Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. за ползване на дървесината от горите

Чл. 1

С наредбата се уреждат редът и начинът за ползване на дървени материали в горите и разпореждането с тях.

Чл. 2

Ползването на дървесина от горите се извършва с цел задоволяване нуждите на обществото, подобряване на общото състояние и устойчивостта на насажденията при едновременно запазване на производителността им, осигуряване на своевременното подходящо възобновяване на насажденията при извеждане на възобновителните сечи, подобряване качествената и селекционната структура и оптимизиране на дървесния състав при провеждане на отгледните сечи, осигуряване устойчивото развитие на горите и на горското стопанство.

Чл. 3

Планирането на ползването на дървесината, маркирането, кубирането, сортиментирането и комплектоването на лесосечния фонд, както и провеждането на сечта и ползването се извършват съгласно разпоредбите на Закона за горите (ЗГ) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

Чл. 4

Когато няма други кандидати за ползване на дървесината от държавните гори, съгласно чл. 80, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за горите (ППЗГ), то се организира от държавното лесничейство, като разходите са за сметка на Национален фонд „Българска гора“, а приходите от продадената дървесина се внасят в същия фонд.

Чл. 5

В лесосечния фонд за текущата година с предимство се включват за ползване насаждения, в които е възникнала необходимост от провеждане на санитарни сечи, събиране на суха и паднала маса, и насаждения, пострадали при пожари и други природни бедствия. Добитата дървесина от провеждането на тези сечи се приспада от общото количество на редовно комплектования лесосечен фонд.

Чл. 6

Размерът на ползването по маса в отделно насаждение може да превишава предвиденото ползване по устройствените проекти, планове и програми до рамките, определени с Правилника за сечите в горите на Република България.

Чл. 7

Ползването от горите, собственост на физически или юридически лица, се осъществява от техните собственици в съответствие със Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Разпореждането с добитите материали се извършва свободно, като не се нарушават правата на трети лица.

Чл. 8

Планирането на ползването на дървесината от горите включва дейностите по ежегодния подбор на подлежащите на сеч насаждения и определяне на обема на годишното ползване, като се спазват предвижданията на устройствените проекти, планове и програми.

Чл. 9

Държавните лесничейства определят обема на годишното ползване за всички гори на територията на лесничейството и утвърждават ползването за горите, собственост на физически и юридически лица.

Чл. 10

Общият обем на годишното ползване на дървесината от горите е сборът от обемите на средногодишното ползване, предвидено в устройствените проекти, планове и програми по държавни лесничейства.

Чл. 11

В размера на годишното ползване се включва добивът от:

1. санитарни сечи;

2. суха и паднала дървесина;

3. възобновителни сечи;

4. отгледни сечи, с изключение на вършината, добита от насаждения, в които не е предвидено добив на дървесина по устройствените проекти, планове и програми;

5. отсечените дървета при прокарването на просеки за пътища, далекопроводи, при откриване на кариери, временни складове и др.

Чл. 12

В зависимост от състоянието им в годишното ползване приоритетно се включват насаждения за извеждане на възобновителни сечи, както следва:

1. зрели насаждения с напреднал възобновителен процес за освобождаване и осветляване на младия подраст;

2. зрели насаждения, в които са извеждани възобновителни сечи, склопеността им е сведена под 0,5 и не е настъпило естествено възобновяване;

3. издънкови насаждения, определени за превръщане в семенни, със започнал процес на семенно възобновяване, независимо от възрастта им;

4. насаждения с по-висока склопеност, в които се налага извеждане на подготвителна и осеменителна фаза на сечта;

5. насаждения, предвидени за главна сеч с последващо изкуствено възобновяване;

6. насаждения на неподходящи месторастения за дадения дървесен вид с ниска продуктивност, нуждаещи се от смяна на дървесния вид;

7. насаждения от изборните стопански класове за поддържане на оптималния запас.

Чл. 13

Годишното ползване от държавните и общинските гори се одобрява от регионалното управление на горите по представен годишен план.

Чл. 14

(1) Годишният план се изготвя съгласно предвижданията на устройствените проекти, планове и програми след проверка на място на състоянието на насажденията, наличната пътна мрежа, реалната възможност за усвояване на дървесината и бъдещи мероприятия.

(2) Насажденията се групират в блокове и басейни така, че да се обхванат всички предвидени за сеч насаждения в дадения район.

(3) Годишният план се изготвя по видове сечи, видове гори и дървесни видове и се представя в регионалното управление на горите до 31 март в годината на маркирането от:

1. държавното лесничейство – за ползване в държавните гори;

2. общината, чрез държавното лесничейство – за ползване в горите, общинска собственост.

(4) Годишният план за ползване на дървесина важи за календарната година, за която е изготвен и одобрен.

(5) Ползването в гори, собственост на физически и юридически лица, се одобрява от държавното лесничейство по образец.

Чл. 15

(1) В плана за годишно ползване на дървесина могат да се включват и насаждения въз основа на одобрено план-извлечение за промяна на вида, фазата и интензивността на сечта съгласно условията и по реда на чл. 74, ал. 6, 8 и 9 ППЗГ.

(2) План-извлечения се изготвят и за промяна на вида, фазата и интензивността на сечта в насаждения, в които се провежда научноизследователска и учебно-опитна дейност. Промяната и план-извлеченията се утвърждават с решение на съответния научен (факултетен) съвет.

