Към съдържанието
Правото

Закон за автомобилните превози (ЗАвП)

ДВ, бр. 82 от 1999 г. В сила към 01.01.2004 Непроверен

Известен още като: ЗАвП, ЗАвПр, ЗАвтП, ЗАвтПр, ЗАП

Редакция в сила от 11.12.2003 до 31.12.2004. Показана към 01.01.2004.

Изчислена от изходния текст и измененията в „Държавен вестник“, влезли в сила до тази дата.

9 изменения с дата до 01.01.2004 не са приложени (чакат преглед). Текстът може да се различава от действалия.

Към текущата редакция

Текстът е разпознат (OCR) от сканиран брой на „Държавен вестник“ и може да съдържа грешки при разпознаването.

Докладвай грешка
Всички редакции (64)

Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1

Този закон урежда условията и реда за:

1. обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи;

2. превозите за собствена сметка;

3. контрола при осъществяването на превозите по т.1 и 2;

4. особените правила при договорите за превоз на пътници и товари.

Чл. 2

(1) Министърът на транспорта и съобщенията ръководи и контролира осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в Република България.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията осъществява правомощията си по ал. 1 чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

(3) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, второстепенен разпоредител с бюджетни средства със седалище в София и с регионални звена.

(4) Министерският съвет приема устройствен правилник за дейността, структурата, организацията на работа и състава на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“.

(5) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“:

1. контролира изпълнението на изискванията към пунктовете за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства;

2. разработва републиканската транспортна схема;

3. анализира действието на нормативните разпоредби в областта на автомобилния транспорт и оценява ефекта от прилагането им;

4. проверява наличието на условията по чл. 7 от закона и на изискванията за достъп до международни превози на пътници и товари;

5. осъществява контролни функции по този закон (посредством специализирано звено);

6. извършва и други дейности, определени в закон или акт на Министерския съвет.

Чл. 3

(1) Министърът на транспорта и съобщенията анализира и прогнозира функционирането на транспортния пазар.

(2) Превозвачите задължително предоставят статистическа информация за извършената от тях превозна дейност по образец, установен от министъра на транспорта и съобщенията и от председателя на Националния статистически институт.

(3) Статистическата информация, предоставена по смисъла на ал. 2, представлява класифицирана информация, представляваща служебна тайна и търговска тайна и може да бъде използвана само за статистически нужди.

Чл. 4

(1) При криза на транспортния пазар за превози министърът на транспорта и съобщенията за определен вид превози може:

1. да спре лицензирането на нови превозвачи;

2. да установи ограничение за разширяване дейността на съществуващите на пазара превозвачи и броя на автомобилите.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията предприема действия по ал. 1 след проучване и анализ.

(3) Ограниченията по ал. 1 продължават до преодоляване на кризисния период, но не повече от шест месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен само веднъж със същата продължителност.

Чл. 5

(1) Цените за обществените превози на пътници и товари се образуват свободно на основата на търсенето и предлагането.

(2) Превозвачите са длъжни да обявяват пред клиентите си цените и условията за превоза по начин, определен от министъра на транспорта и съобщенията.

Глава 2. Лицензиране и регистриране

Чл. 6

(1) Обществен превоз на пътници и товари може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация — за извършване на таксиметрови превози на пътници, и други документи, които се изискват от този закон. Неразделна част от лиценза и удостоверението за регистрация е списък на превозните средства, с които се извършват превозите.

(2) Лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за:

1. превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 1,5 тона или максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;

2. превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;

3. превози на пътници и товари, извършвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, държавните предприятия „Строителство и възстановяване", „Транспортно строителство и възстановяване" и „Съобщително строителство и възстановяване", свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи.

Чл. 7

(1) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

(2) Лиценз за извършване на превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за:

1. благонадеждност (добра репутация);

2. професионална компетентност;

3. финансова стабилност.

(3) Условията и редът за установяване на изискванията по ал. 2 и за издаване на лиценз се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.

(4) Изискванията за благонадеждност по ал. 2, т. 1 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност.

(5) Изискванията за професионална компетентност по ал. 2, т. 2 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците притежават познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно са положили писмен изпит по предмети, определени в наредбата по ал. 3, и имат най-малко средно образование – за международните превози, и най-малко основно образование – за вътрешните превози.

(6) Изискванията за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчния процесуален кодекс или са разсрочени по реда на Кодекса за социално осигуряване. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по ал. 3.

Чл. 7а

(1) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници само с пътни превозни средства, които отговарят на изискванията за транспортна годност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.

(2) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.

Чл. 8

(1) Лицензът е личен и не подлежи на преотстъпване.

(2) Лиценза се издава за срок 5 години.

(3) Срокът на лиценза се продължава за нови 5 години, ако лицензираният превозвач е направил писмено заявление за това преди изтичането на срока на валидност на лиценза и отговаря на изискванията, определени в наредбата по чл. 7, ал. 3.

(4) Издаването на лиценза или продължаването на срока му се извършва в едномесечен срок от подаване на заявлението.

Чл. 9

(1) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице отказва издаването на лиценз в случаите, когато:

1. кандидатът не отговаря на някое от изискванията по чл. 7, ал. 2;

2. издаденият лиценз на превозвача е бил отнет през последните две години.

3. са налице условията по чл. 4.

(2) Отказът от издаване или за продължаване срока на лиценза се мотивира.

(3) Изричният или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 10

При смърт на физическото лице – едноличен търговец, или при преобразуване на превозвача правата му, произтичащи от лиценза, преминават върху неговия правоприемник. Той е задължен в срок до три месеца да подаде заявление до лицензиращия орган за издаване на лиценз, ако са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 2.

Чл. 11

Правата, произтичащи от лиценза, се прекратяват:

1. по решение на лицензиращия орган, когато:

2. по молба на нейния притежател;

3. с прекратяване на юридическото лице на притежателя на лиценза;

4. с прекратяване на дейността на едноличния търговец;

5. с изтичане на срока, за който е издадена;

6.

Чл. 12

(1) Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.

(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация", където се води регистър.

(3) За вписване в регистъра лицата по ал. 1 трябва:

1. да подадат заявление до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", комплектувано с документите, определени в наредбата по чл. 12а, ал. 4;

2. да отговарят на изискванията за благонадеждност, посочени в чл. 7, ал. 4; 3.да отговарят на изискванията за професионална компетентност, посочени в чл. 7, ал. 5.

(4) При непълноти на представените документи по ал. 3 Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.

(5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняването на непълнотите по ал. 4 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията и издават удостоверение за регистрация на лицата, които отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 4 и 5 и са приложили документите по ал. 3.

(6) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не отговаря на някое от изискванията на чл. 7, ал. 4 или 5 или не е комплектувало заявлението с документите, определени в наредбата по чл. 12а, ал. 4, и уведомява лицето за това.

(7) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(8) Правото да се извършва таксиметров превоз на пътници се прекратява:

1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато:

2. по молба на притежателя на удостоверението за регистрация;

3. с прекратяване на юридическото лице на притежателя на удостоверението за регистрация;

4. с прекратяването на дейността на едноличния търговец.

Чл. 12а

(1) В регистъра по чл. 12, ал. 2 се вписват:

1. пореден номер и дата на регистрацията;

2. фирма, седалище и адрес на управление на търговеца;

3. номер по БУЛСТАТ;

4. номер на издаденото удостоверение за регистрация; 5.дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.

(2) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.

(3) Заличаването от регистъра се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация".

(4) Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 12, ал. 2, както и за извършване на таксиметров превоз на пътници се определя с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 12б

(1) Превоз на пътници и товари за собствена сметка може да се извършва от еднолични търговци или юридически лица, които притежават удостоверение за регистрация.

(2) Регистрация не се изисква за:

1. превоз на пътници за собствена сметка, извършван с автомобили, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от осем;

2. превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 1,5 т или с максимално допустима маса до 3,5 т, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;

3. превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации; 4.превози на пътници и товари, извършвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, държавните предприятия „Строителство и възстановяване", „Транспортно строителство и възстановяване" и „Съобщително строителство и възстановяване", свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи.

(3) Регистрацията на лицата по ал. 1 се извършва от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", където се води регистър.

(4) За вписване в регистъра лицата по ал. 1 трябва да подадат заявление до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", комплектувано с документите, определени в наредбата по чл. 12в, ал. 4.

(5) При непълноти на представените документи Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.

(6) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите по ал. 5 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията и издават удостоверение за регистрация на лицата.

(7) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не е комплектувало заявлението с документите, определени в наредбата по чл. 12в, ал. 4, и уведомява лицето за това.

(8) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(9) Правото да се извършва превоз за собствена сметка се прекратява:

1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато:

2. по молба на притежателя на удостоверението за регистрация;

3. с прекратяването на юридическото лице на притежателя на удостоверението за регистрация;

4. с прекратяването на дейността на едноличния търговец.

Чл. 12в

(1) В регистъра по чл. 12б, ал. 3 се вписват:

1. пореден номер и дата на регистрацията;

2. наименование, седалище и адрес на едноличния търговец или на юридическото лице;

3. номер по БУЛСТАТ;

4. номер на издаденото удостоверение за регистрация.

(2) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.

(3) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" или на упълномощено от него длъжностно лице.

(4) Условията и редът за регистрация и за извършване на превози за собствена сметка се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 13

За превоза на специфични товари (товари със специфични свойства), като: малотрайни хранителни продукти, живи животни, птици и други, министърът на транспорта и съобщенията може да определи специални правила за превозвачите и превозните средства и да постави допълнителни изисквания за извършване на вътрешни превози.

Чл. 14

(1) Превоз на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) и на наредба за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.

(2) Водачите, извършващи превози на опасни товари, трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в курсове за професионално обучение, и удостоверение за успешно положен изпит. Удостоверението се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" и е със срок на валидност 5 години.

(3) Валидността на удостоверението по ал. 2 може да се продължи за нов период от 5 години в случаите, когато преди датата на изтичане на валидността на удостоверението му водачът е завършил опреснителен курс и е положил успешно съответния изпит.

(4) Лицата, осъществяващи превози на опасни товари и/или, товарене и разтоварване на опасни товари, са длъжни да ползват един или повече консултанти по безопасността при превоза на опасните товари.

(5) Консултантите по сигурността трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в курсове за професионално обучение, и удостоверение, издадено след успешно положен изпит. Удостоверението се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" и е със срок на валидност 5 години за съответния вид товари.

(6) Условията и редът за издаване на удостоверения за завършен курс за професионално обучение на водачите по ал. 2 и на консултантите по безопасността при превоза на опасни товари по ал. 5 се определят с наредбата по ал. 1.

(7) Контролът при превозите на опасни товари се осъществява по ред, определен в наредбата по ал. 1.

Чл. 14а

(1) Курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел с разрешение на министъра на транспорта и съобщенията или на упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Обучението се извършва по учебна документация, утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация".

(3) Разрешение за организиране на курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността на превоза на опасни товари се издава, когато учебните кабинети, преподавателите, учебните помагала и средствата за провеждане на практически упражнения отговарят на изискванията на наредбата по чл. 14, ал. 1.

(4) В едномесечен срок от подаване на заявлението министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.

(5) Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(6) Разрешението се издава за срок 5 години.

(7) Срокът на разрешението може да бъде продължен за нови 5 години, когато лицето по ал. 1 е направило писмено заявление за това преди изтичането на срока на валидност на разрешението и отговаря на изискванията на наредбата по чл. 14, ал. 1.

(8) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:

1. с отнемането на разрешението;

2. с прекратяването на дейността на едноличния търговец;

3. с прекратяването на юридическото лице;

4. с изтичането на срока, за който е издадено;

5. по молба на неговия притежател.

(9) Разрешението се отнема, когато се установи, че е издадено въз основа на неистински документ или документ с невярно съдържание или при нарушение на условията и реда за извършване на обучението, определени в наредбата по чл. 14, ал. 1.

(10) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта и съобщенията или на упълномощено от него длъжностно лице.

(11) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(12) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.

Чл. 15

Превозвачите, лицензирани или регистрирани по реда на този закон, организират дейността и труда на водачите в съответствие със закона и с разпоредбите на двустранните и многостранните договори, свързани с превозите на пътници и товари, по които Република България е страна, и създават условия за повишаване квалификацията им.

Чл. 16

Министърът на транспорта и съобщенията с наредба определя превозните документи и образците им.

Глава 3. ВЪТРЕШНИ ПРЕВОЗИ

Раздел 1. Превоз на пътници по автобусни линии

Чл. 17

(1) Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми – републиканска, областни и общински.

(2) Републиканската транспортна схема включва автобусните линии, обслужващи две или повече области. Тя се утвърждава от министъра на транспорта и съобщенията.

