Към съдържанието
Правото

Наредба № 34 от 22 август 2002 г. за профилактика и борба с някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните

ДВ, бр. 85 от 2002 г. В сила към 05.09.2002 Непроверен

Редакция в сила от 05.09.2002 до 10.06.2004. Показана към 05.09.2002.

Изчислена от изходния текст и измененията в „Държавен вестник“, влезли в сила до тази дата.

Към текущата редакция

Текстът е разпознат (OCR) от сканиран брой на „Държавен вестник“ и може да съдържа грешки при разпознаването.

Докладвай грешка
Всички редакции (2)

Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. мерките за предпазване, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) по животните;

2. критериите за определяне на статут по отношение на спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ);

3. изискванията при предлагане на пазара и внос на животни, продукти от животински произход, ембриони и яйцеклетки;

4. методите за диагностика;

5. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагане на мерките, методите и изискванията по т. 1, 2, 3 и 4.

Чл. 2

Разпоредбите на наредбата не се прилагат за:

1. козметични или медицински продукти, медицински средства или техни изходни материали, или междинни продукти;

2. продукти, които не са предназначени за човешка консумация, храни за животни и торове и техните изходни материали или междинни продукти;

3. продукти от животински произход, предназначени за изложби, панаири, учебни цели, научноизследователски дейности, специални изследвания или анализи, когато тези продукти не са предназначени за човешка консумация или храна за животни;

4. животни, използвани или предназначени за изследователски цели.

Глава 2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАТУТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПОНГИФОРМНА ЕНЦЕФАЛОПАТИЯ ПО ГОВЕДАТА

Чл. 3

За определянето на статут по отношение на СЕГ на Република България или район от нея се предоставя информация относно изпълнението на следните критерии:

1. резултат от анализ на риска, в който са определени всички възможни фактори за поява на СЕГ и тяхното развитие във времето;

2. образователна програма за ветеринарномедицински специалисти, животновъди и лица, които се занимават с транспортиране, търговия и клане на животни, за да съобщават за всички проявени случаи на нервни смущения от възрастни говеда;

3. задължително изследване на говедата, които показват клинични признаци на СЕГ, и съобщаването на тези случаи;

4. система за постоянен надзор и мониторинг, специално проучване на рисковете по чл. 4 и отчети за броя на извършените прегледи и резултатите от тях, които трябва да се съхраняват не по-малко от 7 години;

5. проведените изследвания на проби от мозъчни или други тъкани в одобрена от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) лаборатория съгласно система за непрекъснат надзор.

Чл. 4

За извършването на анализ на риска от Европейската комисия се предоставя информация относно наличието на следните фактори:

1. консумация от говеда на месокостни брашна или фуражи, в състава на които има протеин от преживни животни;

2. внос на месокостни брашна или фуражи със съдържание на протеин от преживни животни, които има опасност да са заразени с някоя от ТСЕ;

3. внос на животни или яйцеклетки и ембриони, които има опасност да са заразени с някоя от ТСЕ;

4. епизоотологичен статус за ТСЕ на страната или района;

5. степен на познаване на структурата на популацията от говеда, овце и кози в страната или района;

6. източници на отпадни продукти от животински произход, параметрите на процесите на обработката им и методите за производство на фуражи и други храни за животни.

Чл. 5

(1) За определяне на статут за СЕГ на Република България или район от нея чрез поставяне в една от категориите, посочени в приложение № 1, НВМС подава заявление в Европейската комисия. Заявлението се придружава от информацията по обстоятелствата, посочени в чл. 3, и за потенциалните рискови фактори, посочени в чл. 4, и развитието на тези фактори във времето.

(2) При поискване от Европейската комисия на допълнителна информация за определяне или промяна в статута на страната или на определен район от нея НВМС предоставя информацията в определения от Европейската комисия срок.

Чл. 6

Генералният директор на НВМС незабавно уведомява Европейската комисия за всички епизоотологични доказателства или друга информация, които могат да доведат до промяна на статута по отношение на СЕГ, и за резултатите от проведените мониторингови програми.

Глава 3. МЕРКИ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ТСЕ ПРИ ЖИВОТНИТЕ

Раздел 1. Система за мониторинг

Чл. 7

(1) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно изготвя програма за мониторинг на СЕГ и скрейпи, която се утвърждава от министъра на земеделието и горите и е в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 2. Програмата за мониторинг включва изследване чрез използване на бързи тестове.

(2) Бързите тестове се извършват в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 3, т. 4.

Чл. 8

Всички официални проучвания и лабораторни изследвания за наличие на ТСЕ се документират съгласно приложение № 2, глава Б.

Раздел 2. Предпазване от ТСЕ при хранене на животните

Чл. 9

Не се разрешава изхранването на преживни животни с храни, които съдържат протеин от бозайници.

Чл. 10

Изискването по чл. 9 се прилага и за храни, произведени в страни или райони, поставени в категория V съгласно приложение № 1 и предназначени за:

1. изхранване на животни, отглеждани във ферми, с протеин от бозайници;

2. изхранване на бозайници с преработен протеин от бозайници; изискването не се прилага при изхранването на кучета и котки и при производството на храна за кучета и котки;

3. изхранване на преживни животни с преработени мазнини от преживни животни.

Чл. 11

Изискването по чл. 9 не се прилага за следните продукти, добити от здрави животни:

1. мляко и млечни продукти;

2. желатин от окосмени или неокосмени кожи;

3. хидролизирани протеини с молекулно тегло под 10 000 далтона, които са:

4. дикалциев сулфат без съдържание на протеини или мазнини;

5. изсушена плазма и други кръвни продукти, с изключение на добитите от говеда, предназначени за изхранване на преживни животни.

Чл. 12

Органите на НВМС контролират спазването на изискванията по чл. 9, 10 и 11 и използваните методи за вземане на проби и анализ за проверка за наличие на протеини, добити от бозайници, в храните за преживни животни.

Раздел 3. Специфичнорискови материали и изисквания за тяхното отстраняване и обезвреждане

Чл. 13

(1) Специфичнорискови материали са следните тъкани от преживни животни, определени в зависимост от категорията на статута за СЕГ на страната, от която произхожда или пристига животното:

1. категория I и II – няма такива;

2. категория III и IV:

3. категория V:

(2) Специфичнорисковите материали се отстраняват в одобрени от НВМС кланици под контрола на определено от НВМС лице. Гръбначният стълб може да се отстранява и в местата за продажба на потребителите.