(3) План-извлеченията по ал. 1 се изготвят от държавното лесничейство като приложения към годишния план за ползване, придружени от обяснителна записка с основанието, изискващо промяната, съгласно чл. 74, ал. 7 ППЗГ.

(4) Одобреното план-извлечение е в сила до края на ревизионния период, освен ако не са настъпили промени в състоянието на насаждението.

Чл. 16

(1) В плана за годишно ползване на дървесина се включва и дървесината, която ще се добие при прокарване на просеки за пътища, въжени линии, спускове и др.

(2) При планиране ползването на дървесина за изграждането на временни горски пътища, въжени линии и спускове с широчина на просеките до 5 м се разрешава с годишния план за ползване.

(3) Ползването на дървесина при прокарване на просеки за пътища, водопроводи, електропроводи и други линейни обекти с широчина над 5 м се разрешава от РУГ въз основа на документация съгласно изискванията на ППЗГ.

Чл. 17

Годишните планове се проверяват и одобряват от регионалното управление на горите в срок до 15 май.

Чл. 18

Собствениците на гори – физически или юридически лица, в съответствие с предвижданията на устройствените проекти, планове и програми подават писмени заявления за ползване на дървесина в държавното лесничейство.

Чл. 19

Заявленията по чл. 18 се проверяват и одобряват от държавните лесничейства в срок до един месец от датата на подаването им.

Чл. 20

Промени в планираното ползване на дървесина в защитените територии се извършват след съгласуване с МОСВ.

Чл. 21

Маркирането на лесосечния фонд включва дейностите по определяне на дърветата за сеч в предвидените за ползване насаждения.

Чл. 22

Кубирането е определяне на обема на маркираните за сеч дървета, а сортиментирането е разделяне на обема по категории дървесина и сортименти.

Чл. 23

Маркирането, кубирането и сортиментирането на насажденията, предвидени за сеч (лесосечния фонд), се извършва от служители по горите – инженер- и техник-лесовъди, инженери и техници по горско стопанство или лицензирани за тази дейност физически и юридически лица.

Чл. 24

Маркирането се извършва след одобряване на годишните планове, план-извлеченията или заявленията, като се спазват изскванията на чл. 87 ППЗГ.

Чл. 25

(1) Преди започване на маркирането се обхожда площта на насаждението за добиване на цялостна представа за действителното му състояние, както и за определяне на подходяща технология и пътна мрежа.

(2) Пътищата за извоз се отбелязват с траен знак (блажна боя и др.) върху оставащите на корен дървета.

(3) Въз основа на определената технология, наличната и новопроектираната пътна мрежа маркиращият изготвя технологична схема, която се залага в технологичния план.

Чл. 26

Определените за сеч дървета с диаметър на гръдна височина над 14 см се маркират с контролна горска марка. Тя се поставя в основата на дърветата от долната страна на склона, така че след отсичане на дърветата марката да остане на пъна.

Чл. 27

Определените за сеч дървета с диаметър на гръдна височина под 20 см се отбелязват с цвета на боята на лесосечния фонд за съответната година или задялка на височина 1,30 м.

Чл. 28

В държавните и общинските гори, с изключение на горите, предвидени за реконструкция и нискостъблено стопанисване, определените за сеч дървета с диаметър на гръдна височина над 20 см се отбелязват с пореден номер.

Чл. 29

(1) Определените за сеч дървета се описват в карнет-опис по образец, в който се отбелязват поредният номер (ако има такъв), диаметърът на височина 1,30 м, дървесният вид, годността (годни – строителната дървесина е над 75 % от обема на стъблото, полугодни – строителната дървесина е 25 – 75 % от обема на стъблото, и негодни – строителната дървесина е под 25 % от обема на стъблото) и процентът на короната спрямо общата височина на стъблото за дърветата, използвани за определяне на височинния разред.

(2) Диаметрите на номерираните дървета се вписват в карнет-описа с точност до 1 см.

Чл. 30

В карнет-описа се записват по 3 – 5 броя височини, измерени на дърветата от централните степени на дебелини, по етажи и по дървесни видове.

Чл. 31

(1) Дърветата, които без колебание могат да се отнесат в съответната категория за годност по чл. 29, ал. 1, се категоризират още на терена, като диаметрите им се вписват в карнет-описа в графата за дадената категория.

(2) Диаметрите на дърветата, чието категоризиране не може да стане веднага, се вписват в графата полугодни, а в следващата графа се отбелязват повредите по дължината на стъблото.

(3) Повредите се означават с дробно число, като в числител се отбелязва дължината на повредената стъблена част, а в знаменател – височината, от която започва повредата, считано от терена. При две и повече повреди на едно дърво означенията се заграждат в скоби и се отделят със запетаи.

Чл. 32

Дърветата, от които ще се добиват специални сортименти, се маркират с контролна горска марка и на гръдна височина.

Чл. 33

Допуска се маркиране в годината на сечта преди издаване на позволително за сеч в насажденията, определени за прочистки и прореждания, в които не са водени отгледни сечи, за реконструкция и гола сеч в нискостъблени гори, както и в случаите по чл. 61 от Закона за горите.

Чл. 34

Изчисляването на обема и сортиментите на маркираната маса се извършва по възприетата справочно-нормативна база или чрез други съвременни методи и средства, утвърдени от началника на Националното управление по горите (НУГ).

Чл. 35

За всеки дървесен вид се определя височинен разред въз основа на средния диаметър на маркираните за сеч дървета и на измерените височини.

Чл. 36

Маркираните за сеч дървета се кубират и сортиментират в сортиментна ведомост по образец.

Чл. 37

Обемът на ползването на дървесина от насаждения за реконструкция и гола сеч в горите с издънково възобновяване, както и в тези, определени за прочистки и прореждания, се установява чрез залагане на пробни площи, които обхващат 5 – 10 % от площта на насаждението.

Чл. 38

(1) Собствениците на гори и земи от горския фонд изготвят и представят в държавното лесничейство опис на маркирания и сортиментиран лесосечен фонд по образец в срок до 15 ноември на текущата година.

(2) Държавните лесничейства изготвят и представят в регионалното управление на горите обобщен отчет за маркирания и сортиментирания лесосечен фонд по образец до 30 ноември на текущата година.

(3) Регионалните управления на горите представят в НУГ обобщен отчет за маркирания и сортиментирания лесосечен фонд по образец до 15 декември на текущата година.

Чл. 39

(1) За насажденията, в които има номерирани дървета, държавните лесничейства изготвят и представят в регионалното управление на горите каталог за маркираните и сортиментираните дървета по насаждения по образец в срок до 30 ноември на текущата година.

(2) Регионалното управление на горите подготвя обобщен каталог за маркирания и сортиментиран лесосечен фонд по насаждения по образец до 15 март следващата година.

Чл. 40

Контролът по маркирането, кубирането и сортиментирането на лесосечния фонд обхваща проверката на тези дейности, както и на изготвената придружаваща документация.

Чл. 41

Контролът се извършва в процеса на осъществяване на маркирането, кубирането и сортиментирането на лесосечния фонд в държавните и общинските гори и след приключването им, но не по-късно от 15 ноември на текущата година, а в гори – собственост на физически и юридически лица – преди издаване на позволителното за сеч.

Чл. 42

(1) Контролът по чл. 41 се извършва върху целия маркиран, кубиран и сортиментиран лесосечен фонд.

(2) Регионалните управления на горите контролират минимум 20 % от маркирания лесосечен фонд за държавните и общинските гори по видове гори и видове сечи, като се обхваща работата на всички участници.

(3) Директорът и неговият заместник осъществяват контрола върху маркирания, кубирания и сортиментирания лесосечен фонд на съответното държавно лесничейство.

(4) За горите – собственост на физически и юридически лица, контролът се извършва от директора на държавното лесничейство или от упълномощено от него лице.

Чл. 43

(1) За резултатите от осъществения контрол се съставя констативен протокол по образец.

(2) Насажденията, в които сортиментираната стояща маса превишава 20 % от предвиденото ползване, се проверяват задължително от служител на РУГ и ако са спазени лесовъдските изисквания, маркирането се приема.

Чл. 44

Корекции по маркирането в проверените насаждения се извършва в случаите, когато:

1. маркирането не съответства на вида и фазата на сечта, предвидена по устройствените проекти, планове и програми;

2. маркирането не е извършено по цялата площ на насаждението;

3. не са спазени лесовъдските изисквания по чл. 43, ал. 2.

Чл. 45

Точността на таксационните показатели, височинният разред и изчислените категории дървесина се проверяват, като на терена се залагат пробни площи, обхващащи 5 – 10 % от броя на маркираните дървета.

Чл. 46

(1) Комплектоването на лесосечния фонд включва подбора на маркираните, кубирани и сортиментирани насаждения, в които ще се осъществява добив на дървесина през следващата календарна година.

(2) В комплектования лесосечен фонд не се включват насаждения, които са маркирани преди повече от три години. За включването им същите се премаркират.

Чл. 47

(1) Собствениците на гори и земи от горския фонд изготвят и представят в държавното лесничейство опис на комплектования лесосечен фонд по образец до 30 ноември на текущата година.

(2) Държавните лесничейства изготвят и представят за одобрение в РУГ обобщен опис на комплектования лесосечен фонд по видове собственост по образец и обобщен отчет на комплектования лесосечен фонд по образец в срок до 20 декември на текущата година.

Чл. 48

В лесосечния фонд приоритетно се включват насажденията, в които не е приключила сечта, такива, в които ще се събира суха и паднала маса и се допълва до предвиденото средногодишно ползване с редовно маркираните насаждения за сеч.

Чл. 49

Комплектованият лесосечен фонд не трябва да превишава предвижданията на устройствените проекти, планове и програми.

Чл. 50

(1) Промени в комплектования лесосечен фонд могат да се извършват само от РУГ.

(2) Искания за промени се отправят от държавните лесничейства в писмена форма.

Чл. 51

(1) След утвърждаването на описа на комплектования лесосечен фонд от РУГ същият се записва в книгата за ползването по образец в срок до 15 януари в годината на сечта.

(2) На основание на така утвърдения комплектован лесосечен фонд ползвателите изготвят за утвърждаване от държавното лесничейство технологичните планове за ползването по насаждения.

(3) При изготвяне на технологичните планове задължително се изисква максимално опазване на оставащия дървостой и подраста при залагането на извозната пътна мрежа.

Чл. 52

(1) Попълването на книгата за ползването се извършва от държавното лесничейство.

(2) В книгата за ползване лявата част отговаря на описа на комплектованите насаждения, а дясната част се равнява на отсечената дървесина за годината по видове гори, видове собственост, дървесни видове и категории дървесина по отчетни документи.

Чл. 53

Регионалните управления на горите представят в НУГ обобщен отчет за комплектования лесосечен фонд по видове собственост по образец в срок до 15 януари на текущата година.

Чл. 54

Регионалните управления на горите проверяват и заверяват книгите за ползването в държавните лесничейства в срок до 20 януари следващата година.

Чл. 55

Ползването на дървесина от горите в държавния горски фонд се извършва възмездно с изключение на случаите, посочени в чл. 61, ал. 1 от Закона за горите.

Чл. 56

Право на ползване на дървесина по такси на корен имат:

1. местното население, когато ползването е за собствени нужди без право на продажба;

2. служители и работници на НУГ и на неговите органи и поделения без право на продажба;

3. юридически лица, когато материалите са необходими за: триангулачни точки и др.; геодезични знаци в горите; геоложки и минни проучвания; възстановяване на повредени или унищожени от стихийни бедствия пътни съоръжения, телефонни линии и други обекти, намиращи се в горите.

Чл. 57

Местното население ползва дървесина за собствени нужди по такси на корен от общинските гори, а при недостиг – от горите на държавния горски фонд на територията на съответното държавно лесничейство.

Чл. 58

Местното население ползва от горите на държавния горски фонд обли дървени материали и дърва за огрев по такси на корен за собствени нужди без право на продажба по лимит, определен от НУГ, и по списъци, изготвени от кметствата и съгласувани със съответните държавни лесничейства.

Чл. 59

Физически лица – собственици на гори, ползват правата по чл. 57 и 58, когато не могат да задоволяват личните си нужди с дървесина от предвиденото ползване по устройствените проекти, планове и програми за собствените им гори.

Чл. 60

Размерът на таксите на корен за общинските гори се определя от общинските съвети, но не по-малък от определените за горите на държавния горски фонд.

Чл. 61

Дървесина по такси на корен се ползва по предварително установена или добита при сечта дървесна маса.

Чл. 62

Добитата при сечта дървесина се ползва от местното население и се допуска при: реконструкция; събиране на суха и паднала дървесина; отгледни сечи във високостъблени насаждения до 40-годишна възраст; събиране на листников фураж и вършина; извършване на отгледни сечи в издънкови гори до 20-годишна възраст; изсичане на подлеса и при гола сеч в нискостъблени гори.

Чл. 63

На местното население се разрешава да ползва отпадъчна дървесина в горите от държавния горски фонд след приключване на сечта и освидетелстване на сечището, както и при почистване на просеки за електропроводи, водопроводи, газопроводи и други срещу заплащане на съответна такса в държавното лесничейство.

Чл. 64

Основен начин за придобиване на право за ползване на дървесина от горите в държавния горски фонд е чрез търг или конкурс.

Чл. 65

Начинът за предоставяне на право на ползване на дървесина в общинските гори се избира с решение на общинския съвет.

Чл. 66

(1) Правото на ползването на дървесина от държавния горски фонд чрез преговори с потенциален ползвател се предоставя в следните случаи:

1. за насаждения, в които дървесината за ползване е останала непродадена чрез търг или конкурс;

2. за насаждения, в които се налага спешно усвояване на дървесина при повреди от биотични и абиотични фактори;

3. за насаждения, в които стойността на дървесината за ползване е ниска или търгът като начин не може да изиграе ефективна роля;

4. за насаждения с наличие на суха и паднала дървесина;

5. за насаждения, в които е предвидено да се провежда учебно-производствена и научноизследователска дейност.

(2) Учебно-опитните горски стопанства могат да организират и извършват ползване в насаждения, в които се провежда научноизследователска и учебно-производствена дейност, при условията и по реда на чл. 80, ал. 5 ППЗГ.

Чл. 67

Условията и редът за предоставяне правото за ползването на дървесина от горите в горския фонд чрез търг или конкурс или чрез преговори с потенциален ползвател, при които се договарят специални условия и изисквания към ползвателя, се определят с инструкция, утвърдена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 68

(1) Ползването на дървесина в насаждения, в които е предвидено последващо изкуствено възобновяване или в такива за стопанисване като нискостъблени с предвидено последващо издънково възобновяване, може да се извърши и въз основа на отстъпено концесионно право по реда на чл. 54 ЗГ.

(2) Ползването на дървесина по ал. 1 се извършва при условията на сключения концесионен договор при спазване изискванията на ЗГ и ППЗГ.

Чл. 69

Сеч и извоз на дървесина до временния склад се разрешава само с писмено позволително за сеч.

Чл. 70

(1) Позволително за сеч се издава от държавното лесничейство за всички гори независимо от тяхната собственост по образец.

(2) В позволителното за сеч по ал. 1 се определят сроковете за сеч и извоз, количеството на отделните категории дървесина по дървесни видове, начинът на почистване на сечището и местонахождението на временния склад.

(3) Позволително за сеч по ал. 1 се издава на база утвърден от държавното лесничейство технологичен план по образец.

(4) Технологичният план по ал. 3 се изготвя от ползвателя на дървесина, съгласува се със собственика на гората и се утвърждава от директора на държавното лесничейство.

(5) Когато при осъществяването на сечта и извоза се налагат промени на утвърдения технологичен план, те се утвърждават от държавното лесничейство.

Чл. 71

(1) На основание на позволително за сеч по чл. 69 на ползвателите по чл. 88, ал. 3 ППЗГ се издава позволително за сеч по образец.

(2) Извозът на отсечената дървесина по ал. 1 се извършва след издаване на позволително за извоз по образец.

Чл. 72

Сечта във високостъблените гори и издънковите гори за превръщане в семенни се провежда през цялата година, а в нискостъблените за издънково възобновяване – от 1 септември до 1 април.

Чл. 73

При закъсняване на вегетацията срокът за сеч в нискостъблените гори може да бъде продължен от НУГ до 30 април.

Чл. 74

В нискостъблените гори за добив на листников фураж сечта се провежда от 1 август, а за добив на лико – до 31 май.

Чл. 75

За запазване на подраста във високостъблените гори директорът на държавното лесничейство може да забрани сечта от 1 април до 1 октомври.

Чл. 76

За опазване на подраста от механични повреди окончателната фаза на сечта да се провежда с предимство през зимата при наличие на снежна покривка.

Чл. 77

Провеждането на санитарни и отгледни сечи, както и събирането на суха и паднала дървесина се извършват през цялата година.

Чл. 78

Забранява се изсичането на клекови и чермурови насаждения. По изключение в чермуровите насаждения се провежда само санитарна сеч.

Чл. 79

За съхраняване на биологичното разнообразие в нелесопригодните горски площи може да се провежда сеч за подмладяване.

Чл. 80

В горите на каменливи и урвести терени се допуска провеждането на санитарна сеч.

Чл. 81

За възобновяване на горите, заети с подлес от вечнозелена растителност, се провеждат изборни сечи.

Чл. 82

В горната граница на гората не се допуска гола сеч за реконструкция.

Чл. 83

По уважителни причини сроковете за сеч могат да бъдат продължавани до три месеца, но не по-късно от 31 декември същата година.

Чл. 84

По уважителни причини сроковете за извоз могат да бъдат продължавани до три месеца, а за буковите материали – до един месец.

Чл. 85

(1) За държавните и общинските гори сроковете за сеч и извоз се продължават от РУГ, а за всички останали гори и за местното население – от директора на държавното лесничейство.

(2) Продължаването на сроковете за сеч и извоз на дървесината се разрешава на основание писмено заявление от лицето, на което е издадено позволителното, направено не по-късно от 10 дни преди изтичане на сроковете, отразени в позволителното.

Чл. 86

Продължаването на сроковете за сеч и извоз се вписва от държавното лесничейство във всички екземпляри на позволителното.

Чл. 87

След изтичане на сроковете за сеч и извоз, определени на ползвателя, маркираната и неизсечена дървесина остава в разпореждане на собственика на гората.

Чл. 88

Ползвателите на дървесина са длъжни да спазват установените правила и изисквания за техническа и противопожарна безопасност при работа в горите.

Чл. 89

От деня на получаване на позволителното за сеч определеното сечище се счита за предадено и се намира под охраната на ползвателя.

Чл. 90

Ползвателят е задължен да пази позволителното за сеч до края на срока му и при поискване да го представя на служителите на държавното лесничейство, РУГ и НУГ.

Чл. 91

Ползвателят на дървесина с писмено разрешение от собственика на гората може да строи необходимите за дърводобива временни сглобяеми жилищни и стопански постройки без траен фундамент. Разрешението за строителство се дава на основание писмено искане от ползвателя.

Чл. 92

Ползвателите на дървесина могат да ползват построените от тях временни сглобяеми жилищни и стопански постройки до изсичането и извозването на закупения от тях лесосечен фонд в дадения район.

Чл. 93

Построените по чл. 91 жилищни и стопански постройки трябва да бъдат вдигнати след приключване на добива и транспорта на дървесината.

Чл. 94

Забранява се сечта в насаждения, за които не е осигурено транспортиране на отсечената и извозена дървесина.

Чл. 95

Механизираната сеч на дървета с диаметър на гръдна височина над 10 см се извършва с направата на клиновиден засек, с дълбочина от 1/4 до 1/3 от диаметъра на дървото и ъгъл на клина от 40 до 50 градуса.

Чл. 96

При силно наклонени дървета дълбочината на засека се прави до 1/2 от диаметъра.

Чл. 97

Хоризонталният ряз на засека се прави перпендикулярно на оста на дървото, като преди направата му се изсичат кореновите нарасти.

Чл. 98

Дърветата се секат ниско до земята, като височината на пъна, мерена от горната му страна, не трябва да надвишава 5 см за пънове с диаметър до 20 см и 10 см за пънове с диаметър над 20 см.

Чл. 99

При сеч в издънкови насаждения, предвидени за издънково възобновяване, не се допуска засичане на дърветата от двете страни, както и унищожаването на пъновете.

Чл. 100

Посоката на поваляне на дърветата се определя съобразно наклона на дървото, наклона на терена, посоката на извоза, наличния подраст и околните стоящи дървета. При поваляне на дърветата задължително се спазват правилата за безопасна работа.

Чл. 101

Дървата се складират върху подложки на отцедливи места в правилни правоъгълни фигури с плътно нареждане, като дебелите им краища се поставят в противоположни посоки.

Чл. 102

(1) Ако при сечта и извоза е налице опасност от повреждане на други стоящи на корен немаркирани дървета, те следва да бъдат защитени от ползвателя по подходящ начин с подръчни материали.

(2) Директорът на държавното лесничейство има право със заповед да спре сечта и извоза на добитата дървесина при неизпълнение на условията на сечта и извоза, установени от комисия, включваща представител на държавното лесничейство, собственика на гората и ползвателя, и отразени в констативен протокол.

(3) За нанесените щети, отразени в констативния протокол по ал. 2, директорът на държавното лесничейство има право да състави акт на нарушителите за издаване на наказателно постановление по образец съгласно изискванията на Наредбата за контролната служба в горите.

Чл. 103

Дървените материали от сечищата се извозват и спускат до временните складове по определените пътища и спускове съобразно технологичния план.

Чл. 104

През периода април – октомври ползвателите на букова дървесина следва да я реализират в срок до един месец след сечта.

Чл. 105

(1) Извозените дървени материали на временен склад (камионна станция или претоварен пункт) се подреждат и складират върху подложки по сортименти.

(2) При измерване на добитите материали в сечището или на временните складове ползвателят води карнет-опис и отбелязва с траен знак кубатурата върху челата на материалите.

Чл. 106

Дървесината, изнесена извън местата, указани за нейното измерване в позволителното за сеч, и необявена за измерване, след сечта остава в разпореждане на държавното лесничейство.

Чл. 107

Транспортирането от определените места за измерване се разрешава, след като държавното лесничейство издаде позволително за транспортиране на измерената дървесина по образец.

Чл. 108

(1) Ползвателите или собствениците на дървесината при транспортирането са длъжни да издават превозен билет, удостоверяващ произхода и количеството на сортиментите за всяко отделно транспортно средство по образец.

(2) В случаите на продажба на дървесината на частни лица от временен склад ползвателите или собствениците на дървесината издават позволително по образец.

Чл. 109

Собствениците на дървесина са длъжни при претоварване (преместване) на дървените материали да издават превозния билет по чл. 108, ал. 1.

Чл. 110

Собствениците на гори са длъжни преди транспортирането на дървените материали, без тези, добити по такса на корен, да поставят експедиционната си горска марка.

Чл. 111

Извозът на добита от горите дървесина се извършва по горски пътища, въжени линии и спускове по начин, който не уврежда почвата и не причинява повреди на оставащите дървета и на съществуващия подраст, на пътните платна и на съоръженията в горите, при спазване изискванията на чл. 102, ал. 1.

Чл. 112

Не се допуска движение на верижни машини по пътища с трайна настилка в горския фонд.

Чл. 113

(1) Размерът на щетите по чл. 111 се определя от служители по горите в държавното лесничейство, на основание констативен протокол, в съответствие с действащата нормативна уредба.

(2) Размерът на щетите по чл. 112 се изчислява по единните норми и разценки за видовете работи, необходими за отстраняване на повредата, като се добавя и стойността на вложените материали.

Чл. 114

Временни горски въжени линии се проектират и изграждат при следните условия и ред:

1. директорът на държавното лесничейство одобрява трасе за изграждане на въжени линии на базата на изготвено техническо задание и скица в М 1:10000;

2. техническият проект за въжени линии с дължина над 500 м се одобрява от началника на РУГ, а под 500 м – от директора на държавното лесничейство;

3. закриването на въжените линии се извършва с протокол, изготвен от комисия в състав: представител на държавното лесничейство, ползвателя (собственика), и се отразява в акта за освидетелстване на сечищата по образец след приключване на работата по сечта и извоза.

Чл. 115

Изграждането на временни извозни пътища и спускове се разрешава с одобрен от директора на държавното лесничейство технологичен план и скица в М 1:10000, като срокът е определен в позволителното за сеч. Пътищата се закриват с протокол, изготвен от комисия в състав: представител на държавното лесничейство, ползвателя (собственика), и се отразява в акта за освидетелстване на сечищата по образец.

Чл. 116

(1) Почистването на сечищата от отпадъците при сечта се извършва от ползвателя едновременно със сечта и продължава най-късно до извоза на дървесината до временните складове. Към отпадъците се причисляват: кори, трески, вършина, пластмасови и метални отпадъци, части и агрегати от горска, транспортна, строителна техника, опаковки и амбалаж на ГСМ и др.

(2) Почистването на отпадъците е задължение на ползвателя и се извършва по указания, дадени с позволителното за сеч.

Чл. 117

(1) Сечищата се почистват по един от следните начини:

1. събиране на отпадъците и изнасянето им извън сечищата;

2. събирането на отпадъците на купчини в сечищата;

3. разхвърляне на отпадъците равномерно по цялото сечище;

4. нареждане на отпадъците по хоризонталите във вид на ленти или по извозните пътища;

5. изгаряне на отпадъците в самото сечище.

(2) Начините за почистване на сечищата по ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат при всички видове възобновителни сечи, при ал. 1, т. 1, 2 и 3 – при отгледни сечи, а тези по ал. 1, т. 4 и 5 – при голите сечи и реконструкции.

Чл. 118

Забранява се почистването на сечища чрез изгаряне на отпадъците от сечта по време на пожароопасния сезон.

Чл. 119

Почистването на сечищата чрез събиране и изнасяне на отпадъците вън от сечището се извършва в иглолистните и широколистните гори на влажни, хумусни среднодълбоки и дълбоки почви в насаждения, в които остатъците са в голямо количество и събрани на купчина, заемат голяма част от площта на насаждението, като същевременно липсват и условия за изгарянето им. По същия начин се почистват и сечищата в дефицитни на дървесина райони, като остатъците се изнасят на найблизките поляни или празни места в горите, в които не се очаква поява на самосев и подраст.

Чл. 120

Почистването на сечищата чрез събиране на остатъците на купчини, които се оставят в сечищата да изгният, се извършва в широколистните и иглолистните гори на среднодълбоки, влажни и съдържащи достатъчно хумус в почвите. Купчините се правят върху пъновете и на свободните от самосев и подраст места. Те не трябва да бъдат по-широки от 2 м и по-високи от 1,5 м.

Чл. 121

Почистване на сечищата чрез разхвърляне се извършва на бедни, песъчливи, каменисти или плитки почви, в песъчливо-глинести почви и на стръмни терени с наклон над 30 градуса, като се внимава да не се пречи на растежа на подраста. Почистването се извършва, като остатъците се насичат на части с дължина не повече от 2 м и се разхвърлят равномерно по цялата площ или на ивици по хоризонталите. Дебелината на настилката е различна съобразно с конкретните условия – вид на почвата, дълбочина и др.

Чл. 122

Почистването на сечищата чрез събиране на остатъците на ленти се извършва, като остатъците се събират и нареждат по хоризонталите на ленти със широчина при основата до 1,5 м и височина до 1 м. Разстоянието между лентите е 10 м една от друга, като на наклонени терени отпадъците се прикрепват към терена с дървени колове.

Чл. 123

Изгарянето на остатъците от сечта може да се прилага във всички иглолистни и широколистни гори с наклон до 25 градуса и дълбочина на почвата над 80 см, при песъчливи, глинесто-песъчливи, влажни и богати с органични вещества почви, след съгласуване с органите на противопожарната защита.

Чл. 124

Не се разрешава изгаряне на остатъците от сечта върху бедни, песъчливи и каменисти почви, които съдържат малко органични вещества, в дефицитни на дървесина райони и в места, където има опасност от повреда на подраста, на останалите неотсечени дървета и по периферията на насажденията при голата сеч.

Чл. 125

(1) Остатъците се изгарят по следните начини:

1. остатъците се събират на купчини с диаметър до 2 м и височина 1,5 м и всяка от тях се запалва поотделно, запалването се извършва не едновременно на всички купчини, а след изгарянето на една или няколко купчини се запалват последователно и другите;

2. запалват се в сечищата една или няколко купчини и след това в огъня се хвърлят остатъците от останалите купчини;

3. разхвърлят се остатъците върху цялата площ на сечището и се запалват.

(2) При прилагането на способа по ал. 1, т. 3 сечището се разделя на участъци, ограничени с противопожарни ивици.

(3) При изгарянето на купчините трябва да има постоянен контрол, за да се осигури пълното им изгаряне.

Чл. 126

При почистването на сечищата чрез изгаряне на остатъците броят на купчините на хектар, които могат да се изгарят отделно, се определя в зависимост от състава на насаждението, количеството на остатъците, условията на месторастенето и времето за изгаряне на остатъците.

При почистването на сечищата чрез изгаряне на остатъците броят на купчините на хектар, които могат да се изгарят отделно, се определя в зависимост от състава на насаждението, количеството на остатъците, условията на месторастенето и времето за изгаряне на остатъците.

Чл. 127

(1) Почистването на сечището се смята за задоволително, когато са изпълнени всички посочени изисквания, дадени поотделно за всеки начин на почистване.

(1) Почистването на сечището се смята за задоволително, когато са изпълнени всички посочени изисквания, дадени поотделно за всеки начин на почистване.

(2) Ползвателят на сечището носи непосредствена отговорност за правилното почистване на сечището и за оползотворяване на дървесината, което се отразява в акта за освидетелстване на сечището.

Чл. 126

Чл. 127

Чл. 128

(1) Сечищата се освидетелстват от държавното лесничейство до 30 дни след изтичане на срока за извоз в присъствието на ползвателя и на собственика на гората.

(2) При невъзможност за освидетелстване на сечището поради непреодолими природни условия освидетелстването се извършва до 10 дни след нормализиране на условията.

Чл. 129

(1) За резултата от освидетелстване на сечището се съставя констативен протокол, който се подписва от представители на държавното лесничейство, собственика на гората и ползвателя.

(2) В констативния протокол се отразяват всички данни за изпълнението на задълженията по позволителното за сеч.

(3) При допуснати нарушения, отразени в констативния протокол, държавното лесничейство съставя акт.

Чл. 130

(1) За всяко сечище в държавното лесничейство се водят досиета на насажденията по години и по видове собственост.

(2) Към досието по ал. 1 се прилагат:

1. карнет-опис на маркираните за сеч дървета и скица на извозните пътища;

2. сортиментна ведомост за изчисляване обема и сортиментите от маркирания лесосечен фонд;

3. каталог за маркираните и сортиментираните дървета с диаметър над 20 см;

4. констативен протокол за проверка на извършеното маркиране, кубиране и сортиментиране;

5. технологичен план;

6. позволително за сеч;

7. позволително за транспортиране на измерената дървесина;

8. опис на позволителните за транспорт на добитите материали и дърва при сечта;

9. акт за освидетелстване на сечището.

Чл. 131

Данните от добитата дървесина при освидетелстване на сечището се вписват в устройствените проекти, планове, програми и в книгата за ползване, по подотдели и видове собственост.

§ 1

Тази наредба се издава на основание чл. 74, ал. 1 и чл. 76, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за горите (ДВ, бр. 41 от 1998 г.).

§ 2

Наредбата с образците на документите по нея се издава като бюлетин на Националното управление по горите. Министър: В. Върбанов 53577 НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ ДЪРЖАВНИ ВЕДОМСТВА, УЧРЕЖДЕНИЯ И ОБЩИНИ МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ЗАПОВЕД № РД-14-102 от 17 ноември 1998 г. На основание чл. 11 от Закона за народната просвета и чл. 15а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета изменям Заповед № РД-14-28 от 1997 г. (ДВ, бр. 49 от 1997 г.), като думите „Пловдив, ул. Константин Нунков 13А“ се заменят с „Пловдив, ул. Ген. Данаил Николаев 75“. Министър: В. Методиев 53116 ЗАПОВЕД № РД-14-103 от 25 ноември 1998 г. На основание чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета нареждам:

1. Откривам считано от 1.I.1999 г. държавно научно-информационно обслужващо звено „Национална образователна и научна информационна мрежа УНИКОМ – Б“ към Министерството на образованието и науката като юридическо лице със седалище София 1113, бул. Цариградско шосе 125, блок 5.

2. Определям предмет на дейност: координация, финансиране и контрол на дейностите по осъществяване на компютърните комуникации и информационното обслужване на потребителите от образователната и научноизследователската общност в България.

3. Предоставям за ползване и управление на държавно научно-информационно обслужващо звено „Национална образователна и научна информационна мрежа УНИКОМ – Б“ стаи 515 и 516 на V етаж в сградата на МОН, бул. Цариградско шосе 125, блок 5.

4. Определям числеността на персонала на 5 щатни бройки.

5. Финансирането на дейността на държавно научно-информационно обслужващо звено „Национална образователна и научна информационна мрежа УНИКОМ – Б“ се извършва от бюджета на Министерството на образованието и науката.

6. На основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за народната просвета утвърждавам Правилник за организация на дейността на Националната образователна и научна информационна мрежа УНИКОМ – Б. Министър: В. Методиев 53117 МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ЗАПОВЕД № РД-02-14-1585 от 27 ноември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 3 ЗППДОБП във връзка с чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за конкурсите и Решение № 719 от 9.VI.1998 г. на Агенцията за приватизация и Заповед № РД-02-14-1083 от 1998 г. (ДВ, бр. 118 от 1998 г.) нареждам:

1-dup. Удължавам срока за закупуване на конкурсната документация, както и за подаване на предложенията за участие в обявения със Заповед № РД-02-14-1083 от 29.IX.1998 г. конкурс за продажба на 75 на сто от акциите от капитала на „Изкуство“ – ЕАД, Троян, с 14 дни от датата на обнародването на заповедта в „Държавен вестник“.

2-dup. Условията на конкурса не се променят. За министър: Евг. Чачев 53561 ЗАПОВЕД № РД-02-14-1602 от 3 декември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 23, чл. 25, ал. 2, т. 2 ЗППДОБП, чл. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 2 от Наредбата за конкурсите, чл. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции – собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции – собственост на държавата във връзка със Заповед № РД-02-14-586 от 1998 г. (ДВ, бр. 70 от 1998 г.) нареждам:

1-dup2. Продажбата на 80 на сто от дяловете от капитала на „Пътстройинженеринг“ – ЕООД, Габрово (наричано по-нататък дружеството) да се извърши чрез публично оповестен конкурс при следните условия:

2-dup2. Конкурсната документация се получава в МРРБ, управление „Преструктуриране и приватизация“, ет. 6, стая 2, всеки работен ден до крайния срок за подаване на предложенията срещу такса 180 000 лв., платени в брой в касата на министерството.

3-dup. Депозитът за участие в конкурса е в размер 5 % от офертната цена, внесен по банковата сметка на МРРБ, указана в конкурсната документация, до крайния срок за подаване на предложенията.

4-dup. Оглед на дружеството се извършва всеки работен ден от 10 до 16 ч. до крайния срок за подаване на предложенията след закупуване на конкурсна документация и предоставяне на удостоверение за право на оглед, издадено от МРРБ.

5-dup. Предложенията за участие в конкурса се приемат в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, София, ул. Св. св. Кирил и Методий 17 – 19, ет. 6, стая 2, тел. 987 59 11, всеки работен ден в срок до 10 дни от датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“.

6-dup. Датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ да се счита за начална дата за продажба на дялове при облекчени условия до 20 на сто от регистрирания капитал на дружеството. Заявления за придобиване на дялове при облекчени условия се подават в дружеството в тримесечен срок от началната дата. Министър: Евг. Бакърджиев