(3) Областните транспортни схеми включват автобусните линии, обслужващи две или повече общини от една област. Те се утвърждават от съответните областни управители.

(4) Общинските транспортни схеми включват следните видове автобусни линии:

1. градски – за превози между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план;

2. междуселищни – за превози, свързващи две или повече населени места в границите на общината.

(5) Общинските транспортни схеми се утвърждават от съответните общински съвети.

Чл. 18

Министърът на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба определя условията и реда за утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси и леки автомобили.

Чл. 19

(1) Превозите по автобусни линии се възлагат на лицензирани превозвачи чрез конкурс.

(2) Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя.

Чл. 20

(1) Междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути.

(2) Моторните превозни средства за обществен превоз по автобусни линии на градския транспорт задължително спират на определените спирки.

Чл. 21

(1) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба задължителните изисквания към автогарите, условията и реда за работа в тях.

(2) С наредбата по ал. 1 се определят и:

1. категориите на автогарите;

2. условията и редът за категоризация на автогарите, които отговарят на изискванията по ал. 1.

Чл. 22

(1) Всички превозвачи по автобусни линии задължително използват автогарите и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват установеното разписание. В населените места с повече от една автогара кметът на общината определя автогарите, които са начални, междинни или крайни спирки по маршрута.

(2) Собствениците на автогари и автоспирки са длъжни да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по автобусните линии.

(3) Собствениците на автогари и автоспирки задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги.

(4) Начинът на формиране на цените се определя съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта и съобщенията на база на категоризиране на автогарите и автоспирките.

Раздел 2. Специализирани и случайни автобусни превози. Таксиметрови превози на пътници

Чл. 23

(1) Специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензира-ни превозвачи по договорени с клиента цени при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.

(2) Извършването на случаен превоз започва след попълване на пътен лист по образец, определен в наредбата по ал. 1.

(3) Случайните автобусни превози не могат да придобиват характер на автобусна линия.

Чл. 24

(1) Таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до 5 места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 4, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници.

(2) Регистрираните превозвачи могат да осъществяват таксиметрови превози на пътници само с автомобили, от датата на първата регистрация на които не са изтекли повече от 10 години.

Чл. 24а

(1) Разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава въз основа на:

1. заявление от превозвача;

2. удостоверение за регистрация;

3. списък на автомобилите, с които превозвачът кандидатства — на хартиен носител;

4. копия от удостоверенията за годност на автомобилите, включени в списъка; 5.копия от удостоверенията на водачите — „водач на лек таксиметров автомобил" и „психологическа годност".

(3) Общинският съвет определя срока на валидност на разрешението по ал. 1, който е еднакъв за всички превозвачи и не може да бъде по-кратък от 12 месеца.

(4) Общинският съвет определя броя на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината, както и условията и реда за разпределянето им между превозвачите.

Чл. 24б

Изискванията към електронните таксиметрови апарати с фискална памет се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията, министъра на финансите и председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор.

Глава 4. МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ

Раздел 1. Достъп на български превозвачи до международен превоз на товари и на чуждестранни превозвачи до превоз на товари на българска територия

Чл. 25

(1) Международен превоз на товари може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз и разрешително.

(2) Условията и редът за издаване на разрешително се определят от министъра на транспорта и съобщенията за държавата до или през чиято територия преминава маршрутът, когато се изисква такова разрешително по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна.

(3) Разрешителните не подлежат на преотстъпване.

(4) Контролът по използването на лиценза и разрешителните, издадени по ал. 1, се осъществява от министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 26

В съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, Министерството на транспорта съгласува с компетентните органи на държавите броя на разрешителните, които се предоставят за българските превозвачи.

Чл. 27

(1) Чуждестранни превозвачи могат да извършват превози на товари до или транзит през територията на Република България само ако имат издадено от Министерството на транспорта разрешително, когато такова се изисква по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна, или след заплащане на такса на граничните контролно-пропускателни пунктове.

(2) В съответствие с договореностите по ал. 1 Министерството на транспорта съгласува броя на разрешителните за чуждестранните превозвачи и ги предоставя на компетентните органи на съответната държава за разпределение.

(3) Предоставените по ал. 2 разрешителни не могат да се преотстъпват на превозвачи от трети страни.

(4) Контролът по използването на разрешителните, издадени по ал. 1, се осъществява от министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 28

(1) Не се допускат каботажни превози от чуждестранни превозвачи между два пункта на територията на Република България.

(2) В случаите, когато съгласно международните договори, по които Република България е страна, такива превози се допускат, Министерството на транспорта издава разрешително, с което се установяват конкретните условия за използването му.

Раздел 2. Достъп на български превозвачи до международни превози на пътници и на чуждестранни превозвачи до превоз на пътници на територията на Република България

Чл. 29

(1) Български превозвач може да извършва международен превоз на пътници, ако притежава лиценз и разрешително.

(2) Условията и редът за издаване на разрешително се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията в съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна.

(3) Разрешителните не подлежат на преотстъпване.

(4) Контролът по използването на лицензите и разрешителните, издадени по смисъла на ал. 1, се осъществява от Министерството на транспорта.

Чл. 30

(1) Чуждестранен превозвач може да извършва редовни международни превози на пътници до или транзит през територията на Република България само ако има издадено от Министерството на транспорта разрешително в съответствие с двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна.

(2) В съответствие с договореностите по ал. 1 Министерството на транспорта съгласува броя на разрешителните за чуждестранните превозвачи и ги предоставя на компетентните органи на съответната държава.

(3) Предоставените по ал. 2 разрешителни не могат да се преотстъпват на превозвачи от трети страни.

(4) Контролът по използването на разрешителни, издадени по смисъла на ал. 1, се осъществява от Министерството на транспорта.

Чл. 31

(1) Министерството на транспорта издава разрешителни на чуждестранни превозвачи по чл. 30 след представяне на документите, установени с двустранните и многостранните договорености, и искане от компетентния орган на държавата на чуждестранния превозвач.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията с наредба установява условията и реда и сроковете за издаване на разрешителни и случаите на отнемане или промяна на издадено разрешително.

Чл. 32

Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице може да откаже издаването на разрешително, да открие процедура по промяната им или да отнеме разрешителни, ако се установи нарушение на действащото законодателство, на двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, и на паспортния и митническия режим, установен в страната.

Чл. 33

Чуждестранен превозвач може да извършва случаен или совалков превоз до или през територията на Република България без разрешително, освен ако е предписано друго в двустранните или в многостранните договори, по които Република България е страна.

Чл. 34

(1) Не се допуска извършване на каботажни превози на пътници от чуждестранни превозвачи между два пункта на територията на Република България.

(2) В случаите, когато съгласно международните договори, по които Република България е страна, се допускат каботажни превози по ал. 1, Министерството на транспорта издава разрешително на чуждестранния превозвач и установява броя на курсовете.

Глава 5. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРЕВОЗ

Раздел 1. Договор за превоз на пътници

Чл. 35

С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.

Чл. 36

(1) При превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава индивидуален или колективен билет, а при случаен превоз – фактура, съставена не по-късно от посочения час на тръгване в пътния лист на превозното средство.

(2) Действителността на договора за превоз на пътници не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета.

Чл. 37

(1) При поискване от пътника превозвачът задължително издава багажна разписка.

(2) Багажната разписка установява количеството и вида на багажите, които се предават на превозвача.

(3) Издаването на разписката не дава право на превозвача да събира допълнителна такса.

Чл. 38

Билетът и багажната разписка са доказателство за вписаните в тях данни до доказване на противното.

Чл. 39

(1) За превози се използват билети по образец, утвърден от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на финансите, отпечатани съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (приета с ПМС № 289 от 1994 г., обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г.).

(2) Върху билета се посочват наименованието и адресът на превозвача. Допуска се след отпечатването на билета да бъде извършено отбелязване върху него чрез полагане на печат, съдържащ необходимата информация.

(3) Когато багажната разписка не е комбинирана с билет, тя трябва да съдържа името и адреса на превозвача.

Чл. 40

В случаите, когато билетът не е поименен, той може да се преотстъпва, докато превозът не е започнал.

Чл. 41

(1) Превозвачът предава багажите лично на приносителя на багажната разписка. При непредставяне на багажната разписка превозвачът не е длъжен да предаде багажа, покрит от този документ, освен ако са налице доказателства за това.

(2) Непотърсените багажи се депозират и се съхраняват с грижата на добър търговец от превозвача или от трето лице за сметка на пътника за срок три месеца.

Раздел 2. Отговорност на превозвача по договора за превоз на пътници

Чл. 42

Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и разтоварването на багажите.

Чл. 43

Превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането по чл. 42 е причинено от обстоятелства, които превозвачът, независимо от взетите от него мерки според особеностите на случая, не може да избегне или последиците от които не може да предотврати (непреодолима сила).

Чл. 44

Превозвачът не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради физическите или умствените недостатъци на водача или на други лица, изпълняващи функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство.

Чл. 45

(1) Превозвачът отговаря за цялостната или частичната липса или повреда на багажите на пътника от момента на получаването им до предаването им, включително за времето, през което са били съхранявани.

(2) Превозвачът отговаря за багажите, намиращи се на превозното средство, освен ако повредата или липсата се дължат на естеството или дефекти на самия багаж или въпреки взетите мерки вредите не са могли да бъдат предотвратени (непреодолима сила).

(3) Превозвачът дължи обезщетение за цялостната или частичната липса или повреда на багажите, но не повече от 500 лв. на багажна единица.

Чл. 46

(1) Недоставените багажи в срок 14 дни, считано от датата, на която пътникът ги е потърсил, се считат за загубени.

(2) Когато багаж, считан за загубен, бъде намерен в срок една година от датата, на която пътникът го е потърсил, превозвачът е длъжен да го уведоми.

(3) След връщане на полученото обезщетение от пътника превозвачът е длъжен да му предаде намерения багаж. Пътникът запазва правото си на обезщетение за забавата.

Чл. 47

Превозвачът се освобождава изцяло или частично от отговорност за вреди, настъпили по вина на пътника или вследствие на негово поведение, излизащо извън рамките на нормалното поведение на пътник.

Чл. 48

В случаите, когато вредите са настъпили по вина на трето лице, превозвачът има право на регресен иск.

Раздел 3. Договор за превоз на товари

Чл. 49

С договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава.

Чл. 50

(1) Договорът за превоз се установява с товарителница.

(2) Действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.

Чл. 51

(1) Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от превозвача.

(2) Когато товарът трябва да бъде натоварен на няколко превозни средства или когато товарите са от различен вид, всяка от страните има право да изисква изготвяне на толкова товарителница, колкото е броят на превозните средства или на видовете товари.

Чл. 52

(1) Изпращачът посочва в товарителницата точното наименование на товара и особените му свойства, ако има такива.

(2) Едновременно с товара изпращачът предава на превозвача всички документи, изисквани от санитарните, митническите и други органи за този превоз.

Чл. 53

(1) Товарителницата трябва да съдържа най-малко следните данни:

1. мястото и датата на съставянето;

2. името и адреса на изпращача;

3. името и адреса на превозвача;

4. мястото и датата на приемане на товара за превоз и мястото на доставянето му;

5. името и адреса на получателя;

6. наименованието на вида на товара и вида на опаковката, а за опасните товари – тяхното общоприето наименование;

7. брутното тегло или изразеното по друг начин количество на товара;

8. броя на колетите (пакетите), особената им маркировка и номерата им;

9. превозната цена, допълнителните разходи, митническите сборове и други разноски, които възникват от момента на сключването на договора до доставянето на товара;

10. необходимите инструкции за митническите формалности и други подобни;

11. при необходимост – данни относно забрана за претоварване, разноски, които поема изпращачът, обявената стойност на товара, инструкциите на изпращача до превозвача относно застраховката на товара, срока за превоза и опис на документите, връчени на превозвача.

(2) Страните могат да вписват в товарителницата и други данни.

Чл. 54

Изпращачът дължи обезщетение на превозвача или на трети лица за настъпилите вреди поради неверни, неточни или непълни данни, вписани в товарителницата.

Чл. 55

Когато по искане на изпращача превозвачът впише в товарителницата посочените в предходните членове данни, счита се, че той действа от името на изпращача до доказване на противното.

Чл. 56

Установяването на теглото на товара е задължение на изпращача (товародателя).

Чл. 57

Натоварването и разтоварването се извършват от изпращача, получателя или спедитора, освен ако е уговорено друго.

Чл. 58

Подреждането на товара се извършва под прякото наблюдение на водача с оглед опазване на товара и осигуряване безопасността на движението.

Чл. 59

При приемането на товара превозвачът е длъжен да провери:

1. точността на данните в товарителницата;

2. видимото състояние на товара и опаковката му.

Чл. 60

(1) Превозвачът вписва в товарителницата мотивираните си възражения по повод на точността на данните в товарителницата и видимото състояние на товара и опаковката му. Изпращачът не е обвързан от възраженията, освен ако ги е приел изрично с товарителницата.

(2) При невписване на възражения от превозвача се приема, че товарът и опаковката му са били в добро състояние при приемането за превоз.

(3) Когато превозвачът не разполага със средства да провери данните, той вписва в товарителницата възраженията си, включително и по видимото състояние на товара и опаковката му.

Чл. 61

Товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното.

Чл. 62

Специалните приспособления по автомобила при превоз на товари с особени изисквания поради естеството (вида), размерите и теглото на товара са за сметка на изпращача.

Чл. 63

Изпращачът има право да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на товара на друг получател, но не покъсно от предаването на екземпляра от товарителницата на получателя. В този случай изпращачът поема всички разноски, свързани с промяната.

Чл. 64

Товарът, заедно с товарителницата, се предава на посочения в товарителницата получател или на негов пълномощник.

Чл. 65

След пристигането на товара на предвиденото в товарителницата място получателят има право да получи втория екземпляр от товарителницата и товара срещу подпис.

Раздел 4. Отговорност при договор за превоз на товари

Чл. 66

Изпращачът отговаря пред превозвача за вредите, нанесени на лица, вещи или други товари, и за разноските, произтичащи от недостатъци на опаковката на товара, освен ако тези недостатъци са били видими или известни на превозвача при приемането на товара за превоз и той не е направил възражение по този повод.

Чл. 67

Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му.

Чл. 68

(1) Превозвачът се освобождава от отговорност по чл. 67, когато липсата, повредата или забавата се дължат на изпращача или на получателя, на присъщ недостатък на товара или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да преодолее (непреодолима сила).

(2) За да се освободи от отговорност по ал. 1, превозвачът не може да се позовава на недостатъци на превозното средство, с което си служи, за да извърши превоза, или на грешки на водача.

(3) Доказването на обстоятелствата по ал. 1 е в тежест на превозвача.

Чл. 69

Счита се, че има забава в доставянето, когато товарът не е бил доставен в уговорения срок или ако не е уговорен срок, когато действителното времетраене на превоза надвишава обичайно необходимото време за такъв превоз, извършен с грижата на добър търговец.

Чл. 70

(1) Счита се, без да са необходими други доказателства, че товарът е изгубен, когато той не бъде доставен в срок тридесет дни след изтичане на уговорения срок или в случаите, когато такъв срок не е уговорен, шестдесет дни след приемането на товара за превоз от превозвача.

(2) След получаване на обезщетението за изгубения товар правоимащият може да поиска да бъде уведомен писмено веднага щом товарът се намери в течение на една година, считано от изплащането на обезщетението.

Чл. 71

(1) Превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса на товара, което се изчислява според неговата стойност на мястото и по времето, когато е бил приет за превоз.

(2) Стойността на товара се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на товарите от същия вид и качество.

(3) Обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Чл. 72

(1) Превозвачът дължи обезщетение при частична повреда на товара съобразно стойността на обезщеняването му.

(2) Обезщетението не може да надвишава сумата, която би се получила при цялостна липса на товара.

Раздел 5. Рекламации и искове при договори за превоз на товари и пътници

Чл. 73

(1) Увреденият клиент има право да предяви рекламация пред автомобилния превозвач.

(2) Към рекламацията си клиентът е длъжен да приложи превозните документи и всички други документи, доказващи претърпяната вреда.

Чл. 74

Право да предявява рекламация има:

1. при превозите на товари – изпращачът на товара, в 30-дневен срок от датата на получаването;

2. при превоз на багажи – предявителят на багажната разписка, в 7-дневен срок от приключването на превоза;

3. във всички останали случаи – предявителят на документа, по който се рекламира, в 30-дневен срок.

Чл. 75

Предявяването на рекламация не е пречка за предявяване на иск.

Чл. 76

Исковете по чл. 75 се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, а исковете, произтичащи от смърт или от телесна повреда на пътник, се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок.

Чл. 77

(1) Предявяването на рекламация спира давността до деня на писменото ѝ отхвърляне или частичното ѝ приемане.

(2) При частично признаване на рекламацията давността продължава да тече само за останалата спорна част от рекламацията.

Глава 6. Време за управление на превозното средство, прекъсване и време за почивка. Ограничаване на скоростта

Чл. 78

Общата продължителност на времето за управление между две дневни почивки или между дневна и седмична почивка не трябва да надхвърля 9 часа. То може да бъде продължено до 10 часа два пъти седмично.

Чл. 79

(1) След максимум шест дневни периода на управление водачът трябва да ползва седмична почивка. При международни превози на пътници, с изключение на превозите по редовни линии, максимумът на дневните периоди на управление, след които водачът трябва да ползва почивка, са дванадесет.

(2) Времето за ползване на седмичната почивка може да бъде отложено за края на шестия ден, ако общата продължителност на времето за управление през шестте дни не надхвърля максимума за шест дневни периода на управление.

(3) За седмичната почивка, която започва в края на едната и продължава през следващата седмица, може да се приеме, че принадлежи на едната или на другата седмица.

Чл. 80

Общата продължителност на времето за управление не трябва да надхвърля 90 часа за период от две последователни седмици.

Чл. 81

(1) След период от 4,5 часа управление водачът трябва да направи прекъсване най-малко от 45 минути, освен ако започва период за почивка.

(2) Прекъсването по ал. 1 може да бъде заменено от прекъсвания с продължителност най-малко 15 минути всяко, вместе на периода за управление на превозното средство.

(3) По време на прекъсванията по ал. 2 водачът не може да извършва други дейности. Времето за чакане и времето, през което водачът не управлява превозното средство, но стои на борда на превозното средство в движение – на ферибот или влак, не се счита за „други дейности“.

(4) Прекъсванията по този член не се считат за дневни почивки.

Чл. 82

(1) По време на всеки период от 24 часа водачът ползва най-малко 11 последователни часа дневна почивка.

(2) Дневната почивка може да бъде намалена до 9 последователни часа най-много три пъти седмично, при условие че водачът ползва като компенсация съответната почивка преди края на следващата седмица.

Чл. 83

По време на всеки период от 30 часа, през който на борда на превозното средство има най-малко двама водачи, всеки един от тях ползва дневна почивка с продължителност минимум 8 последователни часа.

Чл. 83а

Седмичната почивка е 45 последователни часа. Продължителността на този период за почивка може да бъде намалена до най-малко 36 последователни часа, ако тя се ползва в обичайното място за пребиваване на водача, или най-малко 24 последователни часа, ако почивката се ползва на друго място. Всяко намаляване на седмичната почивка се компенсира с еквивалентно време за почивка.

Чл. 84

Дневната почивка може да се ползва в превозното средство при условие, че то е оборудвано с място за спане и е спряло.

Чл. 85

За неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (АЕТР) (ДВ, бр. 99 от 1995 г.).

Чл. 86

Не се допуска стимулиране на водачите, включително и под формата на награди, в зависимост от пропътуваното разстояние.

Чл. 87

Минималната възраст на водачите, осъществяващи превози на пътници и превози на товари с максимално допустимо тегло на превозното средство над 7,5 тона е 21 година, а за всички останали – 18 години.

Чл. 88

(1) При извършване на автомобилни превози на пътници и товари превозвачът трябва да изготви график за работата на водачите и работен дневник.

(2) Дневникът трябва да бъде подписан от ръководителя на предприятието или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Сведенията, които трябва да съдържа работният дневник, и срокът за неговото съхранение се определят с наредбата по чл. 89, ал. 1.

Чл. 89

(1) Министърът на транспорта и съобщенията и председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор определят с наредба изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях.

(2) С контролни уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите (тахографи) от одобрен тип трябва да бъдат оборудвани:

1. автобуси за международен превоз на пътници;

2. автомобили за международен превоз на товари, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства (ППС) имат допустима максимална маса над 3500 кг;

3. автобуси за превоз на територията на Република България, с изключение на:

4. автомобили за превоз на товари на територията на Република България, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, с изключение на:

5.

Чл. 89а

(1) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба изискванията за задължителна употреба на устройства за ограничаване на скоростта, монтирани в моторните превозни средства.

(2) Условията и редът за монтаж и настройка на устройствата за ограничаване скоростта на моторните превозни средства, произведени без такива устройства, както и изискванията към лицата, извършващи техния монтаж и настройка, се определят с наредбата по ал. 1.

(3) С устройства за ограничаване на скоростта трябва да бъдат оборудвани моторните превозни средства от категория M3 с технически допустима максимална маса над 10 тона и от категория N3 с изключение на:

1. моторните превозни средства с конструктивна максимална скорост, по-малка от ограничената, определена в наредбата по ал. 1;

2. моторните превозни средства на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция „Гражданска защита" или намиращи се под тяхно разпореждане;

3. моторните превозни средства, с които се извършват превози по градски линии от общинската транспортна схема;

4. моторните превозни средства, с които се извършват превози извън пътищата, отворени за обществено ползване.

Чл. 90

(1) Превозвачите организират труда на водачите при спазване изискванията на чл. 78 — 88 и съхраняват тахографските листове или другите носители на информация, регистрирана от тахографите, за срок не по-кратък от една година.

(2) Водачите на автомобили са длъжни да използват тахографите в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 89, ал. 1.

(3) Данните, регистрирани върху тахографските листове или другите носители на информация, служат като доказателство за скоростта на движението на автомобилите и за режима на работа на екипажите.

Глава 7. КОНТРОЛ

Чл. 91

(1) Министърът на транспорта и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и военизираните формирования в другите министерства и ведомства.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

(3) Длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ имат право:

1. да спират моторните превозни средства, извършващи превози на пътници и товари, за проверка;

2. на достъп до гаражите, сервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността на превозвачите;

3. да изискват от водачите и превозвачите за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоза на пътници и товари;

4. да контролират реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешенията за извършване на превоз на пътници и товари.

5. да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари, на техническата изправност и транспортната годност на моторните превозни средства, извършващи обществен превоз;

6. да контролират състоянието на материалната база и изпълнението на учебните програми от физическите и юридическите лица, получили разрешение за обучение на кандидати за придобиване на професионална компетентност;

7. да осъществяват контрол върху състоянието и дейността на автогарите.

8. да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване превоз на опасни товари;

9. да контролират състоянието на материалната база и изпълнението на учебните програми от търговците или юридическите лица с нестопанска цел, получили разрешение за организиране на курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари.

(4) Служителите на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ изпълняват и специфични функции с допълнителни задължения за непосредствен контрол върху безопасната експлоатация на пътните превозни средства и техническата им изправност, както и за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници и товари.

(5) На служителите на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия и изисквания към труда им в размер, определен от министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 91а

(1) Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ извършва контролни проверки на пътя и в предприятията, които покриват най-малко едно на сто от изработените от водачите работни дни, но не по-малко от 15 на сто от общия брой на работните дни – за контролните проверки на пътя, и не по-малко от 25 на сто от тях – за контролните проверки в предприятията.

(2) Контролните проверки на пътя се организират на различни места и през различни часове на денонощието. По време на проверките се контролират дневните периоди на управление, прекъсванията, периодите на ежедневна и седмична почивка, правилното функциониране на контролните уреди и другите изисквания на закона.

(3) Освен елементите, които се контролират на пътя, контролните проверки в предприятията се разпростират по отношение на периодите на седмичните почивки и периодите на управление между седмичните почивки, спазването на разпоредбите, свързани с времето за управление за период две седмици, компенсиране намаляването на дневните и седмичните почивки, използването на листовете за записване на данните и организацията на работното време и другите изисквания на закона.

(4) Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ може да изиска от предприятията представяне в определен срок на документацията, свързана с елементите на проверките по ал. 2 и 3, за проверка. Тази проверка е равностойна на проверките, извършвани на територията на предприятията.

Чл. 91б

Превозвачите и собствениците на автогари са длъжни:

1. да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари;

2. да осигуряват на служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" достъп до гаражи, сервизи, автогари и всички други помещения, свързани с дейността по превозите на пътници и товари или с автогаровото обслужване на тази дейност.

Чл. 92

(1) В изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта и съобщенията или от определени от него длъжностни лица.

(3) Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и изпълнението на наложените наказания се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

Глава 8. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 93

(1) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:

1. глоба от 100 до 500 лв. – при първо нарушение;

2. глоба 1000 лв. – при повторно нарушение;

3. глоба 2000 лв. – при системни нарушения.

(2) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадената лиценз, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба до 50 лв.

(3) Водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, което не отговаря на изискванията за транспортна годност, се наказва с глоба от 20 до 100 лв.

Чл. 94

(1) Водач на моторно превозно средство, който не издаде документ за платена превозна цена, включително и за таксиметровите превози, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.

(2) Който допусне или разпореди извършването на обществен превоз на пътници без документ за платена превозна цена, се наказва с глоба от 200 до 400 лв.

Чл. 95

(1) Водач на моторно превозно средство, който разпломбира не по установения ред, повреди или измени показанията или управлява превозното средство без или с неизправен таксиметров апарат или тахограф или неправилно ги използва, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 96

(1) Наказва се с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв., който:

1. допусне или разпореди извършването на превоз с пътно превозно средство, което не е включено в списъка към издадения лиценз или удостоверението за регистрация;

2. преотстъпи издаденото му разрешително за превоз на пътници или товари;

3. ползва преотстъпено му разрешително за превоз на пътници или товари;

4. разпореди или допусне извършването на превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, което не отговаря на изискванията за транспортна годност;

5. не осигури съхраняването на тахографските листове или другите носители на информация, регистрирани от тахографите, в законоустановения срок;

6. откаже да предостави на контролните органи за проверка документите по т. 5 или други документи, свързани с превоза на пътници или товари.

(2) Който допусне или разпореди извършване на превоз на пътници или товари, без да има това право, се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

(3) За повторно нарушение:

1. по ал. 1 — наказанието е глоба или имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. и отнемане на лиценза или удостоверението за регистрация;

2. по ал. 2 — наказанието е глоба или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. и отнемане на лиценза или удостоверението за регистрация.

Чл. 96а

(1) Който извърши превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. и отнемане на лиценза.

Чл. 97

(1) , който откаже достъп на контролните органи до гаражите, автосервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.

(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 98

Който наруши изискванията за състоянието на материалната база и изпълнението на програмите за обучение на водачи на моторни превозни средства за превоз на опасни товари или консултанти по безопасността при превозите на опасни товари, се наказва с глоба или имуществена санкция от 100 до 1000 лв.

Чл. 99

Който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, се наказва с глоба или от 500 до 1500 лв.

Чл. 100

Превозвач, допуснал да бъдат използвани превозните му средства за умишлено препречване на свободното движение по улиците, площадите и пътищата, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. и с отнемане на лиценза за срок една година.

Чл. 101

Пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг документ, се наказва с глоба от 2,50 до 10 лв. – за превоз в населени места, от 10 до 30 лв. – за междуселищни превози, и от 200 до 500 лв. – за международни превози.

Чл. 102

(1) Собственик на автогара и автоспирка или длъжностно лице, който (което) не осигури достъп до автогарата или автоспирката на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 300 до 1000 лв.

(2) Собственик на автогара или автоспирка, който не поддържа в изправност определения с наредбата по чл. 21 минимум оборудване в автогарите и автоспирките или откаже да предостави на превозвача правото на продажба на билети на притежаваната от него автогара или автоспирка, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 500 до 1000 лв.

(3) Собственик на автогара или автоспирка, който нарушава изискванията по чл. 22, ал. 3, се наказва със:

1. имуществена санкция 5000 лв. – при първо нарушение;

2. имуществена санкция 10000 лв. – при повторно нарушение;

3.

(4) Водач на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, който не спира на определените спирки, включително в автогарите и автоспирките или който откаже да превози лице, притежаващо издаден по съответния ред превозен документ, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.

Чл. 103

(1) Който наруши изискванията за превоз на опасни товари, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.,.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 104

Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция от 200 до 500 лв.

Чл. 105

За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба до 50 лв.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.

2. „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не.

3. „Превоз на пътници“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.

4. „Превоз за собствена сметка“ е превоз на товари и пътници, предназначен единствено за или произтичащ от собствена стопанска дейност, без заплащане, включително и тези, организирани за осигуряване превоза на определена категория пътници – работници от и до местоработата им, както и на деца и ученици до и от детски градини и училища.

5. „Автомобилен превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.

6. „Криза на пазара“ е наличие на значителен и вероятно продължителен излишък на предлагане на транспортни услуги спрямо търсенето от клиентите, представляващ сериозна заплаха за финансовата стабилност и оцеляване на значителен брой превозвачи.

7.

8.

9.

10. „Транспортна годност“ е възможността дадено превозно средство да осъществява конкретен вид превоз, установена след преглед.

11. „Транспортна схема“ е общодостъпна схема, с която се предоставят за експлоатация автобусните линии в община, област или в цялата страна.

12. „Автогара“ е транспортен обект за обслужване на пътници по автобусни линии за междуселищни и международни превози, служещ за начална, междинна или крайна точка на автобусните линии.

13. „Автоспирка“ е място, обозначено за временно спиране с цел слизане/качване на пътници или натоварване (разтоварване) на товари.

14. „Международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.

15. „Каботажен превоз“ е вътрешен автомобилен превоз, извършван от превозвач в страна, различна от тази, в която е регистриран.

16. „Опасни товари“ са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).

17. „Разрешително“ е документ, издаден по образец, установен от министъра на транспорта и съобщенията, даващ право за извършване на определен вид превози.

18. „Работа на екипажите“ е периодът от време, който обхваща времето за управление на превозното средство, регламентираните прекъсвания и времето за почивка.

19. „Екипаж“ е водачът или водачите, или някое от следните лица, независимо дали то е водач или не:

20. „Период на ежедневно управление“ е общата продължителност на времето за управление между две дневни почивки или между една дневна почивка и една седмична почивка.

21. „Дневна почивка“ е всеки непрекъснат период от най-малко или 11 часа, през който водачът може свободно да разполага със своето време.

22. „Автобусна линия“ е постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание.

23. „Специализирани автобусни превози“ са превозите на работници, ученици и други по договор с определени от клиента маршрут и разписание.

24. „Случайни автобусни превози“ са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.

25. „Совалкови автобусни превози“ са превозите с автобуси, посредством които при непрекъснато повтарящи се прави и обратни превози предварително съставени групи от пътници се превозват от даден отправен район до друг.

26. „Таксиметрови превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от лицензирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на лицензиран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.

27. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

28. „Максимално допустима маса“ е съвкупността от собственото тегло на превозното средство и максимално допустимото му натоварване.

29. „Товарителница“ е товарителен запис по смисъла на чл. 371 от Търговския закон.

30. „Превоз на опасни товари“ е превозът на опасни товари от едно място на друго и свързаните с превоза престои, включително времето за престой за товарене и разтоварване на опасните товари в превозни средства, цистерни или контейнери. Превозът включва и времето за престой за претоварване или смяна на вида на превозното средство, при условие че транспортните документи бъдат предоставени за контрол и при престоя не се отварят пратките или цистерните.

31. „Разчетна парична единица“ е специалното право на тираж, както то е определено от Международния валутен фонд. Сумата, посочена в чл. 71, ал. 3, е конвертируема в националната валута на страната, чийто съд е натоварен с разглеждане на спора, на базата на стойността на тази валута към датата, на която той се е произнесъл, или на датата, приета по взаимно съгласие от страните. Стойността на националната валута в специалното право на тираж на страната, която е член на Международния валутен фонд, се изчислява съгласно начина на превръщане, прилаган от Международния валутен фонд към въпросната дата на извършване на операциите и сделките.

32. „Консултант по сигурността при превоза на опасни товари“ е всяко назначено от ръководителя на предприятието лице, чиято роля е да изпълнява задачите и функциите, определени в закона и подзаконовите актове, свързани с превоза на опасни товари, и което притежава удостоверение за преминат курс на обучение.

§ 2

За издаване на лицензи, разрешителни, регистрационни и други документи и за извършване на административни услуги по този закон и по Закона за движението по пътищата се заплащат такси, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.

§ 3

При провеждане на неотложни аварийноспасителни или възстановителни работи и при евакуация на хора, животни и материални ценности при бедствия и катастрофи превозвачите предоставят транспортни средства по искане на органите на държавна власт, местната администрация и местното самоуправление. Извършените разходи се възстановяват по ред, определен от Министерския съвет.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4

(1) Ежегодно в държавния бюджет на Република България се включват разходи за:

1. субсидиране на превоза на пътниците по редовни нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони по предложение на министъра на транспорта и съобщенията;

2. компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници.

(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат за превози по градски допълнителни линии, за специализираните и за случайните автобусни превози, както и за таксиметровите превози.

(3) Условията и редът за предоставяне на средствата по ал. 1 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията.

§ 4а

За прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в областта на автомобилните превози министърът на транспорта и съобщенията издава наредби и инструкции.

§ 4б

Правата за пътуване по вътрешноградския транспорт с ценови облекчения, предоставени със закони и актове на Министерския съвет, се отнасят само за основните градски линии.

§ 5

Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на вътрешните работи.

§ 6

Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, а разпоредбите на чл. 2, ал. 2, 3, 4 и 5 – от 1 януари 2000 г.

Заключителни разпоредби

Глава 9. ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Чл. 106

Пътно превозно средство, превозващо опасни товари, може да бъде спряно от движение или да бъде разпоредено преместването му за сметка на превозвача до безопасно място до отстраняване на нарушението в случаите, когато:

1. липсва декларация от изпращача, че товарът и опаковката отговарят на изискванията за превоз на опасни товари;

2. е установен теч на опасни вещества от пътното превозно средство поради нарушена цялост на цистерните или опаковките;

3. пътното превозно средство е без пожарогасител;

4. пътното превозно средство е без удостоверение за одобрение за превоз на опасни товари;

5. пътното превозно средство е без съответния опознавателен знак за опасен товар или е с нестандартен знак;

6. липсват писмени указания съгласно наредбата по чл. 14, ал. 1;

7. водачът не представи удостоверението по чл. 14, ал. 2;

8. пътните превозни средства са без етикети, съответстващи на товара и на вида превоз; 9.водачът не носи транспортно-съпроводителните документи съгласно наредбата по чл. 14, ал. 1;

10. водачът управлява пътното превозно средство с неукрепен товар;

11. липсва удостоверение за годност на автомобила за превоз на опасни товари;

12. се установи препълване на каросерията;

13. автомобилите не отговарят на изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).

Чл. 107

(1) Принудителната административна мярка по чл. 106 се прилага с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация".

(2) Обжалването на заповедта по ал. 1 се извършва по реда на Закона за административното производство.

(3) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Право на ЕС

Препратки от акта

Препратки към акта

  • final от Постановление № 56 от 20 март 1996 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението препраща към чл. 26
  • final от Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно безвъзмездно предоставяне на бойни припаси, инженерно имущество и запасни инструменти и принадлежности и приложението към него (секретно) препраща към чл. 6, ал. 2
  • final от Постановление № 56 от 20 март 1996 г. за определяне на минималната работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението препраща към чл. 37, ал. 2
  • annex:13, т. 6 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари препраща към чл. 16
  • final от Наредба № 17 от 9 юни 1995 г. за изискванията към документацията за регистрация на лекарствени средства препраща към чл. 6, ал. 1
  • final от Наредба № 34 от 22 август 2002 г. за профилактика и борба с някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните препраща към чл. 16
  • final от Наредба № 43 от 4 октомври 2002 г. за профилактика и борба с болестта африканска чума по конете препраща към чл. 16
  • final от Наредба № 19 от 8 август 2002 г. за вземане на проби и методи за анализ на консерванти за повърхностна обработка на цитрусови плодове препраща към чл. 16
  • final от Наредба № 7 от 11 октомври 2002 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност по заваряване препраща към чл. 16
  • final от Наредба № 19 от 5 октомври 1999 г. за строителство в горите и земите от горския фонд препраща към чл. 26, ал. 1
  • final от Наредба за изплащане от държавата на присъдена издръжка препраща към чл. 16
  • final от Постановление № 271 от 26 ноември 2002 г. за предоставяне на допълнителни средства от централния бюджет за 2002 г. по бюджета на Министерството на финансите препраща към чл. 16
  • final от Наредба за прилагане на фиксираните цени на топлинната енергия препраща към чл. 6
  • annex:18 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари препраща към чл. 3, ал. 2
  • final от Наредба № 26 от 23 май 2001 г. за изискванията към козметичните продукти препраща към чл. 32
  • final от Наредба № 24 от 2 декември 2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства препраща към чл. 16
  • final от Наредба № 8 от 23 юни 2000 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти препраща към чл. 26, ал. 1
  • final от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари препраща към чл. 16
  • final от Наредба № 83 от 2001 г. за прилагане на чл. 83 bis от Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 1980 г., за изискванията при сключване на договор за лизинг на въздухоплавателно средство препраща към чл. 32
  • final от Постановление № 12 от 21 януари 2002 г. за преобразуване на редакция препраща към чл. 18, ал. 1

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.