Решение № 2123 от 28.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2123 гр. Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110109821 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Т. П. П., ЕГН **********, срещу * – гр. В., подчинено на *, като част от структурата на М. на о., ЕИК *, осъдителен иск с правна квалификация по чл. 214, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗОВСРБ вр. чл.

136а, ал. 5 от КТ за присъждане на сумата от 1.00 лев (един лев), частично от 10 000.00 лева (десет хиляди лева), представляваща стойност на неизплатено обезщетение за положен извънреден труд в периода от 01.10.2018 г. до 24.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответникът са били страни по трудово правоотношение, учредено въз основа на договор за кадрова служба № *, сключен на 27.12.2005 г., по което първият изпълнявал трудова дейност по длъжността „*“ на фрегата във *, като на 11.01.2006 е сключено допълнително споразумение, касаещо изпълнение на договора извън страната. На 20.05.2010 г. между страните е сключен договор за военна служба № * и ищецът е назначен на длъжност „*“ на фрегата в горепосоченото военно формирование, а с допълнително споразумение от 14.06.2018 г. към горепосочения договор същият е удължен с пет години. Считано от 01.10.2018 г. ищецът бил преназначен в ответното * на длъжността „*“. Твърди се, че със заповед № */19.06.2020 г. ищецът е повишен във военно звание „*“, считано от 01.07.2020 г.

Сочи се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 24.06.2022 г. със заповед № *, като ищецът е отчислен от списъчния състав и са му изплатени обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, еднократно обезщетение на основание чл. 227, ал. 1 и чл. 228 от ЗОВСРБ в размер на 16 брутни работни заплати, както и вещество доволствие.

Твърди се, че в процесния период ищецът е полагал многократно повече часове труд от законоустановените и че съгласно разпоредбите на ЗОВСРБ общата продължителност на служебното време на военнослужещият не може да надвишава 12 часа дневно, като в случаи на превишаване, на военнослужещия следва да се заплати допълнително възнаграждение за извънреден труд съгл. чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ. Поддържа, че съгл. Наредба № Н1 18/19.12.2012 г. при носене на дежурство максималната продължителност на работното време не може да превишава 24 часа, като при двадесет и четири часови дежурства служебното време се зачита в размер на 12 часа за всеки един от дните, през които се носи дежурството, независимо от разпределението му по часове в тези дни. Твърди се още, че по време на трудовото му правоотношение с ответника не е бил компенсиран с почивка за удължено работно време при носене на двадесет и четири часови дежурства и поради невъзможността това да се осъществи в бъдещи поради прекратеното трудово правоотношение, счита, че следва дължимата почивка да бъде заместена с парична престация. Ищецът сочи, че претендираното в исковата молба обезщетение е формирано по негово вътрешно убеждение въз основа на многократното полагане на извънреден труд и тъй като за точното му определяне са необходими специални знания, с които същия не разполага, иска назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. По същество моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Поддържа се, че твърденията, наведени с исковата молба, не отговарят на действителното положение между страните и че ищецът не е полагал извънреден труд. Посочва се, че носенето на дежурство е служебно време, което се определя с писмена заповед на командирите и съответното компенсиране на положения труд следва също да е разпоредено от командира на военното формирование, като по отношение на ищеца липсват такива заповеди. Твърди се, че от изложеното в исковата молба не става ясно, дали се претендира обезщетение за служебно време от двадесет и четири часово дежурство, за служебно време при нормална продължителност по длъжностна характеристика от осем часов труд или за служебно време при увеличена продължителност от дванадесет часа, както и че е налице смесване на понятията за „извънреден труд“ и „служебно време“, които по своята същност не са идентични. Посочва се, че съгласно ЗОВСРБ „извънреден труд“ е трудът, който се полага над 12-тия час, като ищецът не е представил никакви доказателства за полагането на такъв труд, нито за полагането на служебно време над нормалната продължителност в изпълнение на служебните си задължения. В отговора се посочва още, че при носене на 24 часови дежурства от кадрови военнослужещи служебното време се зачита в размер от по 12 часа за всеки един от дните, през които се носи дежурството, независимо от разпределението му по часове в тези дни и бидейки дежурството служебно време по време на носенето му не може да е налице полагане на извънреден труд, тъй като за всеки един от дните, през които е продължавало дежурството се зачитат по 12 часа служебно време отработено по време на дежурството.

Твърди се, че на ищеца му е заплатено възнаграждение за положения труд през това време.

Поддържа се още, че заповедта за полагане на извънреден труд от кадрови военнослужещи като отделен документ е необходимо в случаите, когато се касае за извънреден труд по смисъла на чл. 158 ПКВС, т.е. при изпълнението на функции и дейности, утвърдени като основни в длъжностната характеристика на заеманата длъжност и че за ищеца такива заповеди не са издавани.

