Закон за народната просвета

Чл. 1

Този закон урежда устройството, функциите и управлението на системата на народната просвета.

Чл. 2

Системата на народната просвета включва детски градини, училища и обслужващи звена.

Чл. 3

Системата на народната просвета осигурява образование според държавни образователни изисквания.

Чл. 4

(1) Гражданите имат право на образование. Те могат да повишават непрекъснато своето образование и квалификация.

(2) Не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение.

Чл. 5

Образованието е светско.

Чл. 6

Образованието в държавните и общинските училища е безплатно.

Чл. 7

(1) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

(2) Училищното обучение започва на 7 години, навършени в годината на постъпване в първи клас. В първи клас могат да постъпят и деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволяват това.

Чл. 8

(1) В детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският. Училищното обучение осигурява условия за усвояването на книжовния български език.

(2) Учениците, за които българският език не е майчин, освен задължителното изучаване на български език имат право да изучават своя майчин език в общинските училища при защита и контрол от страна на държавата.

Чл. 9

(1) Всеки гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности.

(2) Правото по ал. 1 за малолетните се ползва от родителите или настойниците им.

Чл. 10

(1) Детските градини и училищата са държавни, общински и частни. Обслужващите звена са държавни и общински.

(2) Държавни са детските градини, училищата и обслужващите звена, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на образованието и науката или чрез други министерства и ведомства. Предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост.

(3) Общински са детските градини, училищата и обслужващите звена, които се финансират от общинските бюджети. Предоставените им за ползване имоти са публична общинска собственост.

(4) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена са юридически лица.

(5) Държавните детски градини, държавните и общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката. Общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на общинския съвет.

(6) Общинските детски градини се откриват, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет.

(7) Държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена придобиват качество на юридически лица или прекратяват дейността си от деня на обнародването на заповедта в „Държавен вестник“, освен ако в нея е посочено друго.

Чл. 11

(1) Частни са детските градини и училищата, които се откриват или преобразуват по искане на български физически или юридически лица и не са на бюджетна издръжка.

(2) Лицата по ал. 1 представят в Министерството на образованието и науката определените с правилника за прилагането на закона документи.

(3) Частните детски градини и училища се откриват или преобразуват със заповед на министъра на образованието и науката и придобиват качество на юридически лица от деня на обнародването на заповедта в „Държавен вестник“.

(4) Частните детски градини и училища ползват частни имоти или предоставени им имоти, които са частна държавна или частна общинска собственост или имоти, предоставени по реда на чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост, съответно по реда на Закона за общинската собственост.

(5) Предоставените по реда на ал. 4 имоти могат да се ползват само за осъществяване предмета на дейност на детската градина или училището и не могат да се пренаемат от трети лица или да се ползват за други цели.

Чл. 12

(1) Български детски градини и училища с чуждестранно участие се откриват или преобразуват по искане на регистрирани в Република България сдружения между български и чуждестранни физически и/или юридически лица с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката.

(2) Чуждестранни детски градини и училища се откриват или преобразуват по искане на чуждестранни юридически лица в съответствие с международни спогодби и по реда на ал. 1.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 представят в Министерството на образованието и науката определените с правилника за прилагане на закона документи.

(4) Детските градини и училищата по ал. 1 и 2 придобиват качество на юридически лица от деня на обнародването на решението на Министерския съвет в „Държавен вестник“.

(5) Детските градини и училищата по ал. 1 и 2 ползват частни имоти или предоставени им имоти, които са частна държавна или частна общинска собственост или имоти, предоставени по реда на чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост, съответно по реда на Закона за общинската собственост.

(6) Предоставените по реда на ал. 5 имоти могат да се ползват само за осъществяване предмета на дейност на детската градина или училището и не могат да се пренаемат от трети лица или да се ползват за други цели.

Чл. 13

(1) Детските градини и училищата по чл. 11 и 12 се закриват:

1. когато се установи, че не се спазват изискванията, предвидени в закона и в правилника за прилагането му;

2. при смърт на физическото лице, получило разрешение за откриване на детската градина или училището, или когато лицето е осъдено на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление;

3. при прекратяване дейността на юридическото лице, получило разрешение за откриване на детската градина или училището.

(2) В случаите на ал. 1, т. 2 и 3 детската градина или училището не се закриват, ако в едномесечен срок от настъпването на посочените обстоятелства трети лица представят в Министерството на образованието и науката определените с правилника за прилагането на закона документи за продължаване на дейността им.

(3) Детските градини и училищата по ал. 1 могат да се закриват и по искане на лицата, които ги представляват.

(4) Учениците от закритите по ал. 1 и 3 училища могат да продължат обучението си в училища при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.

(5) Актовете за закриване се издават по реда на ал. 1, 2, 3 и 4 от органа, дал разрешение за откриване на детската градина или училището, и се обнародват в „Държавен вестник“.

Чл. 14

Училището и детската градина създават условия за нормалното физическо и психическо развитие на децата и учениците.

Чл. 15

(1) Държавните образователни изисквания в системата на просветата се утвърждават от Висш учебен съвет при министъра на образованието и науката. Една трета от членовете на Висшия учебен съвет са учители.

(2) Държавните образователни изисквания определят равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка и създават условия за:

1. изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура;

2. задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и придобиване на широка обща култура;

3. усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката;

4. избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище;

5. развитие на материалната, културната и екологичната среда на детските градини, училищата и обслужващите звена.

Чл. 16

Държавните образователни изисквания се отнасят за:

1. предучилищното възпитание и подготовка;

2. степента на образование, общообразователния минимум и учебния план;

3. учебното съдържание;

4. усвояването на книжовния български език;

5. системата за оценяване;

6. професионалното образование и обучение;

7. придобиването на квалификация по професии;

8. обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания;

9. учебниците и учебните помагала;

10. документите за системата на народната просвета;

11. извънкласната и извънучилищната дейност;

12. учителската правоспособност и квалификация;

13. материално-техническата база;

14. здравното обслужване;

15. безопасните условия на възпитание, обучение и труд;

16. научното, информационното и библиотечното обслужване;

17. едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена;

18. нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета.

19. инспектиране на системата на народната просвета.

Чл. 17

Държавните образователни изисквания по чл. 16 се приемат, както следва:

1. по т. 2 и 6 – със закон;

2. по т. 9, 12, 13, 14, 15, 17 и 18 – с наредби на Министерския съвет;

3. по т. 7, 8 и 10 – с наредби на министъра на образованието и науката, съгласувано със съответните министерства и ведомства;

4. по т. 1, 3, 4, 5,, 11, 16 и 19 – с наредби на министъра на образованието и науката.

Чл. 18

(1) Детските градини са за деца от 3-годишна възраст до постъпването им в първи клас.

(2)

Чл. 19

(1) Издръжката на децата в държавните и общинските детски градини се поема съответно от държавния или общинския бюджет.

(2) Родителите заплащат такси в размери, определени от общинския съвет, в съответствие със Закона за местните данъци и такси.

(3) Освен таксата по ал. 2 родителите заплащат и за дейности извън държавните образователни изисквания.

Чл. 20

(1) Подготовката на децата за училище една година преди постъпването им в първи клас е задължителна и се извършва в подготвителни групи към детските градини или в подготвителни класове в училище, като родителите или настойниците се освобождават от заплащането на такси.

(2) За деца, които не владеят добре български език, освен подготовката по ал. 1 се осигурява и обучение по български език.

Чл. 20а

(1) Постъпването на децата в детските градини става по желание и по избор на родителите или на настойниците с изключение на случаите по чл. 20, ал. 1.

(2) В случаите по чл. 20, ал. 1 родителите или настойниците могат да избират подготвителна група или клас, където се извършва подготовката на децата.

Чл. 21

(1) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини по чл. 18.

(2) Задължение на детските градини по ал. 1 е да приемат деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(3) За деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания могат да се създават и специални детски градини и обслужващи звена.

(4) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини и обслужващи звена по ал. 3, когато всички други възможности за възпитание в държавни и общински детски градини и обслужващи звена са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците.

Чл. 22

(1) Училищното образование осигурява обучението и възпитанието на учениците в съответствие с обществените потребности и индивидуалните им способности и очаквания за успешна реализация в гражданското общество.

(2) Училищното образование според степента е основно и средно, а според съдържанието на подготовката е общо и професионално.

(3) Общото образование осигурява усвояването на общообразователния минимум и, при възможност, профилирана подготовка съгласно държавните образователни изисквания.

(4) Професионалното образование осигурява усвояването на общообразователния минимум и придобиване на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания.

(5) Професионалното обучение осигурява придобиване на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания.

Чл. 23

(1) Основното образование се осъществява на два етапа: начален – от I до IV клас включително, и прогимназиален – от V до VIII клас включително.

(2) Завършилите началния етап на основното образование получават удостоверение за завършен IV клас.

(3) Придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование, което е окончателно.

(4) Свидетелство за основно образование се получава след завършен VIII клас и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.

Чл. 24

(1) Средно образование се придобива след завършен XII клас и успешно положени държавни зрелостни изпити и се удостоверява с диплома за завършено средно образование. Дипломата е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.

(2) Държавните зрелостни изпити са два и се определят с учебния план, като единият от тях е по български език и литература, а вторият се определя по избор от ученика. По свое желание ученикът може да положи и трети държавен зрелостен изпит по избран от него учебен предмет от задължителната или задължително избираемата подготовка съгласно учебния план на училището.

(3) Държавните зрелостни изпити се полагат при спазване на държавните образователни изисквания към момента на явяването без ограничение за възраст и брой изпитни сесии.

(4) В случаите, когато не са положени успешно държавните зрелостни изпити, за придобитото средно образование се издава удостоверение по чл. 7, ал. 5 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.

(5) В държавните, общинските и частните училища не може повторно да се придобива образование от една и съща степен.

Чл. 25

(1) Придобиването на професионално образование се удостоверява със:

1. диплома по чл. 24, ал. 1;

2. свидетелство за професионална квалификация, което се получава след завършена професионална подготовка;

3. свидетелство за правоспособност, издавано за професии, упражняването на които изисква правоспособност.

(2) Завършено професионално обучение по чл. 22, ал. 5 се удостоверява със:

1. свидетелство по чл. 23, ал. 4;

2. свидетелство за професионална квалификация;

3. свидетелство за правоспособност, издавано за професии, упражняването на които изисква правоспособност;

4. удостоверение за професионално обучение.

(3) Документите по ал. 2, т. 2, 3, и 4 не дават право за продължаване на образованието.

(4) Документите по ал. 1 и 2 се издават само от училище, освен ако със закон е предвиден друг компетентен орган.

Чл. 26

(1) Училищата са:

1. начални – от I до IV клас включително;

2. прогимназиални – от V до VIII клас включително;

3. основни – от I до VIII клас включително;

4. гимназии – от IX до XII клас включително;

5. профилирани гимназии –;

6. средни общообразователни – от I до XII клас включително;

7. професионални гимназии – от VIII или IX клас до XII или XIII клас включително;

8. професионални – от VII или VIII клас с продължителност на обучението до три години, от IX клас – с продължителност на обучението до четири години, и професионални колежи след завършено средно образование – с продължителност на обучението до две години;

9. спортни;

10. по изкуствата;

11. специални.

(2) Учениците могат да се преместват от едно училище в друго при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

(3) На учениците до 16-годишна възраст в населено място, в което няма съответно училище по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8, се осигурява безплатен транспорт и/или интернатно обучение в средищно училище в най-близкото населено място на територията на общината.

Чл. 27

(1) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания се обучават интегрирано в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1 – 10.

(2) Задължение на училищата по ал. 1 е да приемат деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(3) За деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания могат да се създават и специални училища и обслужващи звена.

(4) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в училищата и обслужващите звена по ал. 3, когато всички други възможности за обучение и възпитание в държавни и общински училища са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците.

Чл. 28

(1) Специалните училища за деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания са от интернатен и полуинтернатен тип.

(2) В училищата по ал. 1 децата се приемат по ред, определен от Министерството на образованието и науката съгласувано с компетентните държавни органи и общинските съвети.

(3) За лишените от свобода с незавършено средно образование се организира обучение.

Чл. 29

За лица, навършили 16-годишна възраст, се откриват и вечерни (сменни) училища.

Чл. 30

(1) Религиозните институции в страната с разрешение на министъра на образованието и науката могат да откриват духовни училища за свои ритуални нужди за деца, завършили основно образование.

(2) Образованието, получено в духовните училища, се приравнява към светското от Министерството на образованието и науката, ако са спазени държавните образователни изисквания за съответната степен на образование.

Чл. 31

Формите на обучение са:

1. дневна;

2. вечерна;

3. задочна;

4. кореспондентска;

5. индивидуална;

6. самостоятелна.

7. дистанционна.

Чл. 32

(1) За професии и специалности, които се упражняват във вредни и опасни условия на труд, практическото обучение започва след навършване на 15-годишна възраст.

(2) Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката определят специфичните изисквания за практическото обучение на учениците по ал. 1.

Чл. 33

В съответствие с интересите и способностите на децата и учениците в областта на изкуството, науката, техниката, производството и спорта в свободното им време се организират дейности в училищата и в обслужващи системата на народната просвета звена.

Чл. 33а

(1) Обслужващите звена са:

1. научно-информационни;

2. извънучилищни педагогически учреждения;

3. за управление на международни програми;

4. за организиран отдих и спорт;

5. със социално предназначение.

6. за оперативно управление и финансово осигуряване на системата на народната просвета.

(2) Обслужващите звена организират дейността си съгласно правилници, утвърдени от министъра на образованието и науката.

Чл. 34

(1) Държавната политика в областта на просветата се осъществява от Министерския съвет.

(2) Министърът на образованието и науката е специализиран орган за управление на системата на народната просвета.

Чл. 35

(1) Министърът на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички видове детски градини, училища, обслужващи звена и степени на образование.

(2) Регионалните инспекторати по образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на народната просвета.

(3) Регионалните инспекторати по образованието са юридически лица. Устройството, функциите и общините, на чиято територия те осъществяват дейността си, се определят с правилник на министъра на образованието и науката.

(4) Началниците на регионалните инспекторати по образованието са държавни служители, които се назначават въз основа на конкурс и се освобождават от министъра на образованието и науката.

(5) Министърът на образованието и науката назначава въз основа на конкурс и освобождава от длъжност експертите – държавни служители в регионалните инспекторати по образованието.

Чл. 36

(1) Общините осигуряват и контролират:

1. задължителното училищно обучение на децата до 16-годишна възраст;

2. здравното обслужване и сигурността на детските градини и училищата, на децата и учениците като разкриват здравни кабинети за извънболнична медицинска помощ;

3. средства за издръжката, изграждането, обзавеждането и основния ремонт на училищата и детските градини;

4. средствата за изпълнение на държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 17 и 18, както и за финансовото осигуряване на всички раздели на учебния план за общинските детски градини, училища и обслужващи звена;

5. условия за столово хранене, общежития, отдих, спортна база и транспорт за децата, учениците и учителите както и безплатен транспорт по чл. 26, ал. 3;;

6. стипендии и специални помощи на ученици.

(2) Кметовете на общини упражняват контрол върху начина на изразходване на предоставените средства на общинските детски градини, училища и обслужващи звена.

Чл. 37

(1) Училището, детската градина и обслужващото звено се управляват от директор.

(2) Директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена трябва да имат диплома за завършена степен на висшето образование – „бакалавър“ или „магистър“, а директорите на детските градини и училищата – и учителски стаж.

(3) Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с директорите на държавните детски градини, училища и обслужващи звена.