(3) Когато специфичнорисковите материали не са отстранени от мъртви животни, цялото животно е специфичнорисков материал.

Чл. 14

Специфичнорисковите материали от кланиците се оцветяват с боя веднага след отстраняването им и се унищожават по един от следните начини:

1. изгаряне без предварителна преработка;

2. когато оцветяването с боя остава различимо след предварителната преработка, чрез:

Чл. 15

Изискванията на чл. 13, ал. 2 не се прилагат, когато:

1. са налице условията по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход;

2. животните са умрели или са убити с цел ликвидиране на заразна болест, чрез прилагане на метод, който изключва риск от предаване на ТСЕ, разрешен и контролиран от органите на НВМС, и са спазени изискванията на глава четвърта, раздели II и III.

Чл. 16

Клането на говеда, овце и кози, предназначени за човешка консумация или за храна на животни, се извършва след зашеметяване, при което не се прилага лацерация (разкъсване) на тъкани от централната нервна система чрез продълговат, подобен на шиш предмет, въведен в черепната кухина, за категории II, III, IV или V.

Чл. 17

Използването на алтернативен тест за отстраняване на специфичнорискови материали се разрешава при спазване на следните условия:

1. тестовете се извършват в кланици и обхващат всички говеда, подлежащи на отстраняване на специфичнорисков материал;

2. продукти от говеда, овце и кози, предназначени за човешка консумация или за храна на животни, не могат да напускат кланицата, преди органите на НВМС да са получили резултатите от тестовете на всички заклани потенциално заразени животни, ако има потвърждение за наличие на СЕГ в някое от тях;

3. когато алтернативен тест даде положителен резултат, всички материали от говеда, овце и кози, които са потенциално заразени в кланицата, да бъдат унищожени в съответствие с изискванията на чл. 14, освен ако всички части на тялото, вкл. и кожата на засегнатото животно, могат да бъдат определени и съхранявани отделно.

Чл. 18

Разпоредбите по чл. 14 и 15 не се прилагат за тъкани от животни, подложени на одобрен от Европейската комисия алтернативен тест, извършен при условията на чл. 17, когато резултатите от този тест са отрицателни.

Чл. 19

Националната ветеринарномедицинска служба извършва редовни проверки за установяване на правилното прилагане на изискванията по чл. 13 и 14 и осигурява условия за предотвратяване на заразяване от ТСЕ във:

1. кланици;

2. предприятия за преработка на отпадъци от животински произход или на съоръжения и места, одобрени в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход;

3. места за директна продажба на крайния потребител.

Чл. 20

Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол за спазване на следните изисквания:

1. специфичнорисковият материал, използван за производство на посочените в чл. 2 продукти, се използва само за разрешените цели;

2. говеда, овце и кози, внесени от страна, поставена в по-висока категория по отношение на СЕГ, се поставят под официален надзор до тяхното клане или напускането им на страната или района.

Чл. 21

Националната ветеринарномедицинска служба разрешава изпращането на специфичнорискови материали или продукти, получени след преработка на такъв материал, в други страни за изгаряне при следните условия:

1. страната получател е разрешила доставянето му;

2. когато се изпраща за изгаряне или за гориво, материалът се придружава от сертификат, издаден от органите на НВМС. На контейнерите са поставени етикети с надпис: „Не е предназначен за изхранване на животни – предназначен е за изгаряне или за гориво“, написани на езика на държавата получател и на езика на страните, през които ще премине транзит;

3. когато се изпраща за преработка, се придружава от сертификат, издаден от органите на НВМС. На контейнерите са поставени етикети с надпис: „Не е предназначен за изхранване на животни – предназначен е за преработване“, написани на езика на държавата получател и на езика на страните, през които ще премине транзит.

Раздел 4. Продукти от животински произход, които са получени или съдържат материали от преживни животни

Чл. 22

Не се допуска използването на суровини от преживни животни с произход от страни от категория V съгласно приложение № 1 за производството на:

1. механично обезкостено месо;

2. дикалциев фосфат, предназначен за храна на селскостопански животни;

3. желатин, с изключение на произведения от кожи на преживни животни;

4. продукти, предназначени за човешка консумация и храна на животни, които са добити от преработени в екарисаж мазнини от преживни животни;

5. преработени мазнини от преживни животни, с изключение на произведените от:

Чл. 23

За производство на механично обезкостено месо не се допуска използването на кости от главата и гръбначен стълб от говеда, овце и кози с произход от страни от категории II, III, IV и V съгласно приложение № 1.

Чл. 24

Изискванията на чл. 22 и 23 не се прилагат за преживни животни, които са изследвани с алтернативни тестове, когато резултатите от тези тестове са отрицателни.

Раздел 5. Образователни програми

Чл. 25

Националната ветеринарномедицинска служба организира и провежда обучения по клиничните признаци и епизоотологичните особености на СЕГ на ветеринарномедицинските специалисти във всичките си поделения и диагностичните лаборатории, учебните заведения по ветеринарна медицина, частно практикуващите ветеринарномедицински специалисти, персонала на кланиците, собствениците на животни и обслужващия персонал в животновъдните обекти.

Раздел 6. Предотвратяване на кръстосано заразяване между животните и продуктите от животински произход

Чл. 26

(1) Животните и продуктите от животински произход по чл. 1, т. 3 и по чл. 2 се държат отделени едни от други по всяко време.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато животните или продуктите от животински произход по чл. 2 се отглеждат или произвеждат при най-малко същите условия на здравна защита по отношение на ТСЕ, които се прилагат за животни и продукти от животински произход по чл. 1, т. 3.

Глава 4. КОНТРОЛ И ЛИКВИДИРАНЕ НА ТСЕ

Раздел 1. Уведомяване и обявяване на ТСЕ по животните

Чл. 27

Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии по животните подлежат на задължително регистриране и обявяване съгласно чл. 27 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) (ДВ, бр. 42 от 1999 г.).

Чл. 28

Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия да бъде уведомявана незабавно за всеки случай на възникване на съмнение за ТСЕ по животните.

Чл. 29

Генералният директор на НВМС уведомява Европейската комисия за обявените случаи на ТСЕ и за всички други случаи на ТСЕ, различни от СЕГ.

