Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ)

Чл. 1

(1) В общинския бюджет постъпват следните местни данъци:

1. данък върху недвижимите имоти;

2. данък върху наследствата;

3. данък върху даренията;

4. данък при възмездно придобиване на имущество;

5. данък върху превозните средства;

6. патентен данък;

7. туристически данък;

8. други местни данъци, определени със закон.

(2) Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон.

(3) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.

(4) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Чл. 2

Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

Чл. 3

Данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или от техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в „Държавен вестник“.

(2) Удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи.

Чл. 4

(1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

(2) Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители.. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.

(4) Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

(5) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

(6) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава методически указания по прилагането на този закон.

(7) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет.

Чл. 5

(отменен)

(1) Данъчната оценка съгласно приложенията към закона може да се измени,, когато индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти се увеличи или намали с повече от 20 на сто с натрупване за периода от последната им промяна.

(2) Индексът по ал. 1 се определя от Националния статистически институт.

Чл. 6

(1) Общините събират следните местни такси:

а) за битови отпадъци;

б) за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна;

в) за ползване на детски ясли детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги;

г)

д) за технически услуги;

е) за административни услуги;

ж) за откупуване на гробни места;

з)

и) други местни такси, определени със закон.

(2) За всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена.

(5) Като населени места в I (първа) категория се групират следните населени места:

1. 1-ва група - Благоевград, Велико Търново, Кърджали, Перник, Плевен, Русе, Сливен, Хасково, Шумен, Банско, Несебър, Созопол;

2. 2-ра група - Видин, Враца, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Силистра, Смолян, Разград, Търговище, Ямбол, Айтос, Карнобат, Нова Загора, Севлиево, Харманли, Троян, Панагюрище, Пещера, Асеновград, Радомир, Самоков, Казанлък, Раднево, Чирпан, Попово, Козлодуй, Кранево, Балчик, Бяла (област Варна), Велинград, Кюстендил, Сандански, Китен, Обзор, Поморие, Приморско, Свети Влас, Хисаря, Царево.

Чл. 7

(1) Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

(2) Местните такси са прости и пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки в сроковете и по реда на този закон.

Чл. 8

(1) Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:

1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;

2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;

3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.

(2) За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите.

(3) Размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес.

(4) В случаите, когато размерът на таксите не възстановява пълния размер на разходите по предоставянето на услугата, разликата между разходите и размера на таксата е за сметка на общинските приходи.

(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.

(6) Общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9.

Чл. 9

Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Чл. 9а

(1) Местните такси се събират от общинската администрация.

(2)

(3) Приходите от местните такси постъпват в бюджета на общината.

(4) Кметът издава разрешение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението.

(5) Разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година, се издава от кмета след решение на общинския съвет.

Чл. 9б

Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Чл. 9в

Когато на общински орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, събраната такса постъпва в приход на общинския бюджет.

Чл. 10

(1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.” 2.Създава се нова ал. 2: “(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите.

(4)

Чл. 11

(1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.

(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

(5) За имот – държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.

Чл. 12

(1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл. 13

Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл. 14

(1) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок данъчната служба по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

(2) Когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията по ал. 1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

(3) При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват данъчната служба по реда и в срока по ал. 1.

(4) Базисната данъчна стойност на земи в строителните граници в населените места от IV, V, VI, VII и VIII категория се увеличава, както следва:

1. при разстояние до 20 км от населеното място от нулева и първа категория - с 10 на сто;

2. при разстояние до 15 км от населеното място от втора категория - с 5 на сто.

(5) Базисната данъчна стойност на земите във вилните зони до 10 км от морската брегова ивица, националните курорти и вилните зони към тях се увеличава с 50 на сто с изключение на Варна, Бургас, курортен комплекс Боровец, курортен комплекс Дюни, курортен комплекс Елените, курортен комплекс Слънчев бряг и населените места, посочени в чл. 6, ал. 5.

Чл. 15

(1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.

(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

Чл. 16

(1) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това данъчната служба по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.

Чл. 17

(отменен)

(1) Чл, както и размера на дължимия данък. 17. (1) Предприятията, подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната.

(2) За жилищните и нежилищните имоти, върху които имат право на собственост, съответно им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по реда и в сроковете по чл. 14.

(3) За нежилищните имоти по чл. 11, ал. 2 предприятията подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14, ал. 1 и след съобщаването на данъчната оценка от служителя на общинската администрация я посочват в декларацията по ал. 1.

(4) Данъкът се внася в сроковете по чл. 28 в общината по местонахождението на имота съгласно декларираните данни.

Чл. 18

(1) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи.

(2) При поискване от служителите на общинската администрация на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от кадастрални и други карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.

(3) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.

(4) Националната агенция за приходите по електронен път предоставя на общинската администрация в 14-дневен срок от получаването на искане информация относно обектите с регистрирани фискални устройства.

Чл. 19

(1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи.

(2)

(3) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

(4) Данъчната оценка на видовете земи от горския фонд се определя, като се приравнява типът месторастене на земите от горския фонд към категорията земеделска земя по следната таблица: Категория земеделска земя Тип месторастене Преобладаваща характеристика Горско-растителен пояс, богатство и влага 1 2 3 4 III 3,5,7,90,92,93,106 Заливни и крайречни, богати I-1,CD-23 IV 4,8,9,6,52,53,69 Заливни и крайречни, по-слаби V 10,14,16,37,40,41,42,44,46,54,62,73,74,76,77,78,79,81,82,84,105,111,112,114,116,118,136 Богати планински CD-23 (21*II, 6*I) VI 1,2,11,12,13,17,18,20,22,24,25,27,29,30,31,34,35,38,43,45,47,51,55,56,58,59,60,63,64,65,67,68,70,71,72,80,83,85,86,87,94,95,97,98,99,100,101,102,104,107,109,110,113,115,117,119,121,124,125,127,133,135,140,141,142,144,145 Богати равнинни, по-слаби планински 10*I I-21 CD-23 (21*I, 4*II) 17*II B-12 3*III B-2 2*III C-23 1 2 3 4 VII 21,23,26,28,32,33,36, 61,66,75,108,120,122, 128,131,138,139,143, 146,147 По-слаби равнинни 5*AB-1,2, BC-12, (8*I,7*II) VIII 15,19,48,50,57,89, 96,137 Сухи небедни, някои високопланински 2*Ib-12,2*IC-1 3*III-2 BC-3 IX 49,88,126,129,148, 149,150 Сухи и бедни, някои високопланински 4*A-1,1*I, II B-12, 2*III BC-23 X 130,103,123,132,134 Много сухи и бедни A-01 (2*AB-1,3* A-01) където: Римските цифри са горскорастителен пояс; * – месторастене; A – много бедна земя; B – бедна; C – средно богата; D – богата; Цифрите: 0 – много сухо; 1 – сухо; 2 – свежо, и 3 – влажно.

Чл. 20

Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл. 21

(1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията,, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 1.

(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 1, а за жилищните имоти – данъчната оценка съгласно приложение № 1.

(3) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2.

(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Чл. 22

Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Чл. 23

Данъкът по чл. 14, ал. 1 и 4 се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.

(3) Когато е учредено право на ползване на предприятие за неопределен срок, коефициентът, отчитащ срока, е 0,900.

Чл. 24

(1) Освобождават се от данък:

1. общините за имотите – публична общинска собственост;

2. държавата за имотите – публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;

3.

4. читалищата;

5. сградите – собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;

6.

7. сградите на Българския червен кръст и на организациите на Червения кръст, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

8. сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;

9. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;

11.

11а. сградите – културни ценности, когато не се използват със стопанска цел;

12. музеите, галериите, библиотеките;

13. имотите,, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;

14.

15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;

16.

17. недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите.

18. сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

19. сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

(2) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност

(3)

(4) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти.

(5) За имотите по ал. 1, т. 17, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването.

Чл. 25

(1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

Чл. 26

(отменен)

(1) Гражданите в срок до 28 февруари подават в данъчната служба по местоживеенето си декларация, в която посочват притежаваните към 1 януари на текущата година недвижими имоти на територията на страната. Когато към 1 януари на годината няма промени в декларацията данни, декларация не се подава.

(2) Лицата, които нямат постоянно местоживеене на територията на Република България, подават декларацията по ал. 1 в Столично управление на данъчната администрация.

(3) Когато към 1 януари на годината сборът от данъчните оценки на имотите по ал. 1 е над 100 млн. лв., се дължи допълнителен данък в размер 3 на хиляда върху превишението на тази стойност.

Чл. 27

Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.

Чл. 28

(1) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.

(2) На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(3) При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването.

(4) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.

Чл. 29

(1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл. 30

(1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл. 31

(1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Чл. 32

(1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в данъчната служба по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.

(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.

(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.

(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.

(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.

(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

Чл. 33

(1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:

1. недвижимите имоти на територията на страната – по данъчна оценка съгласно приложение № 2;

2. чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на Българската народна банка;

3. ценните книжа – по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;

4. превозните средства – по застрахователна стойност;

4а.

5. останалите движими вещи и права – по пазарна стойност;

6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по пазарна стойност, а когато определянето ѝ изисква значителни разходи или затруднения – по счетоводни данни.

7. недвижимите имоти на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на трета държава – по данъчна стойност, посочена в документ, издаден за целите на данъчно облагане от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.

(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.

(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

(4) При поискване от служител на общинската администрация или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.

Чл. 34

От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:

1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;

2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;

3. разноските за погребение в размер 1 000 000 лв.;

4. предвидените в закона облекчения.

Чл. 35

(1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.

Чл. 36

Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

1. за братя и сестри и техните деца - от 0,4 до 0,8 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

2. за лица извън посочените в т. 1 - от 3,3 до 6,6 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл. 37

Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 38

(1) Освобождават се от данък:

1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;

2. имуществото, завещано на държавата и общините;

2а. имуществото, завещано на Българския червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци, с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза;

3. обикновената покъщнина;

4. дребният земеделски инвентар;

5. библиотеките и музикалните инструменти;

6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена – до четвърта степен;

7. неполучените пенсии на наследодателя;

8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.

(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.

(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.

(4) Алинея 1, т. 2а се прилага и когато имуществото се наследява от идентични или сходни лица, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в този случай е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.

Чл. 39

В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.

Чл. 40

(1) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.

Чл. 41

(1) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от данъчната служба, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната данъчна служба, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.

(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка „Живот“, сключен от наследодателя в полза на трети лица.

(3) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежали на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от данъчната служба по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.

Чл. 42

(отменен)

(1) Кметовете на общини и райони изпращат на данъчната служба до 15-о число на месеца справка за починалите през предходния месец лица с местожителство в съответното населено място.

(2) В справката по ал. 1 се посочват трите имена на лицето, датата на смъртта, единният му граждански номер, семейното му положение, както и данни за законните му наследници – деца, съпруг, родители.

Чл. 43

Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на данъчната служба по местооткриване на наследството.

Чл. 44

(1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.

(4) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.

(5) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(6) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл. 45

(1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна – от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.

Чл. 46

(1) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване..

(2) Имуществото се оценява, както следва:

1. недвижимите имоти и органичените вещни права върху тях – по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната, съгласно приложение № 2.

2. другите имущества – по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4, и 5.

(3) Данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1.

Чл. 47

(1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а)

1) 1. от 0,7 до 1,4 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;

2) 2. от 5 до 10 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква “б”.

(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл. 48

(1) Освобождават се от данък:

1. придобитите имущества от:

2. даренията за лечение на граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на технически помощни средства за инвалиди;

3. даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;

4. даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения.

5. обичайните подаръци;

6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;

7. даренията в полза на народните читалища;

8. придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел.

10. чуждите държави за придобиване на недвижими имоти-при условията на взаимност.

11. безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

(2) Когато имущество, получено по ал. 1, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация, посочена в ал. 1, или които са посочени като основание за освобождаване от данък.

(3) Алинея 1, т. 1, букви “б”, “в”, “г” и “е”, т. 4 и 7 се прилагат и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в тези случаи е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.

(4) Освобождаването по ал. 1, т. 2 е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване.

Чл. 49

(1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите слу-чаи-по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл. 44, ал. 3 – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване..

(3) При безвъзмездно придобиване на имущество, без случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.

Чл. 50

Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът по тази глава.

Чл. 51

(1) Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната данъчна служба за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и спрените от движение моторни превозни средства.

(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването, съответно регистрирането, отчисляването или спирането от движение на превозното средство.

Чл. 60

(1) Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

(3)

(4)

(5)

(6) Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ.

(7)

(8) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2.

(9) Извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.

Чл. 61

Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, в която е регистрирано превозното средство.

Чл. 61р

(1) С туристически данък се облагат нощувките.

(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.

(3) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.

(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Чл. 61с

(1) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията на средствата за подслон и местата за настаняване.

(2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.

(3) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

(4) Когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва.

(5) Разликата по ал. 4 се определя по следната формула: Р = (РДхПКхДх30/100) – ДД, където: Р е разликата за внасяне; РД – размерът на данъка по ал. 1; ПК – пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване за календарната година; Д – брой дни в годината; ДД – сборът на дължимия данък по ал. 2 за календарната година.

Чл. 61т

Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 10, ал. 2 от Закона за туризма.

Чл. 62

Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Чл. 63

(1) За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.

(2) Таксата по ал. 1 се определя с решение на общинския съвет като част от размера на таксата по чл. 66 в зависимост от количеството на битовите отпадъци и разходите за поддържане на депото за битови отпадъци.

Чл. 64

(1) Таксата се заплаща от лицата по чл. 11.

(2)

(3)

Чл. 65

(отменен)

(1) Когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, лицата по чл. 64 подават декларация в данъчната служба по местонахождението на имота до 30 октомври на предходната година. За придобитите през годината имоти декларацията се подава в 30-дневен срок от датата на придобиването им.

(2) В декларацията се посочват видът и броят на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се използват през годината, съобразно обявената от общинския съвет честота за извозването на битовите отпадъци.

(3) Когато предприятието не е подало декларация в срок, декларирало е по-малко от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци или не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове, то заплаща годишната такса върху данъчната оценка по чл. 20 и 21. От размера на дължимата годишна такса се приспада платената част, като върху разликата се дължат лихви съгласно сроковете за плащане.

Чл. 66

(1) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена плансметка, включваща необходимите разходи за:

1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и други;

2. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им;

3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 71а и 71е от Закона за управление на отпадъците;

4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

(2)

(4)

(5) Одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата.

Чл. 67

(1) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.

(3) При определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

(4) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Чл. 68

Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината.

Чл. 69

(1) Таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет.

(2) Общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане.

Чл. 70

(отменен)

(1) За новопридобитите имоти таксата се събира от началото на следващия месец.

(2) Когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало.

(3) За сгради, подлежащи на събаряне, таксата се събира включително за месеца, през който е преустановено ползването ѝ.

Чл. 71

Не се събира такса по чл. 62 за:

1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;

2. имотите, които няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация за това в данъчната служба по местонахождението им от собственика или ползвателя до края на предходната година.

Чл. 72

Таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост.

Чл. 73

(1) Таксата се заплаща от физическите и юридическите лица в зависимост от зоната, в която се намират терените, посочени в чл. 72.

(2) Зоните по ал. 1 се определят от общинския съвет.

Чл. 74

(отменен)

(1) За ползване на пазари с цел търговия със селскостопанска продукция таксата се определя, както следва:

1. на квадратен метър:

2. за продажба с кола, впрегната с добитък – на ден от 600 до 3000 лв.;

3. за продажба с лек автомобил – на ден от 1200 до 5000 лв.;

4. за продажба с товарен автомобил или ремарке – на ден от 3000 до 12 000 лв.

(2) За ползване с цел търговия с промишлени стоки таксата се събира в увеличен размер – от 2 до 5 пъти по-висок от размера на таксите по ал. 1, т. 1.

Чл. 75

(отменен)

За ползване на тротоари, площади, улични платна и други терени за търговска дейност на открито, включително за разполагане на маси, столове, витрини, будки и павилиони, се събира такса на квадратен метър на ден в размер от 200 до 800 лв.

Чл. 76

(отменен)

За ползване на места, върху които са организирани панаири, събори и празници, за продажба на стоки се събира такса на квадратен метър на ден в размер от 300 до 1500 лв.

Чл. 77

(отменен)

За ползване на места, върху които са организирани панорами, стрелбища, моторни люлки и други, се събира такса на квадратен метър на ден в размер от 100 до 300 лв.

Чл. 78

(отменен)

За ползване на тротоари, площади, улични платна и други общински терени за разполагане на строителни материали се събира такса на квадратен метър за месец или за част от месеца:

1. в градовете с население над 100 000 жители:

2. в градовете с население под 100 000 жители:

3. в селата – от 200 до 500 лв.

Чл. 79

(1) Таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период.

(2) При ползване на мястото повече от месец таксите се плащат месечно.

(3)

Чл. 80

Общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това.

Чл. 81

За ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси.

Чл. 82

(отменен)

(1) Не се заплаща такса за:

1. децата, чиито родители са I или II група инвалиди, децата на неизвестни родители, децата на загинали при производствени аварии и природни бедствия, децата на загинали в изпълнение на служебен дълг;

2. децата с тежки хронични заболявания, посочени в списък, утвърден от министъра на здравеопазването, настанени в санаториални (оздравителни) детски заведения или групи;

3. третото и следващо деца на многодетните родители;.

(2) При отсъствие на децата такса не се заплаща за времето, през което те ще отсъстват, при условие, че родителите предварително са уведомили директора на детското заведение.

Чл. 83

(отменен)

(1) Таксата се заплаща с 50 на сто намаление за сираци или за деца с един родител, за деца, чиито родители са редовни студенти или отбиват редовната си военна служба.

(2) Когато две деца от едно семейство са приети в едно или в различни детски заведения, таксата за второто дете се заплаща с 50 на сто намаление. Когато децата са повече от две, таксата се заплаща с 50 на сто намаление за първото и със 75 на сто – за второто дете.

Чл. 84

(1) За ползване на лагери от ученици се заплаща такса на ден в размер, от 2 до 4 на сто от минималната месечна работна заплата за страната.

(2)

(3)

Чл. 85

(1) Учениците, които ползват общежития, заплащат месечна такса в размер, от 10 до 25 на сто от минималната месечна работна заплата за страната.

(2)

Чл. 86

(1) Лицата, ползващи общински социални услуги, заплащат месечна такса в размер на съответстващата реална издръжка на едно лице.

(2) Реалната издръжка на едно лице включва месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, транспортни разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, с изключение на даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица.

Чл. 87

(1) Дължимата такса се удържа от личните доходи на лицето.

(2)

1. двадесет на сто от личните доходи на настанените в домовете за умствено увредени лица и в домове за лица с психични разстройства;

2. тридесет на сто от личните доходи на настанените в домовете за стари хора, в домовете за лица с физически увреждания и в домовете за лица със сетивни нарушения;

3. четиридесет на сто от личните доходи на обслужваните в системата на домашния социален патронаж и дневни домове за социални грижи;

4. петдесет на сто от личните доходи на приетите за обучение в социалните учебно-професионални комплекси над 18-годишна възраст и за деца над 16-годишна възраст, настанени в заведения за деца.

(3)

(4)

(5)

Чл. 88

(отменен)

(1) Не се заплаща такса за децата под 16 години, настанени в заведения за социални грижи и в дневни домове за социални грижи, и за децата под 18 години, обучаващи се в социални учебно-професионални комплекси.

(2) Не се заплаща такса от лицата, настанени за временно пребиваване в разпределителните домове и приюти.

(3) Не се заплащат такси от децата със здравни и социални проблеми, настанени за краткосрочен възстановителен отдих в детски селища.

Чл. 89

(отменен)

На приетите за обучение в социалните учебно-професионални комплекси сираци и полусираци до 18-годишна възраст без лични доходи се осигуряват средства за лични разходи в размер 50 на сто от базовия минимален доход.

Чл. 90

Лицата, настанени в частни пансиони или социални патронажи, заплащат суми по договаряне.

Чл. 91

За настаняване в заведение или помещения за отрезвяване се събира такса на ден в размер от 5 до 10 на сто от минималната месечна работна заплата за страната.

Чл. 92

Таксите по този раздел се начисляват и събират от длъжностните лица в съответните заведения и се внасят в общинския бюджет до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Чл. 93

(отменен)

(1) Таксата се заплаща за ползване на средство за подслон, място за настаняване и туристическа хижа по смисъла на Закона за туризма.

(2) Приходите от туристическата такса се внасят по бюджетната сметка на общините.

(3) Приходите от туристическата такса от средствата за подслон, местата за настаняване и туристическите хижи на територията на общината се разходват съгласно ежегодно приеманата общинска програма за развитие на туризма единствено за:

1. изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местни пътища, свързващи курортите с аерогари, железопътни гари и автогари, както и с културни ценности;

2. изграждане на информационни туристически центрове и организация на информационното обслужване;

3. опазване, поддържане и развитие на зелените площи;

4. санитарно-хигиенни мерки;

5. реклама на туристически обекти, намиращи се на територията на общината, в страната и чужбина.

Чл. 93а

(отменен)

(1) Размерът на таксата се определя с решение на общинския съвет не по-късно от 30 юни на предходната година.

(2) Ако общинският съвет не определи таксата в срока по ал. 1, за следващата година остава в сила размерът на таксата, действаща през предходната година.

(3) В случаите на чл. 93, ал. 3 общинският съвет определя размера на таксата след предварително съгласуване с общинския съвет по туризъм в процеса на приемане на годишната програма за развитието на туризма.

Чл. 94

(отменен)

Таксата се заплаща от всяко лице, ползващо средство за подслон, място за настаняване или туристическа хижа, едновременно със заплащането на услугата.

Чл. 95

(отменен)

(1) Лицата до 18-годишна възраст, жените над 55 и мъжете над 60 години заплащат туристическа такса в размер 50 на сто от определената от общинския съвет такса за съответната община.

(2) За лицата по ал. 1 се записват данните, удостоверяващи съответното им качество.

Чл. 96

(отменен)

Туристическата такса се определя в размер не по-висок от един лев на лице за ден.

Чл. 97

(отменен)

Таксата се събира от физическите и юридическите лица, които предлагат услугата нощувка в средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи, и се внася по бюджетната сметка на общините до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е събрана.

Чл. 98

(отменен)

Таксите се заплащат за добив на кариерни материали, включително добивани от дъното на водоеми.

Чл. 99

(отменен)

(1) Таксите се заплащат от физическите или юридическите лица, които добиват кариерни материали.

(2) Лицата, на които е предоставена концесия, включваща и добив от съответното находище, не дължат такси по този раздел.

Чл. 100

(отменен)

Таксите се определят поотделно за всеки вид кариерен материал върху брутния добив, определен:

1. по регистрите на производството, които всяка кариера води задължително;

2. по количествата във временните или еднократните разрешения за добив на кариерните материали.

Чл. 101

(отменен)

Размерът на таксите се определя, съгласно чл. 7, 8 и 9:

1. за речен и кариерен пясък, чакъл и баластра – от 50 до 150 лв. на 1 куб. м;

2. за кварцов пясък за стъкларство и пясък за чистене на метални предмети – от 150 до 400 лв. на тон;

3. за пясъчно-глинести материали за производство на тухли, керемиди и капаци, вътрешна и външна мазилка – от 30 до 120 лв. на 1 куб. м;

4. за глина :

5. за леярна пръст – от 50 до 200 лв. на 1 куб. м;

6. за ломен, трошен и мозаичен камък от седиментни, еруптивни, пясъчни и други скали – от 50 до 150 лв. на 1 куб. м;

7. за обикновени камъни от варопясъчници, варовици, травертити, доломити, мрамори, арагонити, черупчести варовици, конгломерати и други за вътрешна и външна облицовка – от 100 до 300 лв. на 1 куб. м;

8. за варовици, мергели, калцити за добиване на вар – от 40 до 120 лв. на 1 куб. м;

9. за варовици, мергели, глинесто-песъчливи материали за добиване на цимент – от 50 до 150 лв. на 1 куб. м;

10. за камъни за добиване на:

Чл. 102

(отменен)

Таксите се заплащат:

1. ежемесечно – в случаите по чл. 100, т. 1;

2. преди добива на кариерните материали в случаите по чл. 100, т. 2.

Чл. 103

(отменен)

Таксите се внасят в приход на общинския бюджет по местодобиването на кариерния материал до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е добит.

Чл. 104

Таксите се заплащат за техническите услуги, които се извършват от общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра в селищните и извънселищните територии.

Чл. 105

Таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането.

Чл. 106

Освобождават се от такси за технически услуги държавните и общинските органи, организациите на бюджетна издръжка и Българският Червен кръст.

Чл. 107

Размерът на таксите за технически услуги се определя, съгласно чл. 7, 8 и 9:

1. за издаване на скица за недвижим имот – от 2000 до 5000 лв.;

2. за издаване на скица за недвижим имот с указан начин на застрояване – от 5000 до 10 000 лв.;

3. за презаверяване на скици, от издаването на които са изтекли 6 месеца – от 500 до 2000 лв.;

4. за определяне на строителна линия и ниво на строеж:

5. за издаване на удостоверения за факти и обстоятелства по териториалното и селищното устройство – от 1000 до 2000 лв.;

6. за заверяване на преписи от документи и на копия от планове и документацията към тях – от 1000 до 5000 лв.

7. за издаване на разрешение за поставяне на временни съоръжения за търговия – маси, павилиони, кабини и други;

8. за издаване на разрешение за строеж, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради и помещения в тях.

Чл. 108

Не се заплаща такса за технически услуги при:

1. допълване (поправки) на одобрен кадастрален план;

2. писмо до съда за издаване на изпълнителен лист за вземания по влязла в сила оценка;

3. освидетелстване на строежи като негодни за ползване, застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, когато специализираната комисия установи, че тези условия са налице;

4. отчуждаване на недвижими имоти за строителство и обезщетяване на правоимащите;

5. изменение и отмяна на влязла в сила заповед за отчуждаване и обезщетяване и нова оценка на отчужден недвижим имот;

6. определяне на обезщетения за придаваеми недвижими имоти към парцел по дворищно-регулационен план и за техникоустройствени мероприятия;

7. даване на устни справки за кадастралното, регулационното и градоустройственото положение на недвижими имоти;

8. даване на предварителна информация по въпроси на техническото обслужване.

Чл. 109

(1) Срокът за извършване на технически услуги, който не е установен с нормативен акт, се определя с решение на съответния общински съвет, но не може да надвишава 1 месец.

(2) При неспазване на срока по ал. 1 размерът на таксата за тях се намалява с 1 на сто на ден, считано от деня на забавянето, но не повече от 30 на сто от пълния ѝ размер.

Чл. 110

(1) За извършени услуги по гражданското състояние се заплащат следните такси:

1. за издаване на удостоверение за наследници – 800 лв.;

2. за издаване на удостоверение за идентичност на имена – 500 лв.;

3. за издаване на удостоверение, че не е съставен акт за раждане или акт за смърт – 500 лв.;

4. за издаване на дубликати на удостоверение за раждане или за граждански брак, както и за повторно издаване на препис-извлечение от акт за смърт – 800 лв.;

5.

6. за издаване на удостоверение за семейно положение – 800 лв.;

7. за издаване на удостоверение за родствени връзки – 1000 лв.;

8. за адресна регистрация и/или издаване на удостоверения за постоянен или настоящ адрес;

9. за заверка на покана-декларация за посещение на чужденец в Република България – 5000 лв.;

10. за заверка на покана-декларация за частно посещение в Република България на лице, живеещо в чужбина, на което родителите или един от тях са от българска народност – 800 лв.;

11. за легализация на документи по гражданското състояние за чужбина – 1500 лв.;

12. за всички други видове удостоверения по искане на граждани – 500 лв.;

13. за преписи от документи – по 400 лв. на страница.

(2) Не подлежат на таксуване следните услуги:

1. съставяне на акт за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане;

2. съставяне на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак;

3. съставяне на акт за смърт и издаване на препис-извлечение от него;

4. отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско състояние;

5. учредяване на настойничество и назначаване на попечител;

6. поддържане на регистъра на населението;

7. отразяване на промяна на име в регистрите по гражданското състояние на населението;

8. издаване на удостоверение за наследствена пенсия.

Чл. 111

По производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса.

Чл. 112

За издаване на свидетелство за собственост при продажба на едър добитък се заплаща такса в размер от 2000 до 3000 лв.

Чл. 113

(отменен)

(1) За издаване на разрешение за търговия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия се заплаща такса в размер, определен от общинския съвет. Размерът на таксата се определя въз основа на разходите, извършвани от общината за обработката на документите.

(2)

1. първоначална - за издаване на разрешение за търговия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия;

2. годишна - за контрол по спазване на изискванията за извършване на следните дейности:

3. дневна - за временен щанд за продажба на продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки на панаири, събори, рекламни кампании на фирми и други подобни.

(3)

(4) Лицето не може да започне дейност преди издаване на разрешението. Разрешението се издава след представяне на документ, удостоверяващ липсата на данъчни задължения, както и на други финансови задължения към общината, декларирани или установени от компетентен орган към датата на издаване на удостоверението.

Чл. 114

(отменен)

Таксата по чл. 113, ал. 1 се заплаща при предявяване на искането за издаване на разрешение.

Чл. 115

За издаване на удостоверения, когато това е предвидено в закон, и за заверка на документи се заплаща такса.

Чл. 116

(1) За притежаване на куче собственикът заплаща годишна такса в общината, на чиято територия е постоянният му адрес/седалище.

(2) Освобождават се от такса собствениците на кучета по чл. 175, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 117

В тримесечен срок от датата на придобиването на куче собственикът подава декларация в общината по постоянния му адрес/седалище.

Чл. 118

(1) Таксата се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година или в едномесечен срок от датата на придобиване на кучето, когато то е придобито след 31 март. За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния й размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването.

(2) Приходите от събраните такси по ал. 1 се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.

Чл. 120

(1) За ползване на гробни места над 8 години се заплащат еднократно такси, както следва:

1. до 15 години: за I зона – от 10 000 до 20 000 лв.; за II зона – от 8000 до 18 000 лв.; за III зона от 5000 до 10 000 лв.;

2. за вечни времена –;

3. за ползване на семейни гробни места:

4. за придадени по регулация маломерни гробни места – съответната част от таксата, определена за гробното място.

(2) За урнов гроб се заплащат таксите по ал. 1, т. 1 и 2, намалени с 50 на сто.

Чл. 121

Таксите се събират от съответните служби на общината, стопанисваща гробищните паркове.

Чл. 122

(отменен)

(1) За осигуряване охрана и опазване на земеделски имоти собствениците или ползвателите им заплащат годишна такса.

(2) Таксата се определя на декар обработваема земя по видове култури, както следва:

1. за зърнени култури – от 300 до 600 лв. на декар;

2. за технически култури – от 400 до 700 лв. на декар;

3. за зеленчуци, овощни градини и лозя – от 500 до 1000 лв. на декар.

(3) Таксата се заплаща на две равни вноски: до 1 март и до 1 ноември на годината, за която се отнася.

Чл. 123

(1) Който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в помалък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 400 000 лв., а юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 100 000 до 1 000 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

(2)

(3) Който декларира неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., а юридическите лица и едноличните търговци – с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.

Чл. 124

(1) Наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде декларация по чл. 32, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказват с глоба от 50 000 до 500 000 лв.

(2) Глоба по ал. 1 не се налага, в случай че не се дължи данък върху наследството.

(3) За нарушение по чл. 41 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 000 до 200 000 лв.

Чл. 125

При укриване на част от цената при получаване на имущества по дарение или по възмезден начин на страните се налага глоба в двойния размер на дължимия данък върху укритата част.

Чл. 126

(отменен)

При неподаване на декларация по чл. 118 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 126а

(1) Лице, което не подаде декларация по чл. 61н или не я подаде в срок, се наказва с глоба в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в декларацията по чл. 61н, водещи до определяне на патентен данък в по-малък размер или до освобождаване от патентен данък, се наказва с глоба до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 127

(1) При неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.

(2) Не се смята за административно нарушение неплащането в срок на данъците и таксите по този закон.

Чл. 128

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.

(2)

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Приходите от глоби и имуществени санкции по наказателни постановления, издадени от кмета на общината,, постъпват в приход на бюджета на общината.

(5) За маловажни случаи на административни нарушения по този закон, установени при извършването им, могат да бъдат налагани на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. Ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт за установяване на административното нарушение.

(6) Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се предава за събиране.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Предприятие“ е юридическо лице, едноличен търговец или друго лице, което трябва да води счетоводство.

2. „Основно жилище“ е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.

3. „Семейство“ са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак.

4.

5. „Пазарна стойност“ е цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението.

6. “Свързани лица” са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

7. „Битови отпадъци“ са хранителни отпадъци и сметта от почистването на жилищни, работни и други помещения, с изключение на строителните отпадъци, експлозивните, запалителните, токсичните, заразните и другите опасни отпадъци, едрогабаритните битови отпадъци, както и други отпадъци, когато тяхното количество или състав пречи за третирането им заедно с битовите.

8. „Едрогабаритни“ са битовите отпадъци, които поради своите размери или тегло не могат да се поставят в съдовете за битови отпадъци или създават затруднения при товаренето им.

9. „Съдове за битови отпадъци“ са контейнери, кофи, кошчета на обществени места, в които се изхвърлят битови отпадъци, както и полиетиленови чувалчета за разделно събиране.

10. „Редовни автобусни линии“ са превозите, които се извършват по определен маршрут и разписание.

11. „Личен доход“ са всички доходи на лицата с изключение на:

12. „Прилежащ терен“ по смисъла на чл. 10, ал. 3 е застроеният двор (определеното допустимо застрояване), като не се включва застроената площ. В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред, застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота.

13.

14.

15. „Пълните разходи“ включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет.

16. „Основа“ за определяне размера на таксата за битови отпадъци е обективен показател в стойностно изражение, на базата на който се определя процентът или промилът на пропорционалната такса, или натурален показател, във основа на който таксата се определя на единица (например лв./1 човек, лв./куб. м изразходвана вода и други).

17. „Отчетна стойност“ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

21. “Поземлени имоти” са тези по смисъла на § 5, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.

22.

23. “Оборот” за целите на облагането с патентен данък е сумата от всички реализирани през годината продажби (на продукция, стоки, услуги и други продажби) от стопанска дейност, намалена с данъка върху добавената стойност и/или с акцизите в случаите, когато лицата са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и/или имат задължение за начисляване на акциз по Закона за акцизите и данъчните складове.

24. “Обект” за целите на облагането с патентен данък е всяко място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по приложение № 4, в т. ч.:

25. “Работно място” е приспособена част от обекта, оборудвана за извършване на определен вид дейност или услуга от едно лице.

26. “Развлекателни игрални автомати” са игрални автомати без печалба, предназначени за развлечение и отдих, при които срещу цената на една игра се получава определено време за ползване или за игра на автомата.

27. “Средства за подслон” и “места за настаняване” са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за туризма.

28. “Нетна търговска площ” е площта в съответния търговски обект, в т.ч. щандовете, която е достъпна за купувачите.

29. “Заведения за хранене и развлечения” са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 3 от Закона за туризма.

30. “Бюфет, павилион, каравана” са питейни заведения, предлагащи ограничен асортимент предимно готови стоки, студени и топли закуски, тестени и захарни изделия, пиво, топли и безалкохолни напитки и ограничен асортимент алкохолни напитки.

31. “Съоръжение” във връзка с прилагането на т. 35 от приложение № 4 е всеки отделен уред (машина), който се използва пряко в дейността (перална машина, гладачна преса, сушилна машина и други).

32. “Специализирани институции за предоставяне на социални услуги” са тези по смисъла на Закона за социално подпомагане.

33. “Домове за медико-социални грижи за деца” са тези по смисъла на Закона за лечебните заведения.

34. „Нощувки“ са нощувките в средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

§ 2

(1) Данъчно задължените лица по чл. 11 подават декларация за всеки имот до данъчната служба по местонахождението му чрез данъчната служба по местоживеенето си в срок до 31 май 1998 г.

(2) Гражданите, които нямат местоживеене на територията на Република България, подават декларация в Столичното управление на данъчната администрация.

(3) Гражданите, подали декларация до 31 март 1998 г., ползват допълнително намаление от 5 на сто от размера на дължимия данък върху недвижимите имоти за 1998 г.

§ 3

(1) Гражданите плащат данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за 1998 г., както следва: 50 на сто до 31 октомври, 25 на сто до 31 октомври и 25 на сто до 30 ноември.

(2) Гражданите, платили до 31 август данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за цялата 1998 г., ползват отстъпка от 5 на сто.

(3) Допълнителният данък за 1998 г. се плаща в срок до 30 ноември 1998 г.

§ 3а

(1) Търговците, които са подали заявление по § 4а от Закона за данък върху добавената стойност, подлежат на облагане с патентен данък от 1 януари 2009 г., а декларацията по чл. 61н се подава в срок до 1 април 2009 г.

(2) Първата вноска от патентния данък се внася до 1 април 2009 г.

(3) На предплатилите търговци, внесли годишния патентен данък в срока по ал. 2, се прави отстъпка от 5 на сто.

§ 4

Този закон се прилага, ако е по-благоприятен, и по отношение на откритите до влизането му в сила наследства, за които са подадени декларации в срока по чл. 32, но не са обложени с данък върху наследствата.

§ 4б

За започналите и неприключили към 31 декември 2010 г. включително производства по установяване, обезпечаване и събиране на местните такси, както и по обжалване на свързаните с тях актове, се прилага досегашният ред.

§ 5

В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 от 1996 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.) се създава чл. 10а: „Чл. 10а. Когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия.“

§ 6

Параграф 4 от допълнителните разпоредби на Закона за жилищностроителните кооперации (обн., ДВ, бр. 55 от 1978 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 60 от 1992 г. и бр. 104 от 1996 г.) се отменя.

§ 7

В Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 25 последното изречение се заличава.

2. В чл. 29, ал. 1, изречение първо думите „и местни“ се заличават.

§ 8

Членове 10 и 11 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 и 61 от 1997 г.) се отменят.

§ 9

В Закона за нотариусите (ДВ, бр. 104 от 1996 г.) в чл. 96 ал. 3 се отменя.

§ 10

В чл. 15 от Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм., бр. 20 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 г.) се създава ал. 5: „(5) При определяне на данъчните задължения данъчната основа се закръглява на цели 100 лева към по-малкото число, в случай че последните две цифри са под „50“, и към по-голямото число, ако последните две цифри са „50“ или над „50“. Размерът на данъка се закръглява на цели 10 лева към по-малкото число, в случай че последната цифра е по-малка от „5“, и към по-голямото число, ако последната цифра е „5“ или по-голяма от „5“.“

§ 11

Министерството на вътрешните работи при издаване на регистрационен талон на моторното превозно средство вписва в него и мощността на двигателя в киловата (конски сили).

§ 12

Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г. и отменя Закона за местните данъци и такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г., попр., бр. 10 от 1952 г., изм. и доп., бр. 12 и 104 от 1954 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 13 от 1958 г., бр. 57 и 89 от 1959 г., бр. 21 и 91 от 1960 г., ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 1 и 52 от 1965 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 88 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 99 от 1981 г., бр. 55 от 1984 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 33 и 97 от 1988 г., бр. 21 и 30 от 1990 г., бр. 82 от 1991 г., бр. 59 от 1993 г., бр. 40 и 87 от 1995 г., бр. 14 от 1996 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 20 и 37 от 1996 г., бр. 58 от 1996 г. – Решение № 9 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 89 и 93 от 1996 г. и бр. 55 от 1997 г.).

Приложение 1 Приложение № 1 Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти

(отменен)

I. Данъчна оценка на сградите Чл. 1. Данъчната оценка на сградите се определя, като разгънатата застроена площ на сградата се умножи по базисната данъчна стойност, коригирана с коефициент за местоположение, и от резултата се приспадне овехтяването. Чл. 2. (1) Базисната данъчна стойност на сградите се определя в левове за един квадратен метър в зависимост от конструкцията, вида и предназначението на сградата. (2) Според конструкцията базисната данъчна стойност е:

1. паянтови сгради – 2600 лв./кв.м;

2. полумасивни сгради – 4400 лв./кв.м;

3. масивни сгради:

1-dup. I (първи) функционален тип: 1 група: Благоевград, Русе, Плевен; 2 група: Стара Загора, Враца, Велико Търново; II (втори) функционален тип: 1 група: Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол; 2 група: Ботевград, Горна Оряховица, Димитровград, Дупница, Казанлък, Карлово, Лом, Петрич, Самоков, Свищов, Червен бряг. (4) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за националните курорти и вилните зони към тях, както и за вилните зони до 10 км от морската брегова ивица се увеличава с 20 на сто, с изключение на Варна и Бургас. (5) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за курорти от местно значение и вилните зони към тях се увеличава с 10 на сто. (6) Под вилни зони се разбира вилни зони с одобрени застроителни и регулационни планове. (7) За производствени сгради се прилага коефициент за местоположение от колона 7, а за селскостопански – по колона 8 на таблица № 1. Чл. 4. (1) След петата година от завършването на сградите данъчната им оценка се намалява със следното годишно овехтяване според вида на конструкцията:

1-dup2. за паянтови сгради – 1,0 на сто годишно;

2-dup. за полумасивни сгради – 0,8 на сто годишно;

3-dup. за масивни сгради:

II. Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) Чл. 5. (1) Данъчната оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и земите извън строителните граници се определя, като площта на имота се умножи по базисната данъчна стойност, коригирана с коефициент за местоположение. (2) Базисната данъчна стойност на земите по ал. 1 се определя в левове за един квадратен метър – 500 лв./кв.м. (3) Коефициентът за местоположение се определя съгласно чл. 3, ал. 1 (таблица № 1). (4) Данъчната базисна стойност за незастроени имоти в границите на населеното място е 125 на сто от базисната данъчна стойност по ал. 2. (5) Коефициентът за местоположение по ал. 3 за националните курорти и за вилните зони към тях, както и за вилните зони до 10 км от морската брегова ивица се увеличава с 20 на сто, с изключение на Варна и Бургас. (6) Коефициентът за местоположение по ал. 3 за курорти от местно значение и вилните зони към тях се увеличава с 10 на сто.

Приложение 2 Приложение № 2 Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти

I. Общи положения Чл. 1. Данъчната оценка на недвижимите имоти се определя в левове и представлява сума от данъчните оценки на отделните обекти. Чл. 2. Недвижимите имоти или части от тях се оценяват, без да се отчита влиянието на ограничения и тежести. Чл. 3. (1) Данъчната оценка се определя от ограните на данъчната администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на молба по образец. (2) Когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с молбата се подава и декларация по образец. (3) Удостоверението за данъчна оценка важи за текущата година. Чл. 4. Данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по следната формула: DO = BC \cdot K_m \cdot K_n \cdot K_x \cdot K_b \cdot K_o \cdot PL, където: DO е данъчната оценка в левове; BC – базисната данъчна стойност на 1 кв.м в левове; K_m – коефициент за местоположение; K_n – коефициент за инфраструктура; K_x – коефициент за индивидуални характеристики; K_b – коефициент за височина; K_o – коефициент за овехтяване; PL – площта на сградата или част от нея в кв.м. Чл. 5. (1) Базисната данъчна стойност (BC) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта. (2) Конструкциите на сградите са посочени в таблица № 1. Таблица № 1 Използвани кодове за видовете конструкции Код Конструкция 1 2 ПН паянтова ПМ полумасивна М1 масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи М2 масивна – едропанелна М3 масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна – сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетноповдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.) (3) Базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър се определя съгласно таблица № 2. Таблица № 2 Конструкция Жилищни сгради Нежилищни сгради апартаменти къщи 1 2 3 4 ПН 4 400 3 700 4 800 ПМ 7 500 6 400 8 200 М1 11 000 9 400 12 100 М2 14 000 12 000 15 400 М3 17 000 14 500 18 700 (4) За следните обекти в жилищни блокове базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на апартаменти, както следва:

1. мезонети и ателиета – 100 на сто;

2. гаражи – 80 на сто. (5) За следните обекти върху терени за жилищно строителство базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на къщите, както следва:

1-dup. гаражи – 85 на сто;

2-dup. обори, хамбари, навеси с оградни стени и други подобни – 60 на сто;

3. навеси без оградни стени – 40 на сто. (6) За следните нежилищни обекти базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на нежилищните сгради, както следва:

1-dup2. гаражи и складове – 80 на сто;

2-dup2. навеси с оградни стени – 60 на сто;

3-dup. навеси без оградни стени – 40 на сто. (7) Самостоятелните обекти в общите части на сградата се оценяват отделно. (8) Стойността на идеалните части от общите части на сградата е включена към данъчната базисна стойност. Чл. 6. (1) Коефициентът за местоположение (K_m) се определя по таблица № 3 или 4 и местонахождението на сградата:

1-dup3. по таблица № 3 се определя коефициентът за местоположение за всички сгради, с изключение на производствените и селскостопанските; когато не са определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони, се прилагат коефициентите от колони 7 и 10; Таблица № 3 Функционален тип Зона В строит. граници Извън строит. граници Вилна зона I II III IV V I кат. II кат. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 София 40,0 32,0 27,0 18,0 12,0 11,0 10,0 28,0 16,0 Варна 38,0 30,0 24,0 18,0 12,0 11,0 10,0 26,0 14,0 Бургас 29,0 25,0 22,0 15,0 10,0 9,0 8,0 22,0 10,0 Пловдив 25,0 21,0 16,0 14,0 10,0 9,0 8,0 16,0 10,0 I, 1 група 21,0 16,0 13,0 10,0 9,0 8,0 7,0 12,0 9,0 I, 2 група 19,0 15,0 10,0 8,0 7,0 6,0 5,0 9,0 7,0 II, 1 група 14,0 10,0 7,0 5,0 – 4,0 3,0 6,0 5,0 II, 2 група 10,0 6,0 5,0 4,0 – 3,0 2,5 4,0 3,0 III 5,5 4,0 3,0 – – 2,5 2,0 3,0 2,5 IV, V 3,0 2,0 – – – 2,0 1,5 2,5 2,0 VI, VII, VIII 1,5 – – – – 1,1 1,0 1,3 1,2

2-dup3. за търговски обекти коефициентът за местоположение по таблица № 3 се увеличава с 40 на сто. Под търговски обект се разбира – магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения;

3-dup2. по таблица № 4 се определя коефициентът за местоположение за производствените, селскостопанските и разположените върху същия имот (парцел) административни сгради към тях: Таблица № 4 Функционален тип Местоположение производ-ствени селско-стопански производ-ствени селско-стопански София 10,0 7,0 8,0 5,0 Варна 9,5 6,7 7,6 4,8 Бургас 9,0 6,3 7,2 4,5 Пловдив 8,5 6,0 6,8 4,2 I 7,0 4,9 5,6 3,5 II 5,0 3,5 4,0 2,5 III 3,0 2,1 2,4 1,5 IV, V 2,0 1,4 1,6 1,0 VI, VII, VIII 1,0 0,7 0,8 0,5

1-dup4. населените места от I (първи) функционален тип, без Варна, Бургас и Пловдив, се групират, както следва:

2-dup4. населените места от II (втори) функционален тип се групират, както следва:

1-dup5. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;

2-dup5. когато сградата не е включена към електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в квартала е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под квартал се разбира част от населеното място, ограничено от уличнорегулационни линии (или улици, там където няма одобрен регулационен план), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците. Коефициентът от колона 4 се прилага и когато се оценява част от сграда, т.е. ако обектът няма изградена инфраструктура, но има такава в сградата. Чл. 8. (1) Коефициентът за индивидуални характеристики (K_x) се определя, като към единица се прибавят следните корекции: K_x = 1 + kk_1 + kk_2 + kk_3, където:

1-dup6. kk_1 е корекция за разположение във височината на обекти, в жилищни и предимно жилищни сгради: Таблица № 6 Обектът се намира на Корекция (kk_i) в сгради с 6 и повече етажи без асансьор в останалите сгради нежилищни апартаменти нежилищни апартаменти

1-dup7. Първи етаж + 0,10 - 0,05 + 0,10 - 0,05

2-dup6. Втори до пети етаж - 0,03 + 0,03 0,00 + 0,03

3-dup3. Шести и следващи етажи - 0,10 - 0,03 - 0,08 0,00

2-dup7. kk_2 – корекция за физическо състояние на обекта: Таблица № 7 Физическо състояние Значение на kk_2 Не е извършван вътрешен основен ремонт над 20 години - 0,05 Лошо физическо състояние от - 0,10 до - 0,60

3-dup4. kk_3 – корекция за подобрения към обектите: kk_3 = A + B + C + D + E Таблица № 8 Вид на подобрението Значение kk_3 няма има А. Отоплителна инсталация 0,00 0,04 Б. Климатична инсталация 0,00 0,06 В. Луксозна или алуминиева дограма 0,00 0,04 Г. Шумо- или топлоизолации 0,00 0,03 Д. Покривни покрития 0,00 0,03 Е. Декоративни елем. и облицовки 0,00 0,02

1-dup8. тридесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към жилищни обекти;

2-dup8. шестдесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към нежилищни обекти. (3) Определената по ал. 2 площ се прибавя към площта на обектите, към които мазетата или таваните са прилежащи. (4) Когато мазета или тавани е необходимо да бъдат оценени като самостоятелни обекти, за площ се приема площта, определена съгласно ал. 2.

III. Данъчна оценка на незавършено строителство Чл. 12. (1) Незавършеното строителство се оценява по завършени строително-монтажни работи в процент от данъчната оценка на сградата по проект, както следва:

1. до нулев цикъл – 15 на сто;

2. до груб строеж – 50 на сто;

3. до завършени вътрешни мазилки и поставена дограма – 75 на сто. (2) Данъчната оценка на самостоятелен обект в незавършена сграда е част от данъчната оценка на незавършената сграда, съответстваща на отношението между бруто площта на обекта (вкл. идеални части от общите части на сградата) към бруто площта на сградата по проект.

IV. Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) Чл. 13. (1) Данъчната оценка на земите в строителните граници, вилните зони, застроените дворове (застроени места извън строителните граници) и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по следната формула: DO = BC \cdot K_m \cdot K_n \cdot K_y \cdot K_z \cdot P3 + DP, където: DO е данъчната оценка в левове; BC – базисната данъчна стойност на 1 кв. м в левове; Km – коефициент за местоположение съгласно табл. № 3; Kn – коефициент за инфраструктура; Ky – коефициент за устройствена зона; Kz – коефициент за застроеност; P3 – площта на земята, включително застроената площ в кв. м; DP – данъчната стойност на подобренията. (2) Данъчната оценка на водни площи, мини, кариери, земи в горския фонд и други подобни обекти се определя като за земи според местоположението и статута им. Чл. 14. (1) Данъчната базисна стойност за земите е 800 лева за един квадратен метър. (2) Данъчната базисна стойност за 1 кв. м незастроени места в строителните граници на населените места, определени с подробен градоустройствен план, е 125 на сто от базисната данъчна стойност по ал. 1. (3) Базисната данъчна стойност на земи в строителните граници в населените места от IV, V, VI, VII и VIII функционален тип се увеличава, както следва:

1. при разстояние до 20 км от населеното място от нулев и първи функционален тип – с 10 на сто;