(4) Началникът на регионалния инспекторат по образованието сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища и обслужващи звена.

(5) Кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини.

(6) Длъжността директор на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда от органите по ал. 3, 4 или 5.

(7) За длъжностите по ал. 4 в комисията за провеждане на конкурса се включват представители на общинската администрация, определени от кмета на общината.

(8) Административните актове на директорите на държавните детски градини, училища и обслужващи звена могат да се отменят от министъра на образованието и науката, на директорите на общинските училища и обслужващи звена – от началника на регионалния инспекторат по образованието, а на директорите на общинските детски градини – от кмета на общината.

Чл. 38

(1) Педагогическият съвет е специализиран орган, който обсъжда и решава основни педагогически въпроси.

(2)

(3) Съставът и функциите на педагогическия съвет се определят с Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и правилниците на училищата.

(4)

Чл. 39

(1) Учител (възпитател) може да бъде гражданин, който има учителска правоспособност.

(2) Подготовката на учителите се извършва в системата на висшето образование.

(3) Професионалната подготовка на учениците може да се извършва и от лица с образование по съответната специалност.

(4) На учителите и на директорите се осигуряват условия за повишаване на квалификацията им.

Чл. 40

(1) Учителите (възпитателите), директорите и помощник-директорите в държавните и общинските училища, детски градини и обслужващи звена осъществяват обучение и/или възпитание на деца и ученици в съответствие с този закон и нормативните актове по неговото прилагане.

(2) Трудовите договори с помощник-директорите, с учителите и служителите се сключат съответно от директора на училището, на детската градина или на обслужващото звено.

(3) Възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения по ал. 2 стават по реда, определен от Кодекса на труда.

(4) Длъжностите директор, помощник-директор, учител (възпитател) могат да се заемат само от лица, които не са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, не са лишени от право да упражняват професията си и не страдат от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на здравеопазването.

(5) На учителите се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността. Накърняването на достойнството и авторитета на учителите е недопустимо.

Чл. 41

Средствата за издръжка и развитие на просветата се определят с държавния бюджет, приет от Народното събрание, и с бюджетите на общините.

Чл. 42

(1) Издръжката за всяка година на дете и на ученик в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се определя от Министерството на образованието и науката, съгласувано с Министерството на финансите, в съответствие с държавното образователно изискване по чл. 16, т. 8 и 17.

(2) След утвърждаване на средствата по чл. 41 Министерството на образованието и науката отделя бюджетните средства за капиталовложения, за субсидиране на научни изследвания в областта на образованието и за квалификация на учителите и директорите.

(3) Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите одобряват нормативите и осигуряват регулаторите и другите икономически условия за осъществяване на дейностите в системата на народната просвета.

(4) Средствата за издръжка и за работна заплата се посочват на отделен ред за просветата в бюджета на общините и на Министерството на образованието и науката.

(5) Министърът на образованието и науката осъществява контрол по разходването на средствата за работна заплата и издръжка.

(6) Професиите и специалностите, които се придобиват в училищата, се определят по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано със съответните министри и ръководители на ведомства.

Чл. 43

(1) Министерството на образованието и науката създава условия за издирване и обучение на даровити деца и създава поименни фондове за стипендии за даровити деца и фондове за стипендии за деца с хронични заболявания и за деца със специални образователни потребности.

(2) Министерството на образованието и науката осигурява допълнителни образователни възможности за ученици, застрашени от отпадане от училище.

Чл. 44

(1) Средствата за издръжка и развитие на материално-техническата база на детските градини, училищата и обслужващите звена се осигуряват от държавния бюджет, от бюджетите на общините, от източници, предвидени в други закони и актове на Министерския съвет, и от собствени приходи.

(2) Собствените приходи се набират от:

1. наем от имоти – държавна или общинска собственост;

2. наем от учебна и спортна база, машини и съоръжения – собственост на детската градина, училището или обслужващото звено;

3. земеделски земи и гори;

4. реализация на поименни компенсационни бонове и компенсаторни записи;

5. реализация на продукция и услуги от практическо обучение;

6. квалификационна и творческа дейност, образователни и други услуги, определени с наредба на министъра на образованието и науката;

7. дарения, завещания, такси и други източници.

(3) Директорите на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващите звена съставят бюджет.

(4) Средствата по ал. 1 и 2 могат да се разходват само за целите на детската градина, училището и обслужващото звено, които са ги придобили.

(5) За дейности извън държавните образователни изисквания в държавните и общинските училища и обслужващи звена, както и за професионалното обучение след завършено средно образование се заплащат такси при условия и по ред, определени със заповед на министъра на образованието и науката.

(6) Дейността на звената в системата на народната просвета се осъществява по специфични икономически правила, утвърдени от министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на финансите.

(7) Средствата от държавния бюджет и от бюджетите на общините се предоставят на училищата, детските градини и обслужващите системата звена въз основа на критерии, одобрени от финансиращия орган, и в съответствие с чл. 16, т. 17 и 18.

(8) Министерствата, ведомствата и общините не могат да намаляват субсидията, определена при условията и по реда на ал. 7 и на чл. 41 и чл. 42, ал. 1, на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи системата на народната просвета звена за сметка на собствените им приходи, набрани чрез дейности по ал. 2 и 5.

Чл. 45

(1) Изграждането, реконструкцията и модернизацията на материално-техническата база на училищата, детските градини и обслужващите звена се извършват и със средства от бюджета на общините, от фондовете на организациите, за чиито нужди се подготвят кадри, и със средства от други източници.

(2) Материално-техническата база, освободена в резултат на закриване или преобразуване на държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена, се използва за нужди на звената от системата на народната просвета.

Чл. 46

(отменен)

По смисъла на този закон обслужващи системата на народната просвета звена са: домове за деца и юноши, интернати, централни и местни извънучилищни учреждения, научно-изследователски институти по образованието, педагогически консултационни кабинети, проблемни групи по образованието, редакции на педагогически издания, печатни бази на системата на просветата, информационно-изчислителни и квалификационно-възстановителни центрове, училищни музеи, домове за професионално-творческо развитие на учителите, ученически спортни школи, ученически лагери и др.

Чл. 47

Родители, настойници и попечители, които не осигуряват присъствието на децата си в училищата за времето, през което те подлежат на задължително обучение, се наказват с глоба в размер от 20 000 до 100 000 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е в размер от 50 000 до 250 000 лв.

Чл. 48

(1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от съответните органи на общините.

(2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 48а

(1) Наказват се глоба до 5 000 000 лв. физически или юридически лица, които:

1. организират и провеждат дейност по отглеждане и възпитание на малолетни в звена, които не са открити по реда на този закон;

2. организират и провеждат обучение на ученици с цел издаване на документ за завършен клас или степен на образование, както и на свидетелство за професионална квалификация в звена, които не са открити по реда на този закон.

(2) При повторно извършване на нарушения по ал. 1 глобите са в размер 10 000 000 лв.

(3) Актовете се съставят от органите на Министерството на образованието и науката, а наказателните постановления се издават от министъра на образованието и науката или от упълномощени от него длъжностни лица. За съставянето на актовете, за издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 49

Министерството на образованието и науката съвместно с Министерството на финансите упражнява контрол за изразходването на бюджетни и извънбюджетни средства, предназначени за обучение на учениците, за изграждане, реконструкция и модернизация на материално-техническата база на училищата, както и за други дейности в системата на народната просвета.

§ 1

(1) Министърът на образованието и науката определя със заповед детските градини, училищата и обслужващите звена, които по смисъла на чл. 10, ал. 2 са държавни, в съответствие с критерии, посочени в правилника за прилагане на закона.

(2) Министерството на образованието и науката подготвя и поддържа регистър на държавните детски градини, на държавните и общинските училища и обслужващите звена, на детските градини и училища по чл. 11 и 12 и на духовните училища по чл. 30.

(3) Министърът на образованието и науката одобрява със заповед учебниците и учебните помагала за системата на народната просвета след установяване на съответствието им с държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 3 и 9, но не повече от три по един учебен предмет за всяка учебна година.

(4) Министърът на културата одобрява със заповед учебниците и учебните помагала за задължително избираема подготовка за обучение по изкуство и култура, но не повече от три по един учебен предмет за всяка учебна година.

§ 1а

Във военизираните средни училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и други министерства и ведомства този закон се прилага, доколкото друго не е предвидено с актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността им.

§ 2

Български държавни училища в чужбина се откриват и дейността им се организира от Министерството на образованието и науката в съответствие с този закон и международните договорености.

§ 3

Този закон се прилага по отношение на българските граждани, обучаващи се в български държавни училища в чужбина.

§ 4

(1) Чужди граждани имат право да се обучават в българските училища в съответствие със законите и подзаконовите нормативни актове на Република България.

(2) Училищното образование е безплатно за чуждите граждани, които са:

1. с разрешено постоянно пребиваване в страната;

2. приети по актове на Министерския съвет;

3. приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден.

(3) В българските училища в страната и в чужбина могат да се обучават и чужди граждани срещу заплащане. Размерът на средствата, които заплащат чуждестранните граждани в държавните и в общинските училища, се утвърждава от министъра на образованието и науката. Средствата се използват за нуждите на учебния процес в училищата, в които се обучават чуждите граждани.

§ 5

Документи за завършени етапи на училищно обучение, степени на образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави, се признават при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.

§ 6

Чужди граждани могат да бъдат учители в български училища при условия, определени с държавните образователни изисквания.

§ 6а

За извършваните действия и издаваните документи в производствата по чл. 11, 12, § 1, ал. 3 и 4 и § 5 Министерството на образованието и науката и Министерството на културата събират съответно такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет.

§ 6б

„Средищно училище“ по смисъла на този закон е училище, което се намира в найблизкото населено място на територията на общината, където се обучават учениците от населените места, в които няма съответно училище по чл. 26, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8.

§ 6в

„Образователна услуга“ по смисъла на чл. 44, ал. 2 е обучението и възпитанието на деца и ученици извън учебния процес, включително и по учебни предмети, изучавани в училище, без придобиване на степен на завършено образование или професионална квалификация.

§ 7

Учениците, постъпили до влизането на този закон в сила в средните професионално-технически училища, техникумите, училищата по изкуствата, профилираните гимназии и гимназиалния курс на средните общообразователни училища, се обучават и приключват обучението си по разпоредбите на закона, който е действал при постъпването им.

§ 8

(1) До една година след влизането в сила на този закон държавните органи осигуряват нормативите, регулаторите и другите икономически условия за осъществяване на дейностите в системата на народната просвета по сега действащата нормативна уредба.

(2) До приемане на новите държавни образователни изисквания дейността на училищата и детските градини се осъществява по сега действащите изисквания.

§ 9

Заварените на длъжностите директор на училище, директор на детска градина и директор на обслужващо звено запазват правата си до обявяване на конкурс за съответната длъжност, но не за повече от 7 години от влизане в сила на този закон.

§ 10

Този закон отменя:

1. Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 218 от 1948 г.; попр., бр. 223 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 235 от 1948 г., бр. 10, 207 и 271 от 1950 г.; Изв., бр. 75 и 104 от 1951 г. и частично отменен бр. 90 от 1954 г.).

2. Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България (обн., Изв., бр. 54 от 1959 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 68 от 1988 г., бр. 45 и 99 от 1989 г.).

3. Указ № 330 за народната просвета (обн., Изв., бр. 90 от 1954 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 33 от 1965 г. и бр. 68 от 1988 г.).

4. Указ № 2213 за по-нататъшното развитие на образователното дело (ДВ, бр. 59 от 1983 г.).

§ 11

(1) Изпълнението на закона се възлага на министъра на образованието и науката.

(2) Министърът на образованието и науката издава Правилник за прилагане на Закона за народната просвета.

(3)