(1) При освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
(2) При последващо освобождаване от военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения, колкото са получени по ал. 1.
(3) Когато военнослужещият е прослужил 10 и повече години и е освободен като негоден за военна служба поради заболяване или увреждане при или по повод изпълнение на военната служба, размерът на еднократното парично обезщетение по ал. 1 не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения.
(4) В случаите по ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, военнослужещият има право на еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения.
(5) При освобождаване от военна служба след прослужени 10 и повече години военнослужещите имат право на еднократно парично доволствие по чл. 224, ал. 1, т. 1.
(6) Алинеи 1 и 5 не се прилагат при освобождаване от военна служба:
1. поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;
2. поради установяване на несъвместимост по чл. 188;
3. поради установяване на конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности с влязъл в сила акт;
4. на основание чл. 163 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3;
5. поради отказ на военнослужещия да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3.
(7) При смърт на военнослужещ обезщетенията по ал. 1 – 5 се изплащат общо на наследниците му.
(8) Обезщетенията по ал. 1 – 5 и 7 не се облагат с данъци.