Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и в Българския морски отговорен район за търсене и спасяване

Чл. 1

С наредбата се определят:

1. условията и редът за установяване, изменяне и отменяне на системите за движение и докладване в морските пространства на Република България и установяването, изграждането и поддържането на система за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България, и

2. контролът по изграждането и поддържането на система за управление на трафика и информационното обслужване на корабоплаването, предоставянето на услуги по управление на трафика и информационното обслужване на корабоплаването и обмяната на информация с други системи, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 2

(1) Наредбата се прилага за кораби с бруто тонаж 300 БТ (БТ) и повече за пътнически кораби, както и за кораби, които превозват опасни и замърсяващи околната среда товари, независимо от тонажа им, освен ако в нея изрично е указано друго.

(2) Наредбата не се прилага:

1. за военни, граничнополицейски и държавни кораби;

2. за традиционни кораби и съдове за развлечение, които превозват до 12 пътници включително и имат дължина, по-малка от 24 метра;

3. за традиционни кораби и съдове за развлечение, които превозват до 12 пътници включително и имат дължина, по-малка от 24 метра;

4. за традиционни кораби и съдове за развлечение, които превозват до 12 пътници включително и имат дължина, по-малка от 24 метра;

Чл. 3

(1) В морските пространства на Република България се установява система за движение, система за докладване и система за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването.

(2) Системите за докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването се изграждат, експлоатират и поддържат от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

(3) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“:

1. осъществява наблюдение за спазване на системата за движение в морските пространства на Република България,;

2. събира, съхранява и предоставя информацията, придобита чрез системата за докладване в морските пространства на Република България, на други български и чужди компетентни органи и заинтересувани лица;

3. осъществява наблюдение на корабоплаването и координира действията на корабите, плаващи в морските пространства на Република България, с оглед избягване възникването на ситуации, които могат да доведат до аварии, сблъскване, засядане и потъване на кораби;

4. осъществява засилено наблюдение на кораби, които представляват опасност за корабоплаването, сигурността на човешкия живот на море и околната среда.

Чл. 4

(1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ осъществява предоставените му функции с оглед повишаването на безопасността и ефективността на корабоплаването, опазването на човешкия живот на море и защитата на околната среда и прилежащата брегова ивица от възможните вредни въздействия от корабоплаването.

(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ контролира изграждането и поддържането на системата за управление на трафика и информационното обслужване на корабоплаването, предоставянето на услуги по управление на трафика и информационното обслужване на корабоплаването и обмяната на информация с други системи, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 5

(1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ предоставя в рамките на системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването и в зависимост от района, в който се намира корабът, следните услуги:

1. информационни услуги:

2. навигационни услуги:

3. услуги, свързани с организирането на корабния трафик:

(2) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ предоставя услуги по информационно обслужване на корабоплаването на всички кораби, които се намират в териториалното море и във вътрешните морски води на Република България.

(3) Предоставянето на информация на външни потребители, които не са в структурата на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура““ се извършва по ред, определен от генералния директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ . Предоставянето на информация на компетентните власти на други държави се извършва при условията на взаимност, при спазване на договорени правила за обмен на информацията и при спазване изискванията на националната сигурност чрез Изпълнителна агенция „Морска администрация.

(4) Правилата за плаване в районите на системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването се оповестяват от Изпълнителна агенция “Морска администрация” в “Известие до мореплавателите”.

Чл. 6

(1) В рамките на системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването се осъществява техническо и визуално наблюдение на кораби, плаващи във вътрешните морски води и в териториалното море на Република България, както и събиране, обработка и предоставяне на информация, получена чрез системата за докладване и от системите за автоматично опознаване на корабите.

(2) Системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването се състои от поддържаща инфраструктура и от следните технически средства:

1. радиолокационни станции и прилежащата апаратура за връзка между тях и бреговите центрове за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването;

2. ултракъсовълнови радиостанции с контролер за цифрово избирателно повикване;

3. електроннооптична апаратура за наблюдение на корабите;

4. брегова апаратура за автоматично опознаване на корабите;

5. брегови центрове за управление и информационно обслужване на корабоплаването със средства за електронни съобщения.

(3) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ изгражда и поддържа системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването по начин, позволяващ обмяната на информация с други подобни системи, при следните условия:

1. обменът на данни се извършва по електронен път, даващ възможност за получаване и обработване на докладите, получени от системата за задължително докладване в морските пространства на Република България;

2. възможност за непрекъсната работа на системата;

3. възможност за изпращане без забавяне на други държавни органи или на компетентните власти на друга държава информация, получена от системата за задължително докладване в морските пространства на Република България.

(4) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ поддържа необходимия персонал за осигуряване денонощно предоставяне на услуги в рамките на системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването.

Чл. 7

Предоставянето на услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването се извършва от два брегови центъра - брегови център Варна и брегови център Бургас, изградени, поддържани и експлоатирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

Чл. 8

Повиквателните сигнали на бреговите центрове са:

1. “Варна трафик” - за районите, обслужвани от брегови център Варна, като сигналът се подава на български и на английски език;

2. “Бургас трафик” - за районите, обслужвани от брегови център Бургас, като сигналът се подава на български и на английски език.

Чл. 9

(1) Обмяната на информация между бреговите центрове и плавателните съдове, които се намират в районите на системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването, се осъществява на ултракъси вълни.

(2) Обмяната на информация с кораби извън районите на системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването се осъществява на ултракъси вълни, чрез телефония или в режим на цифрово избирателно повикване. Смяната на работния канал за свръзка се извършва по указание на бреговия център, отговарящ за съответния район.

(3) По време на плаване в районите на системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването плавателните съдове носят слухова вахта на ултракъси вълни.

(4) Каналите за обмяна на информация и информационно обслужване на корабоплаването на ултракъси вълни се обявяват от Изпълнителна агенция “Морска администрация” и се оповестяват в “Известие до мореплавателите”.

Чл. 10

(1) Работен език за обмяна на информация между бреговия център, който отговаря за съответния район и плавателните съдове, намиращи се в района, е английският език.

(2) При обмяната на информация се използват стандартни изречения и фрази от Наръчника на стандартни морски изрази за комуникация, одобрен с Резолюция А.918(22) на Общото събрание на Международната морска организация (ИМО) от 29 ноември 2001 г..

(3) Ако плавателният съд е български, работният език може да бъде българският език.

(4) В случай на съмнения двете страни могат да искат потвърждение или повторение на фразите.

Чл. 11

(1) В рамките на системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването се установяват следните райони:

1. райони, обслужвани от брегови център Варна:

2. райони, обслужвани от брегови център Бургас:

(2) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ предоставя:

1. информационни услуги - в районите за рутинен доклад;

2. информационни, навигационни услуги и услуги по организиране на корабния трафик - в отговорните райони за наблюдение и управление на корабния трафик.

Чл. 11а

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е Национален компетентен орган, който отговаря за управлението на националната система SafeSeaNet, което включва национална координация на ползвателите и доставчиците на данни.

(2) Националната система SafeSeaNet включва системи за управление на морска информация на национално и на местно равнище, като осигурява ефективен обмен на информацията и взаимосвързаност и съвместимост на националната и местните системи, създадени за събиране, обработка и съхраняване на информация със SafeSeaNet.

(3) Системите по ал. 2 позволяват оперативното използване на събраната информация и изпълняват условията, посочени в чл. 6. Описанието и принципите на SafeSeaNet се съдържат в приложение № 7.

(4) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ под ръководството на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ поддържа системата и осъществява взаимодействието между SafeSeaNet и други системи за събиране, обработка, съхраняване и обмен на информация за взаимно свързване на упълномощени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ ползватели.

Чл. 12

(1) При изключително лоши метеорологични условия дежурният оператор на брегови център – Варна, или на брегови център – Бургас предприема следните действия:

1. предоставя информация на капитана на кораб, намиращ се в акваторията на съответното пристанище, който възнамерява да влезе в пристанището или да го напусне, за състоянието на морето и за метеорологичните условия, както и за опасността, която те биха представлявали за кораба, товара, екипажа и пътниците;

2. по разпореждане съответно на директора на дирекция „Морска администрация – Варна“ и капитан на пристанище Варна или на директора на дирекция „Морска администрация – Бургас“ забранява влизането или напускането на пристанищата в засегнатите райони, докато се установи, че не съществува риск за човешкия живот и околната среда;

3. по разпореждане съответно на директора на дирекция „Морска администрация – Варна“ и капитан на пристанище Варна или на директора на дирекция „Морска администрация – Бургас“ ограничава или забранява бункероването и товарните операции на кораби в териториалното море и във вътрешните морски води;

4. информира капитаните на корабите да изпълнят разпоредените съответно от директора на дирекция „Морска администрация – Варна“ и капитан на пристанище Варна или от директора на дирекция „Морска администрация – Бургас“ всякакви други подходящи мерки за осигуряване безопасността на човешкия живот на море и за опазване на околната среда от замърсяване от кораби.

(2) Капитанът на кораба информира корабопритежателя за предприетите мерки по ал. 1.

(3) Капитанът на кораба има право да не се съобрази с информацията по ал. 1, т. 1 в случаите и при условията, посочени в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., изготвена в Лондон на 1 ноември 1974 г., както е изменена с Протокола от 1988 г., изготвен в Лондон на 11 ноември 1988 г. (Конвенция SOLAS) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.), ратифицирана с Указ № 2250 на Държавен съвет на Народна република България от 1983 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.).

(4) В случаите, когато капитанът възнамерява да упражни правото си по ал. 3, той информира своевременно бреговия център, отговарящ за района, за основанията за своето решение.

Чл. 13

(1) При морски произшествия с оглед осигуряването на безопасността на корабоплаването и опазването на околната среда от замърсяване от кораби Изпълнителна агенция “Морска администрация” чрез оператора на брегови център – Варна, или на брегови център – Бургас може:

1. да ограничи движението на кораби в района на произшествието или да нареди следването на определен курс, което не засяга отговорността на капитана за безопасно управление на кораба;

2. да изпрати инструкция до капитана на кораба да преустанови действия, представляващи заплахата за околната среда или за безопасността на корабоплаването;

3. да инструктира капитана да влезе в място за убежище в случай на непосредствена опасност;

4. да съдейства за осигуряване на пилотаж или за провлачване на кораба;

5. да предаде информация до корабите, намиращи се в района на морското произшествие;

6. да предостави информация на компетентните власти на други заинтересувани държави относно произшествието.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” има право да изпрати свои служители на борда на кораб, който се намира в териториалното море на Република България и представлява заплаха за безопасността на корабоплаването, човешкия живот на море и околната среда, които да оценят степента на риска и да помогнат на капитана да се справи със ситуацията. Служителите информират Изпълнителна агенция “Морска администрация” за всички обстоятелства, които са установили на борда на кораба.

(3) Изпълнителна агенция “Морска администрация” координира действията си при произшествия в корабоплаването с компетентните власти на други държави в случаите, когато са застрашени корабоплавателни райони и бреговите райони на тези държави.

(4) Капитанът на кораб, към който се прилага Международният кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването, приет с Резолюция А.741(18) на Общото събрание на ИМО от 4 ноември 1993 г. (ДВ, бр. 58 от 1995 г.), е длъжен в съответствие с изискванията на този кодекс да информира компанията по смисъла на Code за всяко настъпило произшествие по чл. 29, ал. 1.

(5) Компанията по смисъла на Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването е длъжна да представи на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ информацията по ал. 4.

(6) Операторът, капитанът на кораб, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари, и собственикът на тези опасни или замърсяващи околната среда товари предоставят на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ при поискване от нейна страна информацията по чл. 24 от тази наредба и по чл. 7 на Наредба № 16 от 2006 г. за обработка и превоз на опасни и/или замърсяващи товари по море и на опасни товари по вътрешни водни пътища (ДВ, бр. 53 от 2006 г.).

Чл. 14

(1) Компанията по смисъла на Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ДВ, бр. 58 от 1995 г.), експлоатираща кораби, превозващи опасни и замърсяващи товари, оказва съдействие на Изпълнителна агенция “Морска администрация” за ограничаване на вредните последици при морски произшествия.

(2) Ако при морско произшествие се установи, че компанията не е изпълнила задълженията си по ал. 1, Изпълнителна агенция “Морска администрация” уведомява незабавно държавата, която е издала или от чието име са издадени Документът за съответствие на компанията и Свидетелството за безопасната експлоатация на кораба и предотвратяване на замърсяването.

Чл. 15

(1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ осъществява засилено наблюдение на кораби, които представляват потенциална опасност за корабоплаването, околната среда и безопасността на човешкия живот на море.

(2) Кораби, представляващи потенциална опасност по смисъла на ал. 1, са:

1. кораби, които:

2. кораби, за които е установено или е получена информация по т. 1 от компетентните власти на други държави;

3. кораби, които са нарушили изискванията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби 1973 г., съставена в Лондон на 2 ноември 1973 г., изменена с Протокол от 1978 г., съставен в Лондон на 17 февруари 1978 г. (Конвенция MARPOL 73/78) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.), ратифицирана със закон – ДВ, бр. 94 от 2004 г.;

4. кораби, на които е забранено посещение на пристанище или за които е получен доклад или уведомление от държава - член на Европейския съюз, съгласно Приложение I, раздел II, т. 2А на Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (ОВ, L 131, 28 май 2009 г.), с нейните последващи изменения и допълнения.

5. кораби, които не са представили или нямат удостоверения за сключени застраховки или финансови гаранции съгласно законодателството на Европейския съюз и международните договори, по които Република България е страна;

6. кораби, за които са получени сигнали от пилоти или пристанищни власти, че са налице неизправности, които могат да попречат на безопасното корабоплаване или да създадат опасност за околната среда.

Чл. 16

(1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ предава информация, свързана с корабите по чл. 15 на Изпълнителна агенция „Морска администрация и“, на компетентните власти на държавите, които се намират по планирания плавателен път на кораба.

(2) Когато Изпълнителна агенция “Морска администрация” получи информация от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ или от компетентните власти на други държави за кораби, които пристигат в български морски пристанища и представляват опасност за корабоплаването, агенцията извършва прегледи на тези кораби по реда на Държавния пристанищен контрол и информира заинтересуваните държави за резултатите от тях.

Чл. 17

(1) Прилагането на системата за движение в морските пространства на Република България цели повишаване сигурността на човешкия живот на море, осигуряване безопасност на корабоплаването, по-добра защита на околната среда от замърсяване от кораби и намаляване на риска от произшествия в корабоплаването.

(2) Системата за движение в морските пространства на Република България се състои от една или повече мерки за постигане на целите по ал. 1, които включват:

1. схеми за разделно движение;

2. двупосочни пътища;

3. препоръчителни пътища;

4. райони, които трябва да се избягват;

5. райони, в които е забранено заставане на котва;

6. крайбрежни зони за движение;

7. зони за кръгово движение;

8. предпазни зони;

9. дълбоководни пътища.

(3) Плаването в морските пространства на Република България се извършва в съответствие със системата за движение съгласно приложение № 5.

Чл. 18

(1) Предложенията за изменение или отменяне на системата за движение в морските пространства на Република България се подготвят и внасят в Министерския съвет от министъра на транспорта, като се отчитат целите, посочени в чл. 17, ал. 1, и изискванията за националната сигурност.

(2) Министърът на транспорта подготвя предложенията за изменение и отменяне на системата за движение в морските пространства на Република България чрез Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

(3) При разработването на предложения, свързани със системата за движение в морските пространства на Република България, се отчитат следните обстоятелства:

1. интензивност на трафика;

2. корабите, които нормално плават в района;

3. характерът на товарите, превозвани през района;

4. степента на опасност от замърсяване на околната среда;

5. струпване на риболовни кораби;

6. специфични условия и опасности за корабоплаването.

(4) В предложенията за изменение в системата за движение в морските пространства на Република България могат да се въвеждат изисквания, отнасящи се както до всички видове кораби, така и до отделни видове кораби в зависимост от товара, който превозват, предназначението им или техния тонаж.

Чл. 19

Министърът на транспорта представя проектите за изменение или отменяне на система за движение в морските пространства на Република България пред специализираните органи на Международната морска организация чрез Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

Чл. 20

(1) Изменението на системата за движение в морските пространства на Република България влиза в сила 6 месеца след приемането му от Комитета по морска безопасност на Международната морска организация.

(2) Одобреното от Международната морска организация и влязлото в сила изменение в системата за движение в морските пространства на Република България се оповестява в “Известия до мореплавателите”.

Чл. 21

(1) Контролът за спазването на правилата на системата за движение в морските пространства на Република България се осъществява от Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

(2) При констатиране на нарушения на системата за движение в морските пространства на Република България Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи и Военноморските сили оказват съдействие на Изпълнителна агенция “Морска администрация” за санкциониране на нарушителите.

Чл. 22

(1) Операторът, агентът или капитанът на кораб, посещаващ открито морско пристанище на Република България, изпраща на бреговия център по чл. 7, отговарящ за този район, следната информация:

1. идентификация на кораба:

2. пристанище на назначение;

3. очаквано време на пристигане в пристанището на назначение или пилотско място;

4. очаквано време на отплаване от пристанището;

5. общ брой лица на борда.

(2) Информацията по ал. 1 се докладва:

1. най-малко 24 часа преди пристигане, или

2. по време на напускане на предишното пристанище, ако времето на прехода е по-малко от 24 часа, или

3. веднага щом е на разположение, ако пристанището на пристигане не е известно или е променено по време на прехода.

Чл. 23

(1) Операторът, агентът или капитанът на кораб, за който се прилага глава XI - 2 от Конвенция SOLAS, изпраща на бреговия център по чл. 7, отговарящ за този район, следната информация:

1. потвърждение, че корабът има валидно Международно свидетелство за сигурност на кораба, и наименованието на органа, издал свидетелството;

2. нивото на сигурност, на което оперира корабът;

3. нивата на сигурност, обявени в последните 10 пристанища, които корабът е посетил;

4. специалните или допълнителните мерки, предприети при посещението на предишните 10 пристанища;

5. потвърждение, че при всякакво взаимодействие с други кораби при посещението на последните 10 пристанища са били поддържани в действие съответните процедури за сигурност на кораба;

6. информация за лица, които се намират на борда на кораба в резултат на провеждане на действия по търсене и спасяване на човешки живот на море;

7. непрекъснатия документален запис на борда на кораба;

8. информацията по Правило 5 от глава XI-2 на Конвенция SOLAS.

(2) Информацията по ал. 1 се подава:

1. най-малко 24 часа преди пристигане, или

2. по време на напускане на предишното пристанище, ако времето на прехода е по-малко от 24 часа, или

3. веднага щом е на разположение, ако пристанището на пристигане не е известно или е променено по време на прехода.

Чл. 24

(1) Операторът, агентът или капитанът на кораб, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари, отправил се към българско морско пристанище или към котвена стоянка, разположена в териториалното море на Република България, напуснал пристанище, разположено извън Европейския съюз, изпраща на бреговия център по чл. 7, отговарящ за този район, следната допълнителна информация за товара, който превозва:

1. правилните технически имена на опасните или замърсяващите околната среда товари;

2. номерата по класификацията на ООН, ако има такива;

3. класа за опасност на товара по ИМО съгласно Международния кодекс за превоз на опасни товари по море (IMDG Code), приет с Резолюция А.716(17) на Общото събрание на ИМО от 6 ноември 1991 г. (ДВ, бр. 73, 74, 75 и 76 от 2021 г.), Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в наливно състояние (IBC Code), приет с Резолюция MSC.4(48) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 17 юни 1983 г. (ДВ, бр. 43 от 2019 г.), и Международния кодекс за конструкцията и оборудването на корабите, превозващи втечнени газове в наливно състояние (IGC Code), приет с Резолюция MSC.5(48) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 17 юни 1983 г.;

4. класа на кораба, както е определен от Международния кодекс за безопасен превоз на пакетирано отработено ядрено гориво, плутоний и високо радиоактивни отпадъци на борда на кораби (INF Code), приет с Резолюция MSC.88(71) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 27 май 1999 г. (ДВ, бр. 28 от 2021 г.), когато такъв е налице;

5. количествата опасни или замърсяващи околната среда товари;

6. местоположението на опасните или замърсяващите околната среда товари на борда;

7. идентификационните номера на товарните транспортни единици, ако се превозват в товарни транспортни единици, различни от цистерни;

8. потвърждение, че на борда се намира списъкът, манифестът или подходящият товарен план, даващи подробности за опасните или замърсяващите околната среда товари, превозвани на борда, и разположението им на кораба;

9. веществата, посочени в Приложение I към Конвенцията MARPOL 73/78, таблицата с данните за безопасност с подробно описание на физико-химическите характеристики на стоките, включително, ако е приложимо, техния вискозитет, изразен в cSt при 50 °C, и тяхната плътност при 15 °C и другите данни, които се съдържат в списъка с данните за безопасност, в съответствие с Резолюция MSC.286(86) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 5 юни 2009 г..

10. номерата за спешни случаи на изпращача или на всяко друго лице или орган, което има сведения за физикохимичните характеристики на стоките, и действията, които следва да бъдат предприети при авария.

(2) Информацията по ал. 1 се подава:

1. най-късно при напускането на пристанището на натоварване, или

2. веднага след научаване на назначението или котвената стоянка, ако не е била на разположение в момента на напускане.

Чл. 25

Операторът, агентът или капитанът на кораб, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари, отплаващ от българско морско пристанище, изпраща на бреговия център по чл. 7, който отговаря за този район, следната информация:

1. идентификация на кораба:

2. пристанище на назначение;

3. очаквано време на отплаване от пристанището;

4. очаквано време на пристигане в пристанището на назначение;

5. общ брой лица на борда;

6. правилните технически наименования на опасните или замърсяващите околната среда товари;

7. номерата по класификацията на ООН, ако има такива;

8. класа за опасност на товара по ИМО съгласно IMDG Code, IBC Code и IGC Code;

9. класа на кораба, както е определен от INF Code, когато такъв е налице;

10. количествата опасни или замърсяващи околната среда товари;

11. местоположението на опасни или замърсяващи околната среда товари на борда;

12. идентификационните номера на товарните транспортни единици, ако се превозват в товарни транспортни единици, различни от цистерни;

13. потвърждение, че на борда се намира списъкът, манифестът или подходящият товарен план, даващи подробности за опасните или замърсяващите околната среда товари, превозвани на борда, и разположението им на кораба;

14. адрес, на който може да се получи подробна информация за товара.

Чл. 25а

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да освободи компания по смисъла на Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването или кораб от задълженията им за предоставяне на информацията, посочена в чл. 22 и 24 – 26, за кораби, изпълняващи редовни рейсове, осъществявани между пристанища на Република България, ако информацията по чл. 22 и 24 – 26 е била предоставена предварително и са изпълнени едновременно следните условия за периода на освобождаването:

1. компанията, която осъществява тези редовни рейсове, е изготвила и/или актуализирала списък на съответните кораби и го е предоставила на Изпълнителна агенция „Морска администрация“

Чл. 26

(1) Операторът, агентът или капитанът на кораб, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари, отплаващ от българско морско пристанище, изпраща информацията по чл. 24 и 25 по електронен път до пристанищните власти в пристанището на назначение.

(2) Предаването и приемането на данни по ал. 1 се извършва от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ посредством електронна система, която е взаимосвързана с българската част на европейската система SafeSeaNet.

(3) При поискване от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, във връзка с морската сигурност, безопасност или опазване на морската среда от замърсяване Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ предоставя наличната информация по ал. 1 чрез системата SafeSeaNet.

Чл. 27

(1) Капитанът на кораб при навлизане в районите за рутинен доклад докладва на бреговия център по чл. 7, който отговаря за този район, следната информация:

1. идентификация на кораба:

2. курс;

3. скорост;

4. отправно пристанище;

5. местоположение по ширина и дължина или истинския пеленг и разстояние в морски мили от ориентир, обозначен на навигационната карта;

6. пристанище на назначение;

7. очаквано време на пристигане на рейда (за кораби, посещаващи български морски пристанища);

8. максимално газене на кораба;

9. височина над действащата водолиния;

10. товар, а в случай че на борда има опасни товари - количество и клас за опасност на товара по ИМО;

11. агент на кораба (за корабите, посещаващи български морски пристанища);

12. тип на кораба;

13. бруто тонаж;

14. най-голяма дължина;

15. най-голяма ширина;

16. намерение за използване на схемата за разделно движение;

17. пресичане или навлизане в схемата за разделно движение;

18. заставане или снемане от котва;

19. влизане в пристанището;

20. заставане и снемане от кея;

21. промяна на позицията в пристанището;

22. отплаване от пристанището.

(2) Капитанът предава доклада по ал. 1 на ултракъси вълни чрез системата за автоматично опознаване или по друг електронен път.

Чл. 28

Капитанът на всеки кораб при навлизане в отговорните райони за наблюдение и управление на корабния трафик докладва на бреговия център по чл. 7, който отговаря за този район, всяка друга информация, която е изискана от бреговия център.

Чл. 29

(1) Капитанът на кораб независимо от тонажа му, плаващ в морските пространства на Република България, е длъжен незабавно да докладва на Морския спасително-координационен център Варна (МСКЦ) в Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“ на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, изпълняващ функциите на морски спасително-координационен център на Република България за:

1. всяко произшествие, засягащо безопасността на кораба;

2. всяко произшествие, застрашаващо безопасността на корабоплаването;

3. всяка ситуация, която може да доведе до замърсяване на морските пространства на Република България, като изхвърляне или опасност от изхвърляне на замърсяващи вещества в морето;

4. всяко петно от замърсяващ материал и контейнери или пакети, забелязани да се носят по морската повърхност.

(2) Докладът по ал. 1 включва най-малко:

1. идентификация на кораба;

2. местоположението на кораба;

3. отправното пристанище;

4. пристанището на назначение;

5. адрес, на който може да се получи информация относно опасните и замърсяващите товари, превозвани на борда;

6. броя на лицата на борда;

7. подробности за произшествието, ситуацията или наблюдаваното замърсяване;

8. друга информация съгласно Резолюция А.851(20) на Общото събрание на ИМО, която може да има връзка с произшествието.

(3) Информацията по ал. 1 се предоставя на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за въвеждане в SafeSeaNet.

Чл. 30

(отменен)

(1) Капитанът на всеки кораб, който навлиза в Българския морски отговорен район за търсене и спасяване съгласно приложение № 6, който обхваща акватория, заключена между брега и линиите, свързващи точки с координати 43°44?20?? (43°44?.3) N - 028°34?51?? (028°34?.9) Е, 43°44?20?? (43°44?.3) N - 031°08?00 Е, LL 43°20?43"N - 32° 00? 00"E, ML 42° 26? 24"N - 29° 34? 20"E, MM 41°58? 52.8"N - 28° 19? 25.8" E, където т. ММ е крайната точка на латералната граница на териториалното море с Република Турция, докладва на Изпълнителна агенция “Морска администрация” следната информация:

1. идентификация на кораба (А):

2. дата и място (B);

3. местоположение по ширина и дължина или истинския пеленг и разстояние в морски мили от ясно обозначен ориентир (С или D);

4. курс (Е);

5. скорост (F);

6. пристанище на назначение и очаквано време на пристигане (L);

7. товар, а в случай че на борда има опасни товари - количество и ИМО клас (Р);

8. адрес за съобщаване на информацията по товара (Т);

9. общ брой на хората на борда (W);

10. друга информация (Х):

(2) Капитанът на кораба незабавно информира Изпълнителна агенция “Морска администрация” за всяка промяна в информацията, предадена съгласно ал. 2.

Чл. 31

(отменен)

Системата за докладване в морските пространства на Република България се оповестява в “Известие до мореплавателите” от Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

Чл. 29а

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ съставя и изпълнява план за приемането на кораби в случаи на заплахи, възникнали от нуждаещи се от помощ кораби във вътрешните морски води и в териториалното море на Република България, включително при заплахи за човешкия живот и околната среда.

(2) Планът по ал. 1 се изготвя след консултация с Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на околната среда и водите и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ въз основа на резолюции на Общото събрание на ИМО A.1184(33) от 6 декември 2023 г. и A.950(23) от 5 декември 2003 г. и съдържа най-малко следната информация:

1. идентификационни данни на МСКЦ, отговорен за получаване и управление на сигнали за тревога;

2. идентификационни данни на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за оценка на ситуацията и за вземане на решение за приемане или отхвърляне на искане за приемане на нуждаещ се от помощ кораб в избрано място за убежище;

3. информация относно крайбрежието на Република България и всички аспекти, които дават възможност за предварително оценяване и за бързо вземане на решение относно място за убежище на кораб, включително описание на екологичните, икономическите и социалните фактори и природните условия;

4. процедури за приемане или отхвърляне на искане за приемане на нуждаещ се от помощ кораб в място за убежище;

5. средствата и техническите съоръжения, подходящи за подпомагане, спасяване и борба със замърсяването;

6. процедурите за международно сътрудничество и вземане на решения;

7. процедури за финансова гаранция и за отговорност, приложими по отношение на кораби, приети в място за убежище.

(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ публикува адрес за контакт на дирекция „Морска администрация – Варна“ и на дирекция „Морска администрация – Бургас“, определени съответно за вземане на решение за допускане на кораб, както и на МСКЦ, отговорен за получаване и управление на сигнали за тревога. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ съобщава при поискване информацията относно плана на съседните държави членки.

(4) При изпълнение на процедурите, предвидени в плановете за приемане на нуждаещи се от помощ кораби, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя на страните, участващи в операциите, необходимата информация. Лицата, получаващи информацията съгласно ал. 2 и 3, са длъжни да спазват конфиденциалност.

Чл. 29б

(1) Директорът на дирекция „Морска администрация – Варна“ и капитан на пристанище Варна, съответно директорът на дирекция „Морска администрация – Бургас“, взема решение за приемането на кораб в място за убежище след предварително оценяване на ситуацията, извършено въз основа на плана, посочен в чл. 29а.

(2) Директорът на дирекция „Морска администрация – Варна“ и капитан на пристанище Варна, съответно директорът на дирекция „Морска администрация – Бургас“, осигурява приемането на корабите в място за убежище, ако прецени, че подобно приемане е най-правилното решение за действие с оглед опазването на човешкия живот и околната среда.

Чл. 29в

(1) Липсата на застрахователен сертификат за сключена застраховка на корабопритежателя за морски искове не освобождава Изпълнителна агенция „Морска администрация“ от предварителната оценка и решението, посочени в чл. 29б, и само по себе си не се счита за достатъчна причина да се откаже приемане на кораб в място за убежище.

(2) При приемане на кораб в място за убежище директорът на дирекция „Морска администрация – Варна“ и капитан на пристанище Варна, съответно директорът на дирекция „Морска администрация – Бургас“ и капитан на пристанище Бургас, може да поиска от оператора, агента или капитана на кораба да представят застрахователен сертификат за сключена застраховка по ал. 1. Изискването на този застрахователен сертификат не може да води до забавяне приемането на кораб.

Чл. 32

(1) При установяване на нарушения дежурният оператор на брегови център – Варна, или на брегови център – Бургас, събира доказателства и изготвя доклад до директора на дирекция „Морска администрация – Варна“ и капитан на пристанище Варна, съответно до директора на дирекция „Морска администрация – Бургас“ и капитан на пристанище Бургас. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2)

(3)

Чл. 33

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 34

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ уведомява незабавно държавата на знамето за установени нарушения, извършени от кораби, които плават под нейно знаме, и за наложените за тях наказания.

(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ информация за установените нарушения и наложените наказания, която се въвежда в SafeSeaNet.

§ 1

Министърът на транспорта информира Европейската комисия за разпоредбите на наредбата, отнасящи се до определените брегови центрове, както и за изграждането и въвеждането в експлоатация на необходимата инфраструктура и технически средства, необходими за изпълнение на изискванията на наредбата.

§ 2

Изпълнителна агенция “Морска администрация” осъществява текущ вътрешен контрол на бреговите центрове от системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването.

§ 3

Изпълнителна агенция “Морска администрация” информира незабавно държавата на знамето и други заинтересувани държави за мерките, предприети в съответствие с чл. 13 и 15, както и за наложени наказания на кораби, които плават под тяхно знаме.

§ 4

(1) Пътническите кораби, независимо от размерите им, и всички кораби с бруто тонаж, равен или надвишаващ 300 БТ, които извършват международно плаване, посещаващи българско морско пристанище, трябва да са оборудвани със система за автоматична идентификация (AIS) в съответствие с техническите стандарти и стандартите за работа, установени в глава V от Конвенция SOLAS.

(2) Пътническите кораби, независимо от размерите им, и всички кораби с бруто тонаж, равен или надвишаващ 3000 БТ, които извършват международно плаване, посещаващи българско морско пристанище, трябва да са оборудвани с устройство за записване на данните от рейса (VDR) в съответствие с техническите стандарти и стандартите за работа, установени в глава V от Конвенция SOLAS.

§ 4а

(1) Всеки риболовен кораб с обща дължина над 15 метра, плаващ под знамето на държава – членка на Европейския съюз, и регистриран в държава – членка на Европейския съюз, или опериращ във вътрешните води или в териториалното море на Република България или разтоварващ улова си на пристанище на Република България, трябва да е снабден с AIS (клас A), която отговаря на стандартите за работа съгласно Резолюция А.917 (22) на Общото събрание на ИМО от 29 ноември 2001 г..

(2) Риболовни кораби с дължина над 15 метра се подчиняват на изискването за товароносимост по ал. 1 според следния график:

1. риболовен кораб с дължина 24 метра и повече, но по-малко от 45 метра: до 31 май 2012 г.;

2. риболовен кораб с дължина 18 метра и повече, но по-малко от 24 метра: до 31 май 2013 г.;

3. риболовен кораб с дължина над риболовен кораб с дължина над 15 метра, но по-малко от 18 метра: до 31 май 2014 г.

(3) Новопостроени риболовни кораби с обща дължина над 15 метра се подчиняват на изискването по ал. 1 от 30 ноември 2010 г.

(4) Риболовни кораби, оборудвани с AIS, поддържат системата в оперативен режим през цялото време. При извънредни обстоятелства AIS може да се изключи, когато капитанът счете това за необходимо в интерес на безопасността или сигурността на неговия кораб.

§ 4б

(1) Кораби, за които се прилага Правило 19-1 от глава V на Конвенция SOLAS и стандартите за изпълнение и функционалните изисквания, приети от ИМО, трябва да имат инсталирано оборудване LRIT, съответстващо на посоченото правило, когато акостират в пристанище на Република България.

(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ съвместно с компетентните органи на другите държави – членки на Европейския съюз, си сътрудничат с Европейската комисия при определяне на изискванията за инсталиране на оборудване за предаване на информация LRIT на борда на кораби, плаващи във води в обсега на фиксирани станции за наблюдение AIS на държавите членки, и представят на ИМО подходящи мерки.

§ 4в

Пътническите кораби, независимо от размерите им, и всички кораби с бруто тонаж, равен или надвишаващ 300 БТ, които не извършват международно плаване, посещаващи българските морски пристанища, трябва да имат монтирани на борда системи за автоматична идентификация, които да се поддържат в експлоатация в съответствие с Правило 19, т. 2.4 от глава V на Конвенция SOLAS, освен в случаите, в които международни споразумения и правила не изискват защита на навигационната информация.

§ 5

(1) Пътническите кораби, независимо от размерите им, и всички кораби с бруто тонаж, равен или надвишаващ 3000 БТ, построени на 1 юли 2002 г. или след тази дата, които не извършват международно плаване, трябва да са оборудвани с устройство за записване на данните от рейса (VDR) в съответствие с техническите стандарти и стандартите за работа, разработени съгласно глава V от Конвенция SOLAS.

(2) Товарните кораби с бруто тонаж, равен или надвишаващ 3000 БТ, построени преди 1 юли 2002 г., които не извършват международно плаване, трябва да са оборудвани с устройство за записване на данните от рейса (VDR) или с опростено устройство за записване на данните от рейса (S-VDR) в съответствие с техническите стандарти и стандартите за работа, разработени съгласно глава V от Конвенция SOLAS.

§ 5а

Товарни кораби, построени преди 1 юли 2002 г., за които е приложимо Правило 20 от глава V на Конвенция SOLAS, посещаващи българските морски пристанища, трябва да имат монтирано на борда S-VDR, което да се поддържа в експлоатация в съответствие с изискванията на това правило.

§ 5б

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши освобождаване от прилагането на изискването за оборудване с VDR или със S-VDR в следните случаи:

1. пътническите кораби, извършващи единствено плаване в морски зони, различни от тези, обхванати от клас А, както е посочено в член 4 от Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (ОВ, L 163, 25 юни 2009 г.), с нейните последващи изменения и допълнения, могат да бъдат освободени от изискването за оборудване с VDR;

2. корабите, различни от ро-ро пътнически кораби, построени преди 1 юли 2002 г., могат да бъдат освободени от изискването за оборудване с VDR, когато може да се докаже, че взаимодействието между VDR и наличното оборудване на кораба е неразумно и непрактично;

3. товарните кораби, построени преди 1 юли 2002 г., които извършват или не извършват международно плаване, могат да бъдат освободени от изискването за оборудване с S-VDR в случая, когато тези кораби ще бъдат изведени за постоянно от експлоатация в срок две години след датата на въвеждане, посочена в глава V от Конвенция SOLAS.

§ 6

По смисъла на наредбата:

1. “Традиционен кораб” е всеки исторически кораб или негово копие, включително такова, проектирано за насърчаване и развитие на традиционни умения и морска практика, който служи като културен паметник и се използва в съответствие с традиционните принципи на морското дело и практика.

2. “Изключително лоши метеорологични условия” са условия, които:

3. “Място за убежище” е пристанище, част от пристанище, друг защитен пристан, котвена стоянка или всяка друга защитена площ, определена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” за приютяване на бедстващи кораби.

4. „IMDG Code“ е Международният кодекс за превоз на опасни товари по море в неговата актуална версия.

5. “IBC Code” е Международният кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в наливно състояние, в неговата актуална версия.

6. “IGC Code” е Международният кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи втечнени газове в наливно състояние, в неговата актуална версия.

7. “BC Code” е Международният кодекс за безопасна практика за превоз на твърди насипни товари, приет с Резолюция MSC.193(79) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 3 декември 2004 г., заменен от Международния кодекс за превоз на твърди насипни товари по море (IMSBC Code), приет с Резолюция MSC.268(85) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 4 декември 2008 г. (ДВ, бр. 11 и 12 от 2002 г.).

8. “INF Code” е Международният кодекс за безопасен превоз на пакетирано отработено ядрено гориво, плутоний и високорадиоактивни отпадъци на борда на кораби в неговата актуална версия.

9. “Опасни товари” са:

10. “Замърсяващи товари” са:

11. “Товарна транспортна единица” е пътно товарно превозно средство, железопътен товарен вагон или товарен контейнер, пътно превозно средство тип “транспортна цистерна”, железопътен вагон или преносна цистерна.

12. “Произшествие, засягащо безопасността на кораба” е сблъскване, засядане, повреда, неизправност или срив в системите, наводнение или разместване на товара, всеки дефект по корпуса или неизправност в конструкцията.

13. “Произшествие, което застрашава безопасността на корабоплаването” е произшествие, при което възникват неизправности, които могат да повлияят на маневреността или мореходността на кораба, или дефекти, засягащи пропулсивната система или рулевото устройство, електрогенериращата система, навигационното оборудване или оборудването за свръзки.

§ 7

Наредбата се приема на основание чл. 60 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и чл. 244а от Code на търговското корабоплаване.

§ 8

Изпълнението на наредбата се възлага на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ информира Комисията за мерките, предприети по прилагането на чл. 29а до 30 ноември 2010 г.

§ 9

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” дава указания по прилагането на наредбата и осъществява контрола по изпълнението й.

§ 10

Глави втора и четвърта влизат в сила от 1 януари 2007 г.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 11, ал. 1, т. 1, буква “а” Район за рутинен доклад, обслужван от брегови център Варна

(Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя)

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1, т. 1, буква “б” Отговорен район за наблюдение и управление на корабния трафик, обслужван от брегови център Варна

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 11, ал. 1, т. 2, буква “а” Район за рутинен доклад, обслужван от брегови център Бургас

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 11, ал. 1, т. 2, буква “б” Отговорен район за наблюдение и управление на корабния трафик, обслужван от брегови център Бургас

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 17, ал. 3 Система за движение в морските пространства на Република България

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 30, ал. 1 Български морски отговорен район за търсене и спасяване

(отменен)

Приложение 7

Приложение № 7 към чл. 11а, ал. 3 Електронни съобщения и система на Съюза за морска информация и обмен (SafeSeaNet) 1. Обща концепция и структура. Системата на Европейския съюз (ЕС) за обмен на морска информация SafeSeaNet дава възможност за получаване, съхраняване, извикване и обмен на информация за целите на морската безопасност, пристанищната и морската сигурност, опазването на морската среда и ефикасността на морското движение и морския транспорт. SafeSeaNet е специализирана система, създадена за улесняване обмена на информация в електронен формат между държавите – членки на Европейския съюз, и за предоставяне на Комисията на съответната информация съгласно законодателството на ЕС. Тя се състои от мрежа от национални системи SafeSeaNet в държавите членки и централна система SafeSeaNet, която служи като възлова точка. Мрежата на ЕС за морска информация и обмен свързва всички национални системи SafeSeaNet, създадени в съответствие с Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета (ОВ, L 208 от 2002 г.), наричана по-нататък „Директива 2002/59/ЕО“, и последващите й изменения, и включва централната система SafeSeaNet. 2. Управление, действие, развитие и поддръжка на SafeSeaNet. Отговорности, национална система SafeSeaNet. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ създава националната система SafeSeaNet, чрез която се извършва обмен на морска информация между оправомощените от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ ползватели. Системата се поддържа от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ управлява националната система, която включва национална координация на ползвателите и доставчиците на данни. Националната система SafeSeaNet се изгражда при спазване на UN LOCODES и трябва да е съвместима с националните ИТ инфраструктури и да отговаря на процедурите, описани в „Документ за контрол на интерфейса и функционалността“ (IFCD). Националната система SafeSeaNet дава възможност за взаимно свързване на оправомощени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ ползватели и може да бъде достъпна за определени лица от сектора на корабните превози (корабособственици, агенти, капитани, товародатели и други), когато са оправомощени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, с оглед улесняване електронното подаване и приемане на доклади в съответствие със законодателството на ЕС. 3. Обмен на данни чрез SafeSeaNet. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изгражда националната система SafeSeaNet, така че предадената информация да бъде достъпна за ползване във всички съответни системи за докладване, уведомяване и споделяне на информация и системи за контрол на движението на корабите и за информация. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ поддържа необходимите интерфейси за автоматично предаване на данни по електронен път към SafeSeaNet. Централната система SafeSeaNet се използва за разпространението на електронни съобщения и за обмен или споделяне на данни в съответствие с Директива 2002/59/ЕО и последващите й изменения и със съответното законодателство на Съюза, включително: – Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (ОВ, L 332 от 2000 г.), изменена с Директива 2002/84/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. (ОВ, L 324 от 2002 г.), Директива 2007/71/ЕО на Комисията от 13 декември 2007 г. (ОВ, L 329 от 2007 г.) и Регламент (ЕО) № 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. (ОВ, L 311 от 2008 г.), във връзка с член 12, параграф 3 от нея, – Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно замърсяването от кораби и относно въвеждането на санкции, включително наказателноправни санкции, за нарушения, свързани със замърсяване (ОВ, L 255 от 2005 г.), изменена с Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. (ОВ, L 280 от 2009 г.), във връзка с член 10 от нея, – Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (ОВ, L 131 от 2009 г.), изменена с Директива 2013/38/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. (ОВ, L 218 от 2013 г.) и Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. (ОВ, L 123 от 2015 г.), във връзка с член 24 от нея, – Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки и за отмяна на Директива 2002/6/ЕО (ОВ, L 283 от 2010 г.), доколкото се прилага член 6 от нея. Когато международни договори, страна по които е Република България, позволяват предаването на информация от трети държави, системата SafeSeaNet се използва за разпространяване сред държавите – членки на Европейския съюз, с подходящо ниво на сигурност на получената информация от LRIT в съответствие с § 4б от допълнителните разпоредби. 4. Права относно сигурността и достъпа. Националната система SafeSeaNet отговаря на изискванията на Директива 2002/59/ЕО и последващите й изменения по отношение на поверителността на информацията, както и по отношение на принципите и спецификациите за сигурност, описани в документа за контрол на интерфейса и функционалността, по-специално по отношение на правата на достъп. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ идентифицира всички ползватели, на които се предоставят роля и набор от права на достъп съобразно IFCD.