Закон за събиране на държавните вземания

Чл. 1

С този закон се уреждат статутът на Агенцията за държавни вземания, както и функциите и правомощията на нейните органи.

Чл. 2

Събирането на държавните вземания се извършва въз основа на влезли в сила актове на компетентни органи освен ако в закон е установено друго.

Чл. 3

Държавните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, лихви, главница.

Чл. 4

(1) Вземанията на държавата по чл. 1, ал. 2 и вземанията за лихви върху тях се погасяват с изтичането на петгодишна давност.

(2) Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на данъчния орган по събиране на държавните вземания, предприето за принудително изпълнение на вземането.

(4) От прекъсването на давността започва да тече нова петгодишна давност.

(5) Независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който то е станало изискуемо.

(6) След изтичане на срока по ал. 5 задължението се отписва по ред, установен с наредба, издадена от министъра на финансите.

Чл. 5

Държавните вземания се събират принудително от данъчни органи, обособени структурно в системата на данъчната администрация, определени от министъра на финансите.

Чл. 6

Данъчните органи по събиране на държавните вземания имат правомощията, определени с данъчните закони.

Чл. 7

(1) Данъчните органи по събиране на държавните вземания издават постановления и разпореждания по този закон.

(2) Данъчният орган по събиране на държавните вземания за всяко предприето и извършено от него действие съставя протокол, в който се посочват датата и мястото на извършване, направените искания, постъпилите суми и направените разноски.

Чл. 8

(1) Връчването на съобщения, издадени от данъчния орган по събиране на държавните вземания, се извършва от служител, определен от началника на данъчната служба.

(2) Съобщението се връчва срещу подпис на длъжника или на негов пълномощник.

(3) Когато връчителят не намери длъжника, той връчва съобщението на пълнолетно лице от домашните му или на някого от съседите, който се съгласи да го предаде на длъжника.

(4) Съобщението на военнослужещи на наборна военна служба се връчва чрез съответното поделение.

(5) Съобщението на лишените от свобода и на задържаните под стража се връчва чрез администрацията на съответните учреждения.

Чл. 9

(1) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, като отбелязва и качеството на лицето, на което е било връчено съобщението.

(2) Когато длъжникът или лицата, посочени в чл. 8, ал. 3, не могат да подпишат поради неграмотност или поради друга причина или ако длъжникът или домашните му откажат да приемат съобщението, връчителят прави бележка за това в разписката. Отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на един свидетел. В този случай съобщението се смята за връчено.

Чл. 10

Съобщение на търговски дружества и други юридически лица се връчва на адреса на седалището им съобразно съдебната регистрация.

Чл. 11

(1) Длъжник, на когото е връчено съобщение, е длъжен да уведоми данъчния орган по събиране на държавните вземания при промяна на адреса си. Задължението се вписва в съобщението. Същото задължение има и представителят на длъжника.

(2) При неизпълнение на това задължение съобщението се прилага към преписката и се смята за връчено.

Чл. 12

(1) При невъзможност съобщението да бъде връчено на длъжника и когато той е напуснал страната или не е упълномощил лице, което да го представлява пред данъчния орган по събиране на държавните вземания, той се призовава от данъчната служба чрез обявление в „Държавен вестник“.

(2) Ако в 14-дневен срок от обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ длъжникът не се яви в данъчната служба, съобщението се прилага към изпълнителното дело и се счита за връчено.

Чл. 13

По реда на предходните членове се връчват и актовете на данъчните органи по събиране на държавните вземания.

Чл. 14

Държавните вземания се внасят доброволно в определения от съответния закон срок в брой или безкасово в данъчната служба по местоживеенето или седалището на длъжника.

Чл. 15

Когато държавното вземане не бъде платено в срок, актът по чл. 2 се изпраща на данъчния орган по събиране на държавните вземания за образуване на изпълнително производство по местоживеене или седалище на длъжника.

Чл. 16

(1) Данъчната служба, образувала изпълнителното производство, може да възложи действия по събиране на държавни вземания на друга данъчна служба, в чийто район се намират вещи или вземания, срещу които е насочено изпълнението.

