Решение № 925 от 08.12.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. Благоевград, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210100221 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Р. А.

С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.... със съдебен адрес: Б........ чрез адв. А....... Б.... против:

СДРУЖЕНИЕ „НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ СЪЮЗ Б....“, ЕИК 000028074, с адрес: гр. Б..... представлявано от Г.... С... Ч...

С исковата молба се иска от съда да осъди СДРУЖЕНИЕ „НАУЧНО- ТЕХНИЧЕСКИ СЪЮЗ БЛАГОЕВГРАД“, ЕИК 000028074, с адрес: гр. Б.......редставлявано от Г.... С....Ч.... за заплати на Р. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б..... сумата от 11 400 лв. /единадесет хиляди и четиристотин лева/, представляваща неплатена главница по договор за заем от 01.02.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното и плащане, както и да бъде осъдено СДРУЖЕНИЕ „НАУЧНОТЕХНИЧЕСКИ СЪЮЗ Б....., ЕИК 000028074, с адрес: гр. Б..... представлявано от Г....

Ст...Ч...... за заплати на Р. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б........ сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща договорна лихва в размер на 10% годишно върху предоставената заемна сума по договор за заем от 01.02.2021 год. за периода от 01.02.2021г до 31.01.2024 г.

Претендират се и сторените в производството разноски.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 18.09.2024г. е допуснато на основание чл. 214 ГПК изменение на предявените искове от ищцата Р. А. С., с ЕГН ********** против ответната страна Сдружение „Научнотехнически съюз – Б....... в насока тяхното увеличение като иска се счита предявен за главница по договор за заем в размер на 12 567, 90 лева, както и иска за договорна лихва се счита предявен за сумата от 3765, 91 лева.

Твърди се, че на 01.02.2021 год. между страните е сключен договор за паричен заем, като на основание на този договор, в качеството си на заемодател, предала в собственост на заемополучателя, парична сума в размер на 16 200 лв. /шестнадесет хиляди и двеста лева/.

Сочи се, че с чл. 3, ал. 1 от договора, заемополучателя се задължил да върне сумата в срок до 01.02.2024год., ведно с годишна лихва в размер на 10% от заемната сума за срока на 1 договора.

Твърди се, че на 17.06.2021 год. от Сдружението било направено плащане по сметката на ищеца на сума в размер на 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/ на основание „частично погасяване по договор“, като остатъкът, представляващ неплатената главница, равняваща се на 11 400 лв. /единадесет хиляди и четиристотин лева/, не са върнати, въпреки настъпилия падеж.

Твърди се, че до момента ответникът не е заплатил и дължимата се договорна лихва в размер на 10% годишно върху заемната сума, която за времето от 01.02.2021 год. до 31.01.2024 год. възлиза в размер на 3000 лв.

В съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК ищцата е пояснила и допълнила исковата молба във връзка с подадения отговор от ответника като поддържа, че поради недостиг на средства за сдружение „Научно-технически съюз – Б..... и необходимостта от завеждане на дела, свързани със защита интересите на сдружението от ищеца е извършено плащане на суми, представляващи разходите за заплащане на държавна такса, адвокатско възнаграждение, такси за вписване на искова молба, както и снабдяване с данъчни оценки и скици по повод, на които е образувано търговско дело № 76/2021 година по описа на Окръжен съд Б...... Сумите са заплатени лично от Р. С., както чрез плащане в брой, след изтеглянето им от собствената сметка, така и чрез извършване на банкови преводи от личната сметка на С. в полза в случая на Окръжен съд ...... свързано със заплащане на тези такси. По този начин е извършено предаване на сумите, за които е съставен договор за заем.

С Разпореждане № 357/07.02.2024г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Съобщението е връчено на ответника на 08.02.2024 година на Георги Чинков.

Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок на 07.03.2024 г. по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез неговия процесуален представител - адвокат В. У.. Със същия се оспорва предявения иск като неоснователен.

Претендират се и сторените в производството разноски.

С отговора на исковата молба ответникът моли да бъде отхвърлен така предявения иск, като неоснователен.

Сочи се, че фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Твърди се, че до момента не са представени с исковата молба абсолютно, никакви доказателства в подкрепа на това, че ищцата е предала на заемателя заемната сума, а дори напротив, сочи се, че с писмения отговор се представят категорични писмени доказателства в обратна насока - че такава сума никога не е била предавана на ответника от ищцата.

Сочи се, че според решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. дело №171/2012 на ВКС, IV г.о., което съобразно TP № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС има задължителен характер, договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, 2 защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Фактическият състав е завършен след като вещта бъде предадена.

В случая се сочи, че фактическия състав не е завършен, тъй като вещта не е била предадена.

Твърди се, че съгласно чл. 2 от представения договор, същият влиза в сила при предаване на паричната сума, упомената в чл. 1 от заемодателя /ищцата/ на заемополучателя /ответника/, т.е. договорът влиза в сила след като заемната сума е била вече предадена.

Възразява се на изложеното и твърдяното в исковата молба че на сдружение "НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ СЪЮЗ Б.....", ЕИК 000028074 реално е предавана парична сума в размер 16 200 лв. във връзка с представения договор за паричен заем на дата 01.02.2021 г.

Твърди се, че такава сума, никога не е била предавана на сдружението от ищцата, а дори и такъв договор не е бил сключван на тази дата. Сочи се, че към датата, когато съвсем голословно се твърди, че е сключен такъв договор председател на сдружението е била именно самата ищца. Посочва се, че видно от представения договор е, че страните в този договор са от едната страна ищцата, като физическо лице, а от друга страна отново ищцата, но в качеството й на председател на сдружението, поради което за същата стои възможността да подписва договори, с каквито клаузи и условия сама прецени и когато сама прецени, какъвто е и настоящият случай. Твърди се, че договорът е антидатиран и е подписан на един последващ етап със задна дата, тъй като това зависело изцяло от волята на самата ищца.

Сочи се, че в исковата молба не е уточнено, по никакъв начин, нито се твърди, кога, на коя дата и по какъв начин е предадена заемната сума, а съвсем голословно било упоменато, че заемната сума била предадена. Сочи се още, че не са изложени никакви обстоятелства в тази насока, тъй като реално, такова предаване на претендираната сума не съществува.

Посочва се, че в представения договор липсва положен печат на сдружението, тъй като договорът не е сключен на посочената дата, а на неизвестна дата след това, когато вече ищцата не е била председател на сдружението и не е разполагала с печата.

Сочи се, че договорът е изготвен само и единствено за нуждите на настоящето производство, като с исковата молба не са били представени, никакви доказателства относно това, че е взето Решение от орган на сдружението като Общото събрание или Управителния съвет за взимане на паричен заем с ясно и точно определени клаузи и условия. Твърди се, че такова Решение никога е било и подлагано на обсъждане.

Твърди се, че сумата, която се твърди, че е дадена като заем е в размер на 16 200 лева, тоест е над 10 хиляди лева, а видно от чл. 3, ал. 1 на Закона за ограничаване на плащанията в брой е, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., т.е. в случая е било задължително сумата да е била преведена по банков път. Сочи се, че безспорно доказателство, че такава сума никога не е била предоставяна на сдружението е извлечението от единствената банкова сметка на сдружението за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., което се представя и от което се установява, че по банковата сметка такава сума не е съществувала като приход за целия този период. Посочва се, че няма и никакви други суми, които да са получавани изобщо от ищцата. Датата, на която се твърди, че е сключен договор за паричен заем е 01.02.2021 г. т.е на тази дата или след нея се твърди, че ищцата е следвало да предаде заемната сума. Навежда се, че такава сума никога не е била осчетоводявана и липсва в счетоводните документи на сдружението.

3

Твърди се, че няколко дни преди да бъде отстранена от качеството на председател на сдружението на дата 17.06.2021 г. ищцата в качеството на представляващ сдружението е направила превод от сметката на сдружението към своята лична сметка с основание частично погасяване по договор за заем, като договорът бил изготвен именно тогава със задна дата, за да оправдае този извършен превод и да послужи като основание.

Отделно от това се сочи, че към този момент 17.06.2021 г., за да е съществувало наистина такова основание „частично погасяване по договор”, то е следвало заемната сума вече да е била предадена на един по-ранен етап и да е подлежала на връщане. Твърди се, че такава сума се установява от извлечението на банковата сметка на сдружението, че изобщо не е била предоставяна до тази дата и такова задължение за сдружението, никога не е съществувало.

Сочи се, че с исковата молба липсват и не са представени, никакви доказателства в насока, че сумата е била реално предадена на сдружението, като дори и не са били направени твърдения относно това, кога и по какъв начин е била предадена.

В допълнителна подкрепа на твърдяното от ответника, че такъв договор не е бил реално сключван и такъв заем не е бил предаван от ищцата се сочи, че според чл.10, ал.1, т.6 и чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, в т. ч. от източници по чл. 35, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Доходите от лихви, облагаеми по чл.35 от ЗДДФЛ, се декларират от физическите лица, които са ги придобили, в Приложение № 6 на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Същата се подава териториалната дирекция на НАП по постоянния им адрес в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на доходите. Физическите лица прилагат нормата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, съгласно която в годишна данъчна декларация декларират предоставените / получените парични заеми, както следва: а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв. Според чл. 52, ал.2 от ЗДДФЛ лицата са задължени да декларират сумите на получените или предоставени от тях парични заеми, които подлежат на деклариране по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 от закона, дори и тогава, когато нямат други облагаеми доходи през годината.