(1) Не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:
1. доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
2. доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:
3. необлагаеми доходи с изключение на посочените в чл. 13, ал. 1, т. 29, и/или
4. доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 с изключение на доходите по чл. 50, ал. 1, т. 3, и/или
5. доходи на чуждестранни лица, обложени с окончателен данък, с изключение на случаите по чл. 37а..
6. доходи, облагаеми с алтернативен данък по реда на глава седма „а“, от събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения.
(2) Независимо от обстоятелствата по ал. 1 местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация в случаите по чл. 50, ал. 1, т. 4 – 5 и ал. 3.