(1) Съдът спира наказателното производство в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 2 и чл. 26.
(2) Съдът се произнася относно мерките за процесуална принуда.
(3) Съдът отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
(4) Препис от разпореждането на съдията-докладчик за спиране на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, се връчва на частния тъжител и на подсъдимия.
(5) Определението и разпореждането за спиране на наказателното производство подлежат на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.