Закон за здравното осигуряване

Чл. 1

Този закон урежда здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения.

Чл. 2

Здравното осигуряване е задължително и доброволно.

Чл. 3

(1) Задължителното здравно осигуряване е система за социална здравна защита на населението, гарантираща пакет от здравни услуги, и се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси (РЗОК).

(2) Доброволното здравно осигуряване е допълнително и се осъществява от акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон и получили лицензия при условията и по реда на този закон.

Чл. 4

Задължителното здравно осигуряване гарантира на осигурените лица достъпна медицинска помощ и избор на изпълнител на такава помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.

Чл. 5

Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на:

1. задължително участие;

2. участие на осигурените и работодателите в управлението на НЗОК;

3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства;

4. отговорност на осигурените за собственото им здраве;

5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ;

6. самоуправление на НЗОК;

7. договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ;

8. публичност в дейността на НЗОК.

Чл. 6

(1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно осигуряване.

(2) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и техните поделения по общини със седалища съгласно списък, утвърден от Министерския съвет.

(3) Органи на управление на НЗОК са:

1. събранието на представителите;

2. управителният съвет;

3. контролният съвет;

4. директорът.

(4) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване.

Чл. 7

(1) Събранието на представителите се състои от по 18 представители на осигурените, работодателите и на държавата. В квотата на осигурените се включват 6 представители на представителните организации на работниците и служителите, признати съгласно чл. 3 от Кодекса на труда.

(2) Представителите на работодателите в събранието се избират от представителните организации на работодателите.

(3) Представителите на представителните организации на работниците и служителите се избират от самите тях.

(4) Представителите на държавата се определят от Министерския съвет.

(5) Представителите на осигурените се избират по един човек от област на събрание на представителите на общините в съответната област, с изключение на София-град, Пловдивска и Варненска област, откъдето се избират по двама представители.

(6) Общинските съвети определят по един представител на общината за участие в събранието на областта, с изключение на общините Пловдив и Варна, които избират по трима представители.

(7) За София-град общинският съвет определя по един представител на район за участие в събранието на София-град.

(8) Областните управители организират събранието за провеждане на избора в съответната област.

(9) Мандатът на събранието на представителите е 4 години.

Чл. 8

Събранието на представителите:

1. приема, допълва и изменя Правилника за устройството и дейността на НЗОК и го обнародва в „Държавен вестник“;

2. избира и освобождава членовете на управителния и контролния съвет, определя тяхното възнаграждение и приема правилниците за работата им;

3. приема, допълва и изменя Правилника за устройството и дейността на РЗОК по предложение на управителния съвет;

4. утвърждава проекта на закон за годишния бюджет на НЗОК;

5. одобрява годишния счетоводен отчет на НЗОК;

6. освобождава или не от отговорност управителния съвет за отчетния период.

Чл. 9

(1) Редовно заседание на събранието на представителите се свиква най-малко веднъж годишно от управителния съвет с писмена покана до членовете му. Поканата се обнародва в „Държавен вестник“ и в два централни ежедневника. Тя трябва да съдържа датата, която не може да бъде по-рано от 15 дни след обнародването, часа и мястото на провеждане на заседанието и проекта на дневния ред. Материалите по проекта на дневния ред се изпращат с препоръчана поща най-малко 10 дни преди датата на провеждането.

(2) Събранието избира председател и секретар, които изготвят списък на присъстващите и подписват протоколите от заседанието му.

Чл. 10

Извънредно заседание на събранието на представителите се свиква по искане на най-малко една трета от членовете му, на председателите на управителния или на контролния съвет или по искане на най-малко половината плюс един от членовете на тези съвети.

Чл. 11

(1) Заседанието на събранието на представителите се провежда, ако присъстват две трети от членовете му. При липса на кворум заседанието се отлага с два часа и се провежда, ако присъстват най-малко една втора от членовете.

(2) Събранието на представителите взема решения с мнозинство най-малко половината плюс един от присъстващите, а в случаите по чл. 8, т. 1, 4 и 5 – с мнозинство най-малко две трети от присъстващите.

Чл. 12

(1) Предсрочно освобождаване на член на събранието на представителите става по негова молба, при смърт или при практическа невъзможност да изпълнява задълженията си за срок, по-голям от една година.

(2) На мястото на предсрочно освободен се избира нов член на събранието по реда на чл. 7. Неговият мандат приключва с мандата на събранието на представителите.

Чл. 13

За членове на управителния съвет могат да бъдат избирани както членове на събранието на представителите, така и лица извън неговия състав.

Чл. 14

(1) Управителният съвет се избира за срок 4 години. Броят на членовете му е 9. Те избират помежду си председател на управителния съвет.

(2) Управителният съвет провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно.

(3) Извънредно заседание на управителния съвет може да бъде свикано от неговия председател, от една трета от членовете му, от директора на НЗОК и от председателя на контролния съвет.

(4) Управителният съвет работи в съответствие със закона, Правилника за устройството и дейността на НЗОК и Правилника за дейността на управителния съвет.

Чл. 15

(1) Управителният съвет:

1. заедно с директора на НЗОК представлява НЗОК в преговорите по изработването на Националния рамков договор (НРД) и го подписва;

2. приема отчета на бюджета на НЗОК и го внася в събранието на представителите за одобряване;

3. изготвя проект на закон за годишния бюджет на НЗОК и го внася в събранието на представителите за утвърждаване;

4. представя в Министерския съвет утвърдения от събранието на представителите проект на закон за годишния бюджет на НЗОК;

5. провежда конкурс по Кодекса на труда за директор на НЗОК, след което председателят на управителния съвет сключва трудов договор със спечелилия конкурса;

6. взема решения за сключване на договори за заем;

7. обнародва в „Държавен вестник“ НРД.

(2) Управителният съвет взема решения при присъствието на най-малко две трети от членовете му, но с не по-малко от 5 гласа „за“.

(3) Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за виновно причинени вреди на НЗОК.

(4) В заседанията на управителния съвет участва и директорът на НЗОК.

Чл. 16

За членове на контролния съвет се избират само членове на събранието на представителите.

Чл. 17

(1) Контролният съвет се избира за срок 4 години. Броят на членовете му е 5. Те избират помежду си председател на контролния съвет.

