Закон за марките и географските означения

Чл. 1 Предмет

Този закон урежда условията и реда за регистрация на марките и географските означения, правата, произтичащи от нея, и защитата на тези права.

Чл. 2 Приложно поле

(1) Разпоредбите на този закон се прилагат по отношение на български физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна.

(2) По отношение на чуждестранни физически и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство.

Чл. 3 Представителство

(1) Всяко лице, което съгласно този закон има право да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост.

(2) Лицата по ал. 1, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България, извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост.

Чл. 4 Такси

Патентното ведомство събира такси за заявяване, приоритет, експертиза, такси за опозиция, регистрация, издаване на свидетелства, подновяване на регистрацията, вписвания, поправка на грешки, обжалване на решения за отказ на регистрация, за прекратяване на производство по регистрация и на решения по опозиция, такси за заличаване и отменяне на регистрацията, продължаване на срокове, публикации на заявката, на регистрацията и на вписванията, подаване на заявка за международна регистрация, препращане на заявка за марка на Общността, информация за заявена марка или географско означение и справки и извлечения от държавните регистри в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 5 Държавен регистър на марките

Държавният регистър на марките се води и поддържа от Патентното ведомство и съдържа:

1. номер и дата на подаване на заявката за регистрация на марка;

2. изображение на марката;

3. вид и тип на марката;

4. данни за претендиран приоритет – номер, дата и страна на първоначалната заявка, както и данни за изложбен приоритет, ако се претендира такъв;

5. списък на стоките и/или услугите, за които марката е заявена или регистрирана, и номера на класа по Международната класификация;

6. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на заявката;

7. регистров номер и дата на регистрация;

8. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на регистрацията;

9. срок на действие на регистрацията;

10. незащитими елементи;

11. защитени цветове;

12. име и адрес на заявителя, съответно притежателя, на марката;

13. име и адрес на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв;

14. подновяване на регистрацията;

15. правен статус на марката;

16. данни за подадена опозиция – дата на подаване, лице, подало опозицията, и влязло в сила решение по опозицията;

17. данни за образувани производства за отмяна или заличаване на регистрацията на марката – датата на подаване, молител, влязло в сила решение;

18. други данни – промяна на името и/или адреса на притежателя на марката, прехвърляне на правото върху марка, договорна лицензия, обезпечение, особен залог, несъстоятелност.

Чл. 5а Държавен регистър на общоизвестни марки и марки, ползващи се с известност

(отменен)

Патентното ведомство поддържа регистър, в който се вписват данни за всички марки, които са определени като общоизвестни или ползващи се с известност на територията на Република България.

Чл. 6 Държавен регистър на географските означения

Държавният регистър на географските означения се води и поддържа от Патентното ведомство и съдържа:

1. географското означение и указание за вида му – наименование за произход или географско указание;

2. номер на заявката и дата на подаване;

3. регистров номер и дата на регистрация;

4. номер на класа и списък на стоки и класове по Международната класификация;

5. име и адрес на ползвателя/ползвателите;

6. име и адрес на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв;

7. описание на границите на географското място, на установените качества или особености на стоката и връзката им с географската среда или с географския произход;

8. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на регистрацията;

9. правен статус на регистрацията;

10. промяна на име и/или адрес на вписан ползвател.

Чл. 7 Достъп до държавните регистри

Държавните регистри по чл. 5 и 6 са публични и се публикуват на интернет страницата на Патентното ведомство. Те се водят на хартиен носител и на електронна база данни, управлявана от информационна система. Всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието им.

Чл. 8 Досие

(1) Патентното ведомство поддържа за всяка марка и географско означение досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания.

(2) Патентното ведомство предоставя на трети лица информация за заявена марка или географско означение по начин, определен с инструкция от председателя.

(3) Информацията по ал. 2 съдържа само тези данни, които се публикуват, ако марката или означението бъдат регистрирани.

Чл. 9 Определение

(1) Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.

(2) Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.

Чл. 10 Придобиване на право върху марка

(1) Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.

(2) Правото на регистрация принадлежи на първия заявител.

(3) Правото върху марка е изключително право.

Чл. 11 Основания за отказ на регистрация

(1) Не се регистрира:

1. знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1;

2. марка, която няма отличителен характер;

3. марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги;

4. марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството,, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите;

5. знак, който се състои изключително от:

6. марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави;

7. марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;

8. марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави - членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция;

9. марка, която съдържа знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес;

10. марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки;

10.

11. марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство.

12.

12. марка, която се състои изключително от заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или от негови производни;

13. марка, която съдържа заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или негови производни, когато заявителят не е вписан ползвател на географското означение.

(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена.

(3) Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9 10 и 11 не се прилагат при съгласие на съответния компетентен орган.

Чл. 12 Допълнителни основания за отказ на регистрация

(1) Когато е подадена опозиция съгласно чл. 38б, не се регистрира марка

1. която е идентична на по-ранна марка, когато стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични;

2. когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка;

3.

(2) По-ранна марка по смисъла на ал. 1 е:

1. марка с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, регистрирана по реда на този закон;

2. заявена марка с по-ранна дата на подаване или с по-ранен приоритет, ако бъде регистрирана по реда на този закон;

3. марка, регистрирана по реда на Мадридската спогодба или Протокола, с по-ранна дата на регистрацията или с по-ранен приоритет и с признато действие на територията на Република България;

4. марка, регистрирана по реда на Мадридската спогодба или Протокола, с по-ранна дата на регистрацията или с по-ранен приоритет, ако действието й бъде признато на територията на Република България;

5. марка на Общността с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или с по-ранно старшинство за територията на Република България, признато по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ, L 78/1 от 24 март 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 207/2009“;

6. заявена марка на Общността с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или с по-ранно старшинство за територията на Република България, признато по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009, ако бъде регистрирана по реда на този регламент;

7. марка, която е общоизвестна на територията на Република България към датата на подаване на заявка за марка, съответно към датата на приоритета.

(3) Не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

(4) Разпоредбите на ал. 1, т. 2 и ал. 3 не се прилагат при съгласие на притежателя на по-ранната марка.

(5) При опозиция, подадена от действителния притежател на марка, не се регистрира марка, когато е заявена от името на агента или представителя на действителния притежател без негово съгласие.

(6) При опозиция, подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България, не се регистрира марка, чиято дата на подаване е по-късна от датата на действителното търговско използване на нерегистрираната марка.

Чл. 13 Съдържание на изключителното право върху марка

(1) Правото върху марка включва правото на притежателя ѝ да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:

1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;

2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;

3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило

(2) Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е

1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;

2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;

3. вносът или износът на стоките с този знак;

4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.

(3) Изключителното право има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикацията на регистрацията.

