Чл. 1
С наредбата се уреждат условията и редът за дейността на животновъдните стопанства в планинските и другите необлагодетелствани райони.
Чл. 2
(1) Животновъдните стопанства за отглеждане на селскостопански животни в планински райони и други необлагодетелствани райони се класифицират в три категории:
1. лично стопанство;
2. фамилна ферма;
3. промишлена ферма.
(2) В планинските райони попадат землищата на населените места, които отговарят поне на един от критериите, посочени в чл. 3 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват (ДВ, бр. 20 от 2008 г.).
Чл. 3
(1) Личното стопанство е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация.
(2) Фамилната ферма по смисъла на тази наредба е животновъден обект, в който животните се отглеждат по традиционния за региона начин, а производствените процеси се изпълняват от членовете на една фамилия без използване на наемен труд. Наемен труд е допустим само за извършване на сезонни полеви дейности.
(3) Фамилната ферма за отглеждане на селскостопански животни:
1. отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, 6, 7 и 8, чл. 4, ал. 1, т. 2, 3 и 7 от Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (обн., ДВ, бр. 41 от 2006 г.; изм., бр. 102 от 2006 г., бр. 40, 48 и 90 от 2008 г. и бр. 50 от 2010 г.);
2. отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3 и чл. 10, т. 4 от Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
(4) Промишлената ферма в планинските и другите необлагодетелствани райони отговоря на изискванията на Наредба № 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
Чл. 4
(1) Животновъдните стопанства по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 се регистрират съгласно чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а промишлените ферми по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(2) Стопанствата по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 трябва да отговарят на изискванията за защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопанските животни.
(3) Новоизграждащите се животновъдни стопанства, които са в регулация, трябва да са на разстояние минимум 15 м от парцелната граница.
(4) Местата за временно съхранение на оборския тор в животновъдните стопанства по чл. 2, ал. 1 се изграждат на разстояние не по-малко от 10 м от естествени водоеми или изградени за битови нужди водохранилища. Ферми, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (ДВ, бр. 27 от 2008 г.) освен в случаите при сключен договор с оператор за ежедневно извозване на торовите маси.
Чл. 5
(1) Според начина на проектиране и изграждане сградите в животновъдните стопанства за отглеждане на селскостопански животни в планински и други необлагодетелствани райони са:
1. закрити;
2. полуоткрити;
3. открити.
(2) Сградите по чл. 2, ал. 1, т. 1 трябва да осигуряват условия, обезпечаващи оптимална жизнена среда, според специфичните изисквания на породата.
(3) Когато технологията на отглеждане на животните изисква отглеждането им за период, по-дълъг от 180 дни, извън животновъдното стопанство, собственикът или ползвателят води дневник, в който отбелязва периода за използване на стопанството и извеждането им на пасище.
Чл. 6
При целогодишно пасищно отглеждане на селскостопанските животни собствениците на обектите трябва да осигуряват съоръжения за съхранение на фуража за изхранване на животните през зимния период.
Чл. 7
При отглеждане на млечни животни в планинските и другите необлагодетелствани райони се допуска доене на животните на пасището, като добитото сурово мляко се транспортира до фермата и/или млекосъбирателния пункт до 2 часаот добива съгласно изискванията на Регламент (ЕО) 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход ( OB, бр. L 139 от 30.04.2004 г.).
Чл. 8
(1) При пасищно отглеждане на селскостопанските животни фермерите прилагат ротационен принцип на използването на пасищата с цел опазване на тревостоя и осигуряване на необходимата пасищна норма за животно.
(2) Пасищната норма се определя от продължителността на пасищния период, дневната дажба от зелена маса, средния добив на зелена маса от декар пасище и количеството неизпасана тревна маса.
(3) За да бъдат подпомагани собствениците на животновъдните стопанства в планинските и необлагодетелстваните райони, трябва да поддържат използваните от тях пасища в добро земеделско и екологично състояние в съответствие с изискванията по раздел V на Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (обн., ДВ, бр. 22 от 2010 г.; изм., бр. 34 от 2010 г.).
Чл. 9
При извършване на директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход до краен потребител стопанствата от планинските и другите необлагодетелствани райони изпълняват изискванията на Наредба № 26 от 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 84 от2010 г.).
Чл. 10
Собствениците на животновъдни стопанства в планинските и другите необлагодетелствани райони водят:
1. регистър, в който вписват номерата на ушните марки на животните, отглеждани на пасището, датата на изкарване и приблизителната дата на прибиране от пасището, както и номера на пасището или името на местността;
2. дневник за извършените ветеринарномедицински мероприятия.
Чл. 11
(1) Заплождането на животните трябва да протече в оптимални срокове, без да се затруднява отглеждането на приплодите и да се осигури оптималното им развитие.
(2) При естествено покриване трябва да се използват мъжки разплодни животни, показвали отрицателни резултати при изследване за туберкулоза, бруцелоза, ензоотична левкоза, лептоспироза и инфекциозен ринотрахеит за бици, бруцелоза и заразен епидидимит за кочове и бруцелоза за пръчове. Тези животни могат да се използват максимумдве последователни години в едно стадо с цел избягване на стихийното родствено покриване.
(3) Мъжки разплодни животни, които не отговарят на изискванията на ал. 2, не трябва да бъдат допускани в стадо с наличие на женски животни.
(4) За изкуствено осеменяване и естествено покриване се използват само мъжки разплодни животни, вписани в Националния регистър на мъжките разплодни животни в съответствие с чл. 18, ал. 6 от Закона за животновъдството.
Чл. 12
(1) Животновъдните стопанства в планинските и другите необлагодетелствани райони се подпомагат от национални, европейски и други фондове за компенсиране на допълнителните разходи по извършване на дейността при неблагоприятни условия и с цел стимулиране поддържането и съхранението на планинските агроекосистеми, съхраняване на местните традиции, бит, култура и ландшафт, местни породи животни съгласно общите условия и ред на определените схеми за финансиране.
(2) Финансово подпомагане се предоставя на промишлени и фамилни ферми, отговарящи на изискванията на чл. 3, отглеждащи животни от традиционни за региона местни автохтонни и млечни породи или месодайни породи, с продължителност на пасищния период не по малко от 90 дни в годината.
(3) Списъкът на породите по ал. 2 се изготвя от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и се утвърждава от министъра на земеделието, храните и горите.
(4) Породната принадлежност на животните по ал. 2 се удостоверява: за племенните животни – със сертификат от развъдните организации, заверен от ИАСРЖ; за стоковите животни – с удостоверение, издадено от ИАСРЖ.
(5) С цел стимулиране на сдружаването на фермерите и извършване на дейности по съхраняване на традиционните за регионите породи племенните животни се подпомагат допълнително в размер от 50 до 100 % от помощта, предоставяна за стоковите животни.
(6) Автохтонните породи се подпомагат при условие, че не получават друго подпомагане за съхраняване на генофонда.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. „Полуоткрити сгради“ са сгради, които имат една или две подпорни стени.
2. „Закрити сгради“ са сгради, които имат четири стени и покрив. 3.„Промишлена ферма“ е ферма с интензивен начин на производство. 4.„Животновъдно стопанство“ е животновъден обект за отглеждане на животни и за производство на животинска продукция.
Заключителна разпоредба
§ 2
Наредбата се издава на основание чл. 13, ал. 8 във връзка с чл. 47, ал. 3 от Закона за животновъдството. За министър: Цв. Димитров