Закон за опазване на околната среда

Чл. 1

Този закон урежда обществените отношения, свързани със:

1. опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората;

2. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;

3. опазването и ползването на компонентите на околната среда;

4. контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;

5. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;

6. предотвратяването и ограничаването на замърсяването;

7. създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда;

8. стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната среда;

9. събирането и достъпа до информацията за околната среда;

10. икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;

11. правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.

Чл. 2

Целите на закона се постигат чрез:

1. регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда;

2. контрол върху състоянието и ползването на компонентите на околната среда и източниците на нейното замърсяване и увреждане;

3. установяване на допустими норми за емисии и за качество на околната среда;

4. управление на компонентите и факторите на околната среда;

5. извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);

6. издаване на разрешителни за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването;

7. обявяване и управление на територии със специален режим на защита;

8. развитие на системата за мониторинг на компонентите на околната среда;

9. въвеждане на икономически регулатори и финансови механизми за управление на околната среда;

10. регламентиране на правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица.

Чл. 3

Опазването на околната среда се основава на следните принципи:

1. устойчиво развитие;

2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве;

3. предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него;

4. участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда;

5. информираност на гражданите за състоянието на околната среда;

6. замърсителят плаща за причинените вреди;

7. съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие;

8. възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони;

9. предотвратяване замърсяването и увреждането на чистите райони и на други неблагоприятни въздействия върху тях;

10. интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики за развитие на икономиката и обществените отношения;

11. достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда.

Чл. 4

Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи.

Чл. 5

Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, могат да бъдат: естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници – шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми.

Чл. 6

Управлението, опазването и контролът на компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, се извършват по ред, определен от този закон и от специалните закони за компонентите и факторите на околната среда.

Чл. 7

При трансгранично замърсяване се прилагат изискванията, съдържащи се в споразумения и договори, по които Република България е страна.

Чл. 8

(1) Държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите.

(2) Министърът на околната среда и водите може да делегира със заповед правомощия на заместник-министрите, като определя техните функции, и да оправомощава длъжностни лица във връзка с волеизявления и действия, които са част от съответното производство по издаване на административни актове и документи.

Чл. 9

Държавната политика по опазване на околната среда се интегрира в секторните политики – транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други, и се осъществява от компетентните органи на изпълнителната власт.

Чл. 10

(1) Компетентни органи по смисъла на закона са:

1. министърът на околната среда и водите;

2. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда;

3. директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ);

4. директорите на басейновите дирекции;

5. директорите на дирекциите на националните паркове;

6. кметовете на общините, а в градовете с районно деление – и кметовете на районите;

7. областните управители.

(2) Компетентни да предприемат предвидените в закона действия и дейности са:

1. на територията на една община – директорът на РИОСВ или кметът на общината, а в градовете с районно деление – кметът на района;

2. на територията на една област – областният управител или директорът на РИОСВ;

3. на територията на няколко общини в обхвата на една РИОСВ – директорът на съответната инспекция;

4. на територията на няколко общини в обхвата на различни РИОСВ – министърът на околната среда и водите.

Чл. 11

Министърът на околната среда и водите:

1. разработва с органите по чл. 9 политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;

2. ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда Националната система за мониторинг на околната среда;

3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната;

4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда;

5. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики;

6. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт:

7. осъществява други дейности, свързани с опазването и управлението на околната среда в съответствие със специалните закони;

8. подготвя ежегодния доклад за състоянието на околната среда.

8а. организира и координира дейностите по набиране, предварителна преценка и препращане на проектни предложения до Европейската комисия по смисъла на Регламент (ЕО) № 614/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. относно финансовия инструмент за околна среда (LIFE+) (OB, L 149/1 от 9 юни 2007 г.) и осъществява другите правомощия, произтичащи от прилагането на регламента;

Чл. 12

(1) Към министъра на околната среда и водите се създават:

1. Висш експертен екологичен съвет;

2. консултативни съвети по политиката за управление на компонентите на околната среда.

(2) Към РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда се създават експертни екологични съвети.

(3) Функциите, задачите и съставът на съветите по ал. 1 и 2 се определят с правилник на министъра на околната среда и водите.

Чл. 13

(1) Изпълнителната агенция по околна среда към министъра на околната среда и водите осъществява ръководството на Националната система за мониторинг на околната среда.

(2) Изпълнителната агенция по околна среда е юридическо лице.

(3) Изпълнителната агенция по околна среда се ръководи и представлява от изпълнителен директор.

(4) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Изпълнителната агенция по околна среда се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 14

(1) Регионалните инспекции по околната среда и водите, дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище.

(2) Органите по ал. 1 са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица.

(3) Ръководителите на органите по ал. 1 са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на околната среда и водите.

(4) Директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.

(5) Броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на РИОСВ, правомощията на техните директори, както и дейността на дирекциите на националните паркове и на басейновите дирекции се определят с правилници, издадени от министъра на околната среда и водите.

Чл. 15

(1) Кметовете на общини:

1. информират населението за състоянието на околната среда съгласно изискванията на закона;

2. разработват и контролират заедно с другите органи планове за ликвидиране на последствията от аварийни и залпови замърсявания на територията на общината;

3. организират управлението на отпадъци на територията на общината;

4. контролират изграждането, поддържането и правилната експлоатация на пречиствателните станции за отпадъчни води в урбанизираните територии;

5. организират и контролират чистотата, поддържането, опазването и разширяването на селищните зелени системи в населените места и крайселищните територии, както и опазването на биологичното разнообразие, на ландшафта и на природното и културното наследство в тях;

6. определят и оповестяват публично лицата, отговорни за поддържането на чистотата на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на територията на населените места, и контролират изпълнението на техните задължения;

7. организират дейността на създадени с решение на общинския съвет екоинспекции, включително на обществени начала, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения;

8. определят длъжностните лица, които могат да съставят актове за установяване на административните нарушения по този закон;

9. осъществяват правомощията си по специалните закони в областта на околната среда;

10. определят лицата в общинската администрация, притежаващи необходимата професионална квалификация за осъществяване на дейностите по управление на околната среда.

(2) Кметовете на общини могат да възлагат изпълнението на функциите по ал. 1 на кметовете на кметства и кметовете на райони.

Чл. 16

Областните управители:

1. осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на територията на областта;

2. координират работата на органите на изпълнителната власт и техните администрации на територията на областта по отношение провеждането на държавната политика по опазване на околната среда;

3. координират дейностите по провеждане на политиката по опазване на околната среда между общините на територията на областта;

4. издават наказателни постановления за актове, съставени по реда на чл. 15, ал. 1, т. 8.

Чл. 17

Всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес.

Чл. 18

Информацията за околната среда е:

1. налична първична информация;

2. налична предварително обработена информация;

3. нарочно обработена информация.

Чл. 19

Информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно:

1. състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях;

2. факторите по чл. 5, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;

3. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;

4. обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;

5. анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т. 2;

6. емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда.

Чл. 20

(1) Достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите, когато се иска:

1. класифицирана информация, която представлява държавна или служебна тайна;

2. информация, която представлява производствена или търговска тайна, определена със закон;

3. информация, която представлява интелектуална собственост;

4. информация, която представлява лични данни, ако физическото лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с разкриването ѝ, и съгласно изискванията, предвидени в Закона за защита на личните данни;

5. информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията;

6. информация, която ще се отрази неблагоприятно на компонентите на околната среда.

(2) Информацията за околната среда се предоставя в срок до 14 дни от датата на уведомяване на заявителя за решението на компетентния орган за предоставяне на достъп до исканата информация.

(3) Лицата, които дават информация за околната среда на компетентните органи, са длъжни да обозначат информацията, за която съществува някое от ограниченията за предоставяне по ал. 1.

(4) При вземане на решение за отказ за предоставяне на информация по ал. 1 компетентният орган отчита обществения интерес от разкриването на тази информация.

(5) В случаите на ограничен достъп наличната информация за околната среда се предоставя в частта ѝ, която е възможно да се отдели от информацията по ал. 1.

(6) Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове.

Чл. 21

(1) Компетентни органи по тази глава са централните и териториалните органи на изпълнителната власт, които събират и разполагат с информация за околната среда.

(2) Компетентни органи по смисъла на ал. 1 са и другите органи и огранизации, които се разпореждат със средствата от консолидирания държавен бюджет и събират и разполагат с информация за околната среда, с изключение на ограните на законодателната и съдебната власт.

(3) Задължено да предоставя информация за околната среда по реда на тази глава е и всяко физическо или юридическо лице, което предоставя обществени услуги, свързани с околната среда, и което осъществява тази дейност под контрола на органите и организациите по ал. 1 и 2.

Чл. 22

(1) Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околна среда.

(2) Докладът по ал. 1 се внася в Министерския съвет в тримесечен срок след предоставяне на данните и информацията от Националния статистически институт.

(3) Регионалните инспекции по околната среда и водите ежегодно в срок до 30 април изготвят регионален доклад за състоянието на околната среда на съответната им територия за предходната година. Съдържанието и обхватът на регионалния доклад се определят с указания на министъра на околната среда и водите.

Чл. 22а

(1) Операторите, извършващи дейности по приложение I на Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на Директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 166/2006“, докладват данни за изпускането и преноса на замърсители в регистъра по чл. 22б, т. 2, публикуван на интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда.

(2) Данните по ал. 1 се докладват в електронен формат съгласно приложение ІІІ на Регламент (ЕО) № 166/2006 в срок до 31 март на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията.

(3) Регионалните инспекции по околната среда и водите проверяват достоверността на докладваните от операторите данни и ги потвърждават в регистъра по чл. 22б, т. 2 до 31 май на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията.

(4) Министърът на околната среда и водите дава указания за извършване на проверката по ал. 3.

Чл. 22б

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда:

1. обобщава данните по чл. 22а, ал. 3;

2. поддържа публичен регистър на изпускането и преноса на замърсители на национално ниво и осигурява достъп до него чрез интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда.

Чл. 22в

Министърът на околната среда и водите е компетентен орган за докладването на информацията по Регламент (ЕО) № 166/2006.

Чл. 23

(1) При аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи, а при промяна на радиационната обстановка – и Агенцията за ядрено регулиране.

(2) Компетентните органи по ал. 1 са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване, като предложат мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото.

Чл. 24

Всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт ежегодно публикува данните за информационните масиви и ресурси от обработена информация за околната среда по чл. 18, т. 2.

Чл. 25

(1) Министърът на околната среда и водите определя със заповед описанието на информационните масиви и ресурси по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация, когато те съдържат информация по чл. 19.

(2) Заповеда по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“.

(3) Описанието на информационните масиви по ал. 1 и чл. 24 се публикува в Интернет-страницата на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 25а

(1) Компетентните органи и лицата по чл. 21 създават Интернет страница и поддържат чрез нея информационна база данни за околната среда, която е безплатна и обществено достъпна.

(2) Базата данни по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:

1. текстове на международни договори, конвенции или споразумения и законодателство, свързано с околната среда;

2. стратегии, планове и програми, свързани с околната среда;

3. доклади за напредъка или прилагането на актовете и документите по т. 1 и 2, ако такива са изготвени или поддържани в електронен вид;

4. националния и регионалните доклади за състоянието на околната среда, както и други доклади за състоянието на околната среда, предвидени в закона или в подзаконов нормативен акт;

5. данни или обобщени данни, постъпващи от мониторинга на дейностите, които оказват или могат да окажат влияние върху околната среда;

6. публични регистри по реда на този закон или на други специални закони в областта на околната среда.

(3) Информацията по ал. 2 периодично се актуализира.

Чл. 26

(1) За предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета „Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация“ от Закона за достъп до обществена информация.

(2) В решението за предоставяне на информация по чл. 34, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация се посочва дали се предоставя нарочно обработена информация или друг вид информация.

Чл. 27

Отказите за предоставяне на информация, необходима на лицата за подготовка на защитата им в някое от производствата, предвидени в този закон или в друг закон, се обжалват по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 28

Информацията по чл. 18, т. 1 и 2 се заплаща при условията и по реда на чл. 20 – 22 от Закона за достъп до обществена информация.

Чл. 29

За предоставяне на нарочно обработена информация заплащането се договаря за всеки конкретен случай.

Чл. 30

(1) Компетентните органи предоставят безплатно налична първична и предварително обработената информация за околната среда помежду си, както и на общините, когато тази информация им е необходима за вземане на решения от тяхната компетентност, и за изготвяне на докладите по чл. 22 и по чл. 11, ал. 1, т. 9..

(2) Физическите и юридическите лица предоставят на компетентните органи на изпълнителната власт информацията, необходима за подготовка и представяне на доклади в Европейската комисия, по ред, определен в наредбата по чл. 11, ал. 2, освен ако в друг нормативен акт не е определен различен ред.

Чл. 31

Националните обществени радио- и телевизионни оператори в своите предавания:

1. разпространяват информация за опазването и управлението на околната среда;

2. осигуряват защита на правото на информация за състоянието на околната среда;

3. популяризират знанията и научно-техническите постижения в областта на опазването на околната среда чрез излъчване на български и чуждестранни образователни програми.

Чл. 32

Ползването на компонентите на околната среда за задоволяване на собствени потребности с нестопанска цел е безвъзмездно освен в случаите, определени в този закон и в специалните закони в областта на околната среда.

Чл. 33

Определеното със закон използване на природни ресурси с цел стопанска дейност е възмездно.

Чл. 34

Лицата, осъществяващи дейности по чл. 32 и 33, са длъжни да опазват и възстановяват околната среда.

Чл. 35

(1) Опазването и използването на водите и водните обекти се основават на дългосрочна държавна политика.

(2) Дългосрочната политика по опазването на водите и водните обекти е основана на рационалното управление на водите на национално и басейново равнище с основна цел постигане на добро състояние на всички води – подземни и повърхностни, за осигуряване на необходимата по количество и качество вода за:

1. питейно-битовите нужди на сегашните и бъдещите поколения;

2. благоприятното състояние и развитие на екосистемите и влажните зони;

3. стопанските и социалните дейности.

Чл. 36

(1) Използването на водите и водните обекти включва водоползване и ползване на водните обекти.

(2) Използването на водите и водните обекти се осъществява:

1. без разрешително;

2. с разрешително;

3. чрез предоставяне на концесия.

(3) Когато правото на използване на водите и водните обекти се предоставя чрез различни режими на един и същ титуляр, се прилага потежкият режим.

(4) Водоползването и ползването на водните обекти задължително е свързано с осигуряването на необходимия минимален екологичен воден отток във водните течения.

Чл. 37

Опазването на водите и водните обекти осигурява:

1. баланса между експлоатацията на водите и естественото им възстановяване;

2. съхраняването и подобряването на качеството на повърхностните и на подземните води.

Чл. 38

Опазването и използването на водите и водните обекти се извършват при условията и по реда на този закон и на специални закони.

Чл. 39

(1) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата гарантират ефективна защита на човешкото здраве и на функциите на почвата, като се отчита, че почвата е ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс.

(2) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата имат за цел:

1. предотвратяване на нейното увреждане;

2. трайно запазване на многофункционалната й способност;

3. осигуряване на ефективна защита на здравето на човека;

4. съхраняване на качествата й като среда за нормално развитие на почвените организми, растенията и животните;

5. осъществяване на превантивен контрол за предотвратяване на неблагоприятни изменения на почвата и прилагане на добри практики за земеползване;

6. отстраняване и/или намаляване на вредните изменения на качеството й, предизвикани от процеси, увреждащи почвите, според изискванията на типовете земеползване.

Чл. 40

Юридическите и физическите лица, собственици и/или ползватели на поземлени имоти, са длъжни да не предизвикват вредни изменения върху почвата в собствените и в съседните поземлени имоти.

Чл. 40а

Нормите относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и храните.

Чл. 41

Собствениците и ползвателите на поземлени имоти са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата.

Чл. 42

(1) Който причини вредни изменения на почвата, е длъжен да възстанови за своя сметка състоянието й, предхождащо увреждането.

(2) Собствениците и ползвателите на подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура са длъжни да ги поддържат в техническа изправност и да не допускат замърсяване или друго вредно изменение на почвата около тях.

Чл. 43

(1) Хумусният пласт на почвата се поставя под специална защита.

(2) Преди започване на строителство или търсене, проучване и добив на подземни богатства хумусният пласт на почвата се изземва, депонира и оползотворява по предназначение при условията и по реда на наредба на министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Дейностите по ал. 2 се извършват, като не се допуска замърсяване или увреждане на почвата в съседните поземлени имоти.

(4) След приключване на дейностите по ал. 2 инвеститорът или инициаторът на проекта е длъжен да извърши рекултивация на увредения терен.

Чл. 44

Собствениците и операторите на депа за отпадъци, включително хвостохранилища, сгуроотвали и други, както и на съоръжения за съхраняване на отпадъци и/или опасни химични вещества, препарати и продукти ги организират и експлоатират по начин, който изключва замърсяване и увреждане на почвата и другите компоненти на околната среда.

Чл. 44а

Инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, се извършват съгласно наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 44б

Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на функциите на почвата се извършват при условията и по реда на този закон и на специален закон.

Чл. 45

Опазването на земните недра е основно задължение на всички, които осъществяват дейности по тяхното проучване и ползване.

Чл. 46

Опазването на земните недра се осигурява чрез:

1. опазването и рационалното ползване на подземните богатства и подземните води;

2. екологосъобразното управление и използване на отпадъците;

3.

4. възстановяването и/или рекултивацията на нарушените терени при проучването и ползването им;

5. ефективна защита от природни бедствия, катастрофи и други разрушителни процеси в резултат на човешката дейност.

Чл. 47

Земните недра се ползват за:

1. търсене, проучване и добив на подземни богатства;

2. проучване и добив на подземни води и геотермална енергия;

3. промишлено и гражданско строителство; строителство на обекти, свързани с отбраната на страната; съхраняване на отпадъци; стопански, туристически, научноизследователски дейности и др.

Чл. 48

Опазването и ползването на земните недра при търсенето, проучването и добива на подземни богатства,, се извършват по ред, определен от този закон и от Закона за подземните богатства.

Чл. 49

Опазването на земните недра при проучването и ползването на подземните води се извършва по ред, определен от Закона за водите.

Чл. 50

Опазването на земните недра при ползването им за други цели се извършва при условията и по реда на този закон и на специални закони.

Чл. 59б

Министърът на околната среда и водите е компетентен орган от страна на Република България, отговорен за прилагането на Регламент (ЕО) № 1102/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно забраната за износ на метален живак и някои живачни съединения и смеси и безопасното съхранение на метален живак (OB, L 304/75 от 14 ноември 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент 1102/2008“.

Чл. 59в

Информацията по чл. 5, ал. 3 от Регламент 1102/2008 се подава и до министъра на околната среда и водите в установения срок.

Чл. 59г

Лицата, извършващи дейности по чл. 2 от Регламент 1102/2008, подават информацията по чл. 6, ал. 1 или 2 от Регламент 1102/2008 и до министъра на околната среда и водите съгласно сроковете, установени в чл. 6, ал. 3 от Регламент 1102/2008.

Чл. 60

(1) Създава се предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, наричано по-нататък „предприятието“.

(2) Предприятието е юридическо лице със седалище в София.

(3) Предприятието не е търговско дружество и не формира и не разпределя печалба.

Чл. 61

(1) Основен предмет на дейност на предприятието е реализация на екологични проекти и дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и програми в областта на околната среда.

(2) Предприятието осъществява и други дейности, които осигуряват или допълват основния предмет на дейност.

(3) За осъществяване на дейността на предприятието Министерският съвет с решение може да предоставя за ползване и управление имущество – публична и частна държавна собственост.

(4) Предприятието няма право да сключва договори за кредит с търговски банки и други финансови институции, освен ако за това има изрично решение на Министерския съвет.

(5) Дейността на предприятието за изпълнение на задачите, свързани с основния предмет на дейност, се финансира от:

1. таксите, определени със специалните закони в областта на околната среда;

2. целево предоставени средства от държавния бюджет за екологични програми, когато за това има решение на компетентните органи;

3. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

4. постъпления от лихви по депозити;

5. глоби или имуществени санкции за административни нарушения по този закон, Закона за водите Закона за почвите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие Закона за защита от шума в околната среда и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, наложени от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица;

6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;

7. приходи от услуги и дейности, свързани с опазване на околната среда;

8. други постъпления, определени с нормативен акт.

(6) Устройството и дейността на предприятието се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 62

(1) Ежегодно до 28 февруари предприятието внася в Министерството на околната среда и водите план за дейността си през текущата календарна година и годишен отчет за дейността през предходната календарна година.

(2) Планът по ал. 1 включва дейности по чл. 61 и съдържа най-малко следните елементи:

1. цели и очаквани резултати;

2. дейности, които ще бъдат извършвани за постигане на резултатите, включително инвестиционен план на предприятието;

3. план за управление на средствата по чл. 61, ал. 5, разработен на основата на очаквани разходи и приходи от дейността на предприятието.

(3)

(4) Министърът на околната среда и водите одобрява плана за дейността на предприятието и годишния отчет по ал. 1, които са публични.

(5) Средствата за административни разходи на предприятието се одобряват от министъра на околната среда и водите едновременно с плана по ал. 1.

(6) Предприятието води счетоводна отчетност на касова и начислена основа по реда, предвиден за бюджетните предприятия.

(7) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите и разходите на предприятието се консолидират по реда на чл. 33, ал. 6 от Закона за счетоводството.

(8) Паричните средства на предприятието, включително и сумите за данък върху добавената стойност, се събират, съхраняват, разходват и отчитат по отделна банкова набирателна сметка в Българската народна банка по ред, определен от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.

(9) Редът за взаимодействие и обмен на информация между предприятието и органите – администратори на приходи, постъпващи в предприятието, по отношение на тяхното събиране, възстановяване и контрол се урежда с инструкция на министъра на околната среда и водите.

Чл. 63

(1) Предприятието се управлява от управителен съвет.

(2) Предприятието се представлява от изпълнителен директор.

(3) Управителният съвет се състои от 7 членове, включително председател.

(4) Членове на управителния съвет са:

1. председател – министърът на околната среда и водите;

2. представител на Министерството на околната среда и водите;

3. директорът на Изпълнителната агенция по околна среда;

4. представител на Министерството на финансите;

5. представител на Националното сдружение на общините в Република България;

6. представител на бизнеса, предложен от юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които в устава или в учредителния си акт включват дейности, свързани с опазване на околната среда;

7. изпълнителният директор по ал. 2.

(5) Членовете на управителния съвет и изпълнителният директор се назначават от министъра на околната среда и водите.

Чл. 64

(1)

1. двадесет на сто от санкциите по чл. 69;

2. таксите, събирани от Министерството на околната среда и водите по чл. 71;

3. приходи от предоставяне на информация за околната среда от Министерството на околната среда и водите се извършва съгласно Единната бюджетна класификация за поддържане и подобряване на материалната база, за обучение, квалификация и материално стимулиране на Министерството на околната среда и водите при условия и по ред, определени с наредба на министъра на околната среда и водите.

(2)

(3) Решенията на управителния съвет за предоставяне на финансови средства по проекти са публични и се публикуват на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите в 14-дневен срок от приемането им.

Чл. 65

(1) Осемдесет на сто от санкциите за увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми по чл. 69 постъпват по бюджета на общината, на чиято територия се намира санкционираният субект.

(2) Приходите от глоби и санкции по закона, налагани от кметовете на общини, постъпват по бюджета на съответната община.

(3) Приходите по ал. 1 и 2, както и приходите от глоби за нарушаване на наредбите, приемани от общинските съвети във връзка с опазването на околната среда, се изразходват за екологични проекти и дейности по приоритети, определени в общинските програми за околна среда.

Чл. 66

(1) Националният доверителен екофонд (НДЕФ) е юридическо лице със седалище София за управление на средствата, постъпващи от суапови сделки „Дълг срещу околна среда“ и „Дълг срещу природа“, от международна търговия с предписани емисионни единици (ПЕЕ) за парникови газове, от продажба на квоти за емисии на парникови газове за авиационни дейности, както и от правителства и международни финансови институции и други дарители, предназначени за опазване на околната среда в Република България.

(2) Органи на Националния доверителен екофонд са:

1. управителният съвет;

2. консултативният съвет;

3. изпълнителното бюро.

(3) Управителният съвет се състои от седем членове, включително председател и двама заместник-председатели и четирима членове.

(4) Консултативният съвет се състои от представителите на правителствата и на финансовите и другите институции, които са предоставили средства или оказват съдействие на Националния доверителен екофонд, както и от представители на страните – купувачи на ПЕЕ.

(5) Управителният съвет и консултативният съвет приемат правила за работата си.

(6) Изпълнителното бюро организира дейността на Националния доверителен екофонд.

Чл. 67

Министерският съвет определя с наредба начина на управление, устройството и дейността на Националния доверителен екофонд, реда и начина за набирането, разходването и контрола на средствата по него след съгласувателна процедура с дарителите.

Чл. 68

(1) Източници на постъпления в Националния доверителен екофонд са:

1. целево предоставяни средства от държавния бюджет, в това число във връзка с договори по сделки „Дълг срещу околна среда“ и „Дълг срещу природа“;

2. дарения от международни финансови институции, правителства, международни фондове и външни юридически лица, предоставяни за екологични програми и проекти;

3. дарения от международни фондации и чуждестранни граждани за подпомагане на държавната политика в областта на околната среда;

3а. постъпления от продажби на ПЕЕ и на квоти за авиационни дейности;

4. погашения и лихви по предоставени чрез фонда заеми;

5. лихви от средствата на Националния доверителен екофонд в обслужващата банка;

6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;

7. други външни постъпления, съответстващи на характера на дейността на Националния доверителен екофонд.

(2) Средствата от НДЕФ се разходват за екологични проекти и дейности в съответствие с условията на дарителите и с приоритетите на националните екологични стратегии и програми, както и с целите и приоритетите на Националната схема за зелени инвестиции. Решенията за предоставяне на финансови средства по проекти са публични и се публикуват на интернет страницата на Националния доверителен екофонд.

Чл. 69

(1) При увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции.

(2) Санкциите по ал. 1 се налагат с наказателно постановление от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица.