Чл. 14 Ограничаване на правото върху марка

Притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика:

1. своето име или адрес;

2. указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите;

3. марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части.

Чл. 15 Изчерпване на правото върху марка

(1) Притежателят на правото върху марка не може да забрани използването ѝ за стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите - членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство с тази марка от него или с негово съгласие.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато съществуват основателни причини притежателят да се противопостави на следващи продажби, особено когато състоянието на стоките е променено или влошено, след като са пуснати на пазара.

Чл. 16 Съвместно притежание на право върху марка

(1) Правото върху марката може да е притежание на две или повече лица.

(2) Всеки съпритежател може да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма.

Чл. 17 Посочване на регистрацията

При използването на марката притежателят може да посочва регистрацията ѝ, като в близост до нея поставя латинската буква R, заградена в кръг.

Чл. 18 Включване на марка в справочни материали

Когато включването на марка в речници, енциклопедии или други справочни материали създава впечатлението, че марката представлява родовото наименование на стоките или услугите, за които е регистрирана, притежателят ѝ има право да задължи издателя най-късно в следващото издание на съответния материал да посочи, че това е регистрирана марка.

Чл. 19 Задължение за използване на марката

(1) Когато в срок пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването.

(2) За реално използване по смисъла на ал. 1, освен използването по чл. 13, ал. 2, се счита и:

1. използването на марката от притежателя ѝ във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана;

2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ.

(3) Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него.

Чл. 20 Срок на действие на регистрацията

(1) Срокът на действие на регистрацията е десет години от датата на подаване на заявката.

(2) Регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години по реда на чл. 39.

Чл. 21 Прехвърляне на правото върху марка

(1) Правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана.

(2) При съвместно притежание правото върху марка се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго.

(3) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага документ за прехвърляне. На новия притежател се издава удостоверение.

(4) Когато от документа за прехвърляне е видно, че поради прехвърлянето на марката има вероятност потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите, прехвърлянето не се вписва, освен ако стоките или услугите се ограничат до тези, по отношение на които няма такава вероятност.

(5) Прехвърлянето има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.

(6) Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на лицето, вписано последно като притежател в Държавния регистър.

(7) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 се прилагат и за прехвърляне на заявка за регистрация.

Чл. 22 Лицензионен договор

(1) Притежателят на право върху марка може да разреши използването ѝ за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.

(2) Разрешение за използване на марка, която е съвместно притежание, се дава с писменото съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго.

(3) Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна.

(4) Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право да използва марката, ако това е изрично уговорено.

(5) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия ѝ номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печата на страните. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването.

(6) Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.

Чл. 23 Прекратяване действието на регистрацията

(1) Действието на регистрацията се прекратява:

1. с изтичането на срока по чл. 20;

2. с отказ на притежателя;

3. с прекратяване на юридическото лице – притежател без правоприемство.

(2) Прекратяването по ал. 1, т. 3 се извършва по искане на всяко лице.

(3) С прекратяване действието на регистрацията се погасява правото върху марката.

Чл. 23а Прекратяване регистрацията на марки, в които е включено регистрирано географско означение

Регистрацията на марки, в които е включено регистрирано географско означение, се прекратява, когато се:

1.

2.

3. отмени вписването като ползвател на географското означение на притежателя на марката.

Чл. 24 Отказ от право

(1) Притежателят може да се откаже от правото си върху марка за всички или за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, с писмена декларация до Патентното ведомство.

(2) Отказът има действие от вписването му в Държавния регистър.

(3) Когато има вписан лицензионен договор, отказът от право се вписва, след като притежателят представи доказателство, че е уведомил лицензополучателя за намерението си да се откаже от правото върху марката. Вписването се извършва след изтичането на двумесечен срок от представяне на доказателството.

(4) Отказът на един или няколко от съпритежателите на правото върху марка не води до прекратяване действието на регистрацията по отношение на останалите съпритежатели.

Чл. 25 Отменяне на регистрацията

(1) Регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато:

1. марката не е била използвана съгласно чл. 19;

2. в резултат на действието или бездействието на притежателя марката е станала обичайно означение за стоката или услугата, за която е регистрирана;

3. използването на марката от притежателя или от друго лице с негово съгласие за стоките или услугите, за които е регистрирана, е по начин, който въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите.

(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 1 не се прилага, ако притежателят е започнал или възобновил реалното ѝ използване в периода между изтичането на петгодишния срок и подаването на искането за отмяна. Започването или възобновяването на използването в тримесечен срок преди подаването на искането за отменяне не се взема предвид, ако подготовката за това използване или възобновяване е извършена, след като притежателят е узнал, че може да бъде подадено такова искане.

(3) Когато искането за отменяне се отнася за част от стоките или услугите, регистрацията се отменя само за тези стоки или услуги.

Чл. 26 Заличаване на регистрацията

(1) Регистрацията на марка се заличава, когато е извършена в нарушение на изискванията по чл. 2 и 11.

(2) Когато марката е регистрирана в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 2, 3 или 4, регистрацията не се заличава, ако притежателят докаже, че в резултат на използването марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана.

(3) Регистрацията на марка се заличава, и когато:

1. марката е регистрирана в противоречие с чл. 12;

2.

3. марката е регистрирана на името на агент или представител на притежателя без неговото съгласие;

4. заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила съдебно решение;

5. използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално: право на име и портрет; авторско право; право на селекционер върху наименование на сорт или порода; право на индустриална собственост.

6. марката се състои от или съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги.

(4) Искане по ал. 1 може да се подаде от всяко лице.

(5) Искане по ал. 3 може да се подаде от следните лица:

1. по т. 1 – от лицата по чл. 38б, ал. 1, които не са упражнили правото си да подадат опозиция по чл. 38б или опозицията им е отхвърлена като недопустима;

2. по т. 3 и 4 – от действителния притежател на марката;

3. по т. 5 – от притежателя на по-ранното право;

4. по т. 6 – от търговеца, който смята, че неговата фирма се състои от или се съдържа в марката.

(6) Регистрацията на марка може да се заличи и служебно от Патентното ведомство, когато е регистрирана в противоречие с чл. 11.

(7) В случаите по ал. 3, т. 1 регистрацията не се заличава, ако по-ранната марка не е била използвана съгласно чл. 19.

(8) В случаите по ал. 3, т. 3 регистрацията не се заличава, а марката се прехвърля на лицето с правен интерес по негово искане.

(9) В случаите по ал. 3, т. 1 и 5 регистрацията не се заличава, ако в производството по заличаване се представи съгласието на лицето с по-ранната марка, съответно с по-ранното право.

(10) Когато основанията за заличаване се отнасят за част от стоките или услугите, регистрацията се заличава само за тези стоки или услуги.

