Решение № 200 от 17.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500466 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 466/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна и по насрещна въззивна жалба от всяка от страните против различни части на решение № 443/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2501/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

- по въззивна жалба на М. Т. В., подадена чрез адв. Д., против решение № 443/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2501/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд в частите, с които въззивникът е осъден да заплати н а С. С. З.: обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на претърпяно увреждане от нанасяне на удар с юмрук на 28.01.2024г. за горницата над сумата от 5 000 лв. до уважения размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 28.01.2024г. до окончателното плащане; обезщетение за претърпени материални вреди за горницата над сумата от 250 лв. до 3 250 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -10.12.2024г. до окончателното плащане. Въззивникът е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за отмяната му в същата част с отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за горницата над 5 000 лв. и за имуществени вреди за горницата над 250 лв. и с присъждане на разноските по 1 делото. Сочил е, че уваженият размер на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен и не покрива критериите на относимото ТР №1/2021г. на ВКС и ППВС№4/1968г., като окръжният съд не съобразил, че телесната повреда е нанесена с един единствен удар, че не е целял нанасяне на побой или счупване на челюстта на пострадалия, и че ищецът напълно се възстановил като бил в болничен само един месец. Изложил е, че неправилно окръжният съд присъдил на ищеца и сума от 3000 лв. за имуществени вреди (платен адвокатски хонорар в наказателното производство), тъй като наказателното производство завършило окончателно с влязла в сила присъда на 17.09.2024г., а твърдяната имуществена вреда била от 09.10.2024г., т.е. след приключване на наказателното производство и ищецът нямал нужда от процесуално представителство по ДП №99/2024г. по описа на Второ РУ-Варна и нямало данни такова представителство да е било осъществено.

С. С. З., чрез адв. Г., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й е молил за потвърждаване на решението на окръжния съд в обжалваната му част.

- по насрещна въззивна жалба на С. С. З., подадена чрез адв. Г., против решение № 443/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2501/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликта на 28.01.2024г. за горницата над уважения размер от 40 000 лв. до претендираните 50 000 лв.

Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на съществени процесуални правила и е необосновано като е молил за отмяната му в посочената отхвърлителна част с присъждане на обезщетението до пълния претендиран размер от 50 000 лв., ведно със законните лихви от датата на увреждането 28.01.2024 г. до окончателното му изплащане, както и заплащане на сторените по делото разноски. Сочил е, че окръжният съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, не съобразил в пълна степен принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД и така присъдил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, като не взел предвид и че към 2024 г. инфлационните процеси в страната са значително нараснали и репарацията на вредите е несъответна на претърпените вреди и не изпълнява компенсаторната си функция. Окръжният съд не дал оценка на значението (относителната тежест) на всяко едно от обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне размера на обезщетението като не отчел: патологичното засягане на психиката и социалното функциониране на ищеца - признаците на посттравматично стресово разстройство; затруднението на дъвченето и говора за период от 2,5-3 месеца и отражението му с оглед социалното положение на ищеца, вида и характера на упражняваната от него трудова функция, продължителността на търпените неудобства и необходимостта да полага труд преди пълното му възстановяване; обстоятелството, че около 2 месеца след увреждането ищецът не можел да говори разбираемо, не е можел да спи и да се храни нормално 2 следствие на поставените шини след операцията; и силните болки с прием на болкоуспокояващи;

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителните му части до размер на 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и до размер на 250 лв. – обезщетение за имуществени вреди.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители, са поддържали въззивните си жалби и отговорите и са претендирали разноски.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло, допустимо в обжалваните части, а по правилността му, след като съобрази оплакванията и доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от С. С. З. срещу М. Т. В. искове по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на нанесени му на 28.01.2024г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане както и сумата от 3250 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които сумата от 250 лв. за медицински разходи и сумата от 3000 лв. – разноски за заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -10.12.2024г. до окончателното й изплащане.

Ответникът е оспорвал исковете, като относимите към настоящото производство възражения са посочените и поддържаните с въззивната жалба такива по размера на обезщетението за неимуществени вреди и за разноските за адвокатско възнаграждение – част от имуществените вреди.

Установени са по делото, включително и предвид влязлата в сила част на първоинстанционното решение елементите от фактическия състав на отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД и страните не спорят по следните факти: С одобреното на 17.09.2024 г. по реда на 382 НПК споразумение по НОХД №3531/2024г. по описа на Районен съд -Варна (със задължителна за гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК вр. чл. 483, ал. 1 НПК, относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца) ответникът М. Т. В. се е признал за виновен в това, че на 28.01.2024г. в гр.Варна чрез нанасяна на удар с юмрук в областта на лицето причинил на ищеца С. С. З. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето за период от време около 2 месецапрестъпление по чл.129,ал.2 вр. ал.1 НК. Установено е по делото, че 28.01.2024г. към 4.30 ч. в района на спирка „Акациите“, в кв.Чайка на гр.Варна, прибирайки се към дома си с приятел (свидетеля Г. Я.), ищецът е 3 бил внезапно и непредизвикано нападнат от едно от групата движещи се зад тях непознати лица (ответника по делото) и ударен с юмрук в областта на лицето от него. След удара той паднал на земята в безпомощно съС.ие.