(2) Контролният съвет упражнява общ контрол върху дейността на управителния съвет, директора на НЗОК и директорите на РЗОК.

(3) Контролният съвет работи в съответствие с действащото законодателство и правилниците на НЗОК.

(4) Контролният съвет заседава най-малко веднъж на 3 месеца и се свиква от председателя му или по искане на двама от членовете му. Решенията му се вземат при наличие на кворум от четирима от членовете му, с явно гласуване и мнозинство най-малко половината плюс един от присъстващите. Неучастие в гласуването не се допуска.

(5) Членовете на контролния съвет не могат да бъдат избирани за повече от два мандата.

Чл. 18

(1) Не могат да бъдат членове на събранието на представителите, на управителния съвет и на контролния съвет лица, които са:

1. народни представители или министри;

2. изпълнители на медицинска помощ по този закон;

3. членове на управителни или контролни органи на други организации, осъществяващи осигурителна или застрахователна дейност;

4. директори на РЗОК, техните съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до четвърта степен включително;

5. били членове на управителен или контролен орган на търговско дружество или неограничено отговорни съдружници в дружества, прекратени поради несъстоятелност, при което са останали неудовлетворени кредитори;

6. еднолични търговци, изпаднали в несъстоятелност, при което са останали неудовлетворени кредитори;

7. лишени от право да заемат материалноотговорни длъжности;

8. осъждани за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Едно лице не може да бъде едновременно член на управителния и на контролния съвет.

Чл. 19

Директорът на НЗОК:

1. представлява НЗОК в рамките на правомощията, предоставени му от управителния съвет;

2. организира и ръководи дейността на НЗОК в съответствие със закона, Правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на събранието на представителите и на управителния съвет;

3. сключва, изменя и прекратява договорите с директорите на РЗОК и с работещите в централното управление на НЗОК;

4. изготвя проекта на закон за годишния бюджет на НЗОК и отчета за дейността и ги предоставя на управителния съвет.

Чл. 20

Директорът на РЗОК:

1. представлява НЗОК на териториално равнище в рамките на правомощията, предоставени му от управителния съвет на НЗОК;

2. организира и ръководи дейността на РЗОК в съответствие със закона, Правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на събранието на представителите, решенията на управителния съвет, директора на НЗОК и Правилника за устройството и дейността на РЗОК;

3. сключва, изменя и прекратява договорите с работещите в съответната РЗОК;

4. сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилниците за устройството и дейността съответно на НЗОК и на РЗОК.

Чл. 21

Директорът на НЗОК и директорите на РЗОК, както и лицата по чл. 18 не могат да бъдат членове на управителни органи на търговски дружества, кооперации и сдружения с идеална цел, осъществяващи медицинска помощ.

Чл. 22

Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет.

Чл. 23

(1) Приходите на НЗОК се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. лихви и приходи от управлението на имуществото на касата;

3. приходи, регламентирани с други закони в полза на здравното осигуряване;

4. възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи;

5. глоби и наказателни лихви;

6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

7. ликвидационни дялове от търговски дружества – длъжници, обявени в ликвидация;

8. дарения и завещания;

9. други източници.

(2) При недостиг на средства, могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет или кредити от други институции.

Чл. 24

Средствата на НЗОК се разходват за:

1. заплащане на медицинска помощ, посочена в чл. 45, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите;

2. издръжка на административните дейности по здравното осигуряване, предвидена с годишния закон за бюджета на НЗОК;

3. издателска дейност в рамките на средствата за издръжка на административните дейности на НЗОК;

4. придобиване на движимо и недвижимо имущество и други инвестиционни разходи за нуждите на НЗОК;

5. такса за обслужване събирането на здравноосигурителни вноски от Националния осигурителен институт;

6. други разходи.

Чл. 25

Националната здравноосигурителна каса задължително образува резерв.

Чл. 26

(1) Резервът на НЗОК се набира от:

1. пет на сто от събраните осигурителни вноски;

2. други приходи.

(2) Със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата или на териториален дисбаланс в потреблението на медицинска помощ.

(3) Общият размер на резерва не може да надвишава 15 на сто от годишните приходи на НЗОК, изчислени като средноаритметична стойност от годишните приходи за предходните 3 години.

Чл. 27

(1) Бюджетът на НЗОК се съставя и реализира така, че разходите да не надвишават приходите в рамките на една бюджетна година.

(2) Временно свободните средства и средствата от резерва на НЗОК могат да се влагат в депозитни сметки на банки и в държавни ценни книжа.

(3) Банките, които имат право да оперират със средствата на НЗОК, се определят съвместно от Българската народна банка и от Министерството на финансите. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки управителният съвет на НЗОК избира тези, на които да възложи правото да оперират със средствата на НЗОК.

Чл. 28

Първостепенен разпоредител със средствата на НЗОК е директорът на НЗОК, а директорите на РЗОК са второстепенни разпоредители с тях.

Чл. 29

(1) Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както следва:

1. за лицата, получаващи доходи от трудови или служебни правоотношения, или правоотношения, възникнали на основание специални закони – облагаемият доход по Закона за облагане доходите на физическите лица:

2. едноличните търговци, физическите лица, образували ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, се осигуряват върху заявен месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната, и годишно върху облагаемите доходи, съгласно данните от данъчната декларация:

3. за лицата, които не заявяват доход по т. 2 и работят без трудово правоотношение по договор с възложител – предприятие или друга организация, осигурителните вноски се внасят за всеки месец върху облагаемия доход от предприятието или организацията, като се удържат от изплатеното възнаграждение на лицето; вноските се внасят от предприятието или организацията до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят; за тези лица се извършва годишно изравняване на дохода, върху който се дължат вноските по реда на т. 2, букви „б“ и „в

(2) Проектът на закон за годишния бюджет на НЗОК се разглежда от Народното събрание едновременно с проектите на закони за държавния бюджет и за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(3) Със закона за бюджета на НЗОК се определя размерът на здравноосигурителната вноска.

(4) В случай, че проектът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Чл. 30

(1) Годишният отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК се внася от управителния съвет чрез Министерския съвет в Народното събрание за приемане заедно с отчета за изпълнението на държавния бюджет.

(2) Решението на Народното събрание за приемане на отчета за изпълнение на бюджета на НЗОК се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 31

Националната здравноосигурителна каса не може да притежава медицински кабинети, лаборатории, здравни заведения и аптеки.

