване ..... Забележка. „Година на производство“ се попълва за автобуси, товарни автомобили и седлови влекачи. Когато липсват данни за годината на производство, за такава се приема годината на първата му регистрация.
5-dup. Декларирам, че е налице следното обстоятелство, представляващо основание за ползване на облекчение при облагането с данък върху превозните средства (отбележете с „х“): превозното средство притежава действащо катализаторно устройство е автобус, товарен автомобил или седлови влекач, снабден с екодвигател, отговарящ на стандартите ЕВРО 1; ЕВРО 2 или ЕВРО 3 е автобус, извършващ обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете или в слабонаселени планински и гранични райони, субсидирани от общините, и не се използва за други цели
6-dup. Декларирам, че е налице следното основание за освобождаване от данък върху превозните средства и пътен данък (отбележете с „х“): превозното средство е линейка или пожарна кола е превозно средство на държавен или общински орган или организация на бюджетна издръжка със специален режим на движение е собственост на дипломатическо представителство или консулство (освобождаване при условията на взаимност) е собственост на БЧК и се използва за целите на организацията
7-dup. Декларирам, че е налице следното основание за освобождаване от пътен данък: превозното средство е спряно от движение считано от ..... (месец и година)
8-dup. Декларираното превозно средство е придобито от ..... (трите имена и ЕГН на лицето/ата, наименование и дан. № на предприятието)
9-dup. Данъкът върху превозните средства за декларираното превозно средство е платен от предишния/ите собственик/ци до ..... г. вкл. (посочват се месец и година).
10-dup. Пътният данък за декларираното превозно средство е платен от предишния/ите собственик/ци до ..... г. вкл. (посочват се месец и година). Дата: ..... Декларатор/и: 1 ..... 2 ..... За деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 255 и 313 НК.