Закон за пътищата

Чл. 1

(1) С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България.

(2) Този закон не се прилага за:

1. улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища;

2. селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи;

3. горските пътища;

4. частните пътища, неотворени за обществено ползване.

Чл. 2

(1) Пътищата образуват единна пътна мрежа и служат основно за превоз на пътници и товари.

(2) Пътната мрежа се развива съобразно транспортните и социалните потребности на обществото, инфраструктурата на населените места и изискванията в нормативните актове, свързани с националната сигурност, опазването на околната среда и безопасността на движението.

Чл. 3

(1) Пътищата са републикански и местни.

(2) Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа.

(3) Местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.

(4) Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините.

(5) Класификацията на републиканските пътища се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(6) Промяната на републикански пътища в общински се утвърждава от Министерския съвет след съгласие на общинските съвети на съответните общини.

(7) Автомагистралите са национални обекти. Те са специално проектирани, изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости, които не обслужват имоти, граничещи с тях, и притежават следните характеристики:

1. имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране;

2. пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии, велосипедни или пешеходни пътеки е само на различни нива;

3. вливането и отливането на движението е само на определени места;

4. нямат директни връзки към съседните прилежащи територии.

5. имат площадки за краткотраен отдих;

6. имат предпазна телена ограда.

(8) Скоростните пътища са национални обекти. Те са специално проектирани, изградени и означени за движение пътища само на моторни превозни средства с високи скорости, които не обслужват имоти, граничещи с тях, и притежават следните характеристики:

1. имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение;

2. пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии, велосипедни или пешеходни пътеки е само на различни нива;

3. вливането и отливането на движението се осъществява само от пътни възли на различни нива;

4. връзките към прилежащи територии са чрез локално платно, отделено от директно трасе с разделителна ивица с широчина не по-малко от два метра;

5. имат предпазна телена ограда;

6. имат площадки за принудително спиране;

7. имат площадки за краткотраен отдих.

(9) За изместване на участъци от мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, засегната при проектирането и изграждането на автомагистрали и скоростни пътища, се прилагат условията и редът на Закона за държавната собственост, Закона за устройство на територията, Закона за горите и Закона за опазване на земеделските земи за национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост.

Чл. 4

(1) Участъците от републиканските и общинските пътища в границите на урбанизираните територии и селищните образувания имат ограничени връзки с уличната мрежа и движението по тях се осъществява с предимство.

(2) Трасетата на републиканските и общинските пътища по уличната мрежа на населените места и селищните образувания се определят с общия устройствен план.

Чл. 5

(1) Пътищата (пътната инфраструктура) имат следните основни елементи:

1. обхват на пътя;

2. пътни съоръжения;

3. пътни принадлежности.

(2) Обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата.

(3) Обхватът на пътя по дължината на пътните съоръжения за преместване на препятствия и над тунелите включва хоризонталната проекция на съоръжението върху терена и ограничителните ивици от двете страни на тази проекция.

(4) Ограничителните ивици по ал. 2 и 3 са с широчина до 2 м всяка.

(5) Широчината на обхвата на пътя извън населените места и в границите на урбанизираните територии с нерегулирани съседни терени се определя с проекта на пътя.

(6) Широчината на обхвата на първостепенните улици, които са част от републиканските или общинските пътища, в границите на урбанизираните територии се определя с подробен устройствен план.

(7) Широчината на обхвата на първостепенните улици, които са част от републиканските пътища, в границите на урбанизираните територии се определя с подробен устройствен план.

Чл. 6

(1) Републиканските и общинските пътища имат от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 50 м при автомагистралите, на 25 м при останалите републикански пътища и на 10 м при общинските пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на платното за движение или на лентата за аварийно спиране.

(2) Когато ограничителната строителна линия попада в обхвата на пътя, тя се измества и се разполага по външния край на ограничителната ивица.

(3) В границите на урбанизираните територии ограничителната строителна линия се определя с устройствените и застроителните планове.

Чл. 7

(1) Републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и селищните образувания имат от двете си страни обслужващи зони.

(2) Обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м при автомагистралите и 50 м при другите републикански пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват.

(3) По дължината на пътните съоръжения за премостване на препятствия, на специално уширените пътни участъци и на тунелите обслужващата зона по ал. 2 е с широчина 1000 м.

(4) Промяната на широчината на обслужващата зона се извършва плавно на дължината 1000 м преди началото и след края на участъка по ал. 3.

Чл. 8

(1) Пътищата са публична и частна собственост.

(2) Републиканските пътища са изключителна държавна собственост.

(3) Общинските пътища са публична общинска собственост.

(4) Частните пътища са собственост на отделни юридически или физически лица.

(5) Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи по условията на чл. 5.

Чл. 9

(1) Пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и правилата, установени с този закон и със Закона за движението по пътищата.

(2) Частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията. В договора задължително се включват клаузи, определящи вида и размера на дължимото обезщетение и задълженията на страните по поддържането и ремонта на пътя.

(3) Собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия.

(4) Агенция „Пътна инфраструктура“ въвежда забрани за обществено и специално ползване на отделни пътища за някои видове пътни превозни средства, когато това е необходимо за осигуряване на безопасността на движението.

(5) Забрани по ал. 3 и 4 се въвеждат след съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи, а за специално уширените пътни участъци – и с Министерството на отбраната.

(6) Контролът на организацията на движението и на дейностите по ал. 3 се осъществява от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи и на собственика на пътя (улицата, която едновременно е участък от републикански или общински път) или на администрацията, управляваща пътя, в съответствие с изискванията, определени с наредбата по чл. 3, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

Чл. 10

(1) За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;;

2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите, общата технически допустима максимална маса, екологичната категория ЕВРО, клас емисии СО2 и специфични емисии СО2 и се определя за всеки отделен път или пътен участък;.

(2) При установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.

(2а) При установено движение по платената пътна мрежа, когато за пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, се изпраща уведомление на електронна поща или кратко текстово съобщение на мобилен телефонен номер, или по друг начин, в зависимост от предоставените данни за контакт, декларирани при заплащането на последната пътна такса за съответното пътно превозно средство.

(2б) Уведомяването се извършва от лицето, събиращо пътни такси, или от доставчик на услуги по чл. 10з или по чл. 10и, в зависимост от това чрез кое от тези лица е заплатена последната пътна такса по ал. 1 или с кое от тях уведомяваното лице има сключен договор за електронно събиране на пътни такси за съответното пътно превозно средство.

(2в) Уведомяването се извършва в срок до три работни дни от датата, на която е установено движение на пътно превозно средство без заплатена съответна пътна такса по ал. 1.

(2г) При недекларирани или неправилно декларирани данни за контакт, както и при уведомяване от контролните органи съгласно чл. 189е, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, уведомлението по ал. 2а се счита за редовно извършено.

(2д) Уведомяването има информативен характер и не е предпоставка за ангажиране или освобождаване от административнонаказателна отговорност.

(8) Въвеждането таксите по ал. 1 за преминаване по трансевропейската пътна мрежа, както и по републикански пътища, които са извън трансевропейската пътна мрежа или по техни участъци, с цел управление на пътните потоци по паралелни (алтернативни) направления на трансевропейската пътна мрежа, не трябва да води до пряка или непряка дискриминация на основата на националността и ползвателя на пътя, държавата членка или третата държава, в която се е установил транспортният оператор, или началната или крайната точка на транспортната операция и до нарушаване на конкуренцията между отделните превозвачи.

(3) Списъкът на пътищата включени в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние - тол такса, се приема с решение на Министерския съвет. Списъкът се обнародва в “Държавен вестник”. Списъкът на тол сегментите, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се приема с решение на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и се публикува на интернет страницата на агенцията.

(4) За ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища по ал. 1 - мостове, тунели и/или планински проходи, посочени в списък, приет с решение на Министерския съвет и обнародван в “Държавен вестник”, може да се въвежда такса за ползване на съответното съоръжение и/или проход. Тази такса не се въвежда за пътищата, за които се събира такса по ал. 1, т. 2.

(5) За специално ползване на републиканските пътища или на части от тях се събират отделни такси.

(6) Размерът на таксите по ал. 1, 2, 4 и 5, по чл. 10б, ал. 5 и по чл. 28 се определя с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Условията и редът за събиране на таксите по ал. 4 и 5 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Обслужването на картовите плащания по събирането на приходите по ал. 1 се извършва по реда на чл. 4, ал. 4 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, като плащания могат да се извършват и чрез карти за гориво, издавани от лица, с които Агенция „Пътна инфраструктура“ сключва договори при еднакви публично оповестени общи условия.

(7) Условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури наричана „Директива 1999/62/ЕО“ и Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза (OB, L 91/45 от 29 март 2019 г.) и Директива (ЕС) 2022/362 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2022 г. за изменение на директиви 1999/62/ЕО, 1999/37/ЕО и (ЕС) 2019/520 относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури (OB, L 69/1 от 4 март 2022 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2022/362“. С наредбата се определят и условията и редът за събиране на таксите по ал. 1 и 2 и по чл. 10б, ал. 5, както и начинът на формиране и определяне на размера на тол таксата, включително и на нейните елементи, която може да включва такса за инфраструктура, такса за задръствания, такса за външни разходи или всяка комбинация от тези елементи.

Чл. 10а

(1) Винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса. В зависимост от срока винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична, уикенд и еднодневна и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на винетните такси се определя с наредбата по чл. 10, ал. 7.

(2) При установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство по ал. 7 и 7а, минималната пътна такса, която се дължи за това ползване, е винетна такса с еднодневна валидност.

(3) Винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му.

(3а) Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса с изключение на случаите на корекция по ал. 3б.

(3б) Когато при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка при деклариране на не повече от три символа и/или липсва символ от регистрационния номер на пътното превозно средство, включително на държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория, се извършва корекция от съответните длъжностни лица след заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя. Когато се установи, че в Република България съществува пътно превозно средство с идентичен на първоначално декларирания във винетката регистрационен номер, заявителят представя доказателства за заплатената от него винетна такса. Промяната в данните на електронната винетка има действие от момента на издаването й и има срок на валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената.

(4) При заплащане на винетната такса се издава електронна винетка, която представлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, удостоверяващ заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 и съдържащ регистрационния номер на пътното превозно средство, неговата категория, датата на заплащане на таксата и срока на валидност.

(4а) Лице, заплатило годишна електронна винетка, се уведомява по електронна поща или чрез кратко текстово съобщение на мобилен телефонен номер, или по друг начин, в зависимост от предоставените данни за контакт, два пъти – в 14-дневен срок преди изтичането на срока на валидност на винетката и втори път в двудневен срок преди изтичането на срока на валидност на винетката.

(4б) Лице, заплатило тримесечна електронна винетка, се уведомява по електронна поща или чрез кратко текстово съобщение на мобилен телефонен номер, или по друг начин, в зависимост от предоставените данни за контакт, в двудневен срок преди изтичането на срока на валидност на винетката.

(4в) Уведомяването по ал. 4а и 4б има информативен характер и се извършва от лицето, събиращо пътни такси, или от доставчик на услуги по чл. 10з или по чл. 10и, в зависимост от това чрез кое от тези лица е заплатена последната пътна такса.

(5) Длъжностните лица, осъществяващи контрол по изпълнение на задължението за заплащане на пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1, нямат право да изискват от собствениците или ползвателите на пътното превозно средство да представят издадената им електронна винетка или доказателства за извършеното плащане.

(6) Електронната винетка, издадена срещу платената винетна такса, следва пътното превозно средство и в случай на прехвърляне на собствеността на пътното превозно средство, като запазва валидността си за срока, за който е издадена.

(7) Винетна такса се заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона:

1. моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници;

2. моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари;

3. моторни превозни средства с повишена проходимост.

4.

(7а) Винетна такса се заплаща за къмпинг автомобили от категория М1, независимо от общата им технически допустима максимална маса.

(8) Пътните превозни средства, предназначени за теглене на полуремаркета, се смятат за пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с над 2 оси, независимо от броя на осите и от това, дали полуремаркето е прикачено или не.

(9) В случаите, когато пътно превозно средство по ал. 7 и 7а се движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона.

Чл. 10б

(1) Тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, общата технически допустима максимална маса, екологичната категория ЕВРО, клас емисии СО2 и специфични емисии СО2 и се определят за всеки отделен път или пътен участък.

(2) Контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. Условията и редът за функциониране на Електронната система за събиране на тол такси се определят в наредбата по чл. 10, ал. 7.

(3) Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

(4) Размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.

(4а) Отговорността при неправилно декларирани данни в маршрутната карта е на собственика или на ползвателя. При неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, включително и на държавата, в която е регистрирано, или периода на валидност на маршрутната карта, се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена тол такса.

(4б) Ако на борда на превозното средство са инсталирани или налични две или повече бордови апаратури, ползвателят на Европейската услуга за електронно пътно таксуване носи отговорността да използва или активира съответната бордова апаратура за специфичната област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване.

(5) Когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6.

(6) За намаляване на вредното въздействие върху околната среда от пътните превозни средства при определяне размера на таксите в тарифата по чл. 10, ал. 6 Министерският съвет определя по-ниски такси за пътните превозни средства по ал. 3, които отговарят на екологична категория „ЕВРО III“, „ЕВРО IV“, „ЕВРО V“, „ЕВРО VI“ и по-висока, включително за „EEV“.

(7) В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство.

(8) В тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.

(9) При установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има закупена маршрутна карта за календарния ден с неправилно декларирани данни, собственикът или ползвателят има право да заяви писмено пред Агенция „Пътна инфраструктура“ действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за съответния период. Въз основа на това заявление Агенция „Пътна инфраструктура“ извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на потвърждение на собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост да заплати таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни от потвърждението на данните.

(10) Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ имат право на достъп до данни в Електронната система за събиране на тол такси по ред, определен с наредбата по чл. 10, ал. 7.

Чл. 10в

(1) Лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност се освобождава от заплащане на винетна такса за един лек автомобил - негова собственост или съпружеска имуществена общност, с обем на двигателя до 2000 куб. см и мощност до 117,64 kW (160 к.с.) по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на труда и социалната политика.

(2) При условията на ал. 1 от заплащане на винетна такса се освобождават лицата или семействата, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст.

(3)

Чл. 10г

(1) За пътни превозни средства с чуждестранна регистрация не се събира такса по чл. 10, ал. 1, ако това е предвидено в международен договор или конвенция, по които Република България е страна.

(2) С решение на Министерския съвет временно могат да бъдат освободени от заплащане на пътни такси по чл. 10, ал. 1 пътни превозни средства с чуждестранна регистрация, които преминават по платената пътна мрежа във връзка с изпълнение на междуправителствени и/или международни програми и споразумения.

Чл. 10д

За колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, не се заплаща такса по чл. 10, ал. 1.

Чл. 10е

(1) Контролът на граничните контролно-пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане на таксите по чл. 10 ал. 1 и 2 се осъществява от длъжностни лица на Агенция „Митници“.

(2) Пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на Република България, без да притежава валиден документ за платена такса по чл. 10, ал. 1, може да напусне страната само след заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 за съответната категория пътно превозно средство в специализираното звено на Агенция „Митници“ на съответния граничен контролно-пропускателен пункт и залепяне на валиден документ за платена такса по чл. 10, ал. 1.

(3) Пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление влизане на територията на Република България, без да притежава валиден документ за платена такса по чл. 10, ал. 1, може да продължи пътуването си само след заплащане на таксата за съответната категория пътно превозно средство в специализираното звено на Агенция „Митници“ на съответния граничен контролно-пропускателен пункт.

(4) В случай че дейностите по проверките, свързани с паспортно-визовия режим, се извършват на територията на съседна държава, Агенция „Митници“ изпълнява задълженията си по ал. 1 и 2 на обособени места на републиканската пътна мрежа в граничната зона.

Чл. 10ж

За пътно превозно средство, с което се извършва комбиниран транспорт по смисъла на чл. 56 от Закона за железопътния транспорт, не се заплаща съответната такса по чл. 10, ал. 1 при придвижването му от границата до най-близкия интермодален терминал и обратно, ако за конкретния превоз има издадено удостоверение за вътрешен комбиниран превоз на територията на Република България по образец, утвърден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 10з

(1) Смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние включва и Европейската услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ). Европейската услуга за електронно пътно таксуване е допълваща по отношение на националната услуга за електронно пътно таксуване. Агенция „Пътна инфраструктура“ създава и поддържа регистър на областите на ЕУЕПТ, национален регистър на доставчиците на ЕУЕПТ и регистър на националните доставчици на услуги за пътно таксуване.

(2) Доставчиците на ЕУЕПТ са правни субекти, отговарящи на изискванията по ал. 3 и регистрирани в държавата членка, в която са установени, които предоставят на потребител на ЕУЕПТ достъп до ЕУЕПТ.

(3) Търговци, регистрирани в Република България, се вписват в Национален електронен регистър на доставчиците на ЕУЕПТ, в случай че отговарят на следните изисквания:

1. притежават валиден сертификат съгласно БДС EN ISO 9001 или негов еквивалент;

2. притежават техническо оборудване и ЕО декларация или сертификат, които удостоверяват съответствието на съставните елементи на оперативната съвместимост със спецификациите;

3. притежават компетентност при предоставянето на услуги за електронно събиране на такса за изминато разстояние или в други свързани области;

4. имат необходимата финансова стабилност;

5. разполагат с план за управление на риска, който подлежи на проверка поне веднъж на всеки две години;

6. имат добра репутация.

(4) В срок до 36 месеца след регистрацията си доставчиците на ЕУЕПТ сключват договори за ЕУЕПТ, които покриват всички области на ЕУЕПТ. Доставчици на ЕУЕПТ сключват договори, които покриват всички области на ЕУЕПТ в дадена държава членка, в рамките на 24-те месеца след сключването на първия договор в тази държава членка. Доставчикът на ЕУЕПТ осигурява по всяко време своето покритие върху всички области на ЕУЕПТ. В случай на промяна на областите на ЕУЕПТ или при всяка друга причина, която нарушава пълното покритие, той възстановява пълното покритие в срок 6 месеца на територията най-малко на четири държави членки.

(5) Споровете, възникнали между лицето, събиращо пътни такси, и доставчиците на ЕУЕПТ, които са сключили договори или са в договорни взаимоотношения с това лице, се разглеждат от Помирителна комисия към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Компетентността и правомощията на Помирителната комисия се уреждат в наредбата по чл. 10, ал. 7, а съставът, функциите и дейността на комисията се определят с правилник, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице.

(6) При разглеждане на спорове Помирителната комисия има право да извършва проверка дали налаганите от лицето, събиращо пътни такси, договорни условия спрямо различните доставчици на ЕУЕПТ са недискриминационни и отразяват коректно разходите и рисковете на страните по договора.

(7) Принципите на действие на ЕУЕПТ, техническите изисквания за оперативна съвместимост на ЕУЕПТ, създаването и поддържането на национален регистър на областите на ЕУЕПТ, национален регистър на доставчиците на ЕУЕПТ и регистър на националните доставчици на услуги за пътно таксуване се уреждат с наредбата по чл. 10, ал. 7.

(8) Доставчик на ЕУЕПТ предоставя незабавно на лицето, събиращо пътни такси, данни за лице, сключило договор с него за достъп до ЕУЕПТ, за идентифициране на пътното превозно средство и за неговия собственик и/или ползвател в случаите на неплащане на пътна такса. Лицето, събиращо пътни такси, е длъжно да не разкрива тези данни на друг доставчик на услуги.

(9) С цел идентифициране на пътното превозно средство и на неговия собственик и/или ползвател, доставчик на ЕУЕПТ, при необходимост, предоставя данни за лице, сключило договор с него за достъп до ЕУЕПТ, на лицето, събиращо пътни такси, във връзка със задълженията му към органите по приходите. Доставчикът на ЕУЕПТ предоставя данните не по-късно от два дни след получаване на искането. Лицето, събиращо пътни такси, е длъжно да не разкрива тези данни на друг доставчик на услуги. Когато лицето, събиращо пътни такси, е интегрирано с доставчика на услуга за пътно таксуване, данните се използват с цел спазване на задълженията на лицето, събиращо пътни такси, към органите по приходите.

(10) В случай на несъответствие между данните, налични в доставчика на ЕУЕПТ и в лицето, събиращо пътни такси, за определяне размера на пътната такса предимство имат данните, налични в лицето, събиращо пътни такси, с изключение на доказана допусната грешка.

(11) Данните, предоставяни от доставчиците на ЕУЕПТ, се обработват съобразно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.) и Закона за защита на личните данни.

(12) Когато в областите на ЕУЕПТ, включени в регистъра по ал. 1, се предоставят услуги за пътно таксуване от основен доставчик на услуги, възнаграждението на доставчиците на ЕУЕПТ и основните доставчици включва най-малко елементите, посочени в т. 1.2 от Приложение II на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204. Размерът на възнаграждението на доставчиците на ЕУЕПТ може да се различава от възнаграждението на основните доставчици на услуги в случаите, когато:

1. на основните доставчици е възложено предоставяне на специфични допълнителни дейности и услуги, които не се отнасят и не са приложими за доставчиците на ЕУЕПТ;

2. от възнаграждението на доставчиците на ЕУЕПТ се предвижда приспадане на фиксирани такси, начислени от лицето, събиращо пътни такси, въз основа на разходите за експлоатация и поддръжка на Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, включително разходи за достъп, предоставяне, интеграция или акредитация на услугата, когато такива разходи са възникнали и не са включени в пътната такса.

(13) Когато върху дължимата пътна такса се начисляват данъци, мита или други такси, лицето, събиращо пътни такси, може да изиска доставчикът на ЕУЕПТ да издаде на ползвателя фактура от името и за сметка на лицето, събиращо пътната такса. Взаимодействието между потребителите на ЕУЕПТ и лицето, събиращо пътни такси, се ограничава единствено до процесите на фактуриране.

Чл. 10и

(1) Търговци, регистрирани в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, отговарящи на изискванията по чл. 10з, ал. 3, т. 1 и т. 3 – 6 и притежаващи техническо оборудване, отговарящо на съответните изисквания, необходими за целите на тол таксуването в съответните области на пътни такси на Агенция „Пътна инфраструктура“, могат да извършват дейност и като национален доставчик на услуга по пътно таксуване, ако са вписани в съответния регистър по наредбата по чл. 10, ал. 7 и са сключили договор при общи условия с Агенция „Пътна инфраструктура“.

(2) Националните доставчици на услуги за пътно таксуване имат статут на основен доставчик на услуга и предоставят на потребителите достъп до услугите за пътно таксуване за преминаване по платената пътна мрежа в Република България.

(3) Изискването по чл. 10з, ал. 4 не се прилага за национален доставчик на услуга по пътно таксуване, като във всеки случай същият може да заяви желание и да бъде вписан в регистъра по чл. 10з, ал. 3, след което по отношение на него ще се прилагат всички изисквания, предвидени за доставчиците на ЕУЕПТ.

(4) Споровете между лицата, извършващи дейност като национален доставчик на услуга по пътно таксуване, и лицето, събиращо пътни такси, се решават по реда на чл. 10з, ал. 5 и 6.

(5) Условията и редът за водене на Националния електронен регистър на доставчиците на ЕУЕПТ и на Регистъра на националните доставчици на услуги за пътно таксуване, условията за вписване, документите, които следва да бъдат представени от заявителя за доказване на обстоятелствата по ал. 1 и по чл. 10з, ал. 3, както и основанията за заличаване от регистъра се определят с наредбата по чл. 10, ал. 7.

Чл. 10к

(1) Доставчик на декларирани данни е лице, което събира и предоставя на доставчик на услуги за пътно таксуване данни относно географското позициониране и изминатото разстояние от пътни превозни средства на потребители, с които същият е сключил договор,.

(2) Доставчик на декларирани данни, който отговаря на изискванията, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7, се вписва в публично оповестен списък на доставчиците на декларирани данни, воден от Агенция „Пътна инфраструктура“, и сключва договор с доставчик на услуги за пътно таксуване за предаване на данни относно географското позициониране и изминатото разстояние от пътни превозни средства на потребители, с които същият е сключил договор.

(3)

Чл. 10л

(1) Агенция „Пътна инфраструктура“ изготвя и поддържа заявление за област на ЕУЕПТ, в което се определят общите условия за достъп на доставчиците на ЕУЕПТ до областите на ЕУЕПТ и условията за осъществяване на оперативна съвместимост.

(2) В случай на създаване на нова електронна система за пътно таксуване лицето, събиращо пътни такси, отговарящо за нея, изготвя и публикува в заявлението за област на ЕУЕПТ подробен план на процеса на оценка на съответствие със спецификациите и на годността за ползване на съставните елементи на оперативната съвместимост, като планът трябва да позволява интегриране на заинтересованите доставчици на ЕУЕПТ най-късно един месец преди оперативния старт на новата система.

(3) В случай че съществуваща електронна система за пътно таксуване претърпи съществени изменения, лицето, събиращо пътни такси, отговарящо за нея, изготвя и публикува в заявлението за област на ЕУЕПТ подробен план за повторното оценяване на съответствието със спецификациите и на годността за ползване на съставните елементи на оперативната съвместимост на доставчиците на ЕУЕПТ, които вече са били интегрирани към системата преди съществените й изменения. Планът следва да позволи интегрирането на съответните доставчици на ЕУЕПТ най-късно един месец преди изменената система да започне да функционира.

(4) Лицето, събиращо пътни такси, отговарящо за дадена област на ЕУЕПТ, създава среда за изпитвания, в която доставчиците на ЕУЕПТ или техни упълномощени представители могат да проверят дали бордовата им апаратура е годна за ползване в областта на ЕУЕПТ, за която отговаря лицето, събиращо пътни такси, и да получат сертифициране за успешно приключване на изпитванията.

(5) Разходите, свързани с изпитванията за постигане на оперативна съвместимост, са за сметка на доставчиците на услуги за пътно таксуване или техните упълномощени представители и са в размер, определен с тарифата по чл. 10, ал. 6.

(6) Когато съставните елементи на оперативната съвместимост на ЕУЕПТ имат маркировка СЕ или декларация за съответствие спрямо спецификациите, или декларация за годността за ползване, или и двете, пускането им на пазара не се забранява, ограничава или възпрепятства. Не се изисква извършване на проверки, които вече са били осъществени като част от процедурата за проверка на съответствието спрямо спецификациите или годността за ползване, или и двете.

(7) Когато възникнат основания да се счита, че за пуснати на пазара съставни елементи на оперативната съвместимост, носещи маркировка СЕ, съществува вероятност при използването им по предназначение да не удовлетворят съответните изисквания, се вземат всички необходими мерки за ограничаване на тяхното поле на прилагане, за забрана на тяхното използване или за изтеглянето им от пазара. В тези случаи Агенция „Пътна инфраструктура“ незабавно информира Европейската комисия за взетите мерки и посочва дали несъответствието се дължи на неправилно прилагане или на непригодност на техническите спецификации.

Чл. 10м

(1) Оценяването на съответствието спрямо спецификациите и годността за ползване на съставните елементи на оперативната съвместимост се извършва съгласно процедурите, определени в приложение III на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (ОВ, L 43/49 от 17 февруари 2020 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204“. Когато процедурата за оценяване на съответствието предвижда участие на нотифициран орган, той трябва да е нотифициран от държава членка или да е получил разрешение по реда на този закон.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава от Агенция „Пътна инфраструктура“ след решение на управителния съвет на агенцията и в него се посочват обхватът на дейностите и елементите за оценка.

