Закон за здравното осигуряване

Чл. 1

Този закон урежда здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения.

Чл. 2

(1) Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и здравноосигурителни премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в Националния рамков договор и в договорите по доброволно здравно осигуряване.

(2) Здравното осигуряване е задължително и доброволно.

Чл. 3

(1) Задължителното здравно осигуряване е дейност по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, осъществявано от Националния осигурителен институт (НОИ), тяхното управление и разходване за здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

(2) Доброволното здравно осигуряване е допълнително и се осъществява от акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон и получили лицензия при условията и по реда на този закон.

Чл. 4

Задължителното здравно осигуряване гарантира на осигурените лица достъпна медицинска помощ и избор на изпълнител на такава помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.

Чл. 5

Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на:

1. задължително участие при набирането на вноските;

2. участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК;

3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства;

4. отговорност на осигурените за собственото им здраве;

5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ;

6. равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК;

7. самоуправление на НЗОК;

8. договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ;

9. основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

10. свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ;

11. публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи.

Чл. 6

(1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно осигуряване.

(2) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и техните поделения по общини със седалища съгласно списък, утвърден от Министерския съвет.

(3) Органи на управление на НЗОК са:

1. събранието на представителите;

2. управителният съвет;

3. контролният съвет;

4. директорът.

(4) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване.

Чл. 7

(1) Събранието на представителите се състои от общо 37 представители на осигурените, работодателите, общините и държавата.

(2) В квотата на осигурените се включват шестима представители на представителните организации на работниците и служителите и един представител на представителните организации за защита правата на пациентите, които се избират от самите тях.

(3) Представителите на работодателите в събранието са шестима и се избират от представителните организации на работодателите.

(4) Представителите на общините са шестима и се избират от Националното сдружение на общините в Република България.

(5) Представителите на държавата са 18 и се определят от Министерския съвет, като един от тях задължително е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.

(6) Представителните организации на работниците и служителите и на работодателите са признати съгласно чл. 3 от Кодекса на труда.

(7) Представителните организации за защита правата на пациентите са юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на чл. 7а, ал. 1.

(8) Представителите на организациите на работниците и служителите, на работодателите и на Националното сдружение на общините в Република България се определят от ръководните им органи на национално равнище, представителят на организациите за защита правата на пациентите – от общото събрание на представителите на организациите по ал. 7, а на държавата – от Министерския съвет, до един месец преди изтичане на мандата на действащото събрание на представителите.

(9) Мандатът на събранието на представителите е три години.

Чл. 7а

(1) Представителни организации за защита правата на пациентите са организации, които отговарят на следните условия:

1. да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания;

2. да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

3. да са национално представени, като имат създадени областни структури на територията на цялата страна.

(2) В управителните органи на сдруженията по ал. 1 не могат да участват служители в държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, служители на НЗОК, изпълнители на медицинска помощ, членове на управителни и контролни органи на производители, вносители и търговци на лекарства, медикаменти и апаратура.

(3) Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията за защита правата на пациентите. Сдруженията имат право да:

1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на пациентите;

2. информират контролните органи по този закон за случаи, в които са нарушени правата на пациентите, изискват информация за извършените проверки, резултатите от тях и предприетите мерки.

(4) Организациите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването и НЗОК.

Чл. 8

Събранието на представителите:

1. приема, допълва и изменя Правилника за устройството и дейността на НЗОК и го обнародва в „Държавен вестник“;

2. избира и освобождава членовете на управителния и контролния съвет, определя тяхното възнаграждение и приема правилниците за работата им;

3. приема правила за провеждане на конкурс за директор на НЗОК;

4. одобрява проекта на закон за годишния бюджет на НЗОК;

5. одобрява годишния финансов отчет, отчета за изпълнението на бюджета и отчета за дейността на НЗОК;

6. освобождава от отговорност управителния съвет за отчетния период.

Чл. 9

(1) Редовно заседание на събранието на представителите се свиква най-малко веднъж годишно от управителния съвет с писмена покана до членовете му. Поканата се обнародва в „Държавен вестник“ и в два централни ежедневника. Тя трябва да съдържа датата, която не може да бъде по-рано от 15 дни след обнародването, часа и мястото на провеждане на заседанието и проекта на дневния ред. Материалите по проекта на дневния ред се изпращат с препоръчана поща най-малко 10 дни преди датата на провеждането.

(2) Събранието избира председател и секретар, които изготвят списък на присъстващите и подписват протоколите от заседанието му.

Чл. 10

Извънредно заседание на събранието на представителите се свиква по искане на най-малко една трета от членовете му, на председателите на управителния или на контролния съвет или по искане на най-малко половината плюс един от членовете на тези съвети.

Чл. 11

(1) Заседанието на събранието на представителите се провежда, ако присъстват две трети от членовете му. При липса на кворум заседанието се отлага с два часа и се провежда, ако присъстват най-малко една втора от членовете.

(2) Събранието на представителите взема решения с мнозинство най-малко половината плюс един от присъстващите, а в случаите по чл. 8, т. 1, 4 и 5 – с мнозинство най-малко две трети от присъстващите.

Чл. 12

(1) Предсрочно освобождаване на член на събранието на представителите става по негова молба, при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за срок, по-голям от една година, при наличие на основанията по чл. 18 и 21 или по решение на органите по чл. 7.

(2) На мястото на предсрочно освободен член по ал. 1 или при смърт се избира нов член на събранието по реда на чл. 7. Неговият мандат приключва с мандата на събранието на представителите.

Чл. 13

За членове на управителния съвет могат да бъдат избирани както членове на събранието на представителите, така и лица извън неговия състав.

Чл. 14

(1) Управителният съвет се избира за срок 3 години. Броят на членовете му е 9. Те избират помежду си председател на управителния съвет.

(2) Предсрочно освобождаване на член на управителния съвет става по негова молба, при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за срок, по-голям от една година, при наличие на основанията по чл. 18 или 21, или по решение на събранието на представителите.

(3) На мястото на предсрочно освободения член на управителния съвет или при смърт се избира нов член за срок до края на мандата на съвета.

(4) Управителният съвет провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно.

(5) Извънредно заседание на управителния съвет може да бъде свикано от неговия председател, от една трета от членовете му, от директора на НЗОК и от председателя на контролния съвет.

(6) Управителният съвет работи в съответствие със закона, Правилника за устройството и дейността на НЗОК и Правилника за дейността на управителния съвет.

Чл. 15

(1) Управителният съвет:

1. изготвя и предлага на събранието на представителите изменения и допълнения на правилника за устройството и дейността на НЗОК и ги обнародва в „Държавен вестник“;

2. изготвя, приема и предлага за одобряване на събранието на представителите правилник за дейността си;

3. приема, изменя и допълва правилника за устройството и дейността на РЗОК по предложение на директора на НЗОК;

4. изготвя проект за годишния бюджет на НЗОК и го внася в събранието на представителите за одобряване;

5. представя в Министерския съвет чрез министъра на здравеопазването одобрения от събранието на представителите проект за годишен бюджет на НЗОК;

6. приема отчета за изпълнението на бюджета и отчета за дейността на НЗОК, внася ги в събранието на представителите за одобряване, а след одобряване ги внася чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет;

7. взема решения за сключване на договори за заем и тяхното обезпечаване;

8. изработва и предлага за приемане от събранието на представителите правила за провеждане на конкурс за директор на НЗОК, провежда конкурса, като председателят на съвета сключва договор за управление със спечелилия конкурса за срок три години;

9. определя изисквания за заемане на длъжността, правила за провеждане на конкурси и обявява конкурси за директори на РЗОК;

10. определя представители, които заедно с директора на НЗОК участват в преговорите за изработване и изменение на Националния рамков договор (НРД);

11. съвместно с директора на НЗОК подписва НРД и го обнародва в „Държавен вестник“;

12. осъществява контрол върху оперативната дейност на директора по изпълнението на бюджета, НРД и дейността на НЗОК;

13. взема решения за разходване на средства от резерва на НЗОК за допълнителни здравно-осигурителни плащания;

14. взема решения за вътрешно преразпределяне на средства за административни разходи и на средства за разходи за придобиване на дълготрайни активи в рамките на утвърдения бюджет на НЗОК;

15. взема решения за сключване на сделки над определения от правилника за устройството и дейността на НЗОК размер.

(2) Управителният съвет взема решения при присъствието на най-малко две трети от членовете му, но с не по-малко от 5 гласа „за“.

(3) Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за виновно причинени вреди на НЗОК.

(4) В заседанията на управителния съвет участва и директорът на НЗОК.

Чл. 16

За членове на контролния съвет се избират само членове на събранието на представителите.

Чл. 17

(1) Контролният съвет се избира за срок 3 години. Броят на членовете му е 5. Те избират помежду си председател на контролния съвет.

(2) Контролният съвет упражнява общ контрол върху дейността на управителния съвет, директора на НЗОК и директорите на РЗОК.

(3) Контролният съвет работи в съответствие с действащото законодателство и правилниците на НЗОК.

(4) Контролният съвет заседава най-малко веднъж на 3 месеца и се свиква от председателя му или по искане на двама от членовете му. Решенията му се вземат при наличие на кворум от четирима от членовете му, с явно гласуване и мнозинство най-малко половината плюс един от присъстващите. Неучастие в гласуването не се допуска.

(5) Членовете на контролния съвет не могат да бъдат избирани за повече от два мандата.

Чл. 18

(1) Не могат да бъдат членове на събранието на представителите, на управителния съвет и на контролния съвет лица, които са:

1. народни представители или министри;

2. изпълнители на медицинска помощ по този закон;

3. членове на управителни или контролни органи на други организации, осъществяващи осигурителна или застрахователна дейност;

4. директори на РЗОК, техните съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до четвърта степен включително;

5. били членове на управителен или контролен орган на търговско дружество или неограничено отговорни съдружници в дружества, прекратени поради несъстоятелност, при което са останали неудовлетворени кредитори;

6. еднолични търговци, изпаднали в несъстоятелност, при което са останали неудовлетворени кредитори;

7. лишени от право да заемат материалноотговорни длъжности;

8. осъждани за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Едно лице не може да бъде едновременно член на управителния и на контролния съвет.

Чл. 19

(1) Директор на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания:

1. има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;

2. притежава магистърска степен, специалност или квалификация по здравен мениджмънт;

3. има минимум три години професионален опит в областта на управлението в здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело.

(2) Прекратяване на договора за управление на лицето по ал. 1 преди изтичане на срока му става с решение на управителния съвет в следните случаи:

1. при смърт;

2. при подаване на тримесечно предизвестие от страна на директора;

3. при влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер;

4. по взаимно съгласие;

5. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на здравноосигурителната дейност;

6. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като директор.

(3) При предсрочно прекратяване на мандат на директора на НЗОК управителният съвет определя за изпълняващ длъжността до провеждане на конкурс лице, отговарящо на изискванията за директор на НЗОК. В този случай управителният съвет обявява в едномесечен и провежда в тримесечен срок конкурс.

(4) Директорът на НЗОК:

1. представлява НЗОК в страната и в чужбина;

2. организира и ръководи оперативно дейността на НЗОК в съответствие със закона, правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на събранието на представителите и управителния съвет и договора за управление;

3. организира провеждането на конкурси за директори на РЗОК, сключва, изменя и прекратява договорите със заместник-директорите на НЗОК, директорите на РЗОК и с работещите в централното управление на НЗОК;

4. предлага на управителния съвет проект на закон за годишния бюджет на НЗОК;

5. сключва сделки до размер, определен в правилника за устройството и дейността на НЗОК;

6. предлага на управителния съвет решение за сделки, надвишаващи размера по т. 5, и решение за използване на средства от резерва на НЗОК;

7. съвместно с управителния съвет изготвя проект на правилник за устройството и дейността на НЗОК и изменение и допълнение в него;

8. предлага на управителния съвет проект на правилник за устройството и дейността на РЗОК;

9. изготвя отчет за изпълнение на бюджета и отчет за дейността на НЗОК, след което ги представя на управителния съвет.

Чл. 19а

(1) Националната здравноосигурителна каса има най-малко трима заместник-директори, които подпомагат директора съответно във финансовата, медицинската дейност и дейността по информационни технологии.

(2) Заместник-директор на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания:

1. има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;

2. има минимум три години стаж по специалността.

(3) Функциите на заместник-директорите се регламентират в правилника за устройството и дейността на НЗОК.

Чл. 20

Директорът на РЗОК:

1. представлява НЗОК на териториално равнище в рамките на правомощията, предоставени му от управителния съвет на НЗОК;

2. организира и ръководи дейността на РЗОК в съответствие със закона, Правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на събранието на представителите, решенията на управителния съвет, директора на НЗОК и Правилника за устройството и дейността на РЗОК;

3. сключва, изменя и прекратява договорите с работещите в съответната РЗОК;

4. сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилниците за устройството и дейността съответно на НЗОК и на РЗОК.

Чл. 21

(1) Не могат да бъдат назначавани за директор и заместник-директор на НЗОК и на РЗОК лица, които:

1. не са български граждани;

2. са поставени под запрещение;

3. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или лишени по съответен ред от правото да заемат материалноотговорна длъжност;

4. са членове на управителния съвет и събранието на представителите;

5. са съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително на някое от лицата по т. 4;

6. са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговско дружество, ликвидатори, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи;

7. са членове на управителни или контролни органи или акционери в търговско дружество с предмет на дейност извършване на доброволно здравно осигуряване;

8. са народни представители, министри или заместник-министри;

9. са кметове на общини;

10. заемат ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

11. работят по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище.

(2) Директорите и служителите на РЗОК и НЗОК не могат да извършват конкурентна дейност и не могат да бъдат изпълнители на медицинска помощ по този закон.

Чл. 22

Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет.

Чл. 23

(1) Приходите на НЗОК се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. лихви и приходи от управлението на имуществото на касата;

3. приходи, регламентирани с други закони в полза на здравното осигуряване;

4. възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи;

5. глоби и наказателни лихви;

6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

7. ликвидационни дялове от търговски дружества – длъжници, обявени в ликвидация;

8. дарения и завещания;

9. други източници.

(2) При недостиг на средства, могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет или кредити от други институции.

Чл. 24

Средствата на НЗОК се разходват за:

1. заплащане на медицинска помощ, посочена в чл. 45, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите;

2. издръжка на административните дейности по здравното осигуряване, предвидена с годишния закон за бюджета на НЗОК;

3. издателска дейност в рамките на средствата за издръжка на административните дейности на НЗОК;

4. придобиване на движимо и недвижимо имущество и други инвестиционни разходи за нуждите на НЗОК;

5. такса за обслужване събирането на здравноосигурителни вноски от Националния осигурителен институт;

6. други разходи.

Чл. 25

Националната здравноосигурителна каса задължително образува резерв.

Чл. 26

(1) Резервът на НЗОК се набира от:

1. десет на сто от събраните осигурителни вноски;

2. други приходи.

(2) Със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата или на териториален дисбаланс в потреблението на медицинска помощ.

(3)

Чл. 27

(1) Бюджетът на НЗОК се съставя и реализира така, че разходите да не надвишават приходите в рамките на една бюджетна година.

(2) Временно свободните средства и средствата от резерва на НЗОК могат да се влагат в депозитни сметки на банки и в държавни ценни книжа.

(3) Банките, които имат право да оперират със средствата на НЗОК, се определят съвместно от Българската народна банка и от Министерството на финансите. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки управителният съвет на НЗОК избира тези, на които да възложи правото да оперират със средствата на НЗОК.

Чл. 28

Първостепенен разпоредител със средствата на НЗОК е директорът на НЗОК, а директорите на РЗОК са второстепенни разпоредители с тях.

Чл. 29

(1) Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както следва:

1. за лицата, получаващи доходи от трудови или служебни правоотношения, или правоотношения, възникнали на основание специални закони – облагаемият доход по Закона за облагане доходите на физическите лица:

2. едноличните търговци, физическите лица, образували ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, се осигуряват върху заявен месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната, и годишно върху облагаемите доходи, съгласно данните от данъчната декларация:

3. за лицата, които не заявяват доход по т. 2 и работят без трудово правоотношение по договор с възложител – предприятие или друга организация, осигурителните вноски се внасят за всеки месец върху облагаемия доход от предприятието или организацията, като се удържат от изплатеното възнаграждение на лицето; вноските се внасят от предприятието или организацията до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят; за тези лица се извършва годишно изравняване на дохода, върху който се дължат вноските по реда на т. 2, букви „б“ и „в

(2) Проектът на закон за годишния бюджет на НЗОК се разглежда от Народното събрание едновременно с проектите на закони за държавния бюджет и за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(3) Със Закона за бюджета на НЗОК задължително се определят и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за:

1. първична извънболнична медицинска помощ;

2. специализирана извънболнична медицинска помощ;

3. стоматологична помощ;

4. медико-диагностични дейности;

5. лекарства за домашно лечение и медицински изделия;

6. болнична медицинска помощ;

7. други здравноосигурителни плащания, предвидени в НРД.

(4) В случай, че проектът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Чл. 30

(1) Годишният отчет за изпълнение на бюджета и отчетът за дейността на НЗОК се внасят от управителния съвет чрез Министерския съвет в Народното събрание не по-късно от 30 юни следващата година.

(2) Решението на Народното събрание за приемане на отчета за изпълнение на бюджета и отчета за дейността на НЗОК се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 31

Националната здравноосигурителна каса не може да притежава медицински кабинети, лаборатории, здравни заведения и аптеки.

Чл. 32

(отменен)

Всички имущества и средства на НЗОК и на РЗОК се освобождават от данъци и такси.

Чл. 33

Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:

1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;

2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;

3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;

4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище.

Чл. 34

(1) Задължението за осигуряване възниква:

1. за всички български граждани – от влизането на закона в сила, а за новородените – от датата на раждането;

2. по чл. 33, т. 3 – от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване;

3. по чл. 33, т. 4 – от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.

(2) Правата на осигурените по чл. 33 възникват:

1. за новородените – от датата на раждането;

2. за лицата по чл. 33, т. 4 – от датата на откриване на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;

3. за всички останали – от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска.

(3) Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани (прехвърляни).

Чл. 35

Задължително осигурените имат право:

1. да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

2. да избират един изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК;

3. на спешна помощ там, където попаднат;

4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;

5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;

6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите.

Чл. 36

(1) Задължително осигурените имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това от НЗОК.

(2) Разрешение по ал. 1 се дава само за видовете медицинска помощ, която не се извършва в страната, по реда на чл. 78 и 79.

Чл. 37

(1) Лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, стоматолога или на здравното заведение суми, както следва:

1. за всяко посещение при лекаря или стоматолога – по 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;

2. за всеки ден болнично лечение – по 2 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не повече от 10 дни годишно.

(2) Сумите по ал. 1 са за оказаната медицинска помощ.

(3) От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; военнослужещи на наборна военна служба; пострадали при или по повод отбраната на страната, ветерани от войните, военноинвалиди; задържани под стража или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи; медицински специалисти.

(4) Лекарят, стоматологът или здравното заведение издават на лицата по ал. 1 документ за заплатените суми.

Чл. 38

Осигурените са длъжни да изпълняват предписанията на изпълнителите на медицинска помощ и изискванията за профилактика на заболяванията в съответствие с НРД и договорите с изпълнителите.

Чл. 39

(1) Всички лица, които по този закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, са длъжни от възникване на основанието за здравно осигуряване ежемесечно да представят данни за осигурените лица в териториалните поделения на Националния осигурителен институт с декларации по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(2) Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(3) В случаите, когато лицата заплащат авансово вноски по този закон, те попълват декларация за периода на авансово плащане по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(4) Чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 40

(1) Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както следва:

1. за лицата, получаващи доходи от трудови, служебни правоотношения или правоотношения, възникнали на основание специални закони, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, и членовете на кооперации, получаващи възнаграждение от кооперацията – доходът, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за задължителното обществено осигуряване; вноската се внася от работодателя или ведомството и от осигурения в съотношение: – 2000 – 2001 г. – 80:20; – 2002 – 2004 г. – 75:25; – 2005 г. – 70:30; – 2006 г. – 65:35; – 2007 г. – 60:40; – 2008 г. – 55:45; – 2009 г. и следващите години – 50:50;

2. едноличните търговци, физическите лица, образували ЕООД, съдружниците в търговските дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, и земеделските производители се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и годишно върху облагаемите доходи съгласно данните от данъчната декларация; земеделските производители и тютюнопроизводителите, регистрирани на основание на нормативен акт, които извършват единствено земеделска дейност, не определят окончателен размер на осигурителния доход; осигурителните вноски за тези лица се внасят върху минималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година:

3. за лицата, които не внасят осигурителни вноски върху доход по т. 2 и работят без трудово правоотношение по договор с възложител – предприятие или друга организация, осигурителните вноски се внасят за всеки месец в съотношението по т. 1 върху облагаемия доход, намален с нормативно признатите разходи за съответната дейност от предприятието или организацията, като се удържат от изплатеното възнаграждение на лицето; вноските се внасят от предприятието или организацията до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;

4. за пенсионерите – размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях; вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;

5. за лицата, получаващи обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и за отглеждане на дете – размерът на обезщетението; вноските са за сметка на работодателя или ведомството и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят при изплащане на обезщетенията; в същия размер е осигурителната вноска за лицата, които се осигуряват само за своя сметка, като вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;

6. за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 6, ал. 10 от Кодекса за задължително обществено осигуряване;

7. за служителите на Българската православна църква и други признати по нормативноустановен ред вероизповедания, които не са в трудови правоотношения – минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, от централното ръководство на съответното вероизповедание;

8. за лицата, получаващи обезщетение за безработица – размерът на изплатеното обезщетение; вноските са за сметка на фонд „Безработица“ и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

(2) Осигуряват се за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1:

1. лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование;

2. студентите – редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка;

3. военнослужещите на наборна служба;

4. социално слабите с право на социално подпомагане или настанени в домове за социални грижи;

5. задържаните под стража или лишените от свобода;

6. лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище;

7. ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавните служители;

8. родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждат от чужда помощ.

(3) За всяко от лицата по ал. 2, т. 1 осигурителната вноска е в размер 0,5 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. За всяко от лицата по ал. 2, т. 2 – 8 осигурителната вноска се внася в размера, определен със Закона за бюджета на НЗОК върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

(4) Лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1 и 2, се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

(5) Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е максималният доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(6) За лицата по ал. 1, т. 6 вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Чл. 41

Здравноосигурителната вноска се заплаща:

1. за осигурените, работещи по трудово правоотношение – поравно от работодателя и от осигурения; когато осигуреният се намира в повече от едно трудово правоотношение, всеки работодател заплаща половината от вноската на базата на трудовото възнаграждение, което дава на лицето, а лицето заплаща другата половина от нея;

2. за държавните служители – от съответните бюджети;

3. за осигурените, реализиращи доходи от извънтрудови правоотношения, и за лицата, които се облагат с окончателен патентен данък – от самите тях;

4. от осигурения член на семейството с повисок доход – за малолетни, непълнолетни и пълнолетни неработещи членове на семейството му, които не са регистрирани като безработни, в следните размери:

5. за пенсионерите – от републиканския бюджет;

6. за регистрирани безработни, социално слаби, безработни, които не получават обезщетение, и за неработещите членове на техните семейства, както и за майки, които ползват неплатен отпуск по чл. 165 от Кодекса на труда – от общинския бюджет по местоживеене;

7. за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 6 – за частта на вноската от пенсия – от републиканския бюджет; за частта на вноската от трудов доход – поравно от осигурения и от работодателя; за частта на вноската от извънтрудов доход – от самите тях;

8. за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 9 – от работодателя;

9. за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 10 – от самите тях;

10. за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 11, 12, 13, 14 и 15 – от републиканския или общинския бюджет според начина на финансиране.

Чл. 42

(1) Осигурителният доход, върху който се изчислява вноската, се установява по ведомостите за трудови възнаграждения, пенсионните картони, изплатените болнични листове, изплатените помощи за безработни и данъчните декларации по Закона за облагане доходите на физическите лица.

(2) Здравноосигурителната вноска не подлежи на данъчно облагане.

(3) В годишната декларация по Закона за облагане доходите на физическите лица се отразяват платените през годината здравноосигурителни вноски и дължимите суми при годишното изравняване, ако има такива.

Чл. 43

Осигурените по чл. 40, ал. 1, т. 2, т. 5, изречение трето и по ал. 4 могат да заплатят здравноосигурителните вноски авансово за избран от тях период.

Чл. 44

(1) Вноските се плащат:

1. по банков път;

2. с пощенски запис;

3. в брой.

(2) В случаите по т. 1 за валидна дата на превода се приема датата, на която е постъпило нареждането от платеца към банката. В случаите по т. 2 за валидна дата на превода се приема датата, на която пощата е приела сумата за пощенския запис. В случаите по т. 3 за валидна дата на плащането се приема датата, на която е внесена сумата в РЗОК.

Чл. 45

(1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за оказването на следните видове медицинска помощ:

1. медицински и стоматологични дейности за предпазване от заболявания;

2. медицински и стоматологични дейности за ранно откриване на заболявания;

3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;

4. медицинска рехабилитация;

5. неотложна медицинска помощ;

6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;

7. аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;

8. стоматологична зъботехническа помощ;

9. медицински грижи при лечение в дома;

10. предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната.

11. медицинска експертиза на трудоспособността;

12. транспортни услуги по медицински показания.

(2) Медицинската помощ по ал. 1, с изключение на т. 10, се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. Основният пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Министърът на здравеопазването определя с наредба списък на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствата напълно или частично.

(4) Националната здравноосигурителна каса изготвя критерии за договаряне на лекарства и методика за определяне нивото на заплащането им и ги предлага за утвърждаване от Комисията по прозрачност по чл. 856 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.

(5) Националната здравноосигурителна каса съвместно с Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България договаря с производителите и търговците на едро на лекарства цените на конкретни лекарства, включени в позитивния лекарствен списък по чл. 10, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, за които НЗОК напълно или частично заплаща.

Чл. 46

(1) Редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите.

(2) Качеството на оказваната медицинска помощ, заплащана от НЗОК, трябва да отговаря на националните медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика

(3) Правилата за добра медицинска практика съдържат изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.

Чл. 47

Заплащането за оказаната на осигуреното лице медицинска помощ се извършва от РЗОК на предоставилия я изпълнител.

Чл. 48

Националната здравноосигурителна каса е длъжна да информира системно осигурените относно мерките за опазване и укрепване на здравето им.

Чл. 49

Когато установят условия на труд и други вредни фактори на околната среда, които заплашват здравето на осигурените, лекарите-контрольори уведомяват незабавно работодателя, органите по безопасност на труда, държавния санитарен контрол, държавния ветеринарно-санитарен контрол и органите по опазване на околната среда за вземане на необходимите мерки.

Чл. 50

При ползване на медицинска помощ осигурените са длъжни да представят здравно-осигурителната си книжка или документ, удостоверяващ заплатените вноски.

Чл. 51

Медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД не се заплаща от НЗОК.

Чл. 52

Неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ.

Чл. 60

Не са обект на договаряне и заплащане от страна на НЗОК научна дейност и обучение на медицински специалисти, извършвани от здравни заведения.

Чл. 61

Директорът на РЗОК може да сключи договор и с лекари и стоматолози на извънболнична практика, които имат договор с болница, намираща се на същата територия. В договора се уреждат условията и редът за заплащане на медицинската помощ, оказана в болницата.

Чл. 62

Директорът на РЗОК може да сключи договор за оказване на извънболнична помощ с лекари и стоматолози, работещи в болница, при условие, че на същата територия няма достатъчно лекари на извънболнична практика от същата специалност и не се нарушава дейността на болницата.

Чл. 63

Националната здравноосигурителна каса изгражда информационна система, която съдържа:

1. регистър на осигурените лица, включващ: паспортни данни; уникален идентификационен номер; основанието за осигуряване по чл. 33; заплатените вноски; количеството и видовете медицинска помощ, получена от съответното лице, и тяхната цена;

2. регистър на изпълнителите на медицинска помощ с паспортните и професионалните данни на изпълнителя, договора, сключен с него, информация за извършените от него дейности и заплатените му суми;

3. данни за лекарствените средства от списъците по чл. 55, ал. 2, т. 7 и сумите за тях, заплатени от НЗОК;

4. информация от дейността на контролните органи;

5. административна информация, осигуряваща дейността на НЗОК.

Чл. 64

(1) Всеки осигурен има право да получи от НЗОК наличната информация за ползваната от него през последните 5 години медицинска помощ и нейната цена.

(2) Всеки осигурен има право при поискване да получи достъп от съответната РЗОК до необходимата информация за изпълнителите на медицинска помощ и аптеките, сключили договори с РЗОК в съответния регион, съдържаща следните данни:

1. за извънболнична помощ – име, вид на лечебното заведение, адрес, управителни органи, лекари и стоматолози, работещи в него, техните специалности, служебни телефони, извършвани високоспециализирани медицински дейности по НРД;

2. за болнична помощ – име, вид на болницата, адрес, управителни органи, телефони, отделения, акредитационна оценка, извършвани медицински дейности по НРД;

3. за аптеки – име, адрес, управител, телефони, работно време, отпускани групи лекарства, съгласно индивидуалния договор с НЗОК.

(3) Информацията по ал. 2 е публична и се поддържа, разпространява и предоставя по ред, определен в правилника за устройството и дейността на НЗОК.

Чл. 65

Изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да дават на РЗОК информация за извършената от тях дейност по приети в НРД методика и обем.

Чл. 66

(1) В информационната система на задължителното здравно осигуряване се използват приетите в страната кодове и номенклатури за регистрация и отчитане на дейностите по здравното обслужване.

(2) Националната здравноосигурителна каса предоставя на изпълнителите на медицинска помощ необходимия софтуер за осъществяване на тяхната дейност, касаеща обмена на данни и документация, изисквана от НРД.

(3) Данните и документацията по ал. 2 могат да се предоставят от изпълнителите на РЗОК и само на електронен или магнитен носител в съгласуван с НЗОК формат.

Чл. 67

Данните за осигурените лица се съхраняват в НЗОК 10 години след приключване на здравното им осигуряване, а за изпълнителите – 10 години след изтичане на последния им договор с НЗОК.

Чл. 68

(1) Данни, свързани с личността на осигурения, могат да се използват само за:

1. установяване на осигурителното отношение с НЗОК;

2. разплащане с изпълнител на медицинска помощ;

3. изготвяне на здравноосигурителна книжка, медицински или финансов документ;

4. установяване на суми, подлежащи на събиране или възстановяване на платеца на вноските или на изпълнителя на медицинска помощ;

5. установяване на нанесени вреди на осигурения по време на оказване на медицинска помощ;

6. упражняване на финансов контрол.

(2) Данни, свързани с изпълнителя на медицинска помощ, могат да се ползват само за:

1. водене на регистър на изпълнителите на медицинска помощ;

2. заплащане на оказаната от него медицинска помощ;

3. упражняване на контрол по изпълнението на договорите.

(3) Националната здравноосигурителна каса не може да изисква в първичните медицински документи, достъп до които имат осигурени и трети лица, други данни за лекарите и стоматолозите освен име, специалност, адрес, телефон на практиката, личен професионален код и регистрационен номер на лечебното заведение.

(4) Освен в случаите по ал. 1 и 2 НЗОК може да предостави данни на държавни органи за личността на осигурено лице или за изпълнител, ако това е предвидено със закон.

(5) Служителите на централното управление на НЗОК или на РЗОК нямат право да разпространяват данни, свързани с личността на осигурено лице, изпълнител на медицинска помощ или работодател освен в случаите, предвидени със закон.

(6) Органите на управление и служителите на НЗОК и РЗОК нямат право да дават професионална оценка и да коментират дейността на изпълнителите на медицинска помощ, както и пряко или косвено да отправят препоръки и насочват пациенти към определени изпълнители.

(7) Националната здравноосигурителна каса и РЗОК са длъжни да предоставят исканата от Министерството на здравеопазването информация.

Чл. 69

Националният осигурителен институт е задължен да предоставя данни на Националната здравноосигурителна каса за събраните здравноосигурителни вноски.

Чл. 70

(1) Контролът по изпълнението на бюджета на НЗОК се осъществява от Сметната палата.

(2) Цялостният финансов контрол на НЗОК се осъществява по реда на Закона за държавния вътрешен финансов контрол.

Чл. 71

Контролът върху дейността на управителния съвет, директора на НЗОК и директорите на РЗОК се осъществява от контролния съвет съгласно разпоредбите на този закон и Правилника за устройството и дейността на НЗОК.

Чл. 72

(1) Директорът на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване.

(2) Непосредственият контрол се осъществява от длъжностни лица на РЗОК – финансови инспектори и лекари-контрольори.

Чл. 73

(1) Финансовите инспектори имат право:

1. да извършват проверки по приходите на НЗОК;

2. да проверяват отчетните документи на изпълнителите на медицинска помощ, регламентирани в НРД;

3. да извършват контрол по законосъобразността на финансовата дейност на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ по договорите им с РЗОК;

4. да извършват проверки по жалби на осигурени лица и работодатели, свързани с финансови нарушения.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 финансовите инспектори имат право на достъп до информация от работодателите, осигурените и изпълнителите.

(3) Финансовите инспектори нямат право да разпространяват данни, станали им известни при извършването на дейността по ал. 1, освен в случаите, предвидени в закон.

(4) По отношение регламентацията на дейностите на финансовите контрольори, констатирането на нарушения, оспорването на констатациите, арбитражните комисии и налагането на санкции се прилагат аналогично процедурите по чл. 74, ал. 2, 3 и 4, чл. 75 и 76, по които работят лекарите-контрольори.

Чл. 74

(1) Контролът, свързан с оказването на медицинска помощ, се осъществява от лекари-контрольори, които имат право да проверяват:

1. спазването на правилата за добра медицинска практика;

2. вида и обема на оказаната медицинска помощ;

3. вида и количествата на предписаните лекарствени средства;

4. съответствието между оказаната медицинска помощ и заплатените суми.

(2) Лекарите-контрольори осъществяват дейността си по подадени жалби чрез внезапни проверки на случаен принцип на 2 на сто от изпълнителите на медицинска помощ от обхвата на всяка РЗОК и в случаите на установяване превишаване на разходите за медицинска помощ с 25 на сто или повече за едно шестмесечие.

(3) При установяване на нарушение по ал. 1, т. 1 – 4 лекарят-контрольор съставя протокол, в който описва установените факти. Протоколът се подписва от лекаря-контрольор. Екземпляр от протокола се предоставя на провереното лице срещу подпис, а копия от него се изпращат на директора на съответната РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на стоматолозите.

(4) Лицето – обект на проверката, има право да даде писмено становище пред директора на РЗОК по направените от лекаря-контрольор констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3.

Чл. 75

(1) В случаите, когато лицето оспори констатациите на лекаря-контрольор, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.

(2) Арбитражната комисия се състои от 6 членове – равен брой представители на РЗОК и на районната колегия на съответната съсловна организация на лекарите или на стоматолозите.

(3) Арбитражната комисия се произнася в 1-месечен срок от получаване на преписката.

Чл. 76

(1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска помощ.

(2) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 77

Физическите и юридическите лица са длъжни да предоставят на контролните органи на НЗОК исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, свързани с осъществяване на здравното осигуряване, и да оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 78

Националната здравноосигурителна каса може да извършва експертиза при необходимост от:

1. медицинска помощ, ако стойността ѝ надхвърля 200 пъти минималната работна заплата за страната;

2. скъпи лекарствени средства в случаите, предвидени в НРД;

3. лечение в чужбина.

Чл. 79

Експертизата по чл. 78 се извършва по ред, предвиден в Правилника за устройството и дейността на НЗОК, от комисия в централното управление.

Чл. 80

Споровете по изпълнение на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред, ако не се достигне до съгласие чрез арбитраж.

Чл. 81

Тази глава урежда отношенията, свързани със:

1. доброволното здравно осигуряване;

2. правното положение на здравноосигурителните дружества;

3. държавния надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване;

4. гарантиране интересите на осигурените лица.

Чл. 82

(1) Доброволното здравно осигуряване е дейност по поемане на рискове, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки, осъществявана от лицензирани по този закон здравноосигурителни дружества срещу заплащане на здравноосигурителни премии, въз основа на здравноосигурителни договори.

(2) Чрез доброволното здравно осигуряване се обезпечава предоставянето на здравни услуги и стоки извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Чрез доброволното здравно осигуряване може да се обезпечават и здравни услуги и стоки, които са в обхвата на задължителното здравно осигуряване.

(3) Доброволното здравно осигуряване се осъществява при спазване на принципа на доброволност на осигуряването.

(4) Не се смята за доброволно здравно осигуряване:

1. дейността на застрахователите по покриване на рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на застрахованите лица по застраховките по приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, с изключение на покриването като основни на рисковете по раздел I, буква „А“, т. 4 „Постоянна здравна застраховка“ и по раздел II, буква „А“, т. 2 застраховка „Заболяване“ на същото приложение;

2. дейността на изпълнители на извънболнична медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени.

Чл. 83

(1) Дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществява акционерно дружество, регистрирано с предмет на дейност само доброволно здравно осигуряване.

(2) В дейността по доброволно здравно осигуряване се включва и управление на активите на здравноосигурителното дружество.

(3) Здравноосигурителните дружества могат да извършват по договор с чуждестранни застрахователни и осигурителни дружества срещу заплащане и без поемане на собствен финансов риск дейности по медицинското обслужване на застраховани или осигурени от тях чужди граждани на територията на Република България.

(4) За осъществяване на дейност по доброволно здравно осигуряване и за вписване в търговския регистър е необходимо акционерното дружество по ал. 1 да получи лицензия при условията и по реда на този закон.

Чл. 84

(1) Здравноосигурителните договори са писмени договори, сключени между здравноосигурителни дружества, лицензирани по този закон, и физически или юридически лица.

(2) Страна по договора е самоосигуряващото се лице, ако внася здравноосигурителна премия за своя сметка.

(3) Страна по договора са работодатели, членове на семейства и други осигуряващи, които осигуряват за своя сметка физически лица. В този случай осигуряващите са длъжни да разяснят на осигурените лица правата и задълженията им по договора, изпълнителите на медицинска помощ, условията и реда за получаване на здравните услуги и стоки.

(4) Страна по договора са едновременно осигуряващите и осигурените лица, когато внасят съвместно части от здравноосигурителната премия.

(5) По отношение на здравноосигурителните договори се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон за търговските сделки и на Закона за застраховането, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 85

(1) Дейността по предоставянето на здравни услуги се извършва от изпълнители на медицинска помощ.

(2) Видът, цените, условията и редът за извършване на здравните услуги по ал. 1 се определят в договори между изпълнителите на медицинска помощ и здравноосигурителните дружества.

(3) Доброволното здравно осигуряване с възстановяване на разходи може да се извършва без сключване на договори по ал. 2.

Чл. 86

Държавният надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване се осъществява от Агенцията за застрахователен надзор, наричана по-нататък „агенцията“.

Чл. 87

(1) Доброволното здравно осигуряване може да се извършва чрез възстановяване на разходи или чрез абонаментно обслужване.

(2) Доброволното здравно осигуряване чрез възстановяване на разходи е форма, при която здравноосигурителното дружество частично или изцяло възстановява разходите за здравно обслужване на осигурените лица при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи. Разходите могат да се възстановяват както на изпълнителите, така и на осигурените лица за предоставените или за заплатените здравни услуги и стоки.

(3) Доброволното здравно осигуряване чрез абонаментно обслужване е форма, при която здравноосигурителното дружество при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи осигурява предоставянето на определени здравни услуги и стоки на осигурените лица от определени изпълнители на медицинска помощ, с които здравноосигурителното дружество е сключило договор.

Чл. 88

(1) Дейността по доброволно здравно осигуряване се осъществява чрез предлагане, сключване и изпълнение на здравноосигурителни договори.

(2) Здравноосигурителният договор задължително съдържа:

1. име, адрес, номер по БУЛСТАТ и данъчен номер на страните по договора; ЕГН, ако страната е самоосигуряващо се лице; данни за съдебната регистрация, номер и дата на издаване на лицензията на здравноосигурителното дружество;

2. здравноосигурителните пакети, включени в договора, вида, обхвата и условията за предоставяне на здравните услуги и стоки;

3. размера, сроковете и начина на заплащане на здравноосигурителната премия;

4. общите условия на здравноосигурителните пакети, включени в договора.

(3) При предлагане и сключване на здравноосигурителни договори здравноосигурителните дружества са длъжни да спазват принципа на доброволността и добросъвестно да разясняват условията, правата и задълженията по здравноосигурителния договор с оглед защита интересите на осигурените лица.

(4) Здравноосигурителните дружества са длъжни да пазят в тайна информацията, свързана със сключените здравноосигурителни договори, както и информацията, свързана с личните данни и здравословното състояние на осигурените лица. Разкриването на такава информация може да стане само със съгласието на осигуреното лице, както и в случаите, изрично предвидени със закон.

Чл. 89

Здравноосигурителните дружества могат да притежават акции и дялове в лечебни заведения.

Чл. 90

(1) Собствените средства на здравноосигурителното дружество, намалени с нематериалните активи, трябва да бъдат най-малко равни на границата на платежоспособност.

(2) Гаранционният капитал съставлява една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от 400 хил. лв.

(3) Общият размер на дълготрайните материални и нематериални активи, необходими за осъществяване на дейността на здравноосигурителното дружество, не могат да надвишават 75 на сто от собствения капитал, намален с невнесения основен капитал.

Чл. 90а

Министерският съвет издава наредба, с която се определят:

1. елементите, които се включват при изчисляване на размера на собствените средства;

2. границата на платежоспособност и методите, по които тя се изчислява.

Чл. 90б

(1) При нарушение на чл. 90, ал. 1 здравноосигурителното дружество по нареждане на агенцията представя план за достигане на границата на платежоспособност.

(2) Когато собствените средства, намалени с нематериалните активи, спаднат под установения гаранционен капитал, здравноосигурителното дружество представя за одобряване на агенцията краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства.

(3) В случаите на ал. 2 агенцията определя срок за набиране на собствени средства до установения размер на гаранционния капитал.

Чл. 90в

(1) Здравноосигурителното дружество е длъжно да създаде общи и здравноосигурителни резерви.

(2) Общите резерви се състоят от:

1. резервен фонд по чл. 246 от Търговския закон;

2. други фондове и резерви, ако е предвидено в устава на здравноосигурителното дружество.

(3) Здравноосигурителните резерви се състоят от:

1. запасен фонд;

2. резерви за предстоящи плащания;

3. пренос-премиен резерв;

4. други резерви, одобрени от агенцията.

(4) Министерският съвет одобрява наредба за реда и методиката за образуване на здравноосигурителни резерви. Здравноосигурителното дружество поддържа здравноосигурителни резерви съгласно наредбата по изречение първо в размер, съответстващ на задълженията по здравноосигурителните договори.

Чл. 90г

(1) Когато здравноосигурителното дружество е изчислило границата на платежоспособност, собствените средства и/или здравноосигурителните резерви в нарушение на наредбите по чл. 90а или чл. 90в, ал. 4, за целите на здравноосигурителния надзор агенцията преизчислява размерите им съгласно тези наредби.

(2) Когато границата на платежоспособност и/или размерът на собствените средства, преизчислени по реда на ал. 1, не съответстват на чл. 90, ал. 1 и 2, се прилагат мерките по чл. 90б.

(3) Когато здравноосигурителните резерви са недостатъчни за изпълнение на задълженията по здравноосигурителните договори, агенцията предписва те да се коригират. При неизпълнение на предписанието агенцията прилага принудителни административни мерки по чл. 99н.

Чл. 90д

(1) Здравноосигурителното дружество е длъжно да инвестира здравноосигурителните резерви в следните активи и при посочените съотношения:

1. държавни ценни книжа, издадени и гарантирани от Република България – без ограничения;

2. необременени с тежести недвижими имоти – до 10 на сто от размера на здравноосигурителните резерви;

3. облигации, издадени и гарантирани от общините – до 5 на сто от размера на здравноосигурителните резерви;

4. акции и облигации, издадени от търговски дружества и приети за търговия на фондова борса – до 30 на сто от размера на здравноосигурителните резерви, но не повече от 10 на сто от акциите и облигациите на едно дружество;

5. банкови депозити – до 50 на сто от размера на здравноосигурителните резерви, но не повече от 25 на сто от размера им в една банка;

6. ипотечни облигации – до 25 на сто от размера на здравноосигурителните резерви, но не повече от 15 на сто от ипотечните облигации, издадени от една банка.

(2) Активите по ал. 1 не могат да се залагат и да се обременяват с други тежести.

(3) Относителният дял на инвестициите по ал. 1 трябва да осигурява сигурност, доходност и съответна за здравноосигурителните договори ликвидност.

Чл. 90е

(1) Собствените средства могат да се инвестират в дялове и акции на други търговски дружества. Здравноосигурителното дружество е длъжно да уведоми агенцията в 7-дневен срок от извършването на инвестицията, когато размерът на инвестицията в едно търговско дружество:

1. надвишава 10 на сто от капитала на дружеството, или

2. надвишава 30 000 лв.

(2) Когато здравноосигурителното дружество инвестира собствените си средства в дялове и акции на друго търговско дружество и размерът на инвестицията надвишава 10 на сто от размера на собствените му средства, то изисква разрешение от агенцията.

(3) Здравноосигурително дружество не може да участва като неограничено отговорен съдружник в събирателни дружества, командитни дружества и командитни дружества с акции.

Чл. 90ж

Здравноосигурителното дружество може да инвестира здравноосигурителни резерви и собствени средства в чужбина с разрешение на министъра на финансите четири години след получаване на лицензията.

Чл. 90з

Здравноосигурителните резерви по чл. 90в, ал. 3 се включват в присъщите разходи на здравноосигурителното дружество.

Чл. 90и

(1) Годишният финансов отчет на здравноосигурителното дружество се заверява от регистрирани одитори.

(2) Заедно с доклада за заверка на годишния финансов отчет на здравноосигурителното дружество регистрираните одитори представят и разширен одиторски доклад в агенцията до 30 април следващата година.

(3) Разширеният одиторски доклад се изготвя по образец, утвърден от агенцията.

(4) Лицата по ал. 1 незабавно уведомяват агенцията за всички обстоятелства, които могат да застрашат дейността на здравноосигурителното дружество.

Чл. 91

Здравноосигурителните дружества са акционерни дружества, лицензирани по този закон, които се учредяват, извършват дейността си и се прекратяват по реда на Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 92

(1) Търговското наименование на здравноосигурително дружество задължително съдържа поотделно или в комбинация думите „здравен“ и „осигуряване“ или техни производни.

(2) Само дружество, лицензирано за осъществяване на дейност по доброволно здравно осигуряване, може да ползва в своето наименование, в описанието на своите дейности или при рекламиране в комбинация думите „здравен“ и „осигуряване“ или техни производни, с изключение на НЗОК.

Чл. 93

(1) Минималният размер на капитала на здравноосигурително дружество при подаване на заявление за лицензия е 500 000 лв. До 3 години след получаване на лицензия дружеството трябва да увеличи капитала си на минимум 2 000 000 лв.

(2) Вноските в капитала на здравноосигурително дружество могат да бъдат само парични.

(3) Към момента на подаване на заявлението за издаване на лицензия за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване, както и към момента на вписване в търговския регистър на увеличението на капитала по ал. 1 капиталът на дружеството, съответно стойността на новите акции, трябва да бъде изцяло внесен в българска или чуждестранна банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност.

Чл. 94

(1) Местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, което придобива самостоятелно или заедно със свързани лица 10 и повече на сто от акциите на здравноосигурително дружество, е длъжно в 14-дневен срок от придобиването им да уведоми агенцията с декларация по образец.

(2) Не може да бъде акционер в здравноосигурително дружество, пряко или чрез свързани лица, лице, което упражнява или е съдружник или акционер в друго дружество, упражняващо охранителна или сходна с нея дейност, по смисъла на § 1, т. 1 и 2 от Закона за застраховането.

Чл. 95

(1) Образецът на декларацията по чл. 94, ал. 1 се утвърждава със заповед на директора на агенцията.

(2) Към декларацията по ал. 1 се прилагат:

1. данни за заявителя – име, ЕГН, постоянен адрес – за физическите лица; фирма, правноорганизационна форма, седалище, фирмено дело, адрес на управление, код по БУЛСТАТ и данъчен номер – за юридическите лица;

2. декларация за произхода на средствата за придобиването на акциите по образец, утвърден със заповед на директора на агенцията;

3. декларация по чл. 94, ал. 2 по образец, утвърден със заповед на директора на агенцията;

4. удостоверение от данъчната служба по постоянен адрес – за местно физическо лице, и по място на регистрация – за юридическо лице, за установени и изплатени данъчни задължения за 3-годишен период преди подаване на декларацията;

5. удостоверение от кредитора, че е съгласен заемните средства да се използват за придобиване на акциите, когато те са придобити със заемни средства;

6. декларация за свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от Закона за застраховането.

(3) В случай, че заявител по ал. 1 е чуждестранно лице, данните и документите по ал. 2 се предоставят във форма и със съдържание, съответни на националното законодателство на заявителя.

Чл. 96

(1) В случай, че данните в декларацията по чл. 95, ал. 1 и/или в документите по чл. 95, ал. 2 и 3 са неточни или непълни, директорът на агенцията изисква отстраняване на непълнотите или неточностите в 14-дневен срок.

(2) Ако документите по ал. 1 не са подадени или нередностите в тях не са отстранени в срока по ал. 1, директорът на агенцията налага санкциите по този закон.

(3) В случаите по ал. 2 и при основателно съмнение за неверност на декларираните обстоятелства и на документите директорът на агенцията сезира компетентните държавни органи и евентуално кредитора по чл. 95, ал. 2, т. 5.

Чл. 97

(1) Членовете на управителните или контролните органи на здравноосигурителното дружество могат да бъдат физически или юридически лица.

(2) Член на надзорен съвет, член на управителен съвет или на съвет на директорите може да бъде лице, което:

1. има висше образование;

2. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

3. не е било член на управителни или контролни органи или неограничено отговорни съдружници на търговско дружество или кооперация, прекратени поради несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор или се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;

4. не е било член на управителни или контролни органи на търговски банки, които са били обявени в несъстоятелност или се намират в производство за обявяване на несъстоятелност;

5. не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност;

6. не е съпруг или роднина до трета степен, включително по права или съребрена линия или по сватовство, с друг член на управителен или контролен орган на същото здравноосигурително дружество;

7. не е член на управителен или контролен орган на друго дружество със същия предмет на дейност;

8. не е физическо лице или член на управителни и контролни органи на юридическите лица, включени в списъка по Закона за информация относно необслужвани кредити;

9. не е извършвало и не извършва охранителна или сходна на нея дейност;

10. не е било и не е съдружник или акционер, както и член на управителен или контролен орган на търговско дружество, упражняващо охранителна или сходна на нея дейност.

(3) Председател на надзорен съвет, председател на управителен съвет или на съвет на директорите може да бъде лице с висше образование, което отговаря на условията на ал. 2 и има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната.

(4) Изпълнителен директор и лице, което е овластено да осъществява правомощия по чл. 235 от Търговския закон, може да бъде лице, което отговаря на изискванията на ал. 3 и притежава професионален опит в сферата на застраховането и осигуряването.

(5) Актюер може да бъде лице, което отговаря на изискванията по ал. 3, има изискващата се за актюер специалност и/или квалификация и притежава професионален опит в сферата на застраховането и осигуряването.

(6) Членовете – юридически лица, трябва да отговарят на изискванията на ал. 2, т. 3, 4, 7, 8, 9 и 10.

(7) Лицата, които представляват юридическото лице в управителните органи на здравноосигурителното дружество, трябва да отговарят на условията на ал. 2, съответно ал. 3 или ал. 4.

(8) Притежаването на необходимия професионален опит в сферата на застраховането и осигуряването се доказва с документи, удостоверяващи наличието на не по-малко от две години стаж в управлението на здравеопазването, в здравното осигуряване, застраховането, пенсионното осигуряване или на ръководна или експертна длъжност в държавното управление и надзор на тези дейности.

Чл. 98

Лицензия за доброволно здравно осигуряване се издава от Агенцията за застрахователен надзор.

Чл. 99

(1) За издаване на лицензия се подава заявление до агенцията, в което се посочват фирмата, седалището и адресът за кореспонденция на заявителя и към което се прилагат:

1. устав;

2. списък на акционерите, съдържащ име, ЕГН, постоянен адрес – за физическите лица; фирма, правноорганизационна форма, седалище, фирмено дело, адрес на управление и код по БУЛСТАТ – за юридическите лица; размер на участието и декларации по чл. 94, ал. 1 от лицата, притежаващи 10 на сто и повече от капитала на дружеството;

3. прогноза за дейността на здравноосигурителното дружество за първите три години, която съдържа приходи от премии, разходи за заплащане на здравни услуги и стоки, разходи за извършването на дейността, размер на средствата по специални фондове и резерви;

4. програма за инвестиране на временно свободните парични средства за първите три години;

5. описание на здравноосигурителните пакети, които дружеството предлага, общите условия и тарифите към тях;

6. образци на здравноосигурителните договори;

7. документи, установяващи изискванията на чл. 97 за органите на управление и актюера;

8. писмено доказателство за внесен капитал по чл. 93.

(2) При непълнота, неточност или противоречие със законовите изисквания на представените документи, до един месец след приемането им, агенцията изисква от здравноосигурителното дружество отстраняване на нередностите в едномесечен срок. Агенцията може да поиска становище от министъра на здравеопазването по съдържанието и изпълнимостта на предлаганите от кандидата за лицензия здравноосигурителни пакети.