(2) В едномесечен срок данъчната служба, на която е възложено извършването на действията, посочени в ал. 1, е длъжна да уведоми данъчната служба-възложител, за предприетите действия.

(3) След извършване на действията по събиране на вземането данъчната служба връща изпълнителното дело на данъчната служба, която го е изпратила.

Чл. 17

(1) Преди да пристъпи към принудително събиране, данъчният орган по събиране на държавните вземания изпраща писмено съобщение, с което кани длъжника в седемдневен срок доброволно да изпълни задължението си.

(2) Със съобщението данъчният орган по събиране на държавните вземания може да наложи запор или възбрана за обезпечаване на вземането.

(3) Ако длъжникът почине, след като му е връчено съобщението по ал. 1, но преди предприемане на действия по принудително събиране на дължимите от него вземания, данъчният орган по събиране на държавните вземания изпраща съобщение до всеки от наследниците, като им дава срок за доброволно изпълнение, който не може да бъде по малък от шест месеца.

Чл. 18

Съобщението по чл. 17, ал. 1 и 3 трябва да съдържа:

1. данъчната служба, която го издава;

2. името и адреса (адрес на управление) на длъжника;

3. основанието и размера на задължението;

4. срока за доброволно изпълнение;

5. описа на вещи;

6. уведомяването за налагане на запор или възбрана (когато това се прави едновременно със съобщението);

7. срока и органа, пред който могат да се обжалват изпълнителните действия;

8. датата на издаване и подписа на данъчния орган;

9. разписката, удостоверяваща връчването.

Чл. 19

(1) Лицата, задължени при изплащане на суми на граждани и организации да определят, удържат и внасят вземания в приход на бюджета, отговарят солидарно с длъжника за неудържаната сума.

(2) Лице, което изплати вземания на длъжника, върху които е наложен запор от данъчния орган по събиране на държавните вземания, отговаря солидарно с длъжника за изплатената му въпреки запора сума.

(3) Солидарната отговорност по ал. 1 и 2 се реализира по реда на Закона за данъчното производство с данъчен облагателен акт.

(4) Лицата по ал. 1, удържали, но не внесли незабавно сумите в бюджета, ги внасят със законната лихва.

Чл. 20

(1) Принудителното събиране на държавните вземания се извършва чрез:

1. изпълнение върху вземания на длъжника;

2. изпълнение върху движими и недвижими вещи и вещи в съпружеска имуществена общност.

(2) Данъчният орган по събиране на държавните вземания може да използва всеки един от способите по ал. 1 или всички едновременно.

Чл. 21

(1) Принудителното събиране на държавното вземане се спира, без да се начисляват лихви, по искане на длъжника с разпореждане на данъчния орган по събиране на държавните вземания:

1. с определение на съда;

2. при изпадане на длъжника в недеспособност до назначаването на настойник или попечител;

3. при отбиване от длъжника на редовната военна служба до завършването ѝ, както и при повикване на учебен сбор;

4. при смърт на длъжника;

5. в други случаи, предвидени от закона.

(2) В случаите на изпълнение върху движими или недвижими вещи и вещи в съпружеска имуществена общност длъжникът може да предложи на данъчния орган по събиране на държавните вземания да бъде извършено прихващане по реда, предвиден в Закона за данъчното производство, ако представи доказателства, от които да е видно, че вземането му към държавата е изискуемо и ликвидно. Предложението може да бъде валидно направено до обявяване на търга.

Чл. 22

(1) Производството по събиране на държавните вземания се прекратява с разпореждане на данъчния орган по събиране на държавните вземания:

1. когато длъжникът представи писмени доказателства, че задължението е погасено;

2. когато актът, възоснова на който е установено държавното вземане, бъде обезсилен или отменен;

3. когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството;

4. в други предвидени в закона случаи.

(2) В случаите по ал. 1 данъчният орган по събиране на държавните вземания вдига служебно наложените запори и възбрани.

Чл. 23

(1) Запор по сметките на длъжника се извършва чрез изпращане на запорно съобщение до банките и/или Държавната спестовна каса.

(2) Запор върху ликвидно и изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице, на банките и/или на Държавната спестовна каса, ако третото задължено лице има сметки в тях.

(3) Запор се налага от данъчния орган по събиране на държавните вземания по местоживеенето или седалището на длъжника, съответно на третото задължено лице.

(4) Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметката на данъчния орган по събиране на държавните вземания се извършва с нареждане. То се изпраща от данъчния орган по събиране на държавните вземания до банката и/или Държавната спестовна каса след изтичане на срока за доброволно изпълнение.

(5) Банката и/или Държавната спестовна каса, до която е изпратено нареждането за изпълнение на запорното съобщение, е длъжна в 7-дневен срок от получаването му да уведоми данъчния орган по събиране на държавните вземания за извършения превод. Когато е наложен запор за задължения над сто хиляди лева и в едномесечен срок сумите не постъпят в бюджета, данъчният орган по събиране на държавните вземания изисква от банката и/или Държавната спестовна каса сведения за причините за неизпълнението.

Чл. 24

Данъчният орган по събиране на държавните вземания може да насочи изпълнението върху който и да е имот на длъжника с изключение на:

1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет;

2. жилището на длъжника, ако той или никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му, горницата му се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

3. сумите по сметки в банки и/или в Държавната спестовна каса в размер на 3 минимални месечни работни заплати за страната за всеки член от семейството;

4. земеделските земи, обработвани пряко от собственика или от член на неговото семейство, в размер до 30 дка, а за Добруджа – до 50 дка, както и необходимия за обработването им инвентар.

Чл. 25

Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друг имот или да бъде извършено само чрез някои от исканите от данъчния орган по събиране на държавните вземания способи за изпълнение. Ако предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори държавата, изпълнението се насочва върху посочения от длъжника имот.

Чл. 26

(1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото или каквото и да е друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия, месечно се удържа само сумата над размера на минималната работна заплата, установена за страната.

(2) Не се допуска принудително изпълнение върху вземания за издръжка.

Чл. 27

Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в съобщението по чл. 17, ал. 1 се посочва и денят, в който ще се извърши описът.

Чл. 28

(1) Запор върху движима вещ се налага от данъчния орган по събиране на държавните вземания по местонахождението на вещта.

(2) Запор върху такава вещ може да бъде наложен и в съобщението по чл. 17, ал. 1, ако в него точно се посочи и опише вещта, върху която се насочва изпълнението.

(3) Запорът върху вземането на длъжника се смята наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение, а по отношение на банка и/или Държавната спестовна каса, в която третото задължено лице има сметка – от деня на връчване на запорното съобщение на банката и/или Държавната спестовна каса.

Чл. 29

(1) От налагането на запора длъжникът, съответно третото задължено лице, се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може да я изменя, поврежда или унищожава.

(2) Същите последици настъпват за длъжника от момента на получаване на съобщението по чл. 17, ал. 1, когато изпълнението е насочено върху недвижим имот и този имот е посочен в съобщението.

Чл. 30

(1) Извършените от длъжника, съответно от третото задължено лице, разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо държавата.

(2) Когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, недействителността важи само за извършените разпореждания с имота след вписване на възбраната.

Чл. 31

На държавата не могат да се противопоставят:

1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;

2. решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;

3. прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено, след като третото задължено лице е получило запорното съобщение;

4. отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна дата.

Чл. 32

След изтичане на срока за доброволно изпълнение данъчният орган по събиране на държавните вземания пристъпва към опис на вещта, ако такъв не е направен със съобщението по чл. 17, ал. 1.

Чл. 33

(1) Описът трябва да съдържа:

1. изпълнителното основание;

2. мястото, където се извършва;

3. подробно описание на вещта;

4. оценката на вещта;

5. възраженията на задълженото лице и заявените от трети лица права върху описаната вещ.

(2) Описът се подписва от данъчния орган по събиране на държавните вземания.

Чл. 34

(1) Описаната вещ се оценява от вещо лице по действителни текущи пазарни цени.

(2) Заключението за оценката се изготвя в писмена форма и се представя на данъчния орган по събиране на държавните вземания, който мотивирано определя окончателната оценка.