Чл. 27 Ограничение в резултат на бездействие

(1) Когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на притежател на право върху по-ранна марка съгласно чл. 12, ал. 3 или на по-ранно право съгласно чл. 26, ал. 3, т. 5.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 притежателят на правото върху по-късната марка няма право да се противопостави на използването на по-ранната марка, въпреки че нейният притежател не може да се позове на правата си да поиска заличаване на по-късната марка.

Чл. 28 Правни последици от отменянето и заличаването на регистрацията

(1) Отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 1 има действие от началото на петгодишния период на неизползване.

(2) Отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 2 и 3 има действие от датата на подаване на искането за отменяне.

(3) Заличаването на регистрацията на марка има действие от датата на подаване на заявката.

(4) Отменянето и заличаването на регистрацията не засягат:

1. влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването;

2. лицензионни договори, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването, освен ако е уговорено друго.

Чл. 29 Колективни марки

(1) Колективната марка е марка – притежание на сдружение на производители, търговци или на лица, извършващи услуги, което е юридическо лице. Тя отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от стоките или услугите на други лица.

(2) Сдружението задължително приема Правила за използване на колективната марка, които съдържат: данни за лицата, които могат да използват марката; условия за членство в сдружението; условия за използване на марката и основания, поради които на член на сдружението може да се забрани използването ѝ.

(3) Правото върху колективна марка не може да се прехвърля. Лица, които не са членове на сдружението, не могат да получат разрешение за използването ѝ.

Чл. 30 Сертификатни марки

(1) Сертификатната марка удостоверява материала, начина на изработване, качеството или други характеристики на стоките или услугите, произвеждани или предлагани от лица, с разрешението и под контрола на притежателя на марката.

(2) Притежателят на марката задължително приема Правила за използване на сертификатната марка, които съдържат: указания за качеството, материала или други характеристики на стоките или услугите; мерките за контрол, които притежателят на сертификатната марка упражнява, и санкциите, които налага.

(3) Притежателят на сертификатна марка не може да я използва за означаване на произвежданите от него стоки или услуги.

(4) Регистрацията на сертификатна марка може да се отмени, когато притежателят ѝ е използвал марката за означаване на стоки или услуги, произведени или извършени от него.

Чл. 31 Специални разпоредби

(1) Притежателят на колективна или сертификатна марка представя в Патентното ведомство правилата за използване и всички промени в тях. Тези промени имат действие от представянето им в Патентното ведомство.

(2) Регистрацията на колективна или сертификатна марка може да се отмени освен по чл. 25 и когато притежателят ѝ е разрешил или търпял използване, което противоречи на правилата за използване.

(3) Колективна или сертификатна марка, чиято регистрация е отменена или прекратена, представлява пречка за регистрацията на идентична или сходна марка за идентични или сходни стоки или услуги на името на друго лице в тригодишен срок от публикуването на отмяната или прекратяването.

(4) Патентното ведомство предоставя достъп до правилата за използване на колективните и сертификатните марки.

Чл. 32 Заявка

(1) Заявката за регистрация на марка се подава в Патентното ведомство директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“, и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги не са задължителни.

(2) Заявката трябва да се отнася до една марка, предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове на Международната класификация.

(3) Заявката трябва да съдържа:

1. искането за регистрация;

2. името и адреса на заявителя;

3. изображението на марката, и

4. списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрацията.

(4) Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, освен документите по ал. 3 се прилагат и правилата за използване.

(5) Заявката трябва да отговаря и на други изисквания, установени с наредба, приета от Министерския съвет.

(6) Към заявката се прилага документ за платени такси.

(7) Документите и данните в заявката се представят на български език.

Чл. 33 Дата на подаване

(1) За дата на подаване на заявката се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени документите, съдържащи данните съгласно чл. 32, ал. 3 и 4.

(2) Когато документите са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в двумесечен срок от тази дата те бъдат представени на български език.

Чл. 34 Право на приоритет

(1) Право на приоритет на заявителя пред по-късно подадени заявки за идентични или сходни марки, предназначени за идентични или сходни стоки или услуги, се признава от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство съгласно чл. 33, ал. 1.

(2) Право на приоритет на заявителя се признава от датата на предходна заявка, при условие че:

1. предходната заявка е била редовно подадена в страна – членка на Парижката конвенция или на Световната търговска организация;

2. предходната заявка е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и е за същата марка и за същите стоки или услуги;

3. заявката е подадена в Патентното ведомство в шестмесечен срок от датата на подаване на предходната заявка;

4. претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата и страната на предходната заявка, и

5. в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи приоритетен документ, издаден от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка.

(3) Редовно подадена заявка по ал. 2, т. 1 е заявка, която има установена дата на подаване независимо от нейната последваща съдба.

(4) Право на изложбен приоритет на заявителя се признава от датата на излагането на стоките или услугите, означени със заявената марка, на официална или официално призната изложба, при условие че:

1. заявката е подадена в шестмесечен срок от датата на първото излагане на стоките или услугите;

2. заявката е за същата марка и за същите изложени стоки или услуги;

3. претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата на излагане и страната, в която е организирана изложбата, и

4. в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи документ, издаден от администрацията на изложбата, доказващ датата на излагане на стоките или услугите, означени със заявената марка.

Чл. 35 Претенция за цвят

(отменен)

Претенция за цвят или за комбинация от цветове се признава, когато е направена едновременно с подаването на заявката.

Чл. 36 Формална експертиза

(1) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 33 за установяване дата на подаване. Когато тези изисквания не са изпълнени, заявката се смята за неподадена.

(2) За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси по чл. 32, ал. 6. Когато документът не е приложен, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъка. До един месец след изтичането на този срок таксите могат да бъдат платени в двоен размер. Ако в този срок таксите не бъдат платени, заявката се смята за оттеглена.

(3) В двумесечен срок от представянето на документа за платени такси се извършва експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 2, 5 и 7. Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, се проверява съответствието на правилата за използване с изискванията на чл. 29, ал. 2, съответно чл. 30, ал. 2. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя двумесечен срок за отстраняването им.

(4) Когато заявката не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 и в срока по ал. 2 заявителят раздели заявката, разделените заявки запазват датата на подаване, съответно приоритета на първоначалната заявка.

(5) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява.

Чл. 36а Публикация на заявката

(отменен)

(1) Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се публикува в официалния бюлетин на ведомството. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 36 и съдържа входящия номер, датата на подаване и приоритета, когато такъв е претендиран, данни за заявителя, вида на марката, изображението на марката, претенцията за цвят или цветове, класовете и списъка на стоките и услугите, за които е заявена.

(2) Заявката не се публикува, когато:

1. е оттеглена съгласно чл. 38, ал. 1;

2. се смята за оттеглена по чл. 36, ал. 2;

3. производството по нея е прекратено съгласно чл. 36, ал. 5;

4. преди да е завършила подготовката за публикация, но не по-късно от 4 месеца от датата на подаване, е подадена заявка за международна регистрация на същата марка с цел ползване на конвенционен приоритет.

Чл. 36б Възражение срещу регистрацията на марката

(отменен)

(1) В двумесечен срок от датата на публикация на заявката всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията на марката на основание чл. 11 и 12.

(2) Възражението се подава в писмена форма и съдържа основания и мотиви.

(3) Лицето, подало възражението, не е участник в производството по заявката, но има право при поискване да получи информация за становището по възражението.

Чл. 37 Експертиза по същество

(1) В тримесечен срок от приключване на формалната експертиза или от публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство се извършва експертиза по чл. 11.

(2) Когато има основание за отказ на регистрацията за всички или за част от стоките или услугите, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и му се предоставя 3-месечен срок за възражения.

(3) Когато марката съдържа елемент, който няма отличителни белези, и когато включването на този елемент в марката може да породи съмнения относно обхвата на закрила на марката, може да се изиска като условие за регистрацията на марката заявителят да декларира, че той няма да се позовава на изключителни права по отношение на този елемент.

(4) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отговори, не направи основателни възражения и/или не ограничи списъка на стоките или услугите, се взема решение за пълен или частичен отказ. При частичен отказ заявителят може в двумесечен срок от получаване на решението или в производството по жалба срещу решението да подаде молба за разделяне на заявката.

(5)

Чл. 37а Спиране на производството

(отменен)

(1) Производството по заявката се спира по молба на заявителя, когато е подадено искане за отменяне, заличаване или прекратяване по чл. 23, ал. 1, т. 3 на регистрацията на противопоставената по-ранна марка.

(2) Производството по заявката се спира служебно, когато отказът се основава на заявена марка с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, или на марка, за която не е изтекъл срокът за подаване на молба за подновяване на регистрацията съгласно чл. 39, ал. 3, когато е постъпило възражение, основаващо се на общоизвестност на марка, или когато решението по заявката зависи от предварителното решаване на въпрос от компетентността на друг орган.

(3) Производството по ал. 1 се възобновява по молба на заявителя след влизането в сила на решението по съответното искане или след вписване на прекратяването в Държавния регистър на марките.

(4) Производството по ал. 2 се възобновява служебно след влизането в сила на решението по противопоставената по-ранна заявка, след изтичането на срока по чл. 39, ал. 3, след произнасянето по претендираната общоизвестност или след решението на съответния компетентен орган.

Чл. 37б Публикация на заявката

(1) Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност и на изискванията на чл. 11, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 37 или след влизане в сила на решението по чл. 37, ал. 4.

(2) Публикацията съдържа входящия номер, датата на подаване и приоритета, когато такъв е претендиран, данни за заявителя, данни за представителя по индустриална собственост, когато има такъв, вида на марката, изображението на марката, класовете и списъка на стоките и услугите, за които е заявена.

(3) Международните регистрации, по които Република България е посочена страна, се публикуват в официалния бюлетин на Патентното ведомство в едномесечен срок от уведомяването на ведомството за международната регистрация.

(4) Заявката не се публикува, когато:

1. е оттеглена съгласно чл. 38, ал. 1;

2. се смята за оттеглена по чл. 36, ал. 2;

3. производството по нея е прекратено съгласно чл. 36, ал. 5.

Чл. 38 Оттегляне, ограничаване и промени в заявката

(1) До вземането на решение по заявката заявителят може да я оттегли или да ограничи списъка на стоките или услугите, за които марката е заявена. Когато заявителят оттегли заявката си, се постановява решение за прекратяване на производството.

(2) В заявката не могат да се внасят промени, освен когато има промяна в името или адреса на заявителя или е необходимо да се поправят допуснати грешки в името и адреса на заявителя и очевидни грешки, при условие че тези промени не засягат знака или не разширяват списъка на стоките или услугите.

(3) Промените по ал. 2 се извършват по искане на заявителя.

Чл. 39 Подновяване на регистрацията

(1) Регистрацията на марка се подновява по искане на притежателя, придружено с документ за платена такса.

(2) Искането трябва да съдържа регистровия номер на марката и идентификационните данни на притежателя.

(3) Искането може да се подаде в последната година на срока по чл. 20, ал. 1 или до шест месеца след изтичането на този срок срещу заплащане на допълнителна такса.

(4) Когато притежателят поиска подновяване на регистрацията само за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, в искането се посочва и за кои стоки или услуги се иска подновяването.

(5) Когато изискванията на ал. 1, 2 и 3 не са спазени, регистрацията на марката не се подновява.

(6) Подновяването действа от деня, следващ датата, на която изтича срокът на предходната регистрация.

Чл. 40 Промени в името и адреса на притежателя

(1) Притежателят или заявителят на марка е длъжен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в тримесечен срок от извършването й.

(2) Промяната се вписва в Държавния регистър по искане на притежателя.

(3) Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на адреса, вписан последен в Държавния регистър.

Чл. 41 Промени в марката

(1) В марката не могат да се внасят промени по време на действие на регистрацията или при подновяването ѝ.

(2) Когато марката включва името и адреса на притежателя, всяка промяна в тях, при условие че не засяга съществено марката, така както е регистрирана, може да бъде направена по искане на притежателя.

Чл. 42 Разглеждане на спорове

(1) Отделът по спорове разглежда:

1. жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 37, ал. 4;

2. жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 36, ал. 5;

3. жалби срещу решения на отдела по опозиции по чл. 38в, ал. 3 и чл. 38г, ал. 6, 9 и 10;

4. искания за отменяне на регистрацията по чл. 25;

5. искания за заличаване на регистрацията по чл. 26.

(2) Съставите за разглеждане на жалбите включват трима държавни експерти, единият от които е юрист, а съставите за разглеждане на исканията – трима държавни експерти и двама юристи. Съставите се назначават от председателя на Патентното ведомство.

(3) Съставите по ал. 2 подготвят становища за вземане на решенията по чл. 45 и 46.

(4) Редът за разглеждане на споровете се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 43 Срокове

(1) Жалбата се подава в тримесечен срок от съобщаване на решението.

(2) Искането може да се подаде през целия срок на действие на регистрацията.

(3)

Чл. 44 Съдържание на жалбите и исканията

(1) Жалбата трябва да бъде мотивирана и да съдържа данни за жалбоподателя и данни за заявката.

(2) Искането се подава в 2 екземпляра и трябва да съдържа данни за молителя, данни за правния интерес на молителя, когато това се изисква, мотиви за заличаването, както и доказателства, когато е необходимо.

(3) Искането се подава в 2 екземпляра и трябва да съдържа данни за молителя, данни за правния интерес на молителя, когато това се изисква, мотиви за заличаването, както и доказателства, когато е необходимо.

Чл. 44а Проверка за допустимост и формална редовност на жалбите и исканията

(1) За всяка жалба се проверява дали е спазен срокът по чл. 43, ал. 1 и дали е представен документ за платена такса по чл. 44, ал. 3.

(2) За всяко искане се проверява дали е представен документ за платена такса по чл. 44, ал. 3 и дали е налице правен интерес, когато това се изисква.

(3) Когато към жалбата или искането не е приложен документ за платена такса или в искането не е обоснован правният интерес, на заявителя, съответно на молителя, се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъците.

(4) Жалби, които не са подадени в срока по чл. 43, ал. 1 и/или не е платена такса, както и искания, по които не е платена такса и/или не е доказан правен интерес, са недопустими и производство по тях не се образува.

(5) За всяка допустима жалба и искане се проверява дали отговаря на останалите изисквания на чл. 44. Когато се констатират недостатъци, заявителят, съответно молителят, се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. По жалби и искания, по които недостатъците не бъдат отстранени в този срок, производството се прекратява.

Чл. 45 Произнасяне по жалбите

(1) Когато жалбата е неоснователна, председателят на Патентното ведомство постановява решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията или на решението за прекратяване на производството.

(2) Когато жалбата е основателна, решението се отменя и се постановява решение за връщане на заявката за повторно разглеждане, за регистрация на марката или за възобновяване на производството.

(3) Когато се отмени решение за отказ при повторното разглеждане на заявката, се взема решение по същество.

(4) Решенията по ал. 1 – 3 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

(5) Решенията по ал. 1 и 2 се постановяват в тримесечен срок от подаване на жалбата или от отстраняване на констатираните по нея недостатъци.

Чл. 46 Производство по исканията

(1) Единият екземпляр на искането се изпраща на притежателя на правото върху марката и му се предоставя тримесечен срок за възражение, а когато искането е по чл. 25, ал. 1, т. 1 - и за представяне на доказателства за използване на марката на територията на Република България. Когато искането е по чл. 26, ал. 3, т. 4 и е придружено с влязло в сила решение, с което е установено, че заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, не се изпраща екземпляр от искането на притежателя на марката, а се постановява решение за заличаване на марката.

(2) Възражението или доказателствата за използване на марката се изпращат на молителя, като му се предоставя едномесечен срок за становище.

(3) Съставът по чл. 42, ал. 2 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се предоставят на другата страна за писмено становище в едномесечен срок.

(4) Когато искането е неоснователно, председателят на Патентното ведомство взема решение за отхвърлянето му.

(5) Когато искането е основателно, председателят на Патентното ведомство взема решение за пълно или частично отменяне или за заличаване на регистрацията.

(6) Решенията по ал. 1, 4 и 5 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

(7) В случаите на частично отменяне или частично заличаване на регистрацията, издаденото свидетелство за регистрация се заменя с ново.

(8) Решенията по исканията за отменяне или за заличаване се постановяват в 6-месечен срок, след като е приключило събирането на доказателствата и материалите по ал. 3.

Чл. 46а Спиране на производството

(1) Производството по жалба се спира, когато във връзка с нея е подадено искане за заличаване или отменяне регистрацията на по-ранната марка.

(2) Производството по искане за заличаване се спира, когато е подадено насрещно искане за отменяне на регистрацията на по-ранната марка.

(3) Производството по ал. 1 и 2 се възобновява след влизането в сила на решението по съответното искане.

Чл. 47 Продължаване на срокове

Сроковете по чл. 36, ал. 3, чл. 37, ал. 2, чл. 38в, ал. 3 и чл. 38г, ал. 4 и 6 могат да бъдат продължени еднократно със същата продължителност по искане на заявителя или притежателя, подадено преди изтичането им. Искането не се уважава, когато към него не е приложен документ за платена такса.

Чл. 48 Възстановяване на срокове

Срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по искане на заявителя или притежателя. Искането се подава до три месеца след отпадането на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване се взема от председателя на Патентното ведомство.

Чл. 49 Публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство

Патентното ведомство извършва публикация в официалния си бюлетин на всяка регистрирана марка и последващите вписвания по отношение на нея не по-късно от 3 месеца след вписването в Държавния регистър на марките.

Чл. 50 Съдебен контрол

(1) Решенията по чл. 45, ал. 1 и по чл. 46 могат да се обжалват пред Административния съд - град София в тримесечен срок от съобщаването.

(2) Отказите за вписване в държавните регистри и отказът за подновяване на регистрацията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 51а Изключения от регистрация

Не се регистрират по реда на този закон географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (OB, L 343/1 от 14 декември 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1151/2012“.

Чл. 60 Определение

(1) Заявката за регистрация на географско означение се подава в Патентното ведомство директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги не са задължителни.

(2) Заявката трябва да се отнася само до едно географско означение.

(3) Заявката трябва да съдържа:

1. искането за регистрация;

2. името и адреса на заявителя;

3. наименованието за произход или географското указание;

4. посочване на стоката;

5. описание на границите на географското място, и

6. описание на установените качества или особености на стоката и връзката им с географската среда или с географския произход.

(4) Към заявката се прилага препис на заповедта по чл. 54, ал. 2 и удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място.

(5) Когато заявителят е чуждестранно лице, към заявката се прилага документ за регистрация на географското означение в страната на произхода.

(6) Заявката трябва да отговаря и на други изисквания, установени с наредба, приета от Министерския съвет.

(7) Към заявката се прилага документ за платени такси.

Чл. 61 Формална експертиза

(1) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 60. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им.

(2) Когато в срока по ал. 1 заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява.

Чл. 62 Експертиза по същество

(1) За всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се извършва експертиза по същество в 18-месечен срок.

(2) Когато има основания за отказ на регистрацията на географското означение, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и се предоставя 3-месечен срок за възражения.

(3) Когато в срока по ал. 2 заявителят не представи основателни възражения, се взема решение за отказ на регистрацията.

(4) Когато се установи, че географското означение отговаря на изискванията на закона, се взема решение за регистрация. Географското означение се вписва в Държавния регистър на географските означения. Заявителят се вписва като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение в едномесечен срок.

Чл. 63 Вписване на ползвател на регистрирано географско означение

(1) Всяко лице, което има право на заявяване, може да подаде заявка за вписване като ползвател на регистрирано географско означение. Заявката се подава в Патентното ведомство директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис не са задължителни.

(2) Заявката трябва да съдържа:

1. искането за вписване като ползвател;

2. името и адреса на заявителя, и

3. географското означение и регистровия номер.

(3) Към заявката се прилага удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място, и удостоверение, издадено от съответното централно ведомство, че произвежданите от заявителя стоки отговарят на установените за географското означение качества или особености.

(4) Към заявката се прилага документ за платени такси.

(5) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на ал. 1, 2, 3 и 4. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им.

(6) Когато в срока по ал. 5 заявителят не отстрани недостатъците, се взема решение за прекратяване на производството.

(7) Когато заявката за вписване отговаря на изискванията на ал. 1, 2, 3 и 4, заявителят се вписва в Държавния регистър на географските означения като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение.

Чл. 64 Производство в отдела по спорове

(1) Отделът по спорове разглежда:

1. жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 62, ал. 3;

2. жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 61, ал. 1 и по чл. 63, ал. 6.

3. искания за заличаване по чл. 52, т. 2, 3 и 4.

(2) Жалбите се подават и разглеждат по реда на чл. 42, 43, 44 и 44а.

(3) Исканията се подават и разглеждат по реда на чл. 42, 43, 44, 44а и 46.

Чл. 65 Произнасяне по жалбите и по исканията

(1) Когато жалбата е неоснователна, председателят на Патентното ведомство постановява решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията.

(2) Когато жалбата е основателна, председателят на Патентното ведомство отменя решението и постановява решение за връщане на заявката за повторно разглеждане или за регистрация.

(3) Когато се отмени решение за отказ, при повторното разглеждане на заявката се взема решение по същество от председателя на Патентното ведомство.

(4) Когато искането е неоснователно, председателят на Патентното ведомство постановява решение за отхвърлянето му.

(5) Когато искането е основателно, председателят на Патентното ведомство постановява решение за заличаване на регистрацията.

Чл. 66 Продължаване и възстановяване на срокове

(1) По искане на заявителя, подадено преди изтичането на сроковете по чл. 61, ал. 2, чл. 62, ал. 2 и чл. 63, ал. 5, тези срокове могат да бъдат продължени с три месеца, еднократно. Искането не се уважава, когато към него не е приложен документ за платена такса.

(2) Срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по искане на заявителя или ползвателя. Искането се подава до три месеца след отпадането на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване се взема от председателя на Патентното ведомство.

Чл. 67 Публикация в официалния бюлетин

Патентното ведомство публикува в официалния си бюлетин всички регистрирани географски означения и последващите промени, свързани с тях.

Чл. 68 Съдебен контрол

Решенията по чл. 65, ал. 1, 4 и 5 могат да се обжалват пред Административния съд - град София в тримесечен срок от съобщаването.

Чл. 69 Международна регистрация на марките

(1) Под международна регистрация на марка се разбира регистрация, извършена от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, наричано по-нататък „Международното бюро“, по реда на Мадридската спогодба и Протокола.

(2) Международна регистрация на марка, в която е посочена Република България, има същото действие, както ако тази марка е била директно заявена и регистрирана в Република България. Тя действа от датата на международната регистрация или от датата на регистрацията на териториалното разширение.

(3) Закрилата на международна марка в Република България може да се откаже в предвидените от Мадридската спогодба и Протокола срокове.

(4) Притежателят на международна регистрация на марка, действаща на територията на Република България, който има по-ранна национална регистрация на същата марка, може с искане до Патентното ведомство, придружено с документ за платена такса, да поиска международната регистрация да се счита като заместваща националната със запазване на всички права, придобити от националната регистрация.

Чл. 70 Международна регистрация на национални марки

(1) Всяко физическо или юридическо лице на Република България или с постоянен адрес, или с действителна търговска дейност в страната, което е притежател на марка, регистрирана по този закон, може да подаде заявка за международна регистрация.

(2) Заявката се подава чрез Патентното ведомство в Международното бюро.

(3) Таксите за международна регистрация се заплащат от заявителя в Международното бюро.

Чл. 71 Международна регистрация на наименования за произход

(1) Под международна регистрация на наименование за произход се разбира регистрация, извършена от Международното бюро по реда на Лисабонската спогодба.

(2) Международна регистрация на наименование за произход, в която е посочена Република България, има същото действие, както ако това наименование е било директно заявено и регистрирано в Република България. Това наименование не може да се превърне в родово, докато се ползва със закрила в страната на произхода.

(3) Закрилата на международно наименование за произход в Република България може да се откаже в предвидения от Лисабонската спогодба срок.

Чл. 72 Международна регистрация на български националния за произход

(1) Вписан ползвател на регистрирано наименование за произход може да подаде заявка за международна регистрация.

(2) Заявката се подава чрез Патентното ведомство в Международното бюро.

(3) Таксите за международна регистрация се заплащат от заявителя в Международното бюро.

Чл. 72а Регистрация и действие на марката на Общността

(1) Марката на Общността е марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009.

(2) Марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по този закон.

(3) Марката на Общността се смята за по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2.

(4) Патентното ведомство на Република България е централно ведомство по индустриална собственост по смисъла на Регламент (ЕО) № 207/2009.

(5) Председателят на Патентното ведомство издава сертификат за вписването на представители по индустриална собственост пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и предприема необходимите действия за това съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 207/2009.

Чл. 72б Заявка за марка на Общността

(1) Заявката за марка на Общността трябва да отговаря на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕО) № 207/2009.

(2) Заявката за марка на Общността се подава директно във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) или чрез Патентното ведомство.

(3) Когато заявката е подадена чрез Патентното ведомство, тя трябва да е придружена с документ за платена такса за препращането й.

(4) Патентното ведомство поставя дата на получаване и изпраща заявката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) в двуседмичен срок от получаването й.

Чл. 72в Преобразуване на марка на Общността в национална заявка

(1) Заявител или притежател на марка на Общността може да поиска преобразуване на заявката или на регистрацията в заявка за национална регистрация на марка в Република България при условията на чл. 112 – 114 от Регламент (ЕО) № 207/2009.

(2) Когато искането по ал. 1 бъде допуснато от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и е изпратено на Патентното ведомство, Патентното ведомство уведомява заявителя или притежателя на марката на Общността, че ще разгледа искането, ако в двумесечен срок заявителят представи:

1. превод на документите на български език;

2. изображения на марката;

3. документ за платени такси за заявяване и експертиза;

4. местен представител по индустриална собственост.

(3) За дата на подаване на заявката по ал. 1 се смята датата на подаване или приоритетната дата на заявката за марка на Общността.

Чл. 72г Защита на марката на Общността

(1) Гражданскоправната защита при нарушение на правата върху марка на Общността се осъществява по реда, предвиден в Регламент (ЕО) № 207/2009.

(2) В случай че съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 искове и мерки, свързани със защитата на марка на Общността, се предявяват и искат в Република България, прилага се българското законодателство, доколкото в Регламент (ЕО) № 207/2009 не е предвидено друго.

(3) Исковете по ал. 2 са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция и на Софийския апелативен съд като втора инстанция, които се явяват съдилища за марки на Общността по смисъла на Регламент (ЕО) № 207/2009.

Чл. 72д Субсидиарно прилагане на решенията

За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 207/2009.

Чл. 73 Нарушение на правото на регистрирана марка

(1) Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение.

(2) Нарушение съставлява и:

1. поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя;

2. изработването на средство, специално предназначено или пригодено за възпроизвеждане на марката или за притежаването, или за съхраняването на такова средство, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че това средство служи или ще служи за произвеждане на стоки или на материал по т. 1 без съгласието на притежателя.

Чл. 74 Нарушение на регистрирано географско означение

(1) Използването на регистрирано географско означение съгласно чл. 53, ал. 2 съставлява нарушение.

(2) Нарушение съставлява и използването на регистрирано географско означение от лице, което не е вписано като негов ползвател.

Чл. 75 Право на иск

(1) Притежателят на право върху марка и лицензополучателят на изключителна лицензия имат самостоятелно право на иск за нарушение.

(2)

(3) Лицензополучателят на неизключителна лицензия може да предави иск само със съгласието на притежателя, ако друго не е предавано в договора.

(4) Право на иск има и всеки вписан ползвател на регистрирано географско означение.

Чл. 76 Искове за нарушение

(1) Исковете за нарушение на правата по този закон могат да бъдат:

1. за установяване факта на нарушението;

2. за преустановяване на нарушението;

3. за обезщетение за вреди.

4. за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване.

(2) Едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и:

1. да му бъдат предадени стоките, предмет на нарушението;

2. да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението;

3. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда.

Чл. 76а Определяне на обезщетението

(1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

(2) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението.

(3) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Чл. 76б Особени случаи на обезщетение

(1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:

1. от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3, или

2. равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението.

(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

Чл. 76в Изземване на стоки, предмет на нарушение

Изземване на стоките по чл. 76, ал. 1, т. 4, предмет на нарушение, може да се иска както по отношение на стоки, намиращи се на конкретно място, така и по отношение на стоки, намиращи се в търговската мрежа.

Чл. 76г Носене на отговорност

Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.

Чл. 76д Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства

(1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да предостави тези доказателства.

(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.

(3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.

(4) Представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закриляна по този закон марка или географско означение се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.

(5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закриляна по този закон марка или географско означение.

Чл. 76е Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение

(1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.

(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:

1. държи стоки, предмет на нарушение, или

2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или

3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или

4. е посочено от лице от т. 1 - 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.

(3) Данните по ал. 1 могат да включват:

1. имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно;

2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и приходите, получени от въпросните стоки или услуги.

(4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон.

(5) Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

Чл. 76ж Привременни мерки

(1) При нарушение на правото върху марка или географско означение или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някоя от следните мерки:

1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марка или географско означение;

2. изземване на стоките, за които се твърди, че неправомерно носят марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;

3. изземване от употреба на материала или средството по чл. 73, ал. 2;

4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.

(2) Допускането, налагането и отменянето на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389 - 403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо, и доколкото този закон не предвижда друго.

(3) Привременната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда.

(4) Привременните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от съдебния изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за налагане на мярката в тридневен срок от постъпването на молбата от ищеца до съдебния изпълнител. Привременната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.

(5) Ищецът или негов представител има право да присъства и съдейства при налагането на привременните мерки.

(6) Привременната мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.

(7) Притежателят на съответното право или лицензополучателят на изключителна лицензия е длъжен да не разгласява информацията, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.

Чл. 77 Подсъдност

Исковете по този закон са подсъдни на Софийския градски съд.

Чл. 78 Основания и приложно поле

(1) Притежателят на право върху марка, както и лицензополучателят на изключителна лицензия, може да поиска от митническите органи да задържат стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно от този закон право.

(2) Мерките по ал. 1 не се прилагат по отношение на стоки:

1.

2.

3. с нетърговско предназначение, пренасяни като част от багажа на пътници, при условие че са в количество, определено за безмитен внос или износ;

4. подлежащи на бързо разваляне.

(3) Митническите органи не задържат стоки, които не носят търговска марка, идентична или сходна с тази на молителя.

(4)

(5) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за задържане на стоки, носещи регистрирано географско означение или негова имитация без правно основание. Молба за задържане може да подаде всеки вписан ползвател.

(6) Разпоредбите на този раздел се прилагат по отношение на всички представени пред митническите органи стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим.

Чл. 79 Условия за прилагане на мерките за граничен контрол

(1) Мерките за граничен контрол се прилагат въз основа на писмена молба от носителя на правото върху търговска марка или от вписания ползвател на географското означение, както и по инициатива на митническите органи. Когато притежателят на правото върху търговската марка или ползвателят на географското означение е с местожителство или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България.

(2) Молбата по ал. 1 трябва да съдържа подробно описание на стоките. Към нея се прилагат копие от свидетелството за регистрация на марката или географското означение и удостоверение, че регистрацията е действаща, издадени от Патентното ведомство.

(3) За разглеждането на молбата и за прилагането на мерките за граничен контрол митническите органи събират такси в размери, определени от Министерския съвет.

(4) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 78, ал. 1, митническите органи задържат стоките. Задържането се извършва със съответния митнически документ, издаден от компетентните митнически органи. Те уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на стоките за задържането. Същите лица имат права да огледат задържаните стоки и да получат информация за това.

(5) Ако в срок от 10 работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 4 за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за поставяне под митнически режим или за реекспорт. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още 10 работни дни.

(6) Компетентните органи, пред които е започната процедура по ал. 5, решават по жалба на заинтересованата страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени.

(7) Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на стоките подлежи на обжалване пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях контрол не са могли да идентифицират стоките, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.

Чл. 79а Действия по инициатива на митническите органи

(1) Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат стоки, за които имат основание да смятат, че нарушават закриляно по този закон право.

(2) В случаите по ал. 1 митническите органи уведомяват незабавно лицата по чл. 79, ал. 1, изпращача и получателя на стоките и им дават възможност да огледат задържаните стоки. Митническите органи могат да поискат от притежателите на права всяка информация за извършване на експертиза.

(3) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Ако в срок от 10 работни дни от задържането на стоките не започне процедура пред съда за решаване на спора по същество или няма определение на съда за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за поставяне под митнически режим или за реекспорт.

(5) Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.

Чл. 80 Допълнителна регламентация

Редът и начинът за прилагане на този раздел се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 81 Административни нарушения и наказания

(1) Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните търговци и юридически лица - с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) При повторно извършване на нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.

(3) Повторно е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

(4)

(5) Стоките по ал. 1, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.

(6)

(6) Алинеи 1 и 5 не се прилагат по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.

Чл. 82 Установяване на нарушенията

(1) Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка. За извършване на проверката може да се изисква съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.

(2)

Чл. 83 Правомощия на длъжностното лице

(1) Длъжностното лице по чл. 82, ал. 1 има право да:

1. изисква достъп до подлежащите на контрол обекти;

2. изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема образци за експертна оценка.

(2) Длъжностното лице е длъжно да:

1. отразява точно и пълно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;

2. опазва служебната, производствената и търговската тайна, станала му известна във връзка с извършените проверки;

3. не разгласява данни от проверките;

4. използва информацията от проверките само за целите на производството по нарушението.

Чл. 84 Задължение за съдействие

Лицата, при които се извършва проверката по чл. 82, са длъжни да:

1. осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните търговски обекти, складове и производствени бази и помещения;

2. предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства;

3. съхраняват оставените на отговорно пазене стоки;

4. оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка.

Чл. 85 Налагане на административните наказания

Наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство или от упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 86 Изпълнение на административните наказания

(1) Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което са наложени, като сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство.

(2) След изтичането на срока по ал. 1 копие от наказателното постановление се изпраща на Националната агенция за приходите за принудително изпълнение на наложената глоба или имуществена санкция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда стоките, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 87 Административнонаказателна отговорностза нарушения на географско означение

Разпоредбите на този раздел се прилагат и в случаите на използване на регистрирано географско означение или негова имитация без правно основание.

Чл. 88 Прилагане на Закона за административнитенарушения и наказания

Доколкото в този раздел не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Лице“ е физическо или юридическо лице.

2. „Местен представител по индустриална собственост“ е лице, което е представител по смисъла на чл. 3 от Закона за патентите.

3. “Общоизвестна марка” е марка по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция

4. „Парижка конвенция“ е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г., с нейните изменения и допълнения.

5. „Официална или официално призната изложба“ е официална или официално призната изложба по смисъла на Конвенцията от 22 ноември 1928 г. за международните изложби, организирани в страните – членки на Парижката конвенция.

6. „Международна класификация“ е Международната класификация на стоките и услугите за целите на регистрацията на марки, създадена със Спогодбата от Ница от 15 юни 1957 г., с нейните изменения и допълнения.

7. „Мадридска спогодба“ е Мадридската спогодба за международна регистрация на марки, подписана в Мадрид на 14 април 1891 г., с нейните изменения и допълнения, ратифицирана с Указ № 4312 от 3 декември 1984 г.

7а. “Протокол” е Протоколът относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, подписан на 27 юни 1989 г. в Мадрид, ратифициран със закон от Тридесет и осмото Народно събрание на 28 март 2001 г.

8. „Лисабонска спогодба“ е Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г. с нейните изменения и допълнения, ратифицирана с Указ № 523 от 11 март 1975 г.

9.

10. „Имитация на географско означение“ е означение, което не се различава съществено от регистрираното.

11. „Неправилно използване на географско означение“ е използване без правно основание.

12. “Внос или износ на стоки” е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим.

13. „Опозиция“ е възможност, с която лицата по чл. 38б, ал. 1 разполагат, за да се противопоставят на регистрацията на марка, заявена по реда на този закон или на признаването на действието на международна регистрация на територията на Република България.

14. „Агент или представител“ за целите на чл. 26, ал. 3, т. 3 е всяко лице, което действа или трябва да действа в интерес на действителния притежател на марка въз основа на правна или фактическа връзка с него по отношение на стоките или услугите, означени с марката.

15. „Фирма“ за целите на чл. 26, ал. 3, т. 6 не включва вида на търговеца.

§ 1а

Разпоредбите на този закон, които се прилагат за държавите - членки на Европейския съюз, се прилагат и за другите държави от Европейското икономическо пространство.

§ 2

(1) Този закон се прилага и за искания за регистрация на марки и наименования за произход, по които до влизането му в сила няма решение за регистрация, отказ или заличаване.

(2) Заварените искания по чл. 17 от Закона за търговските марки и промишлените образци се разглеждат по досегашния ред.

(3) Правата по чл. 9 от Закона за търговските марки и промишлените образци могат да се предявят в едногодишен срок от влизането в сила на този закон по молба на заинтересуваните лица.

§ 3

Наименованията за произход, регистрирани по Закона за търговските марки и промишлените образци, се пререгистрират по този закон в двегодишен срок от влизането му в сила.

§ 4

Този закон отменя раздели I, III, IV и V от Закона за търговските марки и промишлените образци (обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 56 от 1986 г. и бр. 27 от 1993 г.).

§ 5

В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42 и 64 от 1999 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 587, ал. 1 думата „търговска“ се заличава и след думата „марка“ се добавя „топология на интегрална схема“.

2. Член 588 се отменя.

3. В заглавието и в чл. 594, ал. 1 и 2 думите „търговска марка“ се заменят с „марка“.

§ 6

В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; бр. 97 от 1995 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм. и доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; бр. 120 от 1997 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм. и доп., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7 и 51 от 1999 г.) чл. 227 се изменя така: „Чл. 227. Който без съгласието на притежателя използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн или топология на интегрални схеми, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до 5 хиляди лева.“

§ 7

В чл. 12, ал. 3 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм., бр. 27 от 1998 г.) думите „търговска марка, наименование за произход“ се заменят с „марка, географско означение“.

§ 8

В чл. 33, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр. 52 от 1998 г.; бр. 112 от 1998 г. – Решение № 22 на Конституционния съд от 1998 г.) думите „търговска марка“ се заменят с „марки“.

§ 9

В § 1, т. 12, буква „а“ от Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; бр. 60 от 1999 г. – Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г.) думите „търговската марка“ се заменят с „марки“.

§ 10

В чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 4 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1992 г., бр. 55 от 1993 г., бр. 21, 33 и 59 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г., бр. 57 от 1999 г.) думите „фирмени и търговски марки“ се заменят с „марки“.

§ 11

В § 1, т. 18 от Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г.; бр. 53 от 1997 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 от 1999 г.) думите „търговска марка“ се заменят с „марка“.

§ 12

В чл. 4, буква „л“ от Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г.; ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37, 100 и 104 от 1996 г., бр. 82 и 86 от 1997 г., бр. 133 от 1998 г.) се изменя така: „л) за издаване на патенти за изобретения и полезни модели, за издаване на сертификати за нови сортове растения и породи животни, за регистрация, подновяване, прехвърляне и други на марки и промишлен дизайн, за регистрация и други на географски означения и топологии на интегрални схеми;“.

§ 13

В § 1, т. 8 от Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50 и 51 от 1999 г.) думите „търговска марка“ се заменят с „марка“.

§ 14

В чл. 31, ал. 1 от Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 34 и 55 от 1992 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 59 и 103 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 52 от 1998 г.) думите „търговски марки“ се заменят с „марки“.

§ 15

Министерският съвет приема наредби за подаване, оформяне и експертиза на заявките за регистрация на марки и географски означения и за реда и начина за прилагане на мерките за граничен контрол и тарифа за таксите по чл. 4.

§ 16

Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.

§ 17

Изпълнението на закона се възлага на председателя на Патентното ведомство.