(3) С наказателното постановление по ал. 2 се определят видът и размерът на санкцията.

(4) Наказателното постановление по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(5) Санкциите по ал. 1 са еднократни или текущи. Текущите санкции са с фиксиран размер или нарастващи.

(6) Размерът на санкцията по ал. 1 се определя по реда на наредбата по ал. 8.

(7) Санкцията по ал. 1 се налага от датата на извършване на проверката от контролните органи на Министерството на околната среда и водите.

(8) Видът, размерът и редът за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредба на Министерския съвет.

Чл. 69а

(1) В случаите по чл. 69, ал. 1 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице налага санкция въз основа на:

1. протокол за проверка от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите;

2. протоколи от лабораторни изпитвания/анализи за установяване на замърсяването или увреждането на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, издадени от акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени периодични или непрекъснати измервания на лицата по чл. 69, ал. 1;

3. констативен протокол, съставен въз основа на протоколите по т. 1 и/или т. 2 от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите;

4. предложение от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за налагане на санкция, включващо вида, продължителността и причините за замърсяването или увреждането на околната среда, както и вида и размера на санкцията.

(2) Когато увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения се установява въз основа на извършени собствени периодични или непрекъснати измервания, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице налага санкция, без да се извършва проверката по ал. 1, т. 1.

(3) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава образци на протокола за проверка, констативния протокол, предложението за налагане на санкция и наказателното постановление.

Чл. 69б

(1) Санкционирано лице, което преустанови или намали увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, може да подаде мотивирана молба за отмяна или намаляване на санкцията по чл. 69, ал. 1 до органа, издал наказателното постановление.

(2) В случаите по ал. 1 контролните органи на Министерството на околната среда и водите извършват проверка в срок до 5 работни дни от получаване на молбата по ал. 1.

(3) Когато прекратяването или намаляването на замърсяването или увреждането на околната среда се установява чрез изпитвания/анализи, същите се извършват от акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени периодични или непрекъснати измервания.

(4) Когато прекратяването или намаляването на увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения се установява въз основа на извършени собствени периодични или непрекъснати измервания, органът, издал наказателното постановление, отменя или намалява наложената санкция, без да се извършва проверката по чл. 69а, ал. 1, т. 1.

(5) Органът, издал наказателното постановление, със заповед отменя санкцията, когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за отмяна на санкцията се установи, че увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения е прекратено.

(6) Органът, издал наказателното постановление, със заповед намалява санкцията, когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за намаляване на санкцията се установи, че увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения е намалено.

(7) Санкцията по чл. 69, ал. 1 се отменя или намалява от датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице.

(8) Когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за налагане на санкция се установи увеличаване на увреждането или замърсяването на околната среда или неспазване на емисионни норми и ограничения, органът, издал наказателното постановление, със заповед отменя първоначално наложената санкция.

(9) В случаите по ал. 8 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице налага с наказателно постановление нова санкция по реда на чл. 69а.

(10) Видът, размерът и редът за отмяна или намаляване на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредбата по чл. 69, ал. 8.

Чл. 69в

(1) При временно или постоянно спиране на дейността, предизвикала увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, лицето по чл. 69, ал. 1 може да подаде мотивирана молба за спиране на наложената санкция до органа, издал наказателното постановление или заповедта по чл. 69б, ал. 6.

(2) В случаите по ал. 1 контролните органи на Министерството на околната среда и водите извършват проверка в срок до 5 работни дни от получаване на молбата по ал. 1 и съставят констативен протокол, установяващ спирането на дейността.

(3) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице със заповед спира санкцията, когато въз основа на констативния протокол по ал. 2 се установи, че дейността, предизвикала увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения е спряна.

(4) Наложената санкция се спира от датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице.

(5) Санкционираното лице е длъжно в срок не по-късно от три дни преди датата на възобновяване на дейността по ал. 1 писмено да уведоми органа, издал заповедта по ал. 3.

(6) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице със заповед възобновява санкцията по чл. 69, ал. 1 или по чл. 69б, ал. 6 от датата на възобновяване на дейността съгласно уведомлението по ал. 5.

(7) Ако санкционираното лице не уведоми органа, издал заповедта по ал. 3, за възобновяването на дейността и след проверка от контролните органи на Министерството на околната среда и водите се установи, че дейността е възобновена, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на протокол за проверка и съставен констативен протокол налага с наказателно постановление санкция за периода от спирането на санкцията по ал. 3 до датата на проверката от контролните органи на Министерството на околната среда и водите.

(8) Санкцията по ал. 7 се налага в троен размер на спряната по ал. 3 първоначална санкция.

(9) В случаите по ал. 7 органът, издал заповедта по ал. 3, възобновява санкцията от датата на проверката на контролните органи на Министерството на околната среда и водите.

(10) При възобновяване на дейността санкционираното лице може да подаде мотивирана молба за отмяна или намаляване на подлежащата на възобновяване санкция до органа, издал заповедта по ал. 3.

(11) Намаляването или отмяната на подлежащата на възобновяване санкция се извършва по реда на чл. 69б.

(12) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава образец на констативния протокол по ал. 2.

(13) Редът за спиране и възобновяване на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредбата по чл. 69, ал. 8.

Чл. 70

(отменен)

(1) Ако санкционираните по чл. 69, ал. 1 лица предприемат действия за постигане на установените норми в съответствие с одобрени от министъра на околната среда и водите инвестиционни програми, те заплащат 10 на сто от дължимите санкции.

(2) Условията и редът за намаляване на дължимите санкции по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 69, ал. 8.

(3) При неизпълнение на инвестиционните програми по ал. 1 в установените срокове министърът на околната среда и водите постановява заплащане в трикратен размер на дължимата месечна санкция за целия първоначален период.

(4) Не се допуска удължаване на сроковете за изпълнение на инвестиционните програми, утвърдени от министъра на околната среда и водите по ал. 1.

Чл. 71

(1) За издаването на решения по ОВОС, разрешителни, становища, лицензии и регистриране Министерството на околната среда и водите събира такси.

(2) Не се издават разрешителни или разрешения на лица, които имат парични задължения към държавата или общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, определени със специалните закони в областта на околната среда.

Чл. 72

Редът за определянето и събирането на таксите по чл. 71 се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 72а

(1) Невнесените в срок глоби и санкции по този закон, по Закона за водите Закона за почвите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати се събират заедно с лихвите за санкциите и разноските от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице издава акт за установяване на публично държавно вземане по ал. 1.

Чл. 73

По предложение на министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на финансите, ежегодно със закона за държавния бюджет се определят средства от републиканския бюджет за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в националните екологични стратегии и програми.

Чл. 74

По предложение на кмета на общината ежегодно с приемането на общинския бюджет се определят средства за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в общинските програми за опазване на околната среда.

Чл. 75

(1) Националната стратегия за околна среда и общинските програми за околна среда са средство за постигане целите на закона и се разработват в съответствие с принципите за опазване на околната среда по чл. 3.

(2) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на земеделието и храните и другите заинтересувани министри и ръководители на държавни агенции, разработва Националната стратегия за околна среда и я внася за одобряване от Министерския съвет.

(3) В процеса на разработване и обществено обсъждане на Националната стратегия за околна среда участват и представители на научните среди и неправителствени екологични и браншови организации.

(4) Министерският съвет внася в Народното събрание за приемане Националната стратегия за околна среда, след което я публикува.

Чл. 76

(1) Националната стратегия за околна среда се разработва за период 10 години и съдържа:

1. анализ на състоянието на околната среда по компоненти, на факторите, които им въздействат, на тенденциите, причините и източниците на замърсяване и увреждане на околната среда по сектори на националното стопанство, както и на институционалната рамка, административните и икономическите средства за осъществяване на политиката;

2. оценка на възможностите и ограниченията в международен и вътрешен план;

3. цели и приоритети;

4. средства за постигане на целите;

5. варианти за реализиране на стратегията с оценка на възможните позитивни и негативни въздействия и последствия в международен и вътрешен план;

6. петгодишен план за действие с конкретни институционални, организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции, необходими ресурси и източници на финансиране;

7. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на плана за действие, за оценка на резултатите, за предприемане на коригиращи действия при необходимост;

8. други.

(2) Основни критерии при определяне на приоритетите в Националната стратегия за околна среда са:

1. спазване принципите на устойчиво развитие;

2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и околната среда;

3. предотвратяване и намаляване на риска за биологичното разнообразие;

4. намаляване на вредните последствия върху компонентите на околната среда в резултат на природни процеси и явления;

5. оптимално използване на природни ресурси и енергия.

(3) Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет отчет за изпълнението на плана за действие по ал. 1, т. 6.

(4) Измененията, допълненията и актуализирането на Националната стратегия за околна среда и петгодишните планове се приемат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Чл. 77

Национални планове и програми по компоненти на околната среда и фактори, които им въздействат, се разработват на основата на принципите, целите и приоритетите на Националната стратегия за околна среда и в съответствие с изискванията на специалните закони за околната среда.

Чл. 77а

(1) Министърът на околната среда и водите съвместно с министъра на финансите, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на регионалното развитите и благоустройството и други заинтересовани министри разработва Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове.

(2) Националният план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове се приема от Министерския съвет за период 5 години.

(3) С плана по ал. 1 се определят и:

1. общото количество квоти, които ще се разпределят за съответния период;

2. начинът за разпределение на квотите между операторите на инсталации;

3. списъкът на инсталациите и съответното количество квоти, предвидени за всяка инсталация;

4. делът единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии, които могат да се използват за изпълнение на задължението на оператора по чл. 131з.

Чл. 78

Плановете и програмите за регионално развитие, за развитие на икономиката или на отделни нейни отрасли на национално и на регионално равнище осигуряват интегрирано опазване на околната среда в съответствие с принципите и целите на закона и Националната стратегия за околна среда.

Чл. 79

(1) Кметовете на общините разработват програми за опазване на околната среда за съответната община в съответствие с указания на министъра на околната среда и водите.

(2) Програмите по ал. 1 обхващат период на изпълнение не по-малък от 3 години.

(3) Териториалните административни звена към съответните министерства и държавни агенции, които събират и разполагат с информация за околната среда, подпомагат разработването на програмите чрез участие на свои експерти и предоставяне на информация. При разработването, допълването и актуализирането на програмите се привличат и представители на неправителствени организации, на фирми и на браншови организации.

(4) Програмите се приемат от общинските съвети, които контролират изпълнението им.

(5) Кметът на общината ежегодно внася в общинския съвет отчет за изпълнението на програмата за околна среда, а при необходимост – и предложения за нейното допълване и актуализиране.

(6) Отчетите по ал. 5 се представят за информация в РИОСВ.

Чл. 80

Проекти на общините могат да се финансират от държавния бюджет или от национални фондове само ако те са обосновани като приоритетни в общинските програми за околна среда.

Чл. 81

(1) Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда, както следва:

1. екологична оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание;

2. оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2.

(2) С екологичната оценка и ОВОС се цели интегриране на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и въвеждане принципа на устойчиво развитие в съответствие с чл. 3 и 9.

(3) Екологична оценка на планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват.

(4) Оценката на въздействието върху околната среда по ал. 1, т. 2 определя, описва и оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреките въздействия от инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии върху човека, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително флора и фауна, почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра, материалното и културно-историческото наследство и взаимодействието между тях.

(5) Екологична оценка на планове, програми и ОВОС на инвестиционни предложения, свързани с отбраната и националната сигурност, не се извършва.

(7) Процедурата за ОВОС за инвестиционни предложения не се провежда, когато по реда на специален закон те се одобряват по процедура, включваща подобна оценка и при осигурен обществен достъп до информация.

Чл. 82

(1) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 1 се съвместява изцяло с действащите процедури за изготвяне и одобряване на планове и програми.

(2) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2 се съвместява с процедурите по изготвяне и одобряване на инвестиционното предложение по реда на специален закон.

(3) Когато за осъществяване на инвестиционното предложение трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка, спомагателни или поддържащи дейности, те също се включват в изискващата се оценка, независимо дали самостоятелно попадат в обхвата на приложения № 1 или 2. Ако спомагателните или поддържащите дейности самостоятелно като инвестиционни предложения са предмет на ОВОС, всички оценки се съвместяват, като се провежда една обединена процедура.

(4) Екологичната оценка на планове и програми завършва със становище или решение на компетентния орган по чл. 84, ал. 1. Становището или решението е задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата. Органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището или решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения.

(5) Оценката на инвестиционни предложения завършва с решение на компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 или чл. 94, което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя. Решението е задължително условие за одобряването/разрешаването на инвестиционното предложение по реда на специален закон. Органът по одобряването/разрешаването се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, като решението е приложение, неразделна част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходим за осъществяването на инвестиционното предложение.

(6) Започналите процедури по ОВОС или екологична оценка могат да бъдат прекратени на всеки етап, когато се установи недопустимост на съответното инвестиционно предложение, план или програма и при случаите в наредбите по чл. 90, ал. 1 и чл. 101, ал. 1.

Чл. 83

(1) Оценките по чл. 81, ал. 1 се възлагат от възложителя на плана или програмата или от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 на колектив от експерти с ръководител.

(2) Ръководителят и членове на колектива по ал. 1 могат да са български и чуждестранни физически лица, които притежават образователно-квалификационна степен „магистър“.

(3) В хода на консултациите по процедурата по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) компетентният орган по околна среда или оправомощено от него длъжностно лице може по своя преценка или при поискване да препоръча на възложителя екипът поал. 1 да включва експерти с определена компетентност, съобразена със спецификата на инвестиционното предложение или с местоположението му.

(4) Членовете на колектива и ръководителят по ал. 1 трябва да декларират писмено, че:

1. не са лично заинтересувани от реализацията на съответното инвестиционно предложение, плана или програмата;

2. познават изискванията на действащата българска и европейска нормативна уредба по околна среда и при работата си по оценките по чл. 81, ал. 1 се позовават и съобразяват с тези изисквания и с приложими методически документи; изискванията към декларациите се определят с наредбите по чл. 90, ал. 1 и чл. 101, ал. 1.

(5) Членовете на колектива и ръководителят, изготвили оценките по чл. 81, ал. 1, дават заключение, ръководейки се от принципите за предотвратяване на риска за човешкото здраве и осигуряване на устойчиво развитие съобразно действащите в страната норми за качество на околната среда.

Чл. 84

(1) Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ е компетентният орган за издаване на становище или решение по екологична оценка на планове и програми съгласно чл. 82, ал. 4.

(2) Становището или решението по ал. 1 се издава след провеждане на изискващата се процедура и се основава на цялата документация, изготвена или изискана в хода на проведената процедура, включително при отчитане на резултатите от обществените консултации.

Чл. 85

(1) Екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.

(2) Планове и програми по ал. 1 на местно равнище за малки територии и изменения на планове и програми по ал. 1 се оценяват, когато при прилагането им се предполагат значителни въздействия върху околната среда.

(3)

(4) Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ преценява с решение необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с наредбата по чл. 90, съобразно следните критерии за определяне значимостта на въздействието им:

1. характеристиките на плановете и програмите по отношение на:

2. характеристиките на последствията и на територията, която е вероятно да бъде засегната по отношение на: вероятност, продължителност, честота, обратимост и кумулативен характер на предполагаемите въздействия; потенциално трансгранично въздействие, потенциален ефект и риск за здравето на хората или за околната среда, включително вследствие на аварии, размер и пространствен обхват на последствията (географски район и брой на населението, които е вероятно да бъдат засегнати), ценност и уязвимост на засегнатата територия (вследствие на особени естествени характеристики или културно-историческото наследство; превишение на стандарти за качество на околната среда или пределни стойности; интензивно земеползване), въздействие върху райони или ландшафти, които имат признат национален, общностен или международен статут на защита

3. степента, до която планът или програмата влияе върху други планове и програми, включително тези в дадена йерархия.

(5) Мотивирано решение по ал. 4 се издава в срок до 30 дни от внасянето на искане от възложителя на плана или програмата в зависимост от спецификата и сложността им и се обявява публично.

(6) Плановете и програмите, за които извършването на екологична оценка е задължително и за които се преценява необходимостта от екологична оценка, се определят с наредбата по чл. 90.

Чл. 86

(1) Изготвянето на екологичната оценка се възлага от възложителя на плана или програмата при условията и по реда на чл. 83.

(2) Докладът за екологичната оценка включва информация, съответстваща на степента на подробност на плана и програмата и използваните методи за оценка.

(3) Докладът за екологична оценка задължително съдържа:

1. описанието на съдържанието на основните цели на плана или програмата и връзката с други съотносими планове и програми;

2. съответни аспекти на текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на плана или програмата;

3. характеристиките на околната среда за територии, които вероятно ще бъдат значително засегнати;

4. съществуващите екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към плана или програмата, включително отнасящите се до райони с особено екологично значение, като защитените зони по Закона за биологичното разнообразие;;

5. целите на опазване на околната среда на национално и международно равнище, имащи отношение към плана и програмата, и начинът, по който тези цели и всички екологични съображения са взети под внимание по време на изготвянето на плана или програмата;

6. вероятни значителни въздействия върху околната среда, включително биологично разнообразие, население, човешко здраве, фауна, флора, почви, води, въздух, климатични фактори, материални активи, културно-историческо наследство, включително архитектурно и археологическо наследство, ландшафт и връзките между тях; тези въздействия трябва да включват вторични, кумулативни, едновременни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни последици;

7. мерките, които са предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно компенсиране на неблагоприятните последствия от осъществяването на плана или програмата върху околната среда;

8. описание на мотивите за избор на разгледаните алтернативи и на методите на извършване на екологична оценка, включително трудностите при събиране на необходимата за това информация, като технически недостатъци и липса на ноу-хау;

9. описание на необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагането на плана или програмата;

10. нетехническо резюме на екологичната оценка.

(4) При спазване на ал. 1, 2 и 3 екологична оценка не се възлага като самостоятелен доклад, когато по реда на специален закон се изисква подобна оценка да бъде част от плана или програмата, както и когато планът или програмата се изготвя и/или одобрява от органите по чл. 84, ал. 1.

Чл. 87

(1) Възложителят на плана или програмата:

1. осигурява необходимата подкрепа на експертите по чл. 83, ал. 1 за провеждане на консултации със заинтересуваните и засегнатите органи, особено с отговорните за подготовката и прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологичната оценка;

2. организира консултации с обществеността и със заинтересувани лица, засегнати от прилагането на плана или програмата;

3. изпраща копие от плана или програмата и от доклада по чл. 86, ал. 2 на всяка държава, която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;

4. организира консултации с държавата, за която има вероятност да бъде засегната.

(2) Резултатите от консултациите се отразяват в доклада за екологична оценка и се вземат предвид в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ.

Чл. 88

(1) Становището по екологична оценка или решението, с което е преценено да не се извършва екологична оценка, задължително включва обосновка за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките по чл. 89. В становището по екологична оценка или в решението могат да се съдържат условия, мерки и ограничения, задължителни за изпълнение.

(2) До становището или решението по ал. 1 се осигурява достъп на обществеността, засегнатите и заинтересуваните страни и всяка държава, за която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата по ред, определен с наредбата по чл. 90, ал. 1.

Чл. 89

Мерките за наблюдение и контрол при прилагането на плана или програмата се съгласуват между министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице или директора на съответната РИОСВ и органа, отговорен за прилагането на плана или програмата.

Чл. 90

(1) Условията и редът за извършване на екологична оценка се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) В наредбата по ал. 1 се определят и съответните изисквания към:

1. преценяването на необходимостта, и обхвата на екологичната оценка на възможните въздействия от прилагането на плана или програмата, както и към начина за публично обявяване на решението по чл. 85, ал. 4;

2. задълженията на органите, възлагащи или прилагащи плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;

3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за екологичната оценка;

4. сроковете, условията и реда за извършване на консултации с обществеността и трети лица, за които има вероятност да бъдат засегнати от плана или от програмата;

5. формата и съдържанието на решението за преценяване и на становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ;

6. условията за включване в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ на резултатите от консултациите по т. 4;

7. наблюдението и контрола на изпълнението на условията, мерките и ограниченията, определени в решението за преценяване или в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ, в процеса на прилагане на плана или програмата;

8. наблюдението и контрол на въздействията върху околната среда при прилагане на плана или програмата с цел предприемането на мерки за предотвратяване или намаляване на екологичните щети в резултат на това прилагане.

9. съдържанието и поддържането на регистъра с данни за процедури по екологична оценка като част от регистъра по чл. 102.

Чл. 91

(1) Екологичната оценка на плана или програмата се извършва независимо от ОВОС по раздел III от тази глава.

(2) Когато за инвестиционно предложение, включено в приложение № 1 или № 2, се изисква и изготвянето на самостоятелен план или програма по чл. 85, ал. 1 и 2, компетентният орган по околна среда може по искане на възложителя или по своя преценка да допусне извършването само на една от оценките по глава шеста.

(3) Събраната информация, направените анализи при подготовката на екологичната оценка на планове и програми и становището на министъра или на директора на РИОСВ се ползват при изработване на докладите и постановяване на решенията на ОВОС за инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.

Чл. 92

Оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на:

1. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1;

2. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст съставена в Еспо (Финландия) на 25 февруари 1991 г., ратифицирана със закон (ДВ, бр. 28 от 1995 г.)(обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; попр., бр. 89 от 1999 г.).

Чл. 93

(1) Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за:

1. инвестиционни предложения съгласно приложение № 2;

2. всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда;

3. всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 1 към този закон и приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда;

4. инвестиционни предложения съгласно приложение № 1, разработени изключително или предимно за развитие и изпитване на нови методи или продукти и които няма да действат повече от две години;

5.

(2) Министърът на околната среда и водите преценява необходимостта от извършване на ОВОС за всеки конкретен случай съобразно критериите по ал. 4 и се произнася с мотивирано решение за:

1. случаите по ал. 1, т. 4;

2. всички случаи на предположения за значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави;

3. инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са разположени на или засягат пряко територия на резервати, национални паркове и поддържани резервати – защитени територии по реда на Закона за защитените територии;

4. инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет.

(3) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 – 3 се преценява от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение.

(4) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1 се преценява въз основа на:

1. характеристиките на предлаганото строителство, дейности и технологии: обем, производителност, мащабност, взаимовръзка и кумулиране с други предложения, ползване на природни ресурси, генерирани отпадъци, замърсяване и дискомфорт на околната среда, както и риск от инциденти;

2. местоположението, в това число чувствителност на средата, съществуващото ползване на земята, относителното наличие на подходящи територии, качеството и регенеративната способност на природните ресурси в района;

3. способността за асимилация на екосистемата в естествената околна среда на:

4. характеристиките на потенциалните въздействия – териториален обхват, засегнато население, включително трансгранични въздействия, същност, големина, комплексност, вероятност, продължителност, честота и обратимост;

5. обществения интерес към предложението за строителство, дейности и технологии.

(5) Органите по ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС в срок един месец от внасяне на искането от инвеститора на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2, като публично обявяват мотивите за своята преценка.

(6) При промяна на възложителя, на параметрите на инвестиционното предложение или на някое от обстоятелствата, при които е било издадено решение за преценяване на необходимостта от ОВОС, възложителят или новият възложител уведомява своевременно компетентния орган по околна среда.

Чл. 94

(1) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения:

1. засягащи резервати, национални паркове и поддържани резервати – защитени територии по реда на Закона за защитените територии;

2. засягащи територия, контролирана от две или повече РИОСВ;

3. в случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 2;

4. случаите по чл. 98, ал. 1;

5. които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет;

6. за сондажи за проучване и добив на неконвенционални въглеводороди, в т.ч. шистов газ.

(2) Директорът на съответната РИОСВ е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения за случаите извън ал. 1.

Чл. 95

(1) Инвеститорът на инвестиционното предложение информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено.

(2) Инвеститорът осигурява изработване на задание за обхват и съдържание на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение № 1 и за тези, за които с решение е преценено да се извърши ОВОС.

(3) Инвеститорът провежда консултации с компетентните органи за вземане на решение по ОВОС или оправомощени от тях длъжностни лица с други специализирани ведомства и засегнатата общественост по отношение на:

1. специфичните особености на предлаганото строителство, дейности и технологии, степен на развитие на проектното решение и взаимовръзката му със съществуващи или други планирани строителство, дейности и технологии;

2. характеристиките на съществуващата околна среда и всички нейни компоненти;

3. значимостта на предполагаемите въздействия;

4. заданието за обхват и съдържание на ОВОС;

5. границите на проучването във връзка с ОВОС;

6. алтернативите за инвестиционни предложения;

7. засегнатата общественост – интереси и мнения;

8. източниците на информация;

9. методиките за прогнози и оценка на въздействието върху околната среда;

10. мерки за намаляване на предполагаемите отрицателни въздействия върху околната среда.

Чл. 96

(1) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 представя на компетентния орган за оценяване на качеството доклад за ОВОС, който съдържа:

1. анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите;

2. проучените от инвеститора алтернативи за местоположение (със скици и координати на характерните точки в утвърдената координатна система за страната) и/или алтернативи на технологии и мотивите за направения избор за проучването, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително “нулева алтернатива”

3. описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда по чл. 4 и 5 и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях;

4. описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на:

5. информация за използваните методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда;

6. описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или, където е възможно, да прекратят значителните вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнението на тези мерки;

7. становища и мнения на засегнатата общественост, на компетентните органи за вземане на решение по ОВОС или оправомощени от тях длъжностни лица и други специализирани ведомства и заинтересувани държави в трансграничен контекст, в резултат от проведените консултации;

8. заключение в съответствие с изискванията на чл. 83, ал. 5;

9. нетехническо резюме;

10. описание на трудностите (технически причини, недостиг или липса на данни) при събирането на информация за изработване на доклада за ОВОС;

11. друга информация по преценка на компетентния орган или оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Разходите по ОВОС са за сметка на инвеститора на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.

(3) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 осигурява необходимата информация за извършване на ОВОС, както и всякаква допълнителна информация, свързана с инвестиционното предложение.

(4) Други органи, разполагащи с информация, която има отношение към извършваната ОВОС, са длъжни да предоставят тази информация в съответствие с глава втора.

