Решение № 197 от 05.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря Надежда Св. Масова в присъствието на прокурора И. Тр. Б. като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20251800100786 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№ 9030/19.08.2025 година, подадена от М. С. И., ЕГН **********, град Етрополе, обл. Софийска, ул. „Малка баба“ № 7, чрез пълномощника си адвокат Г. П. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев” № 12, ет.3 срещу Прокуратура на Република България, с адрес за призоваване: гр.София, бул. “Витоша” № 2, с правно основание: чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на М. С. И., ЕГН ********** сумите от:

-35020,93 евро / 68495,00 лева (увеличен по чл.214 ГПК на 46655,90 евро) – за причинени имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения и 3067,75 евро / 6000,00 лева - за заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по ВЧНД № 276/2021 г., по описа на ОС - Монтана, НОХД № 20221610200097/2022 г. по описа на РС - Берковица, ВНОХД № 681/2023 г. по описа на ОС - Враца и КНОХД № 496/2024 г. по описа на ВКС;

- 51129,19 евро / 100000,00 лева - за причинени неимуществени вреди;

-3235,27 евро / 6327,64 лева (увеличен по чл.214 ГПК на 8362,69 евро) законна лихва за периода от 01.07.2024 г. (влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното престъпление) до 04.04.2025 г. върху размера на обезщетението за имуществени вреди;

1

-4723,37 евро / 9238,11 лева - законна лихва за периода от 01.07.2024 г.

(влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното престъпление) до 04.04.2025 г. върху размера на обезщетението за неимуществени вреди;

-законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главниците от датата на завеждане на исковата молба – 19.08.2025 година до окончателното изплащане на обезщетенията.

Претендира разноски за адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал.

1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Имуществените и неимуществени вреди се претендират, като причинени на ищеца от прокуратурата чрез обвинение в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, по което същият е бил оправдан с решение № 376/01.07.2024 г., постановено по НОХД № 496/2024 година, по описа на ВКС, с което е оставена в сила оправдателна присъда № 4 от 15.02.2024 г., по ВНОХД № 681/2023 г. на Окръжен съд Враца.

Мотивира претенцията си за присъждане на имуществените вреди, поради уволнението му от единствено и само въз основа на започналото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда.

От 01.10.1992 г. до 31.08.2020 г. ищецът заемал длъжности за полицай и старши полицай в Министерството на вътрешните работи на Република България (МВР на РБ), като към дата 31.08.2020 г. заемал длъжността „старши полицай“ (водач на патрулен автомобил) в група "Охрана на държавната граница" в ГПУ - Козлодуй при РДГП - Русе.

Като единствена причина да не получава месечните си възнаграждения за целия период от 31.08.2020 г. - датата, на която е уволнен до момента е възбуденото срещу него наказателно преследване от прокуратурата и повдигнатите му обвинения.

Излага, че общата сума на неполучените от него възнаграждения, представляващи пропуснати ползи възлиза в размер на 68 495,00 лева.

Твърди, че не може да получи и полагащите му се обезщетения по чл.

234, ал. 1 и 8 и чл. 237, ал. 1 от ЗМВР, поради невъзможността по законен ред да изиска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, с което е потвърдено уволнението му. Причината за забавянето извън едногодишния срок по чл.

240, ал. 1, т. 1 от АПК се кореняла единствено в бездействието на прокуратурата.

Отделно от това ищецът е заплатил адвокатски хонорари в размер на 6000 лева по описаните в исковата молба наказателни дела, само защото бил несправедливо привлечен в качеството на обвиняем и подсъдим по наказателното производство.

Касателно претендираните неимуществени вреди – основава ги на проведеното спрямо него наказателно производство, продължило с участието му като обвиняем и подсъдим от 09.06.2020 г. до 01.07.2024 г. (над четири години), което предопределило всичките му връзки с предходната му длъжност да бъдат окончателно прекъснати. След повдигане на 2 несправедливото и продължително обвинение срещу него той станал известен в обществото като престъпник и опасен човек. Това увредило изцяло обществения му имидж и го направило затворен и необщитслен, подозрителен, унижен, с разбита професионална съдба и човешка идентичност, подтиснат и огорчен.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника , с който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Ответникът прави възражение за причиняване на увреждането по изключителна вина на ищеца, като настоява за освобождаване на Прокуратурата на РБ от отговорност и да отхвърли изцяло исковите претенции. Като основание за това изтъква, че ищецът бил оправдан единствено поради приложение на чл. 9, ал. 2 от НК - незначителната обществена опасност на деянието. Прави извод, че дори да е търпял вреди от обвинението, те са настъпили вследствие собственото му виновно поведение, поради което обезщетение не му се дължи.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди, като счита, че влязлата в сила присъда сама по себе си не предполага претърпяването на такива. Счита, че ищецът не представя доказателства в подкрепа на фактическите твърдения нито за наличие на пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и вредоносното поведение на прокуратурата. Допълнително изтъква, че няма доказателства, органи на прокуратурата да са разпореждали действия извън правно регламентираните. Оспорва иска за неимуществени вреди и по размер, като счита, че претендираният такъв от 100 000 лева е прекомерно завишен и несъответстващ на социално- икономическите условия и стандарт на живот в България, както и е несъобразен с изискванията за справедливост.

Намира, че в случая е налице ниска степен на увреждане, която изключва присъждане на обезщетение в претендирания размер. Счита, че няма данни за настъпили трайни вреди върху физическото и психическо здраве на ищеца.

Подчертава, че спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е повлияла на обичайния му начин на живот. Изразява становище, че продължителността на осъщественото спрямо ищеца наказателно преследване, респ. периода на търпене на вредите, е около 4 години, който период не е неразумен за развиване на наказателното производство в двете му фази - досъдебна и съдебна, като в съдебната му фаза е продължило на три инстанции. Счита, че за продължителността в съдебната фаза прокуратурата не следва да отговаря, тъй като няма ръководни функции.

При условията на евентуалност настоява за прилагане на разпоредбата на чл.5, ал. 2 от ЗОДОВ за съпричиняване на увреждането от страна на ищеца, което обуславя по- нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Оспорва и предявения иск за имуществени вреди като недоказан, във връзка с което развива съображения относно доказателствената стойност на договорите за правна защита и съдействие, тяхната достоверна дата и 3 възможността да му бъдат противопоставени. Оспорва иска за тези вреди и по размер, като се позовава на ТР № 1/2017г. от 18.12.2018г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГК на ВКС относно размера на уговореното адвокатско възнаграждение и счита, че за платеното в повече държавата не дължи обезщетение.

По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 68 495 лева - пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за периода след 31.08.2020 г., намира, че Прокуратурата на Република България не е легитимирана да отговаря за вредите от дисциплинарното уволнение на ищеца, тъй като в случая не става въпрос за отстраняване от длъжност по искане на прокуратурата по реда на чл. 69 от НПК, а за акт на работодателя.

Оспорва тезата на ищеца, че образуваното дисциплинарно производство е последица от образуваното наказателното такова. Подчертава, че в тях се ангажират различни видове отговорност. Прави извод, че причинната връзка между незаконното обвинение и уволнението е била прекъсната, защото повдигането на обвинение не е необходимо условие за прекратяване на служебното правоотношение, а дисциплинарното уволнение е увреждащо действие, което има самостоятелен характер. Подчертава, че съгласно чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление не е основание за дисциплинарно уволнение, а такова би представлявало само осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност. Прави извод, че Прокуратурата на РБ не следва да отговаря за вредите от дисциплинарното уволнение, като се позовава на съдебна практика в този смисъл (Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 Г., III г. о., ГК, и Решение № 209 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2011 г., III г. о., ГК). Развива съображения, че отговорността за вреди от налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ подлежи на реализация по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, но пасивно легитимиран да отговаря по нея е органът, издал уволнителната заповед, а не органите на съдебната власт, вкл. Прокуратурата на РБ.

Във връзка с искането за присъждане на разноски заявява, че не би следвало при уважаване на предявения иск да се определя възнаграждение за адвокат, надвишаващ предвиденото минимално такова в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. Позовава се на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022г., съгласно което, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 от ЗА съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2024 г. минимални размери, а възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност 4 наведените в молбата твърдения и събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и от приобщените към него писмени доказателства се установява, че от 01.10.1992 г. до 31.08.2020 г. без прекъсване ищецът е заемал длъжности

„полицай“ и „старши полицай“ в

Министерството на вътрешните работи на Република България, като към 31.08.2020 г. е бил на длъжност старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група "Охрана на държавната граница" в ГПУ - Козлодуй при РДГП - Русе.

На 29.10.2019 г. бил е задържан за 24 часа по ДП № 3/2020 г. по описа на ОСлСл - Монтана при ОП - Монтана, пр.пр. № 38/2020 г. по описа на РПБерковица. На същата дата било извършено претърсване и изземване във вилна къща, съсобствена на ищеца, като е иззета пушка ИЖ-27, кал. 12, без идентификационен номер и 16 бр. ловни патрони, кал. 12.

На 31.10.2019 г. директорът на ГД "Гранична полиция" - МВР образувал срещу него дисциплинарно производство със заповед № 3282з3255/31.10.2019 г.

Впоследствие, на 09.06.2020 г. му било предявено постановление за привличане по чл. 219, ал. 1 от НПК за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК по горното досъдебно производство, а на 02.07.2020 г. РП-Берковица внесла обвинителен акт срещу него.

На 24.08.2020 г. директорът на ГДГП-МВР му наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед рег. № 3282з-2243/24.08.2020 г. по описа на ГДГП-МВР, изменена със Заповед рег. № 3282з-2283/27.08.2020 г. и връчена му на 31.08.2020 г.

Като основание за налагане на това дисциплинарно наказание било посочено, че И. е привлечен като обвиняем за горното престъпление.

Независимо че И. обжалвал така наложеното му наказание, то било потвърдено с Решение № 408/27.11.2020 г. по адм.д. № 438/2020 г. по описа на АС – Враца, а след обжалване на последното - и с Решение № 3714/22.03.2021 г. по адм.д. № 1232/2021 г. на ВАС, влязло в сила на същата дата.