(1) На задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера и чума.
(2) На задължителна карантина подлежат контактни лица на лицата по ал. 1. С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави.
(3) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от и заразоносители на заразни болести извън посочените по ал. 1, както и задължителна карантина на контактните с тях лица, въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск от разпространението на съответната заразна болест.
(4) Задължителната изолация на лице по ал. 1 или 3 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция.
(5)
(6) Задължителната карантина на лице по ал. 2 или 3 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция.
(7) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация по ал. 1 или 3 и на задължителната карантина по ал. 2 или 3 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на съответната заразна болест по ал. 1 или 3.
(8) Контактните лица по ал. 2 или 3 не може да откажат извършването на изследване с цел установяване наличието на носителство на заразна болест по ал. 1 или 3 назначено с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция.
(9) Министърът на здравеопазването утвърждава образец на предписанията по ал. 4, 6 и 8.
(10) За издаденото предписание по ал. 4, 6 или 8 на лице по ал. 1, 2 или 3 се съобщава по реда на чл. 18а, ал. 1, 2, 3, ал. 4, т. 1 и ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по един от следните начини чрез:
1. устно уведомяване на посочен от лицето мобилен или стационарен телефонен номер, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице, като писменото удостоверяване се прилага към преписката;
2. изпращане на електронно или кратко текстово съобщение на посочен от лицето електронен адрес или мобилен телефонен номер.
(11) В случаите по ал. 10, т. 1 и 2 на лицето по ал. 1, 2 или 3 се съобщава, че може да получи предписанието лично след изтичането на срока на изолацията, съответно на карантината. В срока на изолацията, съответно на карантината предписанието може да се получи само чрез упълномощено от лицето по ал. 1, 2 или 3 лице.
(12) Предписанието по ал. 10, т. 1 се смята за връчено от датата на устното уведомяване, а по ал. 10, т. 2 – когато в срок до 24 часа от изпращането лицето потвърди за получаването на съобщението чрез изпращане на обратно електронно или кратко текстово съобщение на посочен от съответната регионална здравна инспекция електронен адрес или мобилен телефонен номер.
(13) Когато в срока по ал. 12 лицето не изпрати потвърждение за получаването на съобщението по ал. 10, т. 2, съобщаването се извършва по реда на чл. 18а, ал. 1, 2, 3, ал. 4, т. 1 и ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или чрез устно уведомяване по реда на ал. 10, т. 1.
(14) Предписанията по ал. 4, 6 и 8 подлежат на предварително изпълнение.
(15) Заповедите по ал. 3 и 7 и предписанията по ал. 4, 6 и 8 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(16) Заповедите по ал. 3 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и подлежат на предварително изпълнение.
(17) Условията и редът за извършване на задължителната изолация на лице по ал. 1 или 3, задължителната карантина на лице по ал. 2 или 3 и на оценката на съществуващия епидемичен риск по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 60, ал. 5.
(18) С наредбата по ал. 17 се определят и критериите за определяне на контактните лица по ал. 2 и 3 в съответствие със спецификата на разпространение на съответната заразна болест по, ал. 1 или 3, включително епидемичен потенциал, инфекциозност и път на предаване на патогена и други.