Закон за съдебната власт

Чл. 1

(1) Съдебната власт е държавна власт, която осъществява правосъдието в Република България.

(2) Съдебната власт е независима.

Чл. 2

(1) Правосъдието защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(2) Правосъдието се осъществява в името на народа.

Чл. 3

(1) Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, Върховен административен съд и Върховен касационен съд.

(2) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.

(3) В седалищата на окръжните съдилища има окръжни следствени служби.

(4) Създаването на извънредни съдилища не се допуска.

(5) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища.

Чл. 4

(1) На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела.

(2) Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган.

Чл. 5

Съдилищата прилагат законите точно и еднакво спрямо всички.

Чл. 6

Съдилищата осигуряват равенство и еднакви условия за състезателност на страните в процеса.

Чл. 7

Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита при нарушаване на техните права и свободи, която не може да им бъде отказана.

Чл. 8

Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.

Чл. 9

(1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи.

(2) Гражданите и юридическите лица могат да оспорят пред съда всеки административен акт, с който се засягат техни права или законни интереси, с изключение на изрично посочените със закон.

Чл. 10

Съдиите, прокурорите и следователите са несменяеми при условията, посочени в закона.

Чл. 11

(1)

(2) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат призовавани на военен сбор или учения.

Чл. 12

(1) Съдиите, прокурорите и следователите, докато упражняват професията си, не могат да членуват в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели и да извършват политическа дейност.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите са свободни да образуват и да членуват в организации, които защитават тяхната независимост и професионални интереси и подпомагат професионалната им квалификация.

(3) Професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите не могат да се сдружават със синдикални организации от друг бранш или отрасъл на национално или регионално ниво.

Чл. 12а

Разпределението на делата между съдии, прокурори и следователи се извършва на принципа на случайния подбор и според поредността на постъпването на делата.

Чл. 13

При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите са независими и се подчиняват само на закона. Когато прецени, че законът противоречи на Конституцията, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите уведомяват главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционният съд.

Чл. 14

При своите действия и постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и събраните по делото доказателства, преценени съобразно тяхната съвест и свободно вътрешно убеждение.

Чл. 15

(1) Съдебното производство е триинстанционно: първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в процесуалния закон не е предвидено друго.

(2) Влезлите в сила съдебни актове могат да бъдат отменени само в предвидените от закона случаи.

Чл. 16

(1) Висшият съдебен съвет определя състава и осъществява организацията на съдебната власт. Той се състои от двадесет и пет членове – юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесет години юридически стаж, от които не по-малко от пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран научен работник по право. Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище в София.

(2) Членове на Висшия съдебен съвет по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор.

(3) Народното събрание избира единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичане на мандата на изборните членове.

(4) Членове на Висшия съдебен съвет не могат:

1. да бъдат народни представители, кметове или общински съветници;

2. да бъдат членове на политически партии и организации, както и членове на синдикалните организации извън системата на съдебната власт;

3. да упражняват свободна, търговска или друга платена професионална дейност с изключение на преподавателска във висши училища.

Чл. 17

(1) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от органите на съдебната власт не по-късно от един месец преди изтичане на мандата на изборните членове.

(2) Съдиите избират шест, прокурорите – трима, а следователите – двама от своя състав за членове на Висшия съдебен съвет. Изборът се произвежда на отделни делегатски събрания с представителство един делегат на десет души, като при остатък, по-малък от пет души, делегат не се избира.

Чл. 18

(1) Отделните събрания на съдиите, прокурорите и следователите от района на съответния окръжен съд избират делегати. Военните съдии избират делегати на общо събрание от всички военни съдилища. Военните прокурори и военните следователи избират делегати на общо събрание от всички военни прокурори и военни следователи. Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища, апелативните прокуратури и Националната следствена служба избират делегати на отделни събрания.

(2) Делегатите се избират с обикновено мнозинство, при тайно гласуване и изборът е законен, ако в него са участвали най-малко две трети от имащите право да участват.

Чл. 19

(1) Делегатските събрания по чл. 17, ал. 2 са законни, ако в тях участват най-малко две трети от избраните делегати.

(2) Решенията за избиране на членове на Висшия съдебен съвет се вземат с обикновено мнозинство от броя на всички делегати, при тайно гласуване.

Чл. 20

(1) Законосъобразността на избора на член на Висшия съдебен съвет може да се оспорва пред Висшия съдебен съвет, ако жалбата е подписана от една пета от делегатите на съответното събрание и е подадена в седемдневен срок от деня на избора.

(2) Висшият съдебен съвет на първото си заседание след постъпване на жалбата избира от своя състав петчленна мандатна комисия, която в четиринадесетдневен срок изготвя становище по законността на оспорения избор. Висшият съдебен съвет се произнася в четиринадесетдневен срок след като получи становището на мандатната комисия.

(3) До произнасянето на Висшия съдебен съвет лицето, чийто избор се оспорва, участва в заседанията на Висшия съдебен съвет без право на глас.

(4) Едновременно с обявяването на незаконосъобразността на избора Висшият съдебен съвет насрочва нов избор в срок не по-късно от един месец.

Чл. 21

Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани в два последователни мандата.

Чл. 22

(1) Изборен член преди изтичане на мандата му се освобождава с решение на органа, който го е избрал:

1. по негово искане;

2. при наличие на влязла в сила присъда за извършено от него умишлено престъпление;

3. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца;

4. при поставяне под пълно или ограничено запрещение;

5. когато бъде освободен от длъжност съдия, прокурор или следовател, ако е бил избран от органите на съдебната власт;

6. когато системно не изпълнява професионалните си задължения или с поведението си уронва престижа на съдебната власт.

(2) Процедурата по ал. 1 започва по предложение на Висшия съдебен съвет, по искане на една пета от народните представители за квотата, избрана от Народното събрание, или на една пета от състава на съда, съответно на прокуратурата и следствието за членовете, избрани от квотата на съдебната власт.

(3) Членовете на Висшия съдебен съвет по право не могат да бъдат освобождавани, докато заемат длъжностите по чл. 16, ал. 2.

Чл. 23

Изборът на нов член на Висшия съдебен съвет става по реда, по който е избран освободеният и е до края на неговия мандат.

Чл. 24

(1) Членовете на Висшия съдебен съвет, които не са съдии, прокурори или следователи, прекъсват изпълнението на дейността, която са упражнявали до избирането им. Те не могат да бъдат освобождавани от постоянната си месторабота, докато са членове на Висшия съдебен съвет.

(2) Изборните членове на Висшия съдебен съвет получават трудово възнаграждение. То не може да бъде по-високо от възнаграждението на член-съдия във Върховния касационен съд.

(3) Висшият съдебен съвет определя размера на трудовото възнаграждение по ал.2 по предложение на министъра на правосъдието.

Чл. 25

Административното обслужване на Висшия съдебен съвет се осъществява от Министерството на правосъдието.

Чл. 26

(1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието, който не участва в гласуването.

(2) Председателстващият Висшия съдебен съвет организира и ръководи провеждането на заседанията.

(3) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват последователно от членовете на Висшия съдебен съвет по чл. 16, ал. 2. В тези случаи на заседанието може да присъства упълномощен от министъра заместник-министър.

(4) В случаите по ал. 3 министърът на правосъдието уведомява предварително заместващия по чл. 16, ал. 2, за да организира провеждането на заседанието.

(5) В случай че от заседание на Висшия съдебен съвет освен министърът на правосъдието отсъстват и всички членове по чл. 16, ал. 2, заседанието се председателства от член на Висшия съдебен съвет по старшинство съгласно чл. 146.

(6) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват най-малко веднъж на 3 месеца от председателстващия или по искане на една пета от неговите членове.

(7) Заседанията се провеждат по предварително обявен проект за дневен ред, като членовете на Висшия съдебен съвет се уведомяват за датата на провеждане, за дневния ред и материалите за заседанието 3 дни предварително.

(8) Допълнения в дневния ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет, взето с мнозинство повече от половината от присъстващите.

(9) Решенията се вземат, ако присъстват най-малко две трети от членовете на Висшия съдебен съвет, с мнозинство повече от половината от присъстващите, с явно гласуване, освен когато Конституцията или законът изискват друго.

(10) При определяне на списъчния състав по ал. 8 не се вземат предвид членовете, които се намират по служба в чужбина или отсъстват поради болест. По този ред могат да се приспадат до една шеста от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(11) Към Висшия съдебен съвет могат да се създават постоянни и временни комисии за осъществяване на дейността му. В комисиите могат да участват представители на министъра на правосъдието без право на глас.

Чл. 27

(1) Висшият съдебен съвет:

1. предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение;

2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието;

3. определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители във всички съдилища, прокуратури и следствени служби;

4. назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

5. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;

6. дава разрешение за повдигане на обвинение срещу съдии, прокурори и следователи в случаите по чл. 134, ал. 1 или за задържане на съдии, прокурори и следователи в случаите по чл. 134, ал. 3, изречение първо, както и за временното им отстраняване от длъжност в случаите по чл. 140;

7. приема решения по дисциплинарни дела срещу съдии, прокурори и следователи, както и срещу административни ръководители и техни заместници;

8. обсъжда и приема проект на бюджета на съдебната власт, внася го в Министерския съвет и контролира изпълнението на бюджета;

9. може да изисква и изслушва информация от съдилищата, прокуратурите и следствените служби.

10.

11. приема правилник за работата на съвета и неговата администрация;

12. избира и освобождава директор на Националната следствена служба при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 28, ал. 3, 4, 5 и 7;

13. утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдиите, прокурорите и следователите;

14. утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдебните служители;

15. създава и поддържа, включително и в електронна форма, публичен регистър, в който вписва всички свои решения заедно с мотивите към тях;

16. води и съхранява кадровите дела на съдии, прокурори и следователи;

18. назначава и освобождава административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

19. приема решение за придобиване статут на несменяемост от съдии, прокурори и следователи;

20. определя броя на административните ръководители и на техните заместници за съответните органи на съдебната власт.

21. одобрява автоматизирани информационни системи, които обслужват дейностите в съдебната власт.

(2) При решаване на въпросите по ал. 1, т. 3 – 7 може да се изисква и становището на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, а по отношение на прокурорите – и становището на главния прокурор. Председателстващият Висшия съдебен съвет може да изразява мнение по всички въпроси по ал. 1.

(3) Заседанията на Висшия съдебен съвет са публични, с изключение на случаите по ал. 1, т. 6 и 7.

(4) При промяна на практиката по прилагане на този закон Висшият съдебен съвет огласява мотивите си за това.

Чл. 28

(1) На Висшия съдебен съвет се предлагат за избор с тайно гласуване кандидатурите за председател на Върховния касационен съд, за председател на Върховния административен съд и за главен прокурор.

(2) Предложения за решение по ал. 1 могат да правят не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието, при откриване на процедура за това, но не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата по чл. 29, ал. 1.

(3) Предложенията се правят в двете поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата. Висшият съдебен съвет преценява кога да изслуша кандидатите по азбучен ред.

(4) Предложението се прави в писмена форма и към него се прилага кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет.

(5) Предложенията се внасят за разглеждане във Висшия съдебен съвет от неговия председателстващ не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което ще бъдат разгледани.

(6) Решението по ал. 1 се приема с мнозинство повече от две трети от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет.

(7) Когато при първото гласуване не са събрани повече от две трети гласове от броя на всички членове на Висшия съдебен съвет, изборът се повтаря за двамата кандидати, получили най-много гласове.

(8) При изготвяне на ново предложение, когато президентът на Република България откаже да назначи предложен от Висшия съдебен съвет кандидат, изборът се извършва по реда на ал. 1 - 7.

(9) Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор започва от датата на встъпване в длъжност. До встъпване в длъжност на нов председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд или на главен прокурор досегашният продължава да изпълнява длъжността.

