Решение № 3646 от 05.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3646 гр. В., 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110107557 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са от Г. И. М., с ЕГН **********, с адрес гр.В., ж.к. „Вл. В. – I М.Р.“ ******** срещу „В. Ф. – ****“, със седалище и адрес на управление гр. В., като част от структурата на М. на О., ЕИК ********* на Р. Б., искове с правно основание чл. 214, ал. 1, т.

3 вр. чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗОВСРБ вр. чл. 136а, ал. 5 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане ответника да му заплати сума в общ размер от 28983,46евро /след допуснато изменение в размера на исковете с протоколно определение от 09.09.2026г./, както следва: 24007,32евро, представляваща неизплатеното обезщетение за фактически отработеното и некомпенсирано служебно време над нормативно определената месечна продължителност, изчислено като възнаграждение за извънреден труд в периода от 01.04.2001г. до 02.06.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2024г. до окончателното погасяване на задължението и 4976,14евро, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 02.06.2022г. до 17.06.2024г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Считано от 14.08.2000г., бил назначен на първа длъжност „Артилерист” на фрегата „Смели”, със звание „Матрос” в поделение 38920 - В. на ВМС към МО със Заповед на командира (съгласно Договор за кадрова военна служба № 23363/17.08.2000г.) Излага, че през годините срокът на договора му бил продължаван, посредством допълнителни споразумения, като бил повишаван в звание и длъжност. Сочи, че в началото на 2007г., след изкаран успешно старшински курс, бил повишен в звание „Старшина II степен” и в длъжност „Старши артилерист” на фрегата. Твърди, че през месец Януари 2020г., бил преназначен на длъжност „Старши специалист II степен по наблюдение” в група „Навигационна и радиотехническа”, в сектор „Оперативен” на минен ловец със звание „Главен старшина“ във В. Ф. 56080-В.. На следващо място, излага, че след една година бил повишен в звание „Мичман” и в длъжност „Старши специалист I степен по наблюдение” в група „Навигационна и радиотехническа”, в сектор „Оперативен” на ловец, в същото В. Ф..

Изложени са твърдения, че двете поделения (военни формирования), в които служил ищецът - 38920-В. и 56080-В. (от което и бил уволнен), нямали самостоятелен военно пощенски номер, нито банкова сметка и били пряко подчинени, както и влизали в състава на ответното поделение (В. Ф.) ****-В..

Сочи, че със Заповед № ЛС-01-01/25.05.2022г. на ВрИД командир на В. Ф. 56080-В., капитан II ранг Лъчезар И., договорът на ищеца за военна служба бил прекратен, като същият бил освободен от длъжност и от военна служба, както и зачислен в запаса на 1 основание чл. 146, т. З, чл. 161, т. З и чл. 163 от ЗОВСРБ, посредством отправено тримесечно предизвестие от страна на военнослужещия, изразено писмено с подаден рапорт с вх. № 439/01.03.2022г. Излага, че със Заповед № ЛС-01-2/01.06.2022г. на ВрИД командир на В. Ф. 56080-В., капитан II ранг Лъчезар И., бил отчислен от списъчния състав на ответното В. Ф., считано от 02.06.2022г., и му били изплатени от служба „Финанси” (на повисшестоящото В. Ф. **** - В.): парично обезщетение за прослужени 20 години на военна служба в размер на 36256лева, на основание чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ; парично обезщетение за неизползвани общо 49 дни полагаем платен годишен отпуск, от които: за 2020г. -18 дни; за 2021г. - 26 дни и за 2022г. - 5 дни, общо в размер на 4 297,30 лева, на основание чл. 199 от ЗОВСРБ; парично обезщетение за неусвоения вещеви лимит за 2021 г., в размер на 450 лева, на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ; парично обезщетение за неусвоения вещеви лимит за 2022 г., пропорционално на прослуженото време, в размер на 273,29 лева, на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, както и еднократно допълнително вещево доволствие, в размер на 650 лева, съгласно чл. 227, ал. 5 от ЗОВСРБ.

Посочва, че редът и начинът за ползване на почивките се определяли от Командира/Началника на съответното поделение, като същият отдавал писмена заповед, с която разрешавал ползването на почивката от кадровия военнослужещ, като било предвидено отлагане ползването на почивките по изключение само поради непреодолими служебни причини до края на календарния месец, в който било положено дежурството.

Твърди, че поради непреодолими, служебни и други обективни причини като неокомплектованост по щат с кадрови военнослужещи, заболяване, участие в планови мероприятия, свързани с бойната подготовка, ползване на полагаем годишен отпуск на голяма част от кадровия състав, по време на военната служба на ищеца, не му било разрешено ползването на приблизително 1016 дни почивки след изпълнявани от него 24 часови дежурства по график - вътрешен наряд, бойни дежурства, щурмова готовност, дежурства „Дежурен кораб”, дежурен по КПП, базов район, караул, обходни двойки, бойни дежурства и други външни дежурства, в ответните поделения на ВМС към М. на О. на РБ, а именно поделение - В. Ф. 38920-В. и 56080-В., и двете, влизащи в състава на ****—В..

Излага, че предвид гореизложеното, били подадени множество жалби в Инспектората на М. на О. и били заведени граждански дела, поради което било издадено Разпореждане № 72/14.08.2008г. на първи заместник началник на ГЩ на БА, с което на всички командири на поделения било разпоредено да спазват стриктно МЗ № ОХ 313/08.05.2001г. и да създадат организация за компенсиране на удълженото служебно време, а при обективна невъзможност поради прекратяване на правоотношение, същия да се отчита като извънреден труд, който следва да бъде заплатен и да се издаде документ за осигурителен стаж съгласно т. 6 от МЗ № ОХ - 266/27.04.2005г.

