Решение № 260263 от 26.04.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 26.04.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на шести юли, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

С. КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева-

Кочовски, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 6503 по описа на състава за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 215 и чл. 219 от УБПЦ и чл. 86 вр. с чл. 83, ал.3 от ЗЗД.

Ищецът Манастир „С.Н.М.Ч.“

/самостоятелна религиозна организация, местно поделение на Българската православна църква- Българска патриаршия/ поддържа твърдение, че ответника Р.Е.С., в качеството на свещенослужител при Българската православна църква- Българска патриаршия, бил назначен да управлява манастира, да съхранява и отчита неговото имущество, в качеството на негов игумен, през периода от 20.04.2012г. (дата на издаване на заповедта за назначаване) до 23.01.2017г. (дата на издаване на заповедта за освобождаване). Според твърденията в исковата молба, на основание чл. 171 от Устава на Българската православна църква- Българска патриаршия, ответникът, който имал църковен чин „йеромонах“ и монашеско име Р., бил материално отговорно лице в качеството на игумен на манастира и имал правомощието да се разпорежда с имуществени активи на манастира, включително и възможността да тегли суми в брой от паричните средства, които се намирали на съхранение в банковата сметка на Манастир „С.Н.М.Ч.“. За извършените действия по управление на имуществените активи, игуменът на манастира бил длъжен да преодоставя финансов отчет след приключване на бюджета на манастира.

Чрез Ревизионен доклад от 18.04.2018г. за дейността на

Манастир „С.Н.М.Ч.“ през периода от 26.04.2012г. до 26.05.2017г., който бил изготвен от Главен финансовия ревизор на Софийска митрополия Д.П.Н. били установени факти, мотивиращи извода, че от паричните средства на манастира са били изтеглени от банкова сметка ***, но без да е предоставен отчет от ответника за наличие на основание за получаване на тези парични суми в брой и за разходването на тези средства, собственост на религиозната организация. При това положение, следвало да бъде направен извода, че ответникът е увредил патримониума на манастира, със сумата от 54 208 лева, представляваща вреда от липса на споменатата сума.

За задължението да поправи причинените вреди от липсата на споменатата сума, ответникът следвало да се счита в забава и без покана - на основание чл. 84 от ЗЗД - поради което, бил длъжен да заплати на ищеца и законна лихва върху споменатата сума на причинената вреда, за периода, считано от установяване на вредата/липсата/, с ревизионния доклад на 18.04.2018г., до датата на предявяване на иска на 07.07.2020г. Размерът на дължимата лихва, според твърденията на ответника, възлизал на общо 12 226, 92 лева.

При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за причинена имуществена вреда, причинена от липса, в размер на сумата от 54 208 лева, установена за периода през периода от 26.04.2012г. до 26.05.2017г., както и да заплати лихва за забава в размер на 12 226, 92 лева, начислена върху сумата на дължимото обезщетение, в периода на забавата от установяване на вредата/липсата с ревизионния доклад на 18.04.2018г., до датата на предявяване на иска на 07.07.2020г. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника - да му заплати и направените съдебни и деловодни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника Р.Е.С. както по основание, така и по размер.

Без да отрича твърденията на ищеца, че в качеството на свещенослужител при Българската православна църква- Българска патриаршия, той е бил назначен да управлява на Манастир „С.Н.М.Ч.“, да съхранява и отчита неговото имущество, в качеството на негов игумен, през периода от 20.04.2012г. до 23.01.2017г. – ответникът оспорва предявените искове по основани и по размер. Поддържа тезата, че е разходвал изтеглени от банковата сметка на манастира парични суми, но само с цел заплащане на сметките, направени за покриване на нуждите на манастира, например за заплащане на електрическа енергия, за укрепителни работи, реставрация и поддръжка. Разходването на средствата към дарители били отчетени пред всеки съответен дарител. Ответникът не оспорва тезата, че Главен финансовия ревизор на Софийска митрополия Д.П.Н. е извършил проверка и изготвил посочения в исковата молба Ревизионен доклад от 18.04.2018г. за дейността на Манастир „С.Н.М.Ч.“ през периода от 26.04.2012г. до 26.05.2017г., но поддържа тезата, че докладът се основава на неверни фактически констатации и неправилни крайни изводи. Този доклад бил изготвен в негово отсъствие, поради което ищецът бил лишен от възможността да съдейства при проверката. При това, ищецът бил обективно лишен от възможността да представи финансова документация за отчета на разходваните средства, поради предприетите спрямо него нерегламентирани физически атаки и заплахи, отправени от трети неустановени лица. Споменатите атаки и заплахи принудили ответника да напусне физически помещенията на манастира, оставяйки вещите, имуществото и документацията. При създалата се фактическа ситуация, трети неустановени лица, посещавали помещенията на манастира, изнасяли лични вещи, предмети и документи от помещенията, в отсъствието на ответника. Счетоводните и отчетни книжа не били открити, тъй като вероятно били погинали при възникнал пожар в помещението на параклиса на манастира. При изложените фактически твърдения, ответникът отрича надлежната си пасивна материална легитимация, като поддържа тезата, че не носи отговорност за посочените в исковата молба вреди от липси и моли искът срещу него да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че са налице предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност, ответникът се позозава на изтекъл срок на погасителна давност за процесното вземане – както за главницата, така и за лихвите. На това евентуално основание, ответникът също моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

При липсата на спор между страните в процеса (което е видно от направените от тях волеизявления), съдът приема, че между

Софийска митрополия, която е териториална структура на Българската православна църква- Българска патриаршия от една страна ответника по делото Р.Е.С. с ЕГН **********, с църковен чин „йеромонах“ и монашеско име Р. е съществувало валидно служебно правоотношение, породено от назначаването на ответника като игумен на Манастир „С.Н.М.Ч.“ през периода от 20.04.2012г. (дата на издаване на заповедта за назначаване) до 23.01.2017г. (дата на издаване на заповедта за освобождаване).

Възникването на споменатото служебно правоотношение е правна последица на приетата като доказателство Заповед

№ 18 от 20 април 2012 г., издадена от висшестоящия орган на манастира - Софийска света митрополия код по

БУЛСТАТ *****. Няма спор, че за заеманата длъжност игумен на манастира, ответникът е получавал и възнаграждение, в периода в който е бил на тази служба.

По аргумент от разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Закон за вероизповеданията, съдържанието на споменатото служебно правоотношение между ищеца и ответника е регламентирано от Устав на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия.

Основните права и задължения на службата на игумена в Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП) са уредени в разпоредбата на чл. 171 от Устав на Българската православна църква, приет от VI

Църковно-народен събор (11 декември 2008г.), публикуван в “Църковен вестник”, извънреден брой от 09.01.2009 г.

Сред тези задължения са регламентираното от чл. 171, т.15 от УБПЦ задължение: да съставят бюджет за манастирските приходи и разходи и да го изпращат на съответната духовна власт за утвърждаване; регламентираното от чл. 171, т.17 от УБПЦ задължение: да следят за редовното изпълнение на бюджета и след приключването му да дават отчет пред Светия Синод – за ставропигиалните манастири или пред епархийския митрополит – за епархийските манастири; и регламентираното от чл. 171, т.22 от УБПЦ задължение: да дават ежегодно на съответната духовна власт писмен отчет за общото състояние на манастира.

Според регламентираното в чл.

215 от УБПЦ: Свещенослужителите и църковнослужителите в Българската православна църква – Българска Патриаршия носят имуществена отговорност за виновно причинените вреди на Църквата. Разпоредбата на чл. 217 от УБПЦ определя правилото, че за вреди, причинени по небрежност при/или по повод изпълнение на служебните си задължения, свещенослужителите и църковнослужителите отговарят в размера на вредата.

Материалноотговорните лица носят отчетническа отговорност в случаите на липса – в пълен размер.

Съдържанието на приетия като доказателство препис от документ: Ревизионен доклад за извършена финансова ревизия на Манастир „Св. Николай Мирликийски“ с. Кладница, за периода от 26.04.2012г. до 25.06.2017г. мотивира извода, че е изготвен в резултат от финансова проверка въз основа на митрополита на Софийска митрополия при Софийска митрополия, която е териториална структура на Българската православна църква- Българска патриаршия.

Приетото като доказателство Възражение с вх. № 1221/ 27.06.2018г. на Софийска митрополия мотивира извод, че ответникът Р.С. /йеромонах Р./ е бил запознат със съдържанието на ревизионния доклад, след което е изразил писмено несъгласие с констатациите в него.

Приобщеното към делото препис - извлечение от банковата сметка с IBAN *** „С.Н.М.Ч.“, открита в „Централна кооперативна банка“ АД, мотивира извод за движението на финансовите средства, постъпващи и и изтеглени от тази сметка и представлява източник на аналитични данни за допуснатата съдебно- икономическа експертиза.

Заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза, изготвено от вещо лице С.И. въз основа на споменатото извлечение от сметка на манастира мотивира следните изводи, относно правнозначимите факти:

·

Общият размер на изтеглените парични суми от Р.Е.С., от банковата сметка с IBAN

*** „С.Н.М.Ч.“, в периода от 12.06.2012г. до 31.12.2016г. възлиза на 55 508 лева.

·

Постъпленията от дарения и лихви по от банковата сметка с IBAN *** „С.Н.М.Ч.“, за периода от 20.04.2012г. до 20.01.2017г. възлизат на 56 662, 52 лева, а касовите тегления в същия период възлизат на 55 938 лева.

·

Размерът на законна лихва върху главница от 54 208 лева, изчислена за периода от 18.04.2018г. - когато е установена липсата, до датата на предявяване на иска - на 07.07.2020г. възлиза на общо 12 211, 86 лева.

В дадените пред съда показания, свидетелят Д.П.Н. заявява, че е служител на Българската православна църква- Българска патриаршия и в качеството на главен ревизор на Софийската митрополия, въз основа заповед на митрополита на Софийска митрополия, която е териториална структура на религиозната организация, извършил проверка на имущественото състояния на Манастир „С.Н.М.Ч.“, за период в който Р.Е.С. /йеромонах Р./ бил негов игумен. Свидетелят заявява, че при лично посещение в манастира възприел факта, че материалната база е лошо поддържана, а извлечението на банковата сметка установявало липса на значителна парична сума. Споменатите констатации били доведени до знанието на Софийски митрополит.

При проверката не били представени или открити счетоводни документи за разходи, оправдаващи изтеглените суми. При посещението си в манастира, свидетелят възприел факта, че местни жители (от околни селища) изразявали недоволство от състоянието на манастирския комплекс, но не е влизал в контакт с тези лица, доколкото осъществявал възложените му функции от Софийската митрополия.

В дадените пред съда показания, свидетелката Ж.В.И.заявява, че познава ответника и е посещавала манастирския комплекс „С.Н.М.Ч.“ по времето, докато Р.С.

Разпечатката съдържа 43 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2d98f44-9491-46f6-8131-d7dd7a72770c