Правилник за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието

Чл. 1

Този правилник урежда дейността на Националния институт на правосъдието (НИП) и организацията на работата му.

Чл. 2

Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджет към Висшия съдебен съвет (ВСС).

Чл. 3

При осъществяване на своята дейност НИП има административна, финансова и оперативна самостоятелност.

Чл. 4

Националният институт на правосъдието работи в тясно сътрудничество с ВСС, с Инспектората към ВСС, Министерството на правосъдието, съдилищата, прокуратурите, следствените служби и с други национални и международни партньори.

Чл. 5

Националният институт на правосъдието се управлява и представлява от директор.

Чл. 6

Основната цел на НИП е подобряване ефективността на правораздаването чрез качествено професионално обучение и повишаване на квалификацията, събиране, обработване и разпространяване на информация за нуждите на обучението и осъществявяне функции на Европейски документационен център.

Чл. 7

За постигане на целта си НИП осъществява:

1. задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдия, младши прокурор, младши следовател;

2.

3. поддържане и повишаване на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията съдебните помощници, прокурорските помощници;, съдебните служители, съдебни заседатели, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по ЗСВ и на други служители от Министерството на правосъдието;

4. обучение за развитие на езикови умения и ползване на правна терминология;

5. дейност като Европейски документационен център, съобразно изискванията на Европейската комисия;

6. електронно обучение и организира приложно изследване и анализ на практики в областта на правосъдието;

7.

7. поддържането и повишаването на квалификацията чрез обучителни дейности и на други лица, когато това му е възложено със закон или акт на Министерския съвет;

8. текущо проучване и оценка на нуждите от обучение;

9. проучване и изследване на съдебната практика;

10. разпространяване на добри практики относно администрирането на правораздаването;

10. публикации и издателска дейност, имащи отношение към обучението;

12. участие в, Европейската мрежа за съдебно обучение и други сродни организации;

13. създаване и поддържане на връзки с български и чуждестранни институции, университети, професионални организации на юристи, адвокатски колегии и други организации, чиито дейности са свързани с целите и дейностите на НИП.

Чл. 8

(1) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет (УС), в състава на който се включват петима представители на Висшия съдебен съвет и двама представители на Министерството на правосъдието.

(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд е председател на управителния съвет.

(3) Останалите двама представители на Висшия съдебен съвет се избират с решение на пленума по предложение на съответната колегия, по един от съдийската и прокурорската колегия.

(4) Министърът на правосъдието е член по право на УС от квотата на Министерството на правосъдието. Той определя останалите представители на Министерството на правосъдието.

Чл. 9

(1) Членове на УС могат да бъдат юристи с проявени високи професионални и нравствени качества и практически опит като съдия, прокурор, следовател, адвокат, преподавател или научен сътрудник по правни науки.

(2) Член на УС не може да е бил осъждан за умишлено престъпление от общ характер или лишен по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност.

Чл. 10

(1) Изборен член на управителния съвет може да бъде освободен от представлявания орган:

1. при подаване на оставка;

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;

3. когато бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет – за представителите на Висшия съдебен съвет, по предложение на министъра на правосъдието за представителя на Министерството на правосъдието;

4. при тежко нарушение или системно неизпълнение на задълженията.

(2) Освобождаването на изборен член на управителния съвет се извършва с мотивирана заповед на министъра на правосъдието – за представителя на Министерството на правосъдието, или с решение на пленума на Висшия съдебен съвет по предложение на съответната колегия – за представителите от квотата на Висшия съдебен съвет.

(3) В случаите на ал. 1 представляваният орган в едномесечен срок избира нов член на управителния съвет.

Чл. 11

(1) Управителният съвет:

1. избира и освобождава директора и заместник-директорите;

2. приема учебните програми за задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, за задължителната квалификация при първоначално назначаване в органите на съдебна власт и при повишаване в длъжност;

3. одобрява проекта на бюджет на Националния институт на правосъдието и го представя пред ВСС;

4. приема вътрешните правила, предвидени в правилника по чл. 263 от Закона за съдебната власт, предвидени в този правилник;

5. одобрява състава на Програмния съвет на Националния институт на правосъдието;

6. прави предложение пред Висшия съдебен съвет за определяне числеността на служителите;

7. приема тригодишен план за дейността си;

8. приема годишен план за дейността на НИП;

9. организира, ръководи и контролира участието на НИП в Европейската мрежа за съдебно обучение;

10. определя броя и одобрява постоянните преподаватели и ги оценява за периода, през който са командировани в Националния институт на правосъдието;;

10а. одобрява временните преподаватели;

11. приема решения по други въпроси съгласно този правилник или вътрешните правила;

12. извършва други дейности, необходими за ефективното функциониране на НИП.

(2) Предложенията по т. 1 – 10а се правят от директора на НИП или от членове на УС.

Чл. 12

(1) Управителният съвет провежда заседания най-малко веднъж на два месеца.

(2) Заседанията се свикват от председателя на УС с писмена покана не по-късно от 5 дни преди датата на заседанието. В поканата се посочват времето и мястото на заседанието и се прилага дневният ред за провеждането му. Поканата се придружава и от писмени материали по въпросите, които са включени в дневния ред. Поканата и писмените материали се предоставят на членовете на управителния съвет на хартиен носител или по електронен път.

(3) За решаването на неотложни проблеми свикването на заседание може да се извърши в по-кратки срокове и по друг по-бърз начин с потвърждение за уведомяването, включително по телефон, факс, електронна поща или SMS. В този случай членовете на УС следва задължително да бъдат уведомени за конкретния проблем, във връзка с чието решаване се свиква заседанието.

(4) Председателят на УС е длъжен да свика заседание по искане на всеки негов член или на директора на НИП. При невъзможност на председателя да изпълни това свое задължение заседанието се свиква от директора.

Чл. 13

(1) Заседанието на УС е законно, ако на него присъстват лично най-малко четирима от членовете му. Присъстващ член може да представлява не повече от един отсъстващ. Упълномощаването е писмено и важи само за конкретното заседание и предварително оповестения дневен ред.

(2)

Чл. 14

(1) Заседанието на УС се ръководи от неговия председател или от писмено упълномощен от него друг член на УС. При липса на упълномощаване заседанието се ръководи от най-възрастния присъстващ член на УС.

(2) Управителният съвет не може да приема решения по чл. 11, т. 1 - 4, ако тези въпроси не са включени в предварително обявения дневен ред.

(3) На заседанието се води протокол, който се подписва от ръководещия заседанието и от лицето, което води протокола. По време на заседанието може да се извършва и звуко- или видеозапис.

(4)

Чл. 15

(1) Заседанията на УС са открити.

(2) Директорът участва по право, а заместник-директорите и главният секретар могат да участват в заседанията без право на глас.

(3) На откритите заседания могат да присъстват и други лица с одобрението на УС или по покана на неговия председател.

(4) Управителният съвет може да провежда и закрити заседания за разглеждане на въпроси, които счита за поверителни съобразно Конституцията и законите на страната. Директорът и заместник-директорите имат право да присъстват на закритите заседания, освен ако УС не реши друго.

Чл. 16

(1) Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му с изключение на решенията по чл. 11, ал. 1, т. 1 – 4 и предложението по чл. 263 от Закона за съдебната власт, които се приемат с мнозинство от 2/3 от членовете.

(2)

(2) Решенията на УС се приемат с явно гласуване, освен ако не се реши гласуването да е тайно.

Чл. 17

За участието си в заседанията на управителния съвет неговите членове не получават възнаграждение.

Чл. 18

(1) Националният институт на правосъдието се управлява и представлява от директор. В дейността си директорът се подпомага от двама заместник-директори.

(2) За директор и заместник-директор на Националния институт на правосъдието може да бъде избрано лице, което:

1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност;

2. притежава високи професионални и нравствени качества и практически опит в съдебната система;

3. отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7 от Закона за съдебната власт за директор и на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 от Закона за съдебната власт за заместник-директор;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност.

Чл. 19

(1) Директорът на НИП се избира от управителния съвет с мнозинство от две трети от членовете му за срок пет години. Той може да бъде избран за още един мандат след оценка на дейността му от управителния съвет.

(2) Управителният съвет определя правилата за избор на директора при спазване принципите на прозрачност, публичност и равен достъп.

(3) Директорът се освобождава от УС:

1.

1. при подаване на оставка;

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява своите задължения за повече от 6 месеца;

3. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност;;

4.

5.

Чл. 20

(1) Директорът на НИП:

1. ръководи изпълнението на решенията на УС;

2. организира и ръководи дейността на НИП и го управлява;

3. представя за приемане или одобрение от управителния съвет

4. назначава и освобождава служителите;

5. управлява имуществото;

6. участва в гражданския оборот от името на института;

7. извършва други задачи, необходими за осъществяването на дейността на НИП.

(2) Директорът може писмено да възлага упражняването на отделни свои правомощия на заместник-директорите и на главния секретар.

(3) Функциите на директора в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-директор.

Чл. 21

(1) Директорът получава основно месечно възнаграждение, равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

(2) Заместник-директорите получават основно месечно възнаграждение, равно на възнаграждението на съдия в апелативен съд.

(3) В случай че за директор бъде назначен съдия, прокурор или следовател, той запазва възнаграждението, което е получавал за длъжността, която е заемал в съответния орган на съдебната власт, ако то е по-високо от възнаграждението по ал. 1.

Чл. 22

(отменен)

(1) В дейността си директорът се подпомага от двама заместник-директори.

(2) За заместник-директор на НИП може да бъде назначено лице, което:

1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност;

2. отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 от Закона за съдебната власт;

3. притежава практически опит в съответната област;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или лишавано по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност.

Чл. 23

(1) Заместник-директорите ръководят отделните направления на дейност и свързаните с тях структурни звена на НИП и изпълняват други функции, възложени им от УС и от директора. Директорът разпределя ресорите между заместник-директорите.

(2) Заместник-директорите получават основно месечно възнаграждение, равно на възнаграждението на съдия в апелативен съд.

Чл. 24

(1) Дейността на НИП е организирана в специализирана и обща администрация.

(2) В специализираната администрация се включват звената, които осъществяват учебната дейност на Националния институт на правосъдието.

(3) В общата администрация се включват звената, които осигуряват административно, финансово и технически дейността на НИП.

(4) Финансовият контрольор е пряко подчинен на директора и осъществява предварителен контрол за законосъобразност съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, като:

1. осъществява предварителен и текущ вътрешен финансов контрол за законосъобразност при поемане на задължение и извършване на разход;

2. изразява мнение относно законосъобразност на решения или действия, свързани с разпореждане с активи и средства;

3. прави предложения и отговаря за изграждането и въвеждането на системи за финансово управление и контрол по отношение на средствата, получени от републиканския бюджет;

4. развива и актуализира системите за финансово управление и контрол съобразно целите на Националния институт на правосъдието;

5. оказва методическа помощ за прилагане на системите за финансово управление и контрол.

Чл. 25

Наименованията, видът и броят на структурните звена в администрацията, техните функции и числеността на персонала в тях се определят от УС по предложение на директора на НИП.

Чл. 26

(1) Служителите в Националния институт на правосъдието съгласно чл.340, ал.3 ЗСВ са съдебни служители и работят по трудово правоотношение. Те се назначават в съответствие с изискванията на чл.343 ЗСВ при спазване принципите на прозрачност, публичност и равен достъп.

(2) По отношение на служителите се прилага класификаторът по чл. 341, ал. 1 ЗСВ. Длъжностите, специфични за дейността на НИП, се включват в класификатора от ВСС по предложение на УС.

(3)

(3) По отношение на служителите на Националния институт на правосъдието се прилагат и разпоредбите на чл. 344 – 354, чл. 358а, чл. 358б и чл. 359 от Закона за съдебната власт.

Чл. 27

Служителите в НИП са длъжни:

1. при необходимост да изпълняват служебните си задължения извън работното време, в почивни и празнични дни;

2. да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на служебните им задължения и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата;

3. при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот да имат поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.

(2) Служителите в НИП са длъжни:

1. при необходимост да изпълняват служебните си задължения извън работното време, в почивни и празнични дни;

2. да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на служебните им задължения и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата;

3. при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот да имат поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.

Чл. 28

(1) Придобиването, поддържането и повишаването на квалификацията на кандидатите за младши съдии и младши прокурори, на младшите съдии и младшите прокурори, на съдиите, прокурорите и следователите, на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, на съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по ЗСВ и на други служители от Министерството на правосъдието е тяхно право и задължение, гарантирано от закона.

(2) Участието на лицата по ал. 1 в различните учебни дейности на НИП е част от техните служебни задължения. Разходите за участието им в различните учебни дейности се покриват от бюджета на НИП, от международни и други проекти и програми.

(3) Националният институт на правосъдието осъществява обучителни дейности за поддържането и повишаването на квалификацията и на други лица, когато това му е възложено със закон или акт на Министерския съвет.

(4) Участниците в обучителната дейност се командироват по установения ред от съответните административни ръководители.

Чл. 29

(1) Учебните програми на задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, за задължителната квалификация при първоначално назначаване в органите на съдебна власт и при повишаване в длъжност се приемат от управителния съвет по предложение на директора след съгласуване с пленума на Висшия съдебен съвет.

(2) Програмите и дейностите за повишаване на квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по ЗСВ и на други служители от Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.

Чл. 30

(1) Учебните курсове и програми, които са задължителни по силата на ЗСВ или на решение на съответната колегия на ВСС, се провеждат със средства от бюджета на НИП.

(2)

Чл. 31

(1) Националният институт на правосъдието поддържа база данни за участието лицата по чл. 249, ал. 1 от Закона за съдебната власт в съответните учебни курсове.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя периодично или при поискване от ВСС, от Инспектората към ВСС или от министъра на правосъдието.

(3) Националният институт на правосъдието издава удостоверения за участието на лицата по ал. 1 в съответствие с правилата за обучителната дейност.

Чл. 32

Участниците в обучителните дейности имат право:

1. на ефективно обучение за поддържане и разширяване на техните знания и умения, необходими за изпълняване на задълженията им;

2. да бъдат оценявани по еднообразни критерии и информирани за резултатите от оценката;

3. да ползват услугите, помещенията и оборудването на НИП по установения ред;

4. да отправят предложения и жалби, свързани с дейността на НИП, до неговите органи на управление и до ВСС.

Чл. 33

(1) Участниците в обучителните дейности са длъжни да спазват реда и организацията на учебния процес, установени от Националния институт на правосъдието.

(2) За нарушаване на реда и организацията на учебния процес се уведомяват административният ръководител и съответната колегия на Висшия съдебен съвет или съответно министърът на правосъдието.

(3) Участниците в обучителните дейности, които отсъстват без уважителни причини, по решение на управителния съвет възстановяват на Националния институт на правосъдието разходите за обучението.

Чл. 34

Редът и начинът за констатиране на нарушенията по чл. 33, ал. 1 се уреждат във вътрешни правила за обучителната дейност.

Чл. 34а

Управителният съвет приема вътрешни правила за учебната дейност, с които урежда организацията и реда на учебната дейност, подбора и възнаграждението на преподавателите и оценяването на постоянните преподаватели за периода, през който са командировани в Националния институт на правосъдието.

Чл. 35

(1) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема с решение окончателния списък на одобрените кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по съответните длъжности съобразно заявеното им желание.

(2) Решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предходната алинея се изпраща на Националния институт на правосъдието за осъществяване на задължителното първоначално обучение.

(3) Курсът на първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи е девет месеца и започва през месец септември на съответната година. Датата на започване на курса се определя от директора на НИП.

(4) През време на обучението кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи получават ежемесечно сумата по чл. 258, ал. 1 от Закона за съдебната власт в размер на седемдесет на сто от основното възнаграждение на младши съдия, младши прокурор и младши следовател за сметка на бюджета на съдебната власт чрез Националния институт на правосъдието.

(5) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване и застраховането срещу злополука на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи за периода на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1 са за сметка на бюджета на съдебната власт.

(6) Разходите за обучението са за сметка на Националния институт на правосъдието.

Чл. 36

(1) Обучението на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи в Националния институт на правосъдието се осъществява при спазване на правилата по чл. 258б, предл. първо от Закона за съдебната власт.

(2) По време на обучението на обучаваните се поставя текуща оценка, която се формира от участието им в учебните занятия и резултатите от възложените им писмени работи. Оценката съдържа и описателна част, в която постоянните преподаватели изразяват впечатлението си от придобитите от курсиста знания и умения.

(3) В края на обучението кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи полагат писмен и устен практически изпит, които се оценяват по шестобалната система. Изпитите се провеждат при спазване на правилата по чл. 258б, предл. второ от Закона за съдебната власт.

(4) За успешното завършване на задължителното първоначално обучение Националният институт на правосъдието издава на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младшите следователи свидетелство, съдържащо текущата оценка и оценките от изпитите, което се изпраща на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт и се взема предвид при по-нататъшното им атестиране.

Чл. 36а

(отменен)

(1) За резултатите от изпитите се изготвя обща изпитна оценка, която представ-лява средноаритметично от сбора от оценката от писмения и устния изпит, и се изпраща на Висшия съдебен съвет.

(2) Успешно завършил обучението е кандидат за младши съдия и младши прокурор, който е получил обща изпитна оценка не по-ниска от много добър „4,50“.

(3) За кандидатите за младши съдия и младши прокурор, които не са завършили успешно обучението, се насрочва повторно писмен и устен изпит не по-рано от един месец и не по-късно от 2 месеца от обявяване на оценките от изпитите по ал. 2. При повторно получена оценка от изпитите, по-ниска от много добър „4,50“, кандидатът не се назначава на длъжност младши съдия и младши прокурор.

(4) За успешното завършване на задължителното първоначално обучение Националният институт на правосъдието издава на кандидатите за младши съдии и младши прокурори удостоверение, съдържащо текущата оценка и оценките от изпитите, което се изпраща на Висшия съдебен съвет и на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт и се взема предвид при по-нататъшното им атестиране.

(5) Висшият съдебен съвет приема Правила за статута на кандидатите за младши съдии и младши прокурори по време на задължителното им първоначално обучение в Националния институт на правосъдието, както и Правила за провеждането на финалните изпити на кандидатите за младши магистрати в края на задължителното първоначално обучение в Националния институт на правосъдието.

(6) Управителният съвет на Националния институт на правосъдието приема методика към Правилата за провеждането на финалните изпити на кандидатите за младши магистрати в края на задължителното първоначално обучение в Националния институт на правосъдието, както и Вътрешни правила за реда и организацията на задължителното първоначално обучение.

Чл. 37

Националният институт на правосъдието осъществява методическо ръководство на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи след завършване на курса на първоначално обучение, докато заемат съответната длъжност.

Чл. 38

Националният институт на правосъдието предоставя методическа помощ на магистрати – наставници, като:

1. провежда специализирани обучения за магистратите – наставници;

2. организира годишни срещи на магистратите – наставници, постоянните преподаватели и кандидатите за младши магистрати;

3. запознава кандидатите за младши съдия, младши прокурор и младши следовател с функциите на наставника;

4. предоставя на магистратите – наставници, учебната програма и помагалата, по които се провежда задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии;

5. предоставя на магистратите – наставници, учебната програма и материалите, по които се провежда задължителната начална квалификация на първоначално назначени съдии;

6. предоставя на магистратите – наставници, копие от доклада по чл. 258, ал. 6 от Закона за съдебната власт;

7. създава и поддържа електронен форум на магистратите – наставници, на интернет страницата на Националния институт на правосъдието.

Чл. 39

Националният институт на правосъдието провежда с младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи най-малко веднъж годишно среща с цел обсъждане на проблемни въпроси, свързани с работата им в органите на съдебната власт.

Чл. 40

(1) При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължително въвеждащо обучение за повишаване на квалификацията.

(2) Курсът се състои от отделни нива, всяко от които с продължителност до 5 дни.

(3) Лицата по ал. 1 се командироват за участие в обучението за сметка на НИП.

Чл. 41

(1) При повишаване в длъжност от районно на окръжно ниво съдиите и прокурорите преминават курс за задължителна текуща квалификация в НИП.

(2) Курсът се състои от отделни нива, всяко от които с продължителност до 5 дни.

(3) Лицата по ал. 1 се командироват за участие в обучението за сметка на НИП.

Чл. 42

(1) Съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, Младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители, съдебните заседатели, инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по ЗСВ и другите служители от Министерството на правосъдието имат право да участват в съответните квалификационни курсове, организирани от НИП.

(2)

Чл. 43

(1) Националният институт на правосъдието осъществява обучения на съдии, прокурори и следователи за развиване на професионални знания и умения, насочени към укрепване върховенството на правото и европейската съдебна култура.

(2) Конкретни обучения, необходими на правораздаването по съдебни райони, се осъществява в рамките на регионалната програма за обучения.

(3) За началното обучение на съдебните заседатели Националният институт на правосъдието предоставя и отговаря за програмата, лекторите и материалите за обучението. Поддържането и повишаването на квалификацията им се осъществяват от Националния институт на правосъдието чрез организиране и провеждане на обучения в сътрудничество с ръководствата на съответните съдилища и съвети на съдебните заседатели.

Чл. 44

(отменен)

(1) Обучението на съдебните служители е насочено към разпространяване на добри практики относно администрирането на правосъдието.

(2) Участието на съдебните служители в съответните квалификационни курсове на НИП се взема предвид при повишаването им.

Чл. 45

(1) Висшият съдебен съвет може да реши определени обучения да са задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и за съдебните служители в случаите на:

1. повишаване в длъжност;

2. назначаване за административен ръководител;

3. специализация.

(2) Обученията по ал. 1 се провеждат след финансовото им обезпечаване от ВСС, когато средствата за тях не са осигурени по бюджета на НИП.

Чл. 46

(1) Националният институт на правосъдието може да извършва дейност по повишаване на квалификацията и на други лица, като разходите се покриват изключително от такси “правоучастие”.

(2) Редът за организацията на курсовете по ал. 1 и размерът на таксите се определя от УС с правилата по чл. 34а.

Чл. 47

Обучителните дейности по чл. 249 от Закона за съдебната власт се осъществяват от постоянни и временни преподаватели.

Чл. 48

(1) Постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието са съдии, прокурори и следователи, които:

1. имат висока професионална компетентност, познават и спазват етичните норми на професионалната общност, притежават методологически и социални умения на обучители, съобразени със специфичните потребности на участниците в учебния процес;

2. имат най-малко осем години юридически стаж и заемат длъжност не по-ниска от съдия в окръжен или административен съд или прокурор в районна, окръжна или апелативна прокуратура, или следовател в окръжен следствен отдел;

3. имат опит в обучението на магистрати и/или съдебни служители.

(2) В случай, че няма друг кандидат, по изключение постоянен преподавател може да бъде съдия, който заема длъжност в районен съд и отговаря на останалите изисквания на ал. 1.

(3) Постоянните преподаватели се подбират при спазване принципите на компетентност, прозрачност, публичност и равен достъп.

(4) Постоянните преподаватели се одобряват от управителния съвет по предложение на директора.

(5) Одобреният за преподавател преминава специализирано обучение на обучители преди първоначално извършване на преподавателска дейност.

Чл. 49

(отменен)

Постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието могат да бъдат и преподаватели, и научни сътрудници по правни науки, които:

1. притежават високи професионални и нравствени качества;

2. имат най-малко осем години юридически стаж.

Чл. 50

(1) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, се командироват за срок до една година от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на управителния съвет. Срокът може да бъде удължаван ежегодно след оценяване работата на постоянния преподавател от управителния съвет на Националния институт на правосъдието в рамките на обща продължителност пет години.

(2)

(3)

Чл. 51

Постоянните преподаватели:

1. преподават в курсовете за задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи;

2. при необходимост преподават и в задължително въвеждащо и текущо обучение на магистрати;

3. подготвят учебни материали и пособия;

4. участват в изготвянето и актуализирането на учебната програма;

5. дават текуща оценка на обучаваните;

6. участват в подготовката на изпитите по чл. 258, ал. 2 от Закона за съдебната власт;

7. в края на обучението изготвят обобщени персонални доклади за нравствените и професионалните качесва по чл. 162, т. 3 от Закона за съдебната власт, проявени от кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по време на обучението.

Чл. 52

(1) Временни преподаватели в Националния институт на правосъдието са съдии, прокурори, следователи, съдебни служители, научни сътрудници по правни науки или експерти в други области, които участват в учебния процес на задължителното първоначално и текущото обучение и/или разработват самообучителни ресурси, анализи и обобщаване на съдебна практика, приложни изследвания, публикации и други материали, необходими за обучителната дейност.

(2) Временните преподаватели притежават висока професионална компетентност, познават и спазват етичните норми на професионалната общност и притежават методологически и социални умения на обучители, съобразени със специфичните потребности на участниците в учебния процес.

Чл. 53

(отменен)

Временните преподаватели се привличат за конкретни учебни курсове или мероприятия. Тяхното възнаграждение се определя от УС.

Чл. 54

(отменен)

(1) Административният ръководител на съответния съд или прокуратура след вземане на неговото съгласие определя със заповед съдия или прокурор - наставник на младшия съдия, младшия прокурор и младшия следовател, като уведомява за това директора на НИП и ВСС.

(2) Основните функции на съдиите, прокурорите и следователите наставници са:

1. да обучават и подпомагат професионалното развитие на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи под методическото ръководство на НИП;

2. да оценяват периодично младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи по правила, приети от УС на НИП, като резултатите от оценката се вземат предвид при атестирането им;

3. да дават препоръки до НИП за подобряване и актуализиране на учебните програми;

4. да участват в дейностите на НИП за подготовка на следващата учебна година.

(3) Националният институт на правосъдието организира работни срещи и обучения на съдиите и прокурорите наставници, подпомага тяхната дейност и следи за изпълнение на техните задължения като наставници.

(4) За дейността си като наставници съдиите, прокурорите и следователите получават възнаграждение в размер, определен с акт на УС.

Чл. 55

(отменен)

(1) Процесът по формиране на тематиката и осъществяването на учебната дейност на НИП на национално и регионално ниво се подпомага от съдиите и прокурорите - кореспонденти и координатори към съответните съдилища и прокуратури.

(2) За дейността си като кореспонденти и координатори съдиите и прокурорите сключват договор с НИП и получават възнаграждение в размер, определен с акт на УС.

Чл. 56

Обучителната дейност на временните преподаватели се урежда с правилата по чл. 34а.

Чл. 57

(1) Програмният съвет е помощен орган на Националния институт на правосъдието, който има консултативни функции.

(2) Поименният състав на програмния съвет се одобрява от управителния съвет по предложение на директора за срок от 3 години без ограничение на мандатите. Постоянните преподаватели участват по право в работата на програмния съвет.

(3) Правомощията на член на програмния съвет се прекратяват предсрочно с решение на управителния съвет по лична молба, по предложение на представлявания орган или с изтичане на мандата за длъжността, заемана от член на програмния съвет. В този случай се определя нов член, който довършва мандата.

(4) За участието си в заседания членовете на програмния съвет не получават възнаграждение.

(5) Дейността на програмния съвет се урежда с правилата по чл. 34а.

Чл. 58

(отменен)

Членовете на ПС:

1. участват в изготвянето и актуализирането на учебните програми;

2. консултират органите на управление на НИП по различни въпроси от областта на правната наука и практика;

3. създават и поддържат контакти с български и чуждестранни институции, университети, професионални организации на юристи, адвокатски колегии и други организации, чиито дейности са свързани с целите и дейностите на НИП.

Чл. 59

(отменен)

Към НИП има Учебно-информационен център, който:

1. организира дистанционно обучение;

2. събира, систематизира и разпространява решения на върховните съдилища, както и решенията на останалите съдилища, които представляват интерес за развитието на правната доктрина и практика, при спазване изискванията на чл. 64 ЗСВ; извършва проучване и изследване на съдебната практика, включително на практиката по администриране на правораздаването, за нуждите на обучението;

3. осъществява дейността на НИП като Европейски документационен център;

4. обобщава информацията относно нуждите от обучение при изготвяне на годишните учебни програми;

5. събира, систематизира, изготвя и разпространява учебни материали;

6. поддържа и развива специализирана библиотечна колекция;

7. извършва консултации и справки по конкретни запитвания от съдии, прокурори, следователи, съдебни служители и от администрацията на Министерството на правосъдието, ВСС и Инспектората към ВСС; извършва публикации и издава информационни материали;

8. поддържа информационни бази данни за дейността на НИП;

9. поддържа страницата на НИП в интернет;

10. осъществява други дейности по събиране, обработване и разпространяване на информация за нуждите на обучението, възложени от УС и от директора.

Чл. 60

(отменен)

(1) Учебно-информационният център осъществява дистанционно обучение като форма за повишаване на квалификацията, основана на информационните технологии.

(2) Управителният съвет приема правила за реда и организацията на дистанционното обучение.

Чл. 61

(отменен)

(1) Съдилищата предоставят на НИП актовете по чл. 64 ЗСВ след публикуването им в интернет.

(2) За осъществяване на дейността си по проучване и изследване на съдебната практика НИП поддържа база-данни с актовете на съдилищата при спазване изискванията на чл. 64 ЗСВ.

(3) Управителният съвет на НИП приема вътрешни правила, в които се определят редът и начинът за предоставяне на актовете от съдилищата и на тяхното систематизиране и разпространяване от НИП.

Чл. 62

(1) Достъп до информационните ресурси на Националния институт на правосъдието имат:

1. преподавателите и участниците в обученията, провеждани от НИП;

2. съдиите, прокурорите, следователите членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет,, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители и съдебните заседатели;

3. инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по ЗСВ и други служители от администрацията на Министерството на правосъдието, членовете и служителите от администрацията на ВСС и на Инспектората към ВСС, ръководните органи и служителите на НИП;

4. други лица, определени от УС.

(2) Информацията, която представлява обществен интерес, е достъпна за всички заинтересувани лица и организации чрез страницата на НИП в интернет.

(3)

(4) Достъпът до информационните ресурси на лица извън тези по ал. 1 се урежда с правила, които се утвърждават от директора на Националния институт на правосъдието.

Чл. 63

Финансирането на НИП се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, от дарения и от собствена дейност, свързана с обучение.

Чл. 64

(1) Висшият съдебен съвет осигурява по бюджета на НИП средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в ЗСВ дейности.

(2) Останалите разходи могат да бъдат покривани от международни и други програми и проекти.

Чл. 65

Проектът за годишен бюджет на НИП заедно с разчети за следващите две години се изготвя от директора и се внася за разглеждане и одобрение от УС, който го представя пред ВСС.

Чл. 66

(1) Годишните финансови отчети се изготвят от финансовото звено на НИП и се представят от директора за одобрение от УС.

(2) Годишният отчет за касовото изпълнение на бюджета на НИП се включва в обобщения отчет на ВСС като съставна част от годишния отчет за касовото изпълнение на бюджета на съдебната власт.

(3) Вътрешният одит в НИП се осъществява от звеното за вътрешен одит във ВСС.

Чл. 67

(1) Управителният съвет приема вътрешни финансови правила, включително правила за финансово управление и контрол при усвояването и администрирането на финансовите ресурси.

(2)

§ 1

(1) Вътрешните правила се привеждат в съответствие с този правилник в едномесечен срок от приемането му.

(2) Управителният съвет може при необходимост да приема вътрешни правила от своята компетентност.

§ 2

Всички актове на ВСС, на УС и на директора на НИП, издадени въз основа на досега действащия Правилник на НИП, които не противоречат на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 64 от 2007 г.), запазват действието си.

§ 3

Срокът на мандатите на членовете на Управителния съвет и на директора се урежда с този правилник, като за начална дата се счита съответният акт за избор или назначаване.

§ 4

Заварените служители в НИП, които не отговарят на променените изисквания за стаж по чл. 164 ЗСВ, запазват длъжностите, които заемат.

§ 5

Правилникът е приет на заседание на Висшия съдебен съвет на 12.IХ.2007 г. на основание чл. 263 ЗСВ и отменя Правилника на НИП, приет от ВСС на заседание на 1.Х.2003 г., изменен и допълнен на заседание на 26.I.2005 г.

§ 6

Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”. Председателстващ ВСС: К. Пенчев