Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:
1. разходи, несвързани с дейността;
2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон;
3. разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели;
4. разход, отчетен от доставчик по Закона за данък върху добавената стойност за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка, с изключение на начисления данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност; тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност;
5. последващите разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по т. 3, 4, 8 и 10;
6. разходи за начислени глоби, конфискации, включително по чл. 307а от Наказателния кодекс и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения;
7. разходи за дарения извън посочените в чл. 31;
8. разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода;
9. разходи за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаващи определените с нормативни актове средства.
10. разход, отчетен при реализиране на отговорност за дължимия и невнесен данък върху добавената стойност в случаите по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност;
11. разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата.
12. разходи за подкуп и/или прикриващи подкуп на длъжностно лице или на чуждо длъжностно лице.
13. разходи за бонуси по Закона за хазарта.