(3) Агенцията издава или отказва издаване на лицензията в двумесечен срок след подаването на заявлението. Този срок не тече за периода по ал. 2 от изискването за отстраняване на нередностите до получаването на допълнителните документи.

Чл. 99а

Издаването на лицензия може да бъде отказано, ако:

1. учредяването и органите за управление на дружеството не отговарят на изискванията на закона;

2. заявлението за получаване на лицензия и документите по чл. 99, ал. 1 са неверни или неточни и непълни и нередностите в тях не са отстранени в срока по чл. 99, ал. 2;

3. програмата и прогнозата не съответстват за изпълнение на изискванията на чл. 90;

4. общите условия на договорите и тарифите към тях явно не покриват здравноосигурителния риск, което се доказва от агенцията с актюерни разчети;

5. предлаганите здравноосигурителни пакети са в противоречие с и/или не покриват минималните изисквания на медицинските стандарти и/или правилата за добрата медицинска практика.

Чл. 99в

(1) След отнемане на лицензията здравноосигурителното дружество не може да сключва нови осигурителни договори, да продължава срока на съществуващите и да променя условията по вече сключените.

(2) Отнемането на лицензията не освобождава здравноосигурителното дружество от задълженията му по сключените договори.

(3) С отнемането на лицензията агенцията назначава квестор, който упражнява надзор върху дейността на здравноосигурителното дружество до назначаване на ликвидатор или синдик под контрола на агенцията.

(4) След влизане в сила на решението за отнемане на лицензията здравноосигурителното дружество се прекратява и се открива производство за ликвидация по искане на агенцията с решение на окръжния съд по регистрацията на здравноосигурителното дружество.

Чл. 99г

(1) Отказът за издаване или отнемането на лицензия подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от съобщаването, като обжалването не спира изпълнението им.

(2) Решението за отнемане на лицензия за извършване на здравноосигурителна дейност на основанията по чл. 996, ал. 1, т. 8, 9 и 11 не подлежи на обжалване.

Чл. 99д

(1) Предлагането на нови здравноосигурителни пакети се извършва след разрешение от агенцията въз основа на искане на здравноосигурителното дружество, съдържащо описание на пакетите, общите условия и тарифите към тях.

(2) Промени в одобрени здравноосигурителни пакети се извършват след одобрение от агенцията въз основа на искане на здравноосигурителното дружество, съдържащо промените в пакетите, общите условия или тарифите към тях.

(3) Агенцията издава разрешение по ал. 1 в едномесечен, а одобрение по ал. 2 в 14-дневен срок от получаване на искането на здравноосигурителното дружество. Агенцията може да поиска становище от министъра на здравеопазването по съдържанието и изпълнимостта на предлаганите от кандидата за лицензия здравноосигурителни пакети.

(4) Агенцията може да откаже издаване на разрешение или одобрение, когато:

1. общите условия на договорите и тарифите към тях явно не покриват здравноосигурителния риск, което се доказва от агенцията с актюерски разчети;

2. предлаганите здравноосигурителни пакети са в противоречие с и/или не покриват минималните изисквания на медицинските стандарти и/или правилата на добрата медицинска практика.

Чл. 99е

Преобразуването, прекратяването, ликвидацията и обявяването в несъстоятелност на здравноосигурителните дружества се извършват по реда на Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 99ж

Преобразуването чрез сливане, вливане, разделяне или отделяне на здравноосигурителните дружества се извършва с разрешение на агенцията, издадено при условията и по реда на глава осма от Закона за застраховането.

Чл. 99з

(1) Прекратяване на здравноосигурително дружество се извършва само с разрешение на агенцията, независимо какво е основанието на прекратяването.

(2) Освен в общите случаи по Търговския закон прекратяване на здравноосигурително дружество се извършва и по решение на агенцията при отнемане на лицензията за извършване на доброволно здравно осигуряване.

(3) В случаите по ал. 1 здравноосигурителното дружество в 7-дневен срок от възникване на основанието уведомява агенцията и представя за одобряване план за ликвидация, в който задължително се предвижда прехвърляне на съществуващите здравноосигурителни договори и предложения за ликвидатор. Агенцията се произнася в 30-дневен срок от уведомлението. Последващите изменения в плана за ликвидация, промяната на срока на ликвидация, както и предложенията за смяна на ликвидатора се одобряват по същия ред.

(4) При прекратяване на здравноосигурително дружество производството по ликвидация се провежда по реда на глава девета от Закона за застраховането.

Чл. 99и

Производство по несъстоятелност на здравноосигурително дружество се открива само по искане на агенцията при неплатежоспособност на здравноосигурителното дружество. За определяне случаите на неплатежоспособност, както и за неуредените в този закон отношения, свързани с несъстоятелност на здравноосигурително дружество, се прилагат съответно разпоредбите на глава единадесета от Закона за застраховането.

Чл. 99к

(1) Агенцията осъществява общ надзор за законосъобразност и контрол върху дейността на здравноосигурителните дружества.

(2) Агенцията:

1. издава, отказва издаване или отнема лицензия за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване;

2. дава разрешение за нови здравноосигурителни пакети, общи условия и тарифи към тях и одобрява промени в разрешение;

3. разрешава сливане, вливане, отделяне или разделяне на здравноосигурителни дружества;

4. води регистър на издадените лицензии за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване;

5. разрешава откриването на клон на българско здравноосигурително дружество в чужбина;

6. приема декларациите и документите по чл. 95, проверява редовността им и при нужда сезира органите по чл. 96, ал. 3;

7. определя съотношението между дълготрайни материални активи и парични средства на капитала с цел гарантиране плащанията по договорите с осигурените лица и изпълнителите на медицинска помощ;

8. налага мерки за оздравяване на финансовото състояние на здравноосигурително дружество;

9. прави искане за откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност на здравноосигурително дружество;

10. контролира спазването на доброволността при извършване на доброволно здравно осигуряване;

11. предписва на здравноосигурителните дружества отстраняване на нарушенията по този закон, подзаконовите актове по неговото прилагане и общите условия за доброволно здравно осигуряване;

12. налага санкции в случаите и по реда, предвидени в закон;

13. издава указания и заповеди по този закон и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, както и други актове, предвидени в закон и свързани с упражняване правомощията на агенцията по отношение на доброволното здравно осигуряване;

14. взема решения по други въпроси, свързани с упражняването на надзор и контрол върху дейността на здравноосигурителните дружества;

15. издава разрешение за прехвърляне на предприятие на здравноосигурително дружество или на здравноосигурителни договори.

(3) Документите, необходими за издаване на разрешения и одобрения, както и за упражняване на другите правомощия на агенцията по ал. 2, се определят в правилника за устройството и дейността на агенцията или със заповед на нейния директор, с изключение на документите, определени в този закон.

(4) Съдържанието и редът за водене на регистъра по ал. 2, т. 4 се уреждат в правилника за устройството и дейността на агенцията.

(5) При осъществяване на правомощията по ал. 2 длъжностните лица от агенцията имат правата по чл. 22а от Закона за застраховането.

(6) Индивидуалните административни актове на агенцията подлежат на обжалване относно тяхната законосъобразност по реда на Закона за административното производство пред Върховния административен съд, като обжалването не спира изпълнението им.

Чл. 99л

(1) За издаването на лицензии, разрешения, одобрения и други документи, както и за упражняването на надзора по този закон агенцията събира такси, определени с тарифа, приета от Министерския съвет.

(2) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от събраните от агенцията такси по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията, за допълнително материално стимулиране и за участие в международни прояви на служителите на агенцията по ред, определен със заповед на министъра на финансите.

Чл. 99м

(1) Здравноосигурителните дружества изготвят и представят в агенцията годишни отчети, както следва:

1. годишен финансов отчет, изготвен съгласно изискванията на Закона за счетоводството – до 31 март на годината, следваща отчетната година;

2. годишни справки, доклади и приложения с формати и съдържания, утвърдени от агенцията – до 30 април на годината, следваща отчетната година;

3. годишен актюерски доклад по образец, утвърден от агенцията – до 30 април на годината, следваща отчетната година.

(2) Годишният актюерски доклад се изготвя и подписва от актюер, предложен от здравноосигурителното дружество и одобрен от агенцията.

Чл. 99н

(1) При извършване на общия надзор и контрол върху дейността по доброволното здравно осигуряване се прилагат принудителни административни мерки по чл. 226, ал. 1, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 11 от Закона за застраховането.

(2) За служителите на агенцията и за здравноосигурителните дружества се прилагат съответно чл. 23 и 24 от Закона за застраховането.

Чл. 100

(1) Министърът на здравеопазването осъществява специализиран медицински надзор върху качеството на извършваните здравни дейности и услуги и достъпа до медицинска помощ, свързани с осъществяването на задължително и доброволно здравно осигуряване.

(2) Осигуряването на дейността по ал. 1 се осъществява от дирекция „Специализиран медицински надзор“ в Министерството на здравеопазването.

Чл. 101

Дирекция „Специализиран медицински надзор“:

1. следи за осигуряване спазването на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика в договорите на РЗОК и дружествата за доброволно здравно осигуряване с изпълнители на медицинска помощ;

2. следи за осигуряване достъпа на здравноосигурените лица до качествена извънболнична и болнична медицинска и стоматологична помощ;

3. предоставя на Агенцията за застрахователен надзор информация, получена при упражняване на правомощията си по този закон за физически и юридически лица, лечебни и здравни заведения, които извършват дейност по доброволно здравно осигуряване без лицензия;

4. изготвя в 7-дневен срок по искане от Агенцията за застрахователен надзор становище от министъра на здравеопазването по съдържанието и изпълнимостта на здравноосигурителните пакети, предлагани от здравноосигурителните дружества;

5. изготвя годишен доклад до министъра на здравеопазването за състоянието и цялостната дейност по здравното осигуряване.

Чл. 102

(1) За изпълнение на правомощията си по този закон дирекция „Специализиран медицински надзор“ има право да изисква и проверява договори между:

1. районни здравноосигурителни каси и изпълнители на медицинска помощ;

2. здравноосигурителни дружества и изпълнители на медицинска помощ;

3. изпълнители на медицинска помощ и физически или юридически лица за предоставяне на медицинска помощ, извън тези по т. 1 и 2.

(2) Националната здравноосигурителна каса и дружествата за доброволно здравно осигуряване са длъжни да представят в дирекция „Специализиран медицински надзор“ шестмесечна справка до края на месеца, следващ изтичането на отчетното шестмесечие. Справката се съставя по образец, утвърден от министъра на здравеопазването, и съдържа данни за броя на обслужените лица, вида и обема на предоставените услуги по договори с РЗОК и дружества за доброволно здравно осигуряване.

(3) Здравноосигурителните дружества предоставят на дирекция „Специализиран медицински надзор“ списък на изпълнителите на медицинска помощ, с които имат сключени договори, както и информация, необходима за здравната статистика и наблюдение на здравния статус на населението във формат и със съдържание, определени със заповед на министъра на здравеопазването.

