Определение № 5822 от 13.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5822 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261100502020 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 420,ал.3 ГПК във вр. с чл.274- 278 от ГПК Образувано е по частна жалба подадена от О. В. О. срещу Определение № 45919/04.11.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 14325/2025 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта с която е оставена без уважение молбата по чл.420,ал.2 от ГПК на О. В. О. за спиране на изпълнението на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 10.07.2025 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 14.07.2025 г., въз основа на документ от кръга на тези по чл. 417, т. 3 ГПК в полза на К.М.П. против О. В. О. и Р.Г.Н., както и в частта с която е определена гаранция за спиране на изпълнението на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 10.07.2025 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 14.07.2025 г., в размер на 126000 лв, на основание чл.420,ал.1 от ГПК.

В частната жалба се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно като се излагат следните съображения: твърди се, че заявителя претендира суми по договор за наем, но последния бил автоматично прекратен много преди процесния период поради неплащане на две вноски, респ. в случая между страните липсвало облигационно отношение и претендираното вземане не съществувало. Счита, че определения размер на гаранцията от 126 000 лева бил неоправдано висок, тъй като тази сума била определена без оглед на конкретните факти по случая и на представените писмени доказателства за прекратяване на договора. Поддържа се, че процесното вземане било изцяло обезпечено чрез наложен запор по изпълнителното дело за същата сума, респ. кредиторът вече имал обезпечение на вземането си, а изискването на допълнителна парична гаранция било излишно, тъй като нямало риск за интересите на взискателя. Счита, че при условие, че вече има наложен запор, изискването на гаранция ще доведе до недопустимо двойно обезпечение- веднъж чрез запор и втори път чрез парична гаранция за спиране. Навежда още, че определението на СРС било немотивирано и моли съдът да вземе предвид и обстоятелството, че със съпругата му са съсобственици на 1/3 от имота. Моли съдът да отмени определението на СРС в обжалваната част, да отпадне изискването за внасяне на гаранция и съдът да спре изпълнението на издадената заповед за изпълнение без изискване за внасяне на гаранция. При условията на евентуалност моли съдът да намали размера на гаранцията до минимален размер, съобразен с факта, че частния жалбоподател е пенсионер и са наложени запори върху всички негови банкови сметки, което води до фактическа невъзможност за издръжка на него и съпругата му.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от К.М.П., в който се излага становище за нейната неоснователност по следните съображения: Счита, че процесния договор за наем не е бил автоматично прекратен, тъй като наемодателят никога 1 не е изразявал воля за това. Поддържа се, че не е възможно неизправната страна по договора да се позовава на собственото си неизпълнение за да обяви договора за прекратен. Навежда, че вземането му не е напълно обезпечено чрез наложения запор, тъй като банковите сметки на длъжника били празни и по тях нямало постъпления. Твърди, че наложеният запор върху празни сметки нямал реален изпълнителен или обезпечителен ефект по смисъла на закона, както и че в случая не било налице двойно обезпечение, тъй като запорите в изпълнителното производство не заместват гаранцията по чл. 420 от ГПК, а защитата на кредитора изисквала длъжникът да представи ново и отделно обезпечение, за да спре изпълнението. Поддържа се, че длъжникът не представил убедителни писмени доказателства, че не дължи сумите, поради което искането му за спиране без гаранция е неоснователно. Навежда, че е правнорелевантно, че длъжникът е съсобственик на процесния имот, тъй като това не променяло дължимостта на процесните суми. По изложените съображения моли съдът да потвърди определението на СРС.

По същество съдът намира следното:

На 12.03.2025 г. заявителя К.М.П. е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.3 от ГПК ( въз основа на писмен договор с нотариална заверка на подписите) за сумата от 126 000 лева, образувана от 36 дължими месечни вноски по 3500 лева, всяка, по договор за наем от 16.09.2020 г., сключен с нотариална заверка на подписите, рег. № 5497/16.09.2020 г., за периода от м.04.2022 г. до м.03.2025 г. включително, която сума се претендира солидарно от длъжниците О. В. О. и Р.Г.Н.а.

Със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 10.07.2025 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 14.07.2025 г., въз основа на документ от кръга на тези по чл. 417, т. 3 ГПК на длъжниците О. В. О. и Р.Г.Н.а е разпоредено да заплатят в полза на К.М.П. сумата от 126 000 лева, произтичаща от Договор за наем от 16.09.2020 г., сключен с нотариална заверка на подписите, рег. № 5497/16.09.2020 г.

На 13.10.2025 г. длъжникът О. О. е подал възражение срещу вземането по заповедта.

Със същата молба длъжникът иска спиране на изпълнението на заповедта по чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Във възражението са били изложени съображения, че договорът е бил прекратен автоматично, поради неплащане на две месечни вноски, а последното плащане е било направено на 23.07.2024 г. Били са изложени и съображения, че в периода 16.09.2020 г. до 23.07.2024 г. е бил заплащан наем на заявителя в намален размер ( 1500 лева) въз основа на сключен между страните анекс. Към възражението е било приложено допълнително споразумение от 16.09.2020 г., с което наемът на длъжниците е бил намален на половина за периода на обявена по реда на чл. 63 от Закона за здравето извънредна епидемична обстановка или обявено от Народното събрание извънредно положение за борба със заразни болести, изброени в чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето.

Към заявлението са приложени платежни документи с които О. О. е заплащал на К.М.П. по 1500 лева в периода 01.2023 г.- 10.2023 г. и 01.2024 г.- 07.2024 г. с основание договор за наем

За да постанови така обжалваното определение СРС е приел, че не са налице предпоставките по чл.420,ал.2 от ГПК са спиране на изпълнението, тъй като представените от длъжника доказателства не са от естество да докажат че процесното вземане не съществува или е погасено, и на основание чл.420,ал.1 от ГПК е определил гаранция в размер от 126 000 лева за спиране на изпълнението на заповедта по чл.417 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:

По исканото спиране на основание чл.420,ал.1 от ГПК: Основанията за спиране по чл. 420 ГПК са разделени в две групи: основания за спиране по силата на закона (ex lege) и основания за спиране по разпореждане на съда. Подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение и учредяването на обезпечение на кредитора пред съд по чл. 180 и 181 ЗЗД (без да съществува никакъв срок) спира изпълнението по силата на закона и в 2 определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране. Надлежно обезпечение означава, че даденото от длъжника покрива целия размер на дълга (главница и изтекли лихви до датата на депозиране на възражението) – Р. № 118 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 706/2019 г., III г. о. на ВКС. Изложеното позволява да се приеме, че обезпечението по чл.180 и чл.181 ЗЗД е определено от закона, а не е определяемо и поради това за съда не съществува задължение да дава указания на длъжника във връзка с размера му. Ако въпреки това заповедният съд прецени да остави без движение искането и определи размер на гаранцията, актът му не подлежи на обжалване ( както в частта с която е оставил искането без движение, така и в частта с която е определил размера на гаранцията), доколкото това разпореждане нито е преграждащо, нито в закона е предвидена изрично неговата обжалваемост ( чл.420,ал.3 от ГПК предвижда възможност за контрол на акта на съда с който се спира незабавното изпълнение или се оставя без уважение искането за спиране, но не и когато заповедния съд остави без движение молбата за спиране и определи размер на гаранцията). По изложените съображения съдът намира, че подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане в частите, с които се иска да отпадне изискването за гаранция или при условията на евентуалност да бъде намален нейния размер.

По искането за спиране на основание чл.420,ал.2 от ГПК съдът намира следното:

Съгласно чл.420,ал.2, т.1 от ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи. За да бъде уважено искането за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК, е достатъчно доказателствата, представени от длъжника, да разколебават твърдението на заявителя за наличие на изпълняемо право. В случая твърденията на длъжника, че процесния договор за наем бил прекратен поради неплащане на две вноски, а за периода от 06.09.2020 г. до 23.07.2024 г. се дължал наем в занижен размер не могат сами по себе си да обосноват наличието на предпоставката за спиране по чл.420,ал.2, т.1 от ГПК, тъй като това са въпроси по същество на спора, които не могат да се разглеждат и разрешат в производството по чл.420,ал.3 от ГПК. Независимо от изложеното в частната жалба и с оглед на факта, че в производството по частни жалби, контролната инстанция действа като пълен въззив ( ТР № 6/2017 г. на ОСГТК), съдът намира че изпълнението на процесната заповед за незабавно изпълнение следва да бъде спряно частично на основание чл.420,ал.2, т.1 от ГПК. Към възражението по чл.414 от ГПК длъжникът е приложил платежни документи от които се установява, че за периода 01.2023 г.10.2023 г. и 01.2024 г.-07.2024 г. е заплащал на кредитора по 1500 лева с правно основание договор за наем. Доколкото по делото липсват данни между страните да съществува друго наемно правоотношение, то следва да се приеме, че длъжникът О. В. О. е заплатил на кредитора К.М.П. сума в общ размер от 25 500 лева. Тъй като представените документи са от естество да разколебаят твърдението на заявителя за наличие на изпълняемо право за сумата от 25 500 лева, съдът намира, че следва да спре изпълнението, предприето въз основа на заповедта по чл. 417, т. 3 ГПК, единствено по отношение на сумата от 25 500 лева, на основание чл. 420,ал.2, т.1 от ГПК и само по отношение на длъжника О. В. О., доколкото само частния жалбоподател е подал възражение по чл.414 от ГПК и искане за спиране на изпълнението по чл.420 от ГПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е правноирелевантно за дължимостта на процесните суми обстоятелството, че частния жалбоподател е съсобственик на процесния имот.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 412910/17.12.2025 г. подадена от О. В. О., ЕГН: ********** , в частта с която се обжалва определение № 45919/04.11.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 14325/2025 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта с която е определена гаранция за спиране на за спиране на изпълнението на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 10.07.2025 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с 3 разпореждане от 14.07.2025 г. в размер на 126 000 лева.

ОТМЕНЯ определение № 45919/04.11.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 14325/2025 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта с която съдът е оставил без уважение молбата по чл.

420, ал. 2 ГПК, обективирана във възражение, вх. № 333260/13.10.2025 г., на длъжника О. В.

О., ЕГН: ********** за спиране на изпълнението на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 10.07.2025 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 14.07.2025 г., въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК в полза на К.М.П. против О. В. О., по отношение на част от присъдените суми, а именно 25 500 лева, представляващи заплатени наемни вноски за периода 01.2023 г.- 10.2023 г. и 01.2024 г.- 07.2024 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Разпечатката съдържа 28 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/635f1457-9a93-41a2-a960-52a28a5d088c