2. при разстояние до 15 км от населеното място от втори функционален тип – с 5 на сто. (4) Базисната данъчна стойност на земите във вилните зони до 10 км от морската брегова ивица, националните курорти и вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто, с изключение на Варна и Бургас. (5) Базисната данъчна стойност на земите в курорти от местно значение и вилните зони към тях се увеличава с 10 на сто. Чл. 15. Коефициентът за инфраструктура (Kn) се определя, като към единица се прибавя значението на елементите по табл. № 10. K_n = 1 + A + B + C + D Таблица № 10 Елементи Значение на елементите има в имота няма в имота няма в имота, но има в района 1 2 3 4 А. Водопровод 0,0 -0,05 -0,03 Б. Канализация 0,0 -0,05 -0,03 В. Електрификация 0,0 -0,07 -0,05 Г. Улична мрежа 0,0 -0,08 -0,08

1-dup. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;

2-dup. когато имотът не е свързан с електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в района е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под район се разбира част от населеното място (населено място е цялата територия, определена със землищната граница), ограничена от улици (пътища), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците (пътищата). Чл. 16. (1) Коефициентът за устройствена зона (K_y) се определя в зависимост от предназначението на терена съгласно подробния градоустройствен план, както следва:

1-dup2. централна зона, K_y = 1,10;

2-dup2. производствени, предимно производствени и специално производствени зони, K_y = 0,90, а земи, заети от селскостопански дворове, K_y = 0,80;

3. всички останали зони (жилищни, обществено обслужване, паркове, зелени площи, за спорт и други), K_y = 1,00. (2) Коефициентът по ал. 1 има значение единица за земи извън строителните граници на населеното място и за земи в населени места, в които не са обособени или не се обособяват такива зони. Чл. 17. Коефициентът за застроеност (K_3) се определя по следния начин:

1-dup3. при процент на застрояване до 40 на сто, както и за незастроени земи коефициентът има значение единица. Процентът на застрояване се получава, като се раздели застроената площ на площта на имота (парцела);

2-dup3. при процент на застрояване над 40 на сто – по следната формула: K_3 = 2 - 1,01^{(ПЗ-35)}, където ПЗ е процентът на застрояване.

3-dup. при процент на застрояване 100 на сто – K_3 = 0,10;

4. коефициентът се изчислява с точност до втория знак след десетичната запетая. Чл. 18. (1) Данъчната стойност на подобренията (ДП) е сума от оценките на отделните подобрения. (2) Оценката на всяко едно подобрение се определя като произведение от количествената му характеристика и следните стойности:

1-dup4. за трайни луксозни настилки (без обикновените мозаични, бетонни и глинени и други плочи) за 1 кв. м – 35 000 лв.;

2-dup4. за масивни огради (тухлени, бетонни, метални, смесени) и подпорни стени за 1 кв. м (дължина по височина) – 8000 лв.;

3-dup2. за спортни площадки с трайна настилка за 1 кв. м – 15 000 лв.;

4-dup. за басейни, трайно прикрепени към земята, за 1 куб. м – 23 000 лв.;

5. за паркинги за обществено ползване за кв. м:

V. Данъчна оценка на земеделски земи Чл. 19. (1) Данъчната оценка на земеделските земи се определя въз основа на данъчната базисна стойност за един квадратен метър, в зависимост от начина на трайно ползване и категорията, коефициента за местоположение и площта, по следната формула: DO = EC \cdot K_m \cdot ПЗ, където: DO е данъчната оценка в левове; EC – базисната данъчна стойност на 1 кв. м в левове; K_m – коефициент за местоположение; ПЗ – площта на земята в кв. м. (2) Данъчната оценка на гори върху земеделски земи се определя като за земеделски земи с трайни насаждения. (3) Когато се налага да се оценят земи от горския фонд, те се оценяват като гори върху земеделски земи. Чл. 20. Базисната данъчна стойност (EC) се определя в левове за един квадратен метър земеделска земя съобразно категорията на земята и начина на трайното ползване:

1. при неполивни условия по следната таблица: Таблица № 11 Начин на трайно ползване Базисна данъчна стойност по категории (лв./кв.м) I II III IV V VI VII VIII IX X 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Трайни насаждения Дения 225 204 180 156 120 98 60 42 26 9 Ниви 125 112 98 86 65 54 33 23 15 6 Ливади 81 74 65 56 44 36 21 15 9 3 Пасища 48 44 39 33 26 21 12 9 5 2

2. при поливни условия – базисната данъчна стойност по т. 1, умножена с 1,20. Чл. 21. Базисната данъчна стойност на земеделските земи се коригира с коефициент за местоположение (K_m), който се образува, като към единица се прибавят следните корекции (K_m = 1 + k_1 + k_2 + k_3):

1-dup. корекция за местоположение спрямо строителните граници на населеното място, в землището на което се намира имотът (k_1): Таблица № 12 Разстояние до строителните граници на населеното място, км k_1 граничи до 1 +0,25 от 1 до 3 +0,15 от 3 до 6 0,00 от 6 до 8 - 0,10 над 8 - 0,15 - 0,20

2-dup. корекция за местоположение спрямо пътната мрежа с трайна настилка (k_2): Таблица № 13 Разстояние до пътната мрежа, км k_2 граничи с пътната мрежа +0,10 до 1 0,00 над 1 - 0,10

3. корекция, отчитаща функционалния тип на населеното място, в землището на което се намира имотът (k_3): Таблица № 14 Функционален тип на населеното място, в землището на което се намира имотът k_3 нулев +0,30 I +0,20 II +0,15 III +0,10 IV и V 0,00 VI, VII и VIII - 0,10

VI. Данъчна оценка на правото на строеж Чл. 22. Данъчната оценка на правото на строеж (ДОПС) се определя в левове по следната формула: ДОПС = РЗП . 0.25 . БС . K_м . K_n . K_c, където: РЗП е разгънатата застроена площ на сградата в кв. м; БС – базисната данъчна стойност в зависимост от конструкцията и предназначението на сградата. Ако конструкцията е неизвестна, се приема М2. За предназначение се приема преобладаващото (над 50 на сто); K_m – коефициент за местонахождение според предназначението; K_n – коефициент за инфраструктура, определен съгласно раздел VI; при учредяване право на строеж върху земеделски земи K_n се определя по същия начин; K_c – коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая. K_c = (1 - 1,05^{-n}), където „n“ е броят години, за които е учредено правото. За над 100 години коефициентът приема значение единица.

VII. Данъчна оценка на правото на ползване Чл. 23. (1) Данъчната оценка на вещното право на ползване (ДОПП) се определя в левове по следната формула: ДОПП = ДО . K_c, където: ДО е данъчната оценка на имота или на част от него в левове, върху който се учредява правото; K_c – коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая. K_c = (1 - 1,05^{-n}), където „n“ е броят години, за които е учредено правото. Коефициентът не може да бъде по-голям от 0,900. (2) Когато правото на ползване е учредено за неопределен срок, броят години, за които е учредено правото, се изчислява, като от 70 се извади възрастта на ползвателя, а ако те са повече от един – възрастта на най-младия. Когато ползвателят е на повече от 70 години, за брой години се приемат 5. (3) В случаите, в които е необходимо да се получи текуща оценка на правото на ползване, броят години „n“ се определя за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката. Чл. 24. Данъчна оценка на правото на собственост при учредено вещно право на ползване се намалява с данъчната оценка на правото на ползване за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката. 103346

§ 4а

Разпоредбите на този закон за лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто се прилагат и за лицата с определени с валидно решение на компетентен орган вид и степен на увреждане от 50 до 100 на сто.