(1) Министърът на енергетиката може да налага на енергийните предприятия допълнителни задължения за обслужване на обществото.
(2) Допълнителните задължения по ал. 1 се налагат, когато са свързани със:
1. непрекъснатост на доставките на електрическа и топлинна енергия и природен газ, и
2. опазването на околната среда — съгласувано с министъра на околната среда и водите.
3. защитата на обектите, представляващи критична инфраструктура в енергетиката.
(3) Допълнителните задължения по ал. 1 се налагат със заповед, която съдържа:
1. лицето, на което се налага;
2. съдържанието на задължението;
3. срок, който не може да бъде по-дълъг от една година, както и условията, при които трябва да бъде изпълнено задължението; 4. други условия.
(4) Извършените от енергийните предприятия допълнителни разходи по ал. 3 се признават като разходи по чл. 35.
(5) Със заповедта по ал. 3 не могат да бъдат налагани допълнителни задължения, които противоречат на чл. 93а, ал. 2, 3 и 5.