(1) Министерският съвет определя:
1. минималната работна заплата за страната за всяка календарна година;
2. видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс.
(2) Минималната работна заплата за страната за следващата година се определя до 15 август на текущата година, като се вземат предвид следните критерии:
1. покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот;
2. общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
3. темп на растеж на работните заплати;
4. дългосрочни равнища на производителността на труда в страната.
(3) Определената по реда на ал. 2 минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година.
(4) Веднъж на три години се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата за страната, като се вземат предвид следните референтни стойности:
1. 60 на сто от размера на брутната медианна работна заплата;
2. размерът на издръжката на живот.
(5) Министерският съвет определя с наредба реда и начина за:
1. определяне на минималната работна заплата за страната и оценката на нейната адекватност;
2. осъществяване на сътрудничество и консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
(6) По-големи размери на минималната работна заплата могат да се уговарят в колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище.