Решение № 888 от 22.11.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 581/ 22.11.

Година 2019 Град

Перник

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пернишкият районен съд

IV – ти наказателен състав

На двадесет и четвърти септември Година

2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Светослава Алексиева

Секретар: Роза Ризова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №00964 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №291 от 07.05.2019г., издадено от Директор ГД“Национална полиция“, гр. София, на „***“ ООД, гр. Перник, ЕИК ***, представлявано от управителя Д. В.

Д., е наложена имуществена санкция в размер 10 000 /десет хиляди/ лева на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 72, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност за това, че на 01.03.2019г., около 13.00 часа, в гр. Перник, при извършване на проверка на дейността на дружеството, разпоредена със заповед на директора на ГДНП №3286з-417/30.01.2019г., се установило че „***“ ООД, гр. Перник, е извършвало дейност по чл.5, ал.1, т.3 /“сигнално-охранителна дейност“/ от ЗЧОД на територията на град Перник, без да има лиценз за този вид дейност – нарушение на чл.4, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от „***“ ООД, гр. Перник, представлявано от управителя Д. В. Д.. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателната процедура, за неспазване на императивни изисквания към съдържанието на акта и наказателното постановление, за необоснованост на изводите на АНО, за неточна оценка и правно квалифициране на установените факти. Алтернативно жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление обосновавайки маловажност на нарушението и приложимост спрямо него на разпоредбата на чл.28“а“ от ЗАНН.

В хода на съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя – адв. И.

М., поддържа и допълва тезите в жалбата, като излага и доводи за недоказаност по несъмнен начин на вмененото нарушение.

Пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Въззиваемата страна, преди даване ход на делото в съдебно заседание, писмено изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. В съдебно заседание представител не е участвал .

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбоподателят „***“ ООД, гр. Перник е регистрирано като търговско дружество, осъществяващо частна охранителна дейност. За извършването й по реда на отменения ЗЧОД (отм. ДВ бр. 10 от 30.01.2018г., в сила от 31.03.2018г.) му били издадени лицензи с №3198/23.11.2017г. и №3216/19.02.2018г. за извършване на дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от с.з. – охрана на имущество на физически или юридически лица, първият за територията област Перник, а вторият - за територията на цялата страна.

На 27.09.2018г. на основание §4, ал. 4 от ЗЧОД (ДВ, бр. 10 от 30.01.2018г., в сила от 31.03.2018г.), ***“ ООД, гр. Перник подало заявление пред органа по чл. 40 от ЗЧОД – директора на ГД НП, входирано с № 328600-57029 за това, че извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД.

Във връзка с подаденото заявление, със заповед

№3286з-417 от 30.01.2019г. директорът на ГДНП разпоредил извършване на проверка на дружеството с оглед задължението му да удостовери, че заявеното извършване на дейността по чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЧОД отговаря на минималните изисквания за извършването й, предвидени в глава втора на закона.

Проверката била възложена на комисия в състав: гл. инспектор К.К.

- началник на сектор „Лицензиране и контрол на частната охранителна дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ в ГД „НП“, и инспекторите: И. М. и М.М.. В изпълнение на издадената заповед, в периода 30.01.2019г. до 01.03.2019г., горепосочените служители на ГДНП извършили проверка на „***“

ООД, гр. Перник, при която установили, че дружеството не отговаря на минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал, посочени в чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от ЗЧОД.

С писмо рег. № 328600-5584/01.02.2019г. на ГДНП жалбоподателят бил уведомен за резултатите от проверката - че не са налице основания за издаване на допълнение към притежавания лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от отменения ЗЧОД за извършваната дейност по чл. 5, ал.

1, т. 3 от ЗЧОД. Видно от приложения към писмото опис писмото е получено от адресата на същата дата 01.02.2019г.

На 01.03.2019г. същите служители на ГДНП - свидетелите

К.К. и М.М., както и инспектор И. М. извършили повторна проверка на място в мониторинг център за наблюдение и приемане на сигнали от охраняваните обекти на „***“ ООД в гр. Перник, в присъствието на управителя на дружеството Д. Д.. Инспекторите констатирали, че действащите към 31.01.2019г. договори сключени от физически и юридически лица със „***“ ООД, като изпълнител по договорите за услуга сигнално-охранителна дейност, все още са налични в системата на дружеството, като доказателства за прекратяването им не били представени. Била изготвена разпечатка от системата, в която управителят саморъчно вписал общия брой на охраняваните към

01.03.2019г. обекти и вида осъществявана охрана.

На 01.03.2019г. и на 16.04.2019г. на основание чл.71, ал.2, т.1 от ЗЧОД свид. К. издала писмени разпореждания, с които изискала представяне на заверени копия на платежните документи за охранителна услуга за м.02.2019г. и м.03.2019г., удостоверяващи заплащане на услугата „сигнално-охранителна дейност“ за всички охранявани от търговеца обекти, както и други описани в разпорежданията документи, необходими за приключване на проверката.

С писма вх. № 328600-11952 от 08.03.2019г. и от 18.04.2019г. управителят на дружеството представил изисканите заверени копия на документи, сред които и договор №044/02.10.2018г. между „***“ ЕООД, в качеството на възложител, и „***“ ООД, в качеството на изпълнител, с предмет - извършване срещу възнаграждение автопатрулна реакция със специализирани екипи в рамките на договорения период и договореното време на получени алармени сигнали в мониторинг център на възложителя от охранителните системи и/или бутоните за нападение, инсталирани в охранявания обект – магазин за кафе с адрес пл. „Кракра -6“, както и фактури №263/10.02.2019г. и №295/22.03.2019г., издадена от „***“ ООД за заплащане „месечен абонамент охрана “ с получател „***“ ЕООД.

Въз основа установеното фактическо положение свид. К.К. приела, че на 01.03.2019г. „***“ ООД е извършвало дейност по чл.5, ал.1, т.3 ЗЧОД на територията на град Перник, без да има лиценз за този вид дейност. Поради това, на 16.04.2019г., в присъствието на управителя на дружеството - Д. Д., образувала срещу ЮЛ административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №291/16.04.2019г., като приела, че е нарушена разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЧОД. При предявяване на акта за запознаване и подписване законният представител на дружеството вписал, че ще изложи възраженията си допълнително в законоустановения срок.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал писмено възражение, в което посочил, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение .

След проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства и отхвърляйки формалното възражение по-горе, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.72, ал.1 от ЗЧОД ангажирал имуществена отговорност на „***“ ООД, гр. Перник за посоченото нарушение, налагайки имуществена санкция в размер 10 000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите К.Г.К. и М. Д.М., както и писмените доказателства: АУАН №291/16.04.2019г., лицензи №№3198/23.11.2017г. и 3216/19.02.2018г., заповед №3286з-417/30.01.2019г. на директор ГДНП, писмо, рег. № 328600-5584/01.02.2019г. на ГДНП и опис към него, разпечатка на регистър на клиенти - ЮЛ разпореждания на полицейски орган от 01.03.2019г. и 16.04.2019г., писма, вх. № 328600-11952 от 08.03.2019г. и от 18.04.2019г., договор №044/02.10 .2018г., фактури №263/10.02.2019г. и №295/22.03.2019г., издадена от „***“ ООД, договор за видеонаблюдение от 13.12.2017г. и договор за реакция с мобилни патрули №2300-002/15.12.2017г., удостоверение изх. № 20190301121921/01.03.2019г. изд. от Агенция по вписванията .

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.

Направените в тази насока възражения не се приемат за основателни.

Съдът не констатира нарушение на изискванията в чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН – нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства относими към фактическия състав на посоченото административно нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателя и в най-малка степен не е ограничено.

Доводите за неточно означаване нарушената законна разпоредба са неоснователни. Доколкото констатираното нарушение се е проявило в извършване на сигнално-охранителна дейност без лиценз за този вид дейност, то същото правилно е квалифицирано като нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЧОД, тъй като именно в тази разпоредба се съдържа съответното правно предписание - частна охранителна дейност се извършва след получаване на лиценз по реда на този закон или на удостоверение по реда на наредбата по чл. 2, ал. 4. Санкцията за неизпълнението му се съдържа в приложената от АНО административнонаказателна норма на чл.72, ал.1 от с.з., предвиждаща наказване на ФЛ и

ЮЛ, които извършват дейност по чл.5, ал.1 БЕЗ ЛИЦЕНЗ или удостоверение. Действително, прецизното правно квалифициране на нарушението е изисквало обвързване на нормата на чл.4, ал.1 с разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3, тъй като констатираното нарушение касае конкретен вид дейност по чл.5, ал.1 ЗЧОД, а именно сигнално-охранителна такава, което не е сторено. След като обаче и в АУАН, и в н.п., е налице позоваване на чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД, то съдът приема, че нарушението не е съществено и по естеството си и не може самостоятелно да обуслови отмяна на наказателното постановление.

Възражението, че произнасяйки се по преписката АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, а именно да прецени направените възражения и да събере допълнителни доказателства за изясняване на спорните обстоятелства, само по себе си не съставлява нарушение на процесуалните правила.

Това действие e законова възможност, не и задължение за АНО, поради което неизвършването му не може да има за последица процесуално-правна незаконосъобразност на развилото се производство. Очевидно, въпреки направеното от страна на нарушителя възражение, АНО е счел събраните доказателства за достатъчни за обосноваване на предявеното административнонаказателно обвинение и е издал процесното наказателно постановление, приемайки, че жалбоподателят е субект на вмененото му административно нарушение и следва да понесе отговорност за него. Доколко преценката му е доказателствено обоснована и законосъобразна е въпрос по същество.

Именно в тази насока е основното възражение в жалбата, насочено към оспорване материално-правната законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

При оценка на събрания доказателствен материал съдът намери, че нарушението, за което в конкретното производство е ангажирана отговорността на „***“ ООД, гр. Перник, е доказано.