Чл. 35

Данъчният орган по събиране на държавните вземания определя възнаграждение на вещите лица и на пазача, когато той е трето лице. Възнаграждението е за сметка на длъжника и се прихваща от постъпилите от проданта суми.

Чл. 36

(1) Проданта на движими и недвижими вещи се осъществява чрез търг с явно наддаване. За продан на търг се смята и продажбата, извършена на стокова или фондова борса.

(2) Стойността на вещта, определена по реда на чл. 34, е и начална тръжна цена.

Чл. 37

(1) Обявлението за търга се поставя на съответното място в сградата на данъчната служба, а когато търгът е за недвижим имот, обявлението се обнародва в „Държавен вестник“.

(2) Търгът може да се проведе не по-рано от 15 дни след обявлението, съответно от обнародването.

Чл. 38

(1) Обявлението за търга трябва да съдържа:

1. наименование на органа, който провежда търга;

2. началната цена и описание на вещта;

3. мястото, времето и начина на оглед на вещта, както и на документите, свързани с нея;

4. мястото, деня и часа на търга.

(2) Обявлението може да съдържа и данни за повторно провеждане на търга.

Чл. 39

Книжата за проданта се държат в канцеларията на данъчния орган по събиране на държавните вземания на разположение на всеки, който се интересува от вещта.

Чл. 40

За участие в търга се внася задатък в размер 10 на сто от началната тръжна цена по сметката на данъчната служба. Документът за внасяне на задатъка се представя на данъчния орган по събиране на държавните вземания най-късно три дни преди датата на провеждане на търга.

Чл. 41

В търга може да се участва и чрез пълномощник, който представя нотариално заверено пълномощно за наддаването.

Чл. 42

Не могат да участват в търга като наддавачи: длъжникът, негов представител, органите на данъчната администрация, вещите лица и пазачът.

Чл. 43

Провеждането на търга се извършва в данъчната служба или в друго указано в обявлението за търга място.

Чл. 44

Подготовката и провеждането на търга се осъществяват от данъчния орган по събиране на държавните вземания.

Чл. 45

(1) В обявения ден и час данъчният орган по събиране на държавните вземания открива търга, проверява самоличността и документите на участниците и констатира изпълнението на условията за провеждане на търга.

(2) Данъчният орган по събиране на държавните вземания определя стъпка на наддаване.

(3) Предложения под началната тръжна цена са недействителни.

Чл. 46

Провеждането на търга и обстоятелствата по чл. 45 се отразяват в протокол, който се води от данъчния орган по събиране на държавните вземания. Протокол се съставя и в случаите, когато обявеният търг не се проведе.

Чл. 47

Търг се провежда при наличие на най-малко двама наддавачи. Ако в деня на търга се яви само един кандидат или няма кандидати, търгът не се провежда и се насрочва за нова дата. За нова дата търгът се насрочва и когато условията за провеждането му са нарушени, което се отразява в протокола.

Чл. 48

При повторно провеждане на търга наддаването започва по цена, равна на 90 на сто от началната цена.

Чл. 49

Ако и след втория обявен търг вещта не бъде продадена, взискателят може да поиска тя да му се възложи срещу 80 на сто от пазарната оценка.

Чл. 50

В обявения за провеждане на търга ден данъчният орган по събиране на държавните вземания води наддавателен лист, в който се описват вещта, нейната начална цена, документите за внесен задатък, наддавачите и предложената от тях цена. Наддавателният лист е неразделна част от протокола за провеждане на търга.

Чл. 51

(1) За купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. Обявяването на купувача става от данъчния орган по събиране на държавните вземания върху наддавателния лист, който се подписва от него.

(2) Купувачът трябва в срок три дни от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.

Чл. 52

(1) Ако в срока по чл. 51, ал. 2 цената не бъде внесена по сметката на данъчната служба от обявения за купувач:

1. с внесения от него задатък се покриват разноските по търга, а с остатъка се намалява държавното вземане при спазване поредността по чл. 3;

2. данъчният орган по събиране на държавните вземания съставя протокол, с който обявява за купувач наддавача, предложил следващата по размер цена, като му изпраща съобщение за това. Ако и този наддавач не внесе цената в тридневен срок от получаване на съобщението, данъчният орган по събиране на държавните вземания предлага вещта на следващия по реда на предложените цени наддавач, при условие, че предложената от него цена е най-малко 90 на сто от предложената от определения за първи купувач.

(2) Когато никой от наддавачите по ал. 1, точка 2 не внесе предложената от него цена в тридневен срок, се обявява нов търг.

(3) Когато вещта е купена от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна. В този случай внесената от купувача сума се задържа за удовлетворяване на държавното вземане, като се обявява нов търг.

Чл. 53

(1) В тридневен срок от постъпване на цената по сметката на данъчната служба данъчният орган по събиране на държавните вземания издава постановление за възлагане на вещта на купувача. Собствеността преминава върху купувача от момента на издаването на постановлението.

(2) Данъчният орган по събиране на държавните вземания въвежда купувача на имота във владение по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) Данъчният орган по събиране на държавните вземания предава владението на движимата вещ на купувача, като при необходимост я иззема принудително от длъжника по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 54

(1) Разноските по оценката и съхранението на вещта, както и по подготовката и провеждането на търга са за сметка на длъжника.

(2) Разходите, свързани с прехвърлянето на вещта, са за сметка на купувача.

Чл. 55

Ако до деня, предхождащ датата на провеждането на търга, длъжникът внесе задължението си и направените разноски по чл. 54, ал. 1, данъчният орган по събиране на държавните вземания прекратява изпълнението с разпореждане.

Чл. 56

Всички постъпили суми от проданта се внасят по сметката на данъчната служба. След покриване на разноските по принудителното събиране, лихвите и главницата на държавното вземане разликата се превежда по сметка на длъжника.

Чл. 60

Освен изискванията по чл. 33 и 34 при опис на недвижим имот се посочват и местонахождението на имота, неговите граници, вписаните възбрани и ипотеки, както и дължимите данъци за имота. Сведения за тези тежести данъчният орган по събиране на държавните вземания изисква от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната.

Чл. 61

(1) Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. От момента на получаване на съобщението за вписване на възбраната длъжникът е длъжен да го управлява с грижата на добър стопанин.

(2) Данъчният орган по събиране на държавните вземания предава на друго лице управлението на имота, ако длъжникът не го управлява добре или пречи при огледа му.

Чл. 62

(1) Когато изпълнението бъде насочено върху вещ, която е съсобствена, за задължение на някой от съсобствениците, вещта се описва изцяло и се предлага на съсобственика-недлъжник за изкупуване. Ако съсобственикът-недлъжник се съгласи да изплати частта на длъжника, данъчният орган по събиране на държавните вземания с постановление му възлага имота. Ако съсобственикът-недлъжник откаже да изплати частта на длъжника, се обявява търг само за идеалната част на длъжника.

(2) Вещта може да бъде продадена и изцяло, ако останалите съсобственици изразят писмено съгласие.

Чл. 63

(1) Извършената продан не може да бъде обжалвана, нито оспорвана, по исков ред освен ако в търга са участвали лица в нарушение на чл. 42.

(2) Ако с влязло в сила съдебно решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадената вещ, отношенията между купувача, длъжника и собственика на вещта се уреждат по исков ред.

Чл. 64

(1) Изпълнение на държавно вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху движими и недвижими вещи, които са в съпружеска имуществена общност, само за частта от вземането, която не може да бъде удовлетворена чрез изпълнение върху негово лично имущество.

(2) Ако до датата на провеждане на търга съпругът-недлъжник внесе в бюджета задължението на длъжника, изпълнението се прекратява с разпореждане.

(3) Ако съпрузите са съгласни изпълнението да бъде насочено върху определена от тях вещ, която е в съпружеска имуществена общност, се прилага чл. 25.

(4) Когато изпълнението е насочено върху вещи, които са в съпружеска имуществена общност, се прилага чл. 62.

(5) Когато съпругът-недлъжник е участвал в търга за идеалната част от вещта на съпруга-длъжник, той се обявява за купувач, ако в тридневен срок заяви, че желае да купи тази част на най-високата предложена цена и в същия срок внесе цената в бюджета.

(6) Ако вещта бъде продадена на търг, от получената сума половината се изплаща на съпруга-недлъжник, а останалата част служи за удовлетворяване на държавното вземане.

Чл. 65

Изпълнението на вземане срещу един от съпрузите може да се насочи върху половината от паричен влог – съпружеска имуществена общност, при което другата половина става личен влог на съпруга-недлъжник.

Чл. 66

(1) Едновременно със запора или възбраната данъчният орган по събиране на държавните вземания е длъжен да уведоми съпруга-недлъжник, че върху вещта, която е в съпружеска имуществена общност, се насочва принудително изпълнение.

(2) Съпругът-недлъжник може да обжалва действията по изпълнението на данъчния орган по събиране на държавните вземания поради нарушаване на чл. 64, ал. 1 и 3.

(3) Съпругът-недлъжник в случаите по чл. 64 и 65 може да обжалва действията по изпълнението на същите основания и по същия ред, както съпругът-длъжник.

Чл. 67

Съпругът-недлъжник не може да противопоставя на държавата възражение, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпруга-длъжник, както и държавата не може да претендира, че на същото основание делът на съпруга-длъжник е по-голям.

Чл. 68

(1) Принудителното събиране на държавните вземания се насочва върху вземания на длъжника от трети лица, ако вземането е ликвидно и изискуемо.

(2) От датата на получаване на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за държавното вземане с длъжника до размера на задължението си.

(3) Третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на данъчната служба или да предаде на данъчния орган по събиране на държавните вземания вещите на длъжника в тридневен срок от получаване на запорното съобщение. За вещите данъчният орган по събиране на държавните вземания обявява търг.

(4) Ако задължението на третото задължено лице е за периодично плащане, то следва да внася сумите в тридневен срок от падежа на всяка вноска.

(5) Банките и/или Държавната спестовна каса, при които третото задължено лице има сметки, отговарят солидарно с него, ако не изпълнят наложения запор.

Чл. 69

Налагането на запор върху вземания по запис на заповед и на други книжа, които могат да се джиросват или собствеността на които може да се прехвърля чрез предаване, както и върху изпълнителни листове, става, като данъчният орган по събиране на държавните вземания изземе тези книжа, за което се съставя протокол.

Чл. 70

(1) Длъжник или трето задължено лице, недоволни от действие на данъчния орган по събиране на държавните вземания, могат да го обжалват пред районния съд по местонахождение на данъчната служба в седемдневен срок от извършването му чрез данъчния орган по събиране на държавните вземания.

(2) Длъжникът прилага към жалбата си препис за данъчния орган по събиране на държавните вземания, а третото задължено лице – преписи за длъжника и за данъчния орган по събиране на държавните вземания.

(3) Данъчният орган по събиране на държавните вземания изпраща жалбата в районния съд в тридневен срок от подаването ѝ, придружена със становище и копия от необходимите документи.

(4) Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, но съдът може да постанови спирането им.

Чл. 71

(1) Подадената жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът прецени да я разгледа в открито заседание. Съдът се произнася не по-късно от 7 дни от датата на постъпване на жалбата.

(2) Съдът спира принудителното изпълнение, ако длъжникът представи имуществено обезпечение в размер, определен от съда, или убедителни писмени доказателства, че е платил задължението си.

(3) Решението на съда подлежи на въззивно обжалване пред окръжния съд, чието решение е окончателно.

Чл. 72

(1) Трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че вещта, върху която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника.

(2) Искът се предявява срещу длъжника.

(3) Съдът служебно уведомява данъчния орган по събиране на държавните вземания, ако бъде образувано исково производство. В този случай данъчният орган по събиране на държавните вземания преминава към друг способ за принудително събиране или спира производството.

Чл. 73

(1) По искане на длъжника при изключителен случай по време на материална затрудненост плащането на държавното вземане може да се разсрочи за срок до три години.

(2) Разсроченото вземане се събира с лихвата за закъснение.

Чл. 74

Разсрочването се разрешава:

1. за задължения на български юридически лица и на чуждестранни лица:

2. за задължения на български граждани и еднолични търговци:

Чл. 75

При стихийни бедствия и крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, министърът на финансите може да разрешава отсрочване на плащането на държавните вземания без лихви за закъснение.

