Решение № 290 от 11.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 428/2025
- Вид
- Решение № 290
- Подписан
- 11.12.2025
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, МАЯ НЕДКОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.240, ал.1, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 178, ал.1, т.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 194, ал.2, т. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 197, ал.1, т.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 203, ал.1, т.13 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 204, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 226, ал.1, т.8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 234 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал.1, т.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.252 · Наказателен кодекс
- чл. 339, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93 т.7 · Наказателен кодекс
- чл.7 ал.2 т.4 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 290 гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500428 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:
1.Въззивна жалба вх.№ 5514/05.08.2025г. на Прокуратурата на Р. България срещу Решение № 161 от 11.07.2025г. постановено по гр. дело № 633/2024г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта, с която Прокуратурата на Р. България е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Т.
Ц. Р., ЕГН **********, както следва:
-сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение за умишлено престъпление по чл. 252, ал.2, вр. ал1, пр. 1 и 3 от НК и по чл. 339, ал.1 от НК, по което е бил оправдан с Присъда № 4/ 11.03.2024 г. по НОХД № 229/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл2 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
-сумата от 1 346.95 (хиляда триста четиридесет и шест 0. 95) лева законна лихва върху горната сума, за периода 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което размера на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален. Твърди, че при определяне на претендираното обезщетение, неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за справедлива обезвреда на доказаните по делото от ищеца неимуществени вреди, като неправилно са отчетени събраните по делото доказателства установяващи същите. Излага, че съдът не е взел предвид факта, че оправдателната присъда по отношение на ищеца за престъпление по чл. 252 ал.2 вр. с ал.1 от НК се дължи на това, че в хода не на досъдебното, а на съдебното производство е променена практиката за цитираното престъпление, в резултат на тълкувателно решение на ЕС. Излага, че ДП е приключило в разумен срок, а съдебното е 1 продължило по – дълго поради отправено преюдициално запитване на ВКС до СЕС, по което е постановено решение - С 27/2022г, с което е прието ,че деянието по чл.252 от НК не е престъпление. Претендира редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК Т. Ц. Р. е депозирал отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна. Претендира оставянето й без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
2. Въззивна жалба вх.№ 5706/14.08.2025г. на Т. Ц. Р., чрез процесуален представител срещу Решение № 161 от 11.07.2025г. постановено по гр. дело № 633/2024г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта, с която СА ОТХВЪРЛЕНИ, като неоснователни и недоказани, предявените от въззивника против Прокуратура на Р. България, както следва:
- искове с правно основание по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ:
- за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение за умишлено престъпление по чл. 252, ал.2, вр. ал1, пр. 1 и 3 от НК и по чл. 339, ал.1 от НК, по което е бил оправдан с Присъда № 4/ 11.03.2024 г. по НОХД № 229/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч, за сумата от 80 000 лв., представляваща за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й изплащане.
- за заплащане на законна лихва върху главницата, за периода 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г., за сумата от 2 020.43 лв. представляваща разликата от присъдената сума от 1 346.95 (хиляда триста четиридесет и шест 0. 95) лева до пълния размер от 3 367.38 лева.
- за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи и загуби), вследствие незаконно обвинение за умишлено престъпление по чл. 252, ал.2, вр. ал1, пр. 1 и 3 от НК и по чл. 339, ал.1 от НК, по което е бил оправдан с Присъда № 4/ 11.03.2024 г. по НОХД № 229/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч, както следва:
1. 195 601.09 лева (пропуснати ползи), както следва:
- 73 477,93 лева, представляващи общ размер на основното възнаграждение за периода от месец февруари 2018 г. до месец април 2024 г.;
- 29 338,79 лева - общ размер на допълнително възнаграждение с постоянен характер за прослужено време за същия период;
- 3 508,43 лева – общ размер на допълнително възнаграждение с постоянен характер за специфични служебни дейности за този период;
- 2 180 лева – общ размер на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в максимален размер по чл. 178, ал.1, т.5 от ЗМВР за същия период;
- 8 422,41 лева – общ размер на суми за храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР;
- 70174,10 лева за ДОО 66%;
- 8499,43 лева - здравни осигуровки за същия период, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й изплащане, ведно със законните лихви за забава върху всяка сума от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г., съответно в размер на 2722,67 лева, 1089,06 лева, 127,96 лева, 80,82 лева, 293,57 лева, 2600,19 и 315,17 лева.
2. 17 399,41 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи) от неизползван платен годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка ал. 6 от ЗМВР в размер, за периода от уволнението 2018 г. до влизане в сила на оправдателна присъда 2024 г., както следва: за 2018 година - 10 дни в размер на сумата 554,25 лева;за 2019 година - 32 дни в размер на сумата 1971,05 лева; за 2020 година - 40 дни в размер на сумата 2701,14 лева; за 2021 година - 40 дни в размер на сумата 3093,14 лева; за 2022 година - 40 дни в размер на сумата 3693,14 лева; за 2023 година - 40 дни в размер на 4143,60 лева; за 2
2024 година 12 дни в размер на 1243,09 лева; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й изплащане , ведно с дължимите лихви за забава в размер на 1171,81 лева, считано от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г., 3. 43 508 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), представляващи дължимо обезщетение по чл. 234 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й изплащане, ведно с лихвите за забава от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г. в общ размер на 2930,16 лева.
4. 13 052,40 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), представляващи обезщетение, което би получил при възстановяване на длъжност в МВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й изплащане,ведно с лихвите за забава от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г. в общ размер 879,04 лева.
5. 3 830 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), представляващи награда при ежегодни награждавания на ненаказани служители от Министъра на вътрешните работи, която се получава винаги, ако не е наказан, както следва: за 2019 година в размер на 480 лева; за 2020 година в размер на 500 лева; за 2021 година в размер на 650 лева; за 2022 година в размер на 1200 лева; за 2023 година в размер на 1000 лева; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й изплащане , ведно със законната лихва за забава в размер 257,94 лева от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г.,
6. 414,90 лева обезщетение за имуществени вреди за периода от месец март 2018 г. до август 2021 г., произтичащи от платени от ищеца здравни осигуровки за този период.
- иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 21000 лева,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно използване на СРС по сл.д. № 38/ 2017 г. на ОСлС – Ловеч, при ОП – Ловеч, ведно със законната лихва от предявяване на иска 10.10.2024 г. до окончателно плащане на сумата, както и сумата от 1 414.30 лева представляваща законна лихва върху главницата за периода от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете за неимуществени и имуществени вреди да бъдат уважени до пълния предявен размер. Изложени са съобразения, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и неправилно е приложил критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като не е взел предвид доказаните по делото от ищеца неимуществени вреди. Относно имуществените вреди – в отхвърлителната част излага, че по делото безспорно е установено , че продължителният период на воденото НП е основна и непосредствена причина ищецът да не може да инициира производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е бил дисциплинарно уволнен от МВР и служебното му правоотношение е било прекратено, което от своя страна е с пряка последица той да търпи пропуснати ползи – под формата на обезщетения, трудово възнаграждение, осигуровки, награди. Изложени са аргументи, че незаконното обвинение влече след себе си и вредни последици от свързаното с него прилагане на СРС, поради което неправилно и незаконосъобразно съдът е отхвърли иска му за обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно използване на СРС по сл.дело № 38/2017г. по описа на ОСлС Ловеч при ЛОП.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.
В съдебно заседание, Прокуратурата на Р.България , чрез прокурор при Апелативна прокуратура –Велико Търново, поддържа депозираната жалба, оспорва тази на ищеца.
3
В съдебно заседание, въззивникът Т. Р. се явява лично и с процесуален представител, поддържа депозираната от него жалба, оспорва тази на Прокуратурата. Претендира уважаване на исковете му за пълните претендирани размери. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред ОС –Ловеч е образувано по предявени от Т. Ц. Р., срещу Прокуратурата на Република България, както следва:
-иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ; сумата от общо 277 305.80 лв. имуществени вреди , произтичащи от незаконно обвинение за умишлено престъпление по чл. 252, ал.2, вр. ал.1, пр. 1 и 3 от НК и по чл. 339, ал.1 от НК, по което е бил оправдан с Присъда № 4/ 11.03.2024 г. по НОХД № 229/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й изплащане, общо 12 704.10лв. лихви за забава върху посочените суми за периода 17.04.2024г. до 10.10.2024г.
- иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 21 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно използване на СРС по сл.д. № 38/ 2017 г. на ОСлС – Ловеч, при ОП – Ловеч, ведно със законната лихва от предявяване на иска 10.10.2024 г. до окончателно плащане на сумата, както и сумата от 1 414.30 лева представляваща законна лихва върху главницата за периода от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.08.2018 г. след извършено претърсване и изземване в дома му, бил задържан за 24 часа по образуваното сл. дело № 38/ 2017г. по описа на ОСлСл – Ловеч при ОП – Ловеч. На 14.02.2018 г. бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК . С Определение № 104/16.02.2018 г. по ЧНД № 110/2018г. по описа на ОС Ловеч по отношение на него е взета МНО „домашен арест", изменена в „гаранция в пари" с Определение № 289/09.05.2018 г. по ЧНД № 238/2018 г. по описа на ОС – Ловеч. На 08.07.2020 г. му било предявено и второ обвинение по същото дело - за притежаване на боеприпаси без необходимото разрешение по чл. 339, ал. 1 от НК.
С влязла в законна сила на 17.04.2024 г. Присъда № 4/11.03.2024 г. по НОХД № 229/2021 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч бил признат за невинен в извършаване на престъпления по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1, предл. 1 и 3 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК. По време на воденото ДП по отношение на него били прилагани специални разузнавателни средства.