(1) Определени отпадъци престават да бъдат отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби, когато са подложени на рециклиране или друга дейност по оползотворяване и когато отговарят на следните условия:
1. веществото или предметът трябва да се използва за специфични цели;
2. за веществото или предмета съществува пазар или търсене;
3. веществото или предметът отговарят на техническите изисквания за специфичните цели и са в съответствие с нормативните изисквания и стандарти, приложими към продуктите;
4. употребата на веществото или предмета няма да доведе до вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.
(2) Когато в законодателството на Европейския съюз не са установени задължителни критерии за прилагането на условията по ал. 1, определени отпадъци престават да бъдат отпадъци в случаите, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 43 или с наредба на министъра на околната среда и водите, когато съответните отпадъци са извън техния обхват при спазване на критерии, които отчитат евентуалните вредни въздействия върху околната среда и човешкото здраве, произтичащи от веществото или предмета, и задължително включват: 1. допустими отпадъци, използвани като суровини за дейностите по оползотворяване; 2. разрешени процеси и техники на обработка; 3. критерии за качество на престаналите да бъдат отпадъци материали, получени от дейности по оползотворяване, в съответствие с приложимите стандарти за продуктите, включително пределно допустими стойности за замърсителите, когато това е необходимо; 4. изисквания по отношение на системите за управление за доказване на съответствие с критериите за край на отпадъка, включително за контрола на качеството, самонаблюдението и акредитацията, когато е уместно, и 5. изискване за декларация за съответствие..
(3) Отпадък по ал. 1 се отчита за изпълнение на целите за оползотворяване и рециклиране, когато са изпълнени изискванията за край на отпадъка по този закон и по съответната наредба по ал. 2.
(4)
(5) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е национален компетентен орган по прилагане на актовете на Европейската комисия, приети в съответствие с чл. 6, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (OB, L 312/3 от 22 ноември 2008 г.), наричана по-нататък „Директива 2008/98/ЕО“.
(6) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице има право на достъп до системата за управление на производителите по смисъла на актовете на Европейската комисия, приети в съответствие с чл. 6, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО, които извършват дейност на територията на Република България.