Чл. 32

(отменен)

Всички имущества и средства на НЗОК и на РЗОК се освобождават от данъци и такси.

Чл. 33

Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:

1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;

2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;

3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;

4. лицата с предоставен статут на бежанец или с предоставено право на убежище.

Чл. 34

(1) Задължението за осигуряване възниква:

1. за всички български граждани – от влизането на закона в сила, а за новородените – от датата на раждането;

2. по чл. 33, т. 2 – от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване;

3. по чл. 33, т. 3 – от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.

(2) Правата на осигурените по чл. 33 възникват:

1. за новородените – от датата на раждането;

2. за всички останали – от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска.

(3) Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани (прехвърляни).

Чл. 35

Задължително осигурените имат право:

1. да получават медицинска помощ в обхват по чл. 45, в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ;

2. да избират един изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК;

3. на спешна помощ там, където попаднат;

4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;

5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;

6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите.

Чл. 36

(1) Задължително осигурените имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това от НЗОК.

(2) Разрешение по ал. 1 се дава само за видовете медицинска помощ, която не се извършва в страната, по реда на чл. 78 и 79.

Чл. 37

(1) Лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, стоматолога или на здравното заведение суми, както следва:

1. за всяко посещение при лекаря или стоматолога – по 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;

2. за всеки ден болнично лечение – по 2 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не повече от 20 дни годишно.

(2) От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; военнослужещи на наборна военна служба; пострадали при или по повод отбраната на страната, ветерани от войните, военноинвалиди; задържани под стража или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за социално подпомагане; лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи.

(3) Лекарят, стоматологът или здравното заведение издават на лицата по ал. 1 документ за заплатените суми.

Чл. 38

Осигурените са длъжни да изпълняват предписанията на изпълнителите на медицинска помощ и изискванията за профилактика на заболяванията в съответствие с НРД и договорите с изпълнителите.

Чл. 39

(1) Всички лица, които по този закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, са длъжни от възникване на основанието за здравно осигуряване ежемесечно да представят данни за осигурените лица в териториалните поделения на Националния осигурителен институт с декларации по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(2) Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(3) В случаите, когато лицата заплащат авансово вноски по този закон, те попълват декларация за периода на авансово плащане по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(4) Чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 40

(1) Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход, който е:

1. за лице, получаващо доходи само от трудови правоотношения – облагаемият доход по чл. 19, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица;

2. за лице, получаващо доходи само по глава осма от Закона за облагане доходите на физическите лица – облагаемият доход след приспадане на разходите за дейността;

3. за лице, получаващо доходи от трудови правоотношения и такива по т. 2 – сумата от облагаемите доходи по т. 1 и 2;

4. за лице, упражняващо дейностите по глава четиринадесета от Закона за облагане доходите на физическите лица – избран осигурителен доход, но не по-малък от две минимални работни заплати за страната;

5. за пенсионери – основният размер на пенсията;

6. за лице, получаващо пенсия и реализиращо доходи от трудови и извънтрудови правоотношения – сумата от основния размер на пенсията и облагаемите доходи по т. 1 и 2;

7. за регистрирани безработни – обезщетението, получавано за безработица;

8. за социално слаби и безработни, които не получават обезщетение, и за неработещите членове на техните семейства – 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;

9. за лице, получаващо обезщетение за временна нетрудоспособност поради болест, бременност, раждане и гледане на дете – обезщетението за временна нетрудоспособност;

10. за живещи в страната неработещи членове на семействата на български граждани, които са на работа в чужбина повече от един месец – 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;

11. за военнослужещите на наборна или алтернативна служба, за ветераните от войните и за военноинвалидите, за инвалиди – пострадали при или по повод отбраната на страната, при природни бедствия и аварии и за пострадали при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи – 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;

12. за лице в производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище – 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;

13. за задържани под стража или лишени от свобода – 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;

14. за лице без доходи, настанено в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи – 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;

15. за пълнолетни учащи се във висши училища без доходи до навършване на 25-годишна възраст – 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;

16. за майки, които ползват неплатен отпуск по чл. 165 от Кодекса на труда – 70 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

(2) Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е 10 минимални работни заплати, установени за страната.

(3) Здравноосигурителните вноски се изчисляват:

1. за лицата по ал. 1, т. 1, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 – ежемесечно;

2. за лицата по ал. 1, т. 2, 3 и 6 за доходите от извънтрудови правоотношения – ежемесечно върху заявен от тях доход, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, и годишно – съгласно данните от данъчната декларация;

3. за лицата по ал. 1, т. 3 и 6 – за доходите от трудови правоотношения и пенсии – по реда на т. 1, а за останалите доходи – по реда на т. 2;

4. за лицата по ал. 1, т. 4 – ежемесечно върху заявен от тях доход, но не по-малък от две минимални работни заплати за страната.

Чл. 41

Здравноосигурителната вноска се заплаща:

1. за осигурените, работещи по трудово правоотношение – поравно от работодателя и от осигурения; когато осигуреният се намира в повече от едно трудово правоотношение, всеки работодател заплаща половината от вноската на базата на трудовото възнаграждение, което дава на лицето, а лицето заплаща другата половина от нея;

2. за държавните служители – от съответните бюджети;

3. за осигурените, реализиращи доходи от извънтрудови правоотношения, и за лицата, които се облагат с окончателен патентен данък – от самите тях;

4. от осигурения член на семейството с повисок доход – за малолетни, непълнолетни и пълнолетни неработещи членове на семейството му, които не са регистрирани като безработни, в следните размери:

5. за пенсионерите – от републиканския бюджет;

6. за регистрирани безработни, социално слаби, безработни, които не получават обезщетение, и за неработещите членове на техните семейства, както и за майки, които ползват неплатен отпуск по чл. 165 от Кодекса на труда – от общинския бюджет по местоживеене;

7. за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 6 – за частта на вноската от пенсия – от републиканския бюджет; за частта на вноската от трудов доход – поравно от осигурения и от работодателя; за частта на вноската от извънтрудов доход – от самите тях;

8. за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 9 – от работодателя;

9. за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 10 – от самите тях;

10. за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 11, 12, 13, 14 и 15 – от републиканския или общинския бюджет според начина на финансиране.

Чл. 42

(1) Осигурителният доход, върху който се изчислява вноската, се установява по ведомостите за трудови възнаграждения, пенсионните картони, изплатените болнични листове, изплатените помощи за безработни и данъчните декларации по Закона за облагане доходите на физическите лица.

(2) Здравноосигурителната вноска не подлежи на данъчно облагане.

(3) Работодателите, данъчните администрации, общинските власти и ведомствата са длъжни при поискване да предоставят на Националния осигурителен институт необходимата информация по ал. 1.

Чл. 43

(1) Вноската се дължи ежемесечно.

(2) Работодателят плаща вноските едновременно с плащането на трудовите възнаграждения и обезщетенията за временна нетрудоспособност. Той удържа при изплащане на трудовото възнаграждение частта от вноските, които се дължат от осигурените, и ги превежда по сметките на НЗОК заедно с дължимата от него част на здравноосигурителната вноска.

(3) Републиканският и общинските бюджети плащат дължимите вноски в рамките на текущия месец.

(4) Осигурените по чл. 40, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6 и 10 плащат вноските през текущия месец. Годишното заплащане на точния размер на вноската се извършва в сроковете за облагане доходите на физическите лица.

Чл. 44

(1) Вноските се плащат:

1. по банков път;

2. с пощенски запис;

3. в брой.

(2) В случаите по т. 1 за валидна дата на превода се приема датата, на която е постъпило нареждането от платеца към банката. В случаите по т. 2 за валидна дата на превода се приема датата, на която пощата е приела сумата за пощенския запис. В случаите по т. 3 за валидна дата на плащането се приема датата, на която е внесена сумата в РЗОК.

Чл. 45

(1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за оказването на следните видове медицинска помощ:

1. медицински и стоматологични дейности за предпазване от заболявания;

2. медицински и стоматологични дейности за ранно откриване на заболявания;

3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;

4. медицинска рехабилитация;

5. неотложна медицинска помощ;

6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;

7. аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;

8. стоматологична зъботехническа помощ;

9. медицински грижи при лечение в дома;

10. лекарствени средства и консумативи за домашно лечение;

11. медицинска експертиза на трудоспособността;

12. транспортни услуги по медицински показания.

(2) Минималният пакет медицинска помощ по ал. 1 се определя с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 46

(1) Редът за предоставяне и съдържанието на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите.

(2) Качеството на оказваната медицинска помощ, заплащана от НЗОК, трябва да отговаря на правилата за добра медицинска практика, които се приемат от съсловните организации на лекарите и на стоматолозите и от НЗОК и се утвърждават от министъра на здравеопазването.

(3) Правилата за добра медицинска практика съдържат изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.

Чл. 47

Заплащането за оказаната на осигуреното лице медицинска помощ се извършва от РЗОК на предоставилия я изпълнител.

Чл. 48

Националната здравноосигурителна каса е длъжна да информира системно осигурените относно мерките за опазване и укрепване на здравето им.

Чл. 49

Когато установят условия на труд и други вредни фактори на околната среда, които заплашват здравето на осигурените, лекарите-контрольори уведомяват незабавно работодателя, органите по безопасност на труда, държавния санитарен контрол, държавния ветеринарно-санитарен контрол и органите по опазване на околната среда за вземане на необходимите мерки.

Чл. 50

При ползване на медицинска помощ осигурените са длъжни да представят здравно-осигурителната си книжка или документ, удостоверяващ заплатените вноски.

Чл. 51

Медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД не се заплаща от НЗОК.

Чл. 52

Неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ.

Чл. 60

Не са обект на договаряне и заплащане от страна на НЗОК научна дейност и обучение на медицински специалисти, извършвани от здравни заведения.

Чл. 61

Директорът на РЗОК може да сключи договор и с лекари и стоматолози на извънболнична практика, които имат договор с болница, намираща се на същата територия. В договора се уреждат условията и редът за заплащане на медицинската помощ, оказана в болницата.

Чл. 62

Директорът на РЗОК може да сключи договор за оказване на извънболнична помощ с лекари и стоматолози, работещи в болница, при условие, че на същата територия няма достатъчно лекари на извънболнична практика от същата специалност и не се нарушава дейността на болницата.

Чл. 63

Националната здравноосигурителна каса изгражда информационна система, която съдържа:

1. регистър на осигурените лица, включващ: паспортни данни; уникален идентификационен номер; основанието за осигуряване по чл. 33; заплатените вноски; количеството и видовете медицинска помощ, получена от съответното лице, и тяхната цена;

2. регистър на изпълнителите на медицинска помощ с паспортните и професионалните данни на изпълнителя, договора, сключен с него, информация за извършените от него дейности и заплатените му суми;

3. данни за лекарствените средства от списъците по чл. 55, ал. 2, т. 7 и сумите за тях, заплатени от НЗОК;

4. информация от дейността на контролните органи;

5. административна информация, осигуряваща дейността на НЗОК.

Чл. 64

Всеки осигурен има право да получи от НЗОК наличната информация за ползваната от него през последните 5 години медицинска помощ и нейната цена.

Чл. 65

Изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да дават на РЗОК информация за извършената от тях дейност по приети в НРД методика и обем.

Чл. 66

В информационната система на задължителното здравно осигуряване се използват приетите в страната кодове и номенклатури за регистрация и отчитане на дейностите по здравното обслужване.

Чл. 67

Данните за осигурените лица се съхраняват в НЗОК 10 години след приключване на здравното им осигуряване, а за изпълнителите – 10 години след изтичане на последния им договор с НЗОК.

Чл. 68

(1) Данни, свързани с личността на осигурения, могат да се използват само за:

1. установяване на осигурителното отношение с НЗОК;

2. разплащане с изпълнител на медицинска помощ;

3. изготвяне на здравноосигурителна книжка, медицински или финансов документ;

4. установяване на суми, подлежащи на събиране или възстановяване на платеца на вноските или на изпълнителя на медицинска помощ;

5. установяване на нанесени вреди на осигурения по време на оказване на медицинска помощ;

6. упражняване на финансов контрол.

(2) Данни, свързани с изпълнителя на медицинска помощ, могат да се ползват само за:

1. водене на регистър на изпълнителите на медицинска помощ;

2. заплащане на оказаната от него медицинска помощ;

3. упражняване на професионален и финансов контрол.

(3) Освен в случаите по ал. 1 и 2 НЗОК може да предостави данни на държавни органи за личността на осигурено лице или за изпълнител, ако това е предвидено със закон.

(4) Служителите на централното управление на НЗОК или на РЗОК нямат право да разпространяват данни, свързани с личността на осигурено лице, изпълнител на медицинска помощ или работодател освен в случаите, предвидени със закон.

Чл. 69

Националният осигурителен институт е задължен да предоставя данни на Националната здравноосигурителна каса за събраните здравноосигурителни вноски.

Чл. 70

Контролът по изпълнението на бюджета на НЗОК се осъществява от Сметната палата.

Чл. 71

Контролът върху дейността на управителния съвет, директора на НЗОК и директорите на РЗОК се осъществява от контролния съвет съгласно разпоредбите на този закон и Правилника за устройството и дейността на НЗОК.

Чл. 72

(1) Директорът на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността по здравното осигуряване.

(2) Непосредственият контрол се осъществява от длъжностни лица на РЗОК – финансови инспектори и лекари-контрольори.

Чл. 73

(1) Финансовите инспектори имат право:

1. да извършват проверки по приходите на НЗОК;

2. да проверяват отчетните документи на изпълнителите на медицинска помощ;

3. да извършват контрол по законосъобразността на извършените разходи;

4. да извършват проверки по жалби на осигурени лица и работодатели.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 финансовите инспектори имат право на достъп до информация от работодателите, осигурените и изпълнителите.

(3) Финансовите инспектори нямат право да разпространяват данни, станали им известни при извършването на дейността по ал. 1, освен в случаите, предвидени в закон.

Чл. 74

(1) Контролът, свързан с оказването на медицинска помощ, се осъществява от лекари-контрольори, които имат право да проверяват:

1. спазването на правилата за добра медицинска практика;

2. вида и обема на оказаната медицинска помощ;

3. вида и количествата на предписаните лекарствени средства;

4. съответствието между оказаната медицинска помощ и заплатените суми.

(2) Лекарите-контрольори осъществяват дейността си по подадени жалби чрез внезапни проверки на случаен принцип на 2 на сто от изпълнителите на медицинска помощ от обхвата на всяка РЗОК и в случаите на установяване превишаване на разходите за медицинска помощ с 25 на сто или повече за едно шестмесечие.

(3) При установяване на нарушение по ал. 1, т. 1 – 4 лекарят-контрольор съставя протокол, в който описва установените факти. Протоколът се подписва от лекаря-контрольор. Екземпляр от протокола се предоставя на провереното лице срещу подпис, а копия от него се изпращат на директора на съответната РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на стоматолозите.

(4) Лицето – обект на проверката, има право да даде писмено становище пред директора на РЗОК по направените от лекаря-контрольор констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3.

Чл. 75

(1) В случаите, когато лицето оспори констатациите на лекаря-контрольор, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.

(2) Арбитражната комисия се състои от 6 членове – равен брой представители на РЗОК и на районната колегия на съответната съсловна организация на лекарите или на стоматолозите.

(3) Арбитражната комисия се произнася в 1-месечен срок от получаване на преписката.

Чл. 76

(1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска помощ.

(2) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 77

Физическите и юридическите лица са длъжни да предоставят на контролните органи на НЗОК исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, свързани с осъществяване на здравното осигуряване, и да оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 78

Националната здравноосигурителна каса може да извършва експертиза при необходимост от:

1. медицинска помощ, ако стойността ѝ надхвърля 200 пъти минималната работна заплата за страната;

2. скъпи лекарствени средства в случаите, предвидени в НРД;

3. лечение в чужбина.

Чл. 79

Експертизата по чл. 78 се извършва по ред, предвиден в Правилника за устройството и дейността на НЗОК, от комисия в централното управление.

Чл. 80

Споровете по изпълнение на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред, ако не се достигне до съгласие чрез арбитраж.

Чл. 81

Доброволното здравно осигуряване предоставя на осигурените лица медицински и други услуги съгласно НРД, както и извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Чл. 82

(1) За осъществяване на доброволното здравно осигуряване се сключват договори между осигурения и осигурителното дружество.

(2) Договорът съдържа вида и обема на медицинските и други услуги, които осигурителят гарантира на осигурения, както и размера на осигурителната премия по този договор.

(3) Работодателите могат да сключват от свое име и за своя сметка договори за доброволно здравно осигуряване за своите работници и служители.

Чл. 83

Цените на медицинските и другите услуги – предмет на доброволното здравно осигуряване, както и условията и редът за тяхното осъществяване се договарят между осигурителното дружество и изпълнителите на медицинска помощ.

Чл. 84

Договорите между дружествата за доброволно здравно осигуряване и осигурените лица, както и договорите между дружествата за доброволно здравно осигуряване и изпълнителите на медицинска помощ се сключват в съответствие със Закона за задълженията и договорите.

Чл. 85

(1) Акционерни дружества могат да осъществяват доброволно здравно осигуряване само при условие, че са получили лицензия при условията и по реда на този закон.

(2) Акционерни дружества могат да получат лицензия, ако са регистрирани с предмет на дейност само за доброволно здравно осигуряване.

Чл. 86

Акционерни дружества, получили лицензия, могат да притежават медицински кабинети, здравни заведения и аптеки.

Чл. 87

(1) Акционерно дружество за доброволно здравно осигуряване се учредява, извършва дейността си и се прекратява по реда на Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго.

(2) Минималният размер на капитала на акционерно дружество за доброволно здравно осигуряване е 2 000 000 000 лв.

(3) Към момента на подаване на заявление за лицензиране за доброволна здравноосигурителна дейност капиталът в парични средства трябва да бъде изцяло внесен в Българската народна банка.

(4) При изтегляне на вноската за регистрация тя може да бъде заменена с апортна вноска.

Чл. 88

Акциите на акционерните дружества с предмет на дейност – доброволно здравно осигуряване, могат да бъдат само поименни.

Чл. 89

(1) Член на управителен съвет, на надзорен съвет, на съвет на директорите може да бъде лице, което отговаря на изискванията на Търговския закон.

(2) Изпълнителен директор може да бъде лице, което отговаря на изискванията на Търговския закон, както и:

1. да има местожителство в страната;

2. да има висше образование;

3. да притежава професионална подготовка в една от следните области: здравеопазване, икономика, право.

Чл. 90

В устава на акционерното дружество се посочват и видовете здравни осигуровки, които ще бъдат предоставени чрез доброволното здравно осигуряване.

Чл. 91

Лицензия за извършване на доброволно здравно осигуряване се издава от Държавната агенция за осигурителен надзор.

Чл. 92

(1) Видовете здравни осигуровки по доброволното здравно осигуряване се обособяват в следните пакети от дейности за:

1. подобряване на здравето и предпазване от заболяване;

2. извънболнична медицинска помощ;

3. болнична медицинска помощ;

4. услуги, свързани с битови и други допълнителни условия при предоставяне на медицинска помощ;

5. възстановяване на разходи.

(2) За всеки пакет дейности по ал. 1 се издава самостоятелна лицензия.

(3) Лицензията такса за един пакет е в размер 1 000 000 лв.

(4) Таксата по ал. 3 се внася по сметка на Министерството на здравеопазването.

Чл. 93

За издаване на лицензия се подава заявление, към което се прилагат:

1. решение за съдебна регистрация;

2. препис от устава;

3. списък на акционерите;

4. програма и прогноза за дейността на дружеството за първите 2 години, която съдържа: приходи от осигурителни премии; разходи по обслужване на осигурителните договори, разноски за извършването на дейността и размера на средствата във фонд „Резервен“;

5. инвестиционна програма на дружеството;

6. списък с пакетите от дейности по чл. 92, ал. 1, които ще се извършват, общите условия по здравните осигуровки и тарифите по тях;

7. документи, удостоверяващи изискванията към членовете на органите за управление по чл. 89;

8. документ за внесения капитал по чл. 87, ал. 2;

9. декларация за произхода на акционерния капитал от акционерите, притежаващи акции на стойност над 10 000 000 лв. по номинал;

10. документ за внесени лицензии такси;

11. структура на дружеството.

Чл. 94

В едномесечен срок от подаването на документите по чл. 93 министърът на здравеопазването прави мотивирано предложение за издаване на лицензия пред Държавната агенция за осигурителен надзор.

Чл. 95

Издаването на лицензия може да бъде отказано, ако:

1. лицата, които участват в органите за управление на дружеството за доброволно здравно осигуряване, не отговарят на изискванията по чл. 89;

2. програмата, прогнозата, общите условия и тарифите не защитават интересите на осигурените или не гарантират изпълнението на задълженията;

3. не са изпълнени други изисквания на закона;

4. акционерното участие е осъществено със заемни средства.

Чл. 96

Издадената лицензия на дружество за доброволно здравно осигуряване може да бъде отнета, когато:

1. са нарушени условия, въз основа на които е издадена;

2. не са съставени програма, прогноза, общи условия и тарифи за текущата бюджетна година;

3. неправомерно отказва плащане или плаща с 3-месечно закъснение по сключените осигурителни договори;

4. не извършва дейност в продължение на 1 година от издаването на лицензията;

5. осъществява друга дейност освен здравно осигурителна;

6. не е спазена доброволността на осигуряването и оказването на медицинска помощ;

7. не е представило в определения срок годишния баланс.

Чл. 97

(1) След отнемане на лицензията дружеството за доброволно здравно осигуряване не може да сключва нови осигурителни договори, да продължава срока на съществуващите или да разширява плащанията по тях.

(2) Отнемането на лицензията не освобождава дружеството за доброволно здравно осигуряване от задълженията му по сключените договори.

Чл. 98

Отказът за издаването или отнемането на лицензия подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването. Жалбата се разглежда по реда на Закона за административното производство, като разглеждането ѝ не спира изпълнението.

Чл. 99

(1) Министерството на здравеопазването води регистър на дружествата, на които е издадена лицензия за доброволно здравно осигуряване.

(2) Съдържанието на регистъра и редът за воденето му се определят с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

Чл. 100

(1) Специализираният надзор върху задължителното и доброволното здравно осигуряване се осъществява от министъра на здравеопазването.

(2) За осигуряване на дейността по ал. 1 в Министерството на здравеопазването се създава управление „Специализиран здравноосигурителен надзор“.

(3) Министерският съвет определя числеността на управление „Специализиран здравноосигурителен надзор“ по предложение на министъра на здравеопазването.

Чл. 101

(1) Управление „Специализиран здравноосигурителен надзор“:

1. следи за законосъобразността на дейностите по здравното осигуряване;

2. прави предложение пред министъра на здравеопазването относно издаването или отнемането на лицензия за доброволно здравно осигуряване;

3. води регистъра по чл. 99, ал. 1;

4. уведомява съответния съд за отнета лицензия на дружество за доброволно здравно осигуряване;

5. анализира цялостната дейност по задължителното и доброволното здравно осигуряване и изготвя годишен доклад за състоянието му.

(2) Служителите от управление „Специализиран здравноосигурителен надзор“ имат право да проверяват НЗОК, РЗОК и дружествата, осъществяващи доброволно здравно осигуряване, за дейността им. За извършването на проверките те имат право на свободен достъп до съответните работни помещения и обекти.

Чл. 102

(1) Дружествата за доброволно здравно осигуряване представят ежегодно в управление „Специализиран здравноосигурителен надзор“ баланс заедно с необходимите приложения за състоянието на вида здравно осигуряване, за който са лицензирани, в 3-месечен срок след изтичане на отчетната година.

(2) Управление „Специализиран здравноосигурителен надзор“ упражнява текущ надзор за дейността на дружествата за доброволно здравно осигуряване въз основа на документите по ал. 1, както и чрез изискване на текуща информация за дейността по всяко време на отчетната година.

(3) Дружествата за доброволно здравно осигуряване са длъжни да предоставят на служителите на управление „Специализиран здравноосигурителен надзор“ исканите от тях документи, сведения, справки и други носители на информация, свързани с осъществяването на доброволното здравно осигуряване.

Чл. 103

(1) Длъжностно лице на работодател или работодател, който не предостави информация, дължима по този закон, или дава невярна информация за осигурителните си отношения с НЗОК, се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв.

(2) За повторно и за всяко следващо нарушение глобата е 2 000 000 лв.

(3) Ако нарушението по ал. 1 е извършено от осигурено лице, глобата е от 30 000 до 50 000 лв., а в случаите по ал. 2 – 150 000 лв.

