Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ)

Чл. 1

В общинския бюджет постъпват следните местни данъци и такси:

1. местни данъци:а) данък върху недвижимите имоти;

2. местни такси за:

Чл. 2

За всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по чл. 1 общинският съвет определя цена.

Чл. 3

(1) Таксите са прости или пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки.

(2) Министърът на финансите може да определя случаите, в които таксите задължително се плащат с общински таксови марки или в брой.

Чл. 4

(1) Размерите на местните такси се определят от общинския съвет в границите, предвидени с този закон.

(2) Решенията на общинските съвети и заповедите на кметовете по този закон се обявяват публично в 7-дневен срок от приемането им.

Чл. 5

(1) Таксите за дейности, преминали от държавния бюджет към бюджетите на общините и обратно, продължават да се събират в размерите за държавните, съответно за общинските такси, но се внасят в приход на бюджета, който осигурява издръжката на съответната дейност.

(2) Когато на общински орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, в приход на общинския бюджет постъпва цялата или част от събраната такса. Размерът на частта от таксата за общинския бюджет и редът за предоставянето ѝ се определят със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

Чл. 6

Данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 7

Местните данъци се събират от органите на данъчната администрация, а таксите - от общинската администрация, освен ако с този закон е предвидено друго.

Чл. 8

Невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс.

Чл. 9

(1) Данъчната оценка съгласно приложенията към закона се актуализира, но не по-късно от 30 ноември на предходната година, когато индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти се увеличи с повече от 20 на сто с натрупване за периода от последната им промяна.

(2) Индексът по ал. 1 се определя от Националния статистически институт.

Чл. 10

(1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради, дворни места, парцели и застроените земеделски и горски земи за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.

(2) Не се облагат с данък земеделските земи и горите.

Чл. 11

(1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) Собственикът на сградата, построена върху държавен или общински парцел или дворно място, е данъчно задължен и за парцела, съответно дворното място.

(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

Чл. 12

(1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл. 13

Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл. 14

(1) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок данъчната служба по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

(2) При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват данъчната служба по реда и в срока по ал. 1.

Чл. 15

(1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.

(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

Чл. 16

(1) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това данъчната служба по местонахождението на имота в срока по чл. 14, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.

Чл. 17

Юридическите лица, едноличните търговци и другите лица, които трябва да водят счетоводство, подават ежегодно в срок до 1 февруари декларация за дължимия през годината данък поотделно за всеки недвижим имот пред данъчната служба по местонахождението му. Данъкът се внася в сроковете по чл. 28 в данъчната служба по местонахождението на имота съгласно декларираните данни.

Чл. 18

(1) Данъчният орган проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи на общината.

(2) При поискване от данъчните органи на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от кадастрални и други карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.

Чл. 19

(1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи.

(2)

Чл. 20

Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от данъчен орган по норми съгласно приложение № 1 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл. 21

(1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, които се водят като дълготрайни материални активи по Закона за счетоводството, е отчетната им стойност, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 1.

(2) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от данъчен орган за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи данъчният орган може да ползва и вещи лица.

Чл. 22

Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер 1,5 на хиляда.

Чл. 23

Данъкът се определя от данъчен орган по местонахождение на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител по реда на Данъчния процесуален кодекс.

Чл. 24

(1) Освобождават се от данък:

1. общините за имотите – публична общинска собственост;

2. държавата за имотите – публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;

3.

4. читалищата;

5. сградите – собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;

6.

7. сградите на Българския Червен кръст;

8. сградите, използвани от висшите училища и от академиите за учебен процес и научна дейност;

9. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;

11.

12. музеите, галериите, библиотеките;

13. имотите, с изключение на жилищните, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;

14. стопанските сгради на земеделските производители, използвани за селскостопанска дейност;

15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;

16. сградите, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение за период от 5 години, считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение.

17. недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите.

(2) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност

(3) Данъкът, дължим за сградите – паметници на културата, се отстъпва на собствениците срещу задължението да го използват за поддръжката и ремонта им. Данъкът не се отстъпва, когато сградата – паметник на културата, се използва със стопанска цел.

(4) Алинеи 1, 2 и 3 се прилагат съответно и за части от имоти.

Чл. 25

(1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) За имот, който е основно жилище на лице с първа или втора група инвалидност, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

Чл. 26

(1) Гражданите в срок до 28 февруари подават в данъчната служба по местоживеенето си декларация, в която посочват притежаваните към 1 януари на текущата година недвижими имоти на територията на страната. Когато към 1 януари на годината няма промени в декларацията данни, декларация не се подава.

(2) Лицата, които нямат постоянно местоживеене на територията на Република България, подават декларацията по ал. 1 в Столично управление на данъчната администрация.

(3) Когато към 1 януари на годината сборът от данъчните оценки на имотите по ал. 1 е над 100 млн. лв., се дължи допълнителен данък в размер 3 на хиляда върху превишението на тази стойност.

Чл. 27

Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.

Чл. 28

(1) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 20 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим. Допълнителният данък се плаща в срок до 30 юни на текущата година.

(2) На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.

(3) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът, а допълнителният данък – в общинския бюджет по местоживеене на данъчно задълженото лице, а в случаите по чл. 26, ал. 2 – в бюджета на Столичната община.

Чл. 29

(1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл. 30

(1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл. 31

Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

Чл. 32

(1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в данъчната служба по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.

(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.

(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.

(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.

(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.

(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

Чл. 33

(1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:

1. недвижимите имоти – по данъчна оценка съгласно приложение № 2;

2. чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на Българската народна банка;

3. ценните книжа – по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;

4. превозните средства – по застрахователна стойност;

5. останалите движими вещи и права – по пазарна стойност;

6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по пазарна стойност, а когато определянето ѝ изисква значителни разходи или затруднения – по счетоводни данни.

(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.

(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

(4) При поискване от данъчен орган или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.

Чл. 34

От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:

1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;

2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;

3. разноските за погребение в размер 1 000 000 лв.;

4. предвидените в закона облекчения.

Чл. 35

(1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.

Чл. 36

Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник по следните таблици:

1. за съпрузи и наследници по права линия Таблица № 1 Наследствен дял в левове Данъчна ставка до 15 000 000 необлагаеми от 15 000 001 до 50 000 000 0,1 % за горницата над 15 000 000 лв. от 50 000 001 до 100 000 000 35 000 лв. + 0,2 % за горницата над 50 000 000 лв. от 100 000 001 до 200 000 000 135 000 лв. + 1 % за горницата над 100 000 000 лв. от 200 000 001 до 500 000 000 1 135 000 лв. + 2 % за горницата над 200 000 000 лв. от 500 000 001 до 1 000 000 000 7 135 000 лв. + 5 % за горницата над 500 000 000 лв. над 1 000 000 000 32 135 000 лв. + 10 % за горницата над 1 000 000 000 лв.

2. за наследници по съребрена линия Таблица № 2 Наследствен дял в левове Данъчна ставка до 15 000 000 0,1 % от 15 000 001 до 50 000 000 15 000 лв. + 0,2 % за горницата над 15 000 000 лв. от 50 000 001 до 100 000 000 85 000 лв. + 0,5 % за горницата над 50 000 000 лв. от 100 000 001 до 200 000 000 335 000 лв. + 1,5 % за горницата над 100 000 000 лв. от 200 000 001 до 500 000 000 1 835 000 лв. + 3,5 % за горницата над 200 000 000 лв. от 500 000 001 до 1 000 000 000 12 335 000 лв. + 6 % за горницата над 500 000 000 лв. над 1 000 000 000 42 335 000 лв. + 12 % за горницата над 1 000 000 000 лв.

3. за други наследници Таблица № 3 Наследствен дял в левове Данъчна ставка до 15 000 000 3 % от 15 000 001 до 50 000 000 450 000 лв. + 3,5 % за горницата над 15 000 000 лв. от 50 000 001 до 100 000 000 1 675 000 лв. + 4 % за горницата над 50 000 000 лв. от 100 000 001 до 200 000 000 3 675 000 лв. + 5 % за горницата над 100 000 000 лв. от 200 000 001 до 500 000 000 8 675 000 лв. + 7 % за горницата над 200 000 000 лв. от 500 000 001 до 1 000 000 000 29 675 000 лв. + 10 % за горницата над 500 000 000 лв. над 1 000 000 000 79 675 000 лв. + 20 % за горницата над 1 000 000 000 лв.

Чл. 37

Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчния процесуален кодекс.

Чл. 38

(1) Освобождават се от данък:

1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;

2. имуществото, завещано на държавата, общините, Българския Червен кръст, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци;

3. обикновената покъщнина;

4. дребният земеделски инвентар;

5. библиотеките и музикалните инструменти;

6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена – до четвърта степен;

7. неполучените пенсии на наследодателя;

8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.

(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.

(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.

Чл. 39

В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.

Чл. 40

(1) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.

Чл. 41

(1) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от данъчната служба, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната данъчна служба, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.

(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка „Живот“, сключен от наследодателя в полза на трети лица.

(3) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежали на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от данъчната служба по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.

Чл. 42

(1) Кметовете на общини и райони изпращат на данъчната служба до 15-о число на месеца справка за починалите през предходния месец лица с местожителство в съответното населено място.

(2) В справката по ал. 1 се посочват трите имена на лицето, датата на смъртта, единният му граждански номер, семейното му положение, както и данни за законните му наследници – деца, съпруг, родители.

Чл. 43

Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на данъчната служба по местооткриване на наследството.

Чл. 44

(1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон.

Чл. 45

(1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна – от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.

Чл. 46

(1) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето.

(2) Имуществото се оценява, както следва:

1. недвижимите имоти и органичените вещни права върху тях – по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната, съгласно приложение № 2.

2. другите имущества – по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5.

Чл. 47

(1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а) 0,5 на сто – при дарение между роднини по права линия и между съпрузи;

б) 0,7 на сто – при дарение между братя и сестри и на племенници;

в) 5 на сто – при дарение между лица извън посочените в т. 1 и 2.

(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 2 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл. 48

(1) Освобождават се от данък:

1. придобитите имущества от:

2. даренията за лечение на български граждани, както и на технически помощни средства за инвалиди;

3. даренията с хуманитарна цел на лица с I или II група инвалидност и социално слаби граждани;

4. юридическите лица с нестопанска цел за получените и предоставените дарения във връзка с уставната им цел;

5. обичайните подаръци;

6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;

7. даренията в полза на народните читалища;

8. придобитите имущества по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;

9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел.

(2) Когато имущество, получено по ал. 1, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация, посочена в ал. 1, или които са посочени като основание за освобождаване от данък.

Чл. 49

(1) Данъкът се заплаща преди прехвърляне на имуществото в данъчната служба по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи – по местоживеенето, съответно седалището на данъчно задълженото лице.

(2) В случаите по чл. 44, ал. 2 лицата, получили имущество, подават декларация за облагането им с данък в едномесечен срок от получаването.

Чл. 50

Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът по тази глава.

Чл. 51

(1) Съдиите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната данъчна служба за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и спрените от движение моторни превозни средства.

(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването, съответно регистрирането, отчисляването или спирането от движение на превозното средство.

Чл. 60

(1) Данъкът се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до 31 март и до 30 септември на годината, за която е дължим. На предплатилите за цялата година в първия срок се прави отстъпка от 5 на сто.

(2) За превозните средства, придобити през текущата година, данъкът се плаща в едномесечен срок от датата на придобиването им в размер една дванадесета част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително и месеца на придобиването.

(3) При пускане в движение на спряно превозно средство данъкът се заплаща по реда на ал. 2.

(4) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2 от пускането им в движение.

(5) За унищожените превозни средства платеният данък не се връща.

(6) Заплащането на данъка е условие за пускане в движение и за редовност при годишния технически преглед на превозното средство.

Чл. 61

Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, в която е регистрирано превозното средство.

Чл. 62

Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Чл. 63

(1) За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.

(2) Таксата по ал. 1 се определя с решение на общинския съвет като част от размера на таксата по чл. 66 в зависимост от количеството на битовите отпадъци и разходите за поддържане на депото за битови отпадъци.

Чл. 64

(1) Таксата се заплаща от данъчно задължените лица по чл. 11 заедно с данъка върху недвижимите имоти.

(2) За общински имоти, ползвани или наети от други лица, таксата се заплаща от ползвателя, съответно наемателя.

Чл. 65

(1) Когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, лицата по чл. 64 подават декларация в данъчната служба по местонахождението на имота до 30 октомври на предходната година. За придобитите през годината имоти декларацията се подава в 30-дневен срок от датата на придобиването им.

(2) В декларацията се посочват видът и броят на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се използват през годината, съобразно обявената от общинския съвет честота за извозването на битовите отпадъци.

(3) Когато предприятието не е подало декларация в срок, декларирало е по-малко от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци или не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове, то заплаща годишната такса върху данъчната оценка по чл. 20 и 21. От размера на дължимата годишна такса се приспада платената част, като върху разликата се дължат лихви съгласно сроковете за плащане.

Чл. 66

(1) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена плансметка, включваща необходимите разходи за:

1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и други;

2. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им;

3. изграждане, поддържане, експлоатация и закриване на депата за битови отпадъци или други инсталации и съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци;

4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

(2) Таксата се събира от данъчната администрация.

Чл. 67

Размерът на таксата се определя, както следва:

1. за жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищните имоти на предприятията – пропорционално върху данъчната оценка, съгласно приложение № 1, или в левове, според количеството на битовите отпадъци;

2. за нежилищни имоти – в левове в зависимост от броя и вида на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци. Когато не може да се установи за всеки отделен имот видът и броят на използваните съдове, размерът на таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка.

Чл. 68

(1) Когато в течение на годината общинският съвет промени размера на таксата поради значително изменение на необходимите разходи за извършване на дейностите по чл. 66, новият размер на таксата се събира от началото на тримесечието, следващо решението на общинския съвет.

(2) Увеличеният размер на таксата, определен по реда на ал. 1, не се събира от лицата, предплатили за съответния период.

Чл. 69

(1) Таксата се заплаща на четири равни вноски в следните срокове: до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която се дължи.

(2) На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.

Чл. 70

(1) За новопридобитите имоти таксата се събира от началото на следващия месец.

(2) Когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало.

(3) За сгради, подлежащи на събаряне, таксата се събира включително за месеца, през който е преустановено ползването ѝ.

Чл. 71

Не се събира такса по чл. 62 за:

1. имотите, които не се обслужват, за което общината уведомява данъчната служба; границите на районите, в които е организирано сметоизвозването, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до края на предходната година;

2. имотите, които няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация за това в данъчната служба по местонахождението им от собственика или ползвателя до края на предходната година.

Чл. 72

Таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост.

Чл. 73

(1) Таксата се заплаща от физическите и юридическите лица в зависимост от зоната, в която се намират терените, посочени в чл. 72.

(2) Зоните по ал. 1 се определят от общинския съвет.

Чл. 74

(1) За ползване на пазари с цел търговия със селскостопанска продукция таксата се определя, както следва:

1. на квадратен метър:

2. за продажба с кола, впрегната с добитък – на ден от 600 до 3000 лв.;

3. за продажба с лек автомобил – на ден от 1200 до 5000 лв.;

4. за продажба с товарен автомобил или ремарке – на ден от 3000 до 12 000 лв.

(2) За ползване с цел търговия с промишлени стоки таксата се събира в увеличен размер – от 2 до 5 пъти по-висок от размера на таксите по ал. 1, т. 1.

Чл. 75

За ползване на тротоари, площади, улични платна и други терени за търговска дейност на открито, включително за разполагане на маси, столове, витрини, будки и павилиони, се събира такса на квадратен метър на ден в размер от 200 до 800 лв.

Чл. 76

За ползване на места, върху които са организирани панаири, събори и празници, за продажба на стоки се събира такса на квадратен метър на ден в размер от 300 до 1500 лв.

Чл. 77

За ползване на места, върху които са организирани панорами, стрелбища, моторни люлки и други, се събира такса на квадратен метър на ден в размер от 100 до 300 лв.

Чл. 78

За ползване на тротоари, площади, улични платна и други общински терени за разполагане на строителни материали се събира такса на квадратен метър за месец или за част от месеца:

1. в градовете с население над 100 000 жители:

2. в градовете с население под 100 000 жители:

3. в селата – от 200 до 500 лв.

Чл. 79

(1) Таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период.

(2) При ползване на мястото повече от месец таксите се плащат месечно.

(3) Таксите по този раздел се плащат в определените размери независимо от това колко време съответно през деня или месеца е заемано мястото

Чл. 80

Общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това.

Чл. 81

(1) За ползване на детски ясли, детски градини и физиологичните отделения в домовете „Майка и дете“ се събират от родителите или настойниците месечни такси, определени в процент от минималната работна заплата в страната:

1. седмични – от 20 до 60 на сто;

2. целодневни – от 10 до 40 на сто;

3. полудневни – от 5 до 20 на сто.

(2) Таксите се определят в посочените граници диференцирано според доходите на член от семейството.

Чл. 82

(1) Не се заплаща такса за:

1. децата, чиито родители са I или II група инвалиди, децата на неизвестни родители, децата на загинали при производствени аварии и природни бедствия, децата на загинали в изпълнение на служебен дълг;

2. децата с тежки хронични заболявания, посочени в списък, утвърден от министъра на здравеопазването, настанени в санаториални (оздравителни) детски заведения или групи;

3. третото и следващо деца на многодетните родители; последните плащат такса за първото дете в половин размер, а за второто – в четвърт размер.

(2) При отсъствие на децата такса не се заплаща за времето, през което те ще отсъстват, при условие, че родителите предварително са уведомили директора на детското заведение.

Чл. 83

(1) Таксата се заплаща с 50 на сто намаление за сираци или за деца с един родител, за деца, чиито родители са редовни студенти или отбиват редовната си военна служба.

(2) Когато две деца от едно семейство са приети в едно или в различни детски заведения, таксата за второто дете се заплаща с 50 на сто намаление.

Чл. 84

(1) За ползване на лагери от ученици се заплаща такса на ден в размер от 2 до 4 на сто от минималната месечна работна заплата за страната.

(2) Облекченията, предвидени в чл. 83, се прилагат и при определяне на таксата за лагери.

(3) Таксата по ал. 1 не се заплаща за деца в случаите по чл. 82, ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 85

(1) Учениците, които ползват общежития, заплащат месечна такса в размер от 10 до 25 на сто от минималната месечна работна заплата за страната.

(2) Таксата по ал. 1 не се заплаща в случаите по чл. 82, ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 86

(1) Лицата, ползващи домове за социални грижи и други форми на социално обслужване, заплащат месечна такса в размер на съответстващата реална издръжка на едно лице.

(2) Реалната издръжка на едно лице включва месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, транспортни разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, с изключение на целевите помощи за ползване на електрическа енергия, горива, вода за битови нужди, пране и облекло, предоставени на заведенията за социални грижи и формите за социално обслужване от правителствени и неправителствени организации, юридически и физически лица.

Чл. 87

(1) Дължимата такса се удържа от личните доходи на лицето.

(2) На лицата, обслужвани в системата за социални грижи, се оставя за лични разходи сума, не по-малко от:

1. двадесет на сто от личните доходи на настанените в домовете за умствено увредени лица и в домове за лица с психични разстройства;

2. тридесет на сто от личните доходи на настанените в домовете за стари хора, в домовете за лица с физически увреждания и в домовете за лица със сетивни нарушения;

3. четиридесет на сто от личните доходи на обслужваните в системата на домашния социален патронаж и дневни домове за социални грижи;

4. петдесет на сто от личните доходи на приетите за обучение в социалните учебно-професионални комплекси над 18-годишна възраст и за деца над 16-годишна възраст, настанени в заведения за деца.

(3) Когато оставащата част от личните доходи е недостатъчна за покриване на таксата, разликата е за сметка на бюджета на общината, в която е открит домът или друга форма на социално обслужване.

(4) За лицата, които изплащат издръжка за непълнолетни деца, сумата за лични разходи и средствата за заплащане на реалната издръжка се определя след приспадане на присъдената издръжка.

(5) Не се събират такси от лицата, които нямат лични доходи и спестявания.

Чл. 88

(1) Не се заплаща такса за децата под 16 години, настанени в заведения за социални грижи и в дневни домове за социални грижи, и за децата под 18 години, обучаващи се в социални учебно-професионални комплекси.

(2) Не се заплаща такса от лицата, настанени за временно пребиваване в разпределителните домове и приюти.

(3) Не се заплащат такси от децата със здравни и социални проблеми, настанени за краткосрочен възстановителен отдих в детски селища.

Чл. 89

На приетите за обучение в социалните учебно-професионални комплекси сираци и полусираци до 18-годишна възраст без лични доходи се осигуряват средства за лични разходи в размер 50 на сто от базовия минимален доход.

Чл. 90

Лицата, настанени в частни пансиони или социални патронажи, заплащат суми по договаряне.

