Закон за животновъдството

Чл. 1

Този закон урежда:

1. организацията и управлението на животновъдството;

2. селекцията и репродукцията в животновъдството;

3. производството и търговията със селскостопански животни, животински и биологични продукти;

4. статута и дейността на животновъдните организации;

5. правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с дейностите по т. 2 и 3.

Чл. 2

Законът има за цел да създаде условия и предпоставки за:

1. устойчиво развитие на животновъдството и управление на генетичните ресурси и използването им за ефективно производство на животински продукти;

2. създаване и съхраняване на популации от ценни породи селскостопански животни;

3. опазване на околната среда и здравето на животните и на хората.

Чл. 3

(1) Министърът на земеделието и горите организира, ръководи и осъществява държавната политика в областта на животновъдството.

(2) Областните дирекции „Земеделие и гори“ към Министерството на земеделието и горите провеждат държавната политика в животновъдството на територията на областта.

Чл. 4

(1) Създава се Съвет по животновъдство като консултативен орган към министъра на земеделието и горите.

(2) Съветът по животновъдство подпомага министъра на земеделието и горите при осъществяването на държавната политика в областта на животновъдството и има следния състав: председател – министърът на земеделието и горите, и членове – по трима представители на Министерството на земеделието и горите, на Националния животновъден съюз, на Националния център за аграрни науки и по един на Националната ветеринарномедицинска служба, Тракийския университет – Стара Загора, и Висшия селскостопански институт – Пловдив.

(3) Министърът на земеделието и горите издава правилник за организацията и дейността на Съвета по животновъдството.

Чл. 5

Животновъдните организации са:

1. развъдните асоциации;

2. браншовите животновъдни организации;

3. Националният животновъден съюз.

Чл. 6

Животновъдните организации са сдружения с нестопанска цел, които се създават за развитието на животновъдството, извършват дейностите по селекция и репродукция, разработват препоръки по подотрасли и подпомагат държавните органи при провеждане на политиката в областта на животновъдството.

Чл. 7

Всяка животновъдна организация може да създава или участва в търговско дружество за извършване на стопански дейности, свързани със селекцията, репродукцията и производството на селскостопански животни, животински и биологични продукти.

Чл. 8

(1) Развъдните асоциации са юридически лица, които отговарят на условията на този закон.

(2) Селекцията и репродукцията се осъществяват по видове и породи животни от развъдните асоциации.

(3) Условията и редът за извършване на дейностите по ал. 2 се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 9

(1) Браншовите животновъдни организации обединяват лицата, извършващи сходни животновъдни дейности.

(2) Съставът на браншовите животновъдни организации, тяхната структура, устройството на ръководните им органи, числеността, финансирането, правата и задълженията на членовете им се определят в техния устав.

Чл. 10

(1) Животновъдните организации по чл. 5, т. 1 и 2, производителите и преработвателите на животински продукти, научните институти, зооинженерите и научните работници в областта на животновъдството могат да се обединяват в национален животновъден съюз.

(2) Националният животновъден съюз има за цел да подпомага и защитава общите интереси на своите членове и да съдейства на държавните органи при провеждане на политиката в областта на животновъдството.

(3) Националният животновъден съюз приема устав, съгласно който осъществява дейността си.

(4) Националният животновъден съюз е юридическо лице със седалище София.

Чл. 11

Националният животновъден съюз има следните функции:

1. участва в изготвянето на стратегия за развитие на животновъдството по подотрасли;

2. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с животновъдството;

3. осъществява контакти и взаимодействие със сродни организации от други страни и членува в международни сдружения в областта на животновъдството;

4. организира и провежда курсове за квалификация в областта на животновъдството съвместно с Националната служба за съвети в земеделието и с Националния център за аграрни науки;

5. осъществява и други функции, определени с устава.

Чл. 12

(1) Животновъдните организации могат да придобиват безвъзмездно право на ползване и управление върху имущество, частна държавна собственост, за нуждите на осъществяваната от тях дейност.

(2) Имотите и вещите, предоставени за ползване и управление на животновъдните организации, не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се включват в имуществото на търговски дружества, както и да се ползват не по предназначение.

(3) Животновъдните организации носят отговорност за опазване на имуществото по ал. 1. Те са длъжни да го застраховат.

(4) Условията и редът за придобиване на правото на ползване и управление се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и горите.

Чл. 13

Производството обхваща отглеждането и възпроизводството на селскостопански животни и производството на животински продукти.

Чл. 14

Производството на органично чисти животински продукти се извършва в райони и ферми при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите.

Чл. 15

Производството на чистопороден и хибриден разплоден материал за развъждане се извършва в развъдни ферми и стопанства при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на земеделието и горите.

Чл. 16

(1) Обектите за отглеждане на селскостопански животни, предназначени за животновъдния пазар се регистрират по реда на този закон.

(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва в областните дирекции „Земеделие и гори“ към Министерството на земеделието и горите.

(3) Условията, редът за регистрация и заличаването от регистъра по ал. 2 се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и горите.

Чл. 17

Обектите по чл. 16, ал. 1 трябва да отговарят на:

1. условията, специфични за всеки вид, порода, хибрид и категория животни, съгласно зоотехническите и зоохигиенните изисквания;

2. ветеринарно-санитарните изисквания за опазване здравето на селскостопанските животни и на хората;

3. условията за хуманно отношение към селскостопанските животни;

4. условията за безопасна експлоатация и противопожарна охрана;

5. условията за здравна защита на населените места и саниране на околната среда.

Чл. 18

Националният генофонд от ценни породи животни се опазва и усъвършенства в племенни стопанства и институти с племенни бази, определени със заповед на министъра на земеделието и горите.

Чл. 19

Ветеринарномедицинското обслужване и контрол и профилактиката в животновъдството се осъществяват по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 20

Селекцията в животновъдството се състои във:

1. идентификация и регистрация на животните от активната част на популацията;

2. контрол на продуктивните качества и определяне на развъдната стойност на животните;

3. чистопородно развъждане, подбор, кръстосване и хибридизация.

Чл. 21

Репродукцията в животновъдството се състои във:

1. производство и съхраняване на сперма, ембриони и яйцеклетки;

2. естествено покриване, изкуствено осеменяване и трансфер на ембриони.

Чл. 22

Дейностите по чл. 20 и 21 имат за цел:

1. генетично усъвършенстване на породи, отродия и линии за повишаване на конкурентоспособността им;

2. опазване в чисто състояние на съществуващи породи, отродия и линии;

3. отглеждане и развъждане на даден животински вид и производство на животински и биологични продукти.

Чл. 23

Селекцията и репродукцията се извършват в развъдните асоциации от зооинженери-селекционери и/или научни работници.

Чл. 24

(1) В Министерството на земеделието и горите се създава и поддържа Единна национална система, по която се извършва идентификация на животните, предназначени за селекция и репродукция.

(2) Единната национална система обединява информацията от развъдните асоциации и позволява осъществяване на контрол върху изпълнението на селекционните програми.

Чл. 25

Чистопородните разплодни животни се идентифицират и вписват в родословни книги.

Чл. 26

Кръстоските и хибридите се идентифицират и вписват в зоотехнически регистри.

Чл. 27

Родословните книги и зоотехническите регистри се водят от развъдни асоциации, получили разрешение по реда на чл. 29, ал. 1.

Чл. 28

(1) Критериите, на които трябва да отговарят чистопородните разплодни животни, за да бъдат вписани в родословните книги, са:

1. да произхождат от прародители и родители, които са вписани в родословната книга за същата порода;

2. да са идентифицирани след раждане съгласно правилата за водене на родословната книга;

3. да имат произход, определен в съответствие с правилата за водене на родословната книга.

(2) Условията и редът за вписване в родословните книги и зоотехническите регистри, воденето им, методите за контрол на продуктивността и за определянето на развъдната стойност на животните за разплод, се определят с наредбите по чл. 8, ал. 3.

Чл. 29

(1) Разрешения за извършване на дейностите на развъдните асоциации се издават от министъра на земеделието и горите при наличие на следните изисквания:

1. възможности за контрол на произхода;

2. достатъчно голяма популация за осъществяване на селекционната програма;

3. използване на резултатите от контрола на продуктивните качества на животните за осъществяване на селекционната програма;

4. подходящи методи на селекция за запазване характеристиките на породата;

5. система за идентифициране на животните;

6. определени цели на развъждането;

7. възможности за определяне на развъдната стойност на животните чрез съответни методи;

8. спазване на принципа на равнопоставеност между членовете, като статутът им гарантира възможността за участие в тях на всеки животновъд, който живее и/или работи в района на действието им, съгласно техните устройствени актове.

(2) За получаване на разрешение по ал. 1 се подава заявление до министъра на земеделието и горите, придружено със селекционна програма и документи за доказване на обстоятелствата по ал. 1.

(3) Министърът на земеделието и горите може да откаже издаването на разрешение по ал. 1, ако се застрашава запазването на породата.

(4) Министърът на земеделието и горите издава или отказва разрешение по ал. 1 в срок до 2 месеца от подаването на заявлението.

(5) Разрешението се дава за срок 10 години, като срокът може да бъде подновен при спазване на условията и реда по ал. 1 – 4.

Чл. 30

(1) Заявителят се уведомява по реда на Гражданския процесуален кодекс за решението по чл. 29, ал. 4 в 14-дневен срок от вземането му.

(2) Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство пред Върховния административен съд.

Чл. 31

(1) В Министерството на земеделието и горите се води регистър на издадените разрешения по чл. 29, ал. 1.

(2) В регистъра по ал. 1 се вписват:

1. наименованието и адресът на развъдната асоциация;

2. целта на развъждане;

3. видът и породата на животните, за които се осъществява селекционната програма.

Чл. 32

(1) Разрешението се отнема, когато се установи, че са нарушени едно или няколко от изискванията на чл. 29, ал. 1 и/или не се изпълнява селекционната програма.

(2) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на чл. 30, ал. 2.

(3) В случаите по ал. 1 развъдната асоциация се заличава служебно от регистъра и се отнема правото на ползване и управление върху предоставеното за осъществяване на дейността имущество.

Чл. 33

(1) Получаването, обработката и съхранението на сперма, трансплантацията на яйцеклетки и ембриони се извършва в центрове за изкуствено осеменяване и центрове за трансфер на ембриони след издаване на разрешение от министъра на земеделието и горите.

(2) За извършване на дейностите по ал. 1 лицата подават заявление до министъра на земеделието и горите, което съдържа:

1. име и адрес на лицето, кандидатстващо за разрешението;

2. местонахождение на центъра за изкуствено осеменяване и центъра за трансфер на ембриони.

(3) Заедно със заявлението по ал. 2 лицата представят и:

1. опис на съоръженията за събиране на спермата, включително на отделни помещения за почистване, дезинфекция и стерилизация на съоръженията и изолатор;

2. описание на центровете по ал. 1 за обработка и съхраняване на спермата или ембрионите, като помещенията за животните, за събирането на спермата, обработката и съхраняването ѝ да позволяват лесното им почистване и дезинфекция;

3. документи, удостоверяващи изграждането на центъра, така че помещението за животните да е отделено от спермопреработвателното помещение, като двете са изолирани от помещението за съхраняване на спермата;

4. документи за професионална квалификация на лицето или наети от него лица за извършване на дейностите по ал. 1.

Чл. 34

(1) След подаване на заявлението и документите по чл. 33 упълномощени от министъра на земеделието и горите лица извършват проверка на място за установяване на съответствието на представената документация с фактическите условия за извършване на дейностите по получаване, обработка, съхранение на сперма и съхранение и трансплантация на яйцеклетки и ембриони.

(2) Когато при проверката не се установи необходимото съответствие по ал. 1 или е установен пропуск в представената документация, лицето се уведомява писмено за това и му се дава указание за отстраняването им. В тези случаи срокът по ал. 3 спира да тече от деня на уведомяването до отстраняване на несъответствието или пропуските.

(3) В двумесечен срок от постъпване на заявлението и на документите по ал. 1 министърът на земеделието и горите издава разрешение или отказва издаването му с мотивирано решение.

(4) Разрешението се дава за срок 10 години, като срокът може да бъде подновен при спазване на условията и по реда на ал. 1 – 3.

Чл. 35

В Министерството на земеделието и горите се води регистър на издадените разрешения, който съдържа:

1. име на лицето, получило разрешението, номер и дата на разрешението;

2. местонахождение на центъра за получаване, обработка и съхранение на сперма, трансплантация на яйцеклетки и ембриони;

3. дата на заличаване на разрешението от регистъра.

Чл. 36

(1) Разрешението се отнема, когато се установи, че са нарушени едно или няколко от изискванията по чл. 33.

(2) Отказът да бъде издадено разрешение по чл. 34, ал. 3, както и отнемането на разрешението подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство пред Върховния административен съд.

(3) В случаите по ал. 1 лицето се заличава служебно от регистъра.

Чл. 37

(1) Лицата, получили разрешение по чл. 33, имат право да:

1. предоставят сперма за изкуствено осеменяване, която се придружава от документи, удостоверяващи зоотехническите и ветеринарно-санитарните ѝ качества;

2. контролират използването на мъжки разплодници за производство на свежа сперма при наличие на зоотехнически и ветеринарномедицински сертификати;

3. предоставят яйцеклетки и ембриони, които се придружават от документи, удостоверяващи зоотехническите и ветеринарно-санитарните им качества.

(2) Мъжки разплодници се използват за естествено покриване при наличие на ветеринарномедицински и селекционен сертификат.

Чл. 38

Условията и редът, при които се извършват селекция и репродукция на пчелни майки, чистопородно и хибридно бубено семе, се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 39

(1) Търговията с чистопородни разплодни животни и хибриди, както и с биологични продукти се осъществява при наличие на зоотехнически сертификат или сертификат за произход.

(2) Сертификатите по ал. 1 се издават от развъдните асоциации.

Чл. 40

Условията и редът за издаването на зоотехнически сертификат по чл. 39, ал. 1 се определят с наредбите по чл. 8, ал. 3.

Чл. 41

Търговията с животинска продукция се осъществява при наличие на ветеринарномедицински сертификат.

Чл. 42

Временни органичения при търговия със селскостопански животни се налагат при спазване изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 43

Вносът на чистопородни разплодни животни и хибриди в страната се осъществява при спазване на следните изисквания:

1. наличие на зоотехнически сертификат, доказващ произхода и продуктивните им качества;

2. наличие на ветеринарномедицински сертификат;

3. животните да са вписани в родословна книга или в зоотехнически регистър на страната износител;

4. задължение на вносителя за вписване на животните в родословна книга или в зоотехнически регистър, водени в страната, в срок до 15 дни след изтичането на карантинния период.

Чл. 44

(1) Вносът на биологични продукти в страната се осъществява при спазване на следните изисквания:

1. биологичните продукти да произхождат от животно, което е вписано в родословна книга или в зоотехнически регистър на страната износител;

2. биологичните продукти да са придружени от зоотехнически и ветеринарномедицински сертификати;

3. спермата да се придружава от документ, удостоверяващ, че произхожда от животно, което е било подложено на контрол на продуктивността и на определяне на развъдната му стойност.

(2) Вносителят организира съхраняването на внесените по реда на ал. 1 биологични продукти.

Чл. 45

(1) Органите на държавния контрол в животновъдството осъществяват контрол върху производството, селекцията, репродукцията и търговията със селскостопански животни, с животински и биологични продукти.

(2) На контрол подлежат обектите по чл. 16, ал. 1, развъдните асоциации, центровете за изкуствено осеменяване, центровете за трансфер на ембриони и развъдните ферми и стопанства.

Чл. 46

Контролът включва:

1. проверка на състоянието и начина на използване на сградите, инсталациите и техническото оборудване, свързани с производството, селекцията, репродукцията и търговията в животновъдството;

2. вземане на проби за извършване на анализи и изследвания;

3. проверка на документацията по извършваната дейност;

4. проверка на системите за контрол, въведени в обектите по чл. 16, ал. 1, в развъдните асоциации, центровете за изкуствено осеменяване, центровете за трансфер на ембриони и в развъдните ферми и стопанства.

Чл. 47

Контролът се осъществява от:

1. длъжностни лица, упълномощени от министъра на земеделието и горите;

2. органите на държавен контрол по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 48

Контролните органи имат право:

1. на свободен достъп и проверки в контролираните обекти;

2. да изискват данни за контрола на селекционните показатели и установените развъдни стойности, в това число за методите на постигането им;

3. да изискват данни за условията за отглеждане на животни и за производство на животинска продукция;

4. да получават информация и да анализират спазването на изискванията за разделно изкупуване на чистопородни разплодни животни и хибриди и животинска продукция;

5. да осъществяват контрол върху качеството на получаваните биологични продукти, да спазват условията за тяхното съхраняване и реда за използване на мъжки разплодници за естествено покриване;

6. да дават задължителни предписания;

7. да съставят актове за констатираните административни нарушения.

Чл. 49

Лицата, подлежащи на контрол, са длъжни да осигуряват на органите по чл. 47 достъп до контролираните обекти, да им съдействат и да изпълняват техните предписания.

Чл. 50

(1) Лице, което отглежда селскостопански животни, предназначени за пазара, в обекти, които не са регистрирани по чл. 16, се наказва с глоба от 100 до 900 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 900 до 1500 лв.

Чл. 51

(1) Лице, което наруши изискванията на чл. 14 и 15, се наказва с глоба от 200 до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 800 лв.

Чл. 52

(1) Лице, което предоставя сперма за изкуствено осеменяване, яйцеклетки, ембриони и мъжки разплодници за производство на свежа сперма в нарушение на изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 3, се наказва с глоба от 200 до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 800 лв.

Чл. 53

(1) Лице, което допусне използването на мъжки разплодници за естествено покриване без наличие на ветеринарномедицински и зоотехнически сертификат в нарушение на чл. 37, ал. 2, се наказва с глоба от 200 до 400 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 600 до 900 лв.

Чл. 54

(1) Лице, което отказва или препятства изпълнението на дейностите на държавния контрол по чл. 46, се наказва с глоба от 300 до 400 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 800 до 1200 лв.

Чл. 55

На юридическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 12, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв. и отнемане на правото на ползване и управление върху предоставеното за осъществяване на дейността имущество.

Чл. 56

(1) Лице, което укрива или предоставя невярна информация на контролните органи в нарушение на изискванията на чл. 48, т. 2 – 4, се наказва с глоба от 400 до 600 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.

Чл. 57

При повторно извършване на нарушенията по чл. 50 – 56 предвидените глоби или имуществени санкции се налагат в двоен размер.

Чл. 58

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от лицата по чл. 47.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и горите или от упълномощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Активна част на популацията“ е частта, с която се води селекционната работа и е предназначена за производство на разплодни животни с доказан произход.

2. „Биологични продукти“ са сперма, яйцеклетки и ембриони, получени от разплодни животни.

3. „Възпроизводство“ е поддържане и увеличаване на определен брой селскостопански животни.

4. „Животински вид“ е популация от индивиди, които са със сходни анатомични, морфологични, ембриологични и физиологични белези, имат еднаква обмяна на веществата, наследственост и общ произход.

5. „Животински продукти“ са месо, мляко, яйца, вълна и мед.

6. „Зоотехнически сертификат“ е документ за произхода, продуктивността и генетичната стойност на регистрираното животно.

7. „Категория“ е възрастова и продуктивна принадлежност на даден вид животни.

8. „Контрол на продуктивните качества“ е определяне на зоотехническите показатели на едно животно при определени условия на отглеждане; тези показатели служат за преценка на генетическата стойност на животното и/или негови родственици.

9. „Кръстоски“ са индивидите, получени при кръстосване на животни от различни породи.

10. „Линия“ е структурна единица на породата, която носи нейните особености, но има и собствени характерни белези.

11. „Отглеждане“ е комплекс от зоотехнически и ветеринарномедицински мероприятия, които осигуряват нормалното анатомично и физиологично развитие, протичане на продуктивния процес при селскостопанските животни и получаване на качествена и конкурентоспособна животинска продукция.

12. „Органично чисти животински продукти“ са тези, които се подчиняват на методите, съобразени с природния екологичен баланс и позволяващи естествени поведенчески реакции при животните.

13. „Отродия“ е структурна единица след породата, обусловена от продуктивността и приспособеността към определени еколого-географски условия.

14. „Племенна база“ е ферма или стопанство за отглеждане, усъвършенстване, възпроизводство и съхраняване на ценни животни.

15. „Племенно стопанство“ е стопанство, в което се отглеждат животни за разплод под селекционен контрол.

16. „Повторно извършване на нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за нарушение от същия вид.

17. „Популация“ е група еднородни индивиди, които обитават определен ареал.

18. „Порода“ е относително еднородна група селскостопански животни, създадена и поддържана от човека, която притежава и предава на потомството характерни за нея особености и стопански качества.

19. „Развъдни ферми и стопанства“ са ферми и стопанства за производство на чистопородни разплодни животни и хибриди, изпълняващи определени селекционни програми.

20. „Развъдна стойност“ е сумата от средния ефект на гените, които индивидът носи.

21. „Разплодно животно“ е животно, завършило своето физиологично и пълно развитие и годно за разплод.

22. „Родословна книга“ е книга, която се води от развъдна асоциация и в която се вписват чистопородните разплодни животни с цел да се удостоверят произходът, продуктивността и генетичната им стойност.

23. „Селекционна програма“ е специализирана програма, регламентираща методите на селекция и определяне на развъдната стойност на отделните видове, породи и линии животни.

24. „Селскостопански животни“ са всички видове животни, отглеждани и развъждани със стопанска цел.

25. „Сертификат за произход“ е документ за удостоверяване произхода на животни – продукт на чистопородно развъждане или кръстосване.

26. „Стопанство“ е производствена единица за отглеждане на животни и за производство на животинска продукция.

27. „Трансфер на ембриони“ е прехвърляне и трансплантиране на ембриони от едно женско животно на друго за доразвитие.

28. „Ферма“ е най-малката производствена единица за отглеждане на определен вид животни и за производство на животинска продукция от тях.

29. „Хибриди“ са кръстоски, получени в резултат на проведена хибридизация.

30. „Хибридизация“ е кръстосване на животни от специално създадени и изпитани по комбинативна способност породи и линии.

31. „Ценни породи“ са породи, които имат природно-климатична, стопанска и генетична стойност.

32. „Чистопороден и хибриден разплоден материал за развъждане“ са здрави, високопродуктивни, чистопородни животни под селекционен контрол, които се използват за възпроизводство и снабдяване на стоковите стопанства с разплоден материал.

33. „Чистопородно разплодно животно“ е контролирано разплодно животно, чиито родители, прародители и самото то са вписани в родословната книга на съответната порода.

34. „Чистопородно развъждане“ е метод на развъждане, който се прилага между животни от една и съща порода с ценни стопански и биологични качества с цел запазването и подобряването им.

§ 2

В срок две години от влизането на закона в сила заварените станции за изкуствено осеменяване и станциите за трансфер на ембриони привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона.

§ 3

В срок шест месеца от влизането на закона в сила заварените развъдни асоциации привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона.

§ 4

Министърът на земеделието и горите може да предоставя на животновъдни организации безвъзмездно право на ползване и управление върху имуществото, останало след приключване на ликвидацията на Националната служба за селекция и репродукция в животновъдството.

§ 5

Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.

§ 6

Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и горите.