Закон за животновъдството

Чл. 1

Този закон урежда:

1. организацията и управлението на животновъдството;

2. селекцията и репродукцията в животновъдството;

3. производството и търговията със селскостопански животни сперма, яйцеклетки, ембриони и биологични продукти;

4. окачествяването и търговията с животински продукти;

5. статута, дейността и подпомагането на животновъдните организации;

6. правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с дейностите по т. 2, 3 и 4.

Чл. 2

Законът има за цел да създаде условия и предпоставки за:

1. устойчиво развитие на животновъдството и управление на генетичните ресурси и използването им за ефективно производство на животински продукти;

2. създаване, съхраняване и усъвършенстване на популации от селскостопански животни, адаптирани за отделните агроекологични райони на страната;

3. хармонично развитие на животновъдството с цел опазване на околната среда и здравето на хората и животните;

4. ефективно управление на качеството при производство на животински продукти.

Чл. 3

(1) Министърът на земеделието и продоволствието осъществява държавната политика в областта на животновъдството.

(2) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството към министъра на земеделието и продоволствието:

1. провежда държавната политика в областта на селекцията и репродукцията;

2. изпълнява функция на национален координатор по управление и съхранение на генетичните ресурси;

3. управлява и поддържа националната ген-банка;

4. управлява държавните станции за изкуствено осеменяване;

5. може да предлага услуги по договор на развъдните организации за дейности по изкуствено осеменяване.

(3) Областните дирекции “Земеделие” към министъра на земеделието и продоволствието провеждат на територията на областта държавната политика по отношение на отглеждането и възпроизводството на селскостопанските животни, производството и търговията с животински и биологични продукти.

Чл. 4

(1) Създава се Съвет по животновъдство като консултативен орган към министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Съветът по животновъдство подпомага министъра на земеделието и продоволствието при осъществяването на държавната политика в областта на животновъдството.

(3) Министърът на земеделието и продоволствието определя състава и издава Правилник за организацията дейността и финансирането на Съвета по животновъдство.

Чл. 5

Животновъдните организации са:

1. развъдните организации и асоциации;

2. браншовите организации и съюзи.

3.

Чл. 6

Животновъдните организации и продуктовите бордове са сдружения, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза. Те се създават за развитие на животновъдството, подобряване качеството на продукцията, защита и контрол на произхода и автентичността на произвежданите и търгуваните животински продукти.

Чл. 7

(отменен)

Всяка животновъдна организация може да създава или участва в търговско дружество за извършване на стопански дейности, свързани със селекцията, репродукцията и производството на селскостопански животни, животински и биологични продукти.

Чл. 8

(1) Развъдните организации са юридически лица, които отговарят на условията на този закон.

(2) Селекцията и репродукцията при селскостопанските животни се извършват от:

1. развъдните организации, получили разрешение по чл. 29б, ал. 2;

2. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството - в срок до 31 декември 2006 г.

3. министъра на земеделието и продоволствието, който може ежегодно със заповед да определя случаите, в които Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството да осъществява селекция и репродукция в животновъдството.

(3) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството упражнява контрол върху дейността на развъдните организации при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

(4)

(5) Министърът на земеделието и продоволствието осъществява надзор върху цялостната дейност по селекцията и репродукцията в животновъдството

(6) Условията и редът за извършване на дейностите по ал. 2 се определят с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 9

(1) Браншовите животновъдни организации обединяват лицата, извършващи сходни животновъдни дейности.

(2) Съставът на браншовите животновъдни организации, тяхната структура, устройството на ръководните им органи, числеността, финансирането, правата и задълженията на членовете им се определят в техния устав.

Чл. 10

(1) Животновъдните организации по чл. 5,, производителите, преработвателите, търговците научни институти и други юридически лица или еднолични търговци, които съдействат или допринасят за развитие на съответния сектор. могат да се обединяват в продуктови бордове.

(2) Продуктовите бордове са междупрофесионални сдружения, създадени за:

1. обединяване, координиране, подпомагане и защита на интересите на своите членове;

2. защита и контрол на произхода, качеството и автентичността на произвежданите и търгувани продукти;

3. подпомагане развитието на съответните сектори чрез съблюдаване на строги правила за производство и търговия с животински продукти.

(3) Продуктовите бордове:

1. правят пазарни проучвания и изготвят стратегии за развитието на съответния сектор и годишни доклади за състоянието им;

2. участват в разработването на нормативни актове;

3. правят предложения пред министъра на земеделието и продоволствието за разпределение на квоти за производство и експорт на животински продукти;

4. организират квалификационни курсове и извършват обучение съвместно с преподаватели от научни институти съгласно нормативните актове за окачествители, класификатори и специализирани изпълнителски кадри;

5. осъществяват и други функции, определени с техните устави.

Чл. 10а

Министерският съвет, областните управители и общинските съвети могат да предоставят на животновъдните организации по чл. 5 и на продуктовите бордове за безвъзмездно ползване помещения - частна държавна или частна общинска собственост, необходими за осъществяване на дейността им, по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост.

Чл. 10б

(1) Безвъзмездно право на ползване на имоти - частна държавна собственост, може да се учреди на животновъдните организации по чл. 5 и на продуктовите бордове от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Имотите и вещите, предоставени за ползване на животновъдните организации и продуктовите бордове, не могат да се:

1. отдават под наем;

2. преотстъпват за ползване;

3. ползват съвместно по договор с трети лица;

4. включват в имуществото на търговски дружества;

5. използват не по предназначение.

(3) При нарушаване на забраните по ал. 2 предоставените имоти и вещи на животновъдните асоциации и продуктовите бордове по реда на ал. 1 се отнемат със заповед на министъра на земеделието и продоволствието, а сключеният договор за ползване се прекратява.

(4) Животновъдните организации и продуктовите бордове носят отговорност за опазване на имуществото по ал. 1. Те са длъжни да го застраховат.

Чл. 11

Животновъдните организации по чл. 5 и продуктовите бордове могат да извършват дейности, свързани с изпълнението на функциите им по този закон, по възлагане от Министерския съвет, министерствата, агенциите и от други държавни органи по реда на Закона за обществените поръчки.

Чл. 11а

(1) Националният млечен борд е юридическо лице със седалище София, което се регистрира при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на дейност в обществена полза.

(2) Националният млечен борд има за цел развитието на млекопроизводството, преработката и търговията с мляко и млечни продукти, подпомагането и защитата на общите интереси на своите членове

(3) В Националния млечен борд могат да членуват:

1. асоциации на млекопроизводителите;

2. асоциации на млекопреработвателите;

3. асоциации на търговците на млечни продукти;

4. развъдни асоциации за млечни породи животни;

5. научни институти и средни и висши училища, които подготвят кадри за млечния сектор;

6. регионални млечни бордове;

7. изкупвачи и организации на изкупвачи на сурово краве мляко, одобрени от министъра на земеделието и продоволствието по реда на чл. 50 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз;

8. други лица, които съдействат или допринасят за развитието на млечния сектор.

(4) Националният млечен борд не може да откаже членство на лицата по ал. 3, т. 1 - 7, които декларират, че приемат неговите устав и цели.

(5) Националният млечен борд може да осъществява дейността си и чрез регионални млечни бордове.

(6)

Чл. 11б

(1) Националният млечен борд се ръководи от управителен съвет, чийто състав и функции се определят с неговия устав, като една трета от състава му са представители на Министерството на земеделието и продоволствието и на Държавен фонд “Земеделие”, определени от министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Организацията и дейността на Националния млечен борд се уреждат с устав и вътрешен правилник.

Чл. 11в

Националният млечен борд:

1. участва в изготвянето и провеждането на стратегия за развитие на млекопроизводството, млекопреработката и търговията с мляко и млечни продукти; стратегията се внася за разглеждане в Министерския съвет от министъра на земеделието и продоволствието;

2. участва в изготвянето на годишен доклад за състоянието на млекопроизводството, млекопреработката и търговията с млечни продукти и го представя на министъра на земеделието и продоволствието

3. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с млечния сектор;

4. предлага на министъра на земеделието и продоволствието начини за разпределяне на средствата за подпомагане на млекопроизводството;

5. обобщава постъпилата от регионалните млечни бордове информация и при необходимост прави предложения до министъра на земеделието и продоволствието, за намеса на държавата на млечния пазар;

6. дава консултации по спорове по защита на качеството и произхода на мляко и млечни продукти, разглеждани от съдебни и арбитражни органи;

7. участва в управлението на квотите за краве мляко съгласно чл. 55 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.

8.

9. изпълнява и други функции, възложени със закон.

Чл. 11г

(отменен)

(1) Условията и редът за вписване в регистрите по чл. 11в, т. 6 се определят от управителния съвет на Националния млечен борд.

(2) Лицата, вписани в регистъра/регистрите по чл. 11в, т. 6, могат да се ползват от преференциите, предоставени по чл. 11з.

Чл. 11д

Дейността на Националния млечен борд се финансира от:

1. целеви субсидии от Държавен фонд “Земеделие”;

2. приходи от членски внос съгласно устава на Националния млечен борд;

3. други приходи по чл. 12, ал. 1.

Чл. 11е

(1) Физико-химичен и микробиологичен анализ на суровото мляко и млечните продукти се извършва от независими акредитирани лаборатории.

(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да са акредитирани и да работят в съответствие с БДС ЕN ISO/IEC 17025 “Общи изисквания към компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране”.

(3) В Министерството на земеделието и продоволствието се води публичен регистър на независимите акредитирани лаборатории за изследване на суровото мляко.

Чл. 11ж

(отменен)

(1) Регионалният млечен борд:

1. приема професионални правила за млекопроизводството, млекопреработката и търговията с млечни продукти, които се утвърждават от Националния млечен борд;

2. подпомага общинските съвети, централните и териториалните органи на изпълнителната власт при разработването на икономическата им политика и целевото финансиране на програми и проекти, включително и по въпросите на благоустройството и развитието на земеделските райони и населените места;

3. предоставя информация на членовете си за подпомагане устойчивото развитие на млечни ферми и млекопреработвателни предприятия, за развитие на млечния сектор в съответния регион;

4. участва в спорове по защита на качеството и произхода на мляко и млечни продукти;

5. при констатиране на нарушения на нормативни актове, отнасящи се до млекопроизводството, млекопреработката и търговията с мляко и млечни продукти, сезира съответните контролни органи.

(2) При нарушаване на професионалните правила от страна на лица, които не са членове на регионален млечен борд, той може да отправи предупреждение за прекратяване на неправомерното поведение, както и да предпише извършването на действия, съобразени с професионалните правила.

Чл. 11з

(отменен)

За стимулиране развитието на млекопроизводството по предложение на съответния регионален млечен борд министърът на земеделието и горите - за земите от държавния поземлен фонд, и общинският съвет - за земите от общинския поземлен фонд, предоставят земи за дългосрочно ползване на млекопроизводители. Срокът за предоставяне на земите не може да бъде по-кратък от 5 години.

Чл. 11и

(отменен)

(1) За финансиране на дейността на Националния млечен борд и регионалните млечни бордове се набират средства от:

1. целеви субсидии от Държавен фонд “Земеделие”;

2. осъществяване на консултантска дейност;

3. дарения, помощи и други привлечени средства;

4. средства от международни финансови институции, програми и организации;

5. собствени приходи.

(2) Министерският съвет, областните управители и общинските съвети предоставят на Националния млечен борд и регионалните млечни бордове помещения - държавна или общинска собственост, необходими за осъществяване на дейността им, по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост.

Чл. 11к

(отменен)

(1) Държавните контролни органи и Националният млечен борд си сътрудничат и взаимно се информират за резултатите от контролната си дейност.

(2) Органите на местното самоуправление и местната администрация, централните и териториалните органи на изпълнителната власт си взаимодействат с органите на Националния млечен борд и регионалните млечни бордове за постигане на целите на закона. В рамките на това сътрудничество те си предоставят необходимата информация.

(3) При разработването на проекти на нормативни актове, свързани с млечния сектор, компетентните държавни органи изискват становището на Националния млечен борд и включват негови представители в съответните работни групи.

Чл. 11л

(отменен)

Физико-химичен и микробиологичен анализ на суровото мляко и млечни продукти се извършва от акредитирани лаборатории.

Чл. 12

(1) За финансиране на дейността си животновъдните организации набират средства от:

1. собствени приходи, които се формират от членски внос и от консултантска дейност;

2. дарения, помощи и други привлечени средства;

3. международни финансови институции, програми и организации;

4. целеви субсидии от Държавен фонд “Земеделие”.

(2) За осъществяване на своята дейност развъдните асоциации ежегодно се субсидират от Държавен фонд “Земеделие” на основание чл. 11, ал. 2, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

(3) Размерът на субсидиите по ал. 2 се определя с решение на Управителния съвет на Държавен фонд “Земеделие” и не може да надвишава 70 на сто от разходите за контрола на продуктовите качества на животните за 2007 г., съответно 60 на сто за 2008 г. и 50 на сто за всяка следваща година.

Чл. 13

(1) Производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба.

(2) Обектите за отглеждане на селскостопански животни и птици се регистрират съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(3)

1. номер на регистрирания обект, дата на вписване, наименование и местонахождение на обекта;

2. имената и адреса или наименованието и седалището на собственика;

3. вид, брой, порода, линия или хибрид на отглежданите животни;

4. вид дейност, описание на сградния фонд, в т.ч. капацитет на производството, производствено направление, технологично-производствена програма.

Чл. 13а

(1) Обектите по чл. 13, ал. 2 трябва да отговарят на нормативно установените условия, специфични за всеки вид селскостопански животни съгласно зоохигиенните и ветеринарно-санитарните изисквания, както и на нормативните изисквания, свързани с опазването на околната среда.

Чл. 14

(1) Правилата за отглеждане на животните по биологичен начин, за биологично производство на животински продукти и храни от животински произход и за техния внос, както и контролът върху тези дейности, се определят с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Биологичният начин на отглеждане на животни, биологичното производство на животински продукти и храни от животински произход и техният внос се контролират от органи, получили разрешение по реда на чл. 14б от министъра на земеделието и продоволствието.

(3) Контролните органи по ал. 2 издават сертификат на производителите, с който се удостоверява, че животните са отгледани и/или животинските продукти и храните от животински произход са произведени при спазване изискванията на съответната наредба по ал. 1.

(4) Биологичният начин на производство се означава върху животинските продукти и храните от животински произход чрез използването на думата “биологичен” или неговото производно “био”. Означаването включва поставянето на текстове, търговски марки, картини или знаци върху опаковка, документ, етикет, бандерол или увивна лента, които придружават или се поставят на продуктите, произведени по биологичен начин.

(5) Условията и редът за означаване на биологичния начин на производство се уреждат с наредба по ал. 1.

(6) Животинските продукти и храните от животински произход, произведени по биологичен начин, могат да се означават и с национален знак за биологично производство при условия и по ред, определени с наредба по ал. 1. Знакът е собственост на Министерството на земеделието и продоволствието.

Чл. 14а

(1) Контролът върху биологичното производство се осъществява от юридически лица - търговци или сдружения с нестопанска цел, получили разрешение от министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Министърът на земеделието и продоволствието или упълномощени от него длъжностни лица осъществяват надзор върху контролните органи по ал. 1.

(3) При осъществяването на дейността си по ал. 2 министърът на земеделието и продоволствието се подпомага от комисия по биологично земеделие. Съставът и дейността на комисията се определят с наредба по чл. 14, ал. 1.

Чл. 14б

(1) За получаване на разрешение по чл. 14а, ал. 1 лицата подават заявление до министъра на земеделието и продоволствието, което съдържа данни за правния статут на лицето: регистрация, код по БУЛСТАТ съответно единен идентификационен код за търговците, наименование, седалище, адрес на управление и предмет на дейност, а за сдружения с нестопанска цел - и целите и средствата за постигането им.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър за търговците, съответно решение за съдебна регистрация, удостоверение за актуално състояние на регистрацията, и копие от код по БУЛСТАТ;

2. сертификат за акредитация, издаден от Изпълнителна агенция “Българска служба по акредитация”, с който се удостоверява съответствието с изискванията на стандарт БДС ЕN 45 011.

(3) Заявлението по ал. 1 задължително включва:

1. описание на процедурата за извършване на контрол, включваща подробно посочване на контролните мерки, които лицето се задължава да приложи при осъществяване на контрола, и гаранции за тяхната обективност;

2. мерките, които контролният орган прилага при установяване на нарушения при отглеждането и производството и тяхното означаване;

3. данни за техническото оборудване и административния капацитет, с които разполага контролният орган;

4. данни за броя на неговите служители и тяхната квалификация и опит в контролната дейност.

(4) Минималните изисквания към служителите на контролния орган, които извършват контролната дейност, се определят с наредба по чл. 14, ал. 1.

(5) В едномесечен срок от постъпване на заявлението и документите по ал. 2 министърът на земеделието и продоволствието издава разрешение или прави мотивиран отказ. Редът за издаване или удължаване срока на разрешението по ал. 6 се уреждат с наредба по чл. 14, ал. 1.

(6) Разрешението се издава за срок до изтичането на срока на сертификата за акредитация по стандарт БДС ЕN 45011. Срокът на разрешението може да се удължава с четири години, при условие че контролният орган отговаря на изискванията по ал. 1 - 4 и е извършвал контрола при спазване изискванията на чл. 14г.

(7) Отказът на министъра на земеделието и продоволствието за издаване на разрешение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 14в

Министърът на земеделието и продоволствието обнародва в “Държавен вестник” издадените разрешения по чл. 14б, ал. 5.

Чл. 14г

(1) Контролните органи са длъжни да:

1. извършват контролните мерки, посочени в съответната наредба по чл. 14, ал. 1;

2. оказват съдействие и да предоставят исканата информация на упълномощените по чл. 14а, ал. 2 лица при изпълнение на техните задължения;

3. осигуряват на упълномощените по чл. 14а, ал. 2 лица достъп до своите офиси и други помещения за инспекция;

4. представят ежегодно до 31 януари на министъра на земеделието и продоволствието подробен годишен отчет за предходната година и списък на лицата, върху които са осъществили контрол до 31 декември на предходната година;

5. уведомяват министъра на земеделието и продоволствието за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 14б, ал. 2 и 3 в 7-дневен срок от настъпването й;

6. разпоредят преустановяване ползването на означението за биологично производство за цялата партида или за производство, което е засегнато, когато не са спазени правилата за биологично производство и/или за неговото означаване;

7. отнемат издадения сертификат и да забранят на производителя или вносителя за определен период от време да предлага на пазара продукти с означения за биологичен начин на производство, когато са извършени нарушения, които имат продължителен ефект;

8. не разгласяват информацията, която са получили при извършване на контрола; данните от проверките се предоставят само на контролираното лице и на компетентните държавни органи.

(2) Преди да наложат санкцията по ал. 1, т. 7, контролните органи са длъжни да я съгласуват с министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 14д

(1) Надзорът по чл. 14а, ал. 2 включва проверка на:

1. обективността на извършваната от контролните органи дейност и ефективност на контрола;

2. приложените от контролните органи санкции при установени нарушения на отглеждането и производството и тяхното означаване.

(2) Надзорът се извършва по правила, определени с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 14е

(1) Контролните органи прекратяват дейността си:

1. с изтичане на срока на разрешението;

2. предсрочно - по заявление на контролния орган;

3. с отнемане на разрешението за извършване на контрол от министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Министърът на земеделието и продоволствието отнема разрешението за извършване на контрол:

1. когато въз основа на извършения надзор е установено, че контролът не е обективен или ефективен;

2. когато контролният орган е престанал да отговаря на изискванията по чл. 14б, ал. 1 - 4;

3. когато контролният орган не изпълнява задълженията си по чл. 14г;

4. когато при подаване на заявлението и документите по чл. 14б, ал. 2 са представени неверни данни;

5. при неспазване на условията и реда за издаване или при неоснователен отказ от страна на контролния орган за издаване на сертификат за биологично производство.

(3) Заповедта на министъра на земеделието и продоволствието за отнемане на разрешението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

(4) Влезлите в сила заповеди на министъра на земеделието и продоволствието за предсрочно прекратяване на дейността или за отнемане на разрешението се обнародват в “Държавен вестник”.

Чл. 14ж

(1) Отглеждането и възпроизводството на селскостопанските животни се осъществяват в обекти с достатъчна по площ земя за оползотворяване на биологичните отпадъци.

(2) Земята по ал. 1 се ползва на правно основание за срок не по-кратък от 4 години.

Чл. 14з

(1) За изграждане на животновъдни ферми и стопанства на пасищна основа и гарантиране изхранването на животните се отдават държавни пасища и мери под аренда при условията и по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за арендата в земеделието.

(2) Пасищата и мерите, включени в държавния горски фонд, се отдават под наем по реда на Закона за горите.

(3) Министърът на земеделието и продоволствието предоставя за безвъзмездно ползване силно засегнати от храстовидна и плевелна растителност мери и пасища съгласно чл. 26 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.

Чл. 15

(1) Министърът на земеделието и продоволствието определя с наредби правилата за производство и търговия с чистопороден и хибриден разплоден материал при свине, зайци и птици и реда за водене на регистър.

(2) Производството на чистопороден и хибриден разплоден материал при свине, зайци и птици се извършва в развъдни ферми и стопанства, които членуват в развъдни организации и са регистрирани съгласно изискванията на ал. 3 - 5.

(3) Развъдни ферми и стопанства могат да бъдат - юридически лица и еднолични търговци. Регистрацията по ал. 2 се извършва от директорите на областните дирекции “Земеделие” към министъра на земеделието и продоволствието въз основа на заявление, което съдържа: фирма, седалище и адрес на управление на търговеца; вид дейност, направление и капацитет; вид, порода, линия или хибрид на отглежданите животни; местонахождение и вид на фермата или стопанството (племенно или репродуктивно). Областните дирекции “Земеделие” предоставят ежемесечно в Министерството на земеделието и продоволствието информация за регистрираните развъдни ферми и стопанства.

(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат:

1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;

2.

3.

4. удостоверение от Развъдната асоциация с вписан идентификационен номер от родословния регистър или зоотехническата книга на развъдното стопанство или ферма;

5. сертификат за произход, породата или линията за съответния вид (свине, зайци или птици);

6. производствено-технологична и профилактична програма на фермата или стопанството.

(5) В 14-дневен срок от получаване на заявлението директорът на областната дирекция “Земеделие” или упълномощено от него длъжностно лице може да поиска от заявителя писмено допълване или уточняване на документите по ал. 3 и 4.

(6) В срока по ал. 5 от получаване на заявлението и документите по ал. 3 и 4 или от получаване на допълнителните данни по ал. 5 директорът на областната дирекция “Земеделие” или упълномощено от него длъжностно лице извършва регистрация на развъдната ферма или стопанство или прави мотивиран отказ.

(7) Собствениците или управителите на регистрираните развъдни ферми и стопанства са длъжни да заявят в областната дирекция “Земеделие” всяка промяна в обстоятелствата по ал. 3 и 4 в едномесечен срок от настъпването й.

(8) Регистрацията е валидна за срок 5 години, като срокът може да бъде подновен въз основа на заявление, придружено от документите по ал. 4, т. 4 - 6. Регистрацията може да се заличи със заповед на директора на областната дирекция “Земеделие”:

1. по молба на производителя;

2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице;

3. при спиране на производството за период 12 месеца;

4. при установяване с влязъл в сила акт на контролен орган, че има промяна в обстоятелствата, въз основа на които е извършена регистрацията, и промяната не е била декларирана в срока по ал. 5.

(9) Отказът по ал. 6, както и заповедта по ал. 8, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 15а

(1) Производството на бубено семе се извършва от юридически лица, еднолични търговци и/или научни институти след регистрация в Министерството на земеделието и продоволствието.

(2) За извършване на дейностите по ал. 1 лицата подават заявление до министъра на земеделието и продоволствието, към което прилагат:

1. копие от диплома за завършено висше образование със специалност “Бубарство” на лицата по ал. 1 или на лицата, наети за извършване на дейността;

2. сертификат от Патентното ведомство за собственост на хибрид/хибриди бубено семе или договор със собственик на такъв хибрид за покупко-продажба на суперелитно и/или елитно бубено семе;

3. опис на технологията за производство по категории бубено семе, съоръженията за приемане, разполагане и обработване на пашкулите, зареждане на какавидите и пеперудите и на апаратурата за произвеждане, контролиране и съхраняване на бубеното семе.

(3) В двумесечен срок от постъпване на заявлението и на документите по ал. 2 министърът на земеделието и продоволствието или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация или прави мотивиран отказ. В този срок при необходимост може да се поиска от заявителя писмено допълване или уточняване на документите по ал. 2.

(4) Регистрацията важи за срок 5 години, като срокът може да бъде подновен при условията и по реда на ал. 2.

(5) Собствениците или управителите на регистрираните предприятия заявяват в Министерството на земеделието и продоволствието всяка промяна в обстоятелствата по ал. 2 в едномесечен срок от настъпването й.

(6) Регистрацията се заличава със заповед на министъра на земеделието и продоволствието:

1. по молба на производителя;

2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице;

3. при смърт на физическото лице;

4. при спиране на производството за период 12 месеца;

5. при установяване с влязъл в сила акт на контролен орган, че има промяна в обстоятелствата, въз основа на които е извършена регистрацията, и промяната не е била заявена в срока по ал. 5.

(7) Отказът за регистрация и заповедта по ал. 6 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.

(8) Търговията с бубено семе се извършва във вид на партиди, като всяка партида се придружава със следните документи:

1. сертификат за произход;

2. ветеринарномедицински сертификат за липса на болестта “пебрина”;

3. фактура за закупеното бубено семе или договор с притежателя на сертификата по т. 1, когато търговецът не е производител на семената.

Чл. 16

(отменен)

(1) Обектите за отглеждане на селскостопански животни, предназначени за животновъдния пазар се регистрират по реда на този закон.

(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва в областните дирекции „Земеделие и гори“ към Министерството на земеделието и горите.

(3) Условията, редът за регистрация и заличаването от регистъра по ал. 2 се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и горите.

Чл. 17

(отменен)

Обектите по чл. 16, ал. 1 трябва да отговарят на:

1. условията, специфични за всеки вид, порода, хибрид и категория животни, съгласно зоотехническите и зоохигиенните изисквания;

2. ветеринарно-санитарните изисквания за опазване здравето на селскостопанските животни и на хората;

3. условията за хуманно отношение към селскостопанските животни;

4. условията за безопасна експлоатация и противопожарна охрана;

5. условията за здравна защита на населените места и саниране на околната среда.

Чл. 18

(1) Националният генофонд от ценни породи животни се опазва усъвършенства и възпроизвежда в племенно стадо и институти с племенни бази, определени със заповед на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Структурата на националния генофонд се изгражда по видове, породи и линии животни, определя се за всяко племенно стопанство и институт с племенна база и се класифицира, както следва:

1. породи и популации в критично състояние;

2. застрашени от изчезване породи и популации;

3. редки породи и популации;

4. широко разпространени породи и популации;

5. уязвими породи и популации.

(3) Предложения за промяна в структурата на националния генофонд се правят от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството в случаите по чл. 8, ал. 2, т. 3 и от развъдните асоциации въз основа на критериите, заложени в селекционните програми.

(4)

1. застрашени от изчезване породи;

2. породи с намаляваща популация;

3. породи с постоянно и нарастващо значение.

(5)

Чл. 18а

(1) Животновъдните ферми и институтите с племенни стада от структурата на националния генофонд и контролираните животни се подпомагат ежегодно от Държавен фонд “Земеделие” по предложение на комисията по ал. 2.

(2) Комисия, назначена със заповед на министъра на земеделието и продоволствието, разглежда предложенията по чл. 18, ал. 3, както и предложенията за промяна на броя на контролираните животни за подпомагане.

(3) Комисията по ал. 2 включва представители на Министерството на земеделието и продоволствието, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, научни работници и по един представител на развъдните асоциации.

(4) Министърът на земеделието и продоволствието издава правилник за дейността на комисията по ал. 2.

Чл. 19

Ветеринарномедицинското обслужване и контрол и профилактиката в животновъдството се осъществяват по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 20

Селекцията в животновъдството се състои във:

1. идентификация и регистрация на животни, определени за разплод, включени в селекционна програма;

2. контрол на продуктивни качества и признаци, обект на селекция;

3. определяне на развъдната стойност на животните;

4. прилагане на различни методи на развъждане - чистопородно развъждане, кръстосване, хибридизация;

5. водене на зоотехнически регистър;

6. водене на родословна книга;

7. издаване на сертификат за произход и зоотехнически сертификат.

Чл. 21

Репродукцията в животновъдството се състои в поддържане и увеличаване броя на селскостопанските животни чрез:

1. производство на елитни и с висока развъдна стойност индивиди;

2. производство на сперма, яйцеклетки и ембриони;

3. извършване на специфично видово заплождане чрез естествено покриване, изкуствено осеменяване, трансплантация на ембриони и заплождане ин витро.

Чл. 21а

Селекцията и възпроизводството при птици се осъществяват по видове и линии в зависимост от поставената цел при условия и по ред, определени в наредбите по чл. 8, ал. 6.

Чл. 22

Дейностите по чл. 20 и 21 имат за цел:

1. съхранение и генетично усъвършенстване на породи, популации, линии и хибриди от националния генофонд и контролираната част на популацията;

2. отглеждане, развъждане и устойчиво развитие на съществуващи породи, популации, линии и хибриди;

3. изпитване на комбинативните способности между породи и линии и създаване схеми на хибридизация.

4. създаване на нови породи.

Чл. 23

(1) Идентификацията, регистрацията и контролът на продуктивните качества и признаци - обект на селекция при животни, включени в дейности, описани в селекционните програми, се извършват от специалисти със специалност “Животновъдство”, със средно или висше образование.

(2) Контролът на продуктивните качества и признаци - обект на селекция, се извършва от развъдните организации, получили разрешение по реда на чл. 29 - 29б.

(3) Определянето на развъдната стойност на животните се извършва от специалисти с висше животновъдно образование при условия и по ред, определени с наредби по чл. 8, ал. 6.

(4) Лицата по ал. 1 и 3 предоставят резултатите от дейността си на развъдните организации и на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството в писмен вид и в определен от тях срок.

Чл. 24

(1) Министерството на земеделието и продоволствието създава и поддържа Единна национална система, която съдържа обобщена информация за животните, предназначени за селекция и репродукция, като ползва базата данни от информационната система “по чл. 51, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност”.

(2) Единната национална система обединява информацията от развъдните организации и асоциации

(3) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството изгражда и поддържа информационна система за осъществяване на контрола по чл. 8, ал. 3.

Чл. 25

Чистопородните разплодни животни и изходните линии при птици се идентифицират и вписват в родословни книги.

Чл. 26

Кръстоските, хибридите, репродуктивните стада свине и родителските стада при птиците се вписват в зоотехнически регистри или книги.

Чл. 27

(1) Родословните книги и зоотехническите регистри се водят от развъдни организации, получили разрешение по реда на чл. 29б, ал. 2, а зоотехническите книги - от селекционери в развъдните стопанства.

(2) При чистокръвните породи коне, за които важат общи международни изисквания, родословните книги се водят от организации, одобрени със заповед на министъра на земеделието и продоволствието.

(3) Развъдните организации и организациите по ал. 2 не могат да откажат вписването в родословните книги на чистопородни разплодни животни и еднокопитни, ако те произхождат от друга държава - членка на Европейския съюз, при условие че животните отговарят на изискванията, определени от Постоянния комитет по зоотехника за вписване в родословната книга.

Чл. 28

(1) Критериите, на които трябва да отговарят чистопородните, чистолинейните и еднокопитните животни за разплод, за да бъдат вписани в родословните книги, се определят по недискриминационен начин и са:

1. произход, определен в съответствие с правилата за водене на родословната книга;

2. идентифициране след раждане или излюпване съгласно правилата за водене на родословната книга;

3.

(2) Условията и редът за вписване в родословните книги, както и в зоотехническите регистри и книги, за определянето на развъдната стойност на животните за разплод, се определят с наредбите по чл. 8, ал. 6.

Чл. 29

(1) За получаване на разрешение за извършване на дейност по селекция и репродукция от развъдните организации се подава заявление до министъра на земеделието и продоволствието, придружено със следните документи:

1. удостоверение за актуална съдебна регистрация;

2. сертификат за създадени или открити и разработени породи, линии и хибриди селскостопански животни, издаден от Патентното ведомство на Република България или от държава - членка на Европейския съюз, или разрешение от притежателя на сертификата за осъществяване на селекция и репродукция;

3. декларация за възможности за контрол на произхода;

4. селекционна програма за всяка отделна порода, линия, хибрид и популация, която съдържа:

5. списък на фермите и животните, с които ще се осъществява селекционната програма като доказателство за достатъчно голяма популация за усъвършенстване на породата или нейното запазване;

6. декларация, че резултатите от контрола на продуктивните качества на животните ще се използват за осъществяване на селекционната програма;

7. декларация за вписване на животните и водене на родословна книга;

8. декларация, че животните, обект на селекционната програма, ще се идентифицират;

9. декларация за спазване на принципа на равнопоставеност между членовете на развъдната организация, който гарантира възможност за участие на всеки животновъд, който живее и/или работи в района на дейността на организацията.

(2) Министърът на земеделието и продоволствието не допуска дискриминация при издаване на разрешенията по ал. 1.

(3)

(4)

(5)

Чл. 29а

(1) Министърът на земеделието и продоволствието назначава със заповед комисия, която в 4-месечен срок от подаване на заявлението по чл. 29, ал. 1 разглежда приложените към него документи и представя доклад на министъра на земеделието и продоволствието с предложение за издаване или отказ за издаване на разрешение.

(2) Комисията по ал. 1 включва представители на Министерството на земеделието и продоволствието, на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и научни работници.

(3) Комисията по ал. 1 може да извършва и проверки на място относно декларираните обстоятелства и селекционната програма.

(4) Министърът на земеделието и продоволствието издава правилник за организацията и дейността на комисията по ал. 1.

Чл. 29б

(1) Министърът на земеделието и продоволствието отказва издаването на разрешение, когато:

1. не са представени документите по чл. 29, ал. 1;

2. селекционната програма застрашава запазването и развитието на породата;

3. при проверка на място от комисията по чл. 29а, ал. 1 се установи несъответствие между представените документи по чл. 29, ал. 1 и фактическите обстоятелства.

(2) Министърът на земеделието и продоволствието издава или мотивирано отказва издаването на разрешение в 10-дневен срок от представянето на доклада на комисията.

(3) Разрешението се издава за срок 10 години. Ново разрешение се издава при условията и по реда на чл. 29, 29а и на този член.

Чл. 30

(1) Заявителят се уведомява по реда на Гражданския процесуален кодекс за решението по чл. 29б, ал. 2 в 14-дневен срок от вземането му.

(2) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.

Чл. 31

(1) В Министерството на земеделието и продоволствието се води публичен регистър на издадените разрешения по чл. 29б, ал. 2.

(2) В регистъра по ал. 1 се вписват:

1. наименованието и адресът на развъдната асоциация;

2. номера на разрешението;

3. видът и породата на животните, за които се осъществява селекционната програма.

Чл. 32

(отменен)

(1) Разрешението се отнема, когато се установи, че са нарушени едно или няколко от изискванията на чл. 29, ал. 1 и/или не се изпълнява селекционната програма.

(2) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на чл. 30, ал. 2.

(3) В случаите по ал. 1 развъдната асоциация се заличава служебно от регистъра и се отнема правото на ползване и управление върху предоставеното за осъществяване на дейността имущество.

Чл. 32а

(1) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството извършва проверка на дейността на развъдната организация и дава препоръки за отстраняване в тримесечен срок на допуснатите пропуски и нарушения.

(2) При неотстраняване на допуснатите пропуски и нарушения Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството изготвя доклад до министъра на земеделието и продоволствието с предложение за отнемане на разрешението.

(3) Отнемането на разрешението може да се обжалва по реда на чл. 30, ал. 2.

(4) В случаите по ал. 2 министърът на земеделието и продоволствието може със заповед да заличи развъдната организация от регистъра и да отнеме правото на субсидиране по чл. 12, ал. 2, както и правото на ползване и управление върху предоставеното за осъществяване на дейността имущество.

Чл. 33

(1) Получаването, обработката и съхранението на сперма, трансплантацията на яйцеклетки и ембриони се извършват само в центрове за изкуствено осеменяване, в центрове за съхранение на сперма и в центрове за трансплантация на ембриони, одобрени и регистрирани от Националната ветеринарномедицинска служба съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) За нуждите на селекцията и репродукцията Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството използва информацията от регистъра съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(3) Мъжки разплодници се използват за естествено покриване при наличие на ветеринарномедицински и селекционен сертификат.

Чл. 34

(отменен)

(1) След подаване на заявлението и документите по чл. 33 упълномощени от министъра на земеделието и горите лица извършват проверка на място за установяване на съответствието на представената документация с фактическите условия за извършване на дейностите по получаване, обработка, съхранение на сперма и съхранение и трансплантация на яйцеклетки и ембриони.

(2) Когато при проверката не се установи необходимото съответствие по ал. 1 или е установен пропуск в представената документация, лицето се уведомява писмено за това и му се дава указание за отстраняването им. В тези случаи срокът по ал. 3 спира да тече от деня на уведомяването до отстраняване на несъответствието или пропуските.

(3) В двумесечен срок от постъпване на заявлението и на документите по ал. 1 министърът на земеделието и горите издава разрешение или отказва издаването му с мотивирано решение.

(4) Разрешението се дава за срок 10 години, като срокът може да бъде подновен при спазване на условията и по реда на ал. 1 – 3.

Чл. 35

(отменен)

В Министерството на земеделието и горите се води регистър на издадените разрешения, който съдържа:

1. име на лицето, получило разрешението, номер и дата на разрешението;

2. местонахождение на центъра за получаване, обработка и съхранение на сперма, трансплантация на яйцеклетки и ембриони;

3. дата на заличаване на разрешението от регистъра.

Чл. 36

(отменен)

(1) Разрешението се отнема, когато се установи, че са нарушени едно или няколко от изискванията по чл. 33.

(2) Отказът да бъде издадено разрешение по чл. 34, ал. 3, както и отнемането на разрешението подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.

(3) В случаите по ал. 1 лицето се заличава служебно от регистъра.

Чл. 37

(отменен)

(1) Лицата, получили разрешение по чл. 33, имат право да:

1. предоставят сперма за изкуствено осеменяване, която се придружава от документи, удостоверяващи зоотехническите и ветеринарно-санитарните ѝ качества;

2. контролират използването на мъжки разплодници за производство на свежа сперма при наличие на зоотехнически и ветеринарномедицински сертификати;

3. предоставят яйцеклетки и ембриони, които се придружават от документи, удостоверяващи зоотехническите и ветеринарно-санитарните им качества.

(2) Мъжки разплодници се използват за естествено покриване при наличие на ветеринарномедицински и селекционен сертификат.

Чл. 38

(отменен)

Условията и редът, при които се извършват селекция и репродукция на пчелни майки, чистопородно и хибридно бубено семе, се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 38и

(1) Търговията с кланични трупове от зайци се извършва след тяхното окачествяване в кланици от лица, които притежават свидетелство за окачествител. Свидетелствата се издават от Националния център за аграрни науки и/или от продуктов борд след проведен курс на обучение и успешно положен изпит.

(2) Програмата за обучение и за провеждане на изпит се изготвя от Националния център за аграрни науки и/или от продуктовия борд и се одобрява от министъра на земеделието и продоволствието.

(3) Министерството на земеделието и продоволствието води регистър на окачествителите, завършили квалификационен курс за класификация и окачествяване на заешко месо и разфасовки.

Чл. 39

(1) Търговията с живи животни и животинска продукция се извършва на пазари и тържища, във ферми и стопанства, в кланици и пакетиращи центрове за яйца при спазване изискванията на този закон и на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2)

(3)

Чл. 39а

(1) Търговията с чистопородни разплодни животни, хибриди, регистрирани еднокопитни, сперма, яйцеклетки и ембриони не може да се забранява или ограничава на зоотехнически и генеалогични основания, освен на основанията, произтичащи от този закон и наредбите по чл. 8, ал. 6.

(2) При търговия с чистопородни разплодни животни, хибриди, сперма, яйцеклетки и ембриони в рамките на Европейската общност държавите членки могат да изискват наличие на зоотехнически сертификат или сертификат за произход. При търговия с регистрирани еднокопитни те се придружават от идентификационен документ (паспорт).

(3) Документите по ал. 2 се издават от развъдните асоциации, а при чистокръвните породи коне - от организации, одобрени със заповед на министъра на земеделието и продоволствието.

(4) Когато се застрашава съществуването на породите животни по чл. 18, ал. 2, т. 1 и 2, министърът на земеделието и продоволствието по предложение на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството със заповед може да забрани или ограничи износа.

Чл. 40

(отменен)

Условията и редът за издаването на зоотехнически сертификат по чл. 39, ал. 2 се определят с наредбите по чл. 8, ал. 6.

Чл. 41

(отменен)

Търговията с животинска продукция се осъществява при наличие на ветеринарномедицински сертификат.

Чл. 42

(отменен)

Временни органичения при търговия със селскостопански животни се налагат при спазване изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 43

Внасянето от трети страни на чистопородни разплодни животни, хибриди и регистрирани еднокопитни се допуска, при условие че животните са:

1. вписани в родословна книга или в зоотехнически регистър на страна износител, които се водят от развъдна асоциация, отговаряща на изискванията на чл. 44а;

2. придружени със зоотехнически сертификат, идентификационен документ (паспорт) при еднокопитните, доказващ произхода и продуктивните им качества;

3. придружени с ветеринарномедицински сертификат съгласно чл. 56, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;

4. придружени с документ, доказващ, че чистопородните разплодни животни, хибриди и регистрирани еднокопитни ще бъдат вписани в родословна книга или в зоотехнически регистър, водени в Европейската общност, след изтичането на карантинния период.

Чл. 44

(1) Внасянето на яйцеклетки и ембриони в страната от трети страни се осъществява при спазване на следните изисквания:

1. яйцеклетките и ембрионите да произхождат от животно, което е вписано в родословна книга или в зоотехнически регистър на страната износител, които се водят от развъдна асоциация, отговаряща на изискванията на чл. 44а;

2. яйцеклетките и ембрионите да са придружени от зоотехнически и ветеринарномедицински сертификати.

(2) Внасянето на сперма в страната от трети страни се осъществява при спазване на следните изисквания:

1. да произхожда от животно, което е вписано в родословна книга или в зоотехнически регистър на страната износител, които се водят от развъдна асоциация, отговаряща на изискванията на чл. 44а;

2. да произхожда от животно, което е било предмет на контрол на продуктивните качества и има определена развъдна стойност;

3. да е придружена от зоотехнически и ветеринарномедицински сертификати.

(3) Вносителят организира съхраняването на внесените сперма, яйцеклетки и ембриони при спазване на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 44а

(1) Вносът по чл. 43 и 44 е възможен, когато развъдната асоциация, контролираща животните, е в списъка, съставен от компетентните органи на третата страна и представен на Европейската комисия.

(2) Министърът на земеделието и продоволствието може да отправи мотивирано искане до Европейската комисия за въвеждане на допълнителни изисквания за внасяне от трети страни на чистопородни разплодни животни, хибриди, регистрирани еднокопитни, сперма, яйцеклетки и ембриони освен определените в чл. 43 и 44.

Чл. 44б

(1) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството контролира внасянето на разплодни животни, сперма, яйцеклетки и ембриони от трети страни и изнасянето на застрашени породи от територията на страната.

(2) Условията и редът за провеждане на контрола по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 45

(1) Органите на държавния контрол в животновъдството осъществяват контрол върху производството, селекцията, репродукцията, окачествяването и търговията със селскостопански животни сперма, яйцеклетки и ембриони, с животински и биологични продукти.

(2) На контрол подлежат развъдните организации и асоциации и обектите по, чл. 14ж, чл. 15, ал. 2,, чл. 33, ал. 1 и чл. 38а, ал. 2.

Чл. 46

Контролът включва:

1. проверка на състоянието и начина на използване на сградите, инсталациите и техническото оборудване, свързани с производството, селекцията, репродукцията, окачествяването и търговията в животновъдството;

2. вземане на проби за извършване на анализи и изследвания;

3. проверка на документацията по извършваната дейност;

4.

Чл. 46а

Контролът върху селекционната дейност включва проверка:

1. за наличието на идентификация, свързана със селекционната дейност на селскостопански животни, включени в селекционни програми;

2. на методите на регистриране на животни, включени в селекционни програми;

3. на методите на контрол на продуктивни качества и признаци, обект на селекция, и тяхното съответствие с международни и национални правила и стандарти;

4. за наличието и състоянието на зоотехническите регистри и правилността на воденето им;

5. за наличието и състоянието на родословната книга.

Чл. 47

Контролът се осъществява от:

1. длъжностни лица, упълномощени от министъра на земеделието и продоволствието - за обектите по чл. 18, чл. 38а, ал. 2 и изискванията, определени в наредбите по чл. 38ж; - за обектите за производство и търговия с кланични трупове от зайци по чл. 38и, ал. 1;

2. областните дирекции “Земеделие” - за обектите по, чл. 14ж и чл. 15, ал. 2;

3. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството - за развъдните организации и асоциации, центровете за изкуствено осеменяване и центровете за трансплантация на ембриони;

4. органите на държавен контрол по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 48

Контролните органи имат право:

1. на свободен достъп и проверки в контролираните обекти;

2. да изискват данни за контрола на селекционните показатели и установените развъдни стойности, в това число за методите на постигането им;

3. да изискват данни за условията за отглеждане на животни и за производство на животинска продукция;

4. да получават информация и да анализират спазването на изискванията за разделно изкупуване на чистопородни разплодни животни и хибриди и животинска продукция;

5. да осъществяват контрол върху качеството на получаваните сперма, яйцеклетки и ембриони, да контролират условията за тяхното съхраняване и реда за използване на мъжки разплодници за естествено покриване;

6. да дават задължителни предписания;

7. да съставят актове за констатираните административни нарушения.

Чл. 49

Лицата, подлежащи на контрол, са длъжни да осигуряват на органите по чл. 47 достъп до контролираните обекти, да им съдействат и да изпълняват техните предписания.

Чл. 50

(отменен)

(1) Лице, което отглежда селскостопански животни, предназначени за пазара, в обекти, които не са регистрирани по чл. 16, се наказва с глоба от 100 до 900 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 900 до 1500 лв.

Чл. 51

(отменен)

(1) Лице, което наруши изискванията на чл. 14 и 15, се наказва с глоба от 200 до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 800 лв.

Чл. 51а

(отменен)

(1) Който означава биологичния начин на производство върху животински продукти и храни от животински произход, които не са произведени при спазване на правилата за биологично производство, не е осъществен контрол и не е издаден сертификат, в нарушение на чл. 14, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(3) Продуктите по ал. 1 се отнемат в полза на държавата.

Чл. 51б

(отменен)

Лице, което без разрешение по чл. 14а, ал. 1 осъществява контрол върху биологичното производство, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 51в

(1) Лице, което произвежда и/или търгува с чистопороден и хибриден разплоден материал в нарушение на правилата по чл. 15, ал. 1, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

(2) Лице, което произвежда чистопороден и хибриден разплоден материал, без да е регистрирано, в нарушение на чл. 15, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв.

Чл. 51г

(1) Лице, което произвежда и/или търгува с чистопородни и хибридни яйца на копринената пеперуда в нарушение на правилата по чл. 15а, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.

(2) Лице, което произвежда чистопородни и хибридни яйца на копринената пеперуда, без да е регистрирано по чл. 15а, ал. 2, се наказва с глоба от 500 лв.

(3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 52

(1) Лице, което предоставя сперма за изкуствено осеменяване, яйцеклетки, ембриони и мъжки разплодници за производство на свежа сперма в нарушение на изискванията на чл. 33, ал. 1, се наказва с глоба от 200 до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 800 лв.

Чл. 53

(1) Лице, което допусне използването на мъжки разплодници за естествено покриване без наличие на ветеринарномедицински и зоотехнически сертификат в нарушение на чл. 33, ал. 3, се наказва с глоба от 200 до 400 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 600 до 900 лв.

Чл. 53а

(1) За нарушения на правила, създадени по реда на чл. 38а - 38з, се налага глоба от 500 до 1500 лв., ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 54

(1) Лице, което отказва или препятства изпълнението на дейностите на държавния контрол по чл. 46, се наказва с глоба от 300 до 400 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 800 до 1200 лв.

Чл. 55

На юридическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 12, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв. и отнемане на правото на ползване и управление върху предоставеното за осъществяване на дейността имущество.

Чл. 56

(1) Лице, което укрива или предоставя невярна информация на контролните органи в нарушение на изискванията на чл. 48, т. 2 – 4, се наказва с глоба от 400 до 600 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.

Чл. 57

При повторно извършване на нарушенията по чл. 51а - 56 предвидените глоби или имуществени санкции се налагат в двоен размер.

Чл. 58

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от лицата по чл. 47.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и продоволствието или от упълномощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Контролирана част на популацията“ е частта, с която се води селекционната работа и е предназначена за производство на разплодни животни с доказан произход.

2. “Биологични продукти” са продуктите, получени при спазване на изискванията за биологично производство.

3. „Възпроизводство“ е поддържане и увеличаване на определен брой селскостопански животни.

3а. “Генетични ресурси в животновъдството” са животински видове или популации от тях, които се използват или могат да бъдат използвани за производство на храна или за селскостопанска дейност. Популациите във всеки от видовете животни могат да бъдат класифицирани като диви и неопитомени, местни и примитивни популации, стандартизирани породи, селекционирани линии и всякакъв консервиран генетичен материал. Всички те понастоящем са категоризирани като породи.

4. „Животински вид“ е популация от индивиди, които са със сходни анатомични, морфологични, ембриологични и физиологични белези, имат еднаква обмяна на веществата, наследственост и общ произход.

5. „Животински продукти“ са месо, мляко, яйца, вълна и пашкули.

5а.

6. „Зоотехнически сертификат“ е документ за произхода, продуктивността и генетичната стойност на регистрираното животно.

6а. “Зоотехнически регистър” е книга, регистър или електронен регистър, който се води от развъдна асоциация или организация, получила разрешение за извършване на развъдна дейност със селскостопански животни и птици, и съдържа идентификационен номер на животното, дата на раждане, пол, порода, майка и баща на животното, собственик на фермата и населеното място (местоположението).

7. „Категория“ е възрастова и продуктивна принадлежност на даден вид животни.

8. “Контрол на продуктивните качества” е процедура за определяне на величината на признаци, характеризиращи дадени продуктивни характеристики на едно животно при определени условия на отглеждане.

9. „Кръстоски“ са индивидите, получени при кръстосване на животни от различни породи.

10. „Линия“ е структурна единица на породата, която носи нейните особености, но има и собствени характерни белези.

11. „Отглеждане“ е комплекс от зоотехнически и ветеринарномедицински мероприятия, които осигуряват нормалното анатомично и физиологично развитие, протичане на продуктивния процес при селскостопанските животни и получаване на качествена и конкурентоспособна животинска продукция.

12.

13.

14.

14а. “Племенно стадо” е стадо с чистопородни животни, в което се извършва развъдна дейност.

15. „Племенно стопанство“ е стопанство, в което се отглеждат животни за разплод под селекционен контрол.

15а. “Племенна животновъдна ферма” е ферма, в която се извършва развъдна дейност.

16. „Повторно извършване на нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за нарушение от същия вид.

17. „Популация“ е група еднородни индивиди, които обитават определен ареал.

18. “Порода” е всяка специфична подгрупа от домашни животни с определени и идентифицирани външни признаци, които й позволяват да бъде отделена чрез визуална оценка от други определени по сходен начин групи животни в същия вид, или група животни, за която по географско или културно разделяне от фенотипно сходни групи е довело до възприемането й като отделна идентичност.

18а. “Представителни пазари” са пазари, в които се извършва търговия с живи селскостопански животни и/или продукти от тях в обем, който е представителен за националното или местното производство в страната.

18б. “Порода и популация в критично състояние” е порода, при която съществува вероятност тя да изчезне, ако факторите, причиняващи намаляване на нейния брой, не бъдат елиминирани или отстранени.

18в. “Застрашена от изчезване порода и популация” е порода, при която общият брой на разплодните женски животни е между 100 и 1000 или общият брой на разплодните мъжки животни е по-малък или равен на 20 и по-голям от 5; или общият популационен размер е близък или малко над 100 и съществува тенденция на увеличаване и процентът на чистопородните женски животни е над 80 на сто; или общият популационен размер е близък или малко над 1000 и съществува тенденция към намаление и процентът на чистопородните женски животни е под 80 на сто.

18г. “Рядка порода и популация” е порода, при която общият брой на разплодни женски животни е по-малък от 100, а броят на разплодните мъжки животни е по-малък или равен на 5; или общият популационен размер е близък или малко над 100 и съществува тенденция към намаление и процентът на чистопородните женски е по-малък от 80 на сто.

18д. “Широко разпространена порода и популация” е порода, при която общият брой на оставените женски и мъжки животни за разплод е над 10 000, а процентът на чистопородните женски животни е близък до 100 и популационният размер се увеличава.

18е. “Уязвима порода и популация” е такава, при която броят на развъжданите женски животни е под 5000.

19. „Развъдни ферми и стопанства“ са ферми и стопанства за производство на чистопородни разплодни животни и хибриди, изпълняващи определени селекционни програми.

20. „Развъдна стойност“ е сумата от средния ефект на гените, които индивидът носи.

21. „Разплодно животно“ е животно, завършило своето физиологично и пълно развитие и годно за разплод.

22. “Родословна книга” е всяка книга, регистър или информационен носител, която се води от развъдна организация, получила разрешение по чл. 29 - 29б, и в която се вписват чистопородните разплодни животни и регистрирани еднокопитни с цел да се удостоверят произходът, продуктивността и развъдната им стойност, като се посочват всички известни техни родственици по възходяща линия.

23. „Селекционна програма“ е специализирана програма, регламентираща методите на селекция и определяне на развъдната стойност на отделните видове, породи и линии животни.

24. “Селскостопански животни” са говеда, биволи, овце, кози, еднокопитни, свине, птици, зайци, пчелни семейства и копринена пеперуда, отглеждани и развъждани със стопанска цел, както и кучета и камили със селскостопанско предназначение.

25. „Сертификат за произход“ е документ за удостоверяване произхода на животни – продукт на чистопородно развъждане или кръстосване.

25а. “Окачествяване и класификация по скалата EUROP” е система за окачествяване на кланични трупове от свине, овце и говеда и класифицирането им според теглото, процента на постното месо, мускулната структура и общия външен вид (конформация), мастното покритие, според вида на животното.

26. „Стопанство“ е производствена единица за отглеждане на животни и за производство на животинска продукция.

27. „Трансплантация на ембриони“ е прехвърляне и трансплантиране на ембриони от едно женско животно на друго за доразвитие.

28. “Животновъдна ферма” е технически и икономически отделна стопанска единица, която има самостоятелно управление и чиято продукция се категоризира като животинска.

29. „Хибриди“ са кръстоски, получени в резултат на проведена хибридизация.

30. „Хибридизация“ е кръстосване на животни от специално създадени и изпитани по комбинативна способност породи и линии.

31. “Ценни породи” са породи с национална значимост, които имат стопанска и генетична стойност.

32. „Чистопороден и хибриден разплоден материал за развъждане“ са здрави, високопродуктивни, чистопородни животни под селекционен контрол, които се използват за възпроизводство и снабдяване на стоковите стопанства с разплоден материал.

33. “Чистопородно разплодно животно” е контролирано разплодно животно, чиито родители, прародители и самото то са вписани или регистрирани в родословната книга на съответната порода и което отговаря на изискванията да бъде регистрирано в родословната книга.

34. „Чистопородно развъждане“ е метод на развъждане, който се прилага между животни от една и съща порода с ценни стопански и биологични качества с цел запазването и подобряването им.

35. “Биологично производство” е специален начин на земеделско производство, опазващо околната среда и нейните компоненти чрез намаляване и забрана за използване на вещества и процедури, които имат отрицателно въздействие върху нея или увеличават риска от замърсяване на хранителната верига и осигуряват спазването на специално установени правила и стандарти при отглеждането на животните.

36. “Зоотехническа книга” е книга, в която се вписват резултатите от селекционната дейност в развъдните стопанства, изготвена по образец, утвърден от развъдните асоциации.

37. “Развъдна организация” е организация или сдружение на животновъди, получили разрешение за дейност по реда на чл. 29 - 29б и водят родословната книга или зоотехническия регистър.

38. “Вписани еднокопитни” са еднокопитните, регистрирани вече в една родословна книга и включени в друга такава книга според целите на селекционната програма.

39. “Генеалогични основания” са основания, доказващи произхода на чистопородните животни и хибриди.

40. “Добра практика при отглеждане на селскостопански животни” е система от основни правила за работа, които трябва да се спазват при производството на селскостопанска продукция и които са свързани с персонал, помещения, съоръжения, материали, документация, хигиенно поддържане, технология за производство и системи за контрол, с цел да се сведе до минимум рискът от замърсяване на селскостопанската продукция и околната среда чрез производствена или селскостопанска дейност.

41. “Трета страна” е всяка държава, която не е членка на Европейския съюз.

42. “Национален генофонд” е динамично променяща се структура от всички видове, породи, популации и хибриди селскостопански животни под селекционен контрол с определени нива от комисията по чл. 18а, ал. 2.

43. “Независима акредитирана лаборатория” е лаборатория, която не е собственост на млекопроизводител или млекопреработвател или на свързани с тях лица по смисъла на § 1 от Търговския закон.

44. “Развъдни асоциации” са обединения по видов и продуктов принцип на развъдни организации, които са получили разрешение по чл. 29б, ал. 2.

§ 2

В срок две години от влизането на закона в сила заварените станции за изкуствено осеменяване и станциите за трансфер на ембриони привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона.

§ 3

В срок шест месеца от влизането на закона в сила заварените развъдни асоциации привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона.

§ 4

Министърът на земеделието и продоволствието може да предоставя на животновъдни организации безвъзмездно право на ползване и управление върху имуществото, останало след приключване на ликвидацията на Националната служба за селекция и репродукция в животновъдството.

§ 5

Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.

§ 6

Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и продоволствието.