Твърди се, че ответникът бил длъжен, след положено дежурство, да заплати допълнителното възнаграждение за специфични условия на труд, както и да заплати обезщетение за превишаване на продължителността на служебното време, което се изчислявало като възнаграждение за положен извънреден труд. Изтъква, че друго задължение на ответника било да осигури график с намалено работно време, съответстващо на превишеното по време на дежурството работно време, което да обективира в заповедта, с която се увеличавала продължителността на служебното време при даване на 24 - часови дежурства.

Претендира заплащане на обезщетение за положен превишен труд за периода от 01.04.2001г. до 02.06.2022г., възлизащо на общо 254 месеца и представляващо фактически отработеното и некомпенсирано от ответника служебно време над нормативно определената месечна продължителност съгл. чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ (нов) и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС (отм.) при даване на 24 - часови дежурства, общо в размер на 1016 дни почивки или 8128 часа, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на вземането, както и лихва за забава, начислена за периода от датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца – 02.06.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба – 17.06.2024 г. Сочи, че процесното вземане възниквало с прекратяване правоотношението, като счита, че предвид обстоятелството, че същото нямало определен ден за изпълнение, било безсрочно. Пояснява, че давността за вземането започвала да тече от прекратяване на служебното правоотношение, като от този момент същото ставало изискуемо. По същество се моли за уважаване на предявения осъдителен иск. Претендира се заплащане на направените съдебно - деловодни разноски, както и на адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който се излага 2 становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Намира исковата претенция за неопределена по размер, като по този начин бил в невъзможност да организира защитата си по делото. Оспорва същата по основание и размер. Поддържа, че липсвало правно основание, досежно посочените от ищеца дейности, наричани „дежурства“ да бъдат заплащани, доколкото такива дежурства („бойни дежурства“; „щурмова готовност“ дежурства „дежурен кораб“) не били регламентирани в относимата към настоящия случай правна уредба. Намира за платени предявените от ищеца претенции от страна на ответника, за което представя счетоводна справка с рег. № 6427/22.08.2024г., издадена от финансова служба към В. Ф. ****-В. относно полагаща се и изплатена работна заплата на Г. М., за периода от 01.04.2001г. до 02.06.2022г. Не се оспорват твърденията на ищеца, че за процесния период от 01.04.2001г. до 02.06.2022г., ищецът е полагал труд по силата на служебно правоотношение с ответника в неговите поделения/военни формирования, като счита, че негови основни функции и дейности не са били носене на дежурства; че със Заповед № ЛС-01-01/25.05.2022г. на ВрИД командир на В. Ф. 56080-В., капитан II ранг Лъчезар И., договорът на ищеца за военна служба бил прекратен, като същият бил освободен от длъжност и от военна служба, както и зачислен в запаса на основание чл. 146, т. З, чл. 161, т. З и чл. 163 от ЗОВСРБ, посредством отправено тримесечно предизвестие от страна на военнослужещия, изразено писмено с подаден рапорт с вх. N2 439/01.03.2022г.

Излага, че със Заповед № ЛС-01-2/01.06.2022г. на ВрИД командир на В. Ф. 56080-В., капитан II ранг Лъчезар И., ищецът бил отчислен от списъчния състав на ответното В. Ф., считано от 02.06.2022г. Поддържа, че на ищеца са били осигурявани компенсации (почивки) в необходимия размер, така че общото служебното време за месец при носене на дежурства да не надхвърля нормалната месечна продължителност на служебното време или ако нормалната месечна продължителност на служебното време е била надхвърлена, на ищеца впоследствие са били осигурявани компенсации (почивки) в необходимия размер, поради което не следва да му се изплаща възнаграждение като за извънреден труд за полагащ му се, но неосигурени компенсации за същия период. Излага, че времето за дежурство представлявало служебно време както съгласно действащия ЗОВСРБ, така и съгласно отменения закон за О.. Намира, обаче, че обратното не е вярно - т.к. не всяко служебно време представлявало време на дежурство, както съгласно действащия ЗОВСРБ, така и съгласно отменения закон. Твърди, че в настоящия случай ставало въпрос за различни категории служебно време. Излага, че и отмененият, и действащият ЗОВСРБ разграничавали служебното време за изпълнение на функционалните задължения, (това били преките служебни задължения на военнослужещия - като командир на взвод, или шофьор, или командир на танк, рулеви на кораб и т.н.) по смисъла на чл. 203 ЗОВСРБ (отм.), респ. по смисъла на чл. 194 ЗОВСРБ и другия вид служебно време, отграничаван от закона в специална разпоредба - служебно време „за носене на дежурства”, дефинирано понятийно и в действащия (в чл. 195 ЗОВСРБ), и в отменения (в чл.204) закони. Излага, че ако отменения ЗОВСРБ, за разлика от действащия, е допускал отчитане на извънреден труд при определени условия (но не и при дежурствата, които винаги са били регламентирани в отделна норма, в изричен член от закона), то относно дежурствата законодателят е бил последователен - и в действащия, и в отменения ЗОВСРБ, не се допускало отчитане на извънреден труд при дежурства (арг. чл. 194, ал. 5 от ЗОВСРБ). Цитира подробно съдебна практика в този смисъл.

Възразява за изтекла погасителна давност за вземания за периода от 01.04.2001г. до 01.01.2019г. (относно всички претендирания в производството по делото вземания – главни и акцесорни).

Поддържа, че след като дежурството в извънслужебно време, в почивни и в празнични дни, се носело, съгласно относимите нормативни актове, от дежурния екипаж на повикване от домовете, военнослужещият не бил длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, което означавало, че времето, за което военнослужещият бил включен в екипажния списък на дежурния кораб, не представлявало служебно време.