Наредба № 34 от 4 октомври 2006 г. за условията за сключване на сделки за намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на фонд за допълнително пенсионно осигуряване и за изискванията и ограниченията към тези сделки

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. условията за сключване на сделки за намаляване на инвестиционния риск по чл. 179б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и изискванията и ограниченията към тях;

2. пазарите в трети държави по чл. 179б, ал. 2, т. 1 и т. 2, буква „а“ КСО, на които могат да се сключват сделки с фючърси и опции за намаляване на инвестиционния риск;

3. третите държави по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“ КСО.

Чл. 2

(1) Пенсионноосигурителното дружество може да сключва от името и за сметка на управляван от него фонд за допълнително пенсионно осигуряване или фонд за извършване на плащания сделки по чл. 179б, ал. 1 КСО, наричани по-нататък „хеджиращи сделки“, само ако са с цел намаляване на инвестиционните рискове, свързани с активите на съответния фонд.

(2)

(3) Хеджиращите сделки трябва да съответстват на определените в инвестиционната политика на фонда цели и стратегия за управление на инвестиционните рискове, включително на политиката за тяхното намаляване, съответно на целите, изискванията и ограниченията по чл. 144а, ал. 2, т. 7 КСО.

(4) Пазарната стойност на договора се определя при спазване на изискванията по чл. 10а, ал. 4, 5 или 6 от Наредба № 9 от 19.11.2003 г. за начина и реда за оценка на активите и пасивите на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове, на стойността на нетните активи на фондовете, за изчисляване и обявяване на стойността на един дял, за изчисляване и съпоставяне на доходността от инвестиционните имоти и за изискванията към воденето на индивидуалните партиди и на аналитичните сметки във фонд за разсрочени плащания (ДВ, бр. 109 от 2003 г.) (Наредба № 9), както и в съответствие с правилата за оценка на активите и пасивите на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове.

(5) Пенсионноосигурителното дружество може да сключва хеджиращи сделки само в съответствие с правилата по чл. 179в, ал. 1 КСО.

(6) Лицето, отговорно за изготвяне на предложения за сключване на хеджиращи сделки и на анализи за влиянието на хеджиращите сделки върху рисковия профил на портфейла на съответния фонд по ал. 1, лицето, отговорно за одобряване на сключването на хеджиращи сделки, и лицето, отговорно за упражняване на контрол върху риска на активите на фонда, риска на хеджиращите инструменти и оценката на тяхната ефективност, както и върху риска на инвестиционния портфейл на фонда, не могат да бъдат едни и същи лица.

Чл. 3

Преди пенсионноосигурителното дружество да сключи хеджираща сделка от името и за сметка на фонд по чл. 2, ал. 1, лицето, отговорно за изготвяне на предложения за сключване на хеджиращи сделки и на анализи за влиянието на хеджиращите сделки върху рисковия профил на портфейла на фонда, трябва да:

1. идентифицира риска, свързан със съответния актив на фонда, и риска, свързан с хеджиращия инструмент;

2. анализира размера на риска, свързан със съответния актив на фонда, и да изготви обосновка за степента, в която се прогнозира да бъде намален;

3. оцени влиянието на хеджиращия инструмент върху нивото на риска на инвестиционния портфейл на фонда;

4. определи източниците на информация, които ще се използват при оценката на хеджиращия инструмент, и да избере метод, по който ще се оценява неговата ефективност;

5. прецени съответствието на насрещната страна по хеджиращата сделка с изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2;

6. провери наличието на избрания пазар в списъка по чл. 5;

7. изготви писмено мотивирано предложение за сключване на хеджиращата сделка до лицето, отговорно за одобряването й.

Чл. 4

(1) Пенсионноосигурителното дружество може да сключва форуърдни валутни договори и лихвени суапови сделки от името и за сметка на фонда при следните условия:

1. насрещна страна по хеджиращата сделка да бъде банка или инвестиционен посредник, получили разрешение за извършване на дейност съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на държава с равностойни на прилаганите в Европейския съюз пруденциални надзорни и регулаторни изисквания спрямо кредитните институции, съответно спрямо инвестиционните посредници, определена с решение на Европейската комисия съгласно чл. 107, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013“, и които имат:

2. насрещната страна по сделката да не е свързано лице с пенсионноосигурителното дружество по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3 КСО;

3. хеджиращият инструмент да подлежи на ежедневна оценка по справедлива стойност, която може да бъде проверена;

4. хеджиращият инструмент да може да бъде продаден от фонда по всяко време или заетата от фонда позиция може да бъде приключена или закрита чрез офсетова сделка.

5. със сключване на хеджиращата сделка не се нарушават инвестиционните ограничения, предвидени в КСО и инвестиционната политика на фонда.

(2) Когато пенсионноосигурителното дружество сключва форуърден валутен договор или лихвена суапова сделка с банка или с инвестиционен посредник с кредитен рейтинг, присъден от агенция по ал. 1, т. 1, буква „б“, то представя на Комисията за финансов надзор обосновка за съответствието на този рейтинг на кредитен рейтинг по ал. 1, т. 1, буква „а“.

(3) Обосновката по ал. 2 се представя от пенсионноосигурителното дружество при:

1. първото сключване на форуърден валутен договор или лихвена суапова сделка със съответната банка или инвестиционен посредник – в срок три работни дни от деня на сключване на хеджиращата сделка;

2. промяна в съответствието на минималните нива на кредитните рейтинги по ал. 1, т. 1, буква „б“ спрямо тези по ал. 1, т. 1, буква „а“ – в срок три работни дни от деня на узнаване.

Чл. 5

Пазарите в трети държави по чл. 179б, ал. 2, т. 1 и т. 2, буква „а“ КСО са:

1. Australian Securities Exchange ASX (Австралия);

2. Montreal Exchange MX (Канада);

3. Singapore Exchange SGX (Сингапур);

4. NASDAQ Futures Exchange NFX (Съединени американски щати);

5. NASDAQ PHLX (Съединени американски щати);

6. NYSE Arca (Съединени американски щати);

7. NYSE MKT (Съединени американски щати);

8. One Chicago (Съединени американски щати);

9. Chicago Board Options Exchange СВОЕ (Съединени американски щати);

10. Intercontinental Exchange ICE (Съединени американски щати);

11. СМЕ Group (Съединени американски щати);

12. EUREX US (Съединени американски щати);

13. Japan Exchange Group JPX (Япония);

14. Tokyo Financial Exchange TFX (Япония).

15. ICE Futures Europe (Обединено кралство).

16. London Stock Exchange LSE (Обединено кралство);

17. Tel Aviv Stock Exchange TASE (Израел);

18. Bolsa de Valores de Colombia BVC (Колумбия);

19. Bolsa de Derivados De Mexico MexDer (Мексико);

20. New Zealand Exchange NZX (Нова Зеландия);

21. Borsa Istanbul Futures & Options Market VIOP (Турция);

22. Santiago Stock Exchange (Чили);

23. Korea Exchange KRX (Южна Корея).

Чл. 5а

Третите държави по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“ КСО са държавите с равностойни на прилаганите в Европейския съюз пруденциални надзорни и регулаторни изисквания спрямо кредитните институции, определени с решение на Европейската комисия съгласно чл. 107, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Чл. 6

(1) В случай че пенсионноосигурителното дружествосключва сделка по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“ или т. 3 или 4 КСО от името и за сметка на фонда, то е длъжно да определи стойността на риска от неизпълнение на задълженията на насрещната страна по сделката.

(2) Стойността на риска по ал. 1 е равна на стойността на нереализираната печалба от сключената сделка.

(3) Стойността на нереализираната печалба е равна на пазарната стойност на договора, когато тя е положителна.

(4) Пазарната стойност на договора се определя при спазване на изискванията по чл. 10а, ал. 4, 5 или 6 от Наредба № 9 от 2003 г. за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество, на стойността на нетните активи на фонда, за изчисляване и обявяване на стойността на един дял, за изчисляване и съпоставяне на доходността от инвестиционните имоти и за изискванията към воденето на индивидуалните партиди (ДВ, бр. 109 от 2003 г.) (Наредба № 9), както и в съответствие с правилата за оценка на активите и пасивите на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване.

(5) При определяне стойността на нереализираната печалба по ал. 2 не се вземат предвид таксите и комисионните, които се плащат при сключване на такива сделки.

(6) В случай че фондът притежава хеджиращи инструменти по няколко сделки с една насрещна страна, стойността на риска от неизпълнение на задълженията на насрещната страна по тези сделки е равна на разликата между нереализираните печалби и загуби от всички тези сделки, ако:

1. сделките са сключени въз основа на нетиращо споразумение с насрещната страна;

2. нетиращото споразумение по т. 1 предвижда, че в случай на неизпълнение, несъстоятелност или ликвидация на насрещната страна по сделката се изчислява само едно задължение (в случай на нетна отрицателна пазарна стойност) или само едно вземане (в случай на нетна положителна пазарна стойност) към фонда, като вземанията и задълженията, които са обект на нетиращото споразумение, се считат за погасени;

3. неплатежоспособността на насрещната страна е основание за прекратяване на договора.

(7) В случаите по ал. 6 пенсионноосигурителното дружество определя на нетна база стойността на риска от неизпълнение на задълженията на всяка насрещна страна по договорите, включени в нетиращото споразумение, като положителна разлика от нереализираните печалби и загуби по тези договори.

(8) Стойността на риска от неизпълнение на задълженията на насрещната страна във връзка със сключени с нея една или повече сделки по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“, т. 3 и 4 КСО не може да надхвърля 5 на сто от нетните активи на фонда.

Чл. 7

(1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да определя всеки работен ден стойността на пазарния риск на хеджиращите инструменти и на риска от неизпълнение на задълженията на насрещната страна по сключени сделки по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“, т. 3 и 4 КСО и да изготвя ежедневно справка за стойността на риска, съдържаща данни съгласно образеца по чл. 9, ал. 4.

(2) Сумата от стойностите на риска от неизпълнение на задълженията на насрещните страни по всички сделки по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“, т. 3 и 4 КСО и сумата от стойностите на пазарния риск на всички хеджиращи инструменти не може да надвишава стойността на нетните активи на фонда за съответния ден.

(3) Стойността на пазарния риск на фючърсните договори, форуърдните валутни договори и лихвените суапови сделки се определя по метода на пазарната оценка и е равна на текущата експозиция на пенсионния фонд по съответния договор, към която се прибавя добавка, изчислена съгласно ал. 5. Текущата експозиция по договора е абсолютната величина на пазарната стойност на договора, оценена съгласно чл. 10а, ал. 1, 3, 4, 5 или 6 от Наредба № 9 и в съответствие с правилата за оценка на активите и пасивите на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване за деня, за който се отнася оценката на стойността на пазарния риск, когато тази пазарна стойност е положителна, и нула, когато е отрицателна.

(4) Стойността на пазарния риск на опцията е равна на текущата експозиция на пенсионния фонд към базовия актив на опцията, към която се прибавя добавка, изчислена съгласно ал. 5. Текущата експозиция към базовия актив на опцията се определя чрез делта еквивалента, който е произведение от пазарната стойност на базовия актив за деня, за който се отнася оценката на стойността на пазарния риск и делта коефициента на опцията, публикуван за същия ден от регулирания пазар, на който тя се търгува.

(5) Добавката по ал. 3 и 4 се изчислява като процент от стойността на базовия актив (договореното количество, умножено по договорената цена) или от условната главница в зависимост от вида на базовия актив и остатъчния срок до падежа на съответния договор, съгласно следната таблица: Вид базов Остатъчен срок до падежа на договора актив до 1 година между над 5 1 и 5 години години Лихвен процент 0,0% 0,5% 1,5% Валутен курс 1,0% 5,0% 7,5% Акции, индекси и др. 6,0% 8,0% 10,0%

(6) Когато лихвената суапова сделка съдържа условия за периодичен сетълмент по всички оставащи плащания към предварително определени дати и преразглеждане на условията на договора, така че стойността на договора да бъде нула на тези дати, остатъчният срок до падежа по този договор за целите на ал. 5 се определя спрямо следващата определена дата за периодичен сетълмент и преразглеждане на договора. За договори, отговарящи на тези условия и с общ остатъчен падеж над една година, се прилага минимален процент 0,5 на сто.

(7) Сключването на хеджиращи сделки не може да доведе до увеличаване на експозицията на фонда към рисковете, свързани с дадена категория инвестиции или даден емитент до ниво, по-високо от допустимото при преки инвестиции.

Чл. 8

(1) Хеджиращ инструмент престава да изпълнява предназначението си за намаляване на инвестиционния риск, свързан със съответен актив на фонд по чл. 2, ал. 1, когато:

1. частично или изцяло бъде закрита позицията на фонда в този актив, или

2. ефективността на хеджирането, определена като съотношение между дължащите се на хеджирания риск промени в справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция и промените в справедливата стойност или паричните потоци на хеджиращия инструмент, е извън диапазона 80 – 125 %, или

3. не могат да бъдат надеждно оценени справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция, които се дължат на хеджирания риск, или справедливата стойност на хеджиращия инструмент.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато позицията бъде изцяло закрита, както и в случаите по ал. 1, т. 2, пенсионноосигурителното дружество е длъжно да закрие позицията и по съответния хеджиращ инструмент в посочен в правилата по чл. 179в, ал. 1 КСО срок.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1, когато позицията бъде частично закрита, пенсионноосигурителното дружество е длъжно в срока по ал. 2 да закрие позицията и по съответния хеджиращ инструмент до степен, съответстваща на остатъчния риск на активите, които се хеджират с този инструмент.

(4) Хеджирането се оценява постоянно и фактически резултати се определят в рамките на отчетните периоди по чл. 9, ал. 1.

Чл. 9

(1) Пенсионноосигурителното дружество изготвя и представя в Комисията за финансов надзор в срок до 20 дни след края на всяко календарно тримесечие анализ на влиянието на сключените хеджиращи сделки върху рисковия профил на портфейла на всеки фонд по чл. 2, ал. 1 и оценка на тяхната ефективност.

(2) Анализът по ал. 1 трябва да съдържа най-малко следното:

1. хеджиран актив - вид, количество и стойност;

2. хеджиран риск - вид, стойност и начин на измерване;

3. хеджиращ инструмент - вид, базов актив, количество и стойност;

4. хеджиращо взаимоотношение, цели и стратегия на управлението на риска, в т. ч. цел на хеджирането;

5. съотношение на хеджирането - съотношение между рисковата експозиция по хеджиращия инструмент и стойността на рисковата експозиция по хеджирания актив;

6. дата на сключване на всяка хеджираща сделка и срока на хеджирането;

7.

8. методи за оценка на ефективността на хеджирането, определени според целите и стратегията на хеджирането и управлението на риска; пенсионноосигурителните дружества могат да прилагат следните методи:

9. оценка на ефективността на хеджирането, представена под формата на таблица за изчисления измерител на ефективността на всеки хеджиращ инструмент според съответния приложен метод.

10. оценка на влиянието на хеджиращите сделки върху рисковия профил на портфейла на фонда чрез метода на редуциране на вариацията, при който се сравняват промените на справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция с промените в справедливата стойност или паричните потоци на самия хеджиран актив. За изчисляване на показателя за ефективност при този метод се използва следната формула: 1 - А/B, където: А е сумата на повдигнатите на квадрат периодични промени в комбинираната позиция; B - сумата от повдигнатите на квадрат периодични промени на хеджирания актив.

(3) За хеджиращи сделки, чийто срок е изтекъл към датата на оценката на ефективността, в анализа се представя ретроспективен тест на ефективността. За сделки, чийто срок до падежа не е изтекъл, се представя ретроспективен и проспективен тест за ефективност. Ако при определянето на ефективността от хеджирането времевата стойност на опциите или лихвеният елемент на форуърдните договори са били изключени, това трябва да бъде посочено в анализа.

(4) Пенсионноосигурителното дружество, сключило хеджиращи сделки, изготвя справка за стойността на риска с данни към края на всяко тримесечие по образец, утвърден от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Осигурителен надзор”. Справката се представя в Комисията за финансов надзор заедно с тримесечния анализ по ал. 1.

Чл. 9а

Пенсионноосигурително дружество при отчитане на данните по договорите за извънборсови деривати по чл. 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (OB, L 201/1 от 27 юли 2012 г.), сключени от управляваните от него фондове, спазва приложимите насоки, приети от Европейския орган за ценни книжа и пазари, за чието прилагане Комисията е взела решение съгласно чл. 13, ал. 1, т. 26 от Закона за Комисията за финансов надзор.

Чл. 10

(1) Който извърши или допусне извършване на нарушение на тази наредба, се наказва съгласно чл. 351 КСО.

(2) Нарушенията на разпоредбите на наредбата се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, упълномощени от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Осигурителен надзор”.

(3) Наказателните постановления се издават от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, или от упълномощено от него длъжностно лице.

(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Хеджиран актив” е актив на фонда по чл. 176, ал. 1 КСО, за който е сключена хеджираща сделка с цел намаляване на свързания с него инвестиционен риск.

2. “Базови активи” са ценни книжа, инструменти на паричния пазар или други имуществени права по чл. 176, ал. 1 КСО, а също и валутни курсове, индекси на регулирани пазари на ценни книжа и лихвени проценти, представляващи основата за определяне на цената на хеджиращия инструмент.

3. „Хеджиращ инструмент“ е фючърс, опция, форуърден валутен договор или лихвена суапова сделка, при използването на които се очаква, че промяната в справедливата им стойност или в паричните потоци, свързани с тях, ще компенсира напълно или частично промените в справедливата стойност или в паричните потоци на хеджирания актив.

4. “Бързо ликвидни дългови ценни книжа” са ценни книжа, които в срок 7 работни дни могат да бъдат превърнати в парични средства по пазарна цена на регулирания пазар на ценни книжа, на който се търгуват.

5. “Пазарен риск” е възможността от загуби в резултат от изменението на цените на финансовите инструменти, лихвените проценти, валутните курсове или други фактори, определящи стойността на хеджиращия инструмент.

6. “Офсетова сделка” е сделка, при която се извършва обратна на сключена хеджираща сделка, с цел нейното закриване.

§ 1б

С тази наредба се осигурява прилагането на следните насоки:

1. Насоките за отчитане съгласно РЕПИ (ESMA74-362-2281), приети от Европейския орган за ценни книжа и пазари;

2. Насоките относно прехвърлянето на данни между регистрите на трансакции съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура и Регламента относно СФЦК (ESMA74-362-2351), приети от Европейския орган за ценни книжа и пазари.

§ 2

В Наредба № 9 от 2003 г. за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество, на стойността на нетните активи на фонда, за изчисляване и обявяване на стойността на един дял и за изискванията към воденето на индивидуалните партиди (обн., ДВ, бр. 109 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2004 г., бр. 57 от 2005 г., бр. 32 от 2006 г.) се създава чл. 10а: “Чл. 10а. (1) Фючърсите и опциите се оценяват от пенсионноосигурителното дружество по последна цена на сключена с тях сделка за предходния работен ден при затваряне на регулирания пазар, на който те се търгуват. (2) При невъзможност да се приложи начинът за оценка по ал. 1 последващата оценка се извършва по общоприети подходящи модели за оценка, определени в правилата по чл. 17. (3) Форуърдните валутни договори и договорите за лихвен суап, сключени за намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на пенсионните фондове, се оценяват по общоприети подходящи модели за оценка, определени в правилата по чл. 17.”

§ 3

Наредбата се издава на основаниечл. 179б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и е приета с Решение № 66-Н от 4.Х.2006 г. на Комисията за финансов надзор.

§ 4

Комисията за финансов надзор дава указания по прилагането на наредбата. Председател: Ап. Апостолов

§ 1а

При сключването на хеджиращи сделки от името и за сметка на доброволен пенсионен фонд за ПЕПП изискванията на чл. 2, ал. 1, 4 и 6, чл. 3, т. 1 – 3, чл. 6, ал. 6 – 8, чл. 7, чл. 8, ал. 1 – 3, чл. 9, ал. 1, 2 и 4 се прилагат съответно към всеки подфонд в него.