Наредба № Із-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар

Чл. 1

(1) С наредбата се определят изискванията и техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар при:

1. планирането и застрояването на урбанизираните територии;

2. застрояването на поземлени имоти, разположени извън урбанизираните територии, в т.ч. крайпътни строежи, бензиностанции и газостанции, мотели, къмпинги, лесопаркове, защитени територии и др.;

3. проектирането и изпълнението на строежите при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), в т.ч. при оразмеряването на евакуационни пътища и при евакуацията на хора, като се предвиждат мерки за тяхното безопасно и аварийно извеждане;

4. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или промяна на предназначението на обект или на част от него, както и при извършване на строителни и монтажни работи в съществуващи обекти или части от тях, за които се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел ІІІ ЗУТ;

5. поставяне на преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности по чл. 56 ЗУТ, с изключение на преместваемите обекти с гъвкаво покритие, изискванията за които са определени в Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ДВ, бр. 89 от 2014 г.).

(2) В случаите по ал. 1, т. 4 изискванията на наредбата се прилагат само за обхвата на разрешението за строеж.

(3) Наредбата се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, правилата и нормите за устройство на територията, на нормите, правилата и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите съгласно чл. 169 ЗУТ, както и нормативните изисквания за съгласуване, одобряване, разрешаване и въвеждане на строежите в експлоатация.

(4) При осигуряване на пожарната безопасност на специални строежи по чл. 3, ал. 3 ЗУТ освен изискванията на тази наредба се прилагат и изискванията за безопасност, определени в съответните нормативни актове.

(5) Наредбата не се прилага за строежи на подземната минна промишленост и за строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.

(6) При несъответствие на изискванията на тази наредба със специфичните изисквания за проектиране на строежи на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия приложимите изисквания за тези строежи се определят със заданието за проектиране, съответно инвестиционните проекти се приемат от специализирания експертен съвет по чл. 6, ал. 6 ЗУТ, назначен от министъра на отбраната.

Чл. 2

(1) За осигуряване на пожарната безопасност строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че в случаите на възникване на пожар:

1. да е осигурена устойчивостта на конструкцията за определен период;

2. да са предвидени мерки за ограничаване на възникването и разпространяването на огъня и дима в строежа;

3. да са предвидени мерки срещу разпространяването му към съседните строежи;

4. да са осигурени условия обитателите да могат да напуснат строежа или да бъдат спасени с други средства;

5. да са създадени условия за безопасност на спасителните екипи;

6.

(2) Осигуряването на безопасност в случай на пожар се смята за удовлетворено, когато сградата е проектирана и изпълнена при спазване на:

1. изискванията за съответните класове на функционална пожарна опасност на строежите;

2. минималната огнеустойчивост на конструктивните елементи и изискваните класове по реакция на огън за строителните продукти, както и други специфични изисквания за различните видове строежи.

Чл. 3

(1) В зависимост от функционалната пожарна опасност на строежите се проектират пожароизвестителни системи и пожарогасителни инсталации с автоматично и/или ръчно задействане съгласно приложение № 1.

(2) Строежите в зависимост от функционалната им пожарна опасност се оборудват с пожаротехнически средства съгласно приложение № 2.

Чл. 4

(1) Инвестиционният проект на строежа съдържа част „Пожарна безопасност“ с минимален обхват и съдържание съгласно приложение № 3.

(2) В част „Пожарна безопасност“ по ал. 1 се включват пасивните и активните мерки за защита и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на строежа.

(3) Част „Пожарна безопасност“ се разработва за строежи, които са включени в класификацията по функционална пожарна опасност съгласно таблица № 1 към чл. 8, ал. 1.

(4) Допуска се да не се разработва част „Пожарна безопасност“ за сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 (жилищни сгради и сгради за обществено обслужване) със застроена площ до 200 m2 и до два етажа (в т.ч. подземните етажи), както и за едноетажни производствени, складови и селскостопански сгради с височина, определена съгласно чл. 24 от ЗУТ до 8 m и със застроена площ до 200 m2.

(5) Оразмеряването и изчисленията на основните характеристики и показатели, както и конкретните решения за осигуряване на безопасност в случай на пожар на сградите по ал. 4 се определят със съответните части на инвестиционния проект.

Чл. 5

(1) За удовлетворяване на основното изискване за пожарна безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ в строежите се предвиждат и влагат продукти с оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени с наредбите по Закона за техническите изисквания към продуктите.

(2) За осигуряване на пожарната безопасност на строежите строителните продукти се придружават от документите по Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

Чл. 6

Продуктите, които законово са произведени и пуснати на пазара в държави – членки на Европейския съюз, и в Турция, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се ползват за целите на тази наредба, когато техните характеристики осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност спрямо изискванията, определени в наредбата.

Чл. 7

(1) Нови технически решения в инвестиционното проектиране, разработени в съответствие с изискванията на стандарти и национални нормативни актове за проектиране, се прилагат след приемането им с мотивирано решение от експертен съвет към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерството на вътрешните работи (ГДПБЗН – МВР), при условие че с тях се гарантира пожарната безопасност на строежа.

(2) В случаите по чл. 1, ал. 1, т. 4, при които няма териториална, техническа или конструктивна възможност за изпълнение на изискванията на наредбата, за осигуряване на пожарната безопасност на строежите се прилагат други активни и пасивни мерки и технически решения в инвестиционното проектиране след постигане на съгласие между представители на възложителя, проектанта, консултанта и експертния съвет по ал. 1.

(3) За строежи на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия техническите решения и мерки по ал. 1 и 2 се приемат от специализирания експертен съвет по чл. 1, ал. 6.

Чл. 8

(1) За осигуряване на безопасността при пожар строежите, пожарните сектори и помещенията в зависимост от функционалната им пожарна опасност се подразделят на класове и подкласове съгласно табл. 1.

(2) Сградите, пожарните сектори, помещенията, откритите технологични инсталации и съоръженията от клас на функционална пожарна опасност Ф5 в зависимост от пожаро- и експлозивоопасните свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичните процеси се подразделят на категории по пожарна опасност съгласно табл. 2.

(3)

(4)

Чл. 9

(1) Строителните конструкции и елементи се проектират с огнеустойчивост, която да удовлетворява приложимите критерии съгласно изискванията на наредбата.

(2) Носимоспособност (R) е критерий за оценка на способността на конструкцията и/или на елемент на строежа да запазва конструктивната си устойчивост (да се съпротивлява) при въздействие на огън от една или повече страни за определен период.

(3) Непроницаемост (Е) е критерий за оценка на способността на елемент от конструкцията на строежа да издържа на въздействие на огън само от едната страна и при преминаването на пламъци или горещи газове да предотвратява пренасянето на огъня към неизложената страна.

(4) Изолираща способност (I) е критерий за оценка на способността на елемент от конструкцията на строежа да издържа на въздействие на огън само от едната страна и да предотвратява пренасянето на огъня и интензивното предаване на топлина от изложената към неизложената страна. Пренасянето се ограничава така, че да не се запали нито неизложената повърхност, нито който и да е материал в непосредствена близост до нея. Елементът се проектира така, че да служи като преграда срещу топлината за осигуряване на защитата на хората, които се намират близо до него. За врати, капаци, отваряеми прозорци и затварящи устройства за конвейери и релсови транспортни системи критерият I може да бъде допълнен с индекс „1“ или „2“, посочващ коя дефиниция за изолираща способност е използвана.

(5) В случаите, при които в наредбата има изисквания вратите, капаците, отваряемите прозорци или затварящите устройства за конвейери и релсови транспортни системи да притежават определен клас по устойчивост на огън (огнеустойчивост) с посочени критерии EI, може да бъдат използвани такива с критерии EI1 или EI2.

(6) Когато в наредбата има изисквания стените да притежават определен клас по устойчивост на огън (огнеустойчивост) с посочени критерии REI/EI, същите следва да бъдат с класификация по устойчивост на огън (огнеустойчивост), при двустранно огнево въздействие.

(7) Вратите, капаците, отваряемите прозорци и затварящите устройства за конвейери и релсови транспортни системи в пожарозащитните прегради (с изключение на хоризонталните пожарозащитни прегради и хоризонталните прегради на пожарните сектори) следва да бъдат с клас по устойчивост на огън при двустранно огнево въздействие. Останалите врати, капаци, отваряеми прозорци и затварящи устройства за конвейери и релсови транспортни системи, за които има изисквания да притежават определен клас по устойчивост на огън с посочени критерии E/EI, може да бъдат с класификация по устойчивост на огън при едностранно огнево въздействие, ако е предвидено да бъдат монтирани на места, където няма огнево въздействие от страната, от която те са класифицирани без огнево въздействие.

(8) Системите за уплътняване на отвори, през които преминават тръбопроводи, кабели и други съоръжения и комуникации през пожарозащитните прегради (с изключение на хоризонталните пожарозащитни прегради и хоризонталните прегради на пожарните сектори), както и за уплътняване на линейни фуги, пресичащи пожарозащитните прегради (с изключение на хоризонталните пожарозащитни прегради и хоризонталните прегради на пожарните сектори), следва да бъдат с клас по устойчивост на огън при двустранно огнево въздействие.

Чл. 10

(1) Строителните елементи, конструкциите и инсталациите се класифицират по отношение на огнеустойчивостта им в съответствие със серията стандарти БДС БДС EN 13501 и делегираните регламенти на Европейската комисия за класификация по огнеустойчивост, публикувани в „Официален вестник“ на Европейския съюз. Информация за класификацията по огнеустойчивост е дадена в приложение № 4.

(2) Огнеустойчивостта на строителните конструкции и елементи се определя въз основа на резултатите от:

1. изпитвания;

2. изчисления;

3. сравнения (при използването на таблици).

(3) Проектната огнеустойчивост на строителните конструкции по ал. 2, т. 2 се определя съобразно нормите и методите за проектиране и изчисляване от системата стандарти „Конструктивни Еврокодове“, въведени като БДС БДС EN 1990, и национално определените към тях параметри.

(4) Класификацията по огнеустойчивост на строителните конструкции и елементи по ал. 2, т. 3 е дадена в приложение № 5.

(5)

Чл. 11

Елементите на строителните конструкции се проектират така, че в зависимост от функциите им, определени в проекта, да отговарят на изискванията на приложимите критерии (R, Е, I, W) за определен период, както следва: за носещи елементи – R; за преграждащи носещи елементи – R, Е и I (W), и за преграждащи неносещи елементи – Е, I (W).

Чл. 12

(1) Сградите или части от тях (разделени с брандмауер, изпълнен по цялата височина на сградата в непрекъснат вертикален план, които имат най-малко по един независим евакуационен път, водещ до краен евакуационен изход към околната среда на кота терен) се подразделят на степени на огнеустойчивост в зависимост от огнеустойчивостта на строителните им конструктивни елементи съгласно табл. 3.

(2) За осигуряване на огнеустойчивостта на строителните конструкции и елементи се използват строителни продукти за покрития (огнезащитни бои, състави, облицовки и др. под.) и технически решения в зависимост от сечението, броя на нагряваните страни и фактора на масивност на профилите.

(3) Огнеустойчивостта на носещите стоманени строителни елементи се определя чрез носимоспособността им (R) при огнево натоварване. При проектиране критичната температура на стоманените елементи може да се се определя в съответствие с чл. 10, ал. 3 или се приема, както следва:

1. критична температура, равна или по-малка от 550 °С – при огнезащита на четиристранно нагрявани стоманени елементи с I, H и други видове отворени сечения;

2. критична температура, равна или по-малка от 500 °С – при огнезащита на четиристранно нагрявани стоманени елементи с правоъгълно кухо сечение на профилите;

3. критична температура, равна или по-малка от 550 °С – при огнезащита на стоманени елементи с кръгло кухо сечение на профилите;

4. критична температура, равна или по-малка от 550 °С – при огнезащита на тристранно нагрявани стоманени елементи с правоъгълно кухо сечение на профилите;

5. критична температура, равна или по-малка от 600 °С – при огнезащита на тристранно нагрявани стоманени елементи с I, H и други видове отворени сечения на профилите.

(4) Допуска се използването на пожаронезащитени стоманени конструкции за сгради или части от тях съгласно ал. 1, за които е допустима V степен на огнеустойчивост, както и за:

1. сгради или части от тях съгласно ал. 1 (и с максимална височина на пребиваване на хора до 25 m) от категория по пожарна опасност Ф5Д – без ограничения в максимално допустимата площ на сградата или пожарния сектор;

2. едноетажни сгради или части от тях съгласно ал. 1 от категория по пожарна опасност Ф5Г – с максимално допустима площ на сградата или пожарния сектор 10 500 m2;

3. едноетажни сгради или части от тях съгласно ал. 1 от категория по пожарна опасност Ф5В – с максимално допустима площ на сградата или пожарния сектор 1500 m2, а при осигуряване на автоматична ПГИ с вода (независимо от това дали съгласно приложение № 1 се изисква такава инсталация) площта може да бъде увеличена петкратно;

4. едноетажни сгради или части от тях съгласно ал. 1 от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 – с максимално допустима площ на сградата или пожарния сектор 500 m2, а при осигуряване на автоматична ПГИ с вода (независимо от това дали съгласно приложение № 1 се изисква такава инсталация) площта може да бъде увеличена двукратно.

5. двуетажни сгради или части от тях съгласно ал. 1 (и с максимална височина на пребиваване на хора до 25 m) от:

(5) Необходимата огнеустойчивост на вертикални и хоризонтални стоманени връзки в сгради или части от тях съгласно ал. 1 се определя в зависимост от тяхното предназначение, както следва:

1. вертикалните връзки, които участват в осигуряването на общата устойчивост на сградата или част от нея съгласно ал. 1, се предвиждат с минимална огнеустойчивост, съответстваща на изискващата се огнеустойчивост за колоните и рамките, а хоризонталните връзки, които участват в осигуряването на общата устойчивост на сградата или част от нея съгласно ал. 1 – с минимална огнеустойчивост, съответстваща на изискващата се огнеустойчивост за съответните междуетажни конструкции/покриви;

2. стоманените връзки, които участват в осигуряването на местна и обща устойчивост на отделни елементи или поемат натоварвания от тях, се предвиждат с минимална огнеустойчивост, съответстваща на изискващата се огнеустойчивост за укрепваните от тях елементи.

(6) За сгради от III и IV степен на огнеустойчивост строителните конструктивни елементи с класове по реакция на огън D – F или с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън, които са защитени с огнезащитна облицовка, се приемат с огнеустойчивост, както следва:

1. REI 60 – за външните и вътрешните носещи стени и за междуетажните преградни конструкции, защитени от всички страни с огнезащитна облицовка с огнеустойчивост К2 60 и с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;

2. ЕI 60 – за стените на стълбища и стените на асансьорни шахти, защитени от всички страни с огнезащитна облицовка с огнеустойчивост К2 60 и с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;

3. R 60 – за площадките и рамената на стълбища, защитени от всички страни с огнезащитна облицовка с огнеустойчивост К2 60 и с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;

4. REI 30 – за външните и вътрешните носещи стени и междуетажните преградни конструкции, защитени от всички страни с огнезащитна облицовка с огнеустойчивост К2 30 и с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, както и за покривите, защитени от долната страна с огнезащитна облицовка с огнеустойчивост К2 30 и с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;

5. ЕI 30 – за външните и вътрешните неносещи стени, стените на евакуационни коридори и фоайета, стените на стълбища и стените на асансьорни шахти, защитени от всички страни с огнезащитна облицовка с огнеустойчивост К2 30 и с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;

6. R 30 – за площадките и рамената на стълбища, защитени от всички страни с огнезащитна облицовка с огнеустойчивост К2 30 и с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(7) Когато в пространството между строителните конструктивни елементи по ал. 6 и техните огнезащитни облицовки са предвидени изолационни продукти, същите са с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(8) За предотвратяване на разпространението на горенето между етажите при пожар в сградите от I до IV степен на огнеустойчивост с максимална височина на пребиваване на хора до 25 m се предвижда една от мерките съгласно т. 1 от приложение № 8.

Чл. 13

(1) Максимално допустимата площ на сградите или пожарните сектори (с изключение на тези от КФПО Ф5) в зависимост от максималната височина на пребиваване на хора, степента на огнеустойчивост и броя на етажите на сградите или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1) се определя съгласно табл. 4.

(2)

(2) Когато сградите или части от тях съгласно чл. 12, ал. 1 (с изключение на тези от КФПО Ф5) включват само подземни и/или полуподземни етажи, задължителната им степен на огнеустойчивост, както и максимално допустимата площ на сградите или пожарните сектори се определят съгласно табл. 4 като за сгради с един надземен етаж.

(3) Когато не са посочени конкретни изисквания в съответните раздели, максимално допустимата площ на сградите или пожарните сектори от КФПО Ф5, в зависимост от максималната височина на пребиваване на хора, броя на етажите и степента на огнеустойчивост на сградите или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1) се определя съгласно табл. 6.

(4) За едноетажни сгради или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1) от клас на функционална пожарна опасност Ф5 с максимална височина на пребиваване на хора до 25 m включително се допуска площите по табл. 6 да бъдат увеличени двукратно за категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б и петкратно за останалите категории по пожарна опасност при осигуряване на автоматична спринклерна пожарогасителна инсталация за цялата площ на сградата или частта от нея съгласно чл. 12, ал. 1 (независимо от това дали съгласно приложение № 1 се изисква такава инсталация).

(5) Допуска се проектиране на мелници от категория по пожарна опасност Ф5Б от I степен на огнеустойчивост на сградата или частта от нея съгласно чл. 12, ал. 1 и с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m, като максималната площ на сградата или пожарния сектор е 2200 m2.

(6) Когато в сградата или пожарния сектор се предвиждат помещения с различен клас или подклас на функционална пожарна опасност, сградата или пожарният сектор се проектира с площ, която удовлетворява изискванията за функционалното предназначение на всеки от класовете (подкласовете), заемащ площ повече от 25 % от площта на всички помещения в сградата или пожарния сектор.

(7) При определяне на максимално допустимата площ на сградите или пожарните сектори в броя на етажите на сградите или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1) се допуска да не бъдат включвани:

1. тавански етажи, в които са предвидени само технически и складови помещения – за сгради от всички класове на функционална пожарна опасност;

2. междинно ниво или полуниво, разположено между две последователни подови конструкции или подова конструкция и покрива на сградата, което е с площ до 100 m2, но не повече от 50 % от площта на помещението или пространството, в което е разположено – за сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1, Ф3, Ф4 и Ф5 и подклас Ф2.2; при осигуряване на автоматична спринклерна пожарогасителна инсталация (независимо от това, дали съгласно приложение № 1 се изисква такава инсталация) площта на междинното ниво или полуниво може да бъде увеличена до 200 m2, но не повече от 50 % от площта на помещението или пространството;

3. етажи, всеки от които е с площ до 25 % от площта на сградата или частта от нея съгласно чл. 12, ал. 1 – за сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1.

Чл. 14

(1) Основен показател за оценяване на степента и приноса за разпространяване на пожара и за класифициране на строителните продукти е класът по реакция на огън, който се определя въз основа на резултатите от изпитване.

(2) Строителните продукти се класифицират по отношение на реакцията им на огън в съответствие със серията стандарти БДС БДС EN 13501, Делегиран регламент (ЕС) 2016/364 на Комисията от 1 юли 2015 г. относно класифицирането на експлоатационните показатели за реакцията на огън на строителните продукти в съответствие с Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета и решенията на Европейската комисия за класификация по реакция на огън, публикувани в „Официален вестник“ на Европейския съюз.

(3) Означенията, критериите за класификация и методите за изпитване за определяне на реакцията на огън на строителните продукти се прилагат в съответствие с ал. 2.

(4) Класификацията на строителните продукти и елементи по реакция на огън в съответствие с ал. 2 е, както следва:

1. за строителни продукти, с изключение на подови покрития, електрически кабели и топлоизолация за тръби – А1, А2, B, C, D, E и F;

2. за подови покрития – А1FL, А2FL, ВFL, СFL, DFL, ЕFL и FFL;

3. за електрически кабели – Aca, B1ca, B2ca, Cca, Dca, Eca и Fcа;

4. за топлоизолация за тръби – A1L, A2L, BL, CL, DL, EL и FL;

5. за строителни продукти за покриви и покривни покрития – BROOF (t1), FROOF (t1), BROOF (t2), FROOF (t2), BROOF (t3), СROOF (t3), DROOF (t3), FROOF (t3), BROOF (t4), СROOF (t4), DROOF (t4), EROOF (t4) и FROOF (t4).

(5) За строителните продукти и елементи от класове по реакция на огън А2, B, C, D и E се извършва допълнителна класификация в зависимост от интензивността на отделяне на дим и образуването на пламтящи частици или капки при горене.

(6) При класификацията на строителните продукти по реакция на огън в зависимост от приноса им за развитието на неконтролирано горене се използват следните означения:

1. клас А1 – за негорими продукти, които нямат принос за развитието на неконтролирано горене;

2. клас А2 – за негорими продукти с изключително ограничен принос за неконтролирано горене;

3. клас В – за продукти с много ограничен принос за неконтролирано горене;

4. клас С – за продукти с ограничен принос за неконтролирано горене;

5. клас D – за продукти с приемлив принос за неконтролирано горене;

6. клас E – за продукти със значителен принос към неконтролирано горене;

7. клас F – за продукти с много значителен принос към неконтролирано горене.

(7) Строителните продукти се класифицират допълнително в зависимост от интензивността на отделяне на дим и образуването на пламтящи частици или капки при горене и се означават със символите „s (s1, s2, s3)“ и „d (d0, d1, d2)“, както следва:

1. с s1 – при много ограничено отделяне на дим; с s2 – при ограничено отделяне на дим; с s3 – когато няма изискване за ограничаване на образуването на дим;

2. с d0 – когато не образуват пламтящи частици или капки; с d1 – когато пламтящите частици или капки изгасват бързо; с d2 – когато няма изискване за ограничаване на образуването на пламтящи частици или капки.

(8) Информация за строителните продукти, за които не се изисква изпитване съгласно Решение 96/603/ЕO, изменено с Решение 2000/605/ЕO и с Решение 2003/424/ЕO, Решение 2000/553/ЕO, Решение 2003/43/ЕO, изменено с Решение 2003/593/ЕO, с Решение 2006/673/ЕO и с Решение 2007/348/ЕO, Решение 2005/403/ЕО, Решение 2005/610/ЕO, изменено с Делегиран регламент (ЕС) 2017/1227 на Комисията, Решение 2006/213/ЕO, изменено с Делегиран регламент (ЕС) 2024/1399 на Комисията, Решение 2006/600/ЕO, Решение 2010/81/ЕС, Решение 2010/82/ЕС, Решение 2010/83/ЕС, Решение 2010/85/ЕС, Решение 2010/737/ЕO, Решение 2010/738/ЕO, Делегиран регламент (ЕС) № 1292/2014 на Комисията, Делегиран регламент (ЕС) № 1293/2014 на Комисията, Делегиран регламент (ЕС) 2017/1228 на Комисията и Делегиран регламент (ЕС) 2017/2293 на Комисията, поправен с Поправка ОВ, L 7, 12.1.2018 г., е дадена в приложение № 6.

(9) Класификацията по реакция на огън е определена в таблиците на приложение № 7, както следва: на строителните продукти – в табл. 1, на продуктите за подови покрития – в табл. 2, на продуктите за топлоизолация за тръби – в табл. 3, на електрическите кабели – в табл. 4, и на покривите и покривните покрития – в табл. 5.

(10) Строителните конструктивни елементи за сгради от I и II степен на огнеустойчивост се проектират с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, а конструктивните елементи за сгради от III степен на огнеустойчивост – с клас по реакция на огън не по-нисък от С. За строежи от пожаронезащитени стоманени конструкции, за които не е допустима V степен на огнеустойчивост, носещите конструктивни елементи се проектират с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, а останалите конструктивни елементи – с клас по реакция на огън не по-нисък от C.

(11) Допуска се строителните конструктивни елементи за сгради от III степен на огнеустойчивост да бъдат проектирани с класове по реакция на огън D – F или с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън, ако:

1. външните и вътрешните носещи стени, стените на стълбища, стените на асансьорни шахти, междуетажните преградни конструкции и площадките и рамената на стълбища, с посочените класове по реакция на огън, са защитени от всички страни с огнезащитна облицовка с огнеустойчивост К2 60 и с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;

2. външните и вътрешните неносещи стени и стените на евакуационни коридори и фоайета, с посочените класове по реакция на огън, са защитени от всички страни с огнезащитна облицовка с огнеустойчивост К2 30 и с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;

3. покривите, с посочените класове по реакция на огън, са защитени от долната страна с огнезащитна облицовка с огнеустойчивост К2 30 и с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(12) Отворите в стени и хоризонтални конструкции по табл. 3, през които преминават тръбопроводи, въздухопроводи, димоотводи на вентилационни системи за отвеждане на дим и топлина, кабели и други комуникации в сгради от I и II степен на огнеустойчивост, се уплътняват с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, а в сгради от III степен на огнеустойчивост – с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от С. Остъкленията (с изключение на тези във външните фасадни стени) се предвиждат с клас по реакция на огън не по-нисък от изискващия се за продуктите за покрития на съответните вътрешни повърхности по табл. 7, а остъкленията в пожарозащитни прегради – с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(13) Класовете по реакция на огън на продукти за покрития на вътрешни повърхности в сградите или части от тях съгласно чл. 12, ал. 1 (стени, тавани, подове и колони) са определени в табл. 7.

(14) Класовете по реакция на огън на компонентите на системи за топлоизолация на външни повърхности на сгради или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1) от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 (с изключение на сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m), допустимите площи и начинът на разделянето им са дадени в табл. 7.1.

(15) Класовете по реакция на огън на компонентите на системи за топлоизолация на външни повърхности на сгради или части от тях съгласно чл. 12, ал. 1 от клас на функционална пожарна опасност Ф5 (с изключение на сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m), допустимите площи и начинът на разделянето им са дадени в табл. 7.2.

(16) Когато в сградата или частта от нея (съгласно чл. 12, ал. 1) се предвиждат помещения от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 и Ф5, класовете по реакция на огън на компонентите на системи за топлоизолация на външните повърхности на сградата или частта от нея (съгласно чл. 12, ал. 1), допустимите площи и начинът на разделянето им се проектират така, че да удовлетворяват изискванията за функционалното предназначение на всеки от класовете на функционална пожарна опасност, заемащ площ повече от 25 % от площта на всички помещения.

(17) За сгради или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1) от клас на функционална пожарна опасност Ф1, които са с три и повече надземни етажа (с максимална височина на пребиваване на хора до 25 m) и с топлоизолация на външните стени, изпълнена от продукти с класове по реакция на огън D – F или продукти с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън, освен изискванията по ал. 14:

1. по периметъра на строежа се изпълнява ивица от топлоизолация с клас по реакция на огън А1 или А2 с минимална широчина 20 cm, разположена на височина до 90 cm от нивото на прилежащия терен (измерено до долния ръб на ивицата) – фиг. 1;

2. на височината на тавана на първия етаж, подовата конструкция на който е над нивото на прилежащия терен, по периметъра на строежа се изпълнява ивица от топлоизолация с клас по реакция на огън А1 или А2 с минимална широчина 20 cm – фиг. 1; в случай че разстоянието между осите на тази ивица и ивицата по т. 1 е повече от 3 m, се предвиждат допълнителни ивици от топлоизолация с клас по реакция на огън А1 или А2 с минимална широчина 20 cm, така че разстоянието между осите на ивиците да не превишава 3 m;

3. на височината на тавана на третия етаж, подът на който е разположен над нивото на прилежащия терен, по периметъра на строежа се изпълнява ивица от топлоизолация с клас по реакция на огън А1 или А2 с минимална широчина 20 cm – фиг. 1; в случай че разстоянието между осите на тази ивица и ивицата по т. 2 е повече от 8 m, се предвиждат допълнителни ивици от топлоизолация с клас по реакция на огън А1 или А2 с минимална широчина 20 cm, така че разстоянието между осите на ивиците да не превишава 8 m: Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1

4. за етажите над ивицата по т. 3 се изпълнява едно от следните технически решения:

5. когато покривната конструкция и/или топлоизолацията на покрива е предвидена от продукти с класове по реакция на огън D – F или от продукти с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън, на максимално разстояние 1 m от покривната конструкция по периметъра на строежа се изпълнява ивица от топлоизолация с клас по реакция на огън А1 или А2 с минимална широчина 20 cm съгласно фиг. 1Г: Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1Г

(18) Ивиците по ал. 17 се изпълняват от плътно залепени продукти с лепилен разтвор с клас по реакция на огън А1 или А2 и с външно покритие с клас по реакция на огън А1 или А2. Освен с лепилен разтвор те се прикрепват допълнително с прикрепващи устройства от продукти с клас по реакция на огън А1 или А2, разположени на разстояния между центровете им не повече от 45 cm и на разстояния от краищата на съставните елементи на ивицата, както следва: до горния и долния ръб – не по-малко от 10 cm, до страничните ръбове – не повече от 15 cm (фиг. 1Д). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1Д

(19) Допуска се прикрепващите устройства по ал. 18 да бъдат от полимерни продукти (без ограничение на класа по реакция на огън) с метален винт или пирон в случаите, когато е предвиден монтаж на капачки от топлоизолация с минимална дебелина 1,5 cm и с минимален клас по реакция на огън А2, покриващи главите на прикрепващите устройства (фиг. 1Е). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1Е

(20) В случаите по ал. 17, т. 4, буква „а“ топлоизолацията в участъка на щурцовете на отворите се изпълнява от продукти с клас по реакция на огън А1 или А2, с външно покритие с клас по реакция на огън А1 или А2 и с прикрепващи устройства от продукти съгласно ал. 18 или 19. Същите изисквания се прилагат и за топлоизолацията по вътрешната рамка на отворите в случаите по ал. 17, т. 4, буква „б“.

(21) Конструктивни елементи на сградата с клас по реакция на огън А1 или А2 и с минимална широчина 20 cm (балкони, козирки и др.), които прекъсват изцяло топлоизолационната система, може да изпълняват функциите на ивицата по ал. 17 – фиг. 1Ж. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1Ж

(22) Когато евакуационен път от втория или по-горен надземен етаж на сграда преминава през външна открита зона (напр. балкон, лоджия), по фасадите на сградата се изпълнява топлоизолация от продукти с минимален клас по реакция на огън А2 и външно покритие с минимален клас по реакция на огън А2 съгласно фиг. 1З, както следва:

1. в целия габарит на външната открита зона и на хоризонтално разстояние 1,5 m от него;

2. под частта от фасадата по т. 1 – до 90 cm от нивото на прилежащия терен;

3. над частта от фасадата по т. 1 – до покрива на сградата. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1З

(23) Изискванията на ал. 22 се прилагат и за топлоизолацията, полагана в участъците от фасадите на сградите при наличие на външни открити стълбища за евакуация по чл. 51, ал. 1, т. 1 – фиг. 1И. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1И

(24) Външното покритие на системите за топлоизолация по ал. 14 и 15, на ивиците по ал. 18 и на топлоизолацията по ал. 20 и 22 се изпълнява с обща дебелина не по-малко от 4 mm, като изискванията по отношение на класа му по реакция на огън се прилагат за основното покритие (положено директно върху топлоизолационния продукт) и финишното покритие (оформящо завършващия слой на топлоизолационната система). Не се ограничава класът по реакция на огън на фасадни бои с дебелина до 1 mm.

(25) Изискванията на ал. 17 – 21 се прилагат и за сгради или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1) от класoве на функционална пожарна опасност Ф2, Ф3 и Ф4 с три и повече надземни етажа (с максимална височина на пребиваване на хора до 25 m), за които е предвиденa топлоизолация на външните стени, изпълнена от продукти с класове по реакция на огън D-F, с дебелина, по-голяма от 0,1 m.

(26) Когато е предвидено полагане на външна топлоизолационна комбинирана система (ETICS) по външните ограждащи повърхности на строежа, изискванията на ал. 14 – 20, 22, 23 и 25 се прилагат за класа по реакция на огън на топлоизолационния продукт, който е компонент на комбинираната система.

(27) Не се ограничава класът по реакция на огън на хидроизолация, положена върху повърхности с клас по реакция на огън А1 или А2.

(28) Допуска се изискванията на ал. 14 и 15 да не се изпълняват за покриви, ако същите притежават следните класове при излагане на въздействие на външен огън:

1. за сгради от I и II степен на огнеустойчивост – BROOF (t4);

2. за сгради от III и IV степен на огнеустойчивост – BROOF (t4) или СROOF (t4).

(29) В строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на подкласове Ф1.1, Ф1.2, Ф2, Ф4.1) се допуска използването на неносещи фасадни панели с клас по реакция на огън, който не съответства на ал. 10, при условие че до 100 m2 площите се разделят с ивица с широчина 0,2 m с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Това разделяне може да не се изпълнява за строежи от КФПО Ф5 с категория по пожарна опасност Ф5Д.

(30) В сградите от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 от I и II степен на огнеустойчивост с максимална височина на пребиваване на хора до 25 m се допуска покривите да бъдат изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън B – D, при условие че са защитени до огнеустойчивост REI (ЕI) 60 със строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2. В този случай техническите съоръжения при разполагането им в неизползваемото от хора пространство се отделят с прегради с огнеустойчивост EI 30 и с клас по реакция на огън А1 или А2. За сградите от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 от III степен на огнеустойчивост с максимална височина на пребиваване на хора до 25 m се допуска покривите да бъдат изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън D, при изпълнение на същите условия.

(31) При проектиране на остъклени площи по цялата височина на фасади на сгради от I до IV степен на огнеустойчивост и наличие на две остъкления (двойна фасада) се предвиждат мерки за пожарна безопасност съгласно т. 2 от приложение № 8.

(32) При проектиране на сгради с вентилируеми фасади се предвиждат мерки за пожарна безопасност съгласно т. 3 от приложение № 8.

(33) Отворите, през които преминават тръбопроводи, кабели и други комуникации през преградите по чл. 122, ал. 1 и чл. 316, се уплътняват, без да се намалява нормативната огнеустойчивост на съответната преграда.

(34) При проектиране на стени и покриви на сгради с изолационни панели тип „сандвич“ с двустранно метално покритие конструктивните елементи, за които е предвидено да бъдат закрепени сандвич-панелите, се проектират минимум със същия клас по устойчивост на огън както стените и покривите.

Чл. 15

(1) В зависимост от пожарната опасност и размерите на обектите се предвиждат пожарозащитни прегради за създаване на препятствия по пътя на разпространяване на пожари в сградите.

(2) Пожарозащитните прегради служат за предотвратяване на разпространяването на пожара и на продуктите на горенето от помещението, където е възникнал пожарът, към съседни помещения.

(3) При проектиране на пожарозащитни прегради с изолационни панели тип „сандвич“ с двустранно метално покритие конструктивните елементи, за които е предвидено да бъдат закрепени сандвич-панелите, се проектират минимум със същия клас по устойчивост на огън както пожарозащитните прегради.

(4) Топлоизолацията в участъците на огнеустойчивите елементи и огнеустойчивите фасади по т. 4.1 и 4.2 от приложение № 8, както и в участъците на ивиците по чл. 20, ал. 2, се изпълнява с клас по реакция на огън А1 или А2 и с външно покритие с клас по реакция на огън А1 или А2. За външното покритие на същата топлоизолация се прилагат изискванията на чл. 14, ал. 24.

Чл. 16

(6) Отворите във вертикалните прегради на пожарния сектор се проектират с обща площ, която не превишава 25 % от площта на съответната преграда, а тези в хоризонталните прегради – с обща площ до 10 % от площта на съответната преграда. За защита на отворите в преградите на пожарния сектор се предвиждат самозатварящи се врати, капаци или затварящи устройства за конвейери и релсови транспортни системи с минимална огнеустойчивост ЕІ 90. Остъкляванията в преградите на пожарния сектор се предвиждат неотваряеми и с минимална огнеустойчивост EI 120. В преградите на пожарния сектор не се разрешава монтирането на отваряеми прозорци. (7) Изискванията на ал. 4 не се отнасят за стълбища, свързващи пожарни сектори по ал. 1, т. 4 с разположените над тях пожарни сектори, в случай че на нивото на прилежащия терен са осигурени отделяне на стълбището със стена с огнеустойчивост REI (EI) 120 и самостоятелен евакуационен изход през самозатваряща се димоуплътнена врата с огнеустойчивост ЕI 90 (фиг. 2). Фиг. 2 (8) Допуска се в рамките на сграда или част от нея съгласно чл. 12, ал. 1 с определена функционална пожарна опасност да се проектират помещения с друга функционална пожарна опасност (с изключение на такива от категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б) без отделянето им по ал. 1, т. 2 и 3, по чл. 22, ал. 2 или по чл. 662, ако общата им етажна площ е не повече от 25 % от площта на етажа, но не повече от 200 m2, както и в случаите, при които сградата или частта от нея съгласно чл. 12, ал. 1 е едноетажна и е с площ до 400 m2.

(11) За предотвратяване на разпространението на горенето при пожар между пожарните сектори, разположени един над друг или един до друг, се предвижда една от мерките съгласно т. 4 от приложение № 8.

(12) Вертикалните прегради на пожарните сектори в най-горния етаж на сградата или частта от нея съгласно чл. 12, ал. 1 се проектират по такъв начин, че да преминават в непрекъснат вертикален план през подпокривното пространство и при достигане на покрива да изпълняват изискванията за брандмауер съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 – 3.

Чл. 17

(1) Отворите, през които преминават тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и други съоръжения и комуникации през пожарозащитни прегради и прегради на пожарни сектори, се уплътняват, без да се намалява нормативната огнеустойчивост на съответната преграда.

(2) Линейните фуги, пресичащи пожарозащитните прегради, се уплътняват, без да се намалява нормативната огнеустойчивост на съответната преграда.

Чл. 18

Вратите, капаците, отваряемите прозорци и затварящите устройства за конвейери и релсови транспортни системи в пожарозащитните прегради, към които се поставя изискване за самозатваряне, трябва да удовлетворяват клас за самозатваряне най-малко:

1. С1 – за затварящи устройства за конвейери и релсови транспортни системи и за врати с предназначение съгласно БДС БДС EN 13241 „Врати за промишлени и търговски сгради и за гаражи. Стандарт за продукт, технически характеристики“, които при нормална експлоатация са задържани в отворено положение от устройства за задържане в отворено положение със способност за освобождаване;

2. С3 – за вратите извън тези по т. 1, за капаците и за отваряемите прозорци.

Чл. 19

(1) Брандмауерът е стена на сграда, която се проектира с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 120 (без отвори или с пожарозащитени отвори) по цялата височина на сградата в непрекъснат вертикален план и се изпълнява от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2) Брандмауерите служат за:

1. разделяне на сгради, които са допрени/долепени една до друга;

2.

2. разделяне на сградите на части съгласно чл. 12, ал. 1;

3. намаляване на минималните разстояния между сградите и съоръженията от всички класове на функционална пожарна опасност при спазване на изискванията на чл. 20 и при свързано застрояване на строежите.

(3) Брандмауерът започва от основите на сградата, като за:

1. сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5 пресича вертикално всички конструктивни елементи на сградата, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F; при покривни конструкции, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F, брандмауерът се предвижда на разстояние 0,6 m над покривното покритие и над разположените на разстояние до 2 m от него части, изпъкващи над покрива (капандури, оберлихти и др.); при покривни конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, брандмауерът достига до покривното покритие;

2. сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 от всички степени на огнеустойчивост пресича вертикално всички конструктивни елементи на сградата, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F; при покривни конструкции, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F, брандмауерът се предвижда на разстояние 0,3 m над покривното покритие (фиг. 2А); при покривни конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, брандмауерът достига до покривното покритие;

3. сгради с покриви, изпълнени с изолационни панели тип „сандвич“ с двустранно метално покритие и с топлоизолация от продукти с класове по реакция на огън В – F или продукти с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън, брандмауерът се проектира така, че да ги пресича, без да излиза извън покрива, като се предвижда разделителна ивица, изпълнена от продукти с клас по реакция не по-нисък от А2, с широчина от двете му страни не по-малка от 0,9 m;

4. сгради или крила от сгради, разделени с брандмауер в мястото на долепване под ъгъл, по-голям или равен на 135°, достига до външните стени, като за предотвратяване на разпространението на огъня между разделените части се изпълнява огнеустойчив елемент съгласно т. 4.1.2 от приложение № 8.

(4) В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 брандмауерът се проектира в непосредствена близост до мястото на дилатационната (земетръсната) фуга на сградата или частта от нея съгласно чл. 12, ал. 1, като разделените с брандмауер сгради или части от тях следва да са проектирани като независими конструктивни блокове.

Чл. 20

(1) Отворите в брандмауера се проектират с обща площ, която не превишава 10 % от площта му. За защита на отворите в брандмауера се предвиждат самозатварящи се врати, капаци или затварящи устройства за конвейери и релсови транспортни системи с минимална огнеустойчивост ЕІ 90. Остъкляванията в брандмауера се предвиждат неотваряеми и с минимална огнеустойчивост EI 120. В брандмауера не се разрешава монтирането на отваряеми прозорци.

(2) В случай че брандмауерът е проектиран на място, където две крила от една сграда или две отделни сгради се долепват под ъгъл, по-малък от 135°, за предотвратяване на разпространението на огъня между разделените части се предвиждат следните мерки:

1. ивиците от пресичащите се фасадни стени, разположени на разстояние, по-малко от 5 m една спрямо друга, мерено от далечните от вътрешния ъгъл краища на ивиците, се предвиждат с огнеустойчивост EI (ЕW) 60, от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и със защита на отворите в тях до същата огнеустойчивост (фиг. 2Б, буква „а“), или

2. ивицата от една от пресичащите се фасадни стени, разположена на разстояние, по-малко от 5 m от вътрешния ъгъл и от срещуположната фасадна стена, се предвижда с огнеустойчивост EI (ЕW) 60, от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и със защита на отворите в нея до същата огнеустойчивост (фиг. 2Б, буква „б“);

3. при сгради със скатни покриви (фиг. 2Б, буква „в“) стрехите в участъците по т. 1 или 2 се изпълняват със същия клас по реакция на огън и със същата огнеустойчивост както ивиците в съответствие с приложения детайл (фиг. 2Б, буква „г“).

(3)

(3) В случаите, когато не са предвидени мерките по ал. 2, брандмауерът се проектира на разстояние най-малко 5 m от мястото на долепване и от срещуположната фасадна стена на долепените сгради или крила от сгради (фиг. 2Б, буква „д“).

(4) В случай че брандмауерът е проектиран на място, където се долепват две крила от една сграда или две отделни сгради с различна височина, за предотвратяване на разпространението на огъня между разделените части се предвиждат следните мерки:

1. стената на по-високото крило (сграда) се проектира като брандмауер в рамките на контура на долепване и във вертикално направление на 5 m над покрива на по-ниското крило (сграда); ако разликата във височините на двете крила (сгради) е по-малка от 5 m, се допуска брандмауерът да бъде проектиран в рамките на контура на долепване и във вертикално направление на разстояние 0,6 m над покривното покритие на по-високото крило (сграда) и над разположените на разстояние до 2 m от него части, изпъкващи над покрива (капандури, оберлихти и др.), или

2. стената на по-високото крило (сграда) се проектира като брандмауер в рамките на контура на долепване и във вертикално направление на 5 m над покрива на по-ниското крило (сграда); ако разликата във височините на двете крила (сгради) е по-малка от 5 m, се допуска брандмауерът да бъде проектиран в рамките на контура на долепване и във вертикално направление на разстояние 0,6 m над покривното покритие на по-високото крило (сграда) и над разположените на разстояние до 2 m от него части, изпъкващи над покрива (капандури, оберлихти и др.), или

(5) В случаите, когато не са предвидени мерките по ал. 4, брандмауерът се проектира на разстояние най-малко 5 m от мястото на долепване на крилата (сградите).

(6) В случай че сгради (или сграда и съоръжение) са разположени на разстояние, по-малко от 5 m помежду си, и е предвиден брандмауер за намаляване на минималното разстояние между тях, за предотвратяване на разпространението на огъня между тях се предвижда една или повече от мерките, показани на фиг. 2В. При сгради със скатни покриви стрехите в участъците на огнеустойчивите ивици от фасадните стени се изпълняват съгласно ал. 2, т. 3. Фиг. 2В

(7) В случай че сгради (или сграда и съоръжение) са разположени на разстояние 5 m или повече помежду си и е предвиден брандмауер за намаляване на минималното разстояние между тях, брандмауерът се проектира по един от начините, показани на фиг. 2Г. Фиг. 2Г

(8) В случай че е предвиден брандмауер за намаляване на минималното разстояние между сгради с различна височина, разположени на разстояние една от друга, за предотвратяване на разпространението на огъня между сградите се предвиждат следните мерки:

1. стената на по-високата сграда се проектира като брандмауер в рамките на проекцията на контура на по-ниската сграда върху по-високата сграда (фиг. 2Д, букви „а“, „б“ и „в“) и във вертикално направление на 5 m над височината на покрива на по-ниската сграда, ако разликата във височините на двете сгради е по-малка от 5 m, се допуска брандмауерът да бъде проектиран в рамките на проекцията на контура на по-ниската сграда върху по-високата сграда и във вертикално направление на разстояние 0,6 m над покривното покритие на по-високата сграда и над разположените на разстояние до 2 m от него части, изпъкващи над покрива (капандури, оберлихти и др.), или

2. стената на по-ниската сграда е брандмауер и покривът на сградата е изпълнен от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и е с минимална огнеустойчивост REI 60 (и със защита на отворите в покрива до огнеустойчивост EI 60) в частта на разликата във височините между двете сгради (като се изважда разстоянието между сградите), но не повече от 15 m (фиг. 2Д, буква „г“). Вертикалните конструктивни елементи, носещи същия покрив, се проектират с минимална огнеустойчивост R 60 по цялата височина на сградата. Фиг. 2Д

(9) При предвиждане на брандмауер за намаляване на минималното разстояние между сграда и съоръжение с различна височина, за предотвратяване на разпространението на огъня между сградата и съоръжението се предвиждат следните мерки:

1. в случай че сградата е по-висока от съоръжението – стената на сградата от страната на съоръжението се проектира като брандмауер в рамките на проекцията на контура на съоръжението върху сградата (фиг. 2Д, букви „а“, „б“ и „в“) и във вертикално направление на 5 m над най-високата точка на съоръжението; ако разликата във височините на сградата и съоръжението е по-малка от 5 m, се допуска брандмауерът да бъде проектиран в рамките на проекцията на контура на съоръжението върху сградата и във вертикално направление на разстояние 0,6 m над покривното покритие на сградата и над разположените на разстояние до 2 m от него части, изпъкващи над покрива (капандури, оберлихти и др.), или

2. в случай че съоръжението е по-високо от сградата – стената на сградата от страната на съоръжението се проектира като брандмауер в рамките на проекцията на контура на съоръжението върху сградата и покривът на сградата се предвижда от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с минимална огнеустойчивост REI 60 (и със защита на отворите в покрива до огнеустойчивост EI 60) в частта на разликата във височините между сградата и съоръжението (като се изважда разстоянието между сградата и съоръжението), но не повече от 15 m (фиг. 2Д, буква „г“); вертикалните конструктивни елементи, носещи същия покрив, се проектират с минимална огнеустойчивост R 60 по цялата височина на сградата.

Чл. 21

(1) В едноетажни сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5.1 се допуска замяната на брандмауери и вертикални прегради на пожарни сектори с пожарозащитни зони.

(2) Пожарозащитната зона се проектира при спазване на следните изисквания:

1. минимална широчина на зоната – 6 m;

2. конструктивни елементи на зоната – изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А1 или А2 и с минимална огнеустойчивост, съответстваща на сграда от II степен на огнеустойчивост;

3. в зоната се предвиждат само негоримо оборудване, вещества и материали;

4. за възпрепятстване на разпространението на дима и топлината площта на зоната се защитава с автоматична инсталация за разпръскване на вода с минимална проектна плътност 7,50 mm/min и минимална продължителност на работа 120 min.

(3) При необходимост от изграждане на вентилационна система за отвеждане на дим и топлина (ВСОДТ) в помещенията, граничещи със зоната, димните прегради се проектират по границите на зоната.

Чл. 22

(1) Пожарозащитните стени се проектират с огнеустойчивост REI 60 (или EI 60) и се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция не по-нисък от А2.

(2) Пожарозащитните стени се предвиждат за отделяне на помещения от различен клас на функционална пожарна опасност (с изключение на помещенията по чл. 16, ал. 1, т. 2 и помещенията от категория по пожарна опасност Ф5Д), както и за отделяне на производства с различна категория по пожарна опасност Ф5А – Ф5Г.

(3) Отворите в пожарозащитните стени се проектират с обща площ, която не превишава 25 % от площта на съответната стена.

(4) За защита на отворите в пожарозащитните стени се предвиждат самозатварящи се врати, капаци, отваряеми прозорци или затварящи устройства за конвейери и релсови транспортни системи с минимална огнеустойчивост ЕІ 60. Остъкляванията в пожарозащитните стени се предвиждат с минимална огнеустойчивост EI 60.

(5) Помещенията по ал. 2 (с изключение на тези от категории Ф5А и Ф5Б) могат да не се разделят с пожарозащитни стени, ако са защитени с автоматична спринклерна пожарогасителна инсталация.

Чл. 23

Хоризонталните пожарозащитни прегради служат за ограничаване на разпространяването на пожар във вертикална посока. Те се проектират като подови, тавански и междинни (в обема на помещение и етаж за обособяване на технологични проходи, коридори и др.) конструкции, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост най-малко REI 60.

Чл. 24

(1) Отворите в хоризонталните пожарозащитни прегради се защитават със самозатварящи се врати, капаци или затварящи устройства за конвейери и релсови транспортни системи с огнеустойчивост най-малко EI 60.

(2) Разрешава се общата площ на отворите в хоризонталните пожарозащитни прегради да е до 2 % от площта на съответната преграда.

Чл. 25

(1) Пожарозащитните преддверия се предвиждат за осигуряване на незадимяване на стълбищните клетки в сградите с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m и за отделяне на помещенията с категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, когато те имат технологична или друга връзка със съседни помещения от друга категория или друг клас на функционална пожарна опасност или имат връзка с евакуационни пътища и др. В обема на преддверието се осигурява постоянно повишено налягане не по-малко от 30 Ра. Допуска се вентилационните системи за създаване на повишено налягане да се задействат автоматично от газсигнализатор, разположен в помещенията с категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, при достигане на концентрация на опасното вещество 20 % от ДЕГ в свободния обем на помещението, а в останалите случаи – от автоматична пожароизвестителна система.

(2) Конструктивните елементи на пожарозащитните преддверия се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост REI (EI) 60. Отворите за преминаване през тях се защитават със самозатварящи се димоуплътнени врати с огнеустойчивост EI 60. При директен достъп на врата на асансьор към пожарозащитно преддверие същата се предвижда с огнеустойчивост EI 60, без изисквания за самозатваряне и димоуплътненост.

(3) Пожарозащитните преддверия се проектират така, че вратите им да се отварят към помещенията, в които не се образува експлозивна атмосфера. При преддверия, проектирани за осигуряване на незадимяване в стълбищните клетки, посоката на отваряне на вратите се съобразява с посоката на евакуация.

(4) Вентилационните системи за създаване на повишено налягане в пожарозащитните преддверия се оразмеряват при спазване изискванията на БДС БДС EN 12101-13 „Системи за управление на дим и топлина. Част 13: Системи за диференциално налягане (PDS). Методи за проектиране и изчисляване, монтаж, изпитване за приемане, рутинно изпитване и поддържане“.

Чл. 26

Между съседни помещения от категории по пожарна опасност Ф5В – Ф5Д, при които отворите в пожарозащитните стени не могат да бъдат защитени с врати или капаци, се проектират пожарозащитни преддверия без врати с дължина най-малко 4 m, които се осигуряват с автоматична инсталация за разпръскване на вода с минимална проектна плътност 5 mm/min и минимална продължителност на работа 60 min.

Чл. 27

(7) Задънените пътища за противопожарни цели с дължина над 45 m (с изключение на задънените улици по чл. 81, ал. 1 от ЗУТ с дължина до 100 m) завършват с площадка (уширение) с размери най-малко 12 m x 12 m, осигуряваща обръщането на пожарните автомобили в обратна посока. (8) Пътищата за противопожарни цели се проектират с широчина най-малко 3,5 m. За сгради или части от тях съгласно чл. 12, ал. 1 от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б с площ, по-голяма от 500 m2, пътищата за противопожарни цели се проектират с широчина най-малко 6 m.

(12) За осигуряване на достъп на пожарни автомеханични стълби или подемници до сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се предвиждат площадки съгласно чл. 335.

(13) Изискванията за пътищата за противопожарни цели за фотоволтаични електрически централи с наземни фотоволтаични модули са регламентирани в чл. 350б, т. 3.

Чл. 28

(1) Проходите за преминаване на пожарните автомобили през сградите и съоръженията се проектират с широчина най-малко 4 m и с височина най-малко 4,5 m.

(2) Производствените площадки с площ над 5 ha (с изключение на площадките на фотоволтаичните електрически централи с наземни фотоволтаични модули) трябва да имат най-малко два входа с широчина и височина най-малко 4,5 m. Ако размерът на страна на площадката е по-голям от 1000 m, от същата страна се осигуряват най-малко два входа със същата широчина и височина и с разстояние между тях не повече от 1500 m.

Чл. 29

Пътищата към водоизточниците, които се използват за водоснабдяване за пожарогасене, се проектират при водоизточника с обход или с площадка с размери най-малко 12 m на 12 m.

Чл. 30

(1) Стълби за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности се проектират във всички сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5, с височина, определена съгласно чл. 24 от ЗУТ, по-голяма от 10 m, както следва:

1. за сгради с височина съгласно чл. 24 от ЗУТ до 20 m – вертикални (с ъгъл на наклон между 75° и 90°), с широчина 0,6 m и с междинни площадки на разстояние не повече от 10 m; междиннните площадки се предвиждат с минимална дължина 80 cm; покривните и междинните площадки се обезопасяват с парапет с минимална височина 120 cm; стълбите с единична височина на рамото над 3 m се обезопасяват с предпазни ограждения със светъл вътрешен размер (светъл диаметър или светла дължина и широчина) 800 mm – фиг. 2Ж: Фиг. 2Ж

2. за сгради с височина съгласно чл. 24 от ЗУТ над 20 m – наклонени под ъгъл, по-малък от 60°, с минимална широчина на стълбищното рамо 0,7 m и с не повече от 12 стъпала в стълбищно рамо; стъпалата се предвиждат с широчина не по-малка от 0,16 m и височина не по-голяма от 0,25 m; всички стъпала се предвиждат с еднаква широчина и височина, с изключение на най-долното стъпало, започващо от нивото на прилежащия терен, за което се допуска намаляване на височината с не повече от 15 %; междинните площадки на стълбите се предвиждат с широчина, равна на широчината на стълбищното рамо; между стълбищните рамена се проектира просвет („стълбищно огледало“) с широчина най-малко 75 mm, с цел осигуряване на възможност за изтегляне на пожарни шлангове; площадките и рамената на стълбите се обезопасяват с парапети с минимална височина 120 cm.

(2) За сградите по ал. 1 стълби за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности се проектират до покрива им, както и за преодоляване на разлики над 2 m в котите на плоски покриви. Стълбите за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности се проектират от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(3) Разстоянието между стълбите за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности по периметъра на сградата е не повече от 200 m.

(4) Вертикалните стълби за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности се проектират при спазване на изискванията на ал. 1 – 3, като по отношение на останалите характеристики за тяхното проектиране (в т.ч. разстояние между стъпалата, разстояние между монтажните скоби, височина на монтаж на стълбата спрямо прилежащия терен, височина на монтаж на предпазното ограждение спрямо прилежащия терен, разстояние между стълбата и стената, разстояние между стълбата и препятствия, изнесени извън стената, носимоспособност на стълбата и на предпазното ограждение, закрепване на монтажните скоби и др.) се спазват изискванията на БДС БДС EN ISO 14122-4 „Безопасност на машини. Стационарни средства за достъп до машините. Част 4: Фиксирани стълби“.

(5) До стълбата по ал. 1 се предвижда сухотръбие с тръба с диаметър два цола от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с изводи за всеки етаж и на покрива на сградата, със спирателна арматура и със съединители „Щорц“. Съединителят на захранващата тръба на сухотръбието се проектира на височина от 80 до 120 cm от нивото на терена. Спирателната арматура на сухотръбието се проектира на максимално разстояние 30 cm от външния габарит на стълбата или площадките към нея. Сухотръбието трябва да издържа на налягане не по-малко от 12 bar.

Чл. 31

За опазване на живота и здравето на хората при възникване на пожар в строежите се предвиждат защитени и безопасни зони, евакуационни пътища и евакуационни изходи.

Чл. 32

(1) Евакуация при пожар или авария е придвижването на хората от техните местоположения до безопасна зона.

(2) Евакуацията се осъществява по евакуационни пътища през евакуационни изходи.

(3) Защитена зона е зона, която е защитена чрез устойчиви на огън прегради от други зони и е осигурена с независим път за евакуация. Преградите към другите зони се проектират като пожарозащитни стени по смисъла на чл. 22, като вратите в тях в допълнение към изискванията по чл. 22, ал. 4 трябва да бъдат и димоуплътнени.

(4) Безопасна зона е място, където хората не са изложени на опасност от пожар. За безопасна зона се приема:

1. околната среда на кота терен;

2. част от строежа, отделена чрез стена с огнеустойчивост REI (EI) 120 и разполагаща с независим път за евакуация, като стената се предвижда без отвори, с изключение на мястото на преход към съседната зона, което се защитава чрез пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25 или чрез открита въздушна зона съгласно чл. 325, ал. 2;

3. съседен строеж, разполагащ с независим път за евакуация, като преходът към строежа се защитава чрез пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25 или чрез открита въздушна зона съгласно чл. 325, ал. 2.

(5) Независими евакуационни пътища са евакуационни пътища, отдалечени един от друг по посока и площ или отделени чрез конструкция с огнеустойчивост съгласно колона 5 на табл. 3, осигуряващи използването най-малко на един от тях в случай на пожар.

Чл. 33

(1) Евакуационните пътища и изходи осигуряват:

1. своевременна и безпрепятствена евакуация;

2. защита от въздействието на опасните фактори на пожара или аварията.

(2) За удовлетворяване на изискванията по ал. 1 евакуационните пътища и изходи се проектират и изпълняват при спазване на минималните технически изисквания за тяхното оразмеряване, разполагане и оборудване със защитни устройства, определени в тази глава.

(3) Използваната терминология в тази глава е съгласно БДС ISO 8421-6 „Защита срещу пожар. Речник. Част 6: Евакуация и средства за евакуация“.

Чл. 34

(1) Евакуационен път е път, водещ от която и да е точка на строежа до краен евакуационен изход.

(2) Евакуационните пътища включват следните елементи: пътища (проходи) в помещението, евакуационни изходи, коридори (фоайета) и евакуационни стълбища (стълбищни рамена, площадки и изходи).

(3) Пътища, които не отговарят на минималните технически изисквания, определени в тази глава, са аварийни и се предвиждат като резервен вариант за извеждане на хора. Те не могат да заменят изискващия се брой евакуационни пътища.

(4) Евакуационните и аварийните пътища осигуряват достъпа на спасителните екипи до което и да е място в сградата или строителното съоръжение.

Чл. 35

Евакуационните пътища се проектират в зависимост от:

1. броя и възможността за самостоятелно придвижване на хората в помещението, строежа или строителното съоръжение;

2. броя на етажите и/или максималната височина на пребиваване на хора в строежа;

3. класа на функционалната пожарна опасност;

4. разположението и площта на помещението;

5.

Чл. 36

(1) При проектирането на евакуационни изходи и пътища броят на хората в помещенията и строежите се определя като отношение на изчислителната площ на помещението (етажа, строежа) и гъстотата на обитаване (площта, която се предвижда за един посетител или за едно работно място) съгласно табл. 8.

(2) Когато в строежи от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1 и Ф2.3 са предвидени пейки, максималният брой на хората се определя по броя на номерираните места на пейките, а когато няма номерирани места, се приема 0,70 m/човек.

(3) Изчислителната площ на помещението (етажа) се определя, като от площта на помещението (етажа) се приспадат площите на санитарно-хигиенните помещения, асансьорните шахти, стълбищните клетки, стелажите за разполагане на стоки и оборудване, както и складовите площи, в които достъпът на посетители е ограничен.

(4) Освен по табл. 8 броят на хората в помещенията и строежите (с изключение на помещенията и строежите от подкласове Ф2.2 и Ф3.1) може да бъде определен в зависимост от броя на седящите и работните места съгласно инвестиционния проект.

(5) Максималият брой на хората, които се предвижда да пребивават в помещението или строежа (сградата или строителното съоръжение), се посочва в инвестиционния проект и в техническия паспорт на строежа. Таблица 8

(6) Когато в инвестиционния проект за гараж е определен броят на моторните превозни средства, максималният брой на хората в гаража се определя при следния норматив:

1. едно моторно превозно средство за двама човека;

2. за гаражи, разположени в сгради от КФПО Ф1, подклас Ф1.3 или Ф1.4 – едно моторно превозно средство за един човек.

(7) За гаражи, при които паркирането на моторните превозни средства се извършва на две или повече нива в рамките на един етаж, при определянето на максималния брой на хората на този етаж по ал. 6 се отчита броят на моторните превозни средства, предвидени на едно ниво на платформата.

Чл. 37

(1) Евакуационни са изходите:

1. от помещенията на етажи с директни изходи на кота терен, водещи непосредствено навън или в евакуационен коридор, фоайе или стълбище със самостоятелен изход навън;

2. от помещенията на етажи с директни изходи на кота терен, водещи непосредствено навън или в евакуационен коридор, фоайе или стълбище със самостоятелен изход навън;

3. от помещенията на етажи с директни изходи на кота терен, водещи непосредствено навън или в коридор, вестибюл, стълбище със самостоятелен изход навън;

4. от помещенията на етажи с директни изходи на кота терен, водещи непосредствено навън или в коридор, вестибюл, стълбище със самостоятелен изход навън;

5. които отговарят и на специфичните изисквания, определени в глава тринадесета.

(2) Изискването по ал. 1, т. 2 за отделяне на фоайетата, евакуационните коридори или проходите се прилага за случаите, при които се изисква отделяне на евакуационните стълбища в стълбищни клетки.

(3) Краен евакуационен изход е точка на преход между евакуационния път и безопасната зона.

(4) Евакуационните изходи се проектират разсредоточени.

(5) Евакуационните изходи са разсредоточени, когато ъгълът, сключен между направленията към тях от най-отдалечената точка в помещението (спрямо всички евакуационни изходи в него), е по-голям от 45° (фиг. 3 и 4). Фиг. 1 Фиг. 2 Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя

(6) Места за паркиране и места за съхранение на материали, оборудване и други подобни извън сградите се предвиждат на разстояние най-малко 1,5 m от крайните евакуационни изходи от сградите или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1) с възможност за едновременно пребиваване на над 100 човека.

(7) Не се разрешава по евакуационните пътища в сградите (с изключение на евакуационните пътища в помещенията) да се предвиждат горимо оборудване и горими материали.

(8) Допуска се в евакуационни коридори и фоайета с алтернативна евакуация (при наличие на пътища за евакуация в две или повече посоки) да бъдат предвидени горими мебели и обзавеждане (с изключение на шкафове/стелажи с документи и гардероби за дрехи), ако са изпълнени следните условия:

1. горимите мебели и обзавеждане са разположени по такъв начин, че да не се намалява широчината на евакуационните пътища под нормативно изискващата се и да не се създават предпоставки за затрудняване на безопасната евакуация;

2. горимите мебели и обзавеждане са разположени на групи с площ до 10 m2, като отделните групи отстоят една от друга на разстояние най-малко 4 m.

(9) При предвиждане на ученически и детски шкафчета в евакуационни коридори и/или фоайета на детски градини и ясли от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.1 или на училища и центрове за подкрепа за личностно развитие от подклас на функционална пожарна опасност Ф4.1 се спазват изискванията на Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Чл. 38

(1) Изходите, които не отговарят на изискванията по чл. 37, ал. 1 и 3, са аварийни.

(2) Аварийните изходи не заменят необходимия брой евакуационни изходи. Те могат да се предвиждат за повишаване на безопасността на хората при пожар.

Чл. 39

(1)

(2) В случаите по чл. 47, ал. 3 се разрешава ескалаторите, обслужващи не повече от два етажа, да служат за неподвижни открити стълбища за евакуация.

Чл. 40

(1) Не се разрешава евакуационни пътища да преминават през съседни помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б.

(2) При евакуация през съседни помещения от категория по пожарна опасност Ф5В или от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 помещенията се осигуряват с не по-малко от два разсредоточени евакуационни изхода и дължината на евакуационния път от всяка точка до краен евакуационен изход или евакуационен изход съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1, 2 или 4 е не повече от 40 m (фиг. 5).

(3) Допуска се от вътрешното помещение по ал. 2 да бъде осигурен евакуационен изход (изходи) само към едно съседно помещение (фиг. 6), когато вътрешното помещение е предназначено за не повече от 50 човека, дължината на евакуационния път от най-отдалечената точка във вътрешното помещение до краен евакуационен изход или евакуационен изход съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 или 2 е не повече от 20 m и за помещенията e изпълненo най-малко едно от следните условия:

1. предвидено е остъкление с площ най-малко 0,1 m2 във вратата (вратите) или стената между двете помещения, което осигурява директна видимост на обитателите от вътрешното към съседното помещение;

2. двете помещения са осигурени с автоматична пожароизвестителна система;

3. стената между двете помещения е предвидена с височина не повече от 50 cm под нивото на тавана на помещенията;

4. условията по т. 1 – 3 не се прилагат за помещения и строежи от подкласове Ф1.3 и Ф1.4, както и за санитарни помещения (бани и тоалетни).

(5) При евакуация през съседни помещения от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д дължините на евакуационните пътища се ограничават в рамките на помещенията съгласно чл. 44, като допустимата дължина на евакуационния път от всяка точка до краен евакуационен изход или евакуационен изход съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1, 2 или 4 е не повече от 60 m.

(4)

(6) Когато вътрешното помещение по ал. 2 е склад или техническо помещение и е с площ до 40 m2, се допуска да бъде осигурен евакуационен изход (изходи) само към едно съседно помещение, като дължината на евакуационните пътища се ограничава в рамките на помещенията съгласно чл. 44 и допустимата дължина на евакуационния път от всяка точка на вътрешното помещение до краен евакуационен изход или евакуационен изход съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 или 2 е не повече от 40 m. В този случай не се прилагат условията по ал. 3, т. 1 – 3.

Чл. 41

(1) Светлата широчина на евакуационните изходи, коридорите и стълбищните рамена (включително на междуетажните стълбищни площадки) на евакуационните пътища в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност с изключение на клас Ф5 се определя в зависимост от броя на хората в сградата, определен съгласно чл. 36, и площта на помещенията.

(2) Светлата широчина и броят на евакуационните изходи в зависимост от броя на хората и площта на помещението се определят, както следва:

1. до 15 човека и до 300 m2 в подземни етажи – един изход;

2. до 50 човека – един изход с минимална светла широчина 0,9 m;

3. до 100 човека – най-малко два изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 m;

4. до 200 човека – три изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 m, или два изхода, всеки от които с минимална светла широчина 1,2 m.

(3) Допуска се проектирането на евакуационни изходи със светла широчина, по-малка от 0,9 m, когато броят на хората в помещението е не повече от 15 човека.

(4) Сумарната широчина на елементите на евакуационния път в помещения за повече от 200 човека се определя, както следва:

1. за помещения, разположени в полуподземни етажи и в етажи с директни изходи на кота терен – по 0,6 m на 100 човека;

2. за помещения, разположени в надземни етажи, извън тези по т. 1 – по 0,8 m на 100 човека;

3. за помещения, разположени в етажи, извън тези по т. 1 и 2 – по 1,2 m на 100 човека.

(5) За помещенията по ал. 4 се осигуряват най-малко два разсредоточени евакуационни изхода. За помещения и етажи, предназначени за повече от 800 човека, се осигуряват най-малко три разсредоточени евакуационни изхода, всеки от които отвежда в независим евакуационен път. Минималната светла единична широчина на евакуационните изходи и елементите на евакуационния път от помещенията по ал. 4 е 1,2 m.

(6)

(6) За помещения и етажни нива в строежи, предназначени за повече от 800 човека, се осигуряват най-малко три разсредоточени евакуационни изхода, всеки от които отвежда в отделна безопасна зона.

Чл. 42

(1) Светлата широчина на вратите, коридорите, стълбищните рамена и стълбищните площадки по евакуационните пътища в строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5 и броят на евакуационните изходи от помещенията се определят в зависимост от броя на хората, определен съгласно чл. 36, категорията по пожарна опасност и площта на помещенията.

(2) За помещенията от клас на функционална пожарна опасност Ф5 се проектират най-малко два евакуационни изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 m.

(3) Разрешава се проектирането на един евакуационен изход в следните случаи:

1. за помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б с площ до 100 m2, предназначени за не повече от 10 човека;

2. за помещения от категория по пожарна опасност Ф5В с площ до 300 m2, предназначени за не повече от 50 човека;

3. за помещения от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д с площ до 500 m2, предназначени за не повече от 100 човека;

4. за помещения, разположени в подземни етажи, с площ до 300 m2, предназначени за не повече от 15 човека;

5. за открити площадки над нивото на пода и за етажерки в помещения от категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б с площ до 100 m2, в помещения от категория Ф5В с площ до 300 m2и в помещения от категории Ф5Г и Ф5Д с площ до 500 m2.

(4) Единичната светла широчина на евакуационните изходи за помещенията по ал. 3, в които пребивават повече от 15 човека, е не по-малка от 0,9 m.

(5) За помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5, предназначени за повече от 200 човека, се проектират най-малко три евакуационни изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 m, или два евакуационни изхода, всеки от които с минимална светла широчина 1,2 m. Минималната сумарна широчина на евакуационните изходи от същите помещения се определя съгласно чл. 41, ал. 4.

(6) Максималната светла единична широчина на евакуационните изходи по пътищата за евакуация от помещения за повече от 50 човека е 2,4 m.

(7) Крайните евакуационни изходи от строежите от клас на функционална пожарна опасност Ф5.1 се предвиждат на разстояние най-малко 10 m от съседни апарати и съоръжения на външните инсталации с категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б.

