(1) Правоотношенията със свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съгласно устава на религиозната институция.
(2) Максималните размери на основните месечни заплати на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, с изключение на заплатите на лицата в ръководните органи на вероизповеданията, които се изплащат за сметка на държавната субсидия за текущи разходи, не могат да надвишават:
1. за свещенослужителите – средната месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономическа дейност „Образование“ по данни на Националния статистически институт за месец септември на предходната година;
2. за служителите на религиозните институции – средномесечната заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт за месец септември на предходната година.
(3) Свещенослужителите и служителите на религиозните институции може да бъдат български граждани или чужденци, получили статут по чл. 23, ал. 1, т. 2 – 4 от Закона за чужденците в Република България, съответно по чл. 7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, и членовете на техните семейства.
(4) Централните ръководства на вероизповеданията поддържат регистри на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, като предоставят на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет възможност за достъп до тези регистри.
(5) Всеки свещенослужител трябва да бъде снабден с удостоверение, издадено от централното ръководство или от местно поделение на съответното вероизповедание, с което да се легитимира като представител на вероизповеданието.
(6) Свещенослужители – чужденци, може да участват в богослужение след уведомление на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.