(4) Достъп до персонализирана информация по ал. 2 и 3 имат само служителите от дирекцията, като в този вид тя може да се използва само от тях за осъществяване на контролните им функции по този закон. Информацията се обработва и използва за целите на здравната статистика.

(5) Служителите от дирекция „Специализиран медицински надзор“ имат право да осъществяват проверки на място в НЗОК, РЗОК, здравноосигурителните дружества и изпълнителите на медицинска помощ, както и да изискват и получават необходимите документи и информация, свързани с изпълнение на правомощията им по този закон.

(6) Националната здравноосигурителна каса, районните здравноосигурителни каси, здравноосигурителните дружества и изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да оказват съдействие и да предоставят на служителите на дирекция „Специализиран медицински надзор“ исканите от тях документи, сведения, справки и други носители на информация, свързани с изпълнение на правомощията им по този закон.

(7) Служителите на дирекция „Специализиран медицински надзор“ са длъжни да пазят в тайна информацията, станала им известна при упражняване на правомощията по този закон. Разкриването на такава информация може да стане само със съгласието на лицата, които са я предоставили, както и в случаите, изрично предвидени със закон.

Чл. 103

(1) Длъжностно лице на работодател или работодател, който не предостави информация, дължима по този закон, или дава невярна информация за осигурителните си отношения с НЗОК, се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв.

(2) За повторно и за всяко следващо нарушение глобата е 2 000 000 лв.

(3) Ако нарушението по ал. 1 е извършено от осигурено лице, глобата е от 30 000 до 50 000 лв., а в случаите по ал. 2 – 150 000 лв.

Чл. 104

(1) Длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба от 50 000 до 100 000 лв. за всяка невнесена вноска.

(2) За повторно и за всяко следващо нарушение глобата е месечно 200 000 лв. за всяка невнесена вноска.

(3) Самоосигуряващо се лице, което не плаща дължимите осигурителни вноски за срок, по-дълъг от три месеца, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а за повторно нарушение – с глоба от 100 до 300 лв.

Чл. 105

(1) Нарушенията по чл. 103 и 104 се установяват с актове на финансовите инспектори на Националния осигурителен институт.

(2) Наказателните постановления се издават от управителя или от ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Чл. 106

(1) Директор на РЗОК, който неправомерно откаже да сключи договор с изпълнител на медицинска помощ, и отказът е отменен по реда на чл. 59, ал. 6 и 7, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а за повторно нарушение – от 600 до 1000 лв.

(2) Длъжностно лице на НЗОК или РЗОК, което наруши разпоредбите на чл. 59, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а за повторно нарушение – от 200 до 600 лв.

(3) За нарушаване на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 103 и 104 се налага глоба от 200 000 лв.

(4) Нарушенията по ал. 1, 2 и 3 се установяват с актове на длъжностни лица от дирекция „Специализиран медицински надзор“, а наказателните постановления се издават от министъра на здравеопазването.

Чл. 106а

(1) Длъжностно лице от Агенцията за застрахователен надзор или от дирекция „Специализиран медицински надзор“, което в нарушение на закона разгласи информация, станала му известна при упражняване на правомощията му по този закон или не издаде в срок актовете, предвидени в този закон, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв.

(2) Нарушенията по ал. 1 се установяват с актове на служители от Инспектората на Министерството на финансите, съответно на Министерството на здравеопазването, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите, съответно от министъра на здравеопазването.

Чл. 106б

(1) Членове на управителни органи на лечебно заведение, извършващо по договор медицинско обслужване, което представлява доброволно здравно осигуряване по смисъла на този закон, се наказват: с глоба от 100 до 200 лв. – за лечебни заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“ и т. 2, буква „а“ от Закона за лечебните заведения, с глоба от 200 до 500 лв. – за членове на управителни органи на лечебни заведения за извънболнична помощ, и с глоба от 500 до 1500 лв. – за членове на управителни органи на лечебни заведения за болнична помощ. За повторно нарушение глобата е съответно от 200 до 400 лв., от 500 до 1000 лв. и от 1000 до 3000 лв.

(2) Членове на управителни органи или физически лица, представляващи юридическо лице в управителните органи на други юридически лица, извън случаите по ал. 1, извършващи дейност, която представлява доброволно здравно осигуряване по смисъла на този закон, се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв. За повторно нарушение глобата е от 10 000 до 20 000 лв.

(3) Длъжностно лице на работодател или здравноосигурително дружество, което изнесе данни по договор за доброволно здравно осигуряване в нарушение на чл. 88, ал. 4, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв.

(4) Лице, което е длъжно да подаде декларация по чл. 95 и не я подаде в срок или подаде невярна декларация, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а за повторно нарушение глобата е от 2000 до 4000 лв.

(5) Здравноосигурително дружество, което извършва здравно осигуряване в нарушение на издадената лицензия по чл. 98 или на разрешението по чл. 99д, ал. 1, или в нарушение на чл. 82, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. За повторно нарушение имуществената санкция е от 10 000 до 15 000 лв.

(6) Здравноосигурително дружество, което наруши разпоредбите на чл. 90в, ал. 1 или ал. 4, чл. 90д, чл. 90е или чл. 90ж, се наказва с имуществена санкция от 2500 до 10 000 лв. За повторно нарушение имуществената санкция е от 5000 до 15 000 лв.

(7) Здравноосигурително дружество, което не уведоми агенцията за откриване на производство по ликвидация в случаите по чл. 99з, ал. 1 или не изпълни задълженията си по чл. 99з, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

(8) За нарушение на разпоредбите на глава трета от този закон или на нормативните актове по прилагането му извън случаите по ал. 1 – 7 и по чл. 106а виновното лице се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическо лице или имуществена санкция от 1000 до 2500 лв. за юридическо лице. За повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв., а имуществената санкция – от 2000 до 5000 лв.

(9) Нарушенията по ал. 1 – 8 се установяват с актове на длъжностни лица на Агенцията за застрахователен надзор, оправомощени за това от директора на агенцията, а наказателните постановления се издават от директора на Агенцията за застрахователен надзор.

Чл. 107

Налагането на наказание по чл. 103 и 104 не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за периода.

Чл. 108

(1) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления по този закон се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Сумите от наложените глоби се внасят в приход на НЗОК, а ако глобата е на служител от НЗОК или РЗОК – в приход на републиканския бюджет.

(3) До 25 на сто от събраните суми от глоби и санкции, постъпващи в приход на НЗОК, могат да се разходват за стимулиране на длъжностните лица, осъществяващи контролни функции в НЗОК и РЗОК.

Чл. 109

Осигурени лица, задължени да осигурят себе си и членове на семейството си, които не са платили повече от три дължими вноски, заплащат оказаната медицинска помощ на изпълнителите по цени съгласно правилниците по чл. 25и, ал. 3 от Закона за народното здраве. Когато осигуреното лице заплати на Националния осигурителен институт всички дължими вноски, осигурителните му права се възстановяват.

Чл. 110

За неявяване на профилактични прегледи, регламентирани в НРД, осигуреният губи осигурителни права за срок 6 месеца.

Чл. 111

(1) Средствата, заплатени от НЗОК за лечение на заболявания, предизвикани от умишлено увреждане на собственото здраве, на здравето на други лица при умишлено престъпление, както и за увреждане на здравето на трети лица, извършено в състояние на алкохолно опиянение или употреба на наркотични или упойващи вещества, се възстановяват на НЗОК от причинителя заедно със законната лихва и разходите по възстановяването.

(2) В случаите по ал. 1 директорът на РЗОК изпраща на причинителя сметка с покана за доброволно плащане. Ако извършителят не извърши плащането в едномесечен срок, РЗОК има право на принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 996

(1) Издадената лицензия на здравноосигурително дружество може да бъде отнета, когато здравноосигурителното дружество:

1. нарушава условия, въз основа на които е издадена лицензията или се констатира, че документите, въз основа на които е издадена, са неверни;

2. неправомерно отказва плащане, плаща частично или със закъснение безспорни изискуеми задължения по здравноосигурителни договори;

3. не извършва дейност в продължение на една година от издаването на лицензията;

4. осъществява друга, неразрешена от този закон дейност;

5. не спазва доброволността на осигуряването;

6. не представи изискваните по закон годишни периодични отчети в определените в този закон срокове;

7. не представи финансов план за оздравяване или краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства или представеният план не бъде изпълнен в определения срок;

8. изпадне в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 или свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 от Търговския закон;

9. се прекрати и се открие производство по ликвидация;

10. не изпълни в тримесечен срок предписания на агенцията за отстраняване на други нарушения на закона;

11. не изпълни изискванията на чл. 93, ал. 1 за увеличаване на капитала.

(2) Актовете на Агенцията за застрахователен надзор, свързани с отказ за издаване и отнемане на лицензия, откази за одобряване на здравноосигурителни пакети, изисквания на допълнителни документи и поставяне на допълнителни изисквания, трябва да бъдат подробно мотивирани в официално писмено становище, в което се посочват основанията за акта.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Високоспециализирана медицинска дейност“ е дейност, която изисква специални медицински умения и оборудване, необходими за разрешаване на сложни диагностични и лечебни случаи.

2. „Основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК“ са определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор.

3. „Здравна дейност“ е всяка дейност, насочена към опазване, поддържане и възстановяване на здравето.

4. „Здравноосигурителен пакет“ е група от регламентирани по вид и обхват здравни услуги и стоки, които се покриват изцяло или частично от здравноосигурителните дружества при условия и по ред, регламентирани в здравноосигурителните договори.

5. „Здравноосигурителна вноска“ е сумата, която физическо или юридическо лице внася за задължително здравно осигуряване, образувана като процент върху осигурителния доход, определен в този закон.

6. „Здравноосигурителна премия“ е сумата, която физическо или юридическо лице заплаща по договор на дружество за доброволно здравно осигуряване.

7. „Лице в производство за предоставяне на статут на бежанец“ е чужд гражданин или лице без гражданство, поискало статут на бежанец в Република България до приключване на производството с влязло в сила решение по молбата му.

8. „Личен професионален код“ е идентифициращо средство относно данни за изпълнителя на медицинска помощ, състоящо се от цифри и знаци.

9. „Медицинска помощ“ представлява система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани от медицински специалисти.

10. „Обем на медицинска помощ“ е количеството медицински дейности, услуги и стоки, до които осигурените лица имат достъп при определени условия, регламентирани в Националния рамков договор и в договорите за доброволно здравно осигуряване.

11. „Обхват на медицинска помощ“ са извършваните от изпълнителите конкретни видове профилактични, диагностични, лечебни, рехабилитационни дейности и услуги и видовете предоставяни здравни стоки, които се покриват напълно или частично от НЗОК или дружествата за доброволно здравно осигуряване.

