(1) Когато военнослужещият изпълнява дежурство, с изключение на случаите по чл. 195, ал. 4, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1, осигурява му се междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 36 часа и се компенсира с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство, както следва:
1. с 8 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в делничен ден;
2. с 16 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в почивен или празничен ден.
(2) По изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини се допуска компенсирането с намалено служебно време по ал. 1 да се извърши до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството.
(3) Когато компенсирането или част от него не е извършено до изтичане на срока, посочен в ал. 2, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
(4) При освобождаване от военна служба и обективна невъзможност за осигуряване на намалено служебно време в срока по ал. 2 на военнослужещия се изплаща обезщетение за некомпенсираните часове в рамките на съществуващото му правоотношение по изпълнение на военната служба.
(5) Обезщетението по ал. 4 се определя на базата на основното месечно възнаграждение на военнослужещия, дължимо към датата на освобождаването от военна служба или отстраняване от длъжност.