(1) Решение за провеждане на наказателно производство в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, се взема след преки консултации и писмено съгласие между съответните компетентни органи.
(2) При вземане на решението по ал. 1 компетентният орган взема предвид обстоятелствата, които са предмет на наказателното производство, включително:
1. територията на държавата членка, където е извършено престъплението;
2. гражданството или постоянното пребиваване на извършителя;
3. гражданството или постоянното пребиваване на пострадалия;
4. територията на държавата членка, където е открит извършителят.
(3) Компетентни да предоставят информация и да участват при вземане на решение по ал. 1 са наблюдаващият прокурор – за досъдебното производство, и съдът, който разглежда делото.