Групата избягала, а свидетелят Я., който опитал да се спаси, се върнал да му помогне. Придружил го до дома му, където ищецът припаднал в ръцете му.

След като се свестил С. изпитвал силна болка в главата и челюстта. При направения на следващия ден (29.01.224г.) преглед и рентгеново изследване в МБАЛ „Св. А. – Варна“ АД (така медицинско удостоверение от №108/2024г.) били установени следните увреждания: в централната тилна област на главата - разлята болезнена подутина с диаметър около 3-4 см.; над дясната вежда – дълбоко, червеникаво ожулване с неправилна форма и диаметър около 4 см.; по гърба на носа, в ляво - рана с добре очертани ръбове с дължина 1,5 см.; счупване на долната челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл по предната повърхност на дясното коляно -мораво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 7-8 см. и в тази област две дълбоки, червеникави ожулвания с диаметър по около 2-2,5 см. На 30.01.2024г. С. З. е бил приет в Клиника по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД -Варна, където след консултации със специалисти в същия ден му е направена операция -закрита репозиция на фрагментите на долна челюст в правилно анатомично положение и тяхната фиксация чрез прилагане на бимаксиларни шини по Ерих- сменена е еластична бимаксиларна фиксация с твърда телена при стабилни шини на двете челюсти и стабилна оклузия. На 01.02.2024 г. пострадалият е бил изписан и е продължил лечението си у дома.

По обема и интензитета на вредите:

С изготвената по делото съдебномедицинска експертиза е установено, че при нападението ищецът е получил следните увреждания: счупване на долната челюст вдясно в областта на долночелюстния ъгъл с кос ход на линията на счупване, умерено разместване на счупените кости; оток и кръвонасядане в централната тилна област на главата; ожулване над дясна вежда с диаметър около 4 см; контузно -разкъсна рана с дължина 1,5 см по гърба на носа вдясно; ожулвания и кръвонасядане по коляното на десен крак.

Според вещото лице счупването на челюстта представлява средна телесна повреда, а останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според експерта до операцията за фиксиране на частите на счупената кост болката е била силна, а след това болевите усещания са били със значително намелена сила и интензивност.

Счупването на долната челюст е довело до трайно затруднение на дъвченето и говора за период от около 2,5-3 месеца, а поставените метални шини са ограничили движенията на долната челюст и говора за 2 - 3 месеца. Експертът е дал заключение, че функцията на долната челюст след този вид счупване обичайно се възстановява в рамките на 2-3 месеца, както и че към момента на прегледа възможността на ищеца за дъвчене и говор е възстановена. В съдебно заседание, експертът е пояснил, че при счупване на челюстта има разместване на костите и до фиксирането им, предвид множеството нервни окончания там, 4 болките били солидни, а след това поради застопоряването и липсата на движение можело да са периодични или през цялото време, но били с понисък отпреди това интензитет. Човекът не можел да говори и да се храни, освен с кашави храни. Имало и хипотетична възможност за задушаване, обикновено при рефлуксна болест, поради ограничението на движението и поглъщането да се прехвърли храна към трахеята.

Доказано, с показанията на разпитаните свидетели Г. Ч. Я. и Св. С. З.

(последователни, подкрепящите се и взаимнодопълващи се) че инцидентът се е отразил негативно на живота на С.. Свидетелят Г. Ч. Я. – приятел и очевидец на събитията е посочил, че нападението било внезапно, непровокирано от ищеца, като той бил ударен и съборен на земята, а по-късно пред дома си е загубил за кратко съзнание. С. не можел да говори, изпитвал силна болка в главата и челюстта, като възстановяването му започнало след операцията и продължило около месец и половина. Установено от показанията на този свидетел и на свидетеля Св. С. З. -баща на ищеца, около месец С. носил металната шина в устата, за да зараснат костите на челюстта му и не можел изобщо да говори и да се храни нормално. Имал силни болки и една или две седмици не можел да спи и приемал болкоуспокояващи. Първо живеел с приятелката си и тя и майка му се грижили за него. Докато бил с шините се хранел само с течни храни - бульони и сокчета и внимавал да няма подправки, защото при киселини можел да се задуши и умре. Притеснявал се от това и постоянно носел клещи в джоба си, за да може да свали шините при необходимост. Докато бил с шините не можел да говори и не можел да общува по телефона. Махнали шините след месец, но едва след още два месеца (през месец май 2024г.) започнал да се храни нормално и да приема месо. Бил тревожен и притеснен, включително и да не загуби зъбите си заради шините и ходил на стоматологични прегледи. Изолирал се от приятелите си, защото не искал да го виждат така, като едва месец и половина след инцидента излязъл с тях. На работа се наложило да се върне само месец след инцидента и още невъзстановен напълно, защото предстояла сериозна подготовка за сезона, било натоварено и се тревожел, че иначе може да му намерят заместник.