(3) Разрешението по ал. 1 се издава на лице, което:

1. има правосубектност съгласно българското законодателство;

2. разполага с технически средства за извършване на процедурите за оценяване на съответствието;

3. не е участвало, включително персоналът му, при проектирането, производството, доставката и монтажа на съставните елементи, чието оценяване ще извършва;

4. разполага с персонал, който е:

5. гарантира безпристрастност и независимост на персонала си;

6. има валидна застраховка „Професионална отговорност“ за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на задълженията му, свързани с дейностите по оценяване на съответствието;

7. няма публични задължения, с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;

8. не е обявено в несъстоятелност или не е в открито производство по несъстоятелност или ликвидация;

9. разполага с методики и инструменти за провеждане на процедурите за оценяване.

(4) Нотифицираният орган не може да бъде свързано лице, по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон, с организацията, чийто продукт оценява, както и с доставчиците на услуги.

(5) Изпълнението на изискванията по ал. 3, т. 3, т. 4, буква „б“ и т. 5 се удостоверява чрез документ за акредитация, издаден от компетентен орган.

(6) Лицето, което кандидатства за разрешение по ал. 1, подава писмено заявление до Агенция „Пътна инфраструктура“, към което прилага документите, определени в наредбата по ал. 17, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 3.

(7) При подаване на заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 10, ал. 6.

(8) В едномесечен срок Агенция „Пътна инфраструктура“ уведомява заявителя за констатирани нередовности и/или непълноти в заявлението му.

(9) Заявителят отстранява констатираните нередовности и/или непълноти в заявлението си в едномесечен срок от датата на уведомлението по ал. 8.

(10) В срок до три месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или непълнотите Агенция „Пътна инфраструктура“, след решение на управителния съвет, издава или мотивирано отказва издаването на разрешение по ал. 1.

(11) Разрешението е безсрочно и правата, произтичащи от него, не може да се прехвърлят и/или преотстъпват.

(12) Разрешението се отнема, а правата, произтичащи от него, се прекратяват, когато се установи, че нотифицираният орган:

1. не отговаря на изискванията по ал. 3;

2. не изпълнява установените процедури за оценяване;

3. няма валиден документ за акредитация;

4. е подал молба за прекратяване на разрешението.

(13) При отнемане на разрешението Агенция „Пътна инфраструктура“ уведомява Европейската комисия и останалите държави членки.

(14) Отказът за издаване на разрешение по ал. 1 и неговото отнемане се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(15) Агенция „Пътна инфраструктура“ изпраща информация до Европейската комисия с искане за определяне на идентификационен номер на лицата, получили разрешение по ал. 1.

(16) Когато се установи несъответствие с критериите, предвидени в делегираните актове за допустимост на нотифицираните органи на друга държава членка, Агенция „Пътна инфраструктура“ уведомява Комитета за електронно пътно таксуване към Европейската комисия.

(17) Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба, с която се определят:

1. процедурите за оценяване на съответствието спрямо спецификациите и годността за ползване на съставните елементи на оперативната съвместимост;

2. условията и редът за извършване оценяването на съответствието спрямо спецификациите и годността за ползване на съставните елементи на оперативната съвместимост;

3. необходимите документи за удостоверяване на съответствието с изискванията;

4. условията и редът за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, както и допълнителните специфични критерии към лицата, които оценяват съответствието, и задълженията им по процедурите за оценяване на съответствието;

5. условията и редът за издаване на разрешение за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси;

6. други изисквания, свързани с постигане на оперативната съвместимост.

(18) Лицето, събиращо пътни такси, сътрудничи на доставчиците на ЕУЕПТ, на производителите на съставните елементи на оперативната съвместимост или на нотифицираните органи във връзка с оценяването на годността за ползване на оперативно съвместимите съставни елементи в рамките на областите на ЕУЕПТ, като не допуска никаква форма на дискриминация.

(19) Дейностите по ал. 1 и условията, на които трябва да отговаря нотифицираният орган, се осъществяват при спазване на изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2020/203 на Комисията от 28 ноември 2019 г. за класифицирането на превозните средства, задълженията на ползвателите на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и минималните критерии за допустимост на нотифицираните органи (ОВ, L 43/41 от 17 февруари 2020 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2020/203“ и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204.

Чл. 11

(1) Концесия върху републиканските и общинските пътища или върху отделни участъци или пътни съоръжения от тях се възлага при условията и по реда на Закона за концесиите.

(2) С документацията концесията по чл. 78, ал. 1 от Закона за концесиите се определят условията и редът, при които концесионерът може да събира концесионна ТОЛ такса и/или да получава други плащания включително от страна на концедента.

Чл. 12

(отменен)

Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. създава необходимата организация и прави предложение пред Министерския съвет за предоставяне на концесии върху републиканските пътища;

2. провежда конкурси и търгове, води преговори и сключва концесионни договори;

3. контролира изпълнението на условията и задълженията по концесията.

Чл. 13

(отменен)

Концесията се предоставя за конкретен републикански път или за отделни негови участъци срещу заплащане.

Чл. 14

(1) Обектът на концесия обхваща конкретен републикански път или отделен негов участък и съответстващите им площи по чл. 5.

(2) В случаите, когато обект на концесия е автомагистрала, концесионната територия обхваща и площите, необходими за изграждане на крайпътни обслужващи комплекси, определени с техническата документация за изграждане на автомагистралата.

(3) Обектът на концесия се определя въз основа на одобрен проект по чл. 126, ал. 6 от Закона за устройство на територията.

Чл. 15

(отменен)

(1) Кандидатите за концесия заплащат такси при подаване на заявленията за участие в конкурсите или търговете.

(2) Размерът на таксата по ал. 1 се определя с тарифа, а редът за нейното събиране се определя с правилника за прилагането на закона.

Чл. 16

(отменен)

(1) Концесионерът заплаща концесионно възнаграждение.

(2) С решението за предоставяне на концесия Министерският съвет може да освободи концесионера от задължението да заплаща концесионно възнаграждение за определен срок или за целия срок на концесията в зависимост от степента на икономическата ефективност на проекта, свързана със стойността на необходимите за реализацията му инвестиции, с равнището на трафика и с размера на таксите за преминаване.

(3) С решението за предоставяне на концесията Министерският съвет може да предвиди право на концесионера на собственост върху постъпленията от таксите за преминаване и/или ползване на магистралата, право да наема подизпълнители за осъществяване на дейностите в крайпътните обслужващи комплекси, както и право да получава други облекчения по отношение на реда и начина на финансиране и управление на концесията.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 министърът на регионалното развитие и благоустройството или упълномощено от него длъжностно лице води преговори със спечелилия конкурса или търга кандидат за участието на държавата във финансирането на проекта в рамките на основните параметри на концесията, установени с решението за нейното предоставяне.

(5) В случаите по ал. 3 Министерският съвет може да възложи на концесионера събирането на пътни такси за изминато разстояние и такси за специално ползване на пътя.

Чл. 17

(отменен)

(1) Разходите на концесионера, свързани с изграждането, експлоатацията и поддържането на обекта на концесия, се признават за фактически разходи.

(2) Разходите по ал. 1, формирани като финансови загуби, започват да се приспадат последователно от годината, в която започва експлоатацията на обекта на концесия за срок, определен в концесионния договор.

(3) Допълнителните разходи, направени от концесионера, се признават за фактически разходи само когато това е предвидено в концесионния договор.

(4) Източник за възстановяване на направените разходи са приходите от таксите по чл. 10, както и приходите от реализацията на правото на концесионера единствено да извършва търговска дейност и услуги на територията на обекта на концесия в случаите, когато тези приходи са предоставени на концесионера с концесионния договор.

Чл. 18

(1) Специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя.

(2) Физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на пътищата, освен когато в международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.

(3) Размерът на таксите по ал. 2 се определя от:

1. Министерския съвет – за републиканските пътища;

2. общинските съвети – за общинските пътища;

3. собствениците – за частните пътища.

(4) Лицата, получили разрешение за специално ползване, отстраняват за своя сметка всички причинени от тях повреди и нанесени щети по пътищата или възстановяват разходите за това, направени от администрацията, управляваща пътя.

(5) Специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.

Чл. 19

(отменен)

(1) Пътищата се управляват, както следва:

1. републиканските пътища – от Агенция „Пътна инфраструктура“;

2. общинските пътища – от кметовете на съответните общини;

3. частните пътища – от техните собственици.

(2) Управлението на пътищата включва:

1. оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата;

2. осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии за тези дейности;

3. организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата;

4. организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя;

5. осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата;

6. упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване;

7. осигуряване на информация и на прогнози за пътния трафик;

8. други дейности, определени с този закон и с правилника за прилагането му, които не са свързани с ползване и разпореждане.

(3) Общините и собствениците на частни пътища съгласуват с Агенция „Пътна инфраструктура“, проектите за изграждане и свързване на тези пътища с републикански пътища.

Чл. 19а

(отменен)

(1) Министерският съвет определя държавната политика за планирането, изграждането, управлението и поддържането на пътната инфраструктура в Република България.

(2) В изпълнение на държавната политика по ал. 1 Министерският съвет:

1. приема:

2. предоставя концесии за републиканските пътища и за пътните съоръжения - държавна собственост (мостове и тунели).

Чл. 19б

(1) Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“:

1. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с безопасността на пътната инфраструктура;

2. планира, организира и провежда цялостни оценки на безопасността на пътната мрежа;

3. планира, организира и извършва проверки относно състоянието и характеристиките на пътната инфраструктура;

4. съгласува документите по чл. 19а, ал. 2, т. 1;

5. подпомага изпълнението и осъществяването на контрол на процедурите по чл. 36б, ал. 1, т. 2 – 5 с обхват и по ред, определени в наредбата по чл. 36б, ал. 9.

(2) За изпълнение на държавната политика по безопасността на пътната инфраструктура Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ дава препоръки и методически указания на лицата по чл. 19, ал. 1.

Чл. 20

(отменен)

(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. осъществяват държавната политика за развитието и за управлението на безопасността на пътната инфраструктура;

2. предлагат на Министерския съвет стратегия за развитие на пътната инфраструктура и средносрочна програма за изпълнението й;

3. внасят в Министерския съвет проекти на закони и на подзаконови нормативни актове, уреждащи ползването и управлението на пътищата, съобразно техните компетентности.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията поддържа и развива международните инициативи и сключва международни договори за изграждането на участъци от трансевропейската пътна мрежа на територията на страната, включително за трансграничните пътни връзки.

(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството поддържа и развива международните инициативи, сключва и осигурява изпълнението на международни договори в областта на управлението, планирането, изграждането и поддържането на републиканските пътища.

(4) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията отговарят за изготвянето на проект на стратегия за развитие на пътната инфраструктура в съответствие с държавната политика.

(5) Ръководителите на управляващите органи на оперативните програми могат да сключват споразумения с председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за изпълнението на проекти, финансирани със средства от Европейския съюз.

Чл. 21

(отменен)

(1) Националната агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерския съвет се преобразува в Агенция „Пътна инфраструктура“ към министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Агенция „Пътна инфраструктура“, наричана по-нататък „агенцията“, е юридическо лице, на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: областни пътни управления и Институт по пътища и мостове.

(3) Агенцията:

1. подпомага министъра на регионалното развитие и благоустройството при разработването на проект на стратегия за развитие на пътната инфраструктура в съответствие с държавната политика;

2. осъществява управлението на републиканските пътища в съответствие със средносрочните оперативни програми;

3. проучва, анализира и прогнозира развитието на автомобилното движение по републиканските пътища;

4. изпълнява проекти, финансирани чрез оперативните програми “Транспорт” и “Регионално развитие”;

5. организира провеждането на обществените поръчки за проектиране оценки на въздействието върху пътната безопасност и одити за пътна безопасност,, строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища, както и за научно-приложни изследвания и консултации, свързани с управлението на пътищата;

6. организира извършването на подготвителните действия, провеждането на процедурите, сключването на концесионните договори и контрола по тяхното изпълнение за републиканските пътища;

7.

8. съгласува инвестиционни проекти, свързани с управлението на пътищата, както и за изграждане на пътни връзки с републиканските пътища, както и проекти, които налагат изместване на пътя или при реализацията на които се изискват допълнителни мерки за безопасността на движението по републиканските пътища;

9. подготвя списък и промени на републиканските пътища;

10. издава разрешения за специално ползване на републиканските пътища;

11. организира или контролира събирането на винетни такси, ТОЛ такси и другите такси, предвидени в този закон;

12.

13.

14. взаимодейства с органите на Министерството на вътрешните работи, други компетентни органи и Българската армия за осигуряване на движението по пътищата при стихийни бедствия, крупни промишлени аварии и положение на война;

15. осъществява функциите на държавна пътна администрация, представлява държавата в международните пътни организации и участва в разработването и изпълнението на международни договори във връзка с изграждане, поддържане и ползване на пътищата;

16. издава документи в рамките на своята компетентност.

17. организира планирането и възлагането на оценка на въздействието върху пътната безопасност и на одити за пътна безопасност на съответния етап от планирането, от инвестиционното проектиране, при въвеждане в пробна експлоатация на пътя и при неговата начална експлоатация в случаите, предвидени с този закон;

18. одобрява план за пътна безопасност и докладите на одиторите за пътна безопасност и взема съответните решения за всяка конкретна пътна инфраструктура;

19. извършва периодични инспекции за безопасност на пътната инфраструктура с оглед проверка на характеристиките, свързани с пътната безопасност, и установяване на несъответствията с тях, които налагат пред- приемане на мерки за предотвратяване на пътнотранспортни произшествия по пътищата от републиканската пътна мрежа, в случаите, предвидени с този закон.

(4) Министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява контрол върху дейността на агенцията, като:

1. утвърждава бюджета на агенцията;

2. приема отчета за изпълнение на бюджета на агенцията;

3. осъществява контрол върху изпълнението на бюджета на агенцията в рамките на своите компетенции;

4. приема годишния отчет за дейността на агенцията;

5. одобрява тригодишна програма на агенцията за управление на пътищата и развитие на пътната инфраструктура в съответствие с приетата от Министерския съвет стратегия за развитие на пътната инфраструктура и годишен план за изпълнение на програмата от агенцията и контролира изпълнението им;

6. осъществява и други контролни функции в рамките на правомощията му, предвидени в нормативен акт.

Чл. 21а

(отменен)

(1) Агенцията се ръководи от управителен съвет.

(2) Управителният съвет се състои от председател и двама членове, които са с подходяща квалификация и професионален опит в областта на управлението, планирането, изграждането и поддържането на пътната инфраструктура или в управлението на публични и корпоративни структури.

(3) Агенцията се представлява от председателя на управителния съвет.

(4) Договорите с председателя и членовете на управителния съвет се сключват, изменят и прекратяват от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 21б

(отменен)

(1) Председател и член на управителния съвет на агенцията не може да бъде лице, което:

1. е поставено под запрещение;

2. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

3. заема длъжност или извършва дейност по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията;

4. е свързано лице по смисъла на Търговския закон с търговец или съдружник или акционер в търговец, който участва в процедури за обществени поръчки или за концесии, провеждани от агенцията;

5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

6. е лишавано от правото да осъществява търговска дейност;

7. не е български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

(2) Председателят и членовете на управителния съвет подават декларация за липса на обстоятелствата по ал. 1 при встъпване в длъжност и текущо на всеки 6 месеца. В тридневен срок от промяна на декларираните обстоятелства лицето подава декларация за това.

(3) При възникване на обстоятелство, което е несъвместимо с изискванията за заемане на длъжността по ал. 1, договорът на съответното лице се прекратява.

Чл. 21в

(отменен)

(1) Управителният съвет взема решения за:

1. организиране на разпределението и разходването на средствата за изпълнение на дейностите по планирането, изграждането, управлението и поддържането на републиканските пътища;

2. приемане на проекта на бюджет на агенцията;

3. извършване на разпоредителни сделки или отдаване под наем на имоти и вещи – държавна собственост, предоставени за управление на агенцията;

4. предложения до министъра на регионалното развитие и благоустройството за промени в списъка на републиканските пътища;

5. предложения за проекти на нормативни актове, уреждащи управлението, проектирането, строителството и поддържането на пътища;

6. одобряване на технически спецификации, технически указания и методически документи, свързани с изграждането, управлението, експлоатацията и поддържането на пътищата;

7. възлагане на обществени поръчки за проектиране, строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища, както и за управление на проекти, научно-приложни изследвания и консултации, свързани с управлението на пътищата;

8. изработване на проектите на решения за откриване на процедури за предоставяне на концесия, на обосновка, на обявление, на документация за участие и на концесионни договори за концесии на републикански пътища;

9. изготвяне, приемане и предоставяне на министъра на регионалното развитие и благоустройството ежегодно в срок до 31 март на годишен отчет за дейността на агенцията за предходната година.

10. изработване, приемане и представяне на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване проект на тригодишна програма на агенцията за управление на пътищата и развитие на пътната инфраструктура, в съответствие с приетата от Министерския съвет стратегия за развитие на пътната инфраструктура и годишен план за изпълнение на програмата от агенцията; програмата и планът се представят на министъра за одобряване в срок до 31 януари за предстоящия тригодишен период, съответно за предстоящата година.

(2) Управителният съвет взема и други решения, свързани с оперативното ръководство и дейността на агенцията.

(3) Управителният съвет взема решения с мнозинство от неговите членове.

(4) Правилата за работата на управителния съвет се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството по предложение на управителния съвет.

Чл. 21г

(отменен)

Председателят на управителния съвет на агенцията:

1. организира дейността на агенцията;

2. назначава и освобождава служителите на агенцията;

3. сключва договорите за обществени поръчки за проектиране, строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища, както и за управление на проекти, научно-приложни изследвания и консултации, свързани с управлението на пътищата, след решение на управителния съвет;

4. сключва концесионните договори за републикански пътища и представлява концедента по тях, включително като извършва контрола по изпълнение на концесионните договори;

5. сключва други договори и споразумения, необходими за дейността на агенцията;

6. организира и привежда в изпълнение решенията на управителния съвет;

7. решава други въпроси, предвидени в нормативен акт, които не са от изключителната компетентност на управителния съвет.

Чл. 21д

(отменен)

(1) Агенцията прилага Закона за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.

(2) Агенцията прилага Закона за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.

(3) Структурата, дейността и организацията на работа на агенцията и на нейната администрация се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 21е

(отменен)

(1) Помощен орган на агенцията е Експертният технико-икономически съвет, който разглежда, приема и предлага на управителния съвет за утвърждаване разработки и проекти за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища.

(2) Експертният технико-икономически съвет изпълнява функциите на държавно-обществен орган в областта на пътищата в случаите, определени с решение на управителния съвет на агенцията.

Чл. 22

(отменен)

(1) Агенцията осъществява своята дейност чрез централна администрация и чрез специализираните звена по чл. 21, ал. 2.

(2) Дейността на централната администрация и на администрацията на областните пътни управления се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение.

(3) Ръководителите на звената по ал. 1 или упълномощени от тях длъжностни лица представляват агенцията във връзка с дейността, която осъществяват.

(4) Ръководителите на звената по ал. 1 или упълномощени от тях длъжностни лица представляват агенцията по съдебни дела, възникнали по правоотношения, свързани с тази дейност.

Чл. 23

(отменен)

Правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се определят с наредба на общинския съвет.

Чл. 24

(отменен)

(1) Имоти и вещи - държавна собственост, предоставени за управление на агенцията, могат да се отдават под наем с решение на управителния съвет на агенцията чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Помещения и земи в границите на опорните пунктове могат да се предоставят за ползване по специален режим от служители на пътните управления при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона.

Чл. 25

(отменен)

(1) В зоната от оста на пътя до ограничителната строителна линия по чл. 6 се забранява извършването на всякакво строителство, подобрения или разширения на съществуващите обекти, освен тези, които са предназначени за обслужване на пътуващите, при условие, че е гарантирана безопасността на движението и са разрешени по реда на чл. 26.

(2) В обхвата на пътя се забранява:

1. извършването на каквито и да било работи по пътното платно, преди да бъдат поставени необходимите предупредителни и сигнални знаци;

2. поставянето и складирането на материали, които не са необходими за пътя или са резултат от битова или стопанска дейност в съседни имоти;

3. движението на верижни трактори и машини или коли с назъбени колела и железни грайфери, гуми с шипове по пътища с асфалтови покрития, освен в случаите на снегопочистване;

4. превозването на мокри товари, които наводняват пътното платно;

5. влизането в пътищата с непочистени машини и замърсяването на пътното платно, пътните съоръжения и пътните принадлежности с кал и други отпадъчни материали;

6. влаченето на дървета, слама и други подобни по пътното платно.

7. използването на пътните съоръжения и пътните принадлежности за рекламна дейност под каквато и да е форма.

(3) Забранява се изграждането на крайпътни обекти и на пътни връзки към тях преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация, както и изграждането на рекламни съоръжения преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация над и около портала на тунела.

(4)

(5) В обхвата и обслужващата зона на автомагистралите и скоростните пътища се разрешава изграждането и експлоатацията само на крайпътни обслужващи комплекси и на пътни връзки към тях. Отстоянията за изграждането на такива обекти се определят в наредбата по чл. 18, ал. 5.

(6) За предотвратяване на опасността от падащи дървета, които могат да застрашат сигурността на движението по републиканските пътища или живота и здравето на хората, с решение на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ се допуска премахването им в площите, попадащи между обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. За решението се уведомява Изпълнителната агенция по горите.

Чл. 26

(отменен)

(1) За дейности извън специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:

1. в обхвата на пътя:

2. в обхвата на пътя и обслужващите зони:

(2) За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:

1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия:

2. в обхвата на пътя и обслужващите зони:

(3) Разрешенията по ал. 1 и 2 се издават от изпълнителния директор на агенцията или от упълномощено от него длъжностнолице - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища:

1. в 15-дневенсрокотподаване на заявлението - за разрешенията по ал. 1, освен ако се налага допълнително проучване, но не по-късно от един месец;

2. в 30-дневен срок отподаваненазаявлението - за разрешенията по ал. 2, т. 1, буква “г” и т. 2, буква “а”, освен ако се налагат допълнителни проучвания, но не по-късно от три месеца, като за удължаването на срока заинтересуваното лице се уведомява писмено;

3. в 15-дневен срок от подаване на заявлението - за всички останали случаи.

(4)

(5) При внезапни повреди на подземни или надземни съоръжения на техническата инфраструктура, намиращи се в обхвата на пътя или в обслужващите зони, собственикът им може да започне възстановителните работи след разрешение от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ – за републиканските пътища,, или от кмета на общината – за общинските пътища, при условие че е гарантирана безопасността на движението.

(6) Управителният съвет на агенцията съгласува проекти - пътна част за изграждане на пътни връзки, след представяне на писмено становище за проект за организация на движението от органите на пътната полиция при Министерството на вътрешните работи.

(6)

(7) Разрешенията се издават при следните условия:

1. да съществуват реални възможности за преминаване на тежкото и/или извънгабаритното превозно средство;

2. да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата, този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища;

3. при временното ползване на части от пътно платно:

4. да е подадена декларация от собственика или ползвателя на пътното превозно средство по т. 1 или от лицето, което извършва превоза, съдържаща информация за габаритните размери, общата маса и натоварването на ос.

(8) Срокът на валидност на разрешенията е, както следва:

1. при превоз на тежки и извънгабаритни товари – 30 дни;

2. при извършване на строителство – две години;

3. при временното ползване на части от пътното платно и другите видове специално ползване на пътищата – по преценка на разрешаващия орган, съобразена с искането на заявителя.

4. при експлоатация на рекламни съоръжения, издадени при условията и по реда на наредбата по чл. 18, ал. 5 – десет години.

(9) Разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях, и/или при неспазване на изискванията за извършване на съответната дейност, определени в наредбата по чл. 18, ал. 5.

(10) Обжалването на отнемането на разрешенията и на отказите за тяхното издаване е при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(11) Министерският съвет определя с тарифа размера на таксите за издаване на разрешенията по ал. 1 и 2.

Чл. 27

(отменен)

(1) Агенция „Пътна инфраструктура“ проучва интензивността на движението и контролира теглото, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства чрез разполагане на определени места на устройства за отчитане на тези характеристики с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване, като събира такси при превишаване на допустимите стойности.

(2)

(2) На граничните контролно-пропускателни пунктове теглото, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“, като при превишаване на допустимите стойности се събират такси.

(3) Определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол по спазване на правилата за движение на пътищата са задължени да оказват съдействие на органите на Агенция „Пътна инфраструктура“ при извършване на проверки по ал. 1.

Чл. 28

(отменен)

Изпълнителната агенция „Пътища“ съгласува местата по републиканските пътища, където могат да се изграждат пътни връзки със съседни територии и имоти или земеделски земи.

При установено нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от този закон, както и по чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.

Чл. 28

Чл. 28а

(1) Създава се Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

(2) Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“, наричана по-нататък „компанията“, е юридическо лице със седалище София.

(3) Държавата предоставя на компанията имущество – публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет, за изпълнение на дейността й.

(4) Компанията не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба.

(5) За компанията не може да се открива производство по несъстоятелност.

Чл. 28б

(1) Основният предмет на дейност на компанията е финансиране, проектиране, изграждане и на автомагистрала „Струма“, автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Черно море“, както и на други обекти на пътната инфраструктура, определени с акт на Министерския съвет.

(2) При проектирането и изграждането на обектите по ал. 1 компанията:

1. организира, възлага, финансира, управлява и контролира дейностите, свързани непосредствено с проектирането и изграждането на обектите, включително с извършването на всички необходими предпроектни проучвания, финансови анализи, анализи „разходи-ползи“, прогноза за трафика, провеждане на необходимите процедури съгласно действащото екологично законодателство и други, необходими за реализиране на проектите;

2. извършва дейности, свързани с принудително отчуждаване на имоти за задоволяване на държавни нужди за изграждане на обектите като инвеститор в съответствие с изискванията на Закона за държавната собственост;

3. изготвя проектни предложения за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездни финансови помощи от Оперативна програма „Транспорт“ и от други източници на финансиране във връзка с изпълнение на проектите;

4. провежда обществените поръчки за реализация на проектите;

5. възлага оценка на въздействието върху пътната безопасност и на одити за пътна безопасност на съответния етап от планирането, от инвестиционното проектиране, при въвеждане в пробна експлоатация на обектите по ал. 1 и при началната им експлоатация.

(3) В двумесечен срок от получаване на разрешение за ползване на обект по ал. 1, той се предава от Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ за управление, поддържане и ремонт с двустранен протокол заедно с цялата техническа и финансова документация.

(4)

1. организира, възлага, финансира и контролира дейностите по поддържане и ремонт, включително на пътните съоръжения и на пътните принадлежности;

2. осигурява отстраняването на изоставени превозни средства и други препятствия от автомагистралите и предоставя услуги за пътна помощ на увредени превозни средства;

3. издава разрешителни за специално ползване и събира таксите за специално ползване на автомагистралите;

4. отговаря за изпълнение на задълженията и предоставя услуги на физически и юридически лица и еднолични търговци, експлоатиращи крайпътни обслужващи комплекси, в съответствие с чл. 12 от Закона за управление на отпадъците;

5. осигурява обществено ползване и информация и прогнози за пътния трафик за пътищата по ал. 1.

Чл. 28в

(1) Финансирането на дейността на компанията се извършва от:

1. държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството;

2.

3.

4. собствени приходи;

5. дарения;

6. привлечени средства от финансови институции;

7. други източници.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. осъществяване предмета на дейност на компанията, включително за проектиране и изграждане на обектите по чл. 28б, ал. 1;

2. издръжка на компанията.

(3) За средствата, постъпили в компанията от субсидия от държавния бюджет, и за средствата, предоставени от фондовете на Европейския съюз, се прилагат разпоредбите на чл. 520, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 28г

(1) Органи на управление на компанията са:

1. министърът на регионалното развитие и благоустройството;

2. управителният съвет;

3. изпълнителният директор.

(2) Компанията се представлява от изпълнителния директор, който по право е член на управителния съвет.

Чл. 28д

Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. упражнява правата на собственост на държавата в компанията и провежда политиката на държавата в областта на управлението, планирането и изграждането на републиканските пътища;

2. одобрява програма на компанията за реализация на проектите в съответствие с разпоредбите на закона и с приетата от Министерския съвет стратегия за развитие на пътната инфраструктура и годишен план за изпълнение на програмата на компанията, както и техните изменения;

3. контролира компанията за изпълнението на програмата и плана;

4. назначава и освобождава членовете на управителния съвет и изпълнителния директор на компанията;

5. сключва договори за възлагане на управлението с всеки от членовете на управителния съвет и с изпълнителния директор, с които се определя и тяхното възнаграждение;

6. разрешава участието на компанията в търговски и граждански дружества, с изключение на такива, които осъществяват сходни дейности;

7. издава правилник за устройството, функциите и дейността на компанията след съгласуване с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на финансите и с министъра по управление на средствата от Европейския съюз;

8. утвърждава решенията на управителния съвет за участие на компанията в международни организации;

9. одобрява годишния доклад за дейността на компанията;

10. взема решения за разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти по предложение на управителния съвет в съответствие с разпоредбите на Закона за държавната собственост.

Чл. 28е

(1) Управителният съвет се състои от трима членове, включително изпълнителния директор.

(2) За член на управителния съвет може да бъде назначено лице с висше образование и професионален опит не по-малко от 5 години общо в областта на управлението, планирането и изграждането на пътната инфраструктура или в управлението на публични и корпоративни структури, финансово управление и контрол на проекти, финансирани от фондовете и програмите на Европейския съюз.

(3) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което:

1. е осъждано за престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;

2. е съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет;

3. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

4. е лишавано от правото да осъществява търговска дейност;

5. упражнява търговска дейност с предмет, сходен с този на компанията.

(4) Не може да бъде изпълнителен директор лице, за което са налице обстоятелствата по ал. 3, т. 1 – 4, както и ако упражнява търговска дейност или е управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация.

(5) Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно.

(6) Заседанията на управителния съвет се организират и ръководят от председателя на съвета, а в негово отсъствие – от заместник-председателя.

(7) Правилата за работата и свикване на управителния съвет се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството по предложение на управителния съвет.

(8) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от всички членове. Заседанията са редовни, ако присъстват повече от половината от неговите членове.

(9) За заседанията на управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове.

(10) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. прекратява договора за управление с член на управителния съвет:

2. може да прекрати договора за управление с член на управителния съвет по свое решение без предизвестие.

(11) Управителният съвет:

1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател;

2. приема проект на правилник за устройството, функциите и дейността на компанията и го предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството;

3. приема решения за изработване, приемане и изменение на проект на програма на компанията за реализация на проектите, предвидени с този закон, в съответствие с приетата от Министерския съвет стратегия за развитие на пътната инфраструктура и на годишен план за изпълнение на програмата на компанията; програмата и планът се представят на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване в срок до 31 януари за предстоящия тригодишен период, съответно за предстоящата година;

4. приема годишния финансов план на компанията;

5. приема структурата и щата на компанията и одобрява средствата за работна заплата в съответствие с годишния финансов план;

6. приема годишния финансов отчет на компанията и го представя на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване;

7. приема годишния доклад за дейността на компанията и го представя на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване;

8. предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството решения за разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти;

9. приема проекти на решения за участие на компанията в международни организации и ги предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството за утвърждаване;

10. приема решения по откриване, провеждане и завършване на процедурите за възлагане на обществени поръчки на стойност над 100 000 лв. без данък върху добавената стойност;

11. прави предложение до министъра на регионалното развитие и благоустройството за участие на компанията в програми и проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, от държавния бюджет и други финансови източници и програми;

12. приема решения за одобряване на докладите на одиторите за пътна безопасност и за отстраняване на опасните и/или критични характеристики на проектите по чл. 28б, ал. 1 преди края на съответния етап съгласно чл. 36г;

13. изпълнява и други функции, свързани с управлението на компанията, в съответствие с действащите нормативни актове или възложени му от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(12) Управителният съвет може да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.

Чл. 28ж

(1) Изпълнителният директор на компанията:

1. представлява компанията пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;

2. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на компанията;

3. организира и привежда в изпълнение решенията на управителния съвет;

4. взема решения по откриване, провеждане и завършване на процедурите за възлагане на обществени поръчки на стойност до 100 000 лв. без данък върху добавената стойност;

5. сключва договори за дейностите, извършвани от компанията;

6. сключва и прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите в компанията;

7. отчита своята дейност пред управителния съвет и пред министъра;

8. изготвя и представя на управителния съвет и на министъра на регионалното развитие и благоустройството ежемесечни отчети за напредъка по проектите;

9. изготвя и представя на управителния съвет и на министъра на регионалното развитие и благоустройството годишен отчет за дейността на компанията;

10. организира възлагането на оценка на въздействието върху пътната безопасност и на одити за пътна безопасност на съответния етап от планирането, от инвестиционното проектиране, при въвеждане в пробна експлоатация на обектите по чл. 28б, ал. 1 и при началната им експлоатация.

(2) При ползване на законоустановен отпуск или командировка функциите на изпълнителния директор се изпълняват от служител на компанията, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 28з

(1) Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ води счетоводна отчетност на касова и начислена основа по реда, предвиден за бюджетните предприятия.

(2) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите и разходите на предприятието се консолидират по реда на чл. 63, ал. 4 от Закона за счетоводството.

(3) Паричните средства на предприятието се събират, съхраняват, разходват и отчитат по отделна банкова сметка в Българската народна банка по ред, определен от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.

Чл. 28и

Годишният финансов отчет на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ се одитира от Сметната палата.

Чл. 29

агенцията и общините поддържат републиканските и общинските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда.

Чл. 30

(1) агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

(2)

(3) Агенцията, “ и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона.

(4) Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.

(5) Агенцията осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души.

(6) При постигната взаимна договореност между агенцията и общините дейностите по ал. 5 могат да се осъществяват съвместно от тях при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона.

(7) При постигната взаимна договореност между агенцията и общините финансирането на дейностите по поддържане на участъци от републиканската пътна мрежа извън урбанизирана територия се осигурява от съответната община.

(8) Условията за предоставянето на средствата в случаите по ал. 7 и техният размер се определят в споразумителния протокол между агенцията и съответната община.

(9) След подписване на споразумителен протокол по ал. 8 страните предприемат действия за промяна в списъка на пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа по чл.10, ал. 3.

Чл. 31

(1) Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

(2) По изключение, при възникване на спешна необходимост, с цел опазване на живота и здравето на хората, Агенция „Пътна инфраструктура“ може да предприеме действия за извършване на ремонт на участъци от общинската пътна мрежа.

Чл. 32

Изграждането, ремонтът и поддържането на частните пътища се осъществяват от техните собственици.

Чл. 33

Изместването на отделни пътища или техни участъци във връзка с изграждането или реконструкцията на нови или съществуващи обекти е за сметка на инвеститора, който го е предизвикал.

Чл. 34

Изграждането, реконструкцията и ремонтът на пътните възли и кръстовища се извършват:

1. на новите пътни възли и кръстовища – със средства на собствениците на новите пътища;

2. на съществуващите пътни възли и кръстовища – съвместно от собствениците на пътищата по основното и второстепенното направление, като размерът на средствата за всеки от тях се определя по ред, установен в правилника за прилагането на закона;

3. на пътните връзки към крайпътните обекти за обслужване на пътници и превозни средства – от собствениците на тези обекти.

Чл. 35

Изграждането и поддържането на железопътните прелези по пътищата се извършва по ред, определен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 36

Проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 36а

(отменен)

(1) На задължително съгласуване подлежат:

1. проектите за изграждане или реконструкция на общински и частни пътища;

2. проектите за изграждане или реконструкция на пътни кръстовища, възли и пътни връзки за свързване на:

3. инвестиционни проекти, които засягат пътищата.

(2) Съгласуването на проектите се извършва:

1. за обекти по ал. 1, т. 1 - от директора на съответното областно пътно управление;

2. за обекти по ал. 1, т. 2, букви “а” и “б” и по т. 3:

3. за обекти по ал. 1, т. 2, букви “в” и “г” и по т. 3 на общински пътища - от кмета на съответната община;

4. за обекти по т. 2, буква “д” и по т. 3 на частни пътища - от собственика на пътя.

(3) Съгласуването се извършва служебно от органите, одобряващи проектите, в 14-дневен срок след представянето на проекта.

(4) При съгласуването администрациите, управляващи пътищата, могат да поставят допълнителни изисквания към проектите, когато това е от значение за осигуряване безопасността на движението.

(5) Агенцията и областните пътни управления с оглед безопасността на автомобилното движение могат да ограничават броя на пътните връзки по ал. 1, т. 2, буква “б” по пътищата от първи, втори и трети клас извън границите на населените места и да определят други места, където те могат да бъдат изградени.

(6) Администрацията, управляваща пътя, може да откаже съгласуването на проектите по ал. 1 в следните случаи:

1. ако нанасят повреди на публичната собственост или пречат на нейното използване за дейности от обществен интерес;

2. при промяна на предназначението и характеристиките на пътя или на пътната връзка;

3. когато това е наложително поради преустройство на пътищата и на пътните връзки;

4. когато се изисква привеждането на пътните връзки в съответствие с проекта на пътя или с действащия устройствен план.

(7) Отказът за съгласуване на проекта се извършва с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 36б

(1) Управлението на безопасността на пътната инфраструктура включва задължително провеждането на следните процедури:

1. цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа;

2. оценка на въздействието върху пътната безопасност;

3. одит за пътна безопасност;

4. целенасочени инспекции за пътна безопасност;

5. периодични инспекции за пътна безопасност.

(2) Процедурите по ал. 1 се прилагат за пътища – част от трансевропейската пътна мрежа, за автомагистрали и други пътища първи клас, независимо дали се намират в етап на проектиране, строителство или експлоатация, с изключение на пътища в тунели, обхванати от Директива 2004/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните изисквания за безопасност за тунелите на трансевропейската пътна мрежа.

(3) Процедурите по ал. 1 се прилагат също за пътища и проекти за пътна инфраструктура, които не са обхванати от ал. 2, разположени са извън урбанизирани територии, не обслужват имоти, граничещи с тях, и са завършени с финансиране от Европейския съюз, с изключение на пътища, които не са отворени за обществено ползване.

(4) От обхвата на процедурите по ал. 1, т. 1 могат да бъдат изключени пътища първи, втори, трети клас или общински пътища, които не са финансирани от Европейския съюз и са с нисък риск за безопасността на движението. Пътищата – част от трансевропейската пътна мрежа, не могат да бъдат изключвани.

(5) По предложение на председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ и/или с решение на администрациите, изпълняващи процедурите по ал. 1, същите могат да се прилагат и за други пътища извън посочените в ал. 2 и 3.

(6) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и председателят на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ съвместно изготвят и предоставят на Европейската комисия списъци на пътищата, включени и изключени от обхвата на процедурите по ал. 1. При настъпила промяна в списъците Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ своевременно информира Европейската комисия.

(7) Процедурите по ал. 1, т. 2 – 5 се изпълняват от администрациите, управляващи съответния път.

(8) Въз основа на резултатите от процедурите по ал. 1, т. 1 и 4 администрациите, управляващи пътя, изготвят планове за изпълнение на преки коригиращи действия, чиято ефективност подлежи на оценка не по-късно от една година, считано от датата на изпълнението им.

(9) Обхватът, съдържанието, условията и редът за извършването на процедурите по ал. 1 и за подготовката и изпълнението на плановете по ал. 8, както и изключенията по ал. 4 се определят с наредба на Министерския съвет.

(10) Информацията и документите за процедурите по ал. 1 се изпращат от лицата по ал. 7 на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Редът и начинът за тяхното предоставяне се определят с наредбата по ал. 9.

(11) Процедурите по ал. 1 могат да се прилагат и за улици в населени места и селищни образувания от техните собственици.

Чл. 36б1

(1) Цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа е оценка на риска от настъпване на пътнотранспортни произшествия и последствията от тях въз основа на:

1. визуален оглед – на място или чрез електронни средства, на проектните характеристики на пътя – вградена пътна безопасност;

2. анализ на участъци от пътната мрежа, които са в експлоатация повече от три години и по които е настъпил определен брой пътнотранспортни произшествия, съотнесено към пътния поток.

(2) Цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа се извършва от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ със съдействието на администрациите, управляващи пътя.

(3) Цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа се извършва най-малко веднъж на всеки 5 години от експертни екипи, чийто състав се определя с наредбата по чл. 36б, ал. 9.

