Закон за Националната агенция за приходите (ЗНАП)

Чл. 1 Предлет

Този закон урежда създаването, статута, устройството и дейността на Националната агенция за приходите, както и правомощията на нейните органи.

Чл. 2 Статут

(1) Създава се Национална агенция за приходите като специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания, наричана по-нататък „агенцията“.

(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл. 3 Функции и правомощия

(1) Агенцията:

1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;

2. установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер;

3. обезпечава и принудително събира публичните вземания по т. 2;

4. събира доброволните плащания на публичните вземания по т. 2;

5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски;

6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители;

7. води регистър на данъчните субекти, създава и поддържа база от персонални данни за данъчните субекти, осигурените и самоосигуряващите се лица и осигурителите, необходими за осъществяване на дейността ѝ и за нуждите на Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на финансите и общините;

8. осъществява методическото ръководство, анализира приходите и приходната практика;

9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си;

10. осъществява и други дейности, възложени ѝ със закон.

(2) Агенцията установява, обезпечава и събира и други публични вземания, когато това ѝ е възложено със закон.

(3) Агенцията не събира такси за издаване и заверка на документи и удостоверения.

Чл. 4 Органи на управление

(1) Органи на управление на агенцията са управителният съвет и изпълнителният директор.

(2) Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителния директор.

Чл. 5 Управителен съвет

(1) Управителният съвет се състои от министъра на финансите, управителя на Националния осигурителен институт, директора на Националната здравноосигурителна каса, заместник-министър на финансите, определен от министъра на финансите, и изпълнителния директор на агенцията.

(2) Председател на управителния съвет е министърът на финансите.

(3) Изпълнителният директор внася в управителния съвет прогнозата и плана за приходите от публичните вземания.

(4) Министърът на финансите представя плана за приходите от публични вземания преди внасянето на проектозакона за държавния бюджет за съответната година в Министерския съвет.

(5) Управителният съвет по предложение на изпълнителния директор разглежда и одобрява:

1. стратегическия план на агенцията;

2. отчета и анализа на изпълнението на плана за приходите от публични вземания;

3. годишния отчет за дейността на агенцията;

4. проекта на бюджета на агенцията;

5. териториалния обхват и седалищата на териториалните дирекции и териториалните служби;

6. структурата на централното управление и на териториалните дирекции и териториалните служби, както и числеността на персонала в тях;

7. стратегиите за развитие на човешките ресурси, на информационната система и на осигуряването на сградния фонд и материалната база на агенцията;

8. обхвата на информацията по чл. 3, ал. 1, т. 7, както условията и реда за нейния обмен между агенцията, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и общините.

(6) Управителният съвет разглежда и други въпроси, свързани с дейността и управлението на агенцията или отнасящи се до осигуряването на взаимодействието на агенцията с Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, общините и други държавни и общински органи, които въпроси са внесени от членовете му или от изпълнителния директор.

(7) Управителният съвет приема решение, ако за него са гласували две трети от неговите членове.

(8) Управителният съвет приема правила за своята работа.

Чл. 6 Структура

(1) Агенцията се състои от централно управление и териториални подразделения – териториални дирекции и териториални служби.

(2) Централното управление подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията, както и в изпълнението на предоставените му правомощия по този закон.

(3) Териториалните дирекции установяват, обезпечават и събират публичните вземания за данъци и за задължителни осигурителни вноски.

(4) Териториалните служби установяват, обезпечават и събират данъците по Закона за местните данъци и такси, както и други публични вземания, определени със закон.

(5) В централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори.

(6) Към изпълнителния директор се създава Главна дирекция „Инспекторат по контрол и сигурност“, която осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията, за спазване на финансовата дисциплина в агенцията, както и осигурява вътрешната сигурност.

(7) В териториалните дирекции могат да се създават дирекции, отдели и сектори.

(8) В териториалните служби могат да се създават отдели и сектори.

(9) Числеността на персонала на агенцията се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите, след одобрение на управителния съвет поотделно за:

1. централното управление;

2. териториалните дирекции;

3. териториалните служби.

Чл. 7 Органи на агенцията

(1) Органи на агенцията са:

1. изпълнителният директор;

2. териториалните директори и началниците на териториалните служби;

3. служителите в териториалните подразделения, заемащи длъжност „инспектор“ или „експерт“.

(2) Лицата по ал. 1, т. 1 и 2 могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техни правомощия.

(3) Длъжностите по ал. 1, т. 3 се степенуват в три групи, подредени в низходящ ред – съответно главен, старши и младши.

(4) Когато длъжност по ал. 1, т. 3 се заема от служител с висше образование по специалност „Право“, придобитият на нея стаж се зачита за стаж по специалността.

Чл. 8 Назначаване

(1) Изпълнителният директор се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

(2) При осъществяване на дейността си изпълнителният директор се подпомага от заместник изпълнителни директори, които се назначават от министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор.

(3) Директорите на териториалните дирекции, началниците на териториалните служби и служителите в централното управление се назначават от изпълнителния директор.

(4) Служителите в териториалните дирекции и териториалните служби се назначават от съответния териториален директор или началник на териториална служба по реда и съгласно изискванията, определени със заповед на изпълнителния директор.

(5) Възнаграждението на изпълнителния директор се определя от Министерския съвет.

Чл. 9 Изисквания

(1) Изпълнителен директор или заместник изпълнителен директор може да бъде лице, което е български гражданин и:

1. има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;

2. има не по-малко от 10 години стаж по специалността в областта на икономиката, финансите и осигуряването;

3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

4. не е лишено по съответния ред от правото да заема определена длъжност;

5. не е едноличен търговец или съдружник в търговско дружество;

6. не участва в управителен или контролен орган на юридическо лице, освен ако този закон не предвижда друго;

7. не е било член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори;

8. не заема друга платена длъжност, освен ако този закон не предвижда друго.

(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 – 8 се удостоверяват пред министъра на финансите с декларация.

(3) Изпълнителният директор се освобождава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите:

1. по негово искане;

2. при възникване на пречка по ал. 1;

3. при грубо или системно нарушаване на задълженията му по този закон.

(4) На длъжностите по чл. 8, ал. 3 и 4 могат да се назначават лица:

1. които отговарят на специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност, определени със заповед на изпълнителния директор;

2. спрямо които не са налице пречките по ал. 1, т. 3 – 8.

(5) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 – 8 за лицата по ал. 4 се удостоверяват пред изпълнителния директор с декларация.

Чл. 10 Изпълнителен директор

(1) Изпълнителният директор:

1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;

2. планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията;

3. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания;

4. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на нормативните актове по приходите;

5. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните служители;

6. утвърждава задължителните формуляри и образците на други документи, свързани със събирането на приходите;

7. определя числеността на териториалните подразделения в рамките на общата численост на агенцията;

8. осъществява политиката по управлението и квалификацията на служителите;

9. организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство;

10. упражнява други правомощия, предвидени със закон.

(2) Изпълнителният директор определя правомощията и дейностите, за които отговарят заместник изпълнителните директори. При отсъствие правомощията на изпълнителния директор се упражняват от определен от него заместник изпълнителен директор.

(3) Изпълнителният директор може да възлага на определени от него органи на агенцията изпълнението на правомощията си по ал. 1.

Чл. 11 Териториален директор и началник на териториална служба

(1) Териториалният директор и началникът на териториална служба в рамките на предоставената им компетентност и на територията на региона на тяхната компетентност осъществяват дейностите по установяване, обезпечаване и събиране на публичните вземания, като:

1. възлагат извършване на ревизии за определянето на конкретните размери на данъчните задължения и данъчните резултати, както и за определянето на размера на дължимите задължителни осигурителни вноски;

2. възлагат определянето, корекцията, прихващането и възстановяването на суми по данъчни задължения и за задължителните осигурителни вноски, когато това е предвидено със закон;

3. организират и извършват приемането и обработването на данъчни и други декларации, предвидени в данъчните закони и законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски;

4. организират и извършват обслужването и подпомагането на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 при изпълнение на техните задължения;

5. приемат, разглеждат и изпращат към съответния съд жалбите против актове и отказите от издаване на актове на органите на агенцията, както и против действията или бездействията на органи и служители на агенцията на територията на региона по реда, установен със закон;

6. осъществяват контрол върху дейността на органите и другите служители в агенцията на територията на региона;

7. установяват административните нарушения и налагат административни наказания, предвидени в данъчните закони и в законите, регламентиращи задължителното осигуряване;

8. организират и извършват обезпечаването, събирането и отчитането на данъчните вземания и задължителните осигурителни вноски, както и на глобите и имуществените санкции, наложени от органите на агенцията;

9. отчитат се за дейността си пред изпълнителния директор;

10. упражняват други правомощия, предвидени в закон.

(2) Териториалният директор и началникът на териториалната служба могат да възлагат със заповед на определени длъжностни лица и органи на агенцията от териториалната дирекция или териториалната служба изпълнението на правомощията по ал. 1.

Чл. 12 Процесуално представителство

(1) Процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителния директор или по негово пълномощие – от служители в агенцията, заемащи длъжност „юрисконсулт“.

(2) Длъжностите по ал. 1 се степенуват в три групи, подредени в низходящ ред – съответно главен, старши и младши.

(3) На длъжностите по ал. 2 се назначават лица:

1. които имат висше юридическо образование;

2. спрямо които не са налице пречките по чл. 9, ал. 1, т. 3 – 8;

3. които отговарят на специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност, определени от изпълнителния директор.

Чл. 13 Трудови правоотношения

(1) Трудовите договори със служителите в централното управление, директорите на териториалните дирекции и началниците на териториалните служби се сключват, изменят се и се прекратяват от изпълнителния директор.

(2) Трудовите договори със служителите в териториалните дирекции и териториалните служби се сключват, изменят се и се прекратяват от съответния директор на териториална дирекция или началник на териториална служба.

Чл. 14 Задължения на органите и служителите на агенцията

(1) При изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на агенцията са длъжни:

1. да спазват организацията на работа в агенцията;

2. да пазят в тайна обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения; не се смята за издаване на тайна предоставянето на сведения по реда, предвиден за това в Данъчния процесуален кодекс и Кодекса за задължителното обществено осигуряване.

(2) Редът и начинът за използване и съхраняване на обстоятелствата и фактите по ал. 1, т. 2, както и лицата, отговорни за съхраняването им, се определят със заповед на изпълнителния директор.

(3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 органите и служителите в агенцията подписват декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор, в която изрично се отразява и отговорността им.

Чл. 15 Задължително застраховане

Агенцията задължително застрахова органите по чл. 7, ал. 1 срещу злополука и застраховка „Живот“ за сметка на своя бюджет.

Чл. 16 Обучение, квалификация и професионална подготовка

(1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на органите и служителите в агенцията се извършват в центрове за специализация и квалификация. Организацията и дейността на центровете за специализация и квалификация се определят от изпълнителния директор.

(2) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка обхващат:

1. първоначалната професионална подготовка за новоназначените органи и служители със срок до 6 месеца;

2. периодична преподоготовка за поддържане и повишаване на квалификацията;

3. обучение за придобиване на нови професионални знания и умения, необходими за заемане на по-висока длъжност.

(3) Органите и служителите в агенцията могат да се обучават в сродни учебни заведения на други държави.

(4) Редът, обхватът и начинът за извършване на обучението, квалификацията и професионалната подготовка се определят от изпълнителния директор.

Чл. 17 Материално и социално осигуряване

(1) За осъществяване на служебните си задължения органите и служителите в агенцията имат право на представително или униформено облекло при условия и по ред, определени от управителния съвет.

(2) Органите на агенцията пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като средствата се осигуряват от държавния бюджет.

(3) Размерът на сумите по ал. 1 и 2 се определя ежегодно от управителния съвет.

Чл. 18 Допълнително стимулиране

Органите и служителите на агенцията имат право на допълнително материално стимулиране към основната заплата при условия и по ред, определени от управителния съвет.

Чл. 19 Отговорност

(1) Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им.

(2) Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предавен искът за обезщетение.

(3) Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Чл. 20 Обхват на отговорността

(1) Агенцията отговаря за вредите солидарно с причинилите ги нейни органи или служители.

(2) Отговорността на виновните органи и служители спрямо агенцията за изплатени обезщетения се осъществява в пълен размер при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда.

Чл. 21 Осъществяване на отговорността

Имуществената отговорност на органите и служителите в агенцията се осъществява по исков ред.

§ 1

(1) До 31 декември 2002 г.:

1. Министерският съвет по предложение на министъра на финансите, назначава главния данъчен директор да заема и изпълнява длъжността и на изпълнителен директор на агенцията;

2. Министерският съвет определя числеността на централното управление и предоставя за неговите нужди недвижим имот – публична държавна собственост;

3. председателят на управителния съвет свиква неговото първо заседание.

(2) След влизане в сила на нормативната уредба по § 3, ал. 1 Министерският съвет назначава изпълнителен директор на агенцията.

§ 2

До 31 декември 2003 г. Националният осигурителен институт осигурява обособяването на дейностите по установяване, обезпечаване и събиране на задължителните осигурителни вноски в структурата на териториалните поделения.

§ 3

(1) До 31 декември 2003 г. централното управление на агенцията съгласувано с Националния осигурителен институт и данъчната администрация да разработи и внесе в управителния съвет проектите за нормативната уредба, свързана с промяната на данъчното и осигурителното законодателство и във връзка със създаването на интегрираните процеси на регистрация, приемане на декларации, отчитане на приходите, извършване на контрол и ревизии на задълженията, обжалване и събиране на публичните вземания към агенцията.

(2) Централното управление на агенцията съгласувано с Националния осигурителен институт и данъчната администрация в срока по ал. 1 да:

1. разработи и внесе в управителния съвет проектите за изграждане на структурата на Националната агенция за приходите и за структурните промени в данъчната администрация и в Националния осигурителен институт във връзка с преминаването на дейностите по този закон към агенцията;

2. организира изграждането на информационната система на агенцията.

§ 4

След влизането в сила на нормативната уредба по § 3, ал. 1 Министерският съвет урежда всички правоотношения, свързани с преминаването на дейностите относно публичните вземания от данъчната администрация и Националния осигурителен институт в Националната агенция за приходите.

§ 5

Националният осигурителен институт и данъчната администрация предоставят необходимата за дейността на агенцията информация, в това число информация, съставляваща служебна тайна, като за служителите в агенцията се прилагат чл. 242, ал. 1, т. 3 от Данъчния процесуален кодекс и чл. 109, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.

§ 6

До влизане в сила на нормативната уредба по § 3, ал. 1 и създаването на териториалните подразделения на агенцията производствата по:

1. регистрацията на данъчните субекти, установяването, обезпечаването и събирането на данъчните и други публични вземания, както и обжалването на свързаните с това актове се извършват по реда на Данъчния процесуален кодекс от предвидените в него данъчни органи, а с преминаването на дейности по установяването, обезпечаването и събирането на публични вземания към създадените по реда на този закон териториални подразделения на агенцията – от съответните органи на агенцията;

2. събирането и администрирането на задължителните осигурителни вноски се извършва по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване и на Закона за здравното осигуряване от органите на Националния осигурителен институт, а с преминаването на дейности по установяването, обезпечаването и събирането на публични вземания към създадените по реда на този закон териториални подразделения на агенцията – от съответните органи на агенцията.

§ 7

Числеността и издръжката на персонала на агенцията по чл. 6, ал. 9 е за сметка на числеността и издръжката на данъчната администрация и Националния осигурителен институт.

§ 8

В чл. 7, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74 и 107 от 2002 г.) накрая се поставя запетая и се добавя „като един от тях задължително е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите“.

§ 9

В чл. 35, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45 и 74 от 2002 г.) накрая се поставя запетая и се добавя „един от които задължително е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите“.

§ 10

В Данъчния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:

2. Създава се чл. 12а: „Разкриване на служебна тайна по искане на органите на прокуратурата, на следствието и на Министерството на вътрешните работи Чл. 12а. (1) Съдът, извън случаите по чл. 12, ал. 3, може да постанови разкриване на сведения, съставляващи служебна тайна, по мотивирано искане на: 1. прокурор или следовател – във връзка с образувана предварителна проверка или започнато наказателно производство; 2. министъра на вътрешните работи, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, директора на Национална служба „Сигурност“, директора на Национална служба „Полиция“, директора на Национална служба „Борба с организираната престъпност“, директор на регионална дирекция на вътрешните работи – при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия. (2) Окръжният съд по местонахождение на териториалната данъчна дирекция се произнася по искането на органите по ал. 1 с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя данъчния субект, по отношение на който се разкрива служебната тайна, обхвата на конкретните индивидуализирани данни за него съгласно § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба и срока за разкриване на сведенията. Определението не подлежи на обжалване.“

3. В чл. 121, ал. 1 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.

4. В чл. 249, ал. 2 се правят следните допълнения:

§ 11

Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.