(8) Евакуационните стълбища от етажерките в помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1 с категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б и откритите площадки над нивото на прилежащия терен с категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се отделят със стени с огнеустойчивост I 30.

Чл. 43

(1) Вратите на евакуационните изходи се проектират така, че да се отварят по посоката на движение при евакуация.

(2) Брави тип „антипаник“ съгласно БДС БДС EN 1125 „Строителен обков. Антипаник заключващи устройства, задвижвани с хоризонтален лост за използване в аварийни изходи. Изисквания и методи за изпитване“ се предвиждат на всички странично окачени на панти врати на евакуационните изходи по пътищата за евакуация от помещения за повече от 100 човека, включително до крайните евакуационни изходи и по маршрутите за над 100 човека.

(3) Допуска се вратите по пътя за евакуация, с изключение на вратите, монтирани на крайните евакуационни изходи, да не бъдат оборудвани с брави тип „антипаник“, ако не са предвидени фиксиращи и заключващи устройства.

(4) Допуска се вратите на балкони и площадки, на евакуационните изходи от помещения от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д и на евакуационните изходи от помещения и сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4, в които пребивават едновременно не повече от 15 човека, както и вратите на евакуационните изходи от складове с площ до 200 m2 и от санитарно-хигиенни помещения да се отварят обратно на посоката на движение при евакуация.

(5) Разрешава се проектирането на врати между евакуационни стълбища и коридори (етажни фоайета) с армирано или обикновено стъкло с дебелина не по-малка от 5 mm или със стъклопакети.

(6) При остъкляване на вратите по ал. 5 с обикновено стъкло в строежи за обществено обслужване в областта на образованието (от подклас Ф1.1) и в строежи за обществено обслужване в областта на културата и изкуството (от подкласове Ф2.1 и Ф2.2) стъклата се осигуряват срещу разпадане при разчупване.

(7)

(8) Не се разрешават въртящи се или сгъваеми врати и прегради, както и вдигащи се врати на евакуационните изходи.

(9) Разрешаватсеплъзгащисе (отварящисевстрани) вратинаевакуационниизходиотпомещения, както следва:

1. отподкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф2.2, Ф3.1, Ф3.2, Ф3.3, Ф3.4 и Ф4.2, предназначени за неповечеот 50 човека;

2. от клас на функционална пожарна опасност Ф5, предназначени за не повече от 15 човека.

(10) За крайните евакуационни изходи (включително и за такива с предвидено преддверие – виндфанг) на строежи за обществено обслужване от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 се разрешават хоризонтално плъзгащи се (отварящи се встрани) врати, ако е осигурено автоматично и ръчно привеждане на вратата в отворено положение при отпадане на електрическото захранване и при задействане на пожароизвестителната система, когато за помещението/сградата се изисква такава система, или ако в непосредствена близост има дублиращи, странично окачени отварящи се навън врати с необходимата единична и сумарна широчина. За евакуационните изходи от непосочените в ал. 9 помещения се разрешават хоризонтално плъзгащи се (отварящи се встрани) врати, ако са изпълнени условията по предходното изречение.

(11) Вертикално плъзгащи се и сгъваеми/нагъващи се врати може да бъдат предвидени на евакуационни изходи от помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 с възможност за едновременно пребиваване на до 50 човека, ако в крилата им е предвидена вградена окачена на панти врата, която е с необходимата широчина. В този случай прагът на окачената на панти врата се допуска да бъде с височина до 15 cm.

(12) Вертикално плъзгащи се и сгъваеми/нагъващи се врати може да бъдат предвидени на евакуационни изходи от гаражни клетки от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2 за не повече от 5 автомобила, ако са осигурени с възможност за ръчно привеждане в отворено положение от вътрешната страна при отпадане на електрическото захранване.

(13) Допускат се въртящи се около централна ос врати с прилепващи едно към друго крила, при условие че образуват проходи, успоредни на посоката на движение, с минимална светла единична широчина най-малко 0,9 m, както и в случаите, при които въртящата се врата е дублирана от странично окачени отварящи се навън врати с необходимата минимална широчина.

(14) Допуска се вратите на строежи за обществено обслужване с култово и религиозно предназначение (от подклас Ф3.5) да се отварят обратно на движението при евакуация, ако са предвидени мерки за фиксирането им в отворено положение (например при прояви с масов характер, на които присъстват повече от 50 човека).

(15) Не се разрешава да бъдат предвиждани системи или устройства за заключване (блокиране в затворено положение) на вратите по пътищата за евакуация в строежи в работно време и в извънработно време, когато в тях пребивават хора.

(16) Допуска се изискването по ал. 15 да не се изпълнява за вратите по пътищата за евакуация (с изключение на вратите по ал. 2 с брави тип „антипаник“), ако е изпълнено най-малко едно от следните условия:

1. заключените врати се освобождават от сигнал на автоматична пожароизвестителна система, като в непосредствена близост отвътре до вратата се разполага ръчен пожароизвестител; времето на закъснение от задействането на ръчния пожароизвестител до освобождаването на заключените врати не трябва да надвишава 15 s;

2. осигурено е автоматично отключване (разблокиране) на вратата при отпадане на електрическото захранване, както и при натискане на бутон, разположен върху крилото на вратата или в непосредствена близост отвътре до вратата; времето на закъснение от задействането на бутона, както и от отпадането на електрическото захранване до пълното освобождаване (отключване/разблокиране) на вратата не трябва да надвишава 15 s;

3. заключването (блокирането в затворено положение) на вратите е предвидено посредством електрическа система съгласно БДС БДС EN 13637 „Строителен обков. Електрически системи за управление и използване на аварийни изходи. Изисквания и методи за изпитване“ и са изпълнени условията по ал. 17.

(17) Допуска се изискването по ал. 15 да не се изпълнява за вратите по ал. 2 с брави тип „антипаник“, ако заключването (блокирането в затворено положение) на вратите е предвидено посредством електрическа система съгласно БДС БДС EN 13637 „Строителен обков. Електрически системи за управление и използване на аварийни изходи. Изисквания и методи за изпитване“ и са изпълнени следните условия:

1. електрическата система се задейства при отпадане на електрическото захранване, както и при натискане на иницииращ елемент тип бутон, разположен върху крилото на вратата или в непосредствена близост отвътре до вратата; иницииращият елемент може да бъде вграден и в бравата на вратата;

2. времето на закъснение от задействането на иницииращия елемент, както и от отпадането на електрическото захранване до пълното освобождаване (отключване/разблокиране) на вратата, не надвишава 15 s – за строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф4 и подкласове Ф3.1, Ф3.3 и Ф3.4, както и за детски градини и ясли от подклас Ф1.1, домове за стари хора и хосписи от подклас Ф1.1 и заведения за социални услуги за деца и юноши със забавено умствено развитие от подклас Ф1.1;

3. времето на закъснение от задействането на иницииращия елемент и от отпадането на електрическото захранване до пълното освобождаване (отключване/разблокиране) на вратата не надвишава 1 s – за строежи извън тези по т. 2;

4. когато в допълнение към начина на задействане по т. 1 е предвидено към електрическата система да бъде подаван сигнал от автоматична пожароизвестителна система, пълното освобождаване (отключване/разблокиране) на вратите следва да бъде осигурено и при изпълнение на едно от условията по т. 4.2.3 от БДС БДС EN 13637 „Строителен обков. Електрически системи за управление и използване на аварийни изходи. Изисквания и методи за изпитване“.

(18) В случаите по ал. 16, т. 2 и 3 и ал. 17, когато е предвидено закъснение над 1 s от задействането на иницииращия елемент или от отпадането на електрическото захранване до пълното освобождаване (отключване/разблокиране) на врата по път за евакуация, закъснението се взема предвид при определянето на изчислителното време за евакуация по чл. 58 и при изчисляването на разполагаемото време за безопасно бягство по чл. 63а, ал. 1. Същите изисквания се прилагат и в случаите по ал. 16, т. 1, когато е предвидено закъснение над 1 s от задействането на ръчния пожароизвестител до освобождаването на заключените врати от автоматичната пожароизвестителна система.

(19) Изискванията на ал. 2, 15, 16, 17 и 18 не се прилагат за вратите на евакуационните изходи в затвори, психиатрични заведения и др. под.

Чл. 44

(1) Дължините на евакуационните пътища в помещенията и сградите се определят в зависимост от броя на евакуационните изходи, стълбищата и крайните евакуационни изходи.

(2) Дължината на евакуационния път в помещението не трябва да надвишава:

1. 20 m от която и да е точка до евакуационен изход (фиг. 7) при път за евакуация в една посока; Фиг. 7

2. 40 m от която и да е точка до евакуационeн изход (фиг. 8) при пътища за евакуация в две или повече посоки (алтернативни евакуационни пътища); Фиг. 8

3. при помещение с два или повече евакуационни изхода, в което има местоположения с еднопосочна евакуация – дължината, определена на фигури 8A и 8Б, като дължината на евакуационния път с еднопосочна евакуация не трябва да надвишава 20 m, а дължината на евакуационния път при наличие на алтернативни евакуационни пътища не трябва да надвишава 40 m. Фиг. 8А Фиг. 8Б

(3) Максималната дължина на евакуационния път от вратата на най-отдалеченото помещение до вход в съседна защитена зона, в съседна безопасна зона или в евакуационно стълбище не трябва да надвишава:

1. 20 m – при път за евакуация в една посока (фиг. 9);

2. 40 m – при пътища за евакуация в две или повече посоки (фиг. 10).

3. дължината, определена на фигура 8Б – при пътища за евакуация в две или повече посоки (алтернативни евакуационни пътища), при които има участък с еднопосочна евакуация, като дължината на участъка с еднопосочна евакуация от вратата на най-отдалеченото помещение до мястото с възможност за алтернативна евакуация не трябва да надвишава 20 m, а общата дължина на евакуационния път от вратата на най-отдалеченото помещение до вход в съседна защитена зона, в съседна безопасна зона или в евакуационно стълбище не трябва да надвишава 40 m.

(4) Дължината на пътя за евакуация в помещението е разстоянието от която и да е точка в него до евакуационен изход (без да се отчита оборудването).

(5)

(5) При евакуационни стълбища, които не са отделени в стълбищни клетки, за вход в евакуационото стълбище се приема първото стъпало на стълбищното рамо по посоката на движение при евакуация.

(6) Допуска се евакуационният път от която и да е точка на помещения от категория по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д да се проектира с дължина при пътища за евакуация в две или повече посоки не по-голяма от 100 m, измерена до краен евакуационен изход и с дължина при път за евакуация в една посока не по-голяма от 50 m, измерена до краен евакуационен изход, ако са изпълнени следните условия:

1. помещенията са разположени в едноетажна сграда (или едноетажна част от сграда съгласно чл. 12, ал. 1) от същата категория по пожарна опасност;

2. сградата или частта от нея съгласно чл. 12, ал. 1 е изпълнена от I, II степен на огнеустойчивост или от пожаронезащитена стоманена конструкция.

(7) Допуска се евакуационният път от която и да е точка на помещения от категория по пожарна опасност Ф5В до краен евакуационен изход да се проектира с дължина не по-голяма от 60 m при пътища за евакуация в две или повече посоки и с дължина не по-голяма от 30 m при път за евакуация в една посока, ако са изпълнени следните условия:

1. помещенията са разположени в едноетажна сграда (или едноетажна част от сграда съгласно чл. 12, ал. 1) от категория по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г или Ф5Д;

2. сградата или частта от нея съгласно чл. 12, ал. 1 е от I степен на огнеустойчивост;

3. осигурени са автоматична пожароизвестителна система и автоматична спринклерна пожарогасителна инсталация (независимо от това дали съгласно приложение № 1 се изискват такива) за цялата площ на сградата или частта от нея съгласно чл. 12, ал. 1.

(8) Допуска се евакуационният път от която и да е точка на бани, сауни, басейни, спа центрове и други подобни от подклас Ф3.4 да се проектира с дължина при пътища за евакуация в две или повече посоки не по-голяма от 100 m, измерена до краен евакуационен изход или евакуационен изход съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1, 2 или 4, и с дължина при път за евакуация в една посока не по-голяма от 50 m, измерена до краен евакуационен изход или евакуационен изход съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1, 2 или 4.

Чл. 45

(1) Широчините на евакуационните коридори и на евакуационните изходи към стълбищата се определят в зависимост от броя на хората, които се евакуират през тях, както следва:

1. за надземни и полуподземни етажи – по 0,8 m на 100 човека;

2. за подземни етажи – по 1,2 m на 100 човека.

(2) Единичната широчина на елементите на евакуационния път по ал. 1 е не по-малка от най-голямата необходима единична широчина на евакуационните изходи от помещенията.

(3) Широчината на стълбищното рамо в евакуационно стълбище е не по-малка от най-голямата необходима широчина на евакуационен изход към стълбището.

(4) Когато помещението и евакуационното стълбище имат общ краен евакуационен изход през фоайе към нивото на терена, крайният евакуационен изход се предвижда с широчина, равна на широчината на стълбищното рамо, но не по-малка от изчислената по формулата: , където: W е широчината на крайния евакуационен изход, m; N – броят на хората, евакуиращи се през фоайето от помещението (помещенията); S – широчината на стълбищното рамо, m.

(5) Ако общият брой на хората, евакуиращи се от помещението (помещенията) по ал. 4 през фоайето, е повече от 50 човека, се предвижда изпълнението на най-малко едно от следните условия:

1. разстоянието от най-долното стъпало на евакуационното стълбище или от евакуационните изходи от помещението (помещенията) до крайния евакуационен изход е най-малко 2 m;

2. широчината на крайния евакуационен изход е не по-малка от сбора на широчините на стълбищното рамо и на евакуационните изходи от помещенията (фиг. 11). Фиг. 11

(6) Броят на евакуационните стълбища се определя в зависимост от необходимата широчина на елементите на евакуационния път от най-населения етаж (с изключение на етажите с директни изходи на нивото на терена) и допустимата дължина на евакуационния път.

(7) В евакуационните стълбища стълбищните рамена със светла широчина, по-голяма от 2,4 m, се разделят с парапети, като всяка от разделените части е с максимална широчина 2,4 m (фиг. 12) Фиг. 12

(8) Широчината на стъбищната площадка в евакуационните стълбища е не по-малка от широчината на стълбищното рамо.

(9) По пътищата за евакуация от евакуационните стълбища до крайния евакуационен изход минималната широчина на евакуационните изходи е не по-малка от необходимата широчина на стълбищното рамо.

(10) При еднопространствени помещения (заемащи над 75 % от площта на етажа) евакуационните изходи към коридори, фоайета и стълбища се проектират при спазване изискванията на чл. 37, ал. 4 и на разстояние един от друг не по-малко от 1/2 от най-големия диагонал на помещението (фиг. 13). Фиг. 13

(11) Изискванията към броя и изпълнението на стълбищата и евакуационните изходи се спазват и за подземните етажи.

(12) Не се разрешава преминаването на тръбопроводи за леснозапалими и горими течности (ЛЗТ и ГТ) и на газопроводи за втечнени въглеводородни газове, както и разполагането на горимо оборудване в евакуационните стълбища.

(13) При проектирането и изграждането на газопроводи за природен газ в евакуационни стълбища се спазват изискванията на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ (ДВ, бр. 107 от 2004 г.) и на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (ДВ, бр. 67 от 2004 г.).

Чл. 46

(1) Най-малко две защитени (безопасни) зони с възможност за поетажно преместване на хората при пожар или авария от едната в другата зона на всеки етаж се предвиждат за следните сгради или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1):

1. детски градини и ясли (от подклас Ф1.1):

2. сгради от подклас Ф1.1 (извън тези по т. 1) с площ на сградата или пожарния сектор над 500 m2 или с повече от 50 легла;

3. спални корпуси във възпитателни училища и социално-педагогически интернати (от подклас Ф 1.2) над два етажа (включително таванските етажи) или за повече от 100 човека;

4. физкултурно-оздравителни комплекси (от подклас Ф3.5) с площ на сградата или пожарния сектор над 500 m2 или за повече от 100 човека.

(2) При разделяне на сградите по ал. 1 на защитени (безопасни) зони се спазват следните условия:

1. броят на хората във всяка зона се определя като сума от пребиваващите в зоната и евакуиращите се хоризонтално от най-голямата съседна зона;

2. минималната площ на участъците от евакуационния път на всяка от зоните (до вход в стълбище, до вход в друга зона или до краен евакуационен изход) е произведението от броя на хората по т. 1 и хоризонталната проекция на един човек (0,125 m2/човек).

Чл. 47

(1) Евакуационните стълбища се отделят в стълбищни клетки посредством стени с огнеустойчивост съгласно табл. 3 и със защита на входа в стълбището, както следва:

1. при директен достъп от помещения в надземни етажи с категория по пожарна опасност Ф5А или Ф5Б – чрез едно пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25;

2. при директен достъп от помещения в подземни етажи от категория по пожарна опасност Ф5В и всички помещения от други класове на функционална пожарна опасност, в които се употребяват и/или съхраняват горими вещества и материали – чрез самозатваряща се димоуплътнена врата с огнеустойчивост не по-малка от EI 60;

3. при директен достъп от помещения в надземни и полуподземни етажи от категория по пожарна опасност Ф5В и всички помещения от други класове на функционална пожарна опасност, в които се употребяват и/или съхраняват горими вещества и материали – чрез самозатваряща се димоуплътнена врата с огнеустойчивост, равна на половината от необходимата огнеустойчивост на стените на стълбището, но не по-малка от EI 30;

4. при достъп от фоайета, коридори, преддверия или тераси – чрез самозатваряща се димоуплътнена врата.

(2) Разрешава се проектирането на стени от стъклени блокчета и остъкление с дебелина най-малко 5 mm на стени и врати при достъп от фоайета, коридори и тераси. За сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m остъклението се предвижда съгласно чл. 319, ал. 4.

(3) Разрешават се евакуационни стълбища, незатворени в стълбищни клетки, за:

1. строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф5 – когато стълбищата обслужват не повече от два надземни етажа (включително етажите с директни изходи на нивото на терена) и един подземен (полуподземен) етаж;

2. строежи от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4 – когато стълбищата обслужват не повече от пет надземни етажа (включително етажите с директни изходи на нивото на терена) и един подземен (полуподземен) етаж.

(4) Стълбищата по пътя за евакуация се предвиждат с наклон не по-голям от 1:1,5, като широчината на стъпалото е не по-малка от 0,25 m, а височината на стъпалото – не по-голяма от 0,22 m.

(5) Разрешава се наклонът на стълбища към единични работни места да се увеличава до 2:1.

(6) Стълбищните клетки, свързващи във вертикално направление два и повече пожарни сектора в една сграда, се проектират при спазване изискванията на чл. 16.

(7) За сгради, за които се изисква отделяне на евакуационните стълбища в стълбищни клетки и е предвиден директен достъп на асансьорни шахти в обема на помещения, асансьорните шахти се отделят от помещенията чрез шахтни врати на асансьора с огнеустойчивост не по-малка от EI 60.

Чл. 48

При наличие на повече от едно евакуационно стълбище стълбищната площадка може да е част от коридора, при условие че е осигурен алтернативен път за евакуация през съседните помещения към другото евакуационно стълбище (фиг. 14). Фиг. 14

Чл. 49

(отменен)

Разрешават се вътрешни стълбища, обслужващи до пет надземни етажа в строежи от І, ІІ и ІІІ степен на огнеустойчивост. Стълбищата се осигуряват с евакуационно осветление.

Чл. 50

(1) Евакуационните стълбища се предвиждат естествено осветени с минимална площ на фасадното остъкление на всеки надземен етаж не по-малка от 5 % от застроената площ на стълбищната клетка.

(2) Вътрешни стълбища (които не отговарят на изискването по ал. 1) може да се проектират в сгради от І, ІІ и ІІІ степен на огнеустойчивост от всички класове на функционална пожарна опасност, в сгради от пожаронезащитени стоманени конструкции от категория по пожарна опасност Ф5Д, както и в сгради от IV и V степен на огнеустойчивост от подкласове Ф1.3 и Ф1.4. Когато вътрешните стълбища обслужват повече от три надземни етажа, се проектира и:

1. пряко горно осветление с площ най-малко 4 m2, когато разстоянието между стълбищните рамена е най-малко 0,7 m или между стълбищните рамена е предвидено „стълбищно огледало“ с площ не по-малка от 2 m2, или

2. димен люк, разположен в покритието или непосредствено под него за отдимяване при пожар, с аеродинамична площ, представляваща 5 % от застроената площ на стълбищната клетка, но не по-малка от 1,0 m2; димният люк се предвижда с класификация по огнеустойчивост минимум В300 30 и с минимален клас по реакция на огън Сd0, отварящ се от устройства, разположени на всеки етаж в непосредствена близост до входа/входовете в стълбището, работещ и при изключване на електрозахранването, или;

3. защита на обема на стълбищната клетка при пожар чрез създаване на повишено налягане не по-малко от 30 Ра; системата за повишено налягане се задейства от автоматичната пожароизвестителна система, а когато не е осигурена такава – от устройства, разположени на всеки етаж в непосредствена близост до входа/входовете в стълбището.

(3) За сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m вътрешните евакуационни стълбища се проектират при спазване на изискванията по чл. 316.

Чл. 51

(1) Външните открити стълбища за евакуация (с изключение на стълбищата, обслужващи сгради от допустима IV или V степен на огнеустойчивост), свързващи във вертикално направление два и повече етажа, се проектират от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. В случай че не са изпълнени условията по чл. 47, ал. 3, т. 1 или 2, при проектирането на същите външни открити стълбища се спазват следните изисквания:

1. фасадите, които са на разстояние, по-малко от 1,5 m от крайните габарити на стълбището, се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и стълбищата се защитават от останалата част на сградата посредством стени с огнеустойчивост най-малко EI 30;

2. при наличие на отвори на разстояние от габаритите на стълбището, по-малко от 1,5 m, се предвижда защита чрез капаци или остъкление с огнеустойчивост най-малко EI 30;

3. на изходите към стълбището се предвиждат самозатварящи се врати с огнеустойчивост най-малко EI 30; това изискване не се прилага за врати към външни открити стълбища, водещи само надолу (т.е. за вратите на най-горните нива на стълбищата), ако покрай същите врати не преминават евакуационни пътища от други евакуационни изходи.

(2) Наклонът на стълбищното рамо на външните стълбища е не по-голям от 1:1, като височината на стъпалото е не по-голяма от 0,25 m.

(3) Минималната светла широчина на стълбищното рамо се определя в зависимост от броя на хората, които се предвижда да бъдат евакуирани, при спазване изискванията на чл. 45.

(4) Външните открити стълбища се обезопасяват с парапет с височина не по-малка от 1,2 m.

(5) При евакуацията на не повече от 25 човека външните стълбища може да се изграждат със спираловидна ходова линия. Стълбищата се обезопасяват срещу падане по цялата им височина.

Чл. 52

(1) При евакуацията на 16 – 50 човека може да се предвиждат вити (спираловидни) стълбища при спазване на следните изисквания:

1. светлата широчина на стъпалото по вътрешната ходова линия (на разстояние 0,30 m навътре от най-тясната част на стъпалото или от проекцията на ограничаващия го парапет) е не по-малка от 0,23 m;

2. светлата широчина на стълбищното рамо е най-малко 1,2 m;

3. от външната страна на стълбищното рамо се предвижда предпазен парапет.

(2) При евакуацията на повече от 50 човека по вити (спираловидни) стълбища се спазват следните изисквания:

1. минималният светъл диаметър на вътрешния кръг е 0,9 m, а широчината на стъпалото в най-тясната част – 0,23 m;

2. светлата широчина на стълбищното рамо е най-малко 1,5 m (фиг. 15);

3. от двете страни на стълбищното рамо се предвижда предпазен парапет на височина най-малко 1,2 m, с ръкохватки с широчина не повече от 0,10 m (фиг. 16).

(3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат при евакуацията на не повече от 15 човека.

(4) При евакуацията на 16 – 50 човека по стълбища, които не са вити (спираловидни), но включват стъпала с форма в хоризонталната проекция, различна от правоъгълната, се прилагат следните изисквания:

1. светлата широчина на стъпалото по вътрешната ходова линия (на разстояние 0,30 m навътре от най-тясната част на стъпалото или от проекцията на ограничаващия го парапет) е не по-малка от 0,23 m;

2. светлата широчина на стълбищното рамо е най-малко 1,2 m;

3. от външната страна на стълбищното рамо се предвижда предпазен парапет.

Чл. 53

(1) Коридорите, които са елементи на евакуационните пътища, се проектират със стени с огнеустойчивост, определена съгласно табл. 3.

(2) Разрешава се остъкляване без необходимата огнеустойчивост по табл. 3 в участъци на коридори, както следва:

1. за етажите с директни изходи на кота терен – когато остъкленият участък от коридора е между два крайни евакуационни изхода и през него не преминава евакуационният път от стълбищата;

2. за етажите без директни изходи на кота терен – когато участъкът от коридора е между две евакуационни стълбища, отделени от етажното ниво с пожарозащитни стени.

(3) Коридорите с еднопосочна евакуация и с дължина над 10 m (от вратите на най-отдалечените помещения до мястото с възможност за алтернативна евакуация) се отделят от прилежащите им помещения със самозатварящи се димоуплътнени врати с огнеустойчивост не по-малка от:

1. ЕІ 30 – за сгради от I, II и III степен на огнеустойчивост;

2. ЕІ 15 – за сгради от IV степен на огнеустойчивост.

Чл. 54

(1) Проходите и вратите по пътя за евакуация в строежите се проектират с минимална светла височина 2,0 m.

(2) Разрешават се врати и проходи със светла височина най-малко 1,9 m – за подземни етажи, и най-малко 1,5 m – за тавански етажи и подпокривни пространства.

(3) По пътя за евакуация не се разрешават единични стъпала. При преодоляване на наклони със стъпала се предвиждат най-малко три стъпала в група.

(4) По пътя за евакуация не се разрешават прагове с височина, по-голяма от 0,015 m, с изключение на случаите, когато се изисква защита срещу разливане на течности извън пределите на помещенията. Праговете по пътя за евакуация се обозначават по подходящ начин (със светоизлъчващи ленти и бои, осветяване и др.).

(5)

Чл. 55

(1) За строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на Ф1.3 и Ф1.4) в помещенията със системи и апарати, осигуряващи безопасността на строежа и на хората в него, и в кабините на асансьорите се проектира аварийно работно осветление.

(2) За осигуряване на осветеност на участъците от пътя по време на евакуация се проектира аварийно евакуационно осветление:

1. в сгради или части от тях съгласно чл. 12, ал. 1 от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на Ф1.3 и Ф1.4), при които броят на хората в най-населения етаж е повече от 50 и/или броят на хората в сградата или частта от нея съгласно чл. 12, ал. 1 е повече от 100; за същите сгради (или части от тях съгласно чл. 12, ал. 1) се допуска да не бъде проектирано аварийно евакуационно осветление в помещения с възможност за едновременно пребиваване на до 15 човека, с изключение на помещенията по ал. 5, т. 8;

2. във вътрешни евакуационни стълбища на сгради от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на Ф1.4) независимо от броя на пребиваващите;

3. в частта от евакуационните стълбища, обслужваща подземни етажи на строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на Ф1.4), когато не е осигуренo остъкление във външните стени на евакуационното стълбище на всеки подземен етаж с площ, по-голяма от 5 % от застроената площ на стълбищната клетка – независимо от броя на пребиваващите.

4. в помещения с възможност за едновременно пребиваване на над 15 човека, разположени в подземни етажи на строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на Ф1.3 и Ф1.4);

5. в евакуационни коридори и фоайета, разположени в подземни етажи на строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на Ф1.3 и Ф1.4).

(3) В случаите по ал. 2 означенията за евакуационен изход по протежение на целия евакуационен път се осветяват, като се предвиждат светещи знаци, съдържащи пиктограма.

(4) В строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на Ф1.3 и Ф1.4) евакуационните пътища и изходи, както и местата без директна видимост към евакуационните изходи се обозначават при спазване изискванията на Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (ДВ, бр. 3 от 2009 г.). За строежите по ал. 2 размерите на знаците се определят в зависимост от зрителното разстояние съгласно изискванията на БДС БДС EN 1838 „Приложения на осветлението. Аварийно и евакуационно осветление“.

(5) Осветителните тела на аварийното евакуационно осветление се разполагат най-малко на следните места:

1. над всеки евакуационен изход за повече от 50 човека;

2. за евакуационни стълбища във и извън обема на сградата така, че да се осигурява осветяването им;

3. в близост до площадките между етажите и междинните нива;

4. при всяка промяна в посоката на евакуационния път;

5. при промяна на котата на евакуационния път в проходи и коридори (стъпала);

6. във всяка пресечна точка на коридорите;

7. извън и в близост до крайния евакуационен изход;

8. в санитарно-хигиенни помещения с обща площ, по-голяма от 25 m2;

9. в близост до местата за разполагане на уредите за пожарогасене и на ръчните пожароизвестители.

(6) Осветеността на евакуационния път по осовата линия на пода е най-малко 1 Lx.

(7) Захранването на аварийното работно и на аварийното евакуационно осветление и на светещите знаци се осигурява от два независими източника с автоматично превключване.

(8) Минималната продължителност на работа на аварийното работно и на аварийното евакуационно осветление е един час. Аварийното евакуационно осветление се проектира така, че за 5 s да бъде осигурена половината от изискваната осветеност, а за не повече от 60 s – пълната осветеност.

Чл. 56

(1) За известяване на възникнал пожар или авария в строежите се предвиждат:

1. системи за гласово сигнализиране, в т.ч. с възможност за излъчване на предварително записани съобщения – за строежи от всички класове на функционална пожарна опасност, в които е предвидено поне едно помещение с възможност за едновременно пребиваване на повече от 100 човека, с изключение на подкласове Ф1.3 и Ф1.4, за сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m – с изключение на подкласове Ф1.3 и Ф1.4 от първа група, и за сгради от всички класове на функционална пожарна опасност с атриуми;

2. системи за звукова сигнализация на всеки етаж – за строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф5, оборудвани с пожароизвестителни системи.

(2) Системите за гласово сигнализиране се проектират при спазване изискванията на СД CEN/TS 54-32 „Пожароизвестителни системи. Част 32: Планиране, проектиране, монтиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане на система за гласово сигнализиране на тревога“. Когато строежът е оборудван с пожароизвестителна система, задействането на системата за гласово сигнализиране се извършва чрез пожароизвестителната система, а когато строежът не е оборудван с пожароизвестителна система, задействането на системата за гласово сигнализиране се извършва чрез ръчно управление на системата за гласово сигнализиране.

(3) Пожароизвестителните системи и системите за звукова сигнализация се проектират при спазване изискванията на СД CEN/TS 54-14 „Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, монтиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане“.

Чл. 57

(1) Не се разрешава разполагането на помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б на складове за течно и газообразно гориво,, както и на котелни помещения с котли, работещи с течно и газообразно гориво:

1. под пътища за евакуация (с изключение на евакуационни пътища в помещения);

2. под помещения, предназначени за едновременно пребиваване на повече от 50 човека;

3. под учебни кабинети, занимални, спални, физкултурни салони и други подобни помещения в сгради от подкласове Ф1.1 и Ф4.1.

(2) В подземните и полуподземните етажи не се разрешава разполагането на помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф1.2, както и на помещения от подклас Ф2.1, когато те са предназначени за представления за деца (театрални зали, кинозали и др.).

(3)

(3) Изискването по ал. 2 не се прилага за помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.2, ако същите са със стенно прозоречно остъкление с площ не по-малка от 10 % от площта на пода и от всеки подземен и полуподземен етаж са осигурени най-малко два евакуационни изхода, водещи към независими евакуационни пътища съгласно чл. 32, ал. 5.

Чл. 58

(1) За строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4, предназначени за повече от 400 човека, както и за строежи от клас Ф5, предназначени за повече от 200 човека, се определя изчислителното време за евакуация по следните методи:

1. метод „дължина на евакуационния път“ – за помещения, предназначени за не повече от 50 човека;

2. метод „специфична пропускателна способност на участъците от евакуационния път“ – за помещения, предназначени за повече от 50 човека.

(2) Определянето на изчислителното време за евакуация по методите по ал. 1 се извършва при спазване на изискванията на приложение № 8а.

Чл. 59

(1) Изчислителното време за евакуация не трябва да превишава допустимото време, определено от опасните фактори на пожара.

(2) Допустимото време за евакуация от помещения и едноетажни сгради от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В, в които се използват ЛЗТ и ГТ, се определя в съответствие с табл. 9.

(3) Допустимото време за евакуация от помещения и едноетажни сгради от категория по пожарна опасност Ф5В, в които се използват и съхраняват твърди горими материали и негорими вещества, опаковани в горим амбалаж, се определя съгласно колона 3 на табл. 9 независимо от площта на горимите материали.

(4) Данните в табл. 9 не се отнасят за производства, при които опасните фактори на пожара формират критична ситуация за по-кратко време и допустимото време за евакуация подлежи на изчислително определяне (при отделяне на силнотоксични продукти на горене, при възможност за взрив или при друга бързоескалираща аварийна ситуация).

(5) За защита на евакуационния път и за ограничаване разливането на течности извън помещения, както и за събиране на течности при разлив от производствени апарати и съоръжения, се проектират прагове или бордове от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Максималните единични площи за ограничаване на разлива на течности са определени в табл. 9.

(6) Допустимото време за евакуация от помещения, в които оборудването работи с инертен газ или в които е предвидено автоматично пожарогасене, се определя съгласно колона 3 на табл. 9. Таблица 9

Чл. 60

(1) Допустимото време за евакуация от сгради с максимална височина на пребиваване на хора до 25 m от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4, както и от строежи от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В с два и повече етажа, се определя, както следва:

1. за строежи от І и ІІ степен на огнеустойчивост – 6 min;

2. за строежи от ІІІ степен на огнеустойчивост – 3 min;

3. за строежи от IV и V степен на огнеустойчивост или от пожаронезащитени стоманени конструкции – 1 min.

(2) Допустимото време за евакуация от строежи от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д, проектирани от І или ІІ степен на огнеустойчивост, не се нормира.

(3) Допустимото време за евакуация от строежи от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д, проектирани от ІІІ, ІV или V степен на огнеустойчивост или от пожаронезащитени стоманени конструкции, е не повече от 1 min.

(4) Допустимото време за евакуация от сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се нормира до краен евакуационен изход или до вход в евакуационна стълбищна клетка по чл. 319 и не трябва да превишава 1,5 min.

(5) Допустимото време за евакуация от етажерки в производствени помещения до вход в евакуационно стълбище, в защитена зона или до краен евакуационен изход не трябва да превишава:

1. за производствени помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б – 0,5 min;

2. за производствени помещения от категория по пожарна опасност Ф5В – 1 min.

Чл. 61

(1) Допустимото време за евакуация от помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4, предназначени за повече от 100 човека, както и от строежи, в които е предвидено най-малко едно такова помещение, не трябва да превишава стойностите, определени в табл. 10.

(2) Допустимото време за евакуация от помещенията по ал. 1 може да се увеличи 1,5 пъти, при условие че са предвидени автоматична ПГИ и система с гласово сигнализиране по чл. 56.

(3) Допустимото време за евакуация от сцени се определя съгласно колона 3 на табл. 10. Таблица 10

Чл. 62

Допустимото време за евакуация от зрителни зали и помещения от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф5, предназначени за едновременно пребиваване на повече от 3000 човека, се приема в зависимост от обема на залите и помещенията, както следва:

1. до 30 000 m3 – 2,0 min;

2. до 100 000 m3 – 2,2 min;

3. до 200 000 m3 – 3,0 min;

4. по-голям от 200 000 m3 – 4,0 min.

Чл. 63

(1) При определяне на изчислителното време за евакуация специфичната пропускателна способност (СПС) на участъците от пътя и скоростта на движение на хората при евакуация в зависимост от плътността на човешкия поток се приемат съгласно табл. 11.

(2)

(3) Плътността на човешкия поток в евакуационен участък се определя, като броят на евакуиращите се раздели на площта на участъка.

(4) За врати/отвори със светла широчина, по-голяма от 1,6 m, СПС се определя съгласно табл. 11.

(5) Специфичната пропускателна способност и скоростта на движение при гранична плътност на човешкия поток за врати/отвори с широчина, по-малка от 1,6 m, се определят съгласно табл. 12. Максималната стойност на СПС за врати/отвори е 199,1 чов./m.min.

(6) Скоростта на движение и СПС в наклонените участъци, преодолявани без стъпала, се определят както при движение по хоризонтален евакуационен път. Скоростта на движение и СПС в наклонени участъци, при които наклонът се преодолява със стъпала, се определят както при движение по стълбища.

Чл. 63а

(1) За строежите от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4, предназначени за повече от 400 човека, както и за строежи от клас Ф5, предназначени за повече от 200 човека, се допуска да не бъдат спазени изискванията на чл. 58 – 63, ако се използват компютърни модели, с които да бъдат изчислени разполагаемото време за безопасно бягство (АSЕТ) и необходимото време за безопасно бягство (RSET) и да бъде доказано, че АSЕТ е по-голямо от RSET.

(2) Допускането по ал. 1 се прилага след даване на съгласие от експертния съвет по чл. 7, ал. 1 или 3, при условие че с направените изчисления се гарантира безопасната евакуация от строежа.

Чл. 64

(1) При евакуацията от помещения, предназначени за повече от 100 човека, както и от помещения с култово и религиозно предназначение от подклас Ф3.4 с повече от 100 места за сядане, се предвиждат следните мерки:

1. столовете да са разположени в редове и между тях да се обособяват проходи така, че да е осигурен пряк достъп до евакуационните пътеки и евакуационните изходи;

2. свободното разстояние между редовете от столове да е не по-малко от 0,45 m; евакуационните пътеки да са със светла широчина най-малко 1,2 m;

3. в един ред столове, достъпен и от двата му края, да има не повече от 32 стола; в редовете столове, достъпни само от едната им страна, да има не повече от 16 стола на ред;

4. столовете, образуващи ред, да са закрепени за пода или да са свързани един с друг така, че да не се разместват; забранява се разполагането на столове на пътеките за движение; ако са осигурени седящи места за над 250 човека, които са прикрепени едно към друго, редовете от седящи места откъм страната на надлъжните пътеки и седалките, разположени на разстояние до 3 m от евакуационните изходи, задължително се закрепват към пода;

5. при оформяне на места чрез редове от пейки се спазват изискванията на т. 3 по отношение максималния брой на местата при достъп от една или две страни;

6. когато столовете за сядане автоматично се вдигат, широчината на прохода се измерва между гърба на което и да е място за сядане и максималната изпъкналост на задното място за сядане, когато седалките са във вдигнато положение (фиг. 17); Фиг. 17

7. широчината на евакуационния изход е не по-малка от широчината на евакуационната пътека, водеща към него;

8. не се разрешава кръстосване на напречните и надлъжните евакуационни пътеки в зали с фиксирани места в редове; всяко пресичане на тези пътеки се предвижда като T-образен възел (фиг. 18); Фиг. 18

9. напречните евакуационни пътеки не могат да бъдат със стъпала в местата, където проходите между редовете срещат евакуационните пътеки;

10. прибиращи се или телескопични седалки, когато са в разпънато положение, се осигуряват със заключващи устройства към пода за недопускане на преместване;

11. стъпалата в помещения с над 250 места се осветяват по подходящ начин.

(2) Помещения и зали от подклас Ф2.1, предназначени за повече от 100 човека, се оборудват със столове, изпълнени от продукти, класифицирани по отношение реакцията им на огън в следните класове:

1. за продуктите от дърво – С-s1, d0, съгласно БДС БДС EN 13501-1 „Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън. Част 1: Класификация въз основа на резултати от изпитвания на реакция на огън“;

2. за продуктите от пластмаса – V-0, съгласно БДС БДС EN 60695-11-10 „Изпитване на опасност от пожар. Част 11-10: Изпитвателни пламъци. Хоризонтален и вертикален метод за изпитване с пламък с мощност 50 W“;

3. за продуктите за тапициране (пенопласти) – HF-1, съгласно БДС ISO 9772 „Разпенени пластмаси. Определяне характеристиките при хоризонтално горене на малки пробни тела, подложени на малък пламък“;

4. за текстилните продукти – клас 1, съгласно БДС БДС EN 13773 „Текстил и продукти от текстил. Поведение при горене. Завеси и пердета. Схема за класификация.

(3) В случай че за комбинацията от продуктите за облицоване и пълнеж на тапицирани столове по ал. 2 е извършено изпитване по БДС БДС EN 1021-1 „Мебели. Оценяване на запалимостта на тапицирани мебели. Част 1: Източник на запалване: тлееща цигара“ и БДС БДС EN 1021-2 „Мебели. Оценяване на запалимостта на тапицирани мебели. Част 2: Източник на запалване: газов пламък, сравним със запалена клечка кибрит“ и няма установено запалване при разрастващо се тлеене и запалване чрез горене с пламък след приключване на изпитването, не се нормира класът по отношение реакцията на огън на отделните продукти, влизащи в състава на същата комбинация.

Чл. 65

(отменен)

(1) В сгради-паркинги и в помещения за паркиране на моторни превозни средства, когато изходите в тях са ориентирани към една стълбищна клетка, се предвиждат пожароустойчиви преддверия, както следва:

1. за помещения за паркиране с площ на пожарния сектор, по-голяма от 1200 m2;

2. за помещения за паркиране в сгради и инсталации с повишен пожарен риск, когато стълбищната клетка обслужва и други помещения по предназначение.

(2) Преддверията се проектират с огнеустойчивост, съответстваща на огнеустойчивостта на носещите конструкции, но не по-малка от ЕІ 60.

(3) Автомобилните рампи могат да служат за евакуационни пътища, когато в отделящите ги от гаражните нива врати (плъзгащи се, ролетни, сгъваеми и др.) се предвиждат евакуационни врати.

Дървените елементи на сцени в строежи от подклас Ф2.1 се проектират с клас по реакция на огън не по-нисък от С.

Чл. 65

Чл. 66

(1) Вентилация за предотвратяване на пожар се предвижда за помещенията, зоните или съоръженията, в които при нормална експлоатация се отделят горими вещества и може да се създаде обща или локална експлозивна атмосфера.

(2) Засмукване от вентилационните инсталации по ал. 1 се предвижда в зоните с най-голямо наслояване на експлозивоопасни вещества.

(3)

(4)

(5)

Чл. 67

(1) В помещенията от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се осигурява подналягане, като обемът на приточния въздух се приема до 90 % от обема на засмуквания въздух. Подналягането се осигурява от автоматични контролери за дебит и налягане.

(2) Въздухопроводи, през които преминават газове и пари с плътност, по-малкa от плътността на въздуха, се проектират и изпълняват по цялата им дължина с възходящ наклон към вентилатора така, че да не се допуска задържане на газове и пари в тях.

Чл. 68

Ежекторно засмукване (вместо вентилатори) се проектира за местни смукателни инсталации при отделяне на:

1. прах, който се взривява не само от удар, но и от триене;

2. големи количества горими газове и пари (ацетилен, етер и др.).

Чл. 69

При проектирането на смукателни инсталации, обслужващи технологични съоръжения, работещи с експлозивоопасни вещества (бояджийни и лакозаливни камери, шприц-кабини и др.), се предвиждат блокировки за осигуряване изключването на технологичните съоръжения при спиране на вентилацията.

Чл. 70

Сушилните съоръжения се осигуряват с автоматични устройства за поддържане на нагряването в тях до допустимата технологична температура.

Чл. 71

(1) За производства, при които е възможно отделянето и натрупването на горими прахове или летящи частици, освен аспирационна инсталация се предвижда и хидрообезпрашаване, при условие че то не влияе на технологичния процес.

(2) Не се допуска хидрообезпрашаване или овлажняване на въздуха в помещения, в които при смесването на влага и горим прах или летящи частици се образува експлозивна атмосфера (при производство на калциев карбид, при рудомелене в заводи за сярна киселина и др. под.).

(3) Не се допуска проектирането на филтри за вентилационни инсталации, отделящи токсични вещества при горене, в сгради, в които е предвидено най-малко едно помещение за едновременно пребиваване на повече от 100 човека, и за сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m.

Чл. 72

(1) За помещения от категории по пожарна опасност Ф5Б и Ф5В, в които се отделя и натрупва горим прах или летящи частици, се предвиждат стационарни или подвижни прахосмукачки, предназначени за експлоатация в експлозивна атмосфера.

(2)

Чл. 73

Вентилационни системи за създаване на повишено налягане в сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се проектират при спазване изискванията на чл. 326.

Чл. 74

Частите на сградата съгласно чл. 12, ал. 1 се проектират със самостоятелни вентилационни и климатични инсталации.

Чл. 75

За подземните складови помещения с площ над 10 m2 от категория по пожарна опасност Ф5В, в които съгласно глава девета не се изисква ВСОДТ (за помещенията и обслужващия ги коридор), се предвижда възможност за естествено отвеждане на дима посредством отвор (остъкление) на външна стена или към шахта, с геометрична площ на отвора и на шахтата (когато има такава) не по-малка от 1 % от площта на пода или принудителна смукателна ВСОДТ с кратност на въздухообмена не по-малко от 3 h-1. Принудителната смукателна ВСОДТ се предвижда с възможност за ръчно задействане извън помещенията. Когато шахтата е в обема на сградата, същата се предвижда с минимална огнеустойчивост EI 60, без отвори към съседни помещения, като се допуска тя да обслужва повече от едно подземно складово помещение, ако са осигурени клапи за управление на дима.

Чл. 76

(1) Помещенията за зареждане на акумулатори (киселинни или алкални) се отнасят към категория по пожарна опасност Ф5В, когато е изпълнено едно от условията:

1. в схемата за управление и автоматика на акумулаторната батерия е предвидена блокировка на зарядните агрегати и вентилационната уредба, която осигурява концентрация на водород преди началото на зареждането, по време на зареждането и след неговото завършване два и половина пъти под долната експлозивна граница;

2. при неработеща принудителна вентилация концентрацията на водород в свободния обем на помещението не надвишава 10 % от долната му експлозивна граница и е осигурена естествена вентилация;

3. акумулаторите не образуват експлозивна атмосфера.

(2) Количеството водород (Vн2) в m3, което се отделя при зареждане на киселинни акумулатори за 1 час, се определя по формулата: , където: В е коефициент, определящ отделянето на водорода при зареждане от 0,92 до 0,98; I load – токът на зареждане, А; N – броят на елементите, които се зареждат; T0 – термодинамичната температура, 273 °К; t – температурата на помещението, °С; P – действителното налягане на въздуха за дадена местност, mmHg.

(3) При зареждане на няколко акумулаторни батерии и след преобразувания формулата по ал. 2 придобива вида: .

(4) Количеството водород (VН2) в m3, което се отделя при зареждане на алкални акумулатори за 1 час, се определя по формулата: , където К е коефициент на увеличаване на количеството отделящ се водород; приема се от 1,2 до 1,3.

(5) Концентрацията на водород (СH2) в % по обем в помещението се определя по формулата: , където: Vн2 е количеството отделен водород, m3; Vfrv – свободният обем на помещението, m3.

(6) Необходимият минимален дебит (VВЗ) в m3/h на вентилационната уредба се определя по формулата: където: е коефициент на неравномерност на отделянето и разпространението на водород във въздуха на помещението ( ≥ 5); CДЕГ – долната експлозивна граница на водорода, %.

Чл. 77

(1) Вентилационната система за сцени в сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1 се проектира самостоятелно, като се изолира от вентилацията на залата с места за зрители, както и от други помещения.

(2) На отвора на сцени в зрителни зали с повече от 800 места се монтира пожарозащитна завеса с огнеустойчивост най-малко ЕI 90. Спускането на пожарозащитната завеса се предвижда най-малко от две места със скорост не по-малка от 0,2 m/s, като освен механично се предвижда и ръчно спускане със звуков сигнал.

Чл. 78

Чл. 78. Не се допуска обединяване на засмуквания въздух от вентилационните инсталации, когато той съдържа:

1. газове, пари или прах, при химическото съединяване или при механичното смесване на които температурата се повишава, вследствие на което може да се получи възпламеняване, горене или взрив (например при смесване на калциев карбид с водни пари, на алуминиева пудра с водни пари, на хлор с водород и др.);

2. вещества, които могат да влязат във взаимодействие помежду си (цианови съединения, хлорпикрин, хлор и амоняк и др.) и да образуват експлозивна атмосфера;

3. горими вещества, които могат да полепнат или да кондензират във въздухопроводите

Чл. 79

В помещения с електрически машини, апарати и съоръжения, когато те имат технологична или друга връзка със съседни помещения със зони „0“, „1“ и „2“ по чл. 268, се проектира приточна вентилация за осигуряване на повишено налягане не по-малко от 30 Ра или се извършва определяне на зоните по чл. 268 в тези помещения и всички електрически машини, апарати и съоръжения в тях се предвиждат с необходимата защита в зависимост от зоната, в която попадат.

Чл. 80

Не се допуска рециркулация на въздуха в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б.

Чл. 81

(1) Между аспирационните уредби за транспортиране на горими материали (отпадъци) и пещите се предвижда приемен бункер, изпълнен от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2) Преди приемния бункер се предвижда пожарна клапа с огнеустойчивост EI 60.

Чл. 82

За случаите на възникване на пожар се предвижда автоматично затваряне на пожарните клапи (автономно или по сигнал от пожароизвестителната система) и автоматично или ръчно изключване на вентилационните инсталации с изключение на вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината и вентилационните системи по чл. 75.

Чл. 83

(1) Кратността на вентилацията по чл. 66, ал. 1 за помещения от категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се определя в съответствие с табл. 13 или чрез изчисления съобразно параметрите, определени в технологичния проект. 13 или по изчислителни методи. При определяне на кратността на въздухообмена в помещението се отчита количеството въздух, засмуквано от общообменните и местните (локалните) вентилационни системи. Таблица 13

(2) За помещения извън тези по ал. 1 кратността на вентилацията по чл. 66, ал. 1 се приема не по-малко от 3 h-1 (от пълния обем на помещението).

Чл. 84

(1) Аварийна вентилационна инсталация се проектира за зоните и помещенията от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, както и за помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 с газифицирани съоръжения, в които при авария е възможно да се образува експлозивна атмосфера в обем, по-голям от 5% от свободния обем на помещението.

(2) Кратността на въздухообмена на аварийната вентилационна инсталация се приема не по-малко от 8 h-1 (от пълния обем на помещението) независимо от кратността на другите постоянно действащи общообменни и местни (локални) вентилации в помещението.

(3) Кратността на аварийната вентилационна инсталация може да се определя и по изчислителен начин съгласно параметрите, определени в технологичния проект, но тя не може да е по-малка от изискващата се кратност по ал. 2.

(4)

Чл. 85

(1) Аварийната вентилационна инсталация се предвижда блокирана с газоанализатори, подаващи звуков и светлинен сигнал. Когато в помещението се достигне концентрация 20 % от ДЕГ на отделяното вещество, аварийната вентилационна инсталация се включва автоматично от сигнал на газоанализаторите.

(2) За аварийните вентилационни инсталации по ал. 1 се осигурява възможност и за ръчното им включване посредством пускова апаратура, монтирана до входа на помещението.

Чл. 86

Засмукване от аварийните вентилационни инсталации се предвижда в зоните с най-голямо отделяне и наслояване на експлозивоопасни вещества.

Чл. 87

(1) За помещенията с аварийна смукателна вентилация се предвижда компенсация на въздух по естествен или механичен начин.

(2) Аварийна приточна вентилационна инсталация се проектира, когато не се допуска преминаване през смукателните вентилатори на експлозивоопасни газове и пари поради опасност от възпламеняване при триене. В помещението се предвиждат изходящи отвори, чието разположение се съобразява с плътността на изпускания продукт.

Чл. 88

Аварийните смукателни вентилационни инсталации се проектират с вентилатори съгласно чл. 278.

Чл. 89

(1) Изхвърлянето на въздуха може да се извършва на нивото на вентилаторите независимо от етажността на сградите, на разстояние най-малко 20 m от възможни източници на възпламеняване и в естествено проветрявани зони на територията на обекта.

(2)

Чл. 90

Съоръженията на приточните и смукателните вентилационни инсталации се предвиждат извън сградите или във вентилационни помещения, когато:

1. обслужват помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б;

2. обслужват помещения от категория по пожарна опасност Ф5В, при условие че вентилационната или климатичната инсталация е с производителност, по-голяма от 50 000 m3/h;

3.

Чл. 91

(1) Вентилационните помещения в сгради от I и II степен на огнеустойчивост се изпълняват от строителни елементи и конструкции с огнеустойчивост най-малко EI 60, а в сгради от III, IV и V степен на огнеустойчивост или от пожаронезащитени стоманени конструкции – с огнеустойчивост най-малко EI 45.

(2)

Чл. 92

Местни смукателни вентилатори се допускат в производствени помещения и в зони от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, при спазване изискванията на чл. 279.

Чл. 93

Резервни вентилатори, които се включват автоматично при спиране на основните вентилатори, се предвиждат в следните случаи:

1. при вентилиране на помещения за ЛЗТ и ГТ (с изключение на котелни помещения);

2. при невъзможност за прекратяване на технологичния процес, свързан с отделяне на експлозивоопасни вещества;

3.

Чл. 94

(1) Не се допуска разполагането в едно вентилационно помещение (камера) на:

1. вентилатори на приточна или смукателна инсталации, обслужващи помещения, разделени с брандмауери;

2. вентилатори за смукателна инсталация, обслужващи помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, съвместно с вентилатори, обслужващи помещения от категории Ф5В, Ф5Г и Ф5Д или от клас на функционална пожарна опасност Ф1 до Ф4.

(2) Допуска се вентилаторите на приточните и смукателните инсталации, обслужващи помещения от различен клас на функционална пожарна опасност (с изключение на помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б), да се разполагат в общо вентилационно помещение. В местата на преминаване на въздухопроводите през стените на вентилационното помещение за съоръженията на приточните и смукателните вентилации се предвиждат пожарни клапи с огнеустойчивост, съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичания конструктивен елемент, съгласно чл. 91.

Чл. 95

(1) Вентилационните помещения за приточните вентилации, които обслужват помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектират с евакуационни изходи, ориентирани непосредствено навън, в коридори или в стълбища.

(2) Допуска се евакуационните изходи на вентилационните помещения да са ориентирани към помещения от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д.

Чл. 96

(1) Вентилационните помещения на смукателните вентилации, които обслужват помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектират с евакуационни изходи, ориентирани непосредствено навън или извеждащи през пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25 в коридор или в стълбище.

(2) Евакуационните изходи на вентилационни помещения с площ до 100 m2 може да бъдат ориентирани към обслужваните помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, при условие че във вентилационните помещения е предвидено електрическо оборудване със защита като тази на обслужваните помещения и е осигурено дистанционно устройство за управление на вентилацията извън двете помещения.

Чл. 97

(отменен)

Във вентилационните помещения, които обслужват производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се осигурява повишено налягане най-малко 20 Ра.

Чл. 98

(отменен)

Пожарозащитните преддверия към производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се проектират с повишено налягане най-малко 20 Ра и с кратност на въздухообмена 2 h-1, които се осигуряват от автоматични контролери за налягане и дебит.

Чл. 99

(1) Въздухопроводите на вентилационните, климатичните, аспирационните и пневмотранспортните инсталации се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2) Въздухопроводи от строителни продукти с класове по реакция на огън В и С могат да бъдат използвани, при условие че са разположени само в едно помещение

(3) Въздухопроводи с класове по реакция на огън В и С се прекъсват на всеки 100 m със зони, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2, с дължина най-малко 4 m.

(4) Топлоизолацията, включително повърхностният й слой, на въздухопроводи, разположени в подземните етажи и таваните на сгради от всички класове на функционална пожарна опасност, както и в помещенията от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектира с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. За помещения от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д при температура на транспортирания въздух до 80 °С се допуска изпълнението на топлоизолация от строителни продукти с класове на реакция на огън В и С. В местата на преминаване през пожарозащитните прегради топлоизолацията се прекъсва от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(5) Въздухопроводите в помещения от категория по пожарна опасност Ф5Д (с изключение на главните клонове на разклоната въздухопроводна мрежа) може да се изпълнят с топлоизолация с клас по реакция на огън D – Fили с топлоизолация от продукти с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън, прекъсвана от зони от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от A2 и с дължина на всеки 50 m най-малко 4 m.

(6) Пожарозащитни прегради (с изключение на брандмауерите) може да бъдат пресичани от въздухопроводи, при условие че в местата на пресичане са предвидени пожарни клапи с огнеустойчивост, съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичаната преграда, и изолацията на въздухопроводите е изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(7) При транзитно преминаване на огнеустойчиви въздухопроводи през пожарни сектори или помещения и етажи, разделени с пожарозащитни прегради (с изключение на брандмауерите), се допуска да не се предвиждат пожарни клапи в местата на пресичане на преградите, ако въздухопроводите са с огнеустойчивост (при класификация отвътре навън и отвън навътре), съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичаните прегради.

Чл. 100

Топлоизолацията на въздухопроводите, преминаващи през комуникационните вертикални шахти на сградите, се изпълнява от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от A2.

Чл. 101

(отменен)

Транзитно преминаващите въздухопроводи през помещения се изпълняват от строителни продукти, които съответстват на изискванията за клас по реакция на огън А1, d-o, s-1.

Чл. 102

(1) Въздухопроводите на смукателните инсталации, засмукващи горими прахове, летящи частици и аерозоли, се проектират с кръгло или овално сечение.

(2) Не се допуска съединенията на смукателните въздухопроводи с температура, по-висока от 80 °С, да се запояват с калай или други подобни материали.

Чл. 103

(1) Не се допуска разполагането на въздухопроводни канали под нивото на пода в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, в които може да има напластяване на експлозивоопасни газове и пари.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за приточни инсталации за продухване на електродвигатели, чиито въздухопроводни канали са с непрекъснато действаща приточна вентилация или са запълнени с пясък.

Чл. 104

Смукателните въздухопроводи в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се разполагат на достъпни за наблюдение места. За почистването на въздухопроводи, през които преминават горими прахове и експлозивоопасни аерозоли, се предвиждат устройства или лесноразглобяеми звена.

Чл. 105

Разстоянието между смукателните въздухопроводи, нагрети до температура, по-висока от 80 °С, и въздухопроводите за експлозивоопасни газове, пари и прахове е най-малко 1 m. Въздухопроводите за експлозивоопасни газове или пари с ниски температури се разполагат под въздухопроводите за транспортиране на смеси с по-високи температури.

Чл. 106

(1) Отворите за засмукване или изхвърляне на въздуха се предвиждат на места, където няма опасност от попадане на искри в смукателните отвори или в изхвърления въздух.

(2) Под корнизите на покривите и в таваните не се допуска изхвърлянето на въздух с температура, по-висока от 80 °С.

Чл. 107

Изходящите отвори на въздухопроводи, през които в атмосферата се изхвърлят експлозивоопасни пари и газове, са на разстояние най-малко 5 m от отваряеми прозорци и други отвори в стените и покривите така, че да е предотвратена възможността за попадане на искри в изхвърляния въздух.

Чл. 108

При проектирането на въздухопроводи, преминаващи през покриви и покривни изолации, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън B – F или продукти с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън, се спазват изискванията по чл. 133, като изходящият или входящият отвор е на разстояние най-малко 1 m над тях.

Чл. 109

(1) В помещенията от категория по пожарна опасност Ф5Б се предвиждат мокри филтри или прахоуловители с непрекъснато действие, конструирани така, че да е предотвратено искрообразуване.

(2) За инсталации с производителност до 15 000 m3/h се допуска периодично ръчно отделяне на праха.

Чл. 110

(1) Циклоните и бункерите към тях за горим прах и за горими отпадъци се предвиждат извън сградите, на разстояние най-малко 8 m от тях.

(2) Разстоянието по ал. 1 не се нормира, ако сградата е отделена от циклоните и бункерите с плътна стена, изпълнена от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Стената се проектира с размери, равни на габаритните размери на циклоните и бункерите плюс 2 m в хоризонтално и вертикално направление.

(3) 3а прахове, отделяни при шлайфането на лакирани плоскости, се проектират отделни циклони и бункери.

(4) Сухите прахоуловители за пречистване на въздуха от горим прах се оборудват с устройства за освобождаване на налягането при взрив.

(5) Допуска се циклоните, прахоутаечните камери, филтрите и други подобни съоръжения и бункерите към тях за горим прах да се разполагат вътре в помещенията (сградите), ако са комплектувани със системи за защита или предотвратяване на експлозия и пожар.

Чл. 111

(отменен)

Приточните вентилационни инсталации, обслужващи помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се предвиждат със самозатварящи се клапи, монтирани на въздухопроводите до входа в помещенията.

1. въздухопроводите на смукателните вентилационни инсталации извън кухненските помещения са с минимална огнеустойчивост (с критерий EI и класификация отвътре навън), съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичаните от тях междуетажни преградни конструкции съгласно колона 6 на табл. 3, но не по-малка от EI 30 (i → o);

2. въздухопроводите на смукателните вентилационни инсталации извън кухненските помещения са разположени във вентилационна шахта с минимална огнеустойчивост (с критерий EI и класификация отвътре навън), съответстваща на нормативната огнеустойчивост за пресичаните междуетажни преградни конструкции съгласно колона 6 на табл. 3, но не по-малка от EI 30 (i → o);

3. отвеждането на газове и пари, получени в резултат на температурната обработка на хранителни продукти извън кухненските помещения, се извършва към вентилационна шахта сифонен тип с минимална огнеустойчивост (с критерий EI и класификация отвътре навън), съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичаните междуетажни преградни конструкции съгласно колона 6 на табл. 3, но не по-малка от EI 30 (i → o).

(1) При проектиране на смукателни вентилационни инсталации за отвеждане на газове и пари, получени в резултат на температурната обработка на хранителни продукти, при които е предвидено преминаване на елементи на инсталациите през междуетажните преградни конструкции на сградите, се спазва едно от следните изисквания:

(2) Пожарозащитни прегради (с изключение на брандмауерите) може да бъдат пресичани от въздухопроводи и вентилационни шахти по ал. 1, при условие че въздухопроводите/шахтите са с огнеустойчивост (при класификация отвътре навън и отвън навътре), съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичаната преграда, и преминават транзитно през помещенията и етажите, разделени с пожарозащитни прегради. Не се разрешава на въздухопроводите по ал. 1 да бъдат монтирани пожарни клапи.

(3) Въздухопроводите на смукателните вентилационни инсталации за отвеждане на газове и пари, получени в резултат на температурната обработка на хранителни продукти, както и вентилационните шахти по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 се предвиждат от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. В шахтите по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 не се разрешава да преминават други въздухопроводи, както и тръбопроводи, кабели, съоръжения и комуникации.

(4) Не се разрешава смукателните вентилационни инсталации за отвеждане на газове и пари, получени в резултат на температурната обработка на хранителни продукти, да се свързват към комините на сградите, към вентилационните шахти или въздухопроводите на санитарните помещения, както и към всякакви други вентилационни инсталации.

(5) Допуска се отвеждането на газове и пари, получени в резултат на температурна обработка на хранителни продукти, да се предвиди към вентилационна шахта съгласно ал. 1 – 3, проектирана в общо тяло с комин на сграда, ако няма връзка между вентилационната шахта и димоходите на комина и са спазени изискванията за необходимата огнеустойчивост на шахтата и на комина.

Чл. 111

Чл. 112

(отменен)

Всички превключващи и регулиращи приспособления във вентилационните смукателни инсталации, които обслужват производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектират така, че да бъде предотвратено искрообразуване.

(1) Смукателните вентилационни инсталации за отвеждане на газове и пари, получени в резултат на температурната обработка на хранителни продукти от професионални/търговски кухни, се проектират като самостоятелни инсталации за всяка кухня.

(2) Не се разрешава смукателните вентилационни инсталации по ал. 1 да се свързват към смукателни вентилационни инсталации за отвеждане на газове и пари, получени в резултат на температурната обработка на хранителни продукти от кухни в жилища.

(3) Не се разрешава смукателните вентилационни инсталации по ал. 1 да бъдат проектирани с гъвкави въздухопроводи.

(4) Изхвърлянето от смукателните вентилационни инсталации по ал. 1 на газовете и парите, получени в резултат на температурната обработка на хранителни продукти, се предвижда на разстояние не по-малко от 0,5 m от конструктивни елементи и покрития с класове по реакция на огън В – F или с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън.

(5) При проектиране на смукателни вентилационни инсталации по ал. 1 с въздухопроводи извън сгради същите въздухопроводи се предвиждат с минимална огнеустойчивост EI 30 (i → o).

(6) Допуска се да не се нормира огнеустойчивостта на въздухопроводите по ал. 5, ако са разположени на разстояние най-малко 1,5 пъти еквивалентния диаметър на въздухопровода, но не по-малко от 0,3 m от конструктивни елементи и покрития с класове по реакция на огън В – F или с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън.

Чл. 112

Чл. 113

(1) При възникване на пожар димо- и топлоотвеждането се осъществяват посредством вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината (ВСОДТ), оборудвани със съоръжения и инсталации за подаване на чист въздух, за отвеждане на дима и топлината и за ограничаване на разпространяването им.

(2) За ВСОДТ се проектират:

1. димни люкове – за естествена ВСОДТ;

2. механични вентилатори – за принудителна ВСОДТ.

(3) Вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината не се предвиждат за помещения с автоматични газови пожарогасителни инсталации.

Чл. 114

Димен люк е всеки отвор в помещението, като прозоречен или друг отвор в покрива или фасадата на сградата, с възможност за автоматично и ръчно дистанционно отваряне от най-малко две места, разположен над незадимяемата зона и разделящ вътрешността на сградата от външната среда.

Чл. 115

Димните люкове се инсталират така, че разстоянието от горната им димоотвеждаща повърхност до водоотвеждащата повърхност на покрива да е най-малко 0,3 m.

Чл. 116

(1) Димните люкове се проектират равномерно разсредоточени. Максималната аеродинамична площ на единичен димен люк с изключение на димните люкове за сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1 и Ф2.2 е, както следва: 2 m2 – за помещения с височина до 4 m и с наклон на покрива до 12°, и 4 m2 – за помещения с по-голяма височина или с по-голям наклон.

(2) Димните люкове се проектират така, че да издържат на температурно въздействие 300 °С в продължение на най-малко 30 min и с минимален клас по реакция на огън С d0.

(3) Димните люкове се предвиждат на разстояние най-малко 2,5 m от външните стени на помещенията и от таванните екрани, обособяващи димните резервоари, и на разстояние 5 m от брандмауери. При разполагането на димен люк на сграда с по-ниска височина от съседната сграда разстоянието от димния люк до съседната сграда е по-голямо от разликата във височините на двете сгради.

Чл. 117

В помещенията, за които се проектира естествена ВСОДТ, се предвиждат приточни отвори с площ, съответстваща на площта на димните люкове съгласно табл. 14. Допуска се намаляване на площта на приточните отвори до 60 % от площта, определена по табл. 14, за сметка на пропорционалното увеличаване на площта на димните люкове. Максималната площ на единичен приточен отвор е 2 m2.

Чл. 118

(1) Производителността на приточната принудителна инсталация на ВСОДТ е до 80 % от производителността на смукателната принудителна вентилация.

(2) Скоростта на постъпващия в помещенията въздух е не по-голяма от 2 m/s, като не се отчита ветровото натоварване.

(3) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се захранват с електрическа енергия като потребители от първа категория с автоматично превключване на захранването или от собствен енергиен източник.

Чл. 119

(1) Вентилаторите за отвеждане на дима и топлината с механично задвижване се предвиждат с минимална класификация по огнеустойчивост F300 60. Захранващите кабели се предвиждат с класификация Р (РН) 60 или със защита със строителни продукти, осигуряващи огнеустойчивост ЕI 60 в сгради, за които е допустима I и II степен на огнеустойчивост и с класификация Р (РН) 30 или със защита със строителни продукти, осигуряващи огнеустойчивост ЕI 30 в сгради, за които е допустима III и IV степен на огнеустойчивост или пожаронезащитена стоманена конструкция. Захранващите кабели на останалите елементи на естествените и принудителните ВСОДТ (димни люкове, приточни отвори, димни прегради, табла за управление и др.) трябва да са с класификация Р (РН) 30 илида бъдат защитени със строителни продукти, осигуряващи огнеустойчивост ЕI 30.

(2) Димоотводите на ВСОДТ за транспортиране на димни продукти директно навън от помещението и клапите за управление на дима се предвиждат с минимална огнеустойчивост в зависимост от необходимата степен на огнеустойчивост на сградата, както следва:

1. Е600 60 – за сгради от I и II степен на огнеустойчивост;

2. Е600 30 – за сгради от III и IV степен на огнеустойчивост и от пожаронезащитени стоманени конструкции.

(5) Долният ръб на отворите на смукателната принудителна ВСОДТ се предвижда над незадимяемата зона на димния участък.

(6) Изхвърлянето на дима от смукателните принудителни ВСОДТ се проектира на разстояние:

1. не по-малко от 0,5 m от конструктивни елементи и покрития с класове по реакция на огън В – F или с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън, и

2. най-малко 5 m в хоризонтално направление от приточните отвори/мястото на засмукване на чист въздух на ВСОДТ или най-малко 3 m във вертикално направление от приточните отвори/мястото на засмукване на чист въздух на ВСОДТ.

Чл. 120

(1) Височината на помещенията/димните участъци се определя от пода до тавана на помещенията/димните участъци, като окачените тавани не се вземат предвид в случаите, при които отворите в тях са повече от 25 % от площта им. При помещения/димни участъци с наклонен таван и/или под за височина на помещението/димния участък се приема средната височина на помещението/димния участък, а за помещения/димни участъци с части от тавана и/или пода с различна височина за височина на помещението/димния участък се приема височината, изчислена като среднопретеглена стойност. Примери за начина на определяне на височината на помещенията/димните участъци са представени на фиг. 18а. Фиг. 18а

Чл. 121

(1) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се управляват от централи с възможност за автономна работа в продължение на 72 часа. Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се проектират с възможност за ръчно дистанционно и автоматично задействане. Автоматичното задействане на вентилационната система за отвеждане на дима и топлината се предвижда от пожароизвестителна система, проектирана при спазване изискванията на чл. 56, ал. 3. В случай че в помещението са проектирани два и повече ДУ, се предвиждат технически решения за гарантиране задействането на ВСОДТ в ДУ, в който е възникнал пожар.

(2) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се задействат от сигнал на датчик на автоматична пожароизвестителна инсталация или автономна система за известяване.

(3) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се проектират така, че до 60 s от задействането на командния сигнал да достигат проектното ниво на производителност.

(4) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се захранват с електрическа енергия като потребители от първа категория с автоматично превключване на захранването съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.). Вторият независим източник следва да осигурява електрозахранване на ВСОДТ в продължение на не по-малко от 60 min в сгради от I и II степен на огнеустойчивост и 30 min в сгради от III и IV степен на огнеустойчивост и от пожаронезащитени стоманени конструкции.

(5) Отварянето на приточните отвори или задействането на приточната инсталация на ВСОДТ се осъществява непосредствено след отварянето на димните люкове или задействането на смукателната инсталация на ВСОДТ.

Чл. 122

(1) При проектирането на вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината се спазват изискванията на табл. 14.

(2) Минималните стойности на аеродинамичните свободни площи на димните люкове и кратността на въздухообмена, осъществявани от ВСОДТ, в зависимост от площта и височината на помещението, плътността на топлинното натоварване на помещението и височината на незадимяемата зона са дадени в табл. 14.

(3) Стойностите на плътността на топлинното натоварване в помещенията за съхраняване на горими материали в зависимост от тяхното предназначение са дадени в приложение № 9.

(4) Височината на незадимяемата зона се определя от пода до кота 0,2 m над горния край на най-високо разположения отвор към съседно помещение или от пода до долния край на димния резервоар, но не по-ниско от 2 m над най-високо обитаемата кота в помещението. Височината на незадимяемата зона се приема до 80 % от височината на помещението.

Чл. 123

(1) За ограничаване на разпространяването на димни продукти при пожар и за ефективното им отстраняване от помещенията се проектират димни резервоари, обособени с вертикални прегради – таванни екрани, спускани от тавана към пода, с дължина от 20 до 50 % от височината на помещението. Димните продукти се отстраняват от димните резервоари посредством ВСОДТ.

(2) Таванните екрани се проектират активни или пасивни и с минимален клас по реакция на огън С d0 за постигане на изискването за непроницаемост в продължение на най-малко 30 min при температурно въздействие 300 °С.

(3) Когато един вентилатор с механично задвижване на смукателна принудителна ВСОДТ обслужва повече от един ДУ, дебитът му може да бъде сведен до този, изискван за най-големия ДУ, при осигуряване на отвеждане на дима и топлината от всеки ДУ посредством димоотводи/шахти на ВСОДТ, снабдени с клапи за управление на дима.

(4) Максималната площ на димния резервоар в сгради с атриуми при наличие на димни люкове е 1000 m2, а при наличие на механични вентилатори – 1300 m2. Максималният обем на димните резервоари е 1300 m3, а максималната дължина на всеки димен резервоар по осите – 30 m.

Чл. 124

(1) Вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината може да се проектират и въз основа на методите по БДС БДС EN 12101: 6 „Системи за управление на дим и топлина. Част 6: Изисквания за системи с диференциално налягане. Комплекти“, свързани с частите за проектиране от същия стандарт. Таблица 14 Площ на димните люкове и кратност на механичната вентилация на ВСОДТ Забележки:

1. За коридори на подземни и полуподземни етажи с обща дължина, по-голяма от 20 m, когато в помещенията не са предвидени ВСОДТ, се проектира механична ВСОДТ с кратност 25 h-1 или естествена ВСОДТ с площ 1 % от площта на коридора.

2. За подземни гаражи се проектира механична ВСОДТ с кратност 25 h-1 или естествена ВСОДТ с площ 1 % от площта на гаража.

(2) Специфичните изисквания за проектиране на вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината от етажни евакуационни пътища в сгради или части от тях съгласно чл. 12, ал. 1 с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m са определени в чл. 327.

Чл. 125

Локално (местно) отопление се осигурява посредством разположени в помещенията горивни устройства (печки, нагреватели и др.) на твърдо, течно и газообразно гориво или електрическа енергия.

Чл. 126

(1) Не се допуска локално отопление в следните сгради и помещения:

1. помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б;

2. помещения от категория по пожарна опасност Ф5В с площ, по-голяма от 100 m2, в които се отделят горими прахове или летящи частици;

3. помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф3.1, Ф3.2 и Ф3.4, предназначени за повече от 300 човека;

4. сгради и помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.2 и Ф3.3 с площ, по-голяма от 100 m2;

5. сгради и помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.1 с повече от 100 човека и от подклас на функционална пожарна опасност Ф4.1 с повече от 200 човека;

6. сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 за техническо обслужване, ремонт и съхранение на летателна техника;

7. сгради и помещения на кислородни станции (от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1);

8. гаражи за повече от десет автомобила и сервизни работилници с повече от десет поста (от подкласове Ф5.1 и Ф5.2 от категория по пожарна опасност Ф5В);

9. хранилища за филмови ленти (от подклас Ф5.2).

10. складове от категория по пожарна опасност Ф5В с площ, по-голяма от 200 m2.

(2)

(2) Изискванията по ал. 1, т. 6 и 10 не се прилагат за инсталации с газови лъчисти нагреватели съгласно БДС БДС EN 419 „Недомакински окачени светещи лъчисти нагреватели, захранвани с газово гориво. Безопасност и енергийна ефективност“, разположени в горната част на помещението, при осигуряване на разстояние от излъчвателите до горими материали и конструкции съгласно инструкциите на производителя.

(3) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за каталитични излъчватели с инфрачервени лъчи, за термопомпени климатизатори – разделна система, както и за газови излъчватели, при които изгарянето на горивото се извършва извън отопляемото помещение. Уредите се предвиждат със съответната защита съгласно глава дванадесета, като повърхностната температура на уредите (отоплителните повърхности) не трябва да превишава температурата на самовъзпламеняване на средата.

Чл. 127

(1) Комините на сградите се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън най-малко А2, с огнеустойчивост G 100, съгласно БДС БДС EN 13501-2 „Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън. Част 2: Класификация въз основа на резултати от изпитвания за устойчивост на огън и/или контрол на дима, с изключение на вентилационни инсталации“. Фугите се запълват по цялата дължина на комина.

(2) Допускат се метални комини, които не отговарят на изискванията по ал. 1, при условие че те са проектирани на разстояние най-малко 1,5 пъти еквивалентния диаметър на комина, но не по-малко от 0,3 m от конструктивни елементи и покрития с класове по реакция на огън В – F или с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън.

Чл. 128

(отменен)

Комините за отоплителни устройства, предвидени за температурна обработка на хранителни продукти, се проектират с клас по реакция на огън най-малко А2, с огнеустойчивост G 50, без отвори към съседни помещения по цялата височина.

Чл. 129

Когато комините пресичат междуетажни конструкции с надлъжни канали, последните се запълват плътно със слой продукти с клас по реакция на огън най-малко А 2 и с дебелина най-малко 0,15 m.

Чл. 130

(1) За всяка печка се предвижда отделен димоход на комин.

(2) Един димоход на комин може да обслужва две печки в едно жилище, разположено на един етаж, при условие че вертикалното разстояние между отворите за заустване е най-малко 0,3 m.

(3) За печки в жилища, разположени на различни етажи, се предвиждат комини сифонен тип.

Чл. 131

(1) Димоходите на комините се проектират отвесни.

(2) Отклонения по ал. 1 се допускат до 30° спрямо вертикалата с дължина до 1 m.

Чл. 132

Отворите за почистване на комините са на разстояние най-малко 0,45 m от конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D – F. Отворите се изпълняват плътно затворени с капаци от продукти с клас по реакция на огън А1.

Чл. 133

(1) Разстоянието между конструкции (дървени греди, ребра, покривни обшивки и др.), изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D – F, и телата на комините е най-малко 0,1 m.

(2) Отворите около комини в междуетажни, в т.ч. тавански подови конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън B – F, се запълват със строителни продукти с клас по реакция на огън А1 и с дебелина най-малко 0,1 m.

Чл. 134

Локалните отоплителни уреди и димоходните им тръби се разполагат в съответствие с техническите спецификации и инструкции на производителя и на разстояние най-малко 0,5 m от конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В – F.

Чл. 135

Димоходните тръби по чл. 134 се включват в комините така, че да не пресичат подовите конструкции.

Чл. 136

Зидани печки (камини) се изпълняват върху основа от строителни продукти с клас по реакция на огън А1. Подовете, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D – F, се проектират на конзоли от продукти с клас по реакция на огън А1, вградени в носещи стени върху плътна изолация от строителни продукти с клас по реакция на огън А1, с дебелина до нивото на огнището най-малко 0,25 m.

Чл. 137

Разрешава се локално отопление с газови уреди на помещения извън тези по чл. 126, ал. 1 при спазване изискванията на раздели ІІІ, ІV и V от глава шеста на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ и на раздел Х от глава втора на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 82 от 2004 г.). За помещения, разположени в полуподземни или подземни етажи и предназначени за повече от 50 човека, не се допуска локално отопление с газови уреди.

Чл. 138

(отменен)

Отопление с инфрачервени лампи и др. се разрешава, при условие че са предвидени допълнителни мерки за пожарообезопасяване (посредством защитни глобуси, предпазни мрежи и др.).

Чл. 139

Допуска се съхраняването на твърдо гориво в помещения на сгради или в пристроени навеси с конструкции от строителни продукти с клас по реакция на огън А1.

Чл. 140

Не се разрешава разполагането на отоплителни тела и на топлопроводи в помещения, в които се съхраняват или употребяват вещества и материали, които се самовъзпламеняват при допир с нагрети повърхности (пари от серовъглерод, прах от алуминиев триизобутил и др.) или се разлагат при контакт с водата (калциев карбид и др.).

Чл. 141

Не се разрешава рециркулация на въздуха за въздушно отопление в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б. Когато при производства с горим прах или летящи частици по технологични причини се налага повторно използване на въздуха за отопление, той се очиства от праха или летящите частици преди засмукването му от вентилатора.

Чл. 142

Отоплителната инсталация се проектира за максимална температура на повърхността на отоплителните тела и технологичните тръбопроводи, по-ниска най-малко с 20 % от температурата на самовъзпламеняване на веществата, които се използват в отопляемото помещение.

Чл. 143

За централното отопление на сгради с производства от категории по пожарна опасност Ф5Б и Ф5В, при които се отделя горим прах или летящи частици, се предвиждат отоплителни тела с гладка повърхност с оглед лесното им почистване.

Чл. 144

Отоплителните тела в сгради се проектират така, че да не се намалява необходимата широчина на пътищата за евакуация. Когато няма друга техническа възможност, отоплителните тела се разполагат в ниши или на височина, по-голяма от 2 m.

Чл. 145

Топлопроводи, при които температурата на топлоносителя е по-висока от 100 °С и които пресичат конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В – F, се проектират в кожуси от строителни продукти с клас по реакция на огън А1. Разстоянието между кожуха и топлопровода се предвижда не по-малко от 15 mm и запълнено с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

Чл. 146

Когато температурата на топлоносителя е по-висока от 120 °С, отоплителните тела и топлопроводите се предвиждат на разстояние най-малко 0,1 m от строителни конструкции и продукти с класове по реакция на огън D – F.

Чл. 147

3а помещенията на ацетиленови уредби се проектира централно отопление с температура на отоплителните тела и на топлопроводите до 100 °С, като температурата в помещенията не трябва да е под 5 °С.

Чл. 148

(1) Отоплителните тела се проектират с предпазен щит, когато са предназначени за помещения за напълване и съхраняване на бутилки с ГГ (ацетилен, водород, пропан-бутан и др.), както и за помещения за съхраняване на ЛЗТ с пламна температура, по-ниска от 28 °С.

(2) Предпазният щит на отоплителните тела по ал. 1 се проектира от строителни продукти с клас по реакция на огън А1, на разстояние най-малко 0,1 m от отоплителното тяло.

Чл. 149

(1) технологичните тръбопроводи на отоплителните инсталации в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В се проектират с топлоизолация, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от СL.

(2) В местата на преминаване на технологичните тръбопроводи през пожарозащитни прегради се изпълнява топлоизолация от строителни продукти с клас по реакция на огън А1L, като се спазват и изискванията на чл. 17.

Чл. 150

(1) За сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5.3 не се допуска проектиране на отопление с печки на твърдо гориво.

(2)

Чл. 151

(1) За сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5.4, предназначени за отглеждане на животни и птици, се проектира централно отопление, в т.ч. въздушно.

(2) За помещения, предназначени за раждане и отглеждане на малки животни и на птици, се разрешава проектирането на системи за отопление с местни нагревателни прибори. Нагревателните прибори се разполагат в недостъпни за животните и птиците места или в отделни помещения (кабини) с огнеустойчивост EI 60. Комините и отоплителните канали се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън А1.

(3) За захранване на отоплителните инсталации на животновъдни сгради се разрешава течното гориво с обем до 5 m3 да се съхранява в отделни помещения с вертикални и хоризонтални прегради с огнеустойчивост REI (EI) 60 и с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Вратите на помещенията се предвиждат самозатварящи се с огнеустойчивост най-малко EI 45.

Чл. 152

(1) Водогрейни котли с максимална работна температура, по-ниска от 115 °С включително, и с топлинна мощност до 116,3 kW и парни котли с максимално работно налягане, по-ниско от 0,07 МРа, и с топлинна мощност до 116,3 kW могат да се разполагат в сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф1 до Ф5.

(2) Котлите с топлинна мощност над 116,3 kW могат да се разполагат в сгради и помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1 с категория по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д, при условие че са в самостоятелно помещение, отделено с пожарозащитни стени, и отговарят на едно от следните условия:

1. котлите са водогрейни с максимална работна температура до 115 °С;

2. котлите са водогрейни с максимална работна температура, по-висока от 115 °С, и с топлинна мощност до 2900 kW;

3. котлите са парни с максимално работно налягане до 0,07 МРа;

4. котлите са котли-утилизатори;

5. котлите са правотокови парни с паропроизводителност на всеки един не по-голяма от 4 t/h.

(3) Котлите с топлинна мощност над 116,3 kW извън тези по ал. 1 и 2 се предвиждат в самостоятелни помещения, проектирани като пожарни сектори по смисъла на чл. 16.

(4) Парни котли с максимално работно налягане, по-високо от 0,07 МРа, и водогрейни котли с максимална работна температура, по-висока от 115 °С, с изключение на тези по ал. 2, се разполагат в самостоятелни сгради с конструктивни елементи от продукти с клас по реакция на огън А1 или А2.

(5) Котлите се предвиждат на разстояние най-малко 2 m от конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D – F.

(6) За котлите с органични топлоносители се спазват изискванията за водогрейни котли.

(7) Газовите уреди за отопление се разполагат при спазване изискванията на ал. 1 – 6 и на изискванията на раздели ІІІ, ІV и V от глава шеста на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ и на раздел Х от глава втора на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове.

Чл. 153

(1) При проектиране на комините на котелните помещения се спазват изискванията на чл. 127.

(2) Комините на котелните се проектират на разстояние най-малко 30 m от открити складове за горими материали и на разстояние най-малко 10 m от източници, отделящи горими пари, газове и прахове или летящи частици.

(3) Разстоянията по ал. 2 може да бъдат намалени до 1 m, ако са предвидени искрогасители.

Чл. 154

(1) Разстоянията от резервоарите за течно гориво до съседни сгради и съоръжения се определят при спазване изискванията на табл. 52. Когато резервоарите са проектирани до стени без отвори с огнеустойчивост REI (EI) 120, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън А1, разстоянията не се нормират.

(2) За подземни резервоари разстоянията по ал. 1 се намаляват с 50 %.

(3)

(4) Допуска се монтиране на резервоари за гориво в котелните помещения, ако са с обем до 5 m3 включително и са разположени на разстояние най-малко 2 m от котлите и електрическите съоръжения. Пред котлите, работещи с течно гориво, и под резервоарите се предвиждат приемници за разлято гориво.

(5) За захранване на котелните помещения се допуска в подземните етажи и в етажите с директен изход на нивото на терена в сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4, проектирани от I и II степен на огнеустойчивост, да се съхраняват ГТ в самостоятелни помещения, както следва:

1. в метални и стоманобетонни резервоари – до 20 m3;

2. в резервоари от полимерни материали с единична вместимост до 2 m3 и с обща вместимост – до 10 m3.

Чл. 155

(1) За котелните помещения, разположени на по-ниска кота от основните резервоари за гориво, се предвиждат оборотни (разходни) резервоари с вместимост до 5 m3. Оборотните резервоари се разполагат на горното ниво на основните резервоари.

(2)

(3) Оборотните резервоари се осигуряват с преливна тръба с диаметър не по-малък от 1,5 пъти диаметъра на захранващата тръба за отвеждане на излишното гориво в основните резервоари.

(4)

Чл. 156

(1) Горивните устройства (с изключение на енергийните котли) може да се захранват непосредствено от основните резервоари с обем, по-голям от 5 m3, при условие че е осигурено автоматично изключване на:

1. притока на гориво към отделния консуматор при спиране на горенето му;

2. подаването на гориво от основния резервоар при спиране на горенето на последния консуматор.

(2) При проектиране на основните резервоари за гориво на по-ниска кота от котелните помещения се допуска горивото да се подава по рециркулация чрез засмукване.

(3) На тръбата, връщаща излишното гориво, се предвижда възвратен клапан.

Чл. 157

Допуска се помпите за пълнене на основните резервоари и за подаване на гориво към оборотните резервоари или към котлите да се разполагат в помещенията за резервоарите на разстояние най-малко 2 m от тях.

Чл. 158

Допуска се основните резервоари да се зареждат с гориво по самотек и с помпи, за което се предвиждат шахти или ниши в стените със заключващи се капаци, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2.

Чл. 159

(1) Надземните резервоари с единична вместимост до 500 m3 за обслужване на котли към оранжерии се разполагат на разстояние най-малко 10 m от котлите, а надземните резервоари с вместимост до 1000 m3 – на разстояние най-малко 20 m.

(2) Разстоянията от резервоарите до оранжериите не се нормират.

Чл. 160

При разполагане на котелни помещения в сградите се спазват изискванията на чл. 57.

Чл. 161

(1) За сградите (или части от тях съгласно чл. 12, ал. 1) и откритите технологични съоръжения се предвижда външно водоснабдяване за пожарогасене от водопровод с пожарни хидранти.

(2) Водопроводите на водопроводните мрежи и съоръженията към тях в урбанизираните територии и водопроводите за промишлени и селскостопански обекти и складове от клас на фукционална пожарна опасност Ф5, наричани за краткост „водопроводи за пожарогасене“, се проектират за съвместно провеждане на необходимите водни количества за пожарогасене, определени съгласно този раздел, и на водните количества за питейно-битови и/или производствени нужди.

(3) Водопроводите за пожарогасене се проектират по реда на Наредба № РД-02-20-2 от 2024 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 61 от 2024 г.).

(4) Самостоятелни водопроводи за пожарогасене се предвиждат, когато няма техническа възможност за провеждане на необходимите водни количества за пожарни нужди през други водопроводи.

(5) Площадковите водопроводи за пожарогасене с дължина над 200 m се проектират сключени.

(6) Oтклонения от водопроводи за пожарогасене се допускат само за отделни сгради и съоръжения, ако дължината на водопроводното отклонение не надвишава 200 m.

Чл. 162

Водоснабдяване за пожарогасене не се предвижда:

1. за отделно стоящи сгради с категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д, предвидени от I, II степен на огнеустойчивост или от пожаронезащитени стоманени конструкции, както и за самостоятелни животновъдни сгради (от подклас Ф5.4) от всички степени на огнеустойчивост (отделно стоящи са сградите, разположени извън урбанизираните територии и на разстояние повече от 200 m от водоизточници);

2. за открити паркинги (от подклас Ф5.2) за до 10 моторни превозни средства;

3. за необслужваеми обекти, предназначени за извършване на електронносъобщителни дейности;

4. за сгради с категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д от I, II степен на огнеустойчивост или от пожаронезащитени стоманени конструкции, разположени в селскостопански дворове, при обем на сградата (или част от нея, отделена с брандмауер), по-малък или равен на 3000 m3;

5. за сгради и открити технологични съоръжения, където използването на вода може да предизвика взрив, пожар или разпространение на огъня;

6. за сгради (или части от тях съгласно чл. 12, ал. 1) с разгъната застроена площ, по-малка или равна на 35 m2;

7. за открити технологични съоръжения с категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д.

Чл. 163

(1) Водоснабдяване за пожарогасене (без водопроводи с пожарни хидранти) от резервоари или водоизточници (естествени или изкуствени езера, реки или подземни води), осигуряващи целогодишно необходимите водни количества за пожарогасене, се допуска за:

1. производства от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В с разход на вода за пожарогасене, по-малък или равен на 10 l/s;

2. производства от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д с разход на вода за пожарогасене, по-малък или равен на 15 l/s;

3. открити складове за горими материали от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2 с разход на вода за пожарогасене, по-малък или равен на 15 l/s;

4. самостоятелни площадки за съхраняване на груб фураж (сено, слама и др.) от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2 независимо от разхода на вода за пожарогасене.

5. строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 с разход на вода за пожарогасене, по-малък или равен на 10 l/s.

(2) При водоснабдяване за пожарогасене от подземни води се предвижда шахта с работен обем не по-малък от 18 m3, допълвана автоматично с вода с дебит не по-малък от 5 l/s от предвиденото водовземане.

Чл. 164

При водоснабдяване за пожарогасене от водоизточници или резервоари (без водопроводи за пожарогасене с пожарни хидранти) се предвиждат съоръжения за водочерпене (подвижни или стационарни мото- или електропомпи), както и шахти за засмукване или устройства за пълнене на пожарни автомобили.

Чл. 165

(1) В района на железопътните гари по цялата дължина на коловозното развитие се предвижда водопровод за пожарогасене с хидранти по дължина на коловозите на разстояние един от друг най-много 100 m и през пет коловоза по широчината на коловозното развитие.

(2) Разходът на вода за противопожарни нужди се приема, както следва:

1. до 10 железопътни коловоза – 10 l/s;

2. от 10 до 20 железопътни коловоза – 15 l/s;

3. над 20 железопътни коловоза – 20 l/s.

Чл. 166

(1) Минималното налягане на водопроводите за пожарогасене на проектната кота на прилежащия терен в критичната при пожар точка (за разклонени водопроводни мрежи и за сключени водопроводни мрежи, приети в хидравлично отношение за разклонени) или в критичния пожарен хидрант (за сключени водопроводни мрежи) се определя за случай на пожар и максимално часово водопотребление.

(2) Водопроводите за пожарогасене за сгради с до два надземни етажа се оразмеряват за минимално налягане на проектната кота на прилежащия терен в критичната при пожар точка/критичния пожарен хидрант най-малко 0,14 MPa за населени места с до 100 000 жители и най-малко 0,18 MPa за населени места с над 100 000 жители.

(3) Водопроводите за пожарогасене за сгради с три и повече надземни етажа се оразмеряват за минимално налягане на проектната кота на прилежащия терен в критичната при пожар точка/критичния пожарен хидрант не по-малко от:

1. за сгради с три надземни етажа – 0,18 МРа;

2. за сгради с четири надземни етажа – 0,22 МРа;

3. за сгради с пет и повече надземни етажа – 0,26 МРа.

Чл. 167

Когато изискванията по чл. 166 не могат да бъдат спазени, се предвиждат стационарни помпи или други стационарни технически съоръжения с ръчни или автоматични средства, осигуряващи задействането им не по-късно от 3 min след получаването на сигнал за възникване на пожар.

Чл. 168

Диаметърът на тръбите на водопроводите за пожарогасене за строежи от всички класове на функционална пожарна опасност се определя в зависимост от необходимите водни количества.

Чл. 169

На водопроводите за пожарогасене се предвиждат спирателни кранове за разделянето им на участъци с не повече от пет пожарни хидранта в един участък.

Чл. 170

(4) Пожарните хидранти се разполагат на разстояние от строежите, както следва: 1. до 300 m от жилищни сгради (от подкласове Ф1.3 и Ф1.4) с обем до 1000 m3; 2. до 200 m от жилищни сгради (от подкласове Ф1.3 и Ф1.4) с обем над 1000 до 3000 m3; 3. до 80 m от сгради с клас на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф5 (с изключение на сградите по т. 1 и 2) и от открити технологични съоръжения. (5) Разстоянията по ал. 1 и 3 се определят по дължина на пътя за противопожарни цели, а разстоянията по ал. 4 – по дължина на пътя за достъп до строежа или по дължина на пътя за противопожарни цели. Когато строежът е разделен с брандмауери на части съгласно чл. 12, ал. 1, пожарните хидранти се разполагат на разстоянието по ал. 4 от всяка от същите части.

(8) Надземните пожарни хидранти се монтират по такъв начин, че височината от нивото на прилежащия терен до центъра на изпускателните отвори на хидранта да бъде в границите от 60 до 120 сm.

(9) Около всеки пожарен хидрант се осигурява свободно пространство от не по-малко от 0,9 m, а пред съединителите на изпускателните отвори на надземните пожарни хидранти – не по-малко от 1,5 m.

Чл. 171

(1) В урбанизираните територии броят на едновременните пожари и разходът на вода за пожарогасене в зависимост от броя на жителите се определят съгласно колони 3, 4 и 5 от табл. 15.

Чл. 171а

При оразмеряване на площадкови водопроводи за пожарогасене посредством изчисления може да се определят разходи на вода от пожарен хидрант, които са различни от посочените в табл. 15а.

Чл. 172

(1) Разходът на вода за пожарогасене в производствени обекти, закрити гаражи и складове (от клас Ф5) се изчислява за сградата или откритото технологично съоръжение, разположени на площадката, за които по табл. 16 или по ал. 2 е определен най-големият разход на вода.

(2) Разходът на вода за пожарогасене на открити технологични съоръжения, разположени на производствената площадка в обекти по ал. 1, се определя, както следва:

1. при площ на съоръжението (площта на площадката, заета от технологичните съоръжения, или площта на проекцията им върху площадката, на която са разположени) до 1500 m2 и категория по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б или Ф5В – 10 l/s;

2. при площ на съоръжението (площта на площадката, заета от технологичните съоръжения, или площта на проекцията им върху площадката, на която са разположени) над 1500 m2 и категория по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б или Ф5В – 15 l/s.

Чл. 173

(1) Разходът на вода за пожарогасене за сгради или пожарни сектори от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 се определя в съответствие с табл. 16, като класът на функционална пожарна опасност на сградите или пожарните сектори се приравнява към производства от категория по пожарна опасност Ф5В.

(2) Разходът на вода за пожарогасене за сградите или пожарните сектори по ал. 1 със застроен обем до 3000 m3 се приема 10 l/s, а разходът на вода за пожарогасене за сградите или пожарните сектори от подкласове Ф1.3 и Ф1.4 със застроен обем до 1000 m3 се приема 5 l/s.

(3) Разходът на вода за външно пожарогасене на главния корпус на топлоелектрически централи се приема най-малко 25 l/s. За складовете за въглища, разположени на територията на топлоелектрическите централи, се осигурява разход най-малко 10 l/s, като водата се подава от хидранти.

(4) За открити разпределителни електрически уредби с единична мощност на трансформаторите, равна или по-голяма от 60 MVA, или с обща мощност над 120 MVA се предвижда пожарен водопровод, проектиран за най-малко 10 l/s, или в един или няколко резервоара в зависимост от площта на подстанцията, проектирани за най-малко 100 m3 вода. Водоснабдяване за пожарогасене не се предвижда за трансформатори с по-малка мощност (единична или обща).

Чл. 174

Разходът на вода за пожарогасене в селскостопански дворове се определя за сградата в двора, за която по табл. 17 се изисква най-голям разход на вода.

Чл. 175

Разходът на вода за пожарогасене в самостоятелни площадки за съхраняване на груб фураж (сено, слама, фий и др.) се определя в съответствие с табл. 17 в зависимост от обема на най-голямата копа фураж, приравнен към обема на сграда от V степен на огнеустойчивост. Таблица 17

Чл. 176

(1) Разходът на вода за пожарогасене на сгради, разделени на пожарни сектори, се приема за пожарния сектор в сградата, за който е определен най-големият разход на вода за пожарогасене.

(2) При предвиждане на автоматична пожарогасителна инсталация в цялата сграда, целия пожарен сектор или цялото съоръжение разходът на вода за пожарогасене по този раздел на сградата, пожарния сектор или съоръжението се намалява с 50 %.

Чл. 177

Минималният разход на вода за пожарогасене на автомобили, селскостопански, строителни и други машини, паркирани на открити площадки, се определя в зависимост от броя им, както следва:

1. от 10 до 50 бр. машини – 2,5 l/s;

2. от 51 до 100 бр. машини – 5 l/s;

3. над 100 бр. машини – 10 l/s;

4. за автоцистерни за леснозапалими и горими течности и газове в една група – 10 l/s.

Чл. 178

Минималният разход на вода за пожарогасене в открити складове за съхраняване на технологично оборудване, дървесни материали, отпадъци и амбалаж, лен, коноп, памук, пластмаси и др. се определя в зависимост от площта им, както следва:

1. до 15 000 m2 – 10 l/s;

2. от 15 000 до 30 000 m2 – 15 l/s;

3. от 30 000 до 60 000 m2 – 20 l/s;

4. от 60 000 до 100 000 m2 – 25 l/s;

5. над 100 000 m2 – 40 l/s.

Чл. 179

(1) Броят на едновременните пожари в производствените, складовите и селскостопанските обекти се определя, както следва:

1. един пожар за обекти с площ на територията до 1,5 km2;

2. два пожара за обекти с площ на територията, по-голяма от 1,5 km2, като общият разход на вода се определя на базата на две сгради, за които в съответствие с табл. 16 и 17 се изисква най-голям разход на вода.

(2) В случай на комбинирано противопожарно водоснабдяване на населено място или селищно образувание и производствен, складов или селскостопански обект, разположен извън населеното място/селищното образувание, броят на едновременните пожари се определя, както следва:

1. за урбанизирани територии с по-малко от 10 000 жители или селищни образувания и за обекти с площ на територията, по-малка от 1,5 km2 – един пожар (в обекта или урбанизираната територия/селищното образувание – по най-големия разход);

2. за урбанизирани територии от 10 000 до 30 000 жители и за обекти с площ на територията, по-малка от 1,5 km2 – два пожара (един в обекта и един в урбанизираната територия);

3. за урбанизирани територии с по-малко от 30 000 жители и за обекти с площ на територията, по-голяма от 1,5 km2 – два пожара (или и двата в обекта или и двата в урбанизираната територия – по най-големия разход);

4. за урбанизирани територии с повече от 30 000 жители – броят на едновременните пожари за урбанизираната територия се определя по табл. 15, а за обектите – по ал. 1; общият воден разход се определя от сумата на по-големия необходим разход (в обекта или урбанизираната територия) и 50 % от по-малкия необходим разход (в обекта или урбанизираната територия).

(3) При определяне на необходимия разход на вода за пожарите по ал. 1 и 2 се отчита едновременната работа на всички консуматори в производствения, складовия или селскостопанския обект, свързани към водопровода, в т.ч. на пожарните хидранти, сградните водопроводни инсталации за пожарогасене, пожарогасителните инсталации с вода и др.

Чл. 180

(1) Продължителността на пожарогасенето на производствени и селскостопански обекти, складове и урбанизирани територии е 3 часа.

(2) За урбанизирани територии, в които преобладават сгради от I до III степен на огнеустойчивост, и за предприятия от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д от I и от II степен на огнеустойчивост продължителността на пожарогасенето е 2 часа.

Чл. 181

(1) Необходимите водни количества за пожарогасене се съхраняват в резервоар в случаите, когато няма техническа възможност за подаването им от водоизточника или от водопроводната мрежа на урбанизираната територия при максимално часово водопотребление за питейно-битови и/или производствени нужди.

(2) Обемът на необходимите водни количества за пожарогасене се определя при продължителност на пожарогасенето 3 или 2 часа съгласно чл. 180.

Чл. 182

(1) При самостоятелно водоснабдяване за пожарогасене необходимите водни количества за пожарогасене се осигуряват от резервоар за пожарогасене с две водни камери или от два резервоара. Всеки от самостоятелните резервоари или всяка от водните камери трябва:

1. да осигурява съхраняване на не по-малко от 50 % от необходимия обем вода за пожарогасене;

2. да бъде свързан/а поотделно със самостоятелна тръбна връзка и монтиран на нея спирателен кран, провеждащи цялото водно количество за пожарогасене до обединяващ смукателен колектор; това изискване не се прилага, когато за водоснабдяване са предвидени подвижни мото- или електропомпи;

3. да бъде осигурен/а с тръба за вентилация.

(2) Допуска се необходимите водни количества за пожарогасене, определени съгласно чл. 181, ал. 3, да бъдат съхранявани в резервоар с една водна камера, с осигурена тръба за вентилация.

(3) Допуска се необходимите водни количества за пожарогасене да се съхраняват в резервоар за производствени и стопански нужди при спазване изискванията на ал. 1 или 2. Резервоарите се оборудват с устройства за предотвратяване използването на необходимите водни количества за пожарогасене за други цели.

(4) При определяне на обема на резервоарите за пожарогасене се отчита и притокът на вода по време на пожарогасенето.

(5) Резервоарите за съхраняване на вода за пожарогасене се осигуряват срещу замръзване, а в тези с открито водно огледало нормалното водно ниво на запълване се предвижда най-малко 0,5 m над нивото на необходимия воден обем за пожарогасене.

Чл. 183

(1) Максималният срок в часове за възстановяване на необходимите водни количества за пожарогасене е:

1. за урбанизирани територии, обществени и производствени обекти и складове, приравнени към производства от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В – 24 часа;

2. за производствени обекти и складове, приравнени към производства от категории Ф5Г и Ф5Д – 36 часа.

(2) Разрешава се удължаване на сроковете по ал. 1 за възстановяване на необходимите водни количества за пожарогасене при недостатъчен дебит на захранващия водоизточник и при условие че е предвиден допълнителен обем в резервоара (Q) в m3, който се определя по формулата:, Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където: Q са необходимите водни количества за пожарогасене, m3; k – отношението на приетия и нормативния срок за възстановяване на необходимите водни количества за пожарогасене; максималната стойност на k е 2.

Чл. 184

(1) Местоположението на водоизточник или резервоар за пожарогасене с подвижни съоръжения за водочерпене се определя в непосредствена близост до обслужваните от тях сгради, разположени в радиус не по-голям от 150 m от най-отдалечената част на сградите.

(2) Разстоянието от водоизточник или резервоар до сгради от III, IV и V степен на огнеустойчивост и до открити складове за горими материали е най-малко 20 m.

(3) Откритите резервоари се проектират с дълбочина от 1,5 до 6,0 m, като се осигуряват срещу замръзване.

(4) Водоизточниците или резервоарите за пожарогасене се предвиждат с подстъпи за засмукване на вода от пожарните автомобили.

(5) Допуска се изискванията на алинея 2 и 4 да не бъдат спазени за строежи от подкласове Ф1.3 и Ф1.4 с обем до 1000 m3, при условие че са предвидени съоръжения за водочерпене (подвижни или стационарни мото- или електропомпи) и устройства за пълнене на пожарни автомобили, които са изнесени в непосредствена близост до уличната регулационна линия, като е осигурена възможност пожарните автомобили да бъдат пълнени с вода, без да е необходимо да навлизат в имота.

Чл. 185

Когато са необходими помпи за повишаване на налягането във водопроводи за пожарогасене, захранвани от водни кули, се предвиждат резервоар за пожарогасене и технически средства с оглед предотвратяване източването на водната кула по време на пожар.

Чл. 186

(1) Сградите и помещенията, в които се предвиждат стационарни помпи за пожарогасене, се проектират от I и II степен на огнеустойчивост.

(2) Допуска се самостоятелни сгради за разполагане на стационарни помпи и резервоари за пожарогасене да бъдат проектирани от пожаронезащитени стоманени конструкции.

(3) В електроцентрали с турбогенератори с мощност, равна или по-голяма от 60 MW, се предвиждат най-малко две помпи за пожарогасене.

Чл. 187

Броят на резервните помпи за пожарогасене за група помпи, от които се подава вода в един и същ водопровод за пожарогасене, се определя в съответствие с табл. 18. Таблица 18

Чл. 188

Всяка помпена станция независимо от броя на помпите за пожарогасене се проектира с най-малко два смукателни водопровода, всеки от които пропуска цялото количество вода за пожарогасене.

Чл. 189

Помпените станции с две и повече работни помпи за пожарогасене за предприятия с производства от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В се проектират с най-малко два нагнетателни тръбопровода до водопроводния пръстен.

Чл. 190

Водомерните устройства, монтирани на водопроводи за пожарогасене, се проектират така, че да пропускат необходимите водни количества за пожарогасене.

Чл. 191

(1) Сградните водопроводни отклонения и сградните водопроводни инсталации за съвместно провеждане на водни количества за пожарогасене, определени съгласно този раздел, както и водните количества за питейно-битови и/или производствени нужди се проектират при спазване на изискванията на Наредба № 4 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (ДВ, бр. 53 от 2005 г.).

(2) Сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се оцветяват в червен цвят (RAL 3000).

Чл. 192

(1) Сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2) Разрешава се инсталациите по ал. 1 да се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън, различен от А1 и А2, при условие че са защитени с конструкция с огнеустойчивост ЕІ 60.

(3) Водопроводи, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън, различни от А1 и А2, може да се полагат в шахти и канали със стени с огнеустойчивост ЕІ60. Отворите, през които преминават технологичните тръбопроводи през пожарозащитни прегради, се уплътняват, без да се намалява нормативната огнеустойчивост на пресичаната преграда.

Чл. 193

(1) Сградни водопроводни инсталации за пожарогасене се проектират във всички сгради с изключение на:

1. производствени сгради и складове (от подкласове Ф5.1 и Ф5.2), в които вследствие използването на вода може да бъдат предизвикани взрив, пожар или разпространяване на огън;

2. производствени и складови сгради (от подкласове Ф5.1 и Ф5.2) с категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д от I и II степен на огнеустойчивост или от пожаронезащитени стоманени конструкции, независимо от обема им, както и сгради от III, IV и V степен на огнеустойчивост за същите категории по пожарна опасност и с обем не по-голям от 1000 m3;

3. самостоятелни сгради с производствено и складово предназначение (от подкласове Ф5.1 и Ф5.2) от категория по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В, с площ до 200 m2 и с обем не по-голям от 1000 m3;

4. сгради на водни помпени и пречиствателни станции за битови и отпадъчни води;

5. производствени сгради (от подклас Ф5.1) без водоснабдяване за питейно-битови или производствени нужди, за които водата за пожарогасене е осигурена от водоеми с подвижни съоръжения за водочерпене (мото- или електропомпа);

6. сгради от подкласове Ф1.3 и Ф1.4 с максимална височина на пребиваване на хора до 25 m;

7. електрически подстанции;

8. сгради от класове Ф1 – Ф4 (с изключение на подкласове Ф1.3 и Ф1.4) със застроен обем до 5000 m3;

9. затворени гаражи (от подклас Ф5.2) за до десет моторни превозни средства в гаража, отворени гаражи (от подклас Ф5.2), както и сервизи (от подклас Ф5.1) за до пет работни поста;

10. животновъдни сгради (от подклас Ф5.4);

11. неотопляеми помещения под трибуните на стадионите, когато в тях не се предвиждат горими материали;

12. складове за зърно в насипно състояние (от подклас Ф5.4).

13. сгради по чл. 162, за които не се изисква водоснабдяване за външно пожарогасене.

(2) Сградна водопроводна инсталация за пожарогасене се предвижда и в производствени или складови помещения с площ над 200 m2 от категория по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б или Ф5В, разположени в сгради по ал. 1, т. 2, 6 или 8, в сервизи с над пет работни поста, разположени в същите сгради, в затворени гаражи с над 10 моторни превозни средства в гаража, разположени в сгради по ал. 1, т. 2 или 8, както и в затворени гаражи с над 10 моторни превозни средства на етаж или в гаражна клетка, разположени в сгради по ал. 1, т. 6.

(3) За изчислителна площ на гаражната клетка по ал. 2 при определяне на необходимостта от проектиране на сградни водопроводни инсталации за пожарогасене се приема площта между стени с минимална огнеустойчивост съгласно колона 4 на табл. 3 в зависимост от необходимата степен на огнеустойчивост на сградата. Вътрешните преградни стени се предвиждат без отвори, с изключение на такива, защитени до изискващата се минимална огнеустойчивост на стената, както и отвори, в които са монтирани плътни врати.

Чл. 194

Необходимите водни количества за вътрешно водоснабдяване за пожарогасене се съхраняват в резервоар в случаите, когато няма техническа възможност за подаването им от водоизточника или от водопроводната мрежа на урбанизираната територия през периода на най-голямо водопотребление при максимално часово водопотребление за питейно-битови и/или производствени нужди.

Чл. 195

В производствени и складови сгради и помещения от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В с два и повече едновременно действащи пожарни крана, както и в сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m от II, III и IV група, сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се проектират сключени.

Чл. 196

(1) Пожарни кранове съгласно БДС БДС EN 671-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с маркуч. Част 2: Инсталации с плосък маркуч (шланг)“ се предвиждат на водопроводи с диаметър най-малко 2 цола със съединител „Щорц“.

(2) Пожарни кранове съгласно БДС БДС EN 671-1 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с маркуч. Част 1: Макари с полутвърд маркуч“ може да бъдат предвидени и на водопроводи с по-малък диаметър от 2 цола при осигуряване на необходимите налягане и разход на вода за пожарогасене.

Чл. 197

(1) Пожарните кранове се проектират в близост до входовете на помещения, коридори, фоайета, проходи и други леснодостъпни места.

(2) В случаите, при които евакуационните стълбища са отделени в стълбищни клетки при спазване изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 1 или 4, пожарните кранове се разполагат в коридорите, фоайетата или преддверията, в непосредствена близост до входа в стълбището.

Чл. 198

(1) Сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се проектират така, че всички помещения в сградата да попадат в радиуса на действие на плътната струя на един или повече пожарни кранове.

(2) Разстоянието между два съседни пожарни крана се определя, при условие че техните струи се кръстосват на разстояние 2 m от краищата им в най-високата и най-отдалечената (критична) точка на обслужваните от тях части от помещението. При определяне на препокриването на струите се отчитат изискванията по отношение на местоположението и размерите на неподвижното оборудване (стелажи, паравани, леки преградни (разделителни) стени и др.), предвидени в проекта.

(3) Изискванията по ал. 2 не се отнасят за площта на стелажите, разположени във високостелажни складове.

Чл. 199

(1) Необходимият разход на вода в продължение на един час за един пожарен кран и броят на едновременно действащите пожарни кранове се определят в съответствие с табл. 19. Таблица 19

(2) Водните количества за пожарогасене по ал. 1 с пожарни кранове се осигуряват при продължителност на пожарогасенето най-малко 1 час.

Чл. 200

При определяне на разхода на вода за пожарогасене се отчита едновременното действие на пожарните кранове и на пожарогасителните инсталации с вода.

Чл. 201

(1) Производителността на струйниците, радиусът на действие на плътната част на струята и необходимото налягане в пожарни кранове с гъвкави и полутвърди шлангове се определят в съответствие с БДС БДС EN 671-1 и БДС БДС EN 671-2.

(2) Необходимият радиус на действие на плътната част на водната струя се определя в зависимост от разстоянието, мерено от пода на помещението до най-високата и най-отдалечената (критична) точка на конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън B, C, D, Е и F, или до най-високо разположените и най-отдалечените горими материали и изделия, машини и съоръжения. За радиус на действие на плътната част на водната струя се приема по-голямото от измерените разстояния, но не по-малко от 6 m.

Чл. 202

В сгради, в които налягането на външната водоснабдителна мрежа е недостатъчно за действието на високоразположените и най-отдалечените (критични) пожарни кранове, за повишаване на налягането се предвиждат помпи с дистанционно (от крановете) автоматично или ръчно включване.

Чл. 203

Водомерните устройства, монтирани на водопроводи за пожарогасене, се проектират така, че да пропускат необходимите водни количества за пожарогасене.

Чл. 204

За генератори на електрически централи с въздушно охлаждане се предвижда пожарогасене с вода. За генератори с водородно охлаждане се проектират стабилни инсталации за пожарогасене с въглероден диоксид, пожарогасителен прах и др.

Чл. 205

За сгради на хладилници се осигуряват водопроводни инсталации за пожарогасене, като пожарните кранове се предвиждат в неохлажданата зона.

Чл. 206

Спринклерни инсталации (с отворени и затворени спринклери, завеси с отворен спринклер) се проектират за строежи и части от тях съгласно приложение № 1 в зависимост от риска от пожар, проектната плътност на гасене, площта на действие на инсталацията, площта на действие на един спринклер и продължителността на гасене.

Чл. 207

(1) В сгради с три и повече надземни етажа и с максимална височина на пребиваване на хора до 25 m (с изключение на сградите от подклас Ф1.4) се предвиждат сухотръбия с тръба с диаметър два цола, изпълнени съгласно изискванията на чл. 192, с изводи със спирателни кранове и съединители „Щорц“, разположени в непосредствена близост до входа в евакуационните стълбища на всеки етаж. На етажното ниво за достъп на спасителни екипи в непосредствена близост до изхода от сградата се предвижда извод със спирателен кран и съединител „Щорц“ за захранване с вода на сухотръбието от пожарен автомобил.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за сгради, за които съгласно чл. 193 се изискват сградни водопроводни инсталации за пожарогасене, както и за сгради, за които такива инсталации не се изискват, но въпреки това са осигурени в сградата при спазване на изискванията на този раздел. Изискването по ал. 1 не се прилага и за отделни етажи от сгради, в които са предвидени сградни водопроводни инсталации за пожарогасене, осигуряващи покритие на цялата етажна площ при спазване на изискванията на този раздел.

(3) По време на изпълнението на строежи с височина над 50 m за всеки етаж се осигурява водоснабдяване за пожарогасене в продължение на 1 час. Инсталациите се проектират зонирани посредством подвижни или стационарни мото- или електропомпи, свързани с резервоари за неприкосновен противопожарен запас от вода и сухотръбия с тръби с диаметър най-малко два цола, с изводи със спирателни кранове и съединители тип „щорц“ на всеки етаж от съответната зона, при спазване на следните изисквания:

1. максималната височина на всяка от зоните на инсталацията е 30 m;

2. минималното налягане във всеки извод на инсталацията е 3 bar;

3. минималният разход на вода за всеки етаж е 5 l/s;

4. задействането на помпите се осъществява ръчно от нивото на прилежащия терен съобразно зоната на пожара;

5. на нивото на прилежащия терен се предвижда възможност за свързване на пожарен автомобил към зонираните сухотръбни инсталации посредством колектор със спирателни кранове, комплектуван със съединители „Щорц“ тип В съгласно БДС 2841-2 „Пожарни съединители. Част 2: Съединители „Щорц“ с вътрешна резба“.

Чл. 208

(1) Спринклерните инсталации се проектират при спазване на изискванията на БДС БДС EN 12845 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Автоматични спринклерни инсталации. Проектиране, монтиране и поддържане“, като минималното налягане в хидравлично най-неблагоприятно разположения спринклер (с изключение на вътрешностелажните спринклери) е не по-малко от 1,00 bar.

(2) Спринклерни инсталации по ал. 1 с ESFR спринклери може да бъдат проектирани само за складове от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2.

Чл. 209

За топлоелектрически централи, в които се предвижда използването на подсушени въглища, се проектират водни завеси в местата на пресипките, на входа на транспортьорите в сушилния цех и в главния корпус.

Чл. 210

Водните завеси се проектират при спазване изискванията на СД CEN/TS 14816 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации за разпръскване на вода. Проектиране, монтиране и поддържане

Чл. 211

(1) Водоснабдяване за пожарогасене в складове за ЛЗТ, ГТ и ГГ и в предприятия на химическата промишленост се предвижда от сключени водоснабдителни мрежи от стоманени тръби.

(2) За подземни водопроводи се разрешава използването на тръби от строителни продукти с клас по реакция на огън, различен от А1 и А2.

Чл. 212

Мрежите се оразмеряват за най-големия разход на вода за пожарогасене и охлаждане в района на резервоарния парк или в района на производствените сгради и инсталации.

Чл. 213

Разрешава се складове за ЛЗТ и ГТ с вместимост до 5000 m3 и за втечнени и сгъстени горими газове с вместимост до 200 m3 включително да се водоснабдяват с единични отклонения от пожарни водопроводи с дължина до 200 m или от водоеми с електро- или мотопомпи за подаване на вода към мястото на пожара.

Чл. 214

За пожарогасене на ЛЗТ и ГТ се използва въздушно-механична пяна на основата на пенообразуватели за пяна за повърхностно прилагане при съответния вид течност (полярна или неполярна). Инсталациите за пожарогасене на резервоари с ЛЗТ и ГТ се проектират при спазване изискванията на БДС БДС EN 13565-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с пяна. Част 2: Проектиране, монтиране и поддържане“.

Чл. 215

(1) Количеството на необходимите пожарогасителни вещества се определя в зависимост от:

1. необходимата интензивност на подаване на пожарогасителни вещества;

2. максимално възможната площ за гасене;

3. продължителността на гасене на пожара.

(2) Интензивност на подаване на пожарогасителни вещества е количеството пожарогасителни вещества, което се подава за единица време върху единица площ от горящата повърхност в l/s.m2.

(3) Интензивността на подаване на въздушно-механична пяна в зависимост от вида на горящия неполярен нефтопродукт е не по-малка от определената в табл. 20.

(4) Нормативното време за гасене с въздушно-механична пяна се приема 10 min за една пенна атака.

(5) За изчислителна площ при определяне на необходимите средства за пожарогасене се приема:

1. огледалната повърхност на резервоара – при резервоари с неподвижен покрив и с понтон;

2. площта между стената на резервоара и ограждащия борд – при резервоари с плаващ покрив;

3. огледалната повърхност на най-големия резервоар в товарната зона на танкерите;

4. площта на железопътни наливно-изливни естакади, включително техните коловози, но не повече от 1000 m2.

Чл. 216

(1) Минималната интензивност на подаване на вода за охлаждане на надземни метални резервоари и на танкери с ЛЗТ и ГТ е, както следва:

1. за горящ резервоар – 0,5 l/s на всеки метър от дължината на окръжността на резервоара;

2. за горящ танкер – 0,5 l/s на всеки метър от дължината между перпендикулярите на разчетния танкер (дължина на товарната зона) от страната на претоварните съоръжения;

3. за съседни резервоари – 0,2 l/s на всеки метър от дължината на половината окръжност на резервоара; за резервоари с топлоизолация водни количества не се осигуряват;

4. за съседни танкери – 0,2 l/s на всеки метър от дължината на танкера.

(2) Охлаждане на съседни резервоари и танкери не се изисква, ако разстоянието помежду им е повече от два пъти по-голямо от разстоянието, определено в съответствие с изискванията за складове за ЛЗТ и ГТ съгласно глава петнадесета, раздели ХІІ и ХVІІ.

(3) Разрешава се за полуподземни резервоари и за резервоари с плаващ покрив и с понтон разходите на вода по ал. 1 за охлаждане да се намалят до 50 %.

(4) При хоризонтални резервоари за разчетна дължина се приема удвоената дължина на резервоара – за горящия резервоар, и дължината на резервоара, когато е съседен.

(5) За резервоари с обем, по-голям от 10 000 m3, се предвиждат стабилни водни инсталации за охлаждане и на техните покриви, с интензивност, както следва:

1. за резервоари с неподвижен покрив – 0,02 l/s.m2;

2. за резервоари с понтон – 0,01 l/s.m2.

Чл. 217

(1) Когато няма техническа възможност за осигуряване на необходимите водни количества за пожарогасене от водоснабдителната мрежа или това е икономически нецелесъобразно, се предвиждат водоеми за пожарогасене в продължение на най-малко един час и за охлаждане на горящия и на съседните резервоари в продължение на най-малко:

1. три часа – при пожарогасене със стабилни или полустабилни инсталации;

2. шест часа – при пожарогасене с преносими уреди и съоръжения.

(2) Неприкосновените водни количества за пожарогасене от водоемите по ал. 1 се възстановяват за не повече от четири денонощия.

Чл. 218

На територията на складовете и предприятията се осигурява трикратен запас от необходимото количество пенообразувател за една пенна атака и от количествaта, необходими за запълване на сухите тръбопроводи с воден разтвор на пенообразувател.

Чл. 219

(1) Гасенето на пожари и охлаждането на резервоари за ЛЗТ и ГТ, за втечнени и сгъстени горими газове, както и на технологични инсталации, се осъществяват посредством стабилни или полустабилни инсталации, с преносими (подвижни) уреди и съоръжения и с пожарни автомобили и мотопомпи.

(2) Стабилните инсталации за пожарогасене и охлаждане се състоят от водоем, резервоар за пенообразувател, помпена станция, захранващи тръбопроводи и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, дренчерни глави, водоразпръсквачи и др.

(3) Полустабилните инсталации за пожрогасене и охлаждане се състоят от захранващ тръбопровод с колектор и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, водоразпръсквачи и др. Захранващите колектори на инсталацията се предвиждат извън обваловката на резервоарите в близост до пътищата за противопожарни цели. Захранването на инсталациите се осъществява от пожарни автомобили, мото- или електропомпи посредством шлангови линии. Интервалът от време от получаване на сигнала или съобщението за пожар до подаване на пожарогасителното средство в резервоара или помещението не трябва да превишава 30 min.

Чл. 220

(1) Надземни резервоари с обем, по-голям от 10 000 m3, както и сферични резервоари за ЛЗТ и ГТ се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане, с дистанционно задействане от централен пулт за управление.

(2) Надземни резервоари с обем от 500 до 10 000 m3 се проектират с полустабилни инсталации за пожарогасене и със стабилни инсталации за охлаждане.

(3) Резервоари за сгъстени и втечнени горими газове с обем, по-голям от 500 m3, се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане.

(4) За резервоари с обем, по-малък от 500 m3, се предвиждат преносими съоръжения за пожарогасене и охлаждане, както и помещения за съхраняването им.

Чл. 221

Разстоянието от пожарните хидранти и от подстъпите, шахтите и площадките за засмукване на вода от водоемите за пожарогасене до обслужваните от тях резервоари, хранилища и открити площадки за ЛЗТ и ГТ, технологични инсталации, сгради и други съоръжения е, както следва: от 30 до 100 m – за пожарните хидранти, и от 30 до 150 m – за водоемите.

Чл. 222

В района на пречиствателните съоръжения за ЛЗТ и ГТ се предвиждат водопроводи за пожарогасене с хидранти.

Чл. 223

(1) Лафетни струйници за противопожарни цели се предвиждат, както следва:

1. за защита на апарати и съоръжения с ЛЗТ и ГТ и горими газове (ГГ), монтирани на външни технологични инсталации;

2. за защита на резервоари със сгъстени и с втечнени горими газове, ЛЗТ и ГТ;

3. на железопътни естакади и пристани за втечнени горими газове, ЛЗТ и ГТ.

(2) Лафетни струйници не се предвиждат за зоните на пещи или апаратури, работещи при температури, по-високи от 150 °С.

Чл. 224

(1) Лафетните струйници се монтират на водопроводна мрежа с необходимия разход и налягане надземно, на вишки или на технологични площадки. Лафетните струйници с ръчно насочване, монтирани на вишки, се осигуряват с водни завеси за защита на операторите.

(2) Лафетните струйници се приспособяват за захранване и от подвижни пожарни помпи и автомобили.

Чл. 225

Лафетните струйници се захранват от водопровод с налягане, определено въз основа на изчисления, но не по-малко от 0,5 МРа.

Чл. 226

(1) Броят и местоположението на лафетните струйници за защита на външните технологични апаратури и етажерки се определят в зависимост от условието за оросяване на която и да е точка от защитаваните съоръжения с най-малко една плътна струя.

(2) Технологични апаратури и етажерки, които поради местоположението им не могат да бъдат охлаждани с лафетни струйници, се защитават със стационарни охладителни инсталации независимо от тяхната височина.

Чл. 227

(1) Броят и местоположението на лафетните струйници в района на резервоарните паркове се определят в зависимост от условието за оросяване на която и да е точка от всеки резервоар с най-малко две струи.

(2) Разрешава се за резервоари със стационарна охладителна инсталация да бъде осигурено оросяване в която и да е точка само с една струя.

Чл. 228

За пожарогасене и охлаждане на апаратите и съоръженията, разположени на площадките на открити етажерки с височина (определена в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен до котата на най-горната подова конструкция на етажерката), по-голяма от 20 m, се предвиждат пожарни кранове. Водоснабдителната мрежа се защитава срещу замръзване с топлоизолация или с шахта с изпразнителен кран за източване на водата през зимата.

Чл. 229

На външните технологични инсталации с височина (определена в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен до котата на най-горната подова конструкция на технологичната инсталация), по-голяма от 10 m, се предвиждат сухотръбия с диаметър най-малко 3 цола, разположени в близост до стълбище, на разстояние до 80 m едно от друго. На технологични етажерки сухотръбията са най-малко два броя. На всеки етаж по сухотръбията се монтират спирателни кранове със съединител „Щорц“, с касета с шланг и струйник и с изпразнителни устройства в най-ниската точка.

Чл. 230

Разходът на вода за пожарогасене в предприятия на нефтохимическата промишленост се определя за гасене на два едновременни пожара, както следва:

1. в района на резервоарния парк и отделно стоящите резервоари за газове, ЛЗТ и ГТ;

2. в района на производствените инсталации, като за външните технологични съоръжения разходът на вода се приема най-малко 80 l/s.

Чл. 231

Водопроводът за пожарогасене, от който при пожар във външни технологични съоръжения се захранват стационарните инсталации за охлаждане, се проектира така, че да бъде осигурено допълнително водно количество за захранване на пожарен автомобил не по-малко от 50 l/s.

Чл. 232

(1) Разходът на вода за стационарните охладителни инсталации се определя, както следва:

1. за открити технологични инсталации за апарати колонен тип – за охлаждане на горящата и на съседните й колони, разположени на разстояние, по-малко от два пъти диаметъра на по-голямата колона;

2. за сферични резервоари за сгъстени и втечнени горими газове и ЛЗТ под налягане – за едновременно охлаждане на горящия и на съседните му резервоари, разположени на разстояние, по-малко от един път диаметъра на по-големия резервоар.

(2) Броят на едновременно охлажданите хоризонтални резервоари се определя в съответствие с табл. 21. Таблица 21

Чл. 233

Интензивността на подаване на вода за охлаждане от стационарни инсталации се определя в съответствие с табл. 22. Таблица 22

Чл. 234

(1) За пожарозащита на колонните апарати на външни технологични инсталации с височина (определена в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен до най-високата част на съоръжението) до 30 m се предвиждат лафетни струйници на платформи извън обваловката и противопожарно оборудване за захранването им. За колонните апарати на външни технологични инсталации с височина, по-голяма от 30 m, се осигурява комбинирана пожарозащита, както следва:

1. до 30 m – с лафетни струйници и противопожарно оборудване за захранването им;

2. над 30 m – със стационарни инсталации за охлаждане.

(2) Апарати, които в зависимост от разположението им не могат да бъдат охлаждани с лафетни струйници, се защитават със стационарни охладителни инсталации независимо от височината им.

Чл. 235

(1) В района на технологичните инсталации и резервоарните паркове към нефтохимически обекти освен водопровод за пожарогасене се предвиждат и водоеми с вместимост по 200 m3, разположени на разстояние един от друг не по-голямо от 500 m.

(2) Разрешава се водоемите по ал. 1 да се заменят с шахти с вместимост по 5 m3, захранвани от водопровод с тръба с диаметър не по-малък от 200 mm.

(3) Всеки водоем или шахта се защитава срещу замръзване. Водоемът и шахтата се проектират с обходен път и с площадка с настилка съгласно чл. 27, ал. 3 с размери най-малко 12 m х 12 m за осигуряване на достъп на пожарните автомобили.

(4) Във водоемите или водовземните шахти се осигурява възможност за засмукване на водата с авто- или мотопомпи.

Чл. 236

(1) В тази глава са определени изискванията към електрическите уредби и инсталации с оглед осигуряване на пожарната им безопасност.

(2) Електрическите уредби и инсталации се проектират при спазване изискванията на тази наредба и по реда на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и на Наредба № 1 от 2010 г. за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради (ДВ, бр. 46 от 2010 г.).

Чл. 237

За електрическите уредби и инсталации в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност се определят следните три групи опасности:

1. първа група – „Нормална пожарна опасност“;

2. втора група – „Повишена пожарна опасност“;

3. трета група – „Експлозивна опасност“.

Чл. 238

Помещенията, сградите, съоръженията или части от тях се класифицират като места с определена група опасност по чл. 237 в зависимост от прилаганите технологични процеси, използваните продукти и възможните емисии на газове, пари, горими прахове или летящи частици, които в смес с въздуха могат да горят или да предизвикат експлозии.

Чл. 239

(1) Комутационни апарати (ключове, превключватели и щепселни съединения), разклонителни кутии, фасунги, осветители и др. се предвиждат върху и в конструкции и поставки, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2) Елементите на електрическите инсталации по ал. 1 може да се предвиждат върху и в конструкции и поставки, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В,С,D, E и F, при условие че под и/или около тях са поставени подложки от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с дебелина най-малко 3 mm.

(3) Не се разрешава разполагане на комутационни апарати в самостоятелни обособени витрини на магазини и др., изпълнени от продукти с класове по реакция на огън D, E и F, или във витрини с изложени горими стоки.

Чл. 240

(1) Разпределителните електрически табла в строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф1.2, Ф2, Ф3, Ф4 и Ф5 с номинален ток на входа на таблото над 250 A и в строежи от класове Ф1.3 и Ф1.4 с номинален ток на входа на таблото над 500 A се предвиждат в самостоятелни помещения със стени с минимална огнеустойчивост REI (EI) 120. Отворите в същите стени се защитават със самозатварящи се врати или капаци, изпълнени от строителни продукти с минимален клас по реакция на огън А2.

(2) Захранването на консуматорите с непрекъснат режим на работа в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на подкласове Ф1.3 и Ф1.4) се предвижда от самостоятелни токови кръгове.

(3) За групово изключване на захранването на токовите кръгове за консуматорите с прекъснат (неденонощен) режим на работа в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на подкласове Ф1.3 и Ф1.4) се предвиждат автоматични прекъсвачи или автоматизирани системи за управление на сгради (BMS).

(4) Пожароизвестителните системи, пожарогасителните инсталации, системите за гласово сигнализиране, системите за създаване на повишено налягане или подналягане, аварийните вентилационни инсталации, вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината от етажните евакуационни пътища и помпите за противопожарни нужди се захранват с електрическа енергия като потребители от първа категория с автоматично превключване на захранването съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 241

Не се разрешава преминаване през сцени на електрически линии, които захранват разпределителни табла на зали с места за повече от 100 човека.

Чл. 242

(1) Разрешава се електрически захранващи линии да преминават през конструкциите на сцени, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън D, Е и F, при условие че захранващите линии са с метална броня или са положени в тръби с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2) За полагането на електрически захранващи линии през или върху строителни продукти с топлоизолационни и/или звукоизолационни свойства и с класове по реакция на огън В, С, D, E и F се предвиждат тръби с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

Чл. 243

Аварийното евакуационно и аварийното работно осветление, както и светлинната и звуковата сигнализация се проектират при спазване на изискванията по глава седма.

Чл. 244

(1) Всички тръбопроводи, инсталации, апарати и съоръжения за пожароопасни и експлозивоопасни течности, газове и прахове се заземяват най-малко на две места, максимално отдалечени едно от друго.

(2) За резервоари за ГГ, ЛЗТ и ГТ, за автомобилни и железопътни цистерни, наливно-изливни естакади, тръбопроводи, железопътни линии в района на естакади и за сгради и съоръжения в района на складове за горими газове, леснозапалими и горими течности се предвижда защита от мълнии, статично електричество, блуждаещи токове и електрохимична корозия.

Чл. 245

(1) Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали в ограничени количества и вероятността за възникване на високоенергиен източник на запалване е минимална, се отнасят към местата от първа група „Нормална пожарна опасност“, наричани за краткост „непожароопасни места“.

(2) Електрическите уредби и инсталации в местата по ал. 1 се проектират в нормално изпълнение при спазване на изискванията на нормативните актове по чл. 236, ал. 2.

Чл. 246

(1) Корпусите на електрически табла в строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф1.2 се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Допуска се крайните разпределителни електрически табла на отделни помещения в строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф1.2 да бъдат изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от C или V-0.

(2) Корпусите на електрически табла в строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3, Ф1.4, Ф2.1, Ф2.2, Ф3 и Ф4 се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от C или V-0.

(3) За строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф1.2, както и за помещения от всички класове на функционална пожарна опасност, предназначени за повече от 100 човека, се използват задължително автоматични електрически прекъсвачи за защита от претоварване и срещу къси съединения.

Чл. 247

Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали, се отнасят към местата от втора група „Повишена пожарна опасност“, наричани за краткост „пожароопасни места“.

Чл. 248

(1) Пожароопасните места по чл. 247 се разделят на четири класа по пожарна опасност:

1. клас П-I – места в помещения, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура над 55 до 120 °С;

2. клас П-II – места в помещения, в които се отделят горими прахове или влакна, преминаващи в суспендирано състояние, като за опасността от пожар (но не и от експлозия) са от значение физическите свойства на праховете и влакната (малка раздробеност, голяма влажност и ДЕГ над 65 g/m3), или когато съдържанието прахове и влакна във въздуха не достига необходимата общообемна концентрация за експлозия;

3. клас П-IIа – места в помещения, в които се отделят, употребяват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 120 °С, или твърди горими вещества и влакнести продукти, за които липсват характерните признаци за зоните в помещенията от клас П-II;

4. клас П-III – места, разположени на открито, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 55 °С, или твърди горими материали.

(2) Електрическите уредби и инсталации в пожароопасните места по ал. 1 се проектират с определена степен на защита в зависимост от класа по пожарна опасност.

Чл. 249

Когато отделни пожароопасни производствени съоръжения са разположени на открито или в непожароопасни места и не са предвидени специални мерки срещу разпространяването на пожара извън границата на съоръжението, за пожароопасно се приема мястото, разположено на разстояние до 3 m в хоризонтално и вертикално направление от пожароопасното съоръжение.

Чл. 250

(1) В пожароопасни места в помещения и открити съоръжения, разположени на разстояние до 5 m в хоризонтално и вертикално направление от апаратите, в които постоянно или периодично се използват горими вещества и технологичният процес е свързан с използването на открит огън и нажежени части, или в места, където повърхността на технологичния апарат е нагрята до температурата на самовъзпламеняване на горимите пари, прахове или влакна, се предвиждат електрически съоръжения в нормално изпълнение.

(2) Класът на местата по пожарна опасност, разположени извън 5-метровата зона по ал. 1, се определя съгласно чл. 248, ал. 1.

Чл. 251

(отменен)

Електрическите уредби и инсталации на отделно стоящи строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5, предназначени за съхранение на горими вещества и материали, се проектират с комутационни апарати, разположени извън помещението върху конструктивни елементи, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с възможност за пломбиране. Апаратите може да се монтират и върху конструктивни елементи с класове по реакция на огън В, С, D, E и F само върху подложки с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с дебелина най-малко 3 mm, излизащи извън контурите на апаратите най-малко 10 mm.

Чл. 252

(1) Електрическите уредби и инсталации в помещенията за газголдери за кислород, съдове за течен кислород, командни табла (щитове) за управление към хранилищата за течен кислород и газификационните кислородни станции, кабините за газификаторите и кислородните разпределителни инсталации се проектират при спазване на изискванията за клас П-І.

(2) Помещенията за кислородни станции, непосочени в ал. 1, в които се произвежда или съхранява кислород и които имат естествена вентилация, се отнасят към първа група „Нормална пожарна опасност“.

(3) Не се разрешава проектиране на маслонапълнени електрически съоръжения в помещения за кислородни инсталации.

Чл. 253

(1) Степента на защита на електрическите машини и съоръжения в зависимост от класа на пожароопасното място се определя съгласно табл. 23.

(2) Означенията на степените на защита на електрическите съоръжения са дадени в приложение № 10. Таблица 23

Чл. 254

(1) Електрическите машини с нормално искрящи части (електродвигатели с контактни пръстени, колектори и др.) се предвиждат на разстояние най-малко 1 m от мястото, където се складират горими вещества, материали и течности, или се отделят с прегради, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън А1, А2 и В (екрани).

(2) В места от клас П-I, където се използват горими течности, електродвигателите със степен на защита IР-44 може да се заменят с електродвигатели със степен на защита IР-33, при положение че няма опасност от разрушаване на изолацията на електродвигателите.

Чл. 255

Електродвигатели с по-малка степен на защита от определената съгласно табл. 24 може да се използват за съоръжения в пожароопасни места, при условие че:

1. са монтирани извън пожароопасното място;

2. механизмите се задвижват с преминаващ през стената вал със салников уплътнител на отвора между двете помещения.

Чл. 256

Степента на защита на елементите на електрическите уредби и инсталации в зависимост от класа на пожароопасното място се определя в съответствие с табл. 24, а на осветителите – съгласно табл. 25. Таблица 24 Таблица 25

Чл. 257

(отменен)

(1) В местата по чл. 248, ал. 1 в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на местата в строежи от класове Ф2 и Ф5) може да се проектират открити трансформаторни подстанции с трансформатори със сух или негорим пълнеж, оградени с мрежа. Разпределителното устройство се изпълнява в съответствие с табл. 24.

(2) Разстоянието от трансформаторната подстанция до оградата е най-малко 1,5 m.

Чл. 258

(отменен)

Трансформаторни подстанции с маслонапълнени трансформатори и други подобни маслонапълнени съоръжения в строежи от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В се предвиждат в отделни помещения.

Чл. 259

(отменен)

Маслонапълнени електрически съоръжения (трансформатори, кондензаторни батерии, прекъсвачи и др.) може да се монтират на разстояние 0,8 m от външната стена на сграда с пожароопасни места, при условие че разстоянието (хоризонтално и вертикално) от отворите в стената до електросъоръжението е най-малко 4 m.

Чл. 260

Осветителите се защитават със защитен разсейвател (без отвори надолу), като разстоянието от осветителите до горими материали е, както следва: в хоризонтално направление – най-малко 0,15 m, и във вертикално направление – най-малко 0,35 m.

Чл. 261

В места от втора група „Повишена пожарна опасност“ осветителите се предвиждат с посочената в табл. 25 IР защита, а корпусите им – от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

Чл. 262

Електрически инсталации в пожароопасните места в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност се проектират:

1. от проводници с медни жила:

2. с небронирани кабели:

3. с бронирани кабели – открито;

4. с шлангови кабели:

Чл. 263

(отменен)

Съединителните и разклонителните кутии на електрическите инсталации в местата от всички класове на пожарна опасност се изпълняват от продукти с клас на реакция на огън не по-нисък от В.

Чл. 264

В пожароопасни места от всички класове на пожарна опасност се разрешава използването на медни и алуминиеви шинопроводи, при условие че:

1. неразглобяемите връзки са изпълнени чрез заваряване или запресоване;

2. винтовите съединения в местата на присъединяване на шините към апаратите са осигурени срещу саморазвиване.

Чл. 265

Елементите за въвеждане на кабели или проводници в елементи на електрическите уредби се изпълняват със защита в съответствие с изискванията за изпълнение на машините или апаратите и в зависимост от класа на местата по пожарна опасност.

Чл. 266

(1) Електрозахранването на подемни механизми (кранове и телфери) в местата от класове П-I и П-II се предвижда с шлангов кабел.

(2) В местата от класове П-II и П-III може да се използва тролейно захранване, при условие че под тролейните проводници не се съхраняват горими материали и няма конструктивни елементи, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън D, E и F.

Чл. 267

Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които в зависимост от технологичния процес в околната среда може да се образува експлозивна атмосфера, представляваща смес с въздуха при атмосферни условия на възпламеними вещества под формата на газове, пари, аерозоли или горими прахове, се отнасят към местата от трета група „Експлозивна опасност“.

Чл. 268

(1) Местата по чл. 267 в зависимост от честотата и продължителността на появяване на експлозивна атмосфера се класифицират на зони съгласно табл. 26.

(2) Зоните по табл. 26 се определят и класифицират по методиките и изчисленията, дадени в БДС БДС EN IEC 60079-10-1 „Експлозивни атмосфери. Част 10-1: Класификация на райони. Експлозивни газови атмосфери“ и БДС БДС EN 60079-10-2 „Експлозивни атмосфери. Част 10-2: Класификация на райони. Експлозивни прахови атмосфери“, или се определят при спазване на следните минимални изисквания:

1. зона 0 – зонa вътре в контейнери, резервоари и инсталации с горими газове, пари или аерозоли (изпарители, съдове за протичане на реакции и др.), както и зони в радиус 1 m до отвори за вентилация и други отвори;

2. зона 1:

3. зона 2 – зона в радиус 5 m около зона 1;

4. зона 20 – зона вътре в контейнери, тръбопроводи, съдове и др. с горими прахове (мелници, сушилни, бъркалки, тръбопроводи, силози и др.);

5. зона 21:

6. зона 22:

(3)

Чл. 269

В местата от трета група „Експлозивна опасност“ се проектират съоръжения и системи за защита, отговарящи на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера, приета с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 23 от 2016 г.), съобразени с параметрите на експлозивната атмосфера.

Чл. 270

(1) Съгласно наредбата по чл. 269, с която се въвежда Директива 2014/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно съоръженията и системите за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера, съоръженията, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера, сe разделят на две групи. Всяка група е разделена на категории в зависимост от необходимата защита, както следва:

1. група І – категории М1 и М2 – съоръжения, предназначени за използване в подземните части на мини и в частите на надземните им инсталации, които са подложени на опасност от натрупване на газ гризу и/или горим прах;

2. група ІІ – категории 1, 2 и 3 – съоръжения, предназначени за използване в други места, подложени на опасност от наличие на експлозивна атмосфера; критериите, определящи класификацията на съоръженията от група II в категории, са дадени в табл. 27.

Чл. 271

(1) Класификацията на всички експлозивни смеси на вещества или материали с въздуха по групи на взривяемост в зависимост от големината на взривозащитната хлабина е дадена в табл. 27.

(2) Класификацията на експлозивните смеси на вещества или материали с въздуха по температурни класове (Т1 – Т6) в зависимост от температурата на самовъзпламеняване е дадена в табл. 28. Таблица 27 Таблица 28

Чл. 272

Необходимата защита на съоръженията се определя съгласно табл. 29 в зависимост от:

1. експлозивоопасната зона;

2. категорията на взривозащита по чл. 270, т. 2;

3. вида на взривозащитното изпълнение. Таблица 29

Чл. 273

Кодовете за маркиране на вида на защита на електрическите и неелектрическите съоръжения, работещи в потенциално експлозивна атмосфера, са съгласно табл. 30, 31 и 32. Таблица 30 Таблица 31 Таблица 32

Чл. 274

В места, където има опасност от поява на потенциално експлозивна атмосфера, се предвиждат съоръжения и системи за защита, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера, маркирани със знака СЕ, следван от номера на нотифицирания орган и следната маркировка: Забележка. Възможна е допълнителна маркировка, както следва:

а) символ „Х“ – ако е необходимо да се посочат специфичните условия за използване, или символ „U“ – за компоненти;

б) температурен работен интервал, различен от стандартния (минус 20 °С ÷ +40 °С).

Чл. 275

Зависимостта между категорията на взривозащитата и възможността за приложението й в различните зони се определя съгласно табл. 33. Таблица 33

Чл. 276

Съоръженията и системите за взривозащита от съответната категория са безопасни в различните зони, при условие че отговарят на изискванията на табл. 34. Таблица 34

Чл. 277

Работата на технологичните съоръжения (бояджийски камери, шприцкабини, лакозаливни машини, сушилни към тях и др.) се блокира при спиране на работата на вентилацията им.

Чл. 278

Вентилаторите, които засмукват от зоните с експлозивна опасност, трябва да бъдат предназначени за работа в потенциално експлозивна атмосфера.

Чл. 279

Електрическите двигатели на вентилаторите на аварийните и локалните вентилационни инсталации, разположени непосредствено в зоните с експлозивна опасност, се предвиждат със същата защита както електрическите двигатели на технологичните съоръжения.

Чл. 280

Зоните, в които при най-неблагоприятни условия (неработещи защитни съоръжения – вентилация, блокировка и др.) концентрацията на горими вещества в атмосферата е най-малко два пъти по-малка от ДЕГ, са експлозивобезопасни.

Чл. 281

(1) При разполагане в самостоятелни вентилационни камери или извън строежите електрическите двигатели на центробежните вентилатори за локални и общообменни смукателни вентилации, обслужващи зони с експлозивна опасност, могат да бъдат със защита, която е с една категория по-ниска от категорията на защита на съоръженията в обслужваните зони.

(2) Електрическите двигатели на аварийните вентилатори, разположени в самостоятелни вентилационни камери или извън строежите, трябва да бъдат със същата категория както на съоръженията, разположени в обслужваното от тях помещение.

Чл. 282

(1) Електрическите двигатели на нагнетателните вентилации, обслужващи експлозивоопасни зони, при разполагането им в камери могат да бъдат и в нормално изпълнение само в случаите, когато въздухопроводите се изпълняват със самозатварящи се клапи, които се задействат при спиране на вентилационната инсталация.

(2) Самозатварящите се клапи се предвиждат на изхода на въздухопровода в помещението. Клапите се изпълняват така, че да е невъзможно преминаване на експлозивна смес в технологичните тръбопроводи.

Чл. 283

(отменен)

(1) Не се отнасят към експлозивоопасните зони пространствата с граници в хоризонтално и вертикално направление до 5 m от апарата, в който има или може да се образуват взривоопасни смеси, когато технологичният процес е свързан с използването на открит огън, при наличието на нагорещени части или повърхности, нагрети до температура, по-висока от температурния клас на използваните горими газове, пари на леснозапалими течности, горими прахове или влакна.

(2) Електрическите съоръжения, разположени извън зоната по ал. 1, се изпълняват със защита, съответстваща на технологичния процес извън зоната.

Чл. 284

Не се отнасят към експлозивоопасните зони местата, в които твърдите, течните и газообразните горими вещества се използват като гориво.

Чл. 285

(1) За предотвратяване на разряди от статично електричество и образуване на фрикционни искри в зоните с експлозивна опасност се спазват следните изисквания:

1. съдовете за съхраняване на леснозапалими и горими течности, прахообразни или влакнести органични продукти, апаратите, които съдържат такива продукти, технологичните тръбопроводи за тяхното подаване, филтрите за почистване и други подобни части трябва да са метални или антистатични и да са заземени;

2. при използване на ремъчни предавки се използват само антистатични ремъци (със специфично повърхностно съпротивление до 107Ω);

3. подовите настилки се изпълняват от продукти, изключващи възможността за образуване на искри от механичен произход (фрикционни искри);

4. подовите настилки, в т.ч. и от органични материали (синтетични), се изпълняват антистатични със специфично повърхностно съпротивление до 109Ω.

(2)

Чл. 286

За всички електрически машини и апарати, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера, се предвижда автоматично изключване на захранването при претоварване.

Чл. 287

Не се разрешава в осветителите да се използват натриеви лампи с ниско налягане, съдържащи свободен метален натрий.

Чл. 288

Чл. 288. Експлозивоопасни зони в помещения или външни инсталации може да се осветяват с общопромишлени осветители, които се монтират, както следва:

1. от външната страна на сградата, през неподвижно затворена горна част (клетка) на прозорец на сградата, при пълно уплътняване на прозоречната рамка и на стъклата към нея; ако прозорецът е единично остъклен, се използва осветително тяло с допълнително стъкло или стъклен глобус;

2. в специално устроени ниши в стените или таваните, с двойно или единично остъкляване от стъкло с повишена механична якост откъм страната на помещението и с естествена вентилация отвън;

3. в обвивки под налягане.

Чл. 289

(1) Осветяването на вътрешността на технологични съоръжения, съдържащи горими прахове (бункери, шахти и др.), се осъществява посредством осветители със съответната категория, защитени от механични повреди и вградени в стените на съоръженията, без да изпъкват.

(2)

Чл. 290

(1) Помещението на котли, работещи с газово гориво, се проектира най-малко с един осветител, предназначен за работа в потенциално експлозивна атмосфера, със самостоятелно електрозахранване (присъединен на отделен токов кръг) и с прекъсвачи и предпазители, изнесени извън помещението.

(2) В помещението по ал. 1 се предвижда газсигнализаторна инсталация, която се задейства при достигане на концентрация на газа във въздуха 10 % от ДЕГ с подаване на звуков сигнал и при достигане на концентрация на газа във въздуха не повече от 20 % от ДЕГ:

1. затваря електромагнитен вентил, монтиран на захранващия газопровод извън сградата;

2. изключва електрическото захранване в помещението (с изключение на захранването на аварийната вентилация) и включва осветителя, предназначен за работа в потенциално експлозивна атмосфера;

3. включва звуков и светлинен сигнал на фасадата на сградата или в помещение с постоянно пребиваване на хора.

(3) Електрическите двигатели на вентилатори към димоходите и шахтите на газифицираните котелни, както и пусковата им апаратура (ако е монтирана в котелното помещение) трябва да са предназначени за работа в потенциално експлозивна атмосфера.

Чл. 291

(1) Пристрояване и встрояване на подстанции към помещения със зони от всички категории се разрешава, при условие че:

1. килиите на трансформаторите и разпределителните уредби нямат прозорци, врати и други отвори към експлозивоопасните зони; въводните отвори за тръби и кабели са затворени плътно от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2; в близост до зони „0“, в които има газове, по-тежки от въздуха, вкарването на тръби и кабели в подстанцията се разрешава само през външните й стени, като най-ниската част (подът или дъното на каналите) на подстанцията се предвижда на разстояние най-малко 0,2 m по-високо от пода на помещението с експлозивоопасната зона;

2. стените, които отделят подстанцията от експлозивоопасните зони, са плътни, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост EI 120;

3. разстоянието (хоризонтално и вертикално) от външните врати и прозорци на пристроените и встроените подстанции до външните врати и прозорци на помещенията с експлозивоопасни зони „0“, „1“ и „20“ е най-малко 4 m до неотварящи се прозорци и 6 m до врати и отварящи се прозорци; не се нормира разстоянието до прозорци, изпълнени от стъклоблокове с дебелина, по-голяма от 0,1 m;

4. в подстанции, пристроени към помещения от зони „0“, е създадено повишено налягане с чист въздух от 50 Ра.

(2) Изискванията по ал. 1 се спазват и при определяне на разстоянията между производствените помещения с експлозивоопасни зони „0“, „1“ и „20“ и помещенията, в които са монтирани електрически съоръжения с общо предназначение.

Чл. 292

(1) Когато не са посочени конкретни изисквания в съответните раздели, минималните разстояния от отделно стоящи трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби до помещения и открити съоръжения с експлозивоопасни зони са съгласно табл. 35.

(2) Разстоянията до подземни резервоари може да се намаляват до 50 %.

Чл. 293

В експлозивоопасни зони може да се използват и проводници и кабели с алуминиеви жила за силови и осветителни мрежи, които се свързват посредством заваряване или пресоване.

Чл. 294

Не се разрешава открито полагане на неизолирани проводници в експлозивоопасни зони, включително тролейни проводници за кранове.

Чл. 295

(1) Проводниците и кабелите са с изолация в съответствие с номиналното напрежение на мрежите, но не по-малко от 500 V.

(2) Неутралните проводници се изпълняват със същата изолация както фазовите проводници и се поставят заедно с тях в обща обвивка или тръба.

Чл. 296

Отворите в стените и в подовете за прокарване на кабели и тръби се уплътняват срещу проникване на пари и газове, като се използват продукти, осигуряващи огнеустойчивост не по-малка от тази на стената или пода.

Чл. 297

Съединителните и разклонителните муфи за кабели в експлозивоопасни зони се изпълняват със съответната защита.

Чл. 298

Входовете на кабелите в електрическите машини и апарати се изпълняват със същата или по-висока защита както на съответните машини и апарати.

Чл. 299

В експлозивоопасните зони се разрешава полагането на проводници в газови тръби и бронирани кабели по естакади с тръбопроводи за ГГ и ЛЗТ по един от следните начини:

1. по-ниско от тръбопроводи за горими пари или газове с плътност, по-малка от плътността на въздуха;

2. над тръбопроводи за ЛЗТ, както и за горими пари или газове с плътност, по-голяма от плътността на въздуха.

Чл. 300

В експлозивоопасните зони се разрешава използването на неизолирани медни или алуминиеви шинопроводи, при условие че:

1. шините са съединени посредством заваряване или пресоване;

2. болтовите съединения (в местата, където шините се присъединяват към апаратите) са осигурени срещу саморазвиване;

3. повърхностната температура на шинопроводите и на неизолираните отклонения от тях не превишава определените стойности, които се изискват за съоръженията, работещи в потенциално експлозивната атмосфера;

4. шинопроводите са защитени с метални кожуси и се отварят със специални инструменти.

Чл. 301

(1) При проектирането на сгради с атриум, преминаващ през три и повече етажа, се спазват и изискванията по този раздел.

(2) При определяне на броя на етажите, през които преминава атриумът, се допуска да не бъдат включвани междинни нива, полунива и етажи съгласно чл. 13, ал. 7, т. 2 и 3.

(3) Не се разрешава проектирането на атриуми в лечебни и здравни заведения от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.1.

(4) Не се разрешава проектирането на атриуми в сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4 с максимална височина на пребиваване на хора над 18 m, както и в общежития и пансиони от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.2 с максимална височина на пребиваване на хора над 18 m.

Чл. 302

(1) Сградите с атриум се проектират от І или ІІ степен на огнеустойчивост.

(2) Покритията (с изключение на огнезащитните покрития) по стени, колони, тавани и подове в обема на атриума и приобщеното към него пространство се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 (А2FL).

Чл. 303

(1) Носещата конструкция на остъкления и други прозрачни покрития в покривната част на атриума се проектира с минимална огнеустойчивост R 30.

(2)

(3) Продуктите за рамки на прозорци по фасадите на атриума и за слънцезащитни приспособления са с клас по реакция на огън не по-нисък от В.

Чл. 304

(1) Остъкленията и другите прозрачни покрития в покривната част на атриума се предвиждат с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2) Остъкляванията на стълбищните клетки към атриума се предвиждат с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост най-малко EI 30.

(3) Остъкляванията на панорамните асансьори към атриума се предвиждат с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост най-малко E 30.

Чл. 305

Максималното разстояние от което и да е от местоположенията в атриума до входа в евакуационното стълбище или до крайния евакуационен изход не трябва да превишава 20 m при еднопосочни евакуационни маршрути и 40 m при два и повече маршрута, като се отчитат и изискванията за конкретния атриум.

Чл. 306

(отменен)

Атриумите се проектират така, че да са директно достъпни отвън или през коридори или фоайета.

Чл. 307

(отменен)

(1) За осигуряване на защита от безконтролно разпространение на дим и топлина в сградите с атриум се проектират системи за отвеждане на дим и топлина, както следва:

1. естествени ВСОДТ – димни люкове, разположени в покритието на атриума или непосредствено под него, и отвори за постъпване на въздух и за изравняване на наляганията при основата на атриума, които имат най-малко същата площ; или

2. механични ВСОДТ, или

3. механични вентилационни инсталации за диференциация на наляганията при пожар в атриума и прилежащите му площи.

(2) Системите за отвеждане на дима и топлината в сгради с атриум се управляват ръчно (дистанционно) или автоматично – в сгради с пожароизвестителни и пожарогасителни инсталации.

Чл. 308

(1) Пожарната безопасност на атриумите в зависимост от класа на функционална пожарна опасност на сградата, височината на атриума и вида на отделянето на атриума от съседните етажни площи се осигурява чрез:

1. автоматична пожароизвестителна система в съседните на атриума етажи и в атриума;

2. автоматична пожарогасителна инсталация в съседните на атриума етажи;

3. вентилационна система за отвеждане на дим и топлина;

4.

5.

6. системи за гласово сигнализиране в сградата;

7. контролирано горимо натоварване в основата на атриума.

(2) Минималните изисквания за осигуряване на пожарната безопасност на сградите с атриум в зависимост от класа на функционална пожарна опасност на сградата, височината на атриума и вида на отделянето на атриума от съседните етажни площи са съгласно приложение № 11.

(3) Вентилационните системи за отвеждане на дим и топлина в атриумите се проектират при спазване изискванията на приложение № 11 и на чл. 113, ал. 2, 3 и 4, чл. 114, ал. 2 и 3, чл. 115, чл. 116, ал. 2, 3 и 4, чл. 119, чл. 121, чл. 122, ал. 2, т. 3 и чл. 123, ал. 3, като:

1. приточните отвори за постъпване на въздух се разполагат равномерно при основата на атриума с височина от пода до горния край на отвора не повече от 2 m;

2. местата за подаване на чист въздух посредством приточна принудителна вентилация се проектират в съответствие с т. 1, като въздушната струя се насочва към пода в основата на атриума;

3. в случаите, когато се изисква осигуряване на принудителна вентилационна система за отвеждане на дима и топлината от всеки етаж, места за принудително подаване на чист въздух се предвиждат и в близост до покрива на атриума.

(4) Когато приточните отвори не могат да осигурят директно отвън чист въздух за атриума, се допуска въздухът да постъпва през фоайе, контактуващо с атмосферата (когато не се изисква отделяне на фоайето от атриума с пожарозащитни прегради), като отворите се разполагат съгласно ал. 3 и площта им е не по-малка от 1,5 пъти от изискваната площ.

(5) Височината на атриума се отчита от кота готов под в основата на атриума до кота готов под на най-високо разположения етаж, през който преминава атриума.

(6) Освен в случаите, предвидени в приложение № 11, сградите с атриуми се осигуряват с автоматични ПИС и ПГИ, когато попадат в обхвата на приложение № 1.

Чл. 309

(1) За обезопасяването на сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се спазват и изискванията по този раздел.

(2)

(3) При разделяне на сградите на части по смисъла на чл. 12, ал. 1 изискванията на този раздел се прилагат само за частите от сградата с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m.

Чл. 310

Чл. 310. Сградите или части от тях съгласно чл. 12, ал. 1 с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се категоризират по групи с цел степенуване на мерките за обезопасяването им, както следва:

1. от 25,01 до 50 m включително – І група;

2. от 50,01 до 75 m включително – ІІ група;

3. от 75,01 до 125 m включително – ІІІ група;

4. над 125 m – ІV група.

Чл. 311

(1) Сградите или части от тях съгласно чл. 12, ал. 1 с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се проектират от I степен на огнеустойчивост, като максимално допустимата площ на сградите или пожарните сектори се определя съгласно изискванията, регламентирани в съответните раздели.

(2) Вертикалните носещи елементи на сградите от ІV група се изпълняват с огнеустойчивост REI 180 за носещи стени и R 180 за колони и рамки, а между-етажните конструкции – с огнеустойчивост не по-ниска от REI 120.

Чл. 312

(1) В обемите на сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m (с изключение на сградите по чл. 13, ал. 5) не се разрешават производствени процеси и складове от категория по пожарна опасност Ф5А или Ф5Б.

(2) Разрешава се използването на горими газове за захранване на газови уреди (котли, агрегати и др.) и на локални газови инсталации за кухненските трактове на ресторанти и заведения за обществено хранене при спазване изискванията на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове и на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ.

Чл. 313

(1) Не се разрешава проектирането на сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.1 с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m.

(2) Допуска се проектирането на сгради по ал. 1 с максимална височина на пребиваване на хора до 50 m, при условие че строежът е разделен на две или повече безопасни зони, като оразмеряването на зоните се извършва при спазване изискванията на чл. 46, ал. 2 и за всяка безопасна зона са предвидени независимо стълбище за евакуация и асансьор за пожарникари съгласно чл. 323.

Чл. 314

(1) Помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1 Ф2.2,, Ф3.2 и Ф3.4 за повече от 200 човека се разполагат на височина не по-голяма от петия надземен етаж.

(2) Разрешава се разполагане на помещенията по ал. 1 над петия надземен етаж в сгради от І и ІІ група, при условие че е осигурен евакуационен път към съседна защитена зона на сградата.

(3) Разрешава се разполагане на помещенията по ал. 1 над петия етаж за сгради от ІІІ и ІV група, при условие че са осигурени поетажни входове през откритата въздушна зона в евакуационно стълбище или евакуационен път към съседна безопасна зона на сградата.

Чл. 315

(1) В подземните етажи на сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се предвиждат гаражи (паркинги), изолирани от частите на сградата посредством стени и междуетажна конструкция от продукти с минимален клас по реакция на огън А2 и с минимална огнеустойчивост REI 120 (ЕI 120) за сгради от I, II и III група и REI 180 (ЕI 180) за сгради от IV група и осигурени с необходимия брой евакуационни изходи.

(2) Стълбищата, ескалаторите и асансьорните шахти, свързващи подземни гаражи единствено с етаж с директен изход на кота терен, се отделят от гаражите с пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25.

(3) За свързването на гараж със стълбища и асансьорни шахти в части от сграда с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се предвиждат две последователни пожарозащитни преддверия съгласно чл. 25.

(4) За отвеждане на дима и топлината при пожар при пожар в гаражи се спазват изискванията на глава девета.

(5)

Чл. 316

(1) В сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се разрешава вграждането на сухи или с негорим пълнеж трансформатори, при условие че помещението е отделено със стени и междуетажни конструкции с минимална огнеустойчивост REI (EI) 120 от продукти с минимален клас по реакция на огън А2 и със самозатварящи се врати с огнеустойчивост EI 90.

(2) Допуска се вграждането на маслени трансформатори или трансформатори с друга горима охлаждаща изолационна течност с обща вместимост до 1000 kg течност, при условие че помещението е разположено на етаж с директен изход на кота терен и е отделено със стени и междуетажни конструкции с минимална огнеустойчивост REI (EI) 180 от продукти с минимален клас по реакция на огън А2 и със самозатварящи се врати с огнеустойчивост EI 90. Под трансформаторите се предвижда маслоприемник съгласно чл. 357.

Чл. 317

(1) Не се разрешават помещения на парни котли с работно налягане над 0,07 МРа, водогрейни котли с работна температура над 115 °С и складове за течни и газообразни горива в подземните етажи на сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m.

(2) На покривите се разрешава разполагането на котли с горими енергоносители, включително с природен газ, при спазване изискванията на наредбите по чл. 312, ал. 2 и при условие че необходимите количества горими енергоносители не се съхраняват или складират в сградите.

Чл. 318

(1) Всеки етаж (включително подземните и полуподземните етажи) в сгради или части от тях съгласно чл. 12, ал. 1 с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се проектира с най-малко два евакуационни изхода, водещи към независими евакуационни пътища съгласно чл. 32, ал. 5. Евакуационните изходи от етажа се проектират по такъв начин, че всеки от пребиваващите на етажа да има достъп до най-малко два независими евакуационни пътя.

(2) Проектиране на един евакуационен изход от всеки етаж в сграда или част от нея съгласно чл. 12, ал. 1 с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се допуска в следните случаи:

1. за жилищни сгради и общежития или за части от тях по смисъла на чл. 12, ал. 1 от I група с площ до 500 m2;

2. за жилищни сгради и общежития или за части от тях по смисъла на чл. 12, ал. 1 от II група, при които евакуационното стълбище е отделено от етажите задължително с преход през открита въздушна зона и при спазване на условието по т. 1;

3. за сгради или за части от тях по смисъла на чл. 12, ал. 1 от I и ІI група, при условие че от всеки етаж е осигурен втори евакуационен изход през откритата въздушна зона към друга част от сградата или към друга сграда;

4. за сгради или за части от тях по смисъла на чл. 12, ал. 1 от III и ІV група с площ до 400 m2 и при спазване на изискванията по т. 2 и 3.

5. за междинни нива и полунива по чл. 13, ал. 7, т. 2;

6. за етажи, в които са разположени единствено горните нива на мезонети.

(3) Проектиране на едно евакуационно стълбище в строеж с височина над 28 m се разрешава в следните случаи:

1. за жилищни сгради и общежития или за части от тях по смисъла на чл. 12, ал. 1 от I група с площ до 500 m2;

2. за жилищни сгради и общежития или за части от тях по смисъла на чл. 12, ал. 1 от II група, при които евакуационното стълбище е отделено от етажите задължително с преход през открита въздушна зона и при спазване на условието по т. 1;

3. за сгради или за части от тях по смисъла на чл. 12, ал. 1 от I и ІI група, при условие че от всеки етаж е осигурен втори евакуационен изход през откритата въздушна зона към друга част от сградата или към друга сграда;

4. за сгради или за части от тях по смисъла на чл. 12, ал. 1 от III и ІV група с площ до 400 m2 и при спазване на изискванията по т. 2 и 3.

(4) Евакуационните стълбища от етажи, горната повърхност на настилката на подовата конструкция на които е разположена на височина, по-голяма от 25 m от котата на средното ниво на прилежащия терен, се проектират с широчина на стълбищните рамена не по-малка от 1,35 m (по цялата височина на сградата, до нивото на терена).

Чл. 319

(1) Евакуационните стълбища в сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се защитават срещу проникване на дим и топлина, както следва:

1. осигурява се незадимяемост съгласно чл. 325;

2. осигурява се директна естествена осветеност на стълбището по смисъла на чл. 50, ал. 1;

3. в сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф1 до Ф4 от I група стълбищата се изолират от подземните етажи посредством три последователни самозатварящи се димоуплътнени врати с огнеустойчивост EI 60, като едната от тях може да е врата на стълбището, а стълбищата, свързващи само подземни етажи с етажа с директен изход на кота терен, се изолират от подземните етажи посредством две последователни самозатварящи се димоуплътнени врати с огнеустойчивост EI 60;

4. за сгради от всички групи от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1 и за сгради от II, III и ІV група от класове на функционална пожарна опасност Ф1, Ф2, Ф3 и Ф4 стълбищата се изолират от подземните етажи посредством две последователни пожарозащитни преддверия съгласно чл. 25 или достъпът до подземния етаж се осъществява извън стълбището на частта от сградата с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m (през самостоятелни стълбища);

5. асансьорните шахти се отделят от стълбищата посредством преддверие, като вратата от преддверието към стълбището се предвижда самозатваряща се димоуплътнена;

6. за всички сгради от II, III и ІV група се предвижда изход към покрива, обезопасен за пребиваване на хора при пожар, както и за извършване на спасителни работи, включително с хеликоптер, при спазване изискванията на чл. 324.

(2) За сгради от I, II и III група се разрешава проектирането на вътрешни евакуационни стълбища при спазване на изискванията на ал. 3 или на следните изисквания:

1. стълбищата са изолирани от полуподземния и подземните етажи посредством две последователни пожарозащитни преддверия съгласно чл. 25 или достъпът до полуподземния и подземните етажи се осъществява извън стълбището на частта от сградата с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m (през самостоятелни стълбища);

2. стълбищата са изолирани от надземните етажи чрез пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25.

(3) За сгради от IV група се разрешава проектиране на вътрешни евакуационни стълбища (без директна естествена осветеност), при условие че са предвидени етажни изходи през открита въздушна зона и защитен проход или стълбището е отделено от етажите посредством две последователни пожарозащитни преддверия (три врати с огнеустойчивост най-малко EI 30). В този случай стените на стълбището към помещенията, изпълнени с продукти от класове по реакция на огън B, C, D, E и F са с огнеустойчивост най-малко EI 180.

(4) За сгради от I и ІІ група се разрешава остъкляване на стълбищата със стъклени блокчета, с армирано стъкло и със стъклопакети към коридори, фоайета и преддверия.

(5)

(5) За строежи от всички групи с вътрешни евакуационни стълбища системите за повишено налягане (в пожарозащитните преддверия, стълбищата и асансьорните шахти), вентилационните системи за отвеждане на продуктите на горене от етажните евакуационни пътища (на етажа, на който е възникнал пожар), аварийното евакуационно осветление и системите за гласово уведомяване се задействат от автоматичната пожароизвестителна система.

(6) Евакуационните стълбища в сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се проектират в стълбищни клетки, които са изцяло затворени към околната среда. Не се разрешава проектиране на външни открити стълбища за евакуация от сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m.

Чл. 320

(1) Асансьорните шахти и машинните помещения на асансьори се проектират с плътни стени с минимален клас по реакция на огън А2 и с огнеустойчивост най-малко EI 120 за сгради от I, II и III група и EI 180 за сгради от IV група.

(2) За сгради и части от тях съгласно чл. 12, ал. 1 с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m (с изключение на жилищните сгради от I група с директно естествено осветено евакуационно стълбище) се проектира най-малко един асансьор за евакуация на пострадали и за бърз достъп на спасителните екипи (асансьор за пожарникари), обслужващ всички етажи на сградата. Асансьорът се предвижда със специален пусков ключ така, че при възникване на пожар да може да бъде задействан от спасителните екипи.

(3)

Чл. 321

Асансьорните шахти, достигащи до подземните етажи, се отделят от тях посредством пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25 (като едната врата може да е вратата на асансьора).

Чл. 322

(1) В сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 пред вратите на асансьорните шахти се предвижда пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25.

(2)

Чл. 323

Асансьорите за пожарникари по чл. 320, ал. 2 се проектират при спазване на следните изисквания:

1. електрозахранването на асансьора се предвижда като за потребител от първа категория с автоматично превключване на захранването съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии; вторият независим източник следва да осигурява електрозахранване на асансьора в продължение на не по-малко от 180 min;

2. осигуряват се преходи от асансьорната шахта (фоайето) към всички етажни нива през открита въздушна зона или през пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25;

3. асансьорната шахта се отделя от помещенията, в които има горими вещества и материали, посредством плътни стени без отвори с огнеустойчивост REI (EI) 180;

4. осигурява се достъп на спасителните екипи до асансьора от етажите с директни изходи на кота терен;

5. подземните етажи се изолират от асансьорната шахта посредством прегради без отвори с огнеустойчивост REI 180 или посредством две последователни пожарозащитни преддверия съгласно чл. 25;

6. кабината на асансьора се предвижда с минимална широчина 1100 mm и минимална дълбочина 2100 mm;

7. минималната товароподемност на асансьора е 1000 kg.

Чл. 324

С оглед използване на покривите като авариен вариант (изход) за евакуация от сградата при пожар и за осъществяване на спасителни действия:

1. последната междуетажна конструкция е с огнеустойчивост най-малко REI 120;

2. последната междуетажна конструкция е с огнеустойчивост най-малко REI 120;

Чл. 325

(1) За възпрепятстване проникването на дим и топлина в евакуационните стълбища и асансьорните шахти във:

1. сгради от I и II група:

2. сгради от III и IV група:

3. сгради от всички групи с вътрешни евакуационни стълбища – се спазват изискванията на чл. 319, ал. 2 и 3.

(2) За осигуряване на защита „вход през открита въздушна зона“:

1. разстоянието между крайните части на изходната и входната врата е най-малко 0,90 m при обръщане на 180°;

2. разстоянието между крайните части на вратите е най-малко 4 m при обръщане на 90°;

3. разстоянието между крайните части на вратите е най-малко 6 m без промяна на посоката на движение.

4. отворите на разстояние, по-малко от 1,5 m от габаритите на зоната, се защитават чрез капаци или остъкление с огнеустойчивост най-малко EI 30.

(3) За стълбища и асансьорни шахти, отделени от етажите посредством открити въздушни зони, не се предвиждат вентилационни системи за създаване на повишено налягане.

(4) Откритите въздушни зони се обезопасяват с парапети с височина най-малко 1,4 m.

Чл. 326

(1) Оразмеряването на вентилационните системи за създаване на повишено налягане в стълбищата, асансьорните шахти и пожарозащитните преддверия съгласно чл. 25 се извършва при спазване изискванията на БДС БДС EN 12101-13 „Системи за управление на дим и топлина. Част 13: Системи за диференциално налягане (PDS). Методи за проектиране и изчисляване, монтаж, изпитване за приемане, рутинно изпитване и поддържане“.

(2)

(3) Задействането на вентилационните системи за създаване на повишено налягане, както и на вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината от етажните евакуационни пътища се извършва:

1. за сгради с пожароизвестителни системи – от пожароизвестителната система, като в непосредствена близост до входа в евакуационните стълбища на всеки етаж се предвиждат ръчни пожароизвестители;

2. за сгради без пожароизвестителни системи – от ръчни пускови бутони, предвидени в непосредствена близост до входа в евакуационните стълбища на всеки етаж.

(4) За осигуряване на защита срещу проникване на продукти на горенето местата на засмукване на въздух от вентилационните системи за създаване на повишено налягане се проектират при спазване изискванията на БДС БДС EN 12101-13 „Системи за управление на дим и топлина. Част 13: Системи за диференциално налягане (PDS). Методи за проектиране и изчисляване, монтаж, изпитване за приемане, рутинно изпитване и поддържане“, както и на разстояние най-малко 3 m по-ниско от отверстието на системата за отвеждане на дим и топлина и на разстояние в хоризонтално направление най-малко 5 m от отверстието.

(5) За създаване на повишено налягане в стълбищата, асансьорните шахти и пожарозащитните преддверия съгласно чл. 25 се предвижда подаване на въздух в тях на всеки етаж, като въздухът се подава в горната част, в близост до тавана. В случай че са проектирани въздухопроводи за подаване на въздух, същите се предвиждат от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. За асансьорните шахти се допуска директно подаване на въздух в тях.

(6) Допуска се подаването на въздух в стълбищата да се осъществява през етаж.

Чл. 327

(1) За етажните евакуационни пътища (коридори, фоайета и преддверия) се проектират вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината, като димните люкове или вентилаторите за отвеждане на дима и топлината се предвиждат в най-отдалечените от етажните входове към стълбищата части на хоризонтално разстояние един от друг не повече от 20 m и с височина (на долната им част) най-малко 0,2 m над горния край на вратите на етажното ниво. Вентилационните шахти или димоотводите за принудително засмукване на продуктите на горене от всеки етаж и въздухопроводите за нагнетяване на чист въздух се предвиждат с огнеустойчивост най-малко EI 60, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2)

(2) Димоотводите на вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината по ал. 1 се предвиждат с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост съгласно чл. 119, ал. 2, т. 1 (при транспортиране на димни продукти директно навън) или съгласно чл. 119, ал. 3, т. 1 (при транспортиране на димни продукти през съседни помещения).

(3) Вентилационната система за отвеждане на дима и топлината от етажните евакуационни пътища се задейства при спазване на изискванията на чл. 326, ал. 3. Когато един вентилатор с механично задвижване на смукателна принудителна ВСОДТ обслужва повече от един етажен евакуационен път, дебитът му може да бъде сведен до този, изискван за най-големия етажен евакуационен път, при осигуряване на отвеждане на дима и топлината от етажните евакуационни пътища посредством димоотвод или шахта, с предвидени клапи за управление на дима.

(4) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината от етажните евакуационни пътища се проектират принудителни с кратност 12 h-1 или естествени с минимална аеродинамична свободна площ на димните люкове 1 % от площта на етажния евакуационен път.

(5) За компенсация на обема на отведените продукти на горене се проектира принудителна или естествена система за подаване на чист въздух с кратност или аеродинамична площ на приточните отвори съгласно ал. 4.

(6)

(7) Допуска се да не се предвижда вентилационна система за отвеждане на дима и топлината от етажните евакуационни пътища в сгради от всички класове на функционална пожарна опасност от I и II група при максимално разстояние от евакуационния изход на най-отдалеченото помещение до входа в пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25 или евакуационно стълбище не повече от 8 m, както и в сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.3 от I и II група с естествено осветени етажни евакуационни пътища (с остъкление с площ не по-малка от 5 % от площта на етажния евакуационен път).

Чл. 328

(1) Максималната дължина на евакуационния път от вратата на най-отдалеченото помещение до вход в съседна защитена зона, в съседна безопасна зона или в евакуационно стълбище не трябва да превишава:

1. при път за евакуация в една посока – 20 m;

2. при пътища за евакуация в две или повече посоки – 30 m.

(2) За защита на коридорите в еднопосочни евакуационни участъци се спазват изискванията по чл. 53, ал. 3.

Чл. 329

(1) За сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m не се разрешава проектирането на преградни и други стени, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В, С, D, E и F.

(2) За помещения в сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се разрешава полагане на покритията с класове по реакция на огън по табл. 7.

(3) Не се разрешава полагане на покрития, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В, С, D, E и F, върху стени и тавани по пътищата за евакуация, в помещения за повече от 100 човека и по подовете на евакуационните стълбища.

(4) За коридори, фоайета и помещения за повече от 100 човека се разрешава полагане на подови покрития, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В и С.

Чл. 330

(1) По фасадите и покривите на сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се полагат топлоизолационни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с външно покритие с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2) Допуска се по фасадите на сгради от всички групи на височина до 90 cm от нивото на прилежащия терен да се полагат топлоизолационни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от Е и с външно покритие с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(3)

(4) За предотвратяване на разпространението на горенето при пожар между пожарните сектори в сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се спазват изискванията на чл. 16, ал. 11.

(5) За предотвратяване на разпространението на горенето между етажите при пожар в сградите с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се предвижда една от мерките съгласно т. 5 от приложение № 8.

(6) По фасадите и покривите на сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m не се допуска полагане на покрития с класове по реакция на огън B, C, D, E и F, с изключение на топлоизолационните продукти по ал. 2.

(7) Външното покритие на системите за топлоизолация по ал. 1 и 2 се изпълнява с обща дебелина не по-малко от 4 mm, като изискванията по отношение на класа му по реакция на огън се прилагат за основното покритие (положено директно върху топлоизолационния продукт) и финишното покритие (оформящо завършващия слой на топлоизолационната система). Не се ограничава класът по реакция на огън на фасадни бои с дебелина до 1 mm, както и класът по реакция на огън на хидроизолация, положена върху повърхности с клас по реакция на огън А1 или А2.

(8) Когато е предвидено полагане на външна топлоизолационна комбинирана система (ETICS) по външните ограждащи повърхности на сградата, изискванията на ал. 1 и 2 се прилагат за класа по реакция на огън на топлоизолационния продукт, който е компонент на комбинираната система.

Чл. 331

За стълбищни клетки на сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m не се разрешава проектиране на отвори на сметопроводи и на помещения в тях с изключение на случаите, когато в сградата са предвидени най-малко две защитени зони (с независими пътища за евакуация) и преходи между тях.

Чл. 332

(1) Вертикалните комуникационни канали (шахти) се предвиждат с минимална огнеустойчивост EI 60 от строителни продукти с минимален клас по реакция на огън А2 и със защита на ревизионните отвори към шахтите с врати (капаци) с минимална огнеустойчивост EI 30.

(2)

(3)

Чл. 333

За сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се проектират пожароизвестителни системи съгласно приложение № 1.

Чл. 334

Автоматична пожарогасителна инсталация се проектира за всички помещения (с изключение на санитарно-хигиенните помещения, вентилационните камери и др. под.) в сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m съгласно приложение № 1.

Чл. 335

(1) За осигуряване на достъп до сгради с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m (с пожарни автомеханични стълби или подемници) най-малко от едната страна на сградата се предвиждат площадка с размери най-малко 12,5 m х 15,0 m, която се сигнализира, и път до нея с широчина най-малко 3,50 m. Площадката и пътят до нея се предвиждат с настилка съгласно чл. 27, ал. 3.

(2) Откъм страната на площадката по ал. 1 не се разрешава разстоянието между ниската и високата част на сградата да е повече от 5 m.

(3) Разстоянието от близката страна на площадката по ал. 1 до проекцията върху терена на най-изпъкналата външна стена на сградата (фиг. 19) не трябва да бъде повече от 5 m. Фиг. 19

Чл. 336

Основните сгради на електроенергийните обекти се проектират с конструктивни елементи от продукти с клас по реакция на огън А1 или А2.

Чл. 337

Ограждащите конструкции на помещенията за табла за управление (командни зали) се проектират с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 90.

Чл. 338

За осигуряване на пожарната безопасност за котелни сгради и за помещения на електроенергийните обекти се спазват изискванията, определени в глава десета, раздел III.

Чл. 339

(1) Основните елементи на системите за безопасност се предвиждат в комплектни комутационни устройства (ККУ), разположени на разстояние едно от друго най-малко 1 m.

(2) Разрешава се намаляване на разстоянието по ал. 1, при условие че ККУ са отделени помежду им с преграда, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 45 по цялата стена на устройствата.

Чл. 340

Технологичните отвори в машинната зала, през които е възможно попадане на масла на по-ниска кота, се защитават с ограждащи бордове с височина най-малко 0,1 m.

Чл. 341

За помпите за маслоснабдяване се проектират отделни помещения с огнеустойчивост на преградите най-малко REI (EI) 120 и с праг при вратата с височина най-малко 0,15 m.

Чл. 342

(1) За маслонапълнените агрегати на електроцентралите се предвижда авариен резервоар, чиято вместимост е не по-малка от обема на маслото на най-големия агрегат.

(2) В главния корпус не се разрешава разполагането на стационарни маслонапълнени съоръжения, които не са свързани с технологичния процес.

Чл. 343

Водородът за охлаждане на генераторите се подава централно.

Чл. 344

(1) Разстоянията от ресиверите за водород до сградите и съоръженията на електроенергийните обекти се определят в съответствие с изискванията за складове за сгъстени горими газове (газголдери).

(2) Разстоянията от ресиверите за водород до комините на централата не се нормират.

Чл. 345

(1)

(2) Устройствата за управление и индикация на пожароизвестителните системи се предвиждат в помещението на блоковия или централния пулт за управление на електрическата централа.

Чл. 346

(1) Електромашинните помещения се проектират в сгради с конструктивни елементи от продукти с клас по реакция на огън А1 или А2. В зависимост от количеството на маслото в апаратите и съоръженията електромашинните помещения се отнасят към категории по пожарна опасност, както следва:

1. към категория по пожарна опасност Ф5В – при количество на маслото над 60 kg в едно съоръжение;

2. към категория по пожарна опасност Ф5Г – при количество на маслото до 60 kg включително в едно съоръжение.

(2) В електромашинните помещения се разрешава монтирането на:

1. пускови и регулиращи апарати (автотрансформатори, реактори, реостати и др.), напълнени с масло в количество до 600 kg;

2. трансформатори с мощност до 1600 kVA включително, автотрансформатори, измервателни трансформатори и други машини, напълнени с масло в количество до 2000 kg, с повишена якост на съдовете и уплътненията срещу изтичане на масло; за трансформаторите и автотрансформаторите се предвижда газова защита или реле за налягане, което се задейства при сигнал; съвместен монтаж на повече от две машини се разрешава, ако разстоянието между отделните групи машини е най-малко 10 m;

3. трансформатори, сухи или напълнени с негорима течност, без ограничение на мощността и броя им;

4. сглобяеми комплекти метални разпределителни уредби, подстанции, кондензаторни батерии или отделни кондензатори;

5. акумулаторни батерии закрит тип, при условие че имат смукателна вентилация или зареждането им се извършва в специални помещения или шкафове;

6. полупроводникови токоизправителни агрегати;

7. табла за управление, защити, измерване, сигнализация и табла за блокове и станции за управление с монтирани на тях апарати, които имат на предната или задната страна открити тоководещи части;

8. неизолирани електрически проводници;

9. съоръжения за мазане и охлаждане на електрически машини.

Чл. 347

Кабелните линии на отделните електрически блокове на електрически централи с мощност над 1000 МW се разделят една от друга с преградни стени с огнеустойчивост най-малко EI 90.

Чл. 348

Не се допуска съединяване на маслените кабели в кабелните помещения и съоръжения в електрически централи и подстанции за напрежение над 1000 V с кабелни муфи.

Чл. 349

Не се разрешава успоредно полагане на кабели във вертикална равнина над и под технологичните тръбопроводи.

Чл. 350

(1) В електрическите централи (с изключение на фотоволтаичните електрически централи) кабелите в системите за безопасност и кабелите в съоръженията, предназначени за производство, преобразуване, трансформация, пренос и разпределение на електрическа енергия, се предвиждат с клас по реакция на огън Aca, B1ca, B2ca или Сса или се полагат в тръби или затворени канали с минимален клас по реакция на огън А2.

(2) В кабелни съоръжения, електромашинни помещения или електрически помещения на електрически централи кабелите се предвиждат с клас по реакция на огън Aca, B1ca, B2ca или Сса или се полагат в тръби или затворени канали с минимален клас по реакция на огън А2.

(3) Допуска се изискванията по ал. 1 и 2 да не бъдат спазени, ако е изпълнено едно от следните условия:

1. кабелите са положени в непроходими подземни канали с минимален клас по реакция на огън А2;

2. кабелите са с минимална класификация Р (РН) 30.

Чл. 350а

(1) Фотоволтаичните електрически централи за производство на електрическа енергия от слънчева енергия, предвидени за монтаж към сгради и постройки, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти, се изграждат при спазване на следните изисквания:

1. фотоволтаичните модули (панели) към покривите на сградите и постройките може да бъдат монтирани върху покрива или да бъдат вградени (интегрирани) в покрива;

2. фотоволтаичните модули се монтират върху покриви, които отговарят на едно от следните изисквания:

3. при фотоволтаични електрически централи с вградени в покрива фотоволтаични модули (независимо от общата инсталирана мощност на фотоволтаичната електрическа централа) топлоизолацията и пароизолацията на покрива (когато са предвидени такива) се предвиждат с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;

4. фотоволтаичните модули се монтират върху фасади с външно покритие и с топлоизолация (когато е предвидена такава) с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;

5. с цел осигуряване на охлаждане на фотоволтаичните модули, предвидени за монтаж върху покривите на сградите и постройките, модулите се разполагат на разстояние от покривното покритие не по-малко от определеното разстояние от техния производител;

6. при фотоволтаични електрически централи с обща инсталирана мощност до 20 kW включително, фотоволтаичните модули върху покривите на сградите и постройките се разполагат на разстояние не по-малко от 0,5 m от краищата (контура) на покрива, както и на разстояние не по-малко от 0,1 m от димни люкове, капандури и други елементи, излизащи над покрива (куполи, комини, шахти и др.);

7. при фотоволтаични електрически централи с обща инсталирана мощност над 20 kW фотоволтаичните модули върху покривите на сградите и постройките се разполагат при спазване на следните изисквания (фиг. 20):

8. не се разрешава разполагане на фотоволтаични модули над брандмауери и над вертикални прегради на пожарни сектори по чл. 16, ал. 12;

9. фотоволтаичните модули върху покривите на сградите и постройките се разполагат на разстояние не по-малко от 1 m от вертикалната равнина, преминаваща през близката страна на пожарозащитните прегради по т. 8 (фиг. 20);

10. не се разрешава монтиране на фотоволтаични модули:

11. фотоволтаичните модули в прилежащите към сградите и постройките поземлени имоти се монтират при спазване на следните изисквания:

12. инверторите на фотоволтаичните електрически централи (с изключение на микроинверторите за отделни фотоволтаични модули) се монтират върху конструкции с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 на височина не по-малко от 0,3 m от покрива/подовата настилка/терена;

13. при фотоволтаични електрически централи с обща инсталирана мощност над 20 kW инверторите се монтират на разстояние не по-малко от 1 m от конструктивни елементи и строителни продукти с класове по реакция на огън B – F или с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън;

14. при фотоволтаични електрически централи с обща инсталирана мощност над 20 kW, когато е предвидено разполагане на батерии за съхранение на енергия в помещения, същите помещения се отделят от останалата част на сградата с пожарозащитни стени и хоризонтални пожарозащитни прегради;

15. при преминаване на кабели за постоянен ток в сгради същите кабели се полагат в тръби или канали с минимален клас по реакция на огън А2 или се предвиждат със защита със строителни продукти, осигуряващи минимална огнеустойчивост ЕI 30;

16. за фотоволтаичните електрически централи на леснодостъпни места се предвиждат устройства за ръчно прекъсване на веригите за постоянен ток и за променлив ток; когато инверторите имат леснодостъпни устройства с тази функция, не е необходимо осигуряване на допълнителни устройства;

17. устройствата по т. 16 за ръчно прекъсване на веригите за постоянен ток и за променлив ток се обозначават със знаци съгласно Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите;

18. в табло, монтирано в непосредствена близост до вход на сградата/постройката, трябва да бъде осигурена документация с информация за местоположението на фотоволтаичните модули, инвертора, устройствата по т. 16 и допълнителна информация за фотоволтаичната електрическа централа, определена в Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

(2) В непосредствена близост до всеки от входовете на сградите и постройките, към които са монтирани фотоволтаични електрически централи за производство на електрическа енергия от слънчева енергия, се поставя знак съгласно Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, указващ наличието на фотоволтаична електрическа централа.

(3) Фотоволтаичните електрически централи за производство на електрическа енергия от слънчева енергия, предвидени за монтаж върху покриви и стени на навеси, се приравняват към фотоволтаични електрически централи за производство на електрическа енергия от слънчева енергия към сгради и постройки.

Чл. 350б

Фотоволтаичните електрически централи с наземни фотоволтаични модули, с изключение на фотоволтаичните електрически централи по чл. 350а, се изграждат при спазване на следните изисквания:

1. конструкцията, върху която се монтират фотоволтаичните модули, е с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;

2. фотоволтаични модули се разполагат на разстояние не по-малко от 4 m от сгради, постройки и съоръжения (с изключение на съоръжения от категория по пожарна опасност Ф5Д) и от надземни газопроводи за ГГ и надземни тръбопроводи за ЛЗТ и ГТ;

3. до входа/входовете на площадките на фотоволтаичните електрически централи се осигуряват пътища за противопожарни цели при спазване изискванията на чл. 27, ал. 3, 7, 8 и 9;

4. трансформаторните постове и инверторите на фотоволтаичната електрическа централа се предвиждат върху настилка от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;

5. в близост до входа/входовете по т. 3 се предвиждат устройства за ръчно прекъсване на веригите за постоянен ток и за променлив ток на фотоволтаичната електрическа централа, както и табло с осигурена документация с информация за фотоволтаичната електрическа централа, определена в Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Чл. 351

В машинните зали на електроенергийните обекти, под маслонапълнените съоръжения (маслоохладители, маслоочистители и маслобаки) с обем, по-голям от 0,1 m3, и с присъединяващи се тръбопроводи към тях се предвиждат маслосъбиратели с бордове (с височина на борда най-малко 0,05 m) за осигуряване събирането на маслото от най-големия запълнен обем. За отвеждане на маслото от маслосъбирателите се предвижда авариен резервоар, който се разполага извън главния корпус.

Чл. 352

Напорните маслопроводи (за турбогенераторите и захранващите помпи) с налягане над 0,1 MPa се проектират от безшевни стоманени тръби и без фланцови съединения.

Чл. 353

(1) Под открити силови трансформатори и маслени реактори с над 1000 kg масло се предвижда чакълено легло (пласт) с дебелина най-малко 0,25 m и с фракция от 0,05 до 0,1 m. Чакъленото легло се проектира на разстояние най-малко 0,3 m извън габаритите на съоръженията при количество на маслото от 1000 до 2000 kg и на разстояние 0,6 m – при количество на маслото над 2000 kg. Чакъленото легло се огражда с бордюр с височина 0,05 m.

(2) Обемът на чакъленото легло се оразмерява за поемане на маслото от съоръжението, като над горното ниво на маслото в леглото се предвижда слой чакъл с дебелина най-малко 0,2 m. При отвеждане на маслото в маслосъбирател под съоръжението се проектира само чакълено легло с дебелина най-малко 0,25 m.

(3) При проектиране на трансформатори върху етажни стоманобетонни плочи вместо чакълено легло под тях се предвиждат закрити канали (тръби) за отвеждане на маслото в шахти, ями и други събиратели.

Чл. 354

Изискванията по чл. 353, 355, 356, 357, 358, 362, 363, 365 и 367 се прилагат и за съоръжения, напълнени с други видове горими изолационни течности.

Чл. 355

(1) Маслените трансформатори се предвиждат в килии, разположени на първия етаж, отделени от другите помещения на сградата, с изход непосредствено навън при встрояване на трансформаторите в сгради.

(2) Разрешава се разполагането на маслени трансформатори на втория етаж или на разстояние не повече от 1 m по-ниско от пода на първия етаж в неотопляеми зони на сградите, при условие че е осигурено безпрепятствено извеждане на маслото извън сградата.

Чл. 356

Разрешава се разполагането на маслени трансформатори в сгради или в самостоятелни трансформаторни постове извън сгради, по-ниско от 1 m от котата на прилежащия терен, при условие че помещенията на трансформаторите имат непосредствен изход навън и са отделени от другите помещения посредством пожарозащитни прегради, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 120 и с хоризонтална конструкция с огнеустойчивост най-малко REI 90. Под трансформаторите се предвижда бетониран маслоприемник за целия обем на маслото, покрит с решетка със слой чакъл над нея с дебелина 0,25 m с едрина на фракцията от 0,05 до 0,1 m.

Чл. 357

(1) За отделно стоящи закрити разпределителни уредби и трансформаторни постове, пристроени или вградени в сгради, не се проектират маслоприемници, когато трансформаторите и другите маслонапълнени апарати са с количество до 650 kg масло в един съд и са разположени на първия етаж с изход навън.

(2) Когато количеството на маслото в един съд е повече от 650 kg, вратата на килията или вентилационният отвор на помещението се проектират с праг от продукт с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, изчислен да задържи 20 % от обема на маслото в трансформатора или апарата, и се предвиждат мерки маслото да не изтича в кабелните канали.

(3) За трансформаторни килии на първия етаж (под който се предвижда подземен етаж) и на втория етаж или при изход от килиите във взривни коридори под трансформаторите и апаратите се проектират маслоприемници, както следва:

1. при количество на маслото в един съд от 60 до 650 kg се предвижда:

2. при количество на маслото в един съд над 650 kg се предвижда:

(4) Маслоприемници по ал. 3, т. 1 и 2 се предвиждат и за отделностоящи, пристроени или встроени разпределителни уредби и трансформаторни постове на ниво терен или първи етаж, при условие че са разположени на разстояние, по-малко от 5 m, от „английски дворове“, канализационни решетки и шахти на подземни комуникации, рампи към по-ниски нива и изходи на асансьори.

(5)

(6) Подовете на килиите с маслонапълнени съоръжения се проектират с наклон 2 % към маслоприемника.

(7) Маслоприемници може да не се предвиждат, когато количеството на маслото в трансформатора или апарата е до 60 kg.

Чл. 358

(1) Маслените трансформатори се монтират в самостоятелни помещения.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за сухите трансформатори и за трансформатори с друг негорим пълнеж.

(3) Разрешава се разполагането на два маслени трансформатора с единична мощност до 1000 kVA в една обща килия, когато са с общо предназначение, управление и защита и служат като един агрегат. В една обща килия се разрешава разполагането и на трифазни групи от три еднофазни трансформатора с единична мощност до 5000 kVA.

(4) Разрешава се разполагането в общо помещение с разпределителна уредба на един маслен трансформатор с мощност до 630 kVA или на два трансформатора с мощност до 400 kVA, отделени от останалата част на помещението с преграда, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 60.

Чл. 359

(1) Когато на разстояние не повече от 5 m над вратите или над изходния вентилационен отвор на трансформаторната килия се предвиждат прозорци, под тях по цялата широчина на килията се проектира козирка с широчина най-малко 0,7 m, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост най-малко EI 60.

(2) Вратите на помещения, в които са разположени силови и напреженови трансформатори с над 60 kg масло, когато водят в помещения, които не са свързани със закритата разпределителна уредба, се изпълняват с огнеустойчивост най-малко EI 60.

Чл. 360

Маслонапълнените пускорегулиращи устройства за електрически двигатели с напрежение над 1000 V се предвиждат в отделни помещения със стени, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 120, с лек покрив от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с изход навън.

Чл. 361

Откритите маслонапълнени кондензатори се разполагат на групи с мощност до 30 MVA, като разстоянието между тях е най-малко 6 m. Разстоянието до съседни сгради и съоръжения се определя съгласно чл. 370.

Чл. 362

Под всеки маслен трансформатор и апарат с масло в количество над 60 kg се предвижда маслоприемник при спазване на изискванията по чл. 353 и 357.

Чл. 363

За трансформатори и реактори с напрежение 400 kV и повече, както и за трансформатори с напрежение 220 kV и с мощност 200 MVA и повече се предвиждат автоматични стационарни пожарогасителни инсталации съгласно приложение № 1.

Чл. 364

(1) Вътрешноцеховите и трансформаторните постове в сгради от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д и от I и II степен на огнеустойчивост се предвиждат на първия или втория етаж.

(2)

Чл. 365

(1) Разрешава се трансформаторните постове да се разполагат в производствени сгради, на открито, в килии или в отделни помещения. При открито монтиране тоководещите части на трансформаторните постове се затварят, а разпределителните уредби се разполагат в шкафове със защита най-малко IP 44 съгласно табл. 24.

(2) За откритите вътрешноцехови подстанции и комплексните трансформаторни подстанции в сгради от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д се разрешава използването на маслени трансформатори, както следва: за първия етаж – със сумарна мощност не по-голяма от 3200 kVA, и за втория етаж – със сумарна мощност не по-голяма от 1000 kVA.

(3) Разстоянието между маслените трансформатори на различни комплектни трансформаторни подстанции и между камерите на маслените трансформатори е най-малко 10 m.

(4) Трансформаторни подстанции с маслонапълнени трансформатори и други подобни маслонапълнени съоръжения в сгради от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В се предвиждат в отделни помещения при спазване изискванията на раздели II и IV от тази глава.

(5) В помещенията на сгради от I и II степен на огнеустойчивост и от клас на функционална пожарна опасност Ф5 (с изключение на помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б и складове от категория по пожарна опасност Ф5В) може да се проектират открити трансформаторни подстанции с трансформатори със сух или негорим пълнеж. Откритите подстанции се ограждат с мрежа на разстояние най-малко 1,5 m и разпределителното устройство се изпълнява в съответствие с табл. 24.

Чл. 366

В трансформаторните постове и подстанции се използват сухи или маломаслени прекъсвачи. Допуска се употребата на не повече от два многомаслени прекъсвача в отделни затворени килии от I степен на огнеустойчивост, като количеството на маслото във всеки от тях е не повече от 60 kg.

Чл. 367

Вратите на затворените килии на маслените трансформатори и прекъсвачи (с изключение на вратите, водещи към околната среда) се проектират самозатварящи се с огнеустойчивост най-малко EI 30.

Чл. 368

(1) Трансформаторите или реакторите на открити разпределителни уредби с единична мощност над 60 MVA и с напрежение, по-високо от 110 kV, разположени на разстояние един от друг не повече от 15 m, както и трансформаторите или реакторите, разположени до такива с по-малки мощности, се проектират разделени с прегради, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Преградите са с размери 1 m над габарита на трансформатора или реактора, но не по-ниско от горната част на маслонапълнените изолатори или не по-ниско от 1 m над казана на трансформатора (реактора) – за сухи изолатори. Светлото разстояние между трансформаторите (реакторите) и преградните стени е най-малко 1,25 m.

(2) За реактори с напрежение 400 kV се проектират прегради, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, независимо от мощността и разстоянието между реакторите.

Чл. 369

(1) Сградите и помещенията, в които се монтират закрити разпределителни уредби, КРУ и трансформатори, се проектират с конструктивни елементи от продукти с клас по реакция на огън А1 или А2. Разрешават се външни ограждащи неносещи стени на сградите и помещенията към отделно стоящи и пристроени подстанции от панели с класове по реакция на огън В и С.

(2) Максимално допустимата площ на сградите и на пожарните сектори, в които се монтират разпределителни уредби, КРУ и трансформатори, се определя съгласно чл. 12, ал. 4 и табл. 6.

Чл. 370

(1) Разстоянието от отделно стоящи трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби до сгради, помещения и съоръжения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се определя в съответствие с табл. 35. Разстоянията от трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби до междинни складове за бутилки с втечнен горим газ с общ обем до 20 m3 се определят в съответствие с табл. 64, а разстоянията от трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби до съоръжения на автоснабдителни станции и пунктове за пълнене на бутилки с пропан-бутан се определят в съответствие с раздели XXIV, XXV, XXVI и XXVII от глава петнадесета.

(2) Разстоянието от закрити разпределителни уредби, КРУ, трансформаторни постове, подстанции, комплектни трансформаторни постове и комплектни трансформаторни подстанции до сгради от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д, до съоръжения от категории по пожарна опасност Ф5В и Ф5Г, както и до сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4, в зависимост от степента на огнеустойчивост на сградите, е най-малко:

1. за сгради от I и II степен на огнеустойчивост – 6 m;

2. за сгради от III степен на огнеустойчивост – 8 m;

3. за сгради от IV и V степен на огнеустойчивост или от пожаронезащитени стоманени конструкции, както и за съоръжения – 10 m.

(3) Минималните разстояния от напълнените с повече от 60 kg масло апарати на открити разпределителни уредби, комплектни разпределителни уредби на открито, подстанции на открито и комплектни трансформаторни подстанции на открито до сгради от категория по пожарна опасност Ф5В и други съоръжения от същата категория по пожарна опасност са, както следва:

1. при I и II степен на огнеустойчивост на сградите, както и при съоръжения, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 и А2 – 12 m;

2. при III степен на огнеустойчивост на сградите, както и при съоръжения, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън B и С – 16 m;

3. при IV и V степен на огнеустойчивост на сградите и при сгради с пожаронезащитени стоманени конструкции, както и при съоръжения, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън D – F или продукти с неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън – 20 m.

(4) За сгради от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д и за съоръжения от категория по пожарна опасност Ф5Г разстоянията по ал. 3 се намаляват с 30 %.

(5) Разстоянията по ал. 2 не се нормират, при условие че е изпълнено едно от следните условия:

1. стената на сградата, до която е предвидено електросъоръжението, е с огнеустойчивост REI (EI) 120 (без отвори или с пожарозащитени отвори посредством самозатварящи се врати или капаци с минимална огнеустойчивост ЕI 90) и превишава хоризонтално и вертикално с 1 m габарита на съоръжението;

2. сградата и електросъоръжението са разделени с брандмауер при спазване изискванията на чл. 19 и 20.

(6) Разстоянията по ал. 3 и 4 не се нормират, при условие че:

1. стената на сградата, до която е предвидено разполагането на маслонапълнения апарат, е плътна и с огнеустойчивост REI (ЕI) 120 по цялата дължина (широчина) на апарата плюс 2 m от двете му страни и по цялата му височина плюс 1 m над горния му елемент;

2. разстоянието (хоризонтално и вертикално) от отворите в стената на сградата и стрехи от продукти с клас по реакция на огън D – F до електросъоръжението е най-малко 4 m.

(7) В случаите по ал. 5, когато електросъоръжението е с маслонапълнен транформатор и на разстояние (хоризонтално и вертикално) не повече от 4 m от него са предвидени стрехи от продукти с клас по реакция на огън D – F, прозорци или други отвори, съоръжението се изпълнява с пожарозащитни стени и покрив с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 60.

(8) Разстоянието от закрити разпределителни уредби, КРУ, трансформаторни постове, подстанции, комплектни трансформаторни постове и комплектни трансформаторни подстанции до открити паркинги за автомобили е не по-малко от 3 m.

(9) Разстоянията между трансформаторни постове, подстанции, комплектни трансформаторни постове и комплектни трансформаторни подстанции не се нормират, ако са спазени изискванията на чл. 406, ал. 1, т. 1.

Чл. 371

(1) Разрешава се пристрояване и встрояване на закрити разпределителни уредби, КРУ, трансформаторни постове, подстанции, комплектни трансформаторни постове и комплектни трансформаторни подстанции към сгради от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б при спазване изискванията на чл. 291. Разрешава се пристрояване и встрояване на помещенията за закрити разпределителни уредби, КРУ, трансформаторни постове, подстанции, комплектни трансформаторни постове и комплектни трансформаторни подстанции в сгради от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д, както и в сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4, при условие че са отделени със стени, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 120.

(2) Не се разрешава разполагането на закрити разпределителни уредби, КРУ, трансформаторни постове, подстанции, комплектни трансформаторни постове и комплектни трансформаторни подстанции непосредствено:

1. под помещения с мокри производства, бани, клозети и др., когато не са влагоизолирани от тях;

2. под и над помещения за повече от 100 човека (зали с места за зрители, многофункционални зали и др.), с изключение на сухите трансформатори.

Чл. 372

(1) При встроени в сгради трансформаторни постове с маслонапълнени трансформатори отворите към съседни помещения се защитават до огнеустойчивост EI 60. Разрешава се свързване на помещенията за разпределителни уредби и табла ниско напрежение с евакуационен коридор в сградата посредством преддверия със стени с огнеустойчивост REI (EI) 120 и самозатварящи се врати с огнеустойчивост EI 60.

(2) При встроени в сградите сухи трансформатори се разрешава свързване на помещенията на трансформаторен пост с евакуационен коридор в сградата посредством преддверия със стени с огнеустойчивост REI (EI) 120 и самозатварящи се врати с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

Чл. 373

(отменен)

(1) За комплектни трансформаторни постове (КТП) се разрешава разстоянията по чл. 370 да бъдат намалени в следните случаи:

1. при блокиране на КТП с пожарозащитни стени с граница на огнеустойчивост REI 150; стените са на височина най-малко 0,6 m над билото на КТП и на широчина най-малко 0,6 m от габарита му;

2. когато КТП са предвидени до брандмауер на сграда.

(2) Когато зад блокиран КТП с маслонапълнен транформатор на височина не повече от 5 m са предвидени прозорци или други отвори, пожарозащитната стена се изпълнява така, че да обхваща КТП най-малко от трите му страни към сградата така, че КТП да завършва с покрив с граница на огнеустойчивост REI 60.

Чл. 374

Разрешава се директно полагане на кабели през килиите на разпределителните уредби и трансформаторите, при условие че кабелите са предвидени в метални тръби.

Чл. 375

Разстоянието от мачтови трансформаторни постове до сгради от I, II и III степен на огнеустойчивост е най-малко 3 m, а до сгради от IV и V степен на огнеустойчивост и от пожаронезащитени стоманени конструкции най-малко 5 m.

Чл. 376

(1) Кондензаторни уредби с общо количество на маслото във всяка уредба над 600 kg се предвиждат в отделно помещение с изход навън или в съседно помещение в сграда от I и II степен на огнеустойчивост.

(2) В помещенията на командните табла и в разпределителните уредби, както и в сгради и помещения от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д се предвиждат кондензаторни уредби с количество на маслото във всяка уредба до 600 kg.

Чл. 377

(1) За кондензаторни уредби с напрежение над 1000 V и с общо количество на маслото над 600 kg, разположени в помещения, се предвиждат маслоприемници, които могат да приемат 20 % от маслото на всички кондензатори.

(2) Маслоприемници не се предвиждат за открити кондензаторни уредби.

Чл. 378

(отменен)

За открито положените кабели в електроенергийни обекти, в които има опасност от запалване на масло, се предвижда противопожарна защита с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

Чл. 379

Не се разрешава кабелните снопове да преминават през зоната на действие на предпазните взривни клапи. По изключение се допуска кабелите в тази зона да се защитават със стоманен кожух. Единичните кабели, преминаващи през зоната на действие на предпазните взривни клапи, се полагат в стоманени тръби.

Чл. 380

Основните кабелни снопове се разполагат в кабелни съоръжения и помещения (етажи, тунели, шахти и др.), пожарозащитени от технологичното оборудване.

Чл. 381

(1) Кабелните шахти се проектират отделени от кабелните тунели, канали, полуетажи и други помещения със стени, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост REI (EI) 90. На всеки 20 m шахтите се разделят с прегради, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост REI (EI) 45.

(2) Кабелните тунели и канали се преграждат със стени с огнеустойчивост REI (EI) 90, както следва:

1. в местата на въвода на кабелите в помещенията на закритите разпределителни уредби, в помещенията на командните табла и устройствата за защита на откритите разпределителни уредби;

2. в местата на влизането им в сградите;

3. в местата, където се кръстосват;

4. в местата, където се отклоняват, при дължина на отклонението, по-голяма от 50 m, или в края на отклонението;

5. между съседни кабелни канали на отделни трансформатори с единици на трифазни групи трансформатори с мощност, по-голяма от 60 МVА.

Чл. 382

(1) Кабелните тунели и канали се разпределят на участъци с дължина до 200 m със стени, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост REI (EI) 90.

(2) Вратите между отделните участъци се проектират така, че да се отварят двустранно и да са с огнеустойчивост REI 90, а входните врати да се отварят навън и да са с огнеустойчивост REI 45. Всички врати се предвиждат с устройства, които да ги държат в затворено положение.

(3) Разрешава се за кабелни тунели и шахти, в които се предвиждат пожарогасителни инсталации и пожароизвестителни системи, огнеустойчивостта на конструктивните елементи да се намали на REI (EI) 45, а вратите между отделните участъци да се отварят едностранно.

(4) Проходими кабелни тунели и колектори се осигуряват с люкове за пожарогасене през 30 m по дължината им.

Чл. 383