(4) Въз основа на констатациите от оценката по ал. 1 и в случай че е установена необходимост от предприемане на последващи действия, администрациите, управляващи пътя, извършат целенасочени инспекции или предприемат преки коригиращи действия, осигуряващи безопасността на движението.

(5) Въз основа на резултатите от оценката по ал. 1 и с оглед на определяне на нуждите от предприемане на последващи коригиращи действия всички участъци от пътната мрежа се класифицират в не по-малко от три категории според нивото им на безопасност.

(6) Условията и редът за класифицирането на нивото на пътна безопасност на участъците от пътната мрежа се определят с наредбата по чл. 36б, ал. 9.

(7) Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ въз основа на резултатите от оценката по ал. 1 предоставя на Европейската комисия доклад за класифицирането на безопасността на пътната мрежа в Република България на всеки 5 години.

Чл. 36в

(1) Оценката на въздействието върху пътната безопасност за инфраструктурни проекти се извършва задължително на етап планиране преди одобряване на инвестиционните проекти за пътна инфраструктура или на съществено изменение на съществуващата пътна мрежа. Оценката на въздействието върху пътната безопасност е стратегически сравнителен анализ на въздействието на нов път или на съществено изменение на съществуващата пътна мрежа върху безопасността на пътната мрежа.

(2) Оценката по ал. 1 се извършва от експертни екипи, чийто състав се определя с наредбата по чл. 36б, ал. 9.

Чл. 36г

(1) Одитът за пътна безопасност на инфраструктурен проект е независима, подробна, систематична проверка за техническа безопасност на проектните характеристики, неразделна част от процеса на инвестиционното му проектиране, строителство и експлоатация и се извършва задължително на следните етапи:

1. преди съгласуване и одобряване на идейния проект;

2. преди съгласуване и одобряване на техническия/работния проект;

3. непосредствено след подписване на констативния акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията;

4. при началната експлоатация на пътя.

(2) Одитът по ал. 1 се извършва от един или повече одитори по пътна безопасност.

Чл. 36д

(1) Одитор по пътна безопасност може да бъде физическо лице, което отговаря на следните изисквания:

1. да притежава най-малко 5-годишен опит в областта на транспортното строителство – проектиране, изпълнение, експертна, контролна, преподавателска, научно-изследователска или развойна дейност;

2. да притежава диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация „строителен инженер“ или еквивалентна на нея;

3. да притежава сертификат за професионална квалификация, издаден от висше училище, акредитирано по реда на Закона за висшето образование и провеждащо обучение по специалността „Транспортно строителство“ или еквивалентна на нея, въз основа на преминато обучение за одитор по пътна безопасност по програма, утвърдена от председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, съгласувана с министъра на образованието и науката;

4. да има сключена застраховка професионална отговорност.

(2) Одитор по пътна безопасност не може да участва в друго качество при планирането, проектирането, строителството или експлоатацията на съответния инфраструктурен проект.

(3) Одиторът по пътна безопасност поддържа професионалната си квалификация чрез периодични курсове за допълнително обучение, провеждано от висше училище, акредитирано по реда на Закона за висшето образование и провеждащо обучение по специалността „Транспортно строителство“ или еквивалентна на нея, поне веднъж на всеки 5 години.

(4) Условията и редът за придобиване на професионална квалификация „одитор по пътна безопасност“ и за преминаване на периодични курсове за допълнително обучение се определят с наредбата по чл. 36б, ал. 9.

Чл. 36е

(1) Одиторът за пътна безопасност проверява съответствието на проектните характеристики на инфраструктурния проект с изискванията за пътна безопасност на всеки етап съгласно чл. 36г, ал. 1.

(2) Когато при проверката на съответния етап по ал. 1 се установи, че проектните характеристики на инфраструктурния проект отговарят на изискванията за пътна безопасност, одиторът изготвя доклад и заверява с подписа си проектната и/или екзекутивната документация.

(3) Когато при проверката на съответния етап по ал. 1 се установи, че проектните характеристики на инфраструктурния проект не отговарят на изискванията за пътна безопасност, одиторът изготвя доклад, в който посочва опасните и/или критични характеристики на проекта.

(4) Възложителят отговаря за отстраняване на опасните и/или критични характеристики на проекта преди края на съответния етап.

(5) Наличието на предпоставките по ал. 2 е основание за одобряване на проектите и за въвеждане на строежа в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.

Чл. 36ж

(1) При извършването на дейността си одиторът застрахова професионалната си отговорност за вреди, причинени на участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията му.

(2)

(3) Задължителното застраховане на одитора по ал. 1, включително застрахователното покритие, срокът, изключените рискове и минималните застрахователни суми, се определят с наредбата по чл. 36б, ал. 9.

Чл. 36з

(1) Службите за контрол по чл. 165 от Закона за движението по пътищата със съдействието на администрациите, управляващи пътя, установяват ежегодно до 31 юли участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия за периода от 1 юли на предходната година до 30 юни на текущата година или на по-кратък срок при основанията за това и подават информация за тях до Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.

(2) Администрациите, управляващи пътя, или отговорните лица са длъжни в срок до една година от установяването на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия да предприемат действия за обезопасяването им съобразно функционалните им компетенции.

(3) Условията и редът за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия се определят с наредбата по чл. 36б, ал. 9.

(4)

Чл. 36з1

(1) В Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ се води регистър на одиторите по пътна безопасност. Регистърът е публичен, достъпът до него е свободен и се осъществява посредством електронната страница на агенцията. Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, и органите на съдебната власт, пред които се установяват обстоятелства, вписани в регистъра, или на които са необходими данни, налични в регистъра, приемат удостоверяването на обстоятелствата и данните, без да изискват от заявителите представяне на доказателства за вписани в регистъра обстоятелства.

(2) Вписването на одиторите по пътна безопасност в регистъра по ал. 1 е безплатно.

(3) За вписване в регистъра лицата подават заявление по образец, утвърден от председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, и прилагат към него документите, доказващи изпълнението на изискванията по чл. 36д, ал. 1. Заявлението с приложените документи може да се подава по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. Обстоятелството по чл. 36д, ал. 1, т. 2 се установява чрез посочване на номера, датата и акредитираното висше училище, издало дипломата за висше образование, когато то е придобито в Република България след 2012 г., съответно чрез легализиран превод на диплома за висше образование, ако то е придобито във висше училище извън Република България.

(4) За вписване в регистъра лицата, придобили право да извършват одитна дейност по пътна безопасност в държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, подават заявление по образец и прилагат следните документи:

1. копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва одитна дейност по пътна безопасност, издаден от компетентен орган на съответната държава, придружен с легализиран превод на български език;

2. документ, доказващ изпълнение на изискването по чл. 36д, ал. 1, т. 1, придружен с легализиран превод на български език;

3. сключена застраховка професионална отговорност.

(5) При липса или непълнота на представените документи по ал. 3 или 4 оправомощено от председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ длъжностно лице в 10-дневен срок от подаването на заявлението писмено уведомява заинтересованото лице и дава срок за отстраняването им.

(6) В 14-дневен срок от подаването на заявлението или от отстраняването на липсата или непълнотата по ал. 5 председателят на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ или оправомощено от него длъжностно лице извършват вписване в регистъра.

(7) Одиторите по пътна безопасност извършват одитната си дейност съгласно условията и реда на наредбата по чл. 36б, ал. 9.

(8) Председателят на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед отказва вписване в регистъра на лице, което не отговаря на някое от изискванията по чл. 36д, ал. 1 или не е приложило към заявлението някой от документите по ал. 3 или 4.

(9) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) Вписването на одитор по пътна безопасност в регистъра по ал. 1 се заличава със заповед на органа, извършил вписването:

1. когато вписването е извършено въз основа на неверни данни, неистински документи или на документи с невярно съдържание;

2. при нарушаване на изискването по чл. 36д, ал. 2;

3. при осъществяване на дейност като одитор по пътна безопасност не по установения ред;

4. при повторно неизпълнение на задължения по този закон и наредбата по чл. 36б, ал. 9;

5. когато лицето не е преминало периодичен курс за допълнително обучение по реда на наредбата по чл. 36б, ал. 9;

6. въз основа на писмено уведомление от лицето;

7. при смърт на физическото лице.

(11) Заличаването на вписването в регистъра по ал. 1 на основание ал. 10, т. 1 – 4 е за срок три години, считано от датата на заличаването, и 5 години – при всяко следващо възникване на обстоятелства, налагащи заличаване на вписването въз основа на основанията в ал. 10, т. 1 – 4. След изтичането на тези срокове лицето има право да подаде ново заявление за вписване.

(12) Заповедта за прекратяване на вписването подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 36и

(1)

(2) Условията и редът за създаване на организация за безопасност на движението по пътищата се определят с наредбите по чл. 3, ал. 3 и 4 от Закона за движението по пътищата.

(3) Условията и редът за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с наредбите по чл. 14, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

(4) Контролът върху дейностите по ал. 2 се осъществява от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи и на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Чл. 36к

(1) В регистъра по чл. 36з1, ал. 1 се вписват:

1. данни за лицата, включително номер на сертификат за професионална квалификация, издаден от висше училище, акредитирано по реда на Закона за висшето образование и провеждащо обучение по специалността „Транспортно строителство“ или еквивалентни;

2. дата на вписване в регистъра и регистрационен номер;

3. дата на заличаване на вписването в регистъра и основанията за това.

(2) Лицата, вписани в регистъра, са длъжни да уведомят председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ в 7-дневен срок за всяка промяна на обстоятелствата, имащи отношение към вписването в регистъра.

(3) Условията и редът за регистриране и прекратяване на регистрация, както и воденето на регистъра по чл. 36з1, ал. 1, се определят с наредбата по чл. 36б, ал. 9.

Чл. 36л

(1) Целенасочена инспекция за пътна безопасност е независимо обследване на път или част от път за установяване на опасни условия, недостатъци и проблеми, свързани с всички негови елементи, които увеличават риска от произшествия и наранявания. Инспекцията задължително включва посещение и оглед на място.

(2) Въз основа на констатациите от инспекциите по ал. 1 администрациите, управляващи пътя, предприемат преки коригиращи действия, осигуряващи безопасност на движението по пътищата.

(3) Целенасочените инспекции за пътна безопасност се извършват от експертни екипи, в които най-малко един от членовете на екипа е одитор по пътна безопасност.

Чл. 36м

(1) Периодична инспекция за пътна безопасност е проверка на характеристиките и недостатъците на пътя, които налагат работи по поддържане от съображения за безопасност.

(2) Агенция „Пътна инфраструктура“ извършва периодични инспекции на републиканските пътища в експлоатация най-малко два пъти годишно за гарантиране на достатъчни равнища на безопасност на конкретната пътна инфраструктура.

(3) Общинските администрации извършват периодични инспекции на общинските пътища в експлоатация най-малко един път годишно за гарантиране на достатъчни равнища на безопасност на конкретната инфраструктура.

(4) Администрациите, управляващи пътя и тунелите, извършват съвместни периодични инспекции за пътна безопасност на участъците от пътната мрежа, граничещи с пътни тунели по смисъла на Директива 2004/54/ЕО. Съвместните инспекции се извършват най-малко на всеки 6 години.

Чл. 36н

(1) Подаването на сигнали, свързани с установен риск за безопасността по отношение на пътната инфраструктура, както и получаването на информация за постъпили такива, се осъществява посредством единна електронна платформа.

(2) Достъпът до платформата е свободен.

(3) Условията и редът за разработване и управление на електронната платформа по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 37

(1) Недвижимите имоти – собственост на физически или юридически лица, необходими за изграждане и реконструкция на републиканските пътища, се отчуждават при условията и по реда на Закона за държавната собственост, а за общинските пътища – при условията и по реда на Закона за общинската собственост.

(2) Предназначението на земеделските земи, необходими за изграждане и реконструкция на пътища, се променя по реда на Закона за опазване на земеделските земи, а за горските територии – по реда на Закона за горите.

(3) Имоти в границите на урбанизираните територии се отчуждават при условия и по ред, определени със закон.

(4) Когато с влязъл в сила подробен устройствен план се засягат горски територии – частна собственост, след отчуждаването им за държавна нужда за изграждане на републиканска пътна мрежа добивът и разпореждането с дървесината на тези територии се осъществяват по реда на Закона за горите.

(5) Всички такси за промяна на предназначението на засегнатите имоти по ал. 4 са за сметка на инвеститора на обекта, за изграждането на който е възникнала държавната нужда.

(6) В поземлени имоти – публична държавна собственост, предвидени за изграждане на определени елементи на техническа инфраструктура – публична държавна собственост, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план могат да се разполагат и други елементи на техническа инфраструктура – публична държавна собственост, когато не се влошават условията за ползване и застрояване и изискванията за безопасност. За разрешаване на строителството в тези случаи засегнатите от съответния инвестиционен проект имоти не се предоставят за управление по реда на Закона за държавната собственост, а се изисква съгласуване със съответното ведомство или държавното предприятие, което управлява засегнатия имот – публична държавна собственост.

Чл. 38

(1) Земи извън границите на населени места – собственост на физически или юридически лица, могат да се използват временно за нужди, свързани с изграждането, ремонта и поддържането на републиканските и общинските пътища, при условията и по реда на Закона за задълженията и договорите.

(2) Временното ползване на земи по ал. 1, които са земеделски, се урежда при условията и по реда на Закона за опазване на земеделските земи и правилника за неговото прилагане.

(3) Временното ползване на горски територии по ал. 1 се урежда при условията и по реда на Закона за горите.

(4) За временното ползване на земи по ал. 1 собственикът сключва договор със:

1. управителния съвет на агенцията или упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища;

2. кмета на съответната община – за общинските пътища.

(5) В договора по ал. 4 се определят условията и срокът за ползване на земята, размерът на наема и дължимото обезщетение, ако такова се предвижда.

(6) Временното ползване на земи по ал. 1 се допуска за срок до 5 години, след което земите, възстановени съобразно тяхното предназначение, се връщат на собственика.

Чл. 39

(1) При стихийни бедствия и аварии, при които се прекъсва движението по пътя и за неговото възстановяване се налага да се построи обходен път, земите за временно ползване могат да се завземат преди започване на процедурата по чл. 38.

(2) Временното завземане на земи в случаите по ал. 1 се извършва въз основа на решение на управителния съвет на агенцията или заповед на упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и на кмета на общината – за общинските пътища, като на собствениците се дължи обезщетение.

Чл. 40

(1) Паричните обезщетения за отчуждени или временно използвани земи се изплащат от съответния инвеститор – при изграждане на нов път, или от собственика на пътя – при реконструкция или ремонт на съществуващ път.

(2) Обезщетенията за отчуждените за нуждите на републиканските пътища недвижими имоти в границите на урбанизираните територии по чл. 37, ал. 1 се изплащат от Агенция „Пътна инфраструктура“.

(3) Не се дължат обезщетения за отчуждаване или за временно ползване на земи – собственост на държавата, за нуждите на републиканските пътища, с изключение на горски територии – държавна собственост, а на земи – общинска собственост, за нуждите на общински пътища.

(4) Имоти – публична общинска собственост, могат да бъдат предоставяни безвъзмездно по реда на чл. 43б от Закона за държавната собственост за изграждане на републикански пътища, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план.

Чл. 41

Собствениците или наемателите на имоти, намиращи се по-ниско от земното платно, са длъжни да осигурят нормално функциониране на водоотводните съоръжения.

Чл. 42

В земи, съседни на пътни участъци с интензивни снегонавявания, могат да се разполагат временно снегозащитни огради и съоръжения по реда на чл. 38.

Чл. 43

(1) Изграждането, реконструкцията, ремонтът и поддържането на републиканските и общинските пътища се финансират със средства от държавния бюджет, от бюджетите на общините, с безвъзмездно предоставени средства и със заеми от международни финансови институции.

(2) Бюджетните средства за финансиране на дейностите по ал. 1 се определят със закона за държавния бюджет за съответната година.

Чл. 44

(1) Източниците на финансиране на агенцията са:

1. субсидии от държавния бюджет и трансфери, предвиждани ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;

2. такси по чл. 10 и чл. 18, ал. 3, т. 1;

3. лихви;

4. дарения, помощи и други привлечени средства от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

5. други средства, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. изграждане на нова пътна инфраструктура;

2. експлоатация, поддържане, ремонт и реконструкция на републиканските пътища;

3. административно-стопански и други разходи, свързани с дейността на агенцията.

Чл. 44а

(отменен)

(1) За финансиране на дейностите по експлоатацията, поддържането, ремонта и реконструкцията на републиканските пътища, за които се заплащат винетни такси, се създава фонд “Републиканска пътна инфраструктура” като второстепенен разпоредител към министъра на регионалното развитие и благоустройството, наричан по-нататък “фонда”.

(2) Средствата по фонда не могат да се използват за финансиране изграждането на нова пътна инфраструктура.

Чл. 44б

(1) Приходите от такси по този закон постъпват в приход по бюджета на агенцията.

(2)

(3)

Чл. 44в

(отменен)

(1) В бюджета на агенцията се предвиждат и извършват разходи за финансиране на дейностите по експлоатацията, поддържането, ремонта и реконструкцията на републиканските пътища, за които се заплащат винетни такси, включително:

1. експлоатация, поддържане, ремонт, възстановяване, модернизация, реконструкция, инвестиции за подобряване на качеството и пропускателната способност на републиканските пътища, когато това не представлява изграждане на нова пътна инфраструктура;

2. административни разходи, свързани с поддържането на винетната система, включително производството и организацията за разпространение и продажба на винетни стикери и сигнализиране на републиканските пътища с платено преминаване;

3. публикации и информационни кампании чрез средствата за масово осведомяване с цел информиране на потребителите относно правата и задълженията им по заплащането на винетна такса за ползване на републикански пътища;

4. дейности по установяване и отстраняване на причините и условията за възникване на пътнотранспортни произшествия по републиканските пътища и за публикации и информационни кампании за подобряване безопасността на движението;

5. управление иадминистриране надейността на агенцията.

(2) Разходите по ал. 1 се извършват чрез обособяване на отделен платежен код в системата за електронни бюджетни разплащания.

(3) Неусвоената част от постъпилите по чл. 44б средства, включително средства от минали години, са неделима част от единната сметка и се изразходват само в съответствие с разпоредбите на този закон.

(4) Средствата по ал. 3 се управляват в рамките на контрола и управлението на ликвидността на системата на единна сметка.

Чл. 44г

(отменен)

Превишението на приходите над разходите в края на календарната година е преходен остатък и се използва по предназначение през следващата финансова година.

Чл. 44д

(отменен)

(1) Членове на управителния съвет на фонда са заместник-министър на финансите, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на транспорта и изпълнителният директор на Изпълнителнатаагенция “Пътища”.

(2) Ръководителите на министерствата по ал. 1 определят своите представители в управителния съвет на фонда.

(3) Председателят на управителния съвет издава заповед, с която определя поименния състав на управителния съвет.

Чл. 44е

(отменен)

(1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на три месеца.

(2) Заседанията на управителния съвет са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от неговите членове.

(3) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от общия брой на членовете му.

Чл. 44ж

(отменен)

(1) Управителният съвет:

1. приема правилник за организацията и дейността на фонда;

2. приема проект на бюджет, съпроводен с доклад и разчети, уточняващи размера на отделните приходи и разходи на фонда за всяка бюджетна година;

3. разпределя и отпуска средствата за изпълнение на дейности и проекти по експлоатацията, поддържането, ремонта и реконструкцията на републиканските пътища, за които се заплащат винетни такси;

4. контролира целесъобразното разходване на средствата по фонда;

5. сключва договори за управление на средствата по фонда с Българската народна банка съгласувано с министъра на финансите;

6. внася ежегодно в Министерския съвет отчет за дейността си;

7. изпълнява и други функции, свързани с управлението на фонда, в съответствие с действащите нормативни актове.

(2) Приетият от управителния съвет проект на бюджет на фонда се включва в проекта на бюджет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Изпълнителната агенция “Пътища” и се предлага на Министерството на финансите по реда на Закона за устройството на държавния бюджет.

Чл. 44з

(отменен)

Организационно-техническото осигуряванена дейността на фонда се осъществява от Изпълнителната агенция “Пътища”.

Чл. 45

(отменен)

(1) Таксите по чл. 46 се начисляват и се внасят от вносителите при режим внос на горива по чл. 46.

(2) В случаите извън ал. 1 при въвеждане на течни горива на територията на страната таксите по предходната алинея се обезпечават от вносителите с депозит в пари или с банкова гаранция в пълен размер по реда на Закона за митниците.

(3) При транзит таксите се обезпечават в размерите и по реда за обезпечаване на митните сборове.

Чл. 46

(отменен)

Производителите и вносителите начисляват такси върху:

1. автомобилните безоловни бензини – в размер 180 лв. на тон;

2. дизеловото гориво – в размер 180 лв. на тон;

3. автомобилните оловни бензини, както следва:

4. втечени нефтен газ и други газообразни въглеводороди – в размер 140 лв. на тон.

Чл. 47

(отменен)

(1) Производителите на горива по чл. 46 начисляват таксите по този закон за реализираните от тях количества в страната.

(2) Вносителите на течни горива по чл. 45 внасят по сметките на Изпълнителна агенция „Пътища“ или обезпечават таксите по този закон преди митническото им оформяне.

(3) Митническите органи упражняват контрола по ал. 2.

(4) Производителите на течни горива извършват доставки само след заплащане от купувачите на таксите по сметките на Изпълнителна агенция „Пътища“.

(5) Купувачите на течни горива по ал. 1 внасят преди доставките дължимите такси по сметките на Изпълнителна агенция „Пътища“.

(6) Данъчните служби (бюра) извършват проверки за правилното начисляване и внасяне на таксите по ал. 4 и 5 на базата на аналитичната отчетност, която се води от производителите на течни горива.

(7) Производителите на течни горива и Главно управление на митниците предоставят на Изпълнителна агенция „Пътища“ ежемесечна информация за количествата, реализирани в страната и постъпили при режим внос на горива по чл. 46, както и за начислените за тях такси по ред и условия, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 48

(отменен)

(1) Набраните средства от такси по чл. 44, т. 1 се разходват, както следва:

1. тридесет на сто – в планинските райони целево за финансиране на строителството, ремонта и поддържането на пътната мрежа;

2. двадесет и пет на сто – целево за финансиране на строителството, ремонта и зимното поддържане на третокласната и местната общинска пътна мрежа, като се разпределят по обективни критерии по области и общини от Съвета за регионално развитие;

3. десет на сто – за финансиране дейностите по текущото поддържане и експлоатацията на железопътната инфраструктура.

(2)

Чл. 49

(1) От бюджета на Изпълнителната агенция „Пътища“ се финансират разходи при спазване на следните приоритети:

1. изплащане на българско дялово участие по финансиране на програми въз основа на сключени международни договори, по които Република България е страна;

2. изплащане на главница, лихви и такси по заеми, отпуснати от международни финансови институции по т. 1;

3. погашения на главница, лихви и такси по вътрешни заеми, които Изпълнителната агенция „Пътища“ е получила;

4. изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища включително местата на пресичането им с железопътната мрежа;

5. изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища;

6. проучвателни, проектни и научноизследователски разработки по т. 4 и 5;

7. национални и общински програми за повишаване на безопасността на движението по републиканските и общинските пътища.

(2) Средствата от такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 се разходват в съответствие с принципите, установени в Директива 1999/62/ЕО.

Чл. 50

(1)

(2) Строителството, ремонтът и поддържането на общинските пътища се финансират със собствени бюджетни средства, целеви субсидии от централния бюджет и други източници.

(3) Общините финансират програми за повишаване безопасността на движението по общинските пътища.

Чл. 51

Частните пътища се финансират със средства на техните собственици.

Чл. 55а

(1) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в декларацията по чл. 26, ал. 7, т. 4, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 2000 до 6000 лв.

Чл. 55б

(1) Наказва се с глоба в размер 500 лв. лице, което извършва одит по пътна безопасност, без да е вписано в регистъра по чл. 36з1, ал. 1.

(2) Одитор по пътна безопасност, вписан в регистъра по чл. 36з1, ал. 1, който не изпълни задължение по този закон или по наредбата по чл. 36б, ал. 9, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 глобата е в размер от 2000 до 4000 лв.

Чл. 55в

(1) Длъжностно лице, което не изпълни задължението си по чл. 36б, ал. 7 за извършване на процедурите по чл. 36б, ал. 1 т. 2 – 5, се наказва с глоба в размер 500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер 1000 лв.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания.

2. „Земно платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.

3. „Пътни съоръжения“ са: водостоиците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения.

4. “Пътни принадлежности” са: базите за поддържане на републиканските пътища; пътните знаци;пътната маркировка; светофарните уредби; автономните телефонни колонки; крайпътните насаждения; аварийните площадки; крайпътните чешми и площадките за краткотраен отдих; енергозахранващите и осветителните съоръжения заедно с прилежащите им терени; предпазните огради, направляващите стълбчета, снегозащитните съоръжения; защитните огради и другите технически средства за организация и регулиране на движението.

5. „Ограничителна строителна линия“ е линията, която определя площта от всяка страна на пътя, в която се въвежда разрешителен режим.

6. „Обслужваща зона“ е земната повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване.

7. „Обществено ползване на пътищата“ е обичайното използване на пътищата за превоз на пътници и товари с общоприетите пътни превозни средства или за придвижване на пешеходци.

8. “Специално ползване на пътищата” е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказванена пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.

9. „Крайпътни обслужващи комплекси“ са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства, като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене, магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и къмпинг автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили.

10. „Опорен пункт за поддържане“ е сграда с прилежащ терен извън обхвата на пътя, която се използва от администрациите на пътните управления при изпълнение на дейностите, свързани с поддържането на републиканските пътища.

11. „Изграждане на пътищата“ е дейност по създаването на нови материални активи, която включва проучването, проектирането и строителството на нови или реконструкцията на съществуващи пътища.

12. „Реконструкция на пътища“ е дейност по разширяването и модернизирането на съществуващите материални активи, която включва цялостно преустройство на пътя и пътните съоръжения при запазване на основното направление на съществуващото трасе.

13. „Ремонт на пътищата“ е дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.

14. „Поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

15. „Пътно дело“ включва изграждането, ремонта и поддържането на пътищата, както и дейностите по създаването и актуализирането на нормативната база, таксовата политика и научното обслужване на пътищата.

16. „Повторно“ е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което извършителят е наказан за нарушение от същия вид.

17. „Стабилизиран банкет“ е банкет с покритие, което не позволява затревяване.

18. “Концесионна ТОЛ такса” е такса, събирана от концесионера в съответствие с концесионния договор.

19. “Превозно средство с екологична категория “ЕВРО 0”, “ЕВРО I”, “ЕВРО II”, “ЕВРО III”, “ЕВРО IV”, “ЕВРО V”, “EEV” е превозно средство, което отговаря на ограниченията за емисии съгласно приложение № 2.

20. „Трансевропейска пътна мрежа“ е пътната транспортна инфраструктура, посочена в глава III, раздел 4 и Приложение I от Регламент (ЕС) 2024/1679 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1153 и (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1315/2013 (OB, L 2024/1679 от 28 юни 2024 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2024/1679“.

20а. „Основна трансевропейска транспортна мрежа“ е транспортна инфраструктура, установена в съответствие с глава II от Регламент (ЕС) 2024/1679.

21. „Инфраструктурен проект“ е проект за изграждане на нова пътна инфраструктура или за съществено изменение (реконструкция, основен ремонт/рехабилитация) на съществуваща пътна мрежа, която оказва въздействие върху пътния поток.

22.

23.

24.

25. „Начална експлоатация“ е необходимият технологичен срок до 6 месеца след въвеждането на пътя в експлоатация за оценка на проектните характеристики при експлоатационни условия.

26. „Категоризиране на участъци с висока концентрация на произшествия“ е метод за установяване, анализиране и категоризиране на участъци с висока концентрация на произшествия от пътната инфраструктура, които са били в експлоатация повече от три години и по които са настъпили определен брой произшествия, предизвикали смърт, в съотношение с пътния поток.

27. „Класифициране на ниво на безопасност“ е оценяване на участъци от съществуващата пътна мрежа в категории в зависимост от обективно определената безопасност на проектните характеристики на пътя – вградената безопасност.

28.

29. „Пътна безопасност“ е съвкупност от проектни и експлоатационни характеристики на пътната инфраструктура, които осигуряват безопасност на всички участници в движението.

30. „Лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст“ са:

31. „Платена пътна мрежа“ е система от пътища и техни участъци, за преминаването по които се събира винетна такса или тол такса и които са определени за такива от Министерския съвет по реда на чл. 10, ал. 3.

32. „Декларирани тол данни“ е структурирана, стандартизирана информация, определена от лицето, събиращо пътни такси за неговата област на събиране на такса за изминато разстояние, съдържаща данни за уникален идентификатор на участъка/уникален идентификатор на обекта за таксуване, географска референтна точка, списък на точки, използвани в елементите на данните на описанието на участъка, правила на таксуване, тол сегмент/и, в които пътното превозно средство е навлязло, за които се дължи тол такса, тарифна информация за всеки отделен тол сегмент, регистрационен номер, категория на превозното средство, дата и час и други.

33. „Лице, събиращо пътни такси“ е правен субект, който е определен да оперира с Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, както и да установява и събира съответните пътни такси с помощта на тази система.

34. „Карта за гориво“ е карта за безналично плащане на гориво и други стоки и услуги, свързани с автомобилния транспорт, както и на пътни такси, глоби и имуществени санкции.

35. „Тол сегмент“ е обособена част от път или пътен участък от платената пътна мрежа, индивидуализиран с идентификационен номер и посока на движение, за навлизането в който се дължи тол такса съобразно дължината на тол сегмента и определената в тарифата по чл. 10, ал. 6 ставка за съответния път или пътен участък.

36. „Услуга за пътно таксуване“ е услуга, която позволява движението на превозно средство в една или повече области на ЕУЕПТ, на основание договор и наличие на бордова апаратура, и която включва:

37. „Определена структура, събираща пътна такса“ са две или повече лица, събиращи пътни такси, които са свързани в структура.

38. „Европейска услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ)“ е услуга за пътно таксуване, която се осигурява въз основа на договор за една или повече области на ЕУЕПТ от доставчик на ЕУЕПТ на потребител на ЕУЕПТ.

39. „Доставчик на ЕУЕПТ“ е субект, който в рамките на договор осигурява достъп до ЕУЕПТ на потребител на ЕУЕПТ, прехвърля пътните такси към лицето, събиращо пътни такси, и който е регистриран в държава членка на установяване.

40. „Потребител на ЕУЕПТ“ е физическо или юридическо лице, което сключва договор с доставчик на ЕУЕПТ с цел получаване на достъп до ЕУЕПТ.

41. „Област на ЕУЕПТ“ е път, пътна мрежа, съоръжение като мост, тунел или ферибот, за които се събират пътни такси чрез електронна система за пътно таксуване.

42. „Система, съвместима с ЕУЕПТ“ e съвкупността от елементи на дадена електронна система за пътно таксуване, която е необходима за интегрирането на доставчиците на ЕУЕПТ в системата и за функционирането на ЕУЕПТ.

43. „Електронна система за пътно таксуване“ е система за събиране на пътни такси, в която задължението на потребителя да плати пътна такса възниква с автоматично откриване на присъствие на превозното средство на определено място, чрез връзка от разстояние с бордовата апаратура в превозното средство или чрез автоматично разпознаване на регистрационния му номер.

44. „Бордова апаратура“ е пълният набор от хардуерни и софтуерни компоненти, използвани като: част от услугата за пътно таксуване, които са инсталирани или налични в превозното средство с цел събиране, съхраняване, обработка и дистанционно получаване/предаване на данни; отделно устройство; интегрирана система в превозното средство.

45. „Основен доставчик на услуга“ e доставчик на услуга за пътно таксуване със специални задължения, които са различни от правата и задълженията на другите доставчици на услуги.

46. „Съставен елемент на оперативната съвместимост“ е всеки елементарен компонент, група компоненти, предварителен монтаж или пълен монтаж на оборудване, включен или предвиден за включване в ЕУЕПТ, от който оперативната съвместимост на услугата зависи пряко или косвено, включително както материални обекти, така и нематериални обекти.

47. „Годност за ползване“ е способността на съставния елемент на оперативната съвместимост – интегриран в ЕУЕПТ, целесъобразно и в съответствие със системата на структурата, събираща пътни такси, да покрие и поддържа определени експлоатационни характеристики.

48. „Данни, необходими за определяне на пътната такса“ е информацията, определена от лицето, събиращо пътни такси, необходима за установяване на дължимата пътна такса за движението на превозно средство в определена област на пътно таксуване, както и за извършване на трансакцията по плащане на пътната такса.

49. „Декларация на пътна такса“ е декларация на данни, подадени пред лицето, събиращо пътни такси, която потвърждава присъствието на превозно средство в определена област на ЕУЕПТ и е във формат, предварително договорен между доставчика на услугата за пътно таксуване и лицето, събиращо пътни такси.

50. „Бек офис система“ e централната електронна система, която използва лице, събиращо пътни такси, група от лица, събиращи пътни такси, които са създали център за оперативна съвместимост, или доставчиците на ЕУЕПТ за събиране, обработване и изпращане на информация в рамките на система за електронно пътно таксуване.

51. „Съществено изменена система“ е съществуваща система за електронно пътно таксуване, върху която е извършена или се извършва промяна, която налага доставчиците на ЕУЕПТ да променят съставните елементи на оперативната съвместимост в действие.

52. „Удостоверяване годността за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси“ e процесът, определен и управляван от лицето, събиращо пътни такси, на който трябва да бъде подложен доставчикът на ЕУЕПТ, преди да получи разрешение да предоставя ЕУЕПТ в област на ЕУЕПТ.

53. „Неплащане на пътна такса“ e нарушението, при което ползвател на пътя в дадена държава членка не плаща пътната такса, която е определена от националните разпоредби в държава членка.

54. „Държава на регистрация“ e държавата, в която е регистрирано превозното средство, за което се предвижда заплащане на пътна такса.

55. „Автоматизирано търсене“ e процедура за онлайн достъп за справка в базите данни на една, повече от една или всички държави – членки на Европейския съюз.

56. „Притежател на свидетелство за регистрация на превозното средство“ е лицето, на чието име е регистрирано превозното средство съгласно правото на държавата на регистрация.

57. „Емисии на CO2 от тежко превозно средство“ са специфичните емисии на CO2, предвидени в точка 2.3 от неговия информационен файл за клиента, както е определено в част II от Приложение IV към Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията от 12 декември 2017 г. за изпълнение на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на емисиите на CO2 и разхода на гориво на тежки превозни средства и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията (OB, L 349/1 от 29 декември 2017 г.).

58. „Такса за инфраструктура“ е такса, налагана с цел да се възстановят разходите, направени в държава членка за изграждане, поддържане, експлоатация и развитие на инфраструктурата.

59. „Такса за задръствания“ е такса, налагана с цел възстановяване на разходите, породени от задръстванията, и намаляване на задръстванията.

60. „Задръстване“ е ситуация, при която обемът на трафика достига или надхвърля пропускателната способност на пътя.

61. „Такса за външни разходи“ е такса, налагана с цел да се възстановят разходите, свързани с един или повече от следните фактори:

62. „Транспортен оператор“ е предприятие, което осъществява пътен превоз на пътници или стоки.

§ 1а

Този закон въвежда разпоредби на Директива (ЕС) 2019/1936 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. за изменение на Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури (ОВ, L 305/1 от 26 ноември 2019 г.) и изисквания на Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза (OB, L 91/45 от 29 март 2019 г.), и въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2022/362 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2022 г. за изменение на директиви 1999/62/ЕО, 1999/37/ЕО и (ЕС) 2019/520 относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури..

§ 2

(отменен)

(1) Таксите по чл. 46 не се включват в данъчната основа, върху която се начислява дължимият акциз за автомобилните бензини, дизеловото гориво и втечените нефтен газ и други газообразни въглеводороди, но се включват в данъчната основа при облагането с данък върху добавената стойност.

(2) При доставка на течни горива от производител, облагаема по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, размерът на дължимите от получателя такси по този закон се включва в данъчната основа, върху която се начислява данък върху добавената стойност.

§ 3

Този закон отменя Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1969 г.; изм., бр. 37 от 1978 г., бр. 35 от 1996 г., бр. 87 от 1997 г., бр. 33 и 147 от 1998 г. и бр. 61 от 1999 г.).

§ 4

В § 7, т. 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г. и бр. 67 и 69 от 1999 г.) думата „местните“ се заменя с „общинските“.

§ 5

В чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г. и бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г.) думата „местните“ се заменя с „общинските“.

§ 6

Закрива се фонд „Републиканска пътна мрежа“, създаден със Закона за таксите върху течните горива за фонд „Републиканска пътна мрежа“ и за Националния фонд за опазване на околната среда. Наличните средства се прехвърлят от фонд „Републиканска пътна мрежа“ по бюджета на Изпълнителната агенция „Пътища“.

§ 7

В Закона за таксите върху течните горива за фонд „Републиканска пътна мрежа“ и за Националния фонд за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 16 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 51 и 87 от 1997 г., бр. 147 от 1998 г. и бр. 26 и 61 от 1999 г.) се правят следните изменения:

1. Заглавието се променя на „Закон за таксите върху течните горива за Националния фонд за опазване на околната среда“.

2. В чл. 1 се правят следните изменения:

3. Членове 3 и 4 се изменят, както следва: „Чл. 3. Производителите и вносителите на течни горива начисляват такси, които се внасят в Националния фонд за опазване на околната среда, върху: 1. автомобилните безоловни бензини – в размер 24 лв. на тон; 2. дизеловото гориво – в размер 14 лв. на тон; 3. котелното гориво и мазута с над 1 на сто сяра – в размер 22 лв. на тон; 4. автомобилните оловни бензини, както следва: а) бензин А-91 – в размер 37 лв. на тон; б) бензин А-98 – в размер 48 лв. на тон; 5. промишления газьол – в размер 13 лв. на тон. Чл. 4. (1) Производителите на автомобилни бензини, дизелово гориво, промишлен газьол, котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра начисляват таксите по този закон за реализираните от тях количества в страната. (2) Вносителите на течните горива по ал. 1 внасят в Националния фонд за опазване на околната среда или обезпечават таксите по този закон преди митническото им оформяне. (3) Митническите органи упражняват контрола по ал. 2. (4) Производителите на течни горива извършват доставки само след заплащане от купувачите на таксите по сметките на Националния фонд за опазване на околната среда. (5) Купувачите на течни горива по ал. 1 внасят преди доставките дължимите такси по сметките на Националния фонд за опазване на околната среда.“

4. Членове 7 и 8 се изменят така: „Чл. 7. (1) Актът за установяване на административните нарушения се съставя от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите. (2) Наказателното постановление се издава от министъра на околната среда и водите или от упълномощено от него длъжностно лице. (3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Чл. 8. Събраните глоби и имуществени санкции по чл. 6, ал. 2 се внасят в Националния фонд за опазване на околната среда.“

5. Параграф 3 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така: „§ 3. Министерският съвет приема наредба за набирането, разходването и управлението на средствата по Националния фонд за опазване на околната среда.“

§ 8

В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9 и 12 от 2000 г.) в чл. 34 ал. 1 се изменя така: „(1) Заинтересуваното учреждение прави мотивирано искане до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството за отчуждаване на имота. Областният управител по местонахождение на имота в 14-дневен срок дава мнение по основателността на искането.“

§ 9

В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 35 от 1996 г.; изм., бр. 14 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 20 се създава ал. 6: „(6) При строителство на нови пътища процедурата за определяне на трасе и за промяна на предназначението на земеделските земи може да започне след издаване на положително решение по ОВОС, взето въз основа на предварителен доклад за ОВОС.“

2. В чл. 24 се създава ал. 4: „(4) За строителство на нови републикански пътища, при наличие на утвърден генералнозастроителен план или парцеларен план, предложението за промяна на предназначението на земеделски земи може да се внесе едновременно с предложението за утвърждаване на окончателно трасе по чл. 19.“

§ 10

В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и 63 от 1995 г., бр. 13, 85 и 86 от 1997 г., бр. 62 от 1998 г., бр. 12 и 67 от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. В приложението към чл. 20, ал. 1, т. 1 „Проекти, подлежащи на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) по глава четвърта“:

2. В чл. 23а се създава ал. 3: „(3) За строителство на пътища компетентният орган организира обсъждане само на резултатите от предварителния доклад за оценка на въздействието върху околната среда.“

§ 11

Изпълнението на закона се възлага на, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 12

Министерският съвет приема правилник и наредби за прилагането на закона в 6-месечен срок от влизането му в сила.

Приложение 1

(отменен)