12. „Общи условия по здравноосигурителните пакети и договори“ са стандартни условия, регламентиращи правата и задълженията на страните, условията, реда и сроковете за заплащане на здравноосигурителните вноски и премии, условията и реда за ползване на здравноосигурителни услуги и получаване на здравноосигурителните стоки, условията, реда и сроковете на покриването на разходите по тях, както и други условия по договорите.

13. „Осигурено лице“ е физическо лице, осигурено при условията и по реда на този закон.

14. „Осигурител“ е Националната здравноосигурителна каса или дружество за доброволно здравно осигуряване.

15. „Осигуряващ“ е физическо или юридическо лице, което плаща изцяло или частично здравноосигурителна вноска или премия за трето лице.

16. „Повторно“ административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение.

17. „Предприятие“ са всички юридически лица, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, които извършват търговска дейност.

18. „Самоосигуряващо се лице“ е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си.

19. „Тарифи по здравноосигурителни пакети и договори“ са размерите на здравноосигурителните вноски и премии за един или няколко здравноосигурителни пакета, диференцирани според броя на пакетите, броя на осигурените лица по договора, възрастта, здравословното състояние на осигурените лица и други фактори.

20. „Членове на семейството“ са съпруг, съпруга, деца до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си – до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно нетрудоспособни – независимо от възрастта.

§ 2

(1) Заплащането на здравноосигурителните вноски по чл. 41 започва от 1 юли 1999 г.

(2) Министърът на здравеопазването и министърът на финансите могат да определят здравни заведения и кабинети, в които заплащането се извършва на основата на договори преди въвеждането на здравното осигуряване.

§ 3

(1) Изпълнението на договорите между РЗОК и изпълнителите на извънболничната помощ започва от 1 юли 2000 г.

(2) Изпълнението на договорите между РЗОК и болниците започва от 1 юли 2001 г.

(3) До започване изпълнението на договорите между РЗОК и изпълнителите на медицински услуги по ал. 1 и 2 финансирането на държавните и общинските лечебни и здравни заведения се извършва от републиканския бюджет и от общинските бюджети по начин, прилаган до преобразуването им.

(4) Лечебните заведения за болнична помощ – търговски дружества с държавно и/или общинско участие, се финансират за осъществяваната от тях дейност от републиканския или общинските бюджети съгласно чл. 106 от Закона за лечебните заведения и от Националната здравноосигурителна каса чрез заплащане по договори с тях. Субсидирането се извършва въз основа на едногодишен договор между финансиращия орган и лечебното заведение в съответствие със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Финансирането на Националната здравноосигурителна каса се извършва въз основа на договори в съответствие с бюджета на НЗОК.

§ 4

Проектът на Закона за бюджет на НЗОК за 2000 г. се внася в Министерския съвет през 1999 г. в сроковете, предвидени за внасяне на проекта на закон за държавния бюджет на Република България.

§ 5

След влизане на закона в сила министърът на здравеопазването започва изграждане на предвидените в него структури и органи. След конституиране на органите на НЗОК задачите по изграждането на структурите и осъществяването на дейностите, свързани със задължителното здравно осигуряване, се поемат от самите тях.

§ 6

Министерският съвет, събранията на областите и представителните организации на работодателите и на работниците и служителите в 3-месечен срок от влизането на закона в сила определят своите представители в събранието на представителите на НЗОК.

§ 7

(1) В 5-месечен срок от влизането на закона в сила се провежда първото заседание на събранието на представителите на НЗОК за избор на управителен съвет и на контролен съвет.

(2) В 1-месечен срок след конституиране на събранието на представителите се приема правилник за устройството и дейността на НЗОК.

(3) В 1-месечен срок след конституиране на управителния съвет се провежда конкурс за назначаване на директор на НЗОК.

§ 8

(1) В 1-месечен срок от конституирането на органите на НЗОК управителният съвет открива процедура за подготовка и преговори по НРД.

(2) В 3-месечен срок от конституирането на органите на НЗОК се изработват и приемат правилниците, посочени в този закон.

§ 9

(1) Министерският съвет, областните управители и общините в 6-месечен срок от влизането на закона в сила предоставят сгради и друга материална база за централното управление на НЗОК и за РЗОК.

(2) Министърът на финансите по предложение на министъра на здравеопазването осигурява финансови средства за организиране на процеса на създаване на НЗОК и РЗОК.

§ 10

Българската народна банка открива набирателни сметки на дружествата за доброволно здравно осигуряване по чл. 3, ал. 2, като средствата се олихвяват с основния лихвен процент за периода.

§ 11

Вземанията на НЗОК за неплатени вноски или забавени плащания се събират с лихва, която е равна на основния лихвен процент за периода.

§ 12

Административната издръжка на НЗОК и на РЗОК за сроковете по § 4 е за сметка на републиканския бюджет.

§ 13

В чл. 6, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн., ДВ, бр. 38 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г., бр. 42, 45, 68 и 85 от 1996 г.; попр., бр. 86 от 1996 г.; изм., бр. 55, 61, 89, 98 и 122 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г.; попр., бр. 41 от 1998 г.) се създава т. 7: „7. за Националната здравноосигурителна каса – от постъпленията по т. 5, но не по-малко от 50 на сто от тях.“

§ 14

В Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 66 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 89 от 1988 г., бр. 87 и 99 от 1989 г., бр. 15 от 1991 г.; попр., бр. 24 от 1991 г.; изм., бр. 64 от 1993 г., бр. 31 от 1994 г., бр. 36 от 1995 г., бр. 12, 87 и 124 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2 ал. 1 се изменя така: „(1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ и на здравно осигуряване, уредено в закон.“

2. Създава се нов чл. 3а: „Чл. 3а. От републиканския бюджет и от общинските бюджети се финансират дейностите по здравеопазване, за които гражданите имат право на безплатно ползване и които са свързани със: 1. спешна медицинска помощ; 2. стационарна психиатрична помощ; 3. хемотрансфузиология; 4. задължителни имунизации и задължително лечение по Закона за народното здраве; 5. епидемиологични и противоепидемични проучвания и дейности; 6. здравни програми и проекти от национално, регионално и местно значение; 7. държавен санитарен контрол; 8. инвестиционни разходи; 9. образование, наука и квалификация; 10. здравно строителство, основни ремонти, модернизация, подобрения и реконструкция, както и апаратно оборудване над 10 млн. лв.; 11. здравна администрация; 12. национални центрове и институти без пряка лечебна дейност; 13. скъпоструващо лечение извън обхвата на задължителното здравно осигуряване по ред, определен от министъра на здравеопазването; 14. разходи, свързани с общественото здравеопазване; 15. експертиза на трайната нетрудоспособност и професионалните заболявания.“

3. Досегашният чл. 3а става чл. 3б.

4. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

5. В чл. 46, ал. 1 след думите „общинския бюджет“ се добавя „приходи от здравното осигуряване и плащания в брой“.

6. В чл. 25 и се създава ал. 4: „(4) Правилниците по ал. 3 не се прилагат за дейности по договори с Националната здравноосигурителна каса.“

7. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:

8. В чл. 53, ал. 2 думите „реда на чл. 26, ал. 5“ се заменят с „ред, определен от министъра на здравеопазването“.

9. В чл. 55, ал. 4 думите „и медицински лечения“ се заличават.

§ 15

В чл. 161, ал. 3 от Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 от 1998 г.) думите „или застрахователна дейност“ се заменят със „застрахователна дейност или дейност по доброволно здравно осигуряване“.

§ 16

В чл. 237, буква „в“ от Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 59 от 1998 г.) след думата „банките“ се добавя „Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси“.

§ 17

В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 242 ал. 1 и 2 се отменят.

2. В чл. 243 ал. 1, 2 и 3 се отменят.

§ 18

В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.) чл. 224 се отменя.

§ 19

В 6-месечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането му.

§ 20

Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването, на органите на НЗОК, които я представляват, и на Националния осигурителен институт в частта за събиране на здравноосигурителните вноски.

Приложение 1 Приложение към чл. 6, ал. 2

Районни здравноосигурителни каси

1. Благоевград: общини Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово, Якоруда.

2. Бургас: общини Айтос, Приморско, Бургас, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе, Царево.

3. Варна: общини Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Дългопол, Провадия, Суворово.

4. Велико Търново: общини Велико Търново, Горна Оряховица, Елена, Златарица, Лясковец, Павликени, Полски Тръмбеш, Свищов, Стражица, Сухиндол.

5. Видин: общини Белоградчик, Бойница, Брегово, Видин, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци, Чупрене.

6. Враца: общини Борован, Бяла Слатина, Враца, Кнежа, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

7. Габрово: общини Габрово, Дряново, Севлиево, Трявна.

8. Добрич: общини Балчик, Генерал Тошево, Добрич, Добрич-селска, Каварна, Крушари, Тервел, Шабла.

9. Кърджали: общини Ардино, Джебел, Ивайловград, Кирково, Крумовград, Кърджали, Момчилград, Черноочене.

10. Кюстендил: общини Бобов дол, Бобошево, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сапарева баня, Дупница, Трекляно.

11. Ловеч: общини Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин, Ябланица.

12. Монтана: общини Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци, Якимово.

13. Пазарджик: общини Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичово, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември, Стрелча.

14. Перник: общини Брезник, Земен, Ковачевци, Перник, Радомир, Трън.

15. Плевен: общини Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Левски, Никопол, Пелово, Плевен, Пордим, Червен бряг.

16. Пловдив: общини Асеновград, Брезово, Калояново, Карлово, Лъки, Марица, Пловдив, Първомай, Раковски, Родопи, Садово, Съединение, Хисаря.

17. Разград: общини Завет, Исперих, Кубрат, Лозница, Разград, Самуил, Цар Калоян.

18. Русе: общини Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново, Русе, Сливо поле, Ценово.

19. Силистра: общини Алфатар, Главиница, Дулово, Кайнарджа, Силистра, Ситово, Тутракан.

20. Сливен: общини Котел, Нова Загора, Сливен, Твърдица.

21. Смолян: общини Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Смолян, Чепеларе.

22. София-столична: райони Банкя, Витоша, Връбница, Възраждане, Изгрев, Илинден, Искър, Кремиковци, Красна поляна, Красно село, Лозенец, Люлин, Младост, Надежда, Нови Искър, Оборище, Овча купел, Панчарево, Подуяне, Сердика, Слатина, Средец, Студентска, Триадица.

23. София: общини Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Златица, Пирдоп, Чавдар, Челопеч.

24. Стара Загора: общини Братя Даскалови, Гълъбово, Гурково, Казанлък, Мъглиж, Опан, Павел баня, Раднево, Стара Загора, Тополовград, Чирпан.

25. Търговище: общини Антоново, Омуртаг, Опака, Попово, Търговище.

26. Хасково: общини Димитровград, Любимец, Маджарово, Минерални бани, Свиленград, Симеоновград, Стамболово, Харманли, Хасково.

27. Шумен: общини Велики Преслав, Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови пазар, Смядово, Хитрино, Шумен.

28. Ямбол: общини Болярово, Елхово, Стралджа, Тунджа, Ямбол.