Чл. 29

(1) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават преди изтичането на мандата им само при:

1. навършване на 65-годишна възраст;

2. подаване на оставка;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;

5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;

6. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 16, ал. 4 и по чл. 132, ал. 1.

(2) Основанията за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се установяват от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 28, ал. 1 - 8, след което се предлага на президента на Република България освобождаването им.

Чл. 30

(1) Предложения за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, за тяхното повишаване в ранг и освобождаване, както и за определяне броя на административните ръководители и на техните заместници и за тяхното назначаване и освобождаване, се правят пред комисията по предложенията и атестирането в зависимост от вида на предложението. Предложенията се правят от:

1. председателя на Върховния касационен съд:

2. председателя на Върховния административен съд - за заместниците му, за председателите на отделения и за съдиите от този съд, както и за председателите на административните съдилища;

3. главния прокурор:

4. апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор - за заместниците им и за прокурорите от апелативните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура;

5. военно-окръжните прокурори - за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и за военните следователи;

6. окръжните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от окръжните прокуратури;

7. районните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от районните прокуратури;

8. председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд:

9. председателите на административните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

10. председателите на военните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

11. председателите на окръжните съдилища:

12. председателите на районните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища придружено със становище на председателя на съответния окръжен съд;

13. директора на Националната следствена служба:

14. директорите на окръжните следствени служби - за заместниците им и за следователите от тези служби.

(2) Предложения по ал. 1 могат да правят и не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(3) Предложения за избор и за освобождаване на директор на Националната следствена служба пред Висшия съдебен съвет могат да правят не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията по ал. 1 до Висшия съдебен съвет, както и да прави предложения за освобождаване на съдии, прокурори и следователи на основанията по чл. 129, ал. 3, т. 1, 3, 4 и 5 от Конституцията.

(5) Предложения за назначаване на младши съдии, младши прокурори и младши следователи се правят от председателя на Конкурсната комисия по чл. 127в, ал. 5.

(6) Предложения за първоначално назначаване в органите на съдебната власт се правят от председателя на конкурсната комисия по чл. 127в, ал. 5 въз основа на класирането от конкурса.

(7) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да съдействат на комисията по предложенията и атестирането за изпълнение на правомощията на Висшия съдебен съвет.

Чл. 30а

(1) Предложенията за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители и на техните заместници, както и предложенията за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател, за назначаване и освобождаване на административен ръководител и на негов заместник, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба, се правят пред Комисията по предложенията и атестирането към Висшия съдебен съвет.

(2) Комисията по предложенията и атестирането е постоянна комисия към Висшия съдебен съвет, която подпомага неговата дейност при осъществяване на правомощията му по чл. 27, ал. 1, т. 3, 4, 18, 19 и 20.

(3) Комисията по предложенията и атестирането има 7-членен състав, състоящ се от членове на Висшия съдебен съвет. Съставът на комисията се обновява периодично по начин, определен в правилника по чл. 27, ал. 1, т. 11. Измежду членовете си комисията избира председател.

(4) Организацията на работата на комисията по предложенията и атестирането се определя с правилника по чл. 27, ал. 1, т. 11.

(5) Предложенията се правят от лицата по чл. 30 в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелствата, които ги обуславят, а за мандатните длъжности - не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата.

(6)

1. заявление от кандидата;

2. кадрова справка на кандидата като съдия, прокурор или следовател по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет;

3. оценка на административния ръководител по чл. 30, ал. 1;

4. документи, доказващи, че са изпълнени изискванията на чл. 126 и 127.

(7) Предложението за назначаване на административен ръководител и на негов заместник се прави в писмена форма и към него се прилагат:

1. заявление от кандидата;

2. кадрова справка на кандидата като съдия, прокурор или следовател по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет;

3. оценка на административния ръководител по чл. 30, ал. 1.

(8) Предложението за освобождаване на съдия, прокурор или следовател се прави в писмена форма, придружено със съответните документи, доказващи настъпването на обстоятелствата по чл. 131, ал. 1.

(9) Предложението за освобождаване на административен ръководител и на негов заместник се прави в писмена форма, придружено със съответните документи, доказващи настъпването на обстоятелствата по чл. 125в, ал. 1.

(10) Предложения за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, както и броя на административните ръководители и на техните заместници се правят в писмена форма, придружени с аргументация въз основа на броя, вида, сложността и тежестта на разглежданите преписки и дела за последните 5 години.

(11) Комисията по предложенията и атестирането обсъжда предложенията заедно с приложенията към тях и ги внася за разглеждане от Висшия съдебен съвет с мотивирано писмено становище по всяко предложение в 14-дневен срок от постъпването му.

(12) Решенията по направените предложения се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване на следващото му заседание, но не по-рано от 7 дни от внасянето на предложенията.

(13) В случаите по ал. 6 и 7, когато никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, се прилага съответно чл. 28, ал. 7.

(14) В 7-дневен срок от приемане на решението на Висшия съдебен съвет административният ръководител по чл. 30, ал. 1 издава заповед за назначаване или за освобождаване на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или на негов заместник.

Чл. 30б

(1) Атестирането се извършва при придобиване на статут на несменяемост, при повишаване в ранг или длъжност на съдиите, прокурорите и следователите, както и при назначаване на административните ръководители.

(2) Предложенията за атестиране се правят в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелствата, които обуславят повишаване в ранг или в длъжност на съдия, прокурор или следовател, а за придобиване статут на несменяемост - най-малко три месеца преди изтичането на 5-годишния срок по чл. 129, ал. 1.

(3) Предложението се прави в писмена форма и към него се прилагат:

1. кадрова справка на атестирания по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет;

2. мнение на административния ръководител по чл. 30, ал. 1;

3. справка относно обстоятелствата по ал. 4, т. 2, 3, 4, 5 и 7.

(4) При провеждане на атестирането се вземат предвид:

1. мнение на административния ръководител по чл. 30, ал. 1;

2. брой, вид, сложност и тежест на разглежданите преписки и дела;

3. спазване на законовите и инструктивните срокове;

4. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това;

5. поощрения и наказания през периода;

6. преценка по чл. 126, ал. 2;

7. участие в квалификационни курсове и програми, в научни конференции и други.

(5) Комисията по предложенията и атестирането провежда атестирането и внася за разглеждане от Висшия съдебен съвет резултатите от него в 14-дневен срок от постъпване на предложението.

(6) Висшият съдебен съвет се произнася по отрицателната атестация в едномесечен срок от постъпването й след изслушване на съответния съдия, прокурор или следовател, като му се дава възможност да представи и писмени възражения. Лицето се уведомява най-късно 7 дни преди заседанието, на което ще бъде изслушано.

(7) Решенията по направените предложения се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване не по-рано от 7 дни от внасянето на предложенията.

(8) В 7-дневен срок от приемане на решението административният ръководител по чл. 30, ал. 1 издава съответната заповед.

(9) Редът за извършване на атестирането по ал. 1, както и за периодичното атестиране, се определя от Висшия съдебен съвет с наредба.

Чл. 31

Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решения, които се отнасят лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен.

Чл. 32

(1) Висшият съдебен съвет приема решенията по чл. 27, ал. 1, т. 6 в срок до 7 дни от сезирането, като взема устни или писмени обяснения от лицето, за което е направено мотивирано искане.

(2) Решенията по ал. 1 се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.

Чл. 33

Висшият съдебен съвет определя чрез жребий тричленен състав от своите членове, който събира доказателства и внася доклад по дисциплинарни дела, заведени срещу съдия, прокурор или следовател, както и срещу административен ръководител или негов заместник.

Чл. 34

(1) Заинтересуваните лица могат да обжалват решенията на Висшия съдебен съвет пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, като жалбата против решението не спира изпълнението, освен ако съдът реши друго.

(2) Върховният административен съд разглежда делото в едномесечен срок в петчленен състав, като решението му е окончателно.

Чл. 34а

Министърът на правосъдието при изготвянето на проект на бюджет на съдебната власт може да иска информация и предложения от административните ръководители на органите на съдебната власт.

Чл. 35 Главата инспекторат

(1) Към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се създава инспекторат, който:

1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби;

3. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела;

4. анализира и обобщава свършените дела и актове на съдиите, прокурорите и следователите;

5. организира квалификацията на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията;

6. управление на имуществото на съдебната власт;

7. предоставя на Висшия съдебен съвет информация за констатациите и оценка на организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела.

(2) Инспекторатът не проверява дейността на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.

Чл. 35г

Проверките по чл. 35б, ал. 1, т. 2 - 4 се извършват не по-малко от един път в годината, както и по конкретен повод.

Чл. 36

, като средствата за капиталови разходи се осигуряват по бюджета му

(1) Инспекторатът се състои от инспектори, ревизори и експерти, ръководени от главен инспектор.

(2) Главният инспектор се назначава от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция за срок 4 години, като се взема мнението на Висшия съдебен съвет.

(3) За главен инспектор се назначава само лице, което отговаря на изискванията за съдия във Върховния касационен съд или във Върховния административен съд, респективно за прокурор във Върховната касационна прокуратура или във Върховната административна прокуратура.

(4) Главният инспектор осъществява функциите по чл. 35, ал. 1 съобразно компетенциите си.

(5) Длъжността и възнаграждението на главния инспектор се приравняват на председател на отделение на Върховния касационен съд.

(6) Главният инспектор запазва статута си на несменяемост. При освобождаване от инспектората той се връща на длъжността, която е заемал до назначаването му, ако е работил в съдебната система.

Чл. 36а

(1) Инспекторите се назначават от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция за срок две години, като се взема мнението на Висшия съдебен съвет.

(2) За инспектори могат да бъдат предлагани само лица, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността съдия в апелативните съдилища.

(3) Инспекторите осъществяват функциите си по чл. 35, ал. 1, т. 1 – 6 съобразно компетенциите си.

(4) Длъжността и възнаграждението на инспекторите се приравняват на председател на апелативен съд.

(5) При освобождаване от инспектората инспекторите се връщат на длъжността, която са заемали до назначаването им, ако са работили в съдебната система.

Чл. 36в

(1) Експертите се назначават от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.

(2) Те осъществяват функциите по чл. 35, ал. 1, т. 1 – 6 съобразно компетенциите си.

(3) За експерти се назначават лица, които са работили като съдии, прокурори и следователи не по-малко от три години.

(4) Длъжността и възнаграждението на експертите се приравняват на съдия в окръжен съд.

(5) При освобождаване от инспектората експертите се връщат на длъжността, която са заемали до назначаването им, ако са работили в съдебната система.

Чл. 37

Броят, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища се определят от Висшия съдебен съвет.

Чл. 38

Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната.

Чл. 39

(1) Районните, окръжните и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.

(2) Окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.

(3) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като първа или касационна инстанция.

(4) Апелативните съдилища разглеждат обжалваните актове по дела на окръжните съдилища само като втора инстанция, както и други дела, възложени им със закон.

(5) Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

(6) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по спорове за законосъобразността на подзаконови нормативни актове.

Чл. 40

(1) Споровете за подсъдност между съдилищата се решават в съответствие с разпоредбите на процесуалните закони.

(2) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама на Върховния административен съд, чието решение е окончателно.

Чл. 41

При противоречива съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд могат да бъдат издавани тълкувателни постановления, приети от общите събрания на съдиите от съответните колегии.

Чл. 42

Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.

Чл. 43

Съдът разглежда първоинстанционните наказателни дела с участието на съдебни заседатели в случаите, определени от процесуалния закон.

Чл. 44

(1) Съдебни заседатели могат да бъдат пълнолетни български граждани, които се ползват с добро име и с авторитет в обществото и не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления, независимо дали са реабилитирани.

(2) Съдебни заседатели във военните съдилища могат да бъдат генерали (адмирали), офицери, както и сержанти на кадрова военна служба.

Чл. 45

(1) Съдебните заседатели се назначават по предложение на общинските съвети:

1. за районните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;

2. за окръжните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд.

(2) Съдебните заседатели във военните съдилища се назначават по предложение на командирите на поделенията от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.

Чл. 46

Мандатът на съдебните заседатели е пет години.

Чл. 47

Съдебните заседатели полагат клетвата по чл. 107 при условията на чл. 110.

Чл. 48

Органът, назначил съдебния заседател, го освобождава от длъжност, когато:

1. бъде осъден за умишлено престъпление на лишаване от свобода;

2. с действията си уронва престижа на правосъдието;

3. поиска да бъде освободен от длъжност по уважителни причини;

4. не отговаря на условията по чл. 44.

Чл. 49

Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото продължи и след този срок.

Чл. 50

(1) За времето, през което изпълняват задълженията си по този закон, съдебните заседатели се смятат в служебен отпуск, който се зачита за трудов стаж.

(2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 се налага санкцията, предвидена в чл. 201.

(3) За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели, които са в отпуск и тези, които не са в служебно или трудово правоотношение, получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.

Чл. 51

Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба, с която определя:

1. реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели;

2. възнагражденията на съдебните заседатели по чл. 50, ал. 3;

3. други организационни въпроси, свързани със съдебните заседатели.

Чл. 56а

(1) Районният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, съдия-изпълнители и съдии по вписванията.

(2) Общото събрание на районния съд:

1. определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда;

2. анализира и обобщава практиката на съда;

3. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.

(3) Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на събранието.

Чл. 60

Окръжният съд ръководи и контролира дейността на районните съдилища от неговия съдебен район, като:

1. осъществява общо организационно ръководство за усъвършенстване на дейността им;

2. извършва периодично ревизии на тяхната работа, включително на съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията;

3. анализира и обобщава своята и на районните съдилища съдебна практика;

4. организира повишаването на квалификацията на съдиите.

Чл. 61

(1) Окръжният съд разглежда делата в състав от трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) В случаите по ал. 1 един от членовете на състава на окръжния съд може да бъде младши съдия.

(3) Съставът се председателства от най-старшия съдия по длъжност или ранг.

Чл. 62

Когато длъжността на съдия от окръжен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд.

Чл. 63

(1) Председателят на окръжния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и представлява окръжния съд;

2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на инспектората при Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция информация за образуването, движението и приключването на делата;

3. изготвя:

4. председателства съдебни състави от всички отделения;

6. свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по точка 2, докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления;

6. командирова съдии, съдия-изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 62;

7. организира подготовката на стажант-юристите и отговаря за нея;

8. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

9. свиква и ръководи общото събрание.

(2)

Чл. 64

В столицата има градски съд с права на окръжен съд.

Чл. 65

Районите на военните съдилища се определят по чл. 27, точка 2 след вземане мнението на министъра на отбраната.

Чл. 66

(1) Компетентността на военните съдилища се определя със закон.

(2) Военните съдилища са приравнени на окръжните съдилища.

Чл. 67

(1) Военният съд се състои от председател, един или повече негови заместници, съдии и младши съдии.

(2) При военния съд има прокуратура и военни следователи.

Чл. 68

(1) Военният съд разглежда делата в състав от един съдия със съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго. Когато военният съд заседава в състав от трима съдии, единият от тях може да бъде младши съдия.

(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия по смисъла на чл. 146.

Чл. 69

(1) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. Младшите съдии могат да участват в общото събрание със съвещателен глас.

(2) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията по чл. 59, ал. 3, точки 1, 3, 4, 5 и 6.

(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.

Чл. 70

Когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместван от друг съдия от същия съд, председателят на военно-апелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд.

Чл. 71

Председателят на военния съд има правата и задълженията на председател на окръжен съд с изключение на правомощията му по чл. 63, ал. 1, точка 6 и правомощията му във връзка с ръководството на районните съдилища.

Чл. 72

(1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.

(2)

(3) Военно-апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.

Чл. 73

(отменен)

Апелативният съд разглежда дисциплинарни дела, образувани срещу младши съдии и младши прокурори.

Чл. 74

(1) Апелативният съд се състои от граждански, търговски и наказателни отделения.

(2) Председателят и неговите заместници ръководят отделенията.

(3) При апелативния съд има апелативна прокуратура. При военно-апелативния съд има военно-апелативна прокуратура.

Чл. 75

(1) Апелативният съд ръководи и контролира дейността на окръжните съдилища от своя съдебен район, като:

1. осъществява организационно ръководство за усъвършенстване на дейността им;

2. извършва периодично ревизии на тяхната работа;

3. анализира и обобщава своята и на окръжните съдилища съдебна практика;

4. организира повишаването на квалификацията на съдиите.

(2) Военно-апелативният съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.

Чл. 76

(1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. С право на съвещателен глас в него участват председателите на окръжните съдилища.

(2) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията по чл. 59, ал. 3, точки 1, 2, 3, 5 и 6.

(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.

(4) Общото събрание на съдиите от апелативния съд определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда.

Чл. 77

Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 78

(1) Когато длъжността на съдия от апелативния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг.

(2) Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1.

Чл. 79

(1) Председателят на апелативния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд и на съответните окръжни съдилища в района му и представлява апелативния съд;

2. изготвя:

3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на инспектората при Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция информация за образуването, движението и приключването на делата;

4. председателства съдебни състави от всички отделения;

5. свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по точка 2, докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси;

6. свиква и ръководи общото събрание;

7. командирова съдии при условията на чл. 78.

(2)

Чл. 80

(1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Той осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища по посочените дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния касационен съд е в София.

Чл. 81

(1) Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените от закона съдебни актове.

(2) Върховният касационен съд решава споровете за подсъдност, когато страна по тях е апелативен съд.

Чл. 82

(1) Върховният касационен съд се състои от гражданска, търговска, наказателна и военна колегия. В колегиите има отделения.

(2) Председателят и неговите заместници ръководят колегиите.

(3) При Върховния касационен съд има прокуратура, ръководена от заместник главен прокурор.

Чл. 83

Когато длъжността на съдия от Върховния касационен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд, които отговарят на условията по чл. 127, ал. 5.

Чл. 84

(1) Върховният касационен съд заседава в състав:

1. от трима съдии – когато разглежда дела като касационна инстанция и спорове за подсъдност, ако законът не предвижда друго;

2. общо събрание на съответната колегия, когато произнася тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика, когато се вземе решение за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията както и при произнасяне на съвместни тълкувателни постановления с общо събрание на колегия от Върховния административен съд.

(2) Когато при разглеждане на делото Върховният касационен съд констатира, че законът, който трябва да приложи, противоречи на Конституцията, спира производството и сезира Конституционния съд.

Чл. 85

(1) Общото събрание на всяка от колегиите се състои от съдиите в тях.

(2)

(3) В заседанията на общото събрание на колегиите участва заместник на главния прокурор или прокурор при Върховната касационна прокуратура.

(4) В заседанията на общото събрание за произнасяне на тълкувателни решения задължително участва главният прокурор или негов заместник, както и председателят или член на Висшия адвокатски съвет, които изразяват становище.

(5) Министърът на правосъдието по право участва в работата на общите събрания на колегиите на Върховния касационен съд, като изразява становище.

(6) Председателят на Върховния касационен съд или съответният негов заместник може да покани за участие и изразяване на становище в заседанията на общото събрание председателите на апелативните съдилища, други съдии и изтъкнати специалисти от правната теория и практика. Поканените не гласуват при вземане на решенията.

Чл. 86

(1) Предложения за тълкувателни решения се правят от председателя на Върховния касационен съд, от министъра на правосъдието и от главния прокурор.

(2) Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт.

Чл. 87

Общото събрание заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, а при издаване на тълкувателни решения – с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите в колегията.

Чл. 88

(1) Пленумът се състои от всички съдии от Върховния касационен съд.

(2) Пленумът заседава, когато присъстват две трети от общия брой на съдиите. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

Чл. 89

Пленумът на Върховния касационен съд:

1. определя броя и състава на отделенията на Върховния касационен съд;

2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния касационен съд;

3.

4. определя за срок от две години съдиите от своя състав, които ще извършват ревизии на съдиите от Върховния касационен съд.

Чл. 90

(1) Председателят на Върховния касационен съд:

1. осъществява организационно ръководство на работата на Върховния касационен съд и го представлява;

2. свиква и ръководи заседанията на пленума на Върховния касационен съд;

3. прави предложения за издаване на тълкувателни решения;

4. предлага на пленума, заедно със своите заместници, разпределението на съдиите по колегии и отделения;

5. назначава и освобождава служителите в съда.

7. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата в установените срокове.

(2)

(2) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за дейността на съдилищата и го внася в Народното събрание не по-късно от 31 март. Докладът се предоставя и на Висшия съдебен съвет.

Чл. 91

(1) Върховният административен съд е висшата съдебна инстанция в административното правораздаване за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния административен съд е в София.

Чл. 92

(1) Върховният административен съд е касационна инстанция за съдебните актове на всички съдилища относно законосъобразността на административните актове.

(2) Върховният административен съд е единствената инстанция, която се произнася по спорове за законосъобразността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване само пред Върховния административен съд.

Чл. 93

(1) Върховният административен съд се състои от колегии, в които има отделения.

(2) Председателят и неговите заместници ръководят колегиите.

(3) При Върховния административен съд има прокуратура, ръководена от заместник на главния прокурор.

Чл. 94

Когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд, който отговаря на условията по чл. 127, ал. 5.

Чл. 95

Върховният административен съд заседава в състав от:

1. трима съдии – когато разглежда:

2. петима съдии – когато разглежда:

3. седем съдии - когато разглежда искания за отмяна на влезли в сила съдебни актове;

4. общо събрание на всички съдии - когато произнася тълкувателни постановления при противоречива или неправилна съдебна практика по прилагането на законите в административното правораздаване.

5. общо събрание на съответната колегия - когато произнася тълкувателни решения за разрешаване на спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона.

Чл. 96

(1) В заседанията на общите събрания участват, като изразяват становище:

1. заместникът на главния прокурор при Върховната административна прокуратура;

2. прокурори от прокуратурата при Върховния административен съд - по тяхно желание;

3. председателите на административните съдилища;

4. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

5. изтъкнати специалисти от правната теория и практика.

(2)

(2) Министърът на правосъдието по право участва в работата на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, като изразява становище.

(3) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.

(4)

Чл. 97

(1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на административните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и съдебните състави на Върховния административен съд по конкретни дела.

(2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят органите по ал. 1 и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения.

(3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

(4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и административните органи.

Чл. 98

Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд заседава, ако присъстват най-малко две трети от тях. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, а при издаване на тълкувателни решения – с обикновено мнозинство от общия брой на всички съдии.

Чл. 98а

(1) Общото събрание на всяка от колегиите се състои от съдиите в тях.

(2) Общото събрание заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.

Чл. 99

(1) Пленумът се състои от всички съдии от Върховния административен съд.

(2) Пленумът заседава, когато присъстват най-малко две трети от лицата по ал. 1. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

(3) Пленумът на Върховния административен съд:

1. определя броя и състава на на колегиите и отделенията на Върховния административен съд;

2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния административен съд;

3. определя за срок от две години съдиите от своя състав, които ще извършват ревизии на съдиите при Върховния административен съд.

Чл. 100

(1) Председателят на Върховния административен съд:

1. осъществява организационно ръководство на работата на Върховния административен съд и го представлява;

2. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на съдиите и на пленума на Върховния административен съд;

3. прави предложения за издаване на тълкувателни решения;

4. предлага на пленума, съвместно със своите заместници, разпределението на съдиите по колегии и отделения.

5. назначава и освобождава служителите в съда.

7. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата в установените срокове.

(2)

(2) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за дейността на административните съдилища и го внася в Народното събрание не по-късно от 31 март. Докладът се предоставя и на Висшия съдебен съвет.

Чл. 101

(1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания с изключение на предвидените в закона случаи.

(2) Съдиите са длъжни да обявяват актовете си по установения в закона ред и срок.

Чл. 102

(1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда в седалището на съда.

(2) Съдебни заседания могат да се провеждат извън седалището на съда,. Разпореждане за това прави председателят на съда.

(3) Съдиите и прокурорите заседават в тоги.

(4) Военните съдии, прокурори и следователи работят във военна униформа.

(5) Съдебните заседатели заседават с облекло, определено с наредбата по чл. 51.

Чл. 103

(1) Съдебното заседание се ръководи от председателя на състава, който следи за реда, и неговите разпореждания са задължителни за всички лица в залата.

(2) Председателят на състава може да санкционира нарушителите на реда съобразно процесуалния закон.

Чл. 104

Председател на състава е най-старшият съдия между членовете му съобразно разпоредбите за старшинството по този закон.

Чл. 105

(1) Съдебният език е българският.

(2) Когато участник в процеса не владее български език, съдът назначава преводач. Разноските за преводача по наказателни дела от общ характер и по административни дела за предоставяне статут на бежанец са за сметка на съда.

Чл. 106

Протоколите се изготвят на български език, но ако някои фрази или думи на чужд език имат особено значение за делото, може да се позволи вписването им в протокола.

Чл. 107

Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: „Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“

Чл. 108

Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: „Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“

Чл. 109

Всеки съдия-изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: „Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“

Чл. 110

(1) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите при съответния орган на съдебната власт. След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

(2) Лицата, отказали да положат клетва, не могат да встъпят в длъжност.

Чл. 111

(1) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.

(2) Главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от своите заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.

(3)

(3) Главният прокурор издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.

Чл. 112

Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички – на главния прокурор.

Чл. 113

(1)

(2) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.

(3)

Чл. 114

(1) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Той може да сезира Конституционния съд.

(2) Главният прокурор и заместниците му могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако подлежат на съдебен контрол.

(3) Главният прокурор организира и разпределя работата на своите заместници, назначава и освобождава служителите в Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.

(4) Главният прокурор има право да възлага свои правомощия на своите заместници при Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура, когато това е предвидено в закон.

(5) Ръководителите на останалите прокуратури организират и ръководят работата им, назначават и освобождават служителите в тях.

(6) Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(7) Главният прокурор изготвя годишен доклад за дейността на прокуратурата и го изпраща на министъра на правосъдието за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10.

Чл. 114а

(1) Главният прокурор всяка година не по-късно от 31 март внася в Народното събрание обобщен доклад за дейността на прокуратурата и разследващите органи. Докладът се предоставя и на президента, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет.

(2) Административните ръководители на районната и окръжната прокуратура ежегодно предоставят на главния прокурор информация за разследванията. Редът за предоставянето на информацията за разследванията, проведени от дознатели, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на вътрешните работи.

Чл. 115

(1) Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори.

(2) Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.

(3) В края на всяко шестмесечие районните, окръжните апелативните прокуратури Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и главният прокурор изготвят и предоставят на инспектората в Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на преписките.

Чл. 116

(1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура освен ако подлежат на съдебен контрол.

(2) По-горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените от закона случаи.

(3) Писмените разпореждания на съответния по-горестоящ по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.

(4)

(5)

Чл. 117

При осъществяване на своята дейност прокурорите са независими от съда.

Чл. 118

Прокуратурата следи за спазване на законността, като:

1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;

2. може да извършва разследване;

3. привлича по установените в закона ред и срок към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;

4. упражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки;

5. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права;

6. в предвидените от закона случаи участва в граждански и административни дела.

Чл. 118а

(1) В изпълнение на функцията по чл. 118, т. 3 прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.

(2) Когато участието на наблюдаващия прокурор при разглеждане на делото в съдебно заседание е невъзможно поради уважителни причини, по-горестоящият прокурор определя друг прокурор, който да го замести.

(3) Съответният районен прокурор дава ежегодно писмено становище за работата на дознателя, като изпраща препис от него на главния дознател.

Чл. 119

(1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:

1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;

2. да извършва лични проверки;

3. да възлага на съответни органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване – и всички материали;

4. да призовава граждани, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;

5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за вземане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;

6. да взема всички предвидени от закона мерки при наличие на данни, че може да се извърши престъпление от общ характер или друго закононарушение.

(2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за длъжностните лица и за гражданите.

(3) Държавните органи, организации и длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.

(4) В рамките на своята компетентност прокурорът може да дава задължителни разпореждания на полицията.

(5) Прокурорът протестира и иска отменяне или изменяне на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени в закона. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.

(6) При упражняване на надзора за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може:

1. да посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;

2. да разговаря насаме със задържаните или настанените;

3. да разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени в закон;

4. да нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.

(7) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 6 прокурорът:

1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;

2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;

3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отменяването им по съответния ред.

Чл. 120

При служебна необходимост апелативните прокурори и окръжните прокурори – за своите райони, и главният прокурор – за цялата страна, могат да командироват прокурори при условията на чл. 55, 62, 70, 78, 83 и 94.

Чл. 121

(1) Следователите извършват разследване по наказателни дела в предвидените от закона случаи.

(2) Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

(3) При изпълнение на задълженията си следователите осъществяват процесуално ръководство на органите, натоварени с отделни процесуални задачи или функции в наказателното производство.

Чл. 122

(1) Следствените служби в Република България са Националната следствена служба и окръжните следствени служби. В София има Столична следствена служба с компетентност на окръжна следствена служба.

(2) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(3) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване в други случаи, предвидени в закон.

(4) В следствените служби могат да се създават отделения за разследване на определени дела, както и помощни звена за осигуряване на следствената дейност.

(5) Националната следствена служба се ръководи от директор, който:

1. представлява Националната следствена служба;

2. внася във Висшия съдебен съвет проект за бюджет на следствените служби;

3. разпределя делата на следователите в Националната следствена служба и работата на помощните отдели;

4. осъществява организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;

5. назначава и освобождава от длъжност служителите от Националната следствена служба;

6. командирова при служебна необходимост следователи и служители от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;

7.

8. координира дейността на следствените служби при разследването и взаимодействието им с други държавни органи;

9. изисква, анализира и обобщава информация от следствените служби и отдели за състоянието и ефективността на тяхната дейност и предприема мерки за нейното подобряване и усъвършенстване.

10. изготвя годишен доклад за дейността на всички следствени служби и го изпраща на главния прокурор за включване в обобщения годишен доклад.

11. в края на всяко полугодие подготвя и предоставя на инспектората по чл. 35б към министъра на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата.

(6)

Чл. 123

(1) Окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка. Те осъществяват разследването по всички дела, с изключение на делата от компетентността на Националната следствена служба.

(2) В окръжните следствени служби могат да се създават следствени отделения на териториален принцип и по видове дела, както и помощни звена.

(3) Окръжните следствени служби се състоят от следователи и младши следователи.

(4)

1. представляват следствените служби и отговарят за дейността им;

2. внасят проект за бюджет на службата в Националната следствена служба;

3. осъществяват общо организационно, административно и методическо ръководство на следствената служба;

4. разпределят делата между следователите и работата на служителите и ги командироват при служебна необходимост;

5. правят предложения по чл. 30, ал. 1, т. 13;

6. назначават и освобождават от длъжност служителите от окръжната следствена служба;

7. изготвят шестмесечен и годишен доклад за дейността на следствената служба, които изпращат на директора на Националната следствена служба;

8. в края на всяко шестмесечие подготвят и предоставят на инспектората на Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на делата.

(4) Заместник-директорът на окръжната следствена служба по реда на старшинството изпълнява функциите на директора, когато той не е в състояние да ги изпълнява или му възложи изпълнението им.

Чл. 123а

При служебна необходимост директорът на Националната следствена служба командирова следователи и служители от Националната следствена служба и от окръжните следствени служби, а директорът на окръжната следствена служба - следователи, младши следователи и служители от съответната окръжна следствена служба.

Чл. 124

(1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет, въз основа на което се издава съответен акт от административния ръководител по чл. 30, ал. 1.

(2) Назначените на длъжностите по ал. 1 във военните съдилища се приемат на кадрова военна служба и им се присвоява офицерско звание.

Чл. 125

Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:

1. председател на отделение във Върховния касационен съд, председател на отделение във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, завеждащ отдел във Върховната административна прокуратура и ръководител на отдел в Националната следствена служба;

2. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;

3. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура;

4. съдия в административен съд;

5. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;

6. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;

7. младши съдия, младши прокурор и младши следовател.

Чл. 125а

(1) Съдия, прокурор или следовател може да бъде назначен за административен ръководител в органите на съдебната власт. Когато за административен ръководител бъде избрано лице, което не заема длъжност съдия, прокурор или следовател, Висшият съдебен съвет го назначава едновременно и на съответната длъжност.

3. председателят на административния съд;

(2) Административни ръководители на органите на съдебната власт са:

1. председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, директорът на Националната следствена служба;

2. председател на апелативен съд, апелативен прокурор;

3. председател на окръжен съд, окръжен прокурор и директор на окръжна следствена служба;

4. председател на районен съд, районен прокурор.

(3) Заместници на административните ръководители по ал. 2 са:

1. заместник-председател на Върховния касационен съд, заместник-председател на Върховния административен съд, заместник главен прокурор при Върховната касационна прокуратура и заместник главен прокурор при Върховната административна прокуратура, заместник-директор на Националната следствена служба;

2. председател на отделение във Върховния касационен съд, председател на отделение във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, завеждащ отдел във Върховната административна прокуратура, ръководител на отдел в Националната следствена служба;

3. заместник-председател на апелативен съд, заместник апелативен прокурор и заместник-ръководител на отдел в Националната следствена служба;

4. заместник-председател на окръжен съд, заместник окръжен прокурор, заместник-директор на окръжна следствена служба;

5. заместник-председател на районен съд и заместник районен прокурор.

(4) Заместниците на административните ръководители изпълняват функциите им във всички случаи на отсъствие на административните ръководители и възложените им по пълномощие.

(5) Ръководителите по ал. 2, т. 2 – 4 и директорът на Националната следствена служба се назначават за срок от 5 години по предвидения в закона ред.

(6) Заместниците на административните ръководители във Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура се назначават за срок до 7 години, но не по-дълъг от срока, през който съответният ръководител изпълнява длъжността си.

(7) Заместниците на административните ръководители в останалите случаи на ал. 3 се назначават за срок 5 години.

(8) Административните ръководители по ал. 2 и техните заместници по ал. 3 се освобождават, когато:

1. е изтекъл срокът, за който са назначени;

2. са подали оставка;

3. е налице трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;

4. вече не притежават необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения;

5. заместваният се е завърнал;

6. незаконно уволненият е възстановен на работа.

(9) Предложението за освобождаване на административните ръководители по ал. 2, т. 2 – 4 и на техните заместници по ал. 3 се прави пред Висшия съдебен съвет по искане на техните ръководители по чл. 30 от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет или от неговия председателстващ.

(10) В случаите по ал. 8 съдията, прокурорът или следователят запазва длъжността си като съдия, прокурор или следовател по чл. 125 и статута си на несменяем.

(11) Общите събрания за предлагане на ръководителите по ал. 2 и на техните заместници по ал. 3, за чието назначаване се предвижда избор по чл. 30, се провеждат не по-късно оттри месеца преди изтичането на сроковете по ал. 5 – 7.

(12) Алинеи 8 и 11 не се прилагат за председателя на Върховния касационен съд, за председателя на Върховния административен съд и за главния прокурор.

Чл. 126

(1) За съдия, прокурор и следовател може да бъде назначено лице, което има само българско гражданство и отговаря на следните изисквания:

1. да е завършило висше юридическо образование;

2. да е преминало изискуемия стаж и да е придобило юридическа правоспособност;

3. да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано;

4. да притежава необходимите нравствени и професионални качества.

(2) Преценката по ал. 1, т. 4 се прави в съответствие с правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите.

Чл. 127

(1) За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба, се назначава лице, което има най-малко две години стаж.

(2) За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура,, се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж, от които три години като съдия, прокурор, следовател съдия-изпълнител и съдия по вписванията, адвокат, юрисконсулт, инспектор по чл. 35 в или като научен работник по правни науки.

(3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж или поне 3 години като младши съдия в административен съд.

(4) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж, от които пет години като съдия, прокурор, следовател съдия-изпълнител и съдия по вписванията, адвокат, юрисконсулт, инспектор по чл. 35 в или като научен работник по правни науки.

(5) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор при Върховната касационна прокуратура и при Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж, от които 8 години като съдия, прокурор, следовател съдия-изпълнител и съдия по вписванията, адвокат, юрисконсулт, инспектор по чл. 35 в или като научен работник по правни науки.

(6) За стаж по ал. 1 - 5 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност “дознател” в системата на Министерството на вътрешните работи.

(7) Изискванията по ал. 5 се прилагат и за ръководителите на окръжните съдилища, прокуратури и следствени служби, а изискванията по ал. 5 се прилагат за ръководителите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, на апелативните съдилища, на апелативните прокуратури и на Националната следствена служба.

(7)

Чл. 127а

(1) Назначаването на младши съдии, младши прокурори и младши следователи се извършва след провеждане на конкурс.

(2) Планирането на назначенията на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се извършва за всяка следваща календарна година от Висшия съдебен съвет по предложение на ръководителите на съответните органи на съдебната власт.

(3) Планираните щатни бройки за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се променят след обявяването на конкурса.

(4) Конкурсът се провежда не по-малко от веднъж годишно и не по-късно от три месеца след обявяването му.

Чл. 127б

(1) Свободните длъжности в органите на съдебната власт и срокът за кандидатстване за тях се обнародват в “Държавен вестник” и се обявяват в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет.

(2) При назначаване, повишаване или преместване на съдии, прокурори и следователи, както и при първоначално постъпване в органите на съдебната власт се провежда конкурс.

(3) Конкурсът се провежда централизирано, но не по-малко от два пъти годишно.

Чл. 127в

(1) Всеки кандидат може да обжалва законосъобразността на конкурса пред Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок от обявяването на класирането.

1. броя и вида на длъжностите, както и органите на съдебната власт, за които те се отнасят;

2. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.

(2) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението. Върховният административен съд разглежда делото в тричленен състав и неговото решение е окончателно.

(1) Конкурсът се обявява с решение на Висшия съдебен съвет, което се обнародва в “Държавен вестник” и се обявява в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет и съдържа:

(2) Кандидатите подават документи за участие в конкурса в съда, прокуратурата или следствената служба, за която е обявена свободната длъжност.

(3) В конкурса могат да участват лица, които отговарят на изискванията на чл. 126 и 127 за съответната длъжност.

(4) Административният ръководител на съда, прокуратурата или следствената служба, за която е обявена свободната длъжност, представя на Висшия съдебен съвет списък и документите на всички кандидати.

(5) Конкурсът се провежда от конкурсни комисии, които се състоят от председател, четирима редовни и двама резервни членове. В състава на редовните членове на комисията участва поне едно хабилитирано лице по правни науки. Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на Висшия съдебен съвет. Членовете на комисията са с ранг, равен или по-висок от ранга на обявената свободна длъжност.

Чл. 127г

(1) Редът за провеждане на конкурсите се определя с наредба на Висшия съдебен съвет.

(2) Администрацията на Висшия съдебен съвет организира провеждането на конкурсите.

(1) Конкурсът за младши съдии, младши прокурори, младши следователи, съдии в районен, окръжен и административен съд, прокурори в районна и окръжна прокуратура и следователи включва писмен и устен изпит.

(2) Писменият изпит се състои в решаване на казус в съответния правен отрасъл.

(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите според резултатите от тяхното представяне, като балът на всеки кандидат е сбор от оценката от писмения и устния изпит.

(4) Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите, които са издържали конкурса.

Чл. 128

Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор се назначават и освобождават от президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 129

(1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на 5-годишен стаж и след положително атестиране с решение на Висшия съдебен съвет. В този стаж се включва и прослуженото време като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.

(2) Предложение за атестиране и придобиване статут на несменяемост от съдия, прокурор или следовател може да прави административният ръководител по чл. 30, ал. 1, както и заинтересуваният съдия, прокурор или следовател.

(3) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжност съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по чл. 131, ал. 1, т. 2, 4, 7, 8 и 9.

Чл. 130

(1) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат командировани за повече от три месеца в една календарна година без писменото им съгласие.

(2) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без изричното им писмено съгласие.

(3) За времето, през което съдия, прокурори или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.

Чл. 131

(1) Съдиите, прокурорите и следователите се освобождават от длъжност при:

1. навършване на 65-годишна възраст;

2. подаване на оставка;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;

5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;

6. решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;

7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 132, ал. 1;

8. завръщане на замествания;

9. възстановяване на работа в случаите на незаконно уволнение.

(2) Несменяемите съдии, прокурори и следователи се освобождават от длъжност само на основанията, посочени в ал. 1, т. 1 - 5 и 7.

(3) Съдиите, прокурорите и следователите, които заемат длъжност в органите на съдебната власт, след като са били пенсионирани, се освобождават с назначаването на лице на постоянна длъжност.

Чл. 131а

(1) Когато съответният орган по чл. 30 или председателстващият Висшия съдебен съвет установи, че несменяем съдия, прокурор или следовател вече не притежава необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения, той внася предложение във Висшия съдебен съвет за понижаване на този съдия, прокурор или следовател на друга съответна длъжност в същото населено място за срок от шест месеца до три години, която не може да бъде с повече от две степени по-ниска от заеманата длъжност. Такова предложение може да се прави и по искане на повече от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.

(2) Висшият съдебен съвет определя от своя състав комисия за извършване на проверка по ал. 1, на която възлага да изясни определени обстоятелства, свързани с преценка на качествата за изпълнение на професионалните задължения.

(3) Относно производството по ал. 1 и 2 се прилагат съответно правилата по чл. 173, 176, 177 и 181.

(4) Висшият съдебен съвет взема решение за понижаването на съдията, прокурора или следователя с мнозинство повече от половината от членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.

(5) Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд от понижения съдия, прокурор или следовател, от вносителя на предложението, от всеки член на Висшия съдебен съвет и от председателстващия Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което то е обявено – за присъствалите на това заседание, а в останалите случаи – от датата на съобщението за решението.

(6) За производството пред Върховния административен съд се прилагат Законът за Върховния административен съд и чл. 181 и 182.

(7) Потвърденото решение на Висшия съдебен съвет се изпълнява в 14-дневен срок от съобщението за решението на Върховния административен съд.

(8) Неизпълнението в срока по ал. 7 на потвърденото от Върховния административен съд решение на Висшия съдебен съвет по причина, за която отговаря пониженото лице, се счита за подаване на оставка по чл. 131, ал. 1, т. 2.

(9) Когато обжалваното решение е отменено и решението на съда е влязло в сила, съдията, прокурорът или следователят се възстановява в 14-дневен срок от подаване на молба за възстановяване до Висшия съдебен съвет.

Чл. 132

(1) Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността си, не могат:

1. да бъдат народни представители, министри, заместник-министри, кметове и общински съветници;

2. да упражняват адвокатска професия и да извършват адвокатска дейност;

3. да заемат изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи;

4. да упражняват търговска дейност като еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, да бъдат управители или да участват в надзорни, управителни или дирекционни съвети, контролни органи на търговски дружества и кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;

5. да извършват услуги по граждански договор с държавни, обществени организации, търговски дружества, кооперации, физически лица и еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност участие в подготовката на проекти на нормативни актове, както и за упражняване на авторски права.

(2) При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, точка 1 се възстановяват на заеманата преди от тях длъжност като времето, прекарано на тази длъжност, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 - 6.

Чл. 133

Съдиите, прокурорите и следователите могат да искат съдействие при осъществяване на своите правомощия от всички държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани, които са длъжни да им го оказват.

Чл. 133а

Административният ръководител по чл. 30, ал. 1 или министърът на правосъдието може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури, на следователите от Националната следствена служба и от окръжните следствени служби за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата, за което уведомява Висшия съдебен съвет.

Чл. 134

(1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

(2) В случаите по ал. 1 срещу съдиите, прокурорите и следователите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет.

(3) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани освен за тежко престъпление, и то с разрешение на Висшия съдебен съвет. Разрешение за задържане не се изисква при заварено тежко престъпление.

(4) За даване на разрешение по ал. 2 и 3 се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

Чл. 135

(1)

(2) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при назначаването им и всяка година най-късно до 31 май за предходната календарна година, както и при освобождаването им, при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

(3) Висшият съдебен съвет предоставя на Сметната палата информация за лицата, заемащи съдийски, прокурорски и следователски длъжности по чл. 125, както и за промените в тяхното служебно положение.

Чл. 136

(1) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Чл. 137

Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени.

Чл. 138

Съдиите, прокурорите и следователите нямат право да дават правни консултации.

Чл. 139

(1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.

(2) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.

(3) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.

(4) Съдия, прокурор или следовател, който изпълнява служебните си задължения в почивни и празнични дни, по разпореждане на съответния ръководител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Чл. 139а

На съдиите, прокурорите и следователите се изплаща всяка година сума за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера, която не се облага с данък.

Чл. 139б

(1) В бюджета на съдебната власт всяка година се предвиждат средства за изграждане на ведомствен жилищен фонд.

(2) На съдиите, прокурорите и следователите се осигурява здравно обслужване и условия за отдих при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 139в

(1) Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 139г

(1) Съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж като съдия, прокурор или следовател при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения.

(2) Съдия, прокурор или следовател няма право на обезщетението по ал. 1 в случите на освобождаване от длъжност на основание чл. 131, ал. 1, т. 3 и 5.

(3) В случаите на повдигнато обвинение за умишлено престъпление или на образувано дисциплинарно производство поради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на съдебната власт, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.

(4) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.

(5) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му.

Чл. 139д

Незаконно уволнен съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но не за повече от десет месеца. Размерът на обезщетението се определя въз основа на възнаграждението за заеманата длъжност към момента на влизане в сила на решението за признаване на уволнението за незаконно.

Чл. 139е

(1) Съдия, прокурор или следовател, преназначен на друга длъжност, свързана с промяна на населеното място, има право да получи от бюджета на съответния орган на съдебната власт:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасяне на покъщнината му;

3. обезщетение в размер на дължимото възнаграждение за дните на пътуването и за още два дни.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато промяната на населеното място е свързана с наложено дисциплинарно наказание.

Чл. 140

(1) Когато, извън случаите по чл. 134, ал. 1, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може временно да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство. Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(2) При повдигнато обвинение срещу съдия, прокурор или следовател в случаите на чл. 134, ал. 1 Висшият съдебен съвет го отстранява временно от длъжност до приключване на наказателното производство.

Чл. 141

Когато наказателното производство бъде прекратено или завърши с оправдателна присъда, отстраненият от работа се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода от отстраняването му.

Чл. 64а

На административния съд са подсъдни всички административни дела, освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на Върховния административен съд.

Чл. 64б

Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия.

Чл. 64в

Когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години.

Чл. 64г

(1) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя и неговите заместници.

(2) Административният съд се състои от съдии и младши съдии.

Чл. 64д

(1) Председателят на административния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;

2. изготвя:

3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на инспектората при Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;

4. председателства съдебни състави от всички отделения, когато такива са обособени;

5. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква “а”, докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси;

6. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда.

Чл. 64е

(1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Общото събрание:

1. разпределя в края на всеки 3 години съдиите по отделения, когато такива са обособени;

2. дава мнения пред Върховния административен съд по проекти на тълкувателни решения и постановления;

3. приема решения в други предвидени със закон случаи.

(3) Заседанията на общото събрание са редовни, ако присъстват най-малко две трети от общия брой на съдиите.

(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите.

Чл. 127в

Чл. 127г

Чл. 127д

(1) Конкурсът за съдии в апелативен съд, Върховния касационен съд и Върховния административен съд, прокурори в апелативна прокуратура, Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, както и за следователи в Националната следствена служба се провежда по документи и събеседване.

(2) Кандидатите представят:

1. заявление за участие;

2. кадрова справка от ръководителя на съответния орган или организация, а ако няма такъв - от самия кандидат;

3. оценка от ръководителя на съответния орган или организация, ако има такъв;

4. документи, които удостоверяват, че са изпълнени изискванията на чл. 126 и 127;

5. последното решение за атестация - за кандидатите от органите на съдебната власт;

6. справка от съдебния инспекторат за направени проверки за последните три години - за кандидатите от органите на съдебната власт;

7. други документи, които удостоверяват притежаването на научна степен, научно звание или придобита квалификация.

(3) Комисията класира кандидатите въз основа на представените документи и събеседването.

(4) Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите, които са издържали конкурса.

Чл. 142

(1) Съдиите, прокурорите и и следователите съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията могат да бъдат повишавани на място в ранг и заплата при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако са прослужили на съответната или приравнена длъжност най-малко три години.

(2) Съдия, прокурор, следовател,, който отговаря на изискванията по ал. 1, може да поиска да бъде повишен в ранг и заплата чрез лицата по чл. 30 или направо от Висшия съдебен съвет.

(3) Повишаването в ранг и заплата на съдиите, прокурорите и следователите се извършва след атестация при условията и по реда на чл. 30б.

(4)

Чл. 143

(1) Установяват се следните рангове за съдиите, прокурорите и следователите:

1. за съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба:

2. за съдия в апелативен съд и за прокурор в апелативна прокуратура:

3. за съдия в окръжен съд, за прокурор в окръжна прокуратура и за следовател в окръжна следствена служба:

4. за съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура:

(2) В стажа за придобиване на ранг по ал. 1 не се включва стажът за придобиване статут на несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 129, ал. 1.

(3) Повишаването в ранг и заплата на съдиите, прокурорите и следователите се извършва след атестация при условията и по реда на чл. 129.

Чл. 144

Еднократното повишаване на място се извършва съобразно ранговете на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 143 до два по-горни ранга включително.

Чл. 145

Освободените от длъжност, с изключение на тези поради наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, съдии, прокурори и следователи при последващо назначение запазват ранга, който са имали при напускането.

Чл. 146

Старшинството на съдиите, следователите и прокурорите се определя:

1. от ръководната функция, която изпълняват в съответния съд, прокуратура или следствена служба;

2. при равен ранг – от продължителността на прослуженото време по чл. 127, ал. 6, а за военните – от военното звание;

3. при равни длъжност, ранг и военно звание – от продължителността на прослуженото време на същата длъжност.

Чл. 147

(1) За младши съдия и младши прокурор може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията по чл. 126 и е издържало конкурса по чл. 127а, ал. 1.

(2) Младшите съдия и младшите прокурори се назначават от Висшия съдебен съвет за срок от две години, който може да бъде продължен с още шест месеца. Овакантените щатни бройки не могат да се трансформират.

(3) Младшите съдия се назначават в окръжен или военен съд. Младшите прокурори се назначават в районна или в окръжна и военна прокуратура. Младшите следователи се назначават в окръжна следствена служба.

(4) Младшите съдии при административните съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет за срок 3 години, който може да бъде продължен с още една година.

(5) Младшите съдия при встъпването си в длъжност полагат клетвата по чл. 107, а младшите прокурори и младшите следователи – клетвата по чл. 108.

(6) На назначените по установения ред младши съдии, младши прокурори и младши следователи ръководителят на съответния съд, прокуратура или следствена служба определя със заповед съдия, прокурор или следовател наставник, който наблюдава и подпомага професионалното им развитие.

Чл. 148

(1) Младшите съдия участват като членове при разглеждането на дела в състав от съдия. В състава може да участва само един младши съдия.

(2) Младшите съдия и младшите прокурори след прослужване на една година могат да бъдат командировани да изпълняват съдийска или прокурорска длъжност съответно в районен съд и прокуратура.

(3) След изтичане на срока по чл. 147, ал. 2 младшите съдии и младшите прокурори се назначават на длъжност районен съдия или прокурор в районна прокуратура.

Чл. 148а

(1) Съдебните помощници във Върховния касационен съд и Върховния административен съд се назначават от съответния председател след провеждане на конкурс. Те подпомагат съдиите в тяхната дейност.

(2)

(2) Прокурорските помощници във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура се назначават от главния прокурор след провеждане на конкурс. Те подпомагат прокурорите в тяхната дейност.

(3) Конкурсът за съдебни и прокурорски помощници се провежда по правилата на чл. 127а, 127б, 127в и 127г.

(4) Кандидатите се назначават по реда на класирането им от конкурсната комисия.

Чл. 149

(1) В районните съдилища има съдия-изпълнители.

(2) В районните съдилища, където няма съдия-изпълнител, функциите на съдия-изпълнителя се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Чл. 150

(1) Държавен съдебен изпълнител може да стане лице, което отговаря на условията по чл. 126.

(2) Държавният съдебен изпълнител се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

(3) Конкурсът се насрочва със заповед на министъра на правосъдието, с която се определят условията и редът за провеждане на конкурса. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”, обявява се на достъпно място в съответния районен съд и се огласява чрез Интернет от Министерството на правосъдието.

(4) Министърът на правосъдието определя състава на конкурсната комисия.

(5) В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като държавен съдебен изпълнител повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.

(6) Министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е прослужил на длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.

(7) Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието.

Чл. 151

Съдия-изпълнителят при встъпване в длъжност полага клетвата по чл. 109. Прилага се разпоредбата на чл. 110.

Чл. 152

(1) Съдия-изпълнителят се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:

1. при пенсиониране;

2. по собствено желание;

3. при дисциплинарно нарушение;

4. при осъждане за извършено престъпление от общ характер;

5. при трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения за повече от една година.

6.

(2) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност съдия-изпълнител, срещу когото е възбудено наказателно преследване за престъпление от общ характер. Ако отстраняването е било неоснователно, се прилагат разпоредбите на чл. 141.

(3) Последиците на ал. 2, изречение второ не настъпват, ако наказателната отговорност е отпаднала на основание чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс и поради давност или амнистия, както и когато е установено, че временно отстраненият е извършил дисциплинарно нарушение, за което е освободен от длъжност.

Чл. 153

(1) В съдебно-изпълнителните райони с двама или повече съдия-изпълнители единият от тях се назначава от министъра на правосъдието за ръководител, като за това получава допълнително възнаграждение.

(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от съдия-изпълнител, определен от председателя на районния съд,.

Чл. 154

(1) Когато длъжността не е заета или назначеният съдия-изпълнител е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг съдия-изпълнител от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия-изпълнител от друг съдебен район.

(2) При необходимост министърът на правосъдието може да командирова съдия-изпълнител извън района на окръжния съд.

Чл. 155

(1) При изпълнение на длъжността си съдия-изпълнителят носи особен знак, определен от министъра на правосъдието.

(2) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на съдия-изпълнителя при изпълнение на служебните му задължения.

(3) Съдия-изпълнителят може да поиска съдействие, а органите на полицията са длъжни да го окажат веднага, ако противозаконно се пречи на изпълнение на служебните му задължения.

Чл. 156

За доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени шест години министърът на правосъдието може да определи на съдия-изпълнител заплата до тази на съдия от окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.

Чл. 157

(отменен)

Съдия-изпълнителите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде образувано наказателно преследване без разрешение на министъра на правосъдието. Разрешение за задържане не се изисква при заварено тежко престъпление.

Чл. 157а

(1) На съдия-изпълнителите се изплаща всяка година сума за облекло в размер две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

(2) Задължителните обществено и здравно осигуряване на съдия-изпълнителите и застраховането им срещу злополука се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.

(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на съдия-изпълнителите се изплаща обезщетение при условията на чл. 139г.

Чл. 163

(1) Завършилите висше юридическо образование придобиват юридическа правоспособност след шестмесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.

(2) Целта на стажа е стажант-юристите да се запознаят практически с основните функции и с организацията на работата на органите на съдебната власт, както и да участват в изготвянето на постановяваните от тях актове.

Чл. 163а

(1) Стажант-юрист може да бъде български гражданин или чужденец, завършил висше юридическо образование в Република България.

(2) Стажант-юрист може да бъде и български гражданин или чужденец, завършил юридическо образование в чужбина, при условие че придобитата от него диплома се признава от българската държава и е легализирана.

Чл. 163б

За започване на стажа в Министерството на правосъдието се представят следните документи:

1. писмено заявление с трите имена, единния граждански номер, съответно — единния номер на чужденец, и постоянния адрес;

2. нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше юридическо образование;

3. свидетелство за съдимост;

4. копие от документ за самоличност.

Чл. 163в

(1) Министърът на правосъдието разпределя със заповед за срок шест месеца стажант-юристите на стаж в окръжните съдилища съобразно техния постоянен адрес. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.

(2) По време на стажа стажант-юристите не получават възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж.

(3) Стажът се провежда в районния съд, в окръжния съд, в районната прокуратура, в окръжната прокуратура и в окръжната следствена служба по ред, определен от председателя на окръжния съд.

(4) За начало на стажа се смята денят, в който стажант-юристът е постъпил в съответния окръжен съд. При постъпването на стажант-юриста се издава стажантска книжка.

Чл. 164

(отменен)

(1) Министърът на правосъдието разпределя съдебните кандидати в окръжните съдилища за срок от една година. Срокът може да бъде удължен по уважителни причини с не повече от шест месеца.

(2) Съдебните кандидати, завършили обучение, финансирано от държавата, се назначават от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и получават заплата по щат. Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж.

(3) Съдебните кандидати, завършили обучение, което не е финансирано от държавата, се разпределят в окръжните съдилища със заповед на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Те се осигуряват за своя сметка при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж.

(1) След приключване на стажа стажант-юристите полагат изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, прокуратура и следствена служба.

(2) За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.

Чл. 164

Чл. 165

(отменен)

(1) Министърът на правосъдието издава наредба за подготовката и реда за атестиране на съдебните кандидати и стажант-адвокатите.

(2) След изтичане на срока по чл. 164, ал. 1 и атестиране съдебните кандидати полагат държавен практико-теоретичен изпит пред комисия, назначена със заповед на министъра на правосъдието, в състав: председател – представител на Министерството на правосъдието, и членове – съдия от Върховния касационен съд, прокурор при Върховната касационна прокуратура и представител на Висшия адвокатски съвет.

(1) Министърът на правосъдието определя със заповед деня и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит стажант-юристи.

(2) Изпитът се провежда в Министерството на правосъдието. Денят, часът и списъкът на допуснатите до изпит стажант-юристи се обявяват в тридневен срок преди датата на провеждането на изпита в Министерството на правосъдието и се публикуват на официалната му страница в Интернет.

(3) Изпитът се провежда от тричленна комисия в състав: председател — представител от инспектората на Министерството на правосъдието, и членове — представители на органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет. Органите на съдебната власт и Висшият адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.

(4) Изпитът се провежда по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието.

Чл. 165

Чл. 166

(отменен)

Съдебен кандидат, който е прослужил шест месеца, може да бъде назначен да изпълнява за срок до един месец длъжността съдия-изпълнител съдия по вписванията, а по искане на нотариус – длъжността стажант-нотариус до изтичане на предвидения по чл. 164, ал. 1 срок. При назначаване за срок над един месец е необходимо писменото съгласие на съдебния кандидат.

(1) Изпитът за придобиване на юридическа правоспособност се оценява с„издържал" или „неиздържал". Резултатите от изпита се вписват в протокол, който се подписва от членовете на изпитната комисия и се съхранява в Министерството на правосъдието.

(2) При оценка „неиздържал" стажант-юристът има право да се яви повторно на изпит, след допълнителен двумесечен стаж.

Чл. 166

Чл. 167

На положилите успешно изпита се издава удостоверение за юридическа правоспособност, подписано от министъра на правосъдието.

Чл. 167б

Съдиите, прокурорите и следователите, на които е възложено практическото обучение на стажант-юристите, по предложение на председателстващия Висшия съдебен съвет могат да бъдат стимулирани със средства от бюджета на съдебната власт при условия и по ред, определени от Висшия съдебен съвет.

Чл. 167г

За проявени високи професионални и нравствени качества при изпълнение на служебните им задължения държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията могат да бъдат поощрявани по предложение на председателя на съответния съд или по преценка на министъра на правосъдието със:

1. служебна благодарност и грамота;

2. парична награда.

Чл. 168

(1) Съдиите, прокурорите и следователите отговарят дисциплинарно:

1. за нарушения и пропуски при изпълнение на служебните им задължения;

2. за неоправдано забавяне изпълнението на служебно задължение;

3. за действия в кръга и извън кръга на службата им в нарушение на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите.

4. за нарушаване на положената клетва.

(2) Военните съдии, прокурори и следователи в случаите извън ал.1 отговарят дисциплинарно и съобразно специалните закони и устави по реда, установен в тях.

(3) Съдиите отговарят за нарушения на служебните им задължения по чл. 101, ал. 2, а прокурорите – по чл. 118, точки 1 и 2.

Чл. 169

(1) Дисциплинарните наказания са:

1. предупреждение;

2. намаляване на трудовото възнаграждение до размер не по-малък от минималната работна заплата за страната за срок два месеца със задължение за приключване на просрочените дела и преписки;

3. неповишаване в ранг и в длъжност за срок от една до три години;

4. понижаване в ранг или в длъжност за срок от шест месеца до три години;

5. преместване в друг съдебен район за срок до три години;

6. уволнение.

(2) На несменяемите съдия, прокурори и следователи не може да се налага дисциплинарно наказание уволнение.

(3) Когато в дисциплинарното производство се установи, че извършените нарушения или действия по чл. 168 имат характер и на тежко умишлено престъпление от общ характер, Висшият съдебен съвет отнема имунитета и отстранява провинция се съдия, прокурор или следовател от длъжност съгласно чл. 27, ал. 1, т. 6 до окончателното решаване на случая от съда. В такъв случай дисциплинарното дело се предава на прокурор, определен от Висшия съдебен съвет.

Чл. 170

Дисциплинарното производство може да бъде възбудено до една година от извършване на нарушението и не по-късно от шест месеца от откриването му.

Чл. 171

(1) Дисциплинарното производство се възбужда по предложение на:

1. председателя на Върховния касационен съд – за съдиите от този съд и от апелативните съдилища; председателя на Върховния административен съд – за съдиите от този съд; главния прокурор – за всички прокурори и следователи директора на Националната следствена служба – за всички следователи;

2. председателя на окръжен съд – за съдиите от съответните районни съдилища;

3. председателя на апелативен съд – за съдиите от съответните окръжни съдилища;

4. окръжния прокурор – за прокурорите при съответните районни прокуратури;

5. апелативния прокурор – за прокурорите при съответните окръжни прокуратури;

6. директора на окръжна следствена служба – за следователите от окръжната следствена служба;

7. директора на Националната следствена служба – за следователите от тази служба.

(2) Председателстващият Висшия съдебен съвет или една пета от членовете на Висшия съдебен съвет могат да правят предложения за възбуждане на дисциплинарно производство срещу всички съдии, прокурори и следователи.

Чл. 172

(1) Дисциплинарните наказания се налагат от:

1. административния ръководител - за наказанията по чл. 170, ал. 1, т. 1 и 2;

2. Висшия съдебен съвет - за наказанията по чл. 170, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2;

3. министъра на правосъдието - за наказанията по чл. 170, ал. 3.

(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори, следователи, административни ръководители и техни заместници могат да правят и не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(3) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори, следователи, административни ръководители и техни заместници може да прави и министърът на правосъдието в случаите на чл. 131, ал. 1, т. 5.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 дисциплинарното производство се провежда от Висшия съдебен съвет.

(5) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията се прави от председателя на съответния районен съд или от съдебния инспекторат.

Чл. 173

(1) Дисциплинарното наказание може да бъде наложено до една година от откриването, но не по-късно от две години от извършването на нарушението, ако то е преустановено.

(2) Сроковете по ал. 1 не текат, когато лицето е в законоустановен отпуск.

(3) При дисциплинарно нарушение, което е престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата.

Чл. 174

(1) Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая.

(2) Когато наказващият орган не е изслушал лицето или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина.

(3) До влизане в сила на заповедта или решението за налагането на дисциплинарното наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.

Чл. 174а

(1) Дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 1, т. 1 и 2 се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител.

(2) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 170, ал. 1, т. 3 или 4 или ал. 2, административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до Висшия съдебен съвет и му изпраща преписката.

(3) Дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 3 се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.

Чл. 175

(отменен)

(1) Дисциплинарно дело срещу младши съдия и младши прокурор се разглежда от дисциплинарен състав при съответния апелативен съд.

(2) Общото събрание на апелативния съд избира за срок от две години с тайно гласуване пет членове – съдии, които да разглеждат дисциплинарните дела.

(3) Дисциплинарното дело се разглежда от трима съдии, определени чрез жребий от избраните по ал. 2.

Чл. 176

Препис от предложението за образуване на дисциплинарно производство се връчва на лицето, което в двуседмичен срок от получаването може да направи писмени възражения и да посочи доказателствата си. До заседанието на дисциплинарния състав вносителят може да оттегли предложението си, с което дисциплинарното производство се прекратява.

Чл. 177

(1)

(2) За заседанието се призовава привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, което има право на адвокатска защита.

(3) Предложението се поддържа от вносителя или упълномощен от него представител.

(4) Заседанието по дисциплинарното дело е открито за съдия, прокурори и следователи.

(5) Дисциплинарният състав може да разпитва свидетели, да изслушва вещи лица и да събира писмени и веществени доказателства. Когато намери за необходимо, дисциплинарният състав може да събира доказателства и чрез делегиран свой член.

(6) За заседанието се води протокол.

Чл. 178

Дисциплинарният състав се произнася с решение, с което налага дисциплинарно наказание, оправдава лицето или предлага на Висшия съдебен съвет да наложи наказание по чл. 169, ал. 1, точки 3 и 4. Висшият съдебен съвет решава дали да наложи наказание по чл. 169, ал. 1, т. 4, 5 и 6 или по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

Чл. 179

Решението на дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет, с което се налага дисциплинарно наказание, както и решенията на Висшия съдебен съвет по дисциплинарни дела могат да се обжалват пред Върховния административен съд от дисциплинарното говорния и от вносителя в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението – за страната, която е присъствала. За страната, която не е присъствала на заседанието, срокът тече от датата на съобщението, че решението е изготвено.

Чл. 180

Жалбите се разглеждат по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 181

В производството по обжалването могат да се събират само писмени и веществени доказателства.

Чл. 182

(1) Съдът се произнася в 14-дневен срок, като потвърждава или отменя обжалваното решение.

(2) Решението е окончателно.

Чл. 183

(1) Препис от решението на дисциплинарния състав, с което е наложено наказание по чл. 169, ал. 1, точки 1, 2 и 3, се изпраща за изпълнение:

1. на министъра на правосъдието – за съдия от районен, окръжен и апелативен съд;

2. на председателя на Върховния касационен съд – за съдия от Върховния касационен съд;

3. на председателя на Върховния административен съд – за съдия от Върховния административен съд;

4. на главния прокурор – за прокурор;

5. на директора на съответната следствена служба – за следовател.

(2) Решението по ал. 1 подлежи на изпълнение в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

(3) Неизпълнението в срока по ал. 2 на решението по чл. 169, ал. 1, т. 4 и 5 по причина, за която отговаря дисциплинарно отговорното лице, се счита за подаване на оставка по чл. 131, ал. 1, т. 2.

(4) Когато обжалваното решение е отменено, съдията, прокурорът или следователят се възстановява на заеманата от него длъжност в 14-дневен срок.

Чл. 183а

(1) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, се заличава една година след изтърпяването му.

(2) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, може да бъде заличено и преди изтичане на срока по ал. 1, ако наказаният съдия, прокурор или следовател не е извършил други нарушения.

(3) Заличаването има действие занапред.

Чл. 184

(отменен)

(1) При предложение за наказание по чл. 169, ал. 1, точки 3 и 4 препис от решението се изпраща на Висшия съдебен съвет.

(2) Висшият съдебен съвет решава дали да наложи наказание по чл. 169, ал. 1, точки 3 и 4 или налага наказание по чл. 169, ал. 1, точки 1 и 2.

Чл. 185

Дисциплинарно наказание на съдия-изпълнител и съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието съгласно Кодекса на труда.

Чл. 186

(отменен)

За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Чл. 187

(1) При осъществяване на своите правомощия органите на съдебната власт се подпомагат от администрация.

(2) Администрацията на органите на съдебната власт е администрация на Висшия съдебен съвет, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите и на следствените служби.

(3) Служителите в администрацията на органите на съдебната власт се наричат съдебни служители.

Чл. 188

(1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба изготвят правилници, с които определят органите по назначаването, звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работа в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, както и в кои органи на съдебната власт се създават преслужби. Висшият съдебен съвет утвърждава правилниците с решение.

(2) Висшият съдебен съвет издава единен класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт за наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания към съответната длъжност, заплатата за длъжността и възнаграждението за ранг.

(3) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава правилник за организацията на съдебната администрация, функциите на службите в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища и за статута на съдебните служители.

(4) Броят на съдебните служители се определя от ръководителите на съответните органи на съдебната власт съгласувано с Висшия съдебен съвет в рамките на бюджета на съдебната власт.

Чл. 188а

(1) Съдебните служители се назначават след провеждане на конкурс.

(2) При преназначаване на съдебните служители конкурс не се провежда.

Чл. 188б

Органът по назначението е длъжен да осигури на съдебните служители необходимите условия за изпълнение на служебните им задължения, както и за повишаване на тяхната квалификация и преквалификация.

Чл. 188в

Съдебните служители са длъжни да изпълняват задълженията си безпристрастно и точно съобразно длъжностната им характеристика.

Чл. 188г

Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебните служители временно – до 45 работни дни в годината при служебна необходимост.

Чл. 188д

При служебна необходимост съдебните служители са длъжни да изпълняват служебните си задължения извън работното време.

Чл. 188е

Съдебните служители са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Чл. 188ж

При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните служители трябва да имат поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.

Чл. 188з

Съдебните служители имат право да получат по установения ред заплата, определена за заеманата длъжност, в размер до 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор.

Чл. 188и

При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Чл. 188к

Съдебните служители имат право на основен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск за работа извън работно време и за изпълнение на допълнителни задължения в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Чл. 188л

При изпълнение на служебните си задължения съдебните служители се легитимират със служебна карта.

Чл. 188м

(1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебните служители.

(2) Ранговете на съдебните служители са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално постъпване съдебните служители получават пети ранг.

(3) Условията и редът за присъждане на ранговете и за повишаване в ранг се определят с правилника по чл. 188, ал. 3.

Чл. 188н

На съдебните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

Чл. 188о

Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от десет брутни месечни възнаграждения.

Чл. 188п

Съдебните служители задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 188р

(1) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.

(2) За главен секретар може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 2. Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет.

(3) Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, наименованията на длъжностите и броят на служителите се определят с устройствен правилник, приет с решение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 188с

(1) В съдилищата и прокуратурите има съдебни администратори. Съдебният администратор планира, организира и ръководи съдебните служители, отговаря за управлението на административната дейност в съда, въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията и снабдяването с оборудване.

(2) Изискванията за заемане на длъжността, както и условията и редът за назначаването на съдебния администратор се определят с правилниците по чл. 188, ал. 1 и 3.

(3) Съдебният администратор получава основно възнаграждение в размер до 80 на сто от основното възнаграждение на съдия в районен съд.

(4) Съдебният администратор е политически неутрален при изпълнение на служебните си задължения.

Чл. 188т

Дейността на органите на съдебната власт по информиране на обществеността и по осигуряване на връзките със средствата за масово осведомяване се подпомага от пресслужби. Статутът, правата и задълженията на служителите в пресслужбите се определят с правилниците по чл. 188, ал. 1 и 3.

Чл. 188у

За неуредените в този закон случаи се прилага Кодексът на труда.

Чл. 188ф

(1) Когато е възможно, всички актове и документи по делата се изготвят и на електронен носител.

(2) Когато висящо дело или преписка следва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане.

Чл. 189

Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, главният прокурор, Върховният касационен съд и Върховният административен съд в съответствие със Закона за статистиката предоставят статистически данни на Националния статистически институт за публикуване. Данните за следствените служби се предоставят от техните директори.

Чл. 190

(1) Съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията ползват редовен платен годишен отпуск 30 работни дни и удължен отпуск по един работен ден на всеки прослужени две години юридически стаж.

(2) Ползването на отпуск, освен при временна нетрудоспособност, се разрешава:

1. от председателя на районния съд – за съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията Председателят на районния съд изпраща на министъра на правосъдието за сведение екземпляр от заповедта за разрешен неплатен отпуск и уведомление за ползване и прекратяване на платен отпуск поради бременност и раждане.

2. от председателя на окръжния съд – за съдиите от окръжния съд и от съответните районни съдилища;

3. от окръжния прокурор – за прокурорите при окръжната и районните прокуратури;

4. от директора на следствената служба – за съответните следователи;

5. от председателя на съответния административен съд - за съдиите от същия съд, и от председателя на Върховния административен съд - за председателите на административните съдилища;

6. от председателите на съответния апелативен съд – за съдиите от същия съд и за председателите на окръжните съдилища, и от председателя на Върховния касационен съд – за председателите на апелативните съдилища;

7. от председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд – за съдиите от съответния Върховен съд;

8. от главния прокурор – за ръководителите на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура, за прокурорите при същите прокуратури, за апелативните и за окръжните прокурори;

9. от директора на Националната следствена служба – за следователите от тази служба и за директорите на окръжните следствени служби.

(3) Лицата, които дават разрешение за отпуск на ръководителите по чл. 125а, уведомяват за това председателстващия Висшия съдебен съвет.

Чл. 191

(1) Съдебната ваканция е от 15 юли до 1 септември.

(2) Следователите, съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията не се ползват от съдебната ваканция.

Чл. 192

(1) През съдебната ваканция съдилищата разглеждат:

1. наказателни дела, по които е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“;

2. граждански дела за издръжка и за неправилно уволнение;

3. дела, по които със закон са задължени да се произнесат в срок, по-малък от един месец;

4. искания за обезпечаване на искове и доказателства, за издаване разрешения и заповеди по Семейния кодекс и за назначаване на особени представители;

5. други видове дела по преценка на ръководителя на съда, прокуратурата или на министъра на правосъдието.

(2) Съдът и прокуратурата са задължени да осигуряват достатъчен брой съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията през съдебната ваканция.

6. дела по несъстоятелност;

Чл. 193

Съдиите, прокурорите и съдебните служители, които не могат да ползват редовния си платен годишен отпуск по време на съдебната ваканция, имат право да го ползват по друго време.

Чл. 194

(1) Съдиите, прокурорите и следователите, изпратени извън страната за повишаване на своята квалификация от органите на съдебната власт или Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция за повече от три месеца, са длъжни да работят в съда, прокуратурата и следствието не по-малко от три години след завръщането си.

(2) Ако преди изтичане на срока по ал. 1 лицето напусне по собствено желание, то връща изцяло получените суми за командировката.

Чл. 195

(1) Съдиите и прокурорите не могат да ползват отпуск, преди да изготвят своите актове и да върнат делата, които са им възложени, освен при временна нетрудоспособност.

(2) Разпоредбите по ал. 1 се отнасят и за съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители.

Чл. 196

(1) Съдебната власт има самостоятелен бюджет, който е част от държавния бюджет на Република България.

(2) Висшият съдебен съвет съставя проект на годишен бюджет на съдебната власт, който представя в Министерството на финансите за включване в проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година.

(3) Висшият съдебен съвет съставя проект на годишен бюджет на съдебната власт, който представя в Министерството на финансите за включване в проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година.

(4) Народното събрание приема бюджета на съдебната власт по органи на съдебната власт, като самостоятелна част от държавния бюджет.

(5) Първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт е Висшият съдебен съвет, а органите на съдебната власт, които са юридически лица, са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.

(6) Министерският съвет всяка година с отчета за изпълнение на републиканския бюджет внася в Народното събрание и отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет с подробна обосновка.

Чл. 197

(отменен)

(1) Към Министерството на правосъдието се създават фонд „Съдебни сгради“ и фонд „Затворни сгради“.

(2) Фонд „Съдебни сгради“ и фонд „Затворни сгради“ се създават за построяването, оборудването и поддържането на сградите на съдилищата, прокуратурите, следствените служби и местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и техническите съоръжения в тях.

(3) Фонд „Съдебни сгради“ и фонд „Затворни сгради“ са юридически лица.

Чл. 198

(отменен)

Средствата за фонд „Съдебни сгради“ и фонд „Затворни сгради“ се набират от:

1. пет на сто от събраните държавни такси по Закона за държавните такси от съдилищата, службите по вписванията, съдебно-изпълнителните служби и Министерство на правосъдието;

2. дарения от физически и юридически лица;

3. завещания;

4. депозитните суми, внесени по наказателни и граждански дела за свидетели, експертизи, командировки и гаранции в пари и ценности, неполучени или неизтеглени в срок от три години от прекратяване или приключване на делото;

5. събраните суми и вещи по изпълнителни дела, неполучени от взискателите в петгодишен срок от прекратяване на делото;

6. веществените доказателства, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени;

7. приходите, получени от експлоатацията на съдебните сгради;

8. други приходоизточници.

Чл. 199

(отменен)

Фондовите средства се събират и съхраняват по отделна сметка в Българската народна банка.

Чл. 200

(отменен)

Набирането и разходването на средствата по фонд „Съдебни сгради“ и фонд „Затворни сгради“ се урежда с наредба на министъра на правосъдието и министъра на финансите, издадена в двумесечен срок от влизането на този закон в сила.

Чл. 201

(1) Който не изпълни разпореждане, дадено от орган по съответния ред въз основа на този закон, се наказва с глоба от 20 000 до 200 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Глобата се налага с разпореждане или постановление на съдия, прокурор или следовател, след като на лицето се предостави възможност да даде обяснения във връзка с нарушението.

(3) Органът, наложил наказанието, може да отмени или намали глобата по жалба на наказаното лице, подадена в едномесечен срок от съобщението.

Чл. 356

(1) Към министъра на правосъдието има инспекторат, който:

1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби;

2. проверява организацията по о6разуването и движението на съде6ните, прокурорските и следствените дела;

3. анализира и о6о6щава свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите;

4. проверява дейността по о6разуването, движението и решаването на изпълнителните дела и на делата по вписванията; о6о6щава и анализира практиката по тези дела;

5. предоставя на Висшия съдебен съвет информация за констатациите и оценка на организацията по о6разуването и движението на съде6ните, прокурорските и следствените дела.

(2) Инспекторатът не проверява дейността на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура.

Чл. 366

(1) Ревизорите се назначават от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.

(2) За ревизори могат да бъдат назначавани само лица, които отговарят на изискването за заемане на длъжността съдия в окръжен съд.

(3) Ревизорите осъществяват функциите си по чл. 35, ал. 1, т. 5 и 6 съобразно компетенциите си.

(4) Длъжността и възнаграждението на ревизорите се приравняват на съдия в окръжен съд.

(5) При освобождаване на ревизорите от инспектората те се връщат на длъжността, която са заемали до назначаването им, ако са работили в съдебната система.

§ 1

(1) Първоинстанционните граждански дела, подсъдни на районния съд, се разглеждат без участието на съдебни заседатели,.

(2)

§ 2

Съществуващите съдебни райони и определените седалища на съдилищата до влизането на този закон в сила се запазват.

§ 3

(1) Заварените съдии, прокурори и следователи продължават да изпълняват задълженията си, с изключение на съдиите от Върховния съд.

(2) Съдиите от Върховния съд, ако отговарят на изискванията на закона, се преназначават във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като се взема тяхното мнение.

§ 4

(1) Националната следствена служба запазва цялото движимо и недвижимо имущество, ползвано от нея до влизането на този закон в сила.

(2) Следователите и другите служители в Националната следствена служба запазват досегашните си права относно категорията на труд, паричните добавки за прослужени години и звания, добиване право на пенсия, както и размера и реда за получаване на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор.

§ 5

Министерският съвет в шестмесечен срок от приемането на този закон с разпореждане утвърждава разделителен протокол между Министерство на вътрешните работи и Националната следствена служба по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на правосъдието и директора на Националната следствена служба за уреждане на всички правоотношения, свързани с отделянето на Националната следствена служба от Министерството на вътрешните работи.

§ 6

Заварените стажант-юристи провеждат и завършват стажа си по реда, предвиден по време на започването на стажа.

§ 7

Заварените съдии, прокурори и следователи запазват ранговете си, които се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 143, освен когато ранговете са придобити в нарушение на закона.

§ 8

Съдиите и прокурорите, които не отговарят на изискванията за заеманата от тях длъжност, се освобождават от нея с влизането на този закон в сила.

§ 9

Инспекторите в отдел „Инспекторат“ при Министерството на правосъдието запазват размера на възнаграждението, което са получавали за заеманите от тях длъжности в прокуратурата и следствието, а съдебните инспектори получават възнаграждение, съответстващо на ранга, който се изисква за назначаването им по чл. 36.

§ 10

(1) Висящите дисциплинарни преписки, заварени от този закон, се разглеждат по реда на глава четиринадесета.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите, които са освободени, преместени без тяхно съгласие или понижени в длъжност от Висшия съдебен съвет до влизане в сила на този закон, могат да обжалват решението пред Върховния административен съд в тримесечен срок от влизането на този закон в сила.

§ 11

Членовете на Висшия съдебен съвет се избират в едномесечен срок от влизането на този закон в сила.

§ 12

Мандатът на избраните съдебни заседатели се продължава до определяне на съдебни заседатели по този закон.

§ 13

Стажът, прекаран като арбитър, се приравнява на стаж по чл. 127, ал. 5, а по ал. 6 се приравнява на стаж като съдия.

§ 14

Този закон се приема на основание чл. 133 от Конституцията на Република България и отменя:

1. Закона за устройство на съдилищата (обн., ДВ, бр. 23 от 1976 г.; изм., бр. 36 от 1979 г., бр. 91 от 1982 г., бр. 27 и 29 от 1986 г., бр. 91 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 46 от 1991 г. и бр. 100 от 1992 г.);

2. Закона за прокуратурата (обн., ДВ, бр. 87 от 1980 г.; изм., бр. 27 от 1986 г.; доп., бр. 91 от 1988 г.; изм., бр. 46 от 1991 г. и бр. 100 от 1992 г.);

3. Указ № 1138 от 1979 г. за създаване на единен следствен апарат при Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 57 от 1979 г.; изм., бр. 26 и 91 от 1988 г., бр. 46 и 106 от 1991 г. и бр. 110 от 1993 г.);

4. Закона за Висшия съдебен съвет (обн., ДВ, бр. 74 от 1991 г.; изм., бр. 106 от 1991 г.).

§ 15

До избирането на Върховен касационен съд и Върховен административен съд компетенциите им се изпълняват от Върховния съд.

§ 16

Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.