(5) При наличие на държавна, служебна или друга защитена със закон тайна информацията се предоставя при спазване на изискванията за поверителност по чл. 20.

(6) Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице оценява качеството на доклада по ОВОС съобразно проведените консултации по чл. 95, ал. 3 и съответствието с изискванията на нормативната уредба по околна среда в 30-дневен срок от внасянето на доклада.

Чл. 97

(1) След положителна оценка по чл. 96, ал. 6 инвеститорът организира съвместно с определените от компетентния орган или оправомощено от него длъжностно лице засегнати общини, кметства и райони обществено обсъждане на доклада за ОВОС.

(2) За организиране на общественото обсъждане възложителят внася писмено искане до определените от компетентния орган органи по ал. 1, с предложение за място, дата и час на срещата/срещите за обществено обсъждане, мястото за обществен достъп до документацията и за изразяване на становища, като датата на първата среща е до 60 дни от датата на внасяне на искането. Към писменото искане се прилага по един екземпляр на доклада за ОВОС с всички приложения към него на всеки един от определените органи по ал. 1. Определените органи по ал. 1 потвърждават писмено предложението в срок до 7 дни от внасяне на искането или правят друго предложение за същия 60-дневен срок, като при непроизнасяне на органите по ал. 1 в 7-дневния срок се смята, че предложението на възложителя е прието.

(3) В обсъждането по ал. 1 могат да участват всички заинтересувани физически и юридически лица, в т.ч. представители на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС, териториалната администрация на изпълнителната власт, обществени организации и граждани.

(4) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 уведомява лицата по ал. 3 за мястото и датата на обсъждането чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата за общественото обсъждане.

(5) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 и компетентните органи по чл. 94, ал. 1 осигуряват обществен достъп до документацията по ОВОС за период 30 календарни дни преди началото на обсъждането по ал. 1.

(6) Представителите на обществеността представят писмено своите становища на срещата за обществено обсъждане или ги изпращат на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС не по-късно от 7 календарни дни след обсъждането.

Чл. 98

(1) За инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии на територията на Република България, за които се предполага значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави, министърът на околната среда и водите:

1. уведомява засегнатите държави на възможно най-ранния етап на инвестиционното предложение, но не по-късно от датата на уведомяване на собственото население;

2. при съгласие за участие в процедурата по ОВОС предоставя на засегнатата държава описание на инвестиционното предложение и възможната информация за евентуално трансгранично въздействие върху околната среда, както и информация за характера на решението, което се предполага, че ще бъде взето.

(2) В случаите на уведомяване за предполагаемо значително въздействие върху околната среда на територията на Република България – резултат от предлагана дейност на територията на друга държава, министърът на околната среда и водите осигурява:

1. обществен достъп до предоставената информация за ОВОС;

2. своевременното изпращане на всички становища по информацията по т. 1 преди вземането на решения от компетентния орган на другата държава.

Чл. 99

(1) За вземане на решение инвеститорът представя на компетентния орган в срок до 7 дни след обсъждането по чл. 97 резултатите от него, включително становищата и протокола от неговото провеждане.

(2) Компетентният орган взема решение по ОВОС в срок до 45 дни след провеждане на общественото обсъждане, като отчита резултатите от него.

(3) Решението по ОВОС съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. името на инвеститора, местожителството/седалището;

3. правните и фактическите основания за постановяване на решението;

4. мотиви;

5. разпоредителна част;

6. условия за изпълнение, в това число мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия върху околната среда, срокове за изпълнение, където е необходимо;

7. органа и срока, в който може да се обжалва;

8. отговорността при неизпълнение на условията, определени в решението;

9. дата на издаване и подпис.

(4) В срок 7 дни от постановяване на решението по ОВОС компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице:

1. предоставя решението по ОВОС на инвеститора на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2;

2. оповестява решението по ОВОС чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин

(5) Компетентният орган по ал. 1 или оправомощено от него длъжностно лице осигурява достъп до съдържанието на решението по ОВОС след постановяването му, включително до приложенията към него чрез интернет страницата си и по реда на Закона за достъп до обществена информация..

(6) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по ОВОС по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 4.

(7) При промяна на инвеститора по ал. 3, т. 2 новият инвеститор на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 задължително уведомява компетентния орган, издал решението по ОВОС.

(8) Решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда.” 3.Създава се ал. 9: “(9) В случаите, когато няма изменение в инвестиционното предложение и няма изменения в условията на околната среда, презаверяване на решение по ОВОС, загубило правно действие, се извършва по искане на възложителя в срок до една година след изтичането на срока по ал. 8.

Чл. 99а

(1) В случаите по чл. 118, ал. 2 прилагането на най-добрите налични техники (НДНТ) се определя чрез оценка на:

1. консумацията (количество и вид) на вода, енергия и основни суровини за производството на единица продукция;

2. употребата на опасни вещества за производството на единица продукция;

3. количеството и вида на вредните вещества, изпускани в атмосферния въздух (включително параметрите на изпускащите устройства), в отпадъчните води и водните обекти (включително точките на заустване);

4. количеството и вида на производствените и/или опасните отпадъци, образувани при производствената дейност.

(2) Оценката по ал. 1 се представя от възложителя на инвестиционното предложение като част от изискваната документация, както следва:

1. при процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС - към определената с наредбата по чл. 101 информация;

2. при процедура по ОВОС - към доклада за ОВОС по чл. 96, ал. 1.

(3) Въз основа на оценката по ал. 1 и получените в хода на процедурата по ОВОС становища, мнения и предложения, в решението по чл. 93, ал. 2 и 3, съответно в решението по чл. 99, ал. 3, се вписват мотиви за потвърждаване или непотвърждаване използването на НДНТ и се поставят условия към инсталациите, съоръженията и технологиите.

(4) При непотвърждаване прилагането на НДНТ в решението по чл. 93, ал. 2 и 3, съответно в решението по чл. 99, ал. 3, се вписва условие за подаване на заявление за издаване на комплексно разрешително при спазване на чл. 118, ал. 1.

Чл. 100

Компетентните органи по чл. 94 или упълномощени от тях длъжностни лица осъществяват контрол по плана за изпълнение на мерките по чл. 96, ал. 1, т. 6 и по изпълнението на условията от решението по ОВОС и в решенията за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС..

Чл. 101

(1) Условията и редът за извършване на ОВОС се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) С наредбата за ОВОС по ал. 1 се определят изискванията за:

1. преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение № 2;

2. условията и реда за извършване на консултации с органите, обществеността и лицата, които има вероятност да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционното предложение;

3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС;

4. критериите за оценяване на качеството на доклада за ОВОС;

5. реда и начина за организиране на общественото обсъждане на доклада за ОВОС;

6. мотивите за вземане на решение по ОВОС, включително начина, по който общественото мнение е взето предвид;

7. реда и начина за осъществяване на наблюдение и контрол по изпълнение на решенията, включително условията и мерките в тях;

8. съдържанието и поддържането на регистъра с данни за процедури по ОВОС.

Чл. 102

Министерството на околната среда и водите и РИОСВ водят публичен регистър с данни за извършване на процедури по ОВОС и екологична оценка. Достъпът до регистъра е чрез интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и РИОСВ.

Чл. 103

(1) С цел предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и околната среда всеки оператор на ново или действащо предприятие, в което се употребяват и/или се съхраняват опасни вещества в количества над посочените в приложение № 3, таблица 1 и/или 3 гранични стойности (предприятия, попадащи в обхвата на изискванията на този раздел), е длъжен да подаде уведомление до министъра на околната среда и водите.

(2) Формата и съдържанието на уведомлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

(3) Уведомлението по ал. 1 се подава:

1. в срок до един месец след надхвърлянето на посочените в приложение № 3, таблица 1 и/или 3 гранични стойности – за действащи предприятия;

2. след получаването на виза за проектиране, но не по-късно от 6 месеца преди подаването на заявление за съгласуване и одобрение на инвестиционния проект от страна на оператора по реда на глава осма, раздел ІІ от Закона за устройство на територията – за нови предприятия.

(4) При установяване на непълноти и несъответствия във формата и съдържанието на уведомлението по ал. 1 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок уведомява писмено оператора, като дава указания за необходимите промени и определя срок за предоставяне на допълнителната информация.

(5) Алинея 1 не се прилага за:

1. военни обекти, съоръжения и складове;

2. опасности, създавани от йонизираща радиация;

3. транспортиране на опасни вещества или препарати и непосредствено временно складиране по време на транспортирането по пътища, железопътни линии, вътрешни водни пътища, море или въздух извън предприятията, както и товарене, разтоварване и транспортиране до или от друго средство за транспорт на докове, кейове или разпределителни гари;

4. транспортиране на опасни вещества или препарати по тръбопроводи и помпени станции извън предприятията;

5. дейностите по търсене, проучване, добив и преработка на подземни богатства в подземни рудници, кариери и сондажни разработки, с изключение на дейностите, включващи химична или термична преработка, при които се употребяват или съхраняват опасни вещества;

6. търсене, проучване и добив на подземни богатства, включително нефт и природен газ, в континенталния шелф и изключителната икономическа зона;

7. депа за отпадъци, с изключение на действащи съоръжения за обезвреждане на течни отпадъци, хвостохранилища или сгуроотвали, съдържащи опасни вещества.

Чл. 103а

(1) Предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последствията от тях се отчитат при:

1. устройственото планиране на територията, и

2. планирането на защитата на населението и околната среда.

(2) При устройственото планиране на територията целите по ал. 1 се постигат чрез контрол на:

1. разположението на нови предприятия и/или съоръжения;

2. съществени изменения в предприятия и/или съоръжения, на които е издадено разрешително по чл. 104, ал. 1;

3. планирането на нови строежи, като транспортни връзки, жилищни райони, обекти с обществено предназначение в близост до съществуващи предприятия и/или съоръжения, които имат издадено разрешително по чл. 104, ал. 1, при които осъществяването на строителството им ще повиши риска от възникване на голяма авария в тези предприятия или ще утежни последствията от нея.

(3) Контролът по ал. 2 се осъществява чрез:

1. издаване на разрешителни по чл. 104, ал. 1 за изграждане и експлоатация на нови предприятия с висок рисков потенциал от органа по чл. 105;

2. преразглеждане на издадени разрешителни при планирани съществени изменения в предприятия с висок рисков потенциал, на които е издадено разрешително по чл. 104, ал. 1 от органа по чл. 105;

3. съгласуване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице на устройствените планове на общините, на чиито територии са разположени предприятия, попадащи в обхвата на изискванията на този раздел, и по реда на чл. 127, ал. 2 от Закона за устройство на територията.

(4) В случаите по ал. 3 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице отчита становището на обществеността по отношение на риска от големи аварии и предвидените мерки за безопасност, получено по реда на чл. 111, ал. 4 от този закон или чл. 127, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

(5) При планирането на защитата на населението и околната среда целите по ал. 1 се постигат чрез изготвяне от кмета на съответната община на външни аварийни планове за предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал.

(6) Формата и съдържанието на външните аварийни планове по ал. 5 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 104

(1) Изграждането и експлоатацията на ново и експлоатацията на действащо предприятие и/или съоръжение, класифицирано като “предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал” или като “предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал”, се извършва след издаване на разрешително при условията и по реда на този раздел.

(2) Разрешителното по ал. 1 е задължително за издаване на разрешение за строеж.

(3) Разрешителното по ал. 1 е безсрочно.

(4) Алинея 1 не се прилага в случаите по чл. 103, ал. 5.

(5) При промяна на оператора на предприятие с висок рисков потенциал новият оператор – юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното.

(6) Министерският съвет приема наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях.

Чл. 105

Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентен орган за издаване, преразглеждане, изменение и отмяна на разрешителни по чл. 104, ал. 1.

Чл. 106

В разрешителното по чл. 104, ал. 1 министърът на околната среда и водите определя условия, свързани с изграждането и експлоатацията на предприятието и/или съоръжението.

Чл. 107

(1) Операторът на предприятие с нисък рисков потенциал разработва и прилага Политика за предотвратяване на големи аварии, която трябва да гарантира високо ниво на защита на живота и здравето на човека и околната среда чрез планиране, разработване и прилагане на подходящи средства, структури и системи за управление.

(2) Операторът изготвя доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии, в който се включват общите цели и политиката по отношение на безопасната експлоатация на предприятието, описание на системата за управление на мерките за безопасност и конкретните мерки, които са предприети с цел намаляване на риска от възникване на големи аварии.

(3) За целите на контрола по чл. 157а операторът предоставя на директора на РИОСВ, в чийто териториален обхват се намира предприятието, копие от доклада по ал. 2 в срок до 4 месеца от подаване на уведомлението по чл. 103, ал. 1.

(4) Директорът на РИОСВ изпраща електронно копие от доклада по ал. 2 на контролните органи по чл. 157а, ал. 2 в срок до 10 дни след получаването му.

(5) Формата и съдържанието на доклада за политиката за предотвратяване на големи аварии се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 108

(1) За издаване на разрешително по чл. 104, ал. 1 операторът на предприятие с висок рисков потенциал подава до министъра на околната среда и водите заявление в срок до 7 месеца след подаване на уведомлението по чл. 103, ал. 1.

(2) Формата и съдържанието на заявлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 109

(отменен)

Операторът на предприятието или съоръжението е длъжен да:

1. предприема всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда;

2. изпълнява условията в разрешителното при експлоатацията на предприятието или съоръжението;

3. информира компетентния орган за всяка планирана промяна в работата на предприятието или съоръжението;

4. незабавно информира компетентните органи за всички инциденти или аварии в предприятието или съоръжението;

5. осигурява на представителите на компетентните органи необходимото съдействие за изпълнението на всички проверки на предприятието или съоръжението, вземане на проби и събиране на необходимата информация за изпълнение на задълженията им по този закон.

Чл. 110

(1) Към заявлението по чл. 108, ал. 1 операторът на предприятие с висок рисков потенциал прилага:

1. доклад за безопасност;

2. авариен план на предприятието и/или съоръжението;

3. документ за платена такса по чл. 71.

(2) Когато операторът на предприятие с висок рисков потенциал въз основа на Решение 98/433/ЕО на Комисията от 26 юни 1998 г. относно хармонизираните критерии за изключения по чл. 9 от Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, установи, че определени опасни вещества в предприятието или в части от него не могат да предизвикат голяма авария, той може да поиска от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице информацията в доклада за безопасност да бъде ограничена до предотвратяването на опасностите от големи аварии и ограничаването на последиците от тях за човека и за околната среда, породени от други опасни вещества, налични в предприятието или в части от него.

(3) Формата и съдържанието на документите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

(4) Операторът на предприятие с висок рисков потенциал може да поиска от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице част от информацията в документите по ал. 1 да бъде обявена за конфиденциална, когато тя представлява производствена или търговска тайна.

(5) Когато информацията по ал. 1 представлява държавна или служебна тайна или съдържа лични данни, се прилагат разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, съответно на Закона за защита на личните данни.

(6) В случаите по ал. 2 или 4 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 5-дневен срок писмено уведомява оператора на предприятие с висок рисков потенциал, че искането му е частично или напълно уважено.

(7) В случаите по ал. 6 операторът на предприятие с висок рисков потенциал в 5-дневен срок след уведомяването по ал. 6 предоставя на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице преработен вариант на доклада за безопасност или преработен вариант на документите, който не включва информацията, приета за конфиденциална.

(8) В случаите по ал. 2 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице ежегодно до 31 януари предоставя на Европейската комисия списък на предприятията, чието искане е било частично или напълно уважено, заедно с мотивите за това.

Чл. 111

(1) В срока по чл. 110а, ал. 2 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице публикува документите по чл. 110 на Интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и осигурява в продължение на един месец достъп на обществеността до тях.

(2) В тридневен срок от получаване на документите по чл. 110а, ал. 2 кметът на съответната община информира обществеността чрез местните средства за масово осведомяване за това и осигурява достъп до документите в едномесечен срок.

(3) В случаите, в които има уважено искане за обявяване на конфиденциална информация, министърът на околната среда и водите предоставя на обществеността документите по чл. 110, ал. 7.

(4) Представителите на обществеността могат да представят на министъра на околната среда и водите мотивирано писмено становище по документите не по-късно от изтичане на едномесечния срок по ал. 1.

Чл. 112

Министърът на околната среда и водите издава разрешителното по чл. 104, ал. 1 в срок до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6.

Чл. 112а

(1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаването на разрешителното по чл. 104, ал. 1 писмено уведомява оператора на предприятието с висок рисков потенциал и органите по чл. 110а, ал. 2.

(2) Разрешителното по чл. 104, ал. 1 се оповестява чрез интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и чрез централен всекидневник в 14-дневен срок от датата на издаването му.

Чл. 112б

(1) Министърът на околната среда и водите с мотивирано решение отказва издаването на разрешително в срок до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6, когато:

1. операторът не е предвидил в документите по чл. 110 необходимите мерки или предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на големи аварии, или за ограничаване на последствията от тях, и/или

2. операторът не е представил документите по чл. 108, 110 или чл. 110а, ал. 6 в предвидените срокове.

(2) Министърът на околната среда и водите в срока по ал. 1 може мотивирано да откаже с решение издаването на разрешително за изграждане на ново предприятие и/или съоръжение при получаване на мотивирано възражение по законосъобразност от някой от органите по чл. 110а, ал. 2 срещу реализацията на проекта.

(3) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 1 или 2:

1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110а, ал. 2, и

2. оповестява издаването на решението чрез интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и централен всекидневник

Чл. 113

Разрешителното и отказът за издаване на разрешително могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването по чл. 112a, ал. 2 или по чл. 112б, ал. 3, т. 2.

Чл. 114

(1) Министърът на околната среда и водите води публичен регистър на издадените разрешителни по чл. 112 и на отказите по чл. 112б, ал. 1 и 2.

(2) Формата и съдържанието на регистъра се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 115

Операторът на предприятие, класифицирано като предприятие с нисък рисков потенциал или предприятие с висок рисков потенциал, е длъжен да:

1. предприема всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда;

2. информира незабавно министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице и директора на РИОСВ за планирано съществено изменение на предприятието и/или съоръжението.

Чл. 116

(1) При възникване на голяма авария операторът на предприятие, класифицирано като предприятие с нисък рисков потенциал или предприятие с висок рисков потенциал, незабавно уведомява съответния оперативен комуникационно-информационен център и кмета на непосредствено застрашената община съгласно изискванията на Закона за защита при бедствия.

(2) След възникване на голяма авария операторът веднага, след като тя стане налична, предоставя на органите по ал. 1 информация за:

1. обстоятелствата по възникването на аварията;

2. опасните вещества, предизвикали възникването на аварията или утежняващи последствията от нея;

3. наличните данни, позволяващи да се оценят последствията от аварията за живота и здравето на хората и за околната среда;

4. предприетите действия непосредствено след възникване на аварията;

5. предвидените мерки за предотвратяване на повторно възникване на авария;

6. предвидените мерки за ограничаване на последствията от аварията.

(3) Операторът е длъжен да актуализира информацията по ал. 2 и да я предостави на органа по ал. 1 при получаване на нови данни, свързани с причините за възникването на аварията и последствията от нея.

Чл. 116а

(1) Операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал предоставя на засегнатата общественост:

1. информация за планираните мерки за безопасност и начините на поведение и действие в случаи на авария;

2. доклада за безопасност по чл. 110, ал. 1, т. 1 или преработените документи по чл. 110, ал. 7;

3. списък на опасните вещества по чл. 103, ал. 1, с изключение на тези, които са обявени за конфиденциална информация по чл. 110, ал. 4, и на информацията по чл. 110, ал. 6;

4. информация относно възможността от възникване на “ефект на доминото”.

(2) Операторът на предприятие с висок рисков потенциал предоставя информацията по ал. 1, т. 1 и на обектите с обществено предназначение, които в случай на голяма авария могат да бъдат засегнати.

(3) Операторът на предприятие с висок рисков потенциал преразглежда и при необходимост актуализира информацията по ал. 1, т. 1 на всеки три години, както и в случаите на съществени изменения на предприятието и/или съоръжението.

(4) Информацията по ал. 1, т. 1 се актуализира на всеки 5 години.

(5) Минималните изисквания към съдържанието на информацията по ал. 1, т. 1, както и начините за предоставянето й, се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 116б

(1) При планирани изменения в предприятие с висок рисков потенциал операторът подава до министъра на околната среда и водите уведомление в най-ранния възможен момент, но не по-късно от 4 месеца преди предвидената дата за осъществяване на промените.

(2) Формата и съдържанието на уведомлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

(3) При планирани съществени изменения в предприятие с нисък рисков потенциал операторът на предприятие с нисък рисков потенциал преразглежда и при нужда актуализира доклада за политиката за предотвратяване на големи аварии не по-късно от един месец след реализирането на промените.

(4) Когато не се налага актуализация на документите по ал. 3, операторът на предприятие с нисък рисков потенциал съставя протокол с обосновка в срока по ал. 3 и при проверка предоставя протокола на комисията по чл. 157а.

(5) Операторът подава ново уведомление по реда и начина на чл. 103, когато предприятието ще се класифицира като предприятие с висок рисков потенциал в резултат на настъпили изменения по ал. 3, свързани с увеличаването на количествата опасни вещества в предприятието.

Чл. 116в

(1) Операторът на предприятие с висок рисков потенциал преразглежда и при необходимост актуализира доклада за безопасност по чл. 110, ал. 1, т. 1:

1. на всеки 5 години;

2. по своя инициатива или при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице – при наличие на нови данни или научна информация, свързани с безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението.

(2) Операторът на предприятие с висок рисков потенциал проверява, преразглежда и при необходимост актуализира аварийния план по чл. 110, ал. 1, т. 2:

1. на подходящи интервали, не по-дълги от три години;

2. по своя инициатива или при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице, когато са налице нови данни или научна информация, свързани с мерките за безопасност в предприятието и/или съоръжението.

(3) Когато операторът на предприятие с висок рисков потенциал актуализира документите по ал. 1 и/или 2, той уведомява министъра на околната среда и водите в най-ранния възможен момент, но не по-късно от един месец след актуализацията.

(4) Към уведомлението по ал. 3 операторът на предприятие с висок рисков потенциал прилага и актуализираните документи по ал. 1 и/или 2.

(5) Когато не се налага актуализация на документите по ал. 1 и/или 2, операторът на предприятие с висок рисков потенциал документира данните и обстоятелствата в срок до един месец след сроковете по ал. 1 и/или 2 и при проверка предоставя тези документи на комисията по чл. 157а.

(6) Формата и съдържанието на уведомлението по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 116г

(1) В случаите по чл. 116б, ал. 1 и чл. 116в, ал. 3 министърът на околната среда и водите преценява необходимостта от преразглеждане и последващо изменение на издаденото разрешително по чл. 104 и уведомява оператора на предприятие с висок рисков потенциал.

(2) В случаите по ал. 1, когато е необходимо преразглеждане и последващо изменение на разрешителното по чл. 104, операторът на предприятие с висок рисков потенциал подава заявление за преразглеждане и последващо изменение на разрешителното по чл. 104 до министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Към заявлението по ал. 2 операторът на предприятие с висок рисков потенциал прилага актуализираните документи по чл. 116в, ал. 1 и/или 2.

(4) Формата и съдържанието на заявлението по ал. 2 и документите по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

(5) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице преразглежда издаденото разрешително по реда на чл. 110а и 111.

Чл. 116д

(1) В случаите по чл. 116г министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице с решение изменя или оставя в сила издаденото разрешително до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6.

(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 1 писмено уведомява оператора и органите по чл. 110a, ал. 2.

(3) Решението по ал. 1 се оповестява чрез централен всекидневник в 14-дневен срок от датата на издаването му.

Чл. 116е

(1) Министърът на околната среда и водите в срока по чл. 116д, ал. 1 може с мотивирано решение да откаже да разреши реализирането на промяната по чл. 116б, когато:

1. операторът не е предвидил в документите по чл. 116б и чл. 116в необходимите мерки или предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на големи аварии или за ограничаване на последствията от тях и/или

2. някой от органите по чл. 110a, ал. 2 е дал мотивирано възражение по законосъобразност срещу реализацията на промяната по чл. 116б.

(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 1 писмено уведомява оператора и органите по чл. 110a, ал. 2.

(3) Решението по ал. 1 се оповестява чрез централен всекидневник в 14-дневен срок от датата на издаването му.

Чл. 116ж

Решенията по чл. 116д, ал. 1 и по чл. 116е, ал. 1 могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването им по чл. 116д, ал. 2 и 3 и чл. 116е, ал. 2 и 3.

Чл. 116з

(1) Когато въз основа на документите по чл. 107, ал. 2 и чл. 110, ал. 1 министърът на околната среда и водите идентифицира предприятия и/или съоръжения или група от предприятия и/или съоръжения, за които съществува опасност от възникване на “ефект на доминото”, той уведомява операторите на тези предприятия и/или съоръжения.

(2) В случаите по ал. 1 операторите са длъжни:

1. да обменят информация за характера и степента на опасност от възникване на голяма авария в предприятията и/или съоръженията;

2. да актуализират документите по чл. 107, ал. 2 и чл. 110, ал. 1 с информацията по т. 1.

(3) В случаите по ал. 1 операторите си сътрудничат при:

1. предоставяне на информацията по чл. 116а на обществеността;

2. предоставяне на информация, необходима за изготвянето на външен авариен план.

Чл. 116и

(1) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган по смисъла на чл. 16 от Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества.

(2) Министърът на околната среда и водите уведомява потенциално засегнатите страни, когато в предприятие с висок рисков потенциал съществува опасност от възникване на голяма авария с трансгранично въздействие в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии, подписана на 17 март 1992 г. в Хелзинки (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 28 от 1995 г.).

(3) Министърът на околната среда и водите, министърът на труда и социалната политика и министърът на вътрешните работи в рамките на своята компетентност издават съвместни указания за провеждането на контрол по изпълнението на този раздел и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Чл. 117

(1) Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на тази глава.

(2) Изискването по ал. 1 се прилага и при съществена промяна на действащи инсталации и съоръжения.

(3) Комплексните разрешителни по ал. 1 и 2 може да се издават за инсталации и съоръжения извън обхвата на приложение № 4 въз основа на писмено заявление от съответните оператори.

