Определение № 35513 от 30.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35513 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110112351 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Д.

В. З., ЕГН **********, против „АЙ ПИ СИ ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК 200594897, с която са предявени обективно съединени следните искове, а именно:

1. Главен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4357,80 евро, представляваща обезщетение поради едностранно прекратяване на трудовия договор от работника без предизвестие;

2. Евентуален иск с правно основание чл. 222, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2563,39 евро, представляваща обезщетение при уволнение поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ;

3. Главен иск с правно основание чл. 128, т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 692,13 евро, представляващи допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % върху основната работна заплата за периода от 17.04.2020 г. до 13.02.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на предявяване на искова молба - 05.05.2026 г., до окончателното изплащане на сумите.

Ищцата твърди, че е изпълнявала длъжността „Фасилити мениджър“ при ответника по силата на Трудов договор № *** г. В исковата молба се сочи, че на 03.02.2026 г. на служителката е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата (на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ), като правоотношението е следвало да бъде прекратено на 04.04.2026 г.

Твърди се, че още същия ден – 03.02.2026 г., управителите са изискали от ищцата да върне служебната си техника, при което тя е предала лаптоп, чанта 1 и мишка с приемо-предавателен протокол, а на следващия ден (04.02.2026 г.) е предала и служебния си мобилен телефон и СИМ-карта.

Ищцата излага факти, че е била оставена на празно бюро без възможност да изпълнява трудовите си задължения, а с имейл от 11.02.2026 г. управителят Б. й е указал, че единственото й задължение за срока на предизвестието е да отговаря на стационарния телефон и да записва на хартия евентуални запитвания. Считайки това за едностранна промяна на характера на работата и нарушение на чл. 118, ал. 1 от КТ, на 12.02.2026 г. ищцата е връчила на работодателя чрез куриер уведомление, с което прекратява трудовия договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. В уведомлението се е съдържала и покана за изплащане на обезщетения. На 20.02.2026 г. ищцата е получила по имейл Заповед за прекратяване на трудов договор № *** г., с която работодателят е отказал изплащането на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ с мотива, че служителката е „злоупотребила с права“. На 16.03.2026 г. ищцата е изпратила нов имейл до работодателя, заявявайки, че е останала без работа повече от един месец (от 12.02 до 12.03.2026 г.), и е поискала обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, но на 18.03.2026 г. е получила изричен отказ. С първоначалната искова молба са предявени: 1) Иск по чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата от 8 523,12 лева, представляваща брутното възнаграждение (при база 5 013,56 лв.) за оставащите 51 дни от срока на предизвестието; 2) Иск по чл. 222, ал. 1 от КТ (и алтернативно по чл. 45 от ЗЗД) за сумата от 5 013,56 лева поради оставане без работа; 3) Иск по чл. 244, т. 2 от КТ за сумата от 1 353,69 лева, представляваща неначислено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит (0,6%) за периода от 17.04.2020 г. до 13.02.2026 г.

С уточнителна молба с вх. № 153389/14.05.2026 г. ищецът посочва, че трите иска се предявяват като главни и кумулативно съединени. Детайлизира се формирането на претенциите, като към иска по чл. 221, ал. 1 от КТ за главница от 8 523,12 лева се добавя претенция за мораторна лихва в размер на 197,01 лв. за периода от поканата (12.02.2026 г.) до завеждане на исковата молба. По отношение на иска по чл. 222, ал. 1 от КТ ищцата допълва фактическите си твърдения, посочвайки, че работодателят умишлено е осуетил нормалното развитие на процедурата по съкращаване на щата чрез неправомерни действия, за да си спести изплащането на това обезщетение.

Към главницата от 5 013,56 лева по този иск се добавя претенция за мораторна лихва в размер на 70,66 лв. за периода от поканата от 16.03.2026 г. до предявяване на иска. Заявено е и че алтернативният иск по чл. 45 от ЗЗД в размер на 5 013,56 лв. се поддържа, в случай че съдът приеме, че не се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, тъй като работодателят се е облагодетелствал от собственото си неправомерно поведение. Главният иск по чл. 244, т. 2 от КТ за сумата от 1 353,69 лв. се поддържа с аргумента, че Инспекцията по труда е констатирала нарушението във връзка с неприлагането на чл. 4, ал. 2 от трудовия договор.

С уточнителна молба с вх. № 162411/20.05.2026 г. ищецът посочва, че 2 предявените искове са „обективно съединени“, а не „кумулативно предявени“, и прави изрично разграничение между главни и евентуални искове. Като Главен иск № 1 се поддържа претенцията по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 8 523,12 лева главница и 197,01 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва.

Като Главен иск № 2 вече се предявява иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата от 5 013,56 лв. Ищцата излага подробни факти, че с виновното си поведение работодателят я е принудил да прекрати договора по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, като по този начин неправомерно е осуетил приключването на процедурата по съкращаване в щата и я е лишил от получаване на сума, равна на брутното й трудово възнаграждение за времето на безработица до 1 месец, с което й е причинил вреди в посочения размер. При условията на евентуалност (Иск № 3), в случай че първите два иска не бъдат уважени, се предявява претенцията по чл. 222, ал. 1 от КТ за сумата от 5 013,56 лв. главница и 70,66 лв. мораторна лихва. Като Главен иск № 4 се поддържа претенцията по чл. 244, т. 2 от КТ за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за стаж и опит в размер на 1 353,69 лева за периода от 17.04.2020 г. до 13.02.2026 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

С определение 19136/22.05.2026г., съдът е прекратил производството по ГД № 20261110112351/2026 г. по описа на СРС, 66 състав, в частта по отношение на предявения като главен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от на Д. В. З. срещу „АЙ ПИ СИ ПАРТНЕРС“ ООД за заплащане на сумата от 5013,56 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Определението е влязло в сила на 22.05.2026г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „АЙ ПИ СИ ПАРТНЕРС“ ООД, с който оспорва предявените искове изцяло като недопустими, неоснователни и недоказани. Сочи, че е недопустимо кумулативното съединяване на иск по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 от КТ.

Посочва, че доколкото ищцата твърди, че сама е прекратила трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, то обезщетение по чл.

222, ал. 1 КТ не се дължи, поради което искът се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

По същество ответникът оспорва наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение от работника по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, като счита действията на ищцата за злоупотреба с право.

В отговора се твърди, че ищцата е назначена на 17.04.2025 г. със срок за изпитване, като основните й задължения са били свързани с управлявания от работодателя обект „Варна Тауърс“ (договори за наем, контрол на подизпълнители, срещи, кореспонденция). Твърди се, че ищцата не е владеела добре английски език, което било задължително, а няколко седмици след назначаването й са започнали системни целодневни отсъствия и преждевременно напускане на работното място по различни лични причини.

Впоследствие договорът за управление на „Варна Тауърс“ е прекратен, 3 считано от януари 2026 г., поради смяна на собствеността на сградата, с което задълженията на ищцата по този проект са отпаднали. Работодателят твърди, че през януари 2026 г. е сключил нов договор с испанската компания „La wash“ и е предложил на ищцата да бъде преназначена като ръководител на проекти с повишение на заплатата от 500 евро, но тя е отказала. Поради това е предприета процедура по съкращаване на щата и на 03.02.2026 г. й е връчено предизвестие, като е предупредена, че трябва да се явява на работа и да спазва работното време. Според ответника задълженията й по обективни причини са били намалени до участие в срещи и отговаряне на служебния телефон, без промяна в заплатата и работното време. Относно отнемането на техниката, работодателят твърди, че е изискал служебния мобилен телефон, тъй като ищцата го е ползвала за поръчка на таксиметрови услуги за лични нужди, а служебният лаптоп й е отнет поради наличие на конфиденциална информация по други проекти.

Ответникът оспорва твърденията за лоши условия на труд, като сочи, че офисът е в отлично състояние, с нови климатици и онлайн термометри и влагомери. Твърди се, че на 11.02.2026 г. ищцата просто си е тръгнала през работно време и е спряла да се явява на работа, с което е нарушила срока на предизвестието. Поради това работодателят счита, че трудовият договор е прекратен от служителя поради неспазен срок на предизвестие на 11.02.2026 г., а не на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ.

Въз основа на това ответникът прави възражение за прихващане с дължимо от ищцата обезщетение за неспазен срок на предизвестие (по чл. 220, ал. 2 от КТ) в размер на 4 357,80 евро за периода 12.02.2026 г. – 03.04.2026 г.

По отношение на иска по чл. 244, т. 2 от КТ ответникът възразява, че трудовото правоотношение датира от 17.04.2025 г., а не от 2020 г., и че ищцата не е представила доказателства за трудов стаж и опит при постъпване на работа. Твърди се, че съгласно вътрешните правила за сходен характер се зачита само дейност като „Фасилити мениджър“, а представеният от ищцата трудов договор за тази длъжност от 18.12.2024 г. е прекратен на 01.01.2025 г.

(т.е. заемана е само 12 дни), което не формира изискуемия 1-годишен стаж за възникване на право на допълнително възнаграждение.

Съдът намира представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства за допустими, относими и необходими, поради което същите следва да бъдат приети по делото.

Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите , че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № *** г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „Фасилити мениджър“ при ответника при брутно трудово възнаграждение от 5013,56 лева; че на 03.02.2026 г. работодателят е връчил на ищцата предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата (по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ); че на 12.02.2026 г. ищцата е изпратила по куриер уведомление за прекратяване на трудовия договор без 4 предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ; че на 13.02.2026 г. работодателят е издал Заповед № *** г., с която констатира прекратяването на договора въз основа на подаденото уведомление

Разпределение на доказателствената тежест:

По Главния иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ – че работодателят е променил едностранно характера на работата, факта, че писменото волеизявление за прекратяване на договора е достигнало до работодателя на 12.02.2026 г., размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, както и датата на поканата за плащане с оглед претенцията за мораторна лихва (чл. 86 от ЗЗД).

В тежест на ответника при установяване на горните предпоставки е да докаже, че е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимото обезщетение. В негова тежест е и да докаже правоизключващите си възражения – че не е променял характера на работата, че намаляването на обема на работа се дължи на обективни причини, че е осигурил нормални условия на труд, както и че действията на служителя представляват злоупотреба с право.