Чл. 30

Националната ветеринарномедицинска служба незабавно предприема мерките, посочени в раздел II от тази глава, при съмнение за ТСЕ.

Раздел 2. Мерки при съмнение за ТСЕ

Чл. 31

Всяко животно, за което са налице съмнения, че е заразено от ТСЕ, се поставя под ограничение за придвижване до получаване на резултатите от проведените от НВМС клинични и епизоотологични изследвания или се убива под контрола на ограните на НВМС за извършване на лабораторни изследвания.

Чл. 32

При съмнение за СЕГ на говедо от животновъден обект всички останали говеда от този обект се поставят под ограничение за придвижване до получаване на резултатите от проведените изследвания.

Чл. 33

При съмнение за СЕГ на овца или коза от животновъден обект всички останали овце и кози от този обект се поставят под ограничение за придвижване до получаване на резултатите от проведените изследвания.

Чл. 34

В случаите, когато за едно животно има съмнение, че е било изложено на риск от заразяване в друг животновъден обект, в който е било отглеждано, само това животно може да се постави под ограничение за придвижване. Ограните на НВМС поставят ограничение за придвижване на животните от всички животновъдни обекти, в които е могло да стане заразяването.

Чл. 35

Когато ограните на НВМС не могат да изключат заразяване с някоя от ТСЕ, ако животното е живо, се умъртвява. Неговият мозък и всички други тъкани, определени от НВМС, се отстраняват и изпращат в лаборатория за изследване.

Чл. 36

Всички части от тялото на съмнително болното от ТСЕ животно, вкл. и кожата му, се съхраняват под контрола на ДВСК до получаване на отрицателна диагноза или се унищожават съгласно изискванията на чл. 14.

Раздел 3. Мерки при потвърждаване на наличието на ТСЕ

Чл. 37

(1) Когато официално се потвърди наличие на някоя от ТСЕ, възможно най-бързо се предприемат следните мерки:

1. всички части от тялото на животното се унищожават напълно в съответствие с изискванията на глава трета, раздел III, с изключение на материала за лабораторни изследвания, който се съхранява за архив 7 години;

2. при говеда се извършва проучване за установяване на:

3. при овце и кози се извършва проучване за установяване на:

(2) След проучването по ал. 1, т. 2 и 3 се предприемат следните мерки:

1. при потвърждаване на СЕГ в говедо – убиване и пълно унищожаване на говедата, ембрионите и яйцеклетките, посочени в ал. 1, т. 2, букви „а“, „б“, „в“, „д“ и „е“;

2. при потвърждаване на СЕГ в овце или кози – убиване и пълно унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки, установени от проучването, посочено в ал. 1, т. 3, букви от „б“ до „е“.

(3) При прилагане на мерките по ал. 2 се спазват изискванията, посочени в чл. 14 и 15.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба може да приложи мерки, различни от посочените в ал. 1 и 2, които да осигуряват същото ниво на защита, ако те са одобрени от Европейската комисия.

Чл. 38

В случаите, когато едно животно е болно от ТСЕ и има съмнение, че е било изложено на риск от заразяване в друг животновъден обект, в който е било отглеждано, само това животно може да се постави под ограничение за придвижване. Ограните на НВМС поставят ограничение за придвижване на животните от всички животновъдни обекти, в които е могло да стане заразяването.

Чл. 39

За осигуряване на незабавно проследяване и откриване на засегнатите животни и продукти от животински произход до прилагане на мерките, посочени в чл. 37, НВМС контролира:

1. животновъдният обект, в който се е намирало заразеното животно;

2. всички придвижвания на възприемчиви към ТСЕ животни и получените от тях продукти, насочени от или към обекта по т. 1.

Чл. 40

Собствениците, чиито животни и продукти от животински произход са унищожени на основание чл. 40 ЗВД, се обезщетяват по реда на чл. 59 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г.; изм. бр. 4 от 2001 г.).

Чл. 41

Генералният директор на НВМС информира веднъж в годината Европейската комисия за всяка обявена и регистрирана ТСЕ, различна от СЕГ.

Раздел 4. Оперативен план

Чл. 42

Националната ветеринарномедицинска служба изготвя оперативен план в съответствие с общите критерии на правилата за контрол и борба срещу заболявания по животните, в който подробно се уточняват мерките, които следва да се прилагат, и се посочват компетенциите и отговорностите в случаите на потвърждаване на наличие на някоя от ТСЕ.

Глава 5. ПРЕДЛАГАНЕ НА ПАЗАРА И ВНОС НА ЖИВОТНИ, ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД, ЕМБРИОНИ И ЯЙЦЕКЛЕТКИ

Раздел 1. Внос на животни

Чл. 43

При внос на говеда от страни или райони от категория I съгласно приложение № 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че съответната страна или район отговарят на условията на основание, на което е направена тази категоризация.

Чл. 44

При внос на говеда от страна или район, поставени в категория II съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и тази забрана се прилага ефективно;

2. предназначените за внос говеда са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, която дава възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход и гарантира, че не са поколение от съмнително болни от СЕГ животни.

Чл. 45

При внос на говеда от страна или район, поставени в категория III и IV съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

2. предназначените за внос говеда от страна или район от категория III отговарят на едно от следните изисквания:

3. предназначените за внос говеда от страна или район от категория IV са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, която дава възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стада на произход и да се установи, че тези животни не са поколение на съмнително или болни от СЕГ женски животни и е изпълнено едно от следните изисквания:

Чл. 46

При внос на говеда от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на селскостопански животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

2. заразените говеда се убиват и унищожават напълно; изискването се отнася и за:

3. предназначените за внос животни:

Чл. 47

Когато едно животно е придвижено от една страна или район в друга страна или район, поставени в друга категория по отношение на СЕГ, то се поставя в по-високата категория на страните или районите, в които е пребивавало за повече от 24 часа, освен ако бъдат предоставени гаранции, удостоверяващи, че това животно не е било хранено с животински храни или фуражи, произведени в страната или района, класирани в по-висока категория.

Раздел 2. Предлагане на пазара и внос на продукти от животински произход

Чл. 48

Не се подлагат на ограничения при предлагането им на пазара или при внос следните продукти от животински произход, получени от здрави преживни животни:

1. семенен материал, ембриони и яйцеклетки;

2. сурово мляко, топлинно обработено мляко за пиене, мляко за производството на млечни продукти по смисъла на Наредба № 30 от 2001 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти (ДВ, бр. 1 от 2001 г.);

3. дикалциев фосфат – без остатъчни количества от протеин или мазнини;

4. окосмени или неокосмени кожи;

5. желатин, получен от кожите по т. 4;

6. колаген, получен от кожите по т. 4.

Чл. 49

Внос на продукти от животински произход от страни от категория II, III, IV или V съгласно приложение № 1 се разрешава, ако са добити от здрави говеда, овце или кози, които не са били подлагани на лацерация (разкъсване) на централната нервна система или убити чрез инжектиране с газ в черепната кухина.

Чл. 50

Не се разрешава внос и предлагане на пазара на продукти от животински произход, които съдържат материали, получени от говеда с произход от страна или район от категория V съгласно приложение № 1, освен ако е спазено едно от следните изисквания:

1. животните са родени след датата на ефективно влизане в сила и прилагане на забраната за ползването за храна на преживни животни, в състава на която има протеин от бозайници;

2. животни, родени, отгледани и пребивавали в стада, за които е доказано, че са свободни от СЕГ през последните 7 години.

Чл. 51

При внос на прясно обезкостено или необезкостено месо и на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория II съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно.

Чл. 52

При внос на прясно обезкостено или необезкостено месо и продукти от говежди произход от страна или район от категория III и IV съгласно приложение № 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин, добит от бозайници, и забраната се прилага ефективно;

2. предназначените за внос прясно месо или продукти от говежди произход не съдържат или не са добити от специфичнорисков материал и не са механично добити от кости на главата или гръбначния стълб.

Чл. 53

(1) Не се разрешава внос на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, с изключение на:

1. прясно месо;

2. мляно месо;

3. месни заготовки;

4. месни продукти;

5. храни за домашни любимци, предназначени за месоядни.

(2) При внос на продуктите по ал. 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. са изпълнени изискванията по чл. 49;

2. не съдържат или не са добити от продукти, посочени в чл. 22, т. 1 – 4, или от специфично-рискови материали;

3. съществува действаща система, чрез която могат да бъдат проследени обратно до предприятието, в което са добити;

4. говедата, от които произхождат, са били идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход;

5. говедата, от които произхождат, не са поколение на съмнително или болно от СЕГ женско животно и е изпълнено едно от следните изисквания:

6. забранено е храненето на отглеждани със селскостопанска цел животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

7. засегнатите говеда се унищожават:

Чл. 54

Вносът от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, на продуктите, посочени в чл. 53, ал. 1, се осъществява в съответствие с изискванията на чл. 50, но не се допуска в случаите, когато са добити от следните продукти или материали от преживни животни:

1. механично добито месо;

2. дикалциев фосфат, предназначен за храна на селскостопански животни;

3. желатин, освен ако не е получен от окосмени или неокосмени кожи;

4. термично преработени мазнини и произведени от тях продукти, освен ако не са произведени от непрекъсната адипозна тъкан, която е обявена за годна за човешка консумация, или от суровини, преработени в продукти, които не са предназначени за човешка консумация.

Чл. 55

Не се разрешава вносът от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, на храни за животни, отглеждани във ферми, които съдържат протеин от бозайници, или храни, предназначени за бозайници, с изключение на храни за кучета и котки, които да съдържат протеин от бозайници.

Чл. 56

(1) При внос на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория 1 съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че съответната страна или район отговарят на условията на приложение № 1, на основание на което е направена тази категоризация.

(2) При внос на продукти от животински произход от страни или райони, които не са от категория I, към здравния ветеринарен сертификат се представя декларация, подписана от съответната ветеринарна служба на страната, в която тези продукти са произведени, която съдържа текста, посочен в приложение № 4.

Раздел 3. Внос на говежди ембриони и яйцеклетки Чл. § 7. При внос на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория II съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно. Чл. § 8. При внос на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория III съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че: 1. е забранено храненето на преживни животни с протеин, добит от бозайници, и забраната се прилага ефективно; 2. са получени от женски животни, които: а) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход, и не са поколение на женски животни, болни от СЕГ; б) не са поколение на женски животни, за които има съмнения или потвърждение на СЕГ; в) не са били обект на съмнения за наличие на СЕГ по време на добиване на ембрионите. Чл. § 9. При внос на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория IV съгласно приложение № 1, се представя ветеринарен сертификат, който удостоверява, че: 1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно; 2. са получени от женски животни, които: а) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход, и не са поколение на женски животни, съмнително болни от СЕГ; б) не са засегнати от СЕГ; в) не са били съмненително болни от СЕГ животни по време на добиване на ембрионите; 3. женските животни по т. 2 отговарят и на едно от следните изисквания: а) родени са след датата, от която е влязла в сила забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници; б) са родени, отгледани и оставени в стада, в които не е регистриран случай на СЕГ през последните най-малко 7 години.

Чл. 60

При внос на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

2. засегнатите говеда, ако са женски и тяхното последно поколение, родено две години преди или след клиничното начало на болестта, са убити и напълно унищожени, ако са били живи, в съответната страна или район;

3. са получени от женски животни, които:

4. женските животни по т. 3 отговарят и на едно от следните изисквания:

Раздел 4. Внос на овце и кози

Чл. 61

Внос на овце и кози се осъществява при спазване на изискванията на тази наредба, които осигуряват еднакви гаранции за опазване на здравето на животните.

Глава 6. РЕФЕРЕНТНИ ЛАБОРАТОРИИ, ПРОБИ, ТЕСТОВЕ И КОНТРОЛ

Раздел 1. Референтни лаборатории

Чл. 62

Диагностиката на ТСЕ се извършва в специализирана лаборатория, определена от министъра на земеделието и горите.

Чл. 63

(1) Национална референтна лаборатория за ТСЕ се одобрява от министъра на земеделието и горите или от упълномощено от него лице.

(2) Лабораторията по ал. 1:

1. разполага със средства, оборудване и квалифициран персонал, които могат да показват по всяко време, когато болестта се открие за първи път, типа и щама на причинителя на ТСЕ, както и да потвърдят резултатите, получени от регионалните диагностични лаборатории; когато лабораторията не може да идентифицира типа на щама на агент-причинителя, е длъжна да определи и приложи процедура, която гарантира, че идентифицирането на щама ще бъде изпратено към референтната лаборатория на ЕО, която е посочена в приложение № 3;

2. проверява и установява адекватността на диагностичните методи, използвани в лабораториите по чл. 62;

3. отговаря за координирането на диагностичните стандарти и методи, прилагани в лабораториите по чл. 62; за тази цел националната референтна лаборатория:

4. сътрудничи си с референтна лаборатория на ЕО.

Раздел 2. Проби, тестове и контрол

Чл. 64

Проби, тестове и контрол за ТСЕ се извършват съгласно приложение № 4.

Глава 7. ИЗИСКВАНИЯ, КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ ДО ПОСТАВЯНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДРУГИ СТРАНИ В ЕДНА ОТ КАТЕГОРИИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ № 1

Чл. 65

До поставяне на страната от Европейската комисия в една от категориите, посочени в приложение № 1, следните тъкани се отстраняват и унищожават като специфично-рискови материали:

1. череп, мозък, очи, сливици, гръбначен стълб, без опашните прешлени, вкл. и доразлния коренен ганглий и гръбначен мозък от говеда на възраст над 12 месеца; червата от дуоденома до ректума на говеда от всички възрасти;

2. череп, мозък, очи, сливици, гръбначен мозък от овце и кози на възраст над 12 месеца или от овце и кози, които имат постоянен израснал инцизив, и далака от овце и кози от всички възрасти.

Чл. 66

Не се разрешава внос на специфично-рискови материали или преработени материали, получени от тях, освен когато са предназначени за изгаряне по реда на чл. 14, т. 1 и 2, букви „а“ и „б“.

Чл. 67

Не се разрешава:

1. използването на костите от главата и гръбначния стълб на говеда, овце и кози за получаване на механично добито месо;

2. защеметяването да се извършва посредством вкарване в черепната кухина на продълговат предмет с формата на шиш при говеда, овце и кози, чието месо е предназначено за човешка консумация.

Чл. 68

(1) Изискванията на ал. 2 се спазват при внос на следните продукти от животински произход:

1. прясно месо съгласно Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо (ДВ, бр. 34 от 2002 г.);

2. мляно месо и месни заготовки;

3. месни продукти и други продукти от животински произход съгласно Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход (ДВ, бр. 49 от 2002 г.);

4. екарисажна мазнина;

5. желатин;

6. храни за домашни любимци;

7. преработен животински протеин;

8. кости и продукти от кости;

9. суров материал, предназначен за производство на храна за животни;

10. говежди черва;

11. специфичнорисковите материали по чл. 64.

(2) При внос на продуктите по ал. 1, които съдържат материали от говеда, овце и кози, ветеринарните сертификати се придружават от декларация, подписана от държавната ветеринарно-медицинска служба на страната на произход, която съдържа текста, посочен в приложение № 5.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат при внос от следните страни: Австралия, Аржентина, Ботсвана, Бразилия, Чили, Коста Рика, Намибия, Нова Зеландия, Никарагуа, Парагвай, Уругвай, Сингапур, Свазиленд.

Чл. 69

Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол в кланици и предприятия за преработване на отпадъци от животински произход, в местата за продажба на потребители, обектите за загробване и други съоръжения за съхранение и изгаряне на отпадъци от животински произход за спазване разпоредбите в тази глава.

Чл. 70

(1) Специфичнорисковите материали се отстраняват и съхраняват до предаването им за унищожаване отделно от другите отпадъци от животински произход, които не са предназначени за унищожаване.

(2) При унищожаване на специфичнорисковите материали по ал. 1 се спазват изискванията на чл. 14, 15 и 21.

Чл. 71

(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава изпращането на глави или трупове, които съдържат специфичнорискови материали, за други страни, след като страната получател се е съгласила да получи материала и е одобрила специфичните условия, на които трябва да отговаря това транспортиране.

(2) Трупове, половинки или четвъртинки от тях, които не съдържат специфичнорискови материали, освен гръбначен стълб и дорзален коренен ганглий, могат да бъдат изпращани в други страни без предварително съгласие на страната получател.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ)“ са всички ТСЕ по животните, с изключение на онези, проявяващи се при хората.

2. „Предлагане на пазара“ е всяко действие, целта на което е да се продават животни или продукти от животински произход по смисъла на тази наредба или каквато и да било друга форма на предлагане срещу заплащане или безплатно за дадена страна или лице.

3. „Изходни материали“ са суровини или продукти от животински произход, от които или с помощта на които се произвеждат продукти, посочени в чл. 2, т. 1 и 2.

4. „Категория“ е едно от нивата на класификация, посочено в приложение № 1.

5. „Специфичнорискови материали“ са тъканите, посочени в приложение № 1; не се включват продукти, които съдържат или са получени от тези тъкани.

6. „Съмнително болно от ТСЕ животно“ е живо, заклано или умряло животно, което показва или е показвало нервни или поведенчески отклонения или смущения или прогресивно влошаващо се общо състояние, свързано с изменения на централната нервна система, и за което информацията, събрана въз основа на клиничен преглед, реакция на лечение, следсмъртен преглед или предсмъртен или следсмъртен лабораторен анализ, не позволява установяването на алтернативна диагноза. Спонгиформните енцефалопатии по говедата (СЕГ) се подозират при говеда, показали положителен резултат от специфичния за СЕГ бърз тест.

7. „Вземане на проби“ е вземането на проби от животни или продукти от животински произход, които осигуряват статистически правилно и точно представяне за целите на установяване на диагноза за болест, родова взаимовръзка, за здравен надзор или за мониторинг на отсъствието на микробиологични агенти или конкретни материали в продукти от животински произход.

8. „Торове“ са вещества, които съдържат продукти от животински произход и се използват върху почва за подсилване растежа на растения.

9. „Бързи тестове“ са методите за анализ, посочени в приложение № 3, т. 4, резултатите от които стават известни в рамките на 24 часа.

10. „Алтернативен тест“ е тестът, посочен в чл. 17, който се използва като алтернатива за отстраняване на специфичните рискови материали.

11. „Непрекъсната мастна тъкан“ е външна или вътрешна телесна мазнина, отстранена по време на клане или разфасовка на месото, и поконкретно прясна мазнина от сърцето, булото, бъбреците и мезентериума на говеда, както и мазнина, добита от помещенията, в които се извършва такава разфасовка.

12. „Кохорта“ е група от говеда, за които е налице едно от следните условия:

13. „Местен случай на СЕГ“ е случай на СЕГ при говедо, за който няма ясни доказателства, че се дължи на инфекция от внесено животно, ембрион или яйцеклетка.

14. „Мляно месо“ е месо, което е преминало през месомелачка с безконечен винт.

15. „Изгаряне без предварителна преработка“ е унищожаване чрез директно изгаряне.

16. „Съвместно изгаряне“ е изгаряне на специфичнорискови материали в промишлени пещи след преработка в екарисаж.

17. „Оперативен план“ е план за спешни действия при възникване на заразна болест при животните.

18. „Програма за мониторинг“ е продължително действаща програма за изследване, целта на която е ранното откриване на промени в степента на разпространение на дадена болест.

19. „Програма за надзор“ е продължително наблюдение на една популация, което цели ранното откриване и ограничаване или ликвидиране на дадено заболяване.

20. „Скрейпи“ е дегенеративно развиваща се, с фатален ефект, болест на централната нервна система на овце и кози.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2

Тази наредба се издава на основание чл. 23, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

§ 3

Изискванията на глава седма се прилагат до поставяне на Република България в една от категориите, посочени в приложение № 1.

Заключителни разпоредби

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 5

Категории при определяне на статут за СЕГ А. Категория I: Страна или район, свободни от СЕГ Страна или район се поставят в категория I, ако е извършен анализ на риска в съответствие с чл. 4 и този анализ е показал, че през съответния период от време са били взети мерки за предотвратяване на всеки един от рисковете и е изпълнено едно от следните изисквания:

1. не е обявен случай на СЕГ и е изпълнено едно от следните условия:

а) в продължение на последните 7 години са били спазвани критериите, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и 4;

б) посоченият в чл. 3, т. 3 критерий е бил спазван в продължение на последните 7 години и е показано, че през последните 8 години добитите от преживни животни месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не са били използвани за храна на преживни животни;

2. когато е установено, че всички случаи на СЕГ са в резултат от внос на говеда или говежди ембриони или яйцеклетки, заразените говеда са напълно унищожени и ако те са женски, е унищожено и тяхното поколение, родено две години преди или след първите клинични признаци на болестта им, ако последните са били живи в страната или района и е изпълнено едно от следните изисквания:

а) в продължение на не по-малко 7 години са били спазвани критериите, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и 4;

б) посочения в чл. 3, т. 3 критерий е бил спазван в продължение на последните 7 години и е показано, че през последните 8 години добитите от преживни животни месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не са използвани за храна на преживни животни;

3. когато последният местен случай на СЕГ е съобщен преди повече от 7 години, посочените в чл. 3, т. 2, 3 и 4 критерии са били спазвани в продължение на последните 7 години, както и е забранено храненето на преживни животни с месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, като тази забрана се е прилагала ефективно през последните 8 години. Категория II: Страна или район, временно свободни от СЕГ, където не е съобщен нито един местен случай на СЕГ Страна или район се поставят в категория II, ако извършеният анализ на риска по чл. 4 е показал, че през съответния период от време са били взети подходящи мерки за предотвратяване на всеки един от посочените рискове и е изпълнено едно от следните изисквания:

1-dup. не е имало случай на СЕГ и:

а) критериите, посочените в чл. 3, т. 2, 3 и 4, са били спазвани, но това спазване не е обхващало последните 7 години;

б) през последните 8 години добитите от преживни животни месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не са използвани за храна на преживни животни, но посоченият в чл. 3, т. 3 критерий не е бил спазван през последните 7 години;

2-dup. когато е установено, че всички случаи на СЕГ са в резултат от внос на говеда или говежди ембриони или яйцеклетки, заразените говеда са напълно унищожени и ако те са женски, е унищожено и тяхното поколение, родено две години преди или след първите клинични признаци на болестта им, ако последните са били живи, в страната или района и е изпълнено едно от следните изисквания:

а) критериите, посочените в чл. 3, т. 2, 3 и 4, не са били спазвани през последните 7 години;

б) през последните 8 години добитите от преживни животни месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не са използвани за храна на преживни животни, но посоченият в чл. 3, т. 3 критерий не е бил спазвани през последните 7 години. Категория III: Страна или район, временно свободни от СЕГ, където е свобщен най-малко един местен случай на СЕГ Страна или район се поставят в категория III, ако извършеният анализ на риска по чл. 4 е показал, че през съответния период от време са били взети подходящи мерки за предотвратяване на всеки един от посочените рискове и е изпълнено едно от следните условия:

1-dup2. последният местен случай е бил преди повече от 7 години и посочените критерии в чл. 3, т. 2, 3 и 4 са спазени и ефективно се прилага забраната за хранене на преживни животни с месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, но не е спазено едно от следните изисквания:

а) критериите, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и 4, не са спазвани през последните 7 години;

б) забраната за хранене на преживни животни с месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не е прилагана ефективно през последните 8 години;

2-dup2. когато последният местен случай от СЕГ е бил преди по-малко от 7 години, съотношението на поява на случай на СЕГ, изчислено на базата на местните случаи, е било под един случай на един милион, изчислено върху популацията от говеда на възраст над 24 месеца за последните четири последователни дванадесетмесечни периода; ако популацията на говеда на възраст над 24 месеца в страната или района е по-малка от 1 000 000 животни, съотношението се изчислява върху един случай на реалния брой на популацията, при условие, че:

а) забраната за хранене на преживни животни с месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, е била ефективно прилагана през последните 8 години;

б) критериите, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и 4, са били спазвани през последните 7 години;

в) всички заразени животни, ако са женски и тяхното последно поколение, родено две години преди или след първите клинични признаци на болестта, и всички говеда от кохортата са били напълно унищожени, ако те са били все още живи, в страната или района. Като облекчение или изключение от изискванията на буква „в“ и за целите на това класифициране може да се вземе под внимание и съществуването на други мерки, предлагащи еквивалентно ниво на защита по отношение на убиването на изложените на риск животни. Категория IV: Страна или район с ниска степен на поява на случаи на СЕГ Страна или район се поставят в категория IV, ако е изпълнено едно от следните условия:

1-dup3. спазени са критериите, посочени в чл. 3, и изчисленият за последните 12 месеца коефициент на поява на случаи на СЕГ е по-голям или равен на един местен случай на един милион и по-малък от 100 случая на един милион от популацията от говеда над 24-месечна възраст;

2-dup3. спазени са критериите, посочени в чл. 3, и коефициентът на поява на случаите на СЕГ, изчислен, както е посочено в т. 1, е бил по-малък от един местен случай на един милион за срок, по-малък от четири последователни 12-месечни периода и заразените говеда, ако са женски и тяхното последно по време поколение, родено в рамките на две години преди или след клиничното начало или поява на болестта, и всички говеда от кохортата са били напълно унищожени, ако те са били все още живи, в страната или района са убити и унищожени. За принадлежащи към категория IV страни трябва да бъдат разглеждани страни или райони, за които коефициентът на поява на СЕГ, изчислен за последните 12 месеца, е по-малък от един местен случай на един милион за поголовието от говеда над 24-месечна възраст за страната или района, но за който има проведен по посочения в чл. 4 анализ на риска, който е показал, че не е спазен поне един от критериите, позволяващ конкретна страна или район да бъдат поставени в категория II или III. Категория V: Страна или район с висока степен на поява на случаи от СЕГ Страна или район се поставят в категория V, ако е изпълнено едно от следните условия:

1-dup4. спазени са критериите, посочени в чл. 3, и изчисленият за последните 12 месеца коефициент на поява на случаи на СЕГ е по-голям от 100 случая на милион от поголовието от говеда на възраст над 24 месеца;

2-dup4. изчисленият за последните 12 месеца коефициент на поява на случаи на СЕГ е по-голям или равен на един случай и по-малък от 100 случая на милион от популацията от говеда над 24 месеца, но поне един от посочените в чл. 3 критерии не е спазен.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 7

Система за мониторинг Глава А

I. Мониторинг при говеда

1. Мониторингът на говеда се извършва съгласно лабораторните методи, посочени в приложение № 4, т. 3.1, буква „б“.

2. Мониторинг при говеда, предназначени за клане и човешка консумация:

3. Мониторинг на говеда, които не са заклани за човешка консумация. Говеда на възраст над 24 месеца, които са умрели или убити, но не са убити: за целите за ликвидиране на заразна болест; не са заклани за човешка консумация, трябва да бъдат изследвани чрез случайни проби, като броят на пробите не може да бъде по-малък от посочените в таблицата: Таблица Общ брой на популацията на говеда на възраст над 24 месеца Брой проби Общ брой на популацията на говеда на възраст над 24 месеца Брой проби 100000 950 4500000 6000 200000 1550 5000000 6500 300000 1890 5500000 7000 400000 2110 6000000 7500 500000 2250 6500000 8000 600000 2360 7000000 8500 700000 2440 7500000 9000 800000 2500 8000000 9500 900000 2550 8500000 10000 1000000 2590 9000000 10500 1500000 3000 9500000 11000 2000000 3500 10000000 11500 2500000 4000 10500000 12000 3000000 4500 11000000 12500 3500000 5000 11500000 13000 4000000 5500 12000000 13500

4. Мониторинг на други животни В допълнение към изследванията, посочени в т. 2 и 3, могат да се изследват говеда, внесени в страната от страни с „местни“ случаи на спонгиформна енцефалопатия или говеда, за които се предполага, че са консумирали фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, или са поколение на заразени от СЕГ женски животни.

5. Мерки, които се предприемат след изследването:

II. Мониторинг на овце и кози

1. Мониторингът на овце и кози се извършва съгласно лабораторните методи на изследване, посочени в приложение № 2.

2. Мониторинг на животни, предназначени за клане и човешка консумация. Животни на възраст над 18 месеца, които имат повече от два постоянно израсли резци, пробили венеца, предназначени за редовно клане и консумация от хора, се изследват чрез случайни проби съгласно броя им, посочен в таблицата: Таблица Общ брой на заклани овце и кози на възраст над 18 месеца Брой проби Общ брой на заклани овце и кози на възраст над 18 месеца Брой проби 250000 14540 1100000 14880 300000 14610 1200000 14890 350000 14660 1300000 14890 400000 14700 1400000 14900 450000 14730 1500000 14900 500000 14760 1600000 14910 600000 14790 1700000 14910 700000 14820 1800000 14920 800000 14840 1900000 14920 900000 14850 2000000 14920 1000000 14870 2100000 14920 1100000 14880 2200000 14930 и повече

3. Мониторинг на животни, които които не са заклани за човешка консумация Животни на възраст над 18 месеца, които са умрели или убити, но не са убити: за целите на ликвидиране на заразна болест; заклани за човешка консумация; се изследват съгласно броя, посочен в таблицата: Таблица Общ брой овце и кози, предназначени за неотложно клане или умрели на възраст над 18 месеца Брой проби 100000 950 200000 1550 300000 1890 400000 2110 500000 2250 600000 2360 700000 2440 800000 2500 900000 2550 1000000 2590 1500000 и повече 3000

4. Мониторинг на други животни: В допълнение към мониторинговата програма, посочена в т. 2 и 3, може да се извърши изследване на:

5. Мерки, които се предприемат след изследването:

I-dup. Информация, която се представя от НВМС в доклад до Европейската комисия:

1. Брой на животните от възприемчивите видове, поставени под ограничения поради съмнение за наличие на ТСЕ.

2. Брой на животните по т. 1, изследвани лабораторно, и резултат от това изследване.

3. Брой на стадата, където има подозрителни случаи при овце и кози.

4. Оценката за всяка субпопулация, отнасяща се до глава А, раздел I, т. 3.

5. Брой на говедата от всяка субпопулация съгласно глава А, раздел I, т. 2, 3 и 4, изследвани за СЕГ, и резултат от изследването.

6. Оценка на субпопулацията, отнасяща се до глава А, раздел II, т. 2 и 3, от които се подбират проби за изследване.

7. Брой на овцете и козите и изследваните стада за всяка субпопулация, отнасяща се до глава А, раздел II, т. от 2 до 4, метод на изследване и резултат от изследването.

8. Брой, възрастово разпределение и географско разположение на животните, болни от СЕГ и „скрейпи“, страна на произход, ако произхождат от друга страна, година и ако е възможно, месец на раждане на животните, болни от СЕГ.

9. Животни, различни от говеда, овце и кози, за които е потвърдено, че са болни от ТСЕ.

II-dup. Представяне на информацията на Европейската комисия Информацията пред Европейската комисия се представя под формата на таблица, която съдържа най-малко информацията от раздел I.

III. Документация и архив

1. Националната ветеринарномедицинска служба съхранява 7 години документацията и архивите със:

2. Лабораторните изследвания, лабораторните книги, парафиновите блокчета и снимките от изследванията по метода Western blots се съхраняват 7 години.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 7, ал. 2

Вземане на проби и лабораторно изследване и референтна лаборатория на ЕО

1. Вземане на проби Всички проби, предназначени за изследване за наличие на ТСЕ, се събират, като се използват методите и протоколите, определени в последното издание на Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини, издадено от Международното бюро по епизоотите (МБЕ) (наричано оттук нататък „ръководството“). Когато няма условия за прилагане на такива методи и протоколи, пробите се събират по начин, подходящ за правилното прилагане на тестовете. Пробите трябва да бъдат правилно маркирани до степен, уточняваща идентификацията на животното, от което те са били взети и което подлежи на изследване.

2. Лаборатории Всички лабораторни изследвания за наличие на ТСЕ се осъществяват само в лаборатории, одобрени за тази цел.

3. Методи и протоколи

3.1. Лабораторни изследвания за наличие на СЕГ в говеда:

3.2. Лабораторни изследвания за наличие на скрейпи в овце и кози:

4. Бързи тестове За провеждане на изследване с бързи тестове се използват следните методи:

4.1. имуноблоттинг тест, основаващ се на западната блоттинг процедура за откриване на протеазо-резистентен фрагмент PrPRes (Prionics Check Test);

4.2. химиолуминесцентна ЕЛАЙЗА тест, включващ екстракционна процедура и ЕЛАЙЗА техника, с използване на разширен химиолуминесцентен реагент (Enfer test);

4.3. сандвич имуноанализ за PrPRes, извършван след денатуриращи и концентриращи стъпки (Bio-Rad Platelia Test).

5. Ампернативни тестове – предстои да бъдат определени.

6. Референтна лаборатория на ЕО: The Veterinary Laboratories Agency Woodham Lane New Haw Addlestone Surrey KT15 3NB United Kingdom

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 56

Текст на декларацията, придружаваща сертификата Този продукт от животински произход не съдържа и не е получен от механично добито месо, получено от кости на главата или гръбначния стълб на говеда или специфичнорисков материал, определен съгласно приложение № 1 от Наредбата за профилактика и борба с някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии. Животните не са заклани след защеметяване чрез инжектиран в черепната кухина газ или убити мигновено чрез същия метод или заклани чрез лацерация, извършена чрез защеметяване на централната нервна система посредством вкарване в черепната кухина на остър удължен инструмент с форма на шиш.

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 68, ал. 2

Текст на декларацията, придружаваща сертификата Този продукт от животински произход не съдържа и не е получен от механично добито месо от кости на говеда, овце и кози или специфичнорисков материал, посочен в чл. 64 от Наредбата за профилактика и борба с някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии. Животните не са заклани след защеметяване с инжектиран в черепната кухина газ или убити по същия метод или заклани чрез лацерация, извършена след защеметяване на централната нервна система посредством вкарване в тяхната черепна кухина на остър удължен инструмент с форма на шиш. Труповете, половинките и четвъртинките от тях може да съдържат гръбначен стълб при внос. 48351 Поправка. В Постановление № 162 на Министерския съвет от 2002 г. за приемане на Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени „бакалавър“, „магистър“ и „специалист“ (ДВ, бр. 76 от 2002 г.) се прави следната поправка: в чл. 10, ал. 1, т. 2 от наредбата цифрата „4“ да се чете „5“. НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ ДЪРЖАВНИ ВЕДОМСТВА, УЧРЕЖДЕНИЯ И ОБЩИНИ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ЗАПОВЕД № РД-10-427 от 28 август 2002 г. На основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно във връзка с чл. 7 от Наредбата за условията и реда за работа на Комисията по цените на лекарствата към Министерството на здравеопазването, заявление с вх. № А-0373/11.VII.2002 г. на „Балканфарма – Дупница“ – АД, и протокол № 24/6.VIII.2002 г. от заседание на Комисията по цените на лекарствата нареждам:

1. Регистрирам пределна цена на лекарствения продукт, както следва: Рег. № Търговско наименование Лек. форма Производител Заявена цена на производител, лв. Цена на търговеца на едро, лв. Цена на търговеца на дребно, лв. Ценова група цена ДДС общо с ДДС надц. цена ДДС общо с ДДС надц. цена ДДС общо с ДДС R200857 Estronorm tabl. 5 mg x 20 tabl. Балканфарма – Дупница – АД 4,59 0,92 5,51 0,46 5,05 1,01 6,06 1,29 6,33 1,27 7,60 Б

2. Заповедта влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. 48685

Препратки от акта

Препратки към акта

  • чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. за здравните изисквания към животните при внос на говеда, овце, кози и свине и ветеринарно-санитарните изисквания при внос на продукти от животински произход за човешка консумация препраща към чл. 61
  • dr/para:1, ал. 1, т. 70 от Наредба № 20 от 10 февруари 2006 г. за изискванията към дейностите, извършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, както и тяхната употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване препраща към чл. 13, ал. 1
  • чл. 86, ал. 2 от Наредба № 50 от 17 ноември 2004 г. за ветеринарномедицинските изисквания към страничните продукти от животински произход, които не са предназначени за консумация от хора препраща към чл. 21
  • dr/para:1, ал. 1, т. 13 от Наредба № 50 от 17 ноември 2004 г. за ветеринарномедицинските изисквания към страничните продукти от животински произход, които не са предназначени за консумация от хора препраща към чл. 13, ал. 1
  • pzr/para:2, ал. 1 от Наредба № 28 от 16 декември 2005 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните и условията и реда за прилагането им препраща към чл. 47, ал. 3

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.