Чл. 104

(1) Длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба от 50 000 до 100 000 лв. за всяка невнесена вноска.

(2) За повторно и за всяко следващо нарушение глобата е месечно 200 000 лв. за всяка невнесена вноска.

Чл. 105

(1) Нарушенията по чл. 103 и 104 се установяват с актове на финансовите инспектори на Националния осигурителен институт.

(2) Наказателните постановления се издават от управителя на Националния осигурителен институт или от директора на съответното районно управление за социално осигуряване.

Чл. 106

(1) За нарушаване на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 103 и 104 се налага глоба от 200 000 лв.

(2) Нарушенията по ал. 1 се установяват с актове на длъжностни лица от управление „Специализиран здравноосигурителен надзор“, а наказателните постановления се издават от министъра на здравеопазването.

Чл. 107

Налагането на наказание по чл. 103 и 104 не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за периода.

Чл. 108

(1) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления по този закон се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Сумите от наложените глоби се внасят в приход на НЗОК.

Чл. 109

Осигурени лица, задължени да осигурят себе си и членове на семейството си, които не са платили повече от три дължими вноски, заплащат оказаната медицинска помощ на изпълнителите по цени съгласно правилниците по чл. 25и, ал. 3 от Закона за народното здраве. Когато осигуреното лице заплати на Националния осигурителен институт всички дължими вноски, осигурителните му права се възстановяват.

Чл. 110

За неявяване на профилактични прегледи, регламентирани в НРД, осигуреният губи осигурителни права за срок 6 месеца.

Чл. 111

Средствата, изразходвани за лечение, предизвикано от умишлено увреждане на собственото или на други лица здраве, установено по съдебен ред, както и за увреждане на здравето, настъпило след употреба на алкохол, се възстановяват на НЗОК от причинителя.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Осигурител“ е Националната здравноосигурителна каса и дружества, лицензирани за доброволно здравно осигуряване.

2. „Осигурено лице“ е физическо лице, осигурено при условията и по реда на този закон.

3. „Членове на семейството“ са съпруг, съпруга и деца до 18-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно нетрудоспособни – независимо от възрастта.

4. „Повторно“ е административно нарушение, извършено в 1-годишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение.

5. „Осигурителна премия“ е сумата, която физическо или юридическо лице заплаща по договор на дружество за доброволно здравно осигуряване.

6. „Лице в производство за предоставяне статут на бежанец“ е чужд гражданин или лице без гражданство, поискало статут на бежанец в Република България до приключване на производството с влязло в сила решение по молбата му.

7. „Медицинска помощ“ представлява система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани от медицински специалисти.

§ 2

(1) Заплащането на здравноосигурителните вноски по чл. 41 започва от 1 юли 1999 г.

(2) Министърът на здравеопазването и министърът на финансите могат да определят здравни заведения и кабинети, в които заплащането се извършва на основата на договори преди въвеждането на здравното осигуряване.

§ 3

(1) Изпълнението на договорите между РЗОК и изпълнителите на извънболничната помощ започва от 1 юли 2000 г.

(2) Изпълнението на договорите между РЗОК и болниците започва от 1 юли 2001 г.

(3) До започване изпълнението на договорите между РЗОК и изпълнителите на медицински услуги по ал. 1 и 2 финансирането на държавните и общинските лечебни и здравни заведения се извършва от републиканския бюджет и от общинските бюджети по начин, прилаган до преобразуването им.

(4) Лечебните заведения за болнична помощ – търговски дружества с държавно и/или общинско участие, се финансират за осъществяваната от тях дейност от републиканския или общинските бюджети съгласно чл. 106 от Закона за лечебните заведения и от Националната здравноосигурителна каса чрез заплащане по договори с тях. Субсидирането се извършва въз основа на едногодишен договор между финансиращия орган и лечебното заведение в съответствие със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Финансирането на Националната здравноосигурителна каса се извършва въз основа на договори в съответствие с бюджета на НЗОК.

§ 4

Проектът на Закона за бюджет на НЗОК за 2000 г. се внася в Министерския съвет през 1999 г. в сроковете, предвидени за внасяне на проекта на закон за държавния бюджет на Република България.

§ 5

След влизане на закона в сила министърът на здравеопазването започва изграждане на предвидените в него структури и органи. След конституиране на органите на НЗОК задачите по изграждането на структурите и осъществяването на дейностите, свързани със задължителното здравно осигуряване, се поемат от самите тях.

§ 6

Министерският съвет, събранията на областите и представителните организации на работодателите и на работниците и служителите в 3-месечен срок от влизането на закона в сила определят своите представители в събранието на представителите на НЗОК.

§ 7

(1) В 5-месечен срок от влизането на закона в сила се провежда първото заседание на събранието на представителите на НЗОК за избор на управителен съвет и на контролен съвет.

(2) В 1-месечен срок след конституиране на събранието на представителите се приема правилник за устройството и дейността на НЗОК.

(3) В 1-месечен срок след конституиране на управителния съвет се провежда конкурс за назначаване на директор на НЗОК.

§ 8

(1) В 1-месечен срок от конституирането на органите на НЗОК управителният съвет открива процедура за подготовка и преговори по НРД.

(2) В 3-месечен срок от конституирането на органите на НЗОК се изработват и приемат правилниците, посочени в този закон.

§ 9

(1) Министерският съвет, областните управители и общините в 6-месечен срок от влизането на закона в сила предоставят сгради и друга материална база за централното управление на НЗОК и за РЗОК.

(2) Министърът на финансите по предложение на министъра на здравеопазването осигурява финансови средства за организиране на процеса на създаване на НЗОК и РЗОК.

§ 10

Българската народна банка открива набирателни сметки на дружествата за доброволно здравно осигуряване по чл. 3, ал. 2, като средствата се олихвяват с основния лихвен процент за периода.

§ 11

Вземанията на НЗОК за неплатени вноски или забавени плащания се събират с лихва, която е равна на основния лихвен процент за периода.

§ 12

Административната издръжка на НЗОК и на РЗОК за сроковете по § 4 е за сметка на републиканския бюджет.

§ 13

В чл. 6, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн., ДВ, бр. 38 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г., бр. 42, 45, 68 и 85 от 1996 г.; попр., бр. 86 от 1996 г.; изм., бр. 55, 61, 89, 98 и 122 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г.; попр., бр. 41 от 1998 г.) се създава т. 7: „7. за Националната здравноосигурителна каса – от постъпленията по т. 5, но не по-малко от 50 на сто от тях.“

§ 14

В Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 66 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 89 от 1988 г., бр. 87 и 99 от 1989 г., бр. 15 от 1991 г.; попр., бр. 24 от 1991 г.; изм., бр. 64 от 1993 г., бр. 31 от 1994 г., бр. 36 от 1995 г., бр. 12, 87 и 124 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2 ал. 1 се изменя така: „(1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ и на здравно осигуряване, уредено в закон.“

2. Създава се нов чл. 3а: „Чл. 3а. От републиканския бюджет и от общинските бюджети се финансират дейностите по здравеопазване, за които гражданите имат право на безплатно ползване и които са свързани със: 1. спешна медицинска помощ; 2. стационарна психиатрична помощ; 3. хемотрансфузиология; 4. задължителни имунизации и задължително лечение по Закона за народното здраве; 5. епидемиологични и противоепидемични проучвания и дейности; 6. здравни програми и проекти от национално, регионално и местно значение; 7. държавен санитарен контрол; 8. инвестиционни разходи; 9. образование, наука и квалификация; 10. здравно строителство, основни ремонти, модернизация, подобрения и реконструкция, както и апаратно оборудване над 10 млн. лв.; 11. здравна администрация; 12. национални центрове и институти без пряка лечебна дейност; 13. скъпоструващо лечение извън обхвата на задължителното здравно осигуряване по ред, определен от министъра на здравеопазването; 14. разходи, свързани с общественото здравеопазване; 15. експертиза на трайната нетрудоспособност и професионалните заболявания.“

3. Досегашният чл. 3а става чл. 3б.

4. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

5. В чл. 46, ал. 1 след думите „общинския бюджет“ се добавя „приходи от здравното осигуряване и плащания в брой“.

6. В чл. 25 и се създава ал. 4: „(4) Правилниците по ал. 3 не се прилагат за дейности по договори с Националната здравноосигурителна каса.“

7. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:

8. В чл. 53, ал. 2 думите „реда на чл. 26, ал. 5“ се заменят с „ред, определен от министъра на здравеопазването“.

9. В чл. 55, ал. 4 думите „и медицински лечения“ се заличават.

§ 15

В чл. 161, ал. 3 от Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 от 1998 г.) думите „или застрахователна дейност“ се заменят със „застрахователна дейност или дейност по доброволно здравно осигуряване“.

§ 16

В чл. 237, буква „в“ от Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 59 от 1998 г.) след думата „банките“ се добавя „Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси“.

§ 17

В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 242 ал. 1 и 2 се отменят.

2. В чл. 243 ал. 1, 2 и 3 се отменят.

§ 18

В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.) чл. 224 се отменя.

§ 19

В 6-месечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането му.

§ 20

Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването, на органите на НЗОК, които я представляват, и на Националния осигурителен институт в частта за събиране на здравноосигурителните вноски.

Приложение 1 Приложение към чл. 6, ал. 2

Районни здравноосигурителни каси

1. Благоевград: общини Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово, Якоруда.

2. Бургас: общини Айтос, Приморско, Бургас, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе, Царево.

3. Варна: общини Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Дългопол, Провадия, Суворово.

4. Велико Търново: общини Велико Търново, Горна Оряховица, Елена, Златарица, Лясковец, Павликени, Полски Тръмбеш, Свищов, Стражица, Сухиндол.

5. Видин: общини Белоградчик, Бойница, Брегово, Видин, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци, Чупрене.

6. Враца: общини Борован, Бяла Слатина, Враца, Кнежа, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

7. Габрово: общини Габрово, Дряново, Севлиево, Трявна.

8. Добрич: общини Балчик, Генерал Тошево, Добрич, Добрич-селска, Каварна, Крушари, Тервел, Шабла.

9. Кърджали: общини Ардино, Джебел, Ивайловград, Кирково, Крумовград, Кърджали, Момчилград, Черноочене.

10. Кюстендил: общини Бобов дол, Бобошево, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сапарева баня, Дупница, Трекляно.

11. Ловеч: общини Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин, Ябланица.

12. Монтана: общини Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци, Якимово.

13. Пазарджик: общини Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичово, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември, Стрелча.

14. Перник: общини Брезник, Земен, Ковачевци, Перник, Радомир, Трън.

15. Плевен: общини Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Левски, Никопол, Пелово, Плевен, Пордим, Червен бряг.

16. Пловдив: общини Асеновград, Брезово, Калояново, Карлово, Лъки, Марица, Пловдив, Първомай, Раковски, Родопи, Садово, Съединение, Хисаря.

17. Разград: общини Завет, Исперих, Кубрат, Лозница, Разград, Самуил, Цар Калоян.

18. Русе: общини Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново, Русе, Сливо поле, Ценово.

19. Силистра: общини Алфатар, Главиница, Дулово, Кайнарджа, Силистра, Ситово, Тутракан.

20. Сливен: общини Котел, Нова Загора, Сливен, Твърдица.

21. Смолян: общини Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Смолян, Чепеларе.

22. София-столична: райони Банкя, Витоша, Връбница, Възраждане, Изгрев, Илинден, Искър, Кремиковци, Красна поляна, Красно село, Лозенец, Люлин, Младост, Надежда, Нови Искър, Оборище, Овча купел, Панчарево, Подуяне, Сердика, Слатина, Средец, Студентска, Триадица.

23. София: общини Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Златица, Пирдоп, Чавдар, Челопеч.

24. Стара Загора: общини Братя Даскалови, Гълъбово, Гурково, Казанлък, Мъглиж, Опан, Павел баня, Раднево, Стара Загора, Тополовград, Чирпан.

25. Търговище: общини Антоново, Омуртаг, Опака, Попово, Търговище.

26. Хасково: общини Димитровград, Любимец, Маджарово, Минерални бани, Свиленград, Симеоновград, Стамболово, Харманли, Хасково.

27. Шумен: общини Велики Преслав, Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови пазар, Смядово, Хитрино, Шумен.

28. Ямбол: общини Болярово, Елхово, Стралджа, Тунджа, Ямбол.