Чл. 91

За настаняване в заведение или помещения за отрезвяване се събира такса на ден в размер от 5 до 10 на сто от минималната месечна работна заплата за страната.

Чл. 92

Таксите по този раздел се начисляват и събират от длъжностните лица в съответните заведения и се внасят в общинския бюджет до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Чл. 93

(1) Таксата се заплаща за ползване на курорт.

(2) Вобщините, в които е създаден общински фонд за развитие на туризма, по решение на общинския съвет в този фонд се внася определен процент от средства, събрани от курортни такси.

Чл. 94

Таксата се заплаща от лицата, пребиваващи в курортите на почивка или курортно лечение, едновременно с адресното им регистриране.

Чл. 95

(1) Не заплащат такса лицата в служебна командировка, децата до 8-годишна възраст, учениците до 18-годишна възраст, редовните студенти и пенсионерите.

(2) За лицата в служебна командировка, редовните студенти и пенсионерите се записват данните, удостоверяващи съответното им качество на командировани, студенти или пенсионери.

Чл. 96

Курортната такса се определя, както следва:

1. за курорти от национално значение – от 300 до 1500 лв. на лице на ден;

2. за курорти от местно значение – от 100 до 300 лв. на лице на ден.

Чл. 97

(1) Таксата се събира от физически и юридически лица, които предоставят обект за нощуване.

(2) Таксата не се заплаща с таксови марки, когато:

1. адресната регистрация не се извършва с попълване на адресна карта;

2. лицата не подлежат на адресна регистрация.

Чл. 98

Таксите се заплащат за добив на кариерни материали, включително добивани от дъното на водоеми.

Чл. 99

(1) Таксите се заплащат от физическите или юридическите лица, които добиват кариерни материали.

(2) Лицата, на които е предоставена концесия, включваща и добив от съответното находище, не дължат такси по този раздел.

Чл. 100

Таксите се определят поотделно за всеки вид кариерен материал върху брутния добив, определен:

1. по регистрите на производството, които всяка кариера води задължително;

2. по количествата във временните или еднократните разрешения за добив на кариерните материали.

Чл. 101

Размерът на таксите се определя , както следва:

1. за речен и кариерен пясък, чакъл и баластра – от 50 до 150 лв. на 1 куб. м;

2. за кварцов пясък за стъкларство и пясък за чистене на метални предмети – от 150 до 400 лв. на тон;

3. за пясъчно-глинести материали за производство на тухли, керемиди и капаци, вътрешна и външна мазилка – от 30 до 120 лв. на 1 куб. м;

4. за глина :

5. за леярна пръст – от 50 до 200 лв. на 1 куб. м;

6. за ломен, трошен и мозаичен камък от седиментни, еруптивни, пясъчни и други скали – от 50 до 150 лв. на 1 куб. м;

7. за обикновени камъни от варопясъчници, варовици, травертити, доломити, мрамори, арагонити, черупчести варовици, конгломерати и други за вътрешна и външна облицовка – от 100 до 300 лв. на 1 куб. м;

8. за варовици, мергели, калцити за добиване на вар – от 40 до 120 лв. на 1 куб. м;

9. за варовици, мергели, глинесто-песъчливи материали за добиване на цимент – от 50 до 150 лв. на 1 куб. м;

10. за камъни за добиване на:

Чл. 102

Таксите се заплащат:

1. ежемесечно – в случаите по чл. 100, т. 1;

2. преди добива на кариерните материали в случаите по чл. 100, т. 2.

Чл. 103

Таксите се внасят в приход на общинския бюджет по местодобиването на кариерния материал.

Чл. 104

Таксите се заплащат за техническите услуги, които се извършват от общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра в селищните и извънселищните територии.

Чл. 105

Таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането.

Чл. 106

Освобождават се от такси за технически услуги държавните и общинските органи, организациите на бюджетна издръжка и Българският Червен кръст.

Чл. 107

Размерът на таксите за технически услуги се определя, както следва:

1. за издаване на скица за недвижим имот – от 2000 до 5000 лв.;

2. за издаване на скица за недвижим имот с указан начин на застрояване – от 5000 до 10 000 лв.;

3. за презаверяване на скици, от издаването на които са изтекли 6 месеца – от 500 до 2000 лв.;

4. за определяне на строителна линия и ниво на строеж:

5. за издаване на удостоверения за факти и обстоятелства по териториалното и селищното устройство – от 1000 до 2000 лв.;

6. за заверяване на преписи от документи и на копия от планове и документацията към тях – от 1000 до 5000 лв.

Чл. 108

Не се заплаща такса за технически услуги при:

1. допълване (поправки) на одобрен кадастрален план;

2. писмо до съда за издаване на изпълнителен лист за вземания по влязла в сила оценка;

3. освидетелстване на строежи като негодни за ползване, застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, когато специализираната комисия установи, че тези условия са налице;

4. отчуждаване на недвижими имоти за строителство и обезщетяване на правоимащите;

5. изменение и отмяна на влязла в сила заповед за отчуждаване и обезщетяване и нова оценка на отчужден недвижим имот;

6. определяне на обезщетения за придаваеми недвижими имоти към парцел по дворищно-регулационен план и за техникоустройствени мероприятия;

7. даване на устни справки за кадастралното, регулационното и градоустройственото положение на недвижими имоти;

8. даване на предварителна информация по въпроси на техническото обслужване.

Чл. 109

(1) Срокът за извършване на технически услуги, който не е установен с нормативен акт, се определя с решение на съответния общински съвет, но не може да надвишава 1 месец.

(2) При неспазване на срока по ал. 1 размерът на таксата за тях се намалява с 1 на сто на ден, считано от деня на забавянето, но не повече от 30 на сто от пълния ѝ размер.

Чл. 110

(1) За извършени услуги по гражданското състояние се заплащат следните такси:

1. за издаване на удостоверение за наследници – 800 лв.;

2. за издаване на удостоверение за идентичност на имена – 500 лв.;

3. за издаване на удостоверение, че не е съставен акт за раждане или акт за смърт – 500 лв.;

4. за издаване на дубликати на удостоверение за раждане или за граждански брак, както и за повторно издаване на препис-извлечение от акт за смърт – 800 лв.;

5. за издаване на удостоверение за българско гражданство – 1000 лв.;

6. за издаване на удостоверение за семейно положение – 800 лв.;

7. за издаване на удостоверение за родствени връзки – 1000 лв.;

8. за оформяне придобиването на жителство – 600 лв.;

9. за заверка на покана-декларация за посещение на чужденец в Република България – 5000 лв.;

10. за заверка на покана-декларация за частно посещение в Република България на лице, живеещо в чужбина, на което родителите или един от тях са от българска народност – 800 лв.;

11. за легализация на документи по гражданското състояние за чужбина – 1500 лв.;

12. за всички други видове удостоверения по искане на граждани – 500 лв.;

13. за преписи от документи – по 400 лв. на страница.

(2) Не подлежат на таксуване следните услуги:

1. съставяне на акт за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане;

2. съставяне на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак;

3. съставяне на акт за смърт и издаване на препис-извлечение от него;

4. отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско състояние;

5. учредяване на настойничество и назначаване на попечител;

6. поддържане на регистъра на населението;

7. отразяване на промяна на име в регистрите по гражданското състояние на населението;

8. издаване на удостоверение за наследствена пенсия.

Чл. 111

По производства за настаняване под наем в общински имоти се заплаща такса, както следва:

1. за жилищни имоти – 700 лв.;

2. за нежилищни имоти – 3000 лв.

Чл. 112

За издаване на свидетелство за собственост при продажба на едър добитък се заплаща такса в размер от 2000 до 3000 лв.

Чл. 113

При издаване на разрешения се събират годишни такси, както следва:

1. за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия – от 2000 до 3000 лв.;

2. за издаване на разрешение за складиране и продажба на дребно на вина, спирт и спиртни напитки:

Чл. 114

Таксите се заплащат от лицата при предявяване на искането.

Чл. 115

Освобождават се от такси, с изключение на таксите по чл. 113, държавните и общинските организации на бюджетна издръжка.

Чл. 116

За регистрация на кучета в градовете собствениците им заплащат годишна такса в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 117

Освобождават се от такса:

1. кучетата на инвалидите;

2. кучетата на самотните граждани над 60-годишна възраст;

3. кучетата, които се използват за опазване на селскостопански обекти и стада;

4. специалните кучета в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите организации на бюджетна издръжка;

5. кучетата, използвани за научноизследователски и медицински цели;

6. кучетата, използвани от планинските контролно-спасителни служби.

Чл. 118

В 3-месечен срок от придобиването на кучето собственикът подава декларация в общината по постоянното си местоживеене, съответно седалище.

Чл. 119

(1) Таксата се заплаща в срок до 31 март на годината, за която се отнася, или заедно с подаването на декларацията, когато кучето е придобито след тази дата.

(2) За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния ѝ размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването.

Чл. 120

(1) За ползване на гробни места над 8 години се заплащат такси, както следва:

1. до 15 години: за I зона – от 10 000 до 20 000 лв.; за II зона – от 8000 до 18 000 лв.; за III зона от 5000 до 10 000 лв.;

2. за вечни времена – таксите по т. 1, увеличени 5 пъти;

3. за ползване на семейни гробни места:

4. за придадени по регулация маломерни гробни места – съответната част от таксата, определена за гробното място.

(2) За урнов гроб се заплащат таксите по ал. 1, т. 1 и 2, намалени с 50 на сто.

Чл. 121

Таксите се събират от съответните служби на общината, стопанисваща гробищните паркове.

Чл. 122

(1) За осигуряване охрана и опазване на земеделски имоти собствениците или ползвателите им заплащат годишна такса.

(2) Таксата се определя на декар обработваема земя по видове култури, както следва:

1. за зърнени култури – от 300 до 600 лв. на декар;

2. за технически култури – от 400 до 700 лв. на декар;

3. за зеленчуци, овощни градини и лозя – от 500 до 1000 лв. на декар.

(3) Таксата се заплаща на две равни вноски: до 1 март и до 1 ноември на годината, за която се отнася.

Чл. 123

(1) Който не подаде декларация по чл. 14 или по чл. 26, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в помалък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 400 000 лв., а юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 100 000 до 1 000 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

(2) За неподаване на декларация по чл. 17 или по чл. 65, за неподаването ѝ в срок, както и за посочване на неверни данни, довели до определяне на данъка или таксата в по-малък размер, ръководителите и счетоводителите на предприятията се наказват с глоба от 20 000 до 200 000 лв.

Чл. 124

(1) Наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде декларация по чл. 32, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказват с глоба от 50 000 до 500 000 лв.

(2) Глоба по ал. 1 не се налага, в случай че не се дължи данък върху наследството.

(3) За нарушение по чл. 41 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 000 до 200 000 лв.

Чл. 125

При укриване на част от цената при получаване на имущества по дарение или по възмезден начин на страните се налага глоба в двойния размер на дължимия данък върху укритата част.

Чл. 126

При неподаване на декларация по чл. 118 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 127

При неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124, 125 и 126 на виновните лица се налага глоба в размер от 10 000 до 100 000 лв., а на юридическите лица – имуществена санкция в размер от 50 000 до 300 000 лв.

Чл. 128

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от данъчните органи при данъчните служби, а наказателните постановления се издават от главния данъчен директор или от упълномощени от него длъжностни лица, с изключение на нарушенията по чл. 126, наказателните постановления за които се издават от кмета на общината въз основа на актове, съставени от определени от него длъжностни лица.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Данъчния процесуален кодекс.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Предприятие“ е юридическо лице, едноличен търговец или друго лице, което трябва да води счетоводство.

2. „Основно жилище“ е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.

3. „Семейство“ са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак.

4. „Земеделски производители“ са физически или юридически лица, които произвеждат земеделска продукция за реализация на пазара.

5. „Пазарна стойност“ е цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението.

6. „Свързани лица“ са лицата по § 4 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност.

7. „Битови отпадъци“ са хранителни отпадъци и сметта от почистването на жилищни, работни и други помещения, с изключение на строителните отпадъци, експлозивните, запалителните, токсичните, заразните и другите опасни отпадъци, едрогабаритните битови отпадъци, както и други отпадъци, когато тяхното количество или състав пречи за третирането им заедно с битовите.

8. „Едрогабаритни“ са битовите отпадъци, които поради своите размери или тегло не могат да се поставят в съдовете за битови отпадъци или създават затруднения при товаренето им.

9. „Съдове за битови отпадъци“ са контейнери, кофи, кошчета на обществени места, в които се изхвърлят битови отпадъци, както и полиетиленови чувалчета за разделно събиране.

10. „Редовни автобусни линии“ са превозите, които се извършват по определен маршрут и разписание.

11. „Личен доход“ са всички доходи на лицата с изключение на:

§ 2

(1) Данъчно задължените лица по чл. 11 подават декларация за всеки имот до данъчната служба по местонахождението му чрез данъчната служба по местоживеенето си в срок до 31 май 1998 г.

(2) Гражданите, които нямат местоживеене на територията на Република България, подават декларация в Столичното управление на данъчната администрация.

(3) Гражданите, подали декларация до 31 март 1998 г., ползват допълнително намаление от 5 на сто от размера на дължимия данък върху недвижимите имоти за 1998 г.

§ 3

(1) Гражданите плащат данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за 1998 г., както следва: 50 на сто до 31 октомври, 25 на сто до 31 октомври и 25 на сто до 30 ноември.

(2) Гражданите, платили до 31 август данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за цялата 1998 г., ползват отстъпка от 5 на сто.

(3) Допълнителният данък за 1998 г. се плаща в срок до 30 ноември 1998 г.

§ 4

Този закон се прилага, ако е по-благоприятен, и по отношение на откритите до влизането му в сила наследства, за които са подадени декларации в срока по чл. 32, но не са обложени с данък върху наследствата.

§ 5

В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 от 1996 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.) се създава чл. 10а: „Чл. 10а. Когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия.“

§ 6

Параграф 4 от допълнителните разпоредби на Закона за жилищностроителните кооперации (обн., ДВ, бр. 55 от 1978 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 60 от 1992 г. и бр. 104 от 1996 г.) се отменя.

§ 7

В Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 25 последното изречение се заличава.

2. В чл. 29, ал. 1, изречение първо думите „и местни“ се заличават.

§ 8

Членове 10 и 11 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 и 61 от 1997 г.) се отменят.

§ 9

В Закона за нотариусите (ДВ, бр. 104 от 1996 г.) в чл. 96 ал. 3 се отменя.

§ 10

В чл. 15 от Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм., бр. 20 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 г.) се създава ал. 5: „(5) При определяне на данъчните задължения данъчната основа се закръглява на цели 100 лева към по-малкото число, в случай че последните две цифри са под „50“, и към по-голямото число, ако последните две цифри са „50“ или над „50“. Размерът на данъка се закръглява на цели 10 лева към по-малкото число, в случай че последната цифра е по-малка от „5“, и към по-голямото число, ако последната цифра е „5“ или по-голяма от „5“.“

§ 11

Министерството на вътрешните работи при издаване на регистрационен талон на моторното превозно средство вписва в него и мощността на двигателя в киловата (конски сили).

§ 12

Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г. и отменя Закона за местните данъци и такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г., попр., бр. 10 от 1952 г., изм. и доп., бр. 12 и 104 от 1954 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 13 от 1958 г., бр. 57 и 89 от 1959 г., бр. 21 и 91 от 1960 г., ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 1 и 52 от 1965 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 88 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 99 от 1981 г., бр. 55 от 1984 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 33 и 97 от 1988 г., бр. 21 и 30 от 1990 г., бр. 82 от 1991 г., бр. 59 от 1993 г., бр. 40 и 87 от 1995 г., бр. 14 от 1996 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 20 и 37 от 1996 г., бр. 58 от 1996 г. – Решение № 9 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 89 и 93 от 1996 г. и бр. 55 от 1997 г.).

Приложение 1 Приложение № 1 Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти

I. Данъчна оценка на сградите Чл. 1. Данъчната оценка на сградите се определя, като разгънатата застроена площ на сградата се умножи по базисната данъчна стойност, коригирана с коефициент за местоположение, и от резултата се приспадне овехтяването. Чл. 2. (1) Базисната данъчна стойност на сградите се определя в левове за един квадратен метър в зависимост от конструкцията, вида и предназначението на сградата. (2) Според конструкцията базисната данъчна стойност е:

1. паянтови сгради – 2600 лв./кв.м;

2. полумасивни сгради – 4400 лв./кв.м;

3. масивни сгради:

1-dup. I (първи) функционален тип: 1 група: Благоевград, Русе, Плевен; 2 група: Стара Загора, Враца, Велико Търново; II (втори) функционален тип: 1 група: Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол; 2 група: Ботевград, Горна Оряховица, Димитровград, Дупница, Казанлък, Карлово, Лом, Петрич, Самоков, Свищов, Червен бряг. (4) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за националните курорти и вилните зони към тях, както и за вилните зони до 10 км от морската брегова ивица се увеличава с 20 на сто, с изключение на Варна и Бургас. (5) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за курорти от местно значение и вилните зони към тях се увеличава с 10 на сто. (6) Под вилни зони се разбира вилни зони с одобрени застроителни и регулационни планове. (7) За производствени сгради се прилага коефициент за местоположение от колона 7, а за селскостопански – по колона 8 на таблица № 1. Чл. 4. (1) След петата година от завършването на сградите данъчната им оценка се намалява със следното годишно овехтяване според вида на конструкцията:

1-dup2. за паянтови сгради – 1,0 на сто годишно;

2-dup. за полумасивни сгради – 0,8 на сто годишно;

3-dup. за масивни сгради:

II. Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) Чл. 5. (1) Данъчната оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и земите извън строителните граници се определя, като площта на имота се умножи по базисната данъчна стойност, коригирана с коефициент за местоположение. (2) Базисната данъчна стойност на земите по ал. 1 се определя в левове за един квадратен метър – 500 лв./кв.м. (3) Коефициентът за местоположение се определя съгласно чл. 3, ал. 1 (таблица № 1). (4) Данъчната базисна стойност за незастроени имоти в границите на населеното място е 125 на сто от базисната данъчна стойност по ал. 2. (5) Коефициентът за местоположение по ал. 3 за националните курорти и за вилните зони към тях, както и за вилните зони до 10 км от морската брегова ивица се увеличава с 20 на сто, с изключение на Варна и Бургас. (6) Коефициентът за местоположение по ал. 3 за курорти от местно значение и вилните зони към тях се увеличава с 10 на сто.

Приложение 2 Приложение № 2 Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти

I. Общи положения Чл. 1. Данъчната оценка на недвижимите имоти се определя в левове и представлява сума от данъчните оценки на отделните обекти. Чл. 2. Недвижимите имоти или части от тях се оценяват, без да се отчита влиянието на ограничения и тежести. Чл. 3. (1) Данъчната оценка се определя от ограните на данъчната администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на молба по образец. (2) Когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с молбата се подава и декларация по образец. (3) Удостоверението за данъчна оценка важи за текущата година. Чл. 4. Данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по следната формула: DO = BC \cdot K_m \cdot K_n \cdot K_x \cdot K_b \cdot K_o \cdot PL, където: DO е данъчната оценка в левове; BC – базисната данъчна стойност на 1 кв.м в левове; K_m – коефициент за местоположение; K_n – коефициент за инфраструктура; K_x – коефициент за индивидуални характеристики; K_b – коефициент за височина; K_o – коефициент за овехтяване; PL – площта на сградата или част от нея в кв.м. Чл. 5. (1) Базисната данъчна стойност (BC) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта. (2) Конструкциите на сградите са посочени в таблица № 1. Таблица № 1 Използвани кодове за видовете конструкции Код Конструкция 1 2 ПН паянтова ПМ полумасивна М1 масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи М2 масивна – едропанелна М3 масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна – сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетноповдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.) (3) Базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър се определя съгласно таблица № 2. Таблица № 2 Конструкция Жилищни сгради Нежилищни сгради апартаменти къщи 1 2 3 4 ПН 4 400 3 700 4 800 ПМ 7 500 6 400 8 200 М1 11 000 9 400 12 100 М2 14 000 12 000 15 400 М3 17 000 14 500 18 700 (4) За следните обекти в жилищни блокове базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на апартаменти, както следва:

1. мезонети и ателиета – 100 на сто;

2. гаражи – 80 на сто. (5) За следните обекти върху терени за жилищно строителство базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на къщите, както следва:

1-dup. гаражи – 85 на сто;

2-dup. обори, хамбари, навеси с оградни стени и други подобни – 60 на сто;

3. навеси без оградни стени – 40 на сто. (6) За следните нежилищни обекти базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на нежилищните сгради, както следва:

1-dup2. гаражи и складове – 80 на сто;

2-dup2. навеси с оградни стени – 60 на сто;

3-dup. навеси без оградни стени – 40 на сто. (7) Самостоятелните обекти в общите части на сградата се оценяват отделно. (8) Стойността на идеалните части от общите части на сградата е включена към данъчната базисна стойност. Чл. 6. (1) Коефициентът за местоположение (K_m) се определя по таблица № 3 или 4 и местонахождението на сградата:

1-dup3. по таблица № 3 се определя коефициентът за местоположение за всички сгради, с изключение на производствените и селскостопанските; когато не са определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони, се прилагат коефициентите от колони 7 и 10; Таблица № 3 Функционален тип Зона В строит. граници Извън строит. граници Вилна зона I II III IV V I кат. II кат. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 София 40,0 32,0 27,0 18,0 12,0 11,0 10,0 28,0 16,0 Варна 38,0 30,0 24,0 18,0 12,0 11,0 10,0 26,0 14,0 Бургас 29,0 25,0 22,0 15,0 10,0 9,0 8,0 22,0 10,0 Пловдив 25,0 21,0 16,0 14,0 10,0 9,0 8,0 16,0 10,0 I, 1 група 21,0 16,0 13,0 10,0 9,0 8,0 7,0 12,0 9,0 I, 2 група 19,0 15,0 10,0 8,0 7,0 6,0 5,0 9,0 7,0 II, 1 група 14,0 10,0 7,0 5,0 – 4,0 3,0 6,0 5,0 II, 2 група 10,0 6,0 5,0 4,0 – 3,0 2,5 4,0 3,0 III 5,5 4,0 3,0 – – 2,5 2,0 3,0 2,5 IV, V 3,0 2,0 – – – 2,0 1,5 2,5 2,0 VI, VII, VIII 1,5 – – – – 1,1 1,0 1,3 1,2

2-dup3. за търговски обекти коефициентът за местоположение по таблица № 3 се увеличава с 40 на сто. Под търговски обект се разбира – магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения;

3-dup2. по таблица № 4 се определя коефициентът за местоположение за производствените, селскостопанските и разположените върху същия имот (парцел) административни сгради към тях: Таблица № 4 Функционален тип Местоположение производ-ствени селско-стопански производ-ствени селско-стопански София 10,0 7,0 8,0 5,0 Варна 9,5 6,7 7,6 4,8 Бургас 9,0 6,3 7,2 4,5 Пловдив 8,5 6,0 6,8 4,2 I 7,0 4,9 5,6 3,5 II 5,0 3,5 4,0 2,5 III 3,0 2,1 2,4 1,5 IV, V 2,0 1,4 1,6 1,0 VI, VII, VIII 1,0 0,7 0,8 0,5

1-dup4. населените места от I (първи) функционален тип, без Варна, Бургас и Пловдив, се групират, както следва:

2-dup4. населените места от II (втори) функционален тип се групират, както следва:

1-dup5. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;

2-dup5. когато сградата не е включена към електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в квартала е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под квартал се разбира част от населеното място, ограничено от уличнорегулационни линии (или улици, там където няма одобрен регулационен план), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците. Коефициентът от колона 4 се прилага и когато се оценява част от сграда, т.е. ако обектът няма изградена инфраструктура, но има такава в сградата. Чл. 8. (1) Коефициентът за индивидуални характеристики (K_x) се определя, като към единица се прибавят следните корекции: K_x = 1 + kk_1 + kk_2 + kk_3, където:

1-dup6. kk_1 е корекция за разположение във височината на обекти, в жилищни и предимно жилищни сгради: Таблица № 6 Обектът се намира на Корекция (kk_i) в сгради с 6 и повече етажи без асансьор в останалите сгради нежилищни апартаменти нежилищни апартаменти

1-dup7. Първи етаж + 0,10 - 0,05 + 0,10 - 0,05

2-dup6. Втори до пети етаж - 0,03 + 0,03 0,00 + 0,03

3-dup3. Шести и следващи етажи - 0,10 - 0,03 - 0,08 0,00

2-dup7. kk_2 – корекция за физическо състояние на обекта: Таблица № 7 Физическо състояние Значение на kk_2 Не е извършван вътрешен основен ремонт над 20 години - 0,05 Лошо физическо състояние от - 0,10 до - 0,60

3-dup4. kk_3 – корекция за подобрения към обектите: kk_3 = A + B + C + D + E Таблица № 8 Вид на подобрението Значение kk_3 няма има А. Отоплителна инсталация 0,00 0,04 Б. Климатична инсталация 0,00 0,06 В. Луксозна или алуминиева дограма 0,00 0,04 Г. Шумо- или топлоизолации 0,00 0,03 Д. Покривни покрития 0,00 0,03 Е. Декоративни елем. и облицовки 0,00 0,02

1-dup8. тридесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към жилищни обекти;

2-dup8. шестдесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към нежилищни обекти. (3) Определената по ал. 2 площ се прибавя към площта на обектите, към които мазетата или таваните са прилежащи. (4) Когато мазета или тавани е необходимо да бъдат оценени като самостоятелни обекти, за площ се приема площта, определена съгласно ал. 2.

III. Данъчна оценка на незавършено строителство Чл. 12. (1) Незавършеното строителство се оценява по завършени строително-монтажни работи в процент от данъчната оценка на сградата по проект, както следва:

1. до нулев цикъл – 15 на сто;

2. до груб строеж – 50 на сто;

3. до завършени вътрешни мазилки и поставена дограма – 75 на сто. (2) Данъчната оценка на самостоятелен обект в незавършена сграда е част от данъчната оценка на незавършената сграда, съответстваща на отношението между бруто площта на обекта (вкл. идеални части от общите части на сградата) към бруто площта на сградата по проект.

IV. Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) Чл. 13. (1) Данъчната оценка на земите в строителните граници, вилните зони, застроените дворове (застроени места извън строителните граници) и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по следната формула: DO = BC \cdot K_m \cdot K_n \cdot K_y \cdot K_z \cdot P3 + DP, където: DO е данъчната оценка в левове; BC – базисната данъчна стойност на 1 кв. м в левове; Km – коефициент за местоположение съгласно табл. № 3; Kn – коефициент за инфраструктура; Ky – коефициент за устройствена зона; Kz – коефициент за застроеност; P3 – площта на земята, включително застроената площ в кв. м; DP – данъчната стойност на подобренията. (2) Данъчната оценка на водни площи, мини, кариери, земи в горския фонд и други подобни обекти се определя като за земи според местоположението и статута им. Чл. 14. (1) Данъчната базисна стойност за земите е 800 лева за един квадратен метър. (2) Данъчната базисна стойност за 1 кв. м незастроени места в строителните граници на населените места, определени с подробен градоустройствен план, е 125 на сто от базисната данъчна стойност по ал. 1. (3) Базисната данъчна стойност на земи в строителните граници в населените места от IV, V, VI, VII и VIII функционален тип се увеличава, както следва:

1. при разстояние до 20 км от населеното място от нулев и първи функционален тип – с 10 на сто;

2. при разстояние до 15 км от населеното място от втори функционален тип – с 5 на сто. (4) Базисната данъчна стойност на земите във вилните зони до 10 км от морската брегова ивица, националните курорти и вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто, с изключение на Варна и Бургас. (5) Базисната данъчна стойност на земите в курорти от местно значение и вилните зони към тях се увеличава с 10 на сто. Чл. 15. Коефициентът за инфраструктура (Kn) се определя, като към единица се прибавя значението на елементите по табл. № 10. K_n = 1 + A + B + C + D Таблица № 10 Елементи Значение на елементите има в имота няма в имота няма в имота, но има в района 1 2 3 4 А. Водопровод 0,0 -0,05 -0,03 Б. Канализация 0,0 -0,05 -0,03 В. Електрификация 0,0 -0,07 -0,05 Г. Улична мрежа 0,0 -0,08 -0,08

1-dup. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;

2-dup. когато имотът не е свързан с електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в района е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под район се разбира част от населеното място (населено място е цялата територия, определена със землищната граница), ограничена от улици (пътища), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците (пътищата). Чл. 16. (1) Коефициентът за устройствена зона (K_y) се определя в зависимост от предназначението на терена съгласно подробния градоустройствен план, както следва:

1-dup2. централна зона, K_y = 1,10;

2-dup2. производствени, предимно производствени и специално производствени зони, K_y = 0,90, а земи, заети от селскостопански дворове, K_y = 0,80;

3. всички останали зони (жилищни, обществено обслужване, паркове, зелени площи, за спорт и други), K_y = 1,00. (2) Коефициентът по ал. 1 има значение единица за земи извън строителните граници на населеното място и за земи в населени места, в които не са обособени или не се обособяват такива зони. Чл. 17. Коефициентът за застроеност (K_3) се определя по следния начин:

1-dup3. при процент на застрояване до 40 на сто, както и за незастроени земи коефициентът има значение единица. Процентът на застрояване се получава, като се раздели застроената площ на площта на имота (парцела);

2-dup3. при процент на застрояване над 40 на сто – по следната формула: K_3 = 2 - 1,01^{(ПЗ-35)}, където ПЗ е процентът на застрояване.

3-dup. при процент на застрояване 100 на сто – K_3 = 0,10;

4. коефициентът се изчислява с точност до втория знак след десетичната запетая. Чл. 18. (1) Данъчната стойност на подобренията (ДП) е сума от оценките на отделните подобрения. (2) Оценката на всяко едно подобрение се определя като произведение от количествената му характеристика и следните стойности:

1-dup4. за трайни луксозни настилки (без обикновените мозаични, бетонни и глинени и други плочи) за 1 кв. м – 35 000 лв.;

2-dup4. за масивни огради (тухлени, бетонни, метални, смесени) и подпорни стени за 1 кв. м (дължина по височина) – 8000 лв.;

3-dup2. за спортни площадки с трайна настилка за 1 кв. м – 15 000 лв.;

4-dup. за басейни, трайно прикрепени към земята, за 1 куб. м – 23 000 лв.;

5. за паркинги за обществено ползване за кв. м:

V. Данъчна оценка на земеделски земи Чл. 19. (1) Данъчната оценка на земеделските земи се определя въз основа на данъчната базисна стойност за един квадратен метър, в зависимост от начина на трайно ползване и категорията, коефициента за местоположение и площта, по следната формула: DO = EC \cdot K_m \cdot ПЗ, където: DO е данъчната оценка в левове; EC – базисната данъчна стойност на 1 кв. м в левове; K_m – коефициент за местоположение; ПЗ – площта на земята в кв. м. (2) Данъчната оценка на гори върху земеделски земи се определя като за земеделски земи с трайни насаждения. (3) Когато се налага да се оценят земи от горския фонд, те се оценяват като гори върху земеделски земи. Чл. 20. Базисната данъчна стойност (EC) се определя в левове за един квадратен метър земеделска земя съобразно категорията на земята и начина на трайното ползване:

1. при неполивни условия по следната таблица: Таблица № 11 Начин на трайно ползване Базисна данъчна стойност по категории (лв./кв.м) I II III IV V VI VII VIII IX X 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Трайни насаждения Дения 225 204 180 156 120 98 60 42 26 9 Ниви 125 112 98 86 65 54 33 23 15 6 Ливади 81 74 65 56 44 36 21 15 9 3 Пасища 48 44 39 33 26 21 12 9 5 2

2. при поливни условия – базисната данъчна стойност по т. 1, умножена с 1,20. Чл. 21. Базисната данъчна стойност на земеделските земи се коригира с коефициент за местоположение (K_m), който се образува, като към единица се прибавят следните корекции (K_m = 1 + k_1 + k_2 + k_3):

1-dup. корекция за местоположение спрямо строителните граници на населеното място, в землището на което се намира имотът (k_1): Таблица № 12 Разстояние до строителните граници на населеното място, км k_1 граничи до 1 +0,25 от 1 до 3 +0,15 от 3 до 6 0,00 от 6 до 8 - 0,10 над 8 - 0,15 - 0,20

2-dup. корекция за местоположение спрямо пътната мрежа с трайна настилка (k_2): Таблица № 13 Разстояние до пътната мрежа, км k_2 граничи с пътната мрежа +0,10 до 1 0,00 над 1 - 0,10

3. корекция, отчитаща функционалния тип на населеното място, в землището на което се намира имотът (k_3): Таблица № 14 Функционален тип на населеното място, в землището на което се намира имотът k_3 нулев +0,30 I +0,20 II +0,15 III +0,10 IV и V 0,00 VI, VII и VIII - 0,10

VI. Данъчна оценка на правото на строеж Чл. 22. Данъчната оценка на правото на строеж (ДОПС) се определя в левове по следната формула: ДОПС = РЗП . 0.25 . БС . K_м . K_n . K_c, където: РЗП е разгънатата застроена площ на сградата в кв. м; БС – базисната данъчна стойност в зависимост от конструкцията и предназначението на сградата. Ако конструкцията е неизвестна, се приема М2. За предназначение се приема преобладаващото (над 50 на сто); K_m – коефициент за местонахождение според предназначението; K_n – коефициент за инфраструктура, определен съгласно раздел VI; при учредяване право на строеж върху земеделски земи K_n се определя по същия начин; K_c – коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая. K_c = (1 - 1,05^{-n}), където „n“ е броят години, за които е учредено правото. За над 100 години коефициентът приема значение единица.

VII. Данъчна оценка на правото на ползване Чл. 23. (1) Данъчната оценка на вещното право на ползване (ДОПП) се определя в левове по следната формула: ДОПП = ДО . K_c, където: ДО е данъчната оценка на имота или на част от него в левове, върху който се учредява правото; K_c – коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая. K_c = (1 - 1,05^{-n}), където „n“ е броят години, за които е учредено правото. Коефициентът не може да бъде по-голям от 0,900. (2) Когато правото на ползване е учредено за неопределен срок, броят години, за които е учредено правото, се изчислява, като от 70 се извади възрастта на ползвателя, а ако те са повече от един – възрастта на най-младия. Когато ползвателят е на повече от 70 години, за брой години се приемат 5. (3) В случаите, в които е необходимо да се получи текуща оценка на правото на ползване, броят години „n“ се определя за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката. Чл. 24. Данъчна оценка на правото на собственост при учредено вещно право на ползване се намалява с данъчната оценка на правото на ползване за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката. 103346