(1) Искането за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с определение или разпореждане за прекратяване, както и искане, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, може да се направи не по-късно от шест месеца от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 и ал. 2 или от разкриването на новите обстоятелства.
(2) Главният прокурор е длъжен да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 в едномесечен срок от узнаването на решението, а по чл. 422, ал. 1, т. 6 - в едноседмичен срок от узнаването за допусната екстрадиция.
(3) Осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 в шестмесечен срок от уведомяването за решението по чл. 422, ал. 1, т. 4, от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 или от фактическото предаване в случаите по чл. 422, ал. 1, т. 6. За задочно осъдения срокът започва да тече от датата, на която е узнал, че присъдата е влязла в сила. Заинтересованото юридическо лице може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 и 5 в шестмесечен срок от уведомяването за решението по чл. 422, ал. 1, т. 4, съответно от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5.
(4) Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения.