(1) Искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня:
1. в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска;
2. на узнаване на решението или присъдата, но не по-късно от една година от влизането на решението или присъдата в сила – в случаите по чл. 239, т. 2;
3. на узнаване на решението или на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането на решението или на акта за отмяна в сила – в случаите по чл. 239, т. 3;
4. на влизане в сила на последното решение – в случаите по чл. 239, т. 4;
5. на съобщаването на решението – в случаите по чл. 239, т. 6.
(2) Сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, ако основанието за отмяна е възникнало или е било узнато преди този момент.
(3) В случаите на чл. 239, т. 5 и чл. 246, ал. 1 искането за отмяна се подава в едногодишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска.