Закон за частната охранителна дейност

Чл. 1

Този закон урежда обществените отношения, свързани с частната охранителна дейност, нейното административно регулиране и контрол.

Чл. 2

(1) Частната охранителна дейност е дейност по охрана на обекти, на мероприятия и на лица, и на техни права и законни интереси от противоправни посегателства.

(2) Дейността по ал. 1 се извършва въз основа на писмен договор от:

1. търговци, регистрирани по реда на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон;

2. търговци, регистрирани в държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят, че отговарят на изискванията на този закон.

(3) Дейността по ал. 1 се извършва и от звена за самоохрана в структурите на търговци или юридически лица, които са получили лиценз по реда на този закон.

(4) Министърът на вътрешните работи съвместно с министъра на икономиката издават наредба за реда, по който търговците по ал. 2, т. 2 удостоверяват, че отговарят на изискванията на този закон.

Чл. 3

Частната охранителна дейност се осъществява при спазване на следните принципи:

1. зачитане на правата, свободите и достойнството на гражданите;

2. взаимодействие с органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) в борбата с престъпността и опазването на обществения ред;

3. гарантиране на сигурност и безопасност в охраняваните обекти;

4. осъществяване на превантивна дейност въз основа на анализ на причините и условията за правонарушения в охраняваните обекти.

Чл. 4

(1) Частна охранителна дейност се извършва само след получаване на лиценз или удостоверяване правото на лицата по чл. 2, ал. 2, т. 2.

(2) Лицензът може да бъде за извършване дейността на територията на цялата страна или на територията на отделни области.

Чл. 5

(1) По реда на този закон се извършват следните видове дейности:

1. лична охрана на физически лица;

2. охрана на имуществото на физически или юридически лица;

3. охрана на мероприятия;

4. охрана на ценни пратки и товари;

5. самоохрана на имущество на търговци или юридически лица.

(2) Дейностите по ал. 1 могат да се осъществяват и чрез технически системи за сигурност и помощни средства.

Чл. 6

(1) Личната охрана е дейност по защитата на телесната неприкосновеност на физически лица от противозаконни посегателства, както и тяхното предотвратяване и пресичане.

(2) Министърът на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за извършване на лична охрана на физически лица.

Чл. 7

(1) Охраната на имуществото е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства.

(2) Дейността по физическата защита може да включва и осигуряването на пропускателен режим в обектите.

Чл. 8

Дейността по охрана на мероприятия е комплекс от действия, насочени към обезпечаване спокойното и безпрепятствено протичане на масови прояви или дейности с краткосрочен характер.

Чл. 9

(1) Охраната на ценни пратки и товари е дейност по защита на пари, ценни книжа, благородни метали, произведения на изкуството и други ценности, чието транспортиране задължително се осъществява с въоръжена охрана, специално оборудван транспорт, надеждна връзка и други технически и помощни средства за защита.

(2) Министърът на вътрешните работи определя с наредба реда за организиране на охраната при транспортирането на ценните пратки и товари по ал. 1.

Чл. 10

Охраната с помощта на технически системи за сигурност е дейност по наблюдение и контрол с технически средства на охраняваните обекти и проверка на получените сигнали.

Чл. 11

(1) Самоохраната на имущество на търговец или юридическо лице е дейност, осъществявана от служители на търговеца или юридическото лице, обособени в самостоятелно структурно звено за охрана.

(2) Звената за самоохрана не могат да бъдат използвани под каквато и да е форма за охрана на лица, обекти и имущества, освен посочените в ал. 1.

Чл. 12

(1) Охранителната дейност се осъществява с невъоръжена или с въоръжена охрана.

(2) При въоръжената охрана се спазват изискванията на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Чл. 13

(1) Лицензи за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 4 се издават само на търговци, регистрирани по реда на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

(2) Лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 се издава на търговец или юридическо лице.

Чл. 14

Лицензи за извършване на частна охранителна дейност се издават от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ или от упълномощени от него лица.

Чл. 15

(1) За получаване на лиценз за извършване на дейности по чл. 5, ал. 1 лицата подават писмено искане до компетентния орган.

(2) Към искането по ал. 1 се прилагат:

1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър или в регистър БУЛСТАТ;

2.

3.

4. декларация, че търговецът или юридическото лице няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове;

5. образци на лична идентификационна карта, отличителен знак или униформено облекло;

6. документ за внесена държавна такса.

(3) Освен документите по ал. 2 физическите лица, регистрирани като еднолични търговци, членовете на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество прилагат допълнително:

1. свидетелство за съдимост;

2. служебна бележка от Националната следствена служба и областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, удостоверяваща липсата на започнати наказателни производства за извършени умишлени престъпления от общ характер;

3. декларация от лицата, че срещу тях няма започнато досъдебно производство за извършено умишлено престъпление от общ характер;

4. медицинско удостоверение, че лицата не страдат от психически заболявания.

(4) Към искането по ал. 1 търговците, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, прилагат документи, еквивалентни на посочените в ал. 2 и 3, издадени от компетентен орган от държавата, в която са установени, придружени с официален превод на български език.

(5) Обстоятелството по ал. 3, т. 3 се проверява и служебно.

(6) Лицензите по ал. 1 се издават по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.

(7) Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ изисква по служебен път информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответния кандидат – търговец и неограничено отговорни съдружници в командитно или събирателно дружество, или юридическо лице.

Чл. 16

(1) Исканията за издаване на лицензи по чл. 14 се подават до директора на Главна дирекция „Национална полиция“ чрез директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е седалището на търговеца или юридическото лице.

(2) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания на този закон, търговецът или юридическото лице се уведомява писмено за това в 14-дневен срок от постъпването им.

(3) Търговецът или юридическото лице отстранява непълнотите и несъответствията в документите или представя допълнително необходимите документи и сведения в 14-днeвен срок от уведомлението по ал. 2. Ако в този срок не бъдат отстранени недостатъците на искането, производството по издаване на лиценз се прекратява.

Чл. 17

Компетентният орган по чл. 14 издава или отказва издаването на лиценз в срок един месец от подаване на искането, съответно от отстраняване на непълнотите или несъответствията в документите, или от представянето на допълнително изисканите документи.

Чл. 18

(1) Лицензът за извършване на дейности по този закон се издава без срок.

(2) До 31 март всяка календарна година лицата, извършващи дейност по чл. 5, ал. 1, подават декларация, че не е настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 15.

(3) За издаваните лицензи се събират държавни такси в размери, определени от Министерския съвет.

Чл. 19

(1) При изгубване, противозаконно отнемане или унищожаване на лиценза за извършване на охранителна дейност търговецът или юридическото лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството писмено уведомява органа, който го е издал, като описва условията, при които е станало това.

(2) Органът, издал лиценза, в 14-дневен срок от уведомлението издава дубликат на документа, за което се събира държавна такса в размер, определен от Министерския съвет.

Чл. 20

(1) Лицата, получили лиценз за извършване на частна охранителна дейност, уведомяват директора на Главна дирекция „Национална полиция“ чрез директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е седалището им, при промяна на:

1. обстоятелствата по чл. 15 и чл. 27, ал. 2;

2. регистрацията на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел.

(2) В случаите по ал. 1 лицето, получило лиценз за частна охранителна дейност, в 14-дневен срок от настъпването на промяната представя документите, свързани с нея.

(3) Разглеждането на документите по ал. 2 се извършва по реда на чл. 16.

(4) Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ или оправомощено от него длъжностно лице отразява промяната по ал. 2, т. 2 в издадения лиценз в едномесечен срок от представяне на изискуемите документи.

Чл. 21

(1) Лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато:

1. търговецът или юридическото лице:

2. едноличният търговец, управителят или членът на управителния орган или неограничено отговорният съдружник в командитно или събирателно дружество:

3. ръководителят на охранителната дейност или определените за охранители служители не отговарят на условията по чл. 27, ал. 2.

(2) Издаденият лиценз не се отнема, ако в едномесечен срок търговецът или юридическото лице отстрани допуснатото нарушение на чл. 27, ал. 2.

(3) При отнемане на лиценза лицата по ал. 1 не могат да кандидатстват за издаване на нов лиценз за срок от една година от отнемането, а при отказ за издаване на лиценз срокът е 6 месеца.

Чл. 22

Отказът за издаване на лиценз и отнемането му могат да се обжалват по съдебен ред чрез органа, който е издал акта, в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 23

(отменен)

(1) За регистрация на дейност по самоохрана лицата уведомяват писмено съответния директор на областна дирекция “на Министерството на вътрешните работи” по местоизвършване на дейността, като прилагат:

1. описание на дейността по самоохрана;

2. вида на охранителната дейност по чл. 12;

3. списък на служителите, които ще осъществяват дейността по самоохрана, а в случаите на въоръжена охрана -и копие от разрешителните им за носене и употреба на огнестрелно оръжие съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия;

4. образци на личната идентификационна карта, отличителния знак или униформеното облекло.

(2) При промяна на обстоятелствата по ал. 1 и при прекратяване на дейността по самоохрана лицата уведомяват писмено за това компетентния орган в 14-дневен срок.

Чл. 24

(1) При организиране на охраната лицата, извършващи дейност по чл. 5:

1. оценяват състоянието и степента на сигурност на охраняваните обекти при необходимост, но не по-малко от веднъж годишно;

2. създават съответната организация за охрана и безопасност, включително чрез провеждане на задължителен ежедневен и периодичен инструктаж на охранителите;

3. изготвят и съхраняват правила и указания за спецификата на извършваните видове охранителна дейност, утвърдени от възложителя по договора за охрана или от упълномощен от него представител.

(2) За всеки обект, поет за охрана, лицата, извършващи дейност по чл. 5, изготвят и съхраняват на обекта и план за неговата охрана, който включва:

1. особеностите на охранявания обект;

2. организация на охраната (постове, маршрути, смени, въоръжение, комуникации и указания за тактиката на действие при различни ситуации);

3. данни за оръжието, ако такова се използва за охрана на обекта;

4. данни за моторните превозни средства, ако такива се използват при осъществяване на охраната;

5. данни за монтиране на видеокамери, както и на аналогични технически средства или системи, позволяващи да се правят видеозаписи;

6. правилник за пропускателния режим, утвърден от възложителя по договора за охрана или от упълномощено от него лице;

7. списък и график за работа на охранителите.

(3) В 14-дневен срок от подписването на договора за охрана или от фактическото поемане на обекта за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 5 лицата, извършващи дейност по чл. 5, ал. 1, уведомяват писмено за това органа, издал лиценза или вписал удостоверяването по чл. 2, ал. 2, т. 2, и съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия се извършва дейността. В същия срок компетентните органи се уведомяват писмено и за снемането на охраната.

Чл. 25

На лицата, извършващи дейност по чл. 5, се забранява:

1. при осъществяването на дейността да въвеждат и използват методи или средства, които излагат на опасност живота и здравето на други лица или уронват честта и достойнството на гражданите;

2. да приемат за изпълнение задължения, които противоречат на закон или друг нормативен акт;

3. да използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурни звена на МВР или за други държавни органи и показващи принадлежност към тях;

4. да предоставят или преотстъпват на други лица своя лиценз за извършване на частна охранителна дейност.

Чл. 26

Лицата, осъществяващи частна охранителна дейност, са длъжни да предоставят на органите на МВР, а за охраняваните обекти на Министерството на отбраната и на Българската армия -на служба “Военна полиция” информацията, с която разполагат относно извършена, извършваща се или подготвяна престъпна дейност.

Чл. 27

(1) Ръководител на охранителна дейност или охранител може да е лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност „ръководител на охранителна дейност“, съответно „охранител“ съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите въз основа на сключен трудов договор с лице, извършващо дейност по чл. 5.

(2) Лицата, извършващи дейност по чл. 5, могат да сключат трудов договор само с пълнолетно и дееспособно лице с не по-ниско от средно образование за длъжността „ръководител на охранителна дейност“, а за длъжността „охранител“ – с пълнолетно и дееспособно лице с не по-ниско от основно образование, което:

1. е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

2. не е осъждано за умишлени престъпления от общ характер;

3. няма започнато наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер;

4. е психически и физически здраво.

(3) При сключването на трудовия договор лицето по ал. 2 представя следните документи:

1. документ, че е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

2. документ за завършено образование;

3. свидетелство за съдимост;

4. служебна бележка от Националната следствена служба, че лицето не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;

5. служебна бележка от окръжната прокуратура (Софийската градска прокуратура) по постоянен адрес на лицето, че то не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;

6. декларация от лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;

7. медицинско удостоверение, че лицето е физически и психически здраво.

(4) Гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария представят документи, еквивалентни на посочените в ал. 3, т. 3 – 5, издадени от компетентен орган на съответната държава, придружени с официален превод на български език.

(5) Документите по ал. 3 и 4 трябва да бъдат издадени не по-рано от 6 месеца преди сключване на трудовия договор с изключение на документите по ал. 3, т. 1 и 2.

(6) В 14-дневен срок от сключването на трудовия договор лицата, извършващи дейност по чл. 5, уведомяват писмено за това компетентния орган, издал лиценза или вписал удостоверяването по чл. 2, ал. 2, т. 2, като посочват трите имена, единния граждански номер (ЕГН) или личния номер на лицето, номера на трудовия договор и срока, за който е сключен. В същия срок компетентният орган се уведомява и за прекратяване на трудовото правоотношение. Уведомяването се извършва чрез директора на съответната областна дирекция на МВР, на чиято територия работят лицата по ал. 1.

(7) Лицата, извършващи дейност по чл. 5, съхраняват за срок три години след прекратяване на трудовото правоотношение и при поискване представят за проверка на компетентните органи документите по ал. 3 и 6.

Чл. 28

(1) Лицата, заемащи длъжност „ръководител на охранителна дейност“ и „охранител“, преминават първоначално обучение в учебни заведения, които имат право да обучават лица за професия „охранител“. Лицата, които притежават професионална квалификация „охранител“, не преминават първоначално обучение.

(2) Лицата, заемащи длъжност „ръководител на охранителна дейност“ и „охранител“, преминават първоначално обучение в учебни заведения, които имат право да обучават лица за професия „охранител“. Лицата, които притежават професионална квалификация „охранител“, не преминават първоначално обучение.

(3) Обучението по ал. 1 се провежда въз основа на учебна програма, която включва задължително програма минимум, изготвена от Академията на МВР и утвърдена от директора на Главна дирекция „Национална полиция“.

(4) Служителите получават и допълнителна подготовка в зависимост от вида на охранителната дейност, спецификата на охранявания обект, степента на риска, изискванията на възложителя и други.

Чл. 29

При упражняване на дейността служителите носят лична идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло.

Чл. 30

(1) При извършване на дейността по чл. 5 охранителите:

1. изискват спазването на установения от възложителя по договора пропускателен режим при влизане и излизане от охранявания обект и вътрешния ред в него, включително чрез даване и спазване на задължителни указания при:

2. проверяват сигнали, получени от обекти, оборудвани с технически системи за сигурност и включени на централизирани и локални системи за наблюдение и контрол, като проверката се извършва от подвижни наряди.

(2) Гражданите задължително се уведомяват чрез информационни табла, поставени на видно място, че при влизане и излизане от охранявания обект подлежат на проверките по ал. 1, т. 1, букви “а” и “б”.

(3) Проверката се извършва по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите.

(4) Чрез информационните табла по ал. 2 гражданите се уведомяват за използването на технически средства за наблюдение и контрол на обекта, без да се уточнява тяхното местоположение.

(5) Получените видеозаписи се унищожават най-късно в 30-дневен срок след извършването им, за което се съставя протокол от ръководителя на охранителната дейност, освен в случаите, когато те съдържат данни за извършено нарушение на обществения ред или престъпление.

(6) Получените видеозаписи, съдържащи данни за извършено нарушение на обществения ред или престъпление, се предават на правоохранителните органи.

Чл. 31

(1) Когато при извършване на проверка се констатира нарушение на установения пропускателен режим или на правилата за вътрешния ред в охранявания обект, охранителят незабавно уведомява за това ръководителя си.

(2) При данни за извършено престъпление незабавно се уведомяват прокурорът и съответните полицейски органи, а при данни за извършено престъпление в охранявани обекти на Министерството на отбраната и Българската армия незабавно се уведомява служба “Военна полиция”.

Чл. 32

(1) Охранителите задържат лице в района на охранявания обект, когато:

1. е извършило престъпление в района на охранявания обект;

2. с действията си създава опасност за живота и здравето на намиращите се в района на охранявания обект лица, на персонално охраняваното лице или уврежда имуществото им.

(2) При задържане на лице по ал. 1 охранителите незабавно уведомяват съответните полицейски органи и изпълняват техните разпореждания.

(3) При предаване на задържаното лице на съответните полицейски органи се съставя протокол, който съдържа:

1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;

2. дата на съставяне на протокола;

3. дата и място на задържането;

4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;

5. собствено, бащино и фамилно име на задържаното лице, ЕГН, постоянен или настоящ адрес;

6. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;

7. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите, ЕГН, постоянен или настоящ адрес и техните писмени показания.

(4) Протоколът се подписва от съставителя и се предава на полицейските органи.

(5) По преценка на полицейските органи или по искане на задържаното лице се извършва медицински преглед.

Чл. 33

При изпълнение на служебните си задължения охранителите могат да използват лични предпазни и защитни средства.

Чл. 34

(1) Охранителите имат право да използват физическа сила и помощни средства -белезници, каучукови и пластмасови палки, когато не е възможно да изпълнят служебните си задължения по друг начин, като се съобразяват с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на нарушителя.

(2) Физическа сила и помощни средства могат да бъдат използвани след задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение.

(3) При използване на физическа сила и помощни средства охранителите са длъжни да пазят живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

(4) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.

(5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на малолетни лица и бременни жени.

Чл. 35

За всеки случай на задържане, използване на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие охранителят изготвя писмен доклад до ръководителя си, екземпляр от който незабавно се предава на съответните полицейски органи.

Чл. 36

При осъществяване на охранителната дейност на охранителите и техните ръководители се забранява:

1. провокиране към извършване на правонарушения;

2. намеса или вземане на страна при уреждане на колективни трудови спорове в охраняваните обекти;

3. възпрепятстване на държавните органи при изпълнение на законовите им функции;

4. извършване на действия, с които се ограничават правата и свободите на гражданите;

5. предоставяне или преотстъпване на личната идентификационна карта, отличителен знак или униформа на други лица.

Чл. 37

(1) Към Главна дирекция “Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция” (ГДППООРП) се създава Консултативен съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, наричан по-нататък “съвета”. Той се състои от председател -заместник-директор на Национална служба “Полиция”, и шестима членове -трима упълномощени представители на сдружения на лица, извършващи частна охранителна дейност, и трима служители на дирекцията, определени от директора на Национална служба “Полиция”.

(2) Съветът:

1. обсъжда проблеми, свързани с частната охранителна дейност и предлага мерки за разрешаването им;

2. набелязва и предлага конкретни форми за сътрудничество и взаимодействие между полицейските органи и лицата, извършващи частна охранителна дейност, и отчита резултатите от тях.

(3) Съветът се свиква на заседания най-малко веднъж на три месеца от неговия председател.

(4) Заседанията на съвета се считат за редовни, ако на тях присъстват повече от половината от представителите на сдруженията и полицейските органи. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове.

(5) Председателят определя административен секретар, който отговаря за организирането на работата на съвета.

(6) Техническото и деловодното обслужване на работата на съвета се извършва от Главна дирекция „Национална полиция“.

Чл. 38

Лицата, извършващи частна охранителна дейност, могат да създават сдружения за защита на професионалните си интереси, които:

1. защитават интересите на членовете си и подпомагат дейността им;

2. оказват съдействие на органите на МВР;

3. сезират контролните органи за констатирани нарушения на този закон;

4. упълномощават свои представители за участие в съвета.

Чл. 39

Полицейските служители, които осъществяват взаимодействието по този закон, информират при необходимост лицата, извършващи частна охранителна дейност, за криминогенната обстановка в района, на чиято територия се намира охраняваният от тях обект.

Чл. 40

(1) В МВР се изгражда и поддържа Единен автоматизиран централизиран регистър на лицензите за дейностите по този закон.

(2) Единният автоматизиран централизиран регистър на лицензите съдържа данни за:

1. търговците или юридическите лица с издаден лиценз за извършване на частна охранителна дейност, отказите за издаване на лиценз и отнетите лицензи;

2. търговците по чл. 2, ал. 2, т. 2, на които е удостоверено правото за извършване на частна охранителна дейност;

3. охраняваните обекти и броя охранители;

4. средствата, използвани при осъществяване на охраната (МПС, оръжие и други).

(3) Информацията от Единния автоматизиран централизиран регистър може да се използва само за осъществяване на контрол по този закон и за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления.

Чл. 41

(1) Контролът върху дейностите по този закон се извършва от държавни служители от МВР -от “Главна дирекция Охранителна полиция” и областните дирекции “на Министерството на вътрешните работи”, определени със заповед.

(2) Контролните органи по ал. 1:

1. изискват необходимите за провеждането на контрола документи и информация;

2. изискват достъп до охраняваните обекти;

3. дават задължителни предписания за привеждане на охранителната дейност в съответствие с изискванията на закона;

4. контролират спазването на изискванията на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия при въоръжената охрана;

5. имат право да извършват охранително обследване на обекти и да дават предписания.

(3) Контролните органи освен в предвидените от този закон случаи са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща търговска тайна на проверяваните от тях лица.

Чл. 42

(1) Който извършва дейност по чл. 5 без лиценз или без удостоверяване по чл. 2, ал. 2, т. 2, се наказва:

1. за физически лица -с глоба от 1000 до 10 000 лв.;

2. за юридически лица и еднолични търговци -с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, са налагат следните наказания:

1. за физически лица -глоба от 10 000 до 20 000 лв.;

2. за юридически лица и еднолични търговци -имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.

Чл. 43

(1) Лице, извършващо дейност по чл. 5, което сключи трудов договор с лице, неотговарящо на изискванията за назначаване на охранители по този закон, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

(2) Лице, извършващо дейност по чл. 5, което използва за осъществяване на охранителна дейност лице, с което не е сключило трудов договор, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 44

Лице, извършващо дейност по чл. 5, което не изпълни задълженията си по чл. 18, ал. 2 или по чл. 20, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 45

Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 46

(1) Нарушенията се констатират с актове, съставени от контролните органи по този закон.

(2) Въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

“Повторно” по смисъла на този закон е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1а

Министерството на вътрешните работи осигурява възможност за приемане на документите по чл. 15, чл. 18, ал. 2, чл. 20, чл. 24, ал. 3 и чл. 27, ал. 6 в електронна форма съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.Писменото искане по чл. 15, ал. 1, декларацията по чл. 18, ал. 2, уведомленията по чл. 20, ал. 1, чл. 24, ал. 3 и чл. 27, ал. 6 се подписват с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис. ) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

§ 2

Издадените до влизането в сила на закона разрешения са валидни до изтичането на срока им.

§ 3

Образуваните преди влизането в сила на закона производства за отнемане на разрешения и за налагане на административни наказания се довършват по досегашния ред.

§ 4

В тримесечен срок от влизането в сила на закона директорът на Национална служба “Полиция” утвърждава програмата по чл. 28, ал. 3.

§ 5

В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 29 от 1998 г. -Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г.) се правят следните изменения:

1. Член 81б се отменя.

2. В чл. 81в:

3. В чл. 284, ал. 1 думите “81б, 81в и” се заличават.

§ 6

Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи.