Към съдържанието
Правото

Наредба № 13 от 7 юли 1995 г. за разрешените енологични практики и обработки

ДВ, бр. 64 от 1995 г. В сила Непроверен

Текстът е разпознат (OCR) от сканиран брой на „Държавен вестник“ и може да съдържа грешки при разпознаването.

Докладвай грешка

Чл. 1

(1) С тази наредба се определят енологичните практики и обработки, които са разрешени при производството и съхранението на гроздова мъст и вино.

(2) Юридическите лица и едноличните търговци, които произвеждат и съхраняват гроздова мъст и вино, предназначени за продажба и консумация, нямат право да извършват други практики и обработки освен разрешените с тази наредба.

Чл. 2

Върху гроздето, предназначено за производство на гроздова мъст и вино, могат да се прилагат само следните енологични практики и обработки:

1. ръчно и/или механизирано бране;

2. подбор по степен на зрялост, сорт и качество, както и подбор на ботритизирани гроздове и/или зърна;

3. отстраняване на зелени, засъхнали или загнили гроздове и/или зърна;

4. сулфитиране със серен двуокис, калиев метабисулфит или калиев бисулфит.

Чл. 3

При първичното винопроизводство (преработка на прясно грозде, гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова каша, концентрирана гроздова мъст, ферментиращо младо вино) са разрешени само следните енологични практики и обработки:

1. аерация;

2. термични обработки;

3. центрофугиране и филтриране със или без спомагателен инертен материал при условие, че употребата му не оставя отпадъци от него в обработения продукт;

4. употреба на въглероден двуокис и/или на азот с цел да се предпази продуктът от въздух;

5. употреба на дрожди за винификация;

6. подпомагане развитието на дрождите чрез добавка на:

7. употреба на серен двуокис, калиев бисулфит или калиев метабисулфит;

8. десулфитиране чрез физически методи;

9. обработка на бяла гроздова мъст и на ферментиращо бяло вино с активен въглен за винарски цели до 100 г сух продукт на хектолитър;

10. бистрене с един или повече от следните материали, годни за енологична употреба:

11. употреба на сорбинова киселина или калиев сорбат;

12. употреба на винена киселина за повишаване киселинността до 1,5 г на литър;

13. намаляване на киселинността до 1 г на литър, изразено като винена киселина, чрез ползване на една или повече от следните субстанции:

14. използване на препарати от дрождови обвивки до 40 г на хектолитър;

15. употреба на поливинил-полипиролидон – до 80 г на хектолитър;

16. употреба на винена суспенсия от млечно-кисели бактерии;

17. употреба на захароза, концентрирана гроздова мъст и/или ректифицирана концентрирана гроздова мъст за повишаване на естественото обемно алкохолно съдържание при условия и по ред, определени от министъра на земеделието и хранителната промишленост.

Чл. 4

При обработката на гроздовата мъст, предназначена за приготвянето на ректифицирана концентрирана гроздова мъст, са разрешени само енологичните практики и обработки по чл. 3, т. 1, 2, 3, 7, 8, 9 – за всички мъсти без гранични стойности, и т. 13, буква „в“.

Чл. 5

При производството на мъст от частично ферментирало грозде, предназначена за пряка човешка консумация, трапезно вино, пенливо вино, пенливо вино с добавка на въглероден двуокис, газирано вино, ликьорно вино и качествени вина и при тяхното съхранение са разрешени само следните енологични практики и обработки:

1. енологичните практики и обработки по чл. 3, т. 2, 3, 4, 7, 9, 10, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „д“, „е“, „ж“ и „к“, т. 13, 14, 15 и 16;

2. употреба в сухите вина на закваска в количества не по-големи от 5% от прясна здрава и неразредена винена кал, която съдържа дрожди, произлизаща от скорошната винификация на сухите вина;

3. аерация или барботаж с помощта на аргон или азот;

4. добавка на въглероден двуокис при условие, че съдържанието на въглероден двуокис на обработваното вино не е по-високо от 2 г на литър;

5. добавка на сорбинова киселина или на калиев сорбат при условие, че крайното съдържание на сорбинова киселина в обработвания продукт, предназначен за пряка човешка консумация, не надвишава 200 мг на литър;

6. добавка на L-аскорбинова киселина в границите до 150 мг на литър;

7. добавка на лимонена киселина с цел стабилизация на виното при условие, че крайното киселинно съдържание на обработваното вино не се надвишава с повече от 1 г на литър;

8. употреба за подкисляване на винена киселина до 1,5 г на литър;

9. добавка на танин;

10. обработка:

11. добавка на метавинена киселина в гранични стойности до 100 мг на литър;

12. употреба на арабска гума;

13. употреба на винена киселина или на нейна неутрална калиева сол с цел утаяване на излишния калций;

14. използване при производството на пенливи вина, получени чрез ферментация в бутилки и за които сепарацията на калта е извършена чрез дегоржаж на калциев или калиев алгинат;

15. добавка на калиев битартарат за подпомагане утаяването на винения камък;

16. употреба на меден сулфат за отстраняване на недостатъци във вкуса или миризмата на виното в гранична стойност до 1 г на хектолитър при условие, че така обработеният продукт има съдържание на мед не повече от 1 мг на литър;

17. добавка на карамел за подсилване цвета на ликьорните вина.

Чл. 6

Суровините и материалите, използвани при енологичните практики и обработки, посочени в тази наредба, трябва да бъдат разрешени за ползването им за енологични цели от министъра на здравеопазването.

Заключителна разпоредба

Препратки от акта

Препратки към акта

  • чл. 17, ал. 1, т. 2, б. г от Наредба № 3 от 25 март 1998 г. за производство на екологично чисто грозде и вина препраща към чл. 3, т. 17

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.