Оспорва се твърдението, че ищецът не е ползвал почивка, като се сочи, че почивните дни, които се полагат при отработено дежурство се определят в предварителния график (нарядни списъци), като същите се утвърждават от командира, а промяната на утвърдените дати става чрез доклад на военнослужещия в докладната книга на поделението, който се оценява от командира положително или отрицателно и при липса на такива доклади за ищеца следва извода, че същият е използвал почивките съобразно предварителния график. В допълнение се посочва, че в ЗОВСРБ и ПКВС не са предвидени нормативни разпоредби, позволяващи изплащане на обезщетение за неизползваните почивни дни след отработено дежурство, което означава, че тези дни не следва да бъдат компенсирани чрез паричен еквивалент. Направено в възражение за наличие на допълнително заплащане на положения от ищеца в процесния период труд във вид на допълнително възнаграждение за четирите часа увеличение с една втора на служебното му време в случаите, когато военнослужещият изпълнява дежурство от 24 часа по график. Т.е. след като е платено веднъж, не следвало същото време да се заплаща повторно, още по-малко като извънреден труд. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД. По същество моли съдът да отхвърли изцяло частично предявения иск и претендира сторените по делото разноски.

2

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. К. М., чрез който поддържа исковата молба. На основание чл.

214, ал. 1 от ГПК изменя иска чрез увеличаване на неговия размер от 1,00 лев, окончателно на 21 085,54 евро.

Ответникът, редовно призован за о.с.з., не се представлява. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за неоснователност на иска, вкл. поради погасяване на вземанията по давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от тези факти.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: 1.) че между страните е учредено трудово правоотношение, като ищецът е преназначен на длъжността „*“ при ответника, считано от 01.10.2018 г.; 2.) че ответникът е на пряко подчинение на * /щабът на флота/; 3.) че на 24.06.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено със заповед № */24.06.2022 г.

За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически факти, по делото са представени писмени доказателства, представляващи част от кадровото досие на ищеца и е приета съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице през процесния период от 01.10.2018 г. до 24.06.2022 г. няма плащания в полза на ищеца за извънреден труд. Положеният от ищеца извънреден труд за процесния период от 01.10.2018 г. до 24.06.2022 г. е в размер на 2 664 часа. Изчислен в парични средства, размерът на възнаграждението за положения извънреден труд от 2 664 часа възлиза на 23 506.04 лева, чиято еврова равностойност по фиксинга на БНБ възлиза на 12 018.45 евро. Общият размер на дължимото, но неизплатено месечно възнаграждение на ищеца за периода от 01.10.2018 г. до 24.06.2022 г. е изчислен от експертизата на 12 018.45 евро.

Относими към процесния период от 01.10.2018 г. до 24.06.2022 г. са разпоредбите на ЗОВСРБ – обнародван в ДВ бр. 35/12.05.2009 г. в сила от 12.05.2009 г. с последна редакция ДВ бр. 14 от 10.02.2023 г., в сила от 10.02.2023 г., ППЗОВСРБ, Заповед на МО на РБ № 296/19.05.2011 г. и Наредба № Н-18/19.12.2012 г.

Удълженото служебно време при 24-часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл. 194, ал. 3 от ЗВОСРБ, но некомпенсираното такова с намалено служебно време до прекратяване на правоотношението по договор за кадрова военна служба се заплаща като извънреден труд. Тази парична компенсация е различна от дължимото по силата на чл. 196 от ЗОВСРБ допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 от същия закон за специфични условия при изпълнение на военната служба за часовете при дежурства, поради което заплащането на едното не изключва заплащането на другото.

Такава е трайно установената практика на ВКС, която настоящия състав споделя, обективирана в Решение № 165/02.06.2016 г. по гр. дело № 6064/2015 г. на ВКС, IV-то гр. о., Решение № 128/26.05.2010 г. по гр. дело № 282/2009 г. на ВКС, IV-то гр. о., Решение № 389/31.05.2010 г. по гр. дело № 194/2009 г. на III-то гр. о., Решение № 439/01.07.2010 г. по гр. дело № 1733/2009 г. на III-то гр. о. и др. В този смисъл са и разясненията в мотивите към Тълкувателно решение № 6 от 11.02.2022 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ предвиждат, че военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната, като максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа. Времето за дежурство е служебно време.

Разпоредбите на чл. 194, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ установяват, че нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от 1/2 нормалната дневна продължителност - т. е. удълженото служебно време не може да е повече от 12 часа – чл. 194, 3 ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ. В случаите на превишаване общата продължителност на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 - възнаграждение за извънреден труд. Ал. 8 предвижда, че редът за разпределяне на служебното време, на неговото отчитане и компенсиране извън нормалната продължителност, се определя с акт на министъра на отбраната. Със същия акт, съобразно нормата на ал. 5 (ДВ, бр. 98 от 2016 г.), се определят и условията и редът, по които служебното време над нормалната му продължителност се компенсира с намалено служебно време.