(4) При промяна на оператора новият оператор – юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното.

(5) Подаването на заявление за издаване на комплексно разрешително или наличието на комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на нови и/или за експлоатация на действащи инсталации и съоръжения отменя изискванията за издаване и получаване на следните разрешения, разрешителни, лицензии, експертизи и оценки:

1. по чл. 37 във връзка с чл. 12 от Закона за управление на отпадъците;

2. по чл. 46, ал. 1, т. 1, буква „д“ и т. 3 от Закона за водите.

(6) Операторите на инсталации и съоръжения в обхвата на приложение № 4 могат да подават документи за получаване на разрешението по ал. 5, т. 1 или за разрешителното по ал. 5, т. 2 до началото на срока за подаване на заявление за издаване на комплексно разрешително, определен с наредбата по чл. 119.

(7) Инсталациите или частите от инсталации, използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на нови продукти и процеси, не са предмет на разпоредбите на тази глава.

Чл. 118

(1) Комплексното разрешително по чл. 117 е задължително за издаване на разрешение за строеж.

(2) Изключение по ал. 1 се допуска за инсталации и съоръжения, за които е завършила процедура по ОВОС с решение, потвърждаващо прилагането на най-добрите налични техники, в съответствие с чл. 99а.

(3) В случаите по ал. 2 комплексното разрешително е задължително за въвеждането на инсталациите и съоръженията в експлоатация.

Чл. 119

(1) Условията и редът за издаване на комплексни разрешителни по чл. 117 се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) С наредбата по ал. 1 се определят и съответни изисквания към:

1. съдържанието и формата на заявленията за издаване на комплексни разрешителни;

2. реда и начина за определяне на най-добрите налични техники;

3. реда и начина за преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на издадени комплексни разрешителни;

4. реда и начина на отчитане на емисиите на вредни вещества;

5. съдържанието на мониторинга по чл. 123, ал. 1, т. 3, включително към процедурите за мониторинг и задължението за предоставяне на съответната информация за органите, отговорни за налагане на съответствието по чл. 128.

Чл. 120

(1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган за издаване, преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на разрешителните по чл. 117, ал. 1 и 2.

(2) Директорът на съответната РИОСВ е компетентният орган за издаване, преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на разрешителните по чл. 117, ал. 3.

(3) Компетентният орган по ал. 1 координира условията и процедурите по издаване на разрешителните в случаите, когато в тях участва повече от един компетентен орган.

(4) Компетентният орган по ал. 1 и 2 осигурява използването на всяка получена информация и направено заключение от ОВОС при издаването на комплексните разрешителни.

(5) Министерството на околната среда и водите следи развитието на най-добрите налични техники и поддържа информационна система за тях.

Чл. 121

При експлоатацията на инсталациите и съоръженията операторът контролира:

1. прилагането на всички възможни мерки за предотвратяване на замърсяване чрез прилагане на най-добрите налични техники;

2. прилагането на системи за управление на околната среда;

3. недопускането на замърсяване на околната среда съгласно нормите за допустими емисии и нормите за качество на околната среда;

4. избягването на образуване на отпадъци; в противен случай отпадъците се оползотворяват; когато това е технически или икономически невъзможно, те се обезвреждат по начин, който избягва или намалява въздействието им върху околната среда;

5. ефективното използване на енергията;

6. прилагането на всички възможни мерки за предотвратяване на промишлени аварии и ограничаване на последствията от тях;

7. предприемането на необходимите мерки за избягване на възможни рискове от замърсяване и привеждане на територията, върху която е разположена инсталацията, в задоволително състояние след прекратяване на дейността.

Чл. 122

(1) За издаване на комплексно разрешително операторът на инсталацията и съоръжението подава заявление до съответния компетентен орган.

(2) Заявлението по ал. 1 включва описание на:

1. инсталацията и различните режими на нейната експлоатация, в т.ч. описание на основните алтернативи, ако има такива;;

2. използваните суровини и материали (включително спомагателни);

3. използваната и/или генерираната енергия;

4. характеристиката на площадката, на която е разположена инсталацията;

5. вида и количеството на очакваните емисии от инсталацията по отделните компоненти по чл. 4 и фактори по чл. 5, както и определяне на възможните техни значителни въздействия върху околната среда;

6. предложените технологии и други техники за предотвратяване или в случаите, когато това е невъзможно – за намаляване на емисиите от инсталацията;

7. мерките за предотвратяване, оползотворяване и/или обезвреждане на генерираните от инсталацията отпадъци;

8. планираните допълнителни мерки за постигане на съответствие с общите принципи, определящи основните задължения на оператора съгласно чл. 121;

9. мониторинга на емисиите на вредни вещества в околната среда.

(3) Заявлението за издаване на комплексно разрешително съдържа и нетехническо резюме на описанието по ал. 2.

Чл. 122а

(1) В 45-дневен срок от подаването на заявлението компетентният орган по чл. 120, ал. 1 и 2 проверява съответствието на съдържанието и формата му с изискванията на наредбата по чл. 119, ал. 1 и при необходимост извършва проверка на място.

(2) При установяване на непълноти и несъответствия в срока по ал. 1 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 и 2 уведомява писмено оператора по чл. 122, ал. 1, като дава указания за необходимите поправки и допълнителна информация и посочва основанията за това.

(3) В случаите по ал. 2 операторът по чл. 122, ал. 1 внася допълненото заявление в едномесечен срок.

(4) В случай че указанията по ал. 2 или срокът по ал. 3 не бъдат спазени, компетентният орган по чл. 120, ал. 1 и 2 отказва да издаде комплексно разрешително.

(5) В 14-дневен срок от приключване на проверките по ал. 1 или повторното подаване на заявлението по ал. 3 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 и 2 съвместно с общините оповестява и осигурява в продължение на един месец при равнопоставеност достъп на заинтересованите лица до заявлението, в т. ч. и в държавите, засегнати от дейността на инсталацията в условията на трансгранично въздействие.

(6) В 45-дневен срок от изтичането на срока по ал. 5 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 и 2 подготвя и съгласува със съответната РИОСВ и/или басейнова дирекция проект на комплексно разрешително и уведомява писмено оператора по чл. 122, ал. 1.

(7) В едномесечен срок от уведомяването по ал. 6 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 и 2 провежда необходимите консултации с оператора и при необходимост актуализира проекта на комплексното разрешително.

(8) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 7 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 и 2 издава комплексното разрешително или мотивирано отказва издаването му.

Чл. 123

(1) Комплексното разрешително по чл. 117 съдържа:

1. емисионните норми и техническите мерки,, в т.ч. такива за извъннормалните условия на експлоатация;

2. задължителните мерки за опазване на въздуха, водата и почвата;

3. изискванията за мониторинг;

4. условията за ограничаване на трансграничното замърсяване;

5. допълнителните мерки за достигане на действащите норми за качество на околната среда.

(2) Нормите и мерките по ал. 1, т. 1 за инсталациите и съоръженията по чл. 117, ал. 1 и 2 се основават на прилагането на най-добри налични техники, без да се предписва използването на определена техника или технология, но като се отчитат техническите характеристики на инсталацията, географското й местоположение и местните особености на околната среда.

(3) Разрешителното съдържа и необходимите условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на закона.

(4) В случаите, когато не може да бъде постигнато съответствието по ал. 3, се отказва издаването на комплексно разрешително.

(5) В случаите, когато съответните норми за качество на околната среда изискват по-строги условия от тези, постижими чрез използването на най-добрите налични техники, в комплексните разрешителни по чл. 117, ал. 1 и 2 компетентният орган може да изисква прилагането на допълнителни мерки по ал. 1, т. 5, които не засягат действието на мерки, евентуално предприети за постигане на съответствие с други норми за качество на околната среда.

(6) В комплексното разрешително не се включват норми за допустими емисии на парникови газове, освен ако не е необходимо да се гарантира, че няма да се наруши качеството на атмосферния въздух.

Чл. 124

(1) Комплексните разрешителни по чл. 117 са безсрочни.

(2) Компетентният орган преразглежда периодично на всеки осем години разрешителното като в резултат от преразглеждането изготвя обобщен вариант на разрешителното, в който включва всички промени в условията му в този период, приети с решение на компетентния орган..

(3) Преразглеждане на разрешителното се предприема по всяко време, когато:

1. поради причинено от инсталацията значително замърсяване на околната среда е необходима промяна на поставените в разрешителното емисионни ограничения или включване в условията на разрешителното на нови емисионни ограничения;

2. операторът е планирал промени в работата на инсталацията;

3. са настъпили съществени промени в най-добрите налични техники, позволяващи значително намаляване на емисиите в околната среда, без това да налага прекомерни разходи за оператора;

4. е настъпила промяна в изискванията за експлоатационна безопасност на инсталацията, налагащи използването на други техники;

5. са настъпили промени в нормативната уредба по околна среда.

(4) При преразглеждането на разрешителното по ал. 2 и 3 компетентният орган преценява необходимостта от изменение на условията в разрешителното или от актуализирането му.

(5) В случаите, когато операторът прекрати дейност по приложение № 4 или част от нея, в резултат на което на площадката, за която е издадено комплексното разрешително, не са налични инсталации в обхвата на приложението, за които е необходимо издаването на комплексно разрешително, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда отменя решението за издаване на комплексно разрешително.

(6) В случаите, в които по молба на оператора на инсталацията е издадено комплексно разрешително за инсталации, които са извън обхвата на приложение № 4, директорът на РИОСВ отменя решението за издаване на комплексно разрешително след подаване на писмено заявление от оператора на инсталацията.

Чл. 125

(1) Операторът на инсталацията е длъжен да:

1. информира министъра на околната среда и водите и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда за всяка планирана промяна в работата на инсталацията;

2. изпълнява условията в комплексното разрешително при експлоатация на инсталацията;

3. информира редовно контролиращия орган за резултатите от мониторинга и незабавно го осведомява за всички инциденти или аварии със значително отрицателно въздействие върху околната среда;

4. осигурява условия на представителите на контролиращия орган, при всички необходими проверки на инсталацията, за вземането на проби и събирането на необходимата информация за изпълнението на задълженията им по закона;

5. изготвя и предоставя на контролиращия орган годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително.

(2) В едномесечен срок от постъпването на информацията по ал. 1, т. 1 министърът на околната среда и водите преценява наличието на съществена промяна и уведомява оператора за необходимостта от издаване на ново разрешително в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 2.

(3) В случаите на промяна в работата на инсталацията по чл. 124, ал. 3, т. 2 в срока по ал. 2 министърът на околната среда и водите изисква операторът да представи на компетентния орган по чл. 120 информация, съдържаща описание на промяната, както и доказателства за прилагане на най-добрите налични техники.

(4) В едномесечен срок от предоставянето на информация по ал. 3 компетентният орган преразглежда комплексното разрешително и се произнася за необходимостта от неговото актуализиране.

(5) В едномесечен срок от приключване на преразглеждането по ал. 4 компетентният орган при необходимост актуализира комплексното разрешително.

Чл. 125а

(отменен)

Операторите, извършващи дейности по приложение I на Регламент (ЕО) № 166/2006 извън обхвата на приложение № 4 към чл. 117, ал. 1, изготвят доклад, съдържащ информация, необходима за докладването по регламента.

Чл. 126

(отменен)

Компетентният орган, съвместно с общините, оповестява и осигурява при равнопоставеност в продължение на един месец достъп на заинтересуваните лица до заявленията за издаване на комплексни разрешителни и до проектите за комплексни разрешителни, в т.ч. и в държавите, засегнати от дейността на инсталацията, в случай на трансграничен пренос.

Чл. 127

(1) Решението за издаване, отказ, изменение, актуализиране или отмяна на комплексно разрешително се оповестява чрез средствата за масово осведомяване в 14-дневен срок от датата на издаването му, като същевременно се изпраща на държавите, засегнати от дейността на инсталацията, в случай на трансграничен пренос. В този срок писмено се уведомява и заявителят.

(2) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването му по ал. 1.

Чл. 128

(1) Контролът по изпълнението на условията в издаденото разрешително по чл. 117 се извършва от съответната РИОСВ.

(2) Регионалните инспекции по околната среда и водите са отговорни за периодичното изпращане на информация за мониторинга, предвиден в комплексните разрешителни на Изпълнителната агенция по околна среда.

Чл. 129

(1) Министърът на околната среда и водите води публичен регистър с данни за резултатите от издаването отказа, отмяната,, преразглеждането изменението и актуализирането на комплексните разрешителни.

(2) Данните по ал. 1 се предоставят от компетентния орган на електронен носител в срок до един месец от влизането в сила на решенията за издаване, отказ, отмяна, преразглеждане, изменение и актуализиране на комплексни разрешителни.

Чл. 130

(1) Изпълнителната агенция по околна среда поддържа публичен регистър за резултатите от мониторинга на емисиите, предвиден в комплексните разрешителни.

(2)

Чл. 131

До получаване на комплексното разрешително се прилагат изискванията за издаване и получаване на разрешителни, лицензии, експертизи и оценки съгласно действащото законодателство.

Чл. 131а

(1) Създава се схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

(2) Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове е открита за участие на български физически и юридически лица, както и на физически и юридически лица от страните - членки на Европейския съюз, и такива от трети страни в съответствие с международните договори и споразумения, по които Република България е страна.

(3) Компетентният орган по прилагане на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове е министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице.

(4) Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове обхваща инсталациите по чл. 131в, ал. 1 и 2 и авиационните дейности по приложение № 6.

Чл. 131б

(1) Разпределението на квоти за емисии на парникови газове от инсталации за 2007 г. и за периода 2008 – 2012 г. се осъществява в съответствие с Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове, изготвен и приет съгласно чл. 77а.

(2) Компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 публикува и представя пред Европейската комисия най-късно до 30 септември 2011 г. списък с инсталациите на територията на страната, които попадат в обхвата на схемата за търговия с емисии на парникови газове за периода от 2013 г. нататък, както и количеството квоти, разпределени безплатно на всяка инсталация.

(3) За периода 2013 – 2020 г. разпределението на безплатни квоти за емисии на парникови газове на инсталации, различни от генератори на електроенергия и инсталации за улавяне на въглероден диоксид, се осъществява в съответствие с решение на Европейската комисия за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии, публикувано в „Официален вестник“ на Европейския съюз.

(4) Разпределението на общото количество квоти за емисии на парникови газове от авиационни дейности се осъществява, както следва:

1. за периода от 1 януари до 31 декември 2012 г. общото количество квоти, които се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства, е равно на 97 на сто от историческите авиационни емисии;

2. за периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г. и за всеки следващ период количеството квоти, които се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства, е равно на 95 на сто от историческите авиационни емисии, умножени по броя на годините, включени в съответния период.

(5) Неразпределени безплатно квоти в съответствие с ал. 3, както и 15 на сто от квотите за въздухоплаване за всеки от периодите по ал. 4, т. 1 и 2, се разпределят чрез търг.

(6) Търгът по ал. 5 се провежда в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ, L 302/1 от 18 ноември 2010).

(7) Броят квоти за авиационни дейности, който се определя за продажба чрез търг за всеки период в страната, е пропорционален на дела й от общия брой установени авиационни емисии за всички държави – членки на Европейския съюз, за референтната година, докладвани и верифицирани съгласно чл. 131и, ал. 1 и 2.

(8) Референтната година за периода по ал. 4, т. 1 е 2010 г., а за всеки следващ период по ал. 4, т. 2 референтната година е календарната година, завършваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася търгът.

(9) Приходите от продажбата на квотите за авиационни дейности чрез търг се използват за финансиране на дейностите по изменение на климата, в т.ч.:

1. за намаляване емисиите на парникови газове, за адаптиране към въздействието от изменението на климата;

2. за финансиране на научни изследвания и разработване на начини за ограничаване на вредните последици и за адаптиране, включително в секторите на въздухоплаването и въздушния транспорт;

3. за намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски емисии;

4. за покриване на разходите за администриране на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове;

5. за други дейности, водещи до намаляване на емисиите парникови газове и справяне с изменението на климата, включително за мерки за предотвратяване на обезлесяването.

(10) Приходите от продажбата на квоти за авиационни дейности постъпват в извънбюджетната сметка по чл. 142в, ал. 1 и се разходват чрез Националния доверителен екофонд по реда на наредбата по чл. 67.

(11) За дейностите, предприети по ал. 9, компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 информира Европейската комисия.

(12) Компетентният орган по чл. 131к, ал. 2 издава на операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, количеството квоти, определени за всяка година от съответния период до 28 февруари на същата година.

(13) В срок до 28 февруари 2012 г. и до същата дата на всяка следваща година компетентният орган по чл. 131к, ал. 2 издава на всеки оператор на въздухоплавателно средство броя квоти, които са му разпределени за съответната година съгласно чл. 131о, ал. 1, т. 2.

(14) Квоти за нов участник в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове се отпускат от датата на влизане в сила на издаденото му решение за ползване.

(15) Не се издават безплатно квоти съгласно ал. 12 за периода от 2013 г. нататък на инсталации, на които Европейската комисия е отказала включване в списъка, посочен в ал. 2.

Чл. 131в

(1) Експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации за категориите промишлени дейности по приложение № 4, т. 1.1, 1.2, 1.3, 2.1, 2.2, т. 3.1, буква „б“, т. 3.3, 3.5, т. 6.1, букви „а“ и „б“ се разрешават след издаването на разрешително за емисии на парникови газове.

(2) експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи горивни инсталации с номинална топлинна мощност от 20 до 50 MW, с изключение на инсталациите за изгаряне на опасни или битови отпадъци, се разрешават след издаването на разрешително за емисии на парникови газове съгласно разпоредбите на тази глава.

(3) При промяна на оператора новият оператор - юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното и е длъжен в 7-дневен срок от настъпване на промяната да информира изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда.

(4) Всеки оператор на въздухоплавателно средство, посочен в Регламент (ЕО) № 748/2009 на Комисията от 5 август 2009 г. относно списъка на операторите на въздухоплавателни средства, които са извършвали авиационна дейност, включена в списъка от приложение І към Директива 2003/87/ЕО, към 1 януари 2006 г. или след това, като за всеки оператор на въздухоплавателни средства се посочва администриращата държава членка (ОВ, L 219/1 от 22 август 2009 г.), или в неговите последващи ежегодни изменения, представя на компетентния орган по чл. 131г, т. 2 за одобряване или актуализиране план за мониторинг на емисиите и данните за тонкилометрите, изготвен в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 1.

Чл. 131г

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган за:

1. издаване и преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на разрешителните по чл. 131в, ал. 1 и 2;

2. одобряване, преразглеждане и актуализиране на плана за мониторинг на годишните емисии и данните за тонкилометрите.

Чл. 131д

(1) За издаване на разрешително за емисии на парникови газове операторът на инсталацията подава заявление до компетентния орган.

(2) Заявлението по ал. 1 включва описание на:

1. инсталацията и различните режими на нейната експлоатация, включително използваната технология;

2. суровините и спомагателните материали, чието използване може да доведе до емисии на парникови газове;

3. източниците на емисии на парникови газове от инсталацията;

4. планираните мерки за мониторинг и докладване в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 131л, т. 1.

(3) Заявлението по ал. 1 включва и нетехническо резюме на описанието по ал. 2.

(4) Операторите на нови инсталации подават заявлението по ал. 1 най късно един месец след получаване на разрешение за строеж или в срок 6 месеца преди извършване на промяна в характеристиката или функционирането на инсталацията, или поради нейното разширяване, при което се увеличава капацитетът на инсталацията или нейните емисии с минимум 10 на сто.

(5) Със заявлението по ал. 1 операторът декларира наличието на документи, доказващи изпълнението на изискванията на глава шеста, раздел ІІІ и глава седма, раздел ІІ, и посочва техните идентификационни данни.

Чл. 131е

(1) Разрешителното за емисии на парникови газове съдържа:

1. име и адрес на оператора - физическо лице, съответно наименование, седалище и адрес на управление на оператора - юридическо лице;

2. описание на инсталацията, нейните основни параметри и на емисиите на парникови газове, които се отделят от нея;

3. изискванията за мониторинг, в които са указани методиката и честотата на наблюдение, в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 1;

4. изискванията за докладване в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2;

5. задължение за предаване на квоти, равни на общото количество емисии от инсталацията за всяка календарна година, верифицирано в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2 в рамките на 4 месеца след приключване на съответната календарна година.

(2) Компетентният орган издава разрешителното по ал. 1 в 6-месечен срок от датата на получаване на заявлението на оператора по чл. 131д.

(3) Компетентният орган отказва да издаде разрешителното по ал. 1 когато:

1. операторът на инсталацията е подал непълно заявление по чл. 131д и в 14-дневен срок не го допълни съгласно указанията на компетентния орган;

2. според съдържанието на подаденото заявление операторът не може да осигури необходимия мониторинг и докладване.

3. операторът не е представил документите по чл. 131д, ал. 5.

(4) Компетентният орган по чл. 131г, т. 2 одобрява в 4-месечен срок плана за мониторинг на годишните емисии и данните за тонкилометрите от датата на получаването им.

(5) Компетентният орган по чл. 131г, т. 2 отказва да одобри плана за мониторинг и данните за тонкилометрите, когато:

1. операторът на въздухоплавателно средство е представил план за мониторинг на емисиите и данните за тонкилометрите, които не са изготвени в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 1, и в 14-дневен срок не го е допълнил съгласно указанията на компетентния орган;

2. операторът на въздухоплавателно средство не притежава валиден оперативен лиценз за въздушен превоз, издаден от държава – членка на Европейския съюз.

Чл. 131ж

(1) Компетентният орган започва преразглеждане на разрешително в случай на промяна в работата на инсталацията, когато за разрешаването на тази промяна са спазени изискванията на глава шеста, раздел ІІІ и глава седма, раздел ІІ.

(2) След преразглеждането на разрешителното компетентният орган актуализира, изменя или отменя разрешителното.

(3) Компетентният орган отменя разрешителното за емисии на парникови газове в случай на прекратяване на дейността на инсталацията.

Чл. 131з

(1) Операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, и операторите на въздухоплавателни средства са длъжни до 30 април на всяка година да предадат на компетентния орган по чл. 131к, ал. 2 определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията или в резултат на авиационните дейности през предходната година, чрез представяне на верифициран доклад.

(2) Компетентният орган по чл. 131к, ал. 2 отменя предадените в съответствие с ал. 1 квоти.

(3) Оператор на инсталация или оператор на въздухоплавателно средство, неизпълнил задължението си за предаване на квоти по ал. 1, е длъжен да предаде на компетентния орган недостигащото количество квоти през следващата година.

(4) Квотите са валидни за емисии на парникови газове, отделени през съответния период на Европейската схема за търговия с емисии.

(5) Квотите, издадени от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, или трета страна, съгласно договор или споразумение по което Република България е страна, се признават за изпълнение на задължението на оператора по ал. 1.

(6) Единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии, издадени съгласно Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото, се признават за изпълнение на задълженията на операторите на инсталации по ал. 1 в размер до 12,507 на сто от разпределените им за целия период квоти съгласно Националния план за разпределение на квоти, а на операторите на въздухоплавателни средства в размер до 15 на сто от броя на квотите, които се изисква да върнат, с изключение на генерираните намаления на емисии в резултат на:

1. функциониране на ядрени съоръжения;

2. дейности по земеползване, промяна в земеползването и лесовъдство.

(7) В срок 4 месеца след началото на всеки нов период на Европейската схема за търговия с емисии квотите, издадени за предишния период, които не са върнати и отменени в съответствие с ал. 1 и 2, се отменят от компетентния орган по чл. 131к, ал. 2.

(8) Компетентният орган по чл. 131к, ал. 2 издава квоти на операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове и на операторите на въздухоплавателни средства, за текущия период в замяна на всички притежавани от тях квоти, които са отменени по реда на ал. 7.

(9) Дейности по проекти, водещи до генериране на единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии се осъществяват при следните условия:

1. в случаите на директно намаляване или ограничаване на емисии в резултат от дейности по проект в инсталации по чл. 131в, ал. 1 и 2, при отмяна на същия брой квоти от общото количество квоти на инсталацията;

2. в случаите на индиректно намаляване или ограничаване на емисии в резултат от дейности по проект в инсталации по чл. 131в, ал. 1 и 2, при отмяна на същия брой квоти от Националния регистър.

(10) Изпълнителната агенция по околна среда публикува ежегодно на своята интернет страница имената на операторите на инсталации и на операторите на въздухоплавателни средства, които нарушават изискванията за връщане на достатъчно квоти, съответстващи на верифицираните им емисии.

Чл. 131и

(1) Операторите на инсталации по чл. 131в, ал. 1 и 2 и операторите на въздухоплавателни средства са длъжни да изготвят в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2 годишен доклад за емисиите от въглероден диоксид, отделени от инсталацията или в резултат на авиационните дейности през предходната година, и да го представят на компетентния орган по чл. 131к, ал. 1 веднага след верификацията му.

(2) Докладите се верифицират в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2.

(3) Оператор на инсталации или оператор на въздухоплавателни средства, чийто доклад не бъде верифициран до 31 март за емисиите през предходната календарна година, не може да извършва прехвърляния на квоти до верифициране на доклада му.

(4) Операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства са длъжни да информират компетентния орган по чл. 131а, ал. 3 за всяка промяна в работата на инсталацията или промяна в авиационната дейност.

(5) Операторите на инсталациите, извършващи дейностите, посочени в приложение № 7, т. 1.1, 2.3 – 2.6, 3.5, 3.6, 4.3 – 4.13, които са включени в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове от 2013 г. нататък, до 30 април 2010 г. предоставят на компетентния орган по чл. 131а, ал. 3 подкрепени с достатъчно доказателства данни за периода 2005 – 2008 г. за емисиите на парникови газове в съответствие с приложение № 7.

(6) Компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 проверява данните по ал. 5 и ги докладва на Европейската комисия до 30 юни 2010 г.

(7) В случай че някои от инсталациите по ал. 5 отделят освен въглероден диоксид и други парникови газове, компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 може да уведоми Европейската комисия за по-малко количество емисии съобразно възможностите за намаляване емисиите на тези инсталации.

(8) За включването в списъка по чл. 131б, ал. 2 операторите на инсталации по приложение № 7 изготвят доклади за дейността си съгласно реда и изискванията за форма, одобрени със заповед на компетентния орган по чл. 131а, ал. 3.

Чл. 131к

(1) Министърът на околната среда и водите ръководи изграждането, функционирането и поддържането на Национален регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 2216/2004 на Комисията от 21 декември 2004 г. за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 2216/2004“.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда изпълнява функциите на администратор на регистъра по ал. 1.

(3) Данните от регистъра по ал. 1 се изпращат в Европейския независим регистър на транзакциите на квоти.

(4) Участниците в схемата по чл. 131а заплащат такса за вписването им в регистъра по ал. 1 и годишен абонамент обслужване съгласно тарифата по чл. 72.

Чл. 131л

Министерският съвет издава наредби за:

1. реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства, участващи в схемата на търговия с квоти за емисии на парникови газове;

2. условията, реда и начина за изготвяне на докладите и за верификация на докладите на операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства;

3. реда и начина на функциониране на Националния регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове;

4.

5. реда и начина за организирането на националните инвентаризации за вредни вещества в атмосферния въздух съгласно изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, съставена в Женева на 13 ноември 1979 г. (ратифицирана с указ – ДВ, бр. 16 от 1981 г.) (ДВ, бр. 45 от 2003 г.), и Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.

Чл. 131м

(1) Министърът на околната среда и водите одобрява дейности по проекти, генериращи редуцирани емисии по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото, и отчита генерираните от тях редуцирани емисии на парникови газове в Националния регистър по чл. 131к, ал. 1.

(2) Министърът на околната среда и водите издава инструкция за одобряване на проекти, генериращи единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии, в съответствие със:

1. решенията, приети по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото;

2. правото на Европейския съюз в областта на изменението на климата;

3. международни критерии и инструкции за инсталации за производство на водноелектрическа енергия с капацитет над 20 MW, в частност съдържащите се в доклада на Световната комисия по язовирите “Язовири и развитие - нова рамка за вземането на решения”;

4. недопускането на неблагоприятно екологично и социално въздействие в случаите на дейности по проекти с инсталации за производство на водноелектрическа енергия с капацитет над 500 MW.

(3) Министърът на околната среда и водите отчита в Националния регистър по чл. 131к, ал. 1 генерираните от одобрени дейности по проекти редуцирани единици емисии на парникови газове в съответствие с Регламент (ЕО) № 2216/2004.

Чл. 131н

(1) Операторите на въздухоплавателни средства могат да подадат заявление до компетентния орган по чл. 131а, ал. 3 за безплатно разпределение на квоти най-късно 21 месеца преди началото на периода, за който се отнася, и до 31 март 2011 г. за периода по чл. 131б, ал. 4, т. 1.

(2) Заявлението по ал. 1 включва верифицирани данни за тонкилометри от авиационните дейности по приложение № 6, изпълнени от оператора на въздухоплавателното средство за годината на мониторинг по ал. 3.

(3) Годината на мониторинг е календарната година, приключваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася заявлението по ал. 2, и 2010 г. за периода по чл. 131б, ал. 4, т. 1.

(4) Компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 изпраща на Европейската комисия получените заявления поне 18 месеца преди началото на периода, за който се отнася заявлението, или във връзка с посочения в чл. 131б, ал. 4, т. 1 период – до 30 юни 2011 г.

Чл. 131о

(1) Компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 изчислява и публикува:

1. квотите, разпределени за периода на всеки оператор на въздухоплавателно средство, изчислени, като се умножат тонкилометрите, включени в заявлението, по параметъра по ал. 2, т. 5;

2. квотите, разпределени за всяка година от периода на всеки оператор на въздухоплавателно средство, изчислени, кaто се раздели количеството квоти по т. 1 на броя на годините в периода, за който този оператор на въздухоплавателно средство извършва авиационна дейност, в списъка по приложение № 6.

(2) Изчисляването и публикуването на данните по ал. 1 се извършва в срок 3 месеца след вземането на решение от Европейската комисия за:

1. общото количество квоти, които да бъдат разпределени за периода;

2. броя на квотите, които да бъдат разпределени чрез търг за съответния период;

3. броя на квотите от специалния резерв за оператори на въздухоплавателни средства за периода;

4. броя на квотите, които ще бъдат разпределени безплатно и които се определят чрез изваждане броя на квотите, посочени в т. 2 и 3, от общото количество квоти, за които е взето решение съгласно т. 1;

5. параметъра, който ще се използва при безплатното разпределяне на квоти на операторите на въздухоплавателни средства.

(3) Параметърът, посочен в ал. 2, т. 5, изразен в брой квоти за тонкилометър, се изчислява, като се раздели броят на квотите, посочени в ал. 2, т. 4, на сбора от тонкилометрите, включени в заявленията по чл. 131н, ал. 1, изпратени на Европейската комисия.

Чл. 131п

(1) Квоти в размер 3 на сто от общото количество квоти, които ще се разпределят за периодите по чл. 131б, ал. 4, се заделят в специален резерв за оператори на въздухоплавателни средства:

1. които започват да извършват авиационна дейност, попадаща в приложение № 6, след годината на мониторинг съгласно чл. 131н, ал. 3, по отношение на периода, посочен в чл. 131б, ал. 4, т. 2, и чиято дейност не представлява изцяло или отчасти продължение на авиационна дейност, извършвана преди това от друг оператор на въздухоплавателно средство, или

2. чиито тонкилометри се увеличават средно с повече от 18 на сто годишно във времето между годината на мониторинг съгласно чл. 131н, ал. 3 – по отношение на периода, посочен в чл. 131б, ал. 4, т. 2, и втората календарна година на този период и чиито допълнителни дейности не представляват изцяло или отчасти продължение на авиационна дейност, извършвана преди това от друг оператор на въздухоплавателно средство.

(2) Всички неразпределени квоти от специалния резерв се продават на търг.

Чл. 131р

(1) Оператор на въздухоплавателно средство, който отговаря на условията по чл. 131п, ал. 1, може да кандидатства за безплатно разпределение на квоти от специалния резерв, като подаде заявление до компетентния орган по чл. 131а, ал. 3.

(2) Заявлението се подава до 30 юни на третата година от посочения в чл. 131б, ал. 4, т. 2 период, за който се отнася.

(3) Разпределението на квоти за оператор на въздухоплавателно средство съгласно чл. 131п, ал. 1, т. 2 не може да надвишава 1 000 000 квоти.

(4) Европейската комисия решава какъв да бъде параметърът, който ще се използва за безплатното разпределяне на квоти на операторите на въздухоплавателни средства, които са изпратили заявления.

(5) Компетентният орган по чл. 131a, ал. 3 изчислява и публикува:

1. количеството квоти от специалния резерв, разпределено на всеки оператор на въздухоплавателно средство, който отговаря на критериите по чл. 131п, ал. 1;

2. количеството квоти, разпределено на всеки оператор на въздухоплавателно средство за всяка година, което се определя, като се раздели количеството квоти по т. 1 на броя пълни календарни години, оставащи за периода по чл. 131б, ал. 4, т. 2.

(6) Квотите по ал. 5, т. 1 се изчисляват, като параметърът по ал. 4 се умножи:

1. по тонкилометрите, включени в заявлението – за операторите на въздухоплавателни средства, за които се прилага чл. 131п, ал. 1, т. 1;

2. по абсолютното увеличение в тонкилометри, надвишаващи определения в чл. 131п, ал. 1, т. 2 процент, включени в заявлението – за операторите на въздухоплавателни средства, за които се прилага чл. 131п, ал. 1, т. 2.

Чл. 131с

Изпълнителната агенция по околна среда публикува ежегодно на своята интернет страница имената на операторите на инсталации и на операторите на въздухоплавателни средства, които нарушават изискванията за връщане на достатъчно квоти, съответстващи на верифицираните им емисии.

Чл. 131т

(1) Доставчиците на течни горива за транспорта намаляват плавно емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива спрямо определено базово ниво, достигайки до 6 на сто крайно общо намаление до 31 декември 2020 г.

(2) Намалението на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива за транспорта се постига чрез:

1. използване на биогорива, които отговарят на критериите за устойчивост съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници;

2. използването на алтернативни горива, и

3. използването на изкопаеми горива с ниско ниво на емисиите на парникови газове от добива на суров петрол и преработката му.

(3) Емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на течните горива, различни от биогоривата, и базовото ниво по ал. 1 се изчисляват съгласно методика на Европейската комисия.

(4) Емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на биогоривата се изчисляват по ред и начин, определени с методика на министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и с министъра на земеделието и храните.

Чл. 131у

(1) Доставчиците на течни горива за транспорта могат да се обединяват за съвместно изпълнение на задължението по чл. 131т, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 доставчиците се считат за един доставчик за целите на чл. 131т, ал. 1.

Чл. 131ф

(1) Всеки доставчик на течни горива за транспорта ежегодно до 31 март представя в Изпълнителната агенция по околна среда верифициран доклад относно интензитета на парниковите газове на доставените от него през предходната година на територията на страната течни горива за нуждите на транспорта.

(2) Условията, редът, форматът и начинът за изготвяне на докладите и за верификация на докладите по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и с министъра на земеделието и храните.

Чл. 132

(1) Организациите могат да поемат доброволни ангажименти по отношение на опазването на околната среда при:

1. осъществяването на своята дейност;

2. разработването, производството, предлагането и ползването на продукти от тяхната дейност.

(2) Доброволните ангажименти по ал. 1 се прилагат чрез:

1. схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията (ОВ, L 342/1 от 22 декември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1221/2009“;

2. схемата на ЕС за екомаркировка съгласно Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (ОВ, L 27/1 от 30 януари 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (EО) № 66/2010“.

(3)

Чл. 133

(1) Всяка организация може да кандидатства за регистрация съгласно глава ІІ на Регламент (ЕО) № 1221/2009.

(2) За регистрация на организациите съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 се заплащат такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 134

(1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган за регистрация на организации, разположени в Европейския съюз, съгласно чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1221/2009.

(2) Директорите на РИОСВ предоставят на организациите по ал. 1 информация в съответствие с чл. 32, параграф 4 от Регламент (ЕO) № 1221/2009 относно приложимите правни изисквания, свързани с околната среда, и начините за доказване на съответствие с тези изисквания.

Чл. 135

Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ е националният орган по акредитация съгласно чл. 28 от Регламент (ЕО) № 1221/2009.

Чл. 136

Редът за регистриране, подновяването на регистрацията и контролът за съответствие с изискванията съгласно Регламент (ЕО)№ 1221/2009 се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.

Чл. 136а

Използването на логото на EMAS се осъществява съгласно чл. 10 от Регламент (ЕО) № 1221/2009.

Чл. 137

(1)

(2) Екомаркировката на ЕС могат да получат продукти, за които има специфични критерии, приети с решение на Европейската комисия, публикувано в “Официален вестник” на Европейския съюз.

Чл. 138

Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) № 66/2010.

Чл. 139

Екомаркировката на ЕС се присъжда и използва съгласно чл. 9 от Регламент (ЕО) № 66/2010.

Чл. 140

(отменен)

След сключване на договора по чл. 138, ал. 2, т. 3 заявителят уведомява компетентния орган за всички съществени изменения на продукта, настъпили след датата на сключване на договора, не по-късно от 30 дни преди пускането на изменения продукт на пазара.

Чл. 141

(1) За обработка на заявлението и за ползване на екомаркировката на ЕС се заплащат такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) Разходите по доказване на съответствието с критериите за присъждане на екомаркировката на ЕС са за сметка на заявителя.

Чл. 142

(отменен)

Участието на организациите в схемата на Общността за управление по околна среда и одитиране и в схемата на Общността за присъждане на екомаркировка е доброволно.

Чл. 142а

(1) Този раздел урежда правилата, изискванията, правните гаранции и правоотношенията по продажбата на ПЕЕ от страна на българската държава с цел развитие и прилагане на Национална схема за зелени инвестиции в Република България.

(2) Предписаните емисионни единици са частна държавна собственост, които представляват особен вид права – обект на международна търговия съгласно чл. 17 от Протокола от Киото.

(3) Националната схема за зелени инвестиции има за цел финансовото и институционалното подпомагане на инвестиционни и други проекти, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове на територията на страната или водят до други положителни екологични ефекти и влияние върху околната среда, включително чрез намаляване на факторите на антропогенната дейност, свързани с климатичните промени и глобалното затопляне, в съответствие с изискванията на европейското право и националното законодателство в областта на опазване на околната среда.

(4) Българската държава гарантира чрез Националната схема за зелени инвестиции използването на средствата, получени от продажбите на ПЕЕ, за целите на ал. 3.

(5) Националната схема за зелени инвестиции включва организация на дейностите по набирането, оценката, валидацията и финансирането на проекти за зелени инвестиции чрез НДЕФ, мониторинга и контрола по изпълнението на такива проекти и верификацията от страна на независими акредитирани организации на изпълнението и постигнатите резултати от проектите за зелени инвестиции.

(6) В Националната схема за зелени инвестиции правилното изразходване на средствата от продажбата на ПЕЕ се гарантира допълнително чрез участието на представители на страните – купувачи на ПЕЕ, в състава и дейността на Консултативния съвет на НДЕФ и публичност на докладите по оценката и изпълнението на проектите за зелени инвестиции, които ще се финансират от НДЕФ.

(7) Изискванията на страните – купувачи на ПЕЕ, към целите и начините за изразходване на средствата от продажбата на ПЕЕ са неразделна част от договора за продажба на ПЕЕ, сключван от българската държава, и съответно от договорите за финансиране на проекти за зелени инвестиции между НДЕФ и инвеститорите, които поемат изпълнението на проектите за зелени инвестиции.

Чл. 142б

(1) Участието на държавата в международната търговия с ПЕЕ се извършва чрез процедурите за продажба на ПЕЕ по реда на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му.

(2) Продажбата включва процедура на преговори със заинтересованите страни купувачи или упълномощени техни представители, приемане на решение на Министерския съвет за одобряване проект на договор с основните параметри на сделката, сключване на договора за продажба на ПЕЕ между българската държава и страната купувач и отписване на продадените ПЕЕ от Националния регистър по чл. 131к и прехвърлянето им в регистъра на страната купувач.

(3) Процедурата на продажбата на ПЕЕ се открива по искане на заинтересованите страни – участници в международната търговия с ПЕЕ, което е основание за началото на преговорите с потенциалните купувачи. Преговорите се провеждат от министъра на финансите, министъра на околната среда и водите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма и/или оправомощени от тях лица.

(4) Министрите по ал. 3 внасят проекта на договор за продажба на ПЕЕ за одобряване от Министерския съвет.

(5) Договорът за продажба се подписва от министъра на финансите, министъра на околната среда и водите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма и съответно от упълномощените представители на страната купувач. Договорите за продажба на ПЕЕ се изменят и допълват по реда на тяхното сключване.

(6) Министърът на околната среда и водите предприема действията по отписването на съответното количество продадени ПЕЕ от Националния регистър по чл. 131к и прехвърлянето им в регистъра на страната купувач съгласно условията на договора за продажба.

Чл. 142в

(1) Средствата от продажбата на ПЕЕ постъпват в специална извънбюджетна сметка, която се поддържа и контролира от министъра на финансите. Министърът на финансите контролира изпълнението на договорите за продажба на ПЕЕ и разходването на средствата, отпускани от НДЕФ, по договорите за финансиране на проектите по Националната схема за зелени инвестиции (НСЗИ), включително разходите за административни нужди по прилагането на НСЗИ.

(2) Министърът на околната среда и водите гарантира спазването на условията за допустимост на участието на държавата в международната търговия с ПЕЕ чрез националната система за инвентаризация на парниковите газове, поддръжката на Националния регистър по чл. 131к и ежегодната инвентаризация на емисиите на парникови газове.

(3) В случай на липса на изрично изискване от страна на купувача на ПЕЕ за позеленяване на средствата от продажбата чрез НСЗИ то тези средства постъпват в държавния бюджет и се изразходват за екологични проекти.

Чл. 142г

(1) Средствата по договорите за продажба на ПЕЕ са предназначени само за финансиране на проекти по НСЗИ, включително за административни разходи за дейността, с изключение на случаите по чл. 142в, ал. 3.

(2) Средствата от специалната извънбюджетна сметка по чл. 142в, ал. 1 се превеждат по сметка на НДЕФ, както следва:

1. до 5 на сто от средствата се превеждат на НДЕФ за покриване на административните разходи по управлението на НСЗИ в едномесечен срок от постъпването им по сметката по чл. 142в, ал. 1;

2. останалите средства се превеждат за финансиране на одобрените от НДЕФ проекти за зелени инвестиции на съответни траншове съгласно посоченото в договорите за тяхното изпълнение, сключени между НДЕФ и съответния инвеститор.

(3) Министерството на финансите контролира използването на средствата от страна на НДЕФ и от инвеститорите по проектите за зелени инвестиции.

Чл. 142д

(1) Изпълнението и прилагането на НСЗИ се възлага на НДЕФ, който отговаря за набирането, одобряването и възлагането на изпълнението на проекти за зелени инвестиции, които ще се финансират от постъпленията от международната търговия с ПЕЕ съгласно изискванията на този закон и условията по договорите за продажба.

(2) Средствата от продажбата на ПЕЕ се използват за финансиране на проекти в областта на енергетиката, транспорта, селското и горското стопанство, управлението на отпадъците и водите, индустрията и други сектори на националната икономика, които:

1. водят до намаляване на емисиите на парникови газове или поглъщането им посредством следните примерни мерки:

2. значително подобряват качеството на околната среда, включително намаляване замърсяването на въздуха, водата и почвата.

(3) Националната схема за зелени инвестиции се управлява съгласно насоките на Европейския съюз за държавна помощ и международните принципи за добри практики, включително:

1. прозрачност;

2. екологична и икономическа ефективност;

3. надеждност;

4. проследимост;

5. отчетност.

(4) Изпълнението и прилагането на НСЗИ се гарантира чрез публичност на критериите и решенията за одобряването на проектите, условията на договорите по тяхното изпълнение, системите за контрол и мониторинг по изпълнението на договорите и системите за верификация на резултатите от изпълнението на проектите от независими акредитирани организации.

Чл. 142е

Националният доверителен екофонд сключва договорите за финансиране на одобрените проекти за прилагане на НСЗИ със съответните инвеститори, които са заявители и изпълнители на проектите.

Чл. 142ж

(1) Контролът и мониторингът по изпълнението на договорите и проектите за прилагане на НСЗИ се осъществява от изпълнителното бюро на НДЕФ.

(2) Участието на страните – купувачи на ПЕЕ, в системите за контрол и мониторинг се осигурява чрез включването, ако те желаят това, на техни представители в Консултативния съвет на НДЕФ. Всяка страна купувач може да посочи само един представител в Консултативния съвет независимо от броя на лицата, които купуват ПЕЕ като нейни представители.

Чл. 142з

(1) Валидацията на проектната документация и верификацията на редуцираните емисии на парникови газове по проекти на НСЗИ, когато това се изисква, се извършва от независими акредитирани организации, определени по реда на чл. 135 и чл. 136 или акредитирани по реда на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.

(2) Изпълнителите на проекти и органите на НДЕФ не могат да отказват достъп и предоставяне на данни на акредитираните организации, които са им необходими за оценката и верификацията на изпълнението на проектите и договорите.

(3) Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и техните органи и териториални структури оказват необходимото съдействие при верификацията на проектите.

Чл. 143

Националната система за мониторинг на околната среда обхваща територията на цялата страна.

Чл. 144

(1) Националната система за мониторинг на околната среда включва:

1. националните мрежи за:

2. контролно-информационна система за емисии във въздуха и състоянието на отпадъчните води;

3. експлоатацията, комуникационното и информационното осигуряване и лабораторното обслужване на мрежите по т. 1 и 2.

(2) Националните мрежи за мониторинг на околната среда се проектират и изграждат в съответствие с националните, европейските и международните стандарти.

(3) За информационното осигуряване на Националната система за мониторинг на околната среда се създава национална автоматизирана система за мониторинг на околната среда.

(4) Националната автоматизирана система за мониторинг на околната среда се организира на национално, на басейново и на регионално ниво.

(5) Измерванията и лабораторните изпитвания се извършват от акредитирани лаборатории.

(6) Министърът на околната среда и водите утвърждава със заповед мрежите по ал. 1, т. 1.

Чл. 145

Задачите на Националната система за мониторинг на околната среда са:

1. провеждане на наблюдения на националните мрежи за определяне състоянието на компонентите на околната среда;

2. обработване, анализ, визуализация и съхраняване на информацията от мрежите по т. 1 и от собствения мониторинг;

3. осигуряване на информация за оперативен контрол;

4. прогнозиране на състоянието, оценка на риска за околната среда и разработване на предложения за подобряването ѝ;

5. информационно осигуряване на органите на изпълнителната власт и на обществеността;

6. създаване и поддържане на специализирани карти и регистри на компонентите на околната среда и на факторите, които им въздействат;

7. обмен на информация за състоянието на околната среда с Европейската система за мониторинг.

Чл. 146

(1) За провеждането на собствен мониторинг лицата, задължени по Закона за водите Закона за почвите, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за защита от шума в околната среда и Закона за управление на отпадъците, разработват план, съобразен с поставените условия в разрешителното или в решението по ОВОС.

(2) Планът за собствен мониторинг се одобрява от органа, задължил лицето по ал. 1.

(3) При одобряването на плана за собствен мониторинг органът по ал. 2 определя информацията, която лицата, провеждащи собствен мониторинг, са длъжни да предоставят за включване в националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, както и реда и начина за предоставянето ѝ.

Чл. 147

(1) Националната система за мониторинг на околната среда, с изключение на националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии се организира и ръководи от министъра на околната среда и водите.

(2) Създаването, функционирането, материално-техническото и информационно-програмното осигуряване на националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, с изключение на националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии се осъществяват от Изпълнителната агенция по околна среда.

(3)

(4) Методическото ръководство на мониторинговата дейност, с изключение на мониторинговата дейност върху шума в урбанизираните територии се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда.

(5) Оценките за състоянието на околната среда се извършват на регионално и на национално равнище от РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда.

(6) Данните и оценките за състоянието на околната среда се публикуват в тримесечен и годишен бюлетин за състоянието на околната среда.

(7) Данните от наблюденията и оценките, получени в резултат на дейността на Националната система за мониторинг на околната среда, както и на собствения мониторинг са основа за осъществяване на контрол и за налагане на санкции при нарушаване на нормативните изисквания.

Чл. 148

(1) Министерството на околната среда и водите осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат.

(2) Контролът е превантивен, текущ и последващ.

(3) Контролът се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица, а на регионално равнище – от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 149

(1) Физическите и юридическите лица са длъжни да осигуряват незабавен достъп и да оказват съдействие на органите по чл. 148, ал. 3 за всички обекти и територии за извършване на проверка, за измерване или за вземане на проби от настоящи или потенциални източници на замърсяване и/или увреждане на околната среда.

(2) Достъпът до обекти и територии на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната се разрешава от съответния началник на структурно звено на министерството.

(3) Органите на изпълнителната власт и подчинените им администрации, организациите, юридическите и физическите лица са длъжни да оказват съдействие на органите, осъществяващи контрол по изпълнението на техните функции.

Чл. 150

Физическите и юридическите лица, които притежават и използват пречиствателни съоръжения и съоръжения за третиране на отпадъци, са длъжни да осигурят функционирането им, съгласно разпоредбите на нормативните актове и съобразно условията в решенията по ОВОС, в разрешителните и другите индивидуални административни актове, отнасящи се до тях.

Чл. 151

(1) За установените по време на контролната дейност административни нарушения контролните органи съставят актове за установяване на нарушенията.

(2) В случаите по ал. 1 контролните органи могат да издават писмени предписания и заповеди за налагане на принудителни административни мерки.

Чл. 152

Превантивният контрол за опазване на околната среда се осъществява чрез екологичната оценка при одобряването на планове и програми, чрез ОВОС като условие в развитието на инвестиционния процес, както и чрез издаване на комплексни и други разрешителни, предвидени в закона.

Чл. 153

(1) Превантивният контрол има за цел недопускане на замърсяване и/или увреждане на околната среда над допустимите норми преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност.

(2) В изпълнение на своите функции и с оглед постигането на целта на превантивния контрол органите по чл. 148, ал. 3 съставят предупредителни протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридическите лица и на едноличните търговци, които подлежат на контрол.

(3) В протоколите, съставени въз основа на ал. 2, се отразяват фактите или обстоятелствата, които могат да доведат до увреждане и/или замърсяване на околната среда, и се дават задължителни предписания за недопускане на отразените факти и/или обстоятелства.

(4) Предписанията от протокола по ал. 3 са задължителни за проверявания.

Чл. 154

(1) Текущият контрол обхваща:

1. контрола върху качеството на компонентите на околната среда и факторите, които ѝ въздействат;

2. контрола по изпълнението на издадените от Министерството на околната среда и водите, басейновите дирекции, дирекциите на националните паркове и от регионалните инспекции по околната среда и водите разрешителни, решения по оценка на въздействие върху околната среда и на предвидените мерки в програмите.

(2) Текущият контрол се осъществява чрез извършване на проверки по документи и на място, наблюдения и измервания.

(3) Когато при проверка по документи или на място бъде констатирана липса на документи, удостоверяващи спазването на установените изисквания, проверяваното лице ги представя в 7-дневен срок от проверката.

(4) Текущият контрол включва достъп до:

1. данните от собствения мониторинг на обекта, осъществяван от оператора;

2. информацията, свързана с производствената дейност на обекта;

3. имотите и съоръженията, които са държавна, общинска и частна собственост.

Чл. 154а

(1) Контролните органи по чл. 120, ал. 5 разработват, преразглеждат и при необходимост актуализират план за проверки на инсталациите в обхвата на приложение № 4 за контролираната от тях територия.

(2) Планът по ал. 1 включва:

1. обща оценка на значителните въздействия върху околната среда;

2. територия, обхваната от плана;

3. списък на инсталациите;

4. процедури за разработване на програми за планови проверки;

5. процедури за извънпланови проверки;

6. правила за съвместяване на проверки с други контролни органи – при необходимост.

(3) Въз основа на плановете по ал. 2 контролният орган изготвя редовно програми за планови проверки, в които се посочват честотата на проверките на място за различните видове инсталации.

(4) Честотата на проверките по ал. 3 се определя въз основа на системна оценка на риска за околната среда от съответните инсталации и е най-малко веднъж годишно за инсталациите, които представляват най-голям риск, и три години за инсталациите, които представляват най-малък риск.

(5) При установено с проверка значително несъответствие с условията на разрешителното контролният орган извършва нова проверка на място в срок до 6 месеца от последната проверка.

(6) За системната оценка на риска за околната среда по ал. 4 се прилагат най-малко следните критерии:

1. потенциалното и реалното въздействие на съответните инсталации върху човешкото здраве и околната среда, като се отчитат нивата и видовете емисии, чувствителността на местната околна среда и рискът от аварии;

2. спазването на условията на разрешителното;

3. валидна регистрация на оператора съгласно схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009.

(7) В едномесечен срок от получаването на жалби и сигнали, аварии и инциденти, свързани с опасност за околната среда или случаи на несъответствие с условията на комплексното разрешително, се извършват извънпланови проверки, а в случаите на открита процедура по реда на чл. 117 или 124 – преди приключването й.

(8) По време на всяка проверка на място контролният орган съставя констативен протокол. Въз основа на констативния протокол след проверката контролният орган подготвя доклад, съдържащ констатирани факти и обстоятелства относно съответствието на инсталацията с условията на разрешителното и при необходимост, задължителни за оператора предписания, както и предприети от контролния орган административнонаказателни мерки.

(9) Контролният орган:

1. запознава оператора с доклада по ал. 8 не по-късно от два месеца от приключване на проверката;

2. публикува доклада по ал. 8 при спазване на изискванията за обществен достъп до информацията за околна среда не по-късно от 4 месеца от приключването на проверката.

(10) Независимо от прилагането на чл. 125, ал. 2 операторът изпълнява предписанията, дадени с констативния протокол, в съответствие с предписаните срокове.

Чл. 155

(1) По време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи.

(2) В протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им.

Чл. 156

Последващият контрол се осъществява чрез проследяване на:

1. резултатите от изпълнението на условията, мерките и ограниченията в решения по ОВОС, решения за преценяване на необходимостта от ОВОС, становища по екологична оценка, решения за преценяване на необходимостта от екологична оценка и в разрешителните, както и от изпълнението на инвестиционните проекти и от прилагането на плана или програмата;

2. изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на извършването на превантивния и на текущия контрол.

Чл. 157

Съставянето на актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни постановления са част от текущия и последващия контрол.

Чл. 157а

(1) Министърът на околната среда и водите контролира изпълнението на задълженията на оператора, на който е издадено разрешително по чл. 104, ал. 1.

(2) Контролът по ал. 1 се извършва чрез съвместни проверки от определени със заповед на министъра на околната среда и водите комисии, съставени от представители на териториалните и регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи и оправомощени представители на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и кметовете на общините.

(3) Комисиите по ал. 2 контролират:

1. изпълнението на условията в разрешителните по чл. 104, ал. 1 и чл. 116д, ал. 1;

2. изпълнението на задълженията на оператора по чл. 115, т. 1, чл. 116а, чл. 116в, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 116з, ал. 2.

(4) Съвместните проверки се осъществяват:

1. въз основа на годишен план за контролна дейност на комисиите;

2. при жалби и сигнали.

(5) Съвместните проверки се осъществяват най-малко веднъж годишно за предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал.

(6) Със заповедта по ал. 2 министърът на околната среда и водите определя поименния състав и председателя на комисията, както и обектите и обхвата на проверката.

(7) Министърът на околната среда и водите упълномощава председателя на комисията по ал. 2 да съставя констативни протоколи за извършените проверки, да дава задължителни предписания и да съставя актове за констатираните при проверката административни нарушения.

(8) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава годишния план за контролна дейност.

(9) Организацията на работата на комисията по ал. 2 и формата на годишния план по ал. 4, т. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 157б

(1) По време на извършването на съвместната проверка председателят на комисията по чл. 157а, ал. 2 съставя констативен протокол, който се подписва от всички нейни членове.

(2) В протокола по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания със срокове и отговорници за изпълнението им.

(3) Председателят на комисията по чл. 157а, ал. 2 при констатирани нарушения съставя акт за административно нарушение.

(4) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление, с което налага на оператора съответното административно наказание.

Чл. 157в

(1) При извършване на проверката членовете на комисията по чл. 157а, ал. 2 имат право да изискват необходимите данни, сведения, справки и обяснения от проверяваните лица и от трети лица, свързани с осъществяване на контролираната дейност.

(2) Операторът на предприятието и/или съоръжението е длъжен да осигурява на представителите на контролната комисия по чл. 157а, ал. 2 необходимото съдействие за изпълнението на всички проверки на предприятието и/или съоръжението, вземане на проби и събиране на необходимата информация за изпълнение на задълженията им по този закон.

(3) Членовете на комисията по чл. 157а, ал. 2 са длъжни да не разгласяват служебната, производствената и търговската тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на контролната дейност.

Чл. 157г

(1) Контролът по изпълнение на изискванията на Регламент 1102/2008 се осъществява от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) За целите на контрола по изпълнението на Регламент 1102/2008 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и директорът на Агенция „Митници“ предоставят при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица информация съгласно чл. 5, ал. 3 от Регламент 1102/2008.

Чл. 157д

(1) Контролът по изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1221/2009 и Регламент (ЕО) № 66/2010 се осъществява от директорите на РИОСВ.

(2) Органите по надзор на пазара по смисъла на Регламент (ЕО) № 765/2008 своевременно уведомяват съответната РИОСВ за нарушения на използването на логото на EMAS и на екомаркировката на ЕС, установени при осъществяването на контрола съгласно съответните им компетенции.

Чл. 157е

В случаите на извършване на контрол по искане на засегнати лица разходите за установяване на нарушенията се заплащат от съответния нарушител.

Чл. 158

Министърът на околната среда и водите или упълномощени от него длъжностни лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции прилагат принудителни административни мерки в случаите на:

1. аварийни ситуации, предизвикани от действия или бездействия на собственици или ползватели на обекти и територии;

2. бедствени ситуации;

3. възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората;

4. предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения.

Чл. 159

(1) Принудителните административни мерки са превантивни, преустановителни и възстановителни.

(2) При прилагането на принудителните административни мерки министърът на околната среда и водите или упълномощени от него длъжностни лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции със съдействието на областния управител спират с мотивирана заповед производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване.

(3) Маркировката на пломбата и начинът на пломбиране и запечатване по ал. 2 се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите.

Чл. 160

(1) Прилагането на принудителна административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 158.

(2) В заповедта по ал. 1 се определя видът на принудителната административна мярка и начинът на прилагането ѝ.

(3) Заповедта по ал. 1 се връчва на заинтересуваното лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва от заинтересуваните лица по реда на Закона за Върховния административен съд, съответно по Закона за административното производство.

(5) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира действието ѝ.

Чл. 161

(1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице обжалва актовете на административните органи, които противоречат на нормативните актове в областта на опазването на околната среда.

(2) Обжалването по ал. 1 спира действието на обжалвания акт.

Чл. 162

(1) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица, областните управители, кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните лица се наказват с глоби от 100 до 6000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 1000 до 20 000 лв.

(2) При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двойния размер по ал. 1.

(3) При явно маловажни случаи на нарушения, извършени от физически лица, глобата е 100 лв.

Чл. 163

(1) Член или ръководител на колектива по чл. 83, ал. 1, който наруши чл. 83, ал. 5, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Който използва екомаркировката на ЕС в нарушение на разпоредбите на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 66/2010, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 1000 до 5000 лв.

(3) Който използва логото на EMAS в нарушение на разпоредбите на чл. 10 от Регламент (ЕО) № 1221/2009, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 1000 до 5000 лв.

(4) При повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в двоен размер.

Чл. 164

(1) За неизпълнение на изискванията по чл. 125 на оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.

(2) За неизпълнение на изискванията на чл. 22а и представянето на невярна информация на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

(3) Оператор на инсталации и съоръжения, извършващи дейности в обхвата на приложение № 4 без комплексно разрешително по чл. 117, ал. 1 и 2, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер 50 000 лв.

(4) Прилагането на ал. 3 не спира действията по чл. 158, т. 4 до издаване на комплексно разрешително.

Чл. 164а

(1) За неизпълнение на изискванията на чл. 131з, ал. 1 на оператора на инсталацията или на оператора на въздухоплавателни средства – юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер 200 лв. за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти.

(2) Заплащането на имуществената санкция по ал. 1 не освобождава оператора от задължението да предаде недостигащото количество квоти през следващата календарна година.

Чл. 164б

За неизпълнение на изискванията на чл. 56а, ал. 1 на физическото или юридическото лице се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на незаплатената екотакса за моторното превозно средство.

Чл. 164в

(1) В случай че оператор на въздухоплавателно средство не изпълни изискванията на чл. 131в, 131з, 131и и 164а и спазването им не може да бъде осигурено чрез други действия, компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 може да поиска Европейската комисия да вземе решение за налагане на забрана за експлоатация на съответния оператор на въздухоплавателно средство.

(2) Искането по ал. 1 включва:

1. доказателства, че операторът на въздухоплавателно средство не е спазил задълженията си по чл. 131в, 131з, 131и и 164а;

2. данни за предприетите от компетентния орган действия по осигуряване на прилагането;

3. обосновка за налагането на забрана за експлоатация на територията на Европейския съюз;

4. препоръка за обхвата на забраната за експлоатация на територията на Европейския съюз, както и други условия, които следва да бъдат приложени.

(3) В случай че комисията вземе решение относно искането по ал. 2, компетентните органи предприемат необходимите действия за изпълнение на това решение.

(4) За действията, предприети по ал. 3, компетентните органи изпращат информация до Европейската комисия.

Чл. 165

(1) Длъжностно лице, което не допусне в обекта или на територията контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв.

(2) Имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. се налага на юридическото лице или едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал. 1, независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на работника или служителя.

Чл. 166

С наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които:

1. не предоставят на контролните органи съществуващите данни от собствения мониторинг;

2. не спазват условия, мерки и ограничения в разрешителни, решения или становища, издадени от компетентните органи по околна среда;

3. не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 166а

(1) Физическо или юридическо лице, което извършва дейност без разрешително по чл. 104, ал. 1 или без решение за изменение на разрешителното по чл. 116д, ал. 1, в случаите, когато такова се изисква, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 30 000 до 100 000 лв.

(2) За неспазване на условията, предвидени в разрешителното по чл. 104, ал. 1 или в решението по чл. 116д, ал. 1, а също и за неизпълнение на задълженията по чл. 115, т. 1 и чл. 116з, ал. 2, физическото лице, ако не подлежи на по-тежко наказание, или юридическото лице се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 10 000 до 20 000 лв.

(3) За неизпълнение на задълженията по чл. 116а, ал. 1 и 2 физическото лице, ако не подлежи на по-тежко наказание, или юридическото лице се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 5000 до 10 000 лв.

(4) За неспазване на сроковете, предвидени в чл. 108, ал. 1, чл. 116а, ал. 3 и 4, чл. 116в, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 физическото или юридическото лице се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 2000 до 5000 лв.

Чл. 166б

(1) Физическо или юридическо лице, което изнася метален живак и/или негови съединения и смеси по чл. 1, ал. 1 от Регламент 1102/2008 или смесва метален живак с други вещества с единствена цел износ на метален живак, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 50 000 до 100 000 лв.

(2) За неспазване на разпоредбите или предоставяне на невярна информация по чл. 5, ал. 3 и чл. 6 от Регламент 1102/2008 физическо или юридическо лице, извършващо дейност по чл. 2 от Регламент 1102/2008, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от 3000 до 10 000 лв.

Чл. 167

Актовете, с които се установяват административни нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите, съответно от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове..

Чл. 168

Наказателните постановления по закона се съставят по реда на Закона за административните нарушения и наказания и се издават от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица, от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове..

Чл. 169

(1) Актове за установяване на административни нарушения по този закон могат да съставят и представители на обществеността и на неправителствени екологични организации, определени от министъра на околната среда и водите.

(2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица.

Чл. 170

(1) Който виновно причини другиму вреди от замърсяване или увреждане на околната среда, е длъжен да ги обезщети.

(2) В случаите, когато е увредено имущество – държавна собственост, оправомощен да заведе иска по ал. 1 е:

1. министърът на околната среда и водите – ако вредите са настъпили на територията на повече от една област;

2. областният управител – ако вредите са настъпили на територията на повече от една община.

(3) В случаите, когато е увредено имущество – общинска собственост, кметът на общината е оправомощен да заведе иска по ал. 1.

Чл. 171

Увредените лица и лицата по чл. 170, ал. 2 и 3 могат да предявят иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението и за отстраняване последиците от замърсяване.

Чл. 172

Ликвидирането на последствията, причинени от трансгранично замърсяване на околната среда, се осъществява въз основа на международен договор, по който Република България е страна.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Околна среда“ е комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство.

2. „Опазване на околната среда“ е комплекс от дейности, които са насочени към предотвратяване на деградацията на околната среда, към нейното възстановяване, запазване и подобряване.

3. „Природни ресурси“ са частите на органичната и неорганичната природа, които се използват или могат да бъдат използвани от човека за задоволяване на неговите нужди.

4. „Възобновими ресурси“ са тези, които естествено се възстановяват или чрез специални дейности могат да бъдат изцяло или частично възстановени и за които се счита за доказано, че се възстановяват с темпове, съпоставими с темповете на тяхната експлоатация. Всички останали ресурси са невъзобновими.

5. „Замърсяване на околната среда“ е промяната на качествата ѝ вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми.

6. „Увреждане на околната среда“ е такова изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на живот на хората, до обедняване на биологичното разнообразие или до затруднено възстановяване на природните екосистеми.

7. „Налична първична информация“ е информацията, представляваща резултатите от измервания, изпитвания, наблюдения и други подобни, непридружени от анализи, прогнози и обяснения, събирана в рамките на задълженията на компетентната администрация, без за това да е необходимо искане на заинтересувано лице.

8. „Налична предварително обработена информация“ е информацията, обработена, обобщена и анализирана в рамките на задълженията на компетентната администрация, без за това да е необходимо искане на заинтересувано лице.

9. „Нарочно обработена информация“ е информацията, събирана или обработвана, обобщавана и анализирана по искане на заинтересувано лице.

10. „Събиране на информация“ са действията на компетентните администрации и на задължените физически и юридически лица, с които се извършват измерванията, констатациите и наблюденията на фактите, представляващи първична информация и с които се извършва обработването на информацията.

11. „Даване на информация“ е актът на даването на информацията от задълженото лице на компетентната администрация или на компетентния орган.

12. „Предоставяне на информация“ е актът, с който се осъществява достъпът на заинтересуваните лица до наличната информация.

13. „Ландшафт“ е територия, специфичният облик и елементите на която са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори.

13а. „Подземни води“ са водите по смисъла на § 1, ал. 1, т. 24 от Закона за водите.

14. „Почва“ е най-горният слой на земната кора, разположен между основната скала и повърхността. Почвата се състои от минерални частици, органична материя, вода, въздух и живи организми.

15. „Почвени функции“ са:

16. „Вредни изменения на почвата“ са нарушаване на почвените функции, които предизвикват значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло:

17. „Инвестиционно предложение“ е:

18. „Въздействие“ е всяко въздействие върху околната среда, което може да бъде причинено от реализирането на инвестиционното предложение за строителство, дейност или технология, включително върху здравето и безопасността на хората, флората, фауната, почвата, въздуха, водата, климата, ландшафта, историческите паметници и други материални ценности или взаимодействието между тези фактори.

19. „Трансгранично въздействие“ е всяко въздействие не само от глобален характер в район, намиращ се под юрисдикцията на дадена държава, предизвикано от предлагана дейност, чийто физически източник е разположен изцяло или частично в район под юрисдикцията на друга държава.

20. “Възложител на инвестиционно предложение” е обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен или административен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение.

21. “Възложител на план или програма” е лицето или органът, който е оправомощен да възложи изготвянето на плана или програмата.

22. „Планове и програми“ са планове, програми, стратегии и други подобни документи, както и техните изменения, които:

23. „Заинтересувани държави в трансграничен контекст“ са държавата, източник на въздействие върху околната среда, и засегнатите от това въздействие други държави, страни по Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст.

24. „Общественост“ е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство.

25. „Засегната общественост“ е обществеността по т. 24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство..

26. „Нулева алтернатива“ е възможността да не се осъществява дейността, предвидена с инвестиционното предложение.

27. „Нетехническо резюме“ е кратко изложение на достъпен за обществеността език на информацията в доклада за ОВОС в обем не помалък от 10 на сто от обема на доклада, съдържащо необходимите нагледни материали (карти, снимки, схеми).

28. “Разширение” е допълнително строителство, дейност, технология или изграждането на инсталации или схеми на територията на обект в експлоатация, в процес на изграждане или съгласуване, което може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда.

29. „Съоръжение“ е техническа единица в рамките на предприятието, в която се произвеждат, употребяват, обработват или складират опасни вещества. То включва цялото оборудване, структури, тръбопроводи, машини, инструменти, частни железопътни резервни коловози (коловози от вътрешния железопътен транспорт), докове, кейове за разтоварване (пристанищни терминали), които обслужват съоръжението, пирсове, складове или подобни структури, плаващи или не, необходими за работата на съоръжението.

29а. “Съхранение на опасни вещества” e складиране или отговорно пазене на налични опасни вещества в предприятието и/или съоръжението.

29б. “Ефект на доминото” е повишаване на риска или утежняване на последствията от голяма авария в предприятие и/или съоръжение или в група от предприятия и/или съоръжения, което е следствие от географска близост с друго предприятие и/или съоръжение или с група от предприятия и/или съоръжения или е следствие от опасните вещества, които се произвеждат, употребяват и/или съхраняват на територията на предприятието и/или съоръжението.

29в. “Обекти с обществено предназначение” са:

29г. “Необходими мерки за предотвратяване на големи аварии” са техническите, организационните и управленските мерки, необходими за безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението.

30. „Решение по оценка на въздействие върху околната среда“ е индивидуален административен акт на компетентния орган по чл. 94, с който се одобрява допустимостта за проектиране на инвестиционно предложение по т. 17 чрез оценка на местоположението (площадка, трасе) на обекти и очакваното въздействие върху околната среда въз основа на доклад за ОВОС при отчитане на общественото мнение и изразените становища на засегнатата общественост.

30а. “Дискомфорт” са раздразнението и неудобствата, създавани от факторите на околната среда, определени посредством проучвания в тази област.

31. „Предприятие“ е цялата територия и обектите върху нея, които са под контрола на оператор, в които има опасни химични вещества или препарати в едно или повече съоръжения, включително общи или свързани инфраструктури или дейности.

32. „Вещество“ е всеки химичен елемент или съединение с изключение на веществата – източници на йонизиращи лъчения по смисъла на § 1, т. 15 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия и § 1, т. 3 от Закона за генетично модифицирани организми.

33. „Промишлено замърсяване“ е всяко пряко или непряко постъпване в резултат на човешка дейност във въздуха, водите или почвите на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове, което може да окаже вредно въздействие върху човешкото здраве или околната среда, да предизвика увреждане на материалните ценности, да ограничи или предотврати възможностите за използване на полезните качества на околната среда и останалите нейни законосъобразни ползвания.

34. „Инсталация“ е всяко неподвижно техническо съоръжение, в което:

35. „Действаща инсталация“ е всяка инсталация, която е въведена в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.

36. „Емисия“ е прякото или непрякото изпускане на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове в атмосферния въздух, водите или почвите от организирани или неорганизирани източници в рамките на дадена инсталация или отделянето на парникови газове от въздухоплавателни средства, извършващи авиационна дейност, включена в списъка по приложение № 6.

37. „Норма за допустими емисии“ е определена стойност за маса на дадено вещество, изразена чрез съответните специфични параметри, като концентрация и/или ниво на емисиите, която не може да бъде превишавана по време на един или повече предварително зададени периоди. Нормите за допустими емисии могат да се определят и за определени групи, класове или категории вещества.

38. „Норми за качество на околната среда“ са определените в нормативните актове по околната среда специфични изисквания, които следва да бъдат изпълнени в определен момент в околната среда, като норми за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух, норми на качество на водите във водните обекти, норми за качеството на другите компоненти на околната среда и норми за допустимите стойности на факторите, които замърсяват или увреждат околната среда.

39. „Комплексно разрешително“ е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка, и са експлоатирани от един и същ оператор и някои от които могат да не попадат в обхвата на приложение № 4.

40. „Промяна в работата на инсталацията“ е всяко преустройство с промяна на естеството на производствената дейност, функционирането или разширението на инсталацията, които могат да окажат определено въздействие върху околната среда.

41. „Съществена промяна“ е промяна в работата на инсталацията, която може да има значително отрицателно въздействие върху здравето на хората или върху околната среда. Всяка промяна или увеличение на капацитета се смятат за съществени, ако промяната или увеличението на капацитета сами по себе си достигат праговите стойности, определени в приложение № 4.

42. „Най-добри налични техники (НДНТ)“ е най-ефективният и най-напредналият етап в развитието на дейностите и методите за тяхното осъществяване, показващ практическата пригодност на съответните техники за осигуряване на основа за определяне на съответните норми за допустими емисии и други условия на разрешителното, имащи за цел предотвратяването, а в случаите, когато това е практически невъзможно – намаляването на емисиите и въздействието им върху околната среда като цяло:

42а. „Референтен документ за НДНТ“ означава документ, който разглежда определени дейности и описва по-специално прилаганите техники, настоящите емисии и консумацията на ресурси и вещества, оценените техники за определяне на НДНТ, както и заключенията за НДНТ и всякакви най-нови техники, в който се отделя специално внимание на критериите по наредбата по чл. 119 и е резултат от обмена на информация, организиран от Европейската комисия, с цел изготвянето, прегледа или актуализирането му.

42б. „Заключения за НДНТ“ е документ, съдържащ част от референтен документ за НДНТ, в който се съдържат заключенията за НДНТ, тяхното описание, информация за оценка на тяхната приложимост, емисионните нива, свързани с НДНТ, свързания с тях мониторинг, свързаната с тях консумация на ресурси и вещества и когато е уместно – съответните мерки за възстановяване на площадката.

42в. „Заключение за НДНТ, прието с решение на Европейската комисия“ е заключение, прието по комитологична процедура след 7 януари 2011 г.

42г. „Емисионни нива, свързани с НДНТ“ са емисионните нива, получени при нормални експлоатационни условия чрез използване на най-добра налична техника или комбинация от НДНТ, описани в заключенията за НДНТ, изразени в средни стойности за определен период от време и при определени референтни условия.

42д. „Най-нова техника“ е непозната досега техника за промишлена дейност, която, ако бъде развита с търговска цел, би могла да осигури или по-висока обща степен на опазване на околната среда, или поне същата степен на опазване на околната среда при реализиране на по-големи икономии в сравнение със съществуващите НДНТ.

43. „Оператор“ е всяко физическо или юридическо лице, по отношение на което е налице една от следните характеристики:

43а. „Оператор на въздухоплавателно средство“ е лице, което експлоатира въздухоплавателно средство в момента, в който то извършва авиационна дейност, включена в списъка по приложение № 6, или ако това лице не е известно, или не е посочено от собственика на въздухоплавателното средство – лицето, което е собственик на въздухоплавателното средство.

43б. „Оператор за търговски въздушен превоз“ е оператор, който срещу възнаграждение предоставя услуги за обществен превоз на пътници, товари или поща по редовни или нередовни въздушни линии.

43в. „Администрираща държава членка“ е:

43г. „Базова година“ е първата календарна година на дейността на оператор на въздухоплавателно средство, който е започнал да извършва дейност в Общността след 1 януари 2006 г., а във всички останали случаи – календарната година, започваща на 1 януари 2006 г. (за целите на т. 2).

43д. „Установени авиационни емисии“ са емисиите от всички полети, попадащи в обхвата на авиационните дейности, изброени в приложение № 6, които заминават от летище, разположено на територията на държава членка, или пристигат на такова летище от трета държава.

43е. „Исторически авиационни емисии“ са средноаритметичната стойност на годишните емисии през календарните години 2004, 2005 и 2006, отделени от въздухоплавателно средство, извършващо авиационна дейност, включена в списъка по приложение № 6.

43ж. „Изгаряне“ е всяко окисление на горива, независимо от начина, по който се използва топлинната, електрическата или механичната енергия, произведена чрез този процес, и всички други пряко свързани с това дейности, включително пречистване на отпадъчните газове.

43з. „Тонкилометър“ е тон полезен товар, превозван на разстояние един километър.

43и. „Разстояние“ по смисъла на определението по т. 43з е разстоянието по най-късата дъга от земната сфера (ортодрома) между летището на заминаване и летището на пристигане плюс допълнителен непроменлив фактор от 95 km.

43к. „Полезен товар“ по смисъла на определението по т. 43з е общото тегло на превозваните по време на авиационната дейност товари, поща и пътници.

43л. „Базово ниво“ е средното за Европейския съюз равнище за 2010 г. на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на изкопаемите течни горива, използвани в транспорта.

43м. „Доставчици на горива за транспорта“ са лица, които пускат на пазара течни горива за транспорта и отговарят за освобождаването на горивото за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове.

43н. „Пускане на пазара“ е пускане на пазара по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух.

43о. „Лица, които пускат течни горива на пазара“ са лицата по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух.

43п. „Емисии на парникови газове от целия жизнен цикъл“ са всички нетни емисии на CO2, CH4 и N2O, които могат да бъдат причислени към дадено течно гориво (включително всички негови примеси). Това включва всички съответни етапи от добива или отглеждането, включително промени на земеползването, транспорт и разпространение, преработка и горене, независимо на кой етап се отделят емисиите.

43р. „Емисии на парникови газове на единица енергия (интензитет)“ са общата маса емисии на CO2-еквивалент на парникови газове, свързани с даденото течно гориво, разделена на общото енергийно съдържание на горивото (изразява се като долната топлина на изгаряне на съответното гориво).

44. „Организация“ е дружество, корпорация, компания, предприятие, орган или институция или част, или комбинация от тях, регистрирани или не като юридическо лице, публични или частни, които имат собствени функции и администрация.

45.

46.

47. „Пломбиране“ е ограничаването на достъпа на лица до имоти и съоръжения чрез поставяне на оловна пломба от контролния орган.

48. „Запечатване“ е ограничаването на достъпа на лица до имоти и съоръжения чрез поставяне на лепенка с поставен на нея мокър печат от контролния орган.

49. „Щета върху околната среда, настъпила от минали действия или бездействия“ е старо замърсяване на терени или строителни конструкции на промишлени площадки с опасни вещества и отпадъци, породено от промишлена, селскостопанска, търговска или транспортна дейност, вследствие на което се застрашава човешкото здраве или околната среда.

50. „Устойчиво развитие“ е развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да ограничава и нарушава способността и възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени потребности. Устойчивото развитие обединява два основни стремежа на обществото:

51. „Авария“ е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове, възникване на пожари, наднормено замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплаха за живота и здравето на населението.

53а. „Съществено изменение на предприятие и/или съоръжение“ са:

54а. „Голяма авария“ е възникване на голяма емисия, пожар или експлозия, която става в резултат на неконтролируеми събития в хода на операциите на всяко предприятие, което има издадено разрешително по чл. 104, ал. 1, и която води до сериозна опасност за човешкото здраве и/или за околната среда, която опасност е непосредствена, забавена, вътре или вън от предприятието и включва едно или повече опасни вещества от таблица 1 на приложение № 3 или опасни вещества, класифицирани в поне една от категориите на опасност, посочени в таблица 3 на приложение № 3.

54б. “Опасност от голяма авария” е всяко действие или събитие с участието на опасно вещество от табл. 1 на приложение № 3 или опасно вещество, класифицирано в поне една от категориите, посочени в табл. 3 на приложение № 3, които могат да причинят увреждания на човешкото здраве и/или на околната среда.

58. “Квота” е разрешение за отделяне на един тон еквивалент на въглероден диоксид в рамките на определен период, която е валидна единствено за целите на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

59. “Парникови газове” са шестте газа, регулирани от Протокола от Киото: въглероден диоксид (СО2), метан (СН4), диазотен оксид (N2O), флуоровъглеводороди (HFCs), перфлуоровъглероди (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6).

60. “Тон еквивалент на въглероден диоксид” означава един метричен тон въглероден диоксид (СО2) или количество от всеки друг парников газ с еквивалентен потенциал за глобално затопляне.

61. “Единица редуцирани емисии” е равна на един тон еквивалент въглероден диоксид, постигната в резултат на проект “съвместно изпълнение” по чл. 6 на Протокола от Киото.

62. “Сертифицирана единица редуцирани емисии” е равна на един тон еквивалент въглероден диоксид, постигната в резултат на проект “чисто развитие” по чл. 12 на Протокола от Киото.

62а. „Доброволна редукция на емисии“ е единица парникови газове, равняваща се на един тон еквивалент на въглероден диоксид, получена в резултат на реализацията на проекти за редуциране на емисии, сертифицирани по някой от доброволните стандарти. За всеки тон верифицирана редукция се отписва равно количество предписани емисионни единици от националния регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове.

63. “Верификацията” е процес на независима проверка и потвърждение на надежността, достоверността и точността на системата за мониторинг и на докладваните данни и информация, свързани с емисии на парникови газове.

64. “Дейност по проект” е дейност по проект в съответствие с чл. 6 (съвместно изпълнение) и чл. 12 (механизъм за чисто развитие) от Протокола от Киото.

65. „Нарастваща санкция“ е санкцията, която прогресивно увеличава размера си във времето при наличието на нормативно установени предпоставки за това и въз основа на обективно определена формула за изчисление.

66. „Предписано количество“ е общото количество емисии на парникови газове, което е определено за Република България по Протокола от Киото за периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2012 г.

67. „Предписана емисионна единица (ПЕЕ)“ е търгуема единица от „предписаното количество“, равняваща се на един тон еквивалент на въглероден диоксид.

68. „Валидация“ е процес на независима проверка и потвърждение на надеждността, достоверността и точността на проектната документация.

69. „Генератор на електроенергия“ е инсталация, която към 1 януари 2005 г. или след това е произвела електроенергия, предназначена за продажба на трети лица, и в която не се извършва друга дейност, посочена в приложение № 7.

70. „Доклад за базовото състояние“ е информация за замърсяването на почвата и подземните води със съответните опасни вещества.

71. „Проверка по околна среда“ са всички действия, включително посещения на място, мониторинг на емисиите и проверки на вътрешните доклади и на документите относно последващите действия, проверка на собствения мониторинг, проверка на използваните техники и адекватност на управлението на околната среда на инсталацията, предприети от контролния орган с цел проверка, подпомагане на съответствието с условията на разрешителните и при необходимост, наблюдение на въздействието на инсталациите върху околната среда.

72. „Птици“ са кокошки, пуйки, токачки, патици, гъски, пъдпъдъци, гълъби, фазани, яребици и щраусовидни видове (щрауси, ему, киви и други), птици, отглеждани или държани затворени за разплод, за производство на месо и яйца за консумация или за попълване на запасите от дивеч.

73. „Неконвенционални въглеводороди“ са природни въглеводороди от геоложки формации с ниско съдържание на въглеводороди, ниска порестост и ниска или много ниска проницаемост и за тяхното извличане е необходимо да се прилагат технологии за допълнително въздействие върху съдържащите ги геоложки формации.

§ 2

„Мониторинг на околната среда“ е събирането, оценката и обобщаването на информацията за околната среда чрез непрекъснато или периодично наблюдение на определени качествени и количествени показатели, характеризиращи състоянието на компонентите на околната среда и тяхното изменение в резултат на въздействието на природни и антропогенни фактори.

В случаите, когато законът изисква уведомяване или съобщаване и когато за това не са предвидени изрични правила или прилагането на изрично определена процедура, уведомяването, съответно съобщаването, се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

§ 2а

Този закон въвежда разпоредбите на Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1999 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, на Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 г. за изменение на Директива 96/82/ЕО относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, на Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и на чл. 1, параграфи 10 и 13 от Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността.

§ 2б

Този закон въвежда изискванията на Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО (ОВ, L 140/88 от 5 юни 2009).

§ 2в

Този закон въвежда разпоредбите на глави първа и втора и приложения № 1 и 2 на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ, L 334/17 от 17 декември 2010 г.).

§ 3

„Национална система за мониторинг на околната среда“ е комплекс от измервателни, аналитични и информационни дейности, чиято цел е осигуряването на своевременна и достоверна информация за състоянието на компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, въз основа на която да се правят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита на околната среда и човешкото здраве от вредни въздействия.

§ 4

„Опасно вещество“ е всяко вещество, препарат или смес, поименно изброено в приложение № 3, табл. 1, или което притежава поне едно от свойствата, изброени в приложение № 3, табл. 3, и е суровина, продукт, страничен продукт, утайка и междинен продукт, включително вещество, което е възможно да се получи в резултат на голяма авария.

§ 5

„Интегриране на държавната политика по околна среда в секторните политики“ означава съобразяването и включването на изискванията за опазване на околната среда в процеса на разработване, прилагане и контрола по прилагането на секторните политики, определени в чл. 9.

§ 6

„Добра земеделска практика“ е земеделската практика, която се основава на принципите на устойчивото развитие.

§ 7

„Територии със специален режим на защита“ са територии, в които се въвеждат мерки за опазване на редки видове от флората и фауната и на техни местообитания.

§ 2

§ 3

Законът за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и 63 от 1995 г., бр. 13, 85 и 86 от 1997 г., бр. 62 от 1998 г., бр. 12 и 67 от 1999 г., бр. 26, 27 и 28 от 2000 г., бр. 1 и 26 от 2001 г.) се отменя.

§ 4

Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се издават в срок до шест месеца от влизането му в сила.

§ 5

Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за опазване на околната среда, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.

§ 6

До приемането на нормативни актове за дейностите по чл. 144, ал. 1 се прилагат методики и инструкции на министъра на околната среда и водите.

§ 7

В шестмесечен срок от влизането в сила на закона операторите на инсталациите, които са в обхвата на дейностите по приложение № 4, са длъжни писмено да уведомят за това Министерството на околната среда и водите.

§ 8

Невнесените в срок такси, глоби и санкции по този закон, Закона за водите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии и Закона за чистотата на атмосферния въздух се събират заедно с лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

§ 9

(1) При приватизация отговорността за нанесените щети върху околната среда от минали действия или бездействия носят съответните приватизирани дружества или собственици на обособени части и възстановяването на околната среда е за тяхна сметка.

(2) Договорите за изпълнение на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация, които са сключени до 15 декември 2007 г., се изпълняват по досегашния ред. При необходимост договорите могат да се изменят или допълват с оглед възможностите за изпълнение на програмите. По този ред програмите се изпълняват най-късно до 31 декември 2020 г., като след тази дата всички незапочнати и/или с недовършено изпълнение програми се прекратяват.

(3) При прекратяване на договор по ал. 2 програмата се довършва при условията и по реда на Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация, приета с Постановление № 173 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2004 г.; попр., бр. 114 от 2004 г.; изм., бр. 65 от 2007 г.).

§ 10

(1) В срок до една година от влизането в сила на закона кметовете на общините разработват програмите по чл. 79, ал. 1.

(2) Член 81, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 82, ал. 1 и 4 и раздел II на глава шеста влизат в сила от 1 юли 2004 г.

(3) До влизането в сила на разпоредбите, посочени в ал. 2, ОВОС на националните, регионалните и областните планове и програми за развитие, устройствените планове и техните изменения се извършва по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите.

§ 10а

Класификацията на действащи предприятия и/или съоръжения за обезвреждане на течни отпадъци, хвостохранилища или сгуроотвали, съдържащи опасни вещества, както и класификацията на действащи предприятия и/или съоръжения, при дейността на които се извършва търсене, проучване, добив и преработка на подземни богатства чрез химична и/или термична преработка, при която се употребяват опасни вещества, се извършва до 31 декември 2006 г.

§ 11

(1) Изискването за издаване на комплексно разрешително по глава седма се прилага за:

1. нови и при промяна на производствената дейност на действащи инсталации и съоръжения – от 1 януари 2003 г.;

2. действащи инсталации и съоръжения – от 1 януари 2003 г. до 30 октомври 2007 г.

(2) Крайният срок за изпълнение на условията, установени с издадените комплексни разрешителни за действащи инсталации, е 31 октомври 2007 г., с изключение на случаите, когато друг специален закон в областта на околната среда или Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз предвижда друго.

(3) За отделни блокове от дадена действаща голяма горивна инсталация по искане на заинтересованото лице срокът за изпълнение на условията, установени с издадените комплексни разрешителни, може да бъде удължаван до 31 декември 2014 г., когато тази голяма горивна инсталация не изгаря местни лигнитни въглища и с решение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на упълномощено от него длъжностно лице е задължена да компенсира част или цялото производство от изведените от експлоатация ядрени мощности и когато спазването на срока по ал. 2 би довело до непреодолими трудности за изпълнение на нейните производствени задължения за поддържане на енергийния баланс на страната.

§ 11а

(отменен)

До издаването на комплексно разрешително за експлоатацията им по глава седма към съответните действащи инсталации и съоръжения се прилагат условията, установени с решенията за оценка на въздействието им върху околната среда, издадени по реда на отменения Закон за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и 63 от 1995 г., бр. 13, 85 и 86 от 1997 г., бр. 62 от 1998 г., бр. 12 и 67 от 1999 г., бр. 26, 27 и 28 от 2000 г., бр. 1 и 26 от 2001 г.; отм., бр. 91 от 2002 г.).

§ 12

Член 131з, ал. 9 и чл. 131м, ал. 1 се прилагат до 31 декември 2012 г.

§ 12а

Срокът по чл. 99, ал. 8 започва да тече от датата на влизане в сила на решенията по ОВОС и се отнася и за тези решения, които са издадени преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

§ 12б

(1) Решенията по ОВОС, с които са одобрени инвестиционни предложения по реда на отменения Закон за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и 63 от 1995 г., бр. 13, 85 и 86 от 1997 г., бр. 62 от 1998 г., бр. 12 и 67 от 1999 г., бр. 26, 27 и 28 от 2000 г., бр. 1 и 26 от 2001 г.; отм., бр. 91 от 2002 г.) и по реда на този закон, при които няма изменение на инвестиционното предложение и строителството на които не е приключило към влизането в сила на този закон, по искане на компетентния орган и/или на възложителя подлежат на преглед и преценка за актуалност на данните в извършените анализи и оценки в документацията по ОВОС.

(2) Процедурата започва с консултации между компетентния орган и възложителя за уточняване на обхвата и съдържанието на информацията, с която е необходимо да се допълни докладът по ОВОС. След уточняването им процедурата продължава по реда на чл. 96 - 98 и чл. 99, ал. 1.

(3) Компетентният орган взема решение в срок до един месец от провеждането на общественото обсъждане, като отчита резултатите от него, с което:

1. потвърждава решението по ОВОС, или

2. изменя и допълва решението по ОВОС с условия за изпълнение, включително мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия върху околната среда и срокове за изпълнение, където е необходимо.

(4) Обжалването на решението по ал. 3 не спира изпълнението му.

§ 13

В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти (ДВ, бр. 10 от 2000 г.) се правят следните изменения:

1. Глава четвърта се отменя.

2. Член 31 се отменя.

§ 14

В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 27:

2. В наименованието на глава шеста думите „Националния фонд за опазване на околната среда“ се заменят с „Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда“.

3. В чл. 31, ал. 1 и 3 думите „Националния фонд за опазване на околната среда“ се заменят с „Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда“.

4. В чл. 32, ал. 1 и 3 думите „Националния фонд за опазване на околната среда“ се заменят с „Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда“.

5. В чл. 33, ал. 1 и 2 думите „Националния фонд за опазване на околната среда“ се заменят с „Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда“.

6. В чл. 44 думите „Националния фонд за опазване на околната среда“ се заменят с „Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда“.

7. Параграф 46 се отменя.

§ 15

В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 98 от 1999 г., бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., бр. 23 от 2002 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 74:

2. В чл. 86:

§ 16

В чл. 25, ал. 1 от Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г.; изм., бр. 23 от 2002 г.) се правят следните изменения:

1. В т. 2 думите „Националния фонд за опазване на околната среда“ се заменят с „Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда“.

2. В т. 3 думите „съответния общински фонд за опазване на околната среда“ се заменят с „бюджета на съответната община“.

§ 17

В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 196:

2. В чл. 197:

3. В чл. 199, ал. 4 думите „Националния фонд за опазване на околната среда“ се заменят с „Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда“.

§ 18

(1) Разпоредбите на чл. 60 – 64, § 12, т. 1 и 4 и § 14 – 17 влизат в сила от 1 януари 2003 г.

(2) До влизането в сила на разпоредбите по ал. 1 дейността на Националния фонд за опазване на околната среда се осъществява в съответствие с разпоредбите на § 9 и приложение № 7 към § 9 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г.

§ 19

Когато през първите две години на всеки от периодите, посочени в чл. 131б, ал. 4, няма установени авиационни емисии от полети, извършени от оператор на въздухоплавателно средство, които да са установени за неговата администрираща държава членка, съгласно т. 43в, буква „б“ от § 1 на допълнителните разпоредби операторът на въздухоплавателно средство се прехвърля към друга администрираща държава членка за следващия период. Новата администрираща държава членка е държавата членка с най-голям брой предвидени установени авиационни емисии от полети, извършени от този оператор на въздухоплавателно средство по време на първите две години от предходния период.

§ 20

Член 131з, ал. 6 се прилага по отношение на операторите на въздухоплавателни средства за периода, посочен в чл. 131б, ал. 4, т. 1.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 81, ал. 1, т. 2

Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 Инвестиционни предложения:

1. Рафинерии за суров нефт (с изключение на производството само на смазочни материали от суров нефт) и инсталации за газификация и втечняване на 500 и повече от 500 тона на денонощие въглища или битуминозни шисти.

2.1. Топлоелектрически централи и други горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност 50 MW или повече, и

2.2. Ядрени електроцентрали и други ядрени реактори, включително демонтаж или извеждане от експлоатация на такива централи и реактори, с изключение на инсталации за производство и преработване на делящите се или обогатени материали, чиято максимална мощност не надвишава 1 киловат непрекъснато топлинно натоварване.

3.1. Инсталации за преработване на отработено ядрено гориво.

3.2. Инсталации, предназначени:

а) за производство или обогатяване на ядрено гориво;

б) за обработване на отработено ядрено гориво или отпадъци с висока степен на радиоактивност;

в) за окончателно погребване на отработено ядрено гориво;

г) единствено за окончателно погребване на радиоактивни отпадъци;

д) единствено за съхраняване, планирано за повече от 10 г., на отработено ядрено гориво или радиоактивни отпадъци на площадка, различна от тази, на която са произведени.

4. Интегрирано предприятие за производство на чугун и стомана (първично или вторично топене), включително непрекъснато леене.

5. Леярни за черни метали с производствен капацитет над 20 т на денонощие.

6. Инсталации за обработване на черни метали:

а) станове за горещо валцуване с капацитет над 20 т необработена стомана за час;

б) ковашки цехове с преси, чиято енергия превишава 50 килоджаула на преса, където използваната топлинна мощност превишава 20 MW;

в) защитни покрития от разтопен метал с консумация над 2 т необработена стомана за час.

7. Инсталации за:

а) производство на цветни необработени метали от руди, концентрати или отпадъци от метали чрез металургични, химични или електролитни процеси;

б) топене, включително сплавяване на цветни метали, с капацитет на топене над 4 т на денонощие за олово и кадмий или 20 т на денонощие за всички останали метали.

8. Инсталации за повърхностна обработка на метали и пластмаси чрез електролитни или химични процеси, при които обемът на ваните за обработка е над 30 м3.

9. Инсталации за добив и преработка на азбест и за производство на продукти, съдържащи азбест:

а) за азбестоциментовите продукти с годишно производство над 20 000 т крайна продукция;

б) за фрикционни материали с годишно производство повече от 50 т крайна продукция;

в) за други производства, използващи азбест над 200 т годишно.

10. Интегрирани химически инсталации за производство в промишлен мащаб на химични вещества, използващи процеси на химично превръщане, където отделните инсталации са функционално свързани и които са:

а) за производство на основни органични химични вещества;

б) за производство на основни неорганични химични вещества;

в) за производство на фосфорни, азотни и калиеви торове (еднокомпонентни и сложни торове);

г) за производство на основни вещества за растителна защита и биоциди;

д) за производство на основни фармацевтични продукти с използване на химически или биологични процеси;

е) за производство на взривни вещества;

ж) за производство на белтъчни фуражни добавки, ензими и други белтъчни вещества с използване на химично или биологично превръщане в производствения процес.

11. Промишлени предприятия за производство на:

а) целулозна каша от дървесина или други подобни влакнести материали;

б) хартия и картон с производствен капацитет над 20 т на денонощие.

12. Инсталации за производство на циментен клинкер в ротационни пещи с производствен капацитет над 500 т на денонощие или за вар в ротационни пещи с капацитет над 50 т на денонощие или в други пещи с производствен капацитет над 50 т на денонощие.

13. Инсталации за производство на стъкло, включително стъклени влакна, с топилен капацитет над 20 т на денонощие.

14. Инсталации за разтопяване на минерални вещества, включително за производство на минерални влакна, с топилен капацитет над 20 т на денонощие.

15. Инсталации за изработване на керамични продукти чрез изпичане, по-конкретно покривни керемиди, тухли, огнеупорни тухли, плочи, каменинови или порцеланови изделия, с производствен капацитет над 75 т на денонощие и/или с капацитет на пещта за изпичане над 4 м3 и с плътност на подреждане за една пещ над 300 кг/м3.

16. Инсталации за предварителна обработка (дейности, като измиване, избелване, мерцеризиране) или багрене на влакна и/или текстил с капацитет над 10 т на денонощие.

17. Инсталации за дъбене на необработени и сурови кожи при капацитет над 12 т на денонощие готова продукция.

18. Инсталации за повърхностно третиране на вещества. Инсталации за повърхностно третиране на вещества, предмети или продукти с използване на органични разтворители, по-конкретно за апретиране, щамповане, грундиране, обезмасляване, придаване на водонепромокаемост, оразмеряване, боядисване, почистване или импрегниране, с консумация на органични разтворители над 150 кг на час или над 200 т годишно.

19.1. Кланици с производствен капацитет над 50 т трупно месо за денонощие.

19.2. Инсталации за обработване и преработване на суровини с цел производство на хранителни продукти от:

а) животински суровини (без мляко) с производствен капацитет над 75 т готова продукция на денонощие;

б) зеленчукови суровини с производствен капацитет над 300 т на денонощие готова продукция (средна стойност за тримесечие).

19.3. Обработване и преработване на мляко с количество на постъпващо мляко над 200 т на денонощие (средна стойност за година).

20. Инсталации за обезвреждане или оползотворяване на животински трупове и животински отпадъци с капацитет над 10 т на денонощие.

21. Ферми за интензивно отглеждане на птици и свине с повече от:

а) 40 000 места за отглеждане на бройлери, 40 000 места за кокошки носачки;

б) 2000 места за отглеждане на свине за угояване (над 30 кг), или

в) 750 места за свине майки.

22.1. Строителство на железопътни магистрали и железопътни линии I категория (линии за железопътен трафик на големи разстояния) и на летища с дължина на основната писта 2100 м и повече.

22.2. Строителство на автомагистрали и пътища I клас.

22.3. Строителство на нов път с четири или повече платна или изместване на трасе и/или разширение на съществуващ път с две или по-малко платна до четири или повече платна, когато новият път, изместването на трасе и/или разширението на съществуващия път е с 10 и повече км непрекъсната дължина.

23.1. Вътрешни водни пътища и пристанища, обслужващи корабите по вътрешните водни пътища, които позволяват преминаване на кораби с водоизместване над 1350 т.

23.2. Търговски пристанища, терминали за товарене и разтоварване, свързани със сушата, и пристанища за обществен транспорт (с изключение на терминали за фериботи), които могат да приемат кораби с водоизместване над 1350 т.

24. Инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци чрез изгаряне, химично третиране или депониране по смисъла на Закона за управление на отпадъците.

25. Инсталации с капацитет над 100 т за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране по смисъла на Закона за управление на отпадъците.

26. Добив на подземни води или изкуствено подхранване на подземните води с годишен обем на добиваната вода или вода за подхранване 10 млн. куб. м или повече.

27.1. Дейности за прехвърляне на водни ресурси между речни басейни за задоволяване на недостига при водопотреблението, когато обемът на прехвърлената вода е повече от 100 млн. куб. м годишно.

27.2. Във всички останали случаи дейности за прехвърляне на водни маси между речни басейни, където средногодишният (осреднено за много години) отток на басейна, от който се прехвърля вода, е над 2000 млн. куб. м годишно. В случаите по т. 27.1 и 27.2 прехвърлянето на вода за питейни нужди по тръбопроводи се изключва.

28. Пречиствателни станции за отпадъчни води с капацитет над 150 000 еквивалентни жители.

29. Добив на нефт или природен газ за търговски цели при количества над 500 т на денонощие за нефт или над 500 000 м3 на денонощие за природен газ.

29.1. Сондажи за проучване и добив на неконвенционални въглеводороди, в т.ч. шистов газ.

30. Язовири или други съоръжения, предназначени за постоянно задържане или съхраняване на вода, където новото или допълнителното количество вода, което се задържа или съхранява, е над 10 млн. куб. м.

31. Тръбопроводи с диаметър повече от 800 мм и с дължина повече от 40 км:

а) за транспортиране на газ, нефт, химични вещества и смеси;

б) за транспортиране на потоци от въглероден диоксид (CO2) с цел съхранение в геоложки формации, включително свързаните с тях компресорни станции.

32. Съоръжения за съхраняване на 200 000 т или повече нефт, нефтопродукти или химични продукти.

33. Строителство на надземни електропроводи с напрежение 220 kV и повече и с дължина над 15 км.

34. Открит добив в кариери и рудници на суровини при площ над 25 хектара или добив на торф с площ над 150 хектара.

35. Туризъм и отдих:

а) ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии с обща площ над 10 дка и съоръжения към тях;

б) ски писти, ски влекове, лифтове с обща дължина над 1000 м и съоръжения към тях;

в) спортни или рекреационни комплекси извън урбанизирани територии с обща площ над 20 дка.

36. Инсталации за улавяне на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации от инсталации, обхванати от това приложение, или когато общото годишно количество уловен CO2 е равно на или надвишава 1,5 мегатона.

37. Места за съхранение на СО2 в геоложки формации.

38. Всяко изменение или разширение на инвестиционно предложение, включено в приложението, когато това изменение или разширение самостоятелно достига критериите, ако има такива, посочени в приложението.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2

Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 103

Приложение № 3 към чл. 103, ал. 1

1. Настоящото приложение се прилага, за да се определи наличието на опасни вещества за всяко предприятие и/или съоръжение за целите на класифицирането му като „предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал“ или „предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал“ от страна на оператора и прилагането на изискванията на глава седма, раздел І.

2. Операторът на ново или действащо предприятие и/или съоръжение, в което се употребяват и/или се съхраняват опасни вещества в количества, равни или надвишаващи количествата, изброени в таблици 1 и 3, колона 2 на приложението, е длъжен да го класифицира като „предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал“, а операторът на ново или действащо предприятие и/или съоръжение, в което се употребяват и/или се съхраняват опасни вещества в количества, равни или надвишаващи количествата, изброени в таблици 1 и 3, колона 3, е длъжен да го класифицира като „предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал“. При изчисляването на количествата на опасните вещества се спазват всички изисквания на приложението.

3. Класификацията по т. 2 определя задълженията на операторите по чл. 110, ал. 1 и чл. 116а.

4. Смеси и препарати се разглеждат като чисти вещества, когато попадат в граничните стойности на концентрациите, определени в съответствие със свойствата им, по критериите, посочени в Наредбата за реда и начина на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати (обн., ДВ, бр. 5 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 66 от 2004 г., бр. 50 и 57 от 2005 г., бр. 20 от 2007 г. и бр. 4 и 51 от 2008 г.), или в Наредбата за разрешаване на продукти за растителна защита (ДВ, бр. 81 от 2006 г.), въвеждащи изискванията на европейските директиви, посочени в т. 1 на забележките към таблица 3, освен когато не са изрично посочени определен процентен състав или друго обяснение.

5. Количествата, посочени в долните таблици, се отнасят за всички предприятия и/или съоръжения.

6. За целите на класификацията на предприятието и/или съоръжението следва да се отчитат максималните количества на опасните вещества, които са налични или може да се очаква да са налични по всяко време, на площадката на предприятието и/или съоръжението. Опасни вещества в налични количества, равни или по-малки от 2 на сто от съответните количества, посочени в таблиците, могат да бъдат изключени при изчисляването на сумата на относителните количества на опасните вещества по реда на т. 4 на забележките към таблица 3, ако местоположението им в предприятието и/или съоръжението е такова, че не би могло да причини голяма авария на друго място в предприятието и/или съоръжението.

7. Правилата за изчисляване на сумата на относителните количества на опасните вещества по реда на т. 4 от забележките към таблица 3 се прилагат, когато е необходимо.

8. За целите на класификацията съгласно приложението газ е всяко вещество, което при температура 20 °C има абсолютно парно налягане, равно на или по-голямо от 101,3 kPa.

9. За целите на класификацията съгласно приложението течност е всяко вещество, което не е газ и което не е в твърдо състояние при температура 20 °C и стандартно налягане 101,3 kPa. Когато едно или повече опасни вещества, налични в предприятието и/или съоръжението, са поименно изброени в таблица 1 и са класифицирани в една или повече категории на опасност съгласно таблица 3, се прилагат пределните количества, посочени в таблица 1. Забележки:

1-dup. Амониев нитрат (5000/10000): торове, способни да се саморазграждат Отнася се за комбинирани/комплексни торове, базирани на амониев нитрат (комбинирани/комплексни торове, съдържащи амониев нитрат с фосфат и/или поташ), които са способни да се саморазграждат и в които съдържанието на амониев азот е: – между 15,75 тегловни % (15,75 тегловни % съдържание на азот-амониев, еквивалентно на 45 % амониев нитрат) и 24,5 тегловни % (24,5 тегловни % съдържание на амониев азот, еквивалентно на 70?% амониев нитрат) и общо съдържание на запалими/органични материали не повече от 0,4 % или торове, които отговарят на изискванията на приложение № 3 към чл. 23 и 27 от Наредбата за специалните изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за вземане на проби и анализ на торове, приета с Постановление № 5 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 10 от 2003 г.), въвеждаща изискванията на Директива 80/876/ЕИО; – равно или по-малко от 15,75 тегловни % и съдържат незабранени запалими материали и които са способни да претърпят самоподдържащо се разграждане съгласно ООН Trough Test (виж препоръки на Организацията на обединените нации за транспорт на опасни товари: ръководство за изпитвания и критерии, част ІІІ, подраздел 38.2).

2-dup. Амониев нитрат (1250/5000): чистота, отговаряща на изискванията за торове Отнася се за еднокомпонентни амониево-нитратни торове и сложни/комбинирани торове, базирани на амониев нитрат, в които съдържанието на амониев азот е: – повече от 24,5 тегловни % с изключение на смеси от амониев нитрат с доломит, варовик и/или калциев карбонат с чистота, не по-малка от 90 %; – повече от 15,75 тегловни % за смеси от амониев нитрат и амониев сулфат; – повече от 28 тегловни % (28 тегловни % съдържание на амониев азот, еквивалентно на 80?% амониев нитрат) за смес от амониев нитрат с доломит, варовик и/или калциев карбонат с чистота, не по-малка от 90%, и които отговарят на изискванията на приложение № 3 към чл. 23 и 27 от Наредбата за специалните изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за вземане на проби и анализ на торове.

3-dup. Амониев нитрат (350/2500): техническа чистота Отнася се за: – амониев нитрат и препарати, съдържащи амониев нитрат, в които съдържанието на амониев азот е: • между 24,5 и 28 тегловни % и съдържанието на запалими вещества е не повече от 0,4 %; • повече от 28 тегловни % и съдържанието на запалими вещества е не повече от 0,2 %; – воден разтвор на амониев нитрат, в който концентрацията на амониев нитрат е повече от 80 тегловни %.

4-dup. Амониев нитрат (10/50): материали, неотговарящи на изискванията за качество, и торове, които не изпълняват теста за детонация Отнася се за: – материали, които са отхвърлени (бракувани) по време на производствения процес, амониев нитрат и препарати, съдържащи амониев нитрат, еднокомпонентни амониево-нитратни и базирани на амониевия нитрат комбинирани/комплексни торове, посочени в т. 2 и 3, които са върнати от крайния потребител на производителя, намират се във временен склад или са предадени в преработвателен завод за преработка, рециклиране или обработка с цел безопасна употреба, защото вече не отговарят на условията на т. 2 и 3; – торове, посочени в т. 1, първо тире, и в т. 2, които не отговарят на изискванията на приложение № 3 към чл. 23 и 27 от Наредбата за специалните изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за вземане на проби и анализ на торове (обн., ДВ, бр. 10 от 2003 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.).

5-dup. Калиев нитрат (5000/10 000): комбинирани калиево-нитратни базирани торове, в които калиевият нитрат е в прилингована/гранулирана форма.

6-dup. Калиев нитрат (1250/5000): комбинирани калиево-нитратни базирани торове, в които калиевият нитрат е в кристална форма.

7-dup. Полихлордибензофурани и полихлордибензодиоксини Количествата на полихлордибензофураните и полихлордибензодиоксините се изчисляват чрез следните фактори: Забележки:

1-dup2. Веществата и препаратите се класифицират съгласно изискванията на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати и Наредбата за реда и начина на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати, въвеждащи следните директиви и техните адаптации към техническия прогрес: Директива 67/548/EИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (1) и Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (2). Когато веществата, които са налични или може да бъдат налични в предприятието и/или съоръжението, не са класифицирани като опасни по чл. 2 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, като например отпадък, но въпреки това при условията на производството, употребата или съхранението им в предприятието и/или съоръжението представляват или могат да представляват опасност и притежават или могат да притежават еквивалентни свойства по отношение на риска от големи аварии, се прилагат разпоредбите за временно опаковане и етикетиране съгласно изискванията на Наредбата за реда и начина на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати. Когато опасните вещества, налични в предприятието и/или съоръжението, са класифицирани в повече от една категория на опасност, се прилага категорията на опасност с най-ниски пределни количества съгласно таблица 3 на приложението. За прилагането на т. 4 от забележките ще се използва пределното количество, отговарящо на съответната класификация.

2-dup2. „Експлозивни“ означава: – вещество или препарат, което представлява риск от взрив при удар, триене, огън или други източници на запалване (стандартна фраза на риска R2), – вещество или препарат, което представлява повишен риск от взрив при удар, триене, огън или други източници на запалване (стандартна фраза на риска R3), или – вещество, препарат или изделие, попадащо в Клас 1 на Европейската спогодба за международни превози на опасни товари по шосе (UN/ADR), сключена на 30 септември 1957 г., както е променяна и както е транспонирана от Директива на Съвета 94/55/EО от 21 ноември 1994 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на автомобилния превоз на опасни товари (3). В това определение се включват пиротехнически изделия, които за целите на глава седма, раздел 1 от закона се приемат за вещества (или смеси от вещества), чиято цел е да пораждат някакво въздействие чрез топлина, светлина, звук, газ или дим или чрез комбинация от тях като резултат от самоподдържащи се екзотермични химични реакции. Ако вещество или препарат е класифицирано едновременно по UN/ADR и чрез стандартни фрази на риска R2 или R3, използва се класификацията по UN/ADR. Веществата и изделията от Клас 1 се класифицират в раздели 1.1 – 1.6 в съответствие със схемата за класификация на UN/ADR. Разделите съответно са: Раздел 1.1. „Вещества и изделия, които представляват опасност от масова експлозия (масова експлозия е експлозия, която обхваща почти целия товар практически мигновено).“ Раздел 1.2. „Вещества и изделия, които представляват опасност от изхвърляне, но не опасност от масова експлозия.“ Раздел 1.3. „Вещества и изделия, които представляват опасност от запалване и дори и най-малката опасност от взрив или опасност от изхвърляне или и от двете, но нямат опасност от масова експлозия:

а) горене, което предизвиква значима излъчваща се топлина, или

б) които горят едно след друго, предизвикващи малък ефект на взрив или изхвърляне или и двете.“ Раздел 1.4. „Вещества и изделия, които представляват само слаб риск при запалване или иницииране по време на превоз. Ефектите са ограничени до голяма степен в опаковката и не се очаква изхвърлянето на фрагменти със значими размери или обхват. Външен огън не причинява практически мигновена експлозия на цялото съдържание на опаковката.“ Раздел 1.5. „Много слабо чувствителни вещества, представляващи опасност от масова експлозия, които са толкова слабо чувствителни, че има много малка вероятност от започване или преминаване от горене към детонация при нормални условия на превоз. Като минимално изискване те не експлодират при теста за външен огън.“ Раздел 1.6. „Изключително нечувствителни изделия, които не представляват опасност от масова експлозия. Предметите съдържат само крайно нечувствителни детониращи вещества и показват незначителна вероятност от случайно възпламеняване или разпространяване. Рискът е ограничен до експлозия на единичен предмет.“ В това определение са включени също експлозивни или пиротехнически вещества или препарати, които се съдържат в тези изделия. В случай на изделия, съдържащи експлозиви или пиротехнически вещества или препарати, ако количеството на съдържащото се вещество или препарат е известно, това количество се взема предвид за целите на глава седма, раздел І от закона. Ако количеството не е известно, тогава за целите на глава седма, раздел І от закона целият предмет се разглежда като експлозив.

3-dup2. „Запалими“, „лесно запалими“ и „изключително запалими“ в редове 6, 7 и 8 на таблица 3 означават:

а) „запалими течности“ – вещества и препарати с пламна точка, равна на или по-голяма от 21°C и по-малка от или равна на 55°C (стандартна фраза на риска R 10), поддържащи горенето;

б) „леснозапалими течности“: – вещества и препарати, които може да се нагреят и да се запалят при контакт с въздуха при стайна температура без допълнителен източник на енергия (стандартна фраза на риска R 17); – вещества и препарати с пламна точка, по-ниска от 55°C и които са в течно състояние под налягане, ако определени производствени условия, като например високи температура или налягане, могат да обусловят възникване на опасност от голяма авария; – вещества и препарати с пламна точка, по-ниска от 21°C и които не са изключително запалими (стандартна фраза на риска R 11, второ тире);

в) „изключително запалими газове и течности“: – течни вещества и препарати с пламна точка, по-ниска от 0°C, и с точка на кипене (или при температурен интервал на кипене, начална точка на кипене) при нормално налягане, по-малка от или равна на 35°C (стандартна фраза на риска R 12, първо тире), и – газове, които са запалими при контакт с въздуха при стайна температура и нормално налягане (стандартна фраза на риска R12, второ тире), които са в газообразно или свръхкритично състояние, и – запалими или леснозапалими течни вещества и препарати, поддържани при температури над точката им на кипене.

4-dup2. В случай че в предприятието и/или съоръжението се произвеждат, употребяват и/или съхраняват повече от едно опасни вещества, класифицирани в една и съща или в сходни категории на опасност в количества, по-малки от пределните количества по колона 2 или колона 3 на таблици 1 и/или 3, за да се определи дали предприятието и/или съоръжението попадат в обхвата на глава седма, раздел І от закона и какъв е рисковият му потенциал, се използва следното правило: Предприятието се класифицира като „предприятие с нисък рисков потенциал“, ако сумата q1/Q + q2/Q + qх/Q е равна на или по-голяма от едно, където: q1, q2, ... , qx е количеството на наличните опасни вещества с еднаква категория на опасност; Q e пределното количество на опасните вещества, посочени в колона 2 на таблици 1 и/или 3. Предприятието се класифицира като „предприятие с висок рисков потенциал“, ако сумата q1/Q + q2/Q + qх/Q е равна на или по-голяма от едно, където: q1, q2, ... , qx е количеството на наличните опасни вещества с еднаква категория на опасност; Q е пределното количество на опасните вещества, посочени в колона 3 на таблици 1 и/или 3. Това правило се прилага, за да се оцени общата опасност, свързана с токсичността, запалимостта и екотоксичността на веществата. За тази цел то трябва да се приложи три пъти:

а) за сумиране на вещества и препарати, поименно изброени в таблица 1 и класифицирани като токсични или силно токсични, с вещества и препарати, класифицирани като токсични или силно токсични съгласно редове 1 или 2 на таблица 3;

б) за сумиране на вещества и препарати, поименно изброени в таблица 1 и класифицирани като оксидиращи, експлозивни, запалими, леснозапалими или изключително запалими, с вещества и препарати, класифицирани като оксидиращи, експлозивни, запалими, лесно запалими или изключително запалими съгласно редове 3, 4, 5, 6, 7a, 7б или 8 на таблица 3;

в) за сумиране на вещества и препарати, поименно изброени в таблица 1, и класифицирани като опасни за околната среда (R50 (вкл. R50/53) или R51/53), с вещества и препарати, класифицирани като опасни за околната среда съгласно редове 9(а) или 9(б) на таблица 3. Предприятието и/или съоръжението попада в обхвата на глава седма, раздел І от закона, ако която и да е сума, получена по букви „a“, „б“ или „в“, е равна на или по-голяма от 1.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1

Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 Категории промишлени дейности Посочените по-долу прагови стойности по принцип се отнасят до производствените капацитети или обемите произведена продукция. Когато няколко дейности с едно и също описание на дейността, съдържащо прагова стойност, се изпълняват в една и съща инсталация, капацитетите на такива дейности се сумират. По отношение на дейностите по управление на отпадъците това изчисление се прилага на ниво дейност за т. 5.1, 5.3.1 и 5.3.2.

1. Енергийно стопанство

1.1. Горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 MW.

1.2. Рафинерии за суров нефт и газ.

1.3. Коксови пещи.

1.4. Заводи за газифициране или втечняване на:

2. Производство и обработване на метали

2.1. Инсталации за пържене или агломериране на метални руди (включително серосъдържащи руди).

2.2. Инсталации за производство на чугун и стомана (първично или вторично топене), включително непрекъснато леене, с капацитет над 2,5 т за час.

2.3. Инсталации за обработване на черни метали:

2.4. Леярни за черни метали с производствен капацитет над 20 т за денонощие.

2.5. Инсталации за:

2.6. Инсталации за повърхностна обработка на метали и пластмаси чрез електролитни или химични процеси, при които обемът на ваните за обработка е над 30 кубични метра.

3. Производство на продукти от нерудни минерални суровини

3.1. Инсталации за производство на цимент, вар и магнезиев оксид, както следва:

3.2. Инсталации за производство на азбест и производство на продукти на азбестова основа.

3.3. Инсталации за производство на стъкло, включително стъклени влакна, с топилен капацитет над 20 т за денонощие.

3.4. Инсталации за разтопяване на минерални вещества, включително производство на минерални влакна, с топилен капацитет над 20 т за денонощие.

3.5. Инсталации за изработване на керамични продукти чрез изпичане, по-конкретно покривни керемиди, тухли, огнеупорни тухли, плочи, каменинови или порцеланови изделия, с производствен капацитет над 75 т за денонощие и/или с капацитет на пещта за изпичане над 4 кубични метра и с плътност на подреждане за една пещ над 300 килограма/кубичен метър.

4. Химическа промишленост Производство в смисъла на категориите дейности, съдържащи се в тази точка, означава производство в промишлен мащаб чрез химична или биологична обработка на вещества или групи вещества, изброени в т. 4.1 – 4.6.

4.1. Инсталации за производство на органични химични вещества, като:

4.2. Инсталации за производство на неорганични химически вещества, като:

4.3. Инсталации за производство на фосфорни, азотни и калиеви торове (прости или смесени торове).

4.4. Инсталации за производството на биоциди или продукти за защита на растенията.

4.5. Инсталации за производство на фармацевтични продукти, включително междинни продукти.

4.6. Инсталации за производство на експлозиви.

5. Управление на отпадъците

5.1. Инсталации за обезвреждане или оползотворяване на опасни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците с капацитет над 10 т отпадъци на денонощие, включващо една или повече от следните дейности:

5.2. Обезвреждане или оползотворяване на отпадъци в инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци:

5.3.1. Инсталации за обезвреждане на неопасни отпадъци с капацитет над 50 т за денонощие, включващо една или повече от следните дейности и изключващо дейностите по пречистване на отпадъчни води от населени места:

5.3.2. Инсталации за оползотворяване или комбинация от оползотворяване и обезвреждане на неопасни отпадъци с капацитет над 75 т за денонощие, включващо една или повече от следните дейности и изключващо дейностите по пречистване на отпадъчни води от населени места:

5.4. Депа, приемащи над 10 т за денонощие отпадъци, или с общ капацитет над 25 000 т, с изключение на депата за инертни отпадъци.

5.5. Временно съхраняване на опасни отпадъци, които не попадат в приложното поле на т. 5.4, до извършване на някоя от дейностите, изброени в т. 5.1, 5.2, 5.4 и 5.6, с общ капацитет над 50 т, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им.

5.6. Подземно съхраняване на опасни отпадъци с общ капацитет над 50 т.

6. Други дейности

6.1. Промишлени инсталации за производство на:

6.2. Инсталации за предварителна обработка (дейности, като измиване, избелване, мерсеризиране) или багрене на текстилни влакна и/или текстил с капацитет над 10 т за денонощие.

6.3. Инсталации за дъбене на необработени и сурови кожи при капацитет над 12 т готова продукция за денонощие.

6.4.1. Кланици с производствен капацитет над 50 т трупно месо за денонощие.

6.4.2. Инсталации за обработване и преработване, различно от опаковане, на следните суровини, независимо дали са предварително обработени, или не, предназначени за производство на хранителни продукти за консумация от хора или животни от:

6.4.3. Инсталации за обработване и преработване единствено на мляко с количество постъпващо мляко над 200 т за денонощие (средна стойност за година).

6.5. Инсталации за обезвреждане или оползотворяване на животински трупове или животински отпадъци с капацитет над 10 т за денонощие.

6.6. Интензивно отглеждане на птици или свине:

6.7. Инсталации за повърхностно третиране на вещества, предмети или продукти с използване на органични разтворители, по-конкретно за апретиране, щамповане, грундиране, обезмасляване, придаване на водонепропускливост, оразмеряване, боядисване, почистване или импрегниране, с консумация на органични разтворители над 150 килограма на час или над 200 т годишно.

6.8. Производство на аморфен въглерод или електрографит чрез изгаряне или графитизиране.

6.9. Инсталации за улавяне на потоци от CO2 с цел съхранението му в геоложки формации, когато тези потоци са изпускани от инсталации в обхвата на това приложение, инсталации за изгаряне и/или за съвместно изгаряне на отпадъци (независимо от капацитета им), инсталации, в които се употребяват разтворители, или инсталации за производство на титанов диоксид.

6.10. Консервиране с химикали на дървен материал и изделия от дървен материал с производствен капацитет над 75 кубични метра за денонощие, различно от третирането срещу гниене (сини петна).

6.11. Инсталации за самостоятелно третиране на отпадъчни води, формирани от инсталации в обхвата на това приложение и различни от пречиствателни станции за пречистване на отпадъчни води от населените места.

Приложение 5

Приложение № 5 към § 1, т. 54а от допълнителните разпоредби Критерии за голяма авария Голяма авария е всяка авария, която:

1. Включва опасни вещества в количества не по-малки от 5 на сто от пределните количества съгласно приложение № 3 на ЗООС, табл. 1 или табл. 3, колона 3, и причинява пожар, експлозия или изпускане на опасни вещества.

2. Причинява поне едно от следните неблагоприятни последствия върху живота и здравето на хората и върху инфраструктурата в района на предприятието и/или съоръжението:

а) смърт поне на един човек във или извън предприятието и/или съоръжението;

б) шестима ранени в предприятието и/или съоръжението (хоспитализирани най- малко за 24 часа);

в) един ранен извън предприятието и/или съоръжението (хоспитализиран най- малко за 24 часа);

г) повредени и неизползваеми вследствие на аварията жилищни сгради извън предприятието и/или съоръжението;

д) извеждане на засегнатото население (евакуация) извън зоната на аварията за не по-малко от два часа (произведението от броя на евакуираните лица и броя часове трябва да е най-малко 500);

е) престой на засегнатото население в защитни съоръжения в зоната на аварията за не по-малко от два часа (произведението от броя на евакуираните лица и броя часове трябва да е най-малко 500);

ж) прекъсване на водоснабдяването, електроснабдяването, подаването на газ, телефонните услуги в зоната на аварията или в зоната на въздействие за повече от два часа (произведението от броя хора и броя часове трябва да е най-малко 1000).

3. Причинява увреждане или замърсяване над пределно допустимите норми на:

а) водите на река или канал - над 10 км;

б) един ха от водите на изкуствено или естествено езеро;

в) два ха от водите на делта;

г) два ха от водите на брегова ивица или открито море;

д) един ха водоем или подпочвени води;

е) защитена територия - над 0,5 ха;

ж) други наземни хабитати, включително селскостопански земи - над 10 ха.*

4. Причинява една от следните имуществени щети:

а) щети в предприятието - най-малко 4 млн. лв.;

б) щети извън предприятието - най-малко 1 млн. лв.

5. Аварии с трансгранично въздействие. * При оценката на уврежданията на околната среда за водни хабитати се прилагат разпоредбите на Наредба № 6 от 2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г., изм., бр. 24 от 2004 г.), Наредба № 7 от 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (ДВ, бр. 98 от 2000 г.), Наредба № 11 от 2002 г. за качеството на водите за къпане (ДВ, бр. 25 от 2002 г.), Наредба № 4 от 2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (ДВ, бр. 88 от 2000 г.) и Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (ДВ, бр. 63 от 2002 г.).

Приложение 6

Приложение № 6 към чл. 131а, ал. 4 От 1 януари 2012 г. в схемата за търговия с парникови газове се включват всички полети, които пристигат на или заминават от летище, разположено на територията на държава членка, за която се прилага договорът.

Приложение 7

Приложение № 7 към чл. 131и, ал. 5

1. Инсталациите или частите от инсталации, които се използват за изследване, разработване и изпитване на нови продукти и процеси, и инсталации, които използват изключително биомаса, не влизат в приложното поле на схемата за търговия с парникови газове.

2. Праговите стойности, посочени по-нататък, обикновено се отнасят до производствени мощности или продукция. Когато няколко дейности, попадащи в една и съща категория, се извършват в една и съща инсталация, мощностите на тези дейности се сумират.

3. Когато се изчислява общата номинална топлинна мощност на инсталация, за да се вземе решение дали да бъде включена в схемата за търговия с емисии на парникови газове, се сумират номиналните топлинни мощности на всички технически съоръжения, които са част от нея и в които горивата се изгарят в инсталацията. Тези съоръжения биха могли да включват всички видове парогенератори, факелни тръби, турбини, нагреватели, топилни, инсинератори, пещи за калциниране, пещи за изпичане, пещи, сушилни, двигатели, горивни клетки, съоръжения за циклично химическо изгаряне, запалителни устройства и термични или каталитични съоръжения за доизгаряне. Съоръжения с обща номинална топлинна мощност под 3 MW и съоръжения, които използват изключително биомаса, не се вземат предвид за целите на настоящото изчисление. „Съоръжения, които използват изключително биомаса“ включват съоръжения, които използват изкопаеми горива само при пускане или спиране на съоръжението.

4. Ако дадено съоръжение служи за дейност, за която праговата стойност не е изразена като обща номинална топлинна мощност, праговата стойност на тази дейност има предимство при вземането на решение за включване в схемата за търговия с емисии на парникови газове.

5. Когато се установи, че в дадена инсталация е превишена праговата стойност на мощността на която и да е дейност по това приложение, всички съоръжения, в които се изгарят горива, различни от съоръженията за изгаряне на опасни или твърди битови отпадъци, се включват в разрешителното за емисии на парникови газове.

Приложение 8

Приложение № 8 към чл. 123, ал. 1, т. 1 Списък на основните групи замърсяващи вещества, които трябва да се вземат предвид при определянето на допустими емисионни стойности и/или индивидуални емисионни ограничения

I. Емисии в атмосферния въздух:

1. Серен диоксид и други съединения на сярата.

2. Оксиди на азота и други азотни съединения.

3. Въглероден оксид.

4. Летливи органични съединения (ЛОС).

5. Метали и техните съединения.

6. Прах, включително фини прахови частици.

7. Азбест (суспендирани частици, влакна).

8. Хлор и неговите съединения.

9. Флуор и неговите съединения.

10. Арсен и неговите съединения.

11. Цианиди.

12. Вещества и смеси с доказани канцерогенни или мутагенни свойства или свойства, които могат да въздействат чрез въздуха върху възпроизводството.

13. Полихлорирани дибензодиоксини и полихлорирани дибензофурани.

II. Емисии във водите:

1. Органохалогенни съединения и вещества, които могат да образуват такива съединения във водната околна среда.

2. Органофосфорни съединения.

3. Органокалаени съединения.

4. Вещества и смеси с доказани канцерогенни и мутагенни свойства или свойства, които могат да въздействат във или чрез водната околна среда върху възпроизводството.

5. Устойчиви въглеводороди и устойчиви и биоакумулируеми органични токсични вещества.

6. Цианиди.

7. Метали и техните съединения.

8. Арсен и неговите съединения.

9. Биоциди и продукти за защита на растенията.

10. Суспендирани материали.

11. Вещества, допринасящи за еутрофикация (по-конкретно нитрати и фосфати).

12. Вещества, които имат неблагоприятно влияние върху кислородния баланс (и могат да бъдат измервани с параметри, като биологично потребление на кислород (БПК), химично потребление на кислород (ХПК) и други).

13. Други вещества или групи вещества, за които се поставят емисионни ограничения в разрешителните по чл. 118, ал. 4, т. 2.