Чл. 76

Разсрочване или отсрочване на плащането може да се даде до три години от момента на възникването на държавното вземане.

Чл. 77

По реда на тази глава не могат да се отсрочват и разсрочват задълженията към фонд „Обществено осигуряване“.

Чл. 78

(1) Прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, моторни превозни средства и селскостопански машини, както и прехвърлянето на наследствени права се извършва след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя за дължимите държавни вземания.

(2) Когато прехвърлителят или учредителят има задължения към държавата, действията по ал. 1 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът:

1. представи гаранция в недвижими имоти или пари, обезпечаващи събирането на цялото задължение;

2. писмено декларира, че е съгласен задълженията към държавата да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в държавния бюджет.

(3) Образците на писмените декларации по алинеи 1 и 2 се утвърждават от министъра на финансите съгласувано с министъра на правосъдието.

Чл. 79

Длъжностно лице, което не изпълни законно разпореждане на данъчния орган по събиране на държавните вземания, се наказва с глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева.

Чл. 80

(1) Длъжностно лице, което не изпълни запорно съобщение на данъчния орган по събиране на държавните вземания или във вреда на бюджета наруши установената поредност на плащанията, се наказва с глоба от двеста хиляди до четиристотин хиляди лева.

(2) За неизпълнение на задължението по чл. 23, ал. 5 на съответния банков служител или ръководител се налага глоба от двеста хиляди до петстотин хиляди лева.

Чл. 81

(1) При неизпълнение на задължението по чл. 29, ал. 1 на длъжника, съответно на третото задължено лице, се налага глоба в размер на стойността на повредената или унищожената вещ, а при разпореждане с вещ или вземане – глоба в размер на стойността на вещта или вземането, но не по-малко от двеста хиляди лева.

(2) При неизпълнение на задължението по чл. 29, ал. 2 на длъжника се налага глоба в размер на повредата или унищожението, а при разпореждане с недвижим имот – глоба от петстотин хиляди до един милион лева.

Чл. 82

За нарушение на забраната по чл. 42 на съответното лице се налага глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева.

Чл. 83

(1) Актовете за констатирани нарушения по тази глава се съставят от данъчните органи по събиране на държавните вземания, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощени от него длъжностни лица.

(2) Съставянето на актовете за констатирани нарушения, както и издаването и обжалването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 90а

Агенцията задължително застрахова служителите си срещу злополука и застраховка “Живот” за сметка на своя бюджет.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Длъжник“ е всяко местно физическо лице, едноличен търговец, местно юридическо лице, включително с идеална цел, неперсонифицирано дружество, чуждестранно лице, когато осъществява стопанска дейност или получава доходи в страната, както и клон на чуждестранно лице, по отношение на който е влязъл в сила акт на компетентен орган с установени държавни вземания.

2. „Семейство“ са съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца, освен ако са встъпили в брак.

§ 2

Доколкото в този закон не са предвидени особени правила, прилагат се разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

§ 3

Този закон влиза в сила три месеца след датата на обнародването му в Държавен вестник и отменя Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 38 от 1989 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 61 от 1993 г. и бр. 104 от 1995 г.).

§ 4

(1) Заварените при влизането в сила на този закон производства по принудително събиране на държавни вземания пред съдиите изпълнители се довършват по досегашния ред.

(2) Плащанията, извършени до 31 декември 1996 г. за погасяване на държавни вземания, установени с влезли в сила актове на компетентни органи до влизане в сила на този закон, погасяват държавното вземане в последователността, посочена в чл. 5 на отменения с § 3 закон.

(3) Дадените в съответствие с отменения с § 3 закон разрешения за разсрочване и отсрочване на държавни вземания, срокът за плащане на които изтича след влизане в сила на този закон, запазват действието си, включително и относно последователността на погасяване до окончателното плащане съобразно даденото разрешение.

§ 5

В чл. 353, изречение второ от Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12 от 1996 г.) се изменя така: „За тази цел съдия-изпълнителят изпраща съобщение